SAlexandrov

Третата мисия на Ангара А5, насрочена за 2021-ва, ще използва нова горна степен Персей 26 август 2020 г. 08:05 ч. Според интервю, дадено от шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин, третата мисия на новата руска тежкотоварна ракета "Ангара А5" е планирана за 2021-ва година. Напомням на читателите, че първата бе осъществена през 2014-та, а втората остава насрочена за ноември тази година - по време на този полет няма да се използва функционален спътник, а баласт. Третият полет се очаква да включва някакъв тип полезен товар, но Рогозин съобщава, че той все още не е определен. Не е определена и посоката на мисията - дали ще се лети до геостационарна орбита или до някоя от точките на Лагранж. Това, което е ясно, е че тази трета "Ангара А5" ще бъде оборудвана с нова горна степен, която носи названието "Персей". Но хора, които отдавна следят развитието на руската космонавтика, веднага напомниха, че "Персей" не е съвсем нова степен - това е добрият стар "Блок-Д", който се използва на ракетите "Протон". Само че сега ще има по-големи горивни резервоари и нови системи за контрол и сгъстяване на газовете. Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3536-2020-26-aug-perseus-stage

Старшип SN6 премина успешно през огнево изпитание, следва 150-метров полет 25 август 2020 г. 18:00 ч. Най-новата итерация на "Старшип", обозначена като "SN6", премина през успешно огнево изпитание. До броени дни прототипът ще излети на кратък 150-метров полет. Това ще се случи няколко седмици, след като предходният прототип "SN5" излетя безпроблемно на височина 150 метра и се завърна на Земята. Според предварителните очаквания полетът може да е факт на 28-ми август, но нека да напомня, че плановете на Илон Мъск са гъвкави и промени винаги могат да настъпят. Освен това СпейсЕкс разработва съвършено ново поколение ракети и космически кораби. При тестовете им винаги могат да се очакват аномалии. Дори вчерашното запалване на двигателя "Раптор" се случи след две засечки. Следващите итерации на "Старшип" са вече в процес на конструкция. Очакваме скоро да е готов "SN8", който ще може да лети до височина 20 километра. А до края на годината или в началото на следващата Мъск очаква да има успешен орбитален полет. Графикът на СпейсЕкс е изключително агресивен. Корабът "Старшип" е вече част от плановете на НАСА за създаването на лунни спускаеми апарати. Очаква се астронавти да се завърнат на повърхността на Луната най-късно през 2024-та година. За повече информация: Тесларати Кадър от успешното огнево изпитание. Credit : LabPadre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3535-2020-sn-6-successful-static-fire

Няма проблеми с херметичността на МКС Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 25 август 2020 г. 17:30 ч. Светослав Александров. След като екипажът на Международната космическа станция, състоящ се от Иван Вагнер, Анатолий Иванишин (Роскосмос) и Крис Кесиди (САЩ), престоя през уикенда в руския модул "Звезда" с цел диагностика на станцията, днес изолацията бе прекратена. Съгласно лаконично съобщение, публикувано на страниците на Роскосмос, няма никакви проблеми с херметичността на "проверяемите" модули на МКС. Липсата на проблем изненадва мнозина - все пак преди броени дни руските медии оповестиха, че на американския сегмент на МКС е констатиран теч. Течът, така ни беше съобщено, е бил установен още в края на 2019-та година - и то посредством руските датчици на станцията. Съвсем естествено информацията беше раздухана от руските медии - че този път американците са тези, които са се продънили, че руснаците отново героично ще спасяват МКС и че екипажът заедно с астронавта на НАСА ще бъде изолиран в руския модул "Звезда" - защото там е сигурно и не тече. Но днес, след като тази принудителна изолация е приключила, вече знаем, че американските модули на орбиталната станция са изправни. Нещо повече - съгласно публикация в Интерфакс, която се позовава на Сергей Крикальов, директора на Роскосмос по пилотираната програма, руската космическа агенция вече допуска, че ако има проблем, той може и да е в руския сегмент на МКС. "Беше направена нездравословна спекулация относно разхерметизирането на станцията, в която определиха американците за виновни. Фактически никой нищо не знае все още. Просто има желязно правило, че няма значение кой люк се затваря, екипажът трябва да се намира от тази страна, към която е скачен корабът", изкоментира Крикальов и с това поясни защо екипажът е бил изолиран в руския сегмент - от тази страна има скачен кораб "Союз", служещ за спасителна лодка. Възможно е да не съществува никакъв проблем, а просто руските датчици да са отчели спад в налягането поради нормални причини, например заради работата на системите за регенерация на въздух. "Ето защо да се говори за теч, било то наш или американски, е твърде рано", категоричен е Крикальов. Напомням на читателите, че предният път, когато имаше теч на станцията, бе през 2018-та година и тогава проблемът бе локализиран на руски кораб "Союз". Появиха се множество спекулации относно това кой е пробил кораба, като се прокраднаха дори предположения, че американски астронавт с психологични проблеми е направил саботаж. Днес обаче водещата теория е, че "пробойната е била направена случайно без зла умисъл" по време на наземната подготовката - или поне така твърдят журналистите от Интерфакс, позовавайки се на собствени източници в ракетно-космическия отрасъл. До ден днешен Роскосмос отказва да разсекрети резултатите от проведеното разследване. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3534-2020-no-problems-iss

Историческа дата: Отбелязваме 45 години от американската програма Вайкинг 21 август 2020 г. 08:05 ч. Вчера, на 20-ти август, се навършиха точно 45 години, откакто е изстреляна автоматичната междупланетна станция на САЩ "Вайкинг 1". Това е първата от двете мисии към програма "Вайкинг", които осъществяват първите в историята на човечеството кацания на Марс. Основната задача на роботизираните експедиции е да се даде отговор на въпроса "Има ли живот на Марс?". В началото на 70-те години много от надеждите, съхранявани от предходните поколения за цивилизации и култури на Червената планета, са унищожени напълно. Към Червената планета вече са излетяли американските мисии от програмата "Маринър". Те са доказали, че Марс е покрит с кратери, че температурите падат до -100oC и че атмосферното налягане на планетата е 1% от земното. Но все още има надежда, че някога в далечното минало може и да са съществували реки и езера, а микробен живот да се е съхранил и до днес. На 20-ти юли 1976 г. спускаемият модул на "Вайкинг 1" каца на Марс, а на 3 септември същата година следва и този на "Вайкинг 2". Мисиите изпращат първите снимки от марсианската повърхност. Но за съжаление те не успяват да дадат категоричен отговор на въпроса дали на планетата има живот. Спектрометрите не откриват никакви следи от органични вещества, докато приборите за установяване на метаболитна активност първоначално дават положителен резултат. Противоречията вълнуват някои учени до ден днешен. Във всяко друго отношение мисиите от програмата "Вайкинг" са пълен успех. Спускаемият апарат на "Вайкинг 1" функционира до ноември 1982 г., а на "Вайкинг 2" - до април 1980 година. Общо двете роботизирани експедиции изпращат 4 500 снимки от повърхността. През следващите десетилетия много други мисии излитат към Марс. Само през това лято бяха изстреляни три нови автоматични междупланетни станции: китайската "Тянвън", арабската "Ал-Амал" и американската "Пърсъвиърънс". Стискаме палци за техния успех! За повече информация: НАСА Снимка на Марс, заснета от "Вайкинг 2". Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3533-2020-45-yrs-viking

Екипажът на МКС ще прекара уикенда в модула Звезда с цел диагностика Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 21 август 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипажът на Международната космическа станция, състоящ се от руските космонавти Иван Вагнер и Анатолий Иванишин, както и от американския астронавт Крис Кесиди, ще прекара събота и неделя в руския модул "Звезда". Целта е диагностика на стар теч, открит през 2019-та година. Моментът е подходящ, тъй като обстановката на МКС е спокойна - наскоро американският пилотиран кораб "Крю Драгън" и японският "Кунотори" напуснаха орбиталният комплекс и екипажът разполага с достатъчно свободно време. Станцията непрекъснато бива снабдявана с въздух посредством товарните космически кораби. За съжаление не е възможно тя да бъде напълно изолирана и винаги малка част от този въздух изтича в космическото пространство. За пръв път през септември миналата година НАСА и международните партньори установиха, че параметрите на изтичането надвишават очакваното. Никога обаче не е имало притеснение за живота и здравето на живеещите на борда, тъй като течът е все още в рамките на спецификите. Нямаше как да бъдат взети и веднага мерки - МКС е изключително натоварена през последните месеци. Непрекъснато идват и си тръгват нови кораби, а астронавтите излизат в открития космос, за да извършват други ремонтни дейности. Поради това е трудно да се направят точни измервания на това какъв въздух излиза. Напоследък графикът стана още по-натоварен, тъй като в края на месец май беше изстрелян първият американски орбитален пилотиран кораб "Крю Драгън" след приключването на епохата на космическите совалки. Трябваше този кораб да си тръгне, както и японският "Кунотори", за да могат жителите на МКС да имат достатъчно спокойствие. За да не бъдат изолирани от космическия си кораб "Союз МС-16", който служи като спасителна лодка, Анатолий Иванишин, Иван Вагнер и Крис Кесиди трябва да престоят уикенда в руския модул "Звезда". Междувременно шлюзовете между отделните модули на МКС ще бъдат затворени. Целта - да се изолират всичките модули и да се разбере кой от тях протича. Засега все още не е ясно дали течът е в американския или в руския сегмент. Предишни течове е имало през 2018-та, 2007-ма и 2004-та година. През 2018-та течът беше локализиран в руския кораб "Союз", където бе установена неочаквана пробойна - това е загадка, която ни вълнува и досега. Преди това, през 2007-ма, бе протекъл новоинсталираният американски модул "Хармъни", а през 2004-та - американският модул "Дестини". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3532-2020-nasa-russia-investigating-old-leak

