tonkata3

Много точно казано

Да, това е част от доктрините на Ню ейдж движението, тъй че като цяло може да се нарече така, макар че към Ню ейдж класифицират и Либералното протестанство, харизматичните "църкви", християнска наука и пр ....

О, да, именно атеистични - това че се споменава Бог, не ги прави теистични! Това, че материалистите не споменават в изложението на своя мироглед, понятието Бог, това не означава, че не са религиозни -о, напротив - те обожествяват материята. И по същата логика тези култове са атеистични, макар че си играят с понятието "Бог", но смисъла който влагат ...съвпада с този на материалистите. Онтологично различие между Бог и материята за тях не съществува - това е идея взета от източния пантеистичен монизъм. Ето две изказвания на двама идеолози на Ню ейдж: Джейн Робъртс "Той не е индивид, а форма на енергия... психическа пирамида от взаимно свързано, вечно нарастващо съзнание, което твори едновременно и мигновено вселени и индивиди, на които е дадено чрез дара на личния живот времетраене, психика, вяра, вечна стойност... Тази абсолютна вечнонарастваща мигновена психическа ФОРМА, която вие, ако предпочитате, можете да наречете Бог, е толкова сигурна в своето съществуване, че може постоянно да се саморазрушава и самоизгражда". Бенджамин Крийм "В известен смисъл такова нещо като Бог не съществува. А в друг смисъл няма нищо друго, освен Бог. Само Бог съществува, всичко е Бог. И понеже всичко е Бог, няма никакъв Бог". Туй за тази синкретична волнодумна шльокавица - Ню ейдж. Доста е "свободно" наистина - от към разум, оргиналност и логически подредена и добре аргументирана систематизация на учението. Бърка ти в очите Иисус, нали? Е, що - нали сте му имитатори в Ню ейдж.. не ви ли се получава? Разбирам ви и ви съчувствам. Остава ви волнодумството - е, в това сте нанедминати.... говорите, говорите, красиви приказчици за наивници... Но някак си делата Му не може да ги пресъздадете...., но го принизявате на вашия аршин да пасва... Което не ви е във възможностите - делата Му - остава ви само да ги отречате.

Ню Ейдж движението е общ мироглед - това е езичество представено под вид дори и на "християнство", или "неутралитет".... Този мироглед създава секти. В общи линии това са култове, в които религиозността не е застъпена, те са арелигиозни, макар че лексиката им не го издава, но като се вникне в смисъла, който влагат в съответните понятия, по-скоро са атеистични... Това са култове най-вече с политически, икономически амбиции или просто финансови, добре завоалирани зад разни изповедни идеали от рода на "природосъобразен начин на живот", "познание", "здраве", "просперитет", "екология"..... А че това не са религиозни учения- факт е, че те се преливат едно в друго, обменят "учители", "курсове" и пр. т.е. няма стройна вероизповедна система, затова се и класифицират най-общо - "Ню ейдж движение"! Кое дете не обича дъвките, залъгалките? Това са култове добре ползващи най-съвременни средства за психическо въздействие, те подпомагат човек да си създаде свои илюзорен свят, където проблемите му са "решени", където проблемите не са у него самия, защото той не е грешен, той не греши...., но всички други са му виновни.....и едно бягство от действителността е чудесното лекарство. Т.е. това са наркотици с действие на психическо ниво. И са агресивни - те минават под булото на някаква научност, знание, Бог е метод, средство, просто ключа към бараката... и с тези финни методи проникват в съзнанието на човека, без той да подозира, че е обект на промяна на личността. Та нима някой предполага, че получавайки покана за курс за себереализация, за здравна практика, метод..... подозира къде го въввличат? Агресията е финна - тя е на психическо ниво. "Създай проблем-предложи решение"! Св. Игнатий Брянчанинов Тщеславието се стреми преждевременно към духовни състояния, на които човек още не е способен поради нечистотата си, и понеже не достига истината, той си съчинява мечти.

