SAlexandrov

За заемките в християнството, реших да напиша една статия за К.С. Луис. Ето защо и как К.С. Луис остава един от най-великите християнски апологети до ден днешен Той е писател, създател на великата фентъзи поредица "Хрониките на Нарния". Той е учен от Оксфорд, медиевист, литературен критик, лектор и същевременно богослов и християнски апологет. Той е К.С. Луис - име, което днес е достатъчно известно и сериозно, име, което трудно се пренебрегва с лека ръка от атеистите и агностиците. Благодарение на хора като К.С. Луис богословието е на своето естествено място в академичната среда. В тази статия искам да ви разкажа за човека Клайв Стейпълс Луис и защо неговите творби в областта на християнската апологетика продължават да са актуални и до ден днешен. Накратко казано, защото аргументите на модерните атеисти като Ричард Докинс, Сам Харис и Кристофър Хитченс са всъщност... стари аргументи, които отдавна са разгледани и оборени от богослови като Луис. Но трудно е да разберем този автор, без да познаваме неговия житейски път. К.С. Луис е роден през 1898 година в Белфаст. Вероятно най-същественото събитие от ранния живот на автора е смъртта на майка му. Флоранс Луис си отива от рак когато той е едва на девет години. Събитието се оказва травмиращо за младия Клайв Стейпълс и по-късно той ще напише, че от този момент нататък пълнотата на щастието завинаги изчезва от живота му. И по-късно ще преживее радостни моменти и удоволствия, но, както споделя в "Застигнат от радостта", големият континент е потънал завинаги, отсега нататък е свидетел само на островчета сред океана... В един миг К.С. Луис губи не само майка си, но в известен смисъл и баща си - Албърт Луис никога не успява да преодолее смъртта на съпругата си и изпраща двете си малки деца, Клайв и Уорън, в пансион. Луис преминава през известен период на влечение към езотериката и окултизма, но това не продължава дълго - младият ученик е скептик по природа. Клайв Стейпълс просто не може да понася да гледа как хората мислят и вземат решения на базата на емоции, а не на логика. Той не може да понася и тези, които не са прецизни в логиката. К.С. Луис в продължение на дълго време се самоизолира сред купища книги и трупа познания. В началото на Първата световна война получава шанс да бъде обучен от частен учител - Уилиам Къркпатрик, който е рационалист и атеист. В "Чудесата" Луис ще опише Къркпатрик като "упорит, сатиричен атеист, който го е научил как да мисли" и споделя, че винаги ще е благодарен за уроците му. Къркпатрик е и прототип на литературния персонаж проф. Кърк от "Нарния". Този бекграунд е изключително важен, тъй като Клайв Стейпълс дори и след приемането на християнството не загърбва критичното мислене, нито заменя рационалния атеизъм със сляпа и фанатична вяра. Напротив, Луис определя християнизацията си като "най-колебливото обръщане в цяла Англия". В атеистичните си години К.С. Луис е разглеждал Евангелията по същия начин, по който е виждал Гръцката и Скандинавската митология - като митология, която не е историческа и на която (за разлика от езическите митологии) й липсва красота. Два основни фактора пречат на Луис да приеме християнството. Първият е свързан с наличието на умиращи и възкресяващи се богове в езическия свят, които карат автора да приеме, че християнството не е нищо повече от копиране на по-древни религии. Вторият е т.нар. "аргумент от лош дизайн" - Вселената е твърде жестока, не е перфектна, за да има зад нея разумен творец. През 1917 година К.С Луис постъпва като студент в Оксфорд и на практика след това никога не го напуска. По-късно, през 1925 г. започва работа в Модлин, един от съставните колежи на Оксфорд. На следващата година Луис преживява съдбовна среща с британския философ Томас Уелдън, който по това време също работи в Оксфорд. Уелдън е атеист, но споделя следното пред Луис: доказателствата за историчността на Евангелията в Библията са забележително силни. "Цялото това нещо... за умиращия Бог, изглежда като че наистина се е случило веднъж", твърди Уелдън. Това поразява Луис - ако най-големият от големите атеисти за времето си допуска подобно нещо, кой е той, че да отхвърля възможността Бог наистина да съществува? В резултат на натрупаните към този момент сведения Луис престава да вижда християнството просто като копиране на древни религии. Не бива да ни изненадва, че и в други вярвания е имало възкресяващи се богове. "Но това не е разлика между фалша и истината", пише той. "Това е разликата между реалното събитие от една страна и мечтите и предчувствията на други". И все пак Луис не стига до това заключение веднага. Преобръщането му към християнството става на базата на книги и под влиянието на някои много близки негови приятели. През 1930 година се оформя литературен клуб, състоящ се от самия К.С. Луис, Дж.Р.Р. Толкин (днес известен като автор на "Хобит" и "Властелинът на пръстените"), Адам Фокс, Хюго Дайсън, Чарлз Уилиамс и братът на Клайв Стейпълс, Уорън Луис. Дотогава вдъхновен от литературните си проучвания, К.С. Луис лека полека преминава от атеизъм към теизъм. Но все още не и към християнство. Луис смята, че има нещо подобно на универсален дух, но не точно - всъщност по това време позициите му са твърде объркани. Той доста често спори с Толкин за вярата (Толкин е католик) и нарича християнството "митът за Христос". Но когато започва да проучва Евангелията сериозно през призмата на критичното мислене, Клайв Стейпълс е изненадан - те не звучат като художествена измислица. Авторите им не изглеждат да са притежавали необходимото въображение, за да са успели да съчинят цялото това нещо. Нещо повече - Евангелията по-скоро звучат като доклади на действителни събития, отколкото като художествени разкази. На 19 септември 1931 г. Дайсън, Толкин и Луис се събират на среднощна разходка и поемат съдбовен разговор за митовете. По това време К. С. Луис все още смята, че митовете са си просто митове, не може да има нищо историческо и вярно в тях. Толкин обаче успява да го убеди, че всъщност митовете представляват начин, по който Бог подготвя почвата за християнството. Историите за възкресението в предишните религии са били просто предшественици на истинското възкресение на Исус. Християнството представлява един завършек на съществуващите митологии. Благодарение на усилията на Толкин и Дайсън, К.С. Луис три дни по-късно приема християнството. Само в рамките на християнството К.С. Луис намира адекватен отговор за наличието на страдания в света и защо Вселената изглежда толкова несправедлива. "Моят аргумент срещу Бог беше, че Вселената изглежда твърде сурова и жестока. Но откъде тогава съм придобил идеята си за правилно и неправилно? Един човек не нарича една линия крива, освен ако има някаква идея какво представлява правата линия. С какво съм сравнявал Вселената, когато съм я наричал жестока? Така чрез самото действие да доказвам, че Бог не съществува (с други думи, че реалността е безсмислена) се оказах принуден да защитавам, че една част от реалността, а именно моята идея за справедливост, е истинна. Атеизмът се оказва прекалено прост. Ако цялата Вселена няма смисъл, не би следвало да можем да откриваме, че няма смисъл", пише Луис в "Обикновено християнство". А страданието само по себе си не е безсмислено - "Бог ни шепне в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но в нашите болки той крещи". К.С. Луис радикално променя начина, по който апологетите защитават християнската вяра. По същия начин, по който Луис е изследвал дали езическите корени са съвместими с християнството, така е разучавал дали философските предиспозиции на модернизма са адекватен начин за търсене на истината. Накратко казано, това е големият конфликт между религията, която лежи на дедуктивна логика, и науката, която лежи на индуктивна. Дедукцията на християнската мисъл идва от това, че има априори предположения, които трябва да бъдат взети като даденост (например съществуването на Бог, авторитетът на Библията и т.н.). От друга страна модернизмът залага на това, че всички изводи, които трябва да направим за устройството на света, трябва да бъдат базирани на емпирични наблюдения, за да са обективни. В своите творби К.С. Луис отрича модернистическата индукция и я обвинява в скрита форма на дедукция. Например модернистите, които непрекъснато търсят "природни" или "рационални" обяснения за чудесата в Библията, не провеждат своето проучване обективно. Напротив, те приемат като даденост философската предиспозиция, че чудеса не се случват, след което рационализират и дават някакво "научно" обяснение за природата на въпросното чудо. К.С. Луис е брилянтен апологет и учен, но същевременно не е чужд на нашите проблеми, с които се сблъскваме в ежедневието. Почти всички от нас, когато сме си намирали партньор и сме встъпвали в брак, сме срещали неодобрение от страна на приятели, даже те са се отчуждавали от нас. Същото се е случва и с Клайв Стейпълс, когато се жени за Джон Дейвидман. Тя е бивш комунист и атеист, но се отрича от тези идеологии в момента на приемането на Христос. Независимо от това много от неговите приятели не одобряват брака. Въпреки всичко К.С. Луис съумява да види прогледне под покривалото на стереотипите и очакванията на другите и се привързва към тази жена. За съжаление бракът не просъществува дълго, тъй като Джой се разболява от рак на гърдата с метастази по цялото тяло. Това довежда до преждевременната й смърт през 1960 година, само три години след бракосъчетанието. Смъртта на Джой е един от най-големите удари в живота за К.С. Луис и той отново преосмисля християнската си вяра. Луис губи съпругата си цели 20 години след като е написал една от най-иконичните си книги за страданието - "Проблемът болка". В тази книга той защитава тезата, че наличието на болка в света при хората и при животните не е достатъчна причина да се отхвърли вярата в мощен и добър Бог. През 1961 година, когато е минала година от смъртта на Джой, Луис публикува книгата "Наблюдаваната тъга". Книгата първоначално е издадена под псевдонима Н. Клърк (за да не правят хората асоциация с негативизма около брака на К.С. Луис) и после е преиздадена през 1963 година след кончината на Луис под истинското му име. Оказва се, че въпреки възможността на теория да бъде съвместено съществуването на добър Бог с наличието на страдание, много е трудно да проявяваш вярата си на практика, когато наистина страдаш. В "Наблюдаваната тъга" Луис разказва за гнева, който е изпитвал към Бог след смъртта на Джой. Но въпреки това той е преодолял този гняв и преживяното трансформирало вярата му по уникален начин. Голяма част от разказаното в "Наблюдаваната тъга" е шокиращо дори за християните. "Смъртта на любим човек е ампутация", пише Луис. "Никой не ми е казвал, че скръбта прилича толкова много на страха. Не съм уплашен, но усещането е като уплаха. Същите пеперуди в стомаха, същото безпокойство, прозяването... продължавам да преглъщам". Какъв е последният урок, който научава Луис за вярата си в Бог в момент на голямо страдание? "Бог не се е опитвал да експериментира с вярата или любовта ми, за да разбере какво е тяхното качество. Той е знаел какво е то. Аз съм бил този, който не е знаел. В такова изпитание Бог ни поставя едновременно на подсъдимата скамейка, на свидетелското място и на мястото на съдията. Той винаги е знаел, че моят храм представлявал просто къща от карти. Единственият начин, по който е успял да ме накара да осъзная този факт, е като го събори". "Раят ще разреши проблемите ни, но не като ни покаже как да съвместим очевидно противоречивите си представи. Представите ни ще бъдат изметени изпод краката ни. Тогава ще осъзнаем, че всъщност никога не е имало някакъв сериозен проблем", смята писателят. https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2017/07/12/c-s-lewis/

