SAlexandrov

Американската мисия Джуно разгада някои от най-интригуващите тайни на атмосферата на Юпитер Тази илюстрация показва нагледно какъв е размерът на Голямото червено петно на Юпитер в сравнение със Земята. Credits: JunoCam Image data: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS; JunoCam Image processing by Kevin M. Gill (CC BY); Earth Image: NASA 3 ноември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия "Джуно", която работи в орбита около Юпитер от 2016 г. до ден днешен, успя да разкрие тайните на някои от най-вълнуващите характеристики на атмосферата на планетата, в това число вътрешната структура на енигматичните полярни циклони и Голямото червено петно. Разкритията са описани в поредица от научни статии, публикувани на страниците на списанието Journal of Geophysical Research: Planets. "Преди време "Джуно" успя да ни изненада като загатна, че явленията в атмосферата на Юпитер се простират по-дълбоко, отколкото очаквахме", пише ръководителят на мисията Скот Болтън от Югозападния изследователски институт в Сан Антонио. "Сега започваме да сглобяваме всички тези индивидуални парчета от пъзела и за пръв път разбираме как работи красивата и бурна атмосфера на Юпитер - в 3D". Микровълновият радиометър на "Джуно" позволява на изследователите да проникнат под облачната покривка на планетата и да изследват структурата на множеството вихрушки. Най-известната от тези вихрушки е иконичният антициклон, известен под названието Голямо червено петно. Този антициклон е по-голям от Земята и вълнува учените още откакто е открит преди повече от два века. Новите резултати от мисията показват, че циклоните са по-топли в горната си част и там атмосферната им плътност е по-ниска, докато в основата си са по-студени и по-плътни. Обратното, антициклоните, които се въртят в противоположната посока, са по-студени в горната си част и по-топли в основата. "Джуно" също така разкрива, че тези бури са съществено по-големи от очакваното, като някои от тях се простират на 100 километра под облачната покривка. Голямото червено петно е даже по-дълбоко, достига до 350 километра. Това изненадващо откритие показва, че вихрите навлизат под тези региони, където водата кондензира и се образуват облаци и отвъд атмосферния слой, който се подгрява от слънчевите лъчи. Освен циклоните и антициклоните, Юпитер притежава характеристични пояси и зони - бели и червеникави ивици от облаци, които обгръщат планетата. Силни ветрове духат в противоположни посоки и така разделят зоните. Преди време "Джуно" откри, че тези ветрове достигат до дълбочини от близо 3 200 километра. Изследователите все още се опитват да разберат техния механизъм на формиране. Сега вече се оформя предположение: вероятно амонякът в атмосферата се придвижва нагоре и надолу, подравнявайки се отлично с наблюдаваните атмосферни потоци. "Докато следвахме поведението на амоняка ние открихме циркулационни клетки, както в северното, така и в южното полукълбо, които са сходни със земните клетки на Ферел, отговорни за контролирането на голяма част от нашия климат", съобщава Керен Дюър от Научния институт Вайсман в Израел и водещ автор на публикацията за Ферелоподобните клетки на Юпитер. "Но докато на Земята във всяко полукълбо има само по една Ферелова клетка, Юпитер притежава осем - и всяка от тях е 30 пъти по-голяма". "Джуно" разкрива характеристиките и на многоъгълните циклони, които се наблюдават на двата полюса на Юпитер. Пет години след тяхното първо заснемане екипът на мисията успя да потвърди, че тези атмосферни явления са изключително устойчиви и са практически застопорени на едно място. "Юпитерианските циклони влияят едни на друг на придвижването си и така осцилират в равновесно положение", твърди Алесандро Мура от Националния институт по астрофизика в Рим, водещ автор на една от научните публикации. "Поведението на тези осцилации загатва, че те имат дълбоки корени". Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4213-2021-juno-atmospheric-discoveries

Заболяване на астронавт отложи следващото изстрелване на Крю Драгън 2 ноември 2021 г. 18:45 ч. НАСА оповести, че предстоящото изстрелване на пилотиран космически кораб "Крю Драгън" се отлага заради медицински проблем, касаещ един от четиримата астронавти. Името на заболелия астронавт не се съобщава, но агенцията конкретизира, че състоянието не е спешен случай и НЕ е ковид. Сега полетът се очаква да бъде осъществен най-рано на 7-ми ноември в 05:36 ч. българско време. Астронавтите от третата редовна мисия на "Крю Драгън", отляво надясно: Матиас Маурер (Германия, ЕКА), Томас Маршбърн, Рая Чари и Кайла Берън (астронавти на НАСА). Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4212-2021-crew-3-delayed

