tonkata3

1. "Личност" - кое ни прави личности, въпреки че сме и материя - АМИ ДУХЪТ ни! 2. Да опишем Бог, който е дух: ами значи всички характеристики на духа. На какво е носител духът ни: разум; творчество; нравственост; воля; свобода; определяне на ценности, стремеж към обладаването на ценностите; чувства, самоопределение, самосъзнание... 3. Къде са границите на духа /не свързан с материята - както при човека/? Ти кажи - има ли такива? Даже духът на човека преодолява ограниченията на материята, на тялото, а какво остава за Бог, който е просто Дух - какви ограничения може да има? П.П. за аналогия служи човека, но само за АНАЛОГИЯ - човека е личност, но личност материална т.е. съчетание на дух и материя. Бог не е материален. Самата дума "Бог" /мисля от славянски/ - този, който притежава пълнота, всичко, няма недоимък на нещо - "бог_ат". За разлика от "у_бог_ия" - бедния, който има недостатък на... т.е. Бог е само един, наличието на втори отрича въобще и двамата да са богове - всеки по нещо се различава от други, за да са двама, трима и пр. Значи нито един няма пълнота, цялостност, за да бъде наречен "бог"! А дали материята съществува вечно - може, ако тя е бог. Тя Бог ли е?

И защо пък "създател" да е ТЕХНИЧЕСКИ термин? За Бог, който е дух и е личност това е нещо съвсем естествено - да е Творец. Проблема идва оттам, че ти не приемаш Бог за личност /източните учения/ - за личността е характерно да твори, да екстериоризира своя духовен свят. Твоята представа за две начала "Абсолют" /който не е личност/ и материя - въобще изключва наличието на ТВОРЕЦ И ТВОРЕНИЕ! Обаче Абсолюта пък не е Бог, щом дели битие...нещо няма, не му достига... Виж кой в света около нас Твори - съзнателно, целенасочено... - ЧОВЕКА! Ако Вселената за теб е сътворена /т.е. не е хаос, случайности., а е "космос"/, то това може да е дело само на Личност. Между Абсолюта и материята /както изповядват източните учения/ няма никаква връзка - и двете са затворени монади. Но Абсолюта /който не е личност/ не е Бог, защото Бог, само ако е личност, е и Творец и Промислител - действаща причина в света! При дуализма /две начала/ автоматично изключваш наличието на Бог, защото Бог, който "дели битие" не е всъщност Бог т.е. той не е в пълнотата си, има нещо, което го ограничава като битие, защото то е това, което той няма - имаме два Бога /всеки с непълно битие т.е нито един не е бог/! Дуализма не решава въпроса за Творчеството, а напротив - създава и други нерешими проблеми!

Твърдението, че Бог създава Творението си от "нищото" означава, че: 1. света не е част от Неговата субстанция, а създаден от безформена материя - от "нищо"; 2. още означава, че материята подлежи на изменение- има начало, значи има и край, има промяна...; 3. материята не съдържа източника на своето съществуване и е зависима от причината за съществуванието си; тя има битие /на творение/ , същност, когато е "свързана" с източника си; 4. още - материята е създадена заедно с времето - изменя се и се наблюдава като "съществуване" или прекратяване на съществуването - "несъществуване"; "съществува" нещо, което се проявава във времето- може да съществува или не нещото материално, а Бог има битие т.е. извън времето е, за Него не би трябвало да се говори като "съществуващ" или "несъществуващ", Той е вечен, Той има битие, същност! В света има битие само това, което е свързано с източника си - с Бог т.е. отговарящо на предназначението си. Когато съществуващото промени предназначението си то минава от битие в небитие, макар да съществува, да се "проявява" във времето, да се наблюдава! В света на материята има съществуване в несъществуването: може би за аналог да се посочи "злото" - то няма отделно съществувание, "злото" е СЪСТОЯНИЕ, а не някаква отделна същност. Това не е онтологична повреда, а феноменален образ на творението. Пребъдването в това състояние - "зло" е съществуване в несъществуването. "Злото" е липсата на "добро" - то-"злото" съществува, но няма отделна същност! Та затова мисля, не е редно да се препокриват двете понятия "битие" и "съществуване"!

