tonkata3

И продължи си последното изречение, а? "Първопричината пак е Бог, макар човеците още да не са установили "косвената връзка" между следствието и тази Първопричина т.е. веригата от причини между следствие и Първопричина, с които си служим, за да обясним Божието действие в материалния свят. Така работи нашият разум чрез индукцията"! Само не разбрах, от нашето "незнание" например за закона за гравитацията, че - "гравитация няма" Май още преди да го "забележат", още повече преди да го формулират тая пуста гравитация все пак си е позволявала да съществува

Да, някои хора са имали и имат общение с Бога, споделят го, споделят какво е Божието присъствие в живота им, Божието присъствие в Творението и чрез Творението. Други пък, слушайки ги, решават да "пробват" - извървяват Пътя и установяват, че това наистина е така....Което доказва, че тази метафизична реалност съществува обективно Тази отговорност важи и за християнина. Обществената отговорност е доста повърхностна - опира САМО до санкция на външна проява, за да твърдим, че тя всъщност формира нравствеността. Още повече, че щем-не щем, тя ни се вменява чрез съответните органи - и на вас, и на нас. Християнинът пък си САМОВМЕНЯВА носене на отговорност И пред Бога, като си САМОВМЕНЯВА отговорност дори за мотивите, намеренията - санкция върху вътрешния живот. Не разбрах с какво вашата отговорност е "по-пълна", защото внъщност е доста елементарна за изпълнение - дотолкова, че, както споменах, не се покрива с нравствеността на една личност, заема даже доста малък дял...

О, съществуват значи, без дори ти субективно да си ги отразил? Че що изхождаш именно по този начин, отричайки опита на тези, които имат общение с Бога, които имат този опит и свидетелстват за него? Та би ли ми отговорил и ти на въпроса: "Не разбрах как се доказва, че нещата съществуват обективно или както и попитах "Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите"?

Как е претърпяло фиаско - появило се е друго учение, което отвежда човека до още по-висока нравствена висота и чистота, отколкото осъществяването на Христовото учение? Я дай пример.

Не, Вяра, не се има предвид бъдещето, живот в Царството Небесно - "а СЕГА остават тия три....": [13:13] А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. То и за какво пророчестване ще има нужда, когато "донейде" изчезне? Явно не се има предвид живота в Царството Небесно, а живота в Църквата Христова още тук на земята. Защото човек още тук на земята може да бъде част от Царството Небесно, нали така, да бъде едно с Бога? И колкото хората в Църквата Христова достигат все повече и повече съвършенства, то отпада необходимостта от пророчества и знание, които са само отчасти и "донейде". Явно даровете на Св.Дух се трансформират, според необходимостта, с времето, в други дарби и когато Църквата Христова преуспява в благодатта "остават тия три: вяра, надежда, любов"!Не че другите са напълно изчезнали, но постепенно, в хода на осъществяване на Църквата Христова като живот на членовете й, тези дарове намаляват, вече няма тази необходимост от тях - достатъчна е любовта, която да запленява, наставлява, утвърждава, мотивира....За мисионерстването сред езичници е било крайно необходими тези дарове на пророчестване, езици и пр., което е и тълкуванието на стиховете от ев.на св.ев.Марко, гл. 16:15. Вяра, как ще коментираш слизането на Божествения огън на Пасха, върху Божи гроб - засвидетелствано чудо от 2 век още до днес,непрекъсваемо.

Не разбрах как се доказва, че нещата съществуват обективно или както и попитах "Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите"? "Пълна отговорност" - пред кого?

Щом ги е назовал значи съществуват... субективно. Не разбрах как се доказва, че нещата съществуват обективно или както и попитах "Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите"? Пък като докажем съществуването им обективно, на материалните нещица, тогава вече може да коментираме реалността извън "обект-субект" и възможностите за нейното... обективизиране

Всяко нещо, което се "отразява" в човешкото съзнание има психическо измерение. Ама от това следва ли, че "отразяваното" не съществува извън "отразяващия го"? Говорим по принцип, индиректно и за идеята за Бога.... Всъщност какво искаш да кажеш - Бог да е обект, или обективен? Какво означава нещо да е "обект" за човека - да не е пречупено през субективното възприятие? Щото такова нещо няма - ако нещо не е отразено от човека, то за него то не съществува. А за да се каже, че за човек нещо "съществува", има го..., това означава, че човек го е "отразил", възприел го е като образ. Но пък ако тръгнем в посока да отричаме тогава съществуването на обекта извън образа в съзнанието на човека, то... явно нищо не съществува, даже и ние също...Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите

Има едно понятие, което се употребява по отношение на Бога и на човека - това е "руах" - духа на човека и Дух Божий. Това е Образа Божи у човека. На много места това понятие се превежда като "душа", както и "нефеш хайя", което е виталната душа на човека, която притежават и животните. Для обозначения человеческой души используется слово "руах", причем особенно часто при сопоставлении души людей и животных: "в Его руке душа всего живущего и дух всякой человеческой плоти" (Иов. 19, 10). Слово "руах" применимо только для обозначения духа человека и духа Божия. Единственное исключение встречается у Екклизиаста (3, 21), где, впрочем, слово "руах" употреблено в значении "дыхание". Слово Божие называет душою не только духовную природу человека, но и Бога: "Он тверд, - говорит Иов о Боге, - и кто отклонит Его? Он делает, чего хочет душа Его" (Иов. 23, 13). Псалмопевец же отмечает : "Господь испытывает праведного; а нечестивого и любящего насилие ненавидит душа Его" (Пс. 10, 5). Нелепо и кощунственно было бы, ссылаясь на то, что духовная природа человека и Бога обозначена одним и тем же словом, говорить о равенстве и идентичности духовной природы творения и его Творца. А относно подобието ще пейстна мой отговор от друг форум: Тъй че душевният човек е човекът, който единствено има "нефеш хайа" т.е. чувствена, плътска душа - "плътски човек", "плътска душа", човек, който следва само инстинктите си. Апостол Павел го определя като "душевен човек" /до Коринтяни [2:14] Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно/, живеещ като животните, водейки само плътски живот! Дух имаме всички, защото той е висшата част на душата ни, но дали ще му позволим да се изяви, дали душата си ще я устремим към Бога, към духовен живот, към ценностите духовни - тогава вече ставаме "духовния човек"! Затова се казва, че който иска да спаси душата си ще я загуби и който я загуби ще я спаси т.е. който загърби плътския живот, низшата част на душата си и даде превес на висшата част на душата си, устреми я към Бог и духовните ценности, той ще я спас. [9:24] Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.

св.ап.Павел до Коринтяните [13:8] Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

Здравей, Вяра. А ти как разпозна, че именно до Него си се доближила?

Ето как ще стигнем до единомислие, че тринитаризма и монотеизма са Библейски обосновани Защо го казвам - ами ти потвърди, че под "Яхве" се разбира, както Иисус Христос, Бог-Син, така и Бог-Отец - ти потвърди, че под Адонай се разбира Иисус Христос. А пък шема ни казва, че Адонай /Иисус Христос/ е ЕДИН, и това е Бог, който е един. От стиха в Битие, с чието тълкувание и ти се съгласи, има ДВАМА ЯХВЕ. Така казва Библията. И тя също така ни казва, че Яхве е един. Или Яхве не е име на Бога? Т.е. "каза Господ Господу моему.." е разговор между двамина Богове, нали така? Яхве говори с Адонай Как се оправяш ти с тези й две "противоречиви" твърдения? Как си обясняваш това, че хем имаме ДВАМА ЯХВЕ - два Бога, хем ЯХВЕ Е ЕДИН т.е. един Бог? Игнорираш единия Яхве, единия Бог? Удобно, но трябва да премахнем доста цитати, откъдето е видно, че те са поне два Бога, различни личности - да, но и двамата са Яхве т.е. Бог?

