SAlexandrov

Роботизиран апарат засне слънчевото затъмнение от Луната! Ето как изглеждаше слънчевото затъмнение на 21-ви август, заснето от орбитата на Луната. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 29 август 2017 г. 22:45 ч. Светослав Александров. На 21-ви август жителите на САЩ имаха възможност да наблюдават пълно слънчево затъмнение. Междувременно автоматичната лунна станция на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър", която обикаля около Луната, получи уникален шанс да снима затъмнението от орбитата на естествения ни спътник. Камерата NAC на "Лунър Риконисънс Орбитър" започна да сканира Земята в 21:25 ч. и 30 сек. българско време и приключи сканирането 18 секунди по-късно. Заснемането на затъмнението от орбитата на Луната се оказа истинско предизвикателство. Камерата NAC не прилича на камерите на вашите мобилни телефони, които биха могли да направят снимката на даден обект почти незабавно. Вместо това тя "конструира" изображението лед по ред. Всеки "ред" на изображението е експониран за 0.338 милисекунди и понеже камерата трябва да сканира общо 52 224 реда, общото време на заснемане на затъмнението е около 18 секунди. Времето на експозиция е настроено да е възможно най-краткото, за да не могат ярките облаци да наситят CCD сензорите. Като резултат суровото, необработено изображение на "Лунър Риконисънс Орбитър" е ето това: Поради краткото време, което е нужно за експозицията за всеки ред, суровото изображение е силно разтегнато отляво надясно. Тъй като отделните редове се припокриват един друг твърде много, коригирането на геометрията е въпрос на усредняване на пикселите по посока на редовете. Защо камерата NAC работи по такъв начин? Лунната повърхност е много контрастна и това прави трудно нейното заснемане - има много ярки обекти, които са разположени непосредствено до тъмни обекти. Повечето обичайни цифрови камери могат да регистрират 255 нюанса сиво, докато NAC е много по-мощна и регистрира 3600 нюанса сиво. При все това снимките, които се качват на сайтовете на НАСА, са "свити" до 255 нюанса сиво, тъй като такива са възможностите на нашите екрани. Като резултат е трудно да разграничим границата между Атлантическия океан и частично засенчената земя. Тези тънки вариации са много важни за научните проучвания, но по никакъв начин не намаляват естетичното качество на снимките. Източник: LROC Website http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1885-2017-eclipse-from-moon

СпейсЕкс изпревари Русия по космически изстрелвания. Ето как реагираха руските медии. 28 август 2017 г. 13:30 ч. Миналия четвъртък, на 24-ти август, СпейсЕкс проведе своето 12-то изстрелване на ракета "Фолкън 9" за 2017-та година и с това надмина Русия. За настоящата година руските ракети "Протон" и "Союз" са летяли общо едва 11 пъти. Ето как коментира развилата се ситуация руската медия Lenta.ru Според Андрей Борисов, автор на статията, компания СпейсЕкс отдавна е надминала руските изстрелвания. Роскосмос, реално погледнато, има не 11, а само 9 изстрелвания тази година, тъй като два старта са проведени от космодрума Куру във Френска Гвиана и са организирани от европейската корпорация Арианаспейс. Ето каква е статистиката за 2017-та. Към 24-ти август безспорен лидер е СпейсЕкс, тъй като 23% от всички космически изстрелвания са проведени с ракети "Фолкън 9". На второ място се нарежда ракетата "Союз" със 17%, трето място със 12% се пада на китайските ракети "Лонг Марч". Четвъртото, петото и шестото място, с по 8%, се поделят между американската ракета "Атлас 5" (която ползва построени в Русия двигатели РД-180 за първата степен), японската "Н-II" и европейската "Ариана 5". На седмо място с 6% са индийските ракети GSLV и PSLV, а руските ракети "Протон" и европейските "Вега" са на дъното, тъй като за 2017-та имат само по две изстрелвания. Общо 33% от всички космически полети за 2017-та година са проведени от САЩ, 21% - от Русия, 15% - от Китай, 12% - от Европа, 10% - от Япония и 8% - от Индия. Всички изстрелвания, като изключим едно японско и две китайски, са успешни. СпейсЕкс категорично надминава Русия в комерсиалната космонавтика. От 11 изстрелвания на руски ракети през 2017-та година три са проведени за нуждите на военните, четири за нуждите на "Международната космическа станция", два са на Арианаспейс. При едно от изстрелванията е изведен спътник за дистанционно сондиране на Земята "Канопус В-ИК". Има само едно комерсиално изстрелване, проведено от Русия - за нуждите на американския оператор EchoStar. За сравнение ракетите на СпейсЕкс са извели три товарни космически кораба "Драгън" за нуждите на "Международната космическа станция". Само едно изстрелване е за военни цели - това на спътника NROL-76. Останалите осем старта са комерсиални, за нуждите на организации и фирми в Люксембург, Великобритания, България и Тайван. До края на 2017-та година разривът между Роскосмос и СпейсЕкс ще се увеличи, тъй като Роскосмос ще изстрелва космически апарати само за нуждите на руското министерство на отбраната и по програмата на "Международната космическа станция". В Русия има два производителя на космически ракети - това са московският център Хруничев и самарският Прогрес. Хруничев произвежда тежкотоварните ракети "Протон", а Прогрес - ракети среден клас "Союз". В Хруничев работят 40 000 души, в Прогрес - два пъти по-малко. Понастоящем омският филиал на Хруничев разработва нови тежкотоварни ракети "Ангара", но те надали ще са достатъчно евтини и конкурентноспособни, за да заинтересуват чуждестранните фирми. Положението с Прогрес е по-добро, тъй като ракетите "Союз" са все още популярни и се изстрелват от четири космодрума, разположени в три държави. Освен това се планира създаването на нова ракета "Союз 5". В сравнение с руските фирми, в СпейсЕкс работят по-малко от 5 000 души и освен това компанията сама си прави ракетните двигатели, докато Хруничев и Прогрес ги купуват от НПО Енергомаш. Освен това Русия трябваше да създаде модула "Наука" за "Международната космическа станция", но изстрелването се забави с цели 20 години, което намеква, че технологията за създаването на модули за космически станции е вече загубена. Андрей Борисов смята, че положението в Русия е песимистично. СпейсЕкс има сериозни разработки, които, ако са икономически изгодни, веднага биват внедрявани в производството и излизат на пазара. В Русия такъв пазар няма - в рамките на страната Роскосмос не се съревновава с никого и държавните клиенти са малко. За да може да запази своя малък дял на международния пазар, държавната корпорация или съставляващите компании трябва да се променят, но вероятно е късно, за да бъде признато това. Кадър от изстрелването на ракетата Фолкън 9 на 24-ти август. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1883-2017-spacex-surpasses-russia-media

