vorfax

Сори, ама схващането ти издиша. Аз като малък нямало ли е неща, които не разбирам. И какво, религиозен ли съм бил? И ти дадох пример, ако съм много прост, значи съм страстен вярващ фанатик, така ли? Като не знаеш нещо и си измисляш отговор, това пък откъде го измисли? Човек, като не знае нещо опитва да го разбере, не да си съчинява приказки. Много елементарно е схващането, че ако не знаеш, че планетата ни обикаля Слънцето, то трябва да си убеден, че Слънцето е бог и да му се кланяш. В ритуалите обожествяващи природните сили виждам начин за сплотяване на групата. Тук вярата не е цел, а средство. Вярата е социален моделатор на човешкото поведение, така както и правилника за движение по пътищата. Да разгледаме суеверието. То е създадено по чисто практически път, където статистиката е извела някаква закономерност. За разлика от една теорема обаче, то не е общовалидно. Но онези, които разберат това пак си остават суеверни. Защото тук не липсата на познание е причината за вярата. Същото е и с религията. Обожествяването в исторически аспект не е нищо повече от изследване. На принципа на проба-грешка се подхожда по различни начини, за да се получи благоприятно стечение на обстоятелствата. Примерно измолването на дъжд, но съпроводено със знаци, които реално са признаци за това, примерно птици. Суеверията са онази част от информацията, която е била считана за важна, без обаче да е такава. Този набор от наследено знание няма нищо общо с религиите. Едното е опит да се разгадаят нещата, които предизвикват страх, а християнството примерно е огромен сборник от истории. Не може християнството да бъде обяснено с невежеството пораждащо често ирационални опити в усмиряването и подчиняването на природата. DendroaspisP, казваш, че вярата може да даде най-лесният отговор. Въпросът е в природата на човек ли е да търси тъкмо него. Ако сега ти дадат да нарисуваш къща, само с един квадрат и един триъгълник ли ще я нарисуваш?

Дори тези предпоставки да са почвата за нечие съчинение, невежеството само по себе си не може да генерира вярата в нечия идея, ако допуснем, че това е човешка идея. Човешката идея за висш разум е плод на нуждата от закрила, липсата на всезнаещи родители и на последно място като отговор на въпроси на които не знаем отговори. Защо това е такова? Защото бог така го е направил. Не звучи много обещаващо да стане любимият отговор за който сте си мечтали, нали? Нуждата бог да съществува не е обусловена от практически нужди, а от това, че сме социални същества. Имаме висша форма на йерархия. Замислете се как живота ни е подчинен на йерархия, като се почне от роднинска, държавна, фирмена до приятелска. Живота ни е подчинен на сравненията, на приоритетите, на плановете, на реда. Това ни прави ефективни и намаляваме усещането, че се намираме във вълнолома на хаоса. Естествено дава ни и утеха, упование, щастие, когато следваме убежденията си, че постъпваме правилно. Но не е нужно да си глупав за да имаш тези нужди, за да имаш усещането за изгубеност и несигурност. Тъкмо страха, породен от невежество, като аргумент за следването на религия, е показателен, че този човек не е вярващ, а заблуден. Това е като да си убеден комунист пред заплахата, че ще бъдеш убит, а не защото вярваш в идеите на доктрината. Това не е вяра, а маскировка или в краен случай самозаблуда. Но истинската вяра е вътрешното убеждение в неща, които ти помагат да преодолееш случващото се в живота ти с нужното спокойствие. Такъв род философия вероятно всеки си има и тя се състои от представи за добро и лошо и тези абстракции, така както и съществуването на произволен бог ни задържат да не полудеем. Бих нарекъл вярата повече симптом на самотата, отколкото симптом на глупост. Аз самият не съм религиозен, но следвам своя си доктрина как е редно да постъпвам с ближния си. Не паля свещи и не следя църковния календар, нито вярвам в събития обяснени като чудеса, но това прави ли ме много по-различен от един религиозен човек? Като се замисля религиозните хора не пречат никому. Но те са като гейовете - започват да дразнят и пречат чак, когато започнат да проповядват, че техният начин е правилен и парадират с правотата за която не могат да имат аргументи. Всъщност дразнят ни не самите им убеждения, а убедеността им, че са прави. Отново се връщаме на стремежа ни да подредим живота си и трудно понасяме новатори "мебелисти" в него.

