SAlexandrov

Успех! Космическият кораб СпейсШипТу-Юнити извърши деветия си изпитателен атмосферен полет! Снимка от днешния изпитателен полет. Това не е следа от ракетен двигател, а от изхвърлен воден баласт като част от теста. Photo credit : Virgin Galactic 1 юни 2017 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес беше още един важен ден за частната компания Върджин Галактик - беше проведен успешен изпитателен атмосферен полет на космическия кораб "СпейсШипТу-Юнити". За разлика от много други компании, които предпочитат да изпитват корабите си в безпилотен режим, тестовете на Върджин Галактик са винаги пилотирани. "СпейсШипТу" днес беше управляван от пилотите Дейв Маккей и Си Джей Стъкроу. Целта на днешното изпитание беше да се провери дали корабът е достатъчно стабилен при условия, близки до тези, каквито ще са при ракетните полети. Когато се стигне до тези полети, корабът ще изразходва гориво и центърът на тежеста ще се измества. За да могат да бъдат симулирани условията, на борда на "СпейсШипТу" беше монтиран специален резервоар с воден баласт. Изхвърляйки водата по време на кацането, на Земята бяха получени достатъчно данни за оценка на поведението на кораба. Какво следва оттук насетне? Върджин Галактик ни съобщава, че предстои известен период на пауза, по време на който корабът няма да лети. Въпреки това инженерите и техниците ще бъдат достатъчно заети на Земята, за да подготвят следващия етап от изпитателни полети. Тогава вече "СпейсШипТу-Юнити" ще започне да лети с гориво на борда, а в един момент ще бъде даден ход и на полети със запалвания на ракетния двигател. Кога ще стане всичко това? Няма начертан график, но от компанията ни съобщават, че полетите ще бъдат възобновени в не чак толкова далечно бъдеще. За повече информация: Върджин Галактик http://www.space-bg.org http://www.cosmos.1.bg http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1795-2017-1-june-vg-test-success

Новият руски пилотиран кораб няма да лети от Восточний, а от Байконур. Няма да лети с ракета Ангара, а със Союз 5. И няма да дебютира през 2021, а през 2022 година. Пилотираният космически кораб на Русия "Федерация" от ново поколение - макет. Снимка: Роскосмос 1 юни 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Роскосмос предвижда сериозни промени в плановете си за разработка на космическия кораб "Федерация", който трябва да замени остарелия "Союз". Това съобщи вчера ТАСС (източник). Първо, имаме отлагане на дебютното изстрелване - от 2021 за 2022 година. Това е разочароващо, но далеч не е най-драстичната промяна в плановете. Второ, първоначално се замисляше стартът да бъде осъществен от новия руски космодрум Восточний и да бъде използвана ракета от ново поколение "Ангара". Сега изглежда, че ще се използва ракета "Феникс" (още известна като "Союз 5" или "Сункар"), производна на ракетите "Зенит", а изстрелванията (поне на първо време) ще се провеждат от стария космодрум Байконур. ТАСС се позовава на източници от космическия отрасъл, според които за пилотирани полети от Восточний може да се говори чак след започването на строежа на свръхтежка ракета, която ще трябва да извежда "Федерация" на полети около Луната. А това се очаква да стане най-рано през втората половина на следващото десетилетие, по-скоро след 2030 година. Днес изглежда, че Русия предприема тези мерки, защото е най-икономичният и изгоден вариант да излезе нещо съществено от програмата. Ако страната се придържа към стария план, ще трябва да бъде построена не само стартова площадка за "Ангара" на Восточний, но и цялата инфраструктура, необходима за провеждането на пилотирани полети. Да не говорим, че първите полети на "Ангара" в тестов режим бяха през 2014 година, но оттогава до ден днешен няма нито един нов. От друга страна ракетата "Феникс" ("Сункар" или "Союз 5") има сходства със "Зенит" - може да бъде използвано вече наличното оборудване на Байконур, включително и стартовите площадки на космодрума за "Зенит". В руските космически форуми (източник) хората не изглеждат щастливи от развоя на събитията. Това е поредната стъпка назад за пилотираната руска космонавтика, която засега само чисто формално си е поставила за цел пилотирани полети до Луната, но никой не вярва, че са реалистични. В рамките на изминалите две години Русия съкрати екипажа си на "Международната космическа станция" от трима на двама космонавти, бяха констатирани нови повреди в руския модул "Наука" и изстрелването му с цел завършването на руския сегмент на станцията е под въпрос, с идването на новите американски частни кораби през 2019 година полетите на "Союз" могат да бъдат допълнително съкратени. Сега, след като Русия изглежда на път да се откаже от пилотиран вариант на новата ракета "Ангара" и от пилотираните полети от новия космодрум "Восточний", бъдещето за руската космонавтика не изглежда никак розово. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1793-2017-federation-changes-plans

Ох, то трябва цяла статия да пиша, ако е за това..