За пръв път светлина, отразена от съвременната лунна мисия ЛРО, се върна на Земята! На снимката: отражателят, оставен на Луната от астронавтите на "Аполо 14". Photo credit : NASA 19 август 2020 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Почти всички хора знаят за отражателите, които са оставени на Луната от астронавтите на американската програма "Аполо" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. До ден днешен тези прибори отразяват изпратеното към тях лазерно лъчение. Но малцина са наясно, че днес НАСА разполага със съвременна мисия около Луната, която също притежава отражател. Става въпрос за автоматичната междупланетна станция "Лунър Риконисънс Орбитър", която е изстреляна през 2009 г. и работи до ден днешен. За пръв път наскоро изследователите успяха да получат обратно лъчение от отражателя на "Лунър Риконисънс Орбитър". Това стана след дългогодишни усилия и след като американските учени от центъра на НАСА Годард обединиха усилия с френските си колеги от университета Коте Д'Азур. Трудността се коренеше в това, че отражателят на "Лунър Риконисънс Орбитър" обикаля в орбита около Луната, а не се намира на едно място на повърхността. Но защо въвеждането на новия отражател в експлоатация е толкова важно? Както знаем, на лунната повърхност има общо пет отражателя. Два от тях са оставени от астронавтите на "Аполо 11" и "Аполо 14" съответно през 1969 и 1971 година. Тези отражатели са изградени от общо 100 индивидуални огледала. Друг, по-добър отражател, е позициониран от астронавтите на мисията "Аполо 15", отново през 1971 година - той има 300 индивидуални огледала. През 1970 и 1971 година съветските мисии "Луноход 1" и "Луноход 2" също доставят два отражателя, но те са по-малки и не чак толкова ефективни. Няма как да е иначе, тъй като са експеримент на роботизирана, а не на пилотирана програма. Всеки от двата съветски отражателя има 14 индивидуални огледала. Общо петте отражателя са последните останали действащи експерименти от епохата на ранната лунна надпревара. Но проблемът е, че с годините качеството на отразения сигнал се влошава. Защо това е така? Изследователите още не знаят със сигурност. Те предполагат, че върху рефлекторите може да се е натрупал прах, изхвърлен от микрометеороидите, които непрекъснато бомбардират Луната. И тук идва ролята на "Лунар Риконисънс Орбитър". Учените се надяват, че сравнявайки характеристиките на светлината, отразена от новата мисия, и светлината, отразена от приборите на "Аполо", посредством компютърни модели може да бъде определено дали влошаването на сигнала се дължи на прах или на друг фактор. Засега сме още в началото на това проучване, така че предстои да научим отговора на загадката в бъдеще. Напомням на читателите, че благодарение на лазерните отражатели от "Аполо" са направени някои от най-важните открития за нашата Луна. През последните десетилетия например бе установено, че Луната непрекъснато се отдалечава от Земята - с около 3.8 сантиметра годишно, или грубо със скоростта на растежа на ноктите на пръстите. Друго вълнуващо откритие е, че естественият ни спътник притежава течно ядро. Все още обаче предстои да се изясни дали в центъра на тази течност има и друго твърдо тяло, така че изследванията тепърва ще продължават. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3531-2020-retroreflector-lro

На този ден: Отбелязваме шест десетилетия от полета на Белка и Стрелка Белка и Стрелка. Фото: Космическата програма на СССР 19 август 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес е паметна дата за космонавтиката. На 19-ти август 1960 г. СССР изстрелва космическия кораб "Корабл-Спутник 2". На борда летят две кучета (Белка и Стрелка), 42 мишки, сив заек, два плъха, мушици, гъби, семена на растения и култури от зеленото водорасло Chlorella pyrenoidosa. Ден по-късно корабът се завръща на Земята. След отварянето на спускаемата капсула е установено, че всички организми са оцелели. Това е първият полет до орбита и обратно с живи същества! Мисията на "Корабл-Спутник 2" е важна стъпка към изпращането на хора в космоса. Напомням на читателите, че на 4 октомври 1957 година СССР шокира света с изстрелването на първия изкуствен спътник "Спутник 1". Веднага след това историческо постижение съветският лидер Никита Хрушчов настоява навръх 40-годишнината от Болшевишката революция, т.е. на 7 ноември 1957-ма, да бъде проведен нов космически полет. Взето е решение на базата на усвоения опит от "Спутник 1" набързо да бъде приготвен кораб, който да е способен да поддържа живота на куче. Техническите екипи успяват и на 3-ти ноември, броени дни преди големите празненства, е изстрелян "Спутник 2" с кучето Лайка. Но за толкова кратко време на подготовка няма как да бъде конструиран функционален кораб, който не само да може да лети в космоса, но и да се завръща на Земята. Всички знаят, че мисията на Лайка ще е еднопосочна. По-късно, в продължение на десетилетия след приключването на полета, официалната позиция на съветските власти е, че кучето е живяло в космоса около една седмица, след което е евтаназирано. Чак през 2002-ра година излиза наяве, че смъртта на Лайка е била мъчителна и е настъпила около 5 часа след изстрелването поради прегряване. Три години по-късно специалистите на СССР успяват да конструират кораб, който е в състояние да се завръща на Земята и по-нататък е пригоден и за полетите на първите космонавти. Става въпрос, разбира се, за кораба "Восток". Прототипът на първия "Восток", известен под названието "Корабл-Спутник 1", е изстрелян на 15 май 1960 година. На борда на кораба не пътува куче. Целта на мисията е да бъде изрепетирано навлизането в атмосферата и кацането на Земята, но поради грешка в системата на навигация, вместо да бъдат проведени маневри за излизане от орбита, "Корабл-Спутник" се озовава в по-висока околоземна орбита. Въпреки че мисията не се увенчава с желания завършек, главният конструктор Сергей Корольов е щастлив. За пръв път е доказано, че космически кораб може да маневрира в космическото пространство, което проправя пътя към по-нататъшни дългосрочни експедиции. На 28-ми юли е изстрелян нов кораб, който не получава официално название, тъй като ракетата-носител аварира по-малко от минута след началото на полета и не е достигната орбита. Заради катастрофата кучетата Чайка и Лисичка загиват. И стигаме до паметния 19-ти август, когато, в 11:38 ч. българско време, е изстрелян "Корабл-Спутник 2". Няколко часа по-късно наземните станции в Западна Германия и Швеция потвърждават, че корабът е в орбита и излъчва радиосигнали. Типично за политиката на СССР, в началото на мисията никакви подробности за полета не са оповестени (източник : http://www.svengrahn.pp.se/histind/sputnik5/sputnik5.html). По време на кацането, подобно на мисията на "Корабл-Спутник 1", отново възникват проблеми с навигацията. Този път обаче инженерът Игор Яцунски е разработил резервен вариант за извеждане от орбита посредством сензор за ориентация по слънцето. Ретроракетната система се запалва нормално и "Корабл-Спутник 2" се завърща на Земята. Кучетата са в добро състояние и медицинските тестове не показват никакви отклонения. Сега вече е позволено на света да научи за Белка и Стрелка - първите животни, завърнали се на Земята след орбитална мисия. По-късно Стрелка се окучва, а едно от кученцата е подарено на семейството на американския президент Джон Кенеди. Но това е друга история. Достатъчно е да споменем, че Белка и Стрелка се радват на дълъг живот след тяхната експедиция, а след смъртта им са препарирани и днес могат да се видят в Музея на космонавтиката в Москва. Пътят към изстрелването на човек в космоса е открит, но специалистите на СССР преминават през още няколко изпитания, преди да стабилизират кораба "Восток" и да го направят достатъчно безопасен за космонавтите. Следващата мисия е на 1-ви декември 1960-та, когато е изстрелян "Корабл-Спутник 3". На борда му летят живи организми, в това число кучетата Пчолка и Мушка. Но макар че орбиталният етап на мисията протича нормално, по време на спускането ретроракетният двигател не се изключва по план и работи по-дълго от предвиденото. Поради страх спускаемата капсула да не попадне на територията на чужда държава, съветското ръководство решава да взриви кораба. Пчолка и Мушка загиват. На 22-ри декември е направен нов опит за изстрелване на кораб, който не получава официално название, тъй като ракетата-носител се проваля по време на работата на третата степен. На борда пътуват кучетата Дамка и Красавка. Поради щастливо стечение на обстоятелствата, мисията завършва с хепи енд. Системите за целевото разрушаване на кораба в случай на авария (както вече споменах, за да не попадне корабът на чужда държава) не сработват и капсулата се завръща безпроблемно на Земята. Изпратени са екипи, които спасяват Дамка и Красавка. Чак през 1961 година СССР се реваншира за гореспоменатите аварии - на 9-ти март е изстрелян "Корабл-Спутник 4" с кучето Чернушка, а на 25-ти март е полетът на "Корабл-Спутник 5" със Звьоздочка. Тези две поредни успешни мисии дават достатъчно увереност на съветските власти, че конструкцията на "Восток" е стабилизирана и така на 12-ти април се стига до полета на Юрий Гагарин. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3530-2020-60-yrs-belka-strelka

УСПЕХ и РЕКОРД: Стотен полет за СпейсЕкс, шеста мисия на една и съща ракета, 58 спътника Старлинк и 3 Скайсат в орбита! Кадър от днешното успешно изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 август 2020 г. 18:20 ч. Светослав Александров. Днес, 18-ти август 2020-та, е поредният исторически ден за СпейсЕкс. Компанията на Илон Мъск отбеляза стотния полет на ракета от серията "Фолкън". Освен това за пръв път една и съща първа ракетна степен летя шестратно и се върна шесткратно - нов рекорд по възвръщаемост! Един от специалните кораби за захващане на компонентите на обтекателите улови една от двете половини във въздуха посредством мрежа, докато другата половина извърши меко приводняване в океана. Както съобщава уебсайтът Спейсфлайт Инсайдър, днешният полет бе стотен за СпейсЕкс, откакто компанията отбеляза своето дебютно изстрелване на ракета "Фолкън 1" през 2006 година. Тогава мисията завърши с провал на 33-тата секунда поради повреда на двигателя на първата степен. Малцина вярваха, че Мъск ще се съвземе - и никой не можеше да предположи, че десетилетие и половина по-късно той ще се превърне в световен лидер в космонавтиката. И така до ден днешен, когато са изпълнени мисиите на общо 100 ракети "Фолкън 1", "Фолкън 9" и "Фолкън Хеви". В хода на днешната мисия бе постигнат нов световен рекорд по възвръщаемост - за пръв път степен на орбитална ракета летя шесткратно и се завърна на Земята шесткратно. Да, има много критици към усилията на Мъск да направи ракетите си за многократно ползване. Един от тях, естествено, е шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин, който смята, че успехите на СпейсЕкс се дължат на дъмпинг, а не на възвръщаемост. Но ако реакцията му е в стил "гроздето е кисело", подобни критики има и в САЩ. Конкуретната компания Юнайтед Лонч Алайънс заявява (източник), че за да има икономически смисъл от възвръщаемостта, всяка ракета трябва да лети по десет пъти. СпейсЕкс е на път да изпълни това - след завръщането на първата степен на "Фолкън 9" след днешната мисия, тя ще бъде приготвена за седмото си изстрелване. Кадър от днешното успешно връщане на половина от обтекател. Photo credit : SpaceX И така, няколко кратки факта за днешния полет: излитането на "Фолкън 9" бе факт в 17:31 ч. българско време. Две минути и 33 секунди по-късно първата степен изключи двигателите си и бе отделена. Около осем минути след началото на полета тя извърши кацане върху роботизираната платформа "Разбира се, че все още те обичам". На деветата минута, след успешното достигане на орбита, се изключи двигателят на втората степен. Трите спътника "Скайсат" на частната компания Планет Лабс бяха освободени на 12-тата и 13-тата минута от началото на мисията. Комплексът с 58 сателита "Старлинк" се отдели на 45-тата минута. С това полетът завърши с категоричен успех. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3529-2020-18-aug-falcon-9-launch

