vorfax

Това, което си написала е, че невежеството е част от еволюцията. Вътрешнозащитни прегради са нужни за вид, който достатъчно развил интелекта си, че да е способен да има проблем с това. В този процес религията не е участвала. Но пък човешката фантазия е достигнала ниво на което може да бъде възприета идеята за Бог. Самият този процес, като сурогат на реални знания, като създаването на живота, планетата, смисленото за Него битие, всъщност дава неправилен отговор на живота и като такъв е част от деволюцията, пътя назад. В наши дни знанието е надхвърлило границите на хората съчинили религиите и затова тези религии са в забвение. Идеята за Бог върху облак вече не минава. Затова католическата църква например се наложи да реформира собствената си канони дефинирайки Ада като вечно необщуване с Господа. Защото вече не е правдоподобен Ада в земните недра. Нито пък тези заигравки с пържене в масло докосват съвременния човек. Вярата не само е отговор на незнанието, но и е заместител на знанието, отричайки го, както Светата Инквизиция отказва да признае, че Земята не е център на вселената, че е кръгла, че се върти, пък да не говорим за къде по-крайни "еретични" факти. В този смисъл религията няма как да е етап от еволюцията. Не разбрах мисълта ти. Според теб религията е създала морала, вместо обратното ли? Помощен въпрос: Нужно ли е да си религиозен, за да имаш висок морал или дори християнските добродетели, защото аз съм представител тъкмо на това. Защо пък да не може? Вярата, че Земята е плоска също е имала много последователи, това има ли отношение към нейната стойност? Защото не искат да си признаят, че са грешали. Отговора боде в очите. Има една много проста закономерност - колкото повече време и енергия вложим в нещо, толкова повече ставаме зависими от него, защото то е изразител на нашия потенциал. Това може да съотнесете към домашния любимец, към съпругата, към детето си, към дома си, към всичко от детството ви, към което имате носталгия, към телевизионния сериал. Хората изграждат връзка не само с брачния партньор, но се "женят" за всевъзможни неща. И тук вярата е най-точния термин, защото ние не знаем дали нещо е най, а само, че за нас е такова. Ето това е вярата - нещо, което важи за нас, но не непременно важи за останалите. Моята жена може да е най-красивата на света за мен, но друг може да каже, че е грозна. Да приема, че тя е грозна е като да съм християнин, на който казват, че няма Бог и той да се съгласи. Точно така. Някакъв синдром подобен на Стокхолмския е, но не знам дали има такъв, но би трябвало да има. Разбира се. Но това не е по-голяма драма и от самия избор на религия. Ричард Докинс, перифразирано, беше казал, че ако се родиш в Полша си католик, ако се родиш в България си православен, ако се родиш Индия си будист, ако се родиш в Израел си юдаист... Има ли човек на света, който да вярва, че това е съвпадение? Не е ли това най-очевадното доказателство, че религията не е избор, а социално възпитание? Абе това е като да си смениш модната линия или пастата за зъби. Дискомфорт е отвсякъде. Иначе хубаво го написа, опира до гордостта. Човек няма да си признае, че досега е бил облечен лошо или е ползвал паста, която не го защитава, така както и че се е кланял на фантазиран образ. Тази гордост е основната причина да не си сменят религията вярващите, както и натиска на околните, който е нечовешки. Единствено преминаването от религия към знание е душевно прераждане, възкръсване, начало на съзнателния живот, Рая, всичко, което религиите искат да откраднат като търговска марка, че са единствените, които имат правото да ги раздават. На този монопол свободолюбивото и помъдряло човечество отдавна е било шута. В наши дни религиите и сектите са як бизнес, от първо лице знам, и гориво за екстремистски атаки. Да не си затваряме очите, че настоящото преселение на народите е агресивна религиозна война! Повтарям, религиозна.

Аз изобщо не съм изреждал нуждите да се вярва. Посочих само модели на поведение, които се повтарят. Но като цяло - да, нуждата от вяра е нуждата от спокойствие, справедливост, единение и възнаграждение.

Да следваш и да разбираш са две различни неща. "По време" и "благодарение на" - също. Въпросът е можело ли е да не бъдат вярващи? Доколко този избор е техен? И да не забравяме, че днешната цивилизация е плод на открития, за които църквата е пращала в Ада. Дължим развитието си не на църквата, а въпреки нея.

