SAlexandrov

Ще успее ли Артемис 2 да спаси 2026 година? Днес ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ ще бъдат изведени на стартовата площадка. Photo credit : NASA 17 януари 2026 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Историята, казват, никога не се повтаря точно, а по-скоро се римува. Днес космическият кораб „Орион“ ще бъде изведен на стартовата площадка за последна репетиция преди изстрелването на пилотираната лунна мисия „Артемис 2“ и мнозина се питаме: ще спаси ли „Артемис 2“ 2026 година, също както „Аполо 8“ спаси 1968? Твърдението, че „Аполо 8“ спаси 1968 година, съвсем не е преувеличено. Историческата Бъдни вечер, когато Франк Борман, Бил Андерс и Джим Ловъл обикалят Луната и прочитат пасажи от Библията, остава завинаги запомнена като един от най-великите дни от съществуването на човечеството. Това е красивият завършек на една иначе ужасна година, която мнозина искат да оставят завинаги зад гърба си. Днес имаме усещането, че изграденият след Студената война свят се срутва под краката ни. Същото е било усещането и през 1968 – толкова лоши събития връхлитат човечеството, че мнозина имат усещането, че две десетилетия след края на Втората световна война, изграденият ред се срива. Първо на 23-ти януари Северна Корея залавя разузнавателния американски кораб USS Pueblo, а екипажът му бива задържан в продължение на година. След това, на 30 януари, войната във Виетнам търпи неочакван обрат благодарение на офанзивата Тет. Комунистическите сили контраатакуват над 100 града и бази, в това число американското посолство в Сайгон. Това не е най-смъртоносната фаза от продължилата две десетилетия война – но в психологично отношение е най-съкрушаващата. Преди Тет американските политици непрекъснато повтарят, че врагът скоро ще бъде унищожен, че победата е близо, че войната е под контрол. Но макар че САЩ и Южен Виетнам успяват да отблъснат атаките, политическата вреда е вече нанесена. Ако се е казвало, че „врагът скоро ще бъде унищожен“, как това изобщо е допуснато? Най-лошото: ако американското правителство лъже за това, какво още прикрива? Обърнете внимание и на следния факт: през 1968 година 94.6% от американските домакинства притежават телевизор. Можете да си представите, че в технологично отношение телевизорът представлява тогавашният eквивалент на днешните Youtube и TikTok. Войната във Виетнам се превръща в първата война, която директно влиза в домовете, като кадрите се излъчват непрекъснато, ежедневно, в праймтайма. Също както и днес, така и тогава американското общество е силно раздвоено, макар че разделителните линии са донякъде различни. Избухват протести – тези граждани, които са срещу войната, твърдят, че тя е неморална и не може да бъде спечелена. Също така те са убедени, че американското правителство ги лъже (особено в светлината на Тет). Обратно, тези, които подкрепят войната, са на мнение, че само по този начин може да бъде спрян комунизмът и смятат, че протестите са непатриотични и вредни. Различията между поколенията са колосални – деца и родители са убедени, че бездната между тях е непреодолима и че все едно живеят в различни държави. На фона на политическите турбуленции се случват две политически убийства: на Мартин Лутър Кинг – младши и на Робърт Ф. Кенеди. Ако Мартин Лутър Кинг – младши олицетворява борбата срещу расовите неравенства, Робърт Ф. Кенеди е възприеман за последната фигура, която може да обедини Демократите. Феминизмът също добавя още една разделителна линия, защото той поставя под съмнение брака, половите норми и йерархията в семейството. Може да се каже, че съвременните културни войни водят своите корени от 1968 година. В Европа положението не е по-добро – както комунистическият, така и капиталистическият свят преживяват своите дълбоки сътресения. Франция е на ръба на колапса, след като студентските протести срещу авторитарната („буржоазна“) система в университетите обхващат и работниците. Цялата държава е обхваната от стачки, а президентът Шарл дьо Гол се принуждава временно да я напусне. Пролетта на 1968 година е, разбира се, Пражката пролет – реформатори в Чехословакия, начело с Александър Дубчек, се борят да създадат „социализъм с човешко лице“- но СССР и четири държави от Варшавския договор (ГДР, Унгария, Полша и, да, България) нахлуват с танкове и смазват революцията. По това време НАСА практически се е самоизолирала от останалия свят. В агенцията всички работещи са се затворили в своя си социален балон, защото са фокусирани и непоколебими в задачата, че трябва да изпратят човек на Луната до края на десетилетието. Това не е безсърдечие – просто програмата изисква да са съсредоточени, за да успеят. Години по-късно Пийт Конрад, астронавт от „Аполо 12“ и третият човек, стъпил на Луната, ще признае, че в продължение на седем години не е имал време да прочете книга или списание от корица до корица и че само повърхностно бил наясно какво се е случвало във Виетнам, защото мозъкът му бил зает с лунната програма. За съпругите на астронавтите това е добро време. Валери Андерс, съпругата на астронавта Бил Андерс от екипажа на „Аполо 8“, казва, че новините са били „основно Виетнам и колко зле е всичко“. Тя си спомня, че нейният съпруг е имал много приятели сред военните летци и се е чудила дали изобщо ще ги види отново. И наистина някои от тях загинали във войната. Първоначално НАСА предвижда да изпрати „Аполо 8“ в околоземна орбита и само поради страх да не изостане от надпреварата срещу СССР взима решение за обиколка около Луната. Макар че решението е прибързано, „Аполо 8“ се оказва абсолютен триумф. „Мисля, че това бе изключително положително нещо в годината на толкова много отрицателни неща“, спомня си Валери Андерс. Дали същото може да се случи и сега с „Артемис 2“, в случай, че мисията наистина излети по план през тази година? „Артемис 2“ безспорно би излъчила положително послание – и не само от страна на САЩ, но и от страна на Европа. Нека не забравяме, че това не е чисто американска мисия, но и европейското участие е сериозно – сервизният модул, който ще изпрати кораба „Орион“ на окололунна обиколка, е построен от европейската космическа индустрия. Без „Артемис 2“ 2026 г. би била много тъжна, защото паралелите между новата година и 1968 г. са безпорни. Също както тогава, днес младите хора и техните родители имат усещането, че обитават различни светове – младите отхвърлят кариеризма, характерен за родителите им и очакванията, които семействата им изискват от тях. Също както през 1968 г. телевизията, а по-късно през 90-те Интернет, така и днес изкуственият интелект трансформира обществото – институциите не могат да се адаптират, а истината се съревновава с „вайръл“ фалшиви клипове. Хората се страхуват, че изкуственият интелект ще им отнеме работните места и че демокрацията ще рухне. Също както през 1968 г. доверието в правителството на САЩ е нулево, това се случва и днес благодарение на спорните политики на Доналд Тръмп по отношение на Украйна и на предизвикателствата, отправени към НАТО относно Гренландия. Безспорно е, че 1968 и 2026 година си приличат. Историците наричат такива периоди с термина „интеррегнум“ (означава „междуцарствие“) – старият световен ред си отива, новият още не е дошъл, а ние се намираме на мост, без да знаем какво ще намерим от другата страна, когато го прекосим. И на фона на всичко това имаме нова лунна програма. Може ли „Артемис 2“ да се окаже голямото събитие на 2026 г., дори да спаси годината по начин, по който „Аполо 8“ „спаси“ 1968? В известен смисъл отговорът е „Да“. Евентуална успешна мисия на „Артемис 2“ може да доведе до усещане сред хората, че в света още се случват чудесни и хубави неща. Това ще е повод за гордост от страна на инженерите и учените, живеещи в САЩ, Европа и Канада, които заедно ще са постигнали нещо, невиждано от половин век. И все пак са налице и известни разлики между тогава и сега. „Артемис 2“ няма да е новост, а ще е повторение на нещо, постигано и преди. През 1968 г. е съществувал един основен начин за информиране – телевизията. Но днес има множество страници и канали в социалните медии. Общественото внимание е разпокъсано. Няма как то да се съсредоточи върху едно-единствено събитие. Това не променя факта, че „Артемис 2“ (в случай че мисията излети и е успешна) ще е прекрасно събитие, което мнозина почитатели на науката и технологиите ще помнят дълго време. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/17/will-artemis-2-save-2026/

АВАРИИ: Две китайски ракети не успяха да изведат спътници в орбита! Снимка от неуспешното изстрелване на „Церера-2“. Източник: Weibo 17 януари 2026 г. 08:50 ч. Светослав Александров. След като по-рано през месеца Индия преживя съкрушителен провал на работната ѝ ракета PSLV, днес бе ред на Китай – две ракети не успяха да изведат спътниците си в орбита! Първо, ракетата „Лонг Марч-3Б“ излетя от космодрума Сичан, за да изведе в космоса спътника „Шичжиян-32“. Синхуа потвърждава, че полетът е неуспешен и сега протича анализ на причините за провала. Предполага се, че е настъпило отклонение от работата на третата степен. След това беше проведено дебютното изстрелване на комерсиалната ракета „Церера-2“, разработена от Галактик Енерджи, с шест спътника на борда. Това е подобрена версия на „Церера-1“ с повишена товароподемност: ако „Церера-1“ може да извежда в орбита до 400 килограма товари, „Церера-2“ трябва да е в състояние да вдига 1 600 килограма. Засега няма официално съобщение, но снимки, направени от любителите в социалните мрежи, показват, че ракетата се е провалила още по време на работата на първата ѝ степен. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/17/two-china-rockets-fail/