РЕКОРД: Американският двигател Раптор задмина съветския РД-701 по налягане в основната горивна камера! Снимката и графиката, публикувани вчера от Илон Мъск. Credits : Elon Musk/SpaceX 18 август 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. През 80-те години на миналия век инженерите на СССР създават великолепния двигател "РД-701", за който се твърди, че е могъл да достига до налягане от 290-300 бара в главната горивна камера - абсолютен рекорд в ракетостроенето. Днес този рекорд е официално счупен от американската компания СпейсЕкс. Илон Мъск публикува снимка и графика, на която се вижда, че по време на последния си тест, новият двигател "Раптор" е надхвърлил налягане от 330 бара без да експлодира, с което е задминал съветското технологично чудо. Предишният рекордьор - съветският двигател "РД-701". Photo credit : USSR Space Program За съжаление въпреки поставения преди 30 години тогавашен рекорд, двигателят "РД-701" си е останал само на експериментално равнище и никога не се е използвал на действаща ракета. За разлика от него, СпейсЕкс планира да използва "Раптор" на ракетите "Суперхеви" и корабите "Старшип". Напомням на читателите, че преди около две седмици последният прототип на "Старшип" излетя успешно, издигна се на височина 150 метра и се върна обратно на Земята. През следващите дни, седмици и месеци СпейсЕкс планира още полети на височина 150 метра, полет на височина 20 километра и орбитална мисия. Илон Мъск смята, че първата космическа мисия може да е факт още в края на годината. Счупването на рекорда е важно постижение за СпейсЕкс, но блогърът Ерик Ралф от сайта Тесларати ни напомня, че налягането в основната горивна камера е само един от важните параметри. По-важни са продължителността, за която двигателят може да работи, времевият лимит, при който двигателят може да остане запален при високо налягане, както и възможностите за възвръщаемост. Към настоящия момент остава неясно дали е имало случай, в който "Раптор" е работил в продължение на над 90 секунди. И все пак Мъск и неговите екипи се трудят по т.нар. итеративен подход. Те все още са в началото на разработката на "Раптор" и "Старшип". Двигателят, който тези дни е бил подложен на тестове, е от ранна итерация. Със съзряването на конструкцията очакваме да дойде моментът, в който "Раптор" ще е в състояние да стои запален в продължение на 5-10 минути. За повече информация: Тесларати https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3528-2020-17-aug-raptor-world-record

История на наблюденията и полетите до Венера Снимки на повърхността на Венера от мисиите "Венера 9" и "Венера 10". Фото: АН СССР. Последно редактирана и обновена на: 18 август 2020 г. 08:00 ч. Първоначално написана на: 1 декември 2015 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Венера - планетата, кръстена на римската богиня на любовта и красотата. Венера - планетата, считана за сестра на нашата Земя. Както Венера, така и Земята са се формирали от един и същ прахов регион на протопланетарния диск, довел до създаването на Слънчевата система. Те имат сходен размер, маса, плътност и обем. Но защо двете планети са толкова различни във всяко друго отношение? Земята - покрита с океани и изобилстваща от живот. Венера - самото превъплъщение на ада. Атмосферата притежава плътна покривка от облаци, съставени от сярна киселина. Океани липсват, а температурите на повърхността надхвърлят 400 °C. Човечеството започва да прави открития за Венера веднага щом е изобретен телескопът. През 1610 година Галилео Галилей установява, че подобно на Луната, Венера също има фази. През 1761 година наблюденията на Михаил Ломоносов по време на пасаж, т.е. когато Венера преминава пред диска на Слънцето, доказват, че планетата има атмосфера. През 19-ти век астрономът Джовани Скиапарели пръв установява, че Венера се върти бавно до около оста си. Но до началото на радиоастрономичните наблюдения и космическите полети през 60-те години на миналия век мнозина считат, че Венера има биосфера, вероятно съставена от горещи джунгли заради близостта на планетата до Слънцето. На снимката: предполетна инспекция на "Маринър 2". Това е първият космически апарат в историята на човечеството, който посещава успешно планета от Слънчевата система. Photo credit : NASA СССР успяват да победят САЩ в надпреварата за изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в космоса. Американците обаче са първите, които успешно осъществяват полет до друга планета. През 1962 година автоматичната станция на НАСА "Маринър 2" прелита край Венера и изпраща важни научни данни. "Маринър 2" открива екстремно високи температури на повърхостта, богата на въглероден диоксид атмосфера и плътно облачно покривало. Сбогом, джунгли! Сбогом, екзотична флора и фауна! Човечеството бързо се разделя с романтичните си представи за най-близката до нас планета. На 1-ви март 1966 година съветската сонда "Венера 3" се разбива на повърхността на Венера, без да изпрати никаква научна информация. Година и половина по-късно, на 18 октомври 1967-ма, "Венера 4" успешно навлиза в атмосферата на планетата, разгръща парашута си и изпраща информация за атмосферния състав (потвърдени са откритията от американската мисия "Маринър 2", че венерианският въздух е съставен главно от въглероден двуокис). За съжаление "Венера 4" се поврежда преди да достигне повърхността. Отново през 1967-ма година край Венера прелита и американската автоматична станция "Маринър 5", която успява да изпрати данни за ултравиолетовите емисии от атмосферата. Съветските и американските роботизирани експедиции, посетили Венера през 60-те години, безспорно доказват, че атмосферното налягане е много по-голямо от предполаганото - между 75 и 100 атмосфери. "Венера 4" - първата мисия, която пряко изследва атмосферата на друга планета. Фото: АН СССР През 1969 година "Венера 5" и "Венера 6" обогатяват познанията за венерианската атмосфера и откриват, че тя съдържа малки количества азот и кислород. Но нито един от тези апарати не успява да достигне до венерианската повърхност безпрепятствено. Чак през 1970 година, на 15-ти декември, "Венера 7" осъществява първото успешно кацане на Венера - това е и първото успешно кацане на друга планета в историята на човечеството! След кацането автоматичната станция комуникира със Земята в продължение 23 минути. Измерената на повърхността температура възлиза на 475 °C. На 22 юли 1972 година "Венера 8" каца меко на венерианската повърхност. Тази автоматична станция сполучва за пръв път да измери скоростта на ветровете по време на нейното спускане. На височина 48 km скоростта надхвърля 100 m/sec, а на височина 10 km вятърът духа със скорост 1 m/sec. На 5-ти февруари 1974 г. американската мисия "Маринър 10" заснема първата снимка на Венера отблизо. Фотографията е направена посредством прилагането на ултравиолетов филтър. Цветовете са подсилени, за да се подчертае облачната покривка. Photo credit : NASA Любопитен факт е, че нито една от споменатите по-горе мисии не фотографира Венера. Чак през 1974 година, когато американската автоматична станция "Маринър 10" прелита край нея, са заснети няколко снимки. По-късно през 1975 година в орбита около Венера влизат орбиталните отсеци на съветските мисии "Венера 9" и "Венера 10". Те се превръщат в първите изкуствени спътници на планетата и също правят снимки. А пък спускаемите модули на "Венера 9" и "Венера 10" успяват да изпратят първите фотографии от самата повърхност. Няма никакъв спор - кацанията на Венера и фотографирането на повърхността на планетата са най-сериозното постижение на съветската междупланетна космонавтика. Първите снимки, заснети от венерианската повърхност чрез камерите на "Венера 9" и "Венера 10", са черно-бели. Орбитална снимка на облачната структура, заснета от "Венера 9". Photo : Don P. Mitchell / АН СССР На 20 май 1978 година НАСА изстрелва две амбициозни мисии в хода на програмата "Пайъниър Винъс". "Пайъниър 1" е орбитална експедиция, която пристига около планетата на 4 декември 1978 година. Тя първа успява да картографира цялата повърхност на Венера посредством радарна технология. Станцията открива, че венерианската повърхност е относително равна, като най-високата планина Максуел се извисява на 11 km. Орбиталният апарат предава научни данни в продължение на повече от десетилетие, чак до август 1992 година. Автоматичната междупланетна станция "Пайъниър 2" (известна още с името "Мултисонда") се състои от основен цилиндричен модул с диаметър 2.5 m, към който са прикрепени една голяма и три малки атмосферни сонди, чиято цел е да направят измервания на атмосферата. Сондите не са оборудвани с камери и освен това не са конструирани със замисъла да оцелеят след кацането си. Изненадващо обаче една от тях достига успешно до венерианската повърхност предава сигнали от там в продължение на повече от час! Това е първото американско кацане на Венера. Прочетете подробната статия на страниците на КОСМОС БГ за програмата "Пайъниър Винъс" на този линк. През 1978 година, когато е реализирана програмата "Пайъниър Винъс", СССР също праща свои мисии - това са "Венера 11" и "Венера 12", които кацат на венерианската повърхност. Те са оборудвани с цветни камери, но и двете не изпращат никакви снимки поради производствен дефект - защитните капаци на камерите не се отделят след кацането. Въпреки това роботизираните експедиции не са изцяло провалени - чрез останалите инструменти учените откриват, че на Венера има светкавици. Пикът на венерианските изследвания и големият триумф за съветските учени настъпва през 1981 година, когато автоматичната междупланетна станция "Венера 13" каца на Венера и за пръв път изпраща цветна снимка от нейната повърхност: Снимка: АН СССР През 1984 година СССР изстрелва роботизираните експедиции с българско участие "Вега 1" и "Вега 2", които изучават както Венера, така и Халеевата комета. Подробна статия за Халеевата армада програмата "Вега" има на страниците на КОСМОС БГ (линк). С колапса на СССР през 90-те години, единствените, които изучават Венера през това десетилетие, са учените на САЩ. На 10 август 1990 година в орбита около планетата пристига автоматичната междупланетна станция на НАСА "Магелан". Посредством мощния си радар роботизираната експедиция картографира над 98% от венерианската повърхност с резолюция 100 m/pixel. Мисията продължава до есента на 1994 година. Глобално изображение на Венера, получено от американската мисия "Магелан" посредством бордовия радар. Photo credit : NASA На 11 април 2006 година в орбита около Венера пристига автоматичната станция на Европейската космическа агенция "Винъс Експрес". Тя работи до януари 2015-та и нейната мисия е изключително успешна. За пръв път е установено наличието на озонов слой във венерианската атмосфера. На височина 125 km над повърхността е открит и студен атмосферен слой, където температурите могат да паднат до -175 °C. Независимо от горещите температури на повърхността, в този висок атмосферен слой може да се наблюдава даже снеговалеж. "Винъс Експрес" също така потвърждава, че в рамките на милиарди години Венера е загубила огромно количество вода. Колко е тъжна съдбата на планетата! Макар че през последните години САЩ нямат мисия, посветена специално върху изследванията на Венера, няколко американски автоматични станции я посещават транзитно. През 1998 и 1999 г. "Касини" облита Венера на път към Сатурн. През 2006 и 2007 година "Месинджър" двукратно прелита край Венера на път към Меркурий, като вторият път доближава облачните слоеве на разстояние 325 km. На 3 октомври 2018, 26 декември 2019 и 11 юли 2020 г. мисията "Паркър", която изучава Слънцето, трикратно посещава Венера. Снимка на Венера, заснета от японската мисия "Акацуки". Photo credit : JAXA Eдинствената съвременна роботизирана експедиция, която работи в орбита около Венера до ден днешен (т.е. до август 2020-та) е японската "Акацуки". Тя е изстреляна на 20-ти март 2010 г. и след един неуспешен опит за навлизане в околовенерианска орбита, най-после пристига през декември 2015-та. Макар и пренебрегвана и считана за скучна, Венера все още крие вълнуващи тайни, които човечеството тепърва предстои да разкрива. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1105-2015-history-of-venus-exploration

