SAlexandrov

Русия отложи старта на следващия товарен кораб Прогрес до МКС за 2021 г. 10 октомври 2020 г. 11:45 ч. Роскосмос отложи за 2021-ва година две изстрелвания, доскоро планирани за месец декември. Новината бе съобщена днес от РИА Новости. Първото е на кораба "Прогрес МС-16", който, освен стандартните провизии, трябваше да достави за космонавтите на МКС новогодишни подаръци. Стартът бе насрочен за 11-ти декември. Второто е на метеорологичния спътник "Арктика-М", като полетът трябваше да е факт на 24-ти декември. По думите на представителя на прес-службата на руската космическа агенция, изстрелванията се отлагат заради необходимост от допълнителни проверки. Точните дати на стартовете ще бъдат оповестени по-нататък. Снимка от изстрелването на "Прогрес МС-15" през юли. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3594-2020-russian-progress-delayed-next-year

Астронавтът Крис Фъргюсън се отказа да лети на първата пилотирана мисия на Старлайнър 8 октомври 2020 г. 18:30 ч. Американският астронавт Крис Фъргюсън оповести, че се отказва да лети по време на първия пилотиран полет на кораба на Боинг "Старлайнър". Неговото място ще бъде заето от дубльора му Бари (Бъч) Уилмор. Останалите членове на екипажа Никол Ман и Майк Финк остават. Фъргюсън не конкретизира точно каква е причината да се откаже да лети със "Старлайнър", като единствено споменава, че става въпрос за семейни фактори. По думите му 2021-ва ще е наситена със събития, на които държи да присъства, така че точно тази година не може да отдели за космонавтика. Всичко това свидетелства, че отлаганията на "Старлайнър" са сериозен повод за неговото решение. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на първия си безпилотен космически полет през декември 2019-та. Ако мисията бе минала по план, тя щеше да бъде последвана от пилотиран старт през това лято - и Фъргюсън вече щеше да се е върнал на Земята. Но поради софтуерни бъгове "Старлайнър" не изпълни планираното си скачване с Международната космическа станция през декември и се наложи спешно да се завърне на Земята два дни по-късно. Последващо разследване показа, че от Боинг са претупали изпитателната си програма. Сега се налага корабът да лети отново в безпилотен режим, вероятно през декември или януари. Пилотиран полет няма да има преди лятото на 2021-ва. И ако Крис Фъргюсън е имал други планове за догодина, ясно е, че няма как да се съвместят космическите му мечти със земните амбиции. А пред нас предстои да видим какво развитие ще претърпи пилотираната програма на Боинг и как компанията ще навакса драстичното си изоставане от СпейсЕкс, която вече изстрелва хора в космоса. На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3593-2020-boeing-ferguson-gives-up-flying-starliner

Американска мисия може да е открила следи от живот на Венера още през 1978 година На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си през 1978 година. Credit : NASA 8 октомври 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 14-ти септември екип от американски и британски изследователи изненадаха обществеността, след като оповестиха, че атмосферата на Венера съдържа вещество на име фосфин. Тъй като на скалисти планети (т.е. от типа на Земята, Венера, Марс и Меркурий) се счита, че фосфинът може да възникне само посредством метаболитните процеси на живи организми, веществото се приема от някои изследователи като категоричен признак за наличието на живот. И докато изследователите умуват по въпроса "Има ли наистина живот на Венера или не?", през последните дни се появи нова информация, че е възможно американската мисия "Пайъниър Винъс" да е открила следи от фосфин, а вероятно и от живот, още през 1978 година. Научната статия по темата е подадена за печат от международен екип с водещ автор Ракеш Могул към сп. Nature на 22-ри септември. Към настоящия момент тя все още не е преминала през процеса на рецензиране, но може да бъде прочетена на страниците на научната база данни arXiv. Тук е важно да се отбележи, че откритието за фосфина, което бе оповестено през септември, не бе направено посредством космическа мисия, а чрез наземни наблюдения. Най-ранната възможност находката да бъде потвърдена и от космически апарат ще е на 15-ти октомври, когато мисията на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) "БепиКоломбо" ще прелети край планетата. По-нататък, в началото на 2021 г., американската роботизирана експедиция "Паркър" също ще направи облитане на Венера, а през 2023 г. частна мисия на американската компания Рокет Лаб ще се опита да спусне сонда във венерианската атмосфера. Междувременно някои изследователи решиха да обърнат внимание на спектри от стари мисии, за да разберат дали нещо не е било пропуснато по време на първоначалния им анализ. В полезрението попаднаха данните от мисията "Пайъниър Винъс". Това е сравнително забравена мисия, за която космическите ентусиасти рядко се сещат. През 1978 г. тя провежда първото кацане на САЩ на Венера (да, американците също имат кацане на Венера, не само СССР!). Повече информация за експедицията можете да прочетете на статията "Забравените мисии: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера" на страниците на КОСМОС БГ. Когато обаче "Пайъниър Винъс" изучава венерианските условия, учените се фокусират най-вече върху изследването на въглеродния диоксид, серния диоксид и аргона - все газове, за които със сигурност знаем, че присъстват в атмосферата. Мисълта там да има фосфин е била тотално неизвестна, затова Могул и екипът му предположиха, че е възможно някогашните изследователи да са пренебрегнали вероятността спектрометрите да са открили и някакви други вещества, в това число и фосфин. Следвайки логиката на предположението, екипът преразгледа спектрите. "Ние успяхме да извлечем още данни от литературата преди 40 години", съобщи Могул за статия на страниците на Сайънтифик Американ. "И мислим, че успяхме да открием интересни неща. Вярваме, че сведенията от мисията показват наличието на фосфин". Изследователят е категоричен, че някогашните изследователи "са били заинтересувани от общите свойства на атмосферата и как тя се променя с изкачването или слизането нагоре и надолу". Но спектрометърът LNMS е бил много чувствителен и е възможно да е открил и нещо повече. "Тогава хората са отхвърлили възможността за съществуването на други молекули, защото са сметнали, че няма начин това да е така". Трябвало е съвременните изследователи да пуснат "бомбата" с фосфина на 14-ти септември, за да бъде обърнато внимание. Тук е важно да имаме предвид, че тълкуването на спектри е сложна работа - и ако не извършваш целево търсене на конкретно вещество, много е лесно да пропуснеш откритието под носа си. Трдността при тълкуването на спектри идва най-вече от факта, че множество вещества имат сходна молекулна маса и е сложно да се определи кое какво е. Но Могул е категоричен, че данните от LNMS свидетелстват за съществуването на молекула във венерианската атмосфера, която има същата маса като фосфина. Нещо повече - новият анализ на спектрите от "Пайъниър Винъс" свидетелства за наличието и на други вещества, които не би следвало да са в облаците на Венера - например хлор, кислород и водороден прекис. Всичко това е показател, че вероятно на планетата протичат неизвестни процеси. Може би те са изцяло геологични, но също така е възможно да са даже биологични! Едно е ясно - за да се потвърди със сигурност дали на Венера има живот или не, или става въпрос за непознат към момента геологичен процес, нужно е към планетата да бъдат изпратени модерни мисии с чувствителни инструменти. Тъй че ще почакаме още известно време. Източник: Arxiv.org https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3592-2020-pioneer-venus-life

