vorfax

хахаха. Неандерталците са избягвали 30 км дневно от любов към спорта. Бебетата и те спортуват като лазят разстояние по-голямо от обиколката на планетата. Когато някой не знае значението на думата "спорт" може да напише много глупости. Това е решението, което аз посочих като лекуване на симптомите, вместо на болестта. След като сам изреждаш проблемите, вместо да се бориш с тях ти сочиш изкуствени методи да компенсират тяхната вреда! Къде е логиката!? Ето защо спорта не е необходим. Необходим е на тези, които не знаят какво да правят, така както и наркотиците са необходими на наркомана, който не може да се справи със собствения си живот и компенсира по изкуствен начин. И когато говорите за полезност, посочвайте вече в сравнение с какво. Сигурно е по-полезно от стоенето на стол или зяпането на мухи. Защото от това разхищение на време и енергия нито БВП се е вдигнал, нито интелекта на населението. Единствено се е уплътнило времето (а защо се налага да се уплътнява вече изреждах) на хора, които нямат по-смислено занимание (защо нямат пак обяснявах). От тази година го забраниха и със закон, тъкмо защото е проблем. Защо бе човек??? Една файда да има и ти искаш да я отстраниш! Всяка професия е продаване на здраве, умения и знания срещу пари. Просто така е изграден света Абсолютно съм съгласен. Аз си мислех за спорта като удоволствие, че в практикуването на неща, които от възпитание не мога да напиша, но ти - си, то не става само с трениране на сърцето без излизане от саксията. Аргумента "кеф ми е" просто не важи. Популизъм брат, популизъм Казват това, което искаме да чуем. Пък как ще се реализира и дали, това са второ и трето на които ред може да не дочакаме.

Пишеш някакви алогизми. Според теб индивидуалните стилови предпочитания в музиката се възпитават ли? И ако си учил солфеж значи трябва да обичаш класическа музика ли? И откога културата се дели на такава или онакава? Ако си културен си културен и вкъщи и на стадиона. Всеки опит да се върже в едно изречение култура и възпитание със спортуване е нелеп. Нелепо е и клишираното "спортувай, не бъди наркоман", сякаш спортуващите не приемат повече наркотици от непрактикуващите спортове. Под тезгяха се продават огромни количества "магически смески", при това приемани от невежество по неправилен начин от подрастващите. Под Стоичков, Гришо и други имена на кумири има море от аматьори блъскащи се с химия и тровещи се за да си начешат егото, защото съзнават, че това е лесния и видим начин, вместо бавното и продължително изграждане на завършена единица на обществото. Устойчивост на вниманието и съсредоточеност учат и електронните игри. Сега и електронните игри ли ще препоръчаш да се практикуват цял живот? Цигарите пък намалявали Паркинсон. Да се въведат задължително в обедното меню в училищата! Всеки път, когато някой толкова ограничено и едностранно разглежда някаква дейност, аз си припомням да не се връзвам, защото за пристрастения не е нужна причина, а само повод за да бъде глух и убеден в правотата си.

Твоята теза беше, че съседите слушат чалга по нощите и те бият, защото не са имали часове по физкултура. И че физкултурата учела на дисциплина и възпитание. Аз съм живото потвърждение, че си далеч от истината.

Естествено е да имам представи, когато мога да ги подкрепя с аргументи, а друг не може да ги обори. И като говорим за автоголове, това е твоето изказване, защото то звучи така "не си прав, ама не знам защо".