УСПЕХ! Автоматичната междупланетна станция на НАСА Джуно посети Голямото червено петно на Юпитер! Една от необработените снимки, направени от "Джуно" на 11-ти юли по време на сближението с Голямото червено петно на Юпитер. Photo credit : NASA/SwRI/MSSS 12 юли 2017 г. 23:15 ч. Светослав Александров. На 11-ти юли в около 04:55 ч. българско време автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето първо близко посещение на Голямото червено петно на Юпитер. В момента на голямото сближение разстоянието между "Джуно" и облаците на планетата бе едва 3 500 километра. Посещението даде възможност на учените да съберат уникални сведения за Голямото червено петно - огромен ураган с дължина цели 16 000 километра, който е наблюдаван с наземни телескопи от 1830 година и вероятно съществува в продължение на над 350 години. През последните десетилетия с изучаването на Юпитер посредством модерна телескопична техника и космически апарати изследователите стигнаха до извода, че то намалява размера си. Снимка на Голямото червено петно на Юпитер от 11-ти юли, но вече обработена с графичен софтуер. Credit : NASA / SwRI / MSSS / Gerald Eichstädt / Seán Doran Всички инструменти, включително и камерата JunoCam, събраха данни. Както е част от традицията на мисия "Джуно", суровите снимки бяха публикувани по-малко от 24 часа след тяхното получаване на Земята на уебсайта на камерата : www.missionjuno.swri.edu Както сами виждате, снимките са забележителни! Но колкото и да са впечатляващи, не те ще разкрият какви са тайните на тази гигантска вихрушка, близо два пъти по-голяма от Земята. Другите инструменти на "Джуно" имаха възможността да проникнат под облачното покривало, но анализът на данните ще отнеме седмици, месеци, а може би и години. Защо Голямото червено петно има червен цвят? Защо съществува в продължение на столетия? Защо през последните няколко десетки години е намалило размера си? Ние не знаем отговорите на тези въпроси - дано "Джуно" ги даде! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1838-2017-12-july-juno-flies-by-jupiter-red-spot

Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник Спътникът NCUBE-2, създаден от норвежки студенти, е типичен CubeSat. Photo credit : Bjørn Pedersen 10 юли 2017 г. 17:31 ч. Светослав Александров. Значи искате да си имате собствен спътник? Чудесно! Булсатком с техния геостационарен спътник BulgariaSat-1 успяха да вдъхновят много хора. Приложната космонавтика е вече достъпна и за компании от малки държави, каквато е България. При все това BulgariaSat-1 е голям геостационарен сателит, който е изработен по поръчка, очаква се да работи поне 15 години и за направата му са вложени сериозни средства. Но ако сте малък предприемач, просто любител и нямате досегашен опит, какви са Вашите възможности? Има добри новини за Вас! Космонавтиката е извървяла дълъг път от изстрелването на "Спутник 1" през 1957 година до настоящата 2017 година. Вече не е необходимо да сте ръководител на държавна агенция като НАСА, нито да сте свръхбогат бизнесмен. Не е нужно да сте милиардер. Дори не е задължително да сте милионер! За направата и изстрелването на спътник ви трябват пари от порядъка на хиляди. А в случай, че не разполагате с тях, съвременният свят предлага възможности като груповото финансиране (или "краудфъндинг"), с помощта на които можете да съберете желаните от Вас средства - стига да убедите обществеността, че Вашият космически проект си струва усилието. Но на първо време е необходимо да решите каква мисия ще изпълнява този спътник. Винаги се започва от мисията! Какво всъщност искате да правите в космоса? Вашата мисия може да е наблюдателна - например, желаете да снимате Земята или да наблюдавате звездното небе. Можете да проведете някакъв научен експеримент. Или пък спътникът може да е демонстратор на някакъв нов хардуер - например през 2015 година организацията The Planetary Society тестваше концепцията за слънчево плаване (авангардна технология, с която някой ден бихме могли да проведем междузвезден полет). Основателите на българския стартъп Space Sling желаят да изпробват нови технологии за въртящи се космически станции. Можете да искате да проверите как работи някакво софтуерно приложение в космоса. Не е задължително дори да изпращате нещо с научна или инженерна стойност. Можете да изстреляте знаме, произведение на изкуството, годежен пръстен - спътникът си е Ваш и Вие решавате! Веднага щом решите каква ще е мисията, можете да пристъпите към изпълнението. Най-достъпният начин да изпратите спътник в космоса е като се доверите на стандарта CubeSat, който създаден от двама професори - Джорди Пуиг-Суари от Калифорнийския политехнически университет и Боб Туигс от Станфордския университет. За основата на тези спътници според стандарта CubeSat се използва базисна структура с формата на куб с дължина на ръба 10 сантиметра (оттам идва и името), а частите и комплектите можете да си ги поръчате от различни магазини в Интернет. Например CubeSatShop.com предлага всякакъв тип хардуер: структури (1U CubeSat, 1.5-U CubeSat и т.н.), бордови компютри, антени, датчици, камери, както и, разбира се, наземни станции за радиокомуникация с Вашия спътник. Възможно е до $100 000 долара да построите един чудесен малък и функционален спътник. CubeSat-ите имат обаче и своите лимити, с които трябва да се съобразите. На първо място това са стандартизирани спътници и размерът при тях има много голямо значение, особено като стигнете до етапа на изстрелване. Мислете си за ограниченията за ръчен багаж на нискобюджетните авиокомпании, само където в този случай те са още по-строги За да Ви качат спътника на ракетата, размерът му в сгънато състояние трябва да е точно определен. Отклонение само от един милиметър ще Ви гарантира, че спътникът ще остане на Земята. "Не спазите ли стандарта, няма да летите", информира проф. Пуиг-Суари на 12-тата конференция за CubeSat-и в Калифорния. Второ - дори и да успеете да съберете пари, да построите спътника и да е напълно тестван и готов за полет, това само по себе си няма да Ви осигури скорошно изстрелване. Да, познахте - не сте единствените желаещи - при това наличните ракети в световен мащаб са малко и за тях се чака ред. Прочие в космонавтиката чакането си е задължително, включително и при големите проекти (в случая с Булсатком също имаше отлагания от няколко месеца). Не е нужно да напомням, че дори и всичко със спътника да е наред, могат да настъпят отлагания поради редица технически проблеми с ракетата, като забавянията могат да се проточат с месеци и дори с години. Това е достатъчно да Ви скъса нервите. Никой не е застрахован от отлагания, но и никой не е специален в космонавтиката. Ако ще изпращате CubeSat, той най-вероятно ще бъде изстрелян като вторичен товар на ракетата - т.е. малките спътници са още по-малко специални в това отношение. Едно изстрелване на CubeSat като вторичен товар на борда на ракета на СпейсЕкс или АрианаСпейс ще ви струва около $100 000 долара. Това води до следващото ограничение... ... трето - орбитата. Можете да бъдете почти сигурни, че ако достигнете до етапа изстрелване, Вашият спътник ще се озове в Ниска околоземна орбита - регион, възлизащ на височина от между 150 и 600 километра над земната повърхност. Тази орбита е нетрайна, а CubeSat-ите нямат надеждни двигателни системи за маневриране - т.е. Вашият спътник ще работи средно между 3 и 16 седмици, след което ще изгори в атмосферата. Все пак разполагате с достатъчно време, за да свършите известно количество задачи. За огромно съжаление CubeSat-ите все още не са намерили приложение в междупланетната космонавтика. Това е поради две причини - тъй като се извеждат най-вече като вторични полезни товари, създателите им нямат голям контрол върху това в каква орбита ще попаднат. За изстрелване на междупланетна мисия е нужно вмъкване в орбита с висока прецизност - сиреч, нужна е специализирана ракета. Хубавото е, че в тази област вече се работи - по-рано през годината Япония се опита неуспешно да изстреля малък CubeSat с модифицирана суборбитална ракета и добавена горна степен, а ракетите "Електрон" и "Вектор" проведоха свои първи изпитателни полети. Вероятно скоро ще настъпи епохата на малките ракети, които ще изстрелват малки сателити на специализирани мисии! Другата причина е, че на CubeSat-ите все още им липсва специализирана и надеждна двигателна система, която да им позволява сами да извършват корекционни маневри. Четвърто - дори и да имате финансовите възможности и добър екип, който би помогнал да реализирате Вашия проект за изкуствен спътник, Вие пак не разполагате с опита, който имат дългогодишните космически агенции и частни фирми. Шансът за провал е голям. Космонавтиката винаги е била рисково начинание, но ето малка суха статистика за CubeSat-и (източник): 18% от новоизстреляните CubeSat-и никога не осъществяват контакт със Земята след навлизането в орбита. Грубо казано, един от всеки пет спътника претърпява катастрофална авария веднага след изстрелването. Тъй като тези "мъртви спътници" не успяват да предадат информация към екипите си, създателите им не могат да установят с точност каква е причината за провала. Ако въпреки всички тези ограничения, пречки и трудности все още не сте се отказали и сте решили, че искате да си имате свой собствен спътник, следните съвети биха Ви свършили работа: 1. Помислете хубаво преди да решите, че искате да икономисате средства. Вярно е, че е възможно да се построи функционален CubeSat за по-малко от $25 000 долара, но определяща трябва да е мисията - какво искате да свършите в орбита? Ако можете да си позволите да създадете спътник за повече пари, а ползите от това биха били по-големи, по-добре е да не се скъпите при разработката. 2. Мечтайте си за успех, но никога не подценявайте възможността за провал. Провалите са част от космонавтиката. Дори и спътникът да достигне орбита и да се провали, дори даже никога да не бъде изстрелян, голяма част от красотата на работата идва от сглобяването и тестването на космическия апарат. За Вас позитивите, че придобивате опит в конструирането на спътници, остават! 3. Въоръжете се с търпение. "Търпението е добродетел" не е просто клише, търпението е задължително качество, което трябва да притежавате. Независимо коя фирма ще изберете да ви превозва малкия спътник - дали ще е СпейсЕкс, АрианаСпейс или някоя друга, ще трябва да се съобразите с нейните критерии. Вие зависите от тази фирма и ако отговорът дали могат да Ви изстрелят товара е "Не", много трудно ще им промените мнението. Ще се наложи да попълвате километрична документация и да доказвате, че Вашият спътник по никакъв начин не би застрашил работата на другите спътници и апаратурата на борда на ракетата. Има строги изисквания - например, батериите трябва да са частично заредени - на около 50%, вашият спътник не може да е екипиран с пренавити пружини, не може да превозва високо реактивни химикали (ще ви е особено трудно да получите одобрение, ако на борда на спътника има гориво и тествате авангардни двигателни системи). Но дори всичко да протече гладко, ще минат поне една-две години, докато спътникът Ви най-накрая полети. Успех в начинанието! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1836-2017-your-own-satellite