Eто данните според Галъп: Поддръжниците на младоземния креационизъм за пръв път за пръв път спадат дотолкова, колкото са и приемащите т.нар. теистична еволюция. http://biologos.org/blogs/deborah-haarsma-the-presidents-notebook/new-gallup-poll-shows-significant-gains-for-biologos-view

Причината децата да мечтаят да станат космонавти е била, че тогава авиацията и космонавтиката са били на дневен ред. При това пилотираната космонавтика. Днес епохата е друга - компютърната. Затова децата си мечтаят да станат програмисти. Прочие, това са днешните две големи цели за младите, които мечтаят независимост - работа в компютърната сфера, която е добре платена, и частното предприемачество. А частното предприемачество може да включва и космонавтика Вчера писах за поредния български стартъп за станция с изкуствена гравитация. Ще почват да тестват идеята с CubeSat - което е наистина постижимо! Това се казва възможност. Хората забравят, че по времето на социализма действително не е имало много възможности - извън тези, свързани с партийното издигане и финиширането на работа в някое от социалистическите индустриални предприятия. И въпросът за пропагандата не е бил само в това, че я е имало - а че е била преобладаваща и че те е заливала отвсякъде. На фона на това да се интересуваш от космос и света отвъд Земята ти е давало едва ли не възможност да погледнеш над сивото си ежедневие. Списание "Космос" е било велико поради определена причина - то, заедно с "Наука и техника на младежта" са били едни от малкото наистина стойностни издания. И пак са ми разказвали, че за да се абонираш за "Космос", е трябвало да се абонираш и за нещо друго, като "Работническо дело". Фентъзито не е никак лош жанр. Аз се занимавам с наука, популяризирам наука, но понякога пиша фентъзи. Едното не противоречи на другото и не виждам защо трябва да ги противопоставяме.

Къде са съвременните ли? Тук са, само че вече носят други имена - Илон Мъск или Ричард Брансън. И вече не са космонавти, а са предприемачи, които искат да направят нещо по-различно от това, което сме видели преди в ракетните технологии. Не можем да отречем, че Илон Мъск е нещо като поп-звезда и благодарение на него всички говорим за Марс. Мъск изстрелва ракети и всички гледат дали ракетите ще се върнат обратно на Земята или няма.. при това е доста успешен. Научната фантастика също не е загинала, преди по-малко от две години милиони хора се тълпяха, за да гледат "Марсианецът". Причината обаче, поради която през 60-те, 70-те и 80-те години децата са се интересували да станат летци и космонавти, е била съвсем друга. Просто космонавтиката е била част от пропагандата на тоталитарната държава. Ще завладяваме други планети и ще строим на тях комунизъм. Днес тоталитаризъм няма. Държавата изобщо се се стреми да налага какъвто и да е стереотип. Всеки може да мечтае за каквото си иска и да има поприще каквото си поиска. С други думи - мечтите са си тук, но времената са различни. Хората от 60-те и 70-те години, днес тези над 40-годишна възраст, са свикнали със стария начин на мислене и изпитват носталгия по миналото. Днешните деца гледат към бъдещето и някои не просто мечтаят за Марс, но и активно работят - правят стартъпи, основават фирми, търсят финансиране, строят хардуер... Такива възможности преди нямаше!

