vvarbanov

Примерите са си коректни, некоретно е да избиваш на политически спорове. Естествено , че пропагандата се прави най вече чрез медиите.Този пример който съм дал е метод от пропагандата.Нарича се "Гнилата сельодка" има "60/40" и други. http://24tv.ua/ru/gnilaya_seledka_bolshaya_lozh_ili_kak_rabotaet_propaganda_n575794 Те са използвани през ВСВ от англичаните и Гьобелс.Пак през същата война само за 6 месеца чрез "езика на омразата"успяват да превърнат американските пацифисти в мотивирани граждани които чакат на опашки да се запишат доброволци във войната срещу Германия. https://en.wikipedia.org/wiki/Hate_speech Така реципиентите не рабират действителноста и започват да защитават и самите те да пропагандират новите внушени им идеи. В политическия жаргон, са наричани (полезни идиоти), фразата често се приписва на Ленин.В руския език еквивалентен термин е "полезные дураки ". Полезен идиот е термин за пропагандатори на кауза, за чиито цели не са напълно наясно, и които се използват цинично от лидерите на каузата. Не се прави, че не разбираш, Atom ти дава коректен пример в какъв случай са употребени думите"присъствие " и "съжителство"Точно съжителството между хората от различни култури е ценност, така се запазва взаимното уважение и се минимизира антагонизма. Борбата на българския народ против поробителя приключи отдавна.Тя е история, сега живеем в период на мир и добросъседство.Значи народите воюват, бият се защото са врагове, но има периоди на мир.Същите тия противници стават приятели, образуват съюзи и често се бият рамо до рамо.Че ние и под византийско робство сме били, но не те чувам да мрънкаш срещу гърците.В мирно време е не само излишно да демонстрираш фалшив патриотизъм, това е вредно и безмислено.Между другото точно патриотизма се провокира и раздува от пропагандата.

Това е вярно, но само докато спят.Когато се събудят попадат в реалността.Като се роди българин, обществото очаква той да стане християнин.Такива са традициите, обичаите, нагласите, ако не ги спази спечелва неодобрението на християнската общност.Същото е положението и при мюсюлманите.Щом нещо те ограничава , ти не си свободен в избора си в какво да вярваш.

Знаех си че все някой ще иска да прецизира.По едно време рекох, че се е разминало но уви.Хайде сега да се уточняваме, то се е видяло, че няма да минем без това.Като казвам "хората не искат да си сменят религията" ,аз не уточнявам каква част от тях не искат.Освен това говоря, че не искат, а не че не го правят.Когато обаче кажеш "мнозина са го правили", това съвсем не означава , че са искали, въпреки че са го направили. Другия термин който трябва да се прецизира щото е важно нещо, като сме почнали.Това е думата "мнозина", която употребяваш за хората сменили религията си.В света има 1,57 милиарда мисюлмани и 2,18 милиарда християни, това са данни от преди 5-7 години.Та каква мнозина от тези хора са сменили религията си?

