SAlexandrov

Роскосмос отвори сайт с песни на Дмитрий Рогозин 10 ноември 2020 г. 08:05 ч. Руската космическа агенция отвори днес специален сайт с космическа музика. Съществена част от песните са написани от Дмитрий Рогозин. Сайтът е достъпен на този линк: https://www.roscosmos.ru/music/ Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3639-2020-rogozin-music

През декември японската възвръщаема експедиция Хаябуса 2 ще се завърне на Земята с проби от астероид 9 ноември 2020 г. 18:30 ч. Още една новина, касаеща възвръщаема космическа мисия! Японската "Хаябуса 2" ще се завърне на Земята на 6-ти декември заедно с проби от астероида Рюгу. Спускаемата капсула със събрания материал ще извърши меко кацане в района на базата Вумера в Австралия. За тази цел австралийците вече са дали своето разрешение на японската космическа агенция JAXA. Напомням на читателите, че мисията "Хаябуса 2" бе изстреляна през 2014 година и тя пристигна в орбита около Рюгу през юни 2018-та. През следващите месеци екипите успяха да спуснат благополучно на повърхността на астероида няколко астероидохода "Минерва", както и европейски спускаем апарат "Маскот". През февруари 2019 г. "Хаябуса 2" за пръв път кацна на Рюгу с цел събиране на проби, а през юни същата година беше колекциониран материал от вътрешните части на астероида, предварително изкопан чрез детонатор. През ноември 2019 г. мисията започна обратното си пътешествие към Земята, така че очакваме с нетърпение предстоящия завършек. За повече информация : JAXA Eдна от последните снимки на астероида Рюгу от автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2". Фотографията бе заснета на 13-ти ноември 2019 година. Photo credit : JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3638-2020-hayabusa-2-to-return-earth

Китай ще изстреля възвръщаема мисия до Луната в края на месеца На снимката: техници подготвят мисията "Чанг'e 5" за полет. Photo credit : CCTV/Andrew Jones 9 ноември 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През октомври космонавтиката на САЩ триумфира с успешното взимане на проби от астероида Бену в хода на мисията "Озирис-Рекс", но това не е единствената възвръщаема експедиция през 2020-та година. Ако всичко мине по план, на 24-ти ноември Китай ще изстреля собствена двупосочна мисия към Луната. Съгласно информацията, публикувана на сайта на Нейчър, стартът ще бъде осъществен посредством ракета "Лонг Марч 5" от космодрума Уенчан. Също така напомням на читателите, че полетът първоначално бе насрочен за 2017-та година, но претърпя продължително отлагане заради предходна авария с носителя. Мисията на име "Чанг'e 5" ще бъде първият опит за доставяне на лунни скали на Земята след края на 60-те и началото на 70-те години, когато САЩ изпрати към Луната астронавти в хода на програмата "Аполо", а СССР проведе поредица от роботизирани полети. Предстоящата китайска роботизирана експедиция обаче ще се осъществява по схемата на "Аполо", а не както са го правили съветските инженери - чрез директно кацане на лунната повърхност. "Чанг'e 5" включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната. Докато "Чанг'e 5" е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае докато бъде достигната дълбочина от 2 метра, докато чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята. Според информацията от Нейчър, които се позовават на официални сведения от Китай, част от доставения материал ще се предостави на местни лаборатории, друга част ще бъде съхранен за бъдещи проучвания и трета част ще се даде на музеите. Засега обаче не е ясно дали китайците ще изпратят лунни проби на други държави. НАСА е давала събран от "Аполо" материал на чуждестранни институции, а същевременно напомням, че днес всеки българин може да разгледа лунен камък от "Аполо 17" в Националния природонаучен музей в София. Но заради наложените санкции от правителството на САЩ, на НАСА е забранено да дава материал на китайците и въобще да има каквато и да е пряка връзка с китайската космонавтика. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3637-2020-china-ready-chang-e-5-mission

Ще стане ли лунната програма на НАСА заложник на зелените политики на Байдън? На илюстрацията: космическият кораб "Орион" се отправя в далечния космос. Image credit : NASA 9 ноември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Една от първите задачи на Барак Обама след спечелването на президентските избори в САЩ през 2008 г. бе да назначи цялостна ревизия на НАСА и да прекрати програмата на предишния президент Джордж Буш "Съзвездие" за завръщане на човек на Луната. За разлика от ситуацията преди 12 години, новоизбраният американски президент Джо Байдън надали ще се осмели да направи нещо подобно. Но дали новата програма за лунни полети "Артемис" ще бъде възпрепятствана по някакъв начин? Тук е уместно да напомня, че сметките на Обама излязоха криви. Намеренията му да спре "Съзвездие" се сблъскаха с Конгреса. Разбира се, Обама и повечето конгресмени не проявяват никакъв сериозен интерес към космическото развитие на човечеството. Никой няма да загуби изборите, ако човек не стъпи на Луната през 2024 г. или на Марс през 2030-та. Но един конгресмен може да загуби изборите, ако съществена част от работниците в неговия щат останат без работа и заплати. А държавно-контролираната космонавтика на САЩ е преди всичко за създаването на работни места. Не е изненадващо защо Конгресът каза "не" на Обама. Хората, застрашени от съкращения след края на космическата совалка, не биваше да останат на улицата. Случи се нещо немислимо - за пръв път конгресмени, а не учени започнаха да чертаят планове за полети на човек в далечния космос, като те конкретизираха каква трябва да е бъдещата ракета, какви части да използва и в кои щати да се строи. Резултатът е налице - "Спейс Лонч Систъм". Ракетата, която все още не е полетяла. В известен смисъл програмата "Съзвездие" не беше спряна, просто продължи под друго название и с друга цел - полет до астероид (по-късно целта беше допълнително преформулирана на взимане на камък от астероид и неговата доставка до окололунна орбита). Тръмп не се осмели да прекрати работата по "Спейс Лонч Систъм" и тя остана в центъра на новата лунна програма "Артемис" (която замени астероидните планове на Обама). И така разработката на ракетата и кораба "Орион" продължиха напред. Разликата между 2020-та и 2008-ма година е също така, че макар и все още да сме далече от полет на човек в далечния космос, реализацията на инициативата е в много напреднал етап. Вече първата "Спейс Лонч Систъм" е построена, корабът "Орион" е построен, работните места са налице. Но също така световните космически агенции искат пилотирани полети до Луната. Ако целта на Байдън е да има повече глобализация и сътрудничество с останалите космически играчи, той надали ще прекрати сключените международни спогодби. И все пак уебсайтът SpaceNews ни информира, че макар и резки завои в целите на НАСА да не се очертават, все пак известни промени ще настъпят. Джо Байдън е оповестил четири приоритета за мандата си: справяне с коронавируса, възстановяване на икономиката, постигане на расова справедливост и борба с климатичните промени. Именно последната задача може да бъде поверена на НАСА. За разлика от администрацията на Тръмп, която разумно предложи отговорността по изучаване на климатичните промени да бъде прехвърлена от НАСА на НОАА (идеята не се осъществи), вероятно администрацията на Байдън няма да има такива намерения. Настроенията сред част от космически ангажираните демократи са именно НАСА да се занимава с климатичните проучвания. През лятото на 2019-та бившата заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър публикува в Washington Post статия, която бе озаглавена "Забравете за нови пилотирани мисии в космоса. НАСА трябва да се фокусира върху спасяването на Земята". Впоследствие Гарвър оповести, че заглавието не е избрано от нея, а от редакцията на вестника, но идеята е в общи линии същата. Вместо американската космическа агенция да се занимава с мисии до Луната и Марс, основната ѝ задача е да работи с изучаващи климата спътници. Какво може да направи администрацията на Байдън? Както вече казах по-горе, новият американски президент надали ще прекрати задачата за нови полети до Луната и Марс заради сключените договори и геополитическото значение. Но той може да постигне две неща: 1. Да отложи лунното кацане за по-нататъшна дата. Това не е задължително лоша идея. Много експерти са на мнение, че с текущите ресурси на НАСА, отпуснати от Конгреса, 2024-та година не е разумен срок. 2. Орязване на парите за лунната програма, за да се финансират климатичните изследвания. Ето това е нещо, което може да се случи. Бюджетът на НАСА е ограничен, нови средства за агенцията надали ще бъдат осигурени (особено с оглед на кризата с коронавируса), а пари за климата ще трябва да бъдат взети отнякъде. Познайте коя е първата програма, която ще попадне под секирата. Голяма част от космическите ентусиасти вече изразяват своето разочарование в новинарските сайтове от подобен евентуален развой на събитията. Но когато политиката на Щатите зависи преди всичко от кресливи борци за социална справедливост, това може да се очаква. За огромно щастие обаче космосът вече не зависи изцяло от приумиците на политиците. С развитието на частната космонавтика идват нови възможности. Най-важното, което Конгресът и новият президент могат да направят, е да не пречат на този прогрес и да не наложат на частниците абсурдни регулации. В противен случай ще разберем защо Илон Мъск по-рано през годината написа в социалните мрежи израза "Take the red pill". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3636-2020-orion-heads-to-deep-space

