SAlexandrov

Ужилени от космическата фирма Екскор си искат парите обратно 3 януари 2019 г. 13:30 ч. Двете големи фирми в суборбиталната надпревара Върджин Галактик и Блу Ориджин обират овациите в днешно време. На 13-ти декември Върджин Галактик проведе своя първи пилотиран космически полет, а Блу Ориджин вече превозва товари в космоса срещу заплащане. Но преди няколко години за Блу Ориджин почти нищо не се чуваше, а основният конкурент на Върджин Галактик бе Екскор (Xcor). Историята на Екскор е тъжна. Фирмата строеше космическия самолет "Линкс", който, подобно на "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, трябваше да превозва туристи на кратки суборбитални екскурзии. "Линкс" щеше да достига до височина 60 километра - по-малко от признатата в САЩ 80-километрова граница за начало на космическото пространство, така че това нямаше да е съвсем космически полет. За сметка на това цената бе значително по-ниска от тази на Върджин - ако Брансън иска минимум $250 000, за да ви превози до космоса, Екскор обещаваше суборбиталният полет да е за $100 000. И дори и да се предвиждаше полетът да е под американската граница за начало на космическото пространство, на клиентите бяха обещани 90 секунди безтегловност. Първият полет на "Линкс" бе насрочен за 2011 г., а след това отлаганията последваха едно след друго. Това продължи до 2017-та година, когато Екскор подадоха документи за фалит. Разбира се, частната космонавтика е млада сфера, не всеки в бизнеса би оцелял, особено ако няма здрав финансов гръб като този на Ричард Брансън, Джеф Безос или Илон Мъск. Така и Екскор потъна в историята. Проблемът е, че 282 души са дали заветните $100 000 долара. В края на декември Ел Ей Таймс оповести, че сега клиентите си искат парите обратно. Не всички, които са дали парите, са богаташи. Например пилотът Джоунс от Тълса, Оклахома, сподели: "Живея в апартамент. Не карам последен модел кола. Това са много пари - все едно да пратиш детето си в колеж или да купиш къща". Оказало се, че от Екскор подценили технологичната трудност за създаването на космически кораб. Това бе споделено и от Дейл Емън, бивш инженер към Екскор. "Мисля си, че имахме доста добър кораб. Но нещата винаги отнемат по-дълго време и струват повече, така че трябва да продължиш да търсиш пари до края". Екскор свършили парите, започнали да съкращават персонала, а последната спасителна сделка за договор с Обединения алианс по изстрелванията (ULA) пропаднала. Статията на Ел Ей Таймс е интересна и си струва да я прочетете цялата - тя разказва за много излъгани хора и съсипани надежди - надеждите на клиенти, които са си мечтаели да летят в космоса. Но историята на Екскор е и поучителна - сега всеки човек би имал едно наум към космическите компании, които предлагат предварителна продажба на билети за кораб, който все още не е готов или (по-лошо) съществува само на хартия. Разбира се, предварителната продажба, още известна като "преордер", е нормална практика в съвременния свят, особено в софтуерната индустрия - примерно човек поръчва компютърна игра дълги месеци, даже години, преди да е готова. Но космически полети? Това е друга бира. Космическият самолет "Линкс", който никога няма да полети. Credit : XCor http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2533-2018-xcor-clients-want-their-money-back

УСПЕХ: Китайски спускаем апарат извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната! Една от първите снимки, заснети от спускаемия апарат "Чанг'e 4" след успешното му кацане днес. Photo credit : CNSA/CLEP 3 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката, а Китай успя да извърши нещо безпрецедентно, което нито една космическа държава не е правила! Тази сутрин в 04:26 ч. българско време автоматичната лунна станция "Чанг'e 4" извърши меко прилуняване върху обратната страна на Луната. Още една от първите снимки, заснети от спускаемия апарат "Чанг'e 4" след успешното му кацане днес. Photo credit : CNSA/CLEP Самото кацане не беше излъчено в реално време, а кадри от контролната зала бяха показани чак след успеха. Докато американските колеги отпразнуват планетарните успехи, скачайки и прегръщайки се, радостта в китайската контролна зала беше изразена само чрез учтиво пляскане в такт от десетките работещи. Според информация от китайските медии "Чанг'e 4" се е спуснал в предварително подбрана зона, намираща се на 177.6 градуса източна дължина и 45.5 градуса южна ширина. Четвъртата лунна мисия на Китай е и четвъртият пореден успех за страната. Първата, "Чанг'e 1", е реализирана през 2007 г. и представлява обикновен орбитален апарат. Втори, по-мощен орбитален апарат ("Чанг'e 2") е изстрелян през 2010 година. Той не просто изучава Луната, но през 2012 г. е изпратен на вторична мисия към близкоземен астероид - тя също завършва успешно. През 2013 г. "Чанг'e 3" извършва първото китайско кацане на Луната откъм видимата страна. Това е първото кацане на естествения ни спътник след 37-годишно прекъсване - преди това за последен път мисията "Луна 24" на СССР се спуска на Луната през 1976 година. Днес обаче Китай успя да направи нещо, което нито САЩ, нито СССР са постигали. Кацането на обратната страна е трудно предизвикателство, защото всеки спускаем апарат би се намирал извън радиообхват. Затова миналата година на 21-ви май първо бе изстрелян комуникационен спътник "Чьечиао", който бе вмъкнат в хало орбита около втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 километра от Луната. Това позволява на наземните екипи да осъществяват радиовръзката с "Чанг'e 4". Самият спускаем апарат е изключително самостоятелен - той можеше да избягва опасностите по време на спускането му към лунната повърхност. "Чанг'e 4" бе построен като резервно копие на "Чанг'e 3" - вероятно щеше да бъде изстрелян към видимата страна, ако случайно "Чанг'e 3" бе претърпял провал. Тъй като мисията от 2013-та бе успешна, китайците се решиха на по-нататъшна амбициозна стъпка. "Чанг'e 4" също е екипиран с 140-килограмов луноход, който ще се "разходи" по лунната повърхност през следващите няколко дни. Една важна вметка: противно на израза, който медиите често пъти погрешно изпозват, това не е "тъмната страна" на Луната. Няма такова нещо като "тъмна страна" - и двете страни на Луната получават еднакво количество слънчева светлина по време на лунния ден. Казваме "обратна страна", защото Луната винаги е обърната с едната си страна към нашата Земя, а другата не може да бъде забелязана с просто око от планетата ни. Няколко думи за научните инструменти на борда - спускаемият апарат е екипиран с две камери, нискочестотен спектрометър (англ. low-frequency spectrometer или LFS) за изучаване на слънчевите изригвания, инструмент LND (lunar lander neutrons and dosimetry) за изучаване на космическата радиация. Луноходът има една камера, един радар за изучаване на района под повърхността, един спектрометър, който работи във видимата и близката инфрачервена област (VNIS = Visible and Near-Infrared Imaging Spectrometer), инструмент ASAN (Advanced Small Analyzer for Neutrals). Вероятно най-интересният експеримент е мини-биосфера, доставена на Луната от стационарния спускаем апарат. В 3-килограмов контейнер учените се надяват да отгледат копринени буби, картофи и арабидопсис - популярно моделно растение от сем. Brassicaceae, използвано в растителната биология и генетика. Китай се надява до края на годината да изстреля и "Чанг'e 5" - възвръщаема мисия, която ще кацне на видимата страна на Луната, ще вземе проби и ще ги достави за по-нататъшно изучаване в наземните лаборатории. "Чанг'e 6" е възвръщаема мисия, планирана за малко по-далечното бъдеще - тя ще кацне от обратната страна и пак ще вземе проби за доставка на Земята. По-нататъшните планове през следващото десетилетие включват пилотирани лунни мисии и строеж на обитаема лунна база през 2030 г. За повече информация относно днешния успех: Планетното общество http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2532-2019-3-jan-chang-e-4-lands-on-moon

Първи снимки! Автоматичната междупланетна станция Ню Хърайзънс засне Ултима Туле по време на облитането си на Нова година! Три изображения на Ултима Туле. Вляво: снимка, направена от цветната камера RALPH. В центъра: черно-бяла снимка с висока разделителна способност, заснета от камерата LORRI. Вдясно: комбинирано изображение, съставено на базата на данни от RALPH и LORRI. Photo credits : NASA TV/JHUAPL 2 януари 2019 г. 22:30 ч. Светослав Александров. След като вчера автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" влезе в историята на космонавтиката като първия човешки апарат, посетил небесно тяло отвъд орбитата на Плутон, днес първите снимки от това посещение бяха получени на Земята. На специална пресконференция, излъчена в 21:00 ч. българско време тази вечер, изображенията бяха официално публикувани. Важно е да се подчертае, че на Земята са пристигнали само около 1% от записаните на борда снимки и данни. Ултима Туле се намира на 44 AU (астрономически единици) от нас. Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето. Това също така е еквивалентно на около шест светлинни часа. Радиосигналът от "Ню Хърайзънс" пътува в продължение на шест часа, а поради голямото разстояние данните се свалят със скорост 500 бита в секунда. Все едно сме се върнали с машина на времето в епохата на dial-up интернета с телефонни модеми - една снимка би се сваляла в продължение на часове. Тези първи изображения са с резолюция 140 m/pixel и са заснети от около 50 000 километра. Снимки, направени от по-близко разстояние, вече с резолюция 35 m/pixel, са също заснети, но те все още не са пристигнали на Земята. С тази скорост на свялане ще отнеме близо 20 месеца, преди всичко да се озове в ръцете на учените! Така че най-доброто предстои и тепърва ще го видим. Но стига вече с обясненията за възможностите на "Ню Хърайзънс" - на Земята вече са пристигнали достатъчно снимки и данни, за да можем да направим важни заключения за Ултима Туле. Нека да обърнем внимание на най-детайлното изображение, с което разполагаме: Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute Снимката категорично доказва, че Ултима Туле представлява контактна двойка. Подробно обяснение за контактните двойки е описано от Емили Лакдауола на страниците на Планетното общество. Ще е изненада мнозина от вас да научат, но двойните обекти са изключително често срещани в Слънчевата система. Най-често се срещат отделни двойки. Те са широко разпространени и в пояса на Куйпер, където се намира Ултима Туле. Истинският проблем е как точно се образуват контактните двойки: по какъв начин телата се сливат толкова нежно, че не се разрушават, а просто се слепват едни с други, запазвайки сферичната си форма? Най-честата форма, която се среща при кометите, е двуделната форма. Даже Халеевата комета, която бе за пръв път посетена от космически апарати (европейската мисия "Гиото", съветските с българско участие "Вега 1" и "Вега 2", японските "Суисеи" и "Сакигаке" - всички те летяха през 80-те години на миналия век), има такава форма. Същото се отнася и за кометата Борели, както и за "Чурюмов-Герасименко", която през 2014 г. бе посетена от европейката мисия "Розета". Според учените контактните двойки, като Ултима Туле, могат да се формират по следния начин: две небесни тела обикалят едно около друго, след което орбитите им се дестабилизират. Това не е задължително да е бърз процес - напротив, може да е бавен и внимателен, като обектите се сближават с много бавна скорост - например 80 cm/sec, което е еквивалентно на походката на малко дете. Photo credits : NASA / JHUAPL / SwRI / James Tuttle Keane Мисии като "Ню Хърайзънс" ни дават прекрасни доказателства за ранната еволюция на Слънчевата система - а обекти като Ултима Туле са отломки от тези най-ранни епохи. "Ню Хърайзънс е като машина на времето, завеждайки ни до рождеството на нашата Слънчева система", съобщава ученият Джеф Муур, част от геологичния и геофизичен екип на мисията. "Ние виждаме физически пример на началото на планетарното образуване, който е замръзнал във времето. Изучаването на Ултима Туле ни помага да разберем как планетите се образуват - както тези в нашата собствена Слънчева система, така и тези, обикалящи около други звезди в нашата Галактика". Ето как се е формирала Ултима Туле според горната илюстрация: първо малки камъчета са агрегирали благодарение на гравитацията в два по-големи обекта. След това орбитите на обектите са се дестабилизирали и телата са се свързали, след като са осъществили контакт при скорост от около 80 cm/sec. Нека сега се върнем върху общите характеристики на Ултима Туле, които научихме от първите снимки. На небесното тяло има по-светли и по-тъмни райони. Интересното е, че на мястото на свързване теренът е светъл. Също така е любопитно, че според първоначалната информация на Ултима Туле липсват ударни кратери, но пък вероятно има хълмове и хребети. Какъв е цветът на повърхността на Ултима Туле? Photo credits : NASA / JHUAPL / SwRI ... накратко казано, червен. Това е типично за Плутон и обектите от пояса на Куйпер. Червеният цвят се дължи на толини - изключително комплексни химични съединения. Те се образуват чрез ултравиолетовото слънчево лъчение, както и чрез космическите галактически лъчения, като простите вещества, които взаимодействат, за да се получат толини, са въглероден диоксид, метан, етан и азот. На Земята в днешно време подобни вещества не възникват, но е възможно да са съществували в далечното минало и дори да са предшественици на основните химични вещества, от които е възникнал животът. Разгадана е мистерията за продължителността на денонощието на Ултима Туле. Обектът извършва една пълна обиколка около оста си за около 15 часа. Това са най-основните неща, които научихме за Ултима Туле - при това говорим за научни сведения, събрани в рамките само на последните 24 часа! Най-интересното от мисията тепърва предстои. "Ню Хърайзънс" ще продължи да изпраща събраните от него данни в продължение на следващите 20 месеца. А след това? Екипът на мисията съобщава, че бордовите системи са в изправност и предвиждат още 15-20 години живот. Възможно е роботизираната станция да посети още един обект от пояса на Куйпер. Дали ще стане - предстои да видим! За да се случи, подобен обект трябва да бъде открит от наземните и космическите телескопи, при това е нужно да се намира на пътя на "Ню Хърайзънс". Ако такъв бъде намерен, научната програма на "Ню Хърайзънс" ще продължи и през следващото десетилетие. Повече информация и снимки може да свалите от сайта на мисията към НАСА. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2531-2018-ultima-thule-first-flyby-photos