Инженер от НАСА пояснява защо хората не разбират Старшип и как той ще промени играта Кадър от огнево изпитание на "Старшип". Photo credit : SpaceX 31 октомври 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Преди две години "Старшип" беше просто един макет в базата на СпейсЕкс в щата Тексас. Днес той представлява на 95% завършен прототип, който скоро ще излети в космоса. Двигателите "Раптор" са изпитани. Кацането е отработено. Но въпреки очевидния прогрес през изминалите две години, много хора продължават да не разбират "Старшип" и как той ще промени радикално и завинаги космонавтиката. Инженерът от Лабораторията за реактивно движение на НАСА Кеси Хендмър е написал подробна статия в своя блог, в която разкрива защо проектът "Старшип" не прилича на нищо правено досега и защо старият космически отрасъл трябва да се адаптира ... или ще изчезне. "Старшип", коментира Хендмър, не е просто голяма ракета на стероиди. Той представлява следващата стъпка към постигането на Светия граал в ракетостроенето, изцяло възвръщаема орбитална ракета, която може да се произвежда серийно. "Старшип" осигурява логистични услуги до околоземна орбита, които могат да се сравнят с някогашния Берлински въздушен лифт. Корабът позволява извеждането на полезен товар от 100 тона до орбита в рамките на едно изстрелване за сума от $10 милиона, както и да лети хиляди пъти годишно. Вече в околоземна орбита и презареден с гориво един "Старшип" би могъл да изпрати 100 тона провизии навсякъде в Слънчевата система, към Луната или Марс. Корабите "Старшип" са в състояние да доставят хиляди тонове товар до повърхността на Червената планета в рамките само на 10 стартови прозореца и да изпълняват други услуги, като например да заменят спътниците "Старлинк" или да подпомагат строежа на станции на Южния полюс на Луната. По този начин проектът "Старшип" премахва един от най-важните лимити в космонавтиката. В исторически план всяка една космическа мисия е била ограничавана от абсурдните изисквания за тегло, тъй като настоящият транспорт до околоземна орбита струва $10 000 за килограм и всяко изстрелване възлиза на стотици милиони. Това се отразява на графика, ценовата стратегия, обема, избора на материали, труда, терморегулацията, навигацията, управлението, въобще всеки един аспект на мисията. Хендмър сравнява космическите кораби отпреди епохата на "Старшип" с някогашните стоманени оръжия, правени преди индустриалната революция. Те са били невъобразимо скъпи вследствие на колосалния труд за тяхното изготвяне, но все пак с ограничени възможности в сравнение с постиганото през слединдустриалната епоха. Така например корабите "Аполо" са били ограничени от товароподемността на единичната ракета "Сатурн 5", като една експедиция е включвала скачване в окололунна орбита и само двама астронавти са изследвали повърхността на Луната в продължение на няколко часа. Всяка мисия на НАСА до друга планета представлява триумф на миниатюризацията, плод на усилията да наблъскаш колкото се може повече научен капацитет в рамките на зададеното ограничение на теглото. Сегашната лунна програма "Артемис" се нуждае от станция "Гейтуей" и отделна система за пилотирано кацане, защото дори огромната ракета "Спейс Лонч Систъм" няма достатъчно голяма товароподемност, за да си изпълни задачата. Заданието на конкурса на НАСА за пилотиран лунен модул определя изисквания, които имат смисъл само ако носителите не са "Старшип" и съответно са неподходящи за постояването на сериозна лунна станция или за дългосрочен и устойчив престой на лунната повърхност. "Старшип" спечели този конкурс, защото от трите конкуриращи се компании само СпейсЕкс предложи архитектура, която върши работа. Нещо повече - "Старшип" може да се използва за цялата програма "Артемис" и вероятно наистина ще се използва, ако тази програма бъде продължена. За същата сума, която се дава за "Артемис", "Старшип" може да изведе сто пъти повече полезен товар към Луната и вместо двата или трите 10-тонни модула, планирани през следващото десетилетие, може да се построи база на Луната, в която биха заживели 1 000 души. Вероятно това няма да се случи, но все пак е постижимо технологично. Защо тогава не се възложи официално за задача "Артемис" да разчита изцяло на "Старшип"? Защото, пише Хендмър, програмата е все още закотвена в старата парадигма, съобразно която изстрелването на всеки килограм струва милиони долари и поради това трябва активно да ограничаваме нашите амбиции. Това стана ясно, напомня експертът, по време на пресконференцията на НАСА на 26-ти септември, когато администраторът на агенцията Бил Нелсън оповести разделянето на пилотираната програма на две - едната част, посветена на комерсиалните полети и другата, касаеща "Артемис". Но не понижаването в длъжност на досегашната ръководителка Кейти Лийдърс е направило впечатление на Кеси Хендмър. А това, че в рамките на 45-минутната пресконференция "Старшип" не бе споменат нито веднъж. "Знам, че СпейсЕкс и "Старшип" са противоречиви сред някои кръгове в НАСА", коментира Хендмър, "но какъв е смисълът да се поддържа политика, която вечно ги игнорира? Аз познавам десетки хора в американската космическа индустрия, които се съгласяват с всичко, което съм писал за "Старшип", но въпреки това официалната политика се носи по течението като че ли ракетите "Фалкън" никога не са кацали". Експертът е категоричен, че преструването, че "Старшип" не съществува, е лошо стратегическо ограждение независимо дали проектът ще стане готов през 2022 г., 2025 г. или никога. Какво разбира Хендмър под израза "стратегическо ограждение"? Според него с всеки следващ ден шансът "Старшип" да успее се увеличава и ако той успее ще промени индустрията необратимо. Съответно адекватните мерки трябва да лежат някъде по средата между тоталната паника и бездействието. Космическата индустрия би платила по-малка цена ако се подготви, но "Старшип" никога не полети, отколкото ако не се подготви и "Старшип" придобие готовност. "Старшип" представлява по-скоро добра новина и не следва да се тълкува като признак за гибел, но пренебрежението към проекта увеличава шанса за сериозни негативни промени в аерокосмическия отрасъл. Но за какви негативни промени говори Хендмър, ако "Старшип" е толкова добър проект? Центровете на НАСА са фокусирани върху създаването на комплексни и скъпи роботи, които излитат с конвенционални ракети и изучават Вселената. Ако вземем например Лабораторията за реактивно движение, тук става въпрос за машини, изстрелването на които възлиза на $1 000 000 за килограм. Със сигурност НАСА не изстрелва по 50 тона товар годишно, дори ако включим в това число полетите към МКС. Текущият световен капацитет на полетите до околоземна орбита възлиза на 500 тона годишно. Благодарение на "Старшип" капацитетът ще стигне 500 тона седмично. В същото време цените ще паднат до $50 на килограм. Как космическата индустрия ще се адаптира към това предлагане? Надали Конгресът ще увеличи бюджета на НАСА до няколко трилиона долара годишно, така че НАСА и индустрията трябва да се приспособят да произвеждат 100 пъти повече неща за една десета от днешната им стойност. Тъй като ограничението по маса няма да има такова голямо значение в бъдещето, няма необходимост да се посвещават хиляди човекочаса работа в сглобяването на специализирани машини, изготвени от специално направени титаниеви части. Ето оттук идва заплахата за старата космическа индустрия. Преди епохата на "Старшип" единствено НАСА можеше да построи хардуера за лунна база. Само НАСА знаеше как да направи титаниев трактор за милиарди долари. Но след "Старшип" дори Катерпилар и Камаз могат да конвертират съществуващите си продукти и с минимални промени да ги пригодят за космическа работа. Понастоящем някои от камионите на Катерпилар са изключително издръжливи и надеждни. Разбира се, един космически трактор би имал нужда от по-добра боя, вакуумно-издръжлива хидравлика, лубриканти, изолация на кабелите и т.н... Хендмър предвижда как НАСА може да работи съвместно с индустрията за постигането на тези задачи, но това няма да е в услуга на екипите от хиляди хора, които се потят над една-единствена мисия в продължение на десетилетие. Обучението на доктори не е евтина задача и изисква сериозна грижа. Експертът е категоричен, че дори и космическата индустрия да осъзнава всички тези последствия, за нея ще е много трудно да планира и да се адаптира към настъпващите промени. Хендмър е съзрял накъде се обръщат тенденциите още преди две години. Но дори и днес, две години по-късно, той не вижда никакви признаци на организационно ниво, че някои от основните доставчици или висшето ръководство на НАСА разбират пълното измерение на наближаващите сътресения. Историята, пише Хендмър, е пълна с отломки от бивши титани на индустрията, които не са осъзнавали последствията от новите технологии и са надценявали възможността си да се адаптират. Примерите са много - Blockbuster, Motorola, Kodak, Nokia, RIM, Xerox, Yahoo, IBM, Atari, Sears, Hitachi, Polaroid, Toshiba, HP, Palm, Sony, PanAm, Sega, Netscape, Compaq, Enron, GM, DeLorean и Nortel. В определени случаи като Kodak или цифровите фотоапарати, корпорациите сами са измислили технологиите, които впоследствие са ги унищожили. И това не бива да ни изненадва. Ръководството на фирмите е виждало ясно какво се случва, но не е проумявало, че адаптацията изисква да стъпиш отвъд границите на традиционната бизнес практика. "Старшип" и "Фалкън" са създадени на изследователска база, разработена и проучвана от НАСА и Роскосмос. СпейсЕкс са намерили начин за мощно производство, но не са измислили ракетите си от нищото. Или настоящата космическа индустрия трябва да се адаптира към "Старшип", като намери начин да произвежда голямо количество хардуер за по-ниска цена, или дузини други компании, необременени от традиция, закостенели интереси и висок организационен надзор, ще заемат нейното място. Хендмър прави съкрушаващо сравнение между програмната характеристика на лунната програма на НАСА "Артемис" и тази на "Старшип". Понастоящем "Артемис" предвижда създаването на 130-тонна ракета "Спейс Лонч Систъм" със специализирана високоенергетична степен, която е още в етап на предварителни проучвания, кораб "Орион" в съвременен вариант и 33-тонен двустепенен спускаем лунен модул (който НАСА продължава да третира като допълнение). Всичко това дава като резултат архитектура, подобна на тази от някогашната програма "Аполо", но е по-тежка, по-скъпа, по-тромава, с повече подвижни части и със същия капацитет за доставка на товари на лунната повърхност. Тук има два много важни числови показателя - цената на изстрелване (долари за тон) и годишният капацитет (тонове годишно). Всяка една космическа система за превоз на товари трябва да оптимизира тези два показателя. "Старшип" се стреми към числа от порядъка на $1 милион за тон и 100 тона годишно. Някога програмата "Аполо" е постигала $2 милиарда за тон и 2 тона провизии годишно, доставени на Луната. Сегашната програма "Артемис" ще постигне $4 милиарда за тон и отново 2 тона годишно. Видно е, че архитектурата на "Артемис" е не само по-лоша от "Старшип", но даже от тази на "Аполо" или на която и да е друга съществуваща система. Нещо повече - това е програмен провал, тъй като никой от отделните компоненти не може да бъде подобрен без цялостното преправяне на общата система. Става въпрос за скъпоструващи, взаимнопреплитащи се недостатъци. Няма начин тази програма да е устойчива във времето, какво ли остава за постоянно присъствие на човек на лунната повърхност. Просто са изсипани десетки милиарди долари в проект, който трябва да изпълни цели, загубили своето геополитическо значение още на 24 юли 1969 г. Хендмър смята, че Боинг, вместо да си заравят главата в пясъка и да игнорират "Старшип", могат просто да създават хардуер, който да запълва капацитета на кораба. Старият аерокосмически гигант е в идеалната позиция да прави това и да печели пари, отваряйки нов икономически хоризонт. Наистина ли в пренебрежението им към "Старшип" Боинг биха допуснали СпейсЕкс да се специализират в конструкцията на хардуер за лунните бази и така да си присвоят още една колосална ниша? Би следвало страхът на старите корпорации да е този, че изобщо няма да са поканени. Вместо това някой ден старите индустриалци ще се събудят и ще открият, че всичките им младши инженери са се преместили в Тексас и никой няма да остане да оправи проблема с неработещите клапани на кораба "Старлайнър". Според експерта никой не знае кога "Старшип" ще стане готов и какво ще е състоянието на кораба след две години. След като програматичните рискове пред "Старшип" бъдат преодолени, инженерният фокус ще се премести към следващите задачи - създаването на животоподдържащи системи, роботи, пилотирани лунни и марсиански хабитати. Ако НАСА и останалите индустриални играчи не се адаптират бързо да се включат в изпълнението на тези задачи, СпейсЕкс ще започнат да работят активно и в тази посока. Първият признак за това ще са неясно формулирани обяви за работа и наемане на персонал тихомълком. Хендмър предупреждава познатите си в космическата индустрия, че ако започнат да наблюдават как техните приятели и колеги без предупреждение се местят в Тексас, причината ще е точно тази. Специалистът е на мнение, че през следващите години грограмата "Артемис" ще продължи, а Лабораторията за реактивно движение към НАСА все още ще строи научни апарати - марсоходи и вероятно роботи, отправящи се към Уран и Нептун. Но Хендмър не смята, че центровете на НАСА в настоящето си състояние биха могли да се включат в производството на базовата архитектура за лунните и марсианските станции. Вероятно други компании ще заемат тази ниша. Свикнали сме да виждаме логото на НАСА върху всяка космическа станция или мисия, но няма гаранция, че това ще продължи и занапред. Според Хендмър със сигурност няма да се случи, ако НАСА пропилява тези години на преход, докато чака Конгресът да се смили и да налее още пари. Хендмър е категоричен, че независимо дали ще отнеме една или три години, един ден "Старшип" ще изгрее на хоризонта и всичко ще се промени. Докато големите индустриални играчи продължават да не вземат тази инициатива насериозно, значи преспокойно може да кажем, че не я разбират. Източник : Кеси Хендмър https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4211-2021-starship-gamechanger

