Gravity

От всяка точка се разбягват.

Преди да се критикуват отговорите, даже преди да се задават въпроси, е хубаво човек да се запознае със самата теория и какво е големия взрив.

Големия взирв не е взрив, така като разбираш думата взрив.

Южняк, тези данни показват проблеми в образованието, но не показват, че проблемите са поради масовоста на образованието. Също така защо това е проблем! Ако през 1899 година е имало една шепа гимназисти, които са се справяли по-добре от една камра вишисти в днешно време, това не е беда. В днешно време от тази камра вишисти една шепа са много добри, и когато са били гимназисти са решавали задачи по-добре от тези през 1899. Това което искам да кажа е, че сравнението е между различни пропорции от населенито от 1899 и 2000. Ако вишистите в днешно време са 50% от населението, а гимназистите през 1899 са 10%, то за да имаме добро сравнение, което да ни показва влиянието на образованиете върху цялото ощество, трябва да добавим още 40% копачи на мамули и да видм какви са резултатите, или да разгледаме само 10% най-способни в днешно време. Не съм убеден, че тогава резултатите ще изглеждат така. От друга страна съм съгласен, че образованието в щатите спада, но не заради масовоста, а заради начина, по който американците гледат на образованието. При тях образованието следва пазарните принципи, то е продукт, учениците и студентите са клиенти (и разбира се винаги имат право), университети предлагат това което се търси и купува и т.н.

Пак липса на елементарна логика.

Пак примери за странна логика. От това, че училището(за всички) е полезно (ако е вярно, нали това се опитваме да дискутираме) не следва нищо за другите неща, напирмер за живота. Да и извънучилищния живот е полезен. Масовоto образование не означава 24 часа образование.

stinka (Rom), проблема е, че ти смяташ, че образованието има единствената цел да дава знания и умения, които ще са директно нужни за работата. Например шофьора на камион няма нужда от математиката която се учи в десети клас, следователно си е прахосвал времето и държавни ресурси. Да, ама не. Това е същата погрешна логика като да се каже че футболиста или спринтьора нямат нужда от упражнения в залта с тежести защото работата им е да тичат и да ритат, а не да вдигат тежести. НО вдигането на тежести развива мускулите и техните способности, които са необходими на спортиста. Нека да оставим треньора да прецени дали има нужда от фитнес. Същото е и с предеметите от гимназиалния курс. Например, евклидовата геометрия не се учи защото ще ти трябва да можеш да решаваш задачи за построяване с линийка и пергел, а защото развива определени умствени способности. Дори и шофьора на камион, данъкоплатец с право на глас, трябва да може да мисли до известна степен.

Е как може да си на същото мнение и да задаваш въпроса защо?

И аз съм на същото мнение.

И какво общо има тази анамиация с реалния свят? Аз съм виждал анимации (извинявай симулации) на летящо куче говорещо японски. И?!

Аз лично не разбрах какви са ти аргументите против масовата образованост. Спомена, че много професии не изискват дори и средно образование, но това не е аргумент. Или че образованите имат по-малко деца. Ако имаш предвид, че нобразованите ще имат повече деца защото ще се замислят по-малко и няма да планират, и това не виждам как е аргумент против масовата образованост!

The Everett FAQ

Не.

Да, разбрах те, но не съм убедн, че това е достатъчно. Сколенен съм да му се доверя, но изпитвам известна доза скептицизъм. Не съм сигурен, че това което казва е задължително така т.е. в дадена част от пространството да можем да 'натъпчем' само ограничено количество енергия и когато се премине някакъв праг да следва колапс и черна дупка. Но това не е съществено за възражението ми, а то беше, че не е вярно че в даден обем от пространството материята може да има само краен на брой различни конфигурации. Например една класическа частица в ограничена част от пространството има безкрайно много различни състояния, може да има едни или други координати и дори в малка част от пространството това са безкрайно много варианти. И както знаем от теория на хаоса дори малки различия в началните условия могат да доведат до драстични последствия. Квантовомеханичната ситуация също не е по-добра, крайно много частици (дори и една) в ограничен обем пространство имат безкрайно прсотранство от състояния, даже обикновено е безкрайномерно, не само безкрайно. Така че съвсем не е очевидно твърдението му, че в безкрайна вселена, където имаме безкрайно много каузално изолирани части от вселената, трябва да има повторения. И има неявно допускане, че не само количеството материя и енергия в даден ограничен обем е крайно, но и че различните състояния, които може да има, са крайно много. А това както казах е допускане, което може и да е вярно, но не е логическа необходимост.

Именно, и може да бъде отразено както трябва.

Става дума за безкрайна в смисъл на неограничена вселена.

