SAlexandrov

Как руският модул Наука се оказа непоправимо замърсен? Работниците помислили, че го режат за скрап... 18 април 2017 г. 22:15 ч. Днес Анатолий Зак представи последната си статия (източник) за незавидната съдба на руския модул МЛМ "Наука", който трябваше първо да лети прикачен към "Международната космическа станция", а после дори да служи за основа за следващата руска станция "Мир 2". Модулът дълго време стоеше на Земята и стартът му беше отлаган непрекъснато - от 2007 до 2013, после до 2015 и 2017, а сега - за неопределен период. Причината? Проблем със замърсяване на горивната система със стърготини. Стърготините се оказаха метални, а не дървени, както си мислехме по-рано... Но това няма значение. Хората си задаваха въпроса - как? Как изобщо е допуснато системите му да бъдат така замърсени, може би непоправимо? Вече имаме отговор на въпроса. Според Зак проблемът възникнал, когато работниците на ГКНПЦ "Хруничев" рязали тръбите и другите компоненти, за да могат да го преконфигурират. Напомням на читателите, че да може Русия да пести пари, но да завърши сегмента си на "Международната космическа станция", било взето решение да не се строи нов модул, а да се използва резервно копие на "Заря". На бюрократичен език проблемът е описан като "липса на методологична и технологична поддръжка за операциите по отрязването на тръбните връзки (...) за осигуряването на стерилността на вътрешните пространства". Преведено на прост език, това натоварващо слуха многословие означава, че стружките са се получили, когато работниците нарязали металните тръби и те попаднали в останалите компоненти на модула. Легендите в ГКНПЦ "Хруничев" разказват, че работниците не са получили инструкции какво трябва да правят и са си помислили, че режат модула за скрап. Звучи като заглавие от жълтата преса? Действително историята би звучала твърде невероятно, ако през последните години непрекъснато се появяваха подобни истории - като например последното извеждане на ракети "Протон" от експлоатация поради сбъркани сплави на двигателите им или погрешното инсталиране на датчик от обратната страна. Какво следва? Специалистите ще се опитат да разрежат компонентите на МЛМ "Наука", за да ги почистят. Няма как да бъдат произведени нови части, тъй като "Наука" е създаден през 1990 година и някои от системите му са разработени през 80-те и дори 70-те години на миналия век!!! Съществува обаче възможност Русия напълно да се откаже от модула. ТАСС съобщи миналия месец, че вече и каучуковите компоненти са се амортизирали непоправимо и никой няма да подпише документите, за да одобри модула за изстрелване, за да не поеме вината върху себе си в случай на катастрофална авария.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1740-2017-soyuz-1-disaster-50-years Една от малкото налични снимки на обгорените останки от спускаемата капсула на кораба "Союз 1". Снимка: РКК Енергия 18 април 2017 г. 14:30 ч. Светослав Александров. На 23-ти април ще отбележим тъжна годишнина - половин век от изстрелването на злополучния космически кораб "Союз 1" с космонавта Владимир Михайлович Комаров. Поради множеството аварии на борда само ден след началото на полета корабът предприема обратно завръщане в земната атмосфера. Спирачният парашут се отваря успешно, но поради повреда на датчик главният парашут не успява да се задейства. Комаров активира резервния парашут, но той се оплита в спирачния. Като резултат от това спускаемата капсула се забива с висока скорост в земната повърхност, убивайки на място космонавта. Петдесет години по-късно легендите около смъртта на Владимир Комаров са много повече от установените факти. Има множество необосновани предположения - като се започне с това, че космонавтът е загинал на път към Луната или че е бил отвлечен от извънземни. Друг, доста упорит слух е, че Комаров, осъзнавайки предстоящата катастрофа, включил микрофона и напсувал съветското правителство в последните секунди от живота си. Причината за митологизирането на събитията около смъртта на съветските космически лица (и тези на Гагарин и Комаров не правят изключение от правилото) се крие в това, че след трагедиите съветските власти не обелват и дума около подробностите. Едва в края на 80-те години, след началото на инициираните от Михаил Горбачов реформи, известни под названията "Перестройка" и "Гласност", е позволено на съветските журналисти да разкрият част от истината за Комаров. Останалото го научаваме чрез по-нататъшните журналистически разследвания през 90-те години. Разполагаме с достатъчно материал, за да разграничим фактите от митовете и да си зададем въпроса: Какво наистина се е случило по времето на мисията на "Союз 1"? Нека да започнем с малко предистория. През 1966 и началото на 1967 година вече става ясно, че СССР драстично изостава от САЩ в космическата надпревара. Последният съветски пилотиран полет е през март 1965 година - "Восход 2" с космонавти Павел Беляев и Алексей Леонов (който се превръща в първия космонавт, излязъл в открития космос). Междувременно в периода между март 1965 г. и ноември 1966 г. САЩ изстрелват десет пилотирани кораба от серията "Джемини", които демонстрират завидна зрялост на космическите технологии - разходки в космоса, маневри по сближаване, усъвършенстване на процедурите по скачване. Междувременно в СССР се работи по корабите от новата серия "Союз", но програмата е съпътствана от отлагания. Съветските власти не са доволни, че две години след полета на "Восход 2" не е изпратен нито един космонавт в орбита. Изпитателни полети на кораби "Союз" в безпилотен режим започват в края на 1966 година, но получените резултати са незадоволителни. Проведени са три тестови изстрелвания - "Космос 133", "Космос 140А", "Космос 140". И при трите изпитания са