Днес отбелязваме 60 години от изстрелването на Мечта - първият апарат, навлязъл в междупланетното пространство 2 януари 2019 г. 18:25 ч. Датата е 2 януари 1959 година. От космодрума Тюратам (днес известен като Байконур) e изстреляна тристепенна ракета "Луна 8К72", която е от типа на "Р7". На борда се намира космически апарат "Е1 №4". Както номерацията показва, това е четвъртият опит на СССР за подобна мисия. Предните три изстрелвания, на 23-ти септември, 11-ти октомври и 4-ти декември 1958 г., са завършили с провал на ракетата-носител. Но при полета на 2-ри януари 59-та за пръв път ракета успява да ускори космически апарат на траектория, която ще го отведе отвъд пределите на околоземна орбита. Задачата на "Е1 №4" е проста - тя трябва да се удари в Луната (твърдо, апаратът не е екипиран със системи за меко прилуняване) и да достави на повърхността й гербове на СССР. На борда на космическия апарат има няколко научни инструмента - магнетометър, гайгеров брояч, сцинтилационен брояч, детектор за микрометеороиди. Въпреки успешното изстрелване, впоследствие се оказва, че поради програмна грешка "Е1 №4" няма да удари Луната. Наместо това той прелита край нея на разстояние 5 900 километра и се отправя в междупланетното пространство. Мисията по-късно е прекръстена на "Мечта" - като символ на поривите на човечеството към звездите. Впоследствие през 1963 г. е зададено и постфактум името "Луна 1", за да се обозначи, че това е първата мисия от серията на съветската лунна програма. Ще минат месеци, преди СССР пак да успее - на 12-ти септември 1959 г. е изстреляна мисията "Луна 2", която изпълнява оригиналната цел на "Луна 1" - попадане върху повърхността на Луната. А на 4-ти октомври 1959 г. излита "Луна 3" - този апарат успява да обиколи Луната и да изпрати първи снимки на обратната й страна. Днес, шест десетилетия по-късно, човечеството продължава да следва завета на мисия "Мечта". Изминаха броени часове, откакто построен от човека апарат посети за пръв път обект отвъд орбитата на Плутон и също така остават броени часове до първото кацане върху обратната страна на Луната. "Луна 1" ("Мечта") - общ изглед. Снимка: Александър Моклецов http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2530-2018-60-years-mechta-anniversary

НАСА публикува последната снимка на Ултима Туле, заснета преди самото облитане Това е последната снимка, заснета от "Ню Хърайзънс" преди самото облитане. Photo credit : NASA TV/JHUAPL 1 януари 2019 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Както оповестих преди около час, днес е исторически ден за космонавтиката - "Ню Хърайзънс" направи първото посещение на обект отвъд орбитата на Плутон, а името на обекта е Ултима Туле. Преди броени минути НАСА излъчи пресконференция, на която бе показана най-последната снимка, заснета от космическия апарат преди момента на голямото сближение. Снимката, заснета на 31-ви декември, потвърждава, че Ултима Туле е съставена от два лоба. Това, което все още не е ясно, е дали тези два лоба са свързани в един обект, или представляват два отделни обекта. Учените се надяват да научат утре или вдругиден, когато може би ще бъдат получени първите детайлни изображения от обекта. Напомням на читателите, че снимките са заснети, записани са на твърдия диск на "Ню Хърайзънс", но не са получени. Някои от тях са вече в процес на изпращане, но радиосигналът пътува около шест часа и осем секунди - те ще започнат да се свалят късно тази нощ. Най-детайлните цветни изображения няма да пристигнат преди февруари. Със скорост от 500 бита в секунда, отнема часове преди едно изображение да бъде свалено на Земята. Почти като в епохата на dial-up интернета Този модел от Джеймс Тътъл Кийн показва формата на Ултима Туле според последните изображения. Image credit : James Tuttle Keane/NASA TV На горната илюстрация се вижда формата на Ултима Туле според последните изображения, както и посоката на околоосното въртене. Според Джеймс Тътъл Кийн eдна от големите неизвестни е какъв е периодът на околоосно въртене. Учените смятат, че може да е между 4 и 30 часа, засега предположенията са за 15 или 30 часа. Надяваме се и този въпрос да получи отговор в скоро време. За допълнителна информация : НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2529-2018-ultima-thule-last-image-before-close-flyby

УСПЕХ: Ню Хърайзънс облетя Ултима Туле - първото посещение на обект отвъд орбитата на Плутон от космически апарат! На кадъра: ръководителят на мисията Алън Стърн поздравява екипа си след днешния успех. Photo credit : NASA TV 1 януари 2019 г. 17:55 ч. Светослав Александров. Преди броени минути, в 17:30 ч. българско време, екипът на "Ню Хърайзънс" получи първия радиосигнал след облитането на Ултима Туле, което потвърждава успеха на мисията! Облитането бе факт по-рано днес в около 07:33 ч. българско време, като "Ню Хърайзънс" премина едва на 3 500 километра от повърхността на миниатюрната планета, преди да се отправи отново към далечните краища на Слънчевата система. Автоматичната междупланетна станция събираше данни в продължение на още няколко часа, след което в около 11:30 ч. приключи с научните си задачи, обърна антените си обратно към Земята и започна да излъчва радиосигнали. Но Ултима Туле се намира на 44 AU (астрономически единици) от нас. Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето. Това също така е еквивалентно на около шест светлинни часа. Екипът на "Ню Хърайзънс" трябваше да чака цели шест часа и осем минути, за да може радиосигналът да прекоси цялата Слънчева система и да пристигне на Земята! Информацията, получена в рамките на този пръв радиоконтакт, е оскъдна, както и трябваше да бъде. Екипът получи данни само за състоянието на бордовите системи на "Ню Хърайзънс" - всичко е в норма и космическият апарат е в отлично състояние. Имаме данни също така, че всички инструменти са работили според зададеното време, а измерванията са записани на твърдия диск. Но все още не разполагаме със същинска научна информация. Няма и нови снимки. Те вече са в процес на изпращане, но докато започнат да пристигат, ще е късна вечер в България. Вероятно утре или на 3-ти януари ще видим първата детайлна снимка от повърхността на Ултима Туле. Имайте предвид обаче, че може да почакаме доста: "Ню Хърайзънс" е далече и данните се свалят със скорост 500 бита в секунда - т.е. една снимка като тези, заснети от смартфон, ще се сваля в продължение на часове при такава скорост. Все едно сме върнати с машина на времето в епохата на dial-up интернета. Докато бъдат получени абсолютно всички научни данни на Земята, които са събрани в рамките на няколкочасовото облитане, ще измине близо година! За щастие екипът не планира да чакаме толкова дълго. Доколкото съм наясно, има снимки от няколко часа преди облитането, които са свалени и ще бъдат споделени с нас скоро. В 18:30 тази вечер ще бъде излъчена пресконференция на НАСА ТВ, на която вероятно ще бъдат представени някои от тези изображения. Тръпнем в очакване! Очаквайте снимките на този линк: Pluto.jhuapl.edu http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2528-2018-ultima-thule-flyby-a-success

Облитането на Ултима Туле е завършило, очакваме първи радиосигнал от Ню Хърайзънс 1 януари 2019 г. 11:25 ч. Ако всичко е минало по план, първото посещение на обект отвъд орбитата на Плутон е вече в историята. Би следвало докато пиша тази новина, научната информация да е вече събрана, снимките да са записани на борда на "Ню Хърайзънс", а автоматичната междупланетна станция да ориентира антената си към Земята и да изпрати радиосигнал. За нас остава да чакаме. Но това чакане няма да стане по-кратко, дори и на фона на факта, че радиосигналът пътува със скоростта на светлината! Ще отнеме близо шест часа и осем минути, преди той да пристигне и бъде прихванат от големите антени на Deep Space Network. Т.е. ще получим потвърждение за успеха на мисията най-рано в 17:28 ч. българско време. В рамките на този първи радиоконтакт все още няма да бъдат изпратени научни данни и снимки. "Ню Хърайзънс" просто ще трябва да оповести, че е оцеляла от срещата с Ултима Туле и е в добро състояние. Това не е гарантирано. За пръв път човечеството посети обект, намиращ се толкова далече от нас. За да се подсигури срещу пълен провал, екипът на "Ню Хърайзънс" свали информация в последните мигове преди Нова година, броени часове преди голямото сближение. Бяха получени снимки, които доказват, че миниатюрната планета Ултима Туле не е със сферична форма, а е силно издължена. Тези резервни снимки и научни данни ще спасят частично научната програма в случай че "Ню Хърайзънс" не е оцеляла след днешната среща с Ултима Туле. Но ние се надяваме на най-доброто и вярваме, че в 17:28 ч. автоматичната станция ще изпрати потвърждение, че всичко е наред. Ако е така, изпращането на първите подробни снимки и данни ще започне късно вечерта. Първите по-детайлни снимки, направени на Ултима Туле от "Ню Хърайзънс", показват, че миниатюрната планета няма сферична форма. Photo credit : NASA/JHUAPL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2527-2018-ultima-thule-flyby-complete