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1791-2017-russian-scientits-find-organisms-space Руски учени смятат, че трябва да се предефинира горната граница на биосферата - земни организми са намерени от външната страна на МКС 29 май 2017 г. 17:00 ч. В периода между 2010 и 2016 година руските космонавти са събрали общо 19 проби от космически прах, попаднал върху външната страна на "Международната космическа станция". Изследването на някои от пробите доказали наличието на жизнеспособни спори и фрагменти от ДНК, принадлежащи към организми от родовете Mycobacteria и Delftia, които се явяват типични представители наземни и морски бактерии. Според руските учени това налага предефинирането на горната граница на земната биосфера. До къде всъщност се простира животът? Наистина, възможно ли е следи от живите организми да достигат чак до горните слоеве на йоносферата, далеч над 100-километровата граница, която условно начертава откъде започва космосът? Изследователите смятат, че има вероятност аерозолните вещества в тропосферата да бъдат пренасяни от повърхността на земята чак до йоносферата - формулирана е хипотезата за наличието на "йоносферен асансьор". Източник: Роскосмос На снимката - руски космонавт по време на "разходка" в открития космос. Credit : Roscosmos

Български стартъп с амбиции за създаването на станция с изкуствена гравитация! Въртящи се космически станции според представите на Вернер фон Браун 29 май 2017 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Една от големите и все още неосъществени мечти в космонавтиката е създаването на космически станции с изкуствена гравитация. Действително повечето от съвременните научно-фантастични филми ни представят станции, които са коренно различни от познатите в реалността метални кутии и в реещите се в тях астронавти. Станциите от научната фантастика са най-вече големи, въртящи се структури. Ще има ли скоро такива и в реалния свят? Българският стартъп Space Sling си е поставил за цел точно това - създаването на станция с изкуствена гравитация. В основата на стартъпа са трима младежи - Павел, който е български предприемач и любител на космоса от малък, Тихомир - астроном и дипломант на Международния космически университет, и Мартин - студент от ТУ, катедра Авиационна техника, на когото скоро му предстои дипломиране. Стартъпът има сериозни намерения, съдейки от факта, че партньорите му са Horizon 2020, Founder Institute и NASA Space Apps Challenge. За да следите актуални новини от инициативата, можете да последвате Туитър акаунта ( https://twitter.com/SpaceSling ), да харесате Фейсбук страницата ( https://www.facebook.com/spacesling/ ) или да посетите официалния уебсайт : https://www.spacesling.com/ http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1790-2017-bulgarian-startup-station-gravity

Връщам се в темата след дълго отсъствие. Никак не съм съгласен, че след 1990 година в космонавтиката има застой и упадък. Напротив - някои от най-големите космически постижения са се случили точно след този период - големите космически телескопи - Хъбъл, Чандра, Кеплер, които доведоха до фундаментални открития в изучаването на далечния космос, на извънслънчевите планети. Извеждането на Хъбъл в открития космос и по-късно обслужващите го от хора мисии бяха невероятни, след всяко обслужване телескопът ставаше все по-мощен. Някои от най-важните роботизирани мисии се случиха след 90-те години - орбиталните посещения на Юпитер и Сатурн, кацането на луната Титан. Всички марсоходи са се случили след 90-те години (преди това е имало само орбитални и стационарни апарати). И разбира се, коронното постижение - мисията до Плутон. Но най-великото постижение за мен, което се е случило след 1990 година - това е завършването на GPS системата през 1995 г. Ако другите постижения са чисто фундаментални, GPS е практическо. Това да имам нужда от спешна ориентация и само да си извадя един телефон и да намеря къде съм - това е невероятно! Което ме довежда до конспиративните теории, и по-специално това за плоската Земя. Аз от тук мога да видя спътниците! Виждам и Международната космическа станция. С приличен телескоп и камера дори могат да се направят снимки на МКС от Земята. Как всичко това се връзва с плоската Земя и всякакви идиотщини? Не е виновен някакъв хипотетичен упадък на космическата епоха. Не... Това, което се случва през последните няколко години, е прякото следствие от това всеки да има достъп до интернет. Всеки има възможност да получи гласност сред широк кръг от хора и да стане известен. И това е голямата трагедия. Интернет е велико постижение, до известен смисъл дори по-велико от кацането на човек на Луната. Интернет е извор на познание и ако знаеш къде и как да търсиш, можеш да откриеш невероятни хоризонти. Там е проблемът - повечето хора нямат критично мислене, не могат да отсяват информацията. Това е проблем от нов тип, какъвто не е съществувал в човешката история.

