mnogoznaiko

В Япония построиха най-екологичния град в света. Всички къщи използват слънчева енергия, потреблението на вода е намалена с 30%, а вместо обществен транспорт се използват електрически велосипеди. Неотдавна се състоя церемонията по официалното откриване на “умния” град Fujisawa. Fujisawa Square SST е архитектурен комплекс, който се намира на централния площад на града. Оттам се управляват всички обекти от инфраструктурата на града. Във Fujisawa вече се появиха първите жители, а градът е разчетен за 3000 човека и 1000 домакинства. Повече от 30% от електричеството се произвежда от алтернативни възобновяеми източници, на първо място – за сметка на слънчевите батерии. Това намалява въглеродните емисии със 70%. Консумацията на вода също е намалена с 30%. Във Fujisawa няма бензиностанции, но има развита мрежа от станции за зареждане на електрически автомобили. За тези, които не разполагат с личен транспорт, електрическите превозни средства са достъпни под наем – автомобили, скутери, велосипеди и друг екологично чист транспорт. Системата за сигурност осигурява видеонаблюдение на обществени места и система от датчици и сензори, които позволяват, например, да се осигури улично осветление само когато има хора на улицата, което позволява по-ефективно използване на електроенергията. Общата стойност на проекта е 500 милиона долара, но въпреки големия бюджет, този иновативен екологичен град е само началото, тъй като компанията се фокусира върху масовото разпространение на модела Fujisawa, което означава автономно и устойчиво развитие на града в продължение на 100 години. Източник: http://bultimes.com/

Мили дами, знаем колко ви се иска и мъжете ви да преминават през хормоналните дисбаланси, за да видят и на вас, какво ви е. И „да”. Отговорът е „Да!”, има доказателства, че мъжете също преминават през хормонални цикли. Знае се, че първото занимание на тестостероновите нива е да достигнат своя пик сутрин. След това в хода на деня, макар и с краткотрайни леки пикове, нивата постепенно спадат. Интересно е обаче дали при мъжете, както и при жените се наблюдава месечната зависимост. Някои изследователи смятат, че хормоналната зависимост при мъжете е сезона. Норвежко проучване от 2003 г. установява, че нивата на тестостерона при мъжете достига най-ниските си стойности през лятото, а най-високите в края на есента. При изследване върху датските мъже се наблюдават подобни сезонните колебания. Т.е. теоретично биха могли да имат влияние слънчевите лъчи. Само че проучването, проведено в слънчевия Сан Диего и снежния Бостън не потвърждават скандинавските наблюдения и тази теория пропада. През 2012 г. и уролозите от медицинския колеж Бейлър, Хюстън се залавят с този проблем. Те признават, че "съществуват доказателства в подкрепа на идеята" за връзката между мъжките хормонални цикли и сезонните изменения, но смятат, че са нужни повече изследвания, за да я потвърдят. През 2002 г. ендокринолог Питър Целек от университета Коменски, Словакия публикува проучване, което показва, че тестостеронните нива при мъжете достигат своя пик на 18-я ден от 30-дневен месечен цикъл. За съжаление проучванията не са възприети в областта. Целек убедено стои зад научния си труд и жлъчно коментира, че ако жените не кървяха, научните среди вероятно щяха да са скептични и по отношение на съществуването и на техните месечните цикли.

Виртуална разходка в къща-музей "Алеко Константинов" град Свищовhttps://goo.gl/maps/r9QPajAKw7M2

