SAlexandrov

Китай потвърди, че е дадено начало на предварителна подготовка за пилотиран полет до Луната 8 юни 2017 г. 20:30 ч. Първият китайски астронавт и понастоящем заместник-директор на пилотираната космическа програма на Китай Ян Ливей потвърди, че страната вече провежда предварителната подготовка за пилотирана експедиция до Луната (източник). Според Ян няма да отнеме много време проектът да получи официално одобрение и финансиране. Не се знаят много подробности относно това как Китай планира да прати човек до Луната, освен намерението спускаемият апарат и пилотираният кораб да бъдат изпратени до окололунна орбита поотделно. Не е даден и срок кога да очакваме полета. Със сигурност обаче той ще се случи след изпълнението на роботизираната лунна програма. Напомням на читателите, че до края на 2017 година Китай трябва да изпрати възвращаем роботизиран кораб, който ще вземе проби от лунната повърхност и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. А до края на 2018 година Китай трябва да проведе първото в историята на космонавтиката роботизирано кацане на обратната страна на Луната. До този момент нито човек, нито робот не е кацал в регионите, които не се виждат с просто око от Земята. Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1805-2017-china-preliminary-plans-moon-mission

Изстрелването на BulgariaSat-1 се отлага с два дни, спътникът ще лети най-рано на 17-ти юни 7 юни 2017 г. 08:05 ч. Статичното изпитание на ракетата-носител "Фолкън 9", която трябва да изстреля българския спътник BulgariaSat-1, ще бъде не по-рано от 13-ти юни, а самото изстрелване ще е не по-рано от 17-ти юни (източник). Първоначално стартът трябваше да е факт на 15-ти юни. Причината за промяната на датата е двудневното отлагане, което сполетя полета на космическия кораб "Драгън" в началото на месеца (от 1-ви за 3-ти юни). Отлагането беше по метеорологични причини и беше достатъчно да разстрои останалия график на СпейсЕкс. Спътникът BulgariaSat-1. Photo credit : CNW Group/SSL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1802-2017-bulgariasat-launch-net-june-17

Китайският телескоп, който се намира на Луната, все още работи - и може да работи още 30 години! Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences 7 юни 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. В края на 2013 година на повърхността на Луната кацна автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3". На борда на станцията е монтиран ултравиолетов телескоп. Днес, три години и половина по-късно, телескопът все още работи - и дори има потенциал да продължи да функционира още поне три десетилетия! Новината е споделена от сайта gbtimes, който се позовава на Уан Чжин от Националните астрономически обсерватории под шапката на Китайската академия на науките (КАН). Уан Чжин съобщава, че "Чанг'e 3" все още комуникира с наземните станции по време на лунния ден и продължава да изпраща данни от ултравиолетовия телескоп LUT, който е единственият останал функциониращ инструмент на борда. Липсата на атмосфера прави Луната идеално място за изучаване на Вселената в ултравиолетовия диапазон, което не е възможно да става от повърхността на Земята. "Най-значимият научен резултат от телескопа LUT е наличието на вода в лунната екзосфера", казва Уан. Китайският телескоп LUT не е първият ултравиолетов телескоп, доставен на Луната. За пръв път такъв беше донесен там на 27-ми април 1972 година от астронавтите на мисия "Аполо 16". Този телескоп обаче трябва да бъде управляван ръчно, от астронавти, за да може да събира данни. За разлика от него LUT е първият автоматичен и дистанционно управляван телескоп, които се намира на друго небесно тяло. Според Стийв Дърст, директор на международната асоциация за лунни обсерватории ILOA, телескопът LUT може да работи още дълго време - дори три десетилетия. Следващата китайска мисия, която трябва да кацне на Луната, ще бъде изстреляна в края на ноември тази година. Тя ще трябва да вземе проби от повърхността на естествения ни спътник и да ги достави за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. За повече информация: ГБТаймс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1803-2017-chinese-moon-telescope-still-working