Има ли извънземен живот? Според руски учени отговорът се намира на Международната космическа станция! На снимката - руски космонавт по време на "разходка" в открития космос. Credit : Roscosmos 27 май 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Има ли извънземен живот? Това е въпрос, който вълнува всеки космически ентусиаст. След близо шест десетилетия от съществуването на космонавтиката еднозначен отговор все още няма. Автоматични междупланетни станции кръстосват пространството от Земята до отвъд Плутон, а мощни наземни и космически телескопи се опитват да намерят земеподобни планети, които обикалят около други Слънца. Но отговорът на въпроса може да се намира по-близо до нас - на "Международната космическа станция". Орбиталната станция често пъти попада под потока на кометното вещество, което пристига в земните околности по време на метеороидните дъждове. Този кометен прах обикновено изгаря в земната атмосфера, а явлението, което наблюдаваме от Земята и което наричаме метафорично като "падащи звезди", е изключително красиво. За съжаление метеоритите, които достигат до земната повърхност, претърпяват промени поради високите температури от триенето в атмосферата и дори да има органични съставки, те трудно биха могли да се съхранят. От друга страна кометният прах, който попада на външната повърхност на "Международната космическа станция", е естествен и би могъл дори да съдържа материал с извънземен произход. Руският космически експеримент "Тест" се провежда от 2010 година до сега. Създадено е просто устройство, което е достъпно за експлоатация от космонавтите в открития космос и то позволява стерилност и хермоизолация от момента на събирането на кометния прах до доставката му на Земята и по-нататъшния анализ в лаборатории. До този момент по време на своите космически "разходки" космонавтите на Роскосмос са събрали общо 19 проби с прах, след което те са били доставени на Земята. Напомням на читателите, че експерименти, проведени с микроорганизми, семена на растения и други биологични обекти от външната страна на "Международната космическа станция", са доказали, че земният живот е изключително издръжлив и може да оцелее в космоса в продължение на месеци, дори години. Ако кометите от своя страна пренасят извънземен живот, напълно е възможно техният прах да съдържа следи от този живот. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1789-2017-roscosmos-alien-life-iss

23 май 2017 г. 18:50 ч. Руският спътник за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-П" №3, който беше изстрелян на 13 март 2016 година, се е повредил. Това беше съобщено от Интерфакс-АВН на 19-ти май (източник). Спътникът е престанал да предава информация, а последните снимки са получени от него през февруари 2017 година. Това е поредният тежък удар за руската космонавтика, която, въпреки множеството опити за реформи, през последните няколко години е съпътствана от непрестанна серия от аварии и несполуки. Проблемите на "Ресурс-П" №3 започнали скоро след изстрелването, след като един от слънчевите му панели не се разтворил по план. Няколко месеца по-късно спътникът все пак бил въведен в експлоатация, но уви - животът му се оказал твърде кратък. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1786-2017-resurs-p3-breaks-down

Успех! Пеги Уитсън и Джак Фишер излязоха в открития космос и ремонтираха Международната космическа станция! На снимката: астронавтът на НАСА Джак Фишер по време на днешния престой в открития космос. Photo credit : NASA 23 май 2017 г. 18:32 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Пеги Уитсън и Джак Фишер излязоха в открития космос за два часа и 46 минути. В рамките на това кратко време те подмениха успешно повреден рутер от външната страна на "Международната космическа станция". Като допълнителна задача бяха монтирани и две антени за безжична връзка. Това беше 201-вата "космическа разходка" по конструкцията и поддръжката на станцията. Невероятната Пеги Уитсън, която е най-опитната жена-астронавт на САЩ, не спира да поставя рекорди! Днес тя се нареди в Топ 3 класацията за астронавти, прекарали най-много време в открития космос. На първо място продължава да стои непоклатимо съветският космонавт Анатолий Соловьов, който е излизал 16 пъти в открития космос и е прекарал сумарно 78 часа и 21 минути на "космически разходки". На второ място е испано-американският астронавт Майк Лопез-Алегрия със своите 10 "разходки" и 67 часа и 40 минути. На трето място от днес нататък е Пеги Уитсън, която вече има отбелязани 60 часа и 21 минути, "разхождайки" се в космическото пространство. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1785-2017-23-may-spacewalk-success

Джуно. По стара традиция в българския език не превеждаме имената - ние казваме "Аполо 11", а не, както руснаците, "Аполон". Иначе понякога и аз се дразня и ги превеждам.

