vvarbanov

Попаднах на информация за мемовете.До колкото разбрах, това са ценни неща, но могат да се използват и за комерчески цели.Не ми е ясно това ценности ли са или могат само да формират и влияят на моралните ценности. МЕМЕТА И ВИРУСИ НА СЪЗНАНИЕТО Excerpted from: Meme Manual: A Cybernaut's User's Guide to Mind Viruses [Version 1.1] by Brett Thomas © ОПРЕДЕЛЕНИЯ Меме: (Биологическото определение на Докинс) Меме - това е основна единица за културно предаване на информация или инициация. Примери за меме: музикални мелодии, лозунги -заклинания, мода, начини за приготвяне на храна, архитектура. (Психологическото определение на Плоткин) Меме - това е единица на културна наследственост, аналогична на гените. Това е вътрешна представа за знания. (Познавателното определение на Денет) Меме - това е сложна съставна идея, която се самоорганизира в отделнo запомняща и съхраняваща се единица. Тя се разгръща чрез външни проявления, които са израз на мемета. (Опростеното работно определение на Броди) Меме - това информационна единица в съзнанието, чието съществуване влияе на събитията така, че голям брой нейни копия възникват в други съзнания. Допълнителни определения и описания за меме: 1. Мем - това е метафора, теория за разбиране разпространението на идеите. Думата "мем" е аналогична на думата "ген" и наподобява разпространението на идеите с разпространението на гените. В тази метафора мемета се сравняват с вируси, които заразяват своите носители така, че тези идеи винаги продължават да се разпространяват нататък. 2. Мем - това е фундаментална възпроизвеждаща се единица на културната еволюция. Заразените информационни модели, които се възпроизвеждат паразитически, инфектират съзнанието на хората и видоизменят тяхното поведение, заставяйки ги да разпространяват тези модели. Отделни лозунги, слогани, музикални мелодии, визуални изображения, изобретения, мода - са типични мемoвe. Идеята или информационния модел не се приема за мем, докато не принуди носителя си да я повтаря многократно, или да я споделя с друг. 3. Мемовете представляват основни строителни блокчета на културата. В макромащаб мемовете са строителни блокчета на културата, езиците, обществата, религиите. В микромащаб те са строителни блокчета за всяко човешко същество. 4. Мемът е идея, която се разглежда като репликатор, особено с допълнителното й значение, че мемовете репрудуктивно паразитират в хората, подобно на вируси. Използването на този термин има допълнително значение за приемането на идеята, че културната еволюция на хората чрез отбора на имащите приспособителна ценност идеи е заменил биологичната еволюция, идваща чрез отбора на наследствените свойства. МЕМЕТИКА: Изучаване на мемове (наука за мемовете). Теория за разбирането на разпространение на полезни информационни модели (идеи). Меметиката е наука за функционирането на мемовете: как те си взаимодействат, размножават се и еволюционират. ВИРУС: Вирус - това е всичко, което използва външни средства за своето копиране и принуждава тези средства да го копират. Вирус на Средствата за Масова Информация (СМИ): Вирусите СМИ са тип вируси на съзнанието. Те използват съобщенията на СМИ. 1. Умишлени вируси на СМИ: реклама, агитация и др. - насочение към разпространението на идеология или продукт. 2. Задържани вируси на СМИ: те преднамерено не се пускат, но бързо започват да се използват от група хора, които се надяват с тяхна помощ да достигнат своите собствени цели. 3. Самопораждащи се вируси на СМИ: плодят се благодарение на случайни събития, които разкриват обективни интереси, и се разпространяват доброволно защото попадат в слабите места на обществото и идеологическия вакум. ЕВОЛЮЦИОННА ПСИХОЛОГИЯ: Наука, която изучава основите и механизмите на нашето съзнание, които са се развили за да поддържат нашето съществуване и размножение. МЕМ - АЛЕРГИЯ: Форма на нетърпимост, състояние, подбуждащо дадено лице да реагира с експериментални способи, когато е подложено на специфичен знаков символ, или мем-алерген. Екзотоксичните меме-комплекси обикновено дават на своите носители опасна мем-алергия. Истинските мем-алергени, за да предизвикат реакция, се нуждаят не толкова да бъдат изявени, колкото да се представят като въображаемо. Разпространените мем-алергии включват хомофобия, параноиден антикомунизъм, порнофобия. Разпространените форми на меме-алергични реакции са цензура, вандализъм, войнствени словесни обиди и физическо насилие. МЕМ-КОМПЛЕКС: Набор от поддържащи се един друг мемове, които еволюционират в симбиотически взаимоотношения. Религиозните и политически догми, обществени движения, художествени стилове, традиции и обичаи, парадигми, езици и т.н., всичко това са мем-комплекси. Те също така се наричат М-системи или М-схеми. Сътрудничеството на тези мемета в определена схема се нарича: примамка, стръв, заплаха, размножаване. ОБЕДИНЕНИЕ НА МЕМОВЕ: Обединението на най-различни мемове подпомагат културата или индивида. Изучаването на езици и пътешествията са методи за разпространение на съответните обединения на мемовете. ИНЖЕНЕР НА МЕМОВЕ: Това е човек, който преднамерено изработва мемове, чрез раздробяване на мемета или чрез техния синтез, с намерение да измени поведението на другите. Писатели на манифести и комерчески призиви са типични инженери на мемове. ИНФЕКЦИЯ /пренос на мемове/: 1. Успешното кодиране на мемета в паметта се случва през целия човешки живот. Меметическата инфекция може да бъде активна или неактивна. Тя е НЕАКТИВНА, ако носителя не чувства в себе си склонност да предава мемове на други хора. Фанатично активните носители се наричат МЕМБОТОВЕ или МЕМОИДАМИ. Лицето, което е подложено на мем-въздействие, но не си спомня за него (съзнателно или по други прични) не е инфектирано. Носителят действително може да бъде неосъзнато инфектиран, и дори да предаде мем на други, не знаейки за това. Много обществени норми се предават именно по този начин. Някои меметици използват термина "инфекция" като синоним на термина "вяра". Т.е., само вярващите са инфектирани, невярващите - не. Но все пак хората често предават мемове, без да "вярват в тях". Песни, шеги, фантазии - това са мемове, които не използват "вярата" като стратегия за инфектиране. СТРАТЕГИЯ НА ИНФЕКТИРАНЕТО /пренасянето/: Това е всяка стратегия на мема, която поддържа инфекцията в носителя. Шегите поддържат инфекцията за това, че те са смешни, мелодиите за това, че предизвикват разнообразни емоции, лозунгите-заклинания действат чрез изразителност и многократно повторение. Обичайните стратегии за инфектиране са - "чувството за колективност", "злодей и жертва", "страх от смъртта" и "ние сме длъжни да победим врага", т.е. игра на емоции. В мем-комплекса мема е стръвта, което е централното звено в стратегията за пренасяне. ИДЕОСФЕРА: Сферата на съществуване и еволюция на мемовете. Пълният сбор от всички съвкупности на разнообразие и взаимоотношения на мемовете. Състоянието на идеосферата може да бъде оценено с математическото разнообразие. МЕДИАСФЕРА И ДАТАСФЕРА: Както еколозите виждат разнообразието на нашата планета като част от единен биологичен организъм, деятелите на Средствата за Масова Информация виждат датасферата като затворена система на съвременната информация, идеи и образи. С бъдещото разширение на планетарната екоситема, датасферта ще служи за почва за възникване и размножение на нови идеи в нашата култура. Съзнанието се предвижва под въздействието на датасферата всеки път, когато влиза в контакт с технологични връзки, такива като телевизионни програми, компютърни мрежи, списания, компютърни игри, видеоигри, факсове, радиопредавания, компакт-дискове и видеокасети. Вирусите на СМИ се разпространяват по датасферата подобно на разпространението на биологичните вируси. НОСИТЕЛ: Човек, чието съзнание е било успешно инфектирано с мемове. ЗАХВАЩАНЕ (КУКА): Част от мем-комлекса, която предизвиква репликация. Куката е най-ефективна, когато тя не е някакво определено твърдение, а е логическо следствие от съдържанието на мема. ПРИМАМКА (СТРЪВ): Част от мем-комплекса, която обещава помощ на носителя в отговор на репликация. Примамката обикновено обяснява, но не непременно необходимо да предизвика репликация на мем-комплекс. Така се наричат мем-наградите. В много религиозни системи "спасението" е примамката, обещаващо награда, "разпространи Словото" е стръвта. Други разпространени примамки са "вечното блаженство", "безопасността", "преуспяването", "свободата" и т.н. СТРАТЕГИЯ НА РЕПЛИКАЦИЯТА: Всяка стратегия, която използва мемове за поддръжка на повторения на процеса на носителя на мема да разпространява сред другите хора. http://asocial.narod.ru/en/articles/memes.htm Това е интересна област от науката и искам да помоля съфорумниците да се въздържат от политически коментари, такива ако искат да правят в темата за ИДИЛ, тука няма да дискутираме такива работи!!!