Частен космически телескоп ще замести иконичния Хъбъл! Космическият телескоп „Лазули“ ще е много по-добър от „Хъбъл“. Image credit : Schmidt Observatory System 16 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. В продължение на повече от три десетилетия най-популярният космически прибор си остава телескопът „Хъбъл“. Той обаче е сериозно остарял и учените мечтаят за негов заместник. Миналата седмица научихме, че бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмид е вложил сериозна инвестиция за тази цел! Космическите телескопи винаги ще са важни за астрономическите проучвания – но истината е, че плановете на НАСА не включват създаването на нов „Хъбъл“. Макар че през 2021 г. беше изстрелян изключително мощният „Джеймс Уеб“, той бе представен не като заместник, а като наследник на „Хъбъл“. С други думи, „Джеймс Уеб“ надгражда и разширява проучванията на „Хъбъл“, но неговите способности не са същите – например „Джеймс Уеб“ работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър, докато „Хъбъл“ провежда наблюдения най-вече във видимата област и по-малко в ултравиолетовата и инфрачервената. Сега Ерик Шмид е вложил сериозна, макар и неоповестена публично сума за създаването на четири телескопа – три наземни и един космически. Особено интригуващ е космическият на име „Лазули“, който бе представен като подобрена версия на „Хъбъл“. Изстрелването може да се осъществи още в края на 2028 г., а научната му програма да започне през 2029 година. Има някои съществени разлики между „Хъбъл“ и „Лазули“. Докато огледалото на „Хъбъл“ е с диаметър 2.4 метра, това на „Лазули“ ще е с диаметър 3.1 метра. И докато „Хъбъл“ работи в ниска околоземна орбита на височина около 550 километра, която сериозно ограничава наблюдателните му способности (но пък прави възможно ремонтирането му от астронавти), „Лазули“ ще бъде изстрелян във висока елиптична орбита с перигей от 77 000 километра и апогей от 275 000 километра. От тази орбита „Лазули“ ще може да провежда по-детайлни наблюдения и освен това околоземните спътници като „Старлинк“ няма да му пречат. Също така „Лазули“ ще бъде оборудван с коронограф, който ще позволява блокирането на светлината от звездите с цел директното изучаване на атмосферите на извънслънчевите планети. Най-важният аспект от създаването на „Лазули“ няма да са техническите му способности, а времето за изпълнение на проекта. Конструирането на амбициозен космически телескоп е времеемко предизвикателство – напомням, че разработката на „Джеймс Уеб“ се проточи четвърт век. Сега организацията на Шмид обещава, че процесът няма да отнеме повече от пет години. Ще следим с интерес развитието на проекта! https://cosmos.1.bg/space/2026/01/16/lazuli-telescope-preview/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с четирима души се завърна на Земята! На кадъра: Пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ със своите четири парашута се завръща на Земята. Photo credit : NASA TV 15 януари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. След безпрецедентна за МКС евакуация по медицински причини, тази сутрин в 10:41 ч. пилотираният космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ се завърна благополучно на Земята със своя четиричленен екипаж. У дома се прибраха астронавтите на НАСА Майк Финк и Зена Кардман, японският астронавт Кимия Юи и руският космонавт Олег Платонов. Според оригиналния план четиримата трябваше да престоят в орбита още месец-два, но неизвестно заболяване на един от тях принуди НАСА да ги върне преждевременно. Американската космическа агенция пази в тайна идентичността на въпросния член на екипажа, като единствено конкретизира, че не е налице спешен случай в медицинския смисъл на израза и астронавтите се връщат единствено, защото се налага да се направят изследвания, каквито в орбита са невъзможни. Самият факт, че завръщането на космическия кораб „Крю Драгън“ и изваждането на астронавтите от него бяха излъчвани на живо, доказва, че разказът на НАСА е правдоподобен. И четиримата членове изглеждаха в добро здраве и настроение. Наземните екипи бяха осигурили носилка, но това няма връзка със заболяването – такава винаги се осигурява след приключването на дългосрочен пилотиран космически полет, тъй като астронавтите често не могат да си стоят на краката след продължителния престой в условията на безтегловност. Руснакът Платонов отказа каквато и да е медицинска асистенция – той много държеше да докаже пред всички, че е в състояние да стои изправен. Временно на Международната космическа станция сега живеят само трима души – руснаците Сергей Куд-Сверчков, Сергей Микаев и американецът Кристофър Уилямс. Макар че казвам „само“, държа да подчертая, че през първото десетилетие на експлоатацията на МКС (т.е. от 2000 г. до 2009 г.) бе стандартно в орбита да живеят трима души. След привършването на строежа ѝ през 2009 г. постоянният екипаж стана шестчленен, а след 2020 г., когато новите комерсиални кораби на САЩ влязоха в експлоатация (които са четириместни), в орбита обикновено живеят седмина души – четирима, доставени с американски кораб, и трима с руски. Вероятно след месец екипажът на МКС ще стане отново седемчленен – следващият кораб „Крю Драгън“ ще бъде изстрелян на 15-ти февруари. Възможно е дори датата му да бъде изместена за по-рано, в зависимост от неговата готовност. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/15/crew-dragon-returns-home-3/

УСПЕХ: Китайска компания изстреля аналог на Ню Шепърд! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CAS Space 12 януари 2026 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Китайската комерсиална космонавтика отбеляза интересно развитие днес, след като фирмата CAS Space проведе успешно изстрелване на суборбиталния кораб „Лихонг-1“, който представлява аналог на кораба на Блу Ориджин „Ню Шепърд“. Според информацията, разпространена от китайските медии, „Лихонг-1“ благополучно достигнал височина от 120 километра (т.е. надхвърлил е международно признатата 100-километрова граница, която обозначава началото на космическото пространство), след което се е завърнал на Земята посредством парашут. Това бе първият път в историята на китайската космонавтика, когато комерсиален кораб успя да се завърне с парашут след достигане на космическото пространство! На снимката: „Лихонг-1“ успешно разгръща парашута си. Photo credit : CAS Space На борда на „Лихонг-1“ пътуваше експеримент от областта на материалознанието, който целеше да провери поведението на металите при 3D-печат в космоса, както и биологически експеримент, свързан с излагането на семена от рози на космическа радиация. Засега корабът може да извежда полезни товари до космоса и да ги връща на Земята. В бъдеще обаче CAS Space ще го адаптира и за пилотирани мисии. Крайната цел на фирмата е да създаде орбитален кораб, който ще е в състояние да изпълнява мисии в продължение на една година, като всяка възвръщаема капсула ще може да се рециклира до десет пъти. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/12/lihong-launches/