Арабската мисия Ал-Амал изпълни успешно първата корекция на полета на път към Марс! 17 август 2020 г. 17:20 ч. И последната от трите марсиански мисии премина през един от най-критичните етапи след изстрелването! След американската мисия "Пърсъвиърънс" и китайската "Тянвън", дойде ред на роботизираната експедиция на ОАЕ "Ал-Амал" да запали своите ракетни двигатели с цел корекция на курса към Червената планета. По информация от официалния туитър акаунт на "Ал-Амал" (името означава "Надежда"), всичките шест бордови двигатели са сработили успешно. През следващите месеци автоматичната междупланетна станция ще изпълни още шест корекции на курса по време на дългото пътешествие. Очаква се "Ал-Амал" да прелети 493 милиона километра, преди да бъде позиционирана в околомарсианска орбита. Пристигането е насрочено за първата половина на февруари 2021-ва. Image credit : UAE Space Agency https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3527-2020-uae-al-amal-first-tcm

Любопитната загуба на Фобос 2 в орбита около Марс Снимка на Марс и Фобос, направена от АМС "Фобос 2". Credit : IKI-RAN/Ted Stryk ВИЖТЕ ОСТАНАЛИТЕ СТАТИИ ОТ ПОРЕДИЦАТА: Марс 96 : По-ярък от най-ярката звезда. Статия за неуспешната мисия на Русия през 1996 г. Марс 3: 14.5 секунди на марсианската повърхност. Статия за първото кацане на Марс през 1971 г. Как некачествени транзистори провалят програмата "Марс-73" ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 17 август 2020 г. 07:00 ч. Първоначално написана на 26 февруари 2016 г. 17:17 ч. Светослав Александров. Когато си говорим за съветските изследователски мисии до Марс, програмата "Фобос" (1988-1989 г.) е тази, която най-близо се доближава до понятието "успех". Би било преувеличено да говорим за пълен успех, тъй като мисията "Фобос 1" е загубена още по пътя към Червената планета, а "Фобос 2" не успява да изпълни основната си цел - кацането на луната Фобос. Но докато "Фобос 2" работи в околомарсианска орбита, са направени множество снимки на загадъчния спътник, които държат първенство по качество докъм края на миналото десетилетие, когато европейската автоматична станция "Марс Експрес" и американската "Марс Риконисънс Орбитър" успяват да заснемат по-подробни и по-качествени фотографии. В днешната статия ще ви разкажа историята за прелюбопитната загуба на автоматичните станции "Фобос 1" и "Фобос 2". Ако има нещо, което характеризира отношението на съветската (и по-късно руската) космонавтика към марсианските провали, то е, че обикновено причината за тях се търси във външни фактори, а не в недостатъците на съветското (или руското) управление. Такава е практиката от времената на първата съветска роботизирана експедиция ("Марс 1", 1962 г.) до изстрелването на последната самостоятелна руска мисия ("Фобос-Грунт", 2011 г.). За загубата на "Марс 1" е оповестено, че космическият апарат е ударен от метеор, а след аварията на "Фобос-Грунт" се лансира тезата, че автоматичната станция е попаднала под влиянието на американски радар. А за загубата на "Фобос 2" са обвинени извънземните. Има някои разочаровани почитатели на мисията, които и досега смятат така. Но уви, колкото и да съм горещ привърженик на хипотезата за извънземен живот, причините за честите марсиански аварии на съветската (по-късно руската) космическа програма са по-прозаични. Анатолий Зак от сайта RussianSpaceWeb.com ни информира, че историята за отношението на съветските учени към хипотетичните марсиански извънземни е интригуваща и интересна. Както вече разказах в предишни статии (вж. линковете в началото на тази публикацията), в началото на 70-те години на миналия век СССР изпраща множество автоматични станции към Марс, но нито една от тях не постига цялостен успех. Това ядосва политическото лидерство до такава степен, че считано от 1973 г., в продължение на 15 години не е изпратена нито една мисия към Червената планета. Съветските учени обаче не губят своя интерес към изучаването на Марс. В края на 70-те години те започват да лансират идеята да се изследва не толкова самата планета, колкото луните Фобос и Деймос. Обърнато е специално внимание на Фобос - спътникът има малка маса и този факт довежда съветския астрофизик Йосиф Шкловски до предположението, че той може би представлява кухо тяло с извънземен произход. Днес се знае, че тази догадка е невярна. Но за времето си мнението на Шкловски превръща Фобос в атрактивна и популярна цел. Илюстрация на мисията. Image credit : IKI-RAN Автоматичните междупланетни станции от програмата "Фобос" са от трето поколение (считаме апаратите, построени до 1965 г. за първо поколение, а тези, създадени между 1966 и 1972 г. - за второ поколение). "Фобос 1" и "Фобос 2" са с изцяло нова конструкция - с модерни за времето двигатели, нови компютри, нови системи за телекомуникация. Изстреляни са съответно на 7-ми и 12-ти юли 1988 г. с помощта на ракети "Протон-К" и ускорителни степени "Блок-Д". На борда на станциите са монтирани следните инструменти - телевизионна система "Фрегат", лазерно устройство за изучаване на състава на повърхността "Лима-Д", прибор за анализ на грунда "Дион" и два инструмента за радарно картографиране - "Грунт" и "Термоскан". Важно е да се отбележи, че телевизионната система "Фрегат" и инструментът "Лима-Д" са разработени с българско участие - и ние имаме своя принос към заснемането на Марс и Фобос! България по традиция и досега участва на руските марсиански мисии. Наш прибор на име "Люлин-МО" продължава да изучава космическата радиация от борда на станцията "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която бе изстреляна през 2016 г. и работи до ден днешен. Сходен инструмент "Люлин-МЛ" ще бъде монтиран към руския спускаем апарат "Казачок", който ще кацне на марсианската повърхност през 2023 година. Снимка на Марс, заснета от "Фобос 2". Photo credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell Но да се върнем на програмата "Фобос" - въпреки че автоматичните станции "Фобос 1" и "Фобос 2" са в общи линии идентични, между тях има и някои съществени разлики. Например "Фобос 1" е оборудван с уникален прибор, който не е монтиран на "Фобос 2" - това е телескопът "Терек". През месеците юли и август на 1988 година, докато "Фобос 1" е на път към Марс, "Терек" заснема множество снимки на Слънцето. Научната програма на телескопа продължава до 2-ри септември, когато "Фобос 1" неочаквано преустановява радиовръзката си със Земята. Оказва се, че няколко дни по-рано, на 29-ти и 30-ти август, към станцията е бил изпратен нов софтуер, в който е имало фатален бъг. В програмния код била пропусната една-единствена цифричка. Когато била изпратена команда за включване на един от научните инструменти, заради бъгясалия софтуер се активирал програмен код, намиращ се в РОМ паметта, който изключил системите за ориентация на "Фобос 1". Вследствие на това автоматичната междупланетна станция загубила представа за своето местоположение, слънчевите панели престанали да са насочени към Слънцето и това довело до преждевременния край на мисията. Защо в програмния код е съществувала такава директива? Защото, докато са протичали наземните изпитания, понякога се е налагало специалистите да изключват системите за ориентация. Директивата е била записана в РОМ-паметта (Read-Only Memory), поради което не е било възможно да се изтрие този софтуер - единствената друга възможност била да се смени компютъра, което било скъпа и трудоемка процедура. Инженерите решили да оставят "Фобос 1" да полети с тази програмна конфигурация с намерение тя никога да не се използва. Този компромис се оказал фатален. Снимки на Фобос, заснети от "Фобос 2". Photo credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell На 21 януари 1989 година "Фобос 2" пристига в орбита около Червената планета. Широката общественост обаче е в неведение, че още по време на пътуването автоматичната станция е преминала през сериозни проблеми. На борда на "Фобос 2" имало троичен компютър, притежаващ общо три взаимнозаменяеми процесора. Било е предвидено в случай, че някой от тях претърпи повреда, другите да поемат неговата функция. Преди навлизането в орбита един от процесорите вече бил отказал напълно, а друг започнал да проявява отклонения от работата си. За правилното функциониране на системата за ориентация били нужни поне два работещи процесора. Докато "Фобос 2" кръжи около Марс, приборите на борда на станцията провеждат множество научни измервания, а системата "Фрегат" заснема както планетата, така и луната Фобос. Космическият експерт и историк Джеймс Оберг пише следното (изт: http://jamesoberg.com/the_strange_case_of_fobos_2.pdf): "Фобос 2" не е разполагал с подвижна снимачна платформа. По време на фотографирането на Фобос се е налагало цялата автоматична станция да се завърта към луната, като при този процес антената не е била насочена към Земята. И така, идва съдбовният 27-ми март, когато "Фобос 2" провежда една от тези маневри - тогава Земята губи радиоконтакта с космическия апарат. През следващите няколко дни ръководството на мисията прави опити да възстанови връзката, но са уловени единствено откъслечни радиосигнали, което навежда екипа до заключението, че "Фобос 2" се върти неконтролируемо. Накрая и тези спорадични сигнали прекъсват. Известно време по-късно започва да се разпространява следната мълва: докато протича сближаването на "Фобос 2" с луната, мисията заснема мистериозни обекти с формата на пура. Действително подобни "пури" се виждат на някои от получените на Земята снимки. Тогава може ли да предположим, че НЛО е попречило на роботизираната експедиция да достигне до целта си? Това е сянката на Фобос - не следи от извънземни! Photo credit : IKI-RAN Според учения Александър Селиванов, който е бил част от екипа на мисията, съществува по-просто и по-вероятно обяснение от извънземните. Той обяснява, че снимачната апаратура може да се дефинира по-скоро като "сканиращ радиометър", отколкото като камера. Въртящо се огледало се придвижва перпендикулярно спрямо движението на автоматичната станция около Марс. Така една снимка не се заснема в рамките на един кадър, а се композира бавно, с течение на времето, линия по линия. Сканиращата система е заснемала периодично сянката на Фобос, която се намирала в различни позиции, докато протичали отделните снимачни сесии. Това довело до нейната удължена форма на крайния снимков продукт. Със сигурност не става въпрос за извънземни, категоричен е Селиванов. Не, извънземните не са тези, които са довели до преждевременния край на мисията "Фобос 2". Не е имало външни фактори, които да са повреждали както предишните, така и по-късните роботизирани експедиции. Съветската (после руската) космическа програма е била винаги съпътствана от системни проблеми. Ако извънземните бяха толкова технологично напреднали и враждебно настроени, че искаха да попречат на земните изследователи да се доближат до тях, със сигурност щяха да се намесят, когато европейците пристигнаха в околностите на Фобос с автоматичната станция "Марс Експрес". Безспорно щяха да вземат мерки, когато мисията на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" доближи луната, за да я снима. Едно е сигурно - през последните години американски, европейски и индийски сонди изучават безпроблемно Червената планета и нейните луни, без да им пречат никакви НЛО-та. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1225-2016-phobos-1-2-program