открити проблеми, които потенциално биха могли да доведат до смъртта на космонавт. При завръщането на "Космос 133" е задействана системата за самоунищожаване поради неправилна ориентация, която би довела до кацане извън територията на СССР. При предстартовото броене на "Космос 140А" един от страничните ускорители на ракетата не успява да се запали, което довежда до автоматично спиране на подготовката за полет. Изненадващо секунди по-късно се задейства спонтанно кулата за аварийно спасяване на капсулата. Капсулата е издърпана и тя каца на километър от стартовата площадка, но останалата на Земята ракета е погълната от пламъци и експлодира. Трима души от наземния персонал загиват, а няколко други са ранени. При третия полет "Космос 140" е постигнато успешно изстрелване и нормален полет, но капсулата навлиза обратно в атмосферата по стръмна балистична траектория и попада в Аралско море, при което се налага водолази да я измъкнат. След анализа е открит голям пробив в топлинния щит. Как така след три неуспешни полета на "Союз" в безпилотен режим съветските власти се осмеляват да изпратят човек? Това е първата голяма загадка, която трябва да бъде разбулена. Според журналиста и космически експерт Анатолий Зак(източник) инженерите са били склонни да проведат още един безпилотен полет на "Союз", но технократите, които работили програмата, са били поставени под напрежение от техните политически лидери. След две години липса на пилотирани полети от СССР искали за 1-ми май, Деня на труда, да има нещо, което да демонстрира "постиженията на социалистическата система". Първата мисия би съвпаднала по време със срещата на лидерите на Източния блок в Карлови Вари, Чехия и осъществяването й би дало на съветския лидер Леонид Брежнев повод да се гордее. Според някои руски източници Дмитрий Устинов, член на Политбюро, е поставил краен срок и лично е притиснал в ъгъла Василий Мишин, който по това време е оглавявал ЦКБЕМ (Централно конструкторско бюро по експериментално машиностроене). Eдно нещо е ясно със сигурност - при полета на "Союз 1" е трябвало да бъдат тествани нови технологии за по-нататъшни пилотирани експедиции до Луната. Планът бил първо "Союз 1" да излети с един космонавт - Владимир Комаров. Ден по-късно е трябвало да излети нов кораб "Союз 2" с трима космонавти - Валери Биковски, Алексей Елисеев и Евгени Хрунов. Елисеев и Биковски е трябвало да излязат в открития космос със скафандри, след което да се прехвърлят на кораба "Союз 1" и да се завърнат заедно с Комаров. Подобен план е бил предвиден при провеждането на бъдещите съветски лунни мисии - космонавтите трябвало по същия начин да преминат от кораба в спускаемия апарат, който след това би могъл да кацне на Луната (източник). Много неща е "трябвало" да бъдат направени, както беше упоменато в горния параграф, но събитията се развиват неочаквано и катастрофално... И за съжаление СССР никога не успява да прати човек на Луната... Преди изстрелването не са установени отклонения от нормалната работа. Корабът "Союз 1" излита по план на 23-ти април 1967 година в 2:35 ч. българско време с космонавта Владимир Комаров. Всичко изглежда наред и "Союз 1" достига до точно установената орбита. Както е подчертавано неколкократно на страниците на КОСМОС БГ, по времето на съществуването на СССР изстрелванията не са се излъчвали в реално време. Оповестяването, че е изпратен кораб в космоса, е направено от съветските медии чак след една обиколка на Земята. Предоставени са малко детайли - името на кораба, името на космонавта, датата на изстрелването, орбиталните параметри и на кои честоти могат да бъдат прослушени някои радиосигнали. Последващи съобщения от руските медии през по-късните часове от деня отново оповестяват, че всичко е наред (източник). Проблеми обаче има. Скоро след изстрелването са получени телеметрични данни, според които разгръщането на левия панел със слънчеви батерии не се е случило по план. Не се е разгърнала и резервна антена за предаване на телеметрични данни, както и покритието на датчик за ориентация по посока на Слънцето и звездите. Ако повредата на резервна антена не е кой знае какъв проблем, аварията на датчика е вече сериозна пречка - без него корабът няма как да бъде стабилизиран в орбита, нито може да изпълни предвидената програма по скачване. Според някои неофициални източници (поради това тази част от историята няма как да я потвърдим със сигурност) Комаров се е опитал с крак да изрита странично кораба, за да се разтвори слънчевият панел. Според историка Асиф Сидики (източник) повечето от членовете на Държавната комисия, които е трябвало да вземат решение за хода на мисията, са постигнали съгласие за отлагане на полета на "Союз 2" и за завръщане на "Союз 1" с Комаров възможно най-рано, още на 17-тата орбита. Но ако Николай Каманин и Мстислав Келдиш са подкрепяли това предложение, изненадващо, Мишин все още се е надявал на положителен изход от мисията и дори е бил начертан моментен план, при който двама космонавти - Елисеев и Хрунов е трябвало да излетят със "Союз 2", след което било предвидено да излязат в открития космос и да поправят неразтворения слънчев панел на "Союз 1". Но след 13 обиколки на Земята космонавтът Комаров доклаквал, че продължава да има проблеми с ориентацията. Всичко това довело до прекратяване на каквито и да е по-нататъшни планове за изстрелване на "Союз 2" и Държавната комисия наредила незабавно завръщане на Комаров на Земята. Според източниците на Сидики космонавтите на "Союз 2" били изключително разстроени, че не им било позволено да излетят. И така стигаме до фаталния 24-ти април. При първия опит за извеждане на 17-тата орбита "Союз 1" губи ориентация и бордовите системи прекратяват автоматично подготовката за запалването на спирачния