SAlexandrov

СпейсЕкс проведе статично изпитание на ракетата, която ще изстреля спътника BulgariaSat-1 Снимка от днешното огнево изпитание на ракетата "Фолкън 9", която следващата седмица ще изстреля BulgariaSat-1. Photo credit : SpaceX 16 юни 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс проведе статичен огневи тест на ракетата "Фолкън 9", която другата седмица ще трябва да изведе в космоса първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. Това ще е вторият път, при който ще бъде изстреляна вече използвана ракета "Фолкън 9". За пръв път ракета "втора употреба" на СпейсЕкс летя повторно в края на март, когато изведе успешно в орбита спътника SES-10. Изстрелването на BulgariaSat-1 засега е предвидено за 19-ти юни, като стартовият прозорец се открива в 21:10 ч. българско време и продължава два часа. Първоначално стартът беше назначен за 15-ти юни, но поради непредвидени обстоятелства беше отложен двукратно, първо за 17-ти, а сега - за 19-ти, в понеделник. В случай че настъпи още някое неочаквано отлагане, има резервен прозорец на 20-ти юни, във вторник, пак в 21:10 ч. българско време. Изстрелването на спътника BulgariaSat-1 ще бъде осъществено от историческата стартова площадка 39А, от която на 16 юли 1969 година е изстрелян космическият кораб "Аполо 11" с астронавти Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс. В рамките на тази мисия Армстронг и Олдрин извършват първото пилотирано кацане на Луната. Днес СпейсЕкс използва площадката посредством 20-годишен договор за наем с НАСА. BulgariaSat-1 е построен на базата на платформа SSL 1300 и е създаден за нуждите на Булсатком от американската компания Space Systems Loral (SSL) - един от водещите производители на изкуствени спътници. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1811-2017-falcon9-static-test-bulgariasat

Ето интервю с хората от Space Sling : http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/na-krachka-ot-nauchen-probiv.html

Отломки от изстреляната вчера ракета Союз довели до пожар, има загинал човек 15 юни 2017 г. 11:30 ч. Роскосмос оповести днес (източник), че след успешното изстрелване на ракета "Союз 2-1а" вчера с товарен кораб "Прогрес", отработените степени паднали в степите на Казахстан, както се е очаквало. Но поради сложни метеорологични условия, изразяващи се с високи температури от 34 oC и ветрове със сила 15 м/сек, в безлюдните местности на степите възникнал пожар. Няма заплаха за населението и пожарът е потушен. Но за съжаление в процеса на гасене загинал едни човек, служител на "НПО Машиностроения" (предприятие, което не е част от държавната корпорация "Роскосмос"). Служителят е бил в моторно превозно средство "Камаз", което било обгърнато от пламъците. От Роскосмос изразяват съболезнования на близките. Снимка от изстрелването на 14-ти юни. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1810-2017-soyuz-rocket-fire-one-person-dead

УСПЕХ! Ракета Союз-2.1а с товарен кораб Прогрес МС-06 излетя от Байконур! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 14 юни 2017 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Днес в 12:20 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя успешно космическата ракета "Союз-2.1а" с товарен космически кораб "Прогрес МС-06". Осем минути и 48 секунди от началото на полета корабът благополучно се отдели от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет в околоземна орбита. "Прогрес МС-06" ще лети към "Международната космическа станция" в продължение на два дни и няма да се използва експресен шестчасов маршрут. Ако всичко мине по план, на 16-ти юни корабът ще се скачи към модула "Звезда" от руския сегмент на станцията. На борда пътуват 2.5 тона храна, гориво и провизии за астронавтите и космонавтите от "Експедиция 52", както и наноспътниците "Танюша-ЮГЗУ", "Сфера 53" и "ТНС-О №2". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1809-2017-14-june-progress-launches

Сър Ричард Брансън за плановене на Върджин Галактик: пилотиран космически полет най-късно през декември, и още... Снимка от изпитателния полет на 1-ви юни тази година. Photo credit : Virgin Galactic 13 юни 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. След катастрофата на първия "СпейсШипТу" в края на 2014 година, която отне живота на Майкъл Олсбъри, частната компания Върджин Галактик престана да дава график кога да очакваме първите пилотирани космически полети. "Ще летим, когато сме готови. Не правим предсказания" беше мото, което се следваше съвсем доскоро. Но явно тази епоха приключи. На 6-ти юни в списание British GQ беше публикуван откъс от интервю със сър Ричард Брансън. Цялото интервю ще излезе следващия месец. Откъсът обаче дава отговор на някои от най-важните въпроси, които космическите ентусиасти си задават. Кога да очакваме първия космически полет? "Според програмата ние ще трябва да сме провели тестови полети в космоса до декември, стига да няма никакви неуспехи между тогава и сега". Брансън казва, че ще е "много разочарован", ако лично той не лети в космоса следващата година и се надява, че ще стане по-рано, отколкото през късните етапи на 2018-та. По думите на предприемача, най-вероятно първоначално ще лети сам, без децата си, тъй като наскоро са станали родители. Какво би станало, ако има още някоя авария? Напомням, че аварията през 2014 година беше причинена от грешка на пилота Олсбъри. Ето какво казва Брансън: "Не можем да гарантираме, че няма да има друга авария и не можем да гарантираме, че следващата авария няма да е по технически причини. Как бихме постъпили, ако това се случи? Как ще се чувстваме? Ще трябва да погледнем назад и да решим на момента. Но аз не съм от тези, които се отказват. По време на моите опити с балони ние имахме много катастрофи, но продължавахме напред. Така че моят инстинкт е, че каквото и да се случи, ще продължим докато успеем". Ричард Брансън, също както Илон Мъск, е правил многократно несбъднати предсказания, които са били поразявани от фалстартове и отлагания. Истинският въпрос е: може ли Върджин Галактик наистина да изпрати човек в космоса до края на 2017-та, каквито са очакванията? Според Дъг Месиър, космически журналист от Параболик арк (източник) това е напълно възможно. Но зависи колко агресивно Върджин Галактик ще следва тестовата си програма и колко на брой тестови полета компанията иска да проведе. Провеждането на изпитателни полети е взискателен и труден процес, по време на който трябва да бъдат открити всички дефекти на новата летяща машина. Тези дефекти могат да убият човек и целта на тестовете е те да бъдат открити, без да се стига до това. Навремето бойният самолет F-100 е бил въведен в експлоатация независимо от можеството доказателства, че е нестабилен. Много тестови пилоти загинали, включително главният пилот на предприятието, след което самолетите били принудително изведени от полети, докато бъдат модифицирани. В случая с Върджин Галактик, очаква се корабът "СпейсШипТу" да превозва милионери и милиардери до космическото пространство - при това някои от тях са доста известни лица. Но нека да дадем възможност на Ричард Брансън да помечтае. От края на 2016 година до началото на юни тази година бяха проведени девет изпитателни полета, от които пет включваха свободно планиране. Всички полети бяха успешни. Изглежда, че компанията вече се придвижва към най-важната порция от изпитанията, при които ще бъде задействан ракетният двигател на "СпейсШипТу". Може би до края на лятото или през есента пилотите ще започнат да летят с този ракетен двигател и някои от тях дори ще стигнат до космоса. Ще видим... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1808-2017-richard-branson-predictions-and-claims