Боинг ще покрие разходите по ремонта на кораба Старлайнър със собствени средства 28 октомври 2021 г. 13:00 ч. На 27-ми октомври Боинг оповести официално, че ще вложи $185 милиона от собствените си печалби за поредния ремонт на проблематичния кораб "Старлайнър" в усилията си да го приведе в готовност за полет. Така за втори път компанията влага собствени пари за "Старлайнър". Напомням на читателите, че през януари 2020 г. Боинг се съгласи да вложи $410 милиона, за да осъществи нов безпилотен полет на кораба, който да демонстрира неговата готовност да превозва хора до Международната космическа станция. Напомням също така, че Боинг бе една от двете компании, избрани от НАСА да изстрелват астронавти след епохата на програмата "космическа совалка". И докато Боинг получи $4.2 милиарда, другата фирма СпейсЕкс усвои $2.6 милиарда. Само че космическият кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" е вече в експлоатация. Следващият полет до МКС е планиран за 31-ви октомври, а през септември фирмата осъществи първата си частна туристическа мисия до окозолемна орбита. За сравнение Боинг изостава драстично. През декември 2019 г., по време на първия безпилотен космически полет на "Старлайнър", корабът не успя да се скачи с МКС. Втората безпилотна мисия трябваше да е факт през това лято, но стартът бе отложен заради констатирана в последния момент повреда на клапаните на горивната система. Хубавото обаче е, че сега Боинг, подобно на СпейсЕкс, са сключили договор с НАСА за фиксирана сума и всеки възникнал гаф трябва да се покрие от компаниите, а не от средствата на данъкоплатците. Така може би старите корпорации ще се научат, че времената са се променили безвъзвратно и вече няма да са на държавна хранилка, както е било доскоро. На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4210-2021-boeing-starliner-repair-covered

УСПЕХ: Товарният космически кораб Прогрес МС-18 излетя към МКС! Снимка от изстрелването през тази нощ. Фото: Роскосмос 28 октомври 2021 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 03:00 ч. българско време от Площадка №31 на космодрума Байконур бе осъществено успешно изстрелване на руска космическа ракета "Союз-2.1а" с товарен кораб "Прогрес МС-18". 8 минути и 48 секунди след началото на полета корабът се отдели от третата степен на носителя, разгърна антените и слънчевите си батерии и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция. За разлика от предходни мисии (товарни и пилотирани), които осъществяваха бързи скачвания с МКС след няколко обиколки около Земята, "Прогрес МС-18" пътува по класическата двудневна полетна схема. Стиковката с руския модул "Звезда" е планирана за 30-ти октомври в 04:34 ч. българско време. Корабът ще достави за екипажа на МКС около 1 490 кг. полезен товар, в това число храна, дрехи, санитарни пособия и консумативи за научните опити "Матрьошка-Р", "Биомаг-М", "Асептик", "Структура" и "Фотобиореактор". Освен това корабът помещава 560 кг. гориво, 420 л. питейна вода и 43 кг. сгъстен въздух. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4209-2021-progress-ms-18-launches

Локхийд Мартин, Наноракс и Вояджър планират собствена станция през 2027 г. На илюстрацията - планираната станция "Старлаб". Image credit : Nanoracks 26 октомври 2021 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Освен частната компания Аксиом и екипа на Блу Ориджин-Сиера-Боинг, заформя се и трети екип за създаването на комерсиална орбитална станция. Миналата седмица Локхийд Мартин, Наноракс и Вояджър оповестиха собствен план за конструкция на околоземна база на име "Старлаб", която трябва да бъде готова през 2027 година. Подходът на Локхийд Мартин обаче е коренно различен от този на Аксиом и на Блу Ориджин. Напомням на читателите, че Аксиом ще започнат да строят своята станция посредством МКС, като ще скачат първия модул към международния комплекс през 2024 година. Блу Ориджин пък ще добавят колкото се може повече модули съобразно търсенето и възможностите на комерсиалния сектор. "Старлаб" е нещо съвсем различно - станцията ще бъде малка, ще притежава една трета от жизненото пространство на МКС и ще може да помещава на борда до четирима астронавти. Това ще позволи "Старлаб" да бъде изстреляна наведнъж посредством едно изстрелване, подобно на някогашната станция "Скайлаб" на САЩ и за разлика от Международната космическа станция (или сега създаваната китайска станция). "Старлаб" ще се състои от един базисен обитаем модул, който ще е надуваем и ще бъде проектиран от Локхийд Мартин. Към него ще има възел за скачване, захранващ и горивен комплекс, както и роботизирана ръка по подобие на тази на МКС "Канадарм 2". Станцията ще помещава и модерна научна лаборатория, която ще позволява провеждането на разнообразни изследователски и дори производствени процеси. Напомням също така, че НАСА има интерес от съществуването на подобни комерсиални станции, тъй като Международната космическа станция няма да е вечна. Понастоящем се предвижда тя да бъде експлоатирана до 2024 година, но вероятно срокът ще бъде удължен до 2028-ма или 2030-та. При всички положения се налага спешно да се вземат мерки за създаването на нови орбитални бази, за да може западът да не отстъпи близкия космос на други политически режими и държави като Китай и Индия. За повече информация: Локхийд Мартин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4208-2021-lockheed-nanoracks-voyager-station

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 14-тия си полет на Марс 26 октомври 2021 г. 11:00 ч. НАСА оповести днес, че хеликоптерът "Инджинюъти" е успял да изпълни безаварийно своя 14-ти полет на Червената планета. Хеликоптерът се е отправил на 2.7 метра в източна посока, след което е кацнал отново - сравнително скромно постижение в сравнение с предходните излитания. Но не гонене на рекорди бе целта този път. Понеже зимата в района на кратера Йезеро наближава и атмосферното налягане се понижава, екипът пожела да тества нови настройки за по-високи обороти на ротора. Всичко премина според очакванията и "Инджинюъти" доказа, че може да лети дори и при такива сурови условия. Снимка, заснета от "Инджинюъти" по време на 14-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4207-2021-ingenuity-14th-flight-complete