Китай се готви за историческа възвръщаема мисия до Луната през ноември 7 октомври 2020 г. 17:30 ч. Китай се готви за историческа мисия - за пръв път през 21-ви век човешки апарат ще кацне на Луната, ще вземе проби, след което ще излети обратно със събраните проби и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване! Напомням на читателите, че последната американска възвръщаема мисия до Луната (пилотираната "Аполо 17") бе проведена през 1972 г., а последната съветска (роботизираната "Луна 24") - през 1976 г. Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид. По предварителна информация изстрелването на роботизирания кораб "Чанг'e 5" е насрочено за края на месец ноември. Ще се използва тежкотоварната ракета-носител "Лонг Марч 5". По всичко изглежда, че китайската инициатива копира американския проект "Аполо", а не съветските мисии "Луна". Роботизираните експедиции на СССР включваха директно кацане на лунната повърхност и отлитане. "Чанг'e 5", подобно на "Аполо", притежава орбитален отсек, така че първо ще се достига до окололунна орбита, след което спускаемият модул ще се разкачи и ще кацне на лунната повърхност. След взимането на проби модулът ще отлети и ще се скачи с орбиталния отсек, след което съединеният кораб ще се отправи към Земята. Стратегията показва, че Китай има сериозни амбиции да изпрати човек на Луната през идното десетилетие. Стига мисията "Чанг'e 5" да е успешна, единственото, което остава за китайците, е да мащабират космическия кораб и да го пригодят за пилотирани полети. На снимката: техници подготвят мисията "Чанг'e 5" за полет. Photo credit : CCTV/Andrew Jones https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3591-2020-china-prepares-chang-e-5

Роскосмос се опитва да изкопира СпейсЕкс, но дали ще успее? Ракетата "Амур". Илюстрация: Роскосмос 7 октомври 2020 г. 17:10 ч. Светослав Александров. На 5-ти октомври руската космическа агенция оповести план за създаването на възвръщаема ракета на име "Амур". Представена под надслова "безотказна като автомат Калашников", ракетата представлява копие на американската "Фолкън 9". Мнозина вече изразиха скептицизъм, че подобно на останалите руски проекти в бъдеще несвършено време, така и "Амур" надали някога ще напусне чертожната дъска... Съгласно представените планове на сайта на Роскосмос, ракетата ще притежава обтекател с по-голям диаметър от този на основното ядро. Първата степен ще е възвръщаема и ще е оборудвана с крачета за приземяване. Всяка първа степен трябва да е в състояние да лети до 10 пъти по време на първоначалната фаза на експлоатация, а по-нататък до 100 пъти. Звучи ли ви познато? На мен също. Е, има и някои разлики между "Фолкън 9" и "Амур". Ракетата на СпейсЕкс работи на керосин и кислород, докато "Амур" е замислена да е на метан. "Фолкън 9" има девет двигателя на първата степен, а руският аналог - пет. И докато Илон Мъск е усъвършенствал кацанията върху плаваща океанска платформа, руснаците ще разчитат "Амур" да се завръща върху наземна площадка в близост до космодрума Восточний. Най-голямата разлика, естествено, е че "Фолкън 9" е действаща ракета, която последно летя вчера. Ракетата "Амур", подобно на множеството други руски космически проекти, е описвана посредством любимата на всички ни частица "ще". Единственото потенциално предимство на "Амур" е, че ако някой ден влезе в експлоатация, тя ще е на цена от $22 милиона при товароподемност от 10.5 тона до ниска околоземна орбита. За сравнение цената на нова ракета на СпейсЕкс е $62 милиона, а на вече използвна - $50 милиона. Някои експерти обаче казват, че това предимство не е много сигурно. Журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника например обръща внимание на факта, че "Амур" ще бъде готова (ако изобщо приемем, че ще стане готова) чак през 2026-та година. Пазарът на спътниковите изстрелвания е прекалено динамичен и никой не може да предвиди какво ще е неговото състояние след шест години. Очаква се обаче метановата система за изстрелвания на СпейсЕкс "Старшип" да е в напреднал етап на експлоатация, а тя ще е с напълно възвръщаеми компоненти. "Фолкън 9" е с възвръщаеми обтекатели и първа степен, но втората степен се изхвърля след полет. "Амур" също ще е само частично възвръщаема, като единствено първата степен ще се използва повторно. Напълно е възможно през 2026-та година на пазара да няма необходимост от частично възвръщаеми ракети... Това, което Роскосмос представи като план, само и единствено потвърждава, че в областта на ракетостроенето Русия изостава от САЩ вече с 15 години. Напомням, че СпейсЕкс за пръв път оповести, че се работи по ракетата "Фолкън 9" през 2005-та година. Тоест руската космическа агенция, която досега е пренебрегвала възвръщаемите технологии (и в лицето на Рогозин дори ги е оплювала като непрактични и прикриващи практиките на дъмпинг), най-сетне съзрява за тях. И започва от нулата - т.е. от мястото, където СпейсЕкс бе през 2005 г. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3590-2020-amur-rocket-spacex