Тогава е възстановена Българската патриаршия 1953г. Аз поне не знам да са имали печат 927 г., за да бъде възстановен... Не говори така - то няма начин да не са правени компромиси, но не и че е агент. Интересно е, че точно тези, които са били агенти - 2-3, са били против избора му тогава, пък и след 1989 г. Много е лошо, че не са ги избрали, въпреки че явно са имали заслуги към властта. Сред доказателствата, че дядо Максим не е бил ченге е визитата му в САЩ и Канада през 1978 г., смята Методиев. Домакин му е дядо Симеон, който през 1986 г. оглавява новоучредената епархия в Западна Европа (м.г. Синодът създаде прецедент и го уволни, защото викарият му Тихон коленичи пред друговереца папа Бенедикт ХVI). В делегацията за САЩ през 1978 г. били още Панкратий (който бе оповестен като агент Бойко от комисията “Андреев” - бил е депутат във ВНС), Калиник Врачански, Филарет Видински, писарят на Синода Велянов и Тодор Събев(предполага се, че е бил агент Дамянов в ДС). Събев тогава е бил само преподавател в Духовната академия, а през 1979 г. става зам.-шеф на Световния съвет на църквите, за който ще разкажем по-късно. Когато се върнал от задграничната си визита, Максим дал отчет. А Панкратий, Калиник, Филарет и Събев отделно написали поверителен доклад до Любомир Попов, шеф на Комитета по църковни въпроси. В него имало критики към патриарха - например, че не казал в САЩ съгласуваното с руската църква. Това дава повод на ДС да обобщи, че Максим ходил неподготвен на срещи, както и че демонстративно скъсал снимката си със съветския посланик в Канада, разказа Методиев. От книгата на историка ще се оформи и по-плътен образ на дядо Максим. Излиза, че той е имал невероятно чувство за самосъхранение и е премислял всяко действие няколко стъпки напред. Например, когато кацнал в САЩ, наредил да му събират публикациите в българската емигрантска преса, че е комунист - целта била да ги използва в родината срещу натиска на БКП. Изводът на Методиев е, че Максим не е бил открит бунтар, но е въплъщавал бюрократична култура, която му е позволявала посвоему да проявява и характер. Показателна за това е и една среща в Драгалевския манастир с руския патриарх Пимен. На нея Варненският владика Йосиф разбунил духовете, като критикувал участието в икуменическото движение (за обединение на всички християнски църкви, въплътено в участие в Световния съвет на църквите (ССЦ). Въпреки забележката на руските гости обаче Максим не порицал владиката си, а само казал, че казаното от дядо Йосиф поразширило кръга на разговора. цитатът е оттук Тъй че ясно се вижда кой е разпространявал клеветите за патриарха - няколкото човека сред Синода, които наистина са били ДС сътрудници и които в началото на 90-те години разцепиха Църквата /което си беше организирано мероприятие от ДС/ и то прекраквайки да крещят, че той бил комунист и сътрудник на ДС. И кои огравиха антикомун.опозиция - именно ДС сътрудниците. Естествено, че предтавиха нещата пред народа като "борба за имоти" и пр., но всъщност това, което не успяха да направят през комунизма, за да не се злепоставят режима, то в "демокрацията" осъществиха плана си - да обезкървят и да спрат процеса на нарастване на авторитета й сред народа, защото в хаоса и липсата на коректив по-добре вилнеят долните страсти и манипулации. Православната църква обаче привлича основно вниманието на институциите, защото като най-голямо изповедание единствено може да представлява известна идеологическа заплаха за режима. Това важи особено за първата половина на 70-те години, когато държавата изпитва сериозни опасения от възраждащия се авторитет на Църквата. С контрола върху този процес са натоварени председателите на Комитета по изповеданията през този период – заемащият за кратко този пост Стойно Баръмов и наследилият го през 1978 г. Любомир Попов. В един анализ от 1974 г. Комитетът по изповеданията стига до изненадващата констатация за засилваща се финансова независимост на църквата: „Православната църква през последните години взе редица мерки да увеличи финансите… Държавната субсидия намали своя ангажиращ ефект, тъй като само за последните три години в бюджета на БПЦ са регистрирани излишъци до 900 000 лв. Направена през настоящата година ревизия на синода констатира съзнателно укриване на тези излишъци, за да се създадат спестявания и условия за натиск за ново издание на библията и ново ведомствено строителство. В последно време настойчиво се иска разрешение за ново строителство на стойност над 3 000 000 лв. и издаване на библията в огромен тираж.”[1] оттук

Та би ли го тълкувал ти как го разбираш този стих : 1 Коринтяни [15:29] Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?