Космическата одисея на мисията Касини около Сатурн ще приключи след около две седмици Тази анимация е съставена на базата на снимки, заснети от автоматичната междупланетна станция "Касини" по време на гмуркането в процепа между Сатурн и неговите пръстени на 20-ти август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute 28 август 2017 г. 20:30 ч. Светослав Александров. 15-ти септември ще е тъжен ден за космонавтиката. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" ще изгори в атмосферата на Сатурн и така ще приключи една от най-грандиозните мисии на американската космическа агенция, която продължи близо 20 години. Мисия "Касини" е реална космическа одисея - почти такава, каквато си я представяше писателят Артър Кларк. Роботизираният космически кораб с размер на автобус беше изстрелян на 15-ти октомври 1997 година. На път към Сатурн "Касини" посети Венера два пъти през 1998 и 1999 година, както и Юпитер през 2000 година. На 1-ви юли 2004 година "Касини" влезе в орбита около Сатурн, а на 14-ти януари 2005 година малкият спускаем апарат "Хюйгенс" извърши кацане на луната Титан. Но всяко нещо има своя край, а за "Касини" той е неминуем. По ирония на съдбата именно откритията на мисията подписаха "смъртната присъда" - след като бяха намерени гейзери на луната Енцелад и бяха открити условия за развитието на живот под повърхността й, НАСА не иска да рискува някой ден автоматичната станция да попадне върху нея и да я замърси със земни микроорганизми - "Касини" никога не е бил стерилизиран щателно при такъв сценарий. Днес на борда почти не е останало гориво и вместо агенцията да реши да остави апарата в орбита около Сатурн колкото се може повече, "Касини" ще влезе в атмосферата на планетата на 15-ти септември. Оттам ще бъдат изпратени нова порция уникални научни данни за структурата на планетата. Макар че този самоубийствен акт на "Касини" ще обогати науката, скоро след това роботизираният кораб ще изгори като метеор и ще замлъкне завинаги. От 2004 година насам "Касини" изпраща ежедневно снимки от Сатурн и неговите луни, а снимките се качват на сайта почти в реално време. Това вече няма да го има. Снимките ще останат в архивите, а ние ще ги разглеждаме с носталгия през следващите години. Не ще и дума, това ще е тъжен момент. Макар че пред космонавтиката предстои светло бъдеще, има множество частни компании, а вече много държави изпращат междупланетни мисии, нова мисия до Сатурн засега не се планира. Други ще бъдат приоритетните обекти през близките години - през 2019 година "Ню Хърайзънс" ще посети обект от пояса на Куйпер далеч отвъд орбитата на Плутон, "Джуно" ще продължи да изучава Юпитер и през 2018-та година, има новоизстреляни мисии до астероиди като японската "Хаябуса 2" и американската "Озирис-Рекс", а след 2020 година НАСА ще изпрати автоматична станция до юпитерианската луна Европа. Но дълго ще почакаме, преди отново космически апарат да изпрати снимки на Сатурн отблизо. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1884-2017-cassini-mission-to-end-two-weeks

НАСА, Роскосмос и ЕКА обединиха наземните си станции, за да получат сигнали от ЕкзоМарс Огромната 64-метрова чиния на радиотелескопа в Калязин, Русия, беше преобразувана, за да може да получава сигналите от "ЕкзоМарс". Photo credit : ESA 25 август 2017 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Този месец се случи нещо безпрецедентно за космонавтиката. За пръв път трите космически суперсили - американската космическа агенция НАСА, руската космическа агенция Роскосмос и Европейската космическа агенция обединиха наземните си станции, за да се свържат с автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която понастоящем обикаля около Червената планета. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е уникален проект. Мисията е изстреляна на 14-ти март 2016 година и пристига в орбита около Марс на 19 октомври същата година. Понастоящем тя коригира орбитата си посредством силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера (процедура, която се нарича "еърбрейкинг" и е свързана с минимален разход на гориво). Ако всичко мине наред и "ЕкзоМарс" се озове успешно в ниска кръгова околомарсианска орбита, в началото на 2018 година ще започне да търси следи от живот на Марс посредством изучаването на редките газове в марсианската атмосфера като метан. Автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е създадена и изстреляна съвместно от Русия и Европейската космическа агенция. Тя обаче е екипирана с радио, предоставено от НАСА и освен това на борда й работи инструмент, построен от български учени към ИКИТ на БАН. Преди обаче станцията да започне основната си научна дейност, трябваше да бъде проведен критичен тест. Изпитанието трябваше да докаже, че цялата наземна апаратура е в готовност да реагира, ако някой ден се случи най-лошото - ако хардуерна или софтуерна повреда на борда доведе до постоянни рестартирания на компютъра. В такъв случай "ЕкзоМарс" ще навлезе в минимално функционален режим. Постъпващите на Земята радиосигнали биха били много слаби. За да е адекватно изпитанието, то беше проведено на 13-ти август, скоро след марсианската опозиция, когато разстоянието между Земята и Марс е най-голямо. Всичко премина успешно. Както се очакваше, голямата 70-метрова чиния на НАСА в Канбера, Австралия, успя да получи слабия радиосигнал и да изпрати команди. 35-метровата чиния на Европейската космическа агенция в Ню Норсия, Австралия, също успя да прихване сигнала и доказа, че може да предава команди - макар и само със скорост 10 bit/sec. Това би било напълно достатъчно в случай на авария, която ще наложи спешно изпращане на инструкции. Но истинският успех бе, когато и руската 64-метрова чиния, намираща се в Калязин, на 200 километра северно от Москва, успя да получи радиосигналите от "ЕкзоМарс"! Тази радиочиния първоначално е конструирана с цел да служи като радиотелескоп, но отскоро е преобразувана, за да може да поддържа мисиите на Русия и ЕКА от програмата "ЕкзоМарс". "Калязин успя да получи сигнала, което демонстрира, че всичките три мрежи са в състояние да подпомогнат ЕкзоМарс при най-лошия възможен сценарий, когато Марс отстои на най-голямо разстояние и сигналите са най-слаби", съобщи Даниел Фир, инженер на ЕКА, отговорен за сътрудничеството с други агенции. За да може да бъде проведено изпитанието е била нужна много строга организация между трите агенции - НАСА, ЕКА и Роскосмос. Междувременно командният екип в Дармщат, Германия, е трябвало да изпрати команди, които да имитират поведението на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в случай на авария. "Имахме фантастично обединение между нас, НАСА и руснаците", казва Даниел. "Изпитанието доказа, че всички сме в много добра форма, за да подпомагаме ЕкзоМарс сега и в бъдеще". За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1882-2017-esa-nasa-roscosmos-join-hands

УСПЕХ! СпейсЕкс проведе своето 12-то изстрелване на Фолкън 9 за 2017 година и изведе в орбита спътника Formosat-5! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 август 2017 г. 22:24 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:50 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9" с тайванския спътник за дистанционно сондиране на Земята Formosat-5. Броени минути след старта спътникът беше въведен в предвидената орбита и започна самостоятелен полет. Това беше 12-тото успешно изстрелване за СпейсЕкс тази година и след него частната компания може да се похвали, че е надминала Русия! До този момент са проведени общо 11 руски орбитални изстрелвания за 2017-та година. Напомням на читателите, че ракетите на СпейсЕкс "Фолкън 9" са разработени изцяло в САЩ и са екипирани с американски ракетни двигатели. Освен успешното извеждане в орбита имаме и успешно завръщане на първата степен на ракетата върху плаваща платформа. Това бе общо 15-тото успешно кацане за СпейсЕкс, от които шест са проведени върху суша и девет върху платформа в океана. Всички последни десет възвръщаеми полета на СпейсЕкс завършиха с успешно кацане, от които и последното. Следващото изстрелване на ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс е планирано за 7-ми септември. То ще е за нуждите на военновъздушните сили на САЩ и се очаква ракетата да изведе в орбита роботизираната совалка X-37B. Запис от днешното изстрелване: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1881-2017-24-aug-2017-falcon-9-launches