Поради неприятна повреда на МКС се налага двама астронавти да излязат спешно в открития космос този вторник На снимката: Пеги Уитсън по време на "космическа разходка" през 2017 година. Photo credit : NASA/ESA 22 май 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. НАСА съобщи, че в събота на "Международната космическа станция" беше установена повреда на рутер за предаване на данни към различни части на станцията. Екипажът на станцията не е в никаква опасност, тъй като има и резервен рутер, който контролира функционалността на радиаторите, слънчевите панели, охлаждането и останалия хардуер. Въпреки това този вторник астронавтите на НАСА Пеги Уитсън и Джак Фишер ще излязат, за да подменят повредения компонент. Разочароващото е, че този компонент беше монтиран на станцията съвсем скоро - на 30-ти март, а предишният работеше в продължение на 15 години. Никак не е приятно нещо ново да се скапе толкова бързо. Става въпрос за вътрешна повреда, а не за такава, причинена поради небрежност от астронавт. Извънбордовата дейност на Фишер и Уитсън се очертава да продължи около два часа. Добавена е и допълнителна задача за Джак Фишер - той трябва да монтира двойка безжични антени към модула "Дестини". Инсталирането на антените е било първоначално планирано за 12-ти май, но тогава не останало време. Това ще бъде 201-вата "космическа разходка" по конструкцията и поддръжката на "Международната космическа станция". Тя ще е десета за Пеги Уитсън, която не престава да поставя рекорди в космоса, и едва втора за Фишер. Уитсън ще носи скафандър, белязан с червени ленти, а скафандърът на Фишер ще е без ленти. Ще има живо предаване по НАСА ТВ. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1783-2017-failed-box-spacewalk-needed

Това, че в Библията има митологични текстове, не значи автоматично, че трябва да я отписваме като измислица. Това е философската презумпция на натуралиста - има ли мит, значи не може да е вярно. https://christianity.stackexchange.com/questions/6700/what-does-cs-lewis-mean-by-true-myth The word myth, in its academic definition, means a story with deep power and symbolic meaning. When studied in the academic sense, it's that meaning that is important, not whether the story actually happened or not. Thus ancient 'myths' like the founding of Rome, or the stories of Hercules were important (to their societies) for what they said and the effect they had on those societies rather than because of their historicity. Many of those myths turn out not to be actually true (like Hercules). That doesn't necessarily rob them of their power. The existence of the story can still shape a nation and a culture. But given that they mostly aren't historical, the word 'myth' in common parlance has come to mean 'something that isn't true' (giving rise to 'Mythbusters' for example). But that's not the sense that Lewis, as an academic, intended it. So Lewis' point in calling the Christian story a 'true myth' is that it is a story that is powerful, and capable of changing lives and shaping cultures. It also happens to be historically true.

Джуно засне тази снимка на Юпитер на 19-ти май 2017 г. Photo credit : NASA/SWRI/MSSS 21 май 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето пето сближаване с гигантската планета Юпитер на 19-ти май. Всички научни инструменти на борда, в това число и камерата JunoCam, бяха включени и събраха ценни данни. Моментът на най-голямото приближаване между "Джуно" и Юпитер настъпи в около 09:00 ч. българско време в петък, като автоматичната станция прелетя едва на 3 500 километра над облачната покривка. Снимките от сближаването вече са публично достъпни и можете да ги свалите от сайта на мисията (натиснете тук, за да бъдете пренасочени натам и да ги разгледате). Напомням на читателите, че "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година. Орбитата на автоматичната станция е силно елиптична, като "Джуно" прави една пълна обиколка около планетата за 53 дни. Първоначално НАСА планираше да бъде извършена маневра и орбитата да стане 14-дневна, но беше открит проблем с клапаните на горивната система и осъществяването на подобна маневра беше счетено за ненужен риск. Още повече, че "Джуно" може да изпълни научната си мисия без значение от това какъв е орбиталният период. "Джуно" ще работи в околоюпитерианска орбита поне до февруари 2018 година, но НАСА може да удължи работата с още три години. Следващото голямо сближение с планетата ще е на 11-ти юли. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1782-2017-may-juno-approach