Мдаа, ти "затвори темата"

Както се казва - науката изчиства понятието за "Бог" от суверия, предразсъдъци, езически представи - това се отбелязва като "напредък на науката за сметка на религията"! Да, това е така, но по отношение на погрешните понятия за Бог в езическите религии, които мистифицират природата, природни и др. явления! Науката и религията си имат своя собствена област и това, което се приема като "науката все повече стеснява областта на религията, следователно някога ще дойде момент, когато ще узнае всичко и същ.на религия ще се обезсмисли" - твръде погрешно и повърхностно оптимистично! Науката и религията е нормално да уточняват своите области, да ги актуализират докато се "изчистят" и хармонизират - не е редно да се приема този процес като "напредък... за сметка..."! Един учен/не се сещам кой точно/ беше казал: "Противоречие между наука и религия съществува в главата на тези, които не разбират нито от едното, нито от другото" - солидаризирам се с този извод

АЗ ПЪК МОЖЕ ЛИ ДА ПОПИТАМ В ТОЗИ ФОРУМ ВЪОБЩЕ ИМА ЛИ ПРАВИЛА И РЕД СЛЕД КАТО ЕДИН МОДЕРАТОР СИ ПОЗВОЛЯВА ВЕЧЕ НЕ ПРОСТО ВЕДНЪЖ ИЛИ ДВА ПЪТИ, А СЪВСЕМ ЗАКОНОМЕРНО ДА ОБСЪЖДА ЛИЧНОСТТА НА НЯКОЙ ПОТРЕБИТЕЛ ПОСТОЯННО???? Трябва ли да пейстна тук всичките й постинги наведнъж, за да се ИЗЯСНИ ДАЛИ ТОВА ПОВЕДЕНИЕ Е НОРМАЛНО ТУК ИЛИ НЕ? ТОЗИ ФОРУМ ДА НЕ Е СОБСТВЕНОСТ НА ТОЗИ МОДЕРАТОР, ТА СИ ПОЗВОЛЯВА ПОДОБНИ ВОЛНОСТИ ДОРИ ДА ОПРЕДЕЛЯ КОЙ ДА ПИШЕ И КОЙ НЕ СПРЯМО СВОЕТО ТЕСНОГЪРДИЕ И ОГРАНИЧЕНОСТ УМСТВЕНА И ДУШЕВНА? Въобще защо не се изисква за модераторство ДОКУМЕНТ ЗА ПСИХИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ? Даже си позволява да ЛЪЖЕ НАГЛО, ЧЕ СЪМ МАНИПУЛИРАЛА НЯКОГО НА ЛИЧНИ - АЛЬООО, АКО СЕ ЧУВСТВАШ ПРЕНЕБРЕГНАТА ПОНЕЖЕ НИ ВЕДНЪЖ НЕ СЪМ ТИ ПИСАЛА НА ЛИЧНИ - СОРИ, НЕ СЪМ МАМА! Ако на някой съм писала на лични, ОТ КОЕТО ТОЙ СЕ Е ПОЧУВСТВАЛ МАНИПУЛИРАН НЕКА ГО ПОСОЧЕ В ТЕМАТА! Егати форума - ТОВА ТУК Е ЗАБАВАЧНИЦА С ГОЛЕМИ ПРЕТЕНЦИИ!!!! Разгеле сега като НАРУШИХ ВСИЧКИ ПРАВИЛА С ТОЗИ МИ ПОСТИНГ НАДЯВАМ СЕ НЯКОЙ ВСЕ ПАК ДА ВЗЕМЕ ОТНОШЕНИЕ - та макар и да е, ЗА ДА МИ БЪДЕ РАЗМАХАН ПРЪСТ!