Атлантида Изгубеният град на Атлантида, е бил открит на Бахамските острови, гръцките острови, Куба и дори Япония, ако разбира се, вярваме на повечето твърдения.. Първо е описан от древногръцкия историк Платон през 360г. пр.н.е., митологичния остров се предполагаше, че е бил голяма военноморска сила, преди да потъне преди повече от 10 000 г. Археолози обсъждат реалното историческо съществуване на острова. Но дори и без окончателно доказателство, Атлантида продължава да ангажира учени и любители. Стоунхендж Праисторическият паметник, известен като Стоунхендж е една от най-известните забележителности в света. Пръстенът от мегалитни камъни е построен преди около 4000 години и е изключително майсторство на първобитните хора, които го изграждат. За съжаление това е и повечето от информацията, която учените знаят за него. Нито една от теориите за първоначалната цел на Стоунхендж, които варират от астрономическа обсерватория до религиозен храм на изцеление не може да бъде потвърдена напълно. Капани за животни Ниските каменни стени, кръстосващи пустините на Израел, Египет и Йордания са озадачили археолозите още през началото на 20-ти век, когато биват открити от преминаващи самолети. Веригата от каменни стени, някои от които достигали до 64 км. Нарекли тези стени „хвърчила“, защото от въздуха изглеждали точно така. Още преди 3000 г. пр.н.е са били изоставени от хората и не са се ползвали. Благодарение на едно скорошно проучване вече имаме разяснение на въпроса, за какво са служели. Целта на хвърчилата е била да насочи дивите животни към малка яма, където лесно можели да бъдат убити на големи групи. Тази ефективна система предполага, че местните ловци са знаели повече за местната фауна и са се възползвали от това. Това показва, че предположението, че много по-късно човек стига до такива умения е грешно. Механизма от Антикитера Намерен в останките на потъналия гръцки кораб, който е бил на поне 2000 години, кръглият бронзов артефакт съдържа лабиринт от взаимно свързани механизми и тайнствени знаци, гравирани по цялата незакрита страна. Първоначално се е считал за вид навигационен уред за определяне на дължината и ширината в астрономията, но археолозите продължават да разкриват неговата употреба. Това, което се знае със сигурност е, че е бил сложен астрономически календар. Това е най-сложното устройство, откривано в този период. Знаците в Наска От земната повърхност, знаците в Наска, Перу са нищо грандиозно. Въпреки че, те се виждат от въздуха, от където са били забелязани за пръв път от самолет през 1920-те и 30-те години. Археолозите са съгласни за стотиците огромни фигури, започвайки от геометрични линии до сложни изображения на животни, растения и въображаеми фигури, направени преди повече от 2000 години от хора като инките в културата на Наска, които са преместили червените камъчета по повърхността, за да се покаже светлата страна на земята в техния избор за дизайн. Това, което те са направили остава загадка, но подтиква теоретиците да мислят, че това са писти за извънземните или просто древна астрология. Археолозите казват, че по-скоро линиите са били ритуален метод за комуникация с божествата в Наска. Пирамидите Дори информацията, която археолозите знаят за Великите пирамиди в Египет е изключително интересна, в очакване на нови открития и доказателства за тяхното съществуване. Построени преди почти 5000 години в сегашен Кайро, сложния комплекс от три пирамиди, като най-голямата е Хеопсовата, издигната на това място, което е свидетелство за почит към древните египтяни към техните фараони и сложността на вярата им в задгробния живот. Археолозите все още откриват нови тунели и шахти, изградени в пирамидите и продължават да търсят следи за това кой е построил тези велики паметници, как и защо, дори и днес. Гьобекли Тепе Хората първо са се заселвали в постоянни градове, ферми, след това в построени храмове, в този ред като се започне през 8000 г. пр.н.е. но дали е така? Изумително археологическо изследване, направено през 1994 г. в Гьобекли Тепе, селски район на Турция, раздуха тези хипотези, с което се предизвикаха нови въпроси за развитието на цивилизацията. Съдържащо множество пръстени от огромни каменни колонии, издълбани със сцени на животни и срещи от десет хилядолетия преди Христа, Гьобекли Тепе е считано за най-старото място за поклонение в света. Но доказателства показват, че хората, които са го построили са били полуномадски ловци, вероятно не разбирали от селско стопанство, което пък се е водело само пет века по-късно тук. Заради Гьобекли Тепе археолозите сега се питат кое се е появило първо. Дали строежи като този са довели до заселването или обратното, което ние винаги сме си мислили? Източник: http://www.livescience.com/

Снимката, съставена от множество други изображения, е 46 гигапиксела и заема пространство от 194 гигабайта Кликнете на снимката, за да видите цялата звездна карта на Млечния път Германски учени от университета Бохум в Рур създадоха най-голямото изображение на космоса, правено до момента. Снимката е 46 гигапиксела (855 хил. пиксела широка и 54 хил. пиксела висока) и заема пространство от 194 гигабайта. Тя изобразява част от Млечния път. Големите ѝ размери я правят трудна за сваляне, затова тя е качена на публичен домейн и в нея може да се навигира чрез специални онлайн инструменти от типа на тези при онлайн картите. http://astro.vm.rub.de/ Освен това звездите са обозначени, което означава, че ако напишете в търсачката името на някоя звезда, картата ще ви насочи към нейното точно местоположение. Изображението е сглобено от снимки на Млечния път, които са правени в продължение на 5 години от университетската обсерватория в Чилийската пустиня. Учените не са създали това изображение с цел да подобрят някой рекорд. Те търсят обекти, чиято светлина се замъглява на определени периоди от време, което би означавало, че това са звезди, около които обикалят планети. До момента германските учени са открили над 50 хил. такива обекта, които не са били документирани досега, пише NBC News. Източник: http://www.economy.bg/science/view/20505/Germanski-ucheni-syzdadoha-naj-golyamoto-izobrazhenie-na-Mlechniya-pyt

Всички видове имаме много общи гени, въпреки, че сме толкова уникални и различни едни от други. Ние съдим колко сме близки с едни видове по общия брой гени, които споделяме и по този начин, ние определяме преди колко време сме сме поели по различни пътища. Човекът Homo sapiens има бощи гени с: 90% Шимпанзе Pan troglodytes 88% Мишка Mus musculus 85% Крава Bos taurus 84% Куче Canis familiaris 84% Кон Equus caballus 73% Риба зебра Danio rerio 69% Птицечовка Ornithorhynchus anatinus 65% Кокошка Gallus gallus 44% Пчела Apis mellifera 47% Плодова мушица Drosophila melanogaster 54% Звездоводна морска актиния Nematostella vectensis 38% Кръгъл червей Caenorhabditis elegans 18% Мая Saccharomyces cerevisiae 24% Лоза Vitis vinifera 24% Ориз Oryza sativa Кара те да се замислиш Всички видове растения, животни и гъби имат един прародител, от преди 1,6 милиарда години. Еволюцията е оставила тези гени, които работят, а тези, които не работят ги е заменила с нови...това се случва постоянно и ето ние сме добрия пример!