Да, ама това е невъзможно и в сферата на догадките, независимо колко добре можем да ги обосновем. По същият начин може да се структурира позицията, че ако науката можеше по безспорен начин да докаже божественото сътворение за няколко дена, то еди какво си.

Не съм съгласен с клишето, че вярата е продукт на незнанието. Значи, ако си невеж си религиозен фанатик. А да не говорим колко учени са религиозни, те трябва да са прости и ненаясно с точните науки. Невежеството е източника на страха. Висшите животни се страхуват от неща, които не познават и не са изучили. Учат се чрез имитация и чрез наблюдение. Ама не са си развили култ към богове. Измислянето на богове може да бъде провокирано само от вътрешна нужда. Даже и да видите бог на живо, пак няма да тръгнете да строите джамии, да колите добитък на определена дата, да палите свещи, да се въздържате от определени помисли и повече. На всички ни е известно как диваци и в наши дни се кланят на природни стихии, на самолети, после ги рисуват, строят тотеми и прочие. Но това е още на база страх и предугаждане какво може да се иска на непознатата сила, за да и се угоди. Както на включения котлон му се "иска" да не бъде докосван, защото следва наказание. Да се следва обаче теологичен начин на живот в условия в които няма проявления на божественото, няма видения, няма чудеса, това вече е отвъд страха като първопричина. Има обещания или заплахи след края на земния живот, но ми е интересно колко от вярващите ги възприемат в буквалния смисъл и доколко нещо толкова отдалечено във времето може да регулира поведението. И защо изобщо се вярва в точно такова обещание за висшо възмездие от хора знаещи какво е кълбовидна мълния, гравитация или химичния състав на друга планета. Според мен не страха, реципрочно невежеството, е първоизточника за това. Силни основи има възпитания морал, който експлоатира нуждите ни да бъдем приети в група/общество, да получим признание, да избягваме конфликти, да търсим сигурност... Ама да си прост като причина да си вярващ е много елементарно обяснение за този феномен.

Значи всеки се ражда с вяра, а според какво му говорят, което пък е определено къде географски се намира, то започва да вярва в богове и различни доктрини. Правилно ли съм разбрал? Ама Библията на английски ли е написана Старият Завет е написан в оригинал на древноеврейски език с изключение на някои глави от Ездра и Даниил, които са написани на арамейски, защото да не забравяме, че Стария Завет е сборник от 39 книги. Новият Завет е бил написан в оригинал на гръцки.

Сигурно севернокорейците са ги поканили. Те често отскачат до Слънцето, но го правят след залез Слънце, да не им свети в очите

На мен мие чудно защо кошовете са с квадратно, а не кръгло сечение.

С други думи аз съм прав, а ти си крив. Не е нужно да цитираш Уикипедия за да стане ясно това В случай,че погрешно не правиш разлика между необходимост и потребност, замисли се какви психологически и физиологични процеси протичат в един атом да речем, а какво остава за други "неща"

Хубаво, а нещо по темата имаш ли?

Второто е с размера на цъфнал налъм, а първото е с доста нескопосана сянка. Все си мисля, че общо условие за мистериозност и препратки към инки, зелени човечета и кивота трябва непременно да са илюстрирани със снимки с порнографско качество. Макар, че порното в последно време са го пуснали вече и на 3D, а сензационните открития минават за такива само докато са снимани през макарон от разстояние спътник и нагоре. ПП: Ползвам една приятна приставка за Firefox, която ми показва рейтинга на дадена страница/сайт в PR и Alexa. Първото е 1/10, което е пренебрежително ниско.

Изглежда не си имал нервите да прочетеш онова, което съм коментирал. Аз пък го направих против здравия разум, за да си тествам търпението. Твърдението е, че "нещата" имат "необходимости" и т.к. необходимост съществува единствено когато има съзнание, за разлика от съществуването, то имаме една банална теологична теза за това, че има божий промисъл. Не разбрах какво съм пренаредил. Природните закони не зависят от волята. Необходимостта е човешка представа и е присъща единствено на разумна форма на живот. Това са нещата, които казвам и не са ми нужни фермани за да ги заявя. Имаше една мисъл, че ако една идея не можеш да я обясниш на едно хлапе, значи нещо в нея куца. Аз бях на път да колабирам от отегчение и словоблудство и си направих труда да го "преведа" на разбираем език, което излезе 2 реда общи приказки. Добрите намерения никога не съм възприемал като оневиняващи вината обстоятелства. Все пак тъкмо те са пътя към Ада.