АВАРИЯ: Индийската ракета PSLV се провали за втори пореден път! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 12 януари 2026 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Какво се случва с космическата програма на Индия? Това е въпрос, който мнозина си задаваме днес, след като тази сутрин работната орбитална ракета PSLV се провали за втори пореден път. Изстрелването на PSLV бе осъществено в 06:48 ч. българско време, като на борда на ракетата се намираше военният спътник EOS-N1. В началните етапи мисията протичаше нормално, но след включването на третата степен настъпиха отклонения от работата на двигателя. Това е авария, идентична с тази, настъпила при предходния полет на PSLV през май 2025 година. Случващото се е изключително необичайно, тъй като PSLV въобще не е нова ракета – напротив, въведена е през 1993 година и е възприемана за утвърдена и надеждна. Дебютът през 1993 е провал, но считано от октомври 1994, PSLV осъществява серия от благополучни мисии чак до август 2017 г., когато настъпва провал поради неразделяне на обтекателя. Следва нова серия от 21 последователни успешни изстрелвания. И така, до май 2025 година, когато PSLV се проваля заради проблем с третата степен. А сега – втори идентичен провал! Много космически ентусиасти сега си задаваме правдиво въпроса дали индийската космонавтика не е навлязла неочаквано в период на упадък. Напомням, че 2023 година бе изключително триумфална за Индия, като страната тържествуваше с първото си успешно кацане на Луната и изстрелването на мисията си „Адитя“ за изучаването на Слънцето. Следващата 2024 година бе по-спокойна, като Индия начерта плановете си за следващата десетилетка, но макар че нямаше гръмки заглавия, все пак страната продължи с успешните си изстрелвания и комерсиализацията на ракетите. Но вече през 2025 г. забелязахме признаци на спад – Индия сполучи да утвърди среднотоварната си ракета „LVM3“, която летя двукратно, но имаше и провали – освен споменатия на PSLV, през януари страната загуби навигационния си спътник NVS-02, което доведе до забавяния в строежа на местната навигационна групировка. Най-голямото заглавие за космонавтиката на Индия през 2025 г. бе първият полет на индийски астронавт след епохата на съветското сътрудничество Интеркосмос, но както пише анализаторът Джатан Мехта, това все пак бе мисия, която беше осъществена от САЩ по поръчка на индийците, като към нея бива отправяна сериозна критика доколко изобщо е необходима за развитието на местната пилотирана програма „Гаганян“. А самата разработка на „Гаганян“ се сблъска с още отлагания през 2025-та. А сега, новата 2026 не започва никак добре за Индия – и това е безспорно. Въпросът „какво се случва?“ ще продължи да отеква в главите ни, но отговор вероятно ще получим едва по-нататък през годината. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/12/pslv-fails-second-time-in-a-row/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита космическия телескоп на НАСА Пандора за изучаването на извънслънчеви планети! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 януари 2026 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Днес в 15:44 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракета „Фалкън 9“ с множество космически апарати, които пътуваха заедно в рамките на нова мисия на СпейсЕкс за споделено извеждане на товари на име „Туайлайт“. Сред тях се откроява космическият телескоп на НАСА „Пандора“, който ще изучава характеристиките на извънслънчевите планети. Сред останалите спътници имаше и такива, създадени с участието на българската фирма EnduroSat. През миналата 2025 г. човечеството отпразнува 30 години от откритието на първата извънслънчева планета (екзопланета), която обикаля около звезда от главната последователност. Но макар че екзопланетните науки вече навлизат в своето четвърто десетилетие, едва наскоро сме придобили скромни способности не просто да разкриваме базисните факти за извънслънчевите планети (т.е. относителен размер или маса и орбитални параметри), но и атмосферния състав и характеристики. Най-добрият астрономически прибор, който позволява характеризация на екзопланетните атмосфери, е космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Проблемът с него е, че това е най-мощният астрономически прибор изобщо – т.е. за него има огромно търсене за всякакви научни задачи. Екзопланетите заемат само малка част от наблюденията, през останалото време „Джеймс Уеб“ изучава и други космически обекти. Същевременно, конкуренцията между учените да се сдобият с наблюдателно време е огромна. Няма как „Джеймс Уеб“ да наблюдава извънслънчеви планети непрекъснато – така биха пострадали другите астрономически дисциплини. Космическият телескоп „Пандора“ – илюстрация. Image credit : NASA Нужна е специализирана мисия, която да наблюдава само и единствено екзопланетите и да характеризира атмосферите им. Точно тук идва ролята на новоизстреляния космически телескоп „Пандора“. Той ще съсредоточи вниманието си върху 20 известни извънслънчеви планети, като основен фокус са тези, чиито атмосфери се очакват да са изградени основно от водород или водни пари. Въпросните планети също така са с размери между този на Земята и Юпитер. „Пандора“ е първата мисия, която ще предостави подробен и непрекъснат набор от данни във видимия и близкия инфрачервен диапазон за конкретни екзопланети и звездите, около които обикалят те. Уебсайтът Мъркюри Нюз се позовава на Питър МакДжил, астроном, който е част от екипа на „Пандора“. МакДжил се надява, че космическият апарат може да намери биопризнаци като кислород, въглероден диоксид и метан, но признава, че шансът за това е много малък. Както споменах в началото на тази публикация, телескопът „Пандора“ не летя самостоятелно, а в рамките на мисия за споделено извеждане на множество полезни товари. Друг такъв апарат, качен на борда на ракетата „Фалкън 9“, бе още един космически телескоп на име „Спаркс“. Неговата задача е да изучава активността на нискомасови звезди от M и K-спектрални класове, в това число да следи за наличието на слънчеви петна и изригвания. Данните от „Спаркс“, подобно на тези от „Пандора“, също ще имат астробиологична значимост, защото ще дадат възможност на учените да разберат околностите на кои звезди са достатъчно безопасни, за да позволят съществуването на извънземен живот. Космическият телескоп „Спаркс“ – илюстрация. Image credit : Arizona Space University Сред останалите спътници на борда на ракетата имаше и такива, създадени с участието на българската космическа фирма EnduroSat. Единият от тях е „Хидра 2“, разработен от Aistech Space в колаборация с родната компания. Както се съобщава на страницата на Aistech, това е само един от множеството спътници на групировката „Хидра“, която е посветена да провежда наблюдения на Земята посредством мултиспектрални телескопични технологии. Общо 22 спътника с име „Хидра“ трябва да бъдат изведени. Друг спътник с българско участие е „Фламинго-1“. Той е създаден от Vyoma Space, отново с партньорството на EnduroSat. Както бе оповестено още през 2023 на страницата на българската фирма, именно EnduroSat проектира и строи спътниците на Vyoma, като те са оборудвани с телескопична техника със способност да наблюдава космическите обекти и подробно да картографира околностите на околоземните орбити. Благодарение на EnduroSat тези спътници притежават отлична изчислителна мощ, която им позволява да обработват направените от тях изображения в реално време. Конкретно за „Фламинго-1“, тук е важно да се подчертае, че Vyoma е немска фирма, като днешното изстрелване има значение за осигуряването на данни за ситуационна осведоменост в космическото пространство, които ще подобрят орбиталната сигурност на Европа. Тоест, мисията има стратегическо значение за отбраната на Стария континент. Днешното изстрелване бе четвъртото за СпейсЕкс през 2026 г. и четвъртото за календарната година изобщо. Космическите апарати бяха позиционирани в слънчевосинхронна орбита, която следва земния терминатор (т.е. линията, разделяща деня и нощта). Оттук идва и названието „Туайлайт“ (т.е. „Здрач“). Ракетата-носител „Фалкън 9“ бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер „B1097“, като тя е сравнително нова – това бе едва петият ѝ полет. Преди степента е служила за извеждането на три партиди „Старлинк“ и на спътника „Сентинел-6Б“. Днес отново нямаше никакви проблеми, като на седмата минута след старта „B1097“ извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/11/2026-pandora-launches/

НАСА изкарва ракетата Спейс Лонч Систъм на площадката за последни проверки преди полета до Луната На снимката: ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са в готовност да бъдат изведени на стартовата площадка. Photo credit : NASA 10 януари 2026 г. 13:15 ч. Светослав Александров. На 17-ти януари, в зависимост от техническата готовност и метеорологичните условия, НАСА ще изкара ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ на стартовата площадка за последни проверки преди първия пилотиран полет до Луната след половинвековно прекъсване. Гъсеничният транспортьор трябва да превози ракетата и кораба от Сградата за вертикално сглобяване (на англ. Vehicle Assembly Building, VAB) към Площадка №39Б на космодрума Кенеди. Разстоянието е 6.4 километра, но цялата процедура може да отнеме 12 часа. Напомням на читателите, че мисията на име „Артемис 2“ включва изпращането на четирима астронавти, американците Рийд Уайзмън, Виктор Гловър, Кристина Кук и канадецът Джереми Хенсън, на 10-дневна обиколка до Луната и обратно. Макар че не се предвижда кацане на лунната повърхност, това ще е първата пилотирана лунна мисия след завършека на „Аполо 17“ през декември 1972 година. През последните няколко дни наблюдавам, че някои космически ентусиасти са развълнувани, че „Артемис 2“ може да излети на 6-ти февруари. Но това изобщо не е гарантирано. НАСА действително иска да проведе изстрелването възможно най-рано, но това би било възможно само ако всички изпитания минат гладко. От тях най-важното включва пълненето на ракетата с гориво – течен водород и кислород. Тези тестове обаче рядко минават според плановете. Напомням, че изстрелването на „Артемис 1“ бе отлагано многократно от пролетта на 2022 г. до ноември същата година, преди корабът „Орион“ да обиколи Луната и да се върне на Земята в безпилотен режим. Проверките установиха, че са възникнали течове на водород, които са изключително трудни за овладяване. Чак след като проблемите бяха решени, НАСА разреши изстрелването да бъде осъществено. Няма никакъв спор, че недоброжелателни и често силно политизирани коментатори веднага биха се активизирали в социалните мрежи, че едва ли не през 60-те години НАСА е изпращала хора на Луната без никакви проблеми, докато сега има отлагания след отлагания. Но би било нечестно да сравняваме историческия разказ, който всеки е чел, написан безпристрастно в учебниците на отминали мисии, с този на журналисти (не винаги доброжелателни), които се фокусират върху всеки проблем, малък или голям, на съвременните мисии. Истината е, че както сега, така и тогава е имало отлагания. Изстрелването на „Аполо 6“ е било отлагано в течение на цяла година, от края на 1966 г. до ноември 1967 година. Даже по-късно, когато програмата е била в разгара си, продължителните отлагания са били норма. Полетът на „Аполо 13“ е бил отложен от март за април 1970, а този на „Аполо 16“ – от март за април 1972 година. Възможните дати за изстрелването на „Артемис 2“ през близките три месеца са: На 6, 7, 8, 10 или 11-ти февруари. На 6, 7, 8, 9 или 11-ти март. На 1, 3, 4, 5 или 6-ти април. Няма никаква гаранция, че времето ще бъде благоприятно, или че ракетата ще бъде в техническа готовност за който и от тези дни. Но хубавото е, че до края на 2026-та остава още много време, така че се надяваме, че този път наистина ще станем свидетели на пилотиран полет до Луната през тази година. Когато – тогава. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/10/artemis-2-to-be-rolled-out/

Българското правителство подкрепи официално новия космически център на ЕндуроСат Image credit : EnduroSat 10 януари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между правителството и българската космическа фирма EnduroSat с цел изпълнението на инвестиционния проект „Развоен космически център“. Новината бе съобщена на страниците на Министерството на иновациите и растежа на Република България. В новия космически център ЕндуроСат ще инвестира €11 милиона, като при реализацията на проекта се очаква да бъдат разкрити 50 работни места. Според информацията, публикувана на страницата на фирмата, инвестицията допълнително ще стимулира създаването на върхови технологии и процеси, необходими за строежа на новия клас спътници на ЕндуроСат. „Всички разработки са предназначени за износ, като основни пазари са ЕС, САЩ, Япония и др.“, се съобщава в прес-съобщението на Министерството на иновациите и растежа. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/10/bg-government-endurosat/