Изглежда не си прочел постовете назад. Ще навреди пряко, защото ще е за сметка на друго - български език, история, география... ти какво би посочил да отпадне, за да даде място за бягане подир топка? Малкото "тичане и гонене на топка" си го има така или иначе. А "да им разказват кои са Левски и Ботев, къде се намира Пирин планина, че Пловдив е известен с тепетата си" си има специално обособени и далеч по-изчерпателни дисциплини в учебния план. Аз даже още си ги спомням. Истината е, че учебниците съдържат страшно много информация и ако някой помни и 1/3 от тях би минал за изключително ерудиран в много области човек. Но паметта и избирателното учене имат друго "мнение" по въпроса. За мен патриотизма се учи в училище чрез дисциплините. Все пак учим българска история, българска география, българска граматика. Не виетнамска или мозамбийска. А ако някой иска да възпита повече родолюбие това няма да стане с учене на още повече история, география или граматика. Това става с дейности извън училището. Училището и университета в България са силно непрактично насочени и не гарантират на никой нищо, независимо от успеха постигнат в тях. И това е защото е скъсана връзката с реалността. Като се замисля в училище само съм сял боб в памук. Ни дисекции, ни посещаване на културни забележителности, ни едно посадено дърво. А тази връзка е като пъпна връв. Не може в утробата да си въобразяваме, че ще научим някой да живее извън нея. Теорията е безценна, но няма как да е достатъчна.

Абе хора, спрете се Тея дни бях служебно на профилактични прегледи. Единия доктор като ми видя показателите и ме пита дали спортувам, а другия ми вика, че съм здрав като атлет. Откъде-накъде спортистите ще са показател за здраве? Те могат да са показател за мързел, за егоцентризъм и за простота (в частност простотия), ама спорта не забравяйте, че е сравнително НОВО забавление за човешкият вид. Даже бих казал, че човешкият вид е бил далеч по-здрав преди да започне да спортува, а пък интелигенцията и висшото общество изобщо не се състои от спортисти, че да ми пробутвате теорията, че възпитание и култура се формирали с гири, ритане, обикаляне в кръг на стадион и каквото се сетите още. Това не само е лишено от логика, но е и изключително вредно послание към подрастващите. Дечица, не спортувайте!!! Катастрофиралите спортуват за да възстановят крайниците си; търговците ходят на голф, защото не могат да видят ливада от работа; обездвижените компенсират със спорт, защото се превръщат в лоени топки. Лозунгът "Спортувайте!" е като лозунгът "Пийте хапчета!" на принципа "Полезно е!". Не лекувайте симптомите, а болестта. Както мързелът е болестно състояние (това съвсем буквално, по учебник от психология), така и обездвижването трябва да се третира като болест. И дали ще останете доволни от часовете спортуване или погълнатите хапчета, това няма да промени факта, че годините в които се лекувате вие живеете живот на болен. Във връзка с това, аз заявявам, че имам и възпитание и култура, при условие, че в училище часовете по спорт не ги карахме, защото имахме учителки, които ги прекарваха в кафенетата.

Опитвам да проумея какво е заложено в това "всеки ден физкултура в училище". Популисткият лозунг е, че в училище вече децата ще се движат всеки ден. Което звучи като решение на проблем, който би трябвало да звучи така: "децата не се движат през делничните дни". Е, тогава кой е истинския проблем? Неангажираността на децата с активност извън училище. Иначе да предложим и други дисциплини, следствие от реалния живот: "Час по оправяне на леглата", "Час по прахосмучене" и др., за да компенсира извънучилищен дефицит и да може децата не вкъщи, но поне в училище да го правят. По задължение, както в казармата, за да разберат, че хигиената е наказание и трябва да се върши по принуда. Защото това е възпитателният ефект, когато живееш в един свят, а после влизаш в сграда, където ти обясняват, че света бил друг.

Нека: РГ - рождена дата възраст=2014-РГ Х - последната цифра от телефона Разписваме: ((X*2+5)*50+1764)-РГ=100*X+възраст Полагаме: възраст=2014-РГ и получаваме: ((X*2+5)*50+1764)-РГ=100*X+2014-РГ 0=0 С други думи няма значение коя е цифрата от телефонния номер, защото манипулациите в крайна сметка я унищожават.

Абсолютно. С носталгия си спомням за Добромир и т.н., но когато погледнах едни съвременни комикси, осъзнах, че времената са се променили толкова динамично, че и това някак не може да грабне младото поколение. Нали в Турция си направиха сериал "Великолепният век", защо ние нямаме "Златният век"? Изобщо историческото богатство на България е разпиляно, недостъпно, представено в допотопен вид. Хората не се натъкват на своята култура, а ако се излъжат да потърсят резултатите са отблъскващи. Така не се възпитава родолюбие. ПП: И това е следствие на държавната политика, пардон, безхаберие.