Преместих темата в друг форум, просто защото подобни "мистерии" не са подходящи за раздела.

Руски спътник с гигантско огледало в космоса може да ядоса астрономите. Руснаците обаче не се впечатляват - не за пръв път предприемат подобен проект. Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru 7 юли 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. В края на миналия месец ви разказах подробно за предстоящото изстрелване на ракета "Союз-2.1а", която на 14-ти юли ще трябва да изведе основния спътник "Канопус-В-ИК" и още 72 малки спътника (източник). Един от тези малки спътници е "Маяк" (източник), който, ако всичко мине по план, трябва да разгърне огромен светлоотразител в орбита с обща площ 16 квадратни метра. "Маяк" е наистина специален космически апарат за руската космонавтика - това е първият космически проект в Русия, който е финансиран успешно посредством т.нар. "групово финансиране" или още "краудфъндинг". В рамките на кампанията са събрани около 2 милиона рубли. Но дори и уникален за космическото предприемачество, замисълът на "Маяк" не е нов - Русия има дълга история по създаването на космически "огледала" - доста спорно начинание, което среща много противници. Въпреки че създателите смятат, че с помощта на "Маяк" ще се тестват авангардни аеродинамични спирачни системи за извеждане на орбитални боклуци и ще бъдат събрани уникални данни за атмосферната плътност при големи височини, основната цел е ясна - пиар, създаването на спътник, който може да се вижда лесно от Земята и да докаже, че космонавтиката е достъпна за всеки човек. По традиция обаче видимите светещи спътници не се харесват от професионалните астрономи. Има някои научни експерименти, за които е необходимо наблюдаването на цялото нощно небе и една изкуствена скитаща звезда може да създаде проблеми за тях. "Ние се борим толкова упорито за тъмни небеса над и около нашата планета", оплаква се астрономът Ник Хоус от английската обсерватория Килдер за IFLScience (източник). "Да видим всичко това съсипано от някаква глупава групово-финансирана идиотщина ми изпълва сърцето с отчаяние". Но според Алекс Шаенко, лидер на проекта, спътникът ще окуражи много млади хора да се занимават с космически изследвания. На уебсайта на "Маяк" е оповестено, че смисълът му е да се популяризира "космонавтиката и космическата наука в Русия" и да се повиши "атрактивността на научното и технологично образование след младежите". Космическите "огледала" в миналото не са били само за пиар. През 80-те години лидерите на СССР са вманиачени по идеята да увеличат работния ден с цел повишаване на продуктивността, особено за тези хора, които имат лошия късмет да са се родили в най-северните сибирски градове, където има дълги нощи и само съвсем кратък ден. Съветският инженер Владимир Сиромятников, който дотогава се е занимавал с механизми за скачване в космоса, започва да се интересува от концепцията за "слънчево плаване" - идея, чрез която човек някой ден може да полети до други звезди. Сиромятников разбира, че може да се хареса на политиците, ако им предложи подобни платноходки да служат като огледала, за да пренасочат слънчева светлина към тъмните региони на Земята. И колкото и невероятно да звучи, той получава одобрение. Не е ясно доколко се е водил дебат дали подобни "огледала" са действително ефективни и дали еколози са се изказвали какви биха били рисковете за нарушаването на биологичните ритми на живите организми. В края на 80-те години на проекта, който получава името "Знамя", е даден официално ход. Перестройката и разпадането на СССР оказват сериозен удар върху много от космическите амбиции на руснаците... но не и на проекта "Знамя", който продължава да бъде разработван с пълна пара през 90-те години. Проведени са два експеримента - един успешен през 1993 година - "Знамя 2" и един неуспешен през 1999 г. - "Знамя 2.5". Планиран е и "Знамя 3", но след неуспеха на "Знамя 2.5" проектът е най-накрая прекратен. "Знамя 2" е изстрелян благополучно с товарен кораб "Прогрес М-15" на 27 октомври 1992 година, а на 4-ти февруари 1993 г. гигантското "огледало" е разгърнато в близост до орбитална станция "Мир". Много наблюдатели на Земята съобщават, че са видели "Знамя 2". Няколко дни след освобождаването "огледалото" изгаря в атмосферата. Преди извеждането на "Знамя 2.5" през 1999 г. има оплаквания от астрономи, които се жалват, че експериментът ще им провали проучванията на звездите (източник). "Знамя 2.5" обаче търпи провал, след като деликатният светлоотразител се заплита в една от антените на "Мир". Това слага край на целия проект и "Знамя 3" никога не е разработен. В някои от руските сайтове като "Политрусия" (източник) общото настроение относно новия спътник "Маяк" е не просто позитивно, а направо приповдигнато - ако светлоотразителят се разгърне успешно, авторите на сайта вярват, че интересът към космическите "огледала" ще бъде повторно възроден. Очакваме с нетърпение изстрелването на "Союз" на 14-ти юли и ще видим какво ще се случи. Навремето през 1957 година руснаците са успели да шашнат света с излъчващия радиосигнали "Спутник 1". Дали през 2017 година, когато отбелязваме шест десетилетия от това постижение, ще ни шашнат с нов спътник, който ще свети повече от всичко друго на небето? Бъдещето, както винаги, е интригуващо http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1835-2017-russian-space-mirrors