УСПЕХ: Автоматичната междупланетна станция Озирис-Рекс влезе в орбита около астероида Бену! Снимка на астероида Бену, заснета от "Озирис-Рекс" на разстояние 80 километра. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 1 януари 2019 г. 02:30 ч. Светослав Александров. Първият ден на новата 2019-та година ни донесе великолепно събитие: автоматичната междупланетна станция на САЩ "Озирис-Рекс" влезе в орбита около малкия астероид Бену! Информацията бе публикувана днес от екипа на мисията. Двигателите на роботизираната станция се запалиха за 8 секунди на 31-ви декември в 21:43 ч. българско време, а последващият анализ на данните показа, че параметрите на орбитата на "Озирис-Рекс" са според очакванията. Бену е най-малкото тяло в Слънчевата система, сдобило се с изкуствен спътник. Радиусът му е едва 300 метра. "Озирис-Рекс" обикаля на около 1.75 километра от центъра на астероида. Никога досега орбитален космически апарат не се е намирал толкова близо до повърхността на изучавания си обект. Предишният рекорд в това отношение бе на европейската мисия "Розета", която обикаляше на разстояние около 7 километра от кометата Чурюмов-Герасименко. Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" навлезе в околностите около астероида Бену на 3-ти декември, но окончателното вмъкване в орбита бе проведено едва тази вечер. От тук насетне в продължение на следващите 12 месеца автоматичната станция ще използва петте си научни инструмента, за да проучи астероида и да подбере място, откъдето да бъдат взети проби. "Озирис-Рекс" няма да каца на астероида, но ще се сближи на броени метри от повърхността на Бену, откъдето специална роботизирана ръка ще се протегне и ще събере материал. Ако всичко мине наред, в контейнерите ще бъдат събрани до 2 килограма скали и грунт. Това ще е най-голямото количество материал, доставено на Земята от повърхността на друго небесно тяло след приключването на пилотираната лунна програма "Аполо" през 1972 година. За повече информация: НАСА (Озирис-Рекс) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2526-2018-osiris-rex-orbits-benu

Изненада: първите по-подробни снимки на Ултима Туле показват, че тази малка планета не е кръгла! Първите по-подробни снимки, направени на Ултима Туле от "Ню Хърайзънс", показват, че миниатюрната планета няма сферична форма. Photo credit : NASA/JHUAPL 31 декември 2018 г. 21:35 ч. Светослав Александров. Посещението на малката планета Ултима Туле от "Ню Хърайзънс" остава насрочено за утре, 1-ви януари, в 07:33 ч. българско време. Но дори и сега камерата LORRI на автоматичната междупланетна станция е успяла да различи нейната форма. Накратко казано: Ултима Туле не е кръгъл обект, а е силно издължен. Учените все още не знаят защо това е така. Възможно е Ултима Туле да представлява два отделни обекта, които впоследствие са се свързали заедно. Но още е рано да научим дали това наистина е така. Засега изследователите са на мнение, че в тези най-външни части от Слънчевата система сблъсъците между обектите са рядко явление. Така че ако Ултима Туле наистина е контактна двойка, това ще е голяма изненада. За всеки случай преобладаващите очаквания са на повърхността й да няма много кратери. Разбира се, тук става въпрос за неизследвано небесно тяло. Възможно е учените да грешат в предположенията си. Стига всичко да мине наред утре, надяваме се скоро загадките около Ултима Туле да бъдат разгадани. За повече информация: НАСА ТВ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2525-2018-ultima-thule-not-round

Озирис-Рекс ще навлезе в орбита около астероида Бену тази вечер 31 декември 2018 г. 19:25 ч. Всички очакват космическата Нова година с облитането на Ултима Туле от "Ню Хърайзънс" - първото посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон. Но нека не забравяме "Озирис-Рекс" - мисията на НАСА, която пристигна в околностите около астероида Бену на 3-ти декември. Днес, на 31-ви декември, в 21:43 ч. българско време "Озирис-Рекс" ще запали своите двигатели, за да се установи окончателно в орбита около астероида. Двигателите ще работят в продължение на около осем секунди. Бену ще е най-малкото тяло в историята на космонавтиката, което ще разполага с изкуствен спътник. Радиусът на астероида е едва 300 метра. За повече информация: Туитър-акаунт на Озирис-Рекс Снимка на астероида Бену, заснета от "Озирис-Рекс" на разстояние 80 километра. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2524-2018-osiris-rex-to-enter-orbit-bennu

Екипът на Ню Хърайзънс започна да публикува необработени изображения от посещението на Ултима Туле Тази снимка от "Ню Хърайзънс" бе заснета днес, на 30-ти декември. Ултима Туле е все още твърде малка, за да се забележи в детайли. Photo credits : NASA/JHUAPL 30 декември 2018 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес екипът на "Ню Хърайзънс" откри специална секция на уебсайта на мисията, в която ще се качват суровите (необработени) изображения от облитането на миниатюрната планета Ултима Туле. Напомням на читателите, че за пръв път космически апарат ще посети небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон. През първите две седмици на януари екипът възнамерява да публикува снимките в интернет до 24 часа от тяхното получаване. След втората седмица на месеца изображенията ще бъдат качвани на порции, веднъж седмично. Подробна информация за това какво да очакваме от снимките публикувах вчера (натиснете тук, за да прочетете подробната статия). Пак напомням накратко, че максималното сближение ще е на 1-ви януари в 07:33 ч. българско време, когато "Ню Хърайзънс" ще прелети край Ултима Туле на разстояние едва 3 500 километра. Въпреки това миниатюрната планета се намира много далече от Земята, на около 44 AU (астрономически единици, 1AU=149 597 871 километра). Радиосигналът пътува от космическия апарат към нас в продължение на повече от шест часа. Екипът ще получи потвърждение за облитането чак късно следобяд, а изпращането на научни данни ще започне вечерта. Първите подробни снимки след облитането ще бъдат публикувани най-рано на 2-ри или 3-ти януари, в зависимост от това кога са получени. Ходът на мисията е доста по-бавен в сравнение с това, с което сме свикнали при провеждането на други междупланетни експедиции. За повече информация относно как да свалите най-новите снимки: посетете уебсайта на Ню Хърайзънс: pluto.jhuapl.edu http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2523-2018-30-dec-new-horizons-raw-images

Китайската лунна мисия Чанг-e 4 снижи орбитата си преди предстоящото кацане 30 декември 2018 г. 18:25 ч. Роботизираната лунна мисия на Китай "Чанг'e 4" е снижила орбитата си днес, съобщи китайската информационна агенция Синхуа. След корекциите, направени тази сутрин, най-близката точка до повърхността (перилун) отстои на едва 15 километра, а най-далечната - на 100 километра. Всичко това показва, че кацането може би ще е факт през следващите няколко дни. Това ще е първото в историята на човечеството спускане върху обратната страна на Луната. До този момент нито една друга държава, включително СССР и САЩ, не са изпращали роботизирана или пилотирана мисия на обратната страна. На илюстрацията: спускаемият апарат на Китай (изстрелян на 7-ми декември), който ще извърши първото в историята на човечеството кацане върху обратната страна на Луната. Image credit : Chinese Academy of Sciences http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2522-2018-chang-e-4-lowers-orbit

Частната руска космическа компания Даурия Аероспейс е пред банкрут заради съдебно дело от Роскосмос 30 декември 2018 г. 17:55 ч. Роскосмос съди частната компания Даурия аероспейс - новината бе съобщена от Газета.Ру този месец. И това може да доведе до банкрут на космическия стартъп. За пръв път отразих спора между Даурия и Роскосмос на страниците на КОСМОС БГ през март месец тази година. Историята датира от 14-ти юли 2017 година, когато бе изстреляна ракетата "Союз-2.1а" с блок "Фрегат" и 73 спътника на борда - рекорд за Русия. За съжаление полетът не беше напълно успешен. Близо 8-9 от спътниците отказаха веднага след изстрелването, а Главкосмос след половин година призна за провал с двигателната система на "Фрегат". Два от авариралите спътници са "МКА-Н" на Даурия. Повечето от чуждестранните компании получиха своите обезщетения заради аварията. Не и Даурия Аероспейс. Даже напротив - Роскосмос си иска обратно 290-те милиона рубли, които държавата е дала за строежа на спътниците. Заради това е съдебното дело. Искът от Роскосмос бе подаден на 22-ри октомври в арбитражния съд на Москва. Първото заседание бе проведено на 24-ти декември. Пред Газета.Ру главният директор Сергей Иванов съобщи, че не изключва Даурия Аероспейс да претърпи банкрут. "Ние се надявахме, че новото ръководство на Роскосмос ще си каже: чакайте, нека да спрем да се занимаваме с глупости и да разгледаме ситуацията. Но нямаше такъв човек", каза Иванов. "Работата ни е напълно подкопана, това е работа с потенциални клиенти и инвеститори. Компанията практически е замразена. Работихме с чуждестранни клиенти на ниво опитно-конструкторска работа, тази работа вече е преустановена". Ръководството на Даурия Аероспейс изисква от съда да се направи пълно разследване на проблема при изстрелването и да бъдат изготвени експертизи. "Но за съжаление в съда поле за този тип дискусия практически няма. На нас ни казват - държавният договор е бил сключен с вас и той не е изпълнен". Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2521-2018-dauria-pred-bankrut

