vvarbanov

Безсилието на фактите Наскоро политолозите започват да откриват една човешка склонност, дълбоко разколебаваща вярата в силата на информацията. А тя е следната: фактите не притежават силата непременно да променят нашето мислене. Понякога точно обратно. В една поредица от изследвания, проведени през 2005 и 2006 г., изследователи от Университета Мичиган са открили, че когато на зле информирани хора, особено такива със силни политически пристрастия, бъдат предоставени коректните факти в новинарски статии, те рядко променят разбиранията си. Всъщност нерядко те стават още по-упорити в убежденията си. Фактите, оказва се, не са непременно лечение за погрешна информация. Подобно на недостатъчно силните антибиотици, понякога фактите могат дори да засилят убежденията, породени от погрешна информация. Това не предвещава нищо добро за демокрацията, защото повечето гласоподаватели – хората, вземащи решенията относно начина, по който бива управлявана страната им – не са просто празни листове. Те имат собствени убеждения и набор от факти, твърдо установени в умовете им. Проблемът се състои в това, че понякога нещата, в които те вярват, са обективно, проверимо погрешни. А когато им бъде предоставена правилна информация, тези хора реагират доста по-различно от онези, които са просто неинформирани. Вместо да променят разбиранията си в съгласие с коригираната информация, те се окопават още по-дълбоко в разбиранията си. „Основната идея е, че за вас е абсолютна заплаха да признаете, че може и да грешите“, казва политологът Брендан Найън, водещият изследовател в Мичиган. Феноменът – известен под името „обратен огън“ – е „естествен защитен механизъм, предназначен да се избегне състоянието на познавателен дисонанс“. Тези открития дават основания за подновяването на един стар спор, отнасящ се до политическото невежество на американските граждани по някои по-общи въпроси като например взаимодействието между човешката природа и нашите демократични идеали. Повечето от нас биха искали да вярват, че собствените ни мнения са се оформили в продължение на дълго време чрез внимателно, рационално разглеждане на факти и идеи, и че следователно решенията, вземани въз основа на тези мнения, са основателни и интелигентни. В действителност ние често основаваме мненията си на онова, което вярваме, и което може да се намира в много неудобно положение спрямо фактите. И вместо фактите да диктуват вярванията ни, често вярванията ни диктуват кои факти ще изберем да приемем. Вярванията могат да ни накарат да изкривим фактите по такъв начин, че те да съответстват по-добре на предварителните ни представи. И, което е най-лошо от всичко, те могат да ни накарат да приемаме безкритично лоша информация, просто защото тя засилва собствените ни вярвания. Това подсилване ни кара да се чувстваме още по-уверени, че имаме право, и още по-малко склонни да приемаме нова информация. А след това ние гласуваме. Този ефект само се засилва от информационното претоварване, което предлага – заедно с безпрецедентното количество добра информация – безкрайно много слухове, погрешни информации и съмнителни интерпретации на истината. С други думи, още никога не е било толкова лесно да грешим, и същевременно да се чувстваме толкова сигурни в собствената правота. Взето само по себе си, това може би не е чак такъв проблем: хората, не познаващи фактите, могат да предпочетат просто да не гласуват. Вместо това обаче се оказва, че зле информираните хора често са ония, които притежават най-силни политически убеждения. . Може би още по смущаващо е това, че ония, които са най-сигурни, че имат право, са по правило хората, знаещи най-малко по въпроса. Изследванията на други учени отбелязват подобни феномени по въпроси на образованието, реформата на здравеопазването, имиграцията, насърчителната политика, контролът над притежаването на оръжия и други въпроси, които обикновено предизвикват силно полярни мнения. Куклински нарича този вид отговор синдромът-„Аз знам, че имам право“, и го смята за „потенциално гигантски проблем“ в една демократична система. „Това означава не само, че повечето хора ще се противопоставят на коригирането на фактическите си убеждения“, пише той, „но и че именно хората, които най-силно се нуждаят от корекции, ще ги направят с най-малка вероятност“. Но какво всъщност става? Как е възможно да грешим толкова тежко, и същевременно да сме така уверени, че имаме право? По правило хората инстинктивно търсят последователност. Налице е значителен обем от психологически изследвания, показващи, че хората са склонни да интерпретират информацията винаги с оглед на предварително съществуващите си убеждения. Ако ние вярваме нещо относно света, много вероятно е, че пасивно ще приемаме като истина всяка информация, която потвърждава вярванията ни, и активно ще отхвърляме информацията, която не го прави. Този феномен е известен под името „мотивирано разсъждаване“. Независимо от това дали информацията е правилна, ние можем да я приемем като факт, като потвърждение на собствените си вярвания. Това ни прави по-уверени в убежденията си и още по-малко склонни да приемаме факти, които не се съгласуват с тях. Нови изследвания, публикувани миналия месец в списанието Political Behavior, дават основания да се смята, че щом само веднъж тези факти – или „факти“ – биват интернализирани, те стават много трудни за променяне. В 2005 г., сред все по-рязкото настояване за по-добра проверка на фактите, представяни от медиите около войната в Ирак, Найън и един друг негов колега от Мичиган са измислили експеримент, при който на участниците се предлагат фабрикувани новинарски статии, всяка от които съдържа доказуемо фалшиви, но въпреки това широко разпространени твърдения, правени от някакви политически фигури: че в Ирак са открити оръжия за масово унищожение (такива нямаше), че данъчните намаления на Буш са увеличили правителствените постъпления (постъпленията всъщност спаднаха) и че администрацията на Буш е наложила тотална забрана върху изследванията на стволови клетки (всъщност бяха съкратени само някои правителствени програми). Найън е включил на края на всяка статия по едно ясно и директно опровержение, а след това е измерил реакциите на участниците, за да провери дали опровержението функционира. В повечето случаи това не става. Участниците, които се самоопределяли като консервативни, са изразили дори още по-силна вяра в наличието на оръжия за масово унищожение и повишаването на правителствени постъпления чрез намаляването на данъците, отколкото преди да прочетат корекцията. При тези два въпроса, колкото по-силни са убежденията на участниците – един фактор, известен под името очебийност – толкова по-силна е съпротивата им срещу фактите. Ефектът е малко по-различен сред ония, които се идентифицират като либерали: когато прочитат опроверженията по въпроса за стволовите клетки, те не се съпротивяват, но все пак предпочитат да игнорират неудобния за убежденията им факт, че ограниченията, наложени от администрацията на Буш, не са били тотални. Все още не е съвсем ясно какво точно предизвиква това поведение – причините могат да варират от проста защитна реакция до усилена мисловна работа в защита на предварителните убеждения – но, както сухо се изразява Найън „трудно е човек да бъде оптимист по въпроса за проверката на фактите“. Би било успокоително, ако можехме да мислим, че политолозите и психолозите са изнамерили някакъв способ за противопоставяне на този проблем, но за съжаление за това е още много рано. Упоритостта на политически мотивираните неразбирания все още е една много нова изследователска област. „Всичко е все още във въздуха“, казва Найън. Но изследователите работят по това. Една от възможните посоки може би е свързана със самоуважението. Найън е работил по едно изследване, чрез което се показва, че хората, на които е било зададено упражнение, повишаващо самоуважението им, са били по-склонни да приемат нова информация, отколкото ония, които не са. С други думи, ако имате добро усещане за самите себе си, ще се вслушвате, а ако се чувствате неуверени или заплашени – няма. Колкото по-заплашени се чувстват хората, толкова по-малко вероятно е да се вслушват в мнения, различни от собствените си – и толкова по-лесно е да бъдат контролирани. Има и случаи, в които директността функционира. Изследването на Куклински за социалните помощи показва, че хората наистина могат да променят разбиранията си, ако бъдат „улучени между очите“ с директно представени, обективни факти, които противоречат на предварителните им идеи. Изследването на Куклински обаче включва ситуация, при която участниците получават информацията в директна комуникация с изследователите. Когато Найън се опитал да предостави корекцията по начин, по-близък до реалността, под формата на новинарска статия, се получил обратен ефект. Дори и ако хората приемат новата информация, тя може да не се задържи в паметта им в дългосрочен план, или просто може и да няма никакъв ефект върху мненията им. В едно изследване от 2007 г. двама калифорнийски учени се опитват да установят дали даването на коректна информация относно броя на имигрантите сред населението на САЩ ще промени убежденията им относно имиграцията. Отговорът е ясно НЕ. И ако вие се придържате към идеята, че решението се състои в повече образование и по-високо ниво на политическа информираност сред избирателите – да, това е добро начало, но то все още не е решение. Както показва едно изследване от 2006 г., политически изкушените мислители се оказали дори още по-малко отворени за нова информация, отколкото по-неизкушените. Тези хора може и да имат право в 90 процента от случаите, но самоувереността им прави почти невъзможно коригирането на мненията им в останалите 10 процента, където те грешат. В един идеален свят гражданите може би ще бъдат в състояние да упражняват постоянна бдителност, проверявайки както информацията, която получават, така и начина, по който мозъците им я преработват. Но справянето с новините изисква време и усилия, а непрекъснатото себе-съмнение, както показват философите от векове насам, може да бъде много изтощително. Нашите мозъци са устроени така, че да избират познавателни съкращения – подразбиране, интуиция и т. н. – за да се избегне именно този вид неудобство, когато се опитваме да се справяме с ежедневния наплив от информация. Без тези съкращения ние не можем да свършим почти нищо. За съжаление обаче, чрез тях ние ставаме лесна жертва на политически предразсъдъци. http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_331.html http://glasove.com/categories/analizi/news/bezsilieto-na-faktite