Първият Стратолит на Уърлд Вю с пилешкия сандвич на KFC се завърна на Земята по-рано от очакваното, но успешно! 5 юли 2017 г. 12:40 ч. Частната компания Уърлд Вю оповести, че първият дългосрочен роботизиран апарат "Стратолит" се завърна на Земята по-рано от очакваното поради неочакван теч - но въпреки това успешно. Полетът беше прекратен 17 часа след старта. На борда на този "Стратолит" се намираше необичаен полезен товар - пилешки сандвич на KFC, който успешно летя до близкокосмическото пространство. В близко бъдеще Уърлд Вю ще започне да изстрелва и други товари, а в процес на разработка е и пилотираната капсула "Вояджър", която ще позволи на хората да видят Земята от ръба на космоса. Билетът за туристически полет засега възлиза на $75 000 долара. За повече информация и снимки: World View http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1831-2017-kfc-stratollite-returns-earth

На 10-ти юли автоматичната станция на НАСА Джуно ще прелети над Голямото червено петно на Юпитер! Тази снимка на Юпитер бе направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" на 29-ти декември 2000 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 5 юли 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА отбеляза една година от пристигането на автоматичната междупланетна станция "Джуно" в орбита около планетата Юпитер. А само след няколко дни, на 10-ти юли 2017, "Джуно" ще прелети директно над Голямото червено петно - огромна буря, широка 16 000 километра. Това ще бъде първото близко посещение на Голямото червено петно от човешки космически апарат. "Мистериозното Голямо червено петно на Юпитер е вероятно най-известната особеност на планетата", съобщава Скот Болтън, ръководител на мисията. "Тази величествена буря се разразява на най-голямата планета от Слънчевата система в продължение на векове. Сега "Джуно" със своите инструменти, които могат да проникват под облаците, ще се гмурне, за да види колко дълбоко навлизат корените на бурята и ще ни помогне да разберем какъв е нейният механизъм и какво я прави толкова специална". Астрономите наблюдават Голямото червено петно на Юпитер от 1830 година и то може би съществува от поне 350 години. Събирането на данни от него е част от шестото голямо сближение на "Джуно" с Юпитер. Очаква се космическият апарат да премине само на 3 500 километра над облачната покривка. Всички осем инструмента на борда на "Джуно" ще бъдат включени, за да съберат данни - в това число и камерата JunoCam. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1830-2017-juno-to-fly-over-red-spot

Отбелязваме 20 години от кацането на Марс Патфайндър, 20 години постоянно роботизирано присъствие на Марс! Снимка от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър", заснета през 1997 година. На нея се вижда как марсоходът "Съджърнър" изучава скалата Йоги. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 3 юли 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. На 4-ти юли ще отбележим две десетилетия от успешното кацане на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър" на повърхността на Червената планета. Юбилеят е много по-съществен, отколкото мнозина биха предположили - с кацането на "Патфайндър" е положено началото на постоянно роботизирано присъствие на Марс. Считано от 4-ти юли 1997 година до ден днешен, в околомарсианска орбита или на повърхността винаги е имало поне един функциониращ роботизиран апарат. При това НАСА не е единствената организация, която днес изучава Марс - автоматични станции на Индия, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия събират уникални данни от орбитата й. Нека да не забравяме и българската следа в марсианските изследвания - малкият прибор "Люлин-МО" пристигна успешно около Марс в края на 2016-та година на борда на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Но да се върнем на "Патфайндър", защото всичко започва с него. След 1992 година с разпадането на СССР и края на Студената война настроението в САЩ е да започнат поетапни съкращения на правителствените разходи. Космическата сфера също попада под финансовата секира. Взето е решение предстоящата спускаема мисия до Марс да не надвишава $150 милиона. Това на пръв поглед изглежда непосилна задача - предишните изследователски мисии до Марс "Вайкинг" през 70-те години са възлизали на $953 милиона, което, приравнено за 1997 година, е еквивалентно на стойност от $3.5 милиарда. Може ли НАСА да извърши кацане на Марс за толкова малко пари? За да постигне мисията си, екипът на "Марс Патфайндър" предприема смели промени в сравнение с подхода на инженерите от 60-те и 70-те години, когато е зората на космическата епоха. Взето е решение да се извърши директно навлизане в атмосферата, за разлика от "Вайкинг", когато спускаемите апарати са освободени едва след навлизането в орбита. За първоначалното забавяне на спускаемия апарат в атмосферата се разчита на топлинен щит и парашут. На височина 355 метра над повърхността се разгръщат въздушни възглавници - още една новост за американската космонавтика. Макар че в СССР се е разчитало на спирачни възглавници при някои от ранните спускаеми апарати на Луната, технологията до този момент не е възприета от НАСА. За допълнително омекотяване съприкосновението с повърхността на Марс е предвидено три твърдогоривни двигателя да се запалят на 98 метра височина. "Марс Патфайндър" е изстрелян успешно на 4-ти декември 1996 година с ракета-носител "Делта 2" и извършва кацане по план на 4-ти юли 1997 г. в района на Ares Vallis, не много далече от мястото, където "Вайкинг 1" е кацнал през 1976 година. Към момента на кацането "Патфайндър" бележи и друг успех - това е първата спускаема мисия на Марс, при която новини в реално време се предават на уебсайта на НАСА. Тогава World Wide Web е изключително млад, съществува едва от няколко години, но уебсайтът на Патфайндър (който продължава да бъде поддържан от НАСА в непроменен вид и до днес : https://mars.nasa.gov/MPF/ ) регистрира 200 милиона посещения в периода между 4-ти и 8-ми юли! Това е абсолютен рекорд за времето си. Не сайт на политик, не на рок звезда, не на телевизионно шоу водят до такъв пробив в уеб посеащемостта. Постигнато е от сайт на НАСА. След кацането си "Марс Патфайндър" доставя на повърхността малък марсоход - "Съджърнър" (първият в историята на изследването на Марс, без да броим неуспешните самоходи "ПРОП-М" от съветските изследователски програми), а спускаемата станция е преименувана на "Мемориална станция Карл Сейгън", в чест на без време отишлия си от този свят популяризатор на науката Карл Сейгън. Той умира след двугодишна борба с миелодисплазия на 20-ти декември 1996 година, броени дни след изстрелването на мисията. Уви, сладкодумният Сейгън не доживява да види невероятния успех на "Патфайндър" и последвалите го експедиции... Въпреки че "Марс Патфайндър" е демонстрационна мисия и ръководството на НАСА очаква да работи между една седмица и месец, спускаемият апарат и марсоходът изпращат информация в продължение на близо три месеца. Последните научни сведения от мисията пристигат на Земята на 27-ми септември 1997 година. До този момент учените са успели да получат общо 2.3 милиарда бита данни от повърхността на Марс, сред които 17 000 снимки. Въпреки ограничения набор от прибори, монтирани на спускаемия апарат и марсохода, за пръв път е загатнато, че повърхността на Марс е била топла в далечното минало и поради това е била подходяща за живот. Научното изследване на "Марс Патфайндър" е продължено от редица орбитални и спускаеми апарати. На 12-ти септември 1997 година около Марс пристига "Марс Глобъл Сървеър", през 2001 година - "Марс Одисей", а през 2004 година на повърхността кацат марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" ("Опортюнити" работи и до днес). През 2006 година "Марс Риконисънс Орбитър" доставя най-мощната орбитална камера в орбита около Марс, която може да различава отделни скали на повърхността. През 2008 година в полярните области се спуска "Феникс" и изпълнява няколкомесечна мисия, през 2012 година мощният марсоход "Кюриосити" започва своето изучаване на кратера Гейл, продължаващо до днес, а от 2014 година насам в орбита работи и мисия "Мейвън". Това са американските мисии. В края на 2003 година "Марс Експрес" се превръща в първата мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА), достигнала Червената планета. През 2014 година индийската "Марсианска Орбитална Мисия" се установява в орбита и с това Индия се превръща в първата азиатска държава, изучила Марс. И накрая през 2016 година Русия и Европа съвместно достигат Марс с мощната станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а на борда е и построеният в България прибор "Люлин-МО". Понастоящем "ЕкзоМарс" коригира орбитата си посредством триене в атмосферата и се очаква да започне своята научна работа през 2018 година. А ето какво ни чака в бъдеще - през 2018 година се очертава да излети новата спускаема мисия на НАСА "ИнСайт", която ще изучава вътрешната структура на Червената планета. След 2020 година Индия, Китай, Европа, Русия, Обединените арабски емирства и Япония планират собствени роботизирани мисии, а частни компании като СпейсЕкс искат да изпратят свои кораби. Ако миналите времена са били вълнуващи, бъдещите имат потенциал да са още по-обещаващи! Какво ще открият новите мисии? Дали най-накрая ще бъде потвърдено наличието на живот на Марс? Предстои да разберем! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1828-2017-20-years-pathfinder-anniversary