СпейсЕкс може да изпревари Русия по брой орбитални космически полети още тази вечер! 24 август 2017 г. 17:30 ч. Невероятно, но факт - само една частна компания в САЩ може да изпревари Русия по брой орбитални изстрелвания тази година, съобщи Арс Текника. Тази компания, разбира се, е СпейсЕкс. Към настоящия момент Русия е провела общо 11 успешни орбитални мисии за 2017-та година, Китай има осем, а европейската космонавтика - шест. Американският конкурент на SpaceX, United Launch Alliance, има пет мисии за 2017-та. Тази вечер в 21:50 ч. българско време се открива 44-минутен стартов прозорец, в рамките на който трябва да бъде изпратен тайванският спътник Formosat-5. Ако полетът е успешен, това ще е 12-тият за СпейсЕкс за 2017-та и с това компанията на харизматичния Илон Мъск сам-самичка ще надмине Русия. Напомням на читателите, че ракетите на СпейсЕкс "Фолкън 9" са изцяло американски, с произведени в САЩ ракетни двигатели. СпейсЕкс се разви изключително бурно през 2017-та година. В периода между 2013-та и 2016-та година компанията успяваше да проведе средно по шест космически полета годишно. Имаше и две тежки аварии - едната в полет, през 2015-та, и едната на стартовата площадка, през 2016-та. Ако днес изстрелването мине безаварийно, СпейсЕкс има потенциален шанс да проведе цели 20 полета за 2017-та година и така да заглуши критиците, които постоянно твърдят, че няма как Мъск да изпълни големите си обещания. Кадър от статичното запалване на ракетата "Фолкън 9", която тази вечер трябва да изведе в орбита спътника Formosat-5. Credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1880-2017-spacex-to-surpass-russia

Колеги и колежки! Днес реших да ви изкарам нова порция бисери от български плоскоземци: 1. Сенаторът се позовавал на "достоверни източници в НАСА" на които се доверявал. Това звучи като някой да се позовава на "праведни дяволи в ада". 2. Ами наса си е "авторитет" За съжаление и за някои наричащи себе си христяни, друг е въпросът дали Бог ги разпознава като такива. 3. Ото, това, че ти вярваш в сателитна комуникация, еднакво време за прелитане през "полюсите" и геосинхронна орбита, това не означава, че някой друг трябва да ги вярва тия неща и да го счита за "проблеми" които трябва да решава. Роб Скиба избра да вярва на Библията, а не на човеците. Когато и ти вземеш същото решение, тия "проблеми" дето са ти в главата се решават от само себе си. 4. Ако някой иска да се убеди в нещо, трябва да изследва Писанията, а не с особено усърдие да се върти около сателитни комуникации (при условие че този въпрос вече беше изчерпан в темата), геостационарни орбити (при условие че такива са невъзможни при наличието на твърд купол над Земята) и какво ли още не изсмукано от всякакви човешки източници, но не и от Писанията. 5. Еми вярват си хората на НАСА, туй-то. Питам се ние защо изобщо се занимаваме да им доказваме, че всичко е фейк. Все пак пише кажи му 2-3 пъти и го остави. Насила хубост не става. Тези хора не разбират, че след като не вярват на словото, ще бъдат много лесно заблудени в предстоящите усилни времена. Да си гледат "на живо" МКС-то и тва е. Предлагам да спрем да ги убеждаваме, безмислено е. 6. Nikolay , кой какви клипове правел няма никакво значение. Важно е това, което Писанието казва по въпроса, а то е пределно ясно, че космологията на този свят е лъжлива. Това са измамници, които "мамят и биват мамени". От този форум : http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,847.30.html

Доколко е достоверна тази книга?

