БатеВаньо

Значи, сравнително често ромеите си имат взимане-даване с български грабителски или патрулиращи отряди след разпада на хуните до 7век, главно в диоцезите Тракия и Илирик иии хоп се появява СВБ к кавказ Слочаеност?

Те тея славяни по горите и блатата от припят малко бият на славянизирани немци и германци

Ок, но Йордан е късен спрямо Приск и Енодий. Според Енодий българите воюват с остроготите около среден дунав - да кажем около/на север от днешен Белград. И чак след като търпят поражение от Теодорик Йордан ги праща да зимуват в северното причерноморие. Но там би трябвало да са Акацирите на Приск. Най-краткия път по който могат да се изнесат към черно море е през влашката низина и то биха стигнали до там след 2-3 месеца преход.

Дайте да дадем! Един малко по-нестандартен начин за преизпитване на тълкуването за това кои са хората зад именника на българските владетели. Не става въпрос къде е открита преписката, защо е там, на какъв език е бил оригинала и такива ми ти раоти. Какво ни е известно за именника: - Имаме лист с някакви владетелски имена и години, без доуточняване на кой народ принадлежат. - Известното в случая е, че има големи съвпадения на имената на владетелите с български такива и че Есперик мести владението и отсам на дунава по някое време. - След като владението се мести и отсам Дунав, би следвало насевер от дунав да съществува самостоятелно или полусамостоятелно княжество, и то векове наред. - Текстът, по всяка вероятност е писан през втората половина на 8 век, заради това , че последния споменат владетел е Умор. - Също така авторът на текста, очевидно е разполагал с други източници, от които е черпил информация или историческата памет на българите е стигала доста векове назад във времто. Според мен, важните въпроси са: - Кои са известните държавни образувания на север от дунава в периода разпада на хуните и 681г?(близката чужбина) - Какъв ли е бил етноса на автора на текста и имало ли е значение? - Родовете в текста могат ли да се разглеждат като отделни племена, при неналичие на споменаване етнонима българи? Моля добавете още въпроси ако считате за необходимо и да чакаме специалистите да отговорят ако има желаещи

Да приемем че е така, но..., според Приск Атила назначава за вожд на Акацирите най-големия си син Онегаст(какво хубаво звучно хунско име ). И пак според Приск Акацирите са голям народ, управляван от много вождове, искан от римляните за федерати. Онегаст става вожд на не всички акацири. Предполагаемо само на южните. Тоест, големия народ живее близо до империята и също така е локализиран по северното причерноморие. 1 век по-късно, Йордан, поставя там българите, а изтегля на север акацирите, вероятно тези които не са се почцинили на Онегаст. Естествено това не прави автоматично булгари=акацири на Онегаст. Антите не се вписват по никакъв начин в картинката. Сякаш падат от небето. Разбира се всички тези граници не са константа. Хората, занимаващи се със земеделие и дребно животновъдство си остават там където са си. Просто си сменят сюзерена от време на време. та, например площта населена с анти, не би трябвало да означава че там живеят и бродят единствено анти.

Много си ги сложил на север, според мен. Всички събития описани с участието на българите от края на 5 и целия 6 век са по дунавския лимес. Концентрирано, среден дунав (Илирик). Тоест, маршрут през влашката низина ми се струва по-вероятен. Също така, влашката низина е пълна със славяни - на север от дунава жълтото би трябвало да преобладава. Акацирите също са много на север. Те са авангард на хуните на практика. Според мен вероятността естите да са заемали доста по голяма територия на юг е валидна.

The conclusion is that eastern Slavs that formed the Bulgarian superstrate differ from the western Slavs that formed the Croatian superstrate by showing remarkable scytho-sarmatian influence.

А как би разтълкувал следното: Имаме домашни извори като анонимния апокриф и добавките в превода на манасиевата хроника, показващи ни че средновековните българи приемат себе си за наследници на хората преминали по времената на Анастасий Дунава към диоцез Илирик (Македония и вътрешна Дачия),(които на практика показват началото на славянското разселване на балканите и в същото време приемат и другото прехвърляне през Дунава (делтата) - в Мизия. Двете заселвания отстоят ~150-170 години едно от друго. За средновековните българи и двете групи ги смятат за българи без съмнение. От друга страна пък, съвременниците на тези събития описват в повечето хроники за същите събития(напрежението в Илирик) само българите.