Изглежда всичко опира до моралните ценности.Те са подредени в личната ценностна система според стойността която всеки индивид им определя.Тази подредба е индивидуална, например екологията може да е на едно от първите места в списъка на някой активист, природозащитник, но при този който се занимава с дърводобив, тя е доста по надолу в класацията.Ценностите могат да променят мястото си в списъка.Така те придобиват по голяма стойност за индивида и той започва повече да държи на тях и да ги защитава. Това пренареждане на ценностите може да се манипулира , като по тоя начин могат да се ръководят действията на хората според нашето желание.Това става като някои ценности се обявят за застрашени обикновено(но не задължително) чрез манипулирана информация.Целта е да се предизвиква дискусия, в резултат се изказват и поддържат различни мнения и колкото повече се обсъжда информацията, толкова мненията се поляризират и убежденията на участниците стават по силни.Тия избрани от нас убеждения преминават на първо място в списъка на личната ценностна система и определя т действията на индивида в желаната посока.Такива манипулирани новини които предизвикваха бурни дискусии бяха за мигрантите,хомосексуализма и сега тази за отпадането на "История славянобългарская". Щом се получи нова информация, която не съвпада с нашите когниции се получава когнитивен дисонанс и индивида се стреми да го намали, като може да омаловажи или да отхвърли тази информация.Особенно когато тя засяга ценностите му които са на първо място в списъка. То има и други начини за намаляване на дисонанса, но крайния резултат е запазване съществуващите убеждения, нагласи(ценностите) на индивида въпреки новата коректна информация.Цялата работа е защото всеки човек се смята за добър.Никой, даже и тия в затвора не се броят за виновни.Всички смятат че са несправедливо осъдени.Дори извършващите престъпления не смятат, че правят нещо лошо, те се смятат за добри и най важното прави.Те просто намират начин да намалят дисонанса.Понеже моралните ни ценности задължително отговарят на разбирането за добро и зло, всяко посегателство върху тях ни кара да ги защитаваме, като се борим против злото което ги застрашава.Значи напълно неприемливо е да приемем новата информация според която ние сме постъпвали зле досега като сме защитавали злото.Тоест били сме на страната на злото, това е в разрез с вижданията на всеки, че е добър и поддържа доброто.В края на краищата, ние сме пристрастни в избора си защото трябва да поддържаме себе си(доброто) , че кой е луд да поддържа другите , лошите.Тази пристрастност ни пречи на правилната преценка при възприемането на новата информация.Значи може да се разчита, че тази информация която не засяга нашите най важни ценности, ще бъде разгледана и възприета по обективно, другата няма шанс.Мисля си, че трябва да се установят и поддържат най важните морални ценности, като се следи те винаги да са на първо място.Така, ще не ще ,човек ще бъде принуден да ги пази каквато и информация да получи.Другите ценности които са по надолу в ранг- листата няма да пречат толкова на критичното мислене при обработката на информацията която ги засяга.

В резюме ,става въпрос ,че веднъж създадени убежденията,нагласите, вярванията,когнициите, се поддържат независимо от новата информация.И так дале. Успокой се, прочети още веднъж, долу в линка е цялата статия, изрязах някои неща, защото става малко дълга.Стига с тая политика, ако можеш говори за нещо друго! Тука става въпрос за експеримент, който съм отрязал и който интерпретираш неправилно. Между другото тази твоя реакция много добре илюстрира статията.Тя показва, че в резултат на вече съставено убеждение получавайки нова информация индивида не я възприема защото мисли, че тя противоречи на неговите когниции. . Това е „естествен защитен механизъм, предназначен да се избегне състоянието на познавателен дисонанс". Този феномен е известен под името обратен огън . Стана ми интересно, ти много ми помагаш.Пиши каквото мислиш, може и за политика.Това е важно за мен.