Реших да направя едно обяснение на опита на Дънинг и Крюгер:

Частната компания Уърлд Вю изстреля сандвич на KFC в близкокосмическото пространство! Изстрелването на сандвича на KFC от частния космодрум Тусон на компания Уърлд Вю. Photo credit : KFC 29 юни 2017 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Днес в 16:11 ч. българско време от частния космодрум Тусон излетя роботизираният апарат "Стратолит" на компания Уърлд Вю с помощта на стратосферен балон. На борда на "Стратолит" присъства сандвич на хранителния гигант KFC. Минути по-късно апаратът заедно със сандвича пристигнаха благополучно в т.нар. "близкокосмическо пространство" - регион от земната атмосфера, обхващащ стратосферата и мезосферата (на височина между 15 и 100 километра над Земята), от който вече може да бъде забелязана космическата чернота и да бъдат направени наблюдения и научни изследвания. Полетът започна с гаф - живото предаване на изстрелването прекъсна неочаквано малко след проверката за готовност. От KFC обаче спасиха положението. "Очевидно е по-лесно да изпратиш пилешки сандвич в космоса, отколкото да го предаваш на живо", беше отбелязано в страницата на компанията във Фейсбук (източник). Записът от старта беше публикуван броени минути по-късно и така пиар акцията на хранителната верига беше осъществена. Както сами можете да предположите, хората публикуваха различни мнения относно полета в социалните мрежи. Макар че някои одобряват мисията на KFC, други въобще не са доволни от продължаващата комерсиализация на космонавтиката и не могат да преглътнат факта, че когато космосът стане достъпен не само за държавните агенции, но и за фирми, организации и дори обикновени хора, вече не научните стремежи са тези, които теглят конците, а рекламата, желанието за печалба и дори намерението да бъдат изстрелвани предмети със сантиментална стойност. "По-добре щеше да бъде, ако KFC бяха нахранили хора с тези пари, отколкото да правят такива безсмислени реклами", пише ядосан коментатор. Не липсват и саркастични забележки за качеството на храната на KFC. (За повече информация относно този дебат, вижте статията на КОСМОС БГ : "KFC ще изпрати сандвич до ръба на космоса: капиталистическо извращение или нормална част от развитието на космонавтиката?"). Но днешният полет съвсем не е толкова безсмислен, колкото някои хора смятат. KFC са вложили средства за развитието на апарата "Стратолит". Полетите с балон до ръба на космоса не са нещо ново. Проблемът е, че те са краткосрочни и след като балонът достигне до голяма височина, той се спуква и мисията приключва броени часове след изстрелването. От компания Уърлд вю обаче са разработили революционна технология, която ще позволи дългосрочни полети. Всъщност Уърлд Вю се надява, че днешното изстрелване ще е първата дългосрочна мисия на "Стратолит". Очаква се тя да продължи поне няколко дни, а заявките са в бъдеще да има и мисии, продължаващи месеци. Така от близкокосмическото пространство ще започнат да бъдат провеждани наблюдения и научни изследвания, които доскоро бяха възможни само от околоземна орбита. И така, считано от днес, Уърлд Вю започва да изстрелва дългосрочни близкокосмически мисии! Те в началото ще са роботизирани, но в процес на разработка е и пилотираната капсула "Вояджър". Очаква се до края на годината тя да полети за пръв път без хора на борда на изпитателен полет. Когато технологията бъде утвърдена и изпипана, до близкокосмическото пространство ще могат да летят по двама пилоти и шестима туристи с "Вояджър". Билетът за такъв близкокосмически полет ще струва $75 000 долара - най-ниската възможна цена, за която ще можете да си позволите да видите Земята и космоса със собствените си очи! За сравнение Върджин Галактик предлага суборбитален полет до космоса за $250 000 долара. За повече информация относно днешното излитане посетете уебсайта: https://yesweareactuallysendingachickensandwichto.space http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1825-2017-kfc-launches-a-sandwich-space

СпейсЕкс иска да изстреля трета ракета Фолкън 9 за по-малко от две седмици 28 юни 2017 г. 08:10 ч. След натоварената минала седмица, при която СпейсЕкс успя да изстреля първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1 и десет спътника Iridium-NEXT, предстои ново изстрелване! Построеният от Боинг спътник Intelsat 35e има шанс да излети още в понеделник, 02:36 ч. българско време. Ако това стане, това ще е първото изстрелване на три ракети "Фолкън 9" в рамките само на две седмици. Няма ли да има обаче почивка за Илон Мъск? Ще има - и то скоро. След като Intelsat 35е се отправи в орбита, следващото изстрелване ще е чак на 10-ти август с кораба "Драгън" към "Международната космическа станция". Но после графикът пак става натоварен, като през август предстои изстрелването на още две ракети - една с роботизираната мини-совалка на военновъздушните сили X-37B и със спътника Formosat 5. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1823-2017-third-falcon-in-two-weeks

Руски спътник цели да стане най-ярката звезда на небето през юли! Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru 28 юни 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Преди една седмица ви разказах за предстоящото изстрелване на ракета "Союз-2.1а" на 14-ти юли със 73 спътника, с което Русия цели сериозно да стъпи върху пазара на малките космически апарати (справка). Днес ще се спрем по-подробно на един от тези спътници - "Маяк". "Маяк" е спътник от типа 3U CubeSat и е построен от млади инженери и космически ентусиасти под ръководството на Московския политехнически университет. Веднъж щом влезе в орбита, той ще трябва да стане най-ярката звезда в небето. Това ще се постигне посредством разгръщането на четири триъгълни светлоотразителя, като всеки от тях има площ 4 квадратни метра. Светлоотразителите са от специална метална мембрана с коефициент на отражение 95% Мисията на спътника има три основни цели: 1. Да демонстрира, че космосът е вече по-близо до нас и че е възможно група от приятели и ентусиасти да изстрелят истински спътник. 2. Да бъдат извършени тестове на аеродинамична спирачна система, която би могла да се използва за демонтирането на остарели космически отломки от орбита. 3. Да бъдат събрани нови данни за атмосферната плътност при големи височини, която да служи като проверка на изчисленията за видимия магнитуд на космическите обекти и спътниците. Космическият спътник "Маяк" тежи едва 4 килограма. За повече информация можете да посетите уебсайта: Cosmomayak.ru http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1822-2017-russian-satellite-brightest-star

Модулът "Спектър" на руската орбитална станция "Мир" след катастрофата. Ясно се виждат увредените слънчеви батерии от дясната страна. Photo credit : Roscosmos 25 юни 2017 г. 20:04 ч. Светослав Александров. Към 25-ти юни 1997 година на борда на руската орбитална станция "Мир" живеят космонавтите на Русия Василий Циблиев и Александър Лазуткин, както и астронавтът на НАСА Майкъл Фоул. На този ден тримата преживяват зловеща катастрофа, която едва не им коства живота. Василий Циблиев трябва да изпълни сложна процедура, която цели да докаже възможността за скачване на товарния кораб "Прогрес МС-34" без да се разчита на автоматичните му системи за стиковка. Космонавтът поема контрола на кораба от вътрешността на "Мир" и единственото, на което се доверява, е образ на видеоекран. Но това е трудна задача - наблюдаването само на показаното от екрана може да заблуди космонавта за реалната скорост, с която "Прогрес МС-34" се движи. Циблиев подава команда за запалване на спирачните ракетни двигатели, но към този момент "Прогрес МС-34" се придвижва твърде бързо. Като резултат корабът се сблъсква първо със слънчевите панели на модула "Спектър" на "Мир", а след това се забива в радиаторите и пробива самата структура на модула. Започва разхерметизиране. Като по чудо космонавтите веднага разбират откъде идва изтичането на въздух и става ясно, че единственият начин за спасяване на станцията е изолиране на модула "Спектър" от останалата част на комплекса. Проблемът е, че през годините между "Спектър" и другите модули са прекарвани множество кабели и шлюзовете между тях не могат да се затворят толкова бързо. Хладнокръвието на Циблиев и Лазуткин им помага в този момент - само след кратко лутане те успяват да намерят инструментите си и прерязват кабелите. Модулът "Спектър" е изолиран, но по време на спасителната операция са прерязани и захранващите кабели. През следващите седмици електричеството на борда на "Мир" стига само за поддържането на най-критичните системи. В рамките на две извънбордови дейности през август и октомври руските космонавти успяват отново да свържат слънчевите панели на "Спектър" към електрическата мрежа и благодарение на тях е благополучно възстановена мощността до 70% в сравнение с тази отпреди аварията. За съжаление самата структура на "Спектър" се оказва непоправимо увредена. Модулът остава необитаем до извеждането на "Мир" от орбита през 2001-ва. Няма спор, че 1997-ма година е съдбовна за космонавтиката. Сблъсъкът на "Прогрес М-34" с "Мир" е само един от можеството проблеми, които връхлетяват орбиталната станция в рамките на съвсем кратък период. Едва няколко месеца по-рано (през февруари) екипажът на руската станция е трябвало да премине през друга изправяща на нокти ситуация - пожар на борда. А пък броени дни по-късно, на 4-ти юли 1997-ма, на Марс каца роботизираната станция "Марс Патфайндър" с първия в историята на космонавтиката самоходен апарат - марсохода "Съджърнър". Успехите в областта на роботизираната космонавтика и несполуките в пилотираната дават началото на разгорещени дебати за смисъла от това да се изпращат хора в космоса, които не стихват до ден днешен. Наистина, трябва ли да рискуваме живота на космонавти, при положение че роботите могат да изучават достатъчно ефективно планетите от Слънчевата система? Но въпреки че човек не е посещавал друго небесно тяло от 1972 година, когато е последната експедиция от програма "Аполо" до Луната, пилотираната космонавтика продължава да съществува. На борда на "Международната космическа станция" понастоящем се провеждат уникални експерименти, а Китай се готви да построи своя собствена модулна орбитална станция, както и да изпрати свои астронавти до Луната. Очакваме през идните години най-накрая да потръгне и космическият туризъм. Да, в миналото е имало много аварии, но те са неизменна част от космическото развитие на човечеството. Дано най-сетне доживеем дългоочакваното бъдеще, както е прогнозирано от фантастите. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1820-2017-mir-accident-20th-universary