ОФИЦИАЛНО: НАСА връща пилотирания кораб Крю Драгън преждевременно заради заболяване на астронавт! На снимката: екипажът на „Крю Драгън“, който скоро ще се завърне на Земята. Photo credit : NASA 9 януари 2026 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Вече е официално: за пръв път в историята на американската космонавтика и за втори път в световната, пилотирана експедиция ще бъде прекратена преждевременно не заради технически проблем, а заради заболяване на член на екипажа. Корабът „Крю Драгън“, който първоначално трябваше да се завърне през месец май, сега се очаква да прибере на Земята до броени дни. Решението беше съобщено на специална пресконференция тази нощ. Тъй като медицинските данни са конфиденциални, НАСА все още не ни съобщава кой е заболелият астронавт, нито каква е неговата диагноза. Агенцията обаче ни информира, че той е в стабилно състояние. В този смисъл нямаме животострашаваща ситуация, която да налага спешното завръщане на космическия кораб „Крю Драгън“ до броени часове. Вместо това НАСА описва предстоящото кацане като нормален завършек на мисията на „Крю Драгън“ по медицински съображения, които налагат допълнителни диагностични процедури с прибори, каквито отсъстват в космоса и са налични само на Земята. НАСА също така подчертава, че не става въпрос за травма, нито за форсмажорно обстоятелство, което е възникнало във връзка с подготовката за планираната за днес и вече отложена „космическа разходка“. Става въпрос за заболяване, което е възникнало независимо от оперативната работа на МКС и е непредвидено. При това развитие на обстоятелствата, НАСА планира да изстреля следващия комерсиален пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ в средата на февруари, като се обмислят и по-ранни дати. Важно уточнение е, че случилото се на МКС няма да доведе до отлагане на изстрелването на пилотираната мисия до Луната „Артемис 2“, която, при добра техническа готовност на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“, би могла да излети още през февруари. Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман потвърди, че програмата на МКС и лунната програма са абсолютно независими една от друга и не се налага двата космически кораба да се изчакват. След като екипажът на „Крю Драгън“, състоящ се от Зена Кардман, Майк Финк (астронавти на НАСА), Кимия Юи (астронавт на Япония) и Олег Платонов (космонавт на Русия) се завърне на Земята, на МКС ще остане само един американски астронавт – Кристофър Уилямс. Той и руските космонавти Сергей Микаев и Сергей Куд-Сверчков, членове на експедицията на „Союз МС-28“, ще поемат цялото обслужване на станцията, докато пристигне нов американски кораб с екипаж. Случилото се дава отговор на въпроса, който многократно задават читателите на КОСМОС БГ: Защо днес, когато отново има американски пилотирани космически кораби, НАСА продължава да качва американци на руски „Союз“-и и обратното, защо руските космонавти се возят на американски кораби? Тези смесени руско-американски екипажи гарантират, че ако възникне някакъв проблем, горе винаги ще има поне един американец и поне един руснак за поддръжката съответно на американския и на руския сегмент – иначе МКС не може да функционира. Видно е, че дори и при перфектна техническа готовност, има някои обстоятелства, които няма как да се предвидят. Астронавтите също са хора и боледуват. Макар че такова обстоятелство се случва за пръв път в американската космонавтика, имало е подобен случай в руската – през 1985 година космонавтът Владимир Васютин се разболява на станцията „Салют-7“ и се завръща преждевременно на Земята с кораба „Союз Т-14“. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/08/nasa-medical-issue-return-home/

Европейската космическа ракета Ариана 6 оглави класация за най-бързо въвеждане в експлоатация На илюстрацията: ракетата „Ариана 6“ най-бързо навлиза в експлоатация в сравнение с останалите комерсиални ракети в същия клас. Image credit : ESA 8 януари 2026 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Новата европейска космическа ракета „Ариана 6“ неочаквано се наложи като лидер в интересна класация. Оказва се, че тя най-бързо е навлязла в експлоатация в сравнение с всички останали ракети от същия клас, разработени през последните 20 години. Новината бе съобщена от космическия журналист Питър де Селдинг. Журналистът се е натъкнал на графика, разпространена от Европейската космическа агенция, според която „Ариана 6“ е осъществила първите си пет полета в рамките на рекордно кратък 17-месечен период. По този показател новият европейски носител е изпреварил японските ракети „Ейч 2“ и „Ейч 3“, както и американските ракети „Атлас 5“, „Делта 4“, „Вулкан“ и, изненада, дори ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“! През календарната 2025 г. „Ариана 6“ летя четири пъти. През настоящата 2026 г. летателната честота трябва да се удвои, като очакваме ракетата да излети осем пъти – започвайки с изстрелване с партида спътници „Амазон Лео“, конкурента на „Старлинк“. Постижението на „Ариана 6“ безспорно е съществено. Както нееднократно съм подчертавал на страниците на КОСМОС БГ, дебютният успешен полет на дадена ракета-носител е само половината от работата, която трябва да бъде свършена, за да може въпросната ракета да се наложи на комерсиалния пазар. Иначе казано, технологичният успех не гарантира пазарен успех. Другата половина от работата включва мащабиране на производството и оптимизиране на наземната подготовка, която позволява провеждането на редовни полети, както и печелене на поръчки. Именно на този етап, например, се издъни основаната от Ричард Брансън компания Върджин Орбит – тя фалира, след като ракетата „Лончър Уан“ бе летяла неколкократно до орбита. Разбира се, колкото и добре да се справя „Ариана 6“ на този етап, слонът в стаята си остава същият – нейната невъзвръщаемост. Както съм критикувал неведнъж, европейските космически дейци допуснаха стратегическа грешка през 2014 и 2015 г., когато „Фалкън 9“ вече бе доказала концепциятата за възвръщаемост. Тези дейци решиха „Ариана 6“ да е невъзвръщаема под предлог, че възвръщаемостта би била необходима само ако се налага масовото изстрелване на множество сателити, каквито европейският отрасъл няма. Това бе късогледство, което сега им излиза през носа. Добрата новина е, че отскоро АрианаГруп има план как „Ариана 6“ може да стане частично възвръщаема. Идеята, предложена в рамките на инициативата на Европейската космическа агенция „БЕСТ!“, предвижда страничните твърдогоривни ускорители на „Ариана 6“ да бъдат заменени с течногоривни ускорители, които са производни на първата степен на микроракетата, разработвана от МаяСпейс – дъщерното предприятие на АрианаГруп. Други анализатори обаче са скептични, че тази идея ще бъде приложена на практика – сред тях е и авторитетният космически журналист Ерик Бъргър, който смята, че концепцията е в същата категория като предложената от Юнайтед Лонч Алайънс „Смарт“. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/08/ariane-6-fastest-rampup/

Здравословен проблем може да наложи ранно връщане на част от екипажа на МКС Eдинадесетият екипаж, превозен до МКС посредством комерсиален космически кораб „Крю Драгън“. Photo credit : NASA 8 януари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Един от астронавтите на Международната космическа станция се е сблъскал със здравословен проблем – достатъчно сериозен, че НАСА обмисля преждевременното завръщане на комерсиалния космически кораб „Крю Драгън“. За разлика от научните дейности, фотографиите и видеоматериалите, здравословната информация е конфиденциална и в случай на заболяване НАСА пази в тайна самоличността на астронавта и подробностите за състоянието му, поне докато въпросният астронавт сам не реши да разгласи случващото се. Към настоящия момент ние не знаем кой е този член на екипажа, сблъскал се със здравословен проблем. Космическият кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ превози до МКС четирима души през август – астронавтите на НАСА Зена Кардман и Майк Финк, астронавтът на Япония Кимия Юи и руският космонавт Олег Платонов. Тъй като НАСА съобщава, че именно този кораб може да се завърне на Земята преждевременно, ако ситуацията е достатъчно належаща, това загатва, че проблемът касае един от четиримата. При такъв сценарий на МКС ще остане само един американец – Крис Уилямс, който през ноември бе извозен заедно с двама руски космонавти посредством руски кораб „Союз“. Всичко това се случва само ден преди планирана „космическа разходка“, която трябваше да е първата за 2026 година. Днес Кардман и Финк щяха да излязат в открития космос, за да конфигурират МКС за по-нататъшното монтиране на нови слънчеви панели. При този развой на събитията „космическата разходка“ се отлага за по-късна дата. Астронавтите, разбира се, също са хора и понякога боледуват като всички нас. И преди се е случвало на НАСА да отложи извънбордова дейност поради здравословен проблем – за последно през 2021 година. Но никога досега агенцията не бе оповестявала, че се обмисля ранно приключване на дългосрочна експедиция и преждевременното ѝ завръщане на Земята. НАСА обещава, че допълнителни подробности ще бъдат разгласени пред обществеността през следващите 24 часа. Агенцията подчертава, че подобен тип сценарий вече е оттрениран и е в пълна готовност да изпълни план за спешна евакуация, ако изобщо се стигне дотам. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/08/health-problem-iss/

Отстраниха теча на руския сегмент на МКС 7 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Годината започва с неочаквано добра новина за Международната космическа станция – след ремонти, проточили се в продължение на петилетка, космонавтите най-сетне успяха да запушат руския сегмент и той вече не протича! Новината бе съобщена от журналиста Ерик Бъргър на сайта Арс Текника. Както пише Бъргър в своята статия, изтичането на въздух откъм тунела на служебния модул „Звезда“ беше установено през 2019 година. Но откриването на точното местонахождение на пукнатините бе изключително предизвикателство – то бе все едно да търсиш игла в купа сено. Ето защо руските космонавти периодично затваряха шлюза, водещ към тунела, и след като го отваряха отново, търсеха къде се наслоява прахът – показател, че именно там са пукнатините. След това те прилагаха специално патентовано лепило, известно под названието „Херметал-1“. Дълго време усилията бяха безплодни – даже през 2024 г. бе съобщено, че течът се е удвоил. Но сега журналистът успя да научи, първоначално, благодарение на собствените си източници в ракетно-космическия отрасъл, а после, след като НАСА официално потвърди информацията, че този път течът наистина е овладян. Другата добра новина е, че ремонтите на космодрума Байконур също протичат със стабилни темпове. Русия смята, че може да завърши ремонта на единствената площадка за кораби „Союз“ и „Прогрес“ до месец март, след като преди броени седмици бяха намерени резервни части. Да видим! https://cosmos.1.bg/space/2026/01/07/russian-segment-sealed/