А не е ли по-ефективно да им се даде боя, да им се посочи една укрепителна стена край шосе, малко контури на български царе да речем (може и от по-способни ученици), и на - рисувайте на воля. Защото присъствието в училищната сграда автоматично събужда у учениците усещане за задължение и досада. При наличието на Холивуд и електронни игри, просто вече няма значение какво казваш, а как го казваш. Защото в момента образованието е напълно неадекватно, независимо от опитите да се внедрят ИКТ в училищата, особено при отсъствието на изработени уроци по тях, и влизането в училище е равносилно на влизане от цветен в черно-бял свят.

Абе човек, какво общо имат приказките ти с увеличаване часовете по физкултура в училище?? Стотици диференциални уравнения съм решил, но не смятам, че баш те са ме направили по-умен или по-сложен. С тея уравнения плаши някой, който не знае за какво говориш. И не знам какво работиш, но ако си мислиш, че инженерите си ги смятат на ръка си в дълбока заблуда. Казвам го от лични наблюдения. ПП: Като говорим за новаторство, още не съм открил лек за СПИН, но открих оптимален метод за изчисляване на ферма с интеграли, в случай, че знаеш какво е ферма де.

Като чета за биенето на отборите и съзнавам колко първобитно мислене е оцеляло в наши дни. Желанието за превъзходство, залегнала в спорта, е основата за всяка форма на дискриминация. Затова Хитлер не поздравява Джеси Оуенс. Защото спорта е създаден да отдели в роли на подчинени и подчиняващи, а не за пролетарски цели като равенство и братство. Ако агресията в миналото ни е спасявало да не бъдем изядени от гладно животно, то в наши дни е напълно безполезна. Дали еволюционно тази черта може да изчезне?