Блу Ориджин, Сиера, Боинг и партньори оповестиха, че започват работа по орбитална станция Станция "Орбитал Рийф". Image credit : Orbital Reef 25 октомври 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Частните компании Блу Ориджин и Сиера Спейс оповестиха днес интересен проект на име "Орбитал Рийф". Това представлява изцяло частна станция, която ще бъде построена в ниска околоземна орбита. "Орбитал Рийф" ще представлява космически "бизнес парк" със смесена дейност, който ще трябва да доведе до откриването на нови пазари в космоса и да предостави инфраструктурата за поетапното развитие на икономическа активност с все по-големи мащаби. Ще се разчита на възвръщаеми космически технологии, напреднала автоматика, материалознание и логистика, които трябва да смъкнат традиционно високите цени, ограничаващи достъпа до орбита. Станцията ще бъде построена на отворен принцип, като с по-нататъшното развитие ще се добавят модули, скачващи възли и допълнителни съоръжения. Очаква се "Орбитал Рийф" да е готова през втората половина на десетилетието. По проекта работят множество организации. Блу Ориджин ще създаде основните модули и ще осигури възвръщаема ракета "Ню Глен". Сиера Спейс ще конструира голям обитаем модул, възлов модул и ще предостави совалката си "Дрийм Чейсър" за превоз на товари и екипажи. Боинг ще построи научен модул и ще извозва пътници посредством кораба си "Старлайнър". Редуайър Спейс ще създаде установки за разгръщане на апаратура в открития космос и ще участва в провеждането на научни експерименти. Университетът Аризона ще ръководи глобален консорциум от университети за оптимизиране на изследователската дейност. Ако сте прочели внимателно отговорностите на компаниите, няма как да не ви е направило впечатление, че се предвижда извозването на астронавти да става посредством кораба на Боинг "Старлайнър" (макар че и "Дрийм Чейсър" е предвидена, совалката се създава засега в товарен вариант и все още не е започнала работа по пилотирана версия). За СпейсЕкс и "Крю Драгън" въобще не се и споменава. Това не остава незабелязано от космическите експерти. "Тъй като тази услуга (т.е. на "Старлайнър") вероятно ще е с 50-100% по-скъпа от "Крю Драгън", това има интересни последствия в сравнение с това, което Аксиом и Наноракс/Локхийд планират да направят", пише журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Напомням на читателите, че Наноракс съвместно с Локхийд и Аксиом също работят по космически станции. Но важното е, че частният сектор в САЩ се развива. Тепърва предстои да станем свидетели коя визия ще се наложи и кой от екипите ще успее. За повече информация: Orbital Reef https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4206-2021-orbital-reef-unveiled

Най-сетне! Ракетата Спейс Лонч Систъм и корабът Орион са напълно сглобени за полет до Луната! На снимката: техниците прикачват кораба "Орион" към ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Frank Michaux 24 октомври 2021 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Най-после! За пръв път след края на програмата "Аполо", НАСА отново разполага с ракета и космически кораб за полети до Луната! Това се случи по-рано през тази седмица, когато носителят "Спейс Лонч Систъм" беше за пръв път прикачен към кораба "Орион". Според информацията, разпространена от американската космическа агенция, дебютното изстрелване е планирано за февруари 2022-ра година, когато "Орион" ще се отпрати на пробно безпилотно пътешествие към орбитата на естествения ни спътник и ако то е успешно, следващото ще е с астронавти. "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" не са най-любимите проекти сред космическите ентусиасти, които през последните години се наслаждаваха на успехите на "Фалкън Хеви", "Крю Драгън", "Ню Шепърд", "Електрон", множеството стартъпи на малки ракети. За разлика от всичките постижения на новите космически фирми (описвани сборно под названието "НюСпейс", в сравнение със стария космически отрасъл, състоящ се от бюрократизирани корпорации като Боинг, Локхийд Мартин, Еърбъс -т.нар. "ОлдСпейс"), ракетата и корабът на НАСА изглеждат като реликва от миналото. Нещо повече - в определени отношения те могат да се възприемат като крачка назад дори спрямо старите космически совалки. Например, основните двигатели на совалките се рециклираха и ползваха многократно, докато при "Спейс Лонч Систъм" ще се изхвърлят след всеки старт. Но както коментира космическият експерт Ей Джей Маккензи в своя статия за The Space Review, основното предимство на програмата на НАСА не е технологично, нито е икономически обосновано, а е политическо. Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" осигуряват множество работни места, те са практически имунизирани от политическите сътресения и през последните години непрекъснато получаваха предвидените за тях средсва, че даже и повече. И нито един представител на американския Конгрес не се осмели да прекрати работата по тях. През 2021-та година най-после станахме свидетели на сериозен прогрес - основната степен на "Спейс Лонч Систъм" премина на два пъти през статично огнево изпитание - първото приключи преждевременно поради технически проблем, но второто бе пълновременно и напълно успешно. Това даде зелена светлина за цялостното асемблиране на ракетата и прикачването ѝ към "Орион". Сега, след като и тази стъпка е изпълнена, предстои цяла серия от комплексни изпитания на вече сглобената ракета и кораб преди изстрелването догодина. Дебютната мисия на "Орион", озаглавена "Артемис 1", ще продължи общо 25 дни, през шест от които корабът трябва да престои в орбита около Луната. Тази първа мисия ще е без хора на борда и ще оттренира изстрелването, отправянето към Луната, влизането и излизането от окололунна орбита, завръщането към Земята и кацането. Ако всичко мине успешно, ще бъде даден ход на подготовката за "Артемис 2", която ще излети през септември 2023-та и ще е първата пилотирана експедиция отвъд пределите на околоземната орбита след приключването на "Аполо 17" през декември 1972-ра година. Екипаж от четирима души ще обиколи Луната и ще се върне на Земята. След това плановете на НАСА са неясни. Мисията "Артемис 3" формално е все още планирана за септември 2024 г., но датата зависи от още един компонент, който все още не е разработен - от спускаемия апарат, който трябва да превози астронавтите от окололунна орбита до повърхността на естествения ни спътник. По-рано през годината НАСА избра задачата да бъде поверена на СпейсЕкс, но другият претендент Блу Ориджин оспорва решението и е в съдебен спор с американската космическа агенция, което блокира разработката. Не по-малко сериозен проблем е свързан и с факта, че новото поколение космически скафандри все още не са готови. За повече информация относно предстоящия полет на "Артемис 1": НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4204-2021-sls-orion-fully-stacked

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 5 постави важен рекорд по време на днешния си полет! 24 октомври 2021 г. 10:30 ч. Днес в 05:10 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя европейска ракета "Ариана 5". В хода на 38-минутна мисия тя изведе в геостационарна орбита два комуникационни спътника. Според информацията, разпространена от Европейската космическа агенция (ЕКА), ракетата е успяла да вмъкне в геостационарната орбита полезен товар с общо тегло 11.2 тона, което е рекорд за "Ариана 5". Това е постигнато последством специален цилидричен адаптер, който е позволил двата обемни спътника да се вмъкнат под обтекателя. Единият спътник (SES-17) е на люксембургската компания SES и тежи 6 411 килограма, а другият (Syracuse-4A) е военен сателит за нуждите на Франция с тегло 3 853 килограма. Очаква се двата космически апарата да работят в космоса около 15 години. Днешният полет също така бе важна тренировка преди критичната декемврийска мисия на "Ариана 5", по време на която ще бъде изстрелян космическият телескоп "Джеймс Уеб". Източник: ЕКА Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4203-2021-ariane-5-sets-record

Тази идея я имаше и с Хъбъл, но не се осъществи. Прочие, НАСА имаше такъв телеробот, който работеше на МКС и имаше доста гъвкави ръце, но се повреди и оттогава не е бил връщан обратно горе. Иначе Джеймс Уеб има пръстен за скачване с кораби при нужда от ремонт.