Е, да, и имай предвид, че това го казва "бивш" католик

Имам предвид съвестта ти - защо те изобличава, нали ти сам си решаваш?

За каква вина говориш - нали ти си решаваш?

Да, въпрос на вяра Ето така вярата "създават" реалностите - сетивни или духовни.

А ти защо смяташ, че умът не се лъже и за инфото от сетивата? Инфото от сетивата се обработва от същия този ум подвластен на фантазни реалности - е, кое ти дава увереност, че умът ти дава представа, че извън сетивата, това което им въздейства наистина съществува, а не е измама на ума?

О, да бе, затова действа съвестта като външен на нас коректор... така сме си я измислили така Но да - идеята за Бог е априорна! Ако идеите в ума са наша фантазия, то ти имаш същия ум и отрицанието също се свежда до фантазия - УМЪТ НА ВСИЧКИ НИ Е ЕДНАКЪВ. Нито ученият, нито ти - боравите с някакъв друг ум.

О, ти какво?? Отричаш всичко извън сетивността и като такова всичко друго е просто фантазия на ума? Брей, че тази сетинвност не се ли ОБМИСЛЯ ОТ СЪЩИЯ ТОЗИ ИЗМАМЕН И ФАНТАЗЕН УМ или учения борави с друг ум?

Ами духовната реалност ако е наще творение, то тя не е реалност извън нас самите т.е. ти пак я отричаш Ако е така, то тя е притежание на всекиго... ама явно не всеки проявява фантазия.... Тъй че Бог не е творение на нас самите, нито дявола.

Има разлика между "знание" и "познание" - познанието е живот, съпреживяването на...Знанието е по-скоро опосредствано, то е знание само за явяващото ни се, а не познание на онтологичната същност на обекта. И като такова, то е относително, временно, променящо се... Всъщност аз вярвам на учените, тези които не откриват Бог като обект никъде в емпиричния, сетивния свят! Това отговаря на християнската представа за Бога - Бог е дух. Тези учени все пак са и религиозни. И именно като такива те знаят, че методът е различен - едно е да подходиш към обектите в емпиричния свят, методът за духовния свят е друг - опитност, преживяване, потапяне в тази реалност, която не може да бъде обект на едно емпирично изследване. Това обаче не я прави по-малко реална от другата - едната е достъпна на сетивата, другата на духа човешки. Да вярваш без лично да изследваш? Кое -чудото ли? И коя е науката, която изследва чудесата? Всъщност в науката вярват в чудеса - ти нима си изследвал пъропоявата на живота, на света... не вярвам обаче да си останал напълно хладнокръвен откъмто отговор за себе си И кое в науките лично си изследвал - или просто вярваш на учените? Та за света - имах предвид тези ти думи: Имах предвид учените, които придобиват авторитет, благодарение на доказани, неопровержими твърдения, а не на вяра По този повод ти зададох въпроса - все пак основата на научното познание се гради на вярата... например вярата, че света все пак съществува и сетивата ни не ни заблуждават Тъй че вярата е фундамент и в науката!

О, не, аз не отричам мистичния опит извън Християнството- защо не?! Ти беше този, който подражателно се съгласи, че духовната реалност не съществува, че тя е приказка за деца.... Но признавайки духовната реалност аз не мога да приема, че всяка мистика е равноценна, тъй като духовната реалност винаги е била двояка - среща с Бога, или среща с противника му. Здрава и болна мистика

Няма токова нещо - която и вяра да е: религиозна или атеистична, все се аргументира. Всъщност, да ти кажа честно, при атеистите не съм много сигурна... те невярват по принцип т.е. тяхната вяра е отрицание просто.. тъй че.., кое е униженост на разумната човека природа?! П.П. по повод последният ти постинг - кое твърдение е неопровержимо - че светът съществува и не е илюзия? я да чуем....