УСПЕХ: Индия проведе първия си космически полет за годината! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 7 ноември 2020 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес индийската космическа агенция ISRO проведе своето първо изстрелване за 2020-та - доста по-късно от очакваното. Но нямаше как - пандемията се разпростря и в Индия. С цел да бъде опазено здравето на работниците, космическият център Сатиш Дхаван бе временно затворен. Излитането на ракетата "PSLV-DL" бе факт в 11:37 ч. българско време. На борда й летяха основният спътник "EOS-1" и девет комерсиални микроспътника. Индийският сателит "EOS-1" ще изучава Земята посредством мощен радар. Получените от него данни ще се използват в сферата на селското стопанство и опазването на горите, а също така ще подпомагат страната по време на природни бедствия. Един от вторичните спътници е на Литва, четири са на Люксембург и четири на САЩ. Всички те бяха изстреляни в рамките на договор, сключен с NewSpace India Limited. За повече информация и снимки: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3635-2020-7-nov-first-flight-isro-for-year

Боинг създаде ръководен пост за софтуерно инженерство и назначи бивш кадър на СпейсЕкс На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия през декември 2019-та. Photo credit : Boeing 6 ноември 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Гореща новина от последните минути! Американският аерокосмически гигант Боинг създаде нов ръководен пост за софтуерно инженерство и назначи на него Джина Хосейн. Хосейн е бивш кадър на СпейсЕкс и е ръководил софтуерните разработки за "Фолкън", "Фолкън Хеви", "Драгън" и "Крю Драгън". Работил е също така и за Тесла, където е помагал за създаването на автопилота. Създадена е нова организация от инженери, която е централизирана и ще бъде оглавена от Хосейн. Тя ще подпомага развитието на софтуера, който се използва в продуктите на Боинг. Организацията ще интегрира и други екипи на компанията, за да може да се гарантира високото качество на продуктите. Напомням на читателите, че по време на първата мисия на космическия кораб "Старлайнър" той не успя да се скачи с Международната космическа станция заради неправилно настроен часовник. Това наложи екипите спешно да върнат кораба на Земята два дни по-късно. Обществеността не бе информирана, че броени часове преди приземяването е бил открит втори софтуерен бъг, който е можел да разруши корба преди навлизането му в атмосферата. Този факт стана обществено достояние едва след като отклоненията бяха разследвани от специална комисия. Тегобите със "Старлайнър" настъпиха във времена, когато Боинг още ближеше рани от двете зловещи катастрофи на самолети "737 MAX", отново настъпили заради софтуерни бъгове. Да се надяваме, че наетият от компанията бивш специалист от СпейсЕкс ще спомогне за разрешаването на тези проблеми. В началото на 2021-ва година очакваме повторен безпилотен полет на "Старлайнър", а през лятото корабът трябва да полети и с хора на борда. За повече информация: Боинг https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3634-2020-boeing-hires-ex-spacex

Рокет Лаб ще се опита да прибере първата степен на ракета Електрон в средата на ноември 6 ноември 2020 г. 09:40 ч. Очаква се до броени дни американската компания Рокет Лаб да направи дебютния си опит за връщане на първа степен на ракета! След изстрелването, което е насрочено в средата на месеца, степента ще кацне на Земята посредством парашут. Напомням на читателите, че основаната от Илон Мъск компания СпейсЕкс успя през 2015 година за пръв път да прибере първа степен от ракета "Фолкън 9", а през последните пет години осъществи множество изстрелвания с вече върнати степени. Мъск връща степените си чрез ретроракетно кацане. Ракетите "Електрон" обаче са от класа на т.нар. микроракети - т.е. специализирани за извеждането на миниатюрни спътници. Поради това в продължение на години Питър Бек, предприемач и основател на Рокет Лаб, се противеше на самата идея за ретроракетно завръщане - просто математиката не излиза. Първите степени биха станали твърде големи и биха оскъпили изстрелванията, а сега в невъзвръщаем вариант полетът излиза на $10 милиона. Но светът се променя и наблюдавайки успехите на Мъск, създателят на Рокет Лаб промени мнението си за възвръщаемостта и сега се труди упорито върху завръщането на "Електрон". "Дори и да се окаже неутрално от икономическа гледна точка, фактът, че няма да се налага да строим множество ракети в една и съща фабрика и огромно предимство", категоричен е Бек. Рокет Лаб, за разлика от СпейсЕкс, ще разчита на класическото завръщане с парашут. Ракетата ще се приводни меко в океана, след което ще бъде прибрана с лодка. И ако първата степен на "Електрон" не се окаже прекалено обгоряла, компанията на Бек ще почне да използва повторно нейния хардуер. За повече информация: Рокет Лаб Снимка от изстрелването на ракета "Електрон" в края на октомври. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3633-2020-rocket-lab-try-return-rocket

УСПЕХ: Чисто нова ракета Фолкън 9 изведе в орбита GPS спътник! Снимка от изстрелването тази нощ. Photo credit : SpaceX 6 ноември 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:24 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя частната американска ракета "Фолкън 9". Полетът завърши с успешно извеждане на навигационен спътник от системата GPS в целевата му орбита, а успехът отваря пътя към изстрелването на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" в средата на ноември. Напомням на читателите, че първоначално мисията бе насрочена за 2-ри октомври. В последните секунди на обратното броене обаче бордовият компютър установи проблем с двигателите "Мерлин" и прекрати процедурите по изстрелване. Последващият анализ показа, че става въпрос за дреболия - бяха намерени остатъци от лак, който принципно се нанася върху двигателите с цел тяхното предпазване от корозия, а по-късно се премахва. Понеже той не е бил премахнат навреме, блокирал клапаните. Оказа се, че същите следи от лак били намерени на още две нови ракети "Фолкън 9" - включително тази, която ще трябва да изведе до МКС кораба "Крю Драгън" с четирима астронавти. Бързата диагностика доведе до съвсем леко отлагане на старта на пилотирания кораб "Крю Драгън". Сега мисията е насрочена за 15-ти ноември в 03:29 ч. българско време. Но да се върнем на днешния полет. Напоследък рядко се случва СпейсЕкс да разчита на ракети с изцяло нови първи степени, като компанията разчита основно на вече върнати такива от предходни мисии. Доскоро Департментът по отбраната, който e създал програмата GPS, изискваше чисто нови ракети за мисиите си. Същото се отнасяше и за НАСА - американската космическа агенция не желаеше да изстрелва астронавти с рециклирани степени. Наскоро обаче НАСА отстъпи от това изискване, а след това и Департментът по отбраната. Следователно в бъдеще по-рядко ще наблюдаваме мисии с нови "Фолкън 9". Днес новата първа степен си свърши прекрасно работата, след което извърши меко приземяване върху роботизираната океанска плотформа "Разбира се, че все още те обичам" девет минути след началото на мисията. Това бе третото доставяне на GPS спътник в космоса от ракета на СпейсЕкс. Предишните две изстрелвания също завършиха успешно и освен това имаше още едно изстрелване през август 2019 г., което разчиташе на ракетата на Юнайтед Лонч Алайънс "Делта 4" в среднотоварен вариант. Това бе последният полет на среднотоварна "Делта" преди нейното пенсиониране. Спътниците GPS се строят от аерокосмическия гигант Локхийд Мартин. Запис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3632-2020-6-nov-gps-launches