В моите разсъждения аз пропуснах един много важен факт. Всеки разговор с пристрастен спортист е загуба на време, защото той ще ви говори, че спорта го е възпитал, той му е баща и майка, съзрял е с него, помогнал му е да си реши житейски проблеми, абе просто той е пич, защото спортува, а тези, които не спортуват не го разбират. И щях да дам за пример, че да смесваш редовно сода с оцет 30 години е дебилно, но да топаш топка в задблоковото пространство - не, което е двоен стандарт. А всъщност ние си говорим за една зависимост. Спортистите просто изпитват удоволствие, защото мозъкът им освобождава ендорфин и адреналин. А към това се пристрастява. Доказано е, че най-масова пристрастеност е към храната, секса, пазаруването... изобщо неща, които приемаме за част от живота ни. Не са хапчета, нито спринцовки. И когато аз обяснявам, че спорта е дебилно безполезно забавление, тогава пристрастения към спорта човек, припомняйки си моментите на абстиненция, ще ми обясни, че аз съм в дълбока заблуда. По начало аз съм "за" правото на човек да бъде прост, но когато някой упражни това си право, то аз няма да го нарека умен. Прахосването на живота в спорт говори за огромна пропаст в неговото личностно изграждане. Като почнем от това, че той не може да си представи друга алтернатива, а страхливо е прегърнал опцията, която гарантирано го снабдява с нужната доза щастие. Това е като човек, който избира да яде само шоколад. Пак се освобождава ендорфин, пак изпитва наслада. Ама бива ли чак пък толкоз? Моята теза е, че спортуването след ученическите години, освен като комунистически лозунг кънтящ в съвремието, е избор на много хора, от мързел и безидейност. Ако някой каже, че няма идеи как другояче да е във форма, здрав и изобщо всички явни и приписани следствия от спортуването, то аз му казвам, че той е мързелив и безидеен. Алвата е прекалено краен да остави само най-полезното, важното и т.н. Нужно е разнообразие, както атеист трябва да прочете нещо за поне три религии, но пълноценния живот не е живота по пътя на най-малкото съпротивление. И ние трябва да възпитаваме децата, че това, което ги е карало да се смеят и радват като деца, ще бъде изместено от други неща като пораснат. Не, няма такова нещо. Нуждата от социална ангажираност е крещяща! Кога ще порасне бъдещето на България? 30-годишни деца, 40-годишни деца, кога? Каква личност е тази, която на дърти години има интересите и забавленията на 12-годишни дечурлига? Какво говори това за него? Браво. Получил си признание. Но ако 100 души са се борили за някакъв трофей, това значи, че 99 не са го спечелили. Нужно ли е те да продължават, според теб? Ще обобщя наново моето виждане, защото стана твърде обширна тема: Спорта има значение в детските години, когато под формата на игра децата опознават възможностите на телата си, упражняват равновесието си, научават как да пазят тялото си. Никой не очаква от тях да сричат цял живот, както сричат в първи клас. Никой не бива да очаква от тях и че цял живот ще топат топка, независимо колко добре го правят. Ако са извънредно добри в някакъв спорт и тъкмо това им дава допълнителна мотивация да продължат с това, нека станат професионалисти. Това забавлява масата хора и те ще могат да се прехранват от този интерес. Няма нищо лошо възрастни хора да ритат топка в парка примерно. Страшно е, когато това става системно, когато ангажира с режим, пари и време значителна част от ежедневието им. Защото това е показателно, че дали заради личен избор, или защото е нямало кой да ги научи, те са пренебрегнали много възможности с които да осмислят по по-смислен и пълноценен начин живота си. Потенциала на човек се развива, затова и неговите възможности разкриват пред него повече възможности. Ако пред теб стои само една, това е сигнал за вътрешно крушение. Все повтарям "пълноценен живот". Пълноценният живот изисква да опиташ много неща. Не повтаряйте едно и също нещо за дълго, това е като да препрочитате една и съща страница от книгата, която е живота ви. Това не ви държи на същото ниво, а води до деградация. Ако хората не бяха задължени да повтарят едни и същи неща и често да бъдат на едно работно време с толкова години, нямаше толкова бързо да се износват. Не си го причинявайте доброволно под предтекст, че е лесно достъпно или нещо друго. Наистина е прост. Човек, който измерва живота в получено щастие е прост. Направо е като дефиниция.

"Качествата" за които говориш, които те предпазват от това да станеш жертва на агресия, всъщност не са ли умението да набиеш някого? И как точно да набиеш някого ти позволява да се защитаваш успешно, вместо да млатиш по-слабите по-здраво? Аз познавам хора, които вземаха курсове от първите по карате и други бойни спортове. Ами, че тези хора пребиха сума ти и народ в ученически години още. В твърдението, че спорта канализира и овладява агресията, аз виждам един огромен мит. Като този с кокошките и летящите крепости. Обаче е оцелял и аз пак повтарям, че недоумявам защо това е факт. Най-много сбивания в училище става в часовете по химия и български език. Шегувам се, в часовете по физическа култура стават. На ви канализиране на агресията.

Първо, ако това се отнася за мен, значи някой не е разбрал, че аз часовете в училище по физическа култура и спорт против нямам. Имам против да са повече отколкото по БЕЛ и имам против това, че се карат фиктивно, с други думи децата пушат зад училището по време на тях. Аз ясно посочих и стремежа да се бута, дърпа, хвърля и т.н по най-добрия начин, който пълноценно обхваща всички спортове, а не само фитнеса, който пък ти тенденциозно пренебрегваш, че е основна и незаменима част от абсолютно всеки друг спорт. И баскетболистите и спринтьорите и да не изреждам повече блъскат във фитнеса. Защото поведението се определя от възпитанието, а изразът "физическо възпитание" е преносен и единствено сочи, че има правилен или оптимален начин за изпълнение на физическо действие. Все едно да говорим за възпитание или култура на МПС. Така има и хигиена в Интернет, което пък изобщо няма общо с Вашата лична хигиена. Спорта го превърнаха във физическо възпитание, а трудовото обучение стана бит и технологии. Не забравяйте между другото, че макар тези имена да са различни, всъщност те обозначават едно и също нещо.