"Твърде много хора отричат своеобразното качество на дух. опит и го свеждат изцяло към душевния опит, към предмета на психологията. Но възраженията против възможностите и съществуването на дух.опит винаги са основани на факта, че той липсва у ония, които го отричат. От това, че някому, пък било и по-голяма част от човестветото, са недостъпни качествата на дух.опит, съвсем не следва, че такъв опит няма и не е възможен. Границите на съзнанието у който и да е човек не му дават право да утвърждава тия граници за всички хора, да ги принуждава на ограниченост. Че Х или Y не са добили никога мистичен опит, доказва само ограничения опит на тия хора, но не им дава права да отричат мистичния опит у други хора. Истинският, последователно-безграничен емпиризъм не дава право д асе поставят граници на опита. Ако нещо не ми се разкрива в житейския опит, съвсем не значи, че то не се разкрива на други. По-голяма скромност, повече съзнание за границите на собствената природа, а не на човешката природа въобще, е необходимо условие за познание, тъкмо това е "знаещо /учено/незнание". А всъщност хората с ограничен опит се гордеят със своята ограниченост и я превръщат в норма. Възниква тирания на "средно-нормалното съзнание", чиито граници се отъждествяват с границите на човешката природа въобще. "Средно-нормалното" съзнание в наше време отрича духовния опит, отрича възможностите на чувесното, отрича всяка мистика. "Средно-нормалното съзнание" е съзнание на природния човек, изтъкване на природния свят като единствено реален и отрицание на духовния човек, духовния свят, духовния опит. То е еснафско съзнание за света, сомодоволство и самоувереност, самоусещане, че владееш положението в тоя свят. Съществуването на дух.опит и разкриващият се в него духовен свят се изявяват тъкмо пред ония, които го притежават. Които нямат дух.опит или не са се възвисили още до осъзнаването му в себе си, нямат думата тук. Подобаващо е да говориш единствено за нещо, което знаеш, а не което не знаеш. Позитивизмът въздига незнанието в принцип на познанието и утвърждава, че предимство в познанието имат ония, които са лишени от духовен опит." Николай Бердяев из "Философия на свободния дух".

Относно тези ти думи: Така е, но рано или късно на детето се казва, че приказката не е реалност. Мен ме изумява как възрастни хора разказват насериозно приказки и не си дават сметка за това. Ако знаеха, че разказват приказка, добре, но да разказваш приказка със сериозен тон е нелепо.

е, нее, нали средното ниво е еталон? Не може така..... Всичко друго трябва да се отрече... посредствеността е най-безопасна - "аз" се губи, ставаме част от "средностатичстическа стадна единица", която утвърждава - "не на различните, щом при нас го няма, то не съществува"!

1. Колко пророци, в чийто ръце е и смъртта и живота знаеш? И какво е пророкувал? 2. Я да чуем гений-атеист - име. 3. Това, което е светиня за теб - нима ти не го браниш със зъби и нокти? Майка ти например? Или ти доставя удоволствие гаврата с името й например? Или клеветите казани "от нейно име"? 4. "Добро" и "зло" са нравствени категории неизменни във времето - от време оно съвестта ни вменява като дълг "Следвай "добро"! т.е. Нравственият закон е вроден, изконен, непроменим. Да, променя се съдържанието на отделните ценности в категория "добро", но съвестта неизменно ни вменява като дълг "доброто" и съответно ни мотивира или санкционира всеки наш волеви акт - "Следвай "добро"! Явно това насочва, че място за избор няма - нравсвения закон ни се вменява повсеместно, той е вроден. Ако не беше така, то интересно защо има "вина", "гузна съвест" след като всичко е просто субективно, субективен избор...Да, СЪДЪРЖАНИЕТО, разбирането за това какво е "добро" и "зло" се променя през вековете, но... "доброто" се утвърждава като ЦЕННОСТ, ЧИЯТО ЛИПСВА ни вменява мотив и желание да се "запълни"! Някой да чувства липсата на "зло"? Да се чувства удоволестворен от наличието на "зло" в живота му - на омраза, болест, бедност....Ако просто беше "различна същност", то бихме се чувствали достатъчни, удоволетворени, в пълнотта, когато изобилства и "зло" в живота ни... Но желанието ни утвърждава да се стремим към "добро" - то ни прави завършени,пълноценни.... "Зло" е липса, затова и нравствения закон ни мотивира в следването на "добро" - те не са равноценни, равностойни, просто различни същности. Човек е или нравсвен или БЕЗ_нравствен! 5. Църквата и Бог утвърждава, че съществува обективно "добро" и обективно "зло". На тази база се формира и правото ни да създаваме, браним - обществения морал. Ако ли не - то чудно защо да утвърждаваме правото на насилие на нашето разбиране за "добро" и "зло" върху други членове от обществото. Нали всички сме богове - защо се критикуваме, дори и тук, едни други и сочим "това е лошо", "онова е за насърчение...".... Ако сме последователни ще трябва да бъдем докрай либерални. Ако нашето разбиране по даден въпрос смятаме, че е правилното, то .... ще проверим това като си представим, че то стане всеобщ закон и преценим последиците от това. Е, бъдете последователни в това "относителност" на "добро" и "зло" - превърнете го във всеобщ закон, всеобщо право.... Допада ли ви? Истинна ли е тази формулировка?