Какво ще е бъдещето на американската космонавтика с президент Джо Байдън и републикански сенат? Вероятният бъдещ президент на САЩ Джо Байдън 4 ноември 2020 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Все още е рано да се каже какъв ще е резултатът от днешните избори в САЩ. По предварителни прогнози везните за президентското място клонят към кандидата на демократите Джо Байдън, но не се оправдават демократическите надежди за тяхно мнозинство в горната камара на Конгреса. Макар че народната мъдрост твърди да не преброяваме пилетата, преди да се излюпят, нека да разгледаме какви промени може да претърпи американската космонавтика с Байдън за президент и републикански Сенат. По-рано през деня в-к Капитал отрази подобен сценарий в общ план (натиснете тук, за да прочетете статията) и потвърди, че Байдън би останал силно ограничен в законодателната си дейност. Абсолютно същото може да се каже и за космическата политика. Според авторитетния космически журналист Ерик Бъргър (линк) администрацията на потенциалния нов президент много трудно би могла да предприеме сериозни промени относно тези космически политики, с които Конгресът не се съгласява. Поради това най-вероятно целта на НАСА ще си остане същата: завръщане на Луната с перспективи за по-нататъшно усвояване на Марс. На платформата на Демократическата партия на САЩ е отразено, че Байдън ще подкрепи нови пилотирани мисии до естествения ни спътник. Остава обаче висящ въпросът дали ще се настоява следващото стъпване на човешки крак на лунната повърхност да е през 2024-та година. Избирането на тази дата отдавна бе подложено на критика, тъй като мнозина сметнаха, че дата е избрана да съвпада с края на евентуален втори мандат на Тръмп. Ако досегашният президент загуби изборите, никой няма да се чувства длъжен да изсилва графика. Въпреки че лунните планове вероятно ще останат, могат да се очакват кадрови промени в НАСА. Макар и досегашният администратор Джим Брайденстайн да се радва на широка подкрепа както от републиканци, така и от демократи (този факт беше отразен в последната статия на КОСМОС БГ), самият Брайденстайн е републиканец и човек на Тръмп. С оглед на това не е задължително да остане администратор на НАСА. От една страна Байдън може да поиска неговото отзоваване, а от друга администраторът изразява нежелание да работи с Байдън. На зададен въпрос дали би пожелал да остане на поста си в случай че бъде избран нов президент, Брайденстайн отговори: "Мисля че е важно следващият президент да избере такъв администратор на НАСА, какъвто желае. Трябва да го има това взаимоотношение. Мисля, че наближава времето, когато идва редът на друг човек. Има доста хора, които биха били по-добри от мен". В такъв случай предположенията са, че Джо Байдън може да предложи НАСА да бъде оглавена от Кендра Хорн. Ако това обаче стане реалност, новината вероятно не е добра. Хорн е една от създателките на законопроекта HR 5666, който е в подкрепа на компрометиралата се през последните месеци компания Боинг. Законопроектът предлага спускаемите апарати за кацане на Луната да се финансират на принципа "Разходи+", който е в разрез със съвременната политика за стимулиране на частни компании посредством ограничен бюджет и на конкурентен принцип. Иначе драстична промяна в НАСА може да се очаква най-вече по отношение на финансирането на безпилотни експедиции за наблюдения на Земята и изучаване на климата. Климатичните науки не процъфтяваха при управлението на Тръмп, така че Байдън ще се опита да върне тези мисии обратно в изпълнение от страна на НАСА. Все пак потенциалният президент е изразявал становище, че ще бори климатичните промени. Ще продължи благоприятната политика за подпомагане на частни компании за полети до околоземна орбита и МКС. Все пак президентът Барак Обама беше този, който настоя астронавтите на НАСА да се изстрелват с частни кораби като "Крю Драгън" (макар че комерсиалната програма започна по времето на Буш, но само за превоз на товари). В най-общи линии прогнозите са тези, но сами виждате, че ситуацията в САЩ е изключително динамична и очакваме през следващите часове или дни да разберем окончателно какви са резултатите от политическата надпревара. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3631-2020-joe-biden-senate

Доналд Тръмп е най-добрият президент за НАСА през последните десетилетия Доналд Тръмп. Credit : Getty Images/Guliver 2 ноември 2020 г. 23:50 ч. Светослав Александров. Следя внимателно предизборната обстановка в САЩ и как събитията ще се развият през следващите часове и дни. По този случай искам да споделя няколко мисли относно управлението на американската космонавтика по времето на първия мандат на Тръмп. Както много от вас знаят, аз съм активен популяризатор на космонавтика. Администрирам сайта КОСМОС БГ от 2007 г., а преди това имам още няколко години стаж като автор на вече несъществуващия уебсайт Mars Starrydreams. Помня каква беше космическата политика по времето на Буш и Обама, изчел съм достатъчно и за космонавтиката по времето на Бил Клинтън. С оглед на всичко това аз мога да заявя, че Доналд Тръмп е най-добрият президент за НАСА през последните две, ако не и три десетилетия. И мога да го докажа аргументирано. През 2018 година настоящият президент предложи за администратор на американската космическа агенция Джим Брайденстайн. Много учени и симпатизанти на Демократическата партия се ужасиха от тази номинация, защото Брайденстайн е убеден републиканец, изказвал се е критично за глобалното затопляне и освен това НАСА преди това е била винаги била оглавявана от учен, бивш астронавт или непартиен. В крайна сметка Брайденстайн бе избран от Сената на кантар - с 50 гласа "за" спрямо 49 "против". Две години по-късно има сериозен натиск от страна дори на демократично настроени симпатизанти Брайденстайн да бъде оставен на поста си ако Джо Байдън спечели изборите. Положителното впечатление от администратора се споделя дори от конвенционални медии като Forbes и (изненадааа!) CNN. "Това, което Тръмп свърши по правилен начин, бе назначаването на шефа на НАСА Джим Брайденстайн. Трябва ли да остане, ако спечели Байдън?", пише Форбс. "Няколко анализатори и експерти съобщиха пред CNN че според тяхната гледна точка Брайденстайн е свършил добра работа, като е навигирал по времето на много комплексна ситуация - балансирайки между нуждата да се изпълнят желанията на шефа му, Президента, и същевременно се опитваше да остави НАСА встрани от свръхпартийната политическа свада", пише най-критикуваната от Тръмп медия. Наблюденията на журналистите са верни. По времето управлението на предишни американски президенти НАСА винаги се е борила за пари, те никога не са били достатъчни и в крайна сметка амбициозните цели на агенцията никога не са били посрещани - било то завръщане на Луната или полети до астероиди и Марс. Вярно е, че Брайденстайн не се е занимавал с наука. Но като опитен политик той успя да лавира между различните политически течения. Днес програмата за усвояване на Луната "Артемис" има подкрепа и от двете партии в Конгреса. Не е ясно дали човек ще стъпи отново на Луната до 2024 година. Но НАСА е на правилния път, политическата подкрепа е налице и предпоставките за успех са големи. Доналд Тръмп бе човекът, който се осмели да каже истината, че царят е гол - т.е. че частните ракети са по-ефективни от държавните. Преди никой на висок пост не се престрашаваше да го изрече, тъй като държавно-финансираните проекти осигуряват работни места в множество щати - т.е. представляват хранилки. Но още през 2018 г., пише Арс Текника, Тръмп изкоментира новоизстреляната тогава свръхтежка ракета на СпейсЕкс "Фолкън Хеви" със следните думи "Ако правителството го беше направило, същото нещо щеше да струва 40 или 50 пъти повече пари". Не, настоящият президент на САЩ не успя да премахне хранилките. И въпреки това сполучи да се пребори тази порочна практика да не се случва занапред. Въпреки огромния натиск НАСА да финансира следващото поколение спускаеми апарати за Луната на принципа "Разходи Плюс" (т.е. наливане на каца пари в бездънна яма без резултат), агенцията в крайна сметка организира конкурс и даде на три фирми (СпейсЕкс, Дайнетикс и Блу Ориджин) ограничени средства и задача да се конкурират помежду си. Като резултат програмата "Артемис" стигна много по-далече от предшествениците си. Ако Джо Байдън спечели утрешните избори, той би постъпил мъдро да остави Брайденстайн на поста си и да продължи водената от Тръмп политика за НАСА. Ако обаче реваншизмът се наложи и всичко бъде прекратено, загубата ще е за цялото човечество. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3630-2020-donald-trump-best-president-for-nasa

Тъжно: Източна Европа няма свои представители на МКС! 2 ноември 2020 г. 13:00 ч. Днес НАСА публикува подробна карта, изобразяваща държавите, които са изпратили свои астронавти до МКС. И докато МКС е безспорен рекордьор в сравнение с всички предходни станции по абсолютен брой посетители (общо 241), Източна Европа отсъства на картата... Това е тъжен факт, защото, докато западни активисти се тупат в гърдите колко са мултикултурни и колко подкрепят разнообразието (т.нар. "дайвърсити"), истината е, че цели региони от света отсъстват. А е още по-тъжно, че Източна Европа няма никакво присъствие. Държави като Полша, Унгария, Монголия, Румъния и България, които някога са били дейни участници в програмата "Интеркосмос", днес стоят встрани от най-голямата международна космическа инициатива. Е, не изцяло - български експерименти са били качвани на МКС. Но не и хора. След очаквания провал на комунистическия режим днес времената са различни. Никой не е длъжен да организира програма за "братска взаимопомощ". Не е нужно и да се връща "Интеркосмос". Топката е в нашето поле. Ние трябва да сме самоинициативни. Ние трябва да се предлагаме. Как би могло да стане, след като по време на т.нар. "преход" ни бе натяквано от лукави демагози, че сме твърде малка държава, за да си позволим да правим фундаментална наука? Днес има много талантливи български деца, които участват в космическите лагери на НАСА. Как биха се почувствали, след като погледнат тази карта? И ще повярват ли, че за тях има бъдеще? Image credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3629-2020-iss-countries