Убежденията, нагласите и вярванията са морални ценности които се създават в човека през живота му.Те се създават въз основа на информацията, като първата информация е най важна.Защото веднъж създадени те се защитават.Някои имат по висока стойност и човек не е склонен да направи компромис с тях.Старите вярвания и убеждения не могат да се премахнат, но могат да се подтиснат.Това не става със факти, логика, убеждаване и дискутиране, тия неща само изострят и поляризират мненията, като правят хората пристрастни.Така се постига обратен ефект.Значи темата за някое вярване трябва да се забрани въобще за обсъждане. и разискване.Така постъпиха след девети септември, просто се казваше, че религията е опиум за народа.Контролираха религиозните изяви, като нарушителите се наказваха.Старото поколение, не се преубеди, но подтисна своите религиозни изяви.Следващото поколение вече бяха атеисти.Те не бяха учили вероучение, не посещаваха църкви и само бяха чували, че има бог.Знаеха че по принцип са християни, някои горе долу кръстени и има там нещо като бог.(Има и изключения, да не се хване някой сега за думата.)Може обаче и така се прави, някои ценности чрез нарочно предизвикани дискусии да станат пристрастни и да се изкачат в ценностната система, като по тоя начин принуждават хората да защитават тях, а да оставят неохранявани други ценности които са по значими и някой да се възползва от това.Защото на хората им се налага често да правят избор при някои ценности които си противоречат. Чрез мемовете много лесно се изменя реда в ценностната система.Те инфектират съзнанието и заразяват реципиентите.Като ги превръщат в мемботове репликиращи мемовете.Например мемовете "османско присъствие" и "турско съжителство" паразитират в съзнанието на мемботовете като вируси и могат да се активират от СМИ.По тоя начин патриотизма надделява над другите ценности, хората се хвърлиха да защитават "История славянобългарская" ,като оставиха без внимание доклада на ЕС за съдебната система.Представиха чрез Историята, че патриотизма е застрашен, пък то се оказа , че не е вярно, но хората се хвърлиха да го защитават.Мемовете не са лошо нещо стига да не се злоупотребява с тях.Ще направя тема защото не са ми ясни много тия неща дето ги пиша. Та по лесно е да променят реда на ценностите, иначе ако тръгнат да променят директно нагласите и вярванията ще срещнат силен отпор.