Астероидната мисия Дарт пристигна на космодрума Ванденберг за предстоящото изстрелване през ноември 22 октомври 2021 г. 08:05 ч. Космическата експедиция "Дарт" на НАСА е втората от общо две астероидни мисии, предвидени за изстрелване през тази година. Но докато първата "Луси" бе изстреляна миналата събота с ракета на ЮЛА "Атлас 5", притежвааща построени в Русия двигатели "РД-180", "Дарт" ще излети в края на ноември посредством ракета "Фалкън 9" на американската компания СпейсЕкс, която разполага с изцяло американски технологии и американски ракетни двигатели. СпейсЕкс не е новак в междупланетните полети - компанията вече е изстрелвала успешно междупланетната мисия на НАСА "DSCOVR" до точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце, както и лунната мисия на Израел "Берешийт". Все пак през изминалите години американската космическа агенция продължаваше да разчита на утвърдени ракети от стария космически отрасъл като "Атлас 5" и "Делта 4 Хеви". Сега тенденцията се обръща - все повече се разчита на СпейсЕкс, като фирмата на Илон Мъск трябва да изстреля мисия на НАСА до астероида Психея през 2022 г. и мисия до юпитерианската луна Европа през 2024 година. Но дотогава има още време. Фокусът днес е върху ноемврийското изстрелване на "Дарт". На 20-ти октомври НАСА оповести, че космическият апарат е вече пристигнал на космодрума Ванденберг в Калифорния. "Дарт" е първата мисия в световната космонавтика, която ще изпробва технологии за защита от опасни астероиди. След изстрелването през ноември, роботизираната експедиция ще се отправи към двойната астероидна система Дидим-Диморф. На 2-ри октомври 2022 г. "Дарт" ще се опита да отклони от траекторията Диморф, като за тази цел умишлено ще разбие малка сонда върху неговата повърхност. Нито Дидим, нито Диморф застрашават Земята, така че "Дарт" представлява суха тренировка, ако някой ден бъдем застрашени. За повече информация: НАСА На снимката: техниците от лабораторията Джон Хопкинс опаковат "Дарт" в специализиран контейнер преди преместването му на космодрума Ванденберг в Калифорния. Photo credit : NASA/Johns Hopkins APL/Ed Whitman https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4202-2021-dart-arrives-vandenberg-base

СпейсЕкс за пръв път изпълни успешно огнево изпитание на Старшип с двигател, оптимизиран за работа във вакуум Кадър от огневото изпитание. Photo credit : SpaceX 22 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 03:16 ч. българско време беше проведено огнево изпитание на прототипа "Старшип SN20". За разлика от предходните изпитания, този път към прототипа бе монтиран и съответно бе запален специален ракетен двигател "Раптор", който е оптимизиран за работа във вакуум. По-нататък "Старшип SN20" ще бъде оборудван с три двигателя, оптимизирани за работа във вакуум, както и с три стандартни (общо шест). По време на тазнощния тест прототипът имаше само два двигателя, един стандартен и един за работа във вакуум. СпейсЕкс категорично подчерта на официалната си страница в социалната мрежа Туитър, че при изпитанието е бил запален именно вакуумният двигател. Напомням на читателите, че СпейсЕкс разработва кораба "Старшип", както и неговата ракета "Супер Хеви", с намерението да изстрелва товари и хора в околоземна орбита, към Луната и най-вече Марс (голямата цел на Илон Мъск). НАСА е вече избрала да извозва астронавти до повърхността на Луната в рамките на програмата "Артемис" посредством "Старшип". Но преди да се стигне до това, СпейсЕкс първо трябва да проведе тестов орбитален полет на ракетата и кораба си. За тази цел обаче е необходимо компанията да получи разрешение от американския регулатор, Федералната авиационна администрация. Регулаторът понастоящем извършва оценка на влиянието на дейностите на СпейсЕкс върху околната среда, като агенцията събира обществени мнения до 1-ви ноември и те ще бъдат включени в окончателния доклад. Едва след това ще може да бъде завършен лицензионният процес и евентуално СпейсЕкс да получи зелена светлина за дебютното орбитално изстрелване на "Старшип". Видеозапис от изпитанието можете да изгледате на този линк в Twitter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4201-2021-vacuum-engine-test-starship

НАСА търси решение на проблем с незастопорен слънчев панел на мисията Луси 20 октомври 2021 г. 08:05 ч. Макар че в събота изстрелването на астероидната мисия на НАСА "Луси" премина успешно, впоследствие стана ясно, че един от слънчевите панели не е правилно застопорен. Това не е особено сериозен проблем. НАСА ни уверява, че и двата слънчеви панела генерират електроенергия и всички подсистеми на борда на автоматичната междупланетна станция работят нормално. Все пак има известно притеснение дали няма да има последствия, когато "Луси" се отдалечи от Слънцето или докато маневрира в космоса. "Космическата мисия "Луси" е в безопасност и е стабилна", съобщава шефът на научния отдел на НАСА Томас Зърбъкън. "Двата слънчеви панела са се разгърнали, но единият може да не е напълно застопорен. Екипът анализира данните, за да определени следващите стъпки. Този екип е преодолял множество предизвикателства до този момент и аз съм уверен, че ще възтържествува и сега". Източник: НАСА Космическата мисия "Луси" - илюстрация. Image credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4199-2021-lucy-mission-solar-aray-issue

Космическият телескоп Джеймс Уеб е вече на космодрума Куру във Френска Гвиана Снимка от разопаковането на телескопа "Джеймс Уеб" на космодрума Куру във Френска Гвиана. Photo credit : ESA 20 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След четвърт век на разработка, космическият телескоп "Джеймс Уеб" е най-после готов за полет! На 12-ти октомври той пристигна на европейския космодрум Куру след дълго пътешествие по вода от САЩ към Френска Гвиана, а на 16-ти октомври бе разопакован. С това започна двумесечната работа, която включва монтирането на телескопа към европейската ракета "Ариана 5" и финалните проверки на предстартовите системи. Изстрелването е предвидено за 18-ти декември. Сигурно вече ви е направило впечатление, че този иначе разработен в САЩ телескоп ще бъде изстрелян посредством европейски космически носител. Това е услуга, която Европейската космическа агенция (ЕКА) прави на Щатите в замяна на наблюдения и научни данни. Подобен обмен е нормална практика - например през 2016 година европейската мисия "ЕкзоМарс-2016" бе изстреляна с руска ракета "Протон", като руснаците получиха пълен достъп до изследователските сведения и право да монтират собствени инструменти на орбитъра. Но не изстрелването с добрата стара и надеждна "Ариана 5" е плашещо. В рамките на първите три седмици след началото на полета "Джеймс Уеб" ще трябва да изпълни самостоятелно изключително рискованото разгръщане. Няма право на грешка. Ако нещо се обърка, както бе с "Хъбъл" в началото на 90-те години на миналия век, не е възможно "Джеймс Уеб" да бъде ремонтиран. Докато "Хъбъл" е позициониран на височина около 540 километра над земната повърхност, новият телескоп ще бъде изпратен надалеч, на 1.5 милиона километра от Земята, в близост до втората точка на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. "Тези, които не се притесняват или даже не са ужасени относно това, не разбират какво всъщност се опитваме да направим", коментира шефът на научния отдел на НАСА Томас Зърбъкън. "Ние се трудихме упорито, за да организираме екипа за тази задача и това на моменти бе трудно пътуване. Мисията притежава обезпокоителна история с епизоди, които бяха разочароващи или даже объркващи за най-добрите шампиони на Уеб". За успешното разгръщане е необходимо да се изпълнят около 50 еднопосочни процедури, свързани с активацията на подвижни компоненти. В хода на тези 50 процедури са набелязани 350 критични стъпки, които трябва да бъдат изпълнени перфектно. Това са категорични точки на провал - ако една от тях не бъде премината по план, мисията приключва. Рискът е много голям - ако, например, трябва да сравним разгръщането на "Джеймс Уеб" с кацането на марсохода "Пърсъвиърънс" през февруари, тук са налице три пъти повече възможности за провал. Така че стискаме палци! Вижте видео от пристигането на "Джеймс Уеб" на този линк (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4198-2021-james-webb-unpacked-launch-site