Гравитацията си съществува независимо дали я разбираш. Ама ти си като грамофонна плоча. Щом е необходимо значи говориш за интелект. Осъзнаването на нужда, независимо дали искаш да го омаловажиш с "различна степен" говори за съзнание и план. Нямам съмнение, че много добре съм те разбрал. Тук проблемът е, че ти не си разбрал себе си, защото даже не ползваш уместно думи и вместо да прочетеш обясненията ми търсиш вината в другите. А в частния случай? Каква е идеята със заливането с тези общи приказки, които могат да бъдат сведени до простото съждение "нещата са относителни"!? Не разбирам идеята на тези постинги. Не съществата, а "нещата". И когато говориш за налагане, редно е да си даваш сметка, че говориш за воля, а тя не е неодухотворена. Някъде преди 20000 мнения в нета и аз разсъждавах по същия начин. Но един мъдър човек ми каза, че магията на нета е, че в него всички сме равни, а това равноправие изисква да няма деление на "ти" и "вие".

По-скоро кървавица Възможно ли е млекопитаещите в зоопарковете да полудеят? Даже професия има по забавляване на животните с играчки, като гореизброените.

Аз съм се обосновал, но си го подминал. Необходимостта е човешка представа. Осъзнаването на нужда предполага висш разум, който да отправи мисълта си в тази посока. Нито животните, нито растенията, нито въздуха, нито живата, нито неживата материя или закони имат необходимости. А умението да се пише е далеч по-сложно от това да се чете. Всички имаме уши и очи, но не всички умеем да се изразяваме читаво. Не случайно е казано, че умния човек може да разбере и простия, но простия няма как да разбере умния. А да се извиня никога не е излишно. Въпрос на възпитание е когато разкривам някому, че е в заблуда, да подчертая, че му я разкривам не с цел да го нараня, а за негово добро.

Едно, че хората не знаят какво искат, второ, че няма начин всеки да получи каквото иска, трето, че ако всеки получи каквото иска, няма да е щастлив. mecho1, Брус Ли ли ти каза какво си е мислил, че да извеждаш от тях своите си представи? Защото, ако не е, то ни занимаваш с изопачена пропаганда на философско течение, което не е негово. Думите му за водата могат да бъдат съотнесени към много неща, но в крайна сметка опират до приложението им в онова изкуство с което се е занимавал - бойното. За да намлатиш някого често силите не ти стигат и затова трябва да ползваш неговите. Ако си як ще се счупиш, а ако си гъвкав като вода може да го засилиш така, че да изгуби равновесие, да нямаш поражения по тялото си, да го удариш откъдето не очаква. В бойните изкуства боецът се нагажда спрямо възможностите (формите) на противника си. Тъкмо в това откривам метафората с водата и купичката. Защото всеки боец е силен, колкото най-голямата му слабост и това е пътя той да бъде победен. Това е пътя и да цепиш дърва, да спечелиш нечия любов или да избереш на кой цвят да пресечеш светофара.

Извини ме, мнението, което ще изкажа си е абсолютно мое. Написаното от теб показва неумението да се изразяваш ясно и лаконично и лично аз го възприемам като досадно и философстване в лошия смисъл на думата. Сега ще опитам да преведа написаното от теб: Подрастващите имат екзистенциални въпроси. Отговарят им като разкриват причинно-следствените връзки. Смяташ, че поставянето на тези проблеми пред човек е добре да стане по-рано и приоритетно. После следват много "нещо", от рода, ако нещо съществува, ще научим нещо, а ако нещо не съществува ще научим пак нещо. Нещата взаимодействат с нещата. Нещата са съставни неща на други неща, които си взаимодействат наново с други неща. Считаш, че научните и теологични закони са плод на някаква необходимост, което само по себе си предполага висш разум, следователно е израз на субективните ти религиозни убеждения. Смяташ и че нуждата може да прекрати съществуването, т.е. волята е в основата на живота. Само за справка искам да вмъкна, че необходимостта е осъзната нужда, докато нуждата е първично усещане.

Признавам си, не съм прочел нищо от темата. Само искам да попитам все още ли е на мода хипотезата, че прабългарите са вярвали в Тангра и все още ли за доказателство се привежда символ върху 1 камък или са открили нещо ново. Защото, както четох преди време, по нашите земи има стотици, а може би и хиляди артефакти със свастики, но още никой не ни е изкарал будисти.