ракетен двигател. Космонавтът Комаров се справя блестящо и отреагира много добре - той ръчно ориентира кораба за навлизане и това е задача, за която никой от тестовите пилоти и космонавти на СССР не е тренирал! Не можем да го упрекнем в грешка - Комаров посреща предизвикателствата и точно изпълнява подадените от Земята команди. Твърде жалко, че това не го спасява... Корабът "Союз 1" навлиза в атмосферата и ... се случва това, което описах в началото на статията. Да видим какво става междувременно на Земята. Според информация, получена от съветските радари, спускаемата капсула на "Союз 1" се е насочила към област, отстояща на 50 километра от град Орск в Оренбурската област. Самолети и спасителни хеликоптери се отправят незабавно към мястото. Пристигналите наземни екипи докладват, че са видели капсулата да лежи на земята на една страна с прикачен към нея парашут. Момент по-късно те изненадващо съобщават, че спирачните двигатели са активирали. Това е тревожен сигнал - двигателите е трябвало да се задействат няколко секунди преди кацането, а не след това! Както по-късно се разбира - капсулата се е забила с висока скорост в земята и това е довело не до задействане, а до експлозия на двигателните системи и възникването на пожар... Наземните екипи се опитват да загасят пожара на разбилата се капсула, но безуспешно. Пожарогасителите се оказват недостатъчно ефективни и докато всичко свърши, от злополучния кораб "Союз 1" остава само едно черно петно и останки от входния шлюз. Така на 24-ти април 1967 година настъпва първата в историята на космонавтиката катастрофа на космически кораб в полет. Вярно е, че в програмата на НАСА също има трагедия - тази на "Аполо 1", но това е авария при наземен тест, а не при полет. Но за разлика от американските астронавти от "Аполо 1", които са преживели мъчителна смърт от изгаряния, не огънят е убил Комаров - разследването показало, че смъртта е настъпила поради множество травми на главата и гръбначния стълб - т.е. още в момента на разбиването на космческия кораб в земната повърхност (източник). Трагедията нанася решаващ удар върху съветската космонавтика и определя изхода от космическата надпревара. Руснаците изстрелват нов пилотиран кораб "Союз 3" чак през октомври 1968 година. И докато американците също прекарват година и половина без полети поради аварията на "Аполо 1", техният опит с програма "Джемини" между 1965 и 1966 година не е загубен. От друга страна времевото разстояние между успешните полети на "Восход 2" и "Союз 3" е три години и половина. Това се оказва фатално - руснаците много дълго време не могат да наваксат и да натрупат опит с процедурите по орбитални срещи и скачвания, както и с космически разходки. И като резултат СССР не успява да изпрати човек на Луната. Най-накрая остава да разгледаме един мит от аварията на "Союз 1". Верни ли са слуховете, че в секундите преди разбиването на кораба Комаров включил радиото и напсувал комунистическите си лидери? Това е един от въпросите, на които може би никога няма да узнаем отговора с категорична сигурност. За огромно съжаление такъв е бил характерът на съветската космическа програма - тя е била провеждана в секретност, успехите са били раздувани, а детайлите около авариите - потулвани. Предполагам, че единствените, които знаят истината, са хората, които са работили по програмата "Союз". Но днес най-много можем да се надяваме на различните им гледни точки... През 2011 година излезе книгата Starman, която разказва историята на ранната съветска космонавтика. Тя поддържа тезата, че при смъртта си Комаров наистина е крещял ядосано и е псувал правителството. Книгата доведе до много противоречиви реакции. От една страна тя беше оспорена от някои историци, които твърдят, че описаното в нея изобщо не отговаря на характера на Комаров (източник). Тя обаче получи положителна рецензия от космическия експерт и един от най-добрите изследователи на съветската космонавтика Джеймс Оберг (източник). Според друга статия на Оберг, публикувана и на сайта на НАСА (източник), историята за "крясъците преди смъртта" на Комаров не изглежда много достоверна. И все пак през април 1987 година, когато Гласност е в разгара си, СССР игнорира 20-годишнината от смъртта на Комаров, пише Оберг. Защо?! Според Асиф Сидики (източник) всякакви слухове за това, че докато е бил в орбита Комаров се е разделил емоционално с жена си, че е крещял преди смъртта си, могат да бъдат отхвърлени като неистини или преувеличения. Най-често слуховете са във връзка с твърденията, че чуждестранни разузнавателни служби са прихванали сигнала и са чули такива неща. В интерес на истината един от тези записи наистина излиза на бял свят 30 години след катастрофата на "Союз 1". От прихванатите фрази би могло да се заключи, че Комаров е бил объркан и покрай радиошума би могла да бъде различена думата "убит". Но не са прихванати никакви фрази относно състоянието на парашутната система, открити са само твърдения за повишаването на температурата в кораба. Като заключение може да се каже, че този запис не е особено интересен. Има ли истинност в слуховете? Не можем да кажем със сигурност, макар че от това, което имаме като "твърди факти", имаме всички основания да се съмняваме във всякакви "алтернативни" теории. И въпреки това е ясно - хората ще вярват в това, което искат да вярват, най-вече повлияни от техните "филски" или "фобски" настроения. Малцина са тези, които биха си съставили мнение на базата на обективна информация. "Има все още много дълбоки тайни в архивите на Москва, които все още не ни е позволено да видим и които могат да ни изкарат акъла", смята Оберг. И това е така - съветската история е нещо изключително сложно за проучване и не всеки има времето и търпението да го прави.