Кадър от днешното изстрелване. Photo : DoordarshanNational 5 юни 2017 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес в 14:58 ч. българско време Индия изстреля голямата си ракета GSLV Mk. III на своята първа орбитална мисия. Полетът поставя началото на независимостта на страната от други космически сили, възможност да извежда в орбита големи комерсиални спътници, основата на пилотираната космическа програма и открива нови способности за междупланетната космонавтика. В рамките на днешния полет ракетата изведе в космоса тежащ 3.3 тона комуникационен спътник GSAT-19. Днешното постижение е много значимо за Индия. Страната вече е доказвала неколкократно своите способности да изучава космоса, като през 2014 успешно изпрати апарат в орбита около Марс, а през 2008 година реализира орбитална мисия около Луната. Но колкото и съществени да са тези постижения, основната ракета-носител на Индия PSLV има скромни възможности - тя може да извежда в ниска околоземна орбита не повече от 3.8 тона полезен товар. Лунният и марсиански апарат например тежаха само 1.3 тона. За по-следващите етапи в космическото си развитие Индия започна да развива ракетите GSLV, като в края на миналото десетилетие бяха предприети няколко тестови изстрелвания. За съжаление много от тези първи полети завършиха с провал. През 2010 година се провалиха две изстрелвания, варианти на GSLV ракетата Mk. II и Mk I(c). Това беше най-тежкият удар, който понесе Индия до този момент. Но от 2014 година изстрелванията са само успешни - от тогава до 5-ти май 2017 г. бяха проведени четири старта на GSLV Mk. II - и всичките бяха благополучни. Тази ракета ще се използва и догодина, когато Индия ще изстреля следващата си мисия до Луната "Чандраян 2". А днес излетя GSLV Mk. III - най-мощният вариант на семейството GSLV, с възможности да изстрелва 10 тона в околоземна орбита и 4 тона към слънчевосинхронна орбита. Ракетата GSLV Mk. III вече е била тествана преди - в края на 2014 година тя летя по суборбитална траектория с тестов вариант на космическия кораб, с който Индия се надява да изпраща някой ден астронавти. Но днешният полет бе първият орбитален за ракетата - 5 минути след началото на полета се задейства горната степен, която за пръв път запали своя криогенен двигател. Индия планира голямо бъдеще за новата си ракета. Според официална информация (източник) страната вече е разработила своя скафандър и ако индийската космическа агенция ISRO получи правителствено одобрение, първите астронавти ще могат да полетят до седем години. Възможно е първият астронавт, излетял с индийска ракета, да е жена. С GSLV Mk. III ще бъдат изстреляни по-мощни междупланетни мисии. В етап на планиране са нова мисия до Марс, първата мисия до Венера и спътник, който ще изучава Слънцето от точката на Лагранж L1. Не на последно място Индия желае да влезе в пазара на геостационарните спътници и обещава, че ще може да изстрелва сателити за нуждите на САЩ на ниска цена. Запис от днешното изстрелване: Тук (Youtube Link) http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1800-2017-india-launches-biggest-rocket

Успех! Първият вече използван кораб Драгън бе прикачен към МКС! 5 юни 2017 г. 17:05 ч. Днес първият кораб "втора употреба" от серията "Драгън" беше прикачен благополучно към "Международната космическа станция". Това е първият космически кораб, който успява да посети станцията повече от един път след близо шестгодишно прекъсване! Последният кораб за многократна употреба, който пристигна на МКС, беше совалката "Атлантис" на мисия STS-135 през юли 2011 година. Кадър от днешното прикачване. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1801-2017-dragon-docked-iss

УСПЕХ! Днес СпейсЕкс изстреля за пръв път вече използван кораб Драгън! Снимка от днешното изстрелване на ракета "Фолкън 9" с кораб "Драгън"... ... и снимка от кацането на първата степен на ракетата. Credits : SpaceX 4 юни 2017 г. 00:35 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 00:07 ч. българско време от стартовата площадка 39-А на космическия център Кенеди излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс с товарния космически кораб "Драгън". Броени минути по-късно корабът се отдели благополучно от втората степен на ракетата, а първата степен извърши успешно кацане в "Зона за кацане №1" на центъра Кейп Канаверал. Уникалното при днешния полет бе, че за пръв път излетя космически кораб от серията "Драгън", който не е нов, а е летял при предходна мисия. В случая бе изстрелян повторно корабът, който през септември 2014 година посети "Международната космическа станция". Днес същият този кораб отново се отправи към станцията, а на борда пътуват около 2.7 тона полезен товар - провизии за астронавтите и научни експерименти. Един от тези експерименти е особено интересен - в космоса са изпратени плодови мушици, като учените ще ги използват, за да проучат как сърдечно-съдовата им система функционира в условия на микрогравитация. Изпратени са и мишки с цел проучване на загубата на костно вещество. За пореден път можем да кажем "браво" на СпейсЕкс, не само за успешното изстрелване на космически кораб, но и за благополучното кацане на първа степен. Дано следващите полети на ракети "Фолкън 9" също бъдат толкова успешни. А сега в средата на юни предстои един, който ще се следи с особено голям интерес от родните космически ентусиасти - полетът на първия български телекомуникационен спътник BulgariaSat-1. Това ще е вторият полет на СпейсЕкс, който ще включва изстрелването на отработена първа степен. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1799-2017-spacex-launches-first-reused-dragon