Изследвания на Международната космическа станция помагат в борбата срещу рака! На 18-ти април излетя ракетата "Атлас 5" с американския космически кораб "Сигнус". На борда на кораба пътуват два експеримента, които помагат в борбата срещу рака. Photo credit : NASA TV 18 май 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Ние, космическите ентусиасти, си представяме ролята на "Международната космическа станция" най-вече като стъпка напред по пътя към усвояването на Луната и Марс. Но истината е, че изследванията на борда й помагат най-вече на хората тук, на Земята. Това оспорва дълбоко вкоренения мит у мнозина, че космическите изследвания са излишно прахосване на пари и че е по-добре да влагаме средства за справянето ни със земните проблеми и не бива да си губим времето с космоса. Реалността е, че в космоса съществуват уникални възможности за биологични проучвания, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни условия. Вчера Лу Зий, изследовател към БайоСърв Спейс Текнолоджис, ни разказа как "Международната космическа станция" помага да се преборим с раковите заболявания. Туморните клетки се разрастват по различен начин в човешкото тяло. Получават се 3D-структури, понякога те са почти сферични. Това се случва ин-виво, в човешкия организъм. Проблемът възниква, когато учените се опитват да пресъздадат процеса ин-витро, в лаборатория. Когато учените размножават туморни клетки в петриева паничка, получената структура е слоеста. Въпреки че става въпрос за същия материал, фактът, че формата е различна, променя нещата и ние не можем да изучим механизма на раковите заболявания така, както ни се иска. В космоса обаче, в условия на микрогравитация, е много по-лесно да се получат структури с 3D-форма, близки до тези, които се получават в тялото на болен от рак. Поради това на 18-ти април, когато космическият кораб "Сигнус" излетя до "Международната космическа станция", той достави за астронавтите два експеримента, които ще помогнат в борбата с коварната болест. "Щастлив съм да видя множество експерименти да пътуват към станцията относно изучаването на остеопороза, сърдечни болести, рак, устойчивост към лекарства. Всички те изпълняват част от визията ни хората да пътуват до Марс и отвъд условията на микрогравитацията. Но те най-вече дават полза за жителите на Земята. Това е, което ме мотивира да продължа напред", казва Зий. Източник: НАСА Youtube Channel http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1780-2017-iss-research-cancer

Аз до този момент не виждам да е закрита армията. Тя е просто преобразувана от наборна в професионална - решение, което не е лишено от своите основания. Има хора, които просто не стават за войници и нямат място на фронта - било то, защото са свръхчувствителни, влече ги интелектуалното, противно им е на вярата и прочие... На такива хора аз не бих поверил отбраната на държавата. Истинският въпрос е - само казармата ли може да изпълнява тази роля, за която казваш, или има и други ритуали на съзряване? Да отидеш да учиш в чужд град например също е стресова ситуация, да отидеш да учиш в чужда държава - още по-голяма.

За теб конфликт не съществува, защото вече си имаш своята философска предиспозиция - тази на метафизичния натурализъм. Но аз откъде да съм сигурен, че логическите ти заключения, водещи до натурализма, са правилни? Ако действително претендираш, че мислиш критично, трябва да умееш да подлагаш под съмнение и метафизичния ти натурализъм. Нещо, което много философи правят. А като гледам идеите на Плантинга ги взимат насериозно. Някои се мъчат да ги оборят, други ги подкрепят, но определено ги вземат насериозно. И публикациите му имат доста цитати.

Еволюционният аргумент срещу натурализма представлява философски конфликт между това да вярваш едновременно в еволюционната теория и в натурализма (вярата, че само природните закони съществуват в света и няма нищо „духовно“). Аргументът е формулиран за пръв път през 1993 година от философа Алвин Плантинга и гласи следното: 1. Ако едновременно еволюционната теория и натурализмът са верни, тогава човешките когнитивни способности са възникнали като резултат от слепи механизми като естествения отбор 2. Естественият отбор подбира тези поведения, които са важни за преживяемостта, а не непременно истински вярвания. 3. Ако еволюционният натурализъм е верен, тогава основната функция на човешките когнитивни способности е да промотират поведения, свързани с преживяемостта, а не поведения, които водят до създаването на истински вярвания. 4. Имайки предвид че това не е основната функция на естествения отбор, вероятността еволюционният натурализъм да произведе когнитивни способности, които водят до истински вярвания, е много ниска. 5. Едно от предполагаемите истински вярвания от натуралиста е вяра в метафизичния натурализъм от само себе си. 6. Поради това последователят на еволюционния натуралист търпи поражение относно всяко едно вярване, към което се придържа, особено към еволюционния натурализъм. Идеята не е нова – още К.С. Луис (авторът на „Хрониките на Нарния“ и „Обикновено Християнство“ ) е дал подобна формулировка: „Представете си, че няма интелект зад Вселената, няма креативен разум. В такъв случай никой не е създал мозъка ми с цел да мисля. Просто когато атомите в черепната ми кутия поради химични или физични причини се подредят по определен начин, това ми дава като страничен продукт сензацията, която наричам мисъл. Но ако това е така, как мога да се доверя, че моето собствено мислене е истинско? То е като да разлееш кана с мляко и да се надяваш, че по начина, по който то се разлива, локвата ще нарисува карта на Лондон. Но ако не мога да се доверя на своето собствено мислене, аз не мога да се доверя на аргументите, които водят към атеизъм, и поради това нямам основание да бъда атеист. Освен ако не вярвам в Бог аз не мога да вярвам в мислите си, така че не мога да използвам мислите си за неверието в Бога“. Алвин Плантинга не отрича еволюцията. Неговата позиция е, че еволюционната биология не е несъвместима с теистичното вярване. Натурализмът обаче като светоглед (че няма Бог, духовност и т.н.) е несъвместим с теистичното вярване. Де факто няма конфликт между вярата и науката. Има конфликт между вярата и натурализма. http://www.socialtheology.com/docs/plantinga-science-religion-100213.pdf