Един от основните принципите на апологетиката е, че няма абсолютно доказателство за съществуването на Бог. Не можеш да го докажеш стопроцента, категорично, с научни методи. Но няма и стопроцентово, категорично доказателство и за отсъствието на Бог. Атеистите се мъчат да докажат, че наличните до този момент аргументи и доказателства са много повече за отсъствието, отколкото за присъствието. Ролята на християнската апологетика е да оспори това и да върне нещата на 50-50.

Един от любимите ми християнски апологети е К.С. Луис. Да, това е великият писател на научна фантастика (Космическа трилогия) и Фентъзи (Поредицата Нарния), професор от Оксфорд. Та по въпроса дали християнството е нещо по-различно от всички останали езически митове, вкл. и за предшестващи идеи за умиращи богове, хубаво е да представим думите на Луис относно това до какви заключения е стигнал по този въпрос: http://www1.cbn.com/cs-lewis-journey-faith Lewis was shocked to hear the strong atheist T. D. Weldon concede that the evidence for the Gospels was really quite good. Early in 1926 the hardest boiled of all the atheists I ever knew sat in my room . . . and remarked that the evidence for the historicity of the Gospels was surprisingly good. ‘Rum thing … All that stuff … about the Dying God. Rum thing. It almost looks as if it had really happened once.’ … If he, the cynic of cynics, the toughest of the toughs, were not—as I would still have put it—‘safe,’ where could I turn? Was there then no escape? (Surprised by Joy, 224). After his conversion, Lewis insisted that myths in other religions shadowing the Christian story are not surprising since God is a revealing God. We should therefore, expect to find in the imagination of great Pagan teachers and myth makers some glimpse of that theme which we believe to be the very plot of the whole cosmic story—the theme of incarnation, death, and rebirth… It is not the difference between falsehood and truth. It is the difference between a real event on the one hand and dim dreams or premonitions on the other. (The Weight of Glory, 128-30).