Какъв е проблемът с глобалното затопляне? На снимката: астронавтът на НАСА Пиърс Селърс по време на космическа разходка. Селърс посети "Международната космическа станция" през 2002, 2006 и 2010 година. Почина от рак на панкреаса в края на 2016 година. Селърс беше климатичен учен и един от поддръжниците на глобалното затопляне. Photo credit : NASA 2 юни 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Въпросът за глобалното затопляне стана изключително сериозен през последните няколко дни, още повече след като вчера американският президент Доналд Тръмп оповести, че САЩ се оттегля от Парижкото споразумение за климата. Поводът стана причина в интернет да се разразят горещи дискусии. Но какъв е истинският проблем с идеята за глобално затопляне? Защо толкова много хора не я приемат? Научният консенсус за климатичните промени е ясен. Изследователска статия, публикувана през 2011 година в списанието International Journal of Public Opinion Research показва, че сред учените, които са пряко свързани с климатологията, 97% са категорично убедени, че глобалните температури са се повишили през последния век. По-слаб, но все пак съществен консенсус има и за антропогенното (причинено от човека) глобално затопляне - 84% са убедени в неговото съществуване (източник). Експертното мнение е изключително важно в случая, защото то ни помага да се ориентираме какви са съвременните тенденции в климатологията. Със сигурност има експертен консенсус за човешкото глобално затопляне и безспорно той надхвърля не просто 50%, а повече от 80%. Това не променя факта, че сред хората, които не се занимават с наука, недоверието към климатичните промени е реалност. На какво се дължи тази бездна между експертите и на непрофесионалистите? От една страна можем да потърсим причината в традиционното съмнение към елитите (например - щом НАСА казва, значи има нещо гнило), освен всичко сред климатичните скептици ги има и тези, които са на мнение, че елитите активно са вплели обществото в грандиозна конспирация. Самият Доналд Тръмп мисли, че консенсусът за глобално затопляне е дирижиран от Китай с цел да бъде срината икономиката на Щатите. От друга страна недоверието е подхранвано от климатичните скандали от типа на Клаймътгейт 1 (през 2009 г.) и Клаймътгейт 2 (през 2011 г.), а хората се питат - щом сериозните учени се карат, как да им вярваме? Това обаче са симптоми на едно по-голямо явление. Истинската причина за недоверието към климатичните промени, а и към откритията на науката като цяло, е по-дълбока. Тя е свързана с това, че за да приемем научните открития, често пъти трябва да се преборим с нашата вътрешна интуиция. Идеята за глобално затопляне е не просто неинтуитивна, но и анти-интуитивна. Интуицията показва, че няма никакво глобално затопляне. В България последният януари беше най-студеният от 1964 година насам. Не само това, но и пролетта беше студена - през април имаше сняг, а май беше ужасно дъждовен и хладен. Къде е глобалното затопляне? Изглежда, че някой много здраво ни лъже, а когато става въпрос за мерки за ограничаване на това имагинерно затопляне, май се опитват да ни вкарат в някакъв политически сценарий, който да ни обложи с нови данъци. Но това, което безспорно е анти-интуитивно е, че глобалното повишаване на средните температури на Земята може да не се изрази в по-меки зими и по-дълги лета, а в "изместването" на времето, при което настъпват сезоните. Тогава се сблъскваме с неочакван проблем. Причината да съществува зимата се корени в наклона на земната ос спрямо Слънцето - едното полукълбо на Земята е ориентирано по посока Слънцето, а другото не е - поради това, когато е зима в северното полукълбо, настъпва лято в южното и обратното. Когато има глобално затопляне, топенето на снеговете започва във време, когато Слънцето все още не може да осигури достатъчно топлина и така снеготопежът не може да протича с нормална скорост. Парадоксално, той е по-бавен! Именно това показва едно от скорошните проучвания, публикувано в Nature Climate Change (източник). Това е проблемът, с който се сблъскват климатичните учени в днешно време - те не могат да убедят широката публика, защото биха изисквали от хората да се пречупят и да загърбят интуитивните си представи. Историята на научното развитие би следвало да е достатъчно показателна. През вековете цялата "война" между науката и широката публика се е свеждала до това - науката открива нещо, което противоречи на интуицията и хората отказват да го приемат. Интуицията показва, че Земята стои твърдо на едно място и не се върти. Тя е закована неподвижно, а Слънцето и звездите обикалят около нея. Идеята, че Земята е тази, която се върти, не е била чужда на хора от древността, дори и на представители на Питаговората школа (6 в. пр.н.е.), а през 250 г.пр.н.е Аристарх е предложил първия хелиоцентричен модел. Но други философи като Клавдий Птолемей (2-ри в. сл. н.е.) са привеждали логически аргументи, че не може да има околоосно въртене - Птолемей бил убеден, че в такъв случай Земята би била унищожена от ветровете, духащи в посока, обратна на движението. Аргументите срещу хелиоцентризма и ротацията на Земята не са били винаги в стил "Библията казва така, следователно то е така". Напротив, срещу "новата астрономия" са били привеждани логически аргументи, диктувани от човешката интуиция. Ако Земята е тази, която се върти, защо ние не сме изхвърляни нагоре към небето? Защо ако хвърлим камък нависоко, той пада обратно на същото място - не би ли следвало, ако Земята се върти, камъкът да се отмести настрани? Със сигурност идеята, че Земята се върти, е абсурдна! Отнело много дълги години, даже столетия, преди да се приеме от широката общественост, че не само Земята се върти около своята ос, но същевременно се движи по елиптична орбита около Слънцето със скорост 30 km/sec. Днес мнозина вярват в този факт, а те го вярват, защото го учат в училище - не защото интуицията им подсказва. Подозирам, че цялата тази мания около "алтернативните факти" идва от това, че на хората започва да им писва да ги карат да "пречупят" собствената си интуиция. Склонни да вярват в конспирации, склонни да вярват в това, че има световен заговор срещу тях, те започват да се отнасят с недоверие към фактите, които твърдят медиите и които се учат в училище. Непонятно, но факт - в нашия съвременен 21-ви век се появяват все повече зевзеци, които вярват, че Земята е плоска. Те са залели каналите в Youtube, убеждавайки другите в "правотата" си. Все пак интуицията не само показва, че Слънцето се движи около нас, но и че Земята е равна и плоска. Защо трябва интуицията да е тази, която греши? Щом ни е дадена интуиция, значи тя трябва да е нещо добро. Днес ние живеем в една особена епоха - всеки има достъп до Интернет, следователно всеки има достъп до цялото човешко познание. Но не всичко, което го пише в Интернет, е вярно, а хората не притежават вграден механизъм, който да им позволи да отделят истината от плявата. Същевременно Интернет дава възможност на всеки да може да говори и да бъде чут. Това ни изправя пред страховит проблем - невежеството ще се увеличава все повече и повече! Такъв проблем не е съществувал в миналото, когато хората са се информирали основно чрез книгите и чрез медиите, а в "стария" модел се е чувало преди всичко експертното мнение. Учените трябва да имат предвид горепосоченото, както и уроците по история. Ако действително те са убедени, че климатичните промени са сериозни и скоро ще се сблъскаме с тях в целия им блясък, те трябва да намерят път към хората, при това заобикаляйки интуитивните им представи и уважавайки ги, а не сблъсквайки се с тях челно. Никой не обича да го правят на глупак. Разликата между днес и миналото е, че ако хелиоцентриците са могли да разчитат на мъдростта на вековете, днешните климатични учени не разполагат с този лукс - промените могат да станат видни в момент, в който ще е много трудно да се реагира на тях. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1796-2017-global-warming