На 29-ти май спътникът на НАСА Aqua засне цъфтежа на фитопланктон в Черно Море! 13 юни 2017 г. 12:30 ч. На 29-ти май спътникът на НАСА Aqua събра интересни данни за състоянието на фитопланктона в Черно море. Данните бяха окомплектовани в показаното по-долу съставно изображение. Фитопланктонът представлява малки, микроскопични организми, които сами изграждат своята храна посредством слънчева светлина и разтворени във водата вещества. Реките Дунав и Днепър редовно доставят минерални соли в Черно море. Фитопланктонът представлява храна за риби, морски мекотели и други организми. Но понякога възникват големи цъфтежи, които водят до еутрофикация - намалено количество кислород във водата и като резултат морският живот започва да измира. В Черно море се срещат коколитофори - микроскопичен планктон, чиито клетки са покрити с плочици от бял калциев карбонат. Когато агрегират в големи количества, тези отразяващи слънчевата светлина плочици са ясно видими от космоса като "побеляла" вода. Според Норман Къринг, океанолог от центъра на НАСА Годард, не всички цъфтежи водят до подобно "побеляване" на водата. Например кремъчните водорасли, които също "цъфтят" в Черно море, могат да доведат до потъмняване. Източник: НАСА Image Credit: Norman Kuring, NASA’s Ocean Biology Processing Group http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1807-2017-29-may-aqua-image

Това е така, но само и единствено в англоезичния свят, където някои фактори като завист примерно престават да играят именно заради големината на англоезичния свят Един известен учен в САЩ дори, ако си съгради име на популяризатор, ще привлече повече внимание в университета в съседния щат. Ако не, навсякъде другаде, тъй като английският език е основен, на който се пишат научните статии. Но ако каузата ти е да популяризираш наука в България на български език, популяризацията може да ти донесе в някои случаи дори повече вреди. Ако трупаш популярност, непременно ще се сблъскаш с отношението "тоя на какъв се прави", "има се за велик". Фундаменталният проблем на българското общество са клановите отношения. Отношенията "аз на теб, ти на мен". Вярно е, че цитатите са важни за научното израстване на човек, но ако някой реши, че няма да те цитира, той просто няма да те цитира и толкоз. И обратно, друг човек ще цитира свой приятел, дори и да няма съществен принос за публикацията. И това не е само в академичната сфера, оттук идват всички беди относно липсата на реформи - че няма лустрация, че прокуратурата не се пипа и т.н.

Не знам дали си наясно, но на никой учен не му плащат, за да популяризира наука сред широките маси. Обучение на студенти, дипломанти, докторанти - да. Но масова популяризация - не. Някои от нас се занимаваме с популяризиране на наука. Правим го съвсем доброволно и никой не ни плаща затова. И пак повтарям - това е изключително неблагодарно занимание. Не бих казал, че има капчица надменност в това. Тези от нас, които го правим, искаме да научим хората. Но отново подчертавам : много от хората не желаят да се научат. Те си имат определен светоглед, определени виждания и отказват да приемат някакво по-различно познание.

Образованието само по себе си не прави човека лош. Това, което прави образованието, е да развие логиката и като резултат човек започва да взема решения по-скоро на рационално ниво, отколкото на емоционално. Но ако вземам рационални решения, непременно постъпвам по различен начин от масата хора, тъй като широката народняшка общност разсъждава емоционално. Хората по подразбиране смятат, че понеже чувстват как да постъпят, чувството им е нещо добро и ако аз не го зачитам, значи съм лош човек. Това обаче не значи, че нямам своите добри мотиви и своите притеснения за света. Едно от нещата, които ме притесняват, е именно тази заливаща народнящина, която вече започва да се простира до опасни нива в медиите и в политиката. Ученият не робува на това, което другият чувства, че е правилно. Ученият се интересува единствено от истината. При това истината такава, каквато е, а не такава, каквато се харесва на другите. Понеже истината много често не се харесва на другите, резултатът е бавен обществен отговор към новите открития, към новите начини на мислене и дори се появяват движения, които целят да накажат учения.