Освен научни има сума и други факти.Любопитни факти, банални, невероятни, безценни и такива които нямат значение, предполагаеми,установени,манипулирани, истински, лъжливи, брутални, юридически,проверени, нови и стари,недостатъчни.Те могат да се променят от невероятни в истински, след това в лъжливи и така нататък по цялата верига и да започнат пак от начало.За едни фактите са истински за други , не са, за трети същите са без значение. Има тенденция всеки да си избира една дума или израз от всяка тема и да се почне едно безкрайно конкретизиране и уточняване, кой какво казал, другия какво разбрал, трети какво искал да каже, след това се разглеждат всички варианти на "ако", "когато" и "при положение, че".Анализа не е пълен ако не се разгледа от политическа гледна точка.Работата почти се изяснява, но идва някой нов, закъснял , неразбрал и с пресни сили .Другите забравили вече предишните си мнения само това чакат , и дискусията се разгаря отново.

Във статията която съм постнал като начало на темата, всички примери са от американската действителност.Няма ни най малък намек за политическо противопоставяне.Фружина обаче още в началото се опита да говори за политика, но никой не му се върза.В следващия си пост директно призовава за политическо обсъждане и конфронтация в темата.Ето: В последния пост успокоявам Фружина и пиша, че само англичани, германци и американци правят гадна пропаганда.И му казвам че не трябва да се караме с никой, включително и с турците. Ето четири човека са одобрили моето мнение, а Фружиновото нито един.С това не искам да кажа, че е лош човек.Надявам се да проявиш разбиране и безпристрастност както винаги .

И каква е тази стара вяра която сме запазили? Да не говориш за вярата в комунизма? Нима има очаквания, българите християни да правят сюнет на децата си?От къде на къде обществото което очаква християните да кръщават децата си ще бъде малоумно.Това че общество запазва традициите и ценностите не е липса на разум.Това пък от къде ти хрумна?