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1739-2017-enceladus-hydrogen 14 април 2017 г. 10:50 ч. Вчера НАСА оповести на специална пресконференция, че водород под формата на газ извира от океанското дъно в самия океан на ледената луна на Сатурн Енцелад. Откритието е направено от междупланетната станция "Касини", която понастоящем обикаля около Сатурн. Това означава, че са наличие условия за развитието на метаногенни бактерии. На Земята такива бактерии комбинират водород с разтворения във водата въглероден диоксид, при което се получава метан. Разбира се, тук е уместно да напомним, че дори и да има условия за развитието на живот на Енцелад, това не означава със сигурност, че живот наистина има. "Касини" не притежава нужния комплект инструменти, за да установи дали в пламъците на гейзерите на луната наистина има следи от бактериална активност. Преди изстрелването на мисията учените изобщо не са имали никаква идея, че Енцелад може да е такава потенциална луна за търсенето на живи организми.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1738-2017-first-protest-from-space Протестното съобщение, изпратено до ръба на космоса. Photo credit : ASAN 14 април 2017 г. 10:10 ч. Светослав Александров. По случай отбелязването на Деня на космонавтиката на 12-ти април и предстоящото Шествие за науката, което ще бъде проведено на 22-ри април, частната космическа агенция ASAN (съкратено от Autonomous Space Agency Network) организира първия протест от ръба на космоса. Протестното съобщение, изпратено с балон до т.нар. близкокосмическо пространство, представлява туит до президента на САЩ Доналд Тръмп със следните думи : "Виж това, кучи син!" Съобщението не е случайно, а е цитат от астронавта на "Аполо 14" Едгар Митчел и шестия човек, стъпил на Луната. Ето какво е казал той относно как се чувства един астронавт, който забележи Земата от лунната повърхност: "Ти незабавно развиваш глобално съзнание, народна ориентация, изключително неудовлетворение за състоянието на света и непреодолим импулс да направиш нещо по въпроса. От толкова далече, на Луната, международните политики изглеждат направо прекрасни. Иска ти се да хванеш някой политик за тила и да го завлечеш на четвърт милион мили и да му кажеш: Виж това, кучи син". Според ASAN изпращането на протестното съобщение до ръба на космоса е струвало само $750 долара. Двата хелиеви резервоара стрували $300, самият хелий $160, камерата $120, GPS-ът за локализация $100 и балонът - $70. Доналд Тръмп е критикуван основно за това, че не подкрепя научните данни за наличието на глобално затопляне и желае да ореже бюджета на спътниковата програма на NOAA. Именно затова ще бъде проведено и Шествието за науката на 22-ри април. Изгледайте цялото видео от ASAN тук (Youtube Link). ---- http://www.space-bg.org/

Сега, не разбрах - учен като Франсис Колинс не се е докосвал до истинската наука или е сенилен?

Усещаш ли се, че като кажеш нещо от типа на "човешкият вид е детерминиран", автоматично караш останалите да зададат въпроса - КОЙ е детерминирал човешкия вид да е такъв Или пак ще тръгнем в тази плоскост дали природните закони имат законодател или нямат.

Аз не мога да разбера какъв е проблемът с това? Ако един човек се чувства комфортно с личните си философски възгледи, било то атеизъм, било то християнство - кому пречи? Аз съм вярващ, да, и донякъде "защото ми се вярва", но има ли нещо лошо в това?

И накрая, преди да си легна, един последен коментар към makebulgar и vorfax. И към двамата: Изхождате от много погрешна философска предиспозиция. Едва ли не искате да ви докажа, че християнството е вярно и предлага нещо ново като учение, но абсолютно забранявате на християнското учение да стъпва на предишни учения, предишни философии. Нямате основания да предявявате подобна претенция. Естествено е, че и в други култури има човешки стремежи. Естествено е, че някои хора дори могат да стигнат логически до идеята за възкресението... За християнина всеки човек е създаден по образ и подобие на Бога, но е грешен. Той може донякъде да стигне до истината. Не е нужно да си християнин, за да видиш колко много грешим. Но дори и някой да стигне до истината отчасти, до момента, в който някой наистина не умре за греховете на хората и не възкръсне наистина, познанието остава непълно... Самият апостол Павел говори за непълното познание. Преди идването на Христос някои хора са стигали до определени изводи и заключения, но едва чрез Христос може да се постигне пълнота. Не говоря това, за да ви проповядвам, а да ви кажа - абе никой не ви отрича правото да сте невярващи. Ама ако ще ми критикувате християнството, поне се запознайте с него!

Ти като голЕм учен да си чувал нещо за ефекта на доминото? Върни се няколко поста по-рано. Естествено, че ако даден аргумент е в основата на дадено твърдение на опонент, няма нужда да се занимавам с останалите му аргументи. Оборвам основата. Останалото рухва. Ти използваш типичен похват за псевдоучените. Също както "невярващите" в кацането на Луната дълбаят всяка една снимка и оттук-оттам изскачат дреболии, съответно се държат като длъжни да им бъдат оборени и оспорени всичките дреболии, така и ти едва ли не ме караш да оборвам всичко на vorfax. Не е необходимо. Той допуска фундаментална грешка от самото начало и останалото рухва по ефекта на доминото.