Никой не е казал, че само елитът "става", а останалите - не. Никой не защитава тази теза. Един обикновен човек от народа, стига да иска, може да седне на трибуквието, да чете и да се образова. Когато е добил нужното образование, той вече може да се изявява като експерт. Хубаво споменаваш това за квадратната и плоската земя. Днес всеки неизкушен от науката, както пишеше някъде в линковете по-горе, има мнение за формата на Земята, за ГМО, ядрената енергетика и за еволюционната теория. Но никой от тези лаици не може да даде становище за изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс, нали Разлика обаче между изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс и останалите въпроси обаче няма. При всички случаи се изисква компетентност. И тъй, не става въпрос за това, че не-елитът едва ли не пасе трева. Става въпрос за това обикновеният представител на стадното мислене да не се изявява като пастир

Работата е там, че истинските гении се срещат много рядко. Изключително рядко - единици са не за България, а в световен мащаб. А непризнатите гении, които цял живот ги тъпчат и получават признание късно, обикновено след смъртта си, се срещат още по-рядко. Истински непризнат гений за родните ширини е бил Христо Ботев. Човекът е написал всичко на всичко 20 стихотворения, между които и онова, в което се казва : "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани". И са уникални за българската литература. Получил е своето признание дълги години след Освобождението. Но Ботев е един за поколения наред. За сметка на това светът е пълен с непризнати претенденти за слава. Винаги ги е имало тези неоценени, не особено надарени люде. Няколко години преди Иван Вазов да напише "Под игото", в България се чете произведението на Нягул Семков "Ничтожна фамилия и въздушна природа". Безспорно уникална космология, в която се търсят отговорите на екзистенциални въпроси като "Защо има человек нос и текат саполи?" Препоръчвам на всеки самороден талант да прочете тая книжчица. Освен това непризнатите гении са почти винаги в сферата на изкуството. Не се е появил все още този, който е счел всички предходни учени за некадърници, отрекъл е постигнатото от тях и същевременно е открил нещо велико. Исак Нютон е казал "Дори и да съм видял нещо повече, то е, защото съм стоял върху раменете на гиганти". Галилео Галилей също не е самоук отрицател на всичко останало, той е завършил в университета в Пиза и е изчел доста философии, преди да стане откривател. От един век насам е пълно с хора, които отричат Айнщайн. Най-често това са хора без физично образование, самоуки, които само претендират, че са получили прозрение. Независимо от това те пълнят дискусионните форуми с глупостите си. Даже наскоро Наука Офнюз даде поле за изява на един такъв ( http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chitatel-na-Nauka-OFFNews-Ajnshtajn-ne-e-prav-Eto-zashto_38870.html плюс отговор тук: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizik-ot-SU-Garazhnite-genii-gubiat-i-tazi-bitka_38879.html ) А сега с идеята, че Земята е плоска и че правителствата крият, разбирам, че има нов вид гении, които са достатъчно компетентни, че да отрекат не само Айнщайн, но дори Нютон, Галилей и Коперник. Честито! Добре че има Фейсбук и Ютуб, за да ги пълнят с простотиите си. Навремето Божан Божков, мой приятел и физик, нарече такива хора "гаражни гении". Между другото има си научно обяснение защо има посредствени хора без особен талант, но с голямо самочувствие - нарича се ефект на Дънинг-Крюгер.

И НАСА, и Европейската космическа агенция (ЕКА) го правят. В сила са правила, които задължават абсолютно всички ръководители на космически мисии в рамките на шестмесечен период да архивират всички събрани научни данни от всички инструменти, и да ги качват в публичното пространство. Това правило се спазва толкова стриктно, че ако някой се мъчи да го заобиколи, следват страховити скандали. Както беше с Розета и камерата Озирис през 2014 година. За планетарните мисии архивът на НАСА е ето тук: https://pds.nasa.gov Така че космическите агенции го правят. Категорично. Налагат това правило, колкото и да не се харесва на някои стиснати ръководители на мисии, които искат да държат данните за себе си завинаги. Но дали вярваш на тези данни, дали ги считаш за меродавни, дали си подозрителен към тях - това не е проблем на агенцията. Всеки човек има право дали да вярва на предоставената информация или не. Те ти казват, ти не им вярваш - това не е проблем на агенцията. Проблемът, както се казваше едно време, е в твоя телевизор

Тук не става въпрос за това. Надявах се, че няма да се стига до тази точка, но... Когато става въпрос за академичната общност, за учените и за консенсуса, до който се стига, нещата би трябвало да са ясни - това са представители на обществото, които са натрупали много по-голямо количество знание от голяма част от хората и поради това тяхното мнение би следвало да е по-меродавно. Сега - говоря за себе си. Пожертвал съм твърде много, за да стигна до нивото, на което съм. Когато аз се готвих сериозно за олимпиади (за да представям училището си и да мога да следвам по-нататък във ВУЗ), някои ми се смееха. Те предпочитаха да ходят на купони и да ритат топка навън, докато аз седях вкъщи и поглъщах цели учебници и научни статии. По-късно, когато влязох във ВУЗ, същото. Пожертвах голяма част от времето си, влагах емоции и нерви. Много безсънни нощи съм прекарвал, за да си взема всичките изпити и да успея да придобия основните образователни и научни степени - бакалавър, магистър и доктор. Всичко това ми костваше не просто свободно време, което бих могъл да прекарам със съпругата си - но напрежението и нервите оставиха завинаги отпечатък върху здравето ми. Този отпечатък никога няма да се заличи. Никога не съм съжалявал за жертвите, които съм направил във връзка с образованието и развитието си. Това е бил моят избор, нося своя кръст и вървя по своята Голгота. Но нека никой да не ме убеждава, че онзи, другият, който не е пожертвал същото, което и аз, който, вместо да учи, е ритал топка в междучасията, който, вместо да си скъсва задника по време на сесия, ходи да пие в местната кръчма и влачи изпити десет години занапред, онзи, другият, който е останал със средно образование, онзи, другият, който дори няма средно образование... Онзи, другият, който утре ще гласува заедно с мен на референдума и неговият глас ще се счита за също толкова важен, колкото и моят! Нека никой да не идва при мен и да се прави, че има правото и претенцията да продава краставици на дърт краставичар... и да ми настоява, че неговото мнение е също толкова ценно и важно, колкото моето. Това никога, никога, НИКОГА няма да стане. Поел ли е толкова усилия да натрупа познания, колкото аз съм поел? Направил ли е толкова жертви, колкото и аз? Потил ли се е по цели нощи, за да си научи уроците за утрешния изпит? С какво право ти, о, човече, настояваш твоето мнение да се зачита по същия начин, по което се зачита и моето мнение. "Не, ти нямаш право на мнение!" - статия на Ваня Милева за ОФНюз. Линк: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Ne-niamate-pravo-na-mnenie_28.html И прави две уточнения. На първо място: Какво се разбира под "право" на мнение? Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят каквото си искат, независимо дали е вярно. Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до известна степен (език на омразата, военни тайни и т.н) , но никой не може да ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението ви е било опровергавано. Но ако "право на мнение" означава за вас "за се разглежда възгледа ви по презумция като равноправен кандидат за истина" това няма да стане. Защото има разлика между "свободата на изразяване" и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива. Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне "и на другата гледна точка" е грешка, при положение, че "другата страна" няма равна компетентност по въпроса. Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за "точно, справедливо и балансирано представяне на мненията" "Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който само една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука." Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдума за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.