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в космоса 60 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване на "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX 6 октомври 2020 г. 16:00 ч. Светослав Александров. След продължителни отлагания, които сполетяха последните два насрочени полета на СпейсЕкс, компанията на Илон Мъск се завърна в играта! При това го направи по блестящ начин - днес ракетата "Фолкън 9" не просто изведе 60 спътника от серията "Старлинк" в целевата им орбита, но също така първата степен се завърна безпроблемно върху плаваща океанска платформа, а една от половините на обтекателите бе прихваната във въздуха посредством специалния кораб с мрежа "Ms. Tree". Това бе петият опит на СпейсЕкс да изстреля ракетата в космоса. Първоначално стартът бе насрочен за 17-ти септември, но полетът бе отложен заради лошо време в океана, което попречи на роботизирания кораб да върне първата степен. Компанията на Мъск насрочи нова дата: 27-ми септември, но тогава възникна конфликт между "Фолкън 9" и ракетата на Юнайтед Лонч Алайънс "Делта 4 Хеви". И полетът отново бе изместен за 28-ми септември. По всичко изглеждаше, че този ден щеше да е щастлив за компанията, но 31 секунди преди старта обратното броене бе прекратено заради лошо време. Неприятен малшанс и ново отлагане, но СпейсЕкс се надяваха най-лошото да е в историята. Де да беше така. На 1-ви октомври всичко изглеждаше да е изрядно в метеорологично отношение, а ракетата-носител бе в пълна изправност. Часовникът тиктакаше до 18-тата секунда, когато изскочи проблем с наземен датчик. Поредното отлагане бе факт. На 2-ри октомври дойде ред на СпейсЕкс да изстреля друга ракета "Фолкън 9" с GPS спътник. Тогава обратното броене бе прекъснато две секунди преди старта заради проблем с турбопомпите на единия от двигателите "Мерлин". Този път Илон Мъск наистина се ядоса. Последните месеци предприемачът прекарва времето си в Тексас, където, съвместно с избран екип от СпейсЕкс, създава най-новите ракети "Супер Хеви" и пилотираните космически кораби "Старшип" за бъдещи мисии до Марс. Но безкрайните отлагания го принудиха да напусне Тексас и да се отправи към Флорида, откъдето се изстрелват ракетите "Фолкън 9", за да може лично да инспектира какво се случва. Дали пристигането на големия шеф след работниците е факторът, довел до желания резултат, това може би никога няма да го научим със сиурност, но е факт, че след още едно отлагане вчера поради лошо време, днес "Фолкън 9" излетя и се се справи прекрасно. Може дори да кажем, че днешният полет бе един от най-гладките в историята на СпейсЕкс. Девет минути след старта първата степен на ракетата се приземи точно в центъра на кораба "Просто прочети инструкциите" - нацелването беше блестящо. А след достигането на орбита стана ясно, че "Ms. Tree" е прихванал във въздуха един от обтекателите на ракетата. Другият обтекател падна във водата и ще бъде изваден по-късно. Днешната мисия бе 17-та за СпейсЕкс през 2020 година. И досега компанията е топ лидер в ракетните изстрелвания, надминаваща отделни държави. Единствено Китай имат също толкова полети, колкото на всички превозвачи в САЩ (общо 29 за всяка от двете държави). Но СпейсЕкс самостоятелно надминават полетите на всички руски ракети (общо 10 за годината), на Европа (общо 4) и на Япония (общо 3). Конкретно за ракетата, летяла днес, днешният полет бе трети за първата степен. Това бе същата първа степен, която на 30-ти май изведе в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, а по-късно през юли изпрати в орбита спътник на Южна Корея! До този момент СпейсЕкс са провели общо 61 кацания на първи степени. Действащите спътници от интернет групировката "Старлинк" са вече 800. Толкова са и необходими, за да започне предоставянето на услугата. СпейсЕкс има разрешение да изстреля 12 000 сателита, но Мъск крои амбициозни планове някой ден броят им да нарасне до 30 000. Не знаем дали тази цел ще бъде изпълнена, но така или иначе СпейсЕкс е най-големият спътников оператор в цял свят с най-много изкуствени спътници. Понастоящем Старлинк е в етап на затворен бета тест, като работниците на СпейсЕкс тестват скоростите на качване и сваляне. По предварителна информация резултатите са обнадеждаващи. Междувременно изстрелванията на СпейсЕкс ще зачестят. Все още очакваме полета на GPS спътника, който трябваше да е факт на 2-ри октомври и бе прекратен на 2-рата секунда, а на 31-ви октомври ще бъде изстрелян следващият пилотиран кораб "Крю Драгън" с четирима астронавти на борда. Ако всичко мине наред, след тяхното излитане постоянният екипаж на Международната космическа станция ще стане седемчленен. Запис от днешния полет - Youtube link https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3589-2020-6-oct-spacex-launch

След отлагания на два полета на СпейсЕкс: Мъск пристигна във Флорида за проверка 5 октомври 2020 г. 19:25 ч. Като правило в космонавтиката отлаганията никога не са повод за безпокойство, независимо дали се случват в САЩ, Европа, Русия или другаде. По-добре полетът да бъде отложен, отколкото да завърши с провал, нали така? Затова понякога мисиите се протакат в продължение на седмици, даже месеци след тяхното пристигане на стартовата площадка, преди да дойде моментът на изстрелването. И в това няма никаква драма. Не и за Мъск. Преди четири дни автоматичното броене прекъсна 18 секунди преди изстрелването на спътници "Старлинк" заради дефектен датчик на стартовата площадка, а преди два дни чисто нов GPS сателит не успя да излети, след като на втората секунда преди отлитането компютърът отчете по-голямо налягане в турбопомпата на единия от двигателите. Нито един от случаите не е фатален. Но предприемачът реши, че трябва да вземе нещата в свои ръце и днес пристигна във Флорида, за да направи лично проверка какво се случва и да мотивира работниците си. Напомням на читателите, че днес Мъск работи основно в Тексас, където съвместно с избран екип на СпейсЕкс конструират следващия пилотиран кораб "Старшип" и неговата свръхтежка ракета "Супер Хеви". С помощта на тези машини до 2024-та година човек трябва да стъпи на Луната, а по-нататък да се отправи към Марс. Но това не значи, че класическата ракета "Фолкън 9" и нейният свръхтежък вариант "Фолкън Хеви" са отписани. Предприемачът оповести в Туитър, че през 2021-та година е залегнал амбициозен план - трябва да има поне 48 полета на "Фолкън"-ите! Никога досега частна компания не е изпълнявала толкова много изстрелвания - и ето защо Мъск се притеснява от последните две отлагания. Ако периодично "Фолкън"-ите продължават да търпят забавяния, няма как да имаме почти 50 мисии догодина. Предприемачът ще разгледа всички аспекти от подготовката за полет - стартова площадка, горивни системи, структурни компоненти, авионики, регулаторни процедури, метеорологични условия и т.н... Засега обаче СпейсЕкс се справя повече от добре. Само през тази година компанията изстреля пилотиран кораб до МКС, а междувременно проведе 16 пуска на спътници от поредицата "Старлинк" - всичките успешни. Реално погледнато Мъск не е имал провал от 2016-та година, когато ракета "Фолкън 9" експлодира на стартовата площадка. Снимка от изстрелването на 31 август - последното на СпейсЕкс за 2020-та до този момент. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3588-2020-musk-arrives-florida