Институционализирана вяра? Кому е нужна? Със сигурност не на вярващия. Да вземем да институционализираме и приятелството? Мита, че може да се институционализира и любовта отдавна рухна. Църковният брак споен със заплахата "докато смъртта раздели" в над 50% от случаите е прекратен преждевременно. Църквата е била институция, когато е била слята с държавата. Това са времена, в които владетеля е божи наместник, за да концентрира цялата власт в себе си. Самата идея, че щом си цар/крал, значи Бог те е посочил е уродлива. Тези богопомазани и самопровъзгласили се за божии избранници хора обикновено умират от насилствена смърт. Това са фактите. Факт е и че Църквата ползва човешката вяра за своите си нужди и тези нужди не са нито богоугодни, нито човеколюбиви. За справка Светата Инквизиция. Факт е, че днешните младежи знаят хиляди пъти повече информация за Роналдо и Меси, отколкото за Исус Христос.

Е, хайде да не бъдем лицемерни. В темата за размерите на България има едно общо за всеки посочван период - войни, битки, кръв. Не сме тук с блага дума. Ако трябва да сме точни и 1 m2 от днешните земи не е наш. Всичко е отнето със сила. Нашата (пра)родина е много далеч на изток. Нашият златен век е когато колим другите. На османците е когато колят нас. Въпрос на гледна точка и чист субективизъм. Да не се правим на вода-ненапита. Имали сме един голям коз от Кубратова България и това е множенето. После се "разсейваме", демек плячкосваме и крадем земи където и колкото успеем. Само откраднатото от Аспарух не е било откраднато от други и ние пазим скъп спомен за неговите умения да коли други народи. В наши дни войните продължават да са на принципа "по-силния си взема каквото иска", но това е в нова по-лицеприятна опаковка, където различни закони уреждат ограбването на слабите. Примерно изнасянето на златните ни залежи, "закопаването" на родната промишленост и национална защита, монопола на чуждестранните фирми, да не изреждам кои, че то е по-трудно да се посочат български такива. Все пак най-големият опиат на народите днес това е забавляващата индустрия. В смисъл, вече не е религията. Хората не вярват, защото съзнанието им е заето с други неща. Да ви кажа, като разбрах, че в Западна Европа се плаща и за радиото, почувствах се голям щастливец, че живея в България. Някой давал ли си е сметка защо в България интелектуалното пиратство не се преследва? Защото не може? Не. Елементарно е да се спре. Просто ще бъдем събудени от матрицата и в отрезвяваща абстиненция от недоставения опиат на народа ще вдигнем революция. Днешната религия се прожектира директно от Холивуд, играе се триизмерно или се слуша, доставена от музикални идоли, на чиято вярна армия от почитатели би завидял прижеве и самия Христос. Кръстчетата по дълбоките деколтети на коврите днес са само моден аксесоар, както Дявола носи Евангелието за да се "опре" на него в някоя теза.

Малко по темата. Когато за пръв път нападнат Хомо от бенгалски тигър е получил камъни по главата от други хомо, това ни е превърнало от плячка в агресивен хищник на върха на хранителната пирамида. Кооперирането и разделението на труда е в основата на индустриалната революция. "Съединението прави силата" е мото на една камара народи, заради разбирането, че работейки един за друг може да се снабдим с повече блага, отколкото, ако работим сам за себе си. Религията е механизъм, който впряга тези сили за нуждата да се чувстваме част от стадото и нуждата да имаме пастир, който да бди над нас и да ни кара да се чувстваме удовлетворени и целеустремени в свят, в който да се постъпи правилно е почти невъзможно, а целите са преходни като отлитащо Слънце през деня. Идеята за Бог винаги е съществувала. Дали ще си изберем тотем, цар, президент, футболна звезда, писател, гуру, ние все задоволяваме желанието си да приемем, че някой може да поеме нашата отговорност и да я вложи по правилен начин. Не, че сме безотговорни, но свободата е най-голямото бреме, което за щастие на никой от нас не се налага да носи. Свобода би значело на първо място независимост, а това на свой ред значи липсата на морал и ангажимент към писани закони, които откак се родим ни втълпяват, та чак изграждаме съвест - най-неестествено средство да самобичуваме себе си, заради неспазването на чужди идеи. В образа на Бог има малко или много онова, което хората са виждали в Слънцето (всъщност не само преносно, но и буквално) - непонятна сила; родителят - всемогъщият господар на живота ни; пастира - онзи, който сочи пътя ни, поради невежеството и неумението да изберем какво, къде, кога и прочие искаме; Еволюционно религията е развила няколко типични черти: Туморното образование, наречено Църква, което се е научило да опряга хорската вяра за целите на материалната си издръжка и забогатяване. Оправдание за противоестествени прояви - убийства, кражби, изнасилвания и прочие на друговерци. Самосъхранение на общности споделящи обща вяра. Тук вярата е просто инструмент и аргумент. Както цвета на кожата и расата примерно са били ползвани. Страх от вечен Ад и обещания за вечен Рай, за да не се отбият от стадото онези, които се видели, че има и други стада. Ритуали ангажиращи предаността към конкретната вяра, каквито са кръщенето например. Обща закономерност е, че на тях се презадоволяват първични нужди - предимно ядене и пиене, за да се асоциират удоволствието с подчинението. Ритуали тип "Холивуд" - внушителни събирания, танци, молитви, масово кършене на палми, палене на свещи и т.н. Както веднъж бях казал, ако искам да създам религия, която да получи широк обществен прием, бих я написал като християнството. Ако познавах повече други религии, вероятно щях да го съотнеса и към тях. Ключовия момент е, че в това личи човешкият почерк. Не божествения.