Вярно е, че НАСА като правителствена агенция вероятно не би заела подобна позиция публично. Това не би попречило на отделни лица да вземат публично становище доста остро. Като например Нийл Тайсън, който миналата година доста остро се включи в един дебат специално за плоската земя. Иначе аз си спомням едни времена, когато т.нар. "лунна конспирация" беше популярна. Беше 2001-2002 г., когато излезе онова филмче на Фокс ТВ, че всичко от мисиите Аполо било заснето във филмово студио. Тогава НАСА замалко не финансира журналиста Джим Оберг (иначе много свестен човек, с когото лично аз си пиша от време на време) да напише книга, оборваща безумната коспирация. Много други журналисти изригнаха и казаха - защо изобщо НАСА си губи времето да оборва конспирации, вместо да се занимава с реалното изучаване на космоса? Оттогава насам НАСА прави единственото нещо, което може да прави относно псевдонауката, конспирациите и изчанчените теории - просто не им обръща внимание. И на агенцията не й пука особено кой какво мисли за формата на земята. Иначе безспорно има конфликт между "лаиците" и "елита". Моето лична политическа позиция по този въпрос е ясна - аз съм привърженик на идеята, че трябва да има елити. Смятам, че има нужда не само от научен елит, но и от аристокрация и дори от монархия. Категорично съм против народнящината и популизма, който докарва такива като Тръмп и Борисов на власт.

Аз влязох в сайта и веднага видях Земята Възможно е да си случил на прекъсване. Но тогава въпросът ми би бил : откъде-накъде прекъсването на сигнала е доказателство, че има някаква конспирация във връзка с формата на Земята? Вчера вкъщи на два пъти ми прекъсна интернет - нима това е доказателство, че интернет не съществува? Друг е въпросът, че е далеч по-трудно да осигуриш постоянна връзка с една станция, която непрекъснато е в движение около Земята, отколкото с wi-fi рутера в съседната стая Но да си дойдем на думата: Отговорът на твоя въпрос е, че Земята, нейната ротация, нейното обикаляне около Слънцето, всичко това са неща, които са известни на човечеството от няколкостотин години - при това са доказани още преди началото на космическата епоха. А след като хора могат да летят в космоса, до този момент в орбита са били над 500 души. Всички те са видели, че Земята е сферична. Някои от тези астронавти са и учени и те участват във формирането на научния консенсус. Но ако въпросът ти е: "Защо няма камера, която да докаже веднъж завинаги формата на Земята и нейните характеристики пред лаиците, обикновените хора, тези, които не принадлежат на елита?", отговорът е брутално прост: На НАСА, ЕКА, Роскосмос и космическите агенции въобще не им пука и не дават пет пари какво мислиш за формата на земята и световните заговори. Не им пука нито за теб, нито за останалите фенове на изчанчените конспирации. Не им пука, отказват да се занимават с конспиративисти и въобще няма да монтират камера на Луната, само за да те убедят, че Земята е сферична. Причината за това е, че ако си решил да вярваш в едно нещо, твоята вяра никога няма да се промени, каквито и доказателства да ти се представят. Ето ти елементарен пример: ти смяташ, че сигналът от МКС, който трябва да предава на живо картина от Земята, трябва да е непрекъснат, изряден и всяко прекъсване е доказателство, че има нещо гнило. Но ако картината наистина беше изрядна, нямаше прекъсвания, и всичко беше изрядно, други привърженици на конспиративните теории щяха да кажат: ама чакай, то това видео и тези снимки са твърде ясни. Понеже са толкова ясни, не е ли подозрително, мирише ми на манипулация? Конспиративистите са толкова убедени в безумните си вярвания, че ако вземеш един конспиративист и го завлечеш насила в ракета и го изстреляш, за да види истината за формата на Земята, той пак няма да повярва и ще каже, че му въртиш номера. Това е ситуация, от която не можеш да се измъкнеш. И затова космическите агенции отказват да спорят с идиоти. Защото, ако спориш с идиот, шансът този идиот също да спори с идиот е много голям Но да си дойдем на думата... ЗАЩО НЯМА КАМЕРА НА ЛУНАТА? Вече ти беше обяснено много пъти в този форум, че монтирането на камера на Луната е изключително трудно и дори и да се направи, тя много трудно би оцеляла през 14-дневната лунна нощ, когато температурите са минусови. В края на 2013 година китайците пратиха апарат на Луната и след първата лунна нощ камерата се скапа. Днес е оцелял само UV-телескопът. Но истинският въпрос е: КАКВА Е ПРАКТИЧЕСКАТА НУЖДА ОТ ТОВА ДА БЪДЕ МОНТИРАНА КАМЕРА НА ЛУНАТА? Ще подчертая - практическа нужда да има камери, които снимат Земята, има. Има камери на МКС, на спътниците, обикалящи около Земята, на геостационарните сателити. Всички те снимат, предават информация с практическа стойност, ако ще да е за прогнозата за времето. Но тези спътници не се намират на Луната, те се намират на много по-подходящо място - в орбита, откъдето да се снима Земята е много по-лесно. Няма никаква практическа нужда да се монтира камера на Луната, която да предава снимки на Земята в реално време. Ако имаше, военните отдавна да са го направили. Както казах- убеждаването на конспиративни идиоти не е практическа нужда. То е обречена кауза.