Да, следващ въпрос

Неприязънта към Илон Мъск е признак на тесногръдие и невежество Илон Мъск 16 август 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Понякога си въобразявам какво би било, ако се бях родил през втората половина на 19-ти или в началото на 20-ти век. Ако и тогава съм бил изкушен от наука и технологии, със сигурност съм щял да се интересувам от ранните автомобили, както и да се вълнувам от ярките личности на тогавашното време. А каква по-ярка личност от Хенри Форд? През 20-те години на миналия век Форд е вече знаменитост. Но мога да си представя, че дотогава, а и години след това, много неща биха се казали за него. Някои хора биха измрънкали, че на Форд се обръща твърде голямо внимание - все пак не той е човекът, който е изобретил автомобила. Вярно е - за баща на модерната кола се счита Карл Бенц, макар че много други изобретатели се трудят по проектирането на автомобили през 70-те и 80-те години на 19-ти век (източник). Други, особено живеещите съвсем в началото на 20-ти, биха посочили, че Форд е неудачник, който пилее чужди пари и не разполага със собствен капитал. И в тази приказка има доза истина - в края на 19-ти век е било много трудно да си намериш инвеститор, при положение, че още не е имало установен бизнес модел в автомобилната индустрия. Форд първоначално успява да убеди бизнесмена Уилиам Мърфи, след което с негова помощ създава Автомобилната компания Детройт. Но през 1901 година, по-малко от две години след началото на дейността на компанията, Мърфи е недоволен от резултатите, акционерите се отдръпват и инициативата се разпада. След това се случва нещо уникално дори за Щатите - Форд повторно успява да убеди Мърфи, че инициативата си струва и така си осигурява нова сума пари. И пак нещата не потръгват - Мърфи наема външен мениджър, който да наблюдава работата на изобретателя. Ядосан, Форд се оттегля и всички останали го отписват като пълен провал (източник). Успехите на предприемача идват чак след щастливата му среща с Александър Малкъмсън, въглищен магнат, който му удря рамо и така се ражда първата кола "Форд Модел А". Трети биха изкоментирали, че Форд е неприятна личност. Той е описван като човек, който изпитва потребност да е лидер и не търпи да е на второ място. Лесно се ядосва и започва да се налага, когато нещата не вървят така, както му се иска. Нетърпелив е към своите недостатъци и недостатъците на другите (източник). Изненадващо е как всяка една от горепосочените критики, които някога са се изказвали за Форд, се говорят днес и по адрес на Илон Мъск. Че той не е направил нищо ново, че не е изобретил фундаментално нова ракета, че космическите му кораби кацат във вода, че не влага свои собствени средства и харчи средствата на НАСА и на американските ВВС, че е ужасно неприятен характер, което си личи от статусите му в Туитър... Но да се върнем на Хенри Форд. Защо днес той е толкова известен, защо името му е написано със златни букви в автомобилната индустрия? Както споменах в началото на статията, Форд не е изобретил автомобила. Твърди се, че големият му принос е в създаването на поточната линия - но той и това не е направил. Това, което Хенри Форд е постигнал, е да обедини процеса на автомобилостроене с поточната линия и да го усъвършенства до перфектност (източник). Именно това е бил преломният момент, в който автомобилите се превърнали от играчка за хора с възможности в общодостъпна вещ. Форд е човекът, който, най-общо казано, свалил обикновения човек от гърба на коня и го поставил зад волана. Но подобна аналогия има и в сферата на ракетостроенето. Физическите закони за реактивното движение са описани отдавна. Двигателите с турбопомпи са измислени от десетилетия. Знаем как да изстрелваме спътници в орбита от 1957 година, а хора - от 1961-ва. Възвръщаемостта не е голяма новост - Мъск стъпва на концепции от епохата на космическата совалка. Даже вертикалното кацане е измислено в средата на 90-те - говоря за ракетата "DC-X". Но всичко това не означава, че е била измислена орбиталната ракета, която излита и се връща на Земята, готова за повторно използване. Мъск и неговият екип от инженери, подобно на Хенри Форд и всички останали велики умове, стъпват на раменете на гиганти. Той комбинира знанията за космическите изстрелвания с модерните компютърни технологии и опита с ракетата "DC-Х", след което проектира орбитална ракета с възвръщаема първа степен. Оттук насетне пътят към времената, когато ракетите ще летят многократно, подобно на самолетите, е вече открит. И с откриването на този път се открива и пътя към усвояването на Слънчевата система, Луната и Марс. Форд, естествено, има едно голямо предимство пред Мъск. Изминали са десетилетия от неговата работа и днес всеки има собствен автомобил. Но Мъск е изстрелял първата си рециклирана ракета през 2017-та - т.е. преди три години. За три години е трудно да се направи оценка какви са всички ползи и недостатъци. Това, за което всички критици бъркат, е да отпишат усилията му в сферата на възвръщаемостта и да заявят, че не може да има никаква полза и/или печалба. Ако нямаше никаква печалба, Мъск нямаше да изстрелва собствените си спътници "Старлинк" с минимални разноски. Ако липсваше каквато и да е полза, Мъск нямаше да разполага с излишна ракета, с която да изстреля "Крю Драгън" на тест за аварийната система през януари 2020-та. Благодарение на този тест през месец май в космоса излетяха и хора. Но критици много, а сред тях се очертават следните категории хора: 1. Злобарите. Това са тези, които просто завиждат на успехите и богатството на другите. Коментарите им лесно се познават, защото са в стил "гроздето е кисело". 2. Претендентите, че разбират повече от Мъск и дават акъл как трябва да се правят нещата. Отново предсказуема категория критици. Те не са по-различни от запалянковците, които викат по стадионите и се изказват как футболистите на терена трябва да играят, за да спечелят мача - въпреки че ако самите те слязат на игрището, не биха се представили по-добре. Естествено, играчите са тези, които пишат историята, взимат големите заплати и увековечават имената си, стига, естествено, да притежават нужните качества. Не зрителите по трибуните 3. Соц-носталгиците. Непримирими, че нещата днес се вършат по друг начин. Разстроени, че светлото космическо бъдеще не се е сбъднало. Недоволни, че предприемачеството кипи най-вече в САЩ, а не в бившия соцлагер. 4. Хора, които са свързани със старите аерокосмически предприятия и агенции. Това е много интересна категория критици, на която ще обърна по-специално внимание. Периодично шефове на подобни структури (например Рогозин, босове в европейската космическа индустрия и на старите американски фирми) се изказват срещу Мъск, поставят под съмнения постиженията му и смятат, че неговите успехи се дължат на други фактори (примерно на дъмпинг), а не на възвръщаемостта на ракетите. Подобно мрънкане е очаквано - все пак през изминалите десетилетия американската космонавтика се вътреше около Боинг, Локхийд Мартин, Нортроп Груман и НАСА. Бяха създадени структури във всички Щати на САЩ, чиято основна задача днес не е нищо повече от това да поддържат създадените работни места. Същото се отнася и за космонавтиката на Русия. За съжаление и европейската космонавтика върви по този път. Това е бюрократизираният космически отрасъл, който произвежда съвсем скромни резултати. И затова критиката ми напомня на оня виц за Брежнев и влака на революцията. Във вица Брежнев и правителството клатят влака, за да могат хората да си мислят, че върви. През изминалите години станахме свидетели на пауърпойнт презентации, на снимки на техници, които заваряват железарии, на лекции и конференции... въобще от старите космически структури видяхме всичко друго, освен изстрелвания на ракети и нови космически кораби. Проблемът е, че през последните години на няколко пъти беше дръпнато пердето на вагона и пътниците си казаха : "Я, СпейсЕкс изстреляха ракета", "Я, СпейсЕкс пратиха товар на МКС", "Я, СпейсЕкс върнаха първа степен на ракета", "Я, СпейсЕкс изстреляха свръхтежката си ракета Фалкън Хеви", "Я, СпейсЕкс изстреляха човек в космоса", "Я, и новият кораб Старшип полетя". Сега, когато осъзнахме, че новите руски ракети продължават да не летят, когато видяхме как кораба на Боинг "Старлайнър" претърпя провал по време на първия си полет до МКС, как свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" продължава да се бави, как в проекта на новата европейска ракета "Ариана 6" дори не е заложена минимална възвръщаемост, вече и малките деца знаят, че влакът е спрял. Затова критиците от тази категория не правят нищо по-различно от това да полагат усилия отново да клатят влака. Но влакът не върви. Критиката понякога е хубаво нещо, дори и да е остра. Но на фона на това, което Илон Мъск прави, и на фона на това, че никой друг не прави това, което Илон Мъск прави, не е чудно, че тази критика звучи гротескно в ушите на неговите привърженици. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3526-2020-ataki-s-u-ilon-mask

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 5 изпрати в космоса три космически апарата! Кадър от излитането тази нощ. Photo credit : Arianespace 16 август 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Европейската космонавтика възобнови своите изстрелвания за пръв път от началото на пандемията. Тази нощ в 01:04 ч. от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя ракетата "Ариана 5", а в космоса бяха изведени общо три космически апарата - спътниците "Galaxy-30" и "BSAT-4B", както и обслужващата мисия на Нортроп Груман "MEV-2" за удължаването на живота на стари сателити. Това бе третия полет на европейската ракета "Ариана 5" за 2020-та година, но първият след продължителното прекъсване, наложено в средата на март заради COVID-19. Последно на 18-ти февруари в космоса бяха изстреляни спътниците "JCSAT-17" и "GEO-KOMPSAT 2B". Нека да се върнем на днешната мисия. Спътникът "Galaxy-30" е с общо тегло 3 298 килограма. Той бе първият, който беше освободен от горната степен на "Ариана 5" - това се случи 27 минути след старта. Сателитът е собственост на Интелсат, очаква се да работи 15 години и ще осигурява мобилни и мрежови услуги, сред които поточно предаване на висококачествено видео. Седем минути след разделянето на "Galaxy-30" се отдели и организираната от Нортроп Груман мисия "MEV-2" с общо тегло 2 875 килограма. Това е уникален роботизиран апарат - той може да се скачва със застаряващи и все още работоспособни спътници. Осигурявайки им нужното гориво, апаратът е в състояние да удължи живота им с години наред, вместо да се налага сателитите да бъдат извеждани от работната си орбита. Тринадесет минути след "MEV-2" и серия от маневри, контролирани от бордовия компютър на "Ариана 5", бе освободен и "BSAT-4B". Спътникът има общо тегло 3 530 килограма и ще осигурява висококачествени телевизионни услуги на територията на Япония. И този сателит се очаква да работи 15 години. Днешният полет бе уникален и с това, че ракетата "Ариана 5" имаше някои съществени модификации. Една от тях бе свързана с прилагането на нова бордова технология, наречена Kassav. Технологията позволява изпращането на детайлна телеметрична информация в реално време към полетния екип на космодрума Куру. Променен е и обтекателят на ракетата с цел намаляването на стреса по време на разхерметизирането при отделянето на двете половини. Промяната се налага заради предстоящия полет на космическия телескоп "Джеймс Уеб" през 2021 г., който е много чувствителен и евентуално сътресение може да повреди чувствителните му компоненти. Днешният полет бе първият за "Ариана 5" с новия обтекател. Още една модификация касае авиониките и навигационните системи - те са вече по-леки с 85 килограма заради елиминирането на металните компоненти и използването на нови материали. Това увеличава товароподемността на "Ариана 5" до геостационарна орбита на 10 300 килограма. Днешният полет бе 109-ти за "Ариана 5". Европа понастоящем разработва нова космическа ракета "Ариана 6", която в един момент ще замени предходната версия. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3525-2020-16-august-ariane-5-launches