Бившият ми началник много следеше за трудовата дисциплина, особено когато се налагаше да работим с опасни химикали, следеше редовно да се разписваме в инструктажа и правеше редовни забележки, ако хванеше някой да работи извън описаното в инструктажа. Причината? Преди много години (когато още не бях при него) била назначена една жена, която един ден решила да свали някакви неща от един рафт. Качила се на един стол, обаче паднала от него и повлякла със себе си целия шкаф. Като резултат от това си е увредила сериозно прешлените на гръбначния стълб и получила сериозна инвалидизация. Въпреки че тя очевидно е нарушила инструктажа, работодателят решил да й даде солидно парично обезщетение. Служителката решила, че това не би било достатъчно и решила да съди работодателя. И успяла да спечели делото, напук на всичко. В днешно време някои хора се страхуват да си търсят правата - може да са на село, в малък град, да има зависимости, да нямат връзки и прочие... но все повече хора го правят и оборват тезата, че не можеш да получиш справедливост в България. Допускаш логическа грешка - използваш логика от типа на "наклонена плоскост" - от А следва Б, от Б следва В, от В следва Г, Г е много лошо, затова А не трябва да се допуска. Но иначе въпреки логическата грешка, наблюденията ти като цяло са правилни. Има огромно недоверие към общинските и държавни институции и навсякъде се търсят алтернативи. Така е на Запад, така е навсякъде. Например все по-силна е вълната някои хора да не пускат децата си на училище и да ги обучават домашно. Домашното образование е легализирано в САЩ и Русия, тук дебатът дори не е започнал. Домашно обучените ученици често пъти се справят по-добре в по-нататъшната си работа и (изненада!) се справят по-добре и в социализацията. Науката оборва твърдението, че домашното образоваие води до асоциализация, както смятат много хора: http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/0161956X.2013.796825 За съжаление същата вълна в медицината води до опасни крайности - примерно отказът да раждаш в болница и да настояваш за домашно раждане може да те убие тебе или детето ти, ако настъпят усложнения. И това съществува. Що се касае до корупцията в държавните и общинските учреждения, съжалявам, но натам върви западният свят - все по-малка намеса на държавата навсякъде. Това не означава, че трябва да закрием държавата, но да й пречим да пуска пипалата си и да задушава предприемаческия дух. Но както и да е - да се върнем на въпроса за казармата. КОНКРЕТНО за казармата.