Ако разсъждавам с твоята логика, значи не може ей така Бог да се е пръкнал, както и живота на планетата, значи някой го е направил. И никой няма да те обвини, че ни убеждаваш в правотата си. Все пак ти не я подкрепяш по никакъв начин, а само констатираш, че не можеш да си представиш нещо, а друго ти изглежда глупаво, като започваш с това, че първо не знаеш за какво говориш, а после, че и трябва да не го знаеш или поне тройкаджията Митко.

А след тях да се разреши. Все пак 900 дена не стигат да ни оправят. Нужно е да ни таковат ежедневно, докато наглостта и издевателствата станат до степен да не им обръщаме внимание. Алва, какво ще кажеш за онези хора, болни от смъртоносни болести, които благодарение на спорта възвръщат силите на организма си и имунната им система преборват болестта?

Майката получила лична обида, защото има правила важащи за всички. Ами ако отсъствието от училище не е проблем за получаване на стипендия за отличен успех, тогава изобщо нужно ли е да ходим на училище? Нещата, както често се оказва, са преекспонирани едностранно и не са такива каквито изглеждат. Директора е предпочел да следва законовата уредба, за да предотврати варианта да минат след това инспектори и да търсят от учениците връщането на неправомерно раздадени им пари. Ученичката ще бъде компенсирана в крайна сметка с друга стипендия - http://newsbp.com/archives/477

Всъщност това е много хубава идея. Така германските бабички няма да се чувстват като принцеси на българското черноморие. Не, че имам нещо против германските бабички, но разликата в цените продава родните труд, земя и стоки на безценица, те биват купувани и биват третирани като за 5 пари не струващи. Нека заплатите са 1000 евро, а хляба да е 10 лева. От това няма да забогатеем, но ще защитим родината си от безогледното изкупуване и експлоатиране. На българите в Западна Европа се гледа като на втора ръка хора, защото са готови да работят най-мръсната работа на половин цена. Отделно англичани и други кокони идват за евтин секс и алкохол, които нежно наричат туризъм, и ги гледаме като височайши особи, само защото сме зависими за оцеляването си от техните пари. Пак казвам, от това няма да забогатеем, но с една тяхна заплата няма да може да се купят земите на едно цяло село. Тъжно ми е, че бедните хора продават строеното и гледането с десетилетия, не защото са мързеливи, а защото вътрешната ни конюнктура превръща всеки български гражданин напълно беззащитен към чуждоземните плевели. Много от нещата, които сме виждали в детството си и с които сме се гордели като българи нашите потомци ще знаят само от книжките и истории превръщащи се в легенди. Земята ни вече не е наша, но истинската загуба не се измерва с пари, защото цената за която я дарихме за физическото си оцеляване далеч няма да е онази с която можем да си я върнем. Съмнявам се войните умрели за тази земя да са си представяли, че ще дойдат днешните времена, когато мизерията да принуждава разпродаването на безценица на земята, телата и идеалите ни. Роби бяхме и роби останахме. Работим и печелим много, но не за себе си. Произвеждаме качествен и образован материал, но той не живее в България. България е казан с роби от който застаряващия и мързелив Запад бърка с черпака и влива свежа кръв за аристократичните си традиции да колонизира. Все едно е дали ще идват да ни вземат с корабите или ние ще отидем там по прясно асфалтирани шосета. И в двата случая избора не е доброволен, а остатъка от живота ни няма да бъде справедлив.

E това не е логика. По определение триъгълниците имат три ъгъла, но няма човешки закон, теорема или каквото и там доказано твърдение, че не може да съществуват богове. Е, аз отговарях на въпроса ти какви са причините за вярата в бог. А част от останалите ти въпроси бяха развенчани по своята погрешна постановка и не се почувствах задължен да им отговарям. 1. Ако някой има рационална причина да вярва, значи той не вярва. 2. Аз съм невярващ, за да престана да съм вярващ първо трябва да стана вярващ. Но вярата е опиат, който може да подобри живота на вярващите и истинският вярващ не би следвало никога да напусне ложето на своята вяра, така както изпитанията в живота не са повод за самоубийство. 1' Виж 1. 2' Вероятно има безброй неща, но ако знаех за съществуването на поне едно от тях, вече нямаше да съм невярващ. В заключение, когато един атеист като теб тръгне да доказва защо няма Бог, не съзнава, че това минава за аргумент единствено сред останалите атеисти. Така както Дева Мария явила се на козунак е причина за вяра сред вярващите и само сред вярващите.