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус пристигна на МКС! На кадъра: космическият кораб "Сигнус" бива захванат от роботизираната ръка на Международната космическа станция на 5-ти октомври. Photo credit : NASA TV 5 октомври 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. След двудневно пътуване днес, на 5-ти октомври, космическият кораб "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман благополучно пристигна на Международната космическа станция! С успешното прикачване на борда на станцията бе доставена модерна тоалетна за $23 милиона - прототип на бъдещите тоалетни, които ще се използват по време на пилотираните космически мисии до Марс. Напомням на читателите, че изстрелването на "Сигнус" бе проведено на 3-ти октомври в 04:16 ч. българско време от американския космодрум Уолопс посредством ракета-носител "Антарес". Корабът притежава уникалното име "Калпана Чаула" в чест на астронавтка, загинала при катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003 година. Прикачването бе осъществено посредством роботизираната ръка "Канадарм2" днес в 12:32 ч. българско време, като процедурата бе под контрола на американския астронавт Крис Кесиди със съдействието на руския му колега Иван Вагнер. Корабите от серията "Сигнус" са последните останали космически кораби на САЩ, които биват прикачвани пасивно към МКС - т.е. чрез роботизираната ѝ ръка. Доскоро корабите на СпейсЕкс "Драгън" също бяха прикачвани по този начин, но тази първа версия бе пенсионирана и отсега нататък ще летят само "Драгън 2" в пилотиран вариант "Крю Драгън" (първият от които излетя в края на май т.г.) или в товарен вариант "Карго Драгън" (първият от които ще излети по-късно през тази есен). Чрез скачилия се днес "Сигнус" бяха доставени 850 килограма провизии за екипажа на МКС, 1 251 килограма научни експерименти, 151 килограма оборудване за извънбордови дейности (т.е. "космически разходки"), 71 килограма компютърен хардуер и 1 235 килограма специфичен хардуер за Международната космическа станция. По последната точка е важно да се отбележи, че американският космически кораб превози консумативи за руския сегмент на станцията, в частност за модула "Заря". Сред научните експерименти присъства опит по отглеждане на репички (ако той е успешен, репичките ще залегнат в менюто на астронавтите), както и нови терапевтични способи за лечение на ракови заболявания. Коронният товар на мисията е порцелановия трон - американската тоалетна за $23 милиона. Нека да напомним защо тя е толкова важна: Съществуват множество технически трудности, които трябва да бъдат разрешени преди човек да се отправи към Червената планета, а сред тях се нарежда обработката на биологичните отпадъци и най-вече на фекалиите (да, астронавтите също са хора, каква изненада). По време на пилотираната програма "Аполо" през 60-те и 70-те, когато за пръв път астронавти кацнаха на Луната, те просто зарязваха торбичките с екскременти на лунната повърхност. В случая с Марс това няма да е възможно - условията на планетата са много по-меки в сравнение с лунните, а човешките фекалии изобилстват от микроорганизми. Никой не би искал тези микроорганизми да попаднат в марсианската почва, да се размножат и евентуално да попречат на търсенето на местен живот. Проблем е и количеството на отпадъците. Съгласно съвременните изчисления, в хода на една пилотирана мисия до Марс ще се натрупат общо около 270 килограма фекалии. Важно е те да бъдат стабилизирани и изсушени до етап, в който ще станат биологично неактивни. Фекалиите също така съдържат около 75% вода, тъй че ще е разумно тя да бъде рециклирана и употребявана за нуждите на екипажа. Разглежда се и възможността твърдият компонент от фекалната маса също да бъде рециклиран. Новата американска тоалетна, известна под абревиатурата UWMS (Universal Waste Management System), ще се захване с част, макар и не и с всички от предизвикателствата. Тя е компактна и начинът на обработка и съхраняване на отпадъците е много по-добре автоматизиран в сравнение с този на предходните тоалетни. Разработена е в рамките на проект за модерни технологии към американската космическа агенция НАСА, като за създаването са били впрегнати предприятия в Алабама, Калифорния, Вермонт, Ню Мексико, Тексас, Кънектикът. Към настоящия момент са създадени две тоалетни - едната, която днес пристигна на МКС - тя ще бъде монтирана към американския сегмент на станцията и ще остане в експлоатация до края на нейното съществуване. Другата ще бъде внедрена на космическия кораб "Орион" за нуждите на първата пилотирана експедиция, която ще се отправи към Луната в хода на програмата "Артемис". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3587-2020-5-oct-cygnus-docks-iss

Марс Експрес откри нови три езера от течна вода под повърхността на Червената планета На илюстрацията: изучаване на вътрешния строеж на Марс посредством радара MARSIS на европейската космическа мисия "Марс Експрес". Image credit : ESA 30 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията на Европейската космическа агенция "Марс Експрес", която от декември 2003 г. до ден днешен изучава Червената планета, направи ново важно откритие. Посредством радарния инструмент MARSIS бяха намерени три нови подповърхностни езера с течна вода. Находката увеличава шансовете на планетата да има живот. Напомням на читателите, че първите доказателства за наличието на подповърхностна течна вода пристигнаха през 2018-та година. Тогава, по време на изучаването на региона Ultimi Scopuli, където на повърхността се простират множество слоеве от воден лед, бяха получени данни от MARSIS, свидетестващи за наличието на езеро от течна вода на 1.5 километра във вътрешността на марсианската кора. Междувременно група изследователи, търсещи подповърхностни водоеми в арктическите региони на Земята, разработиха нов метод, който улеснява анализа на радарните измервания. Екипът на "Марс Експрес" реши да адаптира тази технология към MARSIS. Това надмина всички очаквания - стана възможно да се установи точният размер на откритото през 2018 г. езеро. Оказа се, че то е дълго 30 километра и широко 20 километра. Но каква изненада, когато бяха намерени още три езера, дълги няколко километра! Откритието е изумително - на такава дълбочина във вътрешността на Марс температурите падат до -100° C. Така че как е възможно водата да е в течно агрегатно състояние? Изследователите смятат, че тя е изключително солена, вероятно наситена с перхлорати (т.е. соли на перхлорната киселина). За наличието на перхлорати на Марс знаем още от 2008 г., когато те бяха открити от полярната марсианска мисия "Феникс", а по-късно тяхното присъствие бе потвърдено и на други места на планетата. Ако искаме да потвърдим дали на Червената планета има живот или не, тези водоеми представляват идеалното място да се направят проучвания. За съжаление една евентуална бъдеща мисия трябва не просто да кацне на повърхността на планетата, но и да дълбае във вътрешността - при това на дълбочина от километър и половина, че и повече. А всички се сещаме какво се случва с последния спускаем апарат на НАСА "Феникс", който кацна на Марс през 2018-та. Изминаха близо две години, преди учените да адаптират пробивната му машина съобразно марсианските условия и тя най-сетне да почне да дълбае. При това трябва да бъде достигната дълбочина от два до пет метра. А тук говорим за километри... Дори и на Земята изучаване на подледниковите езера е свързано с предизвикателства. Вероятно най-интригуващо е езерото Восток в Антарктида, заровено на 4 километра под леда. Тепърва предстои да се спусне сонда директно в него, която да вземе проби от водата и седиментите на дъното му. Понеже езерото Восток е изолирано от останалите части на Земята в продължение на милиони години, счита се, че то може да е дом на екзотичен и непознат живот. За повече информация : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3583-2020-three-new-lakes-mars

След изстрелването на следващия Крю Драгън екипажът на МКС става седемчленен! 29 септември 2020 г. 19:30 ч. След като вторият космически кораб "Крю Драгън" излети на 31-ви октомври тази година (стига метеорологичните условия да са благоприятни), постоянният екипаж на Международната космическа станция вече ще се състои от седем души - с един повече от досега. Полетът ще е факт седмица по-късно от очакваното поради графика на руските кораби "Союз". Екипите на Роскосмос се нуждаят от допълнително време за изстрелването на "Союз МС-17" с космонавтите Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков и астронавтката на НАСА Кейтлийн Рубинс, както и за връщането на "Союз МС-16" с настоящия екипаж Анатолий Иванишин, Иван Вагнер и Крис Кесиди. Вторият "Крю Драгън" ще достави на МКС астронавтите на НАСА Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър и Шанон Уокър, както и японският астронавт Соичи Ногучи. Така за пръв път чуждестранен гражданин ще полети на частен американски космически кораб. Сертифицирането на новия кораб на САЩ е почти завършено. Взети са някои мерки на базата на научените уроци от полета на Боб Бенкен и Дъг Хърли, който приключи през август. Топлинният щит на "Крю Драгън" е претърпял повече ерозия от очакваното и ще бъде модифициран. Освен това ще бъдат взети мерки срещу нежелани посетители след кацането. Напомням на читателите, че веднага след приводняването на Бенкен и Хърли, в региона пристигнаха симпатизанти на Доналд Тръмп. Увеличаването на екипажа на МКС е много важно за изследователската дейност. За съжаление днес астронавтите и космонавтите прекарват по-голямата част от работния ден, за да поддържат работоспособността на МКС и много малка част от времето им остава за наука. Счита се, че още един седми член ще доведе до повишаването на количеството на научната продукция почти двойно. За повече информация: НАСА Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3582-2020-crew-dragon-seventh-member