Пропускаш няколко много важни факта. 1. Никъде в Евангелията не се говори, че Исус Христос е роден на 25-ти декември. Това го няма никъде. Ако изнамериш текст в Евангелията за раждане на 25-ти декември и те признавам. Даже напротив - текстуалните доказателства показват, че е имало хора, които са били на нощна стража, за да пазят овцете, което по-скоро намеква за раждане през пролетта. Оттук насетне цялата астрономическа "нумерология" рухва. 2. Ранните християни не са се интересували толкова много от раждането на Исус. За тях Възкресението е бил истинският празник и даже някои от тях са били против празнуването на каквото и да е рождество, за да се отличават от шумните светски рождени дни в Римската империя. 3. Избирането на датата 25-ти декември е станало значително по-късно в човешката история, след векове, и то се прави именно да се приобщят езичниците, които празнуват по това време Сатурналия. Честно казано ме разочароваш. Очаквах действително да познаваш по-добре историята, отколкото да развиваш нумерологии.

Това, което си го писал ти, съм го чел и преди, най-вече от пропоненти на Jesus Myth теорията. Тя е отхвърлена категорично от повечето историци - пикът й по-скоро е бил в началото на 19-ти век.

Въобще всякакви сравнение между Исус и други божества показват дълбоко непознание на историята на религиите, за това което някои хора претендират. Исусовата история е дълбоко вкоренена в юдео-християнския контекст. Не казваме въобще, че няма езически влияния, но те са по-скоро греко-римски и са съвсем маргинални. Няма никакви исторически доказателства, че новозаветните автори са плагиатствали текстове от други митологии.

Докато е вярно, че има предишни божества с възкръсващи богове, те нямат нищо общо с християнството така, както го познаваме. Текстуалните доказателства, с които разполагаме от Египет, показват, че Изида се е надвесила на еректиралия член на Озирис, за да създаде Хор. Няма никакви доказателства, че "Мери" е било нейното действително име. Дори и да е била девица, тя е използвала пениса на Озирис, за да го зачене. Няма също така доказателство за трима мъдреци. Тя също е имала и друг син от Озирис. Няма никакви текстуални признаци, че Хор е роден в пещера или обор. Нито един от тези детайли не е описан в древните египетски истории. Хор е роден в блато. Всякакви сравнения между Исус и предходни божества от страна на атеистите представляват едно силно разтягане на локуми, само и само да се докаже, че историята е крадена. Тя не е.

Има твърде много вярващи учени, които смятат, че предоставените доказателства за възкресение са достатъчни.

Това, че правиш такова абсурдно твърдение ме кара да се замислям дали наистина познаваш добре историята на религиите. Аргументът ти може би щеше да има смисъл преди 100-тина или 150 години, когато тепърва бяха открили Енума Елиш, вавилонския мит, и мнозина се замислиха защо има сходства между него и Библията. Но за 100 години и науката се разви, и както и богословието, и цялата ти теза да сравняваш Йехова с Мардук, Юпитер, Сатурн, Зевс и Озирис рухва... Последващите открития в областта на шумерските, ханааските, вавилонските култури доведоха до това много изследователи да заключат, че тези култури не са имали пряко влияние върху Библията и най-вече Битие. Това не значи, че не е имало никакви сходства. Напротив - всеки с разсъдъка си знае много добре, че израелските жители не са живеели затворени в пещера, комуникирали са с останалите култури, имали са сходства в космологичното разбиране за света... Дотук добре. Но давам конкретиката. Основната разлика между Йехова (или по-точно да казваме Яхве или дори YHWH) и останалите божества е, че всички останали митове (без Библията) са теогонично ориентирани. Теогонията представлява генезисът на боговете, тяхната поява и възникване от първичната материя. Тези богове са, най-просто казано, най-обикновена деификация на природата и на нейните сили. Библията разкрива точно обратното. Тя разказва, че Бог е първичният, докато Вселената, материята, разумът и всичко останали неща са вторични. Библейската история е напълно противоположна както на древния политеизъм, така и на светския материализъм. В библейската история е далеч по-важна дори не космогонията (произхода на физическия свят), колкото е важна функционалната онтология - а именно какво представлява човекът и какво е неговото място в света и в отношението с Бог. Но това, което е най-шокиращо и изцяло ново, сравнявайки Битие с останалите митове, е че липсва всякаква деификация на звездите, Луната и планетите. В гръцката митология например Нукта е богинята на нощта, Слънцето е Хелиос, а Селена е Луната. Нищо подобно няма в Библията. Библията споменава създаването на Луната и звездите като част от физическия свят. Няма никакъв намек за каквото и да е тяхно обожествяване. Сътворението е такова, каквото е, и няма никаква теогонична мелодрама, характерна за останалите митове. Библията разкрива и нещо друго - че физическият, видимият свят, не представлява просто еманация на божествената същност. Материалният свят е създаден от нищото, а не от субстанцията на Бог. Еми такъв бог, който стои извън видимия, материалния свят, е недостъпен за ограничената от методологически материализъм наука и не подлежи доказване на неговото съществуване с научни доказателства. Библейската история е изключително интересна. Тя разкрива един изцяло нов бог, различен от другите богове, бог, който е грандиозен създател на всичко останало и поради това неговата същност не може да се впише в създаден от човешки ръце глинен съд - това е буквално цялата история на древен Израел, каквато е разказана в Библията. Бог е единен, несътворен (т.е. не може да се зададе въпросът "кой е създал създателят") - и това е идея, която е била изключително чужда на цели поколения.