Объркването става, че самата експозиция с името "Къде да отидем да танцува тази вечер?", изглеждала като след бурно празненство. Фасове по земята, празни бутилки шампанско, конфети и т.н. http://www.bbc.com/news/world-europe-34648339 Самата изложба: Ето и след като е било почистено:

Ето колко щеше да е голямо слънцето ако Луната беше голяма един пиксел Повече:http://joshworth.com/dev/pixelspace/pixelspace_solarsystem.html

По време на първоначалия хаос в Слънчевата система Юпитер е запратил безброй комети и няколко планети към дълбокия Космос. Тези космически тела били едва закрепени към Слънцето и образуват около познатата ни Слънчева система сферичен облак — Облак на Оорт. За Облака на Оорт се предполага, че има форма на сфера съдържаща комети и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 000 до 100 000 АЕ, разстояние приблизително равно на 1000 орбитални радиуса на Плутон или почти еднасветлинна година (¼ от разстоянието до най-близката звезда Проксима Кентавър). Най-вътрешната част от облака на Оорт е разположена в равнината на еклиптиката близко до пояса на Кайпер. Въпреки че все още няма директни наблюдения, за него се предполага, че е източник на почти всички комети навлизащи във вътрешността наСлънчевата система. За някои късопериодични комети се смята, че произхождат от пояса на Кайпер. Досега са открити само два обекта, чиито орбити се предполага, че принадлежат на облака на Оорт: 90377 Седна и 2000 CR105. Орбитално разстояние на 90377 Седна варира от 76 до 840 АЕ и за него се смята, че принадлежи към вътрешния слой на облака. След откриването на Седна изчисленията за плътността на облака на Оорт бяха завишени и неговото разстояние до Слънцето — занижено. Също така се смята, че Слънцето се е формирало в гъст звезден куп, който е въздействал интензивно на обектите изхвърлени от вътрешността на ранната Слънчева система от газовите гиганти. Всеки от двата открити обекта е бил небесно тяло в облака на Оорт, разрушени при преминаването на звезда близко до Слънчевата система, или техните орбити са разрушени от все още непознато тяло с размери на планета в облака. Диаграма показваща предполагаемите размери на облака на Оорт спрямо останалата част на Слънчевата система

След победата над арабите от крал Карл Мартел при Поатие и хан Тервел при Константинопол в стария континент си давали сметка, че са спасили Европа от голямо нашествие. Триумфа на Тервел го прави много известен в Западна Европа, тръгва мълвата като "спасител на Европа", както и имаме данни за канонизирането на името му в св. Тривелий Теоктист или Требелиус. Тук може да се поспори доста за това дали съвременниците му го обявяват за спасител на Европа, но това не е предмет на тази тема. Идеята за поръстването и евентуалното му канонизиране е разпространена в края ня XV в. от италианския историограф Марко Сабелико, той пише: "Както се говорило, първият български крал кръстител е Требелиус." Имаме подобни сведения и от бенедиктински менологий от XVI в., където обаче историята се смесва между тази на Тервел и Борис. Още за св. Требелиус се споменава в "Царството на славяните" от Мавро Орбини, както и във френските йезуити от XVII-XVIII в., А при нас светеца се соменава от Христофор Жефарович, Спиридон Габровски и Паисий Хилендарски. Икони на св. Тривелий могат да се видят в църкви в Самоков, Панагюрище, с. Дрен и Старо село, както и в Преображенския манастир, Зографския манастир и др. Икона от Преображенския мнастир на св. Тривелий Името на свети Тривелий Теоктист - цар Български е записано в „Списък на българските православни светци”. Там се казва, че светецът се почита от Българската православна църква на 4 януари и 3 септември по църковния календар.

Жените от маргиналната група падонг в Мианмар носят на вратовете си пиринчени обръчи. За тях това е белег на красота и племенна гордост. От най-ранна възраст украсяват шиите им с нови и нови халки от мед или бамбук. Освен на шията те ги поставят и по краката и ръцете. Халките избутват надолу ключиците и ребрата и ги деформират по такъв начин, че ръменете се смъкват дръстично, а вратът изглежда дълъг. Тези жени ги наричат "жени жирави" заради удължените врътове, но най-лошото е че живеят в живи зоопаркове, където туристите отиват да ги видят и да се снимат с тях. Младите поколения негодуват срещу тази традиция, която ги прави живи експонати. Насилието по тези места кара по-възрастните да се продържат към традициите и да не напискат селата в провинция Мае Хонг Сон, където туристите си купуват билети, за да ги видят. Това ли е единственият им шанс за препитание?

Всички знаем, че млечните зъби създават проблеми на много хора и съответно те си ги вадят. Те поникват приблизително между 17 и 25 годишна възраст и за това се казват "мъдри", защото тогава помъдряваме. В Румъния ги наричат "умни зъби", в Турция "20 годишни зъби", в Япония "непознати на родителя зъби", а в Корея "любовни зъби". Изваждането на мъдреците има голям риск от различни нежелани ефекти като инфокции и нервни увреждания. Нашите предци не са имали този проблем, техните челюсти са били широки, за да могат да смелят жилавата храна, която са консумирали. Третите кътници са можели да компенсират загубата на други зъби. Еволюционно ние достигаме до момент, в който не ни трябват тези зъби и реално си ги отстраняваме хироргически. До момента, в който няма д ани поникват...интересно колко много подобни неща ние не забелязваме в промените на нашето тяло...

Много станаха публикациите в интернет и мненията за това как не трябва да бъде археологическия обект в центъра на София. Ще ми се да видя други места в Европа, а и не само в Европа как е реставриран подобен археологически обект. Намерих малко за Помпей, но там мащаба е доста по-различен.