Ами ако ние никога не заселим космоса? Концепции за такива колонии в космоса съществуват от 70-те години на миналия век, но днес изобщо не сме се приближили към тяхното създаване. Photo credit : NASA Ames/Rick Guidice 11 юни 2017 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Какво би било ако ние никога не успеем да заселим космоса? Една мечта лъжа ли е, ако тя никога не стане реалност? Космическият журналист и писател Дуейн Дей написа подробна статия по тези въпроси на 1-ви май за електронното издание The Space Review. Разбира се, думата "никога" е твърде силна, затова той предлага да я дефинираме като един човешки живот плюс известен период отгоре - да кажем, до края на този век. Какво би било, ако човечеството не успее да се засели където и да е в Слънчевата система - нито на Луната, нито на Марс, нито в открития космос в рамките на този период? Има ли това някакво значение? Има ли смисъл за хората, които в днешно време се интересуват от заселването на космоса? Биха ли зарязали своя ентусиазъм? Според Дей вярата в заселването на космоса има много общи характеристики с религията. Тя е базирана най-вече на емоцията, макар че много от привържениците й твърдят, че е основана на логика. Нещо повече - някои от характеристиките на тази верска система наподобяват култовете. Едно от най-изненадващите неща за култовете, които определят дати и пророчества за края на света е, че несбъдването на едно такова пророчество не води до унищожаването на култа и дори, парадоксално, може да има обратен ефект - то може да съживи верните и да усили тяхното посвещение. Всичко това се случва по много различни начини, но чест мотив е вярата, че членовете на даден култ са предотвратили или по-скоро са отложили идването на края на света. Без да вземаме тази аналогия твърде присърце, ние все пак бихме се запитали - защо идеята за заселването на космоса продължава да съществува от много десетилетия насам и защо тя продължава да има своите последователи въпреки факта, че не са направени съществени крачки напред в осъществяването й? Дуейн Дей ни напомня, че концепцията за космически колонии се появява още в началото на 20-ти век, но става по-популярна през 50-те и 60-те години. Това съвпада с епохата след края на Втората световна война и усилването на влиянието на САЩ, както и обществената увереност в американските научни, икономически и културни способности. Например още вторият епизод на "Стар Трек" през 1966 г. ни показва такава колония. Но чак през 70-те години определени писатели и мислители започват да изучават възможността да се построят действителни колонии в космоса или на повърхността на Луната. През 1976 година Джерард О'Нийл публикува книгата "Горната граница: Човешки колонии в космоса". Тя е последвана през 1977 година от две други книги - "Космически колонии" на Стюарт Бранд и "Колонии в космоса" на Т.А. Хепенмайер. Американците нямат проблеми с концепцията за космическа колонизация, тъй като колониалният опит на страната е в далечното минало и се разглежда позитивно като прелюдия към създаването на американската нация. Но много други части от света имат лошо отношение към "колониализма" и го виждат като експлоататорско общество, в което хората са страдали до 70-те години на миналия век с продължаващи ефекти и в настоящето. Но предвижданите тогава космически колонии никога не стават реалност. За тези от нас, които не сме били родени през 70-те и 80-те години на миналия век, ни е трудно да направим смислено сравнение, но ентусиазмът, който хората са изпитвали тогава, е бил сходен с този на хората в днешно време, които вярват, че Марс Уан ще установи колония на Червената планета или на тези, които смятат, че Илон Мъск ще направи своята Междупланетна транспортна система и ще започне да изстрелва хора, които ще построят градове на Марс. Много ентусиасти тогава също са вярвали, че космическата совалка на НАСА ще направи полетите рутинии, лесни и евтини, както и че обикновените хора скоро ще пътуват в космоса и ще създават индустрии, инфраструктура и градове. Ранните представители на "Обществото Л5" са били изключително активни и са вярвали, че големите космически станции ще са факт само след няколко десетилетия. Ако по това време сте имали възможност да им зададете анкета, повечето от тях биха очаквали станциите да са налични до началото на 21-ви век - т.е. днес. Ранният ентусиазъм за космическото заселване е бил подхранван както от положителни, така и от отрицателни влияния. Една от причините, поради които О'Нийл и останалите като него са предложили идеята за космическото заселване, са били световните кризи, най-вече Петролната криза от 1973 година, която подбудила гледището, че САЩ трябва да търси енергийна независимост. Положителните фактори включвали вяра в американските технологически и културни способности и дори и когато Виетнамската война демонстрирала лимита на американската мощ, културата на САЩ все още била доминирана от оптимизъм и предприемачество. Със сигурност, пише Дей, несбъдването на пророчеството е довело до отлив на членовете. Някои хора вероятно са се отказали да мислят за космическото заселване, престанали да ходят на сбирките на "Общество Л5" и са си намерили други занимавки. Животът продължил. Но други са пренасочили своето мислене и своето творчество. Станало очевидно, че НАСА и космическата совалка нямало да ни дадат желаната космическа колонизация, така че започнали да търсят алтернативни идеи, технологии и оправдания, към които да закачат своите вярвания. Следващата вълна от вярващи в космическата колонизация, напомня ни Дей, била поета от Робърт Зубрин, който за кратко време и по доста шумен начин е бил включен в Международните конференции за космическо развитие, преди да създаде своето Марсианско общество през 1998 година. През по-голяма част от 90-те години Зубрин е говорил интензивно за човешкото заселване на Марс и така е набрал последователи. Подобно на ентусиазма през 70-те години, визията на Зубрин е била подхранвана както от положителни, така и от отрицателни фактори: вяра, че НАСА спира космическото заселване, съчетано с аргумент, че е възможно да се изпратят хора на Марс доста лесно с вече съществуващи технологии, както и с оптимизъм за предизвикателствата и човешкия дух. Но подкрепата за визията на Зубрин също спаднала с течение на времето, което е видно от все по-малката