Християнската вяра е запазила българския народ от заличаване и погубване по време на турското робство.Силната привързаност към православието е обединявала и подтиквала българите да се борят против поробителя.Тази вяра е била толкова силна, че понякога дори пред заплахата от смърт не е била търгувана за исляма.Сега в България няма такова противопоставяне на религиите.Те не се преследват , не се упражнява насилие при избора им.Вече не е нужно строго придържане на индивидите към една религия. Не може да се каже че някоя от двете религии, християнство и ислям е по добра, те имат много последователи.Веднъж обаче приели една от тях, въпреки че вече няма необходимост, хората се придържат към първоначалния си избор.Прави впечатление, че въпреки по големите знания и информация която имат, те пак не искат да си сменят вярванията.Сега религиозните нагласи са твърде слаби в по голямата част от населението, но пак липсва желание за променя.Защо хората не искат да си сменят религията? п.п.Като гледам и в другите държави не горят от желание да си търгуват религиите една за друга.

Че то е ясно и без английските учени.Този който има голям задник няма да търчи насам-натам , ами ще седне на него, щото му е трудно да го мъкне.Така ще бъде принуден да развие ценното качество мързел, което се знае, че помага при мисленето.

Колекционирането на монети, ще те накара да потърсиш информация за тяхната история.Така ще започнеш да придобиваш знания и точно това е най хубавото.Самото изучаване което съпровожда колекционирането носи удоволствие .На монетите има надписи и цифри,опитвай се да ги разчетеш.Като ги напишеш в гугъл ,ще разбереш коя държава е отсякла монетата, дали е в обръщение и др.Монетите и банкнотите се държат в класьори защото не трябва да се чукат и нараняват.На този линк може да намериш класьори и други нумизматични пособия.Вземи си нещо по евтино .https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8 В България има закон според който можеш свободно да колекционираш машинно сечени монети.По нататък ще си избереш тема по която да колекционираш ,но то всичко се събира защото излишните монети може да обмениш с други колекционери за нещо което те интересува.В нета има онлайн каталози по които може да се ориентираш какви монети са секли държавите тяхната рядкост. http://colnect.com/bg/coins/list/year/2018

Руснаците отмъстиха жестоко за убития пилот на сваления от турците самолет. http://www.blitz.bg/news/article/377343