Успех! Космическият кораб СпейсШипТу-Юнити извърши деветия си изпитателен атмосферен полет! Снимка от днешния изпитателен полет. Това не е следа от ракетен двигател, а от изхвърлен воден баласт като част от теста. Photo credit : Virgin Galactic 1 юни 2017 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес беше още един важен ден за частната компания Върджин Галактик - беше проведен успешен изпитателен атмосферен полет на космическия кораб "СпейсШипТу-Юнити". За разлика от много други компании, които предпочитат да изпитват корабите си в безпилотен режим, тестовете на Върджин Галактик са винаги пилотирани. "СпейсШипТу" днес беше управляван от пилотите Дейв Маккей и Си Джей Стъкроу. Целта на днешното изпитание беше да се провери дали корабът е достатъчно стабилен при условия, близки до тези, каквито ще са при ракетните полети. Когато се стигне до тези полети, корабът ще изразходва гориво и центърът на тежеста ще се измества. За да могат да бъдат симулирани условията, на борда на "СпейсШипТу" беше монтиран специален резервоар с воден баласт. Изхвърляйки водата по време на кацането, на Земята бяха получени достатъчно данни за оценка на поведението на кораба. Какво следва оттук насетне? Върджин Галактик ни съобщава, че предстои известен период на пауза, по време на който корабът няма да лети. Въпреки това инженерите и техниците ще бъдат достатъчно заети на Земята, за да подготвят следващия етап от изпитателни полети. Тогава вече "СпейсШипТу-Юнити" ще започне да лети с гориво на борда, а в един момент ще бъде даден ход и на полети със запалвания на ракетния двигател. Кога ще стане всичко това? Няма начертан график, но от компанията ни съобщават, че полетите ще бъдат възобновени в не чак толкова далечно бъдеще. За повече информация: Върджин Галактик http://www.space-bg.org http://www.cosmos.1.bg http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1795-2017-1-june-vg-test-success

Новият руски пилотиран кораб няма да лети от Восточний, а от Байконур. Няма да лети с ракета Ангара, а със Союз 5. И няма да дебютира през 2021, а през 2022 година. Пилотираният космически кораб на Русия "Федерация" от ново поколение - макет. Снимка: Роскосмос 1 юни 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Роскосмос предвижда сериозни промени в плановете си за разработка на космическия кораб "Федерация", който трябва да замени остарелия "Союз". Това съобщи вчера ТАСС (източник). Първо, имаме отлагане на дебютното изстрелване - от 2021 за 2022 година. Това е разочароващо, но далеч не е най-драстичната промяна в плановете. Второ, първоначално се замисляше стартът да бъде осъществен от новия руски космодрум Восточний и да бъде използвана ракета от ново поколение "Ангара". Сега изглежда, че ще се използва ракета "Феникс" (още известна като "Союз 5" или "Сункар"), производна на ракетите "Зенит", а изстрелванията (поне на първо време) ще се провеждат от стария космодрум Байконур. ТАСС се позовава на източници от космическия отрасъл, според които за пилотирани полети от Восточний може да се говори чак след започването на строежа на свръхтежка ракета, която ще трябва да извежда "Федерация" на полети около Луната. А това се очаква да стане най-рано през втората половина на следващото десетилетие, по-скоро след 2030 година. Днес изглежда, че Русия предприема тези мерки, защото е най-икономичният и изгоден вариант да излезе нещо съществено от програмата. Ако страната се придържа към стария план, ще трябва да бъде построена не само стартова площадка за "Ангара" на Восточний, но и цялата инфраструктура, необходима за провеждането на пилотирани полети. Да не говорим, че първите полети на "Ангара" в тестов режим бяха през 2014 година, но оттогава до ден днешен няма нито един нов. От друга страна ракетата "Феникс" ("Сункар" или "Союз 5") има сходства със "Зенит" - може да бъде използвано вече наличното оборудване на Байконур, включително и стартовите площадки на космодрума за "Зенит". В руските космически форуми (източник) хората не изглеждат щастливи от развоя на събитията. Това е поредната стъпка назад за пилотираната руска космонавтика, която засега само чисто формално си е поставила за цел пилотирани полети до Луната, но никой не вярва, че са реалистични. В рамките на изминалите две години Русия съкрати екипажа си на "Международната космическа станция" от трима на двама космонавти, бяха констатирани нови повреди в руския модул "Наука" и изстрелването му с цел завършването на руския сегмент на станцията е под въпрос, с идването на новите американски частни кораби през 2019 година полетите на "Союз" могат да бъдат допълнително съкратени. Сега, след като Русия изглежда на път да се откаже от пилотиран вариант на новата ракета "Ангара" и от пилотираните полети от новия космодрум "Восточний", бъдещето за руската космонавтика не изглежда никак розово. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1793-2017-federation-changes-plans