Безсилието на фактите Наскоро политолозите започват да откриват една човешка склонност, дълбоко разколебаваща вярата в силата на информацията. А тя е следната: фактите не притежават силата непременно да променят нашето мислене. Понякога точно обратно. В една поредица от изследвания, проведени през 2005 и 2006 г., изследователи от Университета Мичиган са открили, че когато на зле информирани хора, особено такива със силни политически пристрастия, бъдат предоставени коректните факти в новинарски статии, те рядко променят разбиранията си. Всъщност нерядко те стават още по-упорити в убежденията си. Фактите, оказва се, не са непременно лечение за погрешна информация. Подобно на недостатъчно силните антибиотици, понякога фактите могат дори да засилят убежденията, породени от погрешна информация. Това не предвещава нищо добро за демокрацията, защото повечето гласоподаватели – хората, вземащи решенията относно начина, по който бива управлявана страната им – не са просто празни листове. Те имат собствени убеждения и набор от факти, твърдо установени в умовете им. Проблемът се състои в това, че понякога нещата, в които те вярват, са обективно, проверимо погрешни. А когато им бъде предоставена правилна информация, тези хора реагират доста по-различно от онези, които са просто неинформирани. Вместо да променят разбиранията си в съгласие с коригираната информация, те се окопават още по-дълбоко в разбиранията си. „Основната идея е, че за вас е абсолютна заплаха да признаете, че може и да грешите“, казва политологът Брендан Найън, водещият изследовател в Мичиган. Феноменът – известен под името „обратен огън“ – е „естествен защитен механизъм, предназначен да се избегне състоянието на познавателен дисонанс“. Тези открития дават основания за подновяването на един стар спор, отнасящ се до политическото невежество на американските граждани по някои по-общи въпроси като например взаимодействието между човешката природа и нашите демократични идеали. Повечето от нас биха искали да вярват, че собствените ни мнения са се оформили в продължение на дълго време чрез внимателно, рационално разглеждане на факти и идеи, и че следователно решенията, вземани въз основа на тези мнения, са основателни и интелигентни. В действителност ние често основаваме мненията си на онова, което вярваме, и което може да се намира в много неудобно положение спрямо фактите. И вместо фактите да диктуват вярванията ни, често вярванията ни диктуват кои факти ще изберем да приемем. Вярванията могат да ни накарат да изкривим фактите по такъв начин, че те да съответстват по-добре на предварителните ни представи. И, което е най-лошо от всичко, те могат да ни накарат да приемаме безкритично лоша информация, просто защото тя засилва собствените ни вярвания. Това подсилване ни кара да се чувстваме още по-уверени, че имаме право, и още по-малко склонни да приемаме нова информация. А след това ние гласуваме. Този ефект само се засилва от информационното претоварване, което предлага – заедно с безпрецедентното количество добра информация – безкрайно много слухове, погрешни информации и съмнителни интерпретации на истината. С други думи, още никога не е било толкова лесно да грешим, и същевременно да се чувстваме толкова сигурни в собствената правота. Взето само по себе си, това може би не е чак такъв проблем: хората, не познаващи фактите, могат да предпочетат просто да не гласуват. Вместо това обаче се оказва, че зле информираните хора често са ония, които притежават най-силни политически убеждения. . Може би още по смущаващо е това, че ония, които са най-сигурни, че имат право, са по правило хората, знаещи най-малко по въпроса. Изследванията на други учени отбелязват подобни феномени по въпроси на образованието, реформата на здравеопазването, имиграцията, насърчителната политика, контролът над притежаването на оръжия и други въпроси, които обикновено предизвикват силно полярни мнения. Куклински нарича този вид отговор синдромът-„Аз знам, че имам право“, и го смята за „потенциално гигантски проблем“ в една демократична система. „Това означава не само, че повечето хора ще се противопоставят на коригирането на фактическите си убеждения“, пише той, „но и че именно хората, които най-силно се нуждаят от корекции, ще ги направят с най-малка вероятност“. Но какво всъщност става? Как е възможно да грешим толкова тежко, и същевременно да сме така уверени, че имаме право? По правило хората инстинктивно търсят последователност. Налице е значителен обем от психологически изследвания, показващи, че хората са склонни да интерпретират информацията винаги с оглед на предварително съществуващите си убеждения. Ако ние вярваме нещо относно света, много вероятно е, че пасивно ще приемаме като истина всяка информация, която потвърждава вярванията ни, и активно ще отхвърляме информацията, която не го прави. Този феномен е известен под името „мотивирано разсъждаване“. Независимо от това дали информацията е правилна, ние можем да я приемем като факт, като потвърждение на собствените си вярвания. Това ни прави по-уверени в убежденията си и още по-малко склонни да приемаме факти, които не се съгласуват с тях. Нови изследвания, публикувани миналия месец в списанието Political Behavior, дават основания да се смята, че щом само веднъж тези факти – или „факти“ – биват интернализирани, те стават много трудни за променяне. В 2005 г., сред все по-рязкото настояване за по-добра проверка на фактите, представяни от медиите около войната в Ирак, Найън и един друг негов колега от Мичиган са измислили експеримент, при който на участниците се предлагат фабрикувани новинарски статии, всяка от които съдържа доказуемо фалшиви, но въпреки това широко разпространени твърдения, правени от някакви политически фигури: че в Ирак са открити оръжия за масово унищожение (такива нямаше), че данъчните намаления на Буш са увеличили правителствените постъпления (постъпленията всъщност спаднаха) и че администрацията на Буш е наложила тотална забрана върху изследванията на стволови клетки (всъщност бяха съкратени само някои правителствени програми). Найън е включил на края на всяка статия по едно ясно и директно опровержение, а след това е измерил реакциите на участниците, за да провери дали опровержението функционира. В повечето случаи това не става. Участниците, които се самоопределяли като консервативни, са изразили дори още по-силна вяра в наличието на оръжия за масово унищожение и повишаването на правителствени постъпления чрез намаляването на данъците, отколкото преди да прочетат корекцията. При тези два въпроса, колкото по-силни са убежденията на участниците – един фактор, известен под името очебийност – толкова по-силна е съпротивата им срещу фактите. Ефектът е малко по-различен сред ония, които се идентифицират като либерали: когато прочитат опроверженията по въпроса за стволовите клетки, те не се съпротивяват, но все пак предпочитат да игнорират неудобния за убежденията им факт, че ограниченията, наложени от администрацията на Буш, не са били тотални. Все още не е съвсем ясно какво точно предизвиква това поведение – причините могат да варират от проста защитна реакция до усилена мисловна работа в защита на предварителните убеждения – но, както сухо се изразява Найън „трудно е човек да бъде оптимист по въпроса за проверката на фактите“. Би било успокоително, ако можехме да мислим, че политолозите и психолозите са изнамерили някакъв способ за противопоставяне на този проблем, но за съжаление за това е още много рано. Упоритостта на политически мотивираните неразбирания все още е една много нова изследователска област. „Всичко е все още във въздуха“, казва Найън. Но изследователите работят по това. Една от възможните посоки може би е свързана със самоуважението. Найън е работил по едно изследване, чрез което се показва, че хората, на които е било зададено упражнение, повишаващо самоуважението им, са били по-склонни да приемат нова информация, отколкото ония, които не са. С други думи, ако имате добро усещане за самите себе си, ще се вслушвате, а ако се чувствате неуверени или заплашени – няма. Колкото по-заплашени се чувстват хората, толкова по-малко вероятно е да се вслушват в мнения, различни от собствените си – и толкова по-лесно е да бъдат контролирани. Има и случаи, в които директността функционира. Изследването на Куклински за социалните помощи показва, че хората наистина могат да променят разбиранията си, ако бъдат „улучени между очите“ с директно представени, обективни факти, които противоречат на предварителните им идеи. Изследването на Куклински обаче включва ситуация, при която участниците получават информацията в директна комуникация с изследователите. Когато Найън се опитал да предостави корекцията по начин, по-близък до реалността, под формата на новинарска статия, се получил обратен ефект. Дори и ако хората приемат новата информация, тя може да не се задържи в паметта им в дългосрочен план, или просто може и да няма никакъв ефект върху мненията им. В едно изследване от 2007 г. двама калифорнийски учени се опитват да установят дали даването на коректна информация относно броя на имигрантите сред населението на САЩ ще промени убежденията им относно имиграцията. Отговорът е ясно НЕ. И ако вие се придържате към идеята, че решението се състои в повече образование и по-високо ниво на политическа информираност сред избирателите – да, това е добро начало, но то все още не е решение. Както показва едно изследване от 2006 г., политически изкушените мислители се оказали дори още по-малко отворени за нова информация, отколкото по-неизкушените. Тези хора може и да имат право в 90 процента от случаите, но самоувереността им прави почти невъзможно коригирането на мненията им в останалите 10 процента, където те грешат. В един идеален свят гражданите може би ще бъдат в състояние да упражняват постоянна бдителност, проверявайки както информацията, която получават, така и начина, по който мозъците им я преработват. Но справянето с новините изисква време и усилия, а непрекъснатото себе-съмнение, както показват философите от векове насам, може да бъде много изтощително. Нашите мозъци са устроени така, че да избират познавателни съкращения – подразбиране, интуиция и т. н. – за да се избегне именно този вид неудобство, когато се опитваме да се справяме с ежедневния наплив от информация. Без тези съкращения ние не можем да свършим почти нищо. За съжаление обаче, чрез тях ние ставаме лесна жертва на политически предразсъдъци. http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_331.html http://glasove.com/categories/analizi/news/bezsilieto-na-faktite