Викаш - така и така навсякъде чалга и кючех се чува, защо не и в БАН

От създаването на тоалетната чиния ние хората сме започнали да ходим до тоалетна по грешен начин без дори да го осъзнаваме. Ето няколко илюстрации, които показват кое правим грешно и защо и коя е правилната стойка.

100-годишният капитан Васил Вълчанов е жива легенда. През 1960 г. с кораба си "Бреза" успява да пробие френската блокада на Средиземно море и доставя 240 тона тротил, противосамолетни оръдия, картечници и друго оръжие и муниции на бойците от Алжирския фронт за освобождение. След обявяването на независимостта през 1962 г. алжирците го обявяват за герой. И още не са го забравили. Онзи ден в резиденцията на алжирския посланик в София му бе връчен втори медал от президента на републиката Абделазиз Бутефлика по случай 60-годишнината на алжирската революция и неговия вековен юбилей. Целият живот на капитан Вълчанов е изпълнен с невероятни обрати и силни преживявания. През юни 1941 г. по време на Втората световна война италианският танкер, на който служи е торпилиран от британска подводница. Оцелява само той, след като пет часа плува със счупен крак и почти ослепял. 9 септември 1944 г. го заварва като помощник директор на пристанище Кавала, където е създал организацията Беломорски корабен риболов. Не му остава нищо друго освен да предаде всичко на гърците и да си тръгне. През 1947 г. отново е на вода. И отново оцелява на косъм. Като капитан на 180-тонния кораб "Пирин" е заловен от гърците и обвинен в саботаж. Чака го смъртна присъда. От затвора чрез нелегални куриери успява да изпрати писмо до българските власти. По онова време България и Гърция все още нямат подписан мирен договор след войната, затова освобождаването му е уредено чрез югославски дипломатически демарш. Част от историите си Васил Вълчанов разказва в книгата си "Секретни доставки на оръжие". Всички имена на хора, кораби, населени места, дати, факти и събития са достоверни. Измислено е само едно име - това на полковника от тайните служби, възложил му операцията с оръжието за Алжир. Макар оттогава да е минал повече от половин век и освен него всички важни действащи лица вече да са мъртви, 100-годишният капитан смята, че не трябва да разкрива името, защото е обещал да го пази в тайна завинаги.

Наскоро Доц. Георги Милошев обяви, че Е-тата в храните увреждат ДНК на човека. http://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/doc-d-r-georgi-miloshev-za-opasnite-hranitelni-dobavki-i-ocvetiteli.html И веднага след това БАН се разграничи от неговото твърдение и го отлъчиха от института... И по този повод започнаха доста да се пише в социалните медии и хората се зачудиха какво точно се случва и кои лъже?!? Ето една хубава статия в 24 часа: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4899244 Ще дам само един цитат от нея: Защо се говори много, а малко се действа, а тук просто ние трябва да вземем решението за себе си. Когато излезе преди няколко седмици идеята за данък "вредни храни" всички скочиха и казаха, че те могат сами да избират какво да ядат и "знаят", кои са вредните храни, не им трябва някой, които да им казва, а сега излиза, че точно това ни трябва...

Летището е струвало 1 милиард евро за да бъде построено през 2008 година, а го подадоха за 10 000 - да бяха казали, щяхме и 20 000 да дадем :D :D http://www.bbc.com/news/world-europe-33578949?ocid=socialflow_facebook

Смокинята е известна с уникалния си вкус и текстура, но едва ли знаете, че това се дължи на една специална съставка. Любителите на плода, както и вегетарианците, могат да се погнусят, когато разберат, че луксозният вкус се дължи на разложена оса във всяка една смокиня. Смокините са на практика обърнати навътре цветя, които съхраняват прашеца в себе си. Когато женската оса се промъква през тесния отвор на смокинята, крилата й се откъсват, тя снася яйцата си и успешно опрашва плода. Загубила способността си да лети, осата умира в смокинята, където специални ензими я разграждат на протеин. Буквално смокинята смила мъртвото насекомо и го прави част от узрелия плод. Биолозите наричат тази специална симбиоза „задължителен мутализъм“ и е факт от 34 милиона години. Има около 900 вида оси и всеки вид е отговорен за опрашването на 1 или 2 вида смокини. Въпреки че смокинята не може да се възпроизвежда без този смъртоносен цикъл, много вегани и вегетарианци отказват да консумират смокини. В някои страни, консумацията на инсекти е честа практика, тъй като те са отличен източник на качествен протеин. И ако това не Ви е достатъчно, трябва да знаете, че по изисквания кетчупът трябва да съдържа „не повече от 30 плодни мушици в 100 грама продукт“, консервираните гъби съдържат червеи и има гъсеници в спаначената Ви салата.