Потвърдено: Изтичането на въздух на МКС е откъм руския сегмент! Структура на Международната космическа станция. Вляво е изобразен руският сегмент на МКС, а вдясно - американският сегмент. Image credit : NASA 29 септември 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. След дълго и упорито търсене, което включваше двукратна изолация на екипажа (през август и септември), екипите на НАСА и Роскосмос най-накрая успяха да разберат откъде изтича въздухът на Международната космическа станция. Това се случва откъм руския сегмент. Съгласно публикуваната от НАСА информация, пробойната се намира на модула "Звезда". Понастоящем екипажът на станцията полага допълнителни усилия, за да разбере точното местонахождение. Напомням на читателите, че изтичането на въздуха бе установено за пръв път през септември миналата година. Тъй като течът бе незначителен, не бяха взети своевременно мерки. Но през изминалите няколко месеца положението се влоши, като въздухът започна да напуска станцията с пет пъти по-голяма скорост в сравнение с първоначално измерената. И досега течът не застрашава животът и здравето на екипажа, но въпреки това се наложи да бъде проведена диагностика на модулите на МКС. В началото подозрението падна върху американския сегмент, като някои руски медии дори оповестиха това като категоричен факт. "Беше направена нездравословна спекулация относно разхерметизирането на станцията, при която определиха американците за виновни. Фактически никой нищо не знае все още", оповести през август директорът на руската пилотирана космическа програма Сергей Крикальов. Именно тогава беше направена първата изолация на екипажа, като космонавтите Крис Кесиди, Анатолий Иванишин и Иван Вагнер бяха преместени в руския модул "Звезда". Решението изолацията да бъде осъществена откъм руския сегмент бе обусловено от факта, че там има скачен кораб "Союз", който служи като спасителна лодка. Това също така позволи да бъдат тествани всички модули на американския сегмент, както и повечето на руския. Тази първа диагностика не доведе до локализация на теча - нещо повече, всички американски модули се оказаха изправни. Eдинствените два модула, които не подлежаха на проверка, бяха руските "Поиск" и "Звезда", откъм които е пътят към космическия кораб "Союз". Затова подозрението беше преместено към тях. И така, по времето на втората изолация, която бе проведена през изминалия уикенд, екипажът на станцията използваше чувствителни ултразвукови детектори в "Поиск" и "Звезда". Резултатите показаха, че проблемът е именно в модула "Звезда". Тепърва предстои да видим какви мерки ще бъдат взети за ограничаване на изтичането на въздух. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3581-2020-russian-segment-leak

Успех: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса 3 спътника Гонец и 18 вторични микросателита 28 септември 2020 г. 19:50 ч. Днес в 14:20 ч. българско време от космодрума Плесецк беше изстреляна руска ракета "Союз-2.1б". Основният полезен товар на борда бяха три граждански комуникационни спътника "Гонец". Освен това като вторичен товар имаше и 18 микроспътника. Това бе първото изстрелване на руски спътници от програмата "Гонец" посредством ракета "Союз". Всички предходни сателити от тази серия бяха изпращани в космоса чрез лекотоварни ракети "Рокот", които притежаваха украински компоненти. Днес руснаците се отказват от "Рокот", както и от "Днепр", за да придобият независимост от Украйна, политика, която се налага поради влошаването на отношенията между двете държави след 2014 г. Ракетите "Союз" са и прекалено мощни за "Гонец", общо трите спътника тежат около 280 килограма. Груба аналогия с пример от ежедневието може да се направи, ако си представите, че извозвате малък хладилник с Камаз. Затова капацитетът на ракетата бе допълнително запълнен с вторични микроспътници, общо 18 на брой, от които 15 бяха чуждестранни, а 4 - руски. Чуждестранните спътници са произведени от институции във Финландия, Канада, Литва, ОАЕ, Германия и, естествено, САЩ. Всички сателити бяха изведени успешно в техните целеви орбити. За повече информация и видео: Роскосмос Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3580-2020-28-sep-soyuz-launches

Новият европейски космически телескоп Хеопс с дебютно откритие: за пръв път разгада характеристиките на екзопланета! Данните за планетата "WASP-189 b", получени от европейския космически телескоп "Хеопс". Image credit : ESA 28 септември 2020 г. 16:51 ч. Светослав Александров. През месец декември 2019 г. беше изстрелян най-новият космически телескоп на Европейската космическа агенция (ЕКА) на име "Хеопс". Телескопът полага началото на следващия етап в изучаването на извънслънчевите планети - т.нар. екзопланети. За разлика от предишни телескопи като американските "Тес" и "Кеплер", които се ограничаваха в това да установят около кои звезди има планети и приблизително какви са техните размери, "Хеопс" се съсредоточава върху вече известните екзопланети и прави първите открития на характеристиките им. Ето какво успяха да научат изследователите, стоящи зад проекта "Хеопс", относно планетата "WASP-189 b". Звездната система "WASP-189" се намира сравнително близо до нас - на около 322 светлинни години в съзвездието Везни. Самата планета "WASP-189 b" е много интересна - тя е от класа на т.нар. "горещи юпитери". Тези планети представляват газови гиганти, подобни на добре познатите ни Юпитер и Сатурн, но за разлика от тях се намират съвсем близо до звездата си - по-близо дори от най-близката до Слънцето планета, Меркурий. В случая с "WASP-189 b", тази планета прави една пълна обиколка около звездата само за 2.7 дни - толкова продължава една местна година. Благодарение на "Хеопс" изследователите за пръв път успяха да измерят температурите на планетата - те достигат до 3 200 °C! С това "WASP-189 b" се превръща в една от най-екстремните познати на човечеството планети. Дори желязото се превръща с газ. Очевидно е, че планетата е негостоприемна. Учените също така установиха, че "WASP-189 b" е по-масивна от очакваното, като нейният радиус е 1.6 пъти по-голям от този на Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система. Освен това звездата, около която обикаля планетата, е много необичайна - тя не е идеално кълбо, а е по-издута и по-хладна откъм екватора в сравнение с полюсите. Орбитата на планетата е също така под наклон, поради което "WASP-189 b" преминава периодично край звездните полюси. Напомням на читателите, че мисията на "Хеопс" започна през януари тази година и това първо откритие демонстрира ясно способностите на телескопа. Ние сме съвсем в началото на научната му програма - тепърва ще четем за нови открития относно извънслънчевите планети. Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3579-2020-cheops-first-discovery