Историческа дата: на 2 ноември 2000 г. първият екипаж пристига на МКС! Конфигурацията на МКС към 2 ноември 2000 г., когато първият екипаж пристига на борда. Photo credit : NASA 2 ноември 2020 г. 12:30 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди две десетилетия на борда на Международната космическа станция пристига първата постоянна експедиция. Оттогава насам в продължение на вече 20 години МКС е непрекъснато обитаема. Нито една друга станция в историята на космонавтиката - нито съветските "Салют" и "Мир", нито американската "Скайлаб", нито китайските "Тянгун" са имали постоянен екипаж на борда в продължение на десетилетие и повече. МКС е първата в това отношение. За тези 20 години през МКС са преминали общо 64 дългосрочни експедиции. Днес станцията е с размер на футболно игрище и притежава множество модули, в които се провеждат хиляди научни експерименти. Но когато първият екипаж пристига на 2-ри ноември, мисията му е много по-различна от съвременните. Този пръв екипаж се състои от руските космонавти Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов, както и от американския астронавт Бил Шепърд. Те са изстреляни два дни по-рано, на 31-ви октомври посредством руската ракета "Союз-У" и кораба "Союз ТМ-31". Към този момент МКС се състои от четири компонента - изстреляните от руски ракети "Протон" модули "Заря" и "Звезда", изстреляният от американската совалка "Индевър" модул "Юнити" и изстреляната от американската совалка "Дискавъри" греда "Z1". Задачата на тримата членове на екипажа е да активират тоалетната и осветлението, както и да свържат електрическите системи. Крикальов, който преди това е летял до руската орбитална станция "Мир", си спомня, че много от уредите на МКС са подобни на тези на "Мир", макар и да са по-нови и неизползвани. Руският кораб "Союз ТМ-31" полага началото на постоянното присъствие, което отбелязваме днес. Но и преди това МКС е била посещавана от временни екипажи, в частност от мисиите "STS-96" и "STS-101" на американските совалки "Дискавъри" и "Атлантис". Тези пилотирани експедиции доставят провизии и апаратура, целящи да подпомогнат работата на тези, които по-късно ще нарекат МКС свой дом. Отново напомням на читателите, че експлоатацията на МКС ще продължи поне до 2024-та година, но вероятно срокът ще бъде удължен до края на десетилетието, за да може станцията да подпомогне комерсиализацията на околоземната орбита. За повече информация: Spaceflight Insider https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3628-2020-first-crew-arrives-iss-anniversary

Защо отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 1 ноември 2020 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Вчера на страниците на КОСМОС БГ публикувах подробна статия за 20-годишнината от началото на постоянното човешко присъствие в космоса. И веднага се вдигнаха рев и вой до небесата. Основното оплакване - защо не съм писал възторжено за предишната станция "Мир". Нека да оставим настрана, че е изключително нагло да се поставя подобно изискване, а именно да се чувствам длъжен да отчитам задължително предишните постижения в космонавтиката. То е аналогично на това да ми се спуска опорна точка, че когато честваме годишнина от първото стъпване на Луната, аз трябва да се чувствам длъжен в този ден да пиша и за Гагарин. Сакън някой да не остане неотразен и да не се обиди. Истинският проблем е, че у нас е пълно с чукчи-писатели, които не са читатели. Някои хора си мислят, че да прочетат заглавието на дадена статия е достатъчно, за да си съставят мнение за нея. Естествено, че съм отразил "Салют" и "Мир" във вчерашната статия. Също така съм писал подробна статия за "Мир" на КОСМОС БГ. Но това не е достатъчно. Никога не е достатъчно, освен ако няма ежедневно венцехваления на космическата програма на СССР. Но ако хората осмисляха заглавията, пак би било добре. А то и това не се случва. Вчерашното заглавие беше "Отбелязваме 20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса". Кое точно не е ясно? Да се върнем на прословутата станция "Мир", за която бях обвинен, че не съм я отразил достатъчно добре или коректно. Тази станция работи от 1986 до 2001 година. Но за това време тя не е била непрекъснато обитаема. Имало е три прекъсвания на полетите до нея. Първото е между юли 1986 г. и февруари 1987 г., второто е между април 1989 г. и септември същата година, а третото е между август 1999 г. и април 2000 година. Заради всичко това на "Мир" няма дори едно десетилетие непрекъснато присъствие. Ще кажете, че е почти едно десетилетие. Като в оня космически виц "за много малко не познахте"... Това са фактите, а на който не му харесват си е негов проблем. Изобщо не омаловажавам факта, че "Мир" е първата модулна станция. Поздравления и за дългосрочните мисии на космонавти, които обогатиха познанията ни за адаптацията на човешкия организъм към условията на микрогравитация. Но това няма нищо общо с празненството тези дни - а че в космоса всеки ден, в продължение на две десетилетия, има хора в орбита без прекъсване. Две десетилетия! "Мир" работи без засечки в продължение на 10 години, след което започват проблемите. В крайна сметка оцелява десетилетие и половина. А Международната космическа станция продължава да е функционална и след 20 години! Отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно, защото това е изключителен триумф за космонавтиката - не само технологичен, но и финансов и организационен. Постоянното присъствие не беше прекъснато дори и след тежки моменти като катастрофата на совалката "Колумбия", пенсионирането на останалите совалки, катастрофите на руските кораби "Прогрес М-12М", "Прогрес М-27М" и "Прогрес МС-04", аварията на "Союз МС-10". Всички тези събития затрудниха ротацията на екипажи, но въпреки трудностите МКС никога не бе обезлюдена. Може ли да омаловажим всичко това? За подсигуряването на този успех имат роля и САЩ заради непрекъснатото финансиране на МКС, завършването на строежа посредством совалките, доставката на резервни части и модерни технологии, постоянните ремонтни действия на американските астронавти в открития космос. Имат роля и Европа и Япония, понеже нееднократно проведоха мисии с провизии до станцията. И естествено, огромна роля имат и руснаците. Не само защото в продължение на десетилетие "Союз"-ите бяха единственото транспортно средство. Ролята на Русия може да не е финансова (не забравяйте - модулът "Заря" е построен с американски пари и е собственост на САЩ, а "Звезда", дори и да не е собственост на САЩ, пак е финансиран от Щатите, включително и изстрелян с логото на Пица Хът). Ролята на Русия е основно на космически превозвач - естествено, тя е много важна. Но голяма роля изигра и културната разлика, дори и само това, че в Русия човешкият живот има малко по-особена стойност. Представете си какво щеше да стане, ако вместо "Союз МС-10" беше аварирал кораб "Крю Драгън". Месеци по-късно все още нямаше да бъде сформирана комисия за разследване на аварията, а полетите нямаше да бъдат възобновени поне година (ако съдим по миналите аварии на американски кораби, минават две). Руснаците не се поколебаха и по-малко от два месеца по-късно изстреляха "Союз МС-11", независимо че при предишните две пилотирани мисии имаше аномалии - освен "Союз МС-10", предходният кораб се беше продънил. Руснаците бързо възобновиха пилотираните си мисии без много-много да се мотаят. В Щатите за аналогична авария щеше да има комисии, и комисии на комисиите, докато всички се убедят, че подобно нещо няма да се случи... Именно миш-машът от различни практики, култури и технологии прави МКС толкова успешен проект, а полетите до орбита не са престанали. Въобще не твърдя, че всички трябва да правят като руснаците - т.е. да не спират полетите дори и да не са елиминирани всички рискове. Но в Щатите го има обратният проблем - след две катастрофи на совалки НАСА се бюрократизира още повече, изискванията към "Крю Драгън" бяха огромни и това доведе до голямото прекъсване между пенсионирането на совалките и първия полет на частен американски кораб тази година. Когато си затънал в бюрокрация, ти товариш подизпълнителите с бумащина, колеблив си и изстрелваш рядко. Но Международната космическа станция е започнала като американски проект, строежът е изпълнен с водещата роля на САЩ и с прякото финансиране на САЩ. Без опитът от совалките, без многото натрупани летателни часове от американски астронавти, без да добият опит с ремонтните дейности в космоса на базата на обслужването на космически апарати в орбита, включително ремонтите на "Хъбъл" в началото на 90-те години, МКС изобщо нямаше да бъде построена. А биомедицинските проучвания на базата на "Салют" и "Мир" (а също така и на "Скайлаб" и "Спейслаб", не забравяйте!) никой не ги пренебрегва. Те това са фактите. Знам, че не се харесват на всички. Знам, че съобразно политическите пристрастия на читателите, винаги ще има претенции как пиша материалите на КОСМОС БГ. И аз като блогър съм човек, склонен на пристрастия, подобно на всички хора. Но независимо от моите убеждения, аз оставам верен на фактите. Вече имам дълъг опит и знам, че въпреки че вчера, в събота, си изхабих цял ден да пиша за историята на МКС, вместо да си почивам, надали трудът ми ще бъде посрещнат с цветя и рози. Илюзии за това изобщо не тая. Но ако си мислите, че ще променя начина си на писане и ще започна да слугувам на една или друга идеологическа доктрина, лъжете се. Фактите преди всичко. Останалото е въпрос на тълкувания. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3627-2020-why-20-years-on-iss-matters