УСПЕХ: Космическата 2026 г. започна с изстрелване на ракета Фалкън 9 и италиански спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 3 януари 2026 г. 10:02 ч. Светослав Александров. Космическата 2026 година започна официално днес, след като ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ излетя в 04:09 ч. от центъра Ванденберг в Калифорния, за да изведе в космоса спътник за нуждите на Италия. Това е третият спътник от второто поколение на серията „Космо-СкайМед“, който ще посреща гражданските и военни нужди на италианското правителство. Очаква се да бъде изстрелян още един, четвърти спътник от този тип. Всеки от спътниците тежи 1 700 килограма и е оборудван със синтетично-апертурен радар (SAR). Това им позволява да заснемат изображения на Земята денонощно, независимо от метеорологичните условия. Първоначално изстрелването бе насрочено за 27-ми декември, но впоследствие бе отложено поради технически проблем. Днес то най-после бе реализирано посредством ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1081“. Това бе 21-вият ѝ полет, като преди степента е служила за извеждането в космоса на пилотиран кораб „Крю Драгън“ със седмия редовен екипаж до МКС, на товарен кораб „Карго Драгън“, на мисията на НАСА „Пейс“, на мисията за споделено извеждане на полезни товари „Транспортър 10“ и още много други мисии. Днес отново нямаше никакъв проблем, като на осмата минута след старта „B1081“ извърши меко кацане върху наземната платформа „LZ-10“. Освобождаването на спътника от втората (невъзвръщаема) степен беше осъществено на 13-тата минута след старта. След като през 2025 г. СпейсЕкс изстреля 170 ракети, фирмата все още не е оповестила каква цел преследва през 2026 година. Възможно е това все още да не е ясно дори за Илон Мъск. На 1-ви януари бе обявено, че част от спътниците „Старлинк“ ще бъдат свалени на по-ниска орбита във връзка с наближаването на слънчевия минимум (тъй като активното Слънце означава по-плътни горни слоеве на земната атмосфера, което увеличава силите на триене и съпротивление, съответно спътниците падат по-бързо). Мярката ще позволи да се облекчи трафикът на околоземното пространство. Спътниците „Старлинк – Версия 2 – Мини“ са вече достатъчно голям брой, възможно е СпейсЕкс да няма нужда да извежда повече такива в космоса. Следващата стъпка е извеждането на „Старлинк – Версия 3“, които ще са съществено по-големи и отвъд възможностите на „Фалкън 9“, което означава, че ще бъдат извеждани с ракета „Супер Хеви“ и кораб „Старшип“. Но не е ясно кога „Старшип“ ще бъде готов за редовна експлоатация – целта на СпейсЕкс е това да се случи възможно най-скоро, с въвеждането на неговата „Версия 3“. Когато обаче това стане, той ще може да извежда много по-голямо количество полезен товар от „Фалкън 9“, съответно нуждата от чести изстрелвания ще намалее. Така че след експоненциален ръст на изстрелванията на СпейсЕкс като абсолютен брой излетели ракети, възможно е през 2026 г. да станем свидетели на задържане или даже на спад. Предстои да видим как ще се развие космическата Нова година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/03/2026-spacex-first-launch-of-the-year/

Обобщена статистика на космическите полети през 2025 година На кадъра: Кацането на „Ню Глен“ през ноември. Photo credit : Blue Origin 31 декември 2025 г. 09:45 ч. Светослав Александров. 2025-та ще влезе в историята на космонавтиката като първата от началото на космическата епоха, през която бяха осъществени над 300 орбитални изстрелвания. Също така това бе петата поредна година през 21-ви век, в която се постави рекорд за общ брой полети и третата след 2023, през която този брой надхвърли 200. В периода между 1 януари и 31 декември бяха осъществени общо 330 орбитални изстрелвания, от които 317 бяха успешни. За сравнение през 2024 г. имахме 261 орбитални изстрелвания, през 2023 г. – 223, през 2022 г. – 186, а през 2021 – 146. Разбивката по държави: САЩ отново бе абсолютен лидер със 198 изстрелвания. Отново за пореден път това лидерство се дължеше до голяма степен на СпейсЕкс, като фирмата на Илон Мъск проведе 167 изстрелвания на ракети „Фалкън“. По този начин една-единствена компания за една календарна година успя да надхвърли 160-те изстрелвания на програмите „Джемини“, „Аполо“ и „Спейс Шатъл“ (т.е. космическите совалки) за целия им период 1961-2011 година!!! Другата американска фирма, която се отличи, бе Рокет Лаб, която проведе 21 изстрелвания. На второ място след Щатите бяха Китай с 93 успешни изстрелвания. Китайците така и не успяха да се сдобият с възвръщаеми ракети и през 2025 година, но през декември бяха направени два опита за кацания – на първите степени на „Чжюкуе-3“ и „Лонг Марч-12А“. Макар и неуспешни, това показва амбицията на държавата да овладее технологията. На трето място бе Русия с 17 изстрелвания – същият брой като през 2024 година. Но тенденция за увеличаване на руските полети няма – за сравнение през 2021 г. летяха 25 руски ракети, през 2022 – 22, а през 2023 – 19. Ще видим дали тенденцията ще се обърне през 2026 г. с дебюта на новата „Союз-5“. Мисия „Фрам2“ бе първата в историята на човечеството пилотирана експедиция в полярна орбита. Европейците успяха да се изкачат до четвърто място с осем изстрелвания – за сравнение, миналата година бяха на седмо в класацията. Новата ракета „Ариана 6“ започна да разгръща потенциала си, като летя четири пъти, „Вега-С“ постигна стабилна летателна честота с три изстрелвания, а ракетата „Спектрум“ на Изар дебютира (макар и неуспешно). На пето място в класацията е Индия с пет орбитални изстрелвания, Японците са на шесто с четири, Южнокорейците са на седмо с две. Иран, Израел и Австралия са с по един полет, но единствено този на Израел е успешен. Станахме свидетели на бум на изстрелванията на чисто нови ракети, сред които „Спектрум“ на немската фирма Изар, „Ерис-1“ на австралийската „Гилмор“, „Ханбит-Нано“ на южнокорейската Иноспейс, „Чжюкуе-3“ на китайската „Ландспейс“, „Ню Глен“ на американската Блу Ориджин. Повечето от тези дебюти (с изключение на „Чкюкуе“ и „Ню Глен“) се провалиха, което е напълно нормално. Общо 70 души излетяха в космоса през 2025 година, от които 42 – на суборбитални пилотирани космически кораби и 28 – на орбитални. Всички суборбитални полети бяха осъществени от фирмата Блу Ориджин с нейния космически кораб „Ню Шепърд“. Сред орбиталните пилотирани изстрелвания четири бяха американски, две руски и две китайски. Най-забележителната пилотирана космическа експедиция през 2025 г. бе „Фрам2“, изстреляна на 1 април с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ и кораб „Крю Драгън“. Това бе първата пилотирана мисия в човешката история, която навлезе в полярна орбита (т.е. прелиташе над полюсите на Земята). Слънчев изгрев, заснет от Луната от американската мисия „Блу Гоуст“ на Файърфлай. Това бе единственото напълно успешно кацане на естествения ни спътник през 2025 г. Също така значима бе мисията „Аксиом 4“ през юни-юли, отново осъществена с ракета „Фалкън 9“ и кораб „Крю Драгън“. Значимото при нея бе, че за пръв път от програмата „Интеркосмос“ насам Индия, Полша и Унгария имаха свои собствени астронавти. В сферата на лунните полети – станахме свидетели на три кацания на Луната, от които едно бе напълно успешно (на американската фирма Файърфлай), едно – частично успешно (т.е. с работещ апарат, който обаче се преобърна – на американската фирма Интуитив Машинс) и едно – провалено (на международната фирма айспейс). В сферата на междупланетните полети – две мисии прелетяха край Марс (европейската „Хера“ и америакнската „Европа Клипър“), една мисия прелетя край Меркурий (японско-европейската „БепиКоломбо“), една мисия прелетя край астероид (американската Луси, край астероида Доналдйохансон) и две мисии прелетяха край Венера (европейските „Солар Орбитър“ и „Джус“). https://cosmos.1.bg/space/2025/12/31/obobshtena-statistika-2025/

НАСА ще започне 2026 г. с изстрелването на екзопланетната мисия Пандора Космическата мисия на НАСА „Пандора“. Image credit : NASA 31 декември 2025 г. 01:05 ч. Светослав Александров. В началото на януари НАСА ще изведе в космоса нов космически телескоп на име „Пандора“, който ще изследва атмосферите на извънслънчевите планети с надеждата да открие биопризнаци – вещества, които могат да са показател за наличието на извънземен живот. Мисията „Пандора“ е създадена в рамките на нова астрофизична програма на НАСА на име „Пайъниърс“. Програмата стартира през 2020 г. със задачата да се конструират космически апарати, като всеки от тях е създаден за максималната сума от $20 милиона. Макар че на пръв поглед числото изглежда внушително, това са жълти стотинки в сравнение с амбициозните космически телескопи, например „Джеймс Уеб“, който бе създаден за над $10 милиарда. Развитието и миниатюризацията на технологиите днес позволява да бъдат реализирани бюджетни мисии, каквито доскоро бяха немислими. Както е оповестено на сайта на НАСА и на Astrobiology.com, „Пандора“ представлява 0.44 метров космически телескоп, който ще наблюдава поне 20 известни извънслънчеви планети, като основен фокус са тези, чиито атмосфери се очакват да са изградени основно от водород или водни пари. Въпросните планети също така са с размери между този на Земята и Юпитер. „Пандора“ е първата мисия, която ще предостави подробен и непрекъснат набор от данни във видимия и близкия инфрачервен диапазон за конкретни екзопланети и звездите, около които обикалят те. Уебсайтът Мъркюри Нюз се позовава на Питър МакДжил, астроном, който е част от екипа на „Пандора“. МакДжил се надява, че космическият апарат може да намери биопризнаци като кислород, въглероден диоксид и метан, но признава, че шансът за това е много малък. Изстрелването на „Пандора“ ще бъде осъществено не по-рано от 5-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. При това космическият апарат ще бъде качен заедно с много други микроспътници, които ще си споделят товароподемния капацитет на ракетата. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/30/nasa-exoplanet-pandora-mission/