Ох, то трябва цяла статия да пиша, ако е за това..

Eто данните според Галъп: Поддръжниците на младоземния креационизъм за пръв път за пръв път спадат дотолкова, колкото са и приемащите т.нар. теистична еволюция. http://biologos.org/blogs/deborah-haarsma-the-presidents-notebook/new-gallup-poll-shows-significant-gains-for-biologos-view

Причината децата да мечтаят да станат космонавти е била, че тогава авиацията и космонавтиката са били на дневен ред. При това пилотираната космонавтика. Днес епохата е друга - компютърната. Затова децата си мечтаят да станат програмисти. Прочие, това са днешните две големи цели за младите, които мечтаят независимост - работа в компютърната сфера, която е добре платена, и частното предприемачество. А частното предприемачество може да включва и космонавтика Вчера писах за поредния български стартъп за станция с изкуствена гравитация. Ще почват да тестват идеята с CubeSat - което е наистина постижимо! Това се казва възможност. Хората забравят, че по времето на социализма действително не е имало много възможности - извън тези, свързани с партийното издигане и финиширането на работа в някое от социалистическите индустриални предприятия. И въпросът за пропагандата не е бил само в това, че я е имало - а че е била преобладаваща и че те е заливала отвсякъде. На фона на това да се интересуваш от космос и света отвъд Земята ти е давало едва ли не възможност да погледнеш над сивото си ежедневие. Списание "Космос" е било велико поради определена причина - то, заедно с "Наука и техника на младежта" са били едни от малкото наистина стойностни издания. И пак са ми разказвали, че за да се абонираш за "Космос", е трябвало да се абонираш и за нещо друго, като "Работническо дело". Фентъзито не е никак лош жанр. Аз се занимавам с наука, популяризирам наука, но понякога пиша фентъзи. Едното не противоречи на другото и не виждам защо трябва да ги противопоставяме.

Къде са съвременните ли? Тук са, само че вече носят други имена - Илон Мъск или Ричард Брансън. И вече не са космонавти, а са предприемачи, които искат да направят нещо по-различно от това, което сме видели преди в ракетните технологии. Не можем да отречем, че Илон Мъск е нещо като поп-звезда и благодарение на него всички говорим за Марс. Мъск изстрелва ракети и всички гледат дали ракетите ще се върнат обратно на Земята или няма.. при това е доста успешен. Научната фантастика също не е загинала, преди по-малко от две години милиони хора се тълпяха, за да гледат "Марсианецът". Причината обаче, поради която през 60-те, 70-те и 80-те години децата са се интересували да станат летци и космонавти, е била съвсем друга. Просто космонавтиката е била част от пропагандата на тоталитарната държава. Ще завладяваме други планети и ще строим на тях комунизъм. Днес тоталитаризъм няма. Държавата изобщо се се стреми да налага какъвто и да е стереотип. Всеки може да мечтае за каквото си иска и да има поприще каквото си поиска. С други думи - мечтите са си тук, но времената са различни. Хората от 60-те и 70-те години, днес тези над 40-годишна възраст, са свикнали със стария начин на мислене и изпитват носталгия по миналото. Днешните деца гледат към бъдещето и някои не просто мечтаят за Марс, но и активно работят - правят стартъпи, основават фирми, търсят финансиране, строят хардуер... Такива възможности преди нямаше!