Немски прибор на Луната направи първата оценка на влиянието на радиацията върху човешкия организъм На тази нова снимка, заснета от лунохода "Юту 2", се вижда стационарният научен апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP 27 септември 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Немски прибор, доставен от китайската мисия "Чанг'e 4" върху повърхността на обратната страна на Луната, направи първата оценка на влиянието на лунната радиация върху човешкия организъм. Съгласно получените резултати, краткосрочните пилотирани мисии в окололунното пространство не са проблем, но при дългосрочни експедиции и създаването на лунна база се увеличава рискът от рак и поради това се налагат допълнителни защити. "Астронавтите от пилотираната програма Аполо носеха със себе си устройства за измерване на космическата радиация, така наречените дозиметри, прикрепени към техните тела", съобщава Оливър Ангерер от екипа на прибора LND (Lunar Lander Neutron and Dosimetry). "Но тези дозиметри можеха само да установят какво е било излагането на радиация в хода на цялата мисия". Посредством LND може да се направи преценка за въздействието на радиацията в рамките на 1, 10 или 60 минути. Това позволява на изследователите да изчислят т.нар. "еквивалентна доза", която е важна за установяване на биологическите ефекти. И ето какво е измерил приборът. Един астронавт на лунната повърхност би получил доза от около 60 микросиверта на час. Това е десет пъти по-голямо количество радиация, отколкото би получил пътник по време на полет от Франкфурт до Ню Йорк и двеста пъти, отколкото получава човек на земната повърхност. В сравнение с астронавтите, живеещи на Международната космическа станция, лунните астронавти ще бъдат изложени на 2.6 пъти повече радиация. Поради това изследователите смятат, че бъдещите лунни бази ще са покрити с плътен слой скален материал, за да се намали рискът от възникване на ракови и други заболявания. Напомням на читателите, че китайската мисия "Чанг'e 4" кацна на обратната страна на Луната на 3-ти януари 2019 година. Мисията, както и доставеният от нея луноход "Юту 2", са в отлично състояние и продължават да работят до ден днешен. Източник: DLR https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3578-2020-german-instrument-radiation

Шест години след пристигането на индийската мисия около Марс, къде са откритията? 24 септември 2020 г. 17:30 ч. Днес е историческа дата за индийската космонавтика - отбелязваме шест години от успешното пристигане на "Марсианска Орбитална Мисия" около Червената планета. Индийският анализатор Джатан Мехта обаче сериозно разкритикува научната продукция на експедицията. До този момент са публикувани само 27 научни статии. За сравнение американската мисия "Мейвън", която пристигна около Марс по същото време, по което и индийската, е довела до написването на повече от 500. Мехта напомня, че мисията, още известна под названието "Мангалиан", често пъти е разглеждана като технологичен демонстратор, но въпреки това индийската космическа агенция ISRO я рекламира като важна за науката. Така че къде са откритията? По-притеснителното от малкия брой научни публикации, пише анализаторът, е че повечето от тях касаят инженерни описания за мисията, а не реални резултати. Данните от "Мангалиан" са също така общодостъпни, а не засекретени. Те са налични на специален портал (линк) и всеки човек може да ги разгледа. Индийската агенция е призовала учените да пишат статии. Освен това през 2017-та година научното ръководство на мисията се срещна с 32 екипа в цялата държава за съвместно анализиране на резултатите. Въпреки това статии няма! Мисията претърпя и провал по отношение на търсенето на метана, след като се оказа, че специалният датчик притежава фабричен дефект и изобщо не може да измерва концентрацията на газа. Освен това няма абсолютно никакви публикувани статии, касаещи фотометъра на Лайман. Този прибор трябваше да покаже с каква скорост Марс губи водата си. Междувременно американската мисия "Мейвън" (с която сравняваме "Мангалиан", тъй като бе осъществена по същото време и подобно на индийската все още работи) притежава сходна апаратура - и тя, за разлика от индийската мисия, успя да направи тази оценка. Мехта е категоричен, че Индия е в състояние да провежда амбициозни мисии за малко пари - например мисията "Чандраян 1" до естествения ни спътник през 2008 година. Тази мисия първа доказа, че на Луната има залежи от вода - по-късно американските "Лунар Риконисънс Орбитър" и "Лкрос" потвърдиха откритието. Възможно е, предполага анализаторът, липсата на научни резултати да се дължи на бързането на Индия. Така и не стана ясно защо страната е настоявала полетът да започне през 2013 г., а не например през 2016-та или на по-късна дата. Вероятно индийците са се опасявали, че други азиатски държави като Япония и Китай ще пристигнат на Марс преди тях. Източник: Джатан Мехта Марс, заснет от камерата на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3577-2020-6-years-india-mars

Модерна тоалетна ще излети към МКС с новия американски кораб Сигнус Да, това е новата тоалетна за американския сегмент на МКС. Photo credit : NASA 24 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план и няма проблеми от метеорологично или техническо естество, на 29-ти септември от космодрума на о-в Уолопс, САЩ, ще излети американската космическа ракета "Антарес" с най-новия космически кораб "Сигнус". Това ще е 14-тата товарна мисия на компанията Нортроп Груман, а с помощта на кораба до МКС ще бъде доставена модерна космическа тоалетна - прототип на тази, необходима за бъдеща пилотирана мисия до Марс. Съществуват множество технически трудности, които трябва да бъдат разрешени преди човек да се отправи към Червената планета, а сред тях се нарежда обработката на биологичните отпадъци и най-вече на фекалиите (да, астронавтите също са хора, каква изненада). По време на пилотираната програма "Аполо" през 60-те и 70-те, когато за пръв път астронавти кацат на Луната, те просто зарязват торбичките с екскременти на лунната повърхност. В случая с Марс това няма да е възможно - условията на планетата са много по-меки в сравнение с лунните, а човешките фекалии изобилстват от микроорганизми. Никой не би искал тези микроорганизми да попаднат в марсианската почва, да се размножат и евентуално да попречат на търсенето на местен живот. Проблем е и количеството на отпадъците. Съгласно съвременните изчисления, в хода на една пилотирана мисия до Марс ще се натрупат около 270 килограма фекалии. Важно е те да бъдат стабилизирани и изсушени до етап, в който ще станат биологично неактивни. Фекалиите също така съдържат около 75% вода, тъй че ще е разумно тя да бъде рециклирана и употребявана за нуждите на екипажа. Разглежда се и възможността твърдият компонент от фекалната маса също да бъде рециклиран. Новата американска тоалетна, известна под абревиатурата UWMS (Universal Waste Management System), ще се захване с част, макар и не и с всички от предизвикателствата. Тя е компакта и начинът на обработка и съхраняване на отпадъците е много по-добре автоматизиран в сравнение с този на предходните тоалетни. Разработена е в рамките на проект за модерни технологии към американската космическа агенция НАСА, като за създаването са били впрегнати предприятия в Алабама, Калифорния, Вермонт, Ню Мексико, Тексас, Кънектикът. Към настоящия момент са създадени две тоалетни - едната, която ще излети в края на този месец - тя ще бъде монтирана към американския сегмент на МКС и ще остане в експлоатация до края на съществуването на станцията. Другата ще бъде внедрена на космическия кораб "Орион" за нуждите на първата пилотирана експедиция, която ще се отправи към Луната в хода на програмата "Артемис". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3576-2020-new-toilet-iss