Започна криминално разследване срещу бившия шеф на пилотираната програма на НАСА Дъглас Ловеро 15 август 2020 г. 15:45 ч. Светослав Александров. Бившият шеф на пилотираната програма на НАСА Дъг Ловеро е обект на криминално разследване. Причината - подозрения, че Ловеро е подпомагал незаконно Боинг в конкурса на американската космическа агенция за строежа на спускаеми апарати, които ще закарат хора и полезен товар на Луната. Новината бе съобщена от Арс Текника, които от своя страна се позовават на Уолстрийт Джърнъл. Напомням на читателите, че през април НАСА награди три фирми, които ще създават лунни спускаеми апарати. Блу Ориджин получи $579 милиона, Дайнетикс взе $253 милиона, а $135 милиона бяха заделени за СпейсЕкс. Под чертата остана една неизвестна фирма и Боинг. Какво се е случило, че тече разследване срещу Ловеро? В началото на годината, когато започнало да се изяснява, че Боинг вероятно ще отпадне от надпреварата, бившият шеф е провел комуникация с вицепрезидента на космическия отдел на Боинг Джим Чилтън. Ловеро съобщил на Чилтън, че Боинг ще бъде елиминиран на базата на оценката за изискуемата сума и техническите рискове. В рамките на броени дни ръководството на Боинг изпратило ново предложение към НАСА. За да могат конкурсите за разпределяне на пари от данъкоплатците да са честни, не е разрешено на длъжностните лица да се месят в тях и да подпомагат участниците. Все още има неизяснени ключови въпроси относно поведението на Ловеро. Единият от тях е дали той е действал по своя инициатива - или е получил одобрението на по-висшестоящите от него като администратора на НАСА Джим Брайденстайн. По предварителна информация Ловеро е действал самоволно - но това няма да стане ясно със сигурност, докато Главният инспектор на агенцията не завърши разследването. Друг неясен въпрос е свързан с мотивациите на Ловеро. Ако се окаже, че е взимал рушвети, за да помага на Боинг, бившият шеф може да се озове и зад решетките. По-скоро обаче Ловеро е вярвал, че планът на Боинг е най-прекият за изпращането на хора на Луната и затова е искал компанията да успее. Все още не знаем как цялата тази драма ще се отрази на лунната програма "Артемис". Проблемът е, че НАСА има нужда от повече средства за нейната реализация, а криминалното разследване може да отблъсне скептичните конгресмени и те да не осигурят необходимия бюджет. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3524-2020-criminal-investigation-loverro

Русия отново отложи изстрелването на навигационния спътник от трето поколение Глонасс-К 15 август 2020 г. 11:30 ч. Изстрелването от космодрума Плесецк на ракета "Союз-2.1б" с навигационния спътник от трето поколение "Глонасс-К", което редовно се отлага от месец март насам, се забавя отново. Този път стартът е насрочен за октомври. Новината бе съобщена от РИА Новости. По-рано в началото на август бе оповестено, че стартът се пренася от края на настоящия месец за септември. Събеседници на агенцията твърдят, че няма технически проблеми. Понастоящем глобалната групировка на Русия "ГЛОНАСС" включва 27 изкуствени спътника. От тях 23 работят по целево назначение, един е в етап на изпитания, а два са в резерва. Общо 25 от спътниците са от стария модел "Глонасс-М", а два са от новия "Глонасс-К". Първият от тези нови спътници бе изпратен в космоса през 2011-та, а вторият - през 2014-та. От 2014-та досега ново изстрелване на "Глонасс-К" не е имало. Кадър от изстрелването на "Глонасс-М" през март. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3523-2020-glonass-k-delayed-again

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс коригира успешно курса си към Червената планета На илюстрацията: така изглежда марсоходът "Пърсъвиърънс" понастоящем, на път към Червената планета. Image credit : NASA 15 август 2020 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Днес, близо две седмици след успешното изстрелване на американския марсоход "Пърсъвиърънс", той успя да изпълни първата от общо шест корекции на курса към Червената планета. Новината бе съобщена от официалния Туитър акаунт на мисията. Това дебютно запалване на двигателите, докато "Пърсъвиърънс" е на път към Марс, бе много важно. НАСА не изстрелва космическите си мисии директно към планетата, защото в такъв случай горните степени на ракетите-носители също ще попаднат на нейната повърхност, а те не са щателно стерилизирани. Роботизираните експедиции трябва сами да коригират курса си. Следващата корекция на полета е планирана за 28-ми септември, около 60 дни след изстрелването. Близо 60 дни преди кацането, т.е. на 20-ти декември, "Пърсъвиърънс" отново ще запали своите двигатели. Последните три маневри ще бъдат изпълнени през последните осем дни от полета, като окончателната може да бъде проведена броени часове преди спускането. Те са за фина настройка на курса - т.е. за да може да се гарантира, че "Пърсъвиърънс" ще кацне точно в планираното местоположение на кратера Джезеро. Кацането е насрочено за 18-ти февруари 2021 година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3522-2020-perseverance-corrects-course

Как некачествени транзистори провалят съветската програма Марс-73 "Марс 6" навлиза в атмосферата на Червената планета - илюстрация. Photo : zelenyikot.livejournal.com ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 15 август 2020 г. в 00:30 ч. Първоначално написана на 7 март 2016 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Руснаците са могли да излязат победители от космическата надпревара по отношение на Червената планета. Разглеждайки историята на програмата "Марс-73", няма как да не ни направи впечатление колко близо до успеха е била тя. Ако съветското политическо ръководство е било по-далновидно, днес в учебниците по история щяхме да разглеждаме съветски снимки от повърхността на Марс. Но историята е такава, каквато е, и не може да бъде променена. През 1975 година специалистите на НАСА изстрелват мощните автоматични междупланетни станции "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2". Всяка от станциите се състои от орбитален и спускаем отсек. Година по-късно, за пръв път в историята на човечеството, спускаемите модули и на двете мисии благополучно осъществяват меки кацания на марсианската повърхност. Две години преди успехите на "Вайкинг", СССР провежда своя собствена програма на име "Марс-73". В тази статия ще ви разкажа защо тя не успява да пожъне успех, поради което СССР губят тази част от надпреварата в космоса. Снимка на Марс, заснета от автоматичната междупланетна станция на СССР "Марс 5". Credit : IKI-RAN/Ted Stryk Известно е, че възможността за изпращането на експедиции до Марс се открива веднъж на всеки две години. Отделнитете стартови прозорци обаче се отличават едни от други. Някои от тях са по-благоприятни - тогава може да се достигне до планетата с по-малко гориво и енергия, други са по-неблагоприятни и е необходимо повече гориво и енергия. Стартовият прозорец през 1973 година е сравнително по-неблагоприятен в сравнение с този през 1975 година, но специалистите на СССР решават да се възползват от него. Когато американците изпращат "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" през 1975 година, тогава е възможно да се изстреля всяка от двете мисии като общ комплекс от орбитален и спускаем апарат. Но през 1973 година, когато стартовият прозорец е неблагоприятен, това не е възможно, следователно съветските специалисти вземат решение да изпратят орбиталните и спускаемите апарати поотделно. Осъществени са две изстрелвания на две орбитални мисии и две изстрелвания на две спускаеми мисии. След успешните излитания орбиталните мисии са обозначени като "Марс 4" и "Марс 5", а спускаемите като "Марс 6" и "Марс 7". На фактът, че стартовете са благополучни, не означава, че всичко на борда на роботизираните експедиции е наред. Сериозните проблеми са започнали още преди това. Докато протичат наземните изпитания на "Марс 4", "Марс 5", "Марс 6" и "Марс 7", станциите търпят неочаквани повреди, свързани с отказ на електрическите прибори. Последващото разследване показва, че първопричината се корени в некачествени транзистори, произведени за нуждите на мисиите във Воронежкия завод. Автоматичната междупланетна станция "Марс 6". Credit : IKI-Ran Оказва се, че две години преди одобряването на програмата "Марс-73", "умни глави" решили, че за да се пести от златните ресурси на СССР, транзисторите трябва да не се произвеждат със златни компоненти, а с алуминиеви, които са податливи на корозия. Когато проблемът е открит, остават по-малко от четири месеца до изстрелванията. Ако екипът започне да подменя всички транзистори, няма да стигне времето и мисиите ще пропуснат стартовия прозорец. Затова е направен анализ, който показва, че ако дефектните транзистори бъдат оставени, шансът за успех на всяка от мисиите възлиза на 50% (източник). Поради това, вместо да се вземе разумното решение експедициите да бъдат отложени за 1975 година, съветското лидерство заповядва изстрелванията да се осъществят в срок въпреки голямата вероятност за провал. На 21-ви и 25-ти юни 1973 година са проведени стартовете на "Марс 4" и "Марс 5". На 5-ти и 9-ти август излитат "Марс 6" и "Марс 7". Първоначално всичко започва да тече по план. Но само два месеца след началото на полета възниква проблем с телеметричните системи на "Марс 6" заради повреда на транзистора 2T312 (източник). До приключването на мисията са налице затруднения с двупосочната комуникация. Въпреки това "Марс 6" изпълнява прецизно предварително програмираните команди. Роботизираната експедиция провежда корекциите на курса без никаква намеса от наземните екипи, след което на 12 март 1974 година навлиза в марсианската атмосфера и разгръща парашутите си. Сигналът е преустановен броени секунди преди самото кацане, като причините затова до ден днешен остават неизвестни. "Марс 6" изпраща към Земята първите научни данни за атмосферата на Марс (източник), но поради дефектните транзистори съществена част от тях не могат да бъдат разчетени. Учените даже погрешно стигат до заключението, че марсианската атмосфера съдържа голямо количество от инертния газ аргон - между 25% и 45% от общия състав. Сведенията, изпратени от по-съвременните мисии, поправят тази грешка - в крайна сметка е установено, че съдържанието на аргон е само около 1.6% от състава. Снимка на Марс, заснета от автоматичната междупланетна станция на СССР "Марс 4". Въпреки че станцията се проваля и не успява да влезе в орбита около Червената планета, тя заснема общо 14 снимки по време на нейното прелитане. Credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell Проблемните транзистори провалят напълно мисиите "Марс 4" и "Марс 7". Спирачните ракетни двигатели на "Марс 4" не сработват и станцията не успява да навлезе в околомарсианска орбита. А спускаемият апарат "Марс 7" не уцелва марсианската атмосфера, като вместо това той прелита край планетата и остава да кръжи в околослънчевото пространство. Единствено роботизираната експедиция "Марс 5" постига успех. Ретроракетната система сработва нормално. На 12 февруари 1974 година станцията е въведена в орбита с параметри 1 760 на 32 500 километра и 25-часов период за една пълна обиколка около Червената планета (източник). Но успехът е краткотраен. Поради дефектните транзистори "Марс 5" остава в работоспособно състояние едва до 28-ми февруари. За това кратко време мисията заснема 180 снимки, от които 43 са с научна стойност. Съветските учени могат само да съжаляват, че политиците им не са взели правилното решение да отложат мисиите с две години. Ако те са били излетяли през 1975 година, ако екипите били подменили дефектните транзистори, може би "Марс 6" и "Марс 7" са щели да бъдат първите апарати, успешно работили на повърхността на Марс... Една от снимките, заснети от "Марс 5" в орбита около Червената планета. Credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell Вместо това СССР губи и тази част на космическата надпревара. След авариите на роботизираните експедиции от програмата "Марс-73", съветското лидерство временно се отказва от Червената планета. Космическата програма на СССР се фокусира върху околоземните орбитални станции "Салют" и роботизираните мисии до планетата Венера. В тези области са постигнати големи успехи. Изминават 15 години преди политическото ръководство на СССР да одобри изстрелването на нови мисии до Марс. Това се случва през 1988 година, когато излитат роботизираните експедиции "Фобос 1" и "Фобос 2". Те също се провалят - "Фобос 1", докато пътува към планетата, а "Фобос 2" - в околомарсианска орбита. Късметът се усмихва на Русия чак през 2016 година, когато страната, съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА), изпраща към Червената планета роботизираната станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Мисията работи в околомарсианска орбита до ден днешен. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1236-2016-history-how-transistors-doomed-soviet-missions