Примерите са си коректни, некоретно е да избиваш на политически спорове. Естествено , че пропагандата се прави най вече чрез медиите.Този пример който съм дал е метод от пропагандата.Нарича се "Гнилата сельодка" има "60/40" и други. http://24tv.ua/ru/gnilaya_seledka_bolshaya_lozh_ili_kak_rabotaet_propaganda_n575794 Те са използвани през ВСВ от англичаните и Гьобелс.Пак през същата война само за 6 месеца чрез "езика на омразата"успяват да превърнат американските пацифисти в мотивирани граждани които чакат на опашки да се запишат доброволци във войната срещу Германия. https://en.wikipedia.org/wiki/Hate_speech Така реципиентите не рабират действителноста и започват да защитават и самите те да пропагандират новите внушени им идеи. В политическия жаргон, са наричани (полезни идиоти), фразата често се приписва на Ленин.В руския език еквивалентен термин е "полезные дураки ". Полезен идиот е термин за пропагандатори на кауза, за чиито цели не са напълно наясно, и които се използват цинично от лидерите на каузата. Не се прави, че не разбираш, Atom ти дава коректен пример в какъв случай са употребени думите"присъствие " и "съжителство"Точно съжителството между хората от различни култури е ценност, така се запазва взаимното уважение и се минимизира антагонизма. Борбата на българския народ против поробителя приключи отдавна.Тя е история, сега живеем в период на мир и добросъседство.Значи народите воюват, бият се защото са врагове, но има периоди на мир.Същите тия противници стават приятели, образуват съюзи и често се бият рамо до рамо.Че ние и под византийско робство сме били, но не те чувам да мрънкаш срещу гърците.В мирно време е не само излишно да демонстрираш фалшив патриотизъм, това е вредно и безмислено.Между другото точно патриотизма се провокира и раздува от пропагандата.

Това е вярно, но само докато спят.Когато се събудят попадат в реалността.Като се роди българин, обществото очаква той да стане християнин.Такива са традициите, обичаите, нагласите, ако не ги спази спечелва неодобрението на християнската общност.Същото е положението и при мюсюлманите.Щом нещо те ограничава , ти не си свободен в избора си в какво да вярваш.

Знаех си че все някой ще иска да прецизира.По едно време рекох, че се е разминало но уви.Хайде сега да се уточняваме, то се е видяло, че няма да минем без това.Като казвам "хората не искат да си сменят религията" ,аз не уточнявам каква част от тях не искат.Освен това говоря, че не искат, а не че не го правят.Когато обаче кажеш "мнозина са го правили", това съвсем не означава , че са искали, въпреки че са го направили. Другия термин който трябва да се прецизира щото е важно нещо, като сме почнали.Това е думата "мнозина", която употребяваш за хората сменили религията си.В света има 1,57 милиарда мисюлмани и 2,18 милиарда християни, това са данни от преди 5-7 години.Та каква мнозина от тези хора са сменили религията си?

Изглежда всичко опира до моралните ценности.Те са подредени в личната ценностна система според стойността която всеки индивид им определя.Тази подредба е индивидуална, например екологията може да е на едно от първите места в списъка на някой активист, природозащитник, но при този който се занимава с дърводобив, тя е доста по надолу в класацията.Ценностите могат да променят мястото си в списъка.Така те придобиват по голяма стойност за индивида и той започва повече да държи на тях и да ги защитава. Това пренареждане на ценностите може да се манипулира , като по тоя начин могат да се ръководят действията на хората според нашето желание.Това става като някои ценности се обявят за застрашени обикновено(но не задължително) чрез манипулирана информация.Целта е да се предизвиква дискусия, в резултат се изказват и поддържат различни мнения и колкото повече се обсъжда информацията, толкова мненията се поляризират и убежденията на участниците стават по силни.Тия избрани от нас убеждения преминават на първо място в списъка на личната ценностна система и определя т действията на индивида в желаната посока.Такива манипулирани новини които предизвикваха бурни дискусии бяха за мигрантите,хомосексуализма и сега тази за отпадането на "История славянобългарская". Щом се получи нова информация, която не съвпада с нашите когниции се получава когнитивен дисонанс и индивида се стреми да го намали, като може да омаловажи или да отхвърли тази информация.Особенно когато тя засяга ценностите му които са на първо място в списъка. То има и други начини за намаляване на дисонанса, но крайния резултат е запазване съществуващите убеждения, нагласи(ценностите) на индивида въпреки новата коректна информация.Цялата работа е защото всеки човек се смята за добър.Никой, даже и тия в затвора не се броят за виновни.Всички смятат че са несправедливо осъдени.Дори извършващите престъпления не смятат, че правят нещо лошо, те се смятат за добри и най важното прави.Те просто намират начин да намалят дисонанса.Понеже моралните ни ценности задължително отговарят на разбирането за добро и зло, всяко посегателство върху тях ни кара да ги защитаваме, като се борим против злото което ги застрашава.Значи напълно неприемливо е да приемем новата информация според която ние сме постъпвали зле досега като сме защитавали злото.Тоест били сме на страната на злото, това е в разрез с вижданията на всеки, че е добър и поддържа доброто.В края на краищата, ние сме пристрастни в избора си защото трябва да поддържаме себе си(доброто) , че кой е луд да поддържа другите , лошите.Тази пристрастност ни пречи на правилната преценка при възприемането на новата информация.Значи може да се разчита, че тази информация която не засяга нашите най важни ценности, ще бъде разгледана и възприета по обективно, другата няма шанс.Мисля си, че трябва да се установят и поддържат най важните морални ценности, като се следи те винаги да са на първо място.Така, ще не ще ,човек ще бъде принуден да ги пази каквато и информация да получи.Другите ценности които са по надолу в ранг- листата няма да пречат толкова на критичното мислене при обработката на информацията която ги засяга.