Точно този пример ич не ми изглежда смислен. Един майстор, който знае как е правилно нещо има пълната свобода да го направи или ненаправи, да го сложи, да го счупи и каквото си поиска. Пушачите, примерно, много добре знаят, че угарки не се хвърлят по улиците, но наблюденията ми са, че 99% от тях ги запращат с пръстче и поглед в другата посока по алеи, поляни, тротоари, кишета или насред улицата.

Пак говориш като някоя врачка. Какви богове са умрели и родили? Какво пък ехо носим на Орфей? Какво не сме забравили? Как пък да не си зачитаме народността, като тя е в основата на самоопределението ни? Коя държава наричаш "ваша", към кого се обръщаш? Ти българин ли си всъщност?

Ти си този, който говори за "Вашия народ" и "за нас" и аз се опитах да разбера кои са те, според теб?

Кои сте вие, които наричаш "нас", бъди по-ясен. В България "ние" са българите.

Твърдиш, че българите не са били набожни? Че то и до днес сме известни като страната на врачките, екстрасенсите и маговете. Ако ги обложат с данъци икономиката на България ще живне :D

Като се замисля, така е. Убежденията показват на една общност, че има нещо общо и че не принадлежи на други общности. Ако османците бяха християни, а българите мюсюмани, вероятно щеше да е в сила същото твърдение - че ни е подтиквало срещу поробителя. Какъв би бил казуса, ако изповядвахме една и съща религия - вероятно по-търпимо отношение едни към други - българи към турци и турците към българите. Извода е, че религиите са източник на зло. Не само, но несъмнено и доста ефективно за творене на зло.

Не знам за вас, но единственото привлекателно в тези дупки за мен е обзавеждането.

Е, това е един пример. Друг пример е, че България е била част от Османската империя, ама е вдигнала революция и е имала етническа идентичност след 5 века геноцид.

И аз препоръчвам

Уби деЦкото у мен. А аз си мислех, че ладата е истинска, въпреки известните ми закономерности.

Тези граници не са етнически, така че е логично да последва разпад. Голяма част от земите, които имаме на тези три морета, никога не сме ги имали и населението от тях ни третира като окупатори и робовладелци. Не е тайна, че от комшиите май само Турция не ни мрази много, парадоксално.

А някой може ли да ми посочи Самуилова България каква площ в км2 е заемала при максималното си разширение?

Направих малко сметки:

Още един мит увяхна. А ми беше толкова лесно да го проверя... Лъжата е била публикувана във вече несъществуващия сайт www.bulgaria681.net и е мултиплицирана до състоянието повторена 100 пъти да се превърне в истина. Всъщност още като се види името на сайта е трябвало да се има едно (или повече) на ум доколко тази информация е обективна. Приписваното постижение на проф. Димитър Съселов е, че през 2003 г. открил най-отдалечената планета от нас - OGLE-TR-56b, намираща се на 5 000 светлинни години. По българска традиция, пропуснато е да се спомене, че е просто част от международен екип. Експериментът OGLE (The Optical Gravitational Lensing Experiment) е полски астрономически проект, базиран в Университета на Варшава, който основно се занимава с откриването на тъмната материя. В последните години е в сътрудничество с учени предимно от САЩ, Нова Зеландия и Япония. Благодарение на разработения от проф. Димитър Съселов "транзитен метод" (още не съм проверил достоверността на това твърдение) и с помощта на огромния телескоп Кеплер, екип от учени успяват да открия множество непознати до момента планети, които наподобяват на Земята. Каква обаче е истината? В Уикипедия, в реда на откриване, са посочени планетите, които OGLE са открили. Накратко: 2002 г. отдалечена 5000 светлинни години OGLE-TR-10 b 2002 г. отдалечена 5000 светлинни години OGLE-TR-111 b 2003 г. отдалечена 7110 светлинни години OGLE-TR-132 b 2003 г. отдалечена 4892 светлинни години OGLE-TR-56 b Излиза, че разстоянието не е 5000 светлинни години, а 4892. При това, броейки само от този проект OGLE, до момента, в който е открита OGLE-TR-56 b, вече са открити 3 планети, разположени на по-голямо разстояние от нас. До 2013 г. от OGLE са откити 13 планети, които са по-близко до нашата спрямо OGLE-TR-56 b. Относно "транзитния метод", в българската Уикипедия е посочено, че е дело на проф. Димитър Съселов и неговите сътрудници. Значи, в най-добрия случай, принос към екип. Чуждестранните източници отново не познават българина. Метода иначе, е много прост и гениален: когато планета премине пред своята звезда, спрямо наблюдаващия, яркостта на звездата намалява с малко.