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1791-2017-russian-scientits-find-organisms-space Руски учени смятат, че трябва да се предефинира горната граница на биосферата - земни организми са намерени от външната страна на МКС 29 май 2017 г. 17:00 ч. В периода между 2010 и 2016 година руските космонавти са събрали общо 19 проби от космически прах, попаднал върху външната страна на "Международната космическа станция". Изследването на някои от пробите доказали наличието на жизнеспособни спори и фрагменти от ДНК, принадлежащи към организми от родовете Mycobacteria и Delftia, които се явяват типични представители наземни и морски бактерии. Според руските учени това налага предефинирането на горната граница на земната биосфера. До къде всъщност се простира животът? Наистина, възможно ли е следи от живите организми да достигат чак до горните слоеве на йоносферата, далеч над 100-километровата граница, която условно начертава откъде започва космосът? Изследователите смятат, че има вероятност аерозолните вещества в тропосферата да бъдат пренасяни от повърхността на земята чак до йоносферата - формулирана е хипотезата за наличието на "йоносферен асансьор". Източник: Роскосмос На снимката - руски космонавт по време на "разходка" в открития космос. Credit : Roscosmos

Български стартъп с амбиции за създаването на станция с изкуствена гравитация! Въртящи се космически станции според представите на Вернер фон Браун 29 май 2017 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Една от големите и все още неосъществени мечти в космонавтиката е създаването на космически станции с изкуствена гравитация. Действително повечето от съвременните научно-фантастични филми ни представят станции, които са коренно различни от познатите в реалността метални кутии и в реещите се в тях астронавти. Станциите от научната фантастика са най-вече големи, въртящи се структури. Ще има ли скоро такива и в реалния свят? Българският стартъп Space Sling си е поставил за цел точно това - създаването на станция с изкуствена гравитация. В основата на стартъпа са трима младежи - Павел, който е български предприемач и любител на космоса от малък, Тихомир - астроном и дипломант на Международния космически университет, и Мартин - студент от ТУ, катедра Авиационна техника, на когото скоро му предстои дипломиране. Стартъпът има сериозни намерения, съдейки от факта, че партньорите му са Horizon 2020, Founder Institute и NASA Space Apps Challenge. За да следите актуални новини от инициативата, можете да последвате Туитър акаунта ( https://twitter.com/SpaceSling ), да харесате Фейсбук страницата ( https://www.facebook.com/spacesling/ ) или да посетите официалния уебсайт : https://www.spacesling.com/ http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1790-2017-bulgarian-startup-station-gravity

Връщам се в темата след дълго отсъствие. Никак не съм съгласен, че след 1990 година в космонавтиката има застой и упадък. Напротив - някои от най-големите космически постижения са се случили точно след този период - големите космически телескопи - Хъбъл, Чандра, Кеплер, които доведоха до фундаментални открития в изучаването на далечния космос, на извънслънчевите планети. Извеждането на Хъбъл в открития космос и по-късно обслужващите го от хора мисии бяха невероятни, след всяко обслужване телескопът ставаше все по-мощен. Някои от най-важните роботизирани мисии се случиха след 90-те години - орбиталните посещения на Юпитер и Сатурн, кацането на луната Титан. Всички марсоходи са се случили след 90-те години (преди това е имало само орбитални и стационарни апарати). И разбира се, коронното постижение - мисията до Плутон. Но най-великото постижение за мен, което се е случило след 1990 година - това е завършването на GPS системата през 1995 г. Ако другите постижения са чисто фундаментални, GPS е практическо. Това да имам нужда от спешна ориентация и само да си извадя един телефон и да намеря къде съм - това е невероятно! Което ме довежда до конспиративните теории, и по-специално това за плоската Земя. Аз от тук мога да видя спътниците! Виждам и Международната космическа станция. С приличен телескоп и камера дори могат да се направят снимки на МКС от Земята. Как всичко това се връзва с плоската Земя и всякакви идиотщини? Не е виновен някакъв хипотетичен упадък на космическата епоха. Не... Това, което се случва през последните няколко години, е прякото следствие от това всеки да има достъп до интернет. Всеки има възможност да получи гласност сред широк кръг от хора и да стане известен. И това е голямата трагедия. Интернет е велико постижение, до известен смисъл дори по-велико от кацането на човек на Луната. Интернет е извор на познание и ако знаеш къде и как да търсиш, можеш да откриеш невероятни хоризонти. Там е проблемът - повечето хора нямат критично мислене, не могат да отсяват информацията. Това е проблем от нов тип, какъвто не е съществувал в човешката история.

Има ли извънземен живот? Според руски учени отговорът се намира на Международната космическа станция! На снимката - руски космонавт по време на "разходка" в открития космос. Credit : Roscosmos 27 май 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Има ли извънземен живот? Това е въпрос, който вълнува всеки космически ентусиаст. След близо шест десетилетия от съществуването на космонавтиката еднозначен отговор все още няма. Автоматични междупланетни станции кръстосват пространството от Земята до отвъд Плутон, а мощни наземни и космически телескопи се опитват да намерят земеподобни планети, които обикалят около други Слънца. Но отговорът на въпроса може да се намира по-близо до нас - на "Международната космическа станция". Орбиталната станция често пъти попада под потока на кометното вещество, което пристига в земните околности по време на метеороидните дъждове. Този кометен прах обикновено изгаря в земната атмосфера, а явлението, което наблюдаваме от Земята и което наричаме метафорично като "падащи звезди", е изключително красиво. За съжаление метеоритите, които достигат до земната повърхност, претърпяват промени поради високите температури от триенето в атмосферата и дори да има органични съставки, те трудно биха могли да се съхранят. От друга страна кометният прах, който попада на външната повърхност на "Международната космическа станция", е естествен и би могъл дори да съдържа материал с извънземен произход. Руският космически експеримент "Тест" се провежда от 2010 година до сега. Създадено е просто устройство, което е достъпно за експлоатация от космонавтите в открития космос и то позволява стерилност и хермоизолация от момента на събирането на кометния прах до доставката му на Земята и по-нататъшния анализ в лаборатории. До този момент по време на своите космически "разходки" космонавтите на Роскосмос са събрали общо 19 проби с прах, след което те са били доставени на Земята. Напомням на читателите, че експерименти, проведени с микроорганизми, семена на растения и други биологични обекти от външната страна на "Международната космическа станция", са доказали, че земният живот е изключително издръжлив и може да оцелее в космоса в продължение на месеци, дори години. Ако кометите от своя страна пренасят извънземен живот, напълно е възможно техният прах да съдържа следи от този живот. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1789-2017-roscosmos-alien-life-iss