В резюме ,става въпрос ,че веднъж създадени убежденията,нагласите, вярванията,когнициите, се поддържат независимо от новата информация.И так дале. Успокой се, прочети още веднъж, долу в линка е цялата статия, изрязах някои неща, защото става малко дълга.Стига с тая политика, ако можеш говори за нещо друго! Тука става въпрос за експеримент, който съм отрязал и който интерпретираш неправилно. Между другото тази твоя реакция много добре илюстрира статията.Тя показва, че в резултат на вече съставено убеждение получавайки нова информация индивида не я възприема защото мисли, че тя противоречи на неговите когниции. . Това е „естествен защитен механизъм, предназначен да се избегне състоянието на познавателен дисонанс". Този феномен е известен под името обратен огън . Стана ми интересно, ти много ми помагаш.Пиши каквото мислиш, може и за политика.Това е важно за мен.

Безсилието на фактите Наскоро политолозите започват да откриват една човешка склонност, дълбоко разколебаваща вярата в силата на информацията. А тя е следната: фактите не притежават силата непременно да променят нашето мислене. Понякога точно обратно. В една поредица от изследвания, проведени през 2005 и 2006 г., изследователи от Университета Мичиган са открили, че когато на зле информирани хора, особено такива със силни политически пристрастия, бъдат предоставени коректните факти в новинарски статии, те рядко променят разбиранията си. Всъщност нерядко те стават още по-упорити в убежденията си. Фактите, оказва се, не са непременно лечение за погрешна информация. Подобно на недостатъчно силните антибиотици, понякога фактите могат дори да засилят убежденията, породени от погрешна информация. Това не предвещава нищо добро за демокрацията, защото повечето гласоподаватели – хората, вземащи решенията относно начина, по който бива управлявана страната им – не са просто празни листове. Те имат собствени убеждения и набор от факти, твърдо установени в умовете им. Проблемът се състои в това, че понякога нещата, в които те вярват, са обективно, проверимо погрешни. А когато им бъде предоставена правилна информация, тези хора реагират доста по-различно от онези, които са просто неинформирани. Вместо да променят разбиранията си в съгласие с коригираната информация, те се окопават още по-дълбоко в разбиранията си. „Основната идея е, че за вас е абсолютна заплаха да признаете, че може и да грешите“, казва политологът Брендан Найън, водещият изследовател в Мичиган. Феноменът – известен под името „обратен огън“ – е „естествен защитен механизъм, предназначен да се избегне състоянието на познавателен дисонанс“. Тези открития дават основания за подновяването на един стар спор, отнасящ се до политическото невежество на американските граждани по някои по-общи въпроси като например взаимодействието между човешката природа и нашите демократични идеали. Повечето от нас биха искали да вярват, че собствените ни мнения са се оформили в продължение на дълго време чрез внимателно, рационално разглеждане на факти и идеи, и че следователно решенията, вземани въз основа на тези мнения, са основателни и интелигентни. В действителност ние често основаваме мненията си на онова, което вярваме, и което може да се намира в много неудобно положение спрямо фактите. И вместо фактите да диктуват вярванията ни, често вярванията ни диктуват кои факти ще изберем да приемем. Вярванията могат да ни накарат да изкривим фактите по такъв начин, че те да съответстват по-добре на предварителните ни представи. И, което е най-лошо от всичко, те могат да ни накарат да приемаме безкритично лоша информация, просто защото тя засилва собствените ни вярвания. Това подсилване ни кара да се чувстваме още по-уверени, че имаме право, и още по-малко склонни да приемаме нова информация. А след това ние гласуваме. Този ефект само се засилва от информационното претоварване, което предлага – заедно с безпрецедентното количество добра информация – безкрайно много слухове, погрешни информации и съмнителни интерпретации на истината. С други думи, още никога не е било толкова лесно да грешим, и същевременно да се чувстваме толкова сигурни в собствената правота. Взето само по себе си, това може би не е чак такъв проблем: хората, не познаващи фактите, могат да предпочетат просто да не гласуват. Вместо това обаче се оказва, че зле информираните хора често са ония, които притежават най-силни политически убеждения. . Може би още по смущаващо е това, че ония, които са най-сигурни, че имат право, са по правило хората, знаещи най-малко по въпроса. Изследванията на други учени отбелязват подобни феномени по въпроси на образованието, реформата на здравеопазването, имиграцията, насърчителната политика, контролът над притежаването на оръжия и други въпроси, които обикновено предизвикват силно полярни мнения. Куклински нарича този вид отговор синдромът-„Аз знам, че имам право“, и го смята за „потенциално гигантски проблем“ в една демократична система. „Това означава не само, че повечето хора ще се противопоставят на коригирането на фактическите си убеждения“, пише той, „но и че именно хората, които най-силно се нуждаят от корекции, ще ги направят с най-малка вероятност“. Но какво всъщност става? Как е възможно да грешим толкова тежко, и същевременно да сме така уверени, че имаме право? По правило хората инстинктивно търсят последователност. Налице е значителен обем от психологически изследвания, показващи, че хората са склонни да интерпретират информацията винаги с оглед на предварително съществуващите си убеждения. Ако ние вярваме нещо относно света, много вероятно е, че пасивно ще приемаме като истина всяка информация, която потвърждава вярванията ни, и активно ще отхвърляме информацията, която не го прави. Този феномен е