България не сече монети защото няма необходимост, стигат и византийските.Пък и най много търгува с Византия.Нещо такова май съм чел.Имаме обаче много български имитации на Манул I, Исак II и Алексий I.Сякаш най често се срещат златните монети(хиперперон) на Йоан III Дука Ватаци.Те масово са обрязвани, скоро четох една хипотеза че по тоя начин са изравнявани с варненския стандарт.Изглежда са получавани нормални златни монети и тук са обрязвани.Защото бях намерил находка от 200 монети заедно с изрезките.Собственика на монетите ги беше редуцирал. За Армения и Грузия сигурно има изследвания, но не не зная нищо за тях. За да се докаже тази хипотеза трябва доста добре да се познава монетосеченето на много държави.Но ,аз скептичен към нея. Нещо интересно свързано със златото в Рим и Византия.Първите сенатори като посланици са носили златни пръстени които са получили от държавата с тях са я представлявали.В частния си живот те са носили железни пръстени.Правото да носят златни пръстени jus annuli aurei или jus annulorum , е привилегия няколко века на сенатори и магистрати .Другите са използвали железни.Магистратите и управителите са можели да награждават с привилегията да носи златен пръстен някои отличили се граждани.Тиберий е издал закон според който златен пръстен може да носят само свободни граждани(ingenuus) чиито бащи и дядовци са имали имот от 400 000 сестерции .Ал.Север и Аврелиан са дали правото да носят златен пръстен на всички войници.Едва Юстиниан предоставя това право на всички граждани на империята. Не зная дали тази привилегия не е в резултат от законите против разкоша( Sumptuariae ) , но носенето на златен пръстен е определяло статуса на римския гражданин.

Първия български владетел отсякъл монети с лъв е цар Йоан Шишман (1371-1395) , той сече медни посребрени монети(аспри) с изправен на задните си крака лъв.Льовенталера е отсечен след него.От античността до наши дни се среща изобразен (в различни пози) лъв по монетите.Не вярвам, че всички са гледали един от друг.Просто това се харесва защото е символ на власт, храброст и мощ.В българската хералдика изправен лъв е изобразен в гербовника на лорд Маршал от 1295г. "

Сега се запознах с тази част от историята на Армения.Ашот II Железни(914-928) изгонил мюсулманските мародери разоряващи страната.Това е добър период, но въпреки че преживява възход ,тя е феодално раздробена.Конфликтите отслабват страната, тя се цепи през 963 и 978, че и 987 на две или три царства и през 1021 г.Василий II присъединява арменското царство към Византия. Имаме един къс период от 100 години и той не е целия разцвет, има възстановяване сетне делене и то не остава време кога да секат златни монети.Разцвета не е кой знай какъв и то къс.

Много дълга статия, не можах да се концентрирам.И то е защото по принцип не съм съгласен с тази хипотеза.Фаворитизира се златната монета.Докъдето държавата може да наложи властта си до там контролира монетосеченето.Останалите не се съобразяват.Византия сече малко сребърни монети, повече бронзови и златни .Не са редки случаите когато някои номинали монети добиват голяма популярност.Такива са тетрадрахмите на Ал. Македонски, римския денар,венецианския матапан,Талера на Мария Тереза, византийския солид и други.Някои от тях като тетрадрахмите и талера продължават да се секат посмъртно.Тия монети са извоювали авторитет и населението им има голямо доверие.Една от причините съседните държави да не секат златни монети е че населението е свикнало с утвърдена валута и нови, къси серии не биха имали успех.Второ икономиките им са слаби и търговията им не изпитва необходимост от собствено златно монетосечене.Добрите гравьори на печати не се създават за един ден когато затрябват.Това е майсторство, трябва време, приемственост.Монетарите не скитат свободно в търсене на работа те са били закрепостени към монетния двор.За това варварските имитации нямат качествени изображения, те са по схематични и с грешки в легендите.Византия е губила, битки и войни,но победителите и не са бързали да секат златни монети, въпреки че никой не е можел да ги спре.Кой би забранил на Атила да сече златни монети?Не може да е съществувало такова римско право, което е спазвано и от независимите владетели.

Каква файда да си безсмъртен като нямаш безкрайна памет, където да надграждаш знания?Само едно голо безсмъртие не си струва.