Антирекорд: Броят изстрелвания от Байконур е на най-ниското ниво от 1959 г. насам! Снимка от изстрелването на „Союз МС-28“ през ноември. Photo credit : Roscosmos 29 декември 2025 г. 16:15 ч. Светослав Александров. 2025 година завършва с пореден антирекорд за руската космонавтика. От историческия космодрум Байконур бяха проведени едва шест изстрелвания, което представлява най-ниското ниво на космически полети от 1959 година насам. Космическата надпревара започва през 1957 година, когато са изстреляни „Спутник 1“ (първият изкуствен спътник) и „Спутник 2“ (с кучето Лайка) – тогава от Байконур са проведени две орбитални изстрелвания. През 1958 г. са осъществени пет, през 1959 г. – четири, през 1960 г. – осем и през 1961 г. – седем орбитални изстрелвания. Започвайки от 1962 г., броят на космическите полети става двуцифрен. Оттогава до 2019 г. този брой никога не пада под двуцифрено число. Тенденцията започва да се обръща в отрицателна посока през 2020 г., годината на ковид пандемията, когато биват реализирани само седем космически полета. След това през 2021 г. отново имаме двуцифрено число, но за последен път. От 2022 г., когато се разразява пълномащабната война в Украйна, вече четвърта поредна година биват провеждани под десет полета от Байконур. А сега, през 2025 г., за пръв път от 1959 г. насам имаме едва шест полета. Причините за този антирекорд са комплексни. Благодарение на санкциите практически няма чуждестранни големи спътници, които са предвидени да летят с която и да е от руските ракети – „Союз“, „Протон“ или „Ангара“. Нито една западна фирма вече не би качила спътника си на руска ракета. Санкциите също така влияят и по още един начин: руснаците вече нямат достъп до западните компоненти, които са необходими за производството на техни спътници, следователно сега се опитват да заменят тези части с локално производство. В резултат полетите непрекъснато биват отлагани. Не на последно място, аварията на единствената стартова площадка за корабите „Прогрес“ и „Союз“ по програмата за обслужване на МКС доведе до прекратяване на подготовката за полета на товарния кораб „Прогрес МС-33“. Ако това изстрелване се беше осъществило по план на 15 декември, от Байконур щеше да има седем полета – колкото имаше през 2020 и 2022 година. Освен това беше отложено връщането на ракетата „Протон“ в експлоатация след констатирана повреда на горната ѝ степен, както и дебютният старт на „Союз-5“, заради това че транспортьорът ѝ все още не е готов. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/29/baykonur-orbital-launches-lowest-since-1958/

УСПЕХ: Ракета Союз-2.1б изведе в космоса 52 спътника, сред които и първият на Черна Гора! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos TV 28 декември 2025 г. 17:15 ч. Светослав Александров. В последните дни от 2025 година се роди нова космическа държава – и това е Черна гора. Това се случи, след като днес в 15:18 ч. от новия руски космодрум Восточний бе проведено последното изстрелване на ракета на Роскосмос за тази календарна година, като сред 52-та изведени спътника има и черногорски. С това Русия финишира на трето място след САЩ и Китай по показателя орбитални изстрелвания. Американците имат общо 198 изстрелвания за 2025-та, което ги позиционира като абсолютен космически лидер. Китайците са далеч на второ място зад тях с 91 изстрелвания. Самият факт, че Русия остава трета, и то само с 17 мисии, показва, че космическият свят понастоящем бива доминиран от две суперсили. Европейците са четвърти с осем изстрелвания – но тук добрата новина е, че Европа започна да изплува след няколко години безвремие и сега поне не изостава от Индия и Япония – които са на 5-то и 6-то място. Но да се върнем на днешния полет. Основният полезен товар на борда на ракетата „Союз-2.1б“ бяха два руски спътника „Аист-2Т“. Всеки от спътниците тежи 670 килограма, като те са разработени в предприятието РКЦ „Прогрес“ съобразно договор, сключен с Роскосмос още през 2019 година. Задачата им е да заснемат стереоизображения на земната повърхност от слънчевосинхронна орбита. Подобно на множество други руски космически мисии, и тази бе реализирана сред дългогодишни отлагания, вероятно заради недостиг на компоненти вследствие на санкциите. Както пише журналистът Анатолий Зак, първоначално изстрелването трябваше да се осъществи през ноември 2022 г., после то бе отложено за 2023 г., след това за 2024 г. и накрая неколкократно в хода на 2025 г., докато Русия най-после сполучи да го реализира във финалните дни от годината. Останалите 50 спътника на борда бяха осигурени от различни организации и фирми в Русия, но също така и Иран, Катар, Еквадор, Беларус и Черна гора – което показва кои държави са останали да разчитат на услугите на руски космически ракети след налагането на западните санкции. Както съобщава Иранската информационна агенция (IRNA), построените от Иран спътници са общо три – „Зафар“, „Пая“ и „Ковсар-1.5“. Според Вахид Язданиян, който оглавява Института по космически изследвания на Иран, спътниците са построени от частни фирми и могат да заснемат снимки с резолюция между 5 и 15 метра. Те ще се използват за селскостопански нужди, управление на водните ресурси и наблюдения на околната среда. Според уебсайта Време, спътникът „Луча“ е първият, който е официално регистриран като собственост на Черна гора и ръководен от тази държава и също така това е първият изкуствен спътник на страна от западната част на Балканския полуостров. Тук е коректно да подчертая, че преди Черна гора бе оповестила още през 2022 г., че е изстреляла изкуствен спътник – но при публикуването на снимките стана ясно, че те са били фотографирани от височина 36 километра, което показва, че по-скоро става въпрос за полет с хелиев балон до т.нар. „близкокосмическо пространство“, регион между земната атмосфера и космоса. Така че днешното изстрелване бе на първия западнобалкански изкуствен спътник в истинския смисъл на думата. Черногорският спътник „Луча“ притежава камера за заснемане на снимки на Земята, а също така и датчик за измерване на космическа радиация, както и устройство за предаване на телеметрична информация. Очаква се той да работи в космоса до три години, като ще отнеме 10-15 дни, докато бъде осъществена устойчива радиовръзка с него. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/28/soyuz-2-1-b-launches-first-montenegro-sat/

Европейската космонавтика отбеляза големи успехи през 2025 година Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите в историята на космонавтиката снимки на Южния полюс на Слънцето. 27 декември 2025 г. 13:00 ч. Светослав Александров. През 2025 г. станахме свидетели на съществен напредък за космонавтиката на Европа. Тежките времена, през които Старият континент нямаше собствени ракети и възможността да изстрелва самостоятелно космически мисии, са вече в историята. Ето каква е класацията на Европейската космическа агенция за най-добрите постижения в космонавтиката: Ракетите „Вега-С“ и „Ариана-6“ отбелязаха поредица от успешни изстрелвания, като нямаше провали. „Вега-С“ летя три пъти, а „Ариана-6“ – пет пъти. Европа също така направи първите си стъпки в областта на възвръщаемите ракетни технологии, като демонстраторът на възвръщаема първа степен „Темис“ вече търпи изпитания на космодрума в Швеция. Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите снимки на Южния полюс на Слънцето. Никога досега в историята на космонавтиката не бяха фотографирани полюсите на нашата звезда! Европейската космическа мисия „Проба-3“ създаде изкуствено слънчево затъмнение в орбита, като бяха направени безпрецедентни досега наблюдения на слънчевата корона. Космическият телескоп „Гая“ приключи 10-годишното си картографиране на Млечния път. Това е мисията-рекордьор в света за най-голям брой научни публикации на годишна база! Космическият телескоп „Евклид“ изследваше 26 милиона галактики в рамките само на една седмица наблюдения! Полският астронавт Славош Узнански-Вишневски изпълни над 20 експеримента на Международната космическа станция. Наземният телескоп „Флайай“ проведе първите си наблюдения с цел откриване на нови астероиди по програмата за планетарна защита, а европейската космическа мисия „Хера“ посети Марс! ЕКА изстреля множество спътници за наблюдения на Земята. Един от най-важните е „Байомас“, чиято задача е да картографира биомасата на земните гори и да изучава кръговрата на въглеродния диоксид. Европа въведе в експлоатация нова антена за комуникация с мисии в далечния космос, разработи модерни навигационни системи, подкрепи иновациите в сферата на авиацията и разви своя комерсиален космически сектор. Първата ракета „Спектрум“ на фирмата Изар дебютира през март, макар и този първи полет да бе неуспешен. Eвропейските държави осигуриха рекорден бюджет от €22 милиарда за следващите три години. Ето кои са държавите, участващи в европейския космически отрасъл: Понастоящем Европейската космическа агенция включва 23-държави членки, три асоциирани членки (Словакия, Литва и Латвия) и четири коопериращи държави в Европа (България, Хърватия, Кипър и Малта). Освен тях Канада също участва – единствената неевропейска кооперираща държава на ЕКА. Споразумения за сътрудничество с ЕКА имат и три държави, които не са членки на Европейския съюз – Израел, Турция и Украйна. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/european-space-successes/