Отбелязваме 20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 31 октомври 2020 г. 18:45 ч. Светослав Александров. 30-ти октомври 2000 г. е важна дата в човешката история, защото това е последният ден, когато всички хора живеят на едно място във Вселената - на планетата Земя. На следващия ден, 31-ви октомври, излита космическият кораб "Союз ТМ-31" с Юрий Гидзенко, Сергей Крикальов и Уилиам Шепърд - това е първият екипаж на Международната космическа станция. Оттогава насам в космоса винаги има постоянно човешко присъствие. Днес има пълнолетни граждани с право да гласуват и да определят политиките на държавите си, които не познават живота без хора да живеят в космическото пространство. През сегашната 2020-та година ние до голяма степен възприемаме МКС за даденост - за нещо, което винаги го е имало и ще го има. Това не е така. Станцията вече проявява своите признаци на остаряване, което се вижда от възникналите през последните месеци проблеми с пробойните в руския модул "Звезда" и периодично отказващата апаратура там. Засега държавите-участници в проекта са се съгласили експлоатацията на МКС да продължи до 2024 г., с евентуално удължаване на срока до 2028, максимум до 2030 година. Концептуален дизайн на станцията през 1991 година, докато е известна под името "Фрийдъм". Credit : NASA/Tom Buzbee Историята на МКС също не е преминала особено гладко. Въпреки че названието на станцията показва, че тя е международна, в основата си проектът е американски. Дейци на НАСА, а и много космически ентусиасти и фенове, мечтаят в продължение на десетилетия за постоянно обитаем комплекс в орбита. Това е неизменен мотив и в научно-фантастичната литература и филми. Достатъчно е да напомним филма "2001: Космическа одисея" и голямата въртяща се структура "Спейс Стейшън V". Но реалността се оказва различна - създаването на орбитална станция е по-трудоемко начинание от първоначално предполаганото, а политиците дълго време не желаят да финансират такава инициатива. През 1972 година американски астронавти вече са стъпили на Луната и станцията би следвало да е следващата стъпка, но президентът на Щатите Ричард Никсън решава да се създаде само совалката. Единственото, което НАСА е в състояние да сполучи, е да изстреля временната станция "Скайлаб" на базата на остатъчен хардуер от "Аполо". Тя остава в орбита до 1979 година, като дотогава е посетена от три дългосрочни експедиции. Паралелно в съветския лагер цари разочарование, понеже лунната надпревара е загубена, но космическата програма на СССР се фокусира върху околоземна орбита. Започват експерименти с мънички станцийки "Салют", които през 1986 година кулминират с началото на строежа на по-голямата модулна станция "Мир". Eвропейският астронавт Убо Окелс в "Спейслаб" през 1985 година. Лабораторията предшества Международната космическа станция и представлява прототип на някои от нейните модули. Credit : NASA През 80-те години на миналия век совалките са в експлоатация, а астронавтите провeждат експерименти в условия на микрогравитация на борда на построената от Европейската космическа агенция (ЕКА) и прикачвана към совалковия товарен отсек лаборатория "Спейслаб". До 1998 година "Спейслаб" е добър аналог на "Салют" за западния свят, но лабораторията няма как да служи за постоянен дом, тъй като тя не може да бъде пусната в свободен полет около Земята и максималната продължителност на експедициите е съобразена с максимума време, което една совалка може да прекара в космоса - 16-17 дни. Американците за пръв път изразяват политическа воля за строежа на станция на 25-ти януари 1984 г., когато президентът Роналд Рейгън изнася реч по въпроса. Благодарение на тази реч още от самото начало става ясно, че станцията ще е международна. "Ние искаме нашите приятели да ни помогнат в справянето с предизвикателствата и да си споделяме ползите. НАСА ще покани други държави да участват, за да заздравим мира, да построим просперитет и да разпрострем свободата към всички, споделящи нашите цели", казва Рейгън (източник: НАСА). Скоро след това НАСА подписва договор с ЕКА, Япония и Канада. През 1998 г. Рейгън дава името "Фрийдъм", но то не се запазва дълго време. Междувременно сметките излизат криви. Първоначалната финансова оценка възлиза на $8 милиарда, но до идването на власт на Джордж Буш-Старши са похарчени $12 милиарда само за проектирането без да е построен нито един модул. Конгресът прави опит да прекрати проекта, но гласуването се проваля със само един глас "против" в повече. Буш трябва да предприеме нещо, за да може да се гарантира политическото оцеляване на станцията и занапред. Затова той поставя следната задача: "Фрийдъм" следва да се използва за подготовката на пилотирани експедиции до Марс (източник: Voodoo Science, Park R). В хода на програмата "Шатъл-Мир" САЩ и Русия добиват опит за строежа на голямата Международна космическа станция. Credit : NASA В средата на мандата на Буш настъпва колапсът на СССР. Направена е и нова финансова оценка, благодарение на която става ясно, че една пилотирана мисия до Марс би струвала между $500 милиарда и $1 трилион. Това са пари, които конгресмените никога не биха дали. И така, когато Бил Клинтън поема кормилото на властта през 1993 година, следва да се намери нова цел за станцията. Самият Клинтън изобщо не проявява интерес към космоса, но проектът вече се е превърнал в хранилка за работни места на американския космически отрасъл. Късно е инициативата да бъде спряна, но трябва да се измисли ново оправдание. И ето какво измисля Клинтън - станцията ще гарантира световния мир. В проекта ще бъде въвлечена Русия, като при това американците ще влеят долари в закъсалия финансово руски космически отрасъл. Недовършената "Мир" бива построена, следва епохата "Шатъл-Мир" и първите полети на американски астронавти до съветския комплекс като подготовка за бъдещото сътрудничество на МКС. През 90-те години възниква и силна опозиция към строежа на станцията. Изненадващото е, че начело на тази опозиция са множество учени. Но обстановката се е променила драстично с напредъка на компютърната епоха. Ако през 60-те и 70-те години станциите се считат за неизменна част от развитието на космонавтиката, с появата на новите технологии това вече не е така. Спътниковите комуникации, изследването на Луната и Марс могат да се вършат безпроблемно посредством роботи. През 1997-ма година дискусиите дали има смисъл да се прави МКС се изострят. В периода между 10 февруари и 5 август на борда на руската станция "Мир" работи 23-тата дългосрочна експедиция, състояща се от Василий Цибилев, Александър Лазуткин и американците Джери Линенгър и Майкъл Фоул (доставени със совалката "Атлантис"). Настъпват два големи инцидента: пожар на 23-ти февруари, който гори в продължение на 14 минути преди да бъде потушен и катастрофа между станцията и товарния кораб "Прогрес М-34" на 24-ти юни, след която модулът "Спектр" остава необитаем. Прикачването на модула "Заря" към "Юнити" през 1998 г. - раждането на МКС. Image credit : NASA Дни по-късно се случва голям триумф за американската космонавтика. На 4-ти юли спускаемият апарат "Марс Патфайндър" извършва меко кацане на Червената планета и доставя марсохода "Съджърнър". Контрастът е голям - на борда на "Мир" космонавтите се борят с огньове и спасяват застаряващата станция от катастрофа, докато междувременно "Марс Патфайндър" изучава успешно чужда планета без намесата на човешка ръка. Дискусиите за ползите от МКС не спират и в началото на новото хилядолетие. Стигаме до съдбовния 31-ви октомври 2000 г., празника, който отбелязваме днес, т.е. изстрелването на кораба "Союз ТМ-31" с първия постоянен екипаж. Когато МКС е заселена, тя все още е в етап на строеж. През 2003 година совалката "Колумбия" катастрофира и седемте астронавти на борда загиват. Скоро американската космонавтика се съвзема, а по-късно през десетилетието совалките носят нови и нови модули до МКС и станцията лека-полека придобива завършен вид. Но мнозина се питат: струва ли си да се рискуват още човешки животи в името на всичко това? И къде са научните открития? Какъв е смисълът да се строи станция, ако на нея няма постижения в областта на фундаменталната наука? Същевременно нови американски марсоходи кацат на Червената планета, американската мисия "Касини" пристига около Сатурн, а прикаченият към него европейски апарат "Хюйгенс" извършва меко кацане на луната Титан. През 2010-2011 г. Международната космическа станция е най-сетне обявена за построена. Бавно и полека, през следващите 10 години тя започва да оправдава вложените средства. Но това се случва по неочакван начин. Не, не може да кажем, че настъпват големи научни пробиви. Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг продължава да е убеден и до ден днешен, че в научно отношение станцията не е донесла полза. "Единствената интересна наука на МКС е проучването на космическите лъчения от Алфа Магнитен Спектрометър. Но той можеше да бъде изпратен в орбита по-евтино от безпилотна мисия", смята той. Освобождаване на малки спътници от борда на МКС. Credit : NASA Истинският принос на МКС е че тя се превърна в идеалната платформа за изпитанието на нови, частни космически апарати. По ирония това стана възможно чак след пенсионирането на американските космически совалки, посредством които станцията бе построена. Едва след като те бяха пратени в историята, настъпи истински бум в създаването на модерни космически технологии. Днес станцията се обслужва от товарните кораби "Драгън" и "Сигнус", а "Дрийм Чейсър" е в етап на разработка. Пилотирани екипажи вече летят до МКС посредством "Крю Драгън", а "Старлайнър" е на финалната права. И това е само в сферата на корабостроенето. МКС доведе до силно развитие на спътниковия отрасъл. Съществена част от евтините спътници, построени по стандарта CubeSat за хиляди, а не за милиони и милиарди долари, пътуват до станцията на частни кораби и се освобождават в орбита на по-късен етап. През 2016 г. към станцията бе прикачен първият комерсиален надуваем модул, разработен от компанията "Бигълоу Аероспейс" (днес в състояние на фалит). Модулът е от надуваем тип - така бяха изпитани компактни технологии, които някой ден биха могли да улеснят усвояването на Луната и Марс. Към МКС полетяха и други авангардни машини, включително човекоподобни работи като американския "Робонавт", руския "Фьодор" и европейския "Саймън". Едно е ясно - животът на МКС е ограничен и не се предвижда станцията да остане в експлоатация след 2030-та година. А след това какво следва? НАСА вече разглежда МКС като финансово бреме. По отношение на постоянния живот в орбита и изучаването на влиянието на космическите условия върху човешкия организъм американската космическа агенция е научила каквото може да се научи. Междувременно в етап на проектиране е новата станция "Гейтуей", която ще бъде построена в орбита около Луната. ЕКА и Япония също изразяват желание за пилотирани мисии до естествения ни спътник с американска помощ, които в по-далечно бъдеще ще кулминират с усвояването на Марс. Роботът "Саймън". Credit : Airbus Но това няма как да се случи, докато МКС продължава да изсмуква 1/5-та от американския бюджет за космонавтика. Затова стои въпросът: частните космически компании са все още малко и известна част от тях са твърде млади. Ще бъдат ли в състояние САЩ, Европа и Япония да отстъпят околоземната орбита на комерсиалния сектор, за да могат да се фокусират върху Луната? И да не са в състояние, едно е сигурно - западът вече никога няма да поеме инициативата да строи нова голяма станция в орбита около Земята. Единствено държавите, които не са имали опит с подобни станции, ще правят такива - например Китай и Индия. Вероятно към тях ще се присъедини и Русия, която също има големи амбиции за усвояването на Луната, но няма пари за тяхната реализация. А и руският сегмент на МКС още не е достроен, ще бъдат създадени модули, които по-късно ще могат да се разкачат и да положат началото на самостоятелна руска станция. Понеже правителството на САЩ не проявява повече интерес към околоземната орбита, НАСА реши да подпомогне комерсиалните компании за създаването на нова частна станция (изт. wired). Такава фирма е Аксиом Спейс, към която през 2024 г. планира да прикачи към МКС първия си модул. Американската космическа агенция вече е дала позволението за това, както и грант от $140 милиона за изпълнение на проекта. Оттук насетне Аксиом ще добави към модула производствено съоръжение и лаборатория, както и обсерватория, подобна на "Купола". Модулите ще стоят прикачени до момента в който МКС бъде пенсионирана, след което ще се отделят и ще започнат самостоятелен полет. Така ще се роди следващата западна станция, вече частна. Комерсиалната станция на Аксиом - потенциален заместник на МКС. Credit : Axiom Space "Американското правителство осъзна навреме, че за да може да продължи да върши изследвания, то няма как да си позволи да построи следващата космическа станция. Ето защо ние правим такава, когато МКС бъде пенсионирана", твърди Майкъл Съфърдини, основател и изпълнителен директор на Аксиом. През последните 10 години частните компании не ни разочароваха. Да се надяваме, че и през следващото десетилетие няма да го направят и МКС няма да остане без наследство. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3626-2020-20-years-living-in-space