Натоварен трафик отложи полета на Крю Драгън за не по-рано от 23-ти октомври 14 август 2020 г. 21:45 ч. Натоварен космически трафик отложи следващата пилотирана мисия на "Крю Драгън" с около месец. Два кораба трябва да излетят първо, един американски и един руски, преди НАСА и СпейсЕкс да пристъпят към ново пилотирано изстрелване. Първоначално "Крю Драгън" с астронавтите Майк Хопкинс, Виктор Главър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи трябваше да полети в края на септември. Но това няма как да стане, тъй като на 30-ти септември в 05:26 ч. българско време е насрочен полетът на товарния кораб "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман. Корабът ще достави на МКС множество интересни инструменти - в това число норвежкия прибор m-NLP за измерване на плътността на плазмата в йоносферата. От борда на "Сигнус" ще бъдат пуснати и няколко микроспътника: Alpha, Bobcat-1, NEUTRON-1, SPOC и IT-SPINS. След това на 14-ти октомври ще излети пилотираният космически кораб на Русия "Союз МС-17". На борда ще пътуват руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, както и американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Едва тогава може да бъде даден ход на старта на "Крю Драгън". НАСА насрочва предварителна дата 23-ти октомври. Разбира се, отлагания се случват и никой не е застрахован - но какво по-хубаво от това, че тези отлагания се дължат на множеството мисии, чакащи да отпътуват към МКС? Източници: НАСА, Джеф Фауст Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3521-2020-crew-dragon-delayed-traffic

Първи снимки на повърхността на астероида Бену от височина под 100 метра! Поглед към повърхността на астероида Бену по време на вчерашното спускане. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 13 август 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 12-ти август, американската космическа мисия "Озирис-Рекс" се спусна към астероида Бену, заставайки само на 40 метра от повърхността му. Това бе последната голяма репетиция преди събирането на проби, планирано за месец октомври тази година. Днес, ден по-късно, екипите на НАСА успяха да свалят направените изображения по време на спускането. Снимките са заснети с помощта на камерата SanCam. Учените са ги обединили във видео, което можете да изгледате от линковете в края на тази публикация. Заснемането е започнало, докато автоматичната междупланетна станция е била на 128 метра, като последното изображение е направено от височина 44 метра. Общо 42 снимки е заснела камерата SanCam. По време на взимането на проби, когато "Озирис-Рекс" ще достигне до самата повърхност, SanCam ще документира цялото събитие. Източник: Asteroidmission.org Разгледайте видеото в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3520-2020-13-aug-osiris-rex-photos

Руски свещеник помоли Мъск да научи руснаците как да строят ракети На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 12 август 2020 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Александър Микушин, свещеник от руския град Барнаул в Алтайския край, благослови американския изобретател и предприемач Илон Мъск за успехите му в ракетно-космическия отрасъл. Заедно с това свещеникът помоли Мъск да изпрати своите сътрудници към Русия, за да научи руснаците как да строят ракети. "Многоуважаеми Илон Мъск", написа отец Микушин, "Сърдечно ви поздравявам с успешния завършек на първия полет на новия космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Бях радостен да видя как след изстрелването първата степен на ракетата-носител "Фолкън 9" се приземи на морската платформа "Разбира се, че още те обичам" в крайбрежието на щата Флорида". "Нека Всемилостивия Господ ви благослови вас и сътрудниците на вашата компания за по-далечни успехи в космическия отрасъл. И, моля ви се, изпратете специалисти от вашата компания в Русия. Нека те научат специалистите от конструкторското бюро "Салют" да строят ракети с възвръщаеми степени", коментира свещеникът в своя профил в социалната мрежа ВКонтакте. Александър Микушин е дългогодишен критик на руската космическа програма, тъй като отломки от степените на ракетите "Протон", които работят с отровната горивна смес от хидразин и диазотен тетраоксид, редовно падат на територията на Алтай. По думите на свещенослужителя руските изстрелвания вредят на екосистемите и застрашават здравето на хората. Последният коментар на Микушин по темата във ВКонтакте бе на 10-ти август. "На 31-ви юли, след изстрелването на "Протон", за пореден път на територията на Алтай паднаха отломки от степените. След като публикувах своя статус за токсичното гориво на ракетните степени, аз очаквах някаква реакция. Надявах се, че поне един Алтайски журналист, като патриот на моя роден край, ще ме подкрепи. Случи се обратното". Не е чудно защо свещенослужителят желае Мъск да научи руснаците да започнат да си връщат степените - така няма да падат и да замърсяват околната среда. На 29-ти септември миналата година Микушин отправи покана и към известната екоактивистка Грета Тунберг да обърне внимание на проблема. За повече информация: Журнал "Все о космосе" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3519-2020-russian-priest-musk

Марс 3 - 14.5 секунди на марсианската повърхност Модел на автоматичната междупланетна станция "Марс 3". Credit : Roscosmos ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 12 август 2020 г. в 07:00 ч. Първоначално написана на 11 март 2016 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Историята на съветската програма "Марс-71" през 1971 година е печално позната на космическите ентусиасти. Автоматичната междупланетна станция "Марс 2" е изстреляна благополучно на 19 май 1971 година с помощта на ракета "Протон-К". На 21 май е изстреляна успешно и "Марс 3", отново с ракета "Протон-К". Станциите "Марс 2" и "Марс 3" са идентични, като всяка от тях представлява комплекс от орбитален и спускаем апарат. И двата орбитални апарата пристигат около Червената планета по-късно през годината, а спускаемият апарат на "Марс 2" се разбива. Спускаемият апарат на "Марс 3" обаче навлиза благополучно в атмосферата на Марс, разгръща парашутите си и с помощта на твърдогоривен двигател извършва първото в историята кацане на марсианската повърхност. Всичко изглежда наред, но 14.5 секунди след кацането сигналът прекъсва завинаги по неясни причини. Научно-изследователската програма, предвидена за изпълнение на повърхността на Марс, не е реализирана. В този статия ще разкрия подробно историята на програма "Марс-71". Кацането на Марс е особено трудна задача. За да се справят с предизвикателството, съветските инженери проучват подробно какви възможности имат, за да се подсигурят с успех. На първо място трябва да се вземе предвид какъв ще е профилът на навлизането в атмосферата. Ще се извършва ли планиране или ще има спускане по стръмна балистична траектория? Планирането е предпочитан вариант, като този профил е избран през 1975 година от ръководителите на американската мисия "Вайкинг", завършила с успешното кацане на два спускаеми апарата на повърхността на Марс. Проблемът за съветските учени през 1970-та година, когато разработват спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3", е че те все още не разполагат с подробна информация за състава и структурата на марсианската атмосфера (докато американците вече имат голямо количество натрупани данни от програмата "Маринър", които позволяват да се избере планиращо спускане за "Вайкинг"). Две съветски автоматични станции, предвидени да разучат атмосферата на Червената планета, се провалят още при изстрелването през 1969 година. Така вариантът с планирането отпада и съветските ръководители избират "Марс 2" и "Марс 3" да кацнат чрез стръмно балистично спускане. Решено е след фазата на балистичното спускане, при скорост от 3.5 Маха, да се разгърне парашут. Мекото кацане е заключителният и най-сложен етап на една спускаема космическа мисия. Тук, на Земята, когато летим със самолет, понякога тръпнем в нервно очакване полетът да приключи и самолетът да се спусне на писта, оборудвана с най-модерна технология. Проблемът на Марс е, че там няма писта, повърхността на планетата не е идеална плоскост, може да има пясък или камъни, даже стръмни наклони, които са в състояние да преобърнат всеки спускаем апарат. А най-важното е, че на борда на автоматичната станция няма пилот, който да поеме контрол в случай че нещо се обърка. Затова най-подходящо би било да се използва прибор, работещ на Доплеровия принцип, който да контролира кога ретроракетният двигател да се запали и колко време да работи. Но поради наложените ограничения на теглото на спускаемия апарат, съветските специалисти се спират на друго решение. Монтиран е радарен висотомер, който при подходяща височина подава команда за кратковременно запалване на ретроракетния двигател. След завършването на работата на двигателя следва период на свободно падане до съприкосновението с повърхността. Избраната за "Марс 2" и "Марс 3" схема на кацане Как обаче да бъде предпазена крехката апаратура от удара в марсианския грунт при това свободно падане? Специалистите на СССР са натрупали опит с въздушни възглавници по време на предходните лунни мисии, като например "Луна 9", прилунила се успешно през 1966 година. Конструкцията на марсианската мисия обаче е по-различна от тази на лунните мисии - ретроракетният двигател на апарат от типа "Марс 2"/"Марс 3" работи от горната част на спускаемия апарат, докато този на "Луна 9" е разположен от долната част. Съответно при "Луна 9" въздушната възглавница няма досег със струята от горещи газове, изхвърлени от ретроракетния двигател, докато при "Марс 2"/"Марс 3" специалистите така и не намират начин да изолират възглавницата. Затова, вместо възглавница, те се спират на дунапрен, чрез който спускаемият апарат е обвит от всички страни и е предпазен при всякакво падане върху какъвто и да е терен (Източник: NASA History, The Difficult Road to Mars). През месец май 1971 година е предвидено изпращането на общо три автоматични междупланетни станции към Марс. Първата е по-различна от останалите - тя представлява обикновен спътник, който трябва да предостави информация за местоположението на Марс в космическото пространство, нужна за влизането в орбита и кацането на последващите две мисии. На 5 май 1981 година излита първата ракета "Протон-К" с ускорителната степен "Блок-Д" и станцията-спътник. Поради грешка на наземен оператор "Блок-Д" не се запалва по план и спътникът е изгубен. Налага се на "Марс 2" и "Марс 3" да се използва автоматична позиционираща система. На 19-ти и 21-ви май ракетите "Протон" и техните ускорителни степени "Блок-Д" сработват перфектно, благодарение на което "Марс 2" и "Марс 3" се отправят на точен курс към Червената планета. Уредите на борда работят без проблеми. Работата започва по план и продължава безупречно до 25-ти юни, когато екипът на мисията преминава през кошмарно изпитание - заради идентичен технически дефект "Марс 2" и "Марс 3" едновременно губят контакт със Земята. Благодарение на упорити усилия радиокомуникацията в дециметровия обхват е възобновена, но така и не е възстановена функционалността на предавателите, работещи в сантиметровия обхват. Поради загубата на тези предаватели, след като орбиталните отсеци на "Марс 2" и "Марс 3" са позиционирани в околомарсианска орбита, от тях са получени само ограничен брой снимки, при това с ниска разделителна сподобност. Снимките са предадени към Земята чак след като автоматичните станции изпращат най-основните научни данни за планетата Марс (източник: http://mentallandscape.com/C_CatalogMars.htm). Чудесно е, че орбиталните апарати се превръщат в изкуствени спътници на Червената планета и дори предават някои важни данни, независимо от проблемите с радиовръзката. Уви, не е такава съдбата на спускаемите отсеци. Компютърът на спускаемия апарат на "Марс 2" подава погрешни команди, които водят до нежелана промяна на курса, благодарение на което апаратът навлиза в атмосферата под много остър ъгъл. Той се разбива в повърхността на Марс още преди да са разгърнати парашутите. Единственото изображение, предадено от "Марс 3" след кацането. Изображението вероятно представлява само шум - не се вижда нищо съществено на него На 2-ри декември 1971 година спускаемият апарат на "Марс 3" навлиза в атмосферата на Марс и благополучно каца на повърхността. Веднага след кацането започва предаването на снимка, но 14.5 секунди по-късно радиоконтактът прекъсва и никога повече не е възстановен. Получената на Земята снимка се оказва с лошо качество и на нея не могат да се разграничат никакви структури - нито камъни, нито дори хоризонта. Какво всъщност се е случило? Учените така и не разбират. По-късно някои от тях изказват предположения, че както по времето на Втората световна война британските радиопредаватели не са сработвали заради разразили се пясъчните бури, така и "Марс 3" е отказал, тъй като е кацнал в подобна буря. Дали това е причината за рязкото прекъсване на сигнала? Надали. Десетилетия по-късно марсоходите на НАСА "Спирит" и "Опортюнити" работиха дълги години на марсианската повърхност. Марсоходите преживяха няколко прахови бури, без те да се отразят на качеството на снимките. Затова причината за загубата на "Марс 3" най-вероятно е техническа. Вече споменах по-горе за проблемите с предавателите на "Марс 2" и "Марс 3". Знаем със сигурност, че сантиметровият изобщо не е работил. Дори има сведения, че и дециметровите периодично са проявявали дефекти. Освен това орбиталният отсек на "Марс 3" не е сполучил да влезе в целевата си орбита с 25-часов период на въртене около Марс, а вместо това се озовал в силно елиптична околомарсианска орбита, където правил една пълна обиколка около планетата за 12 дни и 19 часа. Така че загубата на сигнала само 14.5 секунди след кацането се дължи на повреда на радиопредавателя на спускаемия апарат, на отказ на приемника на орбиталния апарат или на неправилното позициониране на орбиталния отсек в неблагоприятна орбита, където данните от повърхността изобщо не са достигали. Днес, десетилетия по-късно, Русия и Европа са си стиснали ръцете и възнамеряват да изучават съвместно Червената планета. През 2016-та година руска ракета "Протон-М" изстрелва успешно мисията "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", която работи в околомарсианска орбита до ден днешен. За съжаление прикаченият към нея спускаем апарат "Скиапарели" претърпява провал. Възможно е през 2022-ра година, когато ще бъде изстреляна втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", руснаците да се реваншират за дългогодишните си неудачи. Тази мисия включва модерен руски спускаем апарат "Казачок", произведен от предприятието НПО "Лавочкин". Ако всичко мине по план, не само Русия ще разполага със своя истинска спускаема мисия на Червената планета, но също така ще достави и европейски марсоход "Роузалинд Франклин", който ще търси следи от живот в марсианската почва. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1245-2016-mars-3-project