Ако обичаш не разводнявай темата като я отклоняваш към креационизма и религията!!!!. Не подвеждай манипулируемо, че ВИНАГИ, КОГАТО се критикува ЕТ е от позицията на КРЕАЦИОНИЗМА! Аз не споделям Креационизма като идеология - не споделям напъните да се замести науката с религията /такъв е православния подход към науката/, но в ЕТ не одобрявам СМЕСВАНЕТО НА НАУКА С МЕТАФИЗИКА! Напротив - за хиляден път да кажа, че еволюционната теория е съвместима с религиозната ми вяра - хайде сега да не ти тълкувам Битие или по-точно да ти дам тълкувание на Битие ОЩЕ ПРЕДИ ДА СЕ ПОЯВИ ЕТ и с изненада ще установиш историята на Сътворението е пресъздаване на ЕТ /фактите в нея/, но в друг аспект. Даже тук в темата някъде го бях дала. Това, че оспорвам ЕТ в някой части, не означава, че я отричам - ОТРИЧАМ МЕТАФИЗИКАТА И МАНИПУЛИРАНЕТО на хипотезни допущения представени като факти едва ли не; срещу стремежа да се превърне не просто в научна теория, а в МИРОГЛЕДНА СИСТЕМА чрез "дописването" й с информация надхвърляща не просто нейната област на обхват, а и на НАУКАТА ВЪОБЩЕ!

Относно фактора "време" - това дето "Всичко се знае за Буда" - сведенията за Буда в писмен вид се появяват няколко века след неговата смърт. Информацията за живота на Иисус /евангелията/ - първото е близо петнадесет години след смъртта Му. Кое те кара да подлаш на съмнение историческата информация за Иисус - понеже надхвърля като образ, личност, живот и пр. ТЕЗИ НА КОЯТО И ДА Е ДРУГА ЛИЧНОСТ? И защо обяснението пък непременно да поражда отрицание - нима именно тази Негова изключителност и недостожимист от всеки друг човек /независимо колко и високи са неговите нравствени качества, учение и пр./ не доказва това, че той не е нито просто Учител, нито Мъдрец просветен, нито Светец...., нито просто Пророк..... Той е изключителен, неповторим - и по тази причина несводим до какъвто и да е човек независимо от това, на какъв пиедестал може да бъде поставен от хората, обществото, последователите ..... Доста едностранчиво и манипулативно е да го свеждаме до ниво, което очевадно показва липсата на логика в такъв подход - ниво, което изобличава нашата цел в ПРИСТРАСТНОСТ и целенасочена манипулативност!