Новогодишното посещение на Ултима Туле: какво да очакваме и кога ще видим първите снимки Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" засне тази снимка на Ултима Туле на Бъдни вечер, 24-ти декември. Photo credits: NASA/JHUAPL/SwRI 29 декември 2018 г. 12:13 ч. Светослав Александров. Преди половин век на Рождество Христово НАСА проведе една от най-забележителните си космически експедиции: "Аполо 8", в рамките на която астронавти влязоха в орбита около Луната и видяха обратната й страна със собствените си очи. Днес, 50 години по-късно, този път на Нова година, американската космическа агенция ще проведе още една забележителна мисия: първото посещение на небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон. В тази статия ще ви разкажа какво да очакваме, кога да го очакваме и кога ще видим първите по-детайлни снимки на въпросното небесно тяло - Ултима Туле. Ултима Туле представлява планета-джудже, която се намира на около 44 AU (астрономически единици) от нашето Слънце. За сравнение орбитата на Плутон е приблизително на около 33.63 AU от Слънцето. Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето. Като размер Ултима Туле е доста по-малка от Плутон - диаметърът на Плутон е около 2 370 километра, докато диаметърът на Ултима Туле се изчислява да е между 25 и 45 километра. Мъничкият размер означава, че заснемането на Ултима Туле ще е много по-голямо предизвикателство от снимането на Плутон. Не бива да очакваме свръхдетайлни снимки. Както виждате на горепосоченото изображение, заснето на Бъдни вечер, Ултима Туле все още изглежда като звезда пред камерата LORRI (LOng-Range Reconnaissance Imager). Това ще продължи до последните часове преди облитането. Нека да погледнем една примерна симулация как биха изглеждали снимките през следващите четири дни: Photo credit : JHUAPL Скоростта на "Ню Хърайзънс" спрямо Ултима Туле 14.17 km/sec (по данни от The Sky Live). Докато пиша тази публикация, на 29-ти декември, разстоянието между космическия апарат и малката планета възлиза на около 7 249 100 километра. В момента на най-голямото сближение, което ще е на 1-ви януари 2019 г. в 07:33 ч. българско време, разстоянието между "Ню Хърайзънс" и Ултима Туле ще е едва 3 500 километра. Важна вметка: "Ню Хърайзънс" наближава непознат обект. Никой не знае дали там няма неизвестни опасности, примерно неоткрити към този момент луни или пръстени. За да се подсигури екипът срещу евентуален провал, на 31-ви декември ще бъдат събрани възможно най-добрите научни данни преди най-голямото сближение. Първото такова сваляне на информация и снимки ще започне на 31-ви декември в 03:31 ч. българско време и ще приключи в 06:56 ч. българско време. Второ такова ще има в 19:10 ч. българско време и ще приключи в 22:55 ч. българско време (по данни от Planetary Society). По време на първото сваляне на информация камерата LORRI ще заснеме снимка на Ултима Туле с разделителна способност от 8 километра на пиксел. При положение, че диаметърът е между 25-45 километра, Ултима Туле ще е не по-голяма от 3-4 пиксела на снимката. Това все още няма да е достатъчно, за да може екипът да различи отделни характеристики от повърхността, но снимката би могла да даде обща информация за формата и структурата на малката планета (например дали тя е монолитно тяло или е контактна двойка подобно на кометата Чурюмов-Герасименко). При второто сваляне на информация снимката на LORRI би била с разделителна способност от 5 километра на пиксел, т.е. Ултима Туле ще заема около 5-7 пиксела на снимката. Моментът на най-голямото сближаване, както вече написах по-горе, е на 1-ви януари 2019 г. в 07:33 ч. българско време. Но към това време "Ню Хърайзънс" ще е зает да изучава малката планета и няма да комуникира със Земята. Когато научните проучвания приключат, тогава автоматичната станция ще обърне антените си и ще изпрати радиосигнал. Първият такъв радиосигнал очакваме да бъде получен на 1-ви януари в 17:00 ч. българско време. В рамките на този радиоконтакт "Ню Хърайзънс" няма да изпрати снимки, нито научна информация. Просто ще информира екипа, че всичко е минало успешно. Първото изпращане на научни данни от "Ню Хърайзънс" ще започне на 1-ви януари в 22:15 ч. българско време. Предаването на информация ще е продължителен процес - ще отнеме няколко часа (до 2-ри януари 01:35 ч.), преди екипът да свали всичко. Именно тогава очакваме да пристигне първата истински детайлна снимка от Ултима Туле. Тя ще е с разделителна способност от 300 метра на пиксел, а малката планета ще се побере в рамките на 100 пиксела. Второто изпращане на научни данни от "Ню Хърайзънс" ще започне на 2-ри януари в 03:55 ч. българско време и ще приключи в 10:39 ч. българско време. Тогава се предвижда да получим снимка с разделителна способност от 140 метра на пиксел. Важна вметка - това са ориентировъчните времена, когато снимките ще бъдат получени. Това не означава, че ще бъдат публикувани в интернет в момента на тяхното получаване. За огромно съжаление екипът на "Ню Хърайзънс" не следва установените практики от марсохода "Кюриосити", наскоро кацналата на Марс мисия на НАСА "ИнСайт", слънчевите мисии и юпитерианската мисия "Джуно", при които снимките се качват незабавно в публичното пространство. Екипът иска първо да ги види, да напише описания и тези описания да минат през пиарите на НАСА. Понеже аз обичам точни отговори, изпратих запитване към института "Джон Хопкинс" кога снимките ще бъдат публикувани. Отговорът, който получих, е че екипът планира да са налични на 2-ри януари следобяд Източно стандартно време, което в България се явява късно вечерта на 2-ри януари или рано сутринта на 3-ти януари. При всички положения, но само ако облитането се е случило според плановете, на 3-ти януари най-късно ще имаме снимки на Ултима Туле! Има още една добра новина - въпреки спирането на правителствените дейности в САЩ, НАСА ТВ ще работи на 1-ви и 2-ри януари, за да може да информира обществеността за последните вести от "Ню Хърайзънс". Очакваме събитието с нетърпение! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2520-2018-ultima-thule-what-to-expect

От каква височина започва космосът? Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic 27 декември 2018 г. 21:26 ч. Светослав Александров. "Космически кораб Юнити, добре дошъл в космоса", оповести на 13-ти декември наземното ръководство към пилотите (току-що станали астронавти) Марк Стъки и Фредерик Стъкроу. На земята избухнаха овации. След 14 години разработка, първият кораб от серията "СпейсШипТу" най-накрая достигна до космическото пространство. Но наистина ли? Достатъчна ли е постигнатата от "Юнити" височина от 82.7 километра, за да сметнем неговия полет за космически? Ако попитаме ръководството на НАСА - да, определено. Корабът е покрил изискването на агенцията за минимална височина от 50 мили (80 километра). Американският вицепрезидент Майк Пенс поздрави екипа за първия пилотиран космически полет на САЩ след края на програмата "Космическа совалка". Към овациите се присъедини и Илон Мъск с краткото "Поздравления!" в Туитър. С разцвета на частната космонавтика мнозина се питат: как трябва да подхождаме към суборбиталните полети? Как да наричаме летателните апарати, достигащи височини от десетки километри, макар и без да правят пълна обиколка на Земята: самолети или космически кораби? Накратко казано: откъде започва космосът? На пръв поглед прост въпрос, само където за него няма прост отговор. Никой не може да посочи категоричен критерий, ясна граница: ето, тук е моментът, в който въздушното пространство приключва и космическото пространство започва. Атмосферата не свършва рязко. Тя изтънява бавно и постепенно, а в най-горните й части е изключително динамична и променлива. Ето защо учените са затруднени. В тази статия се занимаваме с научните обосновки на въпроса откъде започва космосът - с пълното съзнаване, че проблемът не е само научен, но също така политически и правен. Ако изследователите се вълнуват от физическите аспекти, то държавните глави и юристите искат да знаят в кой момент една държава трябва да престане да налага своя суверенитет над въздушното си пространство и е длъжна да се съобразява с космическото законодателство. Нека първо разгледаме границите за начало на космическото пространство, които са общоприети към настоящия момент (по данни от Lal & Nightingale, 2014 80-километровата граница (т.е. 50 мили). По дефиниция от Стоун (2012 г.) това е точката, в която подвижните управляващи повърхности (напр. елероните) за аеродинамичен контрол на даден самолет престават да са полезни. Границата е определена след анализ на резултатите от тестовите полети през 60-те години на миналия век, когато в експлоатация е бил въведен ракетопланът X-15. Тази граница за начало на космическото пространство е призната от Националния съветнически комитет по аеронавтика (НАКА), НАСА и американските военни. Човек, цивилен или военен, летял на височина от 80 километра и повече, е награждаван с астронавтски значки и признаван за астронавт. Трима от ветераните на X-15, Джон МакКей, Уилиам Дана и Джоузеф Уокър са впоследствие удостоени с астронавтско звание (двама от тях посмъртно), тъй като са летяли на височини между 90 и 108 километра. 80-километровата дефиниция е приета от частната компания Върджин Галактик за стандарт, при който ще летят комерсиалните кораби "СпейсШипТу". 100-километровата граница (т.нар. линия на Карман). На височина между 85 и 100 километра въздухът е толкова разреден, че на теория една летателна машина ще трябва да лети по-бързо от първа космическа скорост, за да може да има аеродинамична подемна сила. На около 100-километрова височина въздушната плътност е около 1/2 000 000 от плътността в близост до земната повърхност. В зависимост от различни параметри като слънчевите лъчения, магнитния индекс и др., изчислената височина варира. Поради тези вариации 100-километровото число е избрано за удобство. Тази граница е призната от Международната аеронавтическа федерация FAI, Международната федерация по въздушни спортове, както и от международното състезание "Ансари Екс Прайз", по време на което в началото на Новото хилядолетие частни екипи се съревноваваха, за да изстрелят пилотиран космически кораб. Победител в състезанието бе корабът-предшественик на "СпейсШипТу" - "СпейсШипУан". До голяма степен причината за широката слава на линията на Карман като официално призната граница на космоса се дължи именно на състезанието "Ансари Екс Прайз", създателите на което положиха доста усилия, за да я популяризират. 118-километровата граница (установена от Sangalli и колектив през 2009 г.). Научният екип на Sangalli е изчислил, че на височина от 118 километра (плюс-минус 0.3 км) се забелязва преход, при който влиянието на заредените космически частици става по-голямо от това на атмосферните ветрове. Макар че границата е научно важна, тя не е призната и не се използва от нито една организация към настоящия момент. 122-километровата граница. Това е прагът, който е използван в НАСА за навлизане в атмосферата. При тази височина астронавтите на кацащите орбитални космически кораби започват да усещат осезаемо триенето в горните атмосферни слоеве. Както сами виждате, има множество критерии, на базата на които можем да определим началото на космическото пространство. Може ли да се каже, че някоя от всичките граници (80, 100, 118 или 122-километровата) е истинна? Трудно би било! На фона на споровете, които се разразиха в публичното пространство през последните няколко години, през 2018-та бе публикувана статия от астрофизика Джонатан Макдауъл от центъра Харвард-Смитсониан. Статията е поместена в научното списание Acta Astronautica, реферирано научно издание с импакт фактор от 2.227. В нея изследователят оспорва дългогодишно приетата 100-километрова граница. "Има само една-единствена причина да приемем числото 100. Тя е, че това е едно красиво, кръгло число", категоричен е ученият. В миналото изследователите, които са търсили границата на космоса и са стигали до числа като 80 или 100 километра, са правили преценките си най-вече на базата на максималните височини, които може да достигне един самолет чрез подемната си сила, или на базата на най-малката възможна височина, при което един спътник може да бъде ускорен до орбитална скорост. Подходът на МакДауъл е различен. Той решава да разгледа коя е най-малката пределна височина, при която един спътник може да се сниши и да остане в орбита около Земята, без да изгори в атмосферата. Изследователят разглежда орбиталните характеристики на около 43 000 спътника и установява нещо любопитно - много от тях са имали параметри на орбитата под 100 километра височина и въпреки това са правили успешно поне няколко обиколки около Земята. Имало е такива спътници, които са се намирали в елиптични орбити с перигей от 80 километра, без това да доведе до тяхното изгаряне. Именно този факт е накарал МакДауъл да сметне, че 100-километровата граница е ненужно завишена височина. "Или височината от 80 километра е космос, или ще се наложи да кажеш, че въпросните спътници не са били в космоса, докато са били в орбита", отсича МакДауъл. "Това е дразнещо". На фона на откритията от МакДауъл, на 30-ти ноември Международната аеронавтическа федерация FAI публикува становище на сайта си, че ще преосмисли т.нар. линия на Карман. "Наскоро публикуван научен анализ представя убедително научна причина за намаляването на височината от 100 на 80 километра", се казва в съобщението. Затова през 2019 година ще бъде организирана работна среща, която ще обсъди идеята. Ако международните организации се съгласят, те ще променят правилата си за признаване на пилотираните космически полети. Така всеки, летял на височина 80 километра и повече, ще бъде признат за астронавт, дори и да не е бил изстрелян от територията на САЩ. Освен строго научните причини за намаляването на височината, има и исторически. По време на симпозиума "Айлийн Галъуей" по въпросите за космическо законодателство, МакДауъл съобщи, че ученият Теодор фон Карман (на който е кръстена границата) никога не е писал черно на бяло, че става въпрос за 100-километрова височина. При всички положения опитите за строго определяне на височината, на която свършва атмосферата и от която започва космосът, ще се посрещнат с мръщене от страна на някои космически ентусиасти. Все пак всеки разумен човек би се съгласил, че дали ще летиш на височина 101 или 99 километра, 81 или 79 километра, няма голяма разлика. Най-малкото никой не би оцелял в такива условия без защитно облекло. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2518-2018-where-does-space-begin