УСПЕХ: Озирис-Рекс опакова събраните проби от астероида Бену във възвръщаемата капсула! Вляво: роботизираната ръка с контейнера и събраните проби преди скачването към пръстена на възвръщаемата капсула. Вдясно: скаченият контейнер към капсулата. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona/Lockheed Martin 30 октомври 2020 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Епичният момент от най-сложната възвръщаема мисия на САЩ, а и изобщо в историята на космонавтиката след приклюването на пилотираната лунна програма "Аполо", е зад гърба ни! Пробите от астероида Бену бяха опаковани в спускаемата капсула и са готови за пътешествие към Земята. А количеството събран материал е голямо! За да може мисията да бъде призната за успешна, в контейнерите трябва да са попаднали минимум 60 грама от скалите и грунда. Когато обаче на 20-ти октомври "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на Бену, очакванията бяха надхвърлени. Контейнерът, прикачен към роботизирания механизъм за събиране на проби, беше препълнен. Има толкова много камъни, че покривалото му не можа да прилегне плътно. Даже част от материала започна да изтича обратно в космоса. Затова ръководството на експедицията реши да побърза и да премести контейнера във възвръщаемата капсула, след което да я опакова за обратното пътешествие към Земята. Това се случи в хода на сложна процедура на 27-ми и 28-ми октомври, която продължи общо 36 часа. Процедурата беше изпълнена успешно и събраните проби са в готовност за отпътуване. Ще минат обаче три години, преди материалът да бъде доставен на Земята. Отлитането към нашата планета е планирано за пролетта на 2021 г., а завръщането ще е през септември 2023 г. Чак тогава ще стане ясно какво е точното количество на събраните скали и грунд. На базата на получените на Земята снимки учените изчисляват, че в контейнера има поне 1 килограм, а вероятно дори над 2 килограма проби. Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3625-2020-30-oct-orex-sample-stowed

Европейската мисия Розета откри, че ледът на кометата Чурюмов-Герасименко е по-мек от пяна на капучино Второто място на кацане на спускаемия апарат "Филе" върху повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко. Photo credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA; O’Rourke et al (2020) 29 октомври 2020 г. 16:50 ч. Светослав Александров. На 12 ноември 2014 г. европейският спускаем апарат "Филе" на мисията "Розета" влезе в историята на човечеството, като се превърна в първата построена от човека машина, достигнала меко до повърхността на комета. Кацането на Чурюмов-Герасименко обаче се оказа по-сложно от очакваното - след като "Филе" докосна повърхността за пръв път, той отскочи поради слабата гравитация и отлетя на двучасов полет, след което се заби в ръба на скала и се спусна върху втори регион на кометата. После "Филе" отново се премести, преди да се спре окончателно. Днес, шест години по-късно, екипът на мисията най-сетне успя да открие второто място на кацане на "Филе". Това бе важно за по-нататъшното ни разбиране за еволюцията на кометите и Слънчевата система, понеже се оказа, че спускаемият апарат е оставил ценен отпечатък. Отпечатъкът даде възможност на изследователите да научат каква е здравината на леда на Чурюмов-Герасименко. Каква беше изненадата, когато се оказа, че той е учудващо мек! "Той е по-мек и от най-мекия сняг, от пяната на капучиното или дори от сапунените мехури във вашата баня", съобщи Лорънс О'Роурк, член на екипа на Европейската космическа агенция, който помогна за локализирането на спускаемия апарат по време на голямото търсене през 2016 г. Проучването е важно и от гледна точка на факта, че предишни данни от "Филе" свидетелстваха, че повърхността на Чурюмов-Герасименко е много твърда. Това би затруднило вземането на проби в хода на евентуална бъдеща кометарна възвръщаема мисия. Сега обаче става ясно, че пробовземането няма да е проблем. "Много съм развълнувана, че може да се върнем там и да съберем проби от леда, който е на възраст 4.5 милиарда години", споделя Джесика Съншайн от Мерилендския университет в Колидж Парк. Учените считат, че "Филе" е издълбал 25-сантиметрова дупка в леда в рамките на 3-минутен престой. Спускаемият апарат е кацнал на място където на Чурюмов-Герасименко е било нощ. Слънцето не се показало в продължение на още четири месеца и когато орбиталната камера на "Розета" най-сетне снимала региона, той се оказал относително запазен. Единствено ледовете на вещества като въглероден окис или въглероден диоксид са се изпарили, за да оголят под себе си водния лед. "Механичното напрежение, което задържа кометарния лед към тази буца прах, е само 12 паскала", съобщава ученият Жан-Баптист Винсент. "Това е съвсем мъничко повече от нищо". Оказва се, че даже скалите на Чурюмов-Герасименко са много порьозни, като около 70% от тяхната вътрешност е куха. Какви интересни факти научаваме за кометите! За повече информация: ЕКА, Нейчър https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3624-2020-esa-rosetta-ice-discovery