Християнската вяра е запазила българския народ от заличаване и погубване по време на турското робство.Силната привързаност към православието е обединявала и подтиквала българите да се борят против поробителя.Тази вяра е била толкова силна, че понякога дори пред заплахата от смърт не е била търгувана за исляма.Сега в България няма такова противопоставяне на религиите.Те не се преследват , не се упражнява насилие при избора им.Вече не е нужно строго придържане на индивидите към една религия. Не може да се каже че някоя от двете религии, християнство и ислям е по добра, те имат много последователи.Веднъж обаче приели една от тях, въпреки че вече няма необходимост, хората се придържат към първоначалния си избор.Прави впечатление, че въпреки по големите знания и информация която имат, те пак не искат да си сменят вярванията.Сега религиозните нагласи са твърде слаби в по голямата част от населението, но пак липсва желание за променя.Защо хората не искат да си сменят религията? п.п.Като гледам и в другите държави не горят от желание да си търгуват религиите една за друга.

Че то е ясно и без английските учени.Този който има голям задник няма да търчи насам-натам , ами ще седне на него, щото му е трудно да го мъкне.Така ще бъде принуден да развие ценното качество мързел, което се знае, че помага при мисленето.

Колекционирането на монети, ще те накара да потърсиш информация за тяхната история.Така ще започнеш да придобиваш знания и точно това е най хубавото.Самото изучаване което съпровожда колекционирането носи удоволствие .На монетите има надписи и цифри,опитвай се да ги разчетеш.Като ги напишеш в гугъл ,ще разбереш коя държава е отсякла монетата, дали е в обръщение и др.Монетите и банкнотите се държат в класьори защото не трябва да се чукат и нараняват.На този линк може да намериш класьори и други нумизматични пособия.Вземи си нещо по евтино .https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8 В България има закон според който можеш свободно да колекционираш машинно сечени монети.По нататък ще си избереш тема по която да колекционираш ,но то всичко се събира защото излишните монети може да обмениш с други колекционери за нещо което те интересува.В нета има онлайн каталози по които може да се ориентираш какви монети са секли държавите тяхната рядкост. http://colnect.com/bg/coins/list/year/2018

Руснаците отмъстиха жестоко за убития пилот на сваления от турците самолет. http://www.blitz.bg/news/article/377343

България не сече монети защото няма необходимост, стигат и византийските.Пък и най много търгува с Византия.Нещо такова май съм чел.Имаме обаче много български имитации на Манул I, Исак II и Алексий I.Сякаш най често се срещат златните монети(хиперперон) на Йоан III Дука Ватаци.Те масово са обрязвани, скоро четох една хипотеза че по тоя начин са изравнявани с варненския стандарт.Изглежда са получавани нормални златни монети и тук са обрязвани.Защото бях намерил находка от 200 монети заедно с изрезките.Собственика на монетите ги беше редуцирал. За Армения и Грузия сигурно има изследвания, но не не зная нищо за тях. За да се докаже тази хипотеза трябва доста добре да се познава монетосеченето на много държави.Но ,аз скептичен към нея. Нещо интересно свързано със златото в Рим и Византия.Първите сенатори като посланици са носили златни пръстени които са получили от държавата с тях са я представлявали.В частния си живот те са носили железни пръстени.Правото да носят златни пръстени jus annuli aurei или jus annulorum , е привилегия няколко века на сенатори и магистрати .Другите са използвали железни.Магистратите и управителите са можели да награждават с привилегията да носи златен пръстен някои отличили се граждани.Тиберий е издал закон според който златен пръстен може да носят само свободни граждани(ingenuus) чиито бащи и дядовци са имали имот от 400 000 сестерции .Ал.Север и Аврелиан са дали правото да носят златен пръстен на всички войници.Едва Юстиниан предоставя това право на всички граждани на империята. Не зная дали тази привилегия не е в резултат от законите против разкоша( Sumptuariae ) , но носенето на златен пръстен е определяло статуса на римския гражданин.