Значи, ако правилно съм разбрал, сравняват се приказки на различни народи и ако има обща приказка, значи трябва да е от времето, в което двата народа са били един народ или даже езикът им е бил общ. Нечовешка глупост! Винаги е имало миграция и приказки/разкази за няколко години могат спокойно да преминат от единия до другия край на Европа. Едно време да се разбират няколко езика всъщност е било нещо съвсем обичайно. Ама как така, много умни ли са били? Не, просто са ползвали много малко думи и е нямало езикови закони за граматика и прочие. Отделно, пробутват ни разни приказки като Джак и бобеното зърно, като едва ли не искат да именоват и идентифицират тези приказки с име, култура и прочие, което ме съмнява да е факт. Свели 275 приказки до 76 основни истории. Малии. А Шекспир е написал, че на света има само 20 различни истории. Ами че то би било невъзможно и без комуникация да нямат общи приказки при наличието на общи черти - човешките, общи стремежи, природа и прочие. Едно малко дете като прегърне едно дървено трупче и почне да му говори, да не би античния му дядо да е бил комшия на Карло Колоди? Такива изводи са нелепи. Датировка по такива косвени показатели е безпредметна. В "Zeitgeist/Духът на времето" се проследяваше асимилирането на една в друга религия с обожествяването на Слънцето. Ислям, християнство, Митра. Хайде там да има някаква приемственост. Но изводи заради "общи приказки"... надали.

За битката за Лозенград, френски журналист, главен редактор на популярния вестник “Монтен”, като непосредствен свидетел на събитията пише: “… на 21-ия ден от октомври (неделя) между българските и турски челни колони започнаха престрелки. Ожесточени сражения станаха на 22 октомври на 10 км северно от Лозенград при селата Ериклер и Ескиполос. Вечерта срещу 22 октомври, командирът на една от трите дивизии на корпуса Риза паша заповяда атака в нощен бой … Той не бе помислил, че нощна атака бе много опасна за несвикналите на такъв бой войници. В тъмната нощ, при лошо време, два табора се вдигат на бой. Всеки от тях поема своя път в тъмнината и бурята. А тези от дивизията, които остават назад изгубват посоката на движението. Оказват се един срещу друг и не се разпознават. От двете страни откриват огън. Настъпва опасна бъркотия. Цялата дивизия на Риза паша започва да бяга и изпълва Лозенград в страхотно безредие. Събуждат Махмуд Мухтар паша … застава пред бягащите. Напразно вика, заповядва, крещи и заплашва. Не може да ги задържи… По това време намиращите се в щаба започват също да бягат към гарата на Лозенград. Там намират един влак готов за тръгване. Офицерът, който трябва да занесе в Бабаески заповед с искане за помощ, нарежда на машиниста веднага да потегли … насреща на 3 км идва друг влак, натоварен с оръжие и муниции. Не е възможно да се предотврати сблъскването … Оръдията, сандъците, патроните хвърчат от влака и затъват в калта … Никой вече никого не слуша … всеки бяга, където му очите видят. Петдесет хиляди, да, точно петдесет хиляди души стигат до Бабаески, дори на сто километра по-нататък, до планината Корудак. Стигат до морския бряг. Земята се покрива с трупове, защото при това пълно объркване се избиват един друг. Част от тях спират едва на брега на Мраморно море… … Така преминава нощта. Бурята стихна. На 24 октомври, сряда сутринта изгря слънцето съвсем червено. В 6 часа българите настъпиха в 4 колони в безупречен ред и стигнаха Лозенград.” http://penko.ru/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/ Вярно и споменато ли е в темата, май не го срещнах?

Не разбрах кой от кого "откъснал част от черепната му кост и ухото, е в несвяст"? И наистина ли самоубийството с удар на главата в камък е трудно?

И твоето мнение не заслужава коментар, затова няма да го коментирам. Я, току що го направих, ама като теб не казах нищо. Ако имаш нещо по темата - пишеш. Като нямаш - не обяснявай, че нямаш.

Епа, ако някой не споделя твърденията, никой не му е откраднал клавиатурата да го напише. Кое според теб е мит в това, което си цитирал?