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-18 с първия киноекипаж се завърна на Земята! Кадър от завръщането на кораба "Союз МС-18". Photo credit : Roscosmos/NASA TV 17 октомври 2021 г. 11:20 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:36 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-18" се завърна на Земята. У дома се прибраха професионалният космонавт Олег Новицки и първият киноекипаж, летял до орбита, състоящ се от актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко. Пересилд и Шипенко заснемаха филм, озаглавен "Предизвикателството, в който се разказва история за лекарка, която трябва да полети в космоса, за да спаси бедстващ космонавт. Нямаше никакви отклонения от полета и неприятни изненади по време на завръщането на "Союз МС-18", което е успокояващо, тъй като два дни по-рано, по време на тест на двигателната система на кораба, тя не се изключи в предвиденото за това време. Аномалията доведе до нежелана промяна в ориентацията на станцията. Проблемът бе решен своевременно - но все пак това е вторият случай през последните три месеца, свързан с отклонение от работата на двигателите на руски космически апарат. Напомням на читателите, че Пересилд и Шипенко бяха изстреляни на 5-ти октомври посредством кораба "Союз МС-19", като тогава двамата бяха съпровождани от космонавта Антон Шкаплеров. Шкаплеров остана на МКС и ще живее в космоса през следващите шест месеца. От друга страна оставените на станцията от "Союз МС-18" космонавт Пьотр Дубров и американски астронавт Марк Ванде Хай ще трябва да живеят в орбита почти година, тъй като те трябваше да освободят местата на кораба за завръщането на актрисата и режисьора. Завършилата днес киноекспедиция бе важна и поради още една причина - за пръв път след 21-годишно прекъсване Роскосмос успя да изстреля изцяло руски екипаж в космоса. За последен път изцяло руски пилотиран полет в космоса бе проведен на 4-ти април 2000 г. с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери до орбиталната станция "Мир" (практически последната пилотирана експедиция до "Мир"). От тогава до сега руските кораби "Союз" винаги са извозвали поне по един чуждестранен астронавт, но днес тази традиция бе прекъсната. Следващата голяма стъпка за пилотираната космонавтика на Русия очакваме на 24-ти ноември, когато ще бъде изстрелян модулът "Причал". Така Роскосмос най-после е на крачка от това да завърши своя сегмент на МКС, макар и след дългогодишни забавяния. Видеозапис от завръщането на "Союз МС-18" - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4197-2021-soyuz-ms-18-returns-earth

УСПЕХ: Американска ракета Атлас 5 изпрати в космоса амбициозната астероидна мисия Луси! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 16 октомври 2021 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Днес в 12:34 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракетата на американската компания Юнайтед лонч алайънс (ЮЛА) "Атлас 5". Снабдена с мощен ускорителен блок "Центавър", ракетата изпрати в междупланетното пространство амбициозната мисия на НАСА "Луси" - Вояджърът на астероидните пътешествия. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век американската роботизирана станция "Вояджър 2" е посетила всички планети от външната Слънчева система и е снимала множеството им спътници, така и "Луси" ще се сближи с общо осем астероида. Единият от тях принадлежи към основния астероиден пояс, а останалите седем са от т.нар. клас Троянски астероиди на Юпитер - т.е. малки небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи около Слънцето отпред или отзад спрямо гигантската планета. Защо мисията е важна? Астероидите представляват фосилните останки от зараждането на Слънчевата система и изучаването им може да ни даде ценна информация за ранната еволюция на Земята. Космическият апарат неслучайно е кръстен "Луси" - на името на известния австралопитек, чието откритие през 1974 г. се оказва решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появата на съвременния човек. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета "Атлас 5" в конфигурация 401, което означава 4-метров обтекател, нула спомагателни твърдогоривни ускорители и единичен двигател "RL-10" на ускорителния блок "Центавър". През първите четири минути от полета се разчиташе на построен в Русия двигател "РД-180", след което първата степен бе изхвърлена и беше запален двигателят "RL-10" на американската фирма Аероджет Рокетдайн. "Центавър" е рестартируема криогенна степен и представлява едно от най-големите постижения на американската космонавтика, поради което е изключително ценна за изстрелването на междупланетни мисии. Днес "RL-10" работеше 13 минути, след което се изключи веднага щом "Центавър" достигна първична околоземна орбита. След кратко кръжене около Земята, на 40-тата минута след старта двигателят се запали отново, този път за шест минути. Всичко мина според очакванията и "Луси" бе въведена в околослънчева орбита. Ще мине известно време на дълго пътуване, преди "Луси" да започне да достига основните си цели и да изпълнява научната си програма. Първоначално предстоят две облитания на Земята, през октомври 2022 г. и през декември 2024-та. Чак на 20-ти април 2025 г. автоматичната станция ще се срещне с първата си научна цел - астероида от главния пояс Доналд Йохансън, който е кръстен на името на откривателя на австралопитека Луси. Пристигането на "Луси" в района на първата партида троянци L4 е предвидено за 12-ти август 2027 година и изучаването им ще продължи до ноември 2028 година. След това мисията ще се отправи към Земята за ново облитане през декември 2030 година с цел корекцията на траекторията - и "Луси" ще се устреми към втората партида троянци L5. Пристигането в тази част на Слънчевата система е планирано за 2033 година. За да се пестят средства, за научната програма на "Луси" са използвани инструменти, производни на тези от мисията на НАСА "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. посети Плутон. Приборите са общо четири - камера с висока разделителна способност L'LORRI, камера с инфрачервен спектрометър L'Ralph, термално-емисионен спектрометър L-TES и високочестотна антена за измерване на масата на астероидите на базата на Доплеровия ефект. Едно нещо е сигурно - положено е началото на вълнуваща експедиция, която ще продължи над 12 години и ще поддържа интереса на изследователите през цялото време. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4196-2021-atlas-5-lucy-mission-launch-success

УСПЕХ: Пилотираният кораб Шенчжоу 13 излетя към китайската космическа станция! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 15 октомври 2021 г. 20:35 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:23 ч. българско време от космодрума Цзюцюан излетя китайската космическа ракета "Лонг Марч 5Ф" с пилотирания кораб "Шенчжоу 13". На борда летят Чжай Чжиган, командир на мисията, и неговите колеги Уан Япин и Йе Ганфу. Очаква се през следващите осем часа корабът да се скачи с основния модул "Тянхъ" на новата космическа станция на Китай. Чжай Чжиган е ветеран - той вече е летял в космоса през 2008 г., като тогава астронавтът е изпълнил първата в историята на китайската космонавтика "космическа разходка". Уан Япин също е пътувала преди до орбита - тя е втората жена-астронавт на Китай. Новакът от мисията на "Шенчжоу 13" е Йе Ганфу, който е бил дубльор на предишния кораб "Шенчжоу 12". Понястоящем китайската станция се състои от три компонента - от основния модул "Тянхъ", както и от двата товарни кораба "Тянжоу 2" и "Тянжоу 3". Това е временна конфигурация. Догодина ще бъдат изстреляни научните лаборатории "Уентян" и "Ментян". В сегашното временно състояние астронавтите на "Шенчжоу 12" ще използват роботизираната ръка на станцията, за да преместят товарните кораби от предните към страничните портове и по този начин да отрепетират бъдещата сглобка. Очаква се Чжай, Уан и Йе да живеят в космоса около половин година - това се очертава да е най-продължителната космическа експедиция на Китай. Предишният рекорд по продължителност в китайската космонавтика бе поставен от екипажа на "Шенчжоу 12", които престояха на "Тяхнъ" три месеца. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4195-2021-15-oct-shenzhou-13-launches