Арианаспейс възобновява изстрелванията на спътниците на УанУеб Снимка от изстрелването на спътници на УанУеб на 21-ви март тази година с руска ракета. Credit : Roscosmos 21 септември 2020 г. 22:25 ч. Светослав Александров. Британската космическа фирма за спътников интернет УанУеб, която беше изкупена и практически спасена от правителството на Великобритания и индийската група Бхарти, обнови договора си с Арианаспейс. Изстрелванията на спътниците ще бъдат възобновени още през декември тази година. Планирано е пускането на интернет услугата да е факт до края на 2021 г., а завършването на орбиталната групировка - през 2022 година. Ще има общо 16 изстрелвания, като в хода на всяко изстрелване ще бъдат извеждани по 34-36 спътника. След като предстоящото изстрелване през декември е в историята, действащите спътници на УанУеб ще нараснат на 110. Първоначално британската компания ще започне да предлага услугата си на територията на Великобритания, Аляска, Северна Европа, Гренландия, Ислания, Канада и островите в арктическите морета. Изстрелванията на спътниците на УанУеб ще бъдат осъществявани чрез договора с Арианаспейс посредством руски ракети "Союз". Два от 16-те полета ще са от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана, останалите ще бъдат разпределени между стария руски космодрум Байконур и новия Восточний. Декемврийският пуск ще е от Восточний, така че руснаците отново възобновяват полетите от модерния си космически център. Спасяването на УанУеб е страхотна новина за космическия отрасъл на Русия, както и за Великобритания. Поради следните причини: 1. УанУеб е реално погледнато единственият останал голям клиент на руските ракети, особено след въвеждането на новите пилотирани космически кораби на САЩ в експлоатация и отдръпването на НАСА от "Союз"-ите. Британската компания няма и друг избор, освен да ползва руски ракети. СпейсЕкс си има собствена спътникова групировка и е пряка конкуренция, ракетите на ULA не са опция - освен че са скъпи, Боинг обмисля сходна услуга. Същото се отнася и за компанията на Безос - Блу Ориджин. 2. В условията на тази нова глобална космическа надпревара за създаването на мегагрупировки за спътников интернет, с изкупуването на УанУеб Великобритания си гарантира, че ще е една от водещите съревноваващи се страни. За повече информация: OneWeb https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3574-2020-oneweb-launches-resumed

Само на планети тип газови гиганти, не и на скалисти планети.

Американската космическа мисия Паркър също ще посети Венера, за да изучава фосфина 20 септември 2020 г. 10:50 ч. Съгласно информация, публикувана от авторитетния космически журналист Джонатан О'Калагън в Туитър, мисията на НАСА "Паркър" също ще посети Венера на 20-ти февруари 2021 г. и ще използва случая да търси фосфин в атмосферата на планетата. Напомням на читателите, че първата роботизирана експедиция, която ще се сближи с Венера след откритието на фосфина, е японско-европейската "БепиКоломбо" - това ще стане през следващия месец. "Паркър" е мисия, която има за цел да изучава Слънцето от близко разстояние, като снижаването на перихелия се осъществява посредством множество облитания на Венера. Автоматичната междупланетна станция вече прелетя край планетата три пъти - през октомври 2018 г., през декември 2019 г. и през юли тази година. Сега обаче тези посещения стават много по-интересни. На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3572-2020-parker-solar-probe-to-study-venus

Следващият полет на пилотиран кораб Крю Драгън остава планиран за 23-ти октомври 18 септември 2020 г. 15:00 ч. Съгласно информация от журналиста Ерик Бъргър, който е в контакт с представители на космическия отрасъл на САЩ, вторият пилотиран полет на "Крю Драгън" остава насрочен за 23-ти октомври. Стига, разбира се, метеорологичните условия да са благоприятни. Чудесно е да научим, че няма отлагания в графика. НАСА и СпейсЕкс изказват увереност, че датата е постижима. Със старта на "Крю Драгън" в космоса ще полетят астронавтите на САЩ Шанон Уокър, Виктор Гловър и Майк Хопкинс. Към тях ще се присъедини и японецът Соичи Ногучи. Така за пръв път корабът на Илон Мъск ще извози чуждестранен астронавт. Уокър, Гловър, Хопкинс и Ногучи ще се присъединят към Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков и Кейт Рубинс, които ще излетят (също през октомври) с руския кораб "Союз МС-16". Това ще е новата дългосрочна експедиция на Международната космическа станция, която се очертава да прекара половин година в космоса. Настоящият екипаж на МКС, състоящ се от Крис Кесиди, Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, ще се завърне на Земята на 22-ри октомври посредством кораба "Союз МС-16". Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3571-2020-crew-dragon-firm-date-october

Японско-европейската мисия БепиКоломбо ще посети Венера на 15-ти октомври Тази снимка на Земята бе заснета от "БепиКоломбо" на 10-ти април тази година, когато автоматичната междупланетна станция се намираше на 18 600 километра от нашата планета. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 17 септември 2020 г. 17:45 ч. Светослав Александров. След като на 14-ти септември научен екип от САЩ и Великобритания оповести откритието, че в атмосферата на Венера има газ фосфин, който може да е показател за наличието на живот, много агенции и частни фирми изявиха желание да изследват планетата с космически апарати. Няма да чакаме дълго - японско-европейската мисия "БепиКоломбо" първа ще пристигне в околностите на Венера на 15-ти октомври. Венера не е крайната цел на роботизираната станция - "БепиКоломбо" е на път към Меркурий, така че ще премине край Венера само транзитно. Но изследователите се надяват, че ще разполагат с достатъчно време, за да потвърдят дали екипът наистина е открил фосфин или е допусната някаква грешка. Журналистът Джонатан О'Калагън е написал статия за Форбс, в която разкрива плановете на японско-европейското ръководство на "БепиКоломбо". Планира се да се използва инструментът MERTIS - радиометър и инфрачервен спектрометър, разработен в Германия. Приборът е предназначен да изучава състава на повърхността на Меркурий, но учените считат, че могат да го настроят да изследва и атмосферната структура на Венера. По време на облитането на 15-ти октомври "БепиКоломбо" ще се озове на 10 000 километра от планетата. Това е сравнително далечно разстояние, но може би е достатъчно, за да се потвърди наличието на фосфин. Ако не се получат нещата от първия път, "БепиКоломбо" ще посети отново Венера на 10 август 2021 година, като разстоянието между кораба и планетата ще е само 550 километра. Така че очакваме двете облитания с нетърпение и дано Венера започне да разкрива своите загадки! Прочетете публикацията: "Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера" на страниците на КОСМОС БГ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3570-2020-bepicolombo-study-phosphine-venus