http://www.infograf.bg/article/1435207060497 България поддържа по-висок стандарт на живот от 115 от 190-те страни по света, за които Световната банка има сравними данни за 2013 година Един от може би безспорните факти за мнозина е твърде ниският стандарт на живот в България – показател, по който едва ли някой се съмнява, че изоставаме значително от другите страни. Проблемът с този всекиму известен факт е, че той не е верен. Ето и няколко примера: Българите са по-богати от 74,4% от хората по света (като тук влизат, разбира се, жителите на Индия и Китай); България поддържа по-висок стандарт на живот от 115 от 190-те страни по света, за които Световната банка има сравними данни за 2013 г.; Стандартът на живот в страната е с 62,7% по-висок от този в държавите със среден доход (според класификацията на Световната банка); Стандартът на живот в България е цели 8 пъти по-висок от този в държавите с нисък доход (според класификацията на Световната банка). Звучи повече от невероятно, но това показват данните на Световната банка, визуализирани на първата графика. За да сравним стандартите на живот между отделните страни и региони по света, се спряхме на индикатора БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност[1]. С други думи, това е доходът, който изработва средностатистическият жител на съответната държава, като показателят взема предвид и разликата в цените на стоките и услугите във всяка една страна[2]. Вероятно погрешното разбиране за това реално колко нисък е стандартът на живот в България произлиза от постоянните сравнения с държавите от Европейския съюз (ЕС). Един от най-ярките примери за това е небезизвестният факт, че България е най-бедната страна в ЕС. И макар това наистина да е така, трябва да се отбележи, че ЕС представлява един своеобразен клуб на богати страни. Всъщност, в основната си част представлява клуб от много богати страни. Така например средният стандарт на живот в еврозоната е близо 4 пъти по-висок от този в страните от групата със среден доход и близо 20 пъти по-висок от стандарта на живот в държавите с нисък доход (да, 20 пъти!). Да си последен в клуба на богатите може би далеч не е най-завидната позиция. Обективният прочит на проблема обаче показва, че България далеч не е сред най-бедните страни в света, макар все още да изостава значително от развитите икономики. Добрата новина е, че доходите в страната продължават да се покачват и разликата със средните нива за ЕС се свива (виж втората графика). Ако през 2000 г. доходът на човек в България е бил едва 29% от средното ниво в ЕС, то в края на 2013 г. той достига 45%. [1] Причините за избора на този индикатор са основно две: 1) това е стандартен индикатор, който се изчислява за почти всички страни по света; 2) един от малкото индикатори, които се доближават до концепцията за среден доход на човек от населението, позволява сравнение между страните по света и съществува надеждна база от данни със сходна методология за отделните страни. [2] Международният долар е условна разчетна парична единица, която се използва от Световната банка, Международния валутен фонд и други организации при сравняване на макроикономически показатели на различни страни на света.

В навечерието на 70-тата годишнина на Голямото бягство, Гай Уолтърс, автор на книга за известното бягство от немски военнопленнически лагер, развенчава някои от погрешните схващания за случилото се. Една късна мартенска нощ през 1944 г., 76 съюзнически пилоти бягат от лагер за военнопленници в Пошла чрез тунел. Целта им е не само да се върнат във Великобритания и да се включат отново във войната, но и да причинят колкото се може повече вреда на германската военна машина. Само след няколко дни, всички освен 3-ма затворници са хванати и върнати. Залавянето им се дължи на лоши документи, лошо време и още по-лош късмет. Бягството толкова разгневява Хитлер, че той нарежда 50 от затворниците да бъдат убити. Бягството от военнопленническия лагер бива популяризирано с филма „Голямото бягство“ от 1963 (базиран на спомените на Пол Брикхил, военнопленник), бягството представя и героизма на съюзниците и злото на нацистите. Но колко от това което знаем е истина? Мит 1: Съюзническите пилоти са били длъжни да избягат от военнопленническия лагер. Един от най-продължителните митове за Голямото бягство, е че затворниците са имали дълг да избягат. Краткия отговор на това е, че е нямало никаква такава концепция. Когато са свалени, от пилотите наистина се е очаквало да избягат арест, но един път попаднали в ръцете на врага не е имало някакво формално очакване те да се опитват да избягат. Вместо това, както казва един бивш военнопленник: „Имаше нещо като линия на поведение в която ни беше дълг да играем роля в опитите за бягство.“ С други думи дълга за бягство е било нещо като модел според който пилотите да се държат-вместо очакването да са смели, няма и нищо в кралските устави, което да задължава мъжете да бягат. Всъщност, учудващо две трети от пленници са имали малък или никакъв интерес да бягат, и са се отнасяли към бягствата с предпазливост – отношение което противоречи с показваното на съюзнически пленници във филмите, отчаяни да избягат. Много от тях са се радвали, че не е трябвало да се бият повече и, че са свършили своята част във войната. Други са смятали, че им липсват уменията нужни за да избягат – знание за езика, или просто физическа сила. Дори е имало напрежение между тези които са искали да останат и тези които са искали да избягат. В един от лагерите враждата нарастнала до толкова, че един от пленниците хвърлил консерва през оградата за да уведоме немците, че се изгражда тунел. Мит 2: Голямото бягство е осъществено при добри метеорологични условия. Във филма Голямото бягство действието се развива под лъчите на пролетното слънце, за да може да се покаже цветовата стойност на филма. Но в реалността бягството е осъществено при лоши метеорологични условия, температурите гравитирали около нулата и дебел пласт сняг покривал земята. Според един от военнопленниците е била една от най-студените зими претърпявани за последните 30 години в тази част на Полша, тези условия са усложнили бягството повече от всичко друго. Много от затворниците са носели неподходящи дрехи, панталони от тънък плат, които се давали само при бой в пустинни условия и ботуши които бързо подгизвали докато избягалите бродели из горите и потоците. Голяма част от избягалите са били близо до измръзване и били принудени да спят в плевни, което само увеличило шанса да бъдат хванати. Мит 3: Избягалите отворили нов фронт във вътрешността на Германия Една от целите на Голямото бягство е да подпомогне съюзническата кампания като лишава немците от ресурси и човешка сила- ресурси които, ако не са насочени към хващане на затворниците ще бъдат насочени към фронтовите линии. За съжаление такива планове са обречени на провал. Когато немците търсили за избягалите те използвали само наличните им хора вътре в Райха. Определено не са викали хора обратно от бойното поле за да се включат в търсенето. Бягството в действителност подпомогнало немските военни усилия за спечелване на войната, тъй като при широкомащабния лов много други затворници са попаднали в мрежата на немците. Факт е, че като резултат от Голямото бягство, нацистите са затегнали контрола си върху вътрешната сигурност на Райха, и по този начин са направили положението за другите съюзнически военнопленници опитващи се да избягат по-лошо. Мит 4: Голямото бягство е било уникално по рода си Не е било. По време на войната е имало доста масови бягства организирани от съюзниески военнопленници. Имало е поне 11 "велики бягства" осъществени от британски военнопленници преди март 1944 г. Пример за това е мартенското бягство от лагера в Сзубин, Полша през 1943, в което 43 пилоти от антантата са си прокопали път към свободата. Всеки един от мъжете е заловен повторно освен един, който за съжаление се удавил. Немците са осмивали масовите бягства, считайки ги за безплодни актове на ненужна смелост – увеличената охрана следствие от бягствата е направила бъдещите такива по-малко вероятни. В някои лагери немците дори съветвали пленниците да бягат по двойки или тройки за да увеличат шанса си да оцелеят. Мит 5: Имало е преследване с мотоциклети От всички сцени в Голямото бягство, има една запомняща се в която Върджил Хилтс, игран от Стийв Макуин, се опитва да прескочи оградата на границата с мотоциклет, докато бива преследван от въоръжени до зъби войници. Определено е вълнуваща, но няма реална основа върху която да се базира. Нито един от мъжете избягал от лагера Сталаг Луфт 3 не е използвал мотоциклет. Сцената с мотора е толкова далече от истината, че бивши военнопленници са освирквали гледайки филма. Националността на Хилт също осветлява още един мит – американците са имали пръст в бягството. Въпреки, че щатски пилоти са наблюдавали за патрулиращи немци по време на конструкцията на тунела, коменданта ги е преместил в разлино отделение няколко месеца преди бягството. Тъй като Голямото бягство е американски филм не е изненадващо, че героя е обикновено американско момче, но в реалността не е имало никакъв Върджил Хилтс. http://www.historyextra.com/feature/five-myths-ww2-great-escape