посещаемост на конференциите на Марсианско общество. Близо 20 години след основаването на Марсианско общество, ние все още не сме изпратили хора на Марс, а какво да кажем за колония... В началото на 21-ви век, продължава Дуейн Дей, на дневен ред била темата за космическия туризъм. Това започнало с дискусиите в края на 90-те за изпращане на туристи до руската станция "Мир", което кулминирало с действителното изпращане на Денис Тито до "Международната космическа станция" през 2001 година. Надпреварата X Prize приковала общественото внимание в началото на първото десетилетие на века и когато наградата била спечелена през 2004 година, космическият туризъм бил гореща тема в медиите и сред космическите ентусиасти. Но днес, повече от десетилетие и половина след като ентусиазмът достигнал до своята връхна точка, все още няма редовен космически туризъм. Нещо повече - всички космически туристи са летяли през предишното десетилетие. През настоящето десетилетие платени туристи няма. Освен това последната експериментална космическа станция на Бигълоу (която не е финансирана от НАСА) е била изстреляна през 2007 година. Да, все още има някакви съобщения и оповестявания, но и преди е имало оповестявания. Освен това е имало и някои технически спънки и лоши публични събития, като трагичния инцидент през 2014 година със "СпейсШипТу". През настоящето десетилетие космическият туризъм трябваше да бъде ежедневие, но седем години от това десетилетие са отминали и това все още не се е случило, а някои компании като Бигълоу и Върджин галактик са се ориентирали към други пазари като този на НАСА и на малките спътници. Към нито едно от двете неща ентусиастите от предишното десетилетие не биха гледали днес с ентусиазъм. Днес движението за космическо заселване се е прилепило към Илон Мъск и към неговите забележителни технически постижения, които карат хората да припадат. Речта на Мъск миналата година доказа колко ентусиазирани са някои хора за неговата визия за Марс: посетители се втурнаха в аудиторията в мига в който бяха отворени вратите и една жена от задаващите въпроси искаше да се качи на сцената и да целуне своя идол. Хората днес редовно твърдят, че цената за достъпа за космоса ще спадне драстично, което ще отвори космическата граница за всички нас. В реалността текущата отстъпка на СпейсЕкс за преизползваемите ракети е доста по-скромна. Ентусиастите също така допускат, че дори и предсказанието на Мъск за пилотирано кацане на Марс през 2024 година да е оптимистично, той със сигурност ще го направи, макар и няколко години по-късно. Така че вероятно ще видим хора на Марс до едно десетилетие, а няколко години по-късно ще започне конструирането и на колонията... Дуейн Дей ни напомня, че вече сме слушали всичко това и преди. Визията за космическо заселване от 70-те години все още не е реалност четири десетилетия по-късно, визията за заселването на Марс от 90-те години все още не е факт 20 години по-късно, космическият туризъм според визиите отпреди десетилетие и половина все още не се е случил. Имало е концепции, ентусиазъм и никакъв реален резултат. Но може би днес ще бъде различно, нали? Според Дуейн Дей думата "религия" може би не е много подходяща, за да се схване ентусиазма за космическо заселване. Трудно е да го наречем и "движение". Вероятно най-добрият термин е "забавление", като субкултура на фендъма за научна фантастика. Различно е от това да отидеш на кино и да гледаш Elysium с гигантската въртяща станция или The Expansion със своите колонии на Марс и в астероидния пояс. Това са пасивни дейности. До каква степен обаче да бъдеш активен означава да си реално "включен" в активностите за космическо заселване? Някой навремето забелязал, че повечето от хората, които играят лотария във времената, когато джакпотът е достигнал стотици милиони долари, знаят много добре, че няма да спечелят. Но да си купиш лотариен билет ти дава разрешение да фантазираш какво би станало ако спечелиш. Може би същото е валидно и за космическите ентусиасти, смята Дей - те участват, било то на конференции, било то като пишат в блога си, или просто като пускат безкрайни постове в дискусионните форуми и коментари, защото това им позволява да вярват, че мечтата им може да стане реална, дори и дълбоко в сърцата си да знаят, че няма да е така. Желанието да построиш един нов свят е важен аспект от космическия ентусиазъм, твърди Дуейн Дей. Винаги можеш да видиш кога в дадено есе някой есеист нагажда пилотираната космонавтика по начин, по който се вписва в неговата собствена визия за това кое е най-доброто. Това се случва дори въпросният есеист да не е квалифициран, за да вземе реални решения за животоподдържащите системи, космическата медицина и сключването на договори. Водопроводчици, програмисти и ортопеди, които упражняват занаята си през деня, вечерта сядат и пишат есета от по 10 000 думи, с които описват каква трябва да бъде космическата програма. Лесно е - започваме с отменянето на договора за открития космос, пренаписваме правилата за държавна придобивка и продължаваме с ученически сметки относно цените за изстрелвания и връщането на инвестиции. Всеки може да го направи и после да мрънка, че не се случва в реалността. Къде ще се намираме през футуристичната от съвременна гледна точка 2027-ма година? Ще се гонят ли хората около Марс? А през 2037-ма? Дори и за оптимистите е твърде оптимистично да очакват космическите колонии да са факт до 20 години... но ... какво би било ако нито един човек не стъпи на Марс до две десетилетия? Какво би се случило тогава? Тук Дей е категоричен: трябва да си спомним, че несбъдването на прогнозите за края на света рядко подкопава култовете и религиите, така че няма причина да смятаме, че ако космическата нирвана не се случи, това съществено ще подкопае вярата и ентусиазма за тази нирвана. Дори и тези бъдещи дни да не оправдаят очакванията на хората, които си мечтаят те да дойдат, едно нещо е сигурно - винаги ще ги има тези, които ще бленуват, че бъдещето на космическа колонизация е на ръба на осъществяването. Стига да почакаме още мъничко. И ето какъв е отговорът на въпроса според Дуейн Дей : Една мечта не е лъжа, ако тя не се случи. Това не е причината, поради която мечтите съществуват. За повече информация: The Space Review http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1806-2017-what-if-we-never-settle-space