Не мисля, че може да се прави аналогия с унгарците. От гестата знаем че те са 7 племена. Маджарите са само едно от тях. Дали са били хомогенни, няма кой да ни каже. Вероятно не. За секелите е общоприето да са наследници на хуните - как са говорили, не е ясно, а например каварите са тюрки, докато езика на маджарите е от уралското езиково семейство. А от друга страна, повечето лексика в унгарския не е ясно от къде е и не се свързва с никой познат език в момента ако не се лъжа. За българите, знаеш, езика е енигма. Хипотетичния тюркски никакъв го няма като пласт в старобългарския, тоест дори и да е имало някакво тюркоезичие всред прабългарските родове, то то е било някакво несъществено изключение - стохастична грешка, както са и далекоизточните гени в съвременната българска популация. Също така имай предвид, че пак, както Кухулин цитира на предишната страница, въпроси като защо в аварски погребения намираме славяни са си доста актуални. Тези славяни в аварски кожи вероятно са имали същия бит както и самите авари, респективно както и по-късно уседналите унгарци. В същото време 7те племена на унгарците мигрират половин век до пустата. През този половин век твоята "снежна топка" вероятно нараства в пъти за да добие достатъчно "маса" и да се пречърне във валяк за централна европа.

Според мен тайминга не е достатъчен. Ако поставиш времето на Есперик като начало на голямото смесване, няма достатъчно време за, така да кажем унификацията на хора от днешна източна сърбия, северна гърция, румъния и блгария. Тая снежна топка, според мен се е тупкала още от края на хунската държава. А за времената преди това, не мисля че трябва да се хаби някакво време, при неналичието на каквито и да е писмени източници.

Междинният извод е, че средновековните аспарухови прабългари са различни от средновековните волжски прабългари. Тоест едните са оргинал, а другите менте. Вероятният въпрос е кои са оригинала и кои ментето. Имаме извори указващи ни, че прабългарите събират урожая от своите набези и присъствие от Панония до Азов, като категорично първото споменаване на етнонима е във връзка със напрежението между остроготи и ромеи, и появата на българите на политическата карта на средна и източна Европа в последната четвърт на 5 век. Докато за територията на изток от Азов споменаванията са късни и откъслечни, да не кажем направо че не се сещам за такива споменати от съвременници. Най-ранното е от Йордан (7 век) и пак не уточнява точно къде над черно море. А това все пак са има-няма 2 века разлика. Друг, категоричен извод е, че булгарите се появяват с етнонима си точно след разпада на хунската конфедерация. Няма съмнение че са били част от нея, но не и съществена част, защото за разлика от готи, хуни, акацири, вандали, булгари по време на хуните не се споменават, но са били там. Дали под друго име (което обезмисля търсенето на прабългари) или като незнацителни и подчинени на някои от гореспоменатите. Ако вземем именника като основен домашен извор от онова време, виждаме, че има родова памет поне от времето на хунската конфедерация, със сравнително стриктна локация на земите които обитават тези родове, тоест отвъд река Дунав(колкото по-отвъд се ходи, толкова по-нереалистична и приказна става локацията). Няма споменаване на етнонима в именника, но се отбелязва рода на всеки княз, което показва родова структура на обществото, досущ като клановата структура в Шотландия - всеки може да бъде част от клана, дали по рождение, дали по заслуги, и от друга страна клановете могат да бъдат изцяло разнородни. Както, Кухулин цитира по-горе за проблема с аварите, нищо чудно, а и вероятно патерна да е същия и при прабългарите, и то още преди Есперик.

Стана ми интересно ако поставим по този начин въпроса: Ако волжките прабългари са баш прабългарите и съвременните българи са неотличими от средновековните, а средновековните прабългари са мнозинство в дунавска България, то аджеба, кои са тези хора дошли с Есперрик през дунава? Нещо, някъде логическата права се чупи. Уравнението с неизвестно "прабългари" няма решение, а не би трябвало да е така. Излиза, че най - логичния отговор е, че хората на Есперрик са обикновени самозванци, решили да откраднат самоличността на баш прабългарите. Може и така да е. Имаме пример в днешно време как северномакедонците крадат самоличност на напълно различни хора от миналото, дори и настоящето.

Е к'ва да е!? Северно македонка ли да я пишат? Метода е ясен. Не се ли знае каква е пробата и има ли доволно далекоизточен примес по презумпция се пише прабългарска проба. Колелото се е завъртяло и не мож го спря.

Поправи ме ако греша, но при потенциалните прабългари трупополагането главно е север->юг. Има и север->запад и север->изток и изключения като запад->изток. Та, ако се говори за традиционно трупополагане при хипотетичните прабългари, което си е изхвърляне най-общо казано, то север->юг е различно от юг->запад......

Тя тая мръвка ми се вижда неизчерпаема сякаш. Има ли някаква информация какво се случва на херсонския фронт? И каква е идеята за развитие на курския. Да не би целта да е чрез Курск направо да нанижат Путин

Обработва се налична база данни. Тоест не се хвърля боб а може да се каже че генерира обобщен текст, наличен в мрежата, сортиран по определени критерии.

Стария херсон, който ако не ме лъже паметта не е много далече от сегашния, с дирекция Севастопол.