Успех: космическа ракета Союз-2.1а излетя от космодрума Восточний и въведе в космоса два спътника Канопус-В плюс още 26 микроспътника Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 27 декември 2018 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Днес в 04:07 ч. българско време от новия руски космодрум Восточний излетя ракетата "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат" и космически спътници за дистанционно сондиране на Земята "Канопус-В" №5 и 6. На борда на ракетата пътуваха и още 26 малки спътника за нуждите на Германия, САЩ, Испания, ЮАР и Япония. По данни от Роскосмос спътникът №5 се е отделил от ракетата-носител в 05:06 ч., а неговият близнак №6 - в 05:12 ч. българско време. Пускането на малките спътници е станало на две части, като първо били освободени 12, а после 14 сателита. Всички космически апарати са в тяхната правилна орбита. Успехът е добре дошъл за Русия, още повече че вчера Газета.Ру информира обществеността за множество проблеми с качеството на данните от спътниците за дистанционно сондиране на Земята. Една част от тези сателити са излезли от строя, а на другите масово не работят бордовите инструменти. Напомням на читателите, че създаването на космодрума Восточний е най-мащабният руски проект след разпадането на СССР. Когато Съветският съюз рухна, историческият руски космодрум Байконур, от който са изстреляни в миналото мисии като тази на кучето Лайка, на първия космонавт Гагарин, на дебютните безпилотни мисии до Луната и Венера, остана на територията на новосъздадената държава Казахстан. Понастоящем руснаците използват Байконур под лизинг, но желанието им е да преместят всички важни изстрелвания на собствена територия. През по-голямата част от 90-те години и в началото на новото хилядолетие Русия не можеше да си позволи строеж на изцяло нов космодрум. Едва през 2007-2008 година, в епохата на глобалната финансова криза, но когато цените на петрола се повишиха и икономиката на руснаците се стабилизира, руският президент Владимир Путин одобри конструкцията на Восточний. Строежът през следващите няколко години беше съпътстван от множество скандали, обвинения в корупция и използването на некачествени материали. В края на краищата първото изстрелване от новия космодрум бе проведено на 26-ти април 2016 година, когато руска ракета "Союз-2" изведе в орбита гама-лъчевия научен спътник "Михайло Ломоносов". Вторият пуск стана факт година и половина по-късно, на 28-ми ноември 2017-та година, но тогава ракетата-носител аварира, защото се оказа, че използвала софтуерни настройки, типични за старите руски космодруми Байконур и Плесецк. На 1-ви февруари тази година друга ракета излетя, този път успешно, и изведе в космоса спътниците "Канопус-В" №3 и 4. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2517-2018-27-dec-soyuz-launches

Руски учени се оплакват, че не могат да използват собствените си спътници - повредените прибори и липсата на навременен достъп до данните не позволяват да се реагира адекватно при бедствия Снимка от прикачването на спътника "Метеор-М" №2-1 към ускорителния блок "Фрегат" преди втория старт от космодрума Восточний през 2017 година. Напомням, че въпросното изстрелване завърши с провал и спътникът бе загубен. Снимка: Роскосмос 27 декември 2018 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Руски учени се оплакаха, че не могат да използват данните от руските спътници и в случаи на бедствия и аварии се налага да прибягват до услугите на чуждестранни сателити. За проблема днес съобщи руската медия Газета.Ру. Проблемът се изострил този месец, когато се е наложило да се действа спешно по време на свлачището в Хабаровск. Учените от НИЦ "Планета" (която е част от Росхидромет) са успели да направят своевременен анализ на бедствието благодарение на спътникови данни. Но за тази цел са използвали данни от спътника на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Сентинел-2А" и японския геостационарен спътник "Химауари-8". Не са били използвани наличните руски спътници за дистанционно сондиране на Земята. Причината според Газета.Ру, позовавайки се на собствените си източници от Росхидромет, се крие в неработещите прибори на борда на руските спътници, както и в невъзможността учените да получават своевременно данни от тях. "Например на борда на спътника "Сентинел-2А" има локатор, позволяващ да се вижда какво има под облаците, а на нашия спътник "Метеор" локаторът не работи", съобщил източник на Росхидромет пред медията. "В случая със "Сентинел-2А" ние просто преглеждаме архивните данни, които са с отворен достъп. Но снимки от отечествените спътници получаваме само след направена заявка. При това не винаги се сдобиваме с отговор". Освен това според специалистите се разчита най-вече на работата на 21 чуждестранни спътника, докато има само осем руски. Също така няма наличен руски геостационарен сателит, който да е в състояние да наблюдава Далечния Изток. Осемте руски спътника са следните: четири от серията "Канопус-В", два "Метеор-М", един "Електро-Л" и един "Ресурс-П". Положението е особено тежко с двата "Метеор"-а. От 1-ви октомври 2014 г. "Метеор-М" №1 е изведен от редовна експлоатация, макар че според Газета.Ру, той все още предава информация за слънчевото време. А относно "Метеор-М" №2, потребителите имат претенции към качеството на данните. "В инфрачервените канали има смущения, а данните от бордовия локатор не могат да се използват - той изпраща информация, чието качество не съответства на техническите спецификации. Снимките са размазани - представете си, че резолюцията им е три километра, а заявената е 500 метра. Освен това не работи и приборът МТВЗА-ГЯ, който измерва температурата и влажността на атмосферата и който е важен за синоптиците и авиаторите", съобщават източниците. Някои от инфрачервените канали на спътника "Електро-Л" също не работят и има претенции към получените данни от "Канопус-В" №1. Не на последно място учените недоволстват, че не получават своевременно информацията от сателитите. Това става само след заявка и забавяния, а при природни бедствия трябва да се действа незабавно. "През октомври имаше наводнение в Сочи, ние подадохме заявка за заснемането на територията, но Роскосмос ни даде снимките след цели пет дни", недоволства друг анонимен работещ. В края на ноември стана ясно, че два от трите спътника "Ресурс-П" са излезли от строя преди да свърши техният експлоатационен срок. Потребителите обаче се оплакват, че дори и когато трите са били налични, информацията не е пристигала навреме. Напомням на читателите, че днес, на 27-ми декември, предстои изстрелването на още два спътника "Канопус" от космодрума Восточний. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2516-2018-russian-satellites-unusable

Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic Това е третата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. Във втората очертахме научните и междупланетните събития през 2019-та година. В днешната статия ще разгледаме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2019-та година. Междувременно напомням, че на 20-ти декември бе публикувана електронната книга на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт", която можете да си закупите на цена от 5 лева на сайта на книжарница "Книгите". Повече информация за книгата можете да прочетете в социалната мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ. 26 декември 2018 г. 14:05 ч. Светослав Александров. Понастоящем на територията на САЩ се работи по общо пет пилотирани космически кораба. Два са суборбитални - те ще позволяват провеждането на кратки пилотирани космически полети от 3 до 5 минути. Това е достатъчно за туристи, които искат да погледнат към Земята от високо, както и за множество изследователи, желаещи да проведат експеримент в космически условия, но не можещи да си позволят да качат такъв на Международната космическа станция. Суборбиталните кораби са "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, от които първият построен е "Юнити", както и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин. Два са орбитални - "Старлайнър" на Боинг и "Крю Драгън" на СпейсЕкс. Те ще превозват екипажи до Международната космическа станция по програмата на НАСА. Чрез тях западният свят ще прекрати зависимостта си от руските космически кораби "Союз". И един е междупланетен - това е космическият кораб "Орион", който не се очаква да лети в безпилотен режим преди 2020-2021-та година и в пилотиран преди 2023-та година. Поради факта, че тези дати са по-далечни, той няма да бъде отразен в настоящата статия. Днес ще се фокусираме върху двата суборбитални и върху двата орбитални кораба, защото от тях очакваме сериозно развитие през 2019-та година. През изминаващата 2018-та година само един от четирите кораба успя да достигне до космоса с хора на борда - това е "Юнити" на Върджин Галактик. Космическата компания на Ричард Брансън се превърна в първата след приключването на програма "Космическа совалка", провела пилотиран космически полет. Това е и първият пилотиран полет от територията на САЩ след 2011-та година. Затова, закономерно, в тази статия започваме с компанията-победител. Върджин Галактик Снимка на кораба "Юнити" по време на първия му пилотиран космически полет на 13-ти декември. Photo credit : Virgin Galactic Няма спор - с успешния си пилотиран космически полет Върджин Галактик обра овациите и поздравленията. Американският вицепрезидент Майк Пенс, администраторът на НАСА Джим Брайденстайн, ръководството на американската администрация по авиация, както и самият космически предприемач поздравиха Брансън. Заслужени поздравления. Това не променя факта, че триумфът на Върджин Галактик бе твърде измъчен, белязан от множество трудности, предшестван от две трагични аварии с няколко смъртни случая, за съжаление бих казал, че е дори закъснял. Историята на Върджин Галактик започва на 21-ви юни 2004-та година, когато предшестващият кораб "СпейсШипУан" с астронавт Майк Мелвил достига до космическото пространство. "СпейсШипУан" има една-едничка цел: да спечели наградата от $10 милиона долара "Ансари Екс Прайз", с която цели да се докаже, че и частни предприемачи, а не само държавни агенции като Роскосмос и НАСА, могат да пратят човек в космоса. Наградата е успешно спечелена - по-късно, на 29-ти септември и на 4-ти октомври 2004-та година, "СпейсШипУан" лети за втори и трети път в рамките на по-малко от две седмици. След това корабът, който иначе е разработен съвместно между компанията Скейлд Композитс на Бърт Рутан и съоснователя на Майкрософт Пол Алън, е пенсиониран. Но предприемачът Ричард Брансън има други планове за по-нататъшното развитие. Той сключва споразумение със Скейлд Композитс за строежа на нов кораб "СпейсШипТу". "СпейсШипУан" е твърде малък, но "СпейсШипТу" е голям, просторен и ще позволява в рамките на една мисия няколко туристи да пътуват до космоса. Новосъздадената компания Върджин Галактик веднага започва предварителна продажба на билети. Общо 700 души плащат първоначалната цена от $200 000 долара, но по-късно тя е покачена на $250 000. През 2005-та година политиците от щата Ню Мексико предлагат да се създаде финансиран от данъците на хората космодрум на име Спейспорт Америка, от който мнозина жители ще летят в космоса. Оптимизмът е голям. Всички вярват, че обещаното космическо бъдеще ще се случи скоро. Все пак "СпейсШипТу" е просто по-голяма версия на "СпейсШипУан", очакванията са комерсиалната космонавтика да потръгне през 2008-ма, най-късно през 2009-та година. В крайна сметка пилотираният кораб "СпейсШипТу" полетя в космоса. През 2018-та година. Разбира се, дългогодишните отлагания не са запазена марка само за Брансън. През 2011-та година Илон Мъск обеща първият полет на "Фолкън Хеви" да се случи през 2012-та, а ракетата дебютира чак през настоящата 2018-та. Ричард Брансън трябваше да почака цяло десетилетие. През това време се случиха няколко знаменателни за Върджин Галактик събития. През 2007 -ма година пожар по време на наземен тест доведе до смъртта на трима работници от Скейлд Композитс. През 2008-ма година бе показан самолетът-носител "УайтНайтТу", от борда на който се провеждат полетите на "СпейсШипТу". "УайтНайтТу" дори проведе първия си тестов полет. Първият кораб от серията "СпейсШипТу", "Ентърпрайз", бе показан през 2009-та година, и започна тестови атмосферни полети през 2010-та. Но те в началото бяха само планиращи. Първият реален ракетен полет се случи през април 2013-та година. И след това през 2014-та година, на 31-ви октомври, по време на поредния си ракетен полет, "Ентърпрайз" се разпадна, при което пилотът Майкъл Олсбъри загина. Трябва да признаем, че Върджин Галактик се съвзе доста бързо след трагедията. През 2016-та година бе показан вторият кораб "Юнити", а днес, две години по-късно, той полетя за пръв път в космоса. Оттук насетне... накъде? Експертите очакваха "СпейсШипТу" да е в състояние да достига до някаква граница на космическото пространство - в случая, височина от 50 мили (=80 километра), каквато се използва в САЩ. Но истинският въпрос не е в това. Ясно е, че "СпейсШипТу" може да достига космоса. Истинският въпрос е: ще изпълни ли "СпейсШипТу" целта, за която е предназначен - да започне редовни космически полети и да отвори космическото пространство за всеки човек? Тук е коректно да напомним, че космическата совалка на НАСА (която е орбитален, а не суборбитален кораб), бе построена точно с тази идея. Тя трябваше да лети в космоса веднъж седмично, да е рутинна и лесна за експлоатация, подобно на самолетите. Целта не бе изпълнена. Ще видим доколко Върджин Галактик ще се справи с това. Вярно - корабът "Юнити" е по-прост, той е само суборбитална машина, но дали ще лети масово, както се очакваше, предстои да видим. За 2019-та година са планирани още тестови полети от изпитателния космодрум Мохаве в Калифорния. Някои от тях ще са космически. А след това Върджин Галактик планира да прехвърли дейността си в Спейспорт Америка на Ню Мексико. Към настоящия момент това е призрачен космодрум, а посетилите го журналисти го описват като Джурасик Парк в деня, преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат. Сега, след като "Юнити" летя в космоса, бъдещето на Спейспорт Америка изглежда по-светло. Както казва журналистът Дъг Месиър от Параболик Арк, появата на "СпейсШипТу" е един от признаците, че живеем в 21-ви век. Това е кораб, който изглежда така, както трябва да изглежда един истински космически кораб - като ракетоплан. Другите кораби, които ще разгледаме в тази статия, са от типа капсули, типични за ранната космическа надпревара. Но "СпейсШипТу" е действително красив. Надяваме се да е не само красив, но и функционален. Ричард Брансън обещава първият полет за комерсиални цели да е факт през март 2019-та година. Дали ще се случи, предстои да видим. Всеки космически предприемач дава дати, които по-късно не се спазват. В миналото Брансън стана известен като човекът, дал най-много несбъднати обещания. През 2018-та това се промени. Най-накрая започна да се сбъдва обещаното от милиардера. Да видим дали и 2019-та ще е такава година! Блу Ориджин Кадър от излитането на "Ню Шепърд" на 18-ти юли. Photo credit : Blue Origin Частната компания Блу Ориджин на създателя на Амазон Джеф Безос отбеляза поредната си разочароваща година. Ако през 2017-та година имаше само един безпилотен полет на кораба "Ню Шепърд", през 2018-та станахме свидетели на два. Единият беше на 29-ти април, а другият - на 18-ти юли. И при двата полета корабът превозваше научни експерименти - някои от тях частни, други - на НАСА, трети - за нуждите на други космически институти. По време на полета на 18-ти юли бе тествана системата за аварийно спасяване. Трети полет на "Ню Шепърд" бе планиран за този декември, една седмица след космическата мисия на "Юнити", но поради проблем с наземната инфраструктура, стартът бе отложен за 2019-та година. Трудно е да се направи подробен анализ за очакванията през 2019-та година. За разлика от Върджин Галактик, компанията на Джеф Безос работи много по-потайно, а графикът за тестови полети се счита за "фирмена тайна". Знаем със сигурност, че предстоящият полет в началото на 2019-та ще е безпилотен. Но не мога да ви кажа колко още безпилотни полети са планирани, преди да станем свидетели на пилотиран. Оповестено ни е, че настоящата ракета за многократна експлоатация, която Блу Ориджин използва, е в състояние да лети само в безпилотен режим. Почти е готова следващата, която ще може да лети и в пилотиран режим. Можем да гадаем, че тази ракета ще бъде изстреляна поне веднъж в роботизиран вариант, след което ще се върне и чак тогава Блу Ориджин ще качи на нея човек. Блу Ориджин очаква първите пилотирани полети да са факт през 2019-та година. Разбира се, такива обещания бяха дадени за 2018-та и за 2017-та година, но нищо подобно не се случи. Това даде шанс на Брансън да навакса и да победи Безос в суборбиталната надпревара. Напълно закономерно. Ако все пак първият пилотиран полет на "Ню Шепърд" се случи през 2019-та година, може да имаме цели три компании, изпратили човек в космоса - ако, естествено, Боинг и СпейсЕкс също успеят. Боинг На тази снимка, показана в края на ноември, техниците разопаковат кораба "Старлайнър", за да го подготвят за предстоящите изпитания. Photo credit : NASA През 2018-та година Боинг претърпя много сериозни проблеми, които отложиха първите полети на кораба "Старлайнър" с месеци. Дебютният старт в безпилотен режим бе първоначално планиран за август, а първият пилотиран - за ноември. Очакванията към края на 2017-та бяха пилотираният да бъде изместен за 2019-та, а безпилотният да е факт до края на 2018-та. Бяхме уверявани от ръководството на НАСА, че със сигурност към последните месеци на настоящата година щяхме да станем свидетели най-малкото на безпилотен старт. Дори и това не се случи. През юли различни медии в САЩ докладваха, че по време на наземни изпитания на системите за аварийно спасяване, е настъпил неочакван теч на гориво. "Ние проведохме цялостно разследване с помощта на НАСА и партньорите в индустрията", съобщи Боинг в прес-съобщение след аномалията. "Ние сме уверени, че сме открили причината и продължаваме напред с поправките". Но независимо от реалността, че от Боинг своевременно са разбрали какво е довело до аномалията, фактът, че такъв проблем изобщо се е случил, означаваше само едно: още отлагания. Сега, към края на 2018-та година, актуализираният график на НАСА показва, че безпилотната мисия Boe-OFT ще се случи през март 2019 година. Първият пилотиран полет на "Старлайнър" Boe-CFT е предвиден за август 2019-та. Някъде между двата полета Боинг ще трябва да проведе тест на системата за аварийно спасяване от стартова площадка. Аналогичен тест СпейсЕкс извърши през 2015-та година. Разбира се, Боинг ще успее да спази датите си, само ако не се сблъска с допълнителни проблеми и тестовите безпилотни полети (Boe-OFT и изпитанието на системата за аварийно спасяване) са успешни. Чак след това ще бъде изпратен човек в космоса. След тестовия пилотиран полет Boe-CFT, НАСА ще провери как компанията се е справила и ще сертифицира системите за редовни мисии до Международната космическа станция. СпейсЕкс На снимката: космическият кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал това лято. Photo credit : SpaceX СпейсЕкс също премина през серия от сериозни отлагания. Безпилотният орбитален тест на новия кораб "Крю Драгън" уж трябваше да се случи през април 2018-та, а пилотираният - през август. Но през настоящата година нито един от тези полети не стана реалност. Независимо от това компанията на Илон Мъск отбеляза някои съществени постижения, които доведоха до това тя да изпревари конкурентната корпорация Боинг. Практически първият "Крю Драгън" е вече в готовност за мисия, като датата за дебютния безпилотен полет е насрочена да е 17-ти януари. Допълнителни отлагания са напълно възможни, най-вече поради факта, че американското правителство е спряло дейност, понеже Конгресът не е успял да постигне споразумение за държавното финансиране на САЩ. Но тези евентуални забавяния няма да са по вина на СпейсЕкс. Още през месец юли бе съобщено, че дебютният "Крю Драгън" е пристигнал на космодрума Кейп Канаверал, за да бъде подложен на предстартовите изпитания. Това означаваше само едно - корабът беше приключил много важна стъпка: термовакуумните изпитания, които са били проведени в центъра Плъм Брук, са завършили успешно. Оставаха само финалните приготовления. СпейсЕкс очакваше първият "Крю Драгън" да е в полетна готовност до края на септември. Е, имаше дреболии, които доведоха до нови забавяния, но фактът си е факт - до края на годината корабът и неговата ракета-носител бяха подготвени. Първият полет с хора на борда е предвиден за юни 2019-та година. Между безпилотния през януари и пилотирания през юни, СпейсЕкс иска да проведе изпитание на системата за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Всичко това означава, че юнският пилотиран полет ще бъде проведен само ако януарският и междинният полет бъдат успешни. Както е случаят с всеки нов кораб, и тук могат да възникнат забавяния. "Ние вече завършихме множество тестове на системите с мантрата "тествай, като че ли летиш" и сега сме почти в готовност наистина да полетим", съобщава Кейти Луедърс, ръководител на комерсиалната пилотирана програма на НАСА. "Резултатите от безпилотните полетни тестове и от изпитанията на системите за аварийно спасяване ще определят кога ще изпратим хора". Последната стъпка за СпейсЕкс, както и за Боинг, ще е сертифицирането на бордовите прибори, след което "Крю Драгън" ще е в готовност да превозва екипажи до Международната космическа станция. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2515-2019-human-spaceflight-what-to-expect