Теорията, че коренното население на Северна Америка е произлязло от античните евреи, египтяни или гърци, е била спорна от векове. Джеймс Адайр, колонист от 18 век търгувал със индианците 40 години, пише, че езиците им, обичаите и социалните структури са близки до тези на евреите. Той пише в книгата си „история на американските индианци“: „Много е трудно да се отърсим от своите, камо ли да отърсим другите от предразсъдъци и необективни мнения, и аз очаквам да бъда цензуриран от някои които не подкрепят моите нетрадиционни виждания заради това, че се меся в конфликт който тлее от откриването на Америка.” В по-съвременното време, сходни наблюдения е направил доктор Доналд Пантър- Йейтс, сблъсквал се е с отрицателно отношение, и по-точно това което той определя като “писма на омразата” от местни професори. Най-разпространената теория за произхода на индианците, е че произлезли от монголите. През 2013 г. изследване публикувано в журнала ‚Nature‘ потвърждава, че някакво европейско потекло е възможно да има. ДНК-то от труп намерен в Сибир на възраст 24 хиляди години е анализирано. Направения анализ не показва прилика с азиатски популации, само с европейски, и все пак показва връзка с коренното население на С. Америка. Но преобладаващата част от учените са далеч от това да приемат теорията, че индианците са произлезли от антични близко източни или гръцки хора. Теория подкрепяна от хора като Йейтс. Йейтс има чероки корени, изкарал докторат по класически науки и е откривател на център за генни изследвания. Тези три факта му предоставят уникална гледна точка върху историята на индианците, и как ДНК анализа може да подкрепи теоретичната връзка на индианците с античните култури. Генетични прилики За индианците се смята, че могат да принадлежат към пет генетични групи, познати като хаплотипове, всяка група е означена с буква от азбуката: A, B, C, D Йейтс показва в своята дисертация озаглавена „ДНК наследството на Чероки“ това което той нарича заблудата зад много генетични анализи: „Генетиците казват“ групите А, B, C, D, X са индиански, следователно всички индианци произтичат от тези групи. Заблудата зад такова мислене е очевидна, може да бъде перифразирана и по следния начин: „Всички хора са двукраки; следователно тъй като скелета който изровихме е двукрак, то той принадлежи на човек” Да, но може да принадлежи и на кенгуру, допълва Йейтс.“ Всяко отклонение от обикновените хаплотипове обикновено е приписвано на смесване на расите след европейската колонизация, не на гени които са били в генетичния „резервоар” на индианците. След направен анализ на Чероки ДНК, Йейтс заключва „Не може да има такова смесване на гените в „резервоара” на чероките след 1492.“ “Така, че откъде идват нашите не-европейски, не-индиански елементи?“ пита той. „Нивата на хаплогрупа Т в чероките са 26.9% което е близко до египетското 25%. ” Йейтс се фокусира върху хаплотип X заради „относителното му отсъствие в Монголия и Сибир, и наскоро доказания център на разпръскване в Ливан и Израел.“ През 2009, Лиран Шлуш от израелския институт по технология, публикува статия в списанието PLOS ONE твърдейки, че X хаплотипа се е разпръснал в света от хълмовете на Галилея в северен Израел и Ливан. Йейтс пише: „Единственото друго място на земята където ѝ е намерен освен при индианските племена, е при хълмовете на Галилея.” Културни и Лингвистични Прилики Въпреки, че много от културата на Чероки е изгубена, Йейтс отбелязва в книгата си „Чероки кланове“, че разкритото от легенди досега загатва, че предци са дошли отвъд морето и чийто език е бил подобен на античния гръцки. Някои лингвистични паралели също са били забелязани между индианските езици и египетския и еврейския. Бялото полубожество на чероките, Мауи може да има корени в либийски военоначалник пратен от фараона Птолемей 3 преди 230г. пр.хр , Йейтс обяснява. „Мауи“ звучи близко до египетските думи за „водач“ или „навигатор“ . Чероките са вярвали, че Мауи е донесъл всички блага на цивилизацията, той е дал на чероките титлата на главен вожд, Аматойхи или Мойтой, казва Йейтс, тези думи се превеждат, като „моряк“ или „адмирал.“ Той разказва легенда от чироки клана на вихрушката в, която бащата на Мауи е назован с името Таноа. Йейтс предполага, че думата може да се отнася за грък. „Таноа е бил бащата на всички светлокоси деца и идва от земя наречена Атия,“ допълва той. Атиа може да се отнася за Атика, исторически регион заобикалящ гръцката столица, Атина. Атия било място пълно с „високи алабастрени храмове,“ „един от които бил много просторен и построен за да се срещат боговете и хората.“ На това място са се осъществявали спортни състезания, игри, пирове в чест на боговете, срещи на велики вождове, от това място идва и войната накарала хората да се разселят отвъд Пасифика. “Едва ли някой може да съчини по-прилягаща приказка за гръцката култура,“ пише Йейтс. „хавайската дума която резюмира този изгубен свят е кариой, почивка, отпускане,” буквално същата дума в гръцки означаваща забавления.” Йейтс отбелязва и безброй други лингвистични прилики. “Според старейшините на обществото Кетоа, чироки преди са говорили не индиански език, подобен на Хопи, но се отказали от него и приели Мохиканския за да продължат съвместния си живот с Иракоите. Старият език изглежда е имал много елементи от гръцкия, езика на Птолемейски Египет и древните юдеи,“ казват от обществото. Отбелязват също така лингвистичните прилики между индианските езици и иврита. Както и в иврита, индианските съществителни имена нямат нито падежи, нито склонения. Друга прилика е липсата на сравнителни или суперлативни степени. „Няма нито един език, освен иврита и индианския говор, който да няма много предлози. Индианците, точно както евреите нямат никакви. Свързват определени символи към думи за да наваксат дефицита,“ споделят още членове на обществото. Перспектива от миналото Адайр от 18 век, предлага перспектива върху културата, която Йейтс не може да предостави. Адайр общува усилено с индианци преди стотици години, когато традициите им все още са били в разцвет. Разбира се степента, в която може да ги е разбрал погрешно като чужденец трябва да се вземе под внимание. “От най-точните ми наблюдения, които успях да направя през времето в което търгувах с индианците, заключих, че те дължат произхода си на израелтяните, когато те са били морска сила или скоро след робството им,“ пише Адайр. Те имат близка племенна организация, казва той. Начина, по който определят времето е близък , както и обичая им да имат светая светих и висши жреци. Адайр дава пример за сходни обичаи: „Кореспондиращ обичай на пречистването на жена след пътуване, при индианците е следния- индианските жени се отделят от съпрузите си и останалата част от обществото за дълъг период от време.” Той обяснява липсата на обрязване сред индианците така: „Израелтяните са бродили из пустошта и не искали да подновят болезнения ритуал на обрязването, направили го чак когато Йешуа ги накарал; поради вече назованите трудности и премеждия, които примитивните американци трябва да са срещнали при пристигането им в огромния пущинак, е много вероятно да са забранили обрязването, така продължавайки принципа на праотците им.” Изглежда, че хората чероки са имали смесени чувства относно работата на Йейтс. Докато уебсайта на Чероки (Central Band of Cherokee website) е представил резюмирана версия на изследването на Йейтс, то някои коментари са скептични относно теориите му. Йейтс заявява, че: Някои от племето са практикували юдаизъм, въпреки, че Обединената Китоа (чироки организация) отрича това.