Русия и Казахстан ни показаха снимки на съвместната им орбитална ракета Союз-5 Ракетата „Союз-5“. Photo credit : Roscosmos 27 декември 2025 г. 11:45 ч. Светослав Александров. Вчера Русия и Казахстан публикуваха подробни снимки на първата сглобена орбитална ракета от новата серия „Союз-5“, която трябваше да полети в края на тази година, но сега стартът се очаква не по-рано от пролетта. Хубавото на снимковия материал е, че той не само потвърждава това, което знаем, но и това, което Роскосмос не ни казва. Прави впечатление, че на снимките на „Союз-5“ присъстват не само знамената на Русия и Казахстан, но има и голям надпис „Сункар“, което показва, че ще се използва не само руското име (т.е. „Союз-5“), но и казахстанското. На казахски език „Сункар“ означава „сокол“. Прочие названието „Фалкън“ (т.е. това на ракетите на СпейсЕкс) означава същото Снимките също така разкриват и причината, поради която изстрелването на „Союз-5“ („Сункар“) се отлага за догодина. Липсва транспортьорът, който ще превозва ракетата до стартовата площадка и ще я привежда във вертикално положение. От известно време обикалят слухове, че именно той не е готов. Напомням на читателите, че задачата на „Союз-5“ е да замени украинските ракети „Зенит“, които вече не могат да се изстрелват от космодрума Байконур по очевидни причини. Но освен копие на „Зенит“, новите „Союз-5“ трябва да са конкурентоспособни на пазара, доминиран от СпейсЕкс. Което на теория е реалистично не заради възвръщаемостта на „Фалкън“-ите, а заради евтината работна ръка в Казахстан и Русия. Но на практика е невъзможно, защото нито един западен партньор не би резервирал изстрелване на „Союз-5“ поради санкциите. Ето останалите снимки: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/soyuz-5-photos/

Тори Бруно се присъедини към Блу Ориджин! На снимката: Тори Бруно се снима пред двигател „BE-4“. Photo credit : ULA 27 декември 2025 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Драматичните космически събития в края на 2025 година не стихват! След като преди няколко дни Тори Бруно обяви, че напуска обединението между Боинг и Локхийд Мартин, вчера той съобщи, че започва работа като президент на Блу Ориджин! Отделът, който Бруно ще ръководи, е този за Национална сигурност. Напомням на читателите, че Тори Бруно стана изпълнителен директор на Юнайтед Лонч Алайънс (или ЮЛА, обединението на Боинг и Локхийд Мартин) през август 2014 г. със задачата да го спаси от фалит на фона на набиращата скорост компания на Илон Мъск – СпейсЕкс, както и на фона на факта, че предстоеше пенсиониране на ракетата „Атлас 5“ с построени в Русия ракетни двигатели „РД-180“, а Конгресът на САЩ бе заповядал да спре покупката на такива. Докато оглавяваше ЮЛА, Бруно взе съдбоносно решение по въпроса за скъсването на американската космонавтика със зависимостта от руски ракетни двигатели. Вместо да заложи на корпоративния мастодонт Аероджет Рокетдайн, който е производител на традиционни, но прекалено скъпи ракетни двигатели, ЮЛА се довери на основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин – млада компания, която към този момент не бе изстреляла успешно нито една орбитална ракета, не се бе утвъртила като производител на ракетни двигатели, а проектираните от нея „BE-4“ работиха с горивната смес от течен метан и кислород, каквато никога досега не се бе ползвала в космонавтиката. Залогът бе изключително рисков, доведе до отлагания, но в крайна сметка се увенча с успех – днес производството на двигатели „BE-4“ кипи с пълна пара, а те се ползват на първите степени както на ракетите на ЮЛА „Вулкан“, така и на собствените ракети на Блу Ориджин „Ню Глен“. А Щатите, най-важното, не купуват никакви ракетни двигатели от Русия – останали са едва няколко бройки на склад за оставащите ракети „Атлас 5“. „Присъединих се към ЮЛА, за да го спася от затваряне през 2017 г., да разработя Вулкан и да я поставя на стабилна основа. Направих го. Моята задача бе изпълнена“, съобщи вчера Тори Бруно в социалните мрежи. „Но сега е налице нов набор от способности в областта на националната сигурност, които трябва да бъдат разработени незабавно. Блу Ориджин е най-доброто място, където мога да служа на тази мисия“. Присъединяването на Тори Бруно към някогашния си конкурент (заради ракетите „Ню Глен“), но едновременно с това и партньор (заради двигателите „BE-4“), съвсем логично поставя въпроса – какво ще се случи сега с ЮЛА? Умира ли обединението на Боинг и Локхийд Мартин? Има ли някакво бъдеще концепцията за възвръщаемост „Смарт“, която ЮЛА разработваше? По този въпрос Бруно бе лаконичен: „Аз поставих ЮЛА в стабилна позиция на тази пътека. Но останалото зависи от тях“. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/tory-bruno-joins-blue-origin/

Ето как астронавтите ще отбележат Бъдни вечер и Нова година в космоса Астронавтите на МКС изпращат своите поздрави за празниците. Photo credit : NASA 24 декември 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. През ноември 2025 г. отбелязахме четвърт век на постоянно човешко присъствие в космоса благодарение на Международната космическа станция. Това означава, че астронавтите се готвят да отпразнуват за 25-ти пореден път Коледа и Нова година в орбита! Понастоящем в космоса живеят общо десет души – на МКС това са Кристофър Уилямс, Зена Кардман, Майкъл Финк (астронавти на НАСА), Кимия Юи (астронавт на Япония), Олег Платонов, Сергей Куд-Сверчков, Сергей Микаев (космонавти на Роскосмос), както и Чжан Лу, У Фей и Чжан Чунчжан (китайски астронавти на борда на орбиталната станция „Тянгон“). Всички те няма да са на нашата планета и ще посрещнат предстоящите празници съобразно своите традиции. Както ни информира НАСА в своето специално прес-съобщение за тази година, празничните традиции в космоса не се отличават особено от земните – просто са адаптирани за условията на безтегловност. Конкретно американските астронавти се хранят с ястия, приготвени и опаковани от Лабораторията за космически хранителни системи в Космическия център „Джонсън“ на агенцията в Хюстън, където екипажите избират предварително своите менюта с помощта на нутриционисти и специалисти по хранителни технологии. Товарните кораби, пристигащи преди празниците, доставят вакуумно опаковани пакети, пълни с храни като миди, стриди, пуйка, зелен фасул и пушена сьомга, както и дълготрайни лакомства като бонбони, глазура, бадемово масло и хумус. Разбира се, Международната космическа станция е украсена, а астронавтите ще си раздадат подаръци, които ще се реят свободно сред модулите. Жителите на станцията ще осъществят и видеовръзка със своите близки. Но не на последно място, астронавтите изпратиха специално празнично обръщение към цялата Земя. „Празниците са, за да прекарваме време със семейството и приятелите, да се наслаждаваме на времето си заедно, да си спомняме за отминалата година – каква хубава година бе за нас, астронавтите от експедициите 74 и 73“, каза американският астронавт Майк Финк, който понастоящем изпълняла дългосрочната си мисия в космоса. „Но също сме мъничко тъжни, защото този път не сме със семействата си. Все пак сме с космическото си семейство, така че се справяме и очакваме да посрещнем празниците заедно. Не просто тези от нас, които живеем на станцията, но и приятелите ни по пултовете за управление в различните центрове на планетата – Хюстън, Хънтсвил, Мюнхен, Москва и Скуба Япония“. Относно традициите, астронавтът Кристофър Уилямс сподели следното: „Едно от най-специалните неща покрай празниците са традициите. И макар че се намираме далече от нашите традиции у дома, имаме някои нови традиции на борда. Както сами виждате, имаме някои декорации тук“, казва астронавтът, илюстрирайки нагледно какво има предвид: „Имаме малка коледна елха, както и няколко ботушки край въздушния шлюз. Така че имаме някои нови традиции и това е наистина хубаво и специално“, заключава Уилямс. Но всъщност празнуването на Коледа и Нова година в космоса има дълга и интригуваща история. Всичко започва на 16 декември 1965 г., когато астронавтите на „Джемини 6А“ Уоли Шира и Томас Стафорд изпълняват от орбита „Джингъл Белс“. И действително „Джингъл Белс“ се превръща в първото изпълнение на песен от космоса изобщо в историята на човечеството! Но Шира и Стафорд се прибират на Земята по-рано и те не са първите, които прекарват Бъдни вечер в космоса. Тази чест се пада на астронавтите от кораба „Аполо 8“, който на Бъдни вечер 1968 г. първи в човешката история пристига в орбита около Луната. Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс стават първите жители на Земята, които виждат с очите си обратната страна на естествения ни спътник. Докато кръжат около Луната и предават на живо, тримата прочитат първите стихове от Библейската книга Битие. Вдъхновяващ миг, който мнозина запомнят завинаги. Счита се, че предаването е наблюдавано в реално време от 1 милиард души в 64 различни държави. Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната е заснета от екипажа на “Аполо 8” на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA Пет години по-късно, през декември 1973 година, за пръв път американци и руснаци прекарват едновременно Рождество Христово. Тогава на борда на американската станция “Скайлаб” живеят Гери Кар, Ед Гибсън и Бил Поуг. Те успяват да направят импровизирана коледна елха от изразходени консервени кутии. Същевременно в околоземна орбита лети и съветският кораб “Союз 13″с космонавтите Пьотр Климук и Валентин Лебедев. Импровизираната коледна елха, направена от екипажа на “Скайлаб” през 1973 година. Photo credit : NASA Но през епохата на СССР не Рождество Христово (празнувано на 7-ми януари), а Нова година има повече значение. Първите космонавти, които отбелязват новогодишните празници в орбита, са Юрий Романенко и Георги Гречко по време на тяхната мисия на “Салют 6”. Двамата изпращат 1977-ма и посрещат 1978 година. До 1987 година астронавти и космонавти рядко посрещат Рождество Христово и Нова година в космоса. Но от тогава досега в космоса винаги има хора на Рождество. Първоначално това е благодарение на орбиталната станция “Мир”. През първата половина на 90-те на “Мир” живеят само руснаци. Това се променя през 1996 г., когато американската совалка “Атлантис” оставя на станцията астронавта Джон Блаха. Блаха е прибран на Земята през януари 97-ма по време на следващата мисия на “Атлантис”, с което се превръща в първия американски астронавт, отпразнувал Коледа и Нова година в орбита след епохата на “Скайлаб”. Космическата експедиция “STS-103” на “Дискавъри” е първата и единствена мисия на космическа совалка, която посреща Бъдни Вечер и Рождество Христово в космоса. Photo credit : NASA Бъдни вечер на 1999 г. е много специална – тогава орбиталната станция “Мир” е вече стара и обезлюдена, а Международната космическа станция все още не е посрещнала първия си екипаж. Въпреки всичко хора в космоса навръх празника има – благодарение на мисията “STS-103” на совалката “Дискавъри”, която обслужва телескопа “Хъбъл”. Подобно на историческата мисия “Аполо 8” около Луната, астронавтите на “STS-103” отбелязват Рождество Христово по уникален начин – като освобождават ремонтирания и работещ “Хъбъл” в орбита точно на 25-ти декември. А совалката “Дискавъри” си остава до ден днешен единствената американска космическа совалка, летяла в космоса по Рождество Христово. Екипажът на “Дискавъри” се завръща на Земята преди да настъпи новото хилядолетие, така че на 1 януари 2000-та няма хора в космоса. Но това е за последно. На 2-ри ноември 2000 г. започва Експедиция 1 на Международната космическа станция и от тогава досега има там постоянно човешко присъствие – както на Рождество Христово, така и на Нова година. Вече 25 години астронавти от различни държави посрещат заедно празниците на МКС! В Китай Коледа не е официален празник, но 1-ви януари е – китайците, както и повечето хора по света, празнуват Нова година, макар и този празник да няма такава значимост, каквато има Китайската нова година. През 2021 г. китайците полагат началото на постоянно присъствие на орбиталната станция „Тянгон“, така че 1 януари 2022 г. е първият път, когато китайски граждани отбелязват Нова година от космоса. Тогава екипажът на „Шенчжоу 13“, състоящ се от Чжай Чжиган, Уан Япин и Йе Ганфу, организира видеовръзка със студенти в Пекин, Хонг Конг и Макао: През януари 2023 г. астронавтите на „Шенчжоу 15“ Фей Дзюнлун, Ден Синмин и Чжан Лу отново изпращат новогодишни обръщения от борда на „Тянгон“. А по случай Китайската нова година, станцията е пъстро украсена: Ето как изглеждаше украсата на „Тянгон“ на 29 януари 2025 г., когато последно екипажът отбеляза Китайската нова година в орбита: През 2026 г. Китайската нова година ще се падне на 17 февруари (Годината на Коня), така че очакваме с нетърпение да видим каква ще е новата украса! А сега вие можете да изгледате празничния запис от МКС за Коледа и Новата 2026 година тук: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/24/christmas-2025/