Почна се! На Земята е получен сигнал от Ню Хърайзънс, информиращ за началото на облитането на Ултима Туле! Екипът на мисия "Ню Хърайзънс" получи това съставно изображение на Ултима Туле чрез комбиниране на множество индивидуални кадри, заснети между август и средата на декември. Credit: NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute 26 декември 2018 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Космическата Нова година започва от сега! Ръководителят на мисия "Ню Хърайзънс" Алън Стърн оповести, че на Земята е получен радиосигнал от автоматичната междупланетна станция, благодарение на който научният екип знае, че облитането на Ултима Туле е вече в ход! Ултима Туле е първото небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон, което ще бъде посетено от построен от човека космически апарат. Учените измерват разстоянието между обектите в Слънчевата система в т.нар. Астрономически единици (AU). Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и нашето Слънце. Орбитата на Плутон е на около 33.63 AU от Слънцето. А Ултима Туле се намира на около 44.AU от звездата ни! Важна информация за предстоящото облитане. Понеже правителството на САЩ е спряло дейност, защото Конгресът не е успял да постигне споразумение за държавното финансиране, новините за Ултима Туле няма да бъдат излъчвани по правителствения канал НАСА ТВ. Вместо това вести в реално време ще има на сайта на мисията: http://pluto.jhuapl.edu . Излъчванията на живо ще са на Youtube канала на лабораторията Джон Хопкинс: https://www.youtube.com/user/jhuapl Според Алън Стърн скоро на уебсайта ще има отдел, където екипът ще качва суровите изображения от облитането. Но пак по думите на ръководителя, първата снимка, която действително ще показва характеристиките от повърхността на Ултима Туле, ще бъде свалена късно на 1-ви януари според американските часови зони, което ще рече, че в България може да я очакваме най-рано на 2-ри януари. Няма спор, че облитането ще е трудна задача. Никога досега космически апарат не се е сближавал с обект, който е толкова далеч от нас. Отнема шест часа път на радиосигнала от "Ню Хърайзънс" да стигне на Земята. Но НАСА не се страхува от трудни задачи. Днес агенцията отбелязва половин век, откакто екипажът на "Аполо 8" достигна до орбитата на Луната и видя обратната й страна със собствените си очи. По какъв по-добър начин НАСА може да отпразнува събитието, ако не чрез достигане на тяло, намиращо се на невъобразимо голямо разстояние? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2514-2018-ultima-thule-begins

Астронавтите на МКС отбелязват днес Рождество Христово в космоса Канадският астронавт Дейвид Сен-Жак сподели вчера, на 24-ти декември, тази чудесна снимка на Луната от борда на Международната космическа станция. Photo credit : Canadian Space Agency/David Saint-Jacques 25 декември 2018 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Половин век след историческото първо отбелязване на Рождество Христово в космоса от екипажа на "Аполо 8", днес астронавти отново празнуват светлия празник извън пределите на родната ни планета. Американската астронавтка Ан МакКлейн и нейният канадски колега Дейвид Сен-Жак споделиха впечатленията си от борда на Международната космическа станция. "По време на този празничен сезон аз откривам, че доста често поглеждам към нашия дом, намиращ се под нас. Наистина всички сме заедно на тази прекрасна, красива планета - тя наистина е един малък свят. И когато днес наблюдавах залязващата зад хоризонта Луна, аз отново останах безмълвна", съобщи МакКлейн в Туитър. Дейвид Сен-Жак пък се похвали в социалните мрежи, че се е включил в интересна традиция - той помага на северноамериканското военновъздушно командване НОРАД да проследи дядо Коледа. На снимката: Сен-Жак (вляво) и МакКлейн разказват за празненството на Рождество Христово от космоса. Photo credit : NASA По традиция днес западните членове на екипажа на Международната космическа станция ще получат време за почивка. Това вероятно няма да се отнася за руснака на борда Олег Кононенко, които има да изпълнява някои научни задачи. Празничният сезон в Русия традиционно започва на 31-ви декември, а първо се празнува Нова година. Рождество Христово в голяма част от православните страни се отбелязва на 7-ми януари. Разбира се, международният екипаж уважава традициите и на едните, и на другите, а астронавти и космонавти се поздравяват взаимно на всички възможни дати. Дейвид Сен-Жак и Ан МакКлейн споделиха във видео подробна информация за празничното им меню. "Ще покажем ли някои от нещата, които взехме с нас?", попита по микрофона МакКлейн. "Да, разбира се", отвърна Сен-Жак. "Така... аз ще дам възможност на екипажа да опита от канадската сьомга. Мисля, че това е чудесна храна за сезона". "Хранителната лаборатория в НАСА беше достатъчно любезна да ни изпрати празнично меню, което всъщност ми напомня доста за храните, с които принципно се храним. Тъй че ние имаме пуйка, имаме плънка, има от любимия ми боровинков сос. И, разбира се, има доста десерти. Защото една коледна вечеря не е истинска коледна вечеря, ако не е 50% десерт", пошегува се МакКлейн, показвайки пакетите пред камерата. "Тъй че разполагаме с разнообразие от бисквитки, както и пайове... и, какво има там?", обърна се тя към Сен-Жак. "Е, това е, което пристига директно от фурната ни на орбита, шегичка, тук имаме коледни бисквитки", каза астронавтът. Шегата на канадеца е повече от уместна. За съжаление храните в космоса не се приготвят на момента. Също така на борда на МКС няма хладилник, в който да се съхраняват. Затова, ако изгледате видеото, ще забележите, че повечето от продуктите (и това се отнася най-вече за сьомгата и пуйката) са пакетирани, вакуумирани и термостабилизирани - което по думите на някои други астронавти влошава вкусовите качества. Но това е начинът за екипажа да си разнообрази менюто. Относно значимостта на празниците, астронавтката Ан МакКлейн сподели: "Празниците са време да си припомним за обединението и мира. Когато погледнем към Земята оттук, ние виждаме една планета без граници". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2513-2018-astronauts-celebrate-christmas-together

Днес НАСА празнува половин век от историческата Бъдни вечер, когато астронавтите на Аполо 8 бяха в орбита около Луната! Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната бе заснета от екипажа на "Аполо 8" на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA 24 декември 2018 г. 09:40 ч. Светослав Александров. Денят е 24-ти декември 1968 година. В орбита около Луната се намира пилотираният космически кораб "Аполо 8", а на борда са астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс. Екипажът се обажда към Земята, а пред милионите зрители, които следят полета през телевизионните екрани, астронавтът Андерс казва следното: "Ние сега наближаваме лунния изгрев и за всички хора на Земята екипажът има съобщение, което искаме да изпратим към вас. В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина покриваше бездната, и Божият дух се носеше над водата. И Бог каза. Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро. И Бог раздели светлината от тъмнината". Микрофонът е подаден към на Джеймс Ловел, който продължава: "И Бог нарече светлината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора, и раздели водата, която беше под простора от водата, която беше над простора. И така стана. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори." Микрофонът отново е предаден, този път към Борман: "И Бог каза: да се събере на едно място водата, която е под небето, и така да се яви сушата, и така стана. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече морета, и Бог видя, че беше добро. ... и от екипажа на "Аполо 8" ние пожелаваме лека нощ, добро щастие, Честито рождество Христово - и Бог да ви благослови всички, всички вас на добрата Земя". Съобщението, изпратено от екипажа на "Аполо 8" навръх Бъдни вечер, има огромен ефект върху милионите зрители. Днес, половин век по-късно, съвременното поколение трудно може да си представи какво е да се случи мисията на "Аполо 8" през 1968 година - една от най-ужасните години след Втората световна война. Това е годината, когато е убит Мартин Лутър Кинг младши - американски баптистки проповедник и борец за граждански права. Това е годината на "Пражката пролет", когато опитът за социализъм с човешко лице от страна на чехите е смазан брутално от съветските танкове. Това е годината на Виетнамската война - един от най-големите военни провали на САЩ. Днес, през 2018-та година, светът не е идеален. В никакъв случай. Но ако не друго, на борда на Международната космическа станция днес заедно Бъдни вечер ще посрещнат трима души: Ан МакКлейн (астронавтка на НАСА), Олег Кононенко (космонавт на Русия) и Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада). В едни времена на военно съревновение това никога нямаше да е възможно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2512-2018-50-years-earthrise

Ракетата-носител Союз-2.1а бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний На снимката: космическата ракета "Союз-2.1а" е на стартовата площадка на космодрума Восточний. Снимка: Восточный/ЦЭНКИ 24 декември 2018 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата-носител "Союз-2.1а" бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний и установена в пускова позиция. Ако всичко мине по план, изстрелването ще е на 27-ми декември. Това ще е четвъртият старт от новия руски космодрум Восточний. В орбита трябва да бъдат изведени спътниците за дистанционно сондиране на Земята "Канопус-В" №5 и 6, а заедно с тях и още 26 малки спътника за нуждите на Германия, САЩ, Испания, Юар и Япония. Напомням на читателите, че създаването на космодрума Восточний е най-мащабният руски проект след разпадането на СССР. Когато Съветският съюз рухна, историческият руски космодрум Байконур, от който са изстреляни в миналото мисии като тази на кучето Лайка, на първия космонавт Гагарин, на дебютните безпилотни мисии до Луната и Венера, остана на територията на новосъздадената държава Казахстан. Понастоящем руснаците използват Байконур под лизинг, но желанието им е да преместят всички важни изстрелвания на собствена територия. През по-голямата част от 90-те години и в началото на новото хилядолетие Русия не можеше да си позволи строеж на изцяло нов космодрум. Едва през 2007-2008 година, в епохата на глобалната финансова криза, но когато цените на петрола се повишиха и икономиката на руснаците се стабилизира, руският президент Владимир Путин одобри конструкцията на Восточний. Строежът през следващите няколко години беше съпътстван от множество скандали, обвинения в корупция и използването на некачествени материали. В края на краищата първото изстрелване от новия космодрум бе проведено на 26-ти април 2016 година, когато руска ракета "Союз-2" изведе в орбита гама-лъчевия научен спътник "Михайло Ломоносов". Вторият пуск стана факт година и половина по-късно, на 28-ми ноември 2017-та година, но тогава ракетата-носител аварира, защото се оказа, че използвала софтуерни настройки, типични за старите руски космодруми Байконур и Плесецк. На 1-ви февруари тази година друга ракета излетя, този път успешно, и изведе в космоса спътниците "Канопус-В" №3 и 4. За повече информация и снимки относно предстоящия старт: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2511-2018-soyuz-rolled-to-launch-pad