Защо да няма смисъл писането във форум? Това позволява дискусии и споделяне на различни гледни точки. Ако всички повтаряха в транс "спорта е прекрасно нещо, по-смислено занимание от него няма и ако го въведем в училище учениците ще станат със силна воля и прекрасна дисциплина", тогава форума щеше да е безполезен. Вместо обетованата земя щяхме да сочим обетованото занимание и да чакаме да ни реши всички проблеми. Що се отнася до пирамидата на Маслоу, физиологичните нужди са на дъното, а духовните на върха. Онова, което споделям и аз. Докато човек проявява физическа активност, смислена е онази, която води до някакъв резултат - обществено полезен или градивен в израстване на личността. Цел като най-много отбелязани точки за мен е прахосничество на човешки потенциал, социална неангажираност и неглежиране на личното развитие. Професионалистите са в друга сфера - забавлението, и също като цирковите изпълнители имат друго предназначение. Култа към тялото винаги е за сметка на духовното, заради което и за мен е упадъчен. Не е нужен култ към тялото за да имаш красиво и здраво тяло, но когато да си облечен по определен начин или да си надут по определен начин, даже със силикон, е по-важно от това колко акъл примерно имаш, ето това имате наяве - чалга културата. Ако нея смятате за смислена, хубаво. Аз съм възпитан в други ценности.

Хайде пак воля и дисциплина Значи идваш някакъв мекушав, карат те да сгъваш предмишница в серии и ставаш със силна воля и дисциплина. После тези дисциплина и воля за сгъване на предмишница ти помагат в живота. Ехее, как съм могъл да го пропусна това и да си остана без воля и без дисциплина. Изък Ако това можеше да промени нещо радикално, политиците щяха да го забранят. В тая шега има и истина. Никакъв спорт не може да те направи добър гражданин, работник, баща, син, брат... Може да променят съзнанието ти хора с които общуваш, но не е нужно да те надъхват да ядеш протеинови шейкове и да вдигаш 100 кила от лежанка. Това е просто един стремеж на малките деца да пораснат и изглеждат на мъже час по скоро, а порасналите гонят някакво признание, че ритат, дърпат, бутат или нещо друго добре или просто са влюбени в тялото си, а плод на тая материалистична субкултура е чалга поколението, което издига в култ колите, коврите, батките с ланци и парите. Оставихме лозунгите "Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!", а "спорта за мирен свят без наркотици" някак остана. Сякаш спортистите до един са кавалери, които не вземат наркотици. Сякаш във вицовете за "борчета", "химици" и "батки" има по-малко истина отколкото в тези за блондинките и милиционерите. Хайде не ми пробутвайте тези клишета, в тази държава живея и знам, че в това няма никаква истина. А и аз не отричам, че нещо може, макар да се пробутва под формата на рецепта и панацея, а само заявявам, че има по-ефективни и смислени дейности, които човек може да изпълни за да се изгради като личност. Не вярвам, че човек поставил си за цел вътрешно самоусъвършенстване, ще повтаря някакви упражнения 20, 30 и 40 години. Това е като таблицата за събиране. До един момент те развива, след него се затъпява и деградира. ПП: Обучението за кашици в училище в 21 век изобщо не заслужава да го коментирам.

На смок мяза, но не е странен. Аз само 5-то не бях виждал (или запомнил). Какво нещо е телевизията