Тогава би ли ми тълкувал този стих - кои са тези двама "Господ"/"Яхве"? Кои са тези двама Яхве, както са наречени в на оригиналния език на Ст.Завет? Оле, така е, Бог говори, но кой е този "някой", който има ОБЩ, СПОДЕЛЕН ОБРАЗ С БОГА /"наш"/? Е тъй де - че нали и аз това казвам - две различни личности са, както показва стиха по-горе, където един Яхве, праща друг Яхве...., и в същото време едно цяло според Второзаконие и т.нар. "шема" тези са ЕДНО ЯХВЕ. Съжалявам, но не мога да ти дам аналогия с нищо в света, защото това, за което говорим не принадлежи на този материален свят, не се вмества в него и са ни ограничени изразните средства, пък и образно не можем да си го представим - то вадхвърля нашия разум. По повод стиха от евангелието на св.ев.Йоан 17:22 - "едно" като общност и това личи от стихове: [17:10] И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. [17:11] Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. [17:12] Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. Призвани сме в благодатна общност, непрекъснато общение помежду си, така както са лицата на Св. Троица - тази общност на любовта, - трима, които са едно. Единство на любовта - първоизточник, на което е Св.Троица и ние сме призвани да бъдем една общност на любовта помежду си и с Бога, да не отпадне никой, да не "погине", както се казва в стиха.Но това можем да го постигнем с Божията помощ, както е видно. Ето и този стих, за който Глишев спомена - би ли го тълкувал и него: Псалом [109:1] Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. Psalm 110:1 Hebrew Study Bible (Apostolic / Interlinear) לְדָוִ֗ד מִ֫זְמֹ֥ור נְאֻ֤ם יְהוָ֨ה לַֽאדֹנִ֗י שֵׁ֥ב לִֽימִינִ֑י עַד־ אָשִׁ֥ית אֹ֝יְבֶ֗יךָ הֲדֹ֣ם לְרַגְלֶֽיךָ׃ KJV with Strong's Тук пък, на пук на шема - един Яхве, казва на Адонай, а? А са едно, според шема.

Eее, ама направи усилие все пак да вникнеш в това, което ти пиша. Ако си тук просто, за да се забавляваш... ок, но помислих, че сериозно питаш за библейските основания за тринитаризма и монотеизма. Затова и ти пейстнах тези стихове. Дадох ти библейските основания за това, макар че ти посочих само двете личности -само двете лица на Бога - за третото после...- това в подкрепа на тринитаризма; шемата в потвърждение на монотеизма т.е. тези двамина "Господ" все пак са едно. Та попитах те нещо в края на постинга ми - ще ми отговориш ли или имаш библейски контрааргументи на моите стихове?

Hebrew Transliteration Strong's English וַֽיהוָ֗ה Yah·weh 3068 the LORD הִמְטִ֧יר him·tir 4305 rained עַל־ al- 5921 on סְדֹ֛ם se·dom 5467 Sodom וְעַל־ ve·'al- 5921 and עֲמֹרָ֖ה a·mo·rah 6017 and Gomorrah גָּפְרִ֣ית ga·fe·rit 1614 brimstone וָאֵ֑שׁ va·'esh; 784 and fire מֵאֵ֥ת me·'et 853 יְהוָ֖ה Yah·weh 3068 the LORD מִן־ min- 4480 out הַשָּׁמָֽיִם׃ ha·sha·ma·yim. 8064 of heaven Genesis 19:24 וַֽיהוָ֗ה הִמְטִ֧יר עַל־ סְדֹ֛ם וְעַל־ עֲמֹרָ֖ה גָּפְרִ֣ית וָאֵ֑שׁ מֵאֵ֥ת יְהוָ֖ה מִן־ הַשָּׁמָֽיִם׃ Ок, да го разгледаме на български този стих: Битие 19:24וТогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето.... Та двамина са "Господ" в случая, нали така - единия Господ праща другия Господ...? Другаде, откъдето се извежда, че имаме Бог в две лица, това е: [1:26] След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ Пък имайки предвид Второзаконие 6:4 „Слушай | Шема Израил: | Исраел Господ | Адонай Бог твой, | Елохену Господ | Адонай е един!” | ехад Тези двамина явно са едно До тук нещо против?