Тук мисля, че е уместо да пусна линк към още една статия: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=458&aid=10755 Статията разказва за трагедиите на войниците-инвалиди и техните майки и е съответно написана изключително емоционално. От нея обаче можем да си направим няколко полезни извода против поголовната военна повинност за всички момчета. 1. Липса на какъвто и да е контрол в армията и нарушаването на основни човешки права. Всеки един човек може да стане жертва на тормоз - в училище, в семейството, в работата. Обикновено обаче има къде да се оплачеш и да си търсиш правата. Ако те бият в училище, можеш да се оплачеш на класен ръководител, директор, после нещата отиват до инспекторат и до министър може да се стигне. Казармата обаче е като черна кутия - каквото се случва там, не излиза оттам. И това подбужда всякакви гаври, извращения, злоупотреби с наркотици, изнасилвания. 2. Смъртните случаи и причините за инвалидизация се покриват и не излизат наяве. Официалната статистика за загинали момчета и инвалидизирани такива е военна тайна. Случаите като с редник Цветан Булиев (надутия с компресор в ануса войник) и редник Данаил Иванов (прегазен от камион, шофиран от пиян сержант) излизат наяве от немай-къде - трудно могат да се прикрият такива случаи като "злополука". 3. Според председателя на военноинвалидите са регистрирани 700 души, като инвалидизацията при тях е станала по време на война, и 5 000 по мирно време, докато е отбивана военната служба. Това се явяваше най-големият аргумент за премахването на казармата - самата казарма произвежда повече военноинвалиди, отколкото реалните войни.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1778-2017-16-may-launch-success Успех! Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изстреля спътник Inmarsat 5F4! Снимка от изстрелването тази нощ. Photo credit : SpaceX 16 май 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:21 ч. българско време от стартовата площадка 39А на космическия център Кенеди във Флорида излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс, която успешно достави в геостационарна трансферна орбита спътника Inmarsat-5 F4. Това бе четвъртият комерсиален комуникационен спътник за сателитното съзвездие на Global Xpress. Понеже спътникът беше изключително тежък (над 6 тона) и пътуваше за висока орбита, ракетата "Фолкън 9" нямаше достатъчно гориво за обратно завръщане. Поради това кацане не беше предвидено. Днешното изстрелване беше шесто за 2017-та година. Първото беше проведено в средата на януари, а сега сме едва май! Лека-полека броят на изстреляните ракети започва да се доближава до този, който Мъск винаги е обещавал. Запис от изстрелването: тук http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1779-2017-nasa-rumors-orion Слух: НАСА обмисля да купи нова ракета Делта 4 Хеви за кораба Орион 16 май 2017 г. 08:10 ч. Преди броени дни беше оповестено, че разработката на тежкотоварната ракета на НАСА SLS се бави до безобразие и сега първият полет с кораб "Орион" се предвижда за 2019 година. Това е твърде далече в бъдещето. Космическият журналист Кийт Кауинг оповести (източник), че в НАСА има интерес да се закупи още една ракета "Делта 4 Хеви" за нов полет на "Орион". Такава ракета беше използвана за пръв път през 2014 година, при дебютния полет. Има съмнения, че Локхийд Мартин (основен разработчик на "Орион") може да предложи вариант на кораба да се използва за превозване на екипаж до "Международната космическа станция". Освен това Конгресът проявява нов интерес за такива пътешествия до станцията. Слуховете засега са само това, което са - а именно просто слухове. Но ако има истина в тях, те хвърлят още една сянка на съмнение върху бъдещето на гигантската ракета SLS и дали изобщо тя някога ще лети. През 2014 година ракета "Делта 4 Хеви" изстреля кораба "Орион" на безпилотна мисия за пръв и до този момент за последен път. Credit : NASA TV

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1777-2017-electron-set-for-first-flight Първият полет на новата ракета Електрон ще е след 21-ви май 15 май 2017 г. 18:15 ч. Частната компания Рокет лабс оповести стартовия прозорец за първото изстрелване на ракетата "Електрон" - започва на 21-ви май (22-ри май местно време, Нова Зеландия) и продължава 10 дни (източник). Полетът ще бъде тестов и ракетата няма да достави в орбита функционален спътник. Основната цел е на компанията е събирането на данни по време на полета. Понеже това е изцяло нова ракета и има много неизвестности, Рокет Лабс напомня, че е много възможно да има многократни отлагания. Разбира се, не бива да изключваме и възможността за провал. Планират се три тестови изстрелвания преди да започнат редовните полети по-късно тази година. Рокет Лабс смята първото изстрелване да не е публично - няма да има възможности наблюдатели да присъстват на стартовата площадка и няма да има предаване в реално време. В случай на успех обаче ще бъде публикувано видео от старта. Ако всички тестови изстрелвания минат благополучно, до края на 2017 година "Електрон" може да изстреля лунната мисия от надпреварата на Гугъл XPrize на компания Муун Експрес. Това може да се превърне в първата частна мисия, реализирана успешно кацане на Луната. Тази първа ракета "Електрон" се очаква да излети след 21-ви май. Credit : Rocket Lab