Доста време си мислих къде да я пусна тази новина. В космически науки - ами не, това не е за космически полети. Не е точно за астрономия. Доста по-близко до историята е. Но ето - тема за хелиоцентризма: История на науката: как човечеството открива, че Земята обикаля около Слънцето Хелиоцентричният модел на Николай Коперник 22 август 2017 г. 16:23 ч. Светослав Александров. Повечето съвременници имат в главите си твърде опростена версия за научната революция и откриването на основните факти за устройството на света. Те смятат, че в продължение на хилядолетия хората са си мислили, че Земята е в центъра на Вселената, но после се появил един Николай Коперник, който почнал да учи обратното. Тесногръдите попове не му повярвали и го репресирали. После се появил и Галилео, който е учил хората, че Земята се върти, поради което църквата го подложила на инквизиция. Накрая след като получил присъда казал: "И все пак тя се върти!". Дълги години неграмотните свещеници оспорвали научните факти, но накрая учените победили. Но това е доста неточна представа за историята на науката. В днешната статия ще ви разкажа защо е отнело толкова хилядолетия на човечеството да разбере, че Земята е тази, която се върти около Слънцето, а не обратното. Противно на това, което може би си мислите, хелиоцентричният модел не е бил чужд на човечеството още от дълбока древност. Вярно е, че влиятелните гръцки философи Платон и Аристотел са били геоцентрици. В Аристотеловата вселена сферичната Земя се намира в центъра, докато другите небесни тела обикалят около нея в рамките на своите небесните сфери. Аристотел е вярвал, че Луната се намира върху най-вътрешната сфера и съприкосновението й с обсега на Земята е причината за нейните тъмни петна. Устройството на системата е било обяснявано посредством свойствата на петте елемента: земя, вода, въздух, огън и звезден етер. Аристотел е постулирал, че Земята е най-тежкият елемент, а водата се разполага в кръг около нея. Огънят и въздухът имат свойства да вървят нагоре, като огънят е по-лекият от двата елемента и съответно най-външен. Отвъд сферата на огъня се намират твърдите сфери от етер, където са вградени небесните тела. Аристотел е бил на мнение, че планетите и останалите тела са изградени изцяло от етер. Но друг гръцки философ на име Аристарх (310-230 г. пр. н.е.) е бил хелиоцентрик. Той пръв предложил, че Земята се върти около Слънцето. Тогава защо древният свят е възприел възгледите на Аристотел, а не на Аристарх, още повече, че тогава не е имало репресираща църква? Истината е, че хелиоцентричният модел е имал много проблеми, които трудно могли да бъдат разрешени с технологиите отпреди 1500-тната година след Христа. Аргументите на Аристарх били отхвърлени от останалите философи поради три причини: 1. Ако Земята обикаля около Слънцето, това означава, че тя е в движение. Но преди откриването на законите на Исак Нютон (1642-1727 г.) от класическата механика е било много трудно да си представи човек, че даден обект може да се движи, без да бъде усетен със сетивата. Как може Земята да се движи, без да чувстваме нищо? 2. Ако Земята обикаля около Слънцето, тогава би следвало да можем да наблюдаваме изместването на звездите - т.нар. паралакс (термин, който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки). Астрономите на древна Гърция не са знаели, че звездите се намират на огромни разстояния. Поради недостатъчното развитие на технологиите първият паралакс е бил открит чак през 1838 година от Фридрих Бесел. На базата на паралакса Бесел пръв успял да измери точно разстоянието от Слънцето до друга звезда. 3. Геоцентричната идея е изглеждала по-привлекателна и естествена за философите (източник). Безспорно човекът, който изиграва решаваща роля за утвърждаването на геоцентричния, а не на хелиоцентричния модел, това е римският математик, астроном, географ и астролог Клавдий Птолемей (100-170 г. сл. н.е.). Птолемей за пръв път облича геоцентризма в сериозна математика. Нещо повече - той написва сериозен научен трактат, който носи името "Алмагест" и е разделен на 13 книги. Птолемеевият труд е най-сериозният енциклопедичен труд, обхващащ столетни познания на древни гърци и римляни и именно това достойнство го прави толкова решаващ, за да определи облика на астрономията за хилядолетия наред. Въпреки че голямата библиотека в Александрия е опожарена през 272 година сл. хр., трудът на Клавдий Птолемей оцелява. Църквата асимилира неговия модел заедно с космологията на Аристотел и определя натрупаните астрономически знания до тогавашния момент за доктрина. Ето как изглежда нашата Слънчева система според Птолемей: Земята е в близост до центъра на Вселената, а самият център е една точка в съседство до нея (противно на названието геоцентризъм), която се нарича ексцентрика и около която обикалят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Геоцентризмът има една много сериозна трудност: като правило планетите се движат в източна посока върху нощното небе, но от време на време се връщат на запад, преди отново да поемат на изток. Това се нарича ретроградно движение (източник). Как бихме могли да обясним явлението? Решението на Клавдий Птолемей е да разработи система от кръгове. Те се наричат епицикли и деференти. Главната орбита е деферент, малката е епицикъл. Системата е доста сложна - нужни са 28 епицикли, за да се обяснят движенията на съответната планета. Как е могъл Птолемей да възприеме такова комплексно обяснение? Изглежда, че той е бил наясно, че планетите са доста по-близо до Земята от неподвижните звезди, но е вярвал в постулираното от древногръцките философи предположение за наличието на кристални сфери, към които са приковани небесните тела. Птолемей е предположил, че отвъд сферта на неподвижните звезди се намират други сфери, които приключват с primum mobile - "двигател", който задвижва цялата Вселена. Основните елементи от Птолемеевата астрономия, която показва планета върху епицикъл (малък пунктиран кръг), деферент (голям пунктиран кръг), ексцентрика ( X ) и еквант (•) Моделът е доста сложен, но въпреки всичко представлява първото в историята на човечеството сериозно математическо обяснение на структурата на света. Църквата го възприема в продължение на повече от хилядолетие. Тук трябва да подчертаем, че макар и да изглежда архаичен за съвременната наука, птолемеевият модел може да описва доста точно планетарните движения и да помага за изготвянето на звездни карти. В началото на 16-ти век Николай Коперник публикува своя първи хелиоцентричен модел, базирайки се на Аристарх и на някои философи от ислямския свят. Към 1514 година той разпраща своите първи съчинения до близки астрономи и учени. Първата му публикация е доста кратка - 40 страници, в които са описани общите принципи на хелиоцентризма: В центъра на Земята лежи центърът на лунната сфера, останалите сфери се въртят около Слънцето, разстоянието между Земята и Слънцето е много по-малко от това между Слънцето и останалите звезди, звездите са неподвижни и отдалечени, поради което паралакс не се наблюдава. Oт 1532 година нататък Коперник събира материали за своя голям труд De revolutionibus orbium coelestium, но се въздържа да го публикува до 1542 година, защото се страхува да не бъде отречен от църквата. Изненадващото е, че въпреки страховете на Коперник, той не е заклеймен. Получава само умерено охулване от някои религиозни лидери (източник). Причината за това сравнително "радушно" приемане е, че към това време хелиоцентричната теория продължава да звучи неубедително и се възприема като една от многото теории за устройството на света. Коперник все още се придържа към вижданията на Аристотел, че планетите се движат по кръгови орбити (докато в реалността те са елипси) и също се позовава на епицикли и деференти, за да обясни ретроградните движения. На практика хелиоцентризмът на Коперник е дори по-сложен за времето си от геоцентризма на Птолемей (източник), поради което не може да бъде взет насериозно. Църквата към този момент още не проявява сериозен интерес. Коперник е уважаван астроном, е, хубаво, има си някои нестандартни виждания за времето си, но кому пречат? Едно поколение по-късно Йохан Кеплер (1571-1630) защитава Коперник не на базата на физиката и на математиката, а на богословието - той казва, че понеже синът на Бог е в центъра на християнската вяра, а не бог-Отец, така и Слънцето трябва да е в центъра на Вселената (източник). Проблемите с църквата и главоболията за астрономите почват години след това - едва след наблюденията на Галилео. Заслугите на Кеплер са за това, че се сеща пръв да използва елипси за орбитите на планетите и така елиминира нуждата да се използват епицикли. Той е ученик на Тихо Брахе, а Тихо Брахе (1546-1601) е първият астрономически наблюдател в съвременен смисъл - той построява Датската обсерватория, в която се използват секстанти, понеже телескопите все още не са измислени. С помощта на математически изчисления Брахе доказва, че Слънцето е по-далече от Луната. И накрая стигаме до Галилео Галилей (1564-1642), с когото проблемите започват. Но в тази история има нюанси, които трудно се вписват в общите клиширани представи. Започва се с откриването на телескопа. Галилео не е точно негов изобретател - още през късното лято на 1608 година започва разпространението на малки далекогледи в Европа (източник). Тези далекогледи увеличават отдалечените обекти едва няколко пъти, но това е достатъчно за Галилео да стъпи върху дизайна и да го усъвършенства. Резултатът от съвременна гледна точка не е особено зашеметяващ - конструираният първи телескоп може да увеличава обектите до 10 пъти. С този телескоп Галилео започва да наблюдава Луната и това довежда до цялостна революция в астрономията. Можете да си представите какъв е шокът, когато Галилео вижда, че Луната е (по неговите думи) "неравна, груба, пълна с дупки и хълмове"! Но това е само началото - на 7-ми януари 1610 година астрономът насочва своя нов и по-мощен телескоп, увеличаващ обектите до 30 пъти, към планетата Юпитер. Там намира три малки, ярки "звезди", за които днес знаем, че са луни (т.нар. Галилееви спътници). Едната е на запад, другите две - на изток, но всички подредени в права линия. На следващата вечер той отново наблюдава планетата и вижда трите звезди от западната част на планетата - но пак в права линия. Галилео публикува наблюденията си в малката книжка Sidereus Nuncius през същата 1610 година. Така Галилео, който в началните етапи от кариерата си е геоцентрик, се обръща към хелиоцентризма, описан по-рано от Коперник. През 1615 година един доминикански монах подава писмено оплакване срещу Галилео, а друг се обръща лично към инквизицията. Монасите обвиняват учения, че вярванията му в хелиоцентризма противоречат на Библията, напр. на чудесата според библейската книга Исус Навин 10:12-13 (източник). Към този момент инквизицията започва за пръв път да се притеснява относно набиращото привърженици течение на хелиоцентризма. Свикан е съвет от богословски експерти, които разглеждат подробно хелиоцентричната идея и на 24-ти февруари 1616 година решават, че е погрешна от философска гледна точка и поради това еретична. На 26-ти февруари кардинал Робърт Белармин се среща тайно с Галилей и го предупреждава, че църквата има намерение да оповести хелиоцентризма за ерес и в такъв случай би било невъзможно той да бъде защитаван и подкрепян. Галилео се съобразява с църковните препоръки. През 1616 година църквата официално забранява книгата на Коперник. Въпреки това след няколко поправки, които гарантират, че теорията за хелиоцентризма ще бъде представена просто като една от многото, а не като категорична истина, църквата дава благословия да публикува творбата на Коперник отново през 1620 година (източник). Галилео Галилей мълчи до 1623 година, когато е избран нов папа - Урбан VIII. След близо десетилетие работа, през 1632 г. публикува съчинението "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова". Аргументите в полза на хелиоцентризма са повече от тези в полза на геоцентризма, макар и да не може да се докаже категорично нито една от двете. Като заключение Галилео достига до извода, че движението на Земята е по-вероятно да е вярно. Книгата на Галилео е написана на умерен език, но през 1633 година инквизицията отново призовава учения на съдебен спор. Галилео е обявен за виновен "в подозрение за ерес", за това, че защитава движението на Земята и че отрича авторитета на Библията. "Подозрение за ерес" е сравнително лека присъда. Ако е бил обвинен във "формална ерес", той е щял да бъде изгорен на клада. Галилео се отървава само с домашен арест и забрана на неговата книга. Към момента на осъждането Галилео е вече 70-годишен и прекарва остатъка от живота си в удобна вила (източник). Иначе се счита, че изразът "И все пак тя се върти" е легенда, възникнала в резултат на по-късни романтични представи. Няма данни, че Галилео наистина е изговарял подобни думи. В интерес на обективната истина можем да кажем, че през последващите столетия съдебните спорове срещу Галилео са били доста опростявани и раздухвани, най-вече под влиянието на късни просвещенски философи като Волтер. Модерни изследователи смятат, че спорът между Галилео и църквата не може да се сведе само до конфликт между попска ретроградност и научен прогрес, но в него са играели роля и дворцови интриги и философски издребнявания. Истинската заслуга на Галилео е в неговите изобретения - телескопи, компаси, микроскопи. Те водят до цялостна революция в науката и дf последващо утвърждаване на откритието, че Земята се върти около Слънцето. Век по-късно, през 1744 година, църквата отменя забраната за "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова" и книгата отново излиза на бял свят. А през 20-ти век папа Пий XII, а после и Йоан Павел II официално излизат с изявление, че съжаляват за това как църквата се отнесла с Галилео. Защо Галилео избягва съдбата на Джордано Бруно, който е изгорен на клада през 1600 година? Бруно е интересна историческа личност - считан е от някои съвременни популяризатори като Нийл деГрас Тайсън за основоположник на съвременната астрономия, понеже е харесвал схващанията на Коперник и е вярвал, че Вселената е безкрайна, както и че звездите са далечни слънца. И въпреки това той е осъден десет години преди изобретяването на галилеевия телескоп, който потвърждава хелиоцентричната теория. Тук трябва да подчертаем, че Бруно не е първият мислител, който е считал, че космосът е безкраен. За пръв път идеята се появява в творбите на Николай Кузански век по-рано, който обаче ги публикува в рамките на католическия светоглед и поради това не е подложен на гонения. Бруно е описван предимно като човек с богословски интереси, докато неговите дарби в областта на физиката и астрономията са по-слаби. Това, че е вярвал в други населени светове, е само част от историята. Джордано Бруно е отричал божествеността на Христос, непорочното зачатие на Дева Мария, отричал е превръщането на символите на причастието, хляба и виното, в плът и кръв, и освен това (изненада!) е считал, че животните и другите предмети (включително Земята) притежават душа. Вярванията на Бруно за устройството на космоса са били плод на философските и религиозните му виждания, а не на измервания и изследвания. Можем да кажем, че Бруно е мъченик за религиозната свобода и за плурализма на мнения, но не и мъченик в името на астрономията. Нещо повече - другите астрономи като Кеплер и Галилео не са имали високо мнение за него, даже Кеплер е изразил становище, в което публично оборил идеите на Бруно (източник). Всичко това показва, че историята на науката е доста по-сложен предмет, отколкото си мислим, и трудно може да бъде опростена, особено до циркулиращите в съвремието легенди. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1879-2017-history-of-heliocentrism