Интересно, че вярата в крайна сметка има чисто рационални оправдания. Никой не вярва в бог с мисълта, че това ще го направи по-нещастен примерно. Вярата в бог в разнообразието от божества като цяло гарантира земни наслади като топлина, храна, секс, почит. Отделно това гарантира определена позиция в религиозното общество, статукво носещо му престиж. Даже не съм сигурен може ли някой да бъде религиозен/вярващ сам по себе си? Защото за целта вярващите се събират, синхронизират начина си на живот по празници, създават усещане за сигурност, за единомислие, сплотеност, все нужди тленни човешки. На втората крачка имаме заплахата от бог да бъдем наказани, ако не го слушаме, ако не жертваме скъпи нам неща. Нарочно няма да цитирам, защото не искам да се превръща в тема за безконечно разменяне на цитати. От това се облагодетелства църквата, институцията която организира религията в някакъв коловоз, който е удобен за по-лесното популяризиране на дадена религия и евентуално нейните идейни "рицари". Една от причината вярващите да са вярващи е, че вярата може да подобри качеството им на живот. Интересно ми е, че никой вярващ не допуска, че такова следствие можеше да има и ако не е бил вярващ. Наскоро прочетох нещо много интересно: Ако гледаш някой достатъчно дълго в очите, то можеш да се влюбиш в него. Това резонира с моето убеждение, че човек се привързва към всичко с което е прекарал достатъчно време. Да го наречем Стокхолмски синдром. Вижте как в БайБрадърови формати за един месец се влюбват и се сексят. Всеки обича да прави нещата, които достатъчно много е повторил - като четенето, ритането на топка във футбола, скоковете с парашут... Даже преситения от еднообразие, ако го оставиш малко "на сухо" и ще му се прииска още. Вярата несъмнено е възможност да скриеш своето невежество зад универсален Отговор. Редно е да се отбележи, че в днешното общество нивото на информираност и достъп до информация е чудовищно улеснено и поевтиняло, а с това имаме и паралелна статистика за пак чудовищен по размерите си атеизъм. Дали е съвпадение, не мисля. Значи вярата в богове е оправдана от житейски нужди. Това, обаче, по никакъв начин не подкрепя или отрича съществуването на бог. Нуждата от персонализиране на природните стихии и явления, в частност Слънцето, злото... е заложена в нас. Затова децата рисуват усмихнати слънца. Затова американците имаха нужда от Бин Ладен за да могат да имат какво да сочат, пред алтернативата да посочват парче земя. Затова имаме Сталин, имаме Хитлер и т.н. в историята си. Изглежда генетично имаме нужда от алфа, от водач, от централизиране на нашите емоции и разум. Затова и всеки опит за социално равенство е бил и ще остане просто утопия. И когато някой рационално разсъждава върху това, то той достига до извода, че предпоставките за вярата са налице от първите ни мигове на земята - с алфата баща, с образа на майката закрилник, с усещания за сигурност, ситост, топлина, удобство, обгрижвани и даром засипани с внимание. тази носталгия е преекспонирана в боговете, които обещават, че въпреки всичко и всеки може да ни се гарантира еди какво си, а над нас бди безкрайна мощ, която каквото и да се случи накрая ще ни възнагради за старанието ни. Та има ли някой, който би се отказал за това? Нима не прави и всеки разумен неверник същото? Пести пари днес, за да може да си купи нещо голямо след време. Има един много силен аргумент, който не мога да подмина, когато говоря за религията. Всяка от свещените книги е написана точно така, както ако аз бях решил да си направя култ, бих написал.

Аз употребявам "тея". Сега прочетох, че не е книжовна форма и ще се отуча (: ПП: Някакъв мелез между тези и тия ми изглежда.

А какъв дан към промяната на температурата оказват земетресенията. На няколко пъти четох, че те изместват земната ос. Земетресението в Чили (2010) е преместило оста със 7 см. От Суматра (2004 г.) - 6 см. От Япония - 10-15 см. http://www.mystics.eu/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/131-zemetreseneto-v-chili-skasi-denia-i-premesti-zemnata-os.html