Никой не твърди, че са били напразно. Но грешката ти е да мислиш, че снимките и видеоклиповете са най-важното нещо в тоя свят - което подсъзнателно всеки човек на съвременната епоха си го мисли, защото непрекъснато се снимаме, тагваме, отбелязваме се във Фейсбук и Туитър. В реалността Гагарин не е носил със себе си камера. Както в САЩ, така и в СССР са смятали, че камерите само ще разсейват астронавтите и космонавтите от сериозните им задължения. Почти са щели да пратят Аполо 11 без камера. Даже в днешно време летят мисии до други планети без камери - като MAVEN на НАСА до Марс и Скиапарели на ЕКА, пак до Марс. Не всичко в този свят се измерва с визуална стойност.

Защото Луната е най-малко подходящият обект, на който може да се монтира камера. Една лунна нощ продължава 14 дни и през това време температурите падат много под нулата. Искаш ли да разбереш какво се случва с електрониката? Сложи си лаптопа или телефона във фризера и ще видиш.

Не знам къде гледате, откъде черпите информация, кво четете, обаче нищо вярно няма в тия неща. Веднага намерих видео излъчването на живо: https://eol.jsc.nasa.gov/ESRS/HDEV/ Описание на HDEV експеримента - https://www.nasa.gov/mission_pages/station/research/experiments/917.html Това изречение, "Излъчването от МКС online става само когато космонавтите си почиват или спят", си го взел само от един сайт - UFO Post. А това е крайно ненадежден сайт. Все едно да цитирам Пик или Блиц. Пише си много ясно кога излъчването може да прекъсне - когато МКС загуби комуникация със Земята (случва се рядко) или когато екипът прехвърля излъчването от една камера на друга, или когато има профилактика. Сега си зяпам Земята от космоса в продължение на половин час и нямам никакъв проблем

Китай потвърди, че е дадено начало на предварителна подготовка за пилотиран полет до Луната 8 юни 2017 г. 20:30 ч. Първият китайски астронавт и понастоящем заместник-директор на пилотираната космическа програма на Китай Ян Ливей потвърди, че страната вече провежда предварителната подготовка за пилотирана експедиция до Луната (източник). Според Ян няма да отнеме много време проектът да получи официално одобрение и финансиране. Не се знаят много подробности относно това как Китай планира да прати човек до Луната, освен намерението спускаемият апарат и пилотираният кораб да бъдат изпратени до окололунна орбита поотделно. Не е даден и срок кога да очакваме полета. Със сигурност обаче той ще се случи след изпълнението на роботизираната лунна програма. Напомням на читателите, че до края на 2017 година Китай трябва да изпрати възвращаем роботизиран кораб, който ще вземе проби от лунната повърхност и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. А до края на 2018 година Китай трябва да проведе първото в историята на космонавтиката роботизирано кацане на обратната страна на Луната. До този момент нито човек, нито робот не е кацал в регионите, които не се виждат с просто око от Земята. Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1805-2017-china-preliminary-plans-moon-mission

Изстрелването на BulgariaSat-1 се отлага с два дни, спътникът ще лети най-рано на 17-ти юни 7 юни 2017 г. 08:05 ч. Статичното изпитание на ракетата-носител "Фолкън 9", която трябва да изстреля българския спътник BulgariaSat-1, ще бъде не по-рано от 13-ти юни, а самото изстрелване ще е не по-рано от 17-ти юни (източник). Първоначално стартът трябваше да е факт на 15-ти юни. Причината за промяната на датата е двудневното отлагане, което сполетя полета на космическия кораб "Драгън" в началото на месеца (от 1-ви за 3-ти юни). Отлагането беше по метеорологични причини и беше достатъчно да разстрои останалия график на СпейсЕкс. Спътникът BulgariaSat-1. Photo credit : CNW Group/SSL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1802-2017-bulgariasat-launch-net-june-17

Китайският телескоп, който се намира на Луната, все още работи - и може да работи още 30 години! Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences 7 юни 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. В края на 2013 година на повърхността на Луната кацна автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3". На борда на станцията е монтиран ултравиолетов телескоп. Днес, три години и половина по-късно, телескопът все още работи - и дори има потенциал да продължи да функционира още поне три десетилетия! Новината е споделена от сайта gbtimes, който се позовава на Уан Чжин от Националните астрономически обсерватории под шапката на Китайската академия на науките (КАН). Уан Чжин съобщава, че "Чанг'e 3" все още комуникира с наземните станции по време на лунния ден и продължава да изпраща данни от ултравиолетовия телескоп LUT, който е единственият останал функциониращ инструмент на борда. Липсата на атмосфера прави Луната идеално място за изучаване на Вселената в ултравиолетовия диапазон, което не е възможно да става от повърхността на Земята. "Най-значимият научен резултат от телескопа LUT е наличието на вода в лунната екзосфера", казва Уан. Китайският телескоп LUT не е първият ултравиолетов телескоп, доставен на Луната. За пръв път такъв беше донесен там на 27-ми април 1972 година от астронавтите на мисия "Аполо 16". Този телескоп обаче трябва да бъде управляван ръчно, от астронавти, за да може да събира данни. За разлика от него LUT е първият автоматичен и дистанционно управляван телескоп, които се намира на друго небесно тяло. Според Стийв Дърст, директор на международната асоциация за лунни обсерватории ILOA, телескопът LUT може да работи още дълго време - дори три десетилетия. Следващата китайска мисия, която трябва да кацне на Луната, ще бъде изстреляна в края на ноември тази година. Тя ще трябва да вземе проби от повърхността на естествения ни спътник и да ги достави за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. За повече информация: ГБТаймс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1803-2017-chinese-moon-telescope-still-working