Руска ракета Протон-М изведе успешно в космоса военен спътник, но постави антирекорд за най-малък брой изстрелвания на година 23 декември 2018 г. 20:10 ч. На 21-ви декември от космодрума Байконур излетя руската космическа ракета "Протон-М" с космически спътник за нуждите на руското министерство на отбраната. Роскосмос оповести, че полетът е успешен, а спътникът е в правилната си орбита. Въпреки успешния полет, той беше едва втори за руското предприятие ГКНПЦ "Хруничев" през 2018-та година. Това е абсолютен антирекорд - никога не е имало толкова малко изстрелвания годишно от въвеждането на ракетата "Протон" в експлоатация през 1965-та. Множество фактори доведоха до този сериозен спад в руските космически изстрелвания. Най-важният е увеличаването на аварийността на изстрелванията на "Протон-М" и горните степени "Бриз" през изминалите години. Междувременно нови космически фирми като СпейсЕкс започнаха да предлагат изстрелвания на по-достъпни цени. Нито един от двата полета на "Протон" през 2018-та не беше на комерсиален спътник. Положението за Русия може да се промени в положителна посока през 2019-та, тъй като има два планирани комерсиални старта, както и пет за нуждите на руската космическа програма, един от които ще е свързан с извеждането на руско-немския космически телескоп "Спектр-РГ". Телескопът ще изучава далечните звезди и галактики в рентгеновия и гама-лъчевия диапазон. Снимка от изстрелването в петък [ЦЭНКИ] http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2510-2018-proton-puts-military-satellite-orbit

СпейсЕкс приключи годината с успешно изстрелване на GPS спътник 23 декември 2018 г. 19:40 ч. Днес в 15:51 ч. българско време космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9" изстреля успешно спътник за глобалната система за позициониране GPS. Ракетата бе невъзвръщаема - т.е. не се предвиждаше кацане на първата й степен. С днешния полет компанията на Илон Мъск приключи великолепно космическата 2018-та година, с общо 21 изстрелвания - 20 на "Фолкън 9" и 1 на свръхтежката "Фолкън Хеви". Това е рекорд за СпейсЕкс (за сравнение корпорацията имаше 18 полета през 2017-та). Компанията е толкова активна, че сама успява да засенчи дори държави като Русия (която има общо 19 изстрелвания, ако броим и тези от космодрума Куру - де факто европейски полети), Япония (която има шест изстрелвания) и Индия (със седем изстрелвания). Засега държавата-лидер по брой космически изстрелвания е Китай с 37 полета, от които един е неуспешен. САЩ е на второ място с 34 полета, но няма нито един провал. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2509-2018-23-dec-spacex-launches-gps

Космическата 2019 година: какво да очакваме по отношение на научните, лунните и междупланетните мисии? Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Photo credit : NPO Lavochkin Това е втората статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В предната статия разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. В днешната статия ще разгледаме най-интригуващите научни, лунни и междупланетни мисии, предстоящи да се случат през 2019-та година. Междувременно напомням, че вчера, на 20-ти декември, бе публикувана електронната книга на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт", която можете да си закупите на цена от 5 лева на сайта на книжарница "Книгите". Повече информация за книгата можете да прочетете в социалната мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ. 21 декември 2018 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Когато публикувах статията за топ 10 лунни и междупланетни мисии през 2018 година, някои от редовните читатели отбелязаха, че надали през 2019-та година ще станем свидетели на толкова много изстрелвания на научни космически апарати. Да, така е. Но ако през 2018-та година някои космически апарати излитаха, а други пристигаха на крайните си дестинации, през 2019-та година тези нови апарати ще трябва да разгърнат потенциала си. Възможно е през новата година да станем свидетели на разстърсващи открития, които завинаги ще преобърнат представите ни за Вселената. Космическата 2019-та ще започне ударно: още на 1-ви януари автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" ще пристигне в околностите на Ултима Туле. Това е първият обект от пояса на Куйпер, на милиарди километри разстояние от Плутон, който ще бъде посетен от човешки апарат. Мисля, че изобщо няма да сбъркам ако кажа, че ако облитането на "Ню Хърайзънс" мине по план, това ще е най-великото събитие през 2019-та и едно от най-великите за десетилетието. Учените не знаят какво ще открият на обект, намиращ се толкова далече от нас. Със сигурност "Ню Хърайзънс" ще хвърли светлина върху някои от загадките на Ултима Туле, но като истинска изследователска експедиция вероятно ще повдигне много повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени такива. Бих искал да обърна специално внимание: ние няма да получим снимки още навръх Нова година. Също както по време на облитането на Плутон, "Ню Хърайзънс" ще е изцяло зает с изучаването на Ултима Туле в автоматичен режим, антената ще е ориентирана в обратна на Земята посока и няма да е в състояние да комуникира с нас в реално време. Когато научната програма най-накрая приключи, "Ню Хърайзънс" ще обърне антената си към Земята и ще започне да предава данни. Но ще минат шест часа преди данните да пристигнат. Възможно е сред тези данни да има снимки, но те няма да са с високо качество. Ентусиастите от Планетното общество обаче ни напомнят още един факт, който бих казал, че е твърде дразнещ. За разлика от екипите на марсоходите, както и на новопристигналата мисия на Марс "ИнСайт", екипът на "Ню Хърайзънс" не публикува снимките си в момента, в който пристигнат на Земята. Учените искат първо да прегледат снимките, да им сложат описания и след като получат одобрението на НАСА, чак тогава те се публикуват - което добавя около един ден закъснение. Но тази консервативна политика не променя факта, че тези първи снимки ще са с лошо качество - позицията на Ултима Туле е все още неясна, а обектът е по-малък от Плутон. "Ню Хърайзънс" със сигурност ще направи и по-детайлни изображения. Но понеже е на милиарди километри отвъд орбитата на Плутон, ще отнеме седмици, даже месеци преди снимките да бъдат предадени към Земята. Със сигурност ще почакаме доста, преди да видим нещо съществено. В началото на януари, вероятно около 4-ти (освен ако китайците не ни изненадат), предстои кацането на "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната - първото в историята на човечеството. За място на спускане е избран кратерът фон Карман. Напомням на читателите, че понастоящем "Чанг'e 4" се намира в окололунна орбита, а на борда на роботизираната станция пътуват биологични обекти - изследователите ще направят опит да отгледат на Луната картофи и арабидопсис (малко растение, което е от семейството на зелето - сем. Кръстоцветни или Brassicaceae). В зависимост от това дали китайците ще върнат своевременно в експлоатация тежката си ракета "Лонг Марч 5", която аварира през 2017-та година, до края на годината може да станем свидетели на още една китайска лунна мисия - "Чанг'e 5", която ще кацне на Луната (този път от видимата страна), ще вземе проби от лунния грунт, ще излети от лунната повърхност и ще се отправи обратно към Земята, за да достави пробите за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории. През 2019-та година очакваме изстрелванията и на още две лунни мисии. Индия и Израел ще си съперничат, за да станат 4-тата или 5-тата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнали меко кацане на Луната. Още в края на януари очакваме изстрелването на спускаемата индийска мисия "Чандраян 2" (букв. превод от санскрит - "лунен кораб"), а през февруари предстои полетът на спускаемия апарат "Берешит" (името на иврит означава "Битие"). Но докато "Чандраян 2" е създадена от Индийската космическа агенция ISRO, "Берешит" е плод на лунното състезание "Гугъл Екс Прайз" и е построен от неправителствената организация СпейсИл (макар и с известна подкрепа от Израелската космическа агенция). Има и още една голяма разлика - "Чандраян 2" ще лети самостоятелно с ракета "GSLV Mk III", докато "Берешит" бъде качен като вторичен полезен товар на ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс при изстрелването на телекомуникационния спътник "PSN-6". По отношение на вторичните мисии, очакваме още една много вълнуваща такава - по време на следващото изстрелване на ракета "Фолкън Хеви", което може да стане факт още през първата половина на 2019-та, ще полети мисията на Планетното общество "Лайтсейл 2". Мисията ще демонстрира технологията "слънчево плаване", която може да доведе до революция в полетите до планетите на Слънчевата система и дори да позволи междузвездни пътешествия! Русия отдавна не е изстрелвала голяма роботизирана научна мисия, в която страната е била ръководител на проекта (при изстрелването на "ЕкзоМарс-2016" мисията бе съвместна между руснаците и Европейската космическа агенция, но ЕКА е тази, която до ден днешен ръководи и взема решенията). Без да броим неуспеха на "Фобос-Грунт" през 2011-та, последните успешни научно-изследователски руски мисии бяха на радиотелескопа "Спектр-Р" (пак през 2011-та), на биологичната сонда "Бион-М" (през 2013 г.) и на астрономическата мисия "Ломоносов" (през 2016 г.). След период на много дълги забавяния, руснаците най-накрая изглеждат да са в готовност тази пролет да изстрелят космическия телескоп "Спектр-РГ". Мисията е произведена и ръководена от конструкторското бюро НПО "Лавочкин", а на борда освен руски инструмент ART-XS, има и немски eRosita. Ракетата-носител ще е "Протон-М" с ускорителен блок "Блок ДМ-03", като тя трябва да изведе телескопа в междупланетното пространство и по-точно в точката на Лагранж Л2. Подобно на много други проекти за космически телескопи, изстрелването на "Спектр-РГ" също бе отлагано многократно. Една от причините за последните отлагания бе необходимостта от замяна на западните електронни компоненти с руски поради санкциите, наложени на Русия след конфликта в Украйна. През 2019-та година очакваме старта на още един телескоп - европейския "Хеопс". Засега изстрелването е планирано между 15-ти октомври и 14-ти ноември. Полетът ще бъде проведен от европейския космодрум Куру с европеизираната руска ракета "Союз". За разлика от "Спектр-РГ", който ще работи в точката на Лагранж Л2, "Хеопс" ще се намира в околоземна орбита. Целта на мисията на "Хеопс" е да търси планети около други звезди и да изучава техните характеристики. Очаквайте още кацания на астероиди! През 2019-та година ще видим спускания на японската автоматична станция "Хаябуса 2" върху повърхността на Рюгу, този път с цел да събира проби от неговата повърхност. На борда на "Хаябуса 2" има и още един астероидоход от серията "Минерва 2", който ще трябва да извърши меко кацане. Другата възвръщаема мисия на НАСА "Озирис-Рекс", която пристигна в околностите на астероида Бену в началото на декември, ще започне неговото изучаване през 2019-та година. Към края на 2019-та "Озирис-Рекс" ще трябва да се сближи с астероида, след което роботизираната ръка ще се протегне и ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Ако операцията е успешна, "Озирис-Рекс" може да се превърне в най-амбициозната възвръщаема експедиция на САЩ след приключването на програма "Аполо" до Луната през 70-те години на миналия век. Продължаваме да следим мисията на НАСА "Джуно", която през 2019-та година ще направи седем големи сближения с Юпитер. Новоизстреляната мисия "Паркър", отново на НАСА, ще проведе две сближения със Слънцето - през април и през декември. Ако всичко мине по план, на 26-ти декември 2019-та "Паркър" ще прелети и край Венера, за да коригира орбитата си. Новата орбита ще позволява прелитанията край Слънцето да стават на още по-малки разстояния. По отношение на изследванията на Марс, европейско-руската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" ще продължи да търси следи от метан или други редки газове на Червената планета, които могат да са продукт на метаболизма на живи организми. Същевременно пристигналият в края на ноември "ИнСайт" ще трябва да изпълни няколко важни задачи, сред които е разгръщането на пробивната немска машина HP3 през януари. Веднъж щом основната научна мисия започне през 2019-та година, тя се очаква да продължи поне 24 месеца. Всичко това показва, че 2019-та година няма да е скучна. Очакваме с нетърпение предстоящите събития! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2508-2019-preview-science