Недопустим език за един потребител - какво да кажем за МОДЕРАТОР??? Все пак поне не успя да се самонадскочиш. 1. Относно "твърдение номер едно на Тонката" - такова нещо не съм твърдяла - я пак прочети какво съм написала! 2. Къде съм казала, че ИИСУС СЕ Е РОДИЛ вследствие на партеногенеза???? 3. Като казваш, че не знам какво е фалсификация - що не взема да ти припомня за кого се отнася това твърдение: ето твоя постинг Смех, смех, смех, ако ще да пейстнеш тук цялата книга на Попър 4. Оф, пък второто изречение тук също е своеобразен бисер - ЕТ е в полето на науката физика Значи, да знаеш: под "физичен свят" се разбира едно, пък "област на науката физика" нещо съвсем друго, макар науката физика също да се отнася до разглеждането на физ.свят, но не го изчерпва, нито претендира за подобна всеобхватност; нито изчерпва и обезсмисля областите на другите науки - просто различен поглед към физ.свят и различна методология като подход към съответната "част" от физ.свят! От тази гледна точка науката биология се вписва с предмет част от физ.свят, нооооо да кажеш, че тя се покрива с предмета на науката физика и даже е част от този предмет Тези две науки си кореспондират, но не се обхващат, покриват и пр. А че биологията си позволява да преминава в областта на метафизиката - да, защото си позволява да се занимава с "първата причина", с феномена "живот" - с причината за появата му..... и всички "факти", които явно тя самата засвидетелства, че не просто няма как да се проверят, А НЯМА НАЧИН ТОВА ДА СТАНЕ НЯКОГА /освен с машина на времето/ - всички те са от сферата на мистиката Прекалено много допущения на чудеса има в нея - "вероятно-.....", "може би...", "сигурно.....".... Относно това, което казваш: Хм, за първи път чувам, че закона на наследствеността е... хипотеза Това е факт - той би могъл да се фалсифицира,да! Това не съм го оспорвала никога - закона за наследствеността! Той се наблюдава и днес - доказва се чрез емпиричен опит и наблюдение, а не е допущение от рода на "преди милионииииии, милионииииии /колко ти дойде на ум като число, но да е така по-впечатляващо/ "вероятно...", "може би....", или направо нагло "...е..." т.е. всичко, което надхвърля областта на науката - ето това подлага на съмнение ЕТ като научна и което естествено не може да се фалсифицира! Ествественият ОТБОР /не "подбор"/ - той също е факт - не хипотеза, ама нейсе! Организмите, чийто фенотип им позволява да са по-адаптирани имат по-голям шанс да оцеляват и да предадат гените си в следващо поколение т.е. нищо тук не изключва вероятността тези организми, с по-неблагоприятен спрямо средата фенотип също да имат поколение и пр. Да, може да не е многобройно т.е. техния генотип постепенно да намалява като честота, но в даден момент на променя на средата може да се окаже, че именно той /генотипа на тези болни, дребни.... - че то "дребни" даже е преимущество при някой видове , "наранени" не е удачен пример в случая - какво общо с "наследствеността"???/ позволява по-добра приспособимост и той да се наложи като по-голяма честота в популацията..... Те така ти го обяснява науката биология! Т.е. това, което предлагаш като емпирично наблюдение- не може да фалсифицира "естествения отбор", щото чрез един емпиричен факт не можеш да фалсифицираш друг пак приет за факт т.е. емпирично НАБЛЮДАВАН вече! Всъщност те това е смешката - това, което би трябвало да фалсифицира един "факт" в ЕТ, всъщност си се наблюдава т.е. това, че се наблюдава би трябвало да отхвърли като истинен този факт, обаче - нееее, противоречивото си се включва като нещо съвсем ... логично Отреченото пак си остава истинно. Е, ако изчистим ЕТ от тези противоречия - какво ли би останало? Това, което в нея наистина е "научно" - но какъв процент от нея? Сигурно много малък! Относно емпиричното доказателство, което предлагаш, че ако се наблюдава би фалсифицирало /айде пак "хипотеза" - че то цялата ЕТ си стана една голяма ХИПОТЕЗКА , а има претенцията да е "теория"/ ИЗМЕНЧИВОСТТА - моля, наблюдава си се - знаеш колко днешни видове не са мръднали еволюционно от най-древни времена до днес - скорпионите например. Нима биологията не допуска, че са факт видове, които за стотици хиляди години назад /доказано чрез фосили - без промяна на наследствените белези/ не са претърпели никакви генетични изменения и са в същия вид и днес. Значи чрез едно ТВЪРДЕНИЕ на ЕТ не можеш да фалсифицираш друго - това е нон-сенс!

Кореспондира, разбира се - именно в оная си част, когато НАДСКАЧА ПОЛЕТО НА НАУКАТА и навлиза в областта на метафизиката - А ТОВА ГО ИМА В ЕТ. Тя си е даже доста метафизична, макар че се опитвате да забулите това с едни нищо не значещи фрази като "бъдещето ще покаже, някога като се разбере..." - ми оставете го за някога това дето го допълвате с МЕТАФИЗИКА, за да няма спорове! Споровете ни са именно срещу тези твърдения в нея, КОЙТО НЕ СА НАУЧНИ, НО СЕ ДОБАВЯТ, за да се гради мироглед - т.е. ОПИТВАТ СЕ ДА ИЗЧЕРПЯТ И ОБЛАСТТА НА МЕТАФИЗИКАТА, като я включват в научната уж теория! А доколко е научна и как да се отдели научното от метафизичното в нея - значи да се върнем на изискването тази теория да се фалсифицира - ТЯ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ФАЛСИФИЦИРА? Естествено, че не, защото в голямата си част е МЕТАФИЗИКА, НАДХВЪРЛЯЩА ОБЛАСТТА НА емпиричната, природната наука, каквато претендира да е