Първия български владетел отсякъл монети с лъв е цар Йоан Шишман (1371-1395) , той сече медни посребрени монети(аспри) с изправен на задните си крака лъв.Льовенталера е отсечен след него.От античността до наши дни се среща изобразен (в различни пози) лъв по монетите.Не вярвам, че всички са гледали един от друг.Просто това се харесва защото е символ на власт, храброст и мощ.В българската хералдика изправен лъв е изобразен в гербовника на лорд Маршал от 1295г. "

Сега се запознах с тази част от историята на Армения.Ашот II Железни(914-928) изгонил мюсулманските мародери разоряващи страната.Това е добър период, но въпреки че преживява възход ,тя е феодално раздробена.Конфликтите отслабват страната, тя се цепи през 963 и 978, че и 987 на две или три царства и през 1021 г.Василий II присъединява арменското царство към Византия. Имаме един къс период от 100 години и той не е целия разцвет, има възстановяване сетне делене и то не остава време кога да секат златни монети.Разцвета не е кой знай какъв и то къс.

Много дълга статия, не можах да се концентрирам.И то е защото по принцип не съм съгласен с тази хипотеза.Фаворитизира се златната монета.Докъдето държавата може да наложи властта си до там контролира монетосеченето.Останалите не се съобразяват.Византия сече малко сребърни монети, повече бронзови и златни .Не са редки случаите когато някои номинали монети добиват голяма популярност.Такива са тетрадрахмите на Ал. Македонски, римския денар,венецианския матапан,Талера на Мария Тереза, византийския солид и други.Някои от тях като тетрадрахмите и талера продължават да се секат посмъртно.Тия монети са извоювали авторитет и населението им има голямо доверие.Една от причините съседните държави да не секат златни монети е че населението е свикнало с утвърдена валута и нови, къси серии не биха имали успех.Второ икономиките им са слаби и търговията им не изпитва необходимост от собствено златно монетосечене.Добрите гравьори на печати не се създават за един ден когато затрябват.Това е майсторство, трябва време, приемственост.Монетарите не скитат свободно в търсене на работа те са били закрепостени към монетния двор.За това варварските имитации нямат качествени изображения, те са по схематични и с грешки в легендите.Византия е губила, битки и войни,но победителите и не са бързали да секат златни монети, въпреки че никой не е можел да ги спре.Кой би забранил на Атила да сече златни монети?Не може да е съществувало такова римско право, което е спазвано и от независимите владетели.

Каква файда да си безсмъртен като нямаш безкрайна памет, където да надграждаш знания?Само едно голо безсмъртие не си струва.

Може би виетнамците консумират най сурово месото. https://youtu.be/UBAu4jj0ae0

Всички консумираме сурово месо, луканките и суджуците какво са? Пак всички са яли кървавица в която има кръв.Изпържена кръвта става по вкусна.

Вярно е , че понякога пиша глупости, но ако гонеха за това ти пък въобще нямаше да можеш да пишеш във форума.

Според сводката на Мин.Оброны РФ, у ИДИЛ в Сирия 698 щаба, 140 Администрации, 527 завода за проивзодство на експлозиви и бомби.За по малко от месец всичко това беше унищожено от руските бомбардировки.Казват ,че такава точност се постига защото руските ракети и бомби имат вграден щаб на ИДИЛ ,където паднат там е завода и щаба.

Руснаците казват "Хубавото място празно не остава".Те ни оставиха в лапите на американците.Дали ще могат да ни простят,че отново сме против тях и пак да ни освободят някой ден?

Зависи кой ще те освободи!