ОТНОВО АНОМАЛИЯ: Корабът Союз МС-18 промени ориентацията на МКС след неуспешен тест на двигателите му! Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 15 октомври 2021 г. 19:10 ч. Светослав Александров. Поредната аномалия, свързана с работата на руски космически апарат! Както съобщи днес уебсайтът Новости-Космонавтики, позовавайки се на РКК "Енергия", след като днес е било проведено изпитание на двигателите на пилотирания космически кораб "Союз МС-18", е настъпило отклонение в ориентацията на Международната космическа станция. Роскосмос ни уверява, че животът и здравето на екипажа, както и състоянието на самата МКС, не са застрашени, а ориентацията е възстановена благодарение на работата на Главната оперативна група за управление на руския сегмент. РИА Новости обаче съобщава притеснителна информация - двигателите на "Союз МС-18" не просто не са се изключили по план по време на изпитанието, но са престанали да работят едва когато е достигнат пределът на горивния разход. Множество космически ентусиасти спекулират в социалните мрежи какво всъщност означава изразът "предел на горивния разход". Дали е достигнат определен програмно зададен предел... или просто резервоарът е изпразнил цялото си съдържимо? Напомням на читателите, че посредством кораба "Союз МС-18" на Земята трябва да се завърне първият киноекипаж, изпратен в орбита, състоящ се от актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко. По време на кацането корабът ще бъде управляван от космонавта Олег Новицки, който ще се прибере у дома заедно с тях. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4194-2021-soyuz-ms-18-engine-anomaly

УСПЕХ: Руска космическа ракета Союз-2.1б изведе в космоса нови 36 спътника УанУеб! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 14 октомври 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Изстрелването, което днес бе осъществено от космодрума Восточний, не бе това, което първоначално се предвиждаше да е. Роскосмос очакваше през тази есен да изстреля първата модерна руска мисия до Луната "Луна-Глоб". Продължаващите отлагания в междупланетната програма на Русия обаче за пореден път промениха космическите планове на страната и днес, вместо мисия до естествения ни спътник, бе изстреляна нова партида от интернет спътници за нуждите на британската компания УанУеб. Това бе и последният полет, предвиден през 2021-ва година от новия руски космодрум. Ракетата "Союз-2.1б" излетя от площадката на Восточний в 12:40 ч. българско време. Девет минути след началото на мисията ускорителният блок "Фрегат" се отдели от третата степен на носителя и през следващите няколко часа поетапно освободи всички 36 спътника. С това общият брой действащи сателити на групировката УанУеб възлиза на 358 от планирани 648, който е необходимият минимум, за да може фирмата да има нужното покритие. По-нататък броят спътници може да нарасне до 900. Изстрелванията на УанУеб се осъществяват съобразно договор между компанията и европейският космически доставчик Арианаспейс. Договорката гарантира изстрелвания от три различни космодрума - от руските Байконур и Восточний, както и от европейския космодрум в Куру, Френска Гвиана. Полетите от руска територия се провеждат съгласно споразумение със Старсем - партньорство между Роскосмос, Арианаспейс и РКЦ "Прогрес". Във времена, в които Русия е под удара на западните санкции, отстъпва от спътниковия пазар, а приходите от пилотирани полети на "Союз" до МКС сериозно намаляват заради въвеждането на американските кораби "Крю Драгън" в експлоатация, договорът с УанУеб е най-сериозният източник на доходи за закъсалия руски космически отрасъл и практически гарантира бъдещето на среднотоварните руски ракети "Союз" през идните няколко години. Следващият полет за нуждите на УанУеб е планиран за началото на 2022 г. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4193-2021-14-oct-vostochny-oneweb

УСПЕХ: Космическият кораб Ню Шепърд изведе в космоса четирима души, сред които бе актьорът Уилям Шатнър! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 13 октомври 2021 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Днес, на 13-ти октомври 2021 г., частната компания Блу Ориджин проведе успешно втория полет на кораба "Ню Шепърд" с хора на борда! В космоса полетяха четирима души, сред които бе актьорът от "Стар Трек" Уилям Шатнър. На своята 90-годишна възраст Шатнър се превърна в най-възрастния астронавт на Земята. Другите трима от екипажа на "Ню Шепърд" бяха вицепрезидентът на Блу Ориджин Одри Пауърс, съоснователят на известната частна космическа компания Planet Labs Крис Бошуйзен и съоснователят на платформата за клинични изследвания Medidata Solutions Глен де Врийс. Днешният полет стана факт по-малко от три месеца след дебютната пилотирана космическа мисия на "Ню Шепърд", която излетя на 20-ти юли тази година. Тогава в космоса полетяха Джеф Безос, основателят на Блу Ориджин, неговият брат Марк, авиаторката и някогашен кандидат за жена-астронавт в рамките на проекта "Мъркюри" Уоли Фънк, както и холандският студент Оливър Деймън. Изстрелването днес бе осъществено в 17:49 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в щата Тексас. Целият полет продължи по-малко от 15 минути, като за това време двигателят "BE-3" на ракетата-носител успешно изведе капсулата с четиримата астронавти на височина, по-голяма от 100 километра - т.е. над международно признатата линия на Карман, която условно разделя земната атмосфера от космическото пространство. Капсулата се завърна на Земята посредством парашути, а ракетата кацна на специална площадка посредством собствения си двигател. Блу Ориджин не се радва на особено силна любов сред космическите ентусиасти в последно време. Компанията бе подложена на унищожителна критика заради съдебното дело, което води срещу НАСА поради загубения договор относно строежа на пилотиран лунен модул и така спъва инициативата на американската космическа агенция да изпрати отново човек на Луната до 2024 година. Освен това Блу Ориджин все още не е предоставила двигателите от най-ново поколение "BE-4" на Юнайтед Лонч Алайънс за ракетите "Вулкан", които ще заменят остаряващите ракети "Атлас 5", използващи на първите си степени построени в Русия двигатели "РД-180". Не на последно място преди няколко дни бивши работници на Блу Ориджин застанаха публично зад изявлението, че работната атмосфера във фирмата е лоша и е налице полова дискриминация спрямо жените. Затова не е изненадващо, че днес фирмата на Джеф Безос се опита да се покаже в най-добрата си светлина. Два часа преди изстрелването Блу Ориджин започна предаване на живо, в което не само отразяваше подготовката за старта на "Ню Шепърд", но също така предоставяше информация и за останалите си космически проекти. Беше излъчено видео от изпитанието на прословутия двигател "BE-4" на 6-ти октомври, с което се опита да успокои критиците и да ги увери, че напредъкът е сериозен. Мениджърката по огневи изпитания София Портър се похвали, че Блу Ориджин наема инженери "веднага щом завършат колежа си" и че те "провеждат огневи тестове още докато са на 22 или 23-годишна възраст". Най-важното е, че днешната мисия премина напълно успешно. След полета си Уилиам Шатнър се просълзи пред камерите и заяви, че това е най-великолепното преживяване в неговия живот. "Надявам се, че никога няма да се възстановя от него", сподели той. На своята 90-годишна възраст Шатнър е живо доказателство колко младо явление е космонавтиката в човешката история. Шатнър е бил 13-годишен, когато ракета "Фау 2" на Германия за пръв път навлязла в космическото пространство. Когато първият изкуствен спътник "Спутник 1" бил изстрелян в орбита през 1957 г., Шатнър е бил на 26 години, а когато Гагарин полетял в космоса, актьорът е бил на 30. Днес, на 90 годишна възраст, той лети в космоса - благодарение на съвременни частни космически фирми като американската компания Блу Ориджин. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4192-2021-13-oct-blue-origin-mission-success