Дори това "чернобял" говори за априори дадените ни нравствени категории "добро" и "зло"! Това не е някаква трета нравствена категория освен опит да се замаже различието между тях, а всъщност, за да установиш нещо като "черно_бяло" трябва да имаш представа за това кое е "черно" и кое "бяло" - все пак в "чернобялото" участват ДВА ЦВЯТА "черен и бял" Двете нравствени категории "добро" и "зло" са ни даден априори и в резултат на социална и културна среда, семейно възпитание и пр. се "попълват" като съдържание ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ /именно, че са общочовешки - това подтвърждава техния надсубективен произход!/ като "любов", "свобода", "живот", "знание" и пр. Средата не ги създава тези две нравствени категории, а САМО ЗАПЪЛВА СЪДЪРЖАНИЕТО на ценностите от категория "добро" и поради това именно тяхното съдържание се мени в зависимост от епохата, средата.... Но ценностите са едни и същи, категориите са едни и същи "добро" и "зло"! Но критерия за тяхното ОФОРМЯНЕ КАТО СЪДЪРЖАНИЕ /например съдържанието на ценността "свобода"/ е влиянието на средата, активния СУБЕКТИВЕН подход на личността към това влияние, в процеса на възпитание и пр. Ценностите в нравствената категория "добро" са общочовешки т.е. надсубективни, но когато личността ги осъзнание и приеме и за свои те стават субективни - личността ги интериоризира, приема ги за иманентни! Приети като такива те биват твърдо заявявани от нравствения дълг за задължителни!

Естественият нравствен закон -“закона, написан в сърцата” /той е непроменим, вроден - има "добро", има и "зло"/ е присъщ на човека - “езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното: те, без да имат закон, сами на себе си са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелства и мислите им една друга се обвиняват или се оправдават”/Римл.2:14-15/. Хераклит Еефески:”Всички човешки закони се подхранват от единствения божествен закон” Той се основава върху вродения нравствен стремеж у нас за откриване на ценностите -"добро"/ценностите - духовни и материални/ и "зло" /тяхната липса, загуба.../, което се постига чрез оценяване на действителността и нас самите /постъпки, мисли.../ . Това е присъщо на човешкия дух - "ценността" е негов продукт, защото в материалния свят и при еволюцията в органичния свят няма такава категория "ценност" - ценността е резултат на вроден стремеж към търсачество и оценка, и дава насока, цел на духа - към овладяване на ценностите, достигане до висшето благо -тяхното притежание! В материалния свят властва закона на необходимостта, няма избор, преценка, стремеж и цел и пр. - това, което е свойствено на духа човешки и е негов плод! Та "добро" и "зло" не са субективни категории, а са вродени в духовната природа на човека! Даже самите ценности духовни са общочовешки, но съдържанието в тях е субективно ако е плод само на субективен критерий! п.п.внимавай как се изразяваш

Злото /духовното/ е СЪСТОЯНИЕ!!!!! Под "обхваща" /предполагам, че не искаш да кажеш "подвластно му е" - злото Му е подвластно, но това не означава, че се включва в "Бог"!/ - искаш да кажеш, да е част от Него???? Е, няма такова нещо като топло-хладност или добро-зло - такова състояние няма "или", "или"! "Доброто" това са всички духовни ценности, които личността припознава като такива и се стреми да ги придобие - "Зло" /нравствено/ е за нея липсата на тези желани ценности. Оттук Бог не може да съчетава в себе си едновременно НАЛИЧИЕТО И ОТСЪСТВИЕТО НА ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ, както и у човека, или у ангела - въобще в личността! Нравственото състояние на Творението /човека или ангела станал "дявол"/ е въпрос на избор, на самоопределение. Та състоянието на Творението, което се определя като резултат от самоопределението и е "зло" не е по вина на Твореца, както и самоопределението към "добро" също е резултат от избора на личността /човек или ангел/! Сътворената "Личност" не е нещо завършено - тя непрекъснато се себеактуализира, непрекъснато прави избор - надгражда или изпада в регрес... усъвършенства се или не.... Човека като Творение онтологично е завършен, съвършен, но понеже човека е и личност - Бог му дава възможност да участва в изграждането си - въпрос на избор на състояние: или устремено към Бога и в процес на нравствено усъвършенстване, или обратното!