Астронавтите на МКС направиха зашеметяващи снимки на слънчевото затъмнение от космоса! Европейският астронавт Паоло Несполи засне тази чудесна снимка на сянката на затъмнението от космоса. Photo credit : ESA/Paolo Nespoli 22 август 2016 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчерашното слънчево затъмнение беше истинско събитие в САЩ. Но макар и да беше широко рекламирано, фактът си е факт - по-голяма част от американците не успяха да видят пълнотата на затъмнението. Само около 12 милиона души, които живеят в рамките на 110-километровата ивица от Орегон до Южна Каролина, имаха честта да видят как Луната напълно закрива нашата звезда. Това означава около 6% от населението на Щатите. Но само шест души в цял свят успяха да видят нещо още по-забележително - затъмнението от уникална перспектива, от околоземна орбита. Това са жителите на "Международната космическа станция". Европейският астронавт Паоло Несполи (източник) сподели, че това е първото слънчево затъмнение, което е имал възможност да наблюдава от космоса. Ето някои от неговите снимки: Credits: ESA/Paolo Nespoli Фьодор Юрчихин, космонавтът на Русия, също се беше приготвил да снима затъмнението със специален апарат и филтър: Снимка: Роскосмос И резултатът от неговите фотографски опити е впечатляващ: Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1878-2017-eclipse-seen-from-space

Първи снимки от руското излизане в открития космос на 17-ти август Космонавтът Сергей Рязанский по време на работата в открития космос на 17-ти август 2017 г. Photo credit : Roscosmos 21 август 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Роскосмос оповести, че на Земята са получени първите снимки от руската "космическа разходка" на 17-ти август. Тогава космонавтите Сергей Рязанский и Фьодор Юрчихин излязоха в открития космос, за да пуснат пет наноспътника и монтират нови научни експерименти. Юрчихин и Рязанский трябваше да работят шест часа, но поради непланирани забавяния извънбордовата дейност продължи цели седем часа и половина. Всички поставени дейности бяха изпълнени успешно. Това бе седмата за годината извънбордова дейност по поддръжката на "Международната космическа станция", но първата, която бе проведена от руския сегмент. Всички предишни за 2017-та година бяха осъществени от американския сегмент и координирани от НАСА. Това бе и първата руска "космическа разходка" след около година и половина прекъсване - предишната бе през февруари 2016 година, когато Юрий Маленченко и Сергей Волков монтираха някои нови научни експерименти и прибраха отработени стари експерименти. Снимките от "космическата разходка", които ще видите по-долу, са направени от американския астронавт Джек Фишер, който наблюдаваше руските си колеги по време на работата им. Още снимки: За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1876-2017-russian-spacewalk-pictures

Всяка една правителствена агенция, която няма конкретна цел за изпълнение и срок, както и адекватно финансиране, започва да симулира дейност. Винаги. НАСА е прекрасен пример за това. Макар че финансирането съвсем не е проблемът. Днес прочетох адекватни коментари по темата в един форум затова, което се случва. Първо - НАСА е стара правителствена агенция. За своята 50-годишна история бюрокрацията е започнала да я разрушава. Има твърде много хора, които гледат какво правят другите, а те съответно гледат останалите какво правят, а като цяло нищо не правят. Има мениджъри, които нямат постижения зад гърба си. Но не и лидери. Второ - хората, които днес работят в НАСА, не са тези, които някога са създали програма Аполо. Те дори не са тези, които са обучени от тези, създали програма Аполо. Минали са поколения. За последен път НАСА е разработила кораб през 70-те години - космическата совалка. Хората, които знаят как да стоят космически кораби, просто не се намират вече в НАСА. Те или са в Китай (единствената държава освен САЩ и Русия, осъществила пилотиран полет). Или ако говорим за САЩ, ще ги намерите в СпейсЕкс, Орбитал или други частни фирми. Сравненията между НАСА и СпейсЕкс са показателни, защото СпейсЕкс доказват, че не е нужно да имаш милиарди, за да направиш ракета "Фолкън 9" и кораб "Драгън". Илон Мъск доказа, че с малко хора, които са мотивирани, и сравнително малко пари, можеш да построиш и ракети, и кораби, и тези кораби днес летят. Така че единствената възможна реформа пред НАСА е следната - тя трябва да се превърне в ползвател на космически кораби, а не в разработчик. Скоро предстои първият полет на Фолкън 9 Хеви и няма нужда да си правим илюзии, че има смисъл да се наливат пари в правителствени мегаракети като SLS. Което ме води до следващия коментар: Новината изобщо не е фалшива. Говорим за 11 години, през които корабът Орион трябваше да е разработен и да лети. До този момент има само един демонстрационен полет през 2014 година, а следващият не се очертава преди 2019. Междувременно НАСА усвоява за 10 години общо $180 милиарда долара. Ако не можеш да създадеш жизнеспособна космическа програма за това време и за тези пари, значи си некомпетентен. Ако твърдиш, че проблемът са ти само и единствено парите, както твърди този мениджър на НАСА, значи си глупав. Проектът "Орион" е раздут и безполезен, а през годините е показал съвсем маргинални резултати.