Ето подробна карта: http://www.bulgariasat.com/coverage

УСПЕХ! Космическа ракета Фолкън 9 достави в космоса първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1! Кадър от днешното изстрелване на първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. Photo credit : SpaceX 23 юни 2017 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 22:10 ч. българско време от стартовата площадка 39А на космическия център Кенеди излетя ракетата "Фолкън 9" с първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. По-малко от 35 минути след началото на полета спътникът се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител. Това бе вторият полет на вече използвана първа степен на ракета "Фолкън 9" (при първия в края на март СпейсЕкс изведе в орбита благополучно спътника SES-10). Илон Мъск днес не очакваше първата степен да се върне повторно след полета върху роботизираната плаваща платформа в океана, защото степента навлизаше при многократно по-големи сили на триене и съпротивление в сравнение с тези при предходни мисии. Но въпреки това не останахме разочаровани - степента на "Фолкън 9" извърши благополучно кацане! BulgariaSat-1 е едва вторият спътник на България, който е изстрелян в космоса, и той излетя близо 36 години след полета на първия - "България 1300" (още известен като "Интеркосмос 22"). Изпратеният през 1981 година от космодрума Плесецк спътник бе базиран на съветската платформа "Метеор", бе сглобен в България и бе оборудван с български научни инструменти. Но за разлика от него BulgariaSat-1 е създаден на базата на платформа SSL 1300 от американската космическа компания Space Systems Loral и е предназначен за нуждите на телекомуникационния оператор Булсатком. Той ще предоставя директно до дома висококачествени телевизионни и телекомуникационни услуги в България, на балканите и в други европейски страни. Очаква се да работи в геостационарна орбита минимум 15 години. Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1819-2017-23-june-bulgariasat-launches

Успех! Индийска ракета изведе 31 спътника в орбита! 23 юни 2017 г. 09:30 ч. Днес индийската ракета PSLV извърши успешно своя 40-ти полет, в рамките на който изведе в орбита 712-килограмовия спътник CartoSat-2 за наблюдение на Земята и още 30 малки спътника, сред които първия изкуствен спътник на Латвия - Venta 1 и първия изкуствен спътник на Словакия - skCUBE. Останалите спътници са от Литва, Австрия, Белгия, Чили, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и, разбира се, има един малък спътник и от Индия. За повече информация и снмики: ISRO Снимка от изстрелването. Photo credit : ISRO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1818-2017-23-june-pslv-launch-success

Русия стъпва сериозно върху пазара на малки космически апарати: 73 спътника чакат изстрелване следващия месец! На 14-ти юли ракета "Союз" ще трябва да изведе в космоса 72 малки спътника, които ще бъдат освободени в различни орбити. Image credit : Glavcosmos 21 юни 2017 г. 16:52 ч. Светослав Александров. Руската компания "Главкосмос", която е част от държавната корпорация "Роскосмос", планира да стъпи сериозно на пазара на малките спътници. Понастоящем върви подготовката за изстрелването на ракета "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат" и основен полезен товар "Канопус-В-ИК". Заедно с него ще полетят и 72 малки спътника. Стартът е планиран за 14-ти юли от космодрума Байконур. Спътниците са от различен тип - от 1U CubeSat до микроспътници с тегло до 120 килограма. Те са разработени от организации, намиращи се в САЩ, Германия, Япония, Канада и Норвегия. Ще полетят и 2 спътника, разработени от компания "Даурия" по поръчка на Роскосмос, както и три малки спътника, разработени от руски университети - "Искра-МАИ-85" на Московския авиационен институт, "Маяк" на Московския политехнически университет и "Еквадор UTE-ЮГЗУ" на Югозападния държавен университет в град Курск. Заедно с "Канопус-В-ИК", който е основният полезен товар, общият брой спътници става 73. Ускорителният блок "Фрегат" ще трябва да вмъкне "Канопус" и малките спътници в три различни орбити. Никога досега не е имало толкова сложна мисия в историята на космонавтиката, която е посветена на изстрелването на малки спътници. През декември се планират още две изстрелвания на ракети "Союз", които обаче ще излетят от космодрума Восточний. Това ще бъдат първите международни полети от новия руски космодрум. За повече информация: Роскосмос, Главкосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1817-2017-russia-steps-smallsat-launches