На мен ми се е случвало да повърна леко от увеселително съоръжение, което ме обърна надолу с главата поради киселинен рефлукс... Последният път като летях със самолет също имаше кофти кацане и щях да си върна храната - не защото ми се повдигаше, а заради слаб пилор... Така че не знам и аз Безос какви ги мисли.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1737-2017-blue-origin-no-toilet 11 април 2017 г. 17:00 ч. Космическият кораб на Блу Ориджин, който трябва да започне да превозва хора в космоса от 2018 година, няма да е екипиран с тоалетна, съобщи днес Space.com (източник). Няма да има и пликчета за повръщане. Новината е потвърдена от самия Джеф Безос, основател на частната компания. Според него пътешествието така или иначе ще е кратко - пътниците ще се качват в кораба тридесет минути преди изстрелването, а когато корабът достигне космоса, той ще остане там само 4 минути, преди да започне своето повторно спускане към Земята. От излитането до кацането ще минат около 40 минути и поради това ръководството на Блу Ориджин смята, че тоалетна няма да е нужна. "Ще отидете до тоалетната предварително", казва Безос. "Цялото нещо, от качването до момента, в който ще сте обратно на Земята, е вероятно 40-41 минути. Така че всичко ще е наред. Дори ще можете да се дехидратирате леко, ако имате слаб пикочен мехур". Дали обаче оптимизмът на Безос за липсата на необходимост от тоалетна ще се оправдае, предстои да видим. Компанията все още не е изстреляла човек в космоса, така че не знаем какво се предвижда да се направи в случай че на някой пътник все пак му се доходи по нужда. За подробности относно космическите тоалетни, вижте статията на КОСМОС БГ - "Малката и голямата нужда на астронавтите". Корабът на Блу Ориджин: красив, но няма тоалетна. Photo credit : Blue Origin

Пак казвам - не съм съгласен. Опитай се да разбереш вярващия човек. Дори и преди Христос може да е имало хора, които да са стигнали до идеята, че за греховете на човек е нужно някой да умре и да бъде възкресен. Няма никакво значение дали е имало в близкия изток и други идеи за възкресение, пр. Озирис и Ваал. Дори и идеята за възкръсналото божество може да не е нова. Единственото нещо, което има значение, е ако претенциите отговарят на реалността. А аз смятам, че апологетическите аргументи за възкресението на Исус Христос са достатъчно силни.

Това е фундаментално научно откритие - за пръв път са открити метални йони в йоносферата на планета, различна от тази на Земята! Нещо повече - поведението на йоните в марсианската атмосфера е коренно различно от това на йоните в земната. Ето как в някои отношения Марс е твърде различен от Земята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1736-2017-maven-discovers-metals-atmosphere Текст на публикацията: НАСА оповести днес, че автоматичната междупланетна станция "Мейвън", която изучава Марс от 2014 г. до ден днешен, е направила фундаментално откритие за марсианската атмосфера. Оказва се, че тя съдържа йони на метали! "Мейвън е направила първото откритие на постоянно присъстващи метални йони в йоносферата на планета, различна от Земята", съобщава Джоузеф Гребовски от космическия център на НАСА Годард. "Понеже металните йони имат дълъг живот и могат да бъдат транспортирани далече от техния регион на възникване посредством неутрални ветрове и електрически полета, те биха могли да се използват за разгадаването на движението в йоносферата, по подобен начин, по който чрез вдигнатите листа разбираме в коя посока духа вятърът". Гребовски е водещ автор на научната статия, публикувана на 10-ти април 2017 г. в Geophysical Research Letters. Металите в атмосферата на Марс пристигат от мъничките микрометеороиди, които постоянно навлизат в нея. Когато високоскоростен микрометеороид удари марсианската атмосфера, той се изпарява. Металните атоми от опашката на метеороида губят част от електроните си поради сблъсъка с други заредени частички от йоносферата и така се превръщат в метални йони. През последните две години "Мейвън" е откривал желязо, магнезий и натрий под формата на йони в горните части на марсианската атмосфера. Две години са достатъчно дълъг период, за да се заключи, че металните йони са постоянна черта за атмосферата. Но йони, свързани с преходни събития, също са откривани. "Ние сме открили метални йони, асоциирани с близкото преминаване на кометата Сайдинг Спринг през 2014 година, но това беше уникално събитие и то не ни каза много за дълговременното присъствие на йони", смята Гребовски. Научният екип е на мнение, че понеже междупланетният прах в Слънчевата система, който причинява метеорните потоци, е повсеместен, напълно е възможно всички луни и планети, които притежават атмосфери, да приютяват в тях и метални йони. До този момент суборбитални ракети, радари и спътници са откривали метални йони в горните слоеве на атмосферата на Земята. За присъствието на метални йони около други планети също има сведения, но засега са индиректни. Например когато космически апарат, обикалящ около друга планета, се свърже със Земята, понякога настъпват смущения в радиосигнала, които могат да бъдат обяснени като причинени от електроните в чуждата йоносфера, а някои от тези електрони се считат за асоциирани с метални йони. "Мейвън" обаче предоставя първите преки доказателства за наличието на метални йони в друга планетарна атмосфера, различна от земната. Екипът също така е установил, че поведението на металните йони в атмосферата на Марс е коренно различно от поведението на йоните в земната атмосфера. Земята притежава глобално магнитно поле и то заедно с йоносферните ветрове събира йоните в пояси. Но Марс има само локално магнитно поле и пояси се наблюдават само в близост до него. Научното откритие има и други последствия за разбирането ни на Марс - например остава неясно дали металните йони участват в образуването или поведението на високите облаци. Освен това сравняването на различните характеристики между Земята и Марс дава на учените възможност да предсказват метеороидните удари в други, все още неизучени планетарни или спътникови атмосфери.