Двама космонавти излязоха в открития космос, за да изведат наноспътници и да монтират научни експерименти Космонавтите Фьодор Юрчихин и Сергей Рязанский по време на тренировка за днешната извънбордова дейност. Снимка : Роскосмос 17 август 2017 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Днес в 17:37 ч. българско време космонавтите Фьодор Юрчихин и Сергей Рязанский излязоха в открития космос. Очаква се тяхната "космическа разходка" да продължи около шест часа, като в рамките на това време ще трябва да освободят пет наноспътника и да монтират научни експерименти. Това е седмата извънбордова дейност по поддръжката на "Международната космическа станция" за 2017 година, но е първата за годината, която се провежда от руския сегмент на станцията. Предишните шест бяха проведени от американския сегмент. За последен път руски космонавти излязоха в открития космос през февруари 2016-та, когато Юрий Маленченко и Сергей Волков монтираха някои нови научни експерименти и прибраха отработени стари експерименти. Петте спътника, които ще бъдат пуснати от космонавтите, са: "ТОМСК-ТПУ-120" от Томския политехнически университет, "ТНС-0 №2" от специалисти на Руски космически системи, част от Роскосмос, "Радиоскаф РС-6" и "Радиоскаф РС-7" от Югозападния държавен университет в Курск и "Сфера 53 №2" от РКК "Енергия". От тях "ТОМСК-ТПУ-120" е особено интересен, тъй като е първият руски наноспътник, чиито корпус е отпечатан с 3Д принтер. За допълнителна информация относно дейностите на Юрчихин и Рязанский: Роскосмос Следете "космическата разходка" чрез НАСА ТВ на този линк: http://www.nasa.gov/ntv http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1874-2017-cosmonauts-spacewalk

Невероятно, но факт - наистина е отнело 11 години на НАСА, за да разработи парашутите за кораба Орион... 17 август 2017 г. 18:30 ч. Поредното заглавие, което като че ли граничи с това, което пишат в жълтите вестници... Със сигурност не може да е вярно, нали? Агенцията, която от 1961 до 1969 година е успяла да прати човек на Луната, сега има нужда от цели 11 години, за да разработи най-обикновен парашут за новия си междупланетен космически кораб "Орион"? Уви, вярно е. Това пише журналистът Ерик Бергер за авторитетния уебсайт Арс Текника (източник). Шокиращото разкритие излязло наяве по време на визитата на изпълняващия длъжността главен технолог на НАСА Дъглас Териър в Джейкъбс, един от изпълнителите, с които агенцията работи. Именно Джейкъбс помогнал за разработката на парашутите на "Орион". Според говорителят на НАСА Барбара Зилън, договорът за разработката и сертифицирането на парашутите е в сила в продължение на цели 11 години. Това включвало ранни концепции и търговски проучвания, множество наземни изпитания и 17 пълномащабни въздушни изпитания. До този момент са изпълнени 3 изпитания за сертифицирането на парашутите за използването при пилотирани полети и се планира приключването на останалите изпитания до 2019 година. Това означава, че договорът ще продължи общо поне 13 години. Наистина е невероятно. През 60-те години НАСА е успяла да разработи три поколения космически кораби - "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо". Всички те са използвали парашути. Какво означава това за агенция, която за 13 години не може да създаде един обикновен парашут за нов кораб? Сериозна ли е НАСА като твърди, че иска да прати хора отвъд околоземна орбита? Бергер като добър журналист задал въпроса на Териър. "Аз мисля, че това е много справедлив въпрос", отговорил той. "Мисля, че е справедливо да си зададем въпроса дали ние като нация сме сериозни за това и да го направим приоритетно". Според Териър голямата вина за това, че след 1969 г. пилотираната програма на НАСА тъпче на едно място, е че след като проектът "Аполо" изпълнява политическата си цел, бюджетът на агенцията е орязан и е приравнен с този на останалите федерални програми. След това НАСА е опитала да създаде смислена програма със совалката и "Международната космическа станция" за малкото пари, които има. Може би това ще се промени скоро. Новият вицепрезидент на САЩ Майк Пенс говори за обновен изследователски план и финансиране на комерсиалните кораби, които така или иначе се развиват по-бързо от НАСА. Със сигурност има потенциал, но дали ще бъде натиснат бутонът и дали ще бъде даден ход на нов смел план, предстои да видим. Парашутите на кораба "Орион" по време на изпитание. Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1875-2017-nasa-11-years-parachute

Русия проведе успешно своето 100-тно изстрелване на ракета Протон-М Снимка от изстрелването тази нощ. Photo credit : Roscosmos 17 август 2017 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 01:07 ч. българско време от космодрума Байконур излетя ракетата "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М" и космически апарат "Благовест 11Л". Броени часове по-късно спътникът "Благовест 11Л" се отдели успешно от ускорителния блок и започна самостоятелен полет в целевата си орбита, съобщи Роскосмос. Днешното изстрелване бе 100-тно за ракетата "Протон-М", която е въведена в експлоатация през 2001 година, и 414-то в цялата история на семейството на "Протон" от 1965 г. насам. Космическата ракета "Протон-М" заедно с ускорителния блок "Бриз-М" се изработват от руското предприятие ГКНПЦ "Хруничев". Това е основната тежкотоварна ракета на Русия. Тя може да извежда в ниска околоземна орбита 23 тона, в геостационарна трансферна орбита 6.3 тона, а в геосинхронна орбита 3.2 тона. С помощта на "Протон-М" са изведени важните руски спътници от групировките "Глонасс" и "Експресс", множество комерсиални сателити за нуждите на чуждестранни компании, а миналата година ракетата дебютира и в междупланетната космонавтика с успешното извеждане на "ЕкзоМарс-2016" към Червената планета. "Благовест 11Л" се разработва под шапката на руското министерство на отбраната, но фирмата-разработчик Решетньов твърди, че ще предоставя радио, телевизия и интернет и за гражданите на Русия. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1873-2017-17-aug-proton-launches-blagovest

За майката на всички конспиративни майки За плоската Земя - идея, която напоследък все повече се прокарва в публичното пространство. В това видео от КОСМОС БГ - най-важното, което трябва да знаете, за да не попаднете в клопките на псевдонауката.