Марс-96: По-ярък от най-ярката звезда Злополучната ракета "Протон-К", която не успя да изведе "Марс-96" на път към Червената планета през 1996 година. Снимка : НПО Лавочкин ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 12 август 2020 г. в 07:00 ч. Първоначално написана на 28 януари 2016 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 16 ноември 1996 година Джон Ван дер Бринк, наскоро пенсионирал се електронен специалист от Европейската южна обсерватория, решава да отиде на екскурзия в планините на северен Чили, където той и съпругата му ще наблюдават метеори. В процеса на наблюдението те забелязват изключително ярък обект в небето. "Той беше по-ярък от най-ярката звезда", спомня си Ван дер Бринк, "с опашка 12 пъти по-голяма от ширината на Луната, с искри, излизащи от задната част. Бе изключително грандиозно събитие". Това, което астрономът наблюдава, е тъжното навлизане на автоматичната междупланетна станция "Марс-96" в земната атмосфера и последвалото й изгаряне (източник: Learning to Glow, John Bradley). "Марс-96" е най-амбициозният опит за покоряване на Марс до този момент. Апаратът с тегло 7 тона се състои от пет отделни части. Най-голeмият компонент представлява 5-тонен орбитален отсек. Към него са прикачени два спускаеми апарата и два пенетратора за забиване в повърхността на Марс с висока скорост. И до ден днешен се вярва, че ако ракетата "Протон-К" не е била аварирала при старта, "Марс-96" е щял успешно да влезе в орбита около Червената планета (източник: RussianSpaceWeb.com). Понеже "Марс-96" е много голям, се предвижда следното - за навлизането в първоначална паркираща орбита с височина 160 километра е необходима правилна работа на трите степени на ракета "Протон-К", както и първоначално запалване на четвъртата степен "Блок-Д". Един час по-късно четвъртата степен трябва да се запали повторно, но дори и това няма да е достатъчно - "Марс-96" след това трябва да включи двигателите си и да довърши ускорението към Марс. Какво реално се случва? Ракетата "Протон-К" успява да изпълни първата част от полета и доставя "Марс-96" в паркиращата орбита. В това време руската база до Владивосток потвърждава, че всичко към момента протича нормално. След това "Блок-Д" трябва да проведе второ запалване, когато автоматичната междупланетна станция лети над Уругвай. При нормални условия руснаците биха позиционирали кораб в океана, който да наблюдава процедурите по запалване и да подаде команди към ракетата в случай, че нещо се обърка. Проблемът е, че повечето проследяващи кораби са вече продадени за евтино желязо - останал е само един, който ръждясва в пристанището край Санкт Петербург (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html). Както можете да се досетите, се случва най-лошото - "Блок-Д" не успява да се запали по план и руснаците остават в неведение за аварията в продължение на дълго време. Въпреки проваленото запалване на "Блок-Д", компютърът на "Марс-96" не забелязва аварията и автоматичната станция се отделя от ракетата. Както е предвидено съобразно бордовата програма, тя включва собствените си двигатели, което я въвежда в елиптична околоземна орбита с нисък перигей - т.е. в пределите на земната атмосфера, където часове по-късно ще изгори. Но все още никой нищо не знае. След провеждането на маневрите "Марс-96" разгръща слънчевите си батерии и триумфално подава информация за състоянието на мисията : "Запалването на двигателя е приключило, космическата станция е в състояние на междупланетен полет". Радиосигналът е получен от проследяващата сграда в Евпатория. Инженерите изригват в радостни възгласи - всичко изглежда, че е приключило нормално! Но "Марс-96" не е в междупланетното пространство - вместо това прелита точно над Евпатория. Проследяващите данни най-после разкриват на учените ужасяващата истина - "Марс-96" е прикована в околоземна орбита без възможност за спасяване. Провалът на мисията е сигурен. (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html). Междувременно американците са сериозно притеснени - те знаят, че на борда на автоматичната станция има плутоний. Къде може да попадне тя? Може ли при падането да настъпи радиоактивно замърсяване? Първоначално се смята (източник), че станцията може да се разбие на територията на Чили или Боливия, но до неделя (17 ноември) става ясно, че "Марс-96" вече е паднала, при това в океана и няма заплаха за живота и здравето на хората. Истинската загуба, за съжаление, е за науката. В хода на аварията са загубени общо 12 инструмента за изучаване на повърхността и атмосферата на Марс, 7 инструмента за изучаване на космическата плазма и елементарните частици, 3 инструмента за астрофизични наблюдения, навигационна TV камера и комплекс за изучаване на радиацията с дозиметър (източник). Дозиметърът е български - така че и родната наука губи от катастрофата. Няколко години по-късно, през 2003 година, руска ракета "Союз" (а не "Протон") успява да изведе към Марс европейската автоматична станция "Марс Експрес", която и досега функционира в орбита около планетата. На борда на станцията продължават да работят минералогичният спектрометър, както и камерата HRSC, които произхождат от проекта "Марс-96". Така "Марс Експрес" успява да спаси част от научната дейност на провалената руска експедиция (Източник). През 2016 година, за пръв път след злополучната 1996-та година, руска ракета "Протон" сполучва да изпрати нова автоматична междупланетна станция на път към Марс. Това е съвместната между Роскосмос и ЕКА мисия "ЕкзоМарс-2016", която работи до ден днешен. А през 2022 година, отново с помощта на "Протон", ще бъде изпратена втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", която ще включва руска спускаема платформа "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". Няма съмнение, че тогава също ще се притесняваме дали всичко ще мине наред. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1187-2016-mars-96-history

Най-старият работещ спътник? След 53 години LES-5 още излъчва радиосигнали! 12 август 2020 г. 08:10 ч. Невероятна история! Космически спътник, изстрелян преди епохата на лунната програма "Аполо" и преди астронавти да се разходят на Луната, все още излъчва радиосигнали! Става въпрос за спътника LES-5. Той е изстрелян през юли 1967 година. Целта на екипа на мисията е да тества УКВ комуникации в геосинхронна орбита. Спътникът се използва активно в началото на 70-те години на миналия век, след което е позициониран в гробищна орбита. Оттогава насетне стои забравен, но на 24-ти март т.г. радиолюбителят Скот Тили установява, че LES-5 все още излъчва на честота 236.75 MHz. "Моето впечатление е, че получените данни са валидни", съобщава специалистът по радиокомуникации д-р Даниел Естивис. "Поне един важен компонент от компютърните системи работи. Би било много интересно, ако можехме да декодираме данните, тъй като те биха могли да ни покажат някои неща за състоянието на космическия апарат. Но това може да се окаже сложна задача, тъй като документацията за този много стар спътник може да е отдавна загубена". Източници: Skyriddles, Hackaday Космическият спътник LES-5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3518-2020-les-5-still-transmitting