известен под името „мотивирано разсъждаване“. Независимо от това дали информацията е правилна, ние можем да я приемем като факт, като потвърждение на собствените си вярвания. Това ни прави по-уверени в убежденията си и още по-малко склонни да приемаме факти, които не се съгласуват с тях. Нови изследвания, публикувани миналия месец в списанието Political Behavior, дават основания да се смята, че щом само веднъж тези факти – или „факти“ – биват интернализирани, те стават много трудни за променяне. В 2005 г., сред все по-рязкото настояване за по-добра проверка на фактите, представяни от медиите около войната в Ирак, Найън и един друг негов колега от Мичиган са измислили експеримент, при който на участниците се предлагат фабрикувани новинарски статии, всяка от които съдържа доказуемо фалшиви, но въпреки това широко разпространени твърдения, правени от някакви политически фигури: че в Ирак са открити оръжия за масово унищожение (такива нямаше), че данъчните намаления на Буш са увеличили правителствените постъпления (постъпленията всъщност спаднаха) и че администрацията на Буш е наложила тотална забрана върху изследванията на стволови клетки (всъщност бяха съкратени само някои правителствени програми). Найън е включил на края на всяка статия по едно ясно и директно опровержение, а след това е измерил реакциите на участниците, за да провери дали опровержението функционира. В повечето случаи това не става. Участниците, които се самоопределяли като консервативни, са изразили дори още по-силна вяра в наличието на оръжия за масово унищожение и повишаването на правителствени постъпления чрез намаляването на данъците, отколкото преди да прочетат корекцията. При тези два въпроса, колкото по-силни са убежденията на участниците – един фактор, известен под името очебийност – толкова по-силна е съпротивата им срещу фактите. Ефектът е малко по-различен сред ония, които се идентифицират като либерали: когато прочитат опроверженията по въпроса за стволовите клетки, те не се съпротивяват, но все пак предпочитат да игнорират неудобния за убежденията им факт, че ограниченията, наложени от администрацията на Буш, не са били тотални. Все още не е съвсем ясно какво точно предизвиква това поведение – причините могат да варират от проста защитна реакция до усилена мисловна работа в защита на предварителните убеждения – но, както сухо се изразява Найън „трудно е човек да бъде оптимист по въпроса за проверката на фактите“. Би било успокоително, ако можехме да мислим, че политолозите и психолозите са изнамерили някакъв способ за противопоставяне на този проблем, но за съжаление за това е още много рано. Упоритостта на политически мотивираните неразбирания все още е една много нова изследователска област. „Всичко е все още във въздуха“, казва Найън. Но изследователите работят по това. Една от възможните посоки може би е свързана със самоуважението. Найън е работил по едно изследване, чрез което се показва, че хората, на които е било зададено упражнение, повишаващо самоуважението им, са били по-склонни да приемат нова информация, отколкото ония, които не са. С други думи, ако имате добро усещане за самите себе си, ще се вслушвате, а ако се чувствате неуверени или заплашени – няма. Колкото по-заплашени се чувстват хората, толкова по-малко вероятно е да се вслушват в мнения, различни от собствените си – и толкова по-лесно е да бъдат контролирани. Има и случаи, в които директността функционира. Изследването на Куклински за социалните помощи показва, че хората наистина могат да променят разбиранията си, ако бъдат „улучени между очите“ с директно представени, обективни факти, които противоречат на предварителните им идеи. Изследването на Куклински обаче включва ситуация, при която участниците получават информацията в директна комуникация с изследователите. Когато Найън се опитал да предостави корекцията по начин, по-близък до реалността, под формата на новинарска статия, се получил обратен ефект. Дори и ако хората приемат новата информация, тя може да не се задържи в паметта им в дългосрочен план, или просто може и да няма никакъв ефект върху мненията им. В едно изследване от 2007 г. двама калифорнийски учени се опитват да установят дали даването на коректна информация относно броя на имигрантите сред населението на САЩ ще промени убежденията им относно имиграцията. Отговорът е ясно НЕ. И ако вие се придържате към идеята, че решението се състои в повече образование и по-високо ниво на политическа информираност сред избирателите – да, това е добро начало, но то все още не е решение. Както показва едно изследване от 2006 г., политически изкушените мислители се оказали дори още по-малко отворени за нова информация, отколкото по-неизкушените. Тези хора може и да имат право в 90 процента от случаите, но самоувереността им прави почти невъзможно коригирането на мненията им в останалите 10 процента, където те грешат. В един идеален свят гражданите може би ще бъдат в състояние да упражняват постоянна бдителност, проверявайки както информацията, която получават, така и начина, по който мозъците им я преработват. Но справянето с новините изисква време и усилия, а непрекъснатото себе-съмнение, както показват философите от векове насам, може да бъде много изтощително. Нашите мозъци са устроени така, че да избират познавателни съкращения – подразбиране, интуиция и т. н. – за да се избегне именно този вид неудобство, когато се опитваме да се справяме с ежедневния наплив от информация. Без тези съкращения ние не можем да свършим почти нищо. За съжаление обаче, чрез тях ние ставаме лесна жертва на политически предразсъдъци. http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_331.html http://glasove.com/categories/analizi/news/bezsilieto-na-faktite