Е, ако някой е беден откъм реалности не се приема за еталон - това е вашият опит, споделяте го - ок! Той дори да е и средностатистически, то и посредствеността е средностатистическо достояние.Откога на средностатистическия индивид са присъщи откривателството, новаторството, духовния образец, нравствен такъв.... Но по върховете доста брули... от къмто средното ниво

Разбира се, защото вие раздавате парите и сте само разход, нали? Ама се посбийвате за "авторско право върху..." - алтруисти! Факт е, че доста от новите "религиозни учения" /секти/ подемат като лозунги неща, които вълнуват съвремениците - въпрос на маркетинг. Естествено е да възникнат с авангард от лозунги за "природосъобразен начин на живот", "екозащита", "усъвършенстване на съзнанието и ... пр".... И все пак това са култове, не религия - преклонението е пред гуруто, неговата воля, личност и в такъв култ мястото на Бог не е дори на втори план, щото Той дори е "нищото"! Но важното е че гуруто е нещото т.е. ВСИЧКОТО. например тези и това: тук Та така се стимулира записването и участието в безконечни курсове срещу съответна такса. Няма лошо, който иска - има право на избор, разбира се. Но интересно защо се преливат така тези учения, та става обмен на "учители", "семинари" и пр. Всъщност по какво се различават едни от други - нали са различни учения? Или ученията са само - "за всички пътници да има влак", после "спирките" как дойдат....

Така може да си повтаряме до безкрайност, но аз все така не намирам нищо общо между "Триадата" на Платон и християнската св.Троица! ето и тук прегледах Дай някакъв онлайн-източник все пак, а? Освен Щайнер и тям подобни "учени", май никой не намира сходство

... във връзка с адаптирането на християнската теология към образованият езически елит Така както "Отче наш" и с мисионерска цел - Св.Писание се привежда на достъпен до съответната аудитория език. "Отче наш" от ескимосите не звучи "насъщният ни хляб", а "насъщната ни риба" например. Това да не би да е плагиатство? Но ние с теб, мисля, спорихме не за заемки на понятия, а за заемки на идеи. Относно заемки на понятия - за това няма спор - така е, споменах го и аз в по-горните си постинги! Има си и чисто христ. понятия, те пък за заемки за други..., но когато говорим за плагиатство - трябва да имаме предвид заемки на идеи, учение.... П.П. Та относно Логоса - къде видя там Тринитризъм и Св.Троица в елинизма, монотеизъм?

Не, не е божествен принцип, а личност, второто лице на Св.Троица

О, и за тях Логосът е Бог или просто Демиург? Шото в християнството Логосът/Словото не е божествен принцип, тъй че за какво взаимстване иде реч?