Може би виетнамците консумират най сурово месото. https://youtu.be/UBAu4jj0ae0

Всички консумираме сурово месо, луканките и суджуците какво са? Пак всички са яли кървавица в която има кръв.Изпържена кръвта става по вкусна.

Вярно е , че понякога пиша глупости, но ако гонеха за това ти пък въобще нямаше да можеш да пишеш във форума.

Според сводката на Мин.Оброны РФ, у ИДИЛ в Сирия 698 щаба, 140 Администрации, 527 завода за проивзодство на експлозиви и бомби.За по малко от месец всичко това беше унищожено от руските бомбардировки.Казват ,че такава точност се постига защото руските ракети и бомби имат вграден щаб на ИДИЛ ,където паднат там е завода и щаба.

Руснаците казват "Хубавото място празно не остава".Те ни оставиха в лапите на американците.Дали ще могат да ни простят,че отново сме против тях и пак да ни освободят някой ден?

Зависи кой ще те освободи!

Случая с Георги Атанасов се чепка по методите от комунизма.Тогава така се установяваше дали баща му е бил кулак, дядо му пада ли малко фашага и въобще какъв работническо-селски произход има за да може да го назначим за българин примерно.Сега обаче трябва да се съобразяваме с правилата на демокрацията .Щом на г-н Атанасов баща му е бил българин на нас се пада тази половина, която е с ясно изразена мъжка част от кръста надолу.За майка му която не е българка остава другата половина с главата, с която за съжаление е измислил компютъра.За това някои хора колкото и да го дърпат за уя и да доказват, че човека пърди като българин ,компютъра при подялбата остава на майка му.До 1990 година можеше да се гордеем че Георги Атанасов е българин, но изтървахме социализма, а с него загубихме и компютъра.Пак трябва да сме доволни , че Стефка Костадинова не отиде да се състезава за друга държава, каквито предложения имаше.Защото тогава рекорда и щеше да се брои за някоя друга държава.Значи, ако Бербатов играе в Манчестър Юнайтед, гола който вкара не се брои за българския отбор.Даже целия английски отбор да е съставен от българи, пак Англия ще се класира за световното и те ще се фукат.В нашия случай американците печелят нобеловата купа за компютъра, щото Георги Атанасов играе за тях.Чувството е като да умре чичо ти в Америка, но не можеш да се радваш, защото не те споменава в завещанието си.

Факти- макти ,за това дадох абсурдни примери.Всеки престъпник може да се гордее ,че е българин.Самото събиране на тия факти(някои манипулирани) в списък показва, че целта му е да помпа и надува самочувствието .Може да се радваме на постиженията на Стефка, когато се състезава.След това това става статистика, факти, рекорди и отива в историята.Радвам се че песента на Валя Балканска лети в космоса.Не защото е българска, а защото ще свърши работа,като представи нашата цивилизация. Това дето българската армия е удържала победи е история, сега е нула.Ако започне война, ще обясняваме на противника колко сме били силни и страшни ли?В живота най важното е "сега", никой не признава минали успехи.Никой в Европа не зачита миналото величие.Вече няколко пъти споменавам, че гордостта е грях, простотия, тъпанарщина, липса на обноски и култура. За нуждите на социализма беше необходимо да се променят някои морални ценности.Предателството от грях и позор, беше издигнато в добродетел.Така "да сигнализираш" стана морално и ценно качество.Трябваше да се гордеем с млеконадоя, петилетките, съветската армия и въобще с целия социализъм.Та веднъж установени моралните ценности трудно се променят в хората.Освен това подтикването към гордост не спира защото някой все още има далавера от това.Такива данни, факти и историята трябва да се учат и това се прави.Това че някой неграмотен не ги знае си е за негова сметка.Сега при толкова много леснодостъпна информация, глупостта и простотията са въпрос на избор. Няма нужда да се повдига самочувствието точно на тия хора, защото ги подтиква към извършване на нарушения и престъпления, към които по начало имат склонност.