Християнската вяра е запазила българския народ от заличаване и погубване по време на турското робство.Силната привързаност към православието е обединявала и подтиквала българите да се борят против поробителя.Тази вяра е била толкова силна, че понякога дори пред заплахата от смърт не е била търгувана за исляма.Сега в България няма такова противопоставяне на религиите.Те не се преследват , не се упражнява насилие при избора им.Вече не е нужно строго придържане на индивидите към една религия. Не може да се каже че някоя от двете религии, християнство и ислям е по добра, те имат много последователи.Веднъж обаче приели една от тях, въпреки че вече няма необходимост, хората се придържат към първоначалния си избор.Прави впечатление, че въпреки по големите знания и информация която имат, те пак не искат да си сменят вярванията.Сега религиозните нагласи са твърде слаби в по голямата част от населението, но пак липсва желание за променя.Защо хората не искат да си сменят религията? п.п.Като гледам и в другите държави не горят от желание да си търгуват религиите една за друга.

Че то е ясно и без английските учени.Този който има голям задник няма да търчи насам-натам , ами ще седне на него, щото му е трудно да го мъкне.Така ще бъде принуден да развие ценното качество мързел, което се знае, че помага при мисленето.

Колекционирането на монети, ще те накара да потърсиш информация за тяхната история.Така ще започнеш да придобиваш знания и точно това е най хубавото.Самото изучаване което съпровожда колекционирането носи удоволствие .На монетите има надписи и цифри,опитвай се да ги разчетеш.Като ги напишеш в гугъл ,ще разбереш коя държава е отсякла монетата, дали е в обръщение и др.Монетите и банкнотите се държат в класьори защото не трябва да се чукат и нараняват.На този линк може да намериш класьори и други нумизматични пособия.Вземи си нещо по евтино .https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8 В България има закон според който можеш свободно да колекционираш машинно сечени монети.По нататък ще си избереш тема по която да колекционираш ,но то всичко се събира защото излишните монети може да обмениш с други колекционери за нещо което те интересува.В нета има онлайн каталози по които може да се ориентираш какви монети са секли държавите тяхната рядкост. http://colnect.com/bg/coins/list/year/2018

Руснаците отмъстиха жестоко за убития пилот на сваления от турците самолет. http://www.blitz.bg/news/article/377343