Мечките са между най-застрашените азиатски животни Азиатската традиционна медицина включва различни съставки и препарати от редки и застрашени от изчезване едри бозайници - слонове, носорози, лъвове, тигри, мечки и др., поради което тяхната численост вече е критично намаляла в цяла Азия. Почти всички едри азиатски бозайници са включени в най-строгите международни списъци на забранените за отстрелване животни и продажба на органи и препарати от тях. Но независимо от това, и в началото на XXI в. тяхното съществуване все още е под силна заплаха от пълно изтребване и изчезване. Така например едно съвременно 12-годишно системно наблюдение и проучване върху числеността на мечките в 17 азиатски страни, извършено през периода от 2000 до 2011 г. от голям екип специалисти от тези страни показва, че само през този период в изследваните страни са убити и продадени под формата на органи и медицински препарати общо 2801 мечки. Най-голям брой азиатски мечки са уловени и използвани за различни цели в Камбоджа (190 бр.), Китай (145 бр.), Виетнам (102 бр.) и пр. Малка част от тях са уловени и препродавани като танцуващи мечки, но огромната част са отстреляни и използвани за различни цели, включително и за храна. Основното средство, добивано от тях за традиционната азиатска медицина, са жлъчният мехур и жлъчката. Резултатите от извършеното проучване, обобщени и публикувани през 2014 г. в широко разпространявания орган на Международния съюз за защита на природата (IUCN) и Световния фонд за дивата природа (WWF) - TRAFFIC BULLETIN, са предоставени на всички международни природозащитни организации за информация и действия за опазване на уникалната азиатска фауна. Накрая, авторите на изследването заключават, че ако с такива темпове продължава унищожаването на дивата азиатска бозайна фауна и през XXI в., тя едва ли ще дочака XXII в. По "TRAFFIC BULLETIN"