Европейската ракета Ариана 6 се устреми към ново отлагане - този път за 2022 г. 29 октомври 2020 г. 08:05 ч. Космическата ракета "Ариана 6", която бива разработена от АрианаГруп под авторитета на Европейската космическа агенция (ЕКА), не се очертава да лети преди 2022 година. Новината бе съобщена от BFM Business. Това е второто голямо забавяне за дебютния полет на ракетата. "Ариана 6" трябваше да дебютира през 2020 година, след което настъпи първото отлагане за 2021-ва. Основната причина за това второ протакане според източниците е здравната криза с коронавирируса. Въпреки всичко официалното ръководстно на АрианаГруп признава, че и преди това графикът е бил плътно натоварен и податлив на забавяния. Мнозина се оплакват, че съм прекомерно критичен към проблемите на руската космическа програма. Но аз съм много по-безмилостен към тези на европейската. "Ариана 6" още не е готова и няма да полети преди 2022 г., а тя е вече морално остаряла, тъй като разработчиците се отказаха от възвръщаемостта. Така европейските правителства се принуждават да подписват споразумения, които ще гарантират, че европейските спътници ще летят на "Ариана 6", независимо от факта, че е съществено по-скъпа от частично-възвръщаемата американска ракета "Фолкън 9", разработена от Илон Мъск. Само че през 2022 г. китайските клонинги на "Фолкън 9" може да са вече готови, а модерната и изцяло възвръщаема система за изстрелване "Супер Хеви" със "Старшип" на Мъск ще е влязла в експлоатация. Не просто Европа ще изостава от Щатите, ами ще е и под нивото на Китай. На илюстрацията: ракетата "Ариана 6", която е морално остаряла още преди да полети. Credit : ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3623-2020-ariane-6-delayed-again

УСПЕХ: Частната американска ракета Електрон изпрати 10 спътника в орбита! Снимка от снощното изстрелване на ракета "Електрон". Photo credit : Rocket Lab 29 октомври 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 23:21 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя космическата ракета "Електрон", разработена от компанията Рокет Лаб в САЩ. На борда на ракетата пътуваха общо 10 спътника, от които девет са от серията "СуперДав" на частната компания Планет. Компанията разполага с над 150 действащи сателита, а тяхната задача е да наблюдават и да заснемат Земята с висока разделителна способност. Всеки, който пожелае спътниково изображение, може да си го поръча срещу заплащане, като снимките се използват за изучаване на климата, подпомагане на фермерите, проследяване на пожарите, картографиране на горските райони и идентифициране на бракониерството. Фирмата Планет публикува и безплатни снимки на известни местности или явления. Последният спътник на име "CE-SAT-IIB" е създаден от японската компания Canon Electronics. Той е снабден с мощна телескопична камера, която ще може да заснема изображения на неосветените от Слънцето земни местности - т.е. там, където е нощ. Сателитите бяха освободени в 500-километрова слънчевосинхронна орбита. Днешният полет бе пети за "Електрон" през 2020-та година и 15-ти от началото на експлоатацията на ракетата. Запис от полета - тук - връзка към сайта на RocketLab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3622-2020-rocket-lab-10-satellites

Ново откритие: Има вода в осветените от Слънцето региони на Луната! Тази илюстрация показва местоположението (т.е. кратера Клавиус), където е открита вода на Луната. Image credit : NASA 26 октомври 2020 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Ново откритие за нашата Луна! Днес НАСА оповести, че в осветените от Слънцето региони на естествения ни спътник има вода. Доскоро учените смятаха, че водата може да се намери само в студените кратери, до които никога не достигат слънчевите лъчи. Откритието бе направено посредством американската обсерватория SOFIA, която представлява 2.5-метров телескоп, монтиран към модифициран "Боинг 747". НАСА изпълнява проекта съвместно с немския аерокосмически институт DLR. През последните месеци има сериозен натиск обсерваторията да бъде пенсионирана поради слаба научна продукция, така че откритието идва точно навреме и може да предотврати тази съдба. SOFIA е открила водни молекули в кратера Клавиус, един от най-големите и красиви лунни кратери, които могат да бъдат наблюдавани от Земята. Предишни изследвания са доказвали, че в лунната повърхност има водородни атоми, но учените дълго време не можеха да определят дали тези атоми са свързани в молекулата на водата или са под формата на хидроксил ( OH ). Сегашните измервания потвърждават, че наистина става въпрос за вода, при това в концентрации, еквивалентни на 340 милилитра за кубичен метър лунен грунд. Важно е обаче да се отбележи, че учените все още не знаят и не могат да потвърдят със сигурност дали тази вода може да се използва като ресурс от бъдещи експедиции. Това е така, защото не е ясно под каква форма съществува водата. Една от възможностите е тя да е разтворена в лунното "стъкло", което се получава при сблъсъка между метеоритите и лунната повърхност. Другата възможност е да има мънички ледени кристали в грунда. Във втория случай би било по-лесно да усвояваваме водата. Напомням на читателите, че макар и още от епохата на пилотираната лунна програма "Аполо" през 60-те и 70-те години да се спекулира за наличието на вода на Луната, първото сериозно откритие беше направено през 2009 година, когато американски инструмент на борда на индийската мисия "Чандраян 1" доказа, че в полярните лунни кратери има лед. По-късно през същата година друга американска мисия LCROSS потвърди находката. Сега, след като знаем благодарение на SOFIA, че водата се среща и сред други лунни местности, включително такива, осветени от Слънцето, нашият естествен спътник е вече много по-интересен. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3620-2020-26-oct-moon-water-discovery

Има ли фосфин на Венера? Повторен анализ на данните хвърля сянка на съмнение. 26 октомври 2020 г. 17:55 ч. През септември научен екип от САЩ и Великобритания оповести, че в атмосферата на Венера има газ - фосфин, който би могъл да е показател за наличието на живот. Откритието бе голямо - и понеже всяко голямо твърдение изисква големи доказателства (ако трябва да цитираме Карл Сейгън), научният екип помоли останалите си колеги в цял свят да извършат независима проверка на сведенията. Няколко седмици по-късно се появиха нови статии, които поставят под съмнение доколко наличието на фосфин е реално. Както съобщава ученият Фил Плейт, получените спектрални данни притежават шум, който може да заблуди изследователите. Един екип от астрономи твърди, че точно това се е случило - и дори откриват други характеристики на спектъра, които се оказват шум. Всичко това не означава все още, че откритието за фосфина не е реално, но сега притежаваме известни доказателства да се усъмним в него. Едно е ясно - ще са нужни още много телескопични наблюдения, както и модерни мисии до Венера, за да разкрием загадката за фосфина и надяваме се да намерим отговор на въпроса : "има ли живот във венерианската атмосфера или не?". Уви, Венера бе твърде пренебрегвана през последните десетилетия. Време е това да се промени! Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NAS https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3619-2020-phosphine-doubts