Време беше за подробна статия! Как е възможно човек от 21-ви век да вярва, че Земята е плоска? Вижте колко са забележителни психологичните нагласи на такава личност! Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА DSCOVR на 16-ти юни 2017 г. Вярващите в конспиративната теория, че Земята е плоска, смятат, че подобни снимки са фалшиви и са компютърно генерирани. Photo credit : NASA/DSCOVR-EPIC 19 юни 2017 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Ако прекарвате доста време в дискусионни форуми или в Youtube, вероятно сте попаднали на личности, които твърдят, че вярват, че Земята е плоска. Това е забележително. Първосигналната реакция на всеки разумен човек е: "Как е възможно в 21-ви век да има хора, които са хилядолетия назад в своето мислене?". Но когато задълбаете в идеите на плоскоземците, разбирате, че те са си разработили цяла система от схващания, които обясняват комплексността на съвременния свят през призмата на гледището, че Земята е плоска. Тази статия не е опит да оборвам конспирацията. Зная много добре, че такива хора не могат да бъдат убедени от нищо - дори да вземем да ги натикаме в ракета и да погледнат Земята от космоса, те пак не биха повярвали. Няма нужда да очаквате, че ако се "въоръжите" с аргументи, това ще промени нещо. Тази статия е по-скоро опит да погледнем света през техните очи и да разберем какви са психологическите им нагласи и мотиви да вярват, че Земята е плоска. Ето какво е космологичното виждане на плоскоземците: Водещата теория е, че Земята представлява диск, в центъра на който лежи Арктика и това, което наричаме Северен ледовит океан, а около ръба на диска се намират Антарктида и дебела стена от лед, която го опасва. Работници на НАСА (разбира се, че НАСА е в центъра на всичките конспирации!) не позволяват на хората да видят и да се качат на ледената стена. Луната и Слънцето представляват тела с големина 51 километра и извършват кръгови движения на около 4 800 километра над Земята. Така подобно на лампи осветяват различни части на повърхността в рамките на 24-часов цикъл от денонощието. Плоскоземците са на мнение, че трябва да има и невидима "антилуна", която засенчва Луната по време на затъмнение. Но това, което е най-забележително е, че вярващите в теорията за плоската Земя мислят, че гравитацията е илюзия - ако изпуснеш обект, той не пада на повърхността, а напротив - дискът на Земята се ускорява нагоре със скорост 9.8 метра в секунда на квадрат. Подобно на повечето вярващи в космически конспирации, плоскоземците смятат, че снимките на Земята от космоса са създадени или обработени с Фотошоп, а GPS устройствата са монтирани, за да заблуждават пилотите да си мислят, че летят около сфера, докато в реалността летят в кръг около диск. И също както и останалите привърженици на псевдонаучни течения, това, че вярват, че Земята е плоска, не означава, че отричат и останалите открития от съвременната наука. Президентът на обществото "Плоска земя" Даниел Шентън е убеден, че глобалното затопляне е реален проблем (независимо че голяма част от данните идват от спътници на НАСА) и дори приема еволюцията и други модерни открития (източник). През изминалите години съм се срещал с много вярващи в конспиративни теории и това, което прави впечатление, е че самите те се определят за скептици. Случвало ми се е нееднократно да кажа на някого "подлагай на съмнение това, което четеш, дори и конспиративните си теории", и той веднага отвръща: "Но аз го правя!". Как може тогава в името на скептицизма да разпространява такива абсурди в публичното пространство? "Отговорът", пише журналистът Уилиам Сейлтън за Слейт (източник), "е че хората, които подозират за съществуването на конспирации, не са скептици. Те се съмняват избирателно, подобно на всички нас. Те проявяват пристрастие към определен светоглед, който защитават, без да го подлагат на критика". Но докато останалите хора се придържат най-вече към Бог, ценности, свобода или равенство, основната философска предиспозиция, към която вярващите в конспиративни теории се присламчват и която не подлагат на съмнение, е всемогъществото на елитите. Вярващите в конспиративни теории изпитват недоверие към обществото и в частност към всякакви елити. Психолозите са категорични, че тези, които проявяват ниски нива на доверие към другите, имат по-голяма склонност да вярват, че светът заговорничи спрямо тях. Много по-вероятно е човек с такава нагласа да попадне в клопката на конспиративна теория в сравнение с останалите хора. Така това недоверие, с което вярващите в конспиративни теории се гордеят, не е същият тип недоверие, който при учените води до формирането на критично мислене. Научният скептицизъм почива на гледището, че на доказателствата може да се вярва, когато едно наблюдение може да бъде повторено при правилно контролирани условия. Авторите на конспиративни теории обаче ни учат, че всяко едно доказателство, независимо от това, че е повторяемо, може да бъде отхвърлено по принцип. Така конспиративните привърженици ни убеждават, че са скептици, но всъщност не са никакви скептици - скептицизмът не е еквивалент на отрицание (източник). Поради придържането към съмнението не бива да ни изненадва, че вярващите в теорията за плоската Земя разглеждат себе си като мислещи хора, които разсъждават по същия начин, по който го правят и учените. Но екстремната версия на отрицанието има потенциала да тръгне по наклонената плоскост, която да доведе до отхвърлянето на всички факти. На нищо не можем да се доверим - дори и на научното доказателство. Като правило обаче вярващите в конспиративни теории, включително и в тази за плоската Земя, по-скоро отричат не толкова авторитета на науката, а авторитета на хората, които правят наука - сиреч учените. В миналото хората са защитавали своите вярвания, като са се позовавали на Бог - в смисъл, "Бог го казва, значи е така". Но днес тактиката е различна - хората претендират, че имат по-истински авторитет в сравнение с този на учените. Според д-р Атул Гаванд именно това е причината, която прави проблема толкова труден за разрешаване. Трудно е да се намери разликата между твърденията на учения и твърденията на псевдоучения (източник). Как да разберем кой е експерт и кой не е, как да сме наясно кой говори истината? Има обаче и още нещо. Според Алексиос Манцарлис (източник) когато едно общество стане нарцистично (т.е. самовлюбено), хората престават да харесват думата "експерт". Преди десетилетия не е било така - да си учен и да притежаваш експертиза в дадена област не е било символ на това, че омаловажаваш качествата на другия. Днес обаче сме стигнали до едно крайно и погрешно разбиране за това какво означава да живеем в демокрация. Демокрацията по принцип трябва да гарантира политическо равенство, но в един етап от развитието на западните общества се е стигнало до заключението, че мненията на всички хора носят еднаква по важност стойност. Няма значение дали си учен или не, твоето мнение не може да е по-важно от моето, т.е. на лаика. Така ако аз не се съгласявам с теб и с твоята интерпретация на фактите, аз съм в пълното си право да отрека като лъжа твърденията ти. Манцарлис казва, че това явление води до бунт срещу експертите, а експертите се принуждават да застанат срещу тълпата и да крещят срещу нея. Именно нарцистичният мотив е принудил рапърът B.o.B. (източник), който вярва, че Земята е плоска, да се чувства достатъчно квалифициран да спори срещу астрофизика Нийл Деграс Тайсън (водещият на най-новите поредици на "Космос"). Да поставиш личните вярвания на равна нога с експертното мнение е стратегия, която се приема от все повече псевдоучени. Как бихме могли да постъпим предвид продължаващото заливане на общественото и медийно пространство с "алтернативни факти"? Появата на все повече вярващи, че Земята е плоска, би следвало да ни служи като сигнална лампа, че образователните системи в световен мащаб са започнали да търпят крах. Отговорът на пръв поглед е логичен : КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ! Критично мислене, което следва да бъде заложено в образованието. Но какво е критичното мислене, това остава все по-неясно не само за широкия кръг от хората, но дори и за много експерти. Съмнението е очевидният катализатор на критичното мислене. Накратко казано, човек трябва да умее да се съмнява във всичко, което достига до ухото му. Дори и това е достатъчно трудно - понякога се налага да вървим срещу собствената си природа. Подозирам, че основната причина, поради която толкова малко хора успяват да станат учени, е че често пъти се налага да полагат изключителни усилия, за да могат да оспорват дори тази информация, която им импонира емоционално и потвърждава техния светоглед. Но следващата стъпка от усвояването на критичното мислене е още по-трудна и вече представлява висш пилотаж. Това е умението да се прави разлика между научния скептицизъм и нихилистичното отрицание. С други думи, ние трябва да сме отворени към вероятността да грешим за някои от нещата, в които вярваме, но същевременно трябва да можем и да приемаме нови факти и твърдения. Крайното отрицание, което се изразява в становища от типа на "всички ни лъжат, експертите ни лъжат, цял живот в училище сме учили лъжи" отваря възможността да изхвърлим бебето с водата и да загубим връзка с реалността. В крайна сметка Земята е кръгла. Е, тя може да е кръгла, дори и да е плоска В случая обаче тя не е плоска като палачинка. Но не е и перфектна сфера. Тя е по-скоро сплескан сфероид - по-издута откъм екватора и по-сплескана към полюсите. Но дори и това не е съвсем правилната форма, тъй като масата не е разпределена поравно вътре в планетата. Едно нещо е ясно. Земята е красива, не само погледната от нейната повърхност, но и от космоса. И не че се ядосвам затова, че някои хора вярват, че Земята е плоска. Правото си е тяхно. Но не мога да спра да се изумявам как могат да бъдат оперирани от въображение, как може да не са отворени към възможностите, които днес притежаваме, за да се радваме на нашия голям и прекрасен свят! Затова ще завърша със снимка на Земята от повърхността на Марс - една бледа точица, също както изглежда и Марс от земната повърхност. Снимката е заснета от марсохода "Кюриосити" през 2014 година: Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/TAMU - натиснете тук за пълен размер. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1816-2017-flat-earthers

Изстрелването на BulgariaSat-1 се отлага допълнително, ще лети най-рано на 23-ти или 24-ти юни 18 юни 2017 г. 22:50 ч. СпейсЕкс току що оповести (източник), че спътникът BulgariaSat-1 не може да лети утре. Налага се да се подмени клапан на обтекателя на ракетата "Фолкън 9". Изстрелването засега е насрочено най-рано за 23-ти или 24-ти юни. Междувременно предстои изстрелване и на спътника Iridium, планирано за 25-ти юни... Следващата седмица може да се окаже доста натоварена. Спътникът BulgariaSat-1. Photo credit : CNW Group/SSL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1815-2017-more-delays-bulgariasat