Аз все още като прочета за дисциплина и спорт и имам чувството, че някой си е объркал изречението. Баба ми също ме е научила на дисциплина. Всичко и всеки може да те научи на дисциплина. Не бива дисциплината да се приема за следствие от спорта, това е огромно недоразумение. На дисциплина учи труда и моралните устои. Спорта учи на агресия, на реваншизъм, на егоцентризъм. Спорта е игра на война, която не завършва със смърт. Това е единственото и достойнство, като отдушник на натрупаният гняв от малоценност. Не е случайно, че по стадионите псуват като каруцари и не ходят с костюми. Това е зона на ниски страсти и победата на отбора се възприема като лична победа, като победа над държави, като победи на раси... Расизъм, отделегиране на лична отговорност при изграждането на вътрешна стойност, изкривена самооценка, това ли искаме да възпитаме със спорта? Спорта в училището да си бъде (защото е) игра, спорта след училището да бъде за професионалистите, които гонят други цели от махленските. Останалите да намерят нещо смислено в този свят. Нечовешко е, в буквалния смисъл, да се хвърля толкова време и енергия в безполезна дейност. Не бива да се промива общественото мнение, че спортуването е факторът на който се базира здравето. Аз никога не съм спортувал и съм здрав. Нямам един болничен през живота си. И да ме пипне някой вирус го изкарвам на крака и без никакви лекарства. Нека с това се похвалят спортистите, които следват режими на хранене, спортуване, възстановяване, спане и т.н. и т.н. Алтернативата на спорта не е мумифицирането, а пълноценното живеене. Спорта е сурогат на живеенето. За кризисни ситуации си има лектори и час на класа. Това не са неща, които за учениците са непознати. Но за какво е нужно точно умението да почистиш и презаредиш калашник, някой може ли да посочи в прав текст?

Не знаех за практиката с клубовете в Сърбия. Това, нарочно или не, преодолява едно неудобство, което аз като ученик съм изпитвал. Неудобно е да имаш физическо възпитание между останалите учебни часове. Нито преобличането, нито времето, нито седенето потен след такъв час са съобразени, че това са принципно различни дейности - физическата и умствена подготовка. Отделен е въпросът, че часът по физическо възпитание, култура, спорт и както си искат да го наричат на практика е свободен час. Това е час, за който никой не се готви, в който нищо не се учи, ако имаш късмет ти дават топка, която се топа и ако отсъстваш не ти пишат нито отсъствие, нито на някой му прави впечатление. Това е още от мое време. Успоредки, греди, висилки и прочие днешните деца даже не знаят какво са, за разлика от преди 25 години. С други думи и това, което го има би било достатъчно, ако се правеше и ако се правеше в удобен час. Ама не се.

Една от големите заблуди е, че спортистите живеят по-дълго. Аз, ако спя по 6 часа дневно, а един културист се нуждае от 12 или даже 15 часа, това значи, че ако аз доживея до средната продължителност на живота в България от 74 години, то със същия брой будни часове един спортист с изграден режим на спортуване и отмора трябва да живее 89 или 148 години. Отделен е въпросът с какво е изпълнено ежедневието на един спортист, защото общото време за грижи за тялото може буквално да изчерпи времево, емоционално и физически съзнателното съществуване на такива субекти. И ако коментиралият по-горе смята, че човешкият устрем към прогрес е реализиран с такова уплътняващо времето себично живуркане, то моето мнение е тъкмо обратното. Човек е човек, а не маймуна, тъкмо защото се е отърсил от всичко онова, което и маймуната би могла да свърши, даже далеч по-добре от него, и е впрегнал чуждата физическа сила - животни, природни стихии и генерирана енергия, за да изхрани мозък, който да го направи господар на света. Когато за 20 години си вдигнал 10 000 тона гири и не си произвел една гайка, тогава живота ти е по-безмислен и от този на маймуната, защото тя е използвала в по-голяма степен своя потенциал. Хубава илюстрация на този деградиращ процес спортуването е филмът Generation Iron 2013, където световните шампиони по културизъм единствено спортуват, акат и спят, не могат да четат и се спъват и на равно. Не може да се дава този пример, че спортуването те учи да уважаваш или да ставаш рано примерно. Почти всичко и всеки може да те научи същото. Даже наркоманите имат режим на боцкане, но те не се бият в гърдите. Аргумента за здравето е също несъстоятелен. Пак почти всичко и навсякъде може да те ангажира с физическа активност, и дебело подчертавам, без това да е досадно, износващо или мръсно. Защото по-назад в дискусията, като писах, че човек може да е полезен в тоя живот и на други, и Митко май заяви, че това значи да работиш в мината или да копаеш лозе, нещо от тоя род. В моя клас имаше спортисти и в много отношения, да не кажа във всички, аз бях по-добър от тях. Никога не съм спортувал, но и никога не съм бил мързеливец. Да си помпаш мускулите със тренировъчни схеми е толкова смислено за еволюцията и прогреса, колкото жена да си сложи силикон.