УСПЕХ: Русия възобнови изстрелванията на Глонасс-К след шестгодишно прекъсване! Снимка от снощното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 26 октомври 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Снощи, на 25-ти октомври, в 21:08 ч. българско време от космодрума Плесецк излетя космическата ракета на Русия "Союз-2.1б". Това бе първото изстрелване на навигационен спътник от серията "Глонасс-К" след близо шестгодишно прекъсване. Както ни информира журналистът Анатолий Зак, предходните две изстрелвания на спътници "Глонасс-К" бяха проведени през 2011 и 2015 година. След това обаче Русия се оказа неспособна да продължи разработката на сателитите заради недоимък на електронни компоненти, чиито внос бе възпрепятстван поради наложените от запада санкции след руската инвазия в Украйна. В отговор на това руското правителство нареди да бъде създадена електроника, която е домашно производство. За тази цел Русия трябваше да строи наново цели предприятия. Не е ясно до каква степен старите спътници "Глонасс" разчитаха на западни електронни компоненти. За нуждите на вчерашния полет ракетата "Союз-2.1б" бе оборудвана с ускорителен блок "Фрегат". Освобождаването на спътника от него бе проведено три часа и половина след старта. Напомням на читателите, че "Глонасс" е аналогът на американската система "GPS" и европейската "Галилео". Началото на програмата е положено през 70-те години на миналия век, а първият спътник достига орбита през 1982 година. Най-ранните сателити са предвидени да оцеляват в орбита само три години. Това не е проблем докато СССР съществува, тъй като в началото спътниците се произвеждат непрестанно. Но след разпадането на Съюза в началото на 90-те години Русия вече няма капацитета и ресурсите да продължи изстрелванията си и "Глонасс" очаквано запада. Едва след 2001 г. с въвеждането на новите спътници "Глонасс-М", които притежават възможност за дълъг живот, руснаците започват да възстановяват системата. Фактът, че тя днес работи с пълен набор от сателити, е един от най-големите, но рядко споменавани успехи на постсъветската космическа програма на Русия. За повече информация относно вчерашния полет: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3618-2020-russia-resumes-glonass-launches

УСПЕХ: Руската ракета Ангара-1.2 премина за пръв път през статично огнево изпитание на втората степен 24 октомври 2020 г. 20:00 ч. Руската космическа агенция съобщи, че вчера, на 23-ти октомври, бе проведено успешно статично огнево изпитание на втората степен на лекотоварната ракета "Ангара-1.2". Това е един от заключителните етапи на тестовата програма на ракетата. По време на подготовката към теста специалистите от Конструкторското бюро "Салют" към ГКНПЦ "Хруничев", НИЦ РКП и Конструкторското бюро Химавтоматика (всички са част от държавната корпорация Роскосмос) изпълниха проверка на всички системи на втората степен и качеството на заложените конструкторско-технологични решения. Напомням на читателите, че първото изстрелване на "Ангара-1.2" бе проведено през юли 2014 г., но тогава бе използвана степен от тежката ракета "Ангара А-5". По време на бъдещите мисии "Ангара-1.2" ще трябва да лети със специализирана втора степен, тъй че вчерашното изпитание беше важен етап от нейното завършване. Що се касае до тежката "Ангара А-5", Русия продължава да се надява да излети в края на ноември тази година. Източник: Роскосмос Снимка от огневото изпитание. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3617-2020-24-oct-angara-test

УСПЕХ: Поредните 60 спътника Старлинк са в орбита след съботно изстрелване на ракета Фолкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 октомври 2020 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Ракетите на Илон Мъск не спират да летят. Не е изминала и седмица от предходното изстрелване на спътници "Старлинк", а днес поредната ракета "Фолкън 9" с нови 60 сателита беше изстреляна от площадката SLS-40 на космодрума Кейп Канаверал в САЩ. Спътниците бяха безпроблемно вмъкнати в орбита, а първата степен извърши своето кацане след полета си върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите". СпейсЕкс не се опита да прихване обтекателите във въздуха, тъй като специалните кораби за тази цел бяха подложени на профилактика. Днешният полет беше трети за първата степен на "Фолкън 9", след като тя извърши дебютното си изстрелване през юни 2020 г. с GPS спътник, а второто бе през септември с мисия "Старлинк". Изстрелването бе проведено след двудневно забавяне заради повреда на камерата на втората степен на ракетата-носител. Въпреки че това е дреболия, Илон Мъск реши да заложи на сигурността и да инспектира цялата ракета за всеки случай. Както се и очакваше, нямаше никакъв съществен проблем с нея и днес тя си свърши прекрасно работата. Причината, поради която СпейсЕкс изстрелва толкова много спътници "Старлинк", се дължи на факта, че други мисии претърпяха отлагания. В началото на октомври компанията не успя да изстреля GPS спътник заради проблем с двигател на първата степен. Последващото разследване доказа, че проблемът може би засяга двигателите и на някои други ракети. Компанията реши да замени един от двигателите за предстоящото изстрелване на спътника "Сентинел 6", както и за следващия пилотиран кораб "Крю Драгън". Засега изстрелването на мисията с екипаж се очертава да е в средата на ноември, като НАСА ще изчака да види резултатите от полета на "Сентинел 6". Но това, че някои от ракетите на Мъск търпят забавяния, не означава, че СпейсЕкс трябва да бездейства - и тя без проблеми изпълнява полетната си програма през 2020-та година, тъй като има и други ракети, които чакат, съответно те получават предимство. Мисля, че е ясно кой ще бъде лидер в края на календарната година. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3616-2020-24-oct-falcon9-launches

Екипът на Озирис-Рекс потвърди, че от астероида Бену са събрани успешно грунд и скали! Тази поредица от три снимки бе заснета от камерите на "Озирис-Рекс". Фотографиите показват, че контейнерът на инструмента TAGSAM е пълен със скали и прах, събрани от повърхността на астероида Бену. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona 24 октомври 2020 г. 15:00 ч. Светослав Александров. Екипът на американската мисия "Озирис-Рекс", която на 21-ви октомври се спусна върху повърхността на астероида Бену, за да събере проби от грунд и скали, засне снимки на контейнера. Фотографиите доказват категорично, че автоматичната междупланетна станция е успяла да колекционира минимум 60 грама материал, с което е изпълнен критерият за успех. Трудно е да се прецени какво е точното количество на събраните проби. В контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма грунд и скали, но това ще се разбере след като "Озирис-Рекс" се завърне на Земята през 2023-та година. Едно е сигурно: минимумът е постигнат. Има много повече от 60 грама. Скалите са толкова много, че някои от тях пречат на капачето на инструмента TAGSAM да се затвори напълно. Затова част от грунда вече изтича обратно в космоса. За да няма допълнителни загуби на материал, ръководството на експедицията реши да пристъпи към преместването на събраните проби във възвръщаемата капсула възможно най-скоро, още през следващите дни. Освен това беше взето решение днес, на 24-ти октомври, да не се провеждат допълнителни двигателни маневри, за да не раздруса контейнерът и да няма още загуби. Няма да бъде проведена и процедурата по дистанционното измерване на пробите. Според Томас Зърбъкън, заместник-администраторът на НАСА по научната дейност на агенцията, фактът, че екипът на "Озирис-Рекс" трябва да побърза с прибирането на материала в капсулата, всъщност не е лош проблем. Да събереш от раз толкова много скали и проби, че контейнерът да прелива, е страхотно! "Ние се трудим упорито, за да може да се движим в крачка с нашия собствен успех, а моята работа е да приберем толкова проби от Бену, колкото е възможно", потвърждава ръководителят на мисията Данте Лаурета. "Загубата на тегло е проблем за мен, затова окуражавам екипа си да прибере ценния материал възможно най-скоро". Автоматичната междупланетна станция продължава да е в отлично състояние и всички системи на борда работят нормално. Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест. Източник: уебсайт на мисията Osiris-Rex - asteroidmission.org https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3615-2020-osiris-rex-collects-sample

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-16 с трима души на борда се завърна на Земята! На снимката: наземните екипи пристигат при приземилия се космически кораб "Союз МС-16". Фото: Роскосмос 22 октомври 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:54 ч. българско време на Земята се завърна благополучно пилотираният космически кораб "Союз МС-16". У дома се прибраха космонавтите на Русия Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, както и техният американски колега Крис Кесиди. Напомням на читателите, че космическият кораб излетя на 9-ти април от площадка №31 на космодрума Байконур, точно когато по-голямата част от света беше затворена заради COVID-19. Иванишин, Вагнер и Кесиди прекараха в орбита почти 196 дни, като за това време извършиха множество научни експерименти в областта на медицината, космическата биология, биотехнологиите, физико-химичните процеси и т.н. На борда на Международната космическа станция продължават да живеят космонавтите на Роскосмос Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, както и астронавтката на НАСА Кейтлийн Рубинс. Към средата на ноември очакваме да излети пилотираният космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи. Все още няма точно определена дата, тъй като от СпейсЕкс продължават да диагностицират отклонението от работата на двигател по време на опита за изстрелване на GPS спътник. Предстоят обаче още няколко безпилотни изстрелвания за натоварената програма на Илон Мъск, преди да станем свидетели на следващия пилотиран старт. Стига времето да е благоприятно, още тази вечер в 19:14 ч. българско време може да излети ракета "Фолкън 9" с поредните спътници "Старлинк". Извън всякакъв спор е, че през 2020-та година Мъск ще бъде абсолютен лидер по брой осъществени космически полети. Източник: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3614-2020-soyuz-ms-16-returns-earth