Руините на кулата в Алоа, Шотландия, е всичко, което е останало днес от огромно имение, наследствена резиденция на рода Ърскин, графовете Map. Съдбата на мястото е преплетена с тази на хората, живели там, не само защото те обитават имението поко­ления наред, но и заради проклятието, което предрича и води до гибелта на семейството и на седалището на властта им. Смята се, че проклятието е изречено през XVI век от абата на Камбъскенет срещу граф Map. С унищожаването на абатството Кам­бъскенет графът несъзнателно подпечатва съдбата на рода си през идващите години, тъй като много от предсказанията, макар и изречени неясно, се сбъдват. Удивително е, че за шотландските прокля­тия по онова време е обичайно да пророку­ват страдания, които ще продължат няколко поколения напред, но точно това проклятие е много конкретно по отношение на опреде­лени неща. Най-важното, което е характер­но изобщо за проклятия от този род, е, че родът Ърскин ще изчезне - съдба, която е най-голямото нещастие за едно потомстве­но аристократично родословие. По-нататък проклятието продължава така: преди семей­ството да изчезне, всички негови имоти и цялата му собственост ще попадне в ръцете на непознати - отново ужасяваща перспек­тива за род от земевладелската класа. Сигурно очакванията са, че гневът на абата ще спре дотук, но проклятието продължава. То предсказва, че бъдещ член на рода Ърскин ще доживее да види как домът му е погълнат от пламъци, докато съпругата му гори вътре, а три от децата му никога няма да видят слънцето. Нещо повече, за още по-голям позор на Ърскин големият салон на семейния дом ще бъде използван като конюшня, а в голямата гостна ще работи тъкач от нисшата класа. Предвижда се проклятието да приклю­чи едва когато всичко това стане реалност и фиданка на ясен пусне корени най-отгоре на кулата. Въпреки че проклятието със сигур­ност е разтревожило граф Map, той успява да изживее живота си, без да види сбъдването на нито едно от предсказаните събития и на смъртното си легло вероятно си е мислел, че семейството се е отървало от гневните излия­ния на абата. Но много е грешал. Това проклятие явно било „търпеливо“, защото минава известно време, преди опре­делени събития да започнат да разкриват истината зад предсказанията. През 1715 г. следващият граф Map се заклева във вярност на Джеймс Стюарт, син на краля на Шот­ландия Джеймс VII, известен като „Стария претендент“. Графът предвожда провалилия се бунт на якобитите срещу короната в опит да помогне на Джеймс Стюарт да се качи на кралския трон. Той е победен и за наказание земите и титлите на рода са отнети. По този начин част от проклятието се сбъдва. Не е известно дали графът наистина е приписал това на предреченото, или просто е гледал на събитията като на наказание за действия­та си. Но след няколко поколения още пове­че от предсказанията излизат наяве. Почти един век по-късно, през 1801 г., Джон Франсис Ърскин има лошия късмет да понесе основната тежест на пророчест­вото и така да плати цената за грешките на предците си. Като за начало три от децата му са родени напълно слепи - така както предсказва проклятието, те „никога не виж­дат слънцето“. На следващо място, кулата в Алоа - всичко, което е останало от минала­та слава на рода - е унищожена от пожар и съпругата на Ърскин загива в пламъците. Така се сбъдва основната част от прокля­тието и остават да бъдат изпълнени само подробностите. Наистина един кавалерий­ски взвод използва полуразрушения салон като подслон за конете си, докато войниците обикалят из страната. Впоследствие бездо­мен тъкач се подслонява в развалините на сградата и упражнява занаята си в близкия град. Около 1820 г. малко ясеново дърво е видяно да пуска корени в руините на кулата в Алоа. Сега вече проклятието е изпълнено до последния детайл. Първият въпрос, който изниква в съз­нанието около този случай, е свързан със съществуването на проклятието. Дали то наистина е било изречено, или е измислено след събитията, за да обясни и потвърди края на рода Ърскин и за да послужи като полезно предупреждение към други евенту­ални непокорни земевладелци? Разбира се, както историческият факт, така и местна­та легенда свидетелстват, че проклятието е истинско, но винаги съществува вероятност, вместо да има силата да предизвика такива ужасни събития, абатът просто да е притежа­вал удивителни пророчески способности. В този случай съществува както едната, така и другата вероятност. Може би абатътнаистина е имал силата да подпечата съд­бата на рода Ърскин чрез проклятие или гадателските му способности са били про­рочески, макар това да е явно единственият пример за такова предсказание от страна на абат. Каквато и да е истината по въпроса, изглежда, че тайнствените умения на абата на Камбъскенет са били толкова големи, че се помнят и до днес.