Кадър от днешното изстрелване. Photo : DoordarshanNational 5 юни 2017 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес в 14:58 ч. българско време Индия изстреля голямата си ракета GSLV Mk. III на своята първа орбитална мисия. Полетът поставя началото на независимостта на страната от други космически сили, възможност да извежда в орбита големи комерсиални спътници, основата на пилотираната космическа програма и открива нови способности за междупланетната космонавтика. В рамките на днешния полет ракетата изведе в космоса тежащ 3.3 тона комуникационен спътник GSAT-19. Днешното постижение е много значимо за Индия. Страната вече е доказвала неколкократно своите способности да изучава космоса, като през 2014 успешно изпрати апарат в орбита около Марс, а през 2008 година реализира орбитална мисия около Луната. Но колкото и съществени да са тези постижения, основната ракета-носител на Индия PSLV има скромни възможности - тя може да извежда в ниска околоземна орбита не повече от 3.8 тона полезен товар. Лунният и марсиански апарат например тежаха само 1.3 тона. За по-следващите етапи в космическото си развитие Индия започна да развива ракетите GSLV, като в края на миналото десетилетие бяха предприети няколко тестови изстрелвания. За съжаление много от тези първи полети завършиха с провал. През 2010 година се провалиха две изстрелвания, варианти на GSLV ракетата Mk. II и Mk I(c). Това беше най-тежкият удар, който понесе Индия до този момент. Но от 2014 година изстрелванията са само успешни - от тогава до 5-ти май 2017 г. бяха проведени четири старта на GSLV Mk. II - и всичките бяха благополучни. Тази ракета ще се използва и догодина, когато Индия ще изстреля следващата си мисия до Луната "Чандраян 2". А днес излетя GSLV Mk. III - най-мощният вариант на семейството GSLV, с възможности да изстрелва 10 тона в околоземна орбита и 4 тона към слънчевосинхронна орбита. Ракетата GSLV Mk. III вече е била тествана преди - в края на 2014 година тя летя по суборбитална траектория с тестов вариант на космическия кораб, с който Индия се надява да изпраща някой ден астронавти. Но днешният полет бе първият орбитален за ракетата - 5 минути след началото на полета се задейства горната степен, която за пръв път запали своя криогенен двигател. Индия планира голямо бъдеще за новата си ракета. Според официална информация (източник) страната вече е разработила своя скафандър и ако индийската космическа агенция ISRO получи правителствено одобрение, първите астронавти ще могат да полетят до седем години. Възможно е първият астронавт, излетял с индийска ракета, да е жена. С GSLV Mk. III ще бъдат изстреляни по-мощни междупланетни мисии. В етап на планиране са нова мисия до Марс, първата мисия до Венера и спътник, който ще изучава Слънцето от точката на Лагранж L1. Не на последно място Индия желае да влезе в пазара на геостационарните спътници и обещава, че ще може да изстрелва сателити за нуждите на САЩ на ниска цена. Запис от днешното изстрелване: Тук (Youtube Link) http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1800-2017-india-launches-biggest-rocket

Успех! Първият вече използван кораб Драгън бе прикачен към МКС! 5 юни 2017 г. 17:05 ч. Днес първият кораб "втора употреба" от серията "Драгън" беше прикачен благополучно към "Международната космическа станция". Това е първият космически кораб, който успява да посети станцията повече от един път след близо шестгодишно прекъсване! Последният кораб за многократна употреба, който пристигна на МКС, беше совалката "Атлантис" на мисия STS-135 през юли 2011 година. Кадър от днешното прикачване. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1801-2017-dragon-docked-iss

УСПЕХ! Днес СпейсЕкс изстреля за пръв път вече използван кораб Драгън! Снимка от днешното изстрелване на ракета "Фолкън 9" с кораб "Драгън"... ... и снимка от кацането на първата степен на ракетата. Credits : SpaceX 4 юни 2017 г. 00:35 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 00:07 ч. българско време от стартовата площадка 39-А на космическия център Кенеди излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс с товарния космически кораб "Драгън". Броени минути по-късно корабът се отдели благополучно от втората степен на ракетата, а първата степен извърши успешно кацане в "Зона за кацане №1" на центъра Кейп Канаверал. Уникалното при днешния полет бе, че за пръв път излетя космически кораб от серията "Драгън", който не е нов, а е летял при предходна мисия. В случая бе изстрелян повторно корабът, който през септември 2014 година посети "Международната космическа станция". Днес същият този кораб отново се отправи към станцията, а на борда пътуват около 2.7 тона полезен товар - провизии за астронавтите и научни експерименти. Един от тези експерименти е особено интересен - в космоса са изпратени плодови мушици, като учените ще ги използват, за да проучат как сърдечно-съдовата им система функционира в условия на микрогравитация. Изпратени са и мишки с цел проучване на загубата на костно вещество. За пореден път можем да кажем "браво" на СпейсЕкс, не само за успешното изстрелване на космически кораб, но и за благополучното кацане на първа степен. Дано следващите полети на ракети "Фолкън 9" също бъдат толкова успешни. А сега в средата на юни предстои един, който ще се следи с особено голям интерес от родните космически ентусиасти - полетът на първия български телекомуникационен спътник BulgariaSat-1. Това ще е вторият полет на СпейсЕкс, който ще включва изстрелването на отработена първа степен. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1799-2017-spacex-launches-first-reused-dragon