Очаквано: Лонг Марч 12А стигна орбита, но кацането бе неуспешно Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CASC 23 декември 2025 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Китай ще завърши 2025-та година без да усъвършенства възвръщаемите ракетни технологии, след като днешното изстрелване на новата ракета „Лонг Марч 12А“ бе успешно и орбита бе достигната, но кацането на първата ѝ степен очаквано се провали. Изстрелването бе осъществено тази нощ в 04:00 ч. българско време от специализирана площадка на космодрума Дзюцюан към изпитателната зона Дунфън. След разделянето на двете степени, първата от тях трябваше да забави скоростта си и да кацне върху площадка, намираща се в провинцията Гансу на 200 километра от космодрума. Но това не се случи. Днешният полет бе вторият за Китай през декември, а и през 2025 година, в рамките на който бе направен опит за приземяване на орбитална ракетна степен. В началото на месеца в експлоатация бе въведена комерсиалната ракета на ЛандСпейс „Чжюкуе-3“. Подобно на днешния полет, тя тогава също достигна орбита, но първата ѝ степен се разби. Напомням на читателите, че ракетната възвръщаемост е постигната досега само от две фирми, и двете американски – СпейсЕкс и Блу Ориджин, и то само на три орбитални ракетни семейства – „Фалкън“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Успешното приземяване на „Ню Глен“ през ноември превърна Блу Ориджин едва във втората фирма след СпейсЕкс със способност да връща степени посредством активното използване на двигателната им система, а не просто пасивно чрез парашут. Това се случи близо 10 години след историческото първо приземяване на „Фалкън 9“ в края на 2015 година. Илон Мъск нарича ракетната възвръщаемост с израза „светия граал“ в космонавтиката – това е задължителна технология, ако искаме да заживеем на Марс. Към настоящия момент възвръщаемостта е частична – ракетите „Фалкън“ и „Ню Глен“ притежвават възвръщаеми първи степени, но не и втори. Но целта на „Старшип“, към която СпейсЕкс ще се стреми през 2026 година, е да се постигне възвръщаемост и на горната степен. С това транспортният проблем, който досега пречеше на усвояването на Слънчевата система, ще бъде разрешен. Що се касае до летялата днес китайска ракета „Лонг Марч 12А“, тя е дълга 70.4 метра, 3.8 метра широка и подобно на „Старшип“ и „Ню Глен“ е оборудвана с двигатели на течен метан и кислород. Това бе 88-тото орбитално изстрелване на Китай през 2025 година. Междувременно, накратко: днес за пръв път в Южна Корея частна фирма се опита да достигне орбита – но ракетата „Ханбит-Нано“, разработена от компанията Инноспейс, експлодира скоро след старта. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/23/long-march-12a-reaches-orbit/

Китайската възвръщаема ракета Лонг Марч 12А е готова за полет! „Лонг Марч 12А“ – готова за полет! 22 декември 2025 г. 16:20 ч. Светослав Александров. В историята на космонавтиката първите степени само на три орбитални ракети са постигали кацане със собствените си двигатели – „Фалкън“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Дали четвъртата ще е китайска, може да разберем още утре, на 23-ти декември, защото тогава е насрочен дебютният полет на „Лонг Марч 12А“. Напомням на читателите, че китайската фирма ЛандСпейс изстреля успешно ракетата си „Чжюкуе-3“ на 3-ти декември, но за съжаление първата ѝ степен не успя да кацне. Така Китай все още не разполага с частично-възвръщаема космическа ракета. Сега „Лонг Марч 12А“ дава нов шанс на страната. Стартовият прозорец се отваря в 04:00 ч. българско време на 23 декември. За разлика от „Чжюкуе-3“, „Лонг Марч 12А“ не е комерсиална ракета, а продукт на държавната космическа програма, проектирана от Шанхайската академия по космически технологии (SAST). За съжаление, малко неща се знаят за разработката на „Лонг Марч 12А“, но ето каква информация съм успял да събера ориентировъчно. Това е двустепенен носител, като и двете степени са на течен метан и кислород, за разлика от стандартната „Лонг Марч 12“, която е на керосин и кислород. Товароподемността на „Лонг Марч 12А“ е приблизително 12 тона до околоземна орбита в невъзвръщаем вариант и 9 тона във възвръщаем. През януари бе проведено атмосферно изпитание на първата степен, за което се счита, че е било по-скоро успешно, но вероятно преди планираното приводняване на степента е имало някакъв проблем със софтуера ѝ. След това, през август, е имало огнево изпитание на втората ѝ степен. Предстои да видим как ще протече дебютният ѝ полет. Нито една от възвръщаемите ракети не е постигала успешно приземяване на първата си степен още при първия ѝ полет, така че не очакваме и този път да е различно. Но кой знае, може пък китайците да ни изненадат. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/long-march-12a-ready-for-flight/

Изар Аероспейс изпълни успешно статичните огневи изпитания на частната европейска ракета Спектрум! Кадър от статичното огнево изпитание на първата степен на „Спектрум“. Photo credit : Isar Aerospace 22 декември 2025 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Коледните светлини изгряха над комерсиалната космонавтика на Европа, след като частната ракета „Спектрум“, построена от немската фирма Изар Аероспейс, изпълни 30-секундни огневи изпитания и на двете си степени. С това тя е готова за втория си полет! Напомням на читателите, че по време на първата мисия на „Спектрум“ на 30 март, ракетата успя да лети само 25 секунди, преди да рухне в близост до космодрума. Независимо от неуспеха, това бе монументален момент за европейската космическа индустрия – за пръв път орбитална ракета, създадена от млада комерсиална компания, достигна до стартовата площадка и бе изстреляна, като бяха събрани ценни данни. Поговорката, че „САЩ иновира, Китай копира, а Европа регулира“, вече не е вярна – очевидно и Европа може да иновира! Най-сетне на Стария континент има „НюСпейс“ отрасъл за създаването на модерни ракети! Предполага се, че второто изстрелване на „Спектрум“ ще бъде осъществено в периода между 13 и 24 януари. „Ние строим нещо повече от ракети, строим способността на държавите да имат достъп до космическото пространство съобразно своите си собствени изисквания“, съобщава Даниел Метцлер, изпълнителен директор и съосновател на Изар Аероспейс. „Бързата итерация е начинът, по който печелиш в тази сфера. Ние сме отново на стартовата площадка девет месеца след дебютния ни тестов полет и това е доказателство, че може да работим съобразно скоростта, която светът изисква“. Изар Аероспейс иска да е гарант, че европейските космически апарати ще могат да излитат от европейска територия. Фирмата е вертикално интегрирана и производството на ракетата „Спектрум“ се осъществява изцяло на място, като инфраструктурата е в готовност да поддържа 30 изстрелвания годишно. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/isar-aerospace-tests-spectrum/