С данъкоплатците никой не се гордее.Едно стадо учени харчи парите, но един става лауреат и с него се гордеят. Трябва ли въобще да се гордеем?Гордостта е един от седемте смъртни гряха.Гордеят се сноби, нещастници и тъпанари с новите си гащи.Гордостта предполага че се гордееш пред някого.С кого и какво ще си мерим?И ако имаме по малко поводи за гордост от англичаните, ще трябва да се срамуваме ли?Всеки който иска може да подскача на един крак и самичък да си припяваш "аз съм българин и Джон Атанасов дето измисли компютъра е българин, ние сме великиии.......".Или да се качи на високо, на Айфеловата кула и да се провикнеш -Какво знаете вий бееее, аз съм българин ,като Стефка Костадиновааааа, която подскочи най високоооо...."И серийният убиец има пълно право да се гордее, че е българин, и кво' праим?Мога ли да се гордея че комшията ми е милионер?Или че дядо ми е известен професор, пък аз съм с осми клас?Може значи да се гордеем , че сме имали велики владетели, ами заради слабите царе и за загубените битки,ще се срамуваме ли реципрочно и честно.Тия списъци са величайши глупости и тъпанарщина. п.п.Американското тайно оръжие, може би е от рода на конспиративните теории.

В САЩ има много българи които допринасят с данъците си за развитието на науката и откритията на нобеловите лауреати.

Под "горните постижения" имам предвид тия на американските нобелови лауреати.

Никой не отрича постиженията на човечеството, никой не проявява нихилизъм. Ето един прекрасен пример да разбереш , че не сме нихилисти.Преди се гордеехме с великия съветЦки съюз, сега трябва да се надуваме с новите ни съюзници от НАТО.Това е цитат от Форбс за бюджетите на първите 22 училища, на всички сумите са над 1 милиард долара. Харвард: $36 млрд Тексас: $25 млрд Йель: $24 млрд Стандфорд: $22 млрд Бюджет РФ за образование: $13 млрд Интересен е и броя на учените и лауреатите по страни." В Мире сейчас 244 Нобелевских ученых — на почти 7млн научных сотрудников. Из них работают в США — 159 чел., больше 65%! Дальше, с громадным отрывом идут Англия (17 лауреатов, в т.ч. Гейм и Новоселов из СССР), Германия и Япония — по 14, Швейцария — 8, Франция — 7, Израиль — 5. Япония особенно интересна. Впервые Нобелевскую премию японскому ученому дали в 1949-м, до 1999 г. японцы получили 5 премий (ученые СССР — 10), а с 2000 г. — 16 (В РФ после 2000 г. получены 2 премии — ак. Алферов и Гинзбург). Американците основно са преселници от Европа, сред тях има много българи и ние с право можем да се гордеем с горните постижения.

Великата шаячна правда!

!Ние сме толкова много дето вземаме под 300 лева, че не виждам кога ще ми дойде и на мене реда да открадна нещо от музея. Ами тия които вземат по 3 000 лева и те обичат да крадат.Ако са им малко парите да протестират!

През миналия век в Българските музеи са постъпили 49 колективни находки на древното келтско монетосечене.Двадесет и пет от тия съкровища са откраднати, те липсват напълно от музеите.Други четири са частично обрани, от тях липсват монети.На 16 колективни находки е отказан достъпът до тях.Само 4 от съкровищата са публикувани, което е безобразие.Имало е 100 години време да се проучат и публикуват.Няма никакъв смисъл от музея, ако съкровищата в него не се изучават, публикуват и охраняват от кражби.То може нещо да изчезне, но тука липсите са много големи.И то става въпрос за неатрактивни монети. https://www.academia.edu/4136789/Celtic_Coinage_from_Bulgaria_-_The_Material_Evidence Съмненията за автентичноста на панагюрското златно съкровище също са големи.През годините то е увеличило теглото си над килограм и някои от съдовете са пораснали на височина според официалните измервания които са правени в музея през изминалите години.Отказан е достъп и до резултатите от направената експертиза.Има молба от Божидар Димитров до Вежди Рашидов за засекретяване на резултатите от експертизата, която е удовлетворена.Наложената секретност е незаконна и Б.Д. е осъден, но въпреки това достъп до експертизата няма. http://nauka.bg/forum/topic/17512-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%8E%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0/