KFC ще изпрати сандвич до ръба на космоса: капиталистическо извращение или нормална част от развитието на космонавтиката? Първият полезен товар, който компанията Уърлд вю ще изстреля в близкокосмическото пространство на дългосрочна мисия, е пилешки бургер на KFC. Image credit : KFC 18 юни 2017 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Редовните читатели на КОСМОС БГ сигурно вече знаят за Уърлд вю - компания, която ще изстрелва с помощта на балони различни видове товари до близкокосмическото пространство - регион от земната атмосфера между 15 и 100 километра над Земята и който обхваща стратосферата и мезосферата. Тази височина все още не е достатъчна, за да могат да летят изкуствени спътници, но въпреки това от това място могат да се провеждат научни наблюдения, а Земята може да се вижда като кълбо. На 11-ти март писах, че компанията е открила официално своя космодрум Тусон(източник) и скоро ще започне да провежда за комерсиални цели първо безпилотни, а след това и пилотирани полети до близкокосмическото пространство. Туристическият полет за човек ще струва $75 000 долара. Преди броени дни Уърлд вю оповести (източник), че този месец ще бъде проведен първият дългосрочен полет (четири дни, в сравнение с предишни полети, възлизащи на между 6 и 12 часа) на роботизирания апарат "Стратолит". Стартовият прозорец се отваря на 21-ви юни. Това е важна стъпка напред за компанията. При това изстрелването ще бъде излъчено на живо. Но не това разбуни духовете в публичното пространство, а видът на полезния товар, който представлява ... пилешки бургер, предоставен от KFC. "KFC изстрелва сандвич до ръба на космоса и аз вече не искам да живея на тази планета", пише журналистката Мириам Крамър за AOL (източник). "Не това имаше предвид президентът Кенеди, когато влезе в космическата надпревара". Как бихме могли да коментираме събитието? Разбира се, на KFC не им пука какво си мислим за изпращането на сандвича до ръба на космоса. Не им пука, стига да не сме безразлични и да имаме някакво отношение - дали е положително или отрицателно, това е от второстепенно значение. Пиарите на компанията знаят много добре, че ще се вдигне шум и че лошата реклама също е реклама. Проблемът за много от космическите ентусиасти е, че това, което се случва напоследък с комерсиализацията на космонавтиката, противоречи на романтичните ни представи. Космосът е нещо, което ни изпълва с вдъхновение, даже с религиозно преклонение към величието на Вселената. Почти винаги, когато си представяме пътешествия в космоса, обвързваме нашите мечти с романтични мотиви - смели мъже и жени отиват там, за да се жертват в името на науката, или изпращаме роботи от чисто любопитство да се види какво има на далечните планети. Тази представа е толкова дълбоко вкоренена в главите ни, че всяко нещо, различно от това, ни убива детския ентусиазъм. Кийт Спенсър от Salon (източник) пише следното: "Сензацията на KFC се озовава в задънената улица на дългогодишни политически и обществени промени относно това как възприемаме космоса. В частност тя олицетворява начина, по който капиталисти, ориентирани към печалба, а не учени, ориентирани към проучвания, са тези, които дърпат конците на космическите пътешествия. Великата наука (или Великата отбрана) вече не управлява космоса, Великият бизнес го прави" (...) "Учените-метеоролози се интересуват от балоните на Уърлд вю, но разбира се, техните нужди са спомагателни - подобно на всички частни начинания, основната цел на Уърлд Вю е печалба, а не познание". В такъв случай усвояването на космоса вече се определя от основните закони на търсенето и предлагането. От десетилетия има търсене - богати туристи искат да летят до космоса, по-бедните биха се задоволили само да пратят своя снимка на хартия или дори автограф, а от през последните години вече започва да се появява и предлагане. Но не е задължително тези цели да се припокриват с целите на учените. Богатият турист може да благоволи да вземе със себе си някакъв научен прибор, но волята дали ще го направи си е негова. Единствената му цел може да е просто да иде да види Земята от високо и въобще може да не се чувства длъжен на обществото да обяснява действията си. Една компания като KFC може просто да иска да прати един сандвич за реклама - и нищо повече. Признавам, че преди 10 години имаше много сериозен етичен проблем с първите космически туристи - те искаха да летят до "Международната космическа станция", която е построена с държавни средства, при това желаеха да бъдат изстреляни с кораби, които са правителствено - финансирани. Защо като данъкоплатец трябва да финансирам космическите атракции на богаташи? Днес е различно - съществуват частни компании като Уърлд вю, които са разработили изцяло частни кораби и към тях се ориентират частни фирми и лица. Какъв е моралният проблем? Ако проследим мисълта на журналисти като Спенсър, основният проблем е, че това частно предприемачество изобщо съществува. Той казва, че "частното пътешествие в космоса е толкова достъпно, колкото е достъпно да имаш дом в Малибу - така да се каже, то е извън възможностите на по-голямата част от света". Но това ми напомня на изказването една бивша социалистическа министърка на България (да не й правя реклама на името) в стил: нека да ги няма тия скъпи неща по магазините, за да не се дразнят хората, че не могат да си го позволят. По-добре е дадено нещо изобщо да го няма, отколкото да го има, но да не можеш да си го купиш. Така ли е? Вярно е, че дори най-ниската цена за космически (или близкокосмически) полет е твърде висока за мен. Кратък стратосферен полет за $75 000 долара? Много е! Ако имах излишни пари? Е, тогава сигурност щях да се запиша да летя. Но ги нямам. Възможно е в бъдеще цените да спаднат дори още, че да мога да си го позволя. Възможно е и обратното - цените да не спаднат и никога да не си го позволя. Но и при това положение пак ще има хора, които ще могат да си го позволят. Във всички случаи наличието на подобни услуги е полезно както за икономиката, така и за бъдещото развитие на човечеството. Само преди 20 години възможностите човек да изпрати полезен товар в космоса не бяха много. Имаше две основни суперсили - САЩ и Русия. Изстрелваха се основно ракети, разработени с държавни средства. Цените бяха безбожни. Къде са $75 000 долара, за да отидеш до ръба на космоса, къде са $20 милиона, за да се качиш на единствения достъпен за теб руски орбитален кораб? Трябваше да се появи един Илон Мъск, който да се замисли какъв е пътят на производството на ракетата - от суровините до крайния продукт, и да започне да работи по свои собствени ракети, които са многократно по-евтини от всичко останало. Днес Мъск е основен играч на пазара. Винаги ще си спомням деня, в който за пръв път успях да си позволя лукса да летя с моторен делтапланер. Любителската авиация е достъпна за много хора, а полетите са ежедневие. Трудно е да се прогнозира дали и космонавтиката ще стане ежедневие - но изглежда, че сме на прав път. Вярно е - в момента, в който космонавтиката стане по-масова, ще видим и големи глупости. Позицията на Уърлд Вюз е следната: "Ако можеш да изпратиш пилешки сандвич в космоса, защо да не пратиш всичко?" Но именно това е същинското значение на думата "всичко" - пращаш онова, което желаеш, без изключение! Масовите полети в космоса означават, че хората ще изстрелват неща със сантиментална стойност, или че самите те летят за удоволствие. Това несъмнено би означавало, че ще има и такива хора, които не харесваме, но които ще могат да си позволят да видят космоса. Вероятно ще им завиждаме. Но светът няма да е по-различен от сегашния - в който много наши неприятели си позволяват редица неща, които нямаме. Така че - лети нагоре, пилешки сандвич! Лети високо към сини простори! Благословена да е кокошката, която си е жертвала трътката за теб Вярно, сега ти си пръв, но утре Уърлд вю може да изстреля и научен експеримент, който да направи фундаментално откритие! И все пак, кому пречи един пилешки сандвич да полети до ръба на космоса? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1814-2017-kfc-to-send-sandwitch-near-space

Марсоходът Кюриосити изпълнява натоварена научна програма този уикенд Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 18 юни 2017 г. 10:50 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изпълнява доста натоварена научна програма този уикенд, съобщава космическият журналист Ленърд Дейвид (източник). Предвидени са подробни изучавания на някои скали - Фрейзър Крийк и Лърви Спринг ще бъдат изследвани с инструментите MAHLI (Mars Hand Lens Imager) и APXS (Alpha Particle X-Ray Spectrometer). Инструментът ChemCam (Chemistry and Camera) ще направи детайлни наблюдения на Марк Айлънд и Фрейзър Крийк, а камерата Mastcam ще направи пълни мултиспектрални изучавания на Марк Айлънд. Замислени са и подробни наблюдения на луната Фобос - "Кюриосити" ще проследи как тя излиза от марсианската сянка към слънчевата светлина и това ще помогне на научния екип да измери количеството и размера на прахови частици в горните слоеве на атмосферата на Марс. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS За пореден път ще бъдат снимани и колелетата на марсохода, за да се измери степента на тяхното увреждане в хода на придвижването. Вижте и актуалната карта на изминатото разстояние от "Кюриосити" до 1727-ми марсиански ден (сол) от началото на мисията, което се пада на 16-ти юни 2017 г. Натиснете тук, за да увеличите картата в пълен размер. Credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona На 15-ти и 16-ти юни, или сол 1727-ми и 1728-ми, марсоходът "Кюриосити" успя да измине права линия от 19.20 метра. От началото на мисията през 2012 година до днешния ден са изминати общо 16.74 километра. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1813-2017-18-j-curi-weekend-duties

Eй, я обясни за тези от нас, които не са технически eксперти. И аз като малък се чудих затова защо от динамото излиза само една жица. ПП: Сетих се

Мисля, че беше време за една такава класацийка:

СпейсЕкс проведе статично изпитание на ракетата, която ще изстреля спътника BulgariaSat-1 Снимка от днешното огнево изпитание на ракетата "Фолкън 9", която следващата седмица ще изстреля BulgariaSat-1. Photo credit : SpaceX 16 юни 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс проведе статичен огневи тест на ракетата "Фолкън 9", която другата седмица ще трябва да изведе в космоса първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. Това ще е вторият път, при който ще бъде изстреляна вече използвана ракета "Фолкън 9". За пръв път ракета "втора употреба" на СпейсЕкс летя повторно в края на март, когато изведе успешно в орбита спътника SES-10. Изстрелването на BulgariaSat-1 засега е предвидено за 19-ти юни, като стартовият прозорец се открива в 21:10 ч. българско време и продължава два часа. Първоначално стартът беше назначен за 15-ти юни, но поради непредвидени обстоятелства беше отложен двукратно, първо за 17-ти, а сега - за 19-ти, в понеделник. В случай че настъпи още някое неочаквано отлагане, има резервен прозорец на 20-ти юни, във вторник, пак в 21:10 ч. българско време. Изстрелването на спътника BulgariaSat-1 ще бъде осъществено от историческата стартова площадка 39А, от която на 16 юли 1969 година е изстрелян космическият кораб "Аполо 11" с астронавти Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс. В рамките на тази мисия Армстронг и Олдрин извършват първото пилотирано кацане на Луната. Днес СпейсЕкс използва площадката посредством 20-годишен договор за наем с НАСА. BulgariaSat-1 е построен на базата на платформа SSL 1300 и е създаден за нуждите на Булсатком от американската компания Space Systems Loral (SSL) - един от водещите производители на изкуствени спътници. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1811-2017-falcon9-static-test-bulgariasat