УСПЕХ! Ракета Фолкън 9 изведе в орбита товарен кораб Драгън! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 14 август 2017 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Днес, на 14-ти август, в 19:31 ч. българско време, частната американска компания СпейсЕкс изстреля своята 11-та ракета "Фолкън 9" за 2017-та година! Минути по-късно ракетата благополучно изведе товарния кораб "Драгън" в околоземна орбита. На борда на кораба пътуват повече от 2 900 килограма научна екипировка и провизии за астронавтите на "Международната космическа станция". Пристигането е насрочено за 16-ти август, когато астронавтът Джак Фишер от НАСА и неговият колега Паоло Несполи от ЕКА ще използват роботизираната ръка на станцията, за да прихванат кораба и да го прикачат към комплекса. Сред полезния товар присъства експеримент, който ще позволи намножаването на големи кристали от протеина LRRK-2, за който се счита да е в основата на развитието на ужасяващото заболяване на Паркинсон. За съжаление е трудно да бъде проучен този протеин в наземни условия, тъй като поради гравитационното привличане кристалите са твърде малки, но в космоса се очаква това ограничение да отпадне. Възможно е резултатите от този експеримент да помогнат на учените да разгадаят механизмите на Паркинсон и да бъдат разработени нови методи за лечение. На борда на кораба лети и експериментът Cosmic Rays Energetics and Mass, който ще бъде прикачен към японския сегмент на "Международната космическа станция". В рамките на тригодишен период ще бъдат събрани фундаментални данни за космическите лъчения, които ще помогнат за разбирането на базисната структура на Вселената. Завръщането на кораба "Драгън" на Земята с отработени експерименти е планирано за средата на септември. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1870-2017-14-aug-falcon-9-launches

Юпитер, заснет през 1879 и 2016 година 13 август 2017 г. 15:50 ч. Ние, човеците от новото време, често пъти се замисляме как хората са живели преди. Някои съвременници могат дори си помислят, че в недалечното минало нашите предци са пасяли трева. Но както се вижда от показаната по-долу снимка вляво, астрономите от по-миналия век са разполагали с технологиите, нужни да заснемат Юпитер, и въобще не са били толкова примитивни, колкото ни се струва. Тази снимка е сканирана от книгата "История на астрономията през 19-ти век" от Агнес Клърк. За сравнение дясната снимка е телескопично изображение, предоставено от НАСА. Днес мнозина не могат да повярват, че през 19-ти век е било възможност да бъдат заснети планетите от Слънчевата система. Сега ще ви изненадам с още един факт - размерът на Голямото червено петно от снимката през 1879 година може да ви се струва като резултат от преекспониране. Но то не е! В миналото то наистина е било огромно! Снимки, направени от по-старите автоматични междупланетни станции като "Вояджър" и "Пайъниър" показват, че само преди няколко десетилетия то е било по-голямо от това, което виждаме днес. Каква е природата на Голямото червено петно? Защо на Юпитер има такива забележителни атмосферни структури? Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно", която навлезе в околоюпитерианска орбита през 2016 година, притежава инструменти, които ще могат да проникнат под дебелата облачна покривка на планетата-гигант и вероятно ще може да даде отговори на тези въпроси. Астрофотографска снимка от 1879 година и снимка, направена през 2016 г. от телескопа "Хъбъл" http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1869-2017-jupiter-before-and-after

Марсоходът Кюриосити засне преминаващи облаци в небето на Марс 10 август 2017 г. 19:35 ч. На 17-ти юли 2017 г. марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да заснеме преминаващи облаци в небето на Марс. Тези облаци силно наподобяват познатите ни перести облаци (цируси), които в земната атмосфера се образуват от ледени кристали на големи височини, но в атмосферата на Червената планета кристалите воден лед вероятно кондензират върху прахови частички. При спускането и последващото изпаряване на кристалите се образуват структури, носещи названията "конски опашки" или "падащи ивици". Такива структури са били снимани през 2008 от спускаемия апарат "Феникс" на Марс, както и от по-стария марсоход "Опортюнити". Сега вече за пръв път са наблюдавани и от новия мощен марсоход "Кюриосити". За повече информация и снимки: НАСА Анимация, съставена на базата на получените от "Кюриосити" снимки: Photo credit : NASA/JPL-Caltech/York University http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1868-2017-curiosity-clouds-martian-sky

Професорът, който обича движението на плоскоземците Снимка на Земята, заснета от автоматичната станция DSCOVR на 9-ти август 2017 г. Тази и още много други снимки можете да свалите от сайта на DSCOVR EPIC: https://epic.gsfc.nasa.gov. Но, разбира се, плоскоземците смятат, че тези фотографии са нарочно манипулирани от НАСА. Photo credit : NASA/EPIC 10 август 2017 г. 19:11 ч. Светослав Александров. Те са тук. Те са там. Те са наоколо. Те са сред нас. Може и вие да ги познавате, но изобщо да не подозирате, че са такива. Те са хората, които вярват, че Земята е плоска. Понякога събуждат сред другите подигравки, понякога недоумение, понякога дори съжаление. Но един човек обича тяхното обществено движение! Той се казва Крейг Фостър и е професор по психология. "Аз не вярвам, че Земята е плоска, но това не е изненадващо, имайки предвид моя бекграунд", пише той за Денвър Поуст. "Аз съм професор по психология, който изучава псевдонауката. Водя лекции за погрешимостта на човешката интуиция и съответстващата нужда от емпиричност". "Някой би могъл да си помисли, че не мога да кажа нищо положително за плоскоземците, които срещам над собствения си хоризонт. Не е така. Обичам плоскоземното движение", съобщава Фостър и подчертава: "Според мен плоскоземието не е заплаха за научния усет. Такава заплаха отдавна съществува и процъфтява. Вместо това движението на плоскоземците изобличава противоречията, които много хора проявяват, когато очернят вярващите в плоската Земя, но същевременно толерират или активно подкрепят други форми псевдонаука". Ето какви са противоречията според Фостър: 1. Конспиративни теории. Кръглоземците биха попитали: "Какво ще кажете за снимките на Земята, направени от космоса?". Плоскоземците биха отхвърлили тези доказателства като конспирация на НАСА. Това може да звучи като откачена параноя, но не е много по-различно от конспиративните теории в други сфери на псевдонауката. Обширните доказателства в полза на ваксинирането се считат за изфабрикувани от голямата фармацевтична индустрия. Обширните доказателства в полза на създаденото от човек глобално затопляне се считат за плод на конспирацията на политическите левичари с подкрепата на Грийнпийс. 2. Отрицание на науката. Плоскоземците не са единствени в това да отричат или да пренебрегват научните доказателства. Да, вярно е, че доказателствата срещу плоската Земя са особено силни. И въпреки това според Фостър е лицемерно да смяташ плоскоземците за "глупави" или "луди", когато същевременно подкрепяш целебните кристали, креационизма, антиваксърството, климатичното отрицание и т.н. 3. Образование и безпристрастност. Много гласоподаватели биха искали в учебните програми да влязат известни псевдонаучни теории като креационизма и отрицанието на глобалното затопляне. Те смятат, че предоставянето на различни гледни точки по даден въпрос е обективно и честно. Но по тази логика бихме могли да кажем, че плоскоземците също трябва да получат право да чуем и техния глас на фона на безсърдечните предразсъдъци на учените, които не са отворени към алтернативните начини на мислене. Фостър е категоричен, че жителите на САЩ сами нараняват себе си чрез подкрепата на едно или друго псевдонаучно течение, но плоскоземното движение дава възможност на страната да се поучи и да израсне над заливащите вълни от псевдонаука. "Не съм особено притеснен от плоската Земя", пише Фостър. "Притеснен съм, че нашата стара Земя ще се превърне в неваксинирана парникова Земя. Биме могли да подсигурим здравето на Земята като признаем, че плоскоземците не са сами в разпространяването на научно недоказуеми твърдения. Податливостта към псевдонаука е човешка черта. Но заедно бихме могли да регулираме проблемите, породени от тази податливост, като подкрепим автентичното научно образование и прегърнем ефективните начини на научна обосновка". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1867-2017-professor-loves-pe-movement

Между другото чакам малко повече информация за Иван Вазов. Преди време един човек ми разказваше разни неща за него и Евгения Марс.. откъде-накъде по-невероятни. Дали са истина, не знам?!

Покрай тая дискусия знаете ли какво си мисля? За един извод, до който стигнах след дълги години писане на статии, издаване на книги и т.н... Литературният талант НИКОГА няма нищо общо с характера на човек и дали той е добър и мил или не. Никога. Има хора, с които ще се намразиш и никога няма да ги разбереш, но са гении.