23 май 2017 г. 18:50 ч. Руският спътник за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-П" №3, който беше изстрелян на 13 март 2016 година, се е повредил. Това беше съобщено от Интерфакс-АВН на 19-ти май (източник). Спътникът е престанал да предава информация, а последните снимки са получени от него през февруари 2017 година. Това е поредният тежък удар за руската космонавтика, която, въпреки множеството опити за реформи, през последните няколко години е съпътствана от непрестанна серия от аварии и несполуки. Проблемите на "Ресурс-П" №3 започнали скоро след изстрелването, след като един от слънчевите му панели не се разтворил по план. Няколко месеца по-късно спътникът все пак бил въведен в експлоатация, но уви - животът му се оказал твърде кратък. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1786-2017-resurs-p3-breaks-down

Успех! Пеги Уитсън и Джак Фишер излязоха в открития космос и ремонтираха Международната космическа станция! На снимката: астронавтът на НАСА Джак Фишер по време на днешния престой в открития космос. Photo credit : NASA 23 май 2017 г. 18:32 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Пеги Уитсън и Джак Фишер излязоха в открития космос за два часа и 46 минути. В рамките на това кратко време те подмениха успешно повреден рутер от външната страна на "Международната космическа станция". Като допълнителна задача бяха монтирани и две антени за безжична връзка. Това беше 201-вата "космическа разходка" по конструкцията и поддръжката на станцията. Невероятната Пеги Уитсън, която е най-опитната жена-астронавт на САЩ, не спира да поставя рекорди! Днес тя се нареди в Топ 3 класацията за астронавти, прекарали най-много време в открития космос. На първо място продължава да стои непоклатимо съветският космонавт Анатолий Соловьов, който е излизал 16 пъти в открития космос и е прекарал сумарно 78 часа и 21 минути на "космически разходки". На второ място е испано-американският астронавт Майк Лопез-Алегрия със своите 10 "разходки" и 67 часа и 40 минути. На трето място от днес нататък е Пеги Уитсън, която вече има отбелязани 60 часа и 21 минути, "разхождайки" се в космическото пространство. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1785-2017-23-may-spacewalk-success

Джуно. По стара традиция в българския език не превеждаме имената - ние казваме "Аполо 11", а не, както руснаците, "Аполон". Иначе понякога и аз се дразня и ги превеждам.

Поради неприятна повреда на МКС се налага двама астронавти да излязат спешно в открития космос този вторник На снимката: Пеги Уитсън по време на "космическа разходка" през 2017 година. Photo credit : NASA/ESA 22 май 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. НАСА съобщи, че в събота на "Международната космическа станция" беше установена повреда на рутер за предаване на данни към различни части на станцията. Екипажът на станцията не е в никаква опасност, тъй като има и резервен рутер, който контролира функционалността на радиаторите, слънчевите панели, охлаждането и останалия хардуер. Въпреки това този вторник астронавтите на НАСА Пеги Уитсън и Джак Фишер ще излязат, за да подменят повредения компонент. Разочароващото е, че този компонент беше монтиран на станцията съвсем скоро - на 30-ти март, а предишният работеше в продължение на 15 години. Никак не е приятно нещо ново да се скапе толкова бързо. Става въпрос за вътрешна повреда, а не за такава, причинена поради небрежност от астронавт. Извънбордовата дейност на Фишер и Уитсън се очертава да продължи около два часа. Добавена е и допълнителна задача за Джак Фишер - той трябва да монтира двойка безжични антени към модула "Дестини". Инсталирането на антените е било първоначално планирано за 12-ти май, но тогава не останало време. Това ще бъде 201-вата "космическа разходка" по конструкцията и поддръжката на "Международната космическа станция". Тя ще е десета за Пеги Уитсън, която не престава да поставя рекорди в космоса, и едва втора за Фишер. Уитсън ще носи скафандър, белязан с червени ленти, а скафандърът на Фишер ще е без ленти. Ще има живо предаване по НАСА ТВ. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1783-2017-failed-box-spacewalk-needed