Ок, да го разгледаме на български: [19:24] Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето.... Та двамина са "Господ" в случая, нали така - единия Господ праща другия Господ...? Другаде, откъдето се извежда, че имаме Бог в две лица, това е: [1:26] След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ Пък имайки предвид Второзаконие 6:4 „Слушай | Шема Израил: | Исраел Господ | Адонай Бог твой, | Елохену Господ | Адонай е един!” | ехад Тези двамина явно са едно До тук нещо против? п.п. Мога ли да те помоля да продължим в другата тема "Един ли е....", защото тук друго се обсъжда

Да започнем с това: до тук поне двамина, нали?

Извинявай, но може ли да те помоля, за по-голяма прегледност да отговориш върху моя постинг - моите въпроси в цитат, отдолу отговора ти... на абзаци, както съм ги отделила аз. Моля, защото много от въпросите ми останаха без отговор

Ахам, и как се поражда една мисъл - причина? А се проявява като биохим.процес - това не го оспорвам. Но мисълта ми е - как се поражда - причината биохимична ли е? Ако мисълта има за своя причина пак биохим. процес - това означава, че нещо като отговорност няма, защото... всъщност какво зависи от волята на човека, щом всичко опира до биохимична причина. Нали така? Защото, кое ще е това автономно нещо, което да контролираме и да няма за причина биохим. процес? Оправдахме убийците и пр., защото там където няма избор, а само биохимия, там няма вина, няма отговорност. Значи такова нещо като любов, саможертва,патриотизъм, вяра - всичко това са физиологични процеси в организма ни? И всъщност духовни изверги няма - просто на физиологично ниво има нещо сбъркано в тях.... Т.е. нравственост не съществува, само физиология, нали правилно те разбрах? Има и достатъчно книги и статии, които не я определят като бъг и то съвсем научни при това. Тъй че това не е аргумент. Тъй де - и къде го механизма на еволюцията щом оцеляват и вредните, както и полезните? Къде го този естествен отбор, а? Явно, че няма такова нещо като естествен отбор. Щом изключенията са част от правилото.... На кое полезно вродено качество е бъг религията? опа, морални? цивилизовани? т.е. хора, които имат определени физиологични процеси непротичащи като при неморалните и нецивилизованите? Няма морал, има физиология и биохимия. Такива оценки като "морално" и "неморално" са измислица, нали така? Освен пък като "морално" да се определя това, което е полезно и тогава изречението звучи "..... полезни и... хора". Моралът не произтичо от природата. Там няма морално и неморално, такова има при избор, а не при детерминираността в природата. Тъй че изключихме морала и от природата т.е. и физиология, биохимия и пр. И откъде е все пак морала - щом не е от религията, не е от природата..... Как се "следват" ценности при положение, че всичко и физиология и биохимия? И извън нея няма нищо? Как има ценност - ценност е духовна категория, в света на детерминизма /да не се повтарям -физиол.биох.../, в материалния свят няма ценност и неценост. Там един процес или се случва или не се случва, има си механизъм, по който се случва... какви ценности тук? Какъв избор? Защото ценност, за да има предполага се избор от цяла съвкупност неща да отделиш нещо като преимуществено ЖЕЛАНО и като цел.

При всички случай не ги прави атеисти, нали така? Явно те не виждат антагонизъм в това да бъдат научни изследователи, специалисти и същевременно да приемат съществуването на Създателя - пък било то и като деисти. Пък и примера е показателен, когато ми се издига лозунг от рода на това, че религиозните били някакви повърхностни, нерешителни хора, едва ли не - паразити, глупаци и пр. Винаги ми е било интересно, когато студенти или току-що завършили,или някакви си никому неизвестни редови кабинетни научни работници, докоснали се до науката т.е. просто подвизаващи се в тази сфера, изхранващи се с това, и започнат да говорят от името на цялата наука въобще. И да смятат, че науката се явава като Пенкилер по отношение на извличане знания за материалния свят и духовната реалност при положение, че методите за двете сфери на познание въобще не съвпадат. УИЛЯМ БРАГ, Нобелов лауреат за физика„От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161).

Първото беше вярно. И кое е нещото, което ти дава такава самоувереност, че дори и Дякона Левски би ти завидял: "Чуй мамо как затръбява този глас за кървав бой. Но Вишний нек ни защищава Както прави всегда Той" Това четиристишие е негово - записано е в тефтерчето му. Та ето това е един неуверен в себе си човек - да видим самоуверените, на какво се базира вашата самоувереност.

Еее, това е несериозно, даже няма да го коментирам