Роскосмос показа първата снимка, заснета от новия спътник Канопус В-ИК в инфрачервения диапазон 8 август 2017 г. 14:00 ч. Днес Роскосмос показа първата снимка, направена от "Канопус В-ИК" в инфрачервения диапазон (източник). "Канопус В-ИК" беше изстрелян на 14-ти юли от космодрума Байконур с ракета-носител "Союз-2.1а" и ускорителен блок "Фрегат". Възможностите на спътника да снима в инфрачервения диапазон осигурява на Русия способност да локализира горски пожари. Горите заемат много голяма част от територията на страната и до този момент не е имало ефективно решение за бързото откриване на пожари и тяхното потушаване. Заедно с "Канопус В-ИК" бяха изведени и 72 малки спътника, сред които е първият групово финансиран спътник от руски ентусиасти "Маяк". Той трябваше да разгърне гигантско огледало в космоса и да стане най-яркият спътник в орбита, но по последна информация разгръщането на огледалото не е станало по план и поради това спътникът е по-блед от очакваното. Снимка, направена от "Канопус-В-ИК" в инфрачервения диапазон. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1866-2017-kanopus-v-ik-first-ir-photo

Отбелязваме 40 години от изстрелването на Вояджър 1 и 2 - най-далечните и най-дълго функциониращите апарати на НАСА Космическите апарати "Вояджър" - общ вид. Image credit : NASA 8 август 2017 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Най-далечните и дългоживущи космически апарати на НАСА "Вояджър 1" и "Вояджър 2" навършват 40 години от изстрелването си този август и септември. Въпреки дългото разстояние и въпреки че са изминали цели четири десетилетия от началото на мисията, те продължават да комуникират със Земята и да изпращат ценна научна информация за външната структура на Слънчевата система и междузвездното пространство. Но проектът "Вояджър" не просто е обогатил науката, не само е вдъхновил поколения от изследователи, но е повлиял и земните култури и изкуство. Всеки от "Вояджър"-ите носи на борда си по една Златна плоча със записи на звуци, снимки и съобщения към извънземните цивилизации или към бъдещите хора, които ги открият. Сред записите е и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Пръв е изстрелян "Вояджър 2", на 20-ти август 1977 година. "Вояджър 1" полита по-късно, на 5-ти септември 1977 г., но изпреварва "Вояджър 2" и през 2012 година се превръща в първия апарат, построен от човешка ръка, навлязъл в междузвездното пространство. Понастоящем е и единственият междузвезден апарат на човечеството. "Вояджър 2" все още не е в междузвездното пространство (очаква се това да стане до няколко години), но е единственият космически апарат, който е посетил едновременно всички планети от външната Слънчева система - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Уран и Нептун все още не са били посещавани от други апарати освен "Вояджър 2". Многобройните открития на "Вояджър"-ите включват: първи действащи вулкани на обект извън Земята (на юпитерианската луна Йо), океан под повърхността на Европа, атмосфера, подобна на земната на сатурновата луна Титан, ледени гейзери на луната Тритон на Нептун. Днес "Вояджър 1" се намира на близо 21 милиарда километра от Земята, а "Вояджър 2" - на близо 18 милиарда километра. Това са невъобразими разстояния, но бездната между звездите е още по-голяма. При текущата скорост апаратите ще посетят друга звезда най-рано след 40 000 години. Но още до няколко десетилетия ще са замлъкнали. Всеки от "Вояджър"-ите притежава три радиоизотопни термоелектрически генератора, които използват топлинната енергия от разпада на плутоний-238. Всяка година мощността отслабва с около 4 вата на година. Вероятно последният научен инструмент ще трябва да бъде изключен преди 2030 година. Истинско предизвикателство е за НАСА да работи с толкова древни от съвременна гледна точка космически апарати. Бордовите инструменти са стари, компютрите са стари и агенцията се осланя на опита на бивши инженери, както и на документи, написани преди десетилетия, описващи отдавна забравени команди и софтуер. През 2015 година (източник) НАСА спешно търсеше специалисти, които могат да пишат на асемблер и на FORTRAN, тъй като тогава се пенсионира Лари Зотарели - последния инженер от първоначалния екип на "Вояджър". За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1865-2017-40-years-voyager

Саботаж на работния процес в компания за алуминий може да е довел до загубата на две климатични мисии на НАСА Изстрелването на мисията OCO през 2009 година, което завърши с провал. Photo credit : NASA 5 август 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. През 2009 година НАСА изстреля мисията OCO, която трябваше да изучава връзката между въглеродния диоксид и глобалното затопляне. В хода на полета обтекателят на ракетата не се отдели от спътника и това доведе до авария и загуба на OCO. Две години по-късно, през 2011-та, НАСА се опита да изстреля още една климатична мисия - Glory. Възникна идентичен проблем - обтекателят не се отдели по план и спътникът изгоря в атмосферата. Повечето критично мислещи хора сметнаха, че става въпрос за ужасно съвпадение. Други обаче не бяха убедени - те заключиха, че загубите на две климатични мисии по един и същ начин са твърде подозрителни, за да са случайни. Днес, няколко години по-късно, се появяват доказателства, че има вероятност наистина да не става въпрос за случайност, а за сериозни и злоумишлени действия в една компания, която доставя алуминий за НАСА. Новината беше съобщена от авторитетния сайт НАСАУоч (източник), които се позовават на The Oregonian (източник). НАСА разследва авариите от 2011-та до ден днешен. Миналата седмица случаят доби неочакван обрат, след като ръководител на фирмата Sapa lab се призна за виновен. Дени Бейлиъс потвърди, че в продължение на 13 години е фалшифицирал лабораторни резултати от изследвания на продукти на Sapa и също така е давал заповеди на работници да постъпват по същия начин. Sapa е световен доставчик за алуминий. Печалбата за 2016-та година възлиза на $6.7 милиарда и осигурява работа за над 22 000 души в 40 държави. Компанията е основана в Осло, но стъпва на американския пазар през 2000 година, когато закупува бившата корпорация Anodizing Inc. Бейлиъс по това време работи в Anodizing, а след това преминава на щат в Sapa, като от 2002 година влиза в лабораторията за изпитанията на продукти. Съгласно съдебните документи скоро след това Бейлиъс получава инструкции от шефовете си как да манипулира резултатите от изпитанията. През следващата година той самият става шеф на лабораторията. И оттам насетне в продължение на цели 12 години Бейлиъс институционализира практиката да прикрива лошите резултати и да ги заменя с неточните числа. По принцип алуминият, който не премине изпитанията, трябва да бъде предаден за скрап. Но сега Бейлиъс призна, че тази практика не се е спазвала. Ако съдът го обяви за виновен, той може да лежи 20 години в затвора. Според The Oregonian грубите нарушения в Sapa никога нямало да бъдат открити, ако не е бил провалът на климатичната мисия на НАСА Glory през 2011 година. Разследващият Уейд Крийгър от директората на НАСА за инспекции започнал да притиска Sapa за отговори, след като открил манипулациите с числата. Ръководството на НАСА е било шокирано да научи, че съществува вероятност да има връзка между провалените полети и мошеничеството. "Бих бил много ядосан да разбера това", призна Брайън Фофоул, полетен директор на Glory. "Хората в НАСА бяха съкрушени. Те са вложили живота си в тези мисии". Въпреки че това е неприятна история, не е задължително да има мащабна конспирация, както някои хора биха си помислили. Може би ситуацията е сходна със загубата на руската мисия до Марс "Фобос-Грунт" през 2011 година, когато разследването разкри, че са използвани конвенционални електронни компоненти, които не са сертифицирани за космически полети. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1863-2017-nasa-climate-missions-sabotage