"Злото" е духовно състояние на Творението /понеже сега обсъждаме не физ.зло, което също се появява в следствие на дух.зло/ - та аз пък питам теб - Къде пише в Библията, че Бог е създал Сатаната? /забележи - "Сатаната", "дявола".... т.е. "злото"/

Значи смисъла, доколкото те разбрах, на прераждането е да живеем, да се връщаме към живот. Добре, но пък после казваш, че смисъла да живеем е в прераждането - ако няма прераждане живота няма смисъл Последно кое на кое е смисъл, а кое е смисъла на другото? Какво разбираш под "развитие", ако не осъществяване на потенциала заложен в нас - това означава пък, че ние при всяко ново прераждане не почваме отначало, а на база предишна степен на развитие/на база натрупан опит/. Във връзка с това да те питам - прераждането може ли да бъде в тяло на животно или нещо друго различно от човека? /те тогава става интересно това "развитие" / Хм, казваш "човека е личност, когато има тяло" - ами да ти кажа, човек без тяло няма т.е. "човек" това е единството на душа и тяло! Тъй че човека ПЪК ДА СТАНЕ ЛИЧНОСТ вече е нещо ... трето явно, но не трето като част от човешката природа, а като СЪСТОЯНИЕ на човешката природа /т.е. състояние на "душа и тяло" т.е. състояние на "човека"/

Това питам - какво е "Нирвана"? Нима при Нирвана личността на човека продължава да съществува?

И какво тогава представлява "края на преражданията"? И какъв е смисъла на прераждането - говориш за "развитие" /в по-горния постинг доколкото си спомням/, а как има "развитие" без надграждане на опит? Носител на личността е духът на човека т.е. не виталната част на душата, а същинското "АЗ", там където се обединяват тялото и душата и образуват личността, това е ядрото на душата, човека! Вярно, че за да се прояви духа, за да се осъществи личността е необходимо и тялото и душата и те заедно оформят личността! Тъй че "преселването" в друго тяло - вече не може да е същата личност - а друга личност /ако въобще допуснем преселване, прераждане и п р./, защото тялото вече е друго, а то е фактора, който "ражда" личността съвместно с душата.

Че тези твои "любимци" тук са започнали от "невинните" - Блаватска, Щайнер, Рьорих, Мулдашев, Ошо, Шри -ненамти кой си и пр. Ей така, от любопитство се почва Въобще все от сорта Ню-ейдж или "Епохата на водолея", когато всеки ще си се подвизава в собствен свят и в собствените си фантазии, ще говори уж познат език, с подменено семантично съдържание в понятията т.е. само той ще си се разбира ... и така, мъка.

Антропософия - защо питаш?

Моля, за източник за датиране на книгата - ама да не е кабалистки. т.е. теософски.

Така е - това учение е при католиците!

ха, оригинално

Опс, извинявай! Източник да посочиш, върху който се гради това ти твърдение?

Като виждам как си подредил годините: 1800-1850 предполагам, че имаш предвид "след Р.Хр". Обаче ние говорим за времето преди и по време на проповедническата дейност на Иисус

А нима края на преражданията не е смърт на личността? Какъв е смисъла като нищо не надграждаш от прераждане в прераждане /никакъв "опит" не трупаш - какво от останалите ти животи си носиш в новия, че даже се налага да се ходи на някакви медиуми да ти кажат какъв си бил ...бля,бля,бля...какъв е смисъла/ - нима преражданията не са една непрекъсната верига от живот-смърт, живот-смърт..... и? Теософията се гради върху интуицията - т.е. без рационална основа интуицията си е баш фантазия