Случая с Георги Атанасов се чепка по методите от комунизма.Тогава така се установяваше дали баща му е бил кулак, дядо му пада ли малко фашага и въобще какъв работническо-селски произход има за да може да го назначим за българин примерно.Сега обаче трябва да се съобразяваме с правилата на демокрацията .Щом на г-н Атанасов баща му е бил българин на нас се пада тази половина, която е с ясно изразена мъжка част от кръста надолу.За майка му която не е българка остава другата половина с главата, с която за съжаление е измислил компютъра.За това някои хора колкото и да го дърпат за уя и да доказват, че човека пърди като българин ,компютъра при подялбата остава на майка му.До 1990 година можеше да се гордеем че Георги Атанасов е българин, но изтървахме социализма, а с него загубихме и компютъра.Пак трябва да сме доволни , че Стефка Костадинова не отиде да се състезава за друга държава, каквито предложения имаше.Защото тогава рекорда и щеше да се брои за някоя друга държава.Значи, ако Бербатов играе в Манчестър Юнайтед, гола който вкара не се брои за българския отбор.Даже целия английски отбор да е съставен от българи, пак Англия ще се класира за световното и те ще се фукат.В нашия случай американците печелят нобеловата купа за компютъра, щото Георги Атанасов играе за тях.Чувството е като да умре чичо ти в Америка, но не можеш да се радваш, защото не те споменава в завещанието си.

Факти- макти ,за това дадох абсурдни примери.Всеки престъпник може да се гордее ,че е българин.Самото събиране на тия факти(някои манипулирани) в списък показва, че целта му е да помпа и надува самочувствието .Може да се радваме на постиженията на Стефка, когато се състезава.След това това става статистика, факти, рекорди и отива в историята.Радвам се че песента на Валя Балканска лети в космоса.Не защото е българска, а защото ще свърши работа,като представи нашата цивилизация. Това дето българската армия е удържала победи е история, сега е нула.Ако започне война, ще обясняваме на противника колко сме били силни и страшни ли?В живота най важното е "сега", никой не признава минали успехи.Никой в Европа не зачита миналото величие.Вече няколко пъти споменавам, че гордостта е грях, простотия, тъпанарщина, липса на обноски и култура. За нуждите на социализма беше необходимо да се променят някои морални ценности.Предателството от грях и позор, беше издигнато в добродетел.Така "да сигнализираш" стана морално и ценно качество.Трябваше да се гордеем с млеконадоя, петилетките, съветската армия и въобще с целия социализъм.Та веднъж установени моралните ценности трудно се променят в хората.Освен това подтикването към гордост не спира защото някой все още има далавера от това.Такива данни, факти и историята трябва да се учат и това се прави.Това че някой неграмотен не ги знае си е за негова сметка.Сега при толкова много леснодостъпна информация, глупостта и простотията са въпрос на избор. Няма нужда да се повдига самочувствието точно на тия хора, защото ги подтиква към извършване на нарушения и престъпления, към които по начало имат склонност.

С данъкоплатците никой не се гордее.Едно стадо учени харчи парите, но един става лауреат и с него се гордеят. Трябва ли въобще да се гордеем?Гордостта е един от седемте смъртни гряха.Гордеят се сноби, нещастници и тъпанари с новите си гащи.Гордостта предполага че се гордееш пред някого.С кого и какво ще си мерим?И ако имаме по малко поводи за гордост от англичаните, ще трябва да се срамуваме ли?Всеки който иска може да подскача на един крак и самичък да си припяваш "аз съм българин и Джон Атанасов дето измисли компютъра е българин, ние сме великиии.......".Или да се качи на високо, на Айфеловата кула и да се провикнеш -Какво знаете вий бееее, аз съм българин ,като Стефка Костадиновааааа, която подскочи най високоооо...."И серийният убиец има пълно право да се гордее, че е българин, и кво' праим?Мога ли да се гордея че комшията ми е милионер?Или че дядо ми е известен професор, пък аз съм с осми клас?Може значи да се гордеем , че сме имали велики владетели, ами заради слабите царе и за загубените битки,ще се срамуваме ли реципрочно и честно.Тия списъци са величайши глупости и тъпанарщина. п.п.Американското тайно оръжие, може би е от рода на конспиративните теории.

В САЩ има много българи които допринасят с данъците си за развитието на науката и откритията на нобеловите лауреати.