Да, но в космологията е прието това да се нарича безгранична, а не безкрайна т.е. лиспва край/граница, а термина безкрайна е запазен за неограничена.

Винаги зе дразня, когато журналистите пишат за дадена наука като че ли пишат за спорт. Иван Герганов с борноз от световното по математика в Хонконг звучи точно като Иван Иванов с борнз от световното по-борба.

В този контекст безкрайна означава неограничена, а не вселена без край в смисъл на граница, за това се използва безгранична.

Да, това е един от вариантите за които съм чувал и споменах по горе, но лично аз не съм убеден, че името мултивселена е подходящо. Безкрайна вселена е съвсем достатъчно. Също така допускането, че има само краен брой различни състояния на частиците в дадено парче (джоб, балон, мехур) е точно това допускане, не мисля, че е необходимо.

Ето един коментар на Scott Aaronson, взет от неговия блог, относно нобеловите награди и интерпретациите на квантовата механика. The experiments of Haroche and Wineland, phenomenal as they are, have zero implications one way or the other for the MWI/Copenhagen debate (nor, for that matter, for third-party candidates like Bohm ). In other words, while doing these experiments is a tremendous challenge requiring lots of new ideas, no sane proponent of any interpretation would have made predictions for their outcomes other than the ones that were observed. To do an experiment about which the proponents of different interpretations might conceivably diverge, it would be necessary to try to demonstrate quantum interference in a much, much larger system — for example, a brain or an artificially-intelligent quantum computer. And even then, the different interpretations arguably don’t make differing predictions about what the published results of such an experiment would be. If they differ at all, it’s in what they claim, or refuse to claim, about the experiences of the subject of the experiment, while the experiment is underway. But if quantum mechanics is right, then the subject would necessarily have forgotten those experiences by the end of the experiment — since otherwise, no interference could be observed! So, yeah, barring any change to the framework of quantum mechanics itself, it seems likely that people will be arguing about its interpretation forever. Sorry about that.

Идеята на Тегмарк за квантовото самоубийство е, че в част от вселените ще умираш в друга част ще живееш и твоето съзнание ще оцелява само в тези в които си жив, за това, от твоя гледна точка, пищова ще засича постоянно. Проблема е че ако няма много вселени (или има, но няма разклоняване) ще се гръмнеш и нищо няма да разбереш. Още по-лошо е че останалите не могат да разберат, защото всеки от тях се намира във вселена, в която ти след достатъчно много опити ще се застреляш. Quantum Concepts of Space and time Ето в тази книга, в статията на Дойч, има предложен експеримент, който да тества поне по принцип възможноста за много вселени в смисъл на Еверет или поне да разграничи експериментално интерпретациите, в които има колапс от тези, в които няма.

Има повече от една идея за множествени вселени/светове и всяка с много вариации. Май в последната книга на Брайън Гриин има описание на много от вариантите, но не съм сигурен, само съм виждал едно интервю с него, не съм чел книгата. Например има идея за напълно паралелни и невзаимодействащи вселени, тази идея ми се струва напълно безполезна, но съм отворен да чуя аргументи в полза. Има идея за отделни части на пространствовремето, които са каузално изолирани заради бързото разширение и могат да се разглеждат като отделни вселени, въпреки че са част от едно и също пространство време. Идеята на Еверет е съвсем различна, там отделените светове си оказват влиание, но само по един единствен начин квантовата интереференциа, трябва да се отбележи нещо което обикновено се пропуска, че освен разклоняването има и сливане на световете, също така разклоняването може да е глобало или локално в различните варианти. Темата е интересна, ще се радвам ако се включат повече хора и повече мнения.

Един коментар относно играта на Конуей. Много хора смятат, че е твърде елементарна за да представлява интерес, освен от чисто математическа гледна точка. Все пак става дума за "вселена" с двумерно и дискретно пространство, дискретно време на тактове и няколко прости правила, които казват какво е развитието при дадена начална конфигурация. Съвсем прост свят в сравнение с нашия реален свят. Това е само привидно, ако всеки физически процес може да се симулира на компютър, то играта живот е толкова богата и ранообразна колкото и реалния свят (каквото и да означава реалност). Тук не става дума за ефективно симулиране, а просто за симулиране. Причината е, че играта е достатъчно сложна за да може да се конструират универсални машини на Тюринг в нея и следователно да се симулира всеки един процес, който ние наблюдаваме. С други думи възможно е истеснкият свят да е такъв какъвто се описва от играта и всичко, което си мислим, че е реалния свят да е просто симулация в играта на Конуей. Това го казвам само за да подчертая, че света на играта не е толкова примитивен, колкото някой може да си помисли.