Кое точно е объркващото в текста? От Дунав до херсон 300 мили. От херсон до боспор 300 мили. Залив некропили срещу Днепър на 4 мили. Залив на Азовско море в близост до предходно споменатите, се слива със солниците - от херсон до Азов все солници, показващи Крим почти като остров. Овнешката глава е под некропилите, тоест чисто визуално в западната/северозападната част на Крим. Куфис, объркана или не се влива от запад на Крим според двата топонима. А иначе Теофан явно смята Танаис за извиращ от Кавказ, защото в действителност има приток който извира от там. Но близката точка с Волга си е там където е. Единствено бърка извора на куфис, но важното в случая е къде се влива. По въпроса за пътя от до Томи вероятен отговор / обяснение, е че лодката плава в близост до бреговата ивица а не през средата на черно море.

Може само да гадаем защо продължава да се дъвче Кубан. Голямо преписване е било последните 100 години Следваща задача доказване на така нареченото славяноезичие на аспаруховите българи, хайде

Всеки си има работа и е късно, но да отговоря все пак. Да, информацията ми е на базата на мои изводи получени от крос анализ на няколко източника, което прави извода още една интерпретация на липсващия детайл. Действително хипийски(конски) планини няма, освен в арменските хроники, нищо че самото име използвано от арменците е гръцко и би трябвало, тоест логично е щом използват гръцки топоним, то той би трябвало да е в близост или на границата на/до гръцкото влияние в района. Описанието на същинска скития е заключено на неголяма територия северно от черно море, опираща източно в Азов. Относителния размер на тази територия е от Пантикапей до крайната точка на север е 29 дни преход. От Дунав до източната и граница е 60 дни преход, което заключва територията между Дунав, Азов, Крим и на север описващо дъга до малко по-планински релеф. Логично е при положение, че скитите са основен играч в района, топонимията да е свързана с тях и незасвидетелствената планина да е някъде по периферията на тази територия. Северната граница на скития изобилства с потенциални кандидати за наименованието конска планина - място удачно за отглеждане и развъждане на коне. Везните се накланят към такива разсъждения и на базата на реалната локация на Куфис. Географията описана в източниците липсва при локацията на Кубан, а от друга страна е налична при устието на Днепър. Което, не е учудващо за решението на българите да обитават благоприятните условия за техния бит, както са го правили скитите преди тях.

Информативна тема. Не я бях забелязал. Както и да е, тази тема не е за Куфис, а за хипийските планини. Херодот ни казва така: от Пантикапей до Герус (14 дни път ~200км) живеят скити. От Герос до Хипийските планини (15 дни път ~200км) живеят царски скити. Цялото описание е с направление север. Имаме ~400/450 км на север от Пантикапей до Хипийските планини, като минаваме през Герус на половината път. Няма Кавказ, няма Кубан, няма фанагория, няма Волга и други волни интерпретации Аз наистина не разбирам каква е тази фиксация по Волга, Кавказ, Кубан и т.н. от страна на историческата гилдия, като изворите не подкрепят подобни локации въобще. Може би има някакви тайни, непубликувани текстове, които не са достъпни за простолюдието Не вярвам, но пък знае ли човек. Мултиперспективността уж беше модерно течение, а то какво излиза, че още в зората на българската историография волните интерпретации са били налице.

Равенската карта може да е еталон ако не съществува нищо друго като описания. Имаш два извора, независими един от друг, в който куфис върви заедно с некропилите. Това може да е само и единствено една локация. Останалото е инат. Също така в единия от тях я има и локацията на Кубан до никопс, която логично не е куфис, която от своя страна се влива в некропилите едни 7-800 км на запад.

Добре, но какво правим с 2-та независими един от друг извора (Теофан и Багренородни) които засичат Куфис със залива Некропили? И как Скития, според Херодот е ограничена до 30 дневен преход на север от Пантикапей а в същото време, според равенската карта изглежда на 2-3 месеца път?

Много добре! Ще използвам твоята карта за едно малко доуточнение. Според Херодот, както вече казахме Скития е Ограничена на север (според неговите знания) на 29-30 дни път от река Пантикапей, която е до града Пантикапей. Следователно оцветеното в картата може да се използва като шаблон, каква е била тогавашната големина на земята обитавана от всичкото скити . Горната условна граница на Скития опира в Хипийските планини. На долната карта червената линия е ориентировъчно 30 дни дистанция, а зелената е северната граница на Скития. Над зелената линия би трябвало да се търсят хипийските планини. Или долната карта. Черната линия е ~30 дни път от Пантикапей на север. Синята линия е ориентировъчен разделител на царски скити на север и плебс земеделци на юг. Червената линия е Скития. В северната част или на север оттам трябва да са хипийските планини.

Това е Скития(+ Крим) според Херодот. Река Герус е там където е сега Днипродержанск. Оттам започват царските скити, като на север владенията им достигат до Хипийските планини. На картата се вижда какво има на север - може да се избира от левия или от десния бряг на Днепър Отправната точка от описанието е река Пантикапей до града Пантикапей на Кримския полуостров. 15 дни път се равняват на 200-250 км преко сили. Тоест от Крим до Герус и оттам до по-сериозни възвишения на север са някъде към 30-тина дни пеша с доста условности. Хипийските планини би трябвало да са там където в момента се водят бойни действия и се разорава всичко из основи.