Категорично не съм съгласен. Ако си мислиш, че познанията за еволюцията на писмеността и религиите, сродството на библейски текстове с други месопотамски митове и общите мотиви, е попречило на грамотни хора да не са християни - грешиш. За теб това те смущава и те тласка към атеизъм. Не всички споделят твоето мнение. Има посветени християни, които никога не са имали проблем с широко метафорично тълкуване на Битие, дори не са имали проблеми с идеята книги като Битие и други пасажи от Библията да са били вдъхновявани и дори взаимствани от месопотамските митове. К.С. Луис е бил такъв. Защо си мислиш, че тези разкрития 100%-та трябва да те тласнат към атеизъм?

Аз говоря с конкретика. Десижън мейкинга (йеее, как звучи английски с бг букви) е тясно свързан с емоциите - потвърдено от невронауката. Така че дори и да се осланяш на доказателства, в един момент се привързваш към светогледа си и много скоро може да настъпи момент, в който започваш да го браниш безкритично.

Трима души се завърнаха на Земята успешно след като техният кораб "Союз МС-02" извърши кацане днес в 14:20 ч. българско време в Казахстанските степи. На борда на кораба пътуваха руските космонавти Сергей Рижиков и Андрей Борисенко, както и техният американски колега Шейн Кимброу. През по-голямата част от времето спускането беше безпоблемно. Не само това - зрителите имаха възможност да го наблюдават в реално време почти веднага след разтварянето на парашута - нещо, което по принцип се случва доста рядко, защото е трудно за наземните екипи да локализират веднага къде точно се намира космическият кораб в небето, а какво остава да насочат камера. Този път обаче корабът беше забелязан веднага след разгръщането на парашута и бяха получени невероятни кадри и снимки. Единствено кацането беше по-твърдо от очакваното. Странични ветрове подхванаха парашута и той увлече капсулата, която се преобърна. Независимо от това тримата космически пътешественици са в добро състояние. След като бяха изведени от капсулата, Сергей Рижиков веднага поиска да говори по телефона и такъв му беше осигурен. След завръщането на Кимброу, Борисенко и Рижиков, на борда на "Международната космическа станция" продължават да живеят трима души - Пеги Уитсън (командир и най-опитната жена-астронавт на САЩ), Олег Новицкий и Тома Песке. Новицкий и Песке ще се завърнат на Земята през юни, докато Уитсън ще остане в космоса до септември. Същевременно на 20-ти април очакваме излитането на пилотирания кораб "Союз МС-04" с руския космонавт Фьодор Юрчихин и американския му колега Джак Фишер. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1734-2017-soyuz-ms-02-lands

Темата много се отклони. Да вземем да я върнем в някакви коловози поне - да има смисъл от дискусията. 1. Заблуда ли е атеизмът? Какво е той - светоглед, философска позиция, алтернативна религия ... или просто следствие от отсъствието на доказателства за наличието на богове? 2. Погребала ли е науката Бога? Несъвместими ли са научните открития с предположението за наличие на Бог? 3. Може ли човек да е едновременно вярващ и учен? Задължително ли е да си атеист, за да се занимаваш с наука? Да кажем, че това са отправните точки, от които да продължи дискусията...