Дайнетикс показа първия пълномащабен макет на модула си за кацане на Луната 16 септември 2020 г. 08:05 ч. Вчера частната компания на САЩ Дайнетикс показа първия пълномащабен изпитателен макет на спускаемия си апарат, с който се надява да закара астронавти на Луната в рамките на програмата "Артемис". Макетът е изграден от модулни компоненти, които могат да се преместват лесно. Компонентите не притежават никаква работеща електроника - те са като кубчета Lego. Целта е НАСА и инженерите на Дайнетикс да направят обстоен преглед на продукта, на базата на който ще бъде взето решение дали конструкцията е достатъчно добра и дали на Дайнетикс ще бъде връчен окончателен договор. Напомням на читателите, че по-рано през годината НАСА награди три фирми с грантове за първично проектиране на лунен модул - Блу Ориджин, СпейсЕкс и Дайнетикс. Но начинът, по който се развива съревнованието, ясно показва какви са подходите на трите компании. Дайнетикс и Блу Ориджин (да, дори Блу Ориджин, компания на 20 години и основана от създателя на Амазон) са категорично "Олд Спейс" - те кандидатстват за първоначален договор, след което правят макет и докато не получат сигурно финансиране, не се втурват в строежа на работещ хардуер. Междувременно ни заливат с пресконференции как ЩЕ станат нещата някой ден. СпейсЕкс е единствената фирма, която, вместо да ни занимава с приказки, строи функционален хардуер, който е в състояние да лети. "Старшип" е вече в напреднал етап на разработка и два прототипа извършиха 150-метрови полета. Днес итерацията "SN 7.1" е в етап на т.нар. "тест до провал", за да се видят структурните му слабости, а "SN 8" бива подготвен за суборбитален 20-километров полет, който може да е факт още на 11-ти октомври. Сега, надявам се, е ясно защо космическите ентусиасти симпатизират на Мъск, а не на другите му конкуренти. За повече информация: Dynetics На кадъра: астронавтът на НАСА Лий Аршамбо и ветеран от две совалкови мисии се разхожда в макета на Дайнетикс. Photo credit : Dynetics https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3569-2020-dynetics-show-lunar-lander-mockup

Марсоходът на НАСА Кюриосити извърши успешно дългоочакван експеримент за търсене на органични вещества Снимка на марсианската повърхност, заснета от американския марсоход "Кюриосити" на 14-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" извърши успешно сложен експеримент за търсене на органични вещества (структурните блокчета на живота), който учените очакваха в продължение на цели осем години! Това е така, защото "Кюриосити" притежава само две опитни постановки и изследователите трябваше да намерят най-подходящата за целта проба от марсианската повърхност. Експериментът е известен под абревиатурата TMAH и е част от инструмента SAM (Sample Analysis at Mars). TMAH е съкращение от тетраметиламониев хидкроксид - специален химикал, с помощта на който материалът бива подложен на анализ. На борда на марсохода има два контейнера с химикал, което означава, че НАСА може да проведе опита още само един път. Но по всичко изглежда, че първият анализ е приключил благополучно! За разтълкуването на резултатите обаче ще са нужни няколко месеца, така че ще мине време, преди да разберем какво е открил "Кюриосити". Междувременно през изминалия уикенд марсоходът изпълни и някои важни допълнителни задачи. Съвместно с руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която прелетя над мястото на работа на "Кюриосити", марсоходът проведе атмосферни наблюдения. Навигационната камера беше насочена към ръба на кратера Гейл, за да търси прахови вихрушки, а също така бе проведено почистване на колоната на газовия хроматограф за по-нататъшни експерименти. За повече информация: НАСА, Ленърд Дейвид https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3568-2020-curiosity-tmah-experiment-success

Днес, благодарение на сътрудничеството ми със Sofia Tech Park и Clubhouse беше излъчено първото он-лайн предаване за космос! Темата: има ли живот на Венера? Доколко откритието за фосфина е достоверно? Приятно гледане! Сериозна наука на достъпен език.

Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин: Венера е руска планета 15 септември 2020 г. 19:00 ч. След като съвместен научен екип от САЩ и Великобритания оповести за откритието на веществото фосфин във венерианската атмосфера, което евентуално може да е показател за наличието на живот, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести Венера за руска планета. "Нашата държава е първата и единствената, кацнала успешно на Венера", каза той. "Руските космически апарати събраха информация за планетата - ад е там долу". Рогозин обаче греши - руснаците не са единствените, кацали на Венера. САЩ също имат успешно кацане в рамките на проекта Пайъниър Винъс - вижте статията на КОСМОС БГ. Роскосмос също така оповести планове, освен съвместната руско-американска мисия "Венера-Д", да изпрати до Венера още един апарат, основно руски и "без широко международно сътрудничество". На страницата на космическата агенция днес бе публикувана и статия, озаглавена "Доказателството за наличието на живот на Венера може да се получи само чрез контактно изследване на планетата". Публикацията напомня, че на снимките на съветските мисии се виждат обекти, които менят своето местоположение и имат потенциал да са живи. "Доколко догадките на учените са верни, предстои все още да узнаем", се съобщава в публикацията. Разбира се, оспорването на американо-британското откритие за фосфина, и напомнянето на старите твърдения за "гущери" и "скорпиони" на Венера (които са много по-спорни, както съм оповестявал на КОСМОС БГ) е типично държане в стил "гроздето е кисело". Да, най-големият принос на космическата междупланетна програма на СССР е именно кацането на Венера, но това се е случило за последен път преди 35 години. Наивно е да се счита, че никой друг няма да прави открития. Източник: The Moscow Times На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си. Това е единственото американско кацане на Венера. Credit : NASA https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3567-2020-venus-russian-planet Накратко: Добре, нужно ли е Рогозин отново да проявява държание в стил "гроздето е кисело"? Да - огромният успех на съветската междупланетна програма са кацанията на Венера. Но последното такова е осъществено преди 35 години, а следващата руска мисия до планетата продължава да е в бъдеще несвършено време.Никой не е обещал, че Венера ще е завинаги руска планета. Нито е гарантирал, че САЩ и Великобритания не могат да правят открития - като това за фосфина, оповестено вчера. Времената са различни. Прочие, мисиите на САЩ, дори и да не кацат на Венера, продължават да прелитат край планетата - за последен път това се случи тази година, сондата "Паркър". Къде са руските мисии?Все едно да очакваме, че както Щатите са кацали на лунната повърхност през 60-те и 70-те години, Луната е американска и едва ли не китайците (които единствени имат работещ апарат там днес) не могат да правят открития.Цялото това фукане, че съветският съюз някога е кацал на Венера, че сега правят самостоятелна мисия (която кой знае кога ще излети) и че откритието на Щатите няма стойност изразява безпомощност и завист.