Изстреляният през септември нов военен спътник на Русия не работи 13 октомври 2021 г. 08:05 ч. На 9-ти септември от космодрума в Плесецк излетя космическа ракета "Союз-2.1в" с най-новия военен спътник на Русия "ЕМКА" №2. Скоро след изстрелването бе оповестено, че то е успешно. Журналистът Анатолий Зак обаче ни информира на своя сайт RussianSpaceWeb, че през изминалия месец независимите наблюдатели не са успели да установят спътникът да излъчва радиосигнали, нито да коригира самостоятелно своята орбита. Космическият апарат продължава да губи своята височина заради резултат от триенето с горните слоеве на атмосферата. Същото пише и руският блогър smoliarm. "И така, от една страна ние имаме изявленията на руските официални лица - операция и старт в нормален режим, в очакваното време, на целевата орбита, прехвърлен на наземното управление, устойчива телеметрична връзка, бордовите системи работят в нормален режим. А от друга страна независимите набллюдатели наблюдават, че в орбита има мъртво тяло без каквито и да е признаци на функциониране. Прочее, разминаването между изявленията на руските официални лица и наблюдаваната реалност е вече доста обичайно явление". Като заключение може да кажем, че обявеното за "успешно" изстрелване през септември 2021 г. е успешно само в алтернативния смисъл на думата. Междувременно ФСБ се опитва да забрани всякакви неудобни репортажи за руската космонавтика, като всеки руски журналист, пишещ такива за чуждестранни сайтове, може да бъде обвинен в шпионаж. Затова пък шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин се хвали в Телеграм, че през последните три години Русия няма нито един провал при изстрелване. Ама естествено, че руската космонавтика не е в състояние на никаква криза и всички руски мисии се изпълняват изрядно! Снимка от септемврийското изстрелване. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4191-2021-13-oct-emka-satellite-doesnt-work

Блу Ориджин изпълни огневи тест на двигател BE-4 11 октомври 2021 г. 21:00 ч. След дълги месеци на гробно мълчание относно двигателите "BE-4", частната компания на Джеф Безос най-накрая се похвали с развитие по темата. На страниците на Блу Ориджин ( линк: https://www.blueorigin.com/news/gallery ) се появи снимка от огневи тест. Изпитанието е било проведено през изминалата седмица, на 6-ти октомври. Според информацията на журналиста Ерик Бъргър, двигателят, който е бил подложен на изпитанието, не е окончателна версия, каквато ще се използва на ракетите на Юнайтед лонч алайънс "Вулкан". Но очакваме полетните двигатели да се появят в най-скоро време. Засега от Блу Ориджин не са публикували информация за хода на изпитанието, подробни данни за постигнатата тяга и времето на работа на двигателя. Остава само да се надяваме, че всичко е наред и че скоро шефът на ЮЛА Тори Бруно ще си получи двигателите. Както и че, когато си ги получи, ще са достатъчно надеждни за изстрелване. Снимка от огневото изпитание. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4190-2021-blue-origin-6-oct-hotfire-test

Има ли европейско бъдеще за руските космически кораби Союз? Снимка от излитането на ракета "Союз-СТ" от европейския космодрум Куру през декември 2020 година. Photo : Arianespace 11 октомври 2021 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ЕКА), космическата компания Арианаспейс и френската космическа агенция CNES проявяват интерес към създаването на необходимата инфраструктура за пилотирани полети на космически ракети "Союз 2" от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Новината бе съобщена от Сергей Савелиев, заместник-главен директор на Роскосмос по въпросите, свързани с международното сътрудничество. Понастоящем са налични площадки за изстрелване на "Союз" на четири космодрума - на Куру, на Плесецк, на Байконур и на Восточний. Но единствено тези на Байконур са пригодени за пилотируеми, а не само за спътникови мисии. Европейската космическа агенция притежава сериозен опит в пилотираната космонавтика - тя е участвала в създаването на голяма част от модулите на Международната космическа станция, като най-големият от тях е изстреляната през 2008 г. лаборатория "Колумб". Подобно на НАСА и Русия, които си имат свои центрове за управление на полета, "Колумб" се управлява от самостоятелен център в Германия. Също така ЕКА притежаваше товарни космически кораби, които в периода между 2008 и 2014 година изпълниха пет мисии. Опитът с тези кораби позволи на агенцията на тяхната база да създаде сервизни модули за пилотиранитие кораби на НАСА "Орион", които ще се използват за мисии отвъд околоземна орбита и до Луната. Така тези междупланетни кораби ще са наполовина американски, наполовина европейски. Но въпреки тези постижения Европа никога не е разполагала със способност да изстрелва кораби от собствена територия. През 1975 г. е положено началото на програма за създаването на европейски космически совалки "Хермес", но през 1992 г. програмата е преустановена завинаги заради недостиг на средства. Така европейските астронавти днес летят до орбита само посредством руски кораби "Союз" или американски "Крю Драгън", а в миналото са пътували и на космическите совалки на НАСА. От друга страна на космодрума Куру има готова площадка за ракети "Союз", като първият старт на руска ракета от европейска територия и за европейските нужди е проведен през 2011 година. Единственото, което е необходимо, е да се добави инфраструктурата за пилотирани мисии, така че "Союз"-ите могат да се окажат най-бързият начин, по който ЕКА ще се сдобие със способността да ръководи собствена пилотирана космонавтика. В случай че преговорите се увенчаят с успех, ще е нужно да се намери финансиране за създаването на въпросната инфраструктура. Също така е налице още един проблем, касаещ спасяването на астронавтите в случай на авария. Когато корабите "Союз" излитат от Байконур, траекторията им минава над сушата, докато от космодрума Куру те ще преминават над океана. Така че е належащо "Союз"-ите да се адаптират да могат да кацат във вода в случай на повреда на ракетата-носител. Тези предизвикателства са технологично разрешими, но за тази цел е нужна политическа воля. Нека да видим първо докъде ще стигнат преговорите. Изглежда, че подобен ход ще е добре дошъл както за Русия, така и за Европа. Европейците ще получат своята способност да изстрелват кораби според собствените си цели и от собствена територия, а руснаците ще подсигурят бъдещето на "Союз"-ите в една нова епоха, в която господстващи ще са новите комерсиални кораби на САЩ като "Крю Драгън" и "Старшип, както и китайските "Шенчжоу". За повече информация : Новости-космонавтики https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4189-2021-european-soyuz-future

Екипът на руската космическа мисия Спектр-РГ изготви първия каталог на събития за приливни разрушения на звезди в близост до свръхмасивни черни дупки 9 октомври 2021 г. 21:40 ч. Благодарение на сведения, събрани от рентгеновата космическа обсерватория на Русия "Спектр-РГ", бе изготвен първият каталог на събития за приливни разрушения на звезди в близост до свръхмасивни черни дупки. Новината бе съобщена от Роскосмос. Каталогът е съставен посредством измервания, получени от немския телескопичен прибор "eROSITA" на борда на обсерваторията. През 70-те и 80-те години на миналия век астрофизици, които изучават свръхмасивните черни дупки, предполагат, че близост до тях могат да се случват катастрофични събития. Ако обикновена звезда прелети край такава черна дупка, тя би следвало да бъде разкъсана от приливните сили и последващата акреция на вещество от разрушената звезда ще доведе до рентгеново лъчение. Но за времето си това е просто едно предположение, непотвърдено от наблюдения. Просто чувствителността на тогавашните телескопи не е достатъчна. Първото експериментално потвърждение на хипотезата е направено в началото на 90-те години благодарение на немския космически телескоп "ROSAT". Но дори тогава откритията на приливни разрушения са сравнително редки, което не позволява да се направи достатъчно подробна оценка на техните статистически и физически свойства. Днес това най-сетне е изпълнимо. Руската астрофизическа обсерватория "Спектр-РГ" има два мощни прибора - немски "eROSITA" и руски "ART-XC". Високата чувствителност на "eROSITA" прави възможно учените да положат началото на сериозното търсене на приливни разрушения. Напомням на читателите, че обсерваторията "Спектр-РГ" бе изстреляна на 13-ти юли 2019-та посредством руската ракета "Протон-М" от космодрума Байконур в Казахстан. Благодарение на безпроблемната работа на ускорителния блок "ДМ-03", обсерваторията бе въведена в междупланетното пространство и няколко месеца по-късно достигна до точката на Лагранж "Л2". Това бе най-голямото междупланетно постижение за руската космическа програма след разпадането на СССР - никога досега построен от Русия космически апарат, било то по съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. "Спектр-РГ" продължава да работи и до ден днешен и да изпраща към Земята научни данни. Разрушаване на звезда в близост до свръхмасивна черна дупка. Фото: ИКИ-РАН https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4188-2021-spektr-rg-prilivno-razrushenie-zvezdi