Време беше, ама и да види око няма да е лошо. И се чудя колко ли още години трябва да чакаме за нов език в гласовото четене на субтитри в SpeachLab?

Ти вече спря да разсъждаваш рационално! Първо питаш "кой те кара да плащаш", после обясняваш, че държавата не е нужно да инвестира, защото има частници, които да ти вземат парите! Моите констатации са си такива, каквито съм ги посочил, а ти ако претендираш, че не са такива привеждай аргументи. Иначе сега само звучи "тези твои мисли не ми се връзват с моите тези, затова ми се иска да ги преинача, както ми е удобно и така няма да има нужда да те опровергавам, защото тезата ти вече не е това, което беше ". Хахаха, същата Уикипедия, която критикува, че не била читав достоверен източник, защото те оборваше, сега ми я вреш като доказателство Т.к. този разговор вече сме го водили, но само аз си го спомням, върни се назад в темата и прочети отговорът ми, за да не се повтарям. Митко, кой ти пише от профила??? До администрацията, вижте от кой IP се пише от този акаунт, защото това не може да е митака. Копи-пейст от Уикипедия и никакви доказателства

Ето това е парадокса: Защо трябва да плащаме, за да бъдем здрави и щастливи, а не бъдем полезни с това, че сме здрави и щастливи? Материалната база за провеждането на професионален спорт е занемарена. Аз примерно имах заложби в един спорт (без да спортувам съзнателно), но нямах условия да се реализирам професионално. Но вижте, аз имах високи резултати не с даване на пари, следване на режими на почивка, хранене и активност, а просто бидейки полезен. Затова заявявам, че спорта е привилегия на буржоазията. Когато няма нужда да се помага на някого, няма нужда да си изкарваш прехраната, имаш свободно време, не си ангажиран с отговорности, които да предизвикват умствена и/или физическа умора, тогава може да се възползваш от лукса да плащаш за да те забавляват. Трябва да си много ояден и отегчен от живота, интелектуално бездарен и социално пасивен, за да се занимаваш на 30 или 40 години със спорт без да имаш за цел високи спортни резултати. И знам, че четящите ще се възмутят, но нека ме оборят: - Средно статистическия българин тлъст ли е? Над 50% е с наднормено тегло по официална статистика. Бяхме първи в света по сърдечно-съдови болести заради това, може и още да сме. - Наистина ли в живота на теб, читателю, няма дейност с която не можеш да бъдеш полезен? - Има ли нещо, което в живота те вълнува, че да му се посветиш, като изключим Егото ти? Живота е пълен с възможности, а спорта е просто едно забавление в него. Що се отнася до държавния бюджет. Пари трябва да се дават за спорт, поне за подрастващите, защото това е най-достъпният начин за изграждане на физическо здраве. Но ако не търсим смислени алтернативи, които да осмислят живота ни, вместо само да го уплътняват, ето това вече е регрес.

Защо правиш разлика между двете неща? Ясно е, че децата ще се занимават повече със социализираща дейност, вместо с тежък физически труд, но сечивата, музикалните инструменти дори, са пригодени за човешката анатомия. А игрането в детството не значи, че и възрастните трябва да си играят на жмичка и дама. Затова написах, че човек израства, неговите способности - и физически и ментални надминават играта, включват се механизми като социална ангажираност, професионална реализация, натрупан опит... Е, ти искаш през хиляда години да се връщаме в морето и обратно ли? Днешните игри масово са електронни, така че почакай още 1000 години, не че криенката и сега не е отживелица. Пълни глупости. Свидетели сме на най-високият жизнен стандарт на човечеството от неговото пръкване. В настоящето човешкият вид има най-дълъг живот и най-ниска престъпност. Може да е шокиращо за теб, заради тенденциозното влияние на медиите, но това са фактите И какво общо има това с темата?