България не сече монети защото няма необходимост, стигат и византийските.Пък и най много търгува с Византия.Нещо такова май съм чел.Имаме обаче много български имитации на Манул I, Исак II и Алексий I.Сякаш най често се срещат златните монети(хиперперон) на Йоан III Дука Ватаци.Те масово са обрязвани, скоро четох една хипотеза че по тоя начин са изравнявани с варненския стандарт.Изглежда са получавани нормални златни монети и тук са обрязвани.Защото бях намерил находка от 200 монети заедно с изрезките.Собственика на монетите ги беше редуцирал. За Армения и Грузия сигурно има изследвания, но не не зная нищо за тях. За да се докаже тази хипотеза трябва доста добре да се познава монетосеченето на много държави.Но ,аз скептичен към нея. Нещо интересно свързано със златото в Рим и Византия.Първите сенатори като посланици са носили златни пръстени които са получили от държавата с тях са я представлявали.В частния си живот те са носили железни пръстени.Правото да носят златни пръстени jus annuli aurei или jus annulorum , е привилегия няколко века на сенатори и магистрати .Другите са използвали железни.Магистратите и управителите са можели да награждават с привилегията да носи златен пръстен някои отличили се граждани.Тиберий е издал закон според който златен пръстен може да носят само свободни граждани(ingenuus) чиито бащи и дядовци са имали имот от 400 000 сестерции .Ал.Север и Аврелиан са дали правото да носят златен пръстен на всички войници.Едва Юстиниан предоставя това право на всички граждани на империята. Не зная дали тази привилегия не е в резултат от законите против разкоша( Sumptuariae ) , но носенето на златен пръстен е определяло статуса на римския гражданин.

Първия български владетел отсякъл монети с лъв е цар Йоан Шишман (1371-1395) , той сече медни посребрени монети(аспри) с изправен на задните си крака лъв.Льовенталера е отсечен след него.От античността до наши дни се среща изобразен (в различни пози) лъв по монетите.Не вярвам, че всички са гледали един от друг.Просто това се харесва защото е символ на власт, храброст и мощ.В българската хералдика изправен лъв е изобразен в гербовника на лорд Маршал от 1295г. "

Сега се запознах с тази част от историята на Армения.Ашот II Железни(914-928) изгонил мюсулманските мародери разоряващи страната.Това е добър период, но въпреки че преживява възход ,тя е феодално раздробена.Конфликтите отслабват страната, тя се цепи през 963 и 978, че и 987 на две или три царства и през 1021 г.Василий II присъединява арменското царство към Византия. Имаме един къс период от 100 години и той не е целия разцвет, има възстановяване сетне делене и то не остава време кога да секат златни монети.Разцвета не е кой знай какъв и то къс.

Много дълга статия, не можах да се концентрирам.И то е защото по принцип не съм съгласен с тази хипотеза.Фаворитизира се златната монета.Докъдето държавата може да наложи властта си до там контролира монетосеченето.Останалите не се съобразяват.Византия сече малко сребърни монети, повече бронзови и златни .Не са редки случаите когато някои номинали монети добиват голяма популярност.Такива са тетрадрахмите на Ал. Македонски, римския денар,венецианския матапан,Талера на Мария Тереза, византийския солид и други.Някои от тях като тетрадрахмите и талера продължават да се секат посмъртно.Тия монети са извоювали авторитет и населението им има голямо доверие.Една от причините съседните държави да не секат златни монети е че населението е свикнало с утвърдена валута и нови, къси серии не биха имали успех.Второ икономиките им са слаби и търговията им не изпитва необходимост от собствено златно монетосечене.Добрите гравьори на печати не се създават за един ден когато затрябват.Това е майсторство, трябва време, приемственост.Монетарите не скитат свободно в търсене на работа те са били закрепостени към монетния двор.За това варварските имитации нямат качествени изображения, те са по схематични и с грешки в легендите.Византия е губила, битки и войни,но победителите и не са бързали да секат златни монети, въпреки че никой не е можел да ги спре.Кой би забранил на Атила да сече златни монети?Не може да е съществувало такова римско право, което е спазвано и от независимите владетели.

Каква файда да си безсмъртен като нямаш безкрайна памет, където да надграждаш знания?Само едно голо безсмъртие не си струва.

Може би виетнамците консумират най сурово месото. https://youtu.be/UBAu4jj0ae0

Всички консумираме сурово месо, луканките и суджуците какво са? Пак всички са яли кървавица в която има кръв.Изпържена кръвта става по вкусна.

Вярно е , че понякога пиша глупости, но ако гонеха за това ти пък въобще нямаше да можеш да пишеш във форума.

Според сводката на Мин.Оброны РФ, у ИДИЛ в Сирия 698 щаба, 140 Администрации, 527 завода за проивзодство на експлозиви и бомби.За по малко от месец всичко това беше унищожено от руските бомбардировки.Казват ,че такава точност се постига защото руските ракети и бомби имат вграден щаб на ИДИЛ ,където паднат там е завода и щаба.

Руснаците казват "Хубавото място празно не остава".Те ни оставиха в лапите на американците.Дали ще могат да ни простят,че отново сме против тях и пак да ни освободят някой ден?