Това, че в Библията има митологични текстове, не значи автоматично, че трябва да я отписваме като измислица. Това е философската презумпция на натуралиста - има ли мит, значи не може да е вярно. https://christianity.stackexchange.com/questions/6700/what-does-cs-lewis-mean-by-true-myth The word myth, in its academic definition, means a story with deep power and symbolic meaning. When studied in the academic sense, it's that meaning that is important, not whether the story actually happened or not. Thus ancient 'myths' like the founding of Rome, or the stories of Hercules were important (to their societies) for what they said and the effect they had on those societies rather than because of their historicity. Many of those myths turn out not to be actually true (like Hercules). That doesn't necessarily rob them of their power. The existence of the story can still shape a nation and a culture. But given that they mostly aren't historical, the word 'myth' in common parlance has come to mean 'something that isn't true' (giving rise to 'Mythbusters' for example). But that's not the sense that Lewis, as an academic, intended it. So Lewis' point in calling the Christian story a 'true myth' is that it is a story that is powerful, and capable of changing lives and shaping cultures. It also happens to be historically true.

Джуно засне тази снимка на Юпитер на 19-ти май 2017 г. Photo credit : NASA/SWRI/MSSS 21 май 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето пето сближаване с гигантската планета Юпитер на 19-ти май. Всички научни инструменти на борда, в това число и камерата JunoCam, бяха включени и събраха ценни данни. Моментът на най-голямото приближаване между "Джуно" и Юпитер настъпи в около 09:00 ч. българско време в петък, като автоматичната станция прелетя едва на 3 500 километра над облачната покривка. Снимките от сближаването вече са публично достъпни и можете да ги свалите от сайта на мисията (натиснете тук, за да бъдете пренасочени натам и да ги разгледате). Напомням на читателите, че "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година. Орбитата на автоматичната станция е силно елиптична, като "Джуно" прави една пълна обиколка около планетата за 53 дни. Първоначално НАСА планираше да бъде извършена маневра и орбитата да стане 14-дневна, но беше открит проблем с клапаните на горивната система и осъществяването на подобна маневра беше счетено за ненужен риск. Още повече, че "Джуно" може да изпълни научната си мисия без значение от това какъв е орбиталният период. "Джуно" ще работи в околоюпитерианска орбита поне до февруари 2018 година, но НАСА може да удължи работата с още три години. Следващото голямо сближение с планетата ще е на 11-ти юли. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1782-2017-may-juno-approach

Изследвания на Международната космическа станция помагат в борбата срещу рака! На 18-ти април излетя ракетата "Атлас 5" с американския космически кораб "Сигнус". На борда на кораба пътуват два експеримента, които помагат в борбата срещу рака. Photo credit : NASA TV 18 май 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Ние, космическите ентусиасти, си представяме ролята на "Международната космическа станция" най-вече като стъпка напред по пътя към усвояването на Луната и Марс. Но истината е, че изследванията на борда й помагат най-вече на хората тук, на Земята. Това оспорва дълбоко вкоренения мит у мнозина, че космическите изследвания са излишно прахосване на пари и че е по-добре да влагаме средства за справянето ни със земните проблеми и не бива да си губим времето с космоса. Реалността е, че в космоса съществуват уникални възможности за биологични проучвания, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни условия. Вчера Лу Зий, изследовател към БайоСърв Спейс Текнолоджис, ни разказа как "Международната космическа станция" помага да се преборим с раковите заболявания. Туморните клетки се разрастват по различен начин в човешкото тяло. Получават се 3D-структури, понякога те са почти сферични. Това се случва ин-виво, в човешкия организъм. Проблемът възниква, когато учените се опитват да пресъздадат процеса ин-витро, в лаборатория. Когато учените размножават туморни клетки в петриева паничка, получената структура е слоеста. Въпреки че става въпрос за същия материал, фактът, че формата е различна, променя нещата и ние не можем да изучим механизма на раковите заболявания така, както ни се иска. В космоса обаче, в условия на микрогравитация, е много по-лесно да се получат структури с 3D-форма, близки до тези, които се получават в тялото на болен от рак. Поради това на 18-ти април, когато космическият кораб "Сигнус" излетя до "Международната космическа станция", той достави за астронавтите два експеримента, които ще помогнат в борбата с коварната болест. "Щастлив съм да видя множество експерименти да пътуват към станцията относно изучаването на остеопороза, сърдечни болести, рак, устойчивост към лекарства. Всички те изпълняват част от визията ни хората да пътуват до Марс и отвъд условията на микрогравитацията. Но те най-вече дават полза за жителите на Земята. Това е, което ме мотивира да продължа напред", казва Зий. Източник: НАСА Youtube Channel http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1780-2017-iss-research-cancer

Аз до този момент не виждам да е закрита армията. Тя е просто преобразувана от наборна в професионална - решение, което не е лишено от своите основания. Има хора, които просто не стават за войници и нямат място на фронта - било то, защото са свръхчувствителни, влече ги интелектуалното, противно им е на вярата и прочие... На такива хора аз не бих поверил отбраната на държавата. Истинският въпрос е - само казармата ли може да изпълнява тази роля, за която казваш, или има и други ритуали на съзряване? Да отидеш да учиш в чужд град например също е стресова ситуация, да отидеш да учиш в чужда държава - още по-голяма.