boilad

Това говори достатъчно за нивото на литературата, която четете. За щастие история се пише не с елементарно утвърждаване на едно име, без значение Стойчо ли ще е е или Колю, а след анализ на всички известни факти. Аха, значи подбираме си предпоставената теза и свидетелствата, които не ни отърват ги обявяваме за кощунство и пълни с лъжи. Тогава са кощунство и така удобно премълчаваните показания за възрастта на "малолетното чираче" на Общи и Ветьов пред комисията в София, както и свидетелството на чорбаджийката му Мица Денчева пред д-р Параскев Стоянов. Не, няма нищо кощунствено в това да посочиш, че всички налични сведения говорят против лъжата, че чирачето е малолетно. Фентъзи съчиненията и вайканията за "малолетното чираче" може да са допустими за един Б. Д., Румен Леонидов или Стефан Цанев и затова няма да отидат по-далече от фентъзито и тънкото гъделичкане на емоционално ниво. Той и Вутьо май послъгва малко, ама нали от анализа на всички факти бягаме като дявол от тамян. Достатъчно е само да се сравнят показанията му. В коя литература? Историография или фентъзи, защото Драсов се жени чак след Освобождението. Нека този дребен факт не Ви смущава. Злите езици говорят, че поп Кръстю е предал Дякона щото задирял щерка му. Сега като Ви кажа, че щерката на попа по него време е 4-5 годишна, може спокойно да навържете фактите и с основания да твърдите, че тоя изрод Левски, освен всичко друго е и педофил. Със здраве и успех във фентъзито!

Какво за Кишелски? Българин направил кариера в руската армия, поддържа връзки с революционерите, общо взето родолюбец. А горното ми мнение за убитото малолетно чираче беше опит за иронизиране на начина по който се пренаписва историята. И тук няма никакви "-изми", защото "чирачето" нито е малолетно (доказват го както протоколите от следствието по Софийското приключение, така и спомени на съвременници, включително Левски), а най-вероятно дори не се казва Стойчо. Това име се поддържа само от Марин Поплуканов, а Стоян Заимов го популяризира и оттам влиза в историографията. Всички останали съвременници го наричат Колю (Мица Денчева и Христо Поплуканов), Николчо (Пъшков), а Васил Йонков пред Захари Стоянов споделя, че името е Колю Бешков от ловешкото село Сопот.

Опряхме пак значи до убитото малолетно чираче.

Бъркам. най-често килето е 20 оки. Веков пише, че това е често срещана грешка, тъй като килето и респективно оката са предимно мерки за обем, а не за тегло. Разбира се, те могат и се използват като мерки за тегло, но само за еднородни продукти, които изрично се уточняват, защото ока пшеница на тегло не е равна на ока мляко примерно. Шарланова изрично уточнява, че ока вода тежи 1 кг и 284 грама. Същата ока пълна с друг продукт обаче ще има друго тегло. По-горе при определянето теглото на киле пшеница съм изхождал от съображението, че килето е мярка за обем, а в този случай, в зависимост от това доколко зърното е изсъхнало, килето пшеница ще тежи около 20-21 кг. Софийското киле Веков го дава като равно на 100 оки за близък до интересуващия ни период - 1617 година. В различните райони то варира от 20 до 140 оки. Този хаос е създавал условия за злоупотреби и спекулации. Например, ако селяните мерят реколтата със софийски килета, а бирниците прибират десятъка в адрианополски (по 20 оки килето) хазната ще бъде ощетена. По същата схема са били източвани и държавните хамбари. Плахите опити на властите да въведат някакъв ред не дават никакъв резултат. Дори през ХІХ в. при поредния опит за стандартизация властта сама игнорира това решение като постановява данъците да се събират според обичая по места.

Пак карам по спомени и не мога да цитирам точното законоположение, но когато някои е живял 15 години на ново място не могат по закон да го върнат на предишното му местожителство. Ако става въпрос за данъци в натура, съдът е в правото си. Данъците в пари от края на ХVІ в. бележат ръст, заради обезценяването на акчето и ако съдът е постановил това решение по отношение на паричния данък, то това би било голяма победа за простия данъкоплатец (в което силно се съмнявам; по-вероятно представителите на фиска да са искали завишаване на натуралния данък, за да компенсират обезценените парични постъпления).

Аз затова написах коментара за средновековните мерки и теглилки, така по спомени мисля, че точно истамбулското киле беше около 20 кг., но може и да бъркам. Значи за използвания тип киле остава да уточним нататък, когато имам повече време ще погледна у Веков нямаше ли специфична софийска мярка или от близък район. През ХV-ХVІ в. бащинията е наследствена условна войнушка собственост, т. е. по идея синът (или зетят) примерно може да наследи тази собственост само ако и той стане войнук. Но през ХVІ в. текат процеси на уеднаквяване статута на привилегированата рая към другата рая, та и това остава да се види по-подробно - какво плащат и не плащат войнуците. Мисля, че в БС с Графа бяхме коментирали от какви данъци са освободени превилегированите раи, но там акцента беше най-вече върху девширмето и други извънредни данъци. Живот и здраве след някой ден ще разровя за подробности.

А не пише ли от какъв дънък или данъци са тези 2000 акчета, ако знаем вида и размера на данъка бихме могли да направим и други изводи за това село. Например данъка върху свинете е в пари, или ако става въпрос за джизие бихме могли да предположим числеността на жителите му, ако е поземлен данък - обработваемата площ, и още и още много други. Произведената продукция също може да ни даде представа за обработваемата площ и косвено за населението. Така на прима виста бих казал, че селото е 12-13 ханета или 60-70 души, което дори за епохата си е малко село.

"Киле" - равнява се на 18 оки, ако не бъркам, или приблизително около 20 кг. Въпросът за Средновековните мерки и теглилки е много мътен понеже силно варират не само от район до район, но понякога дори в един район се използва един термин, но с различно количествено измерение (например през античността се използват няколко вида таланти), наред с това един термин приложен към различни обекти може да има различно количествено измерение (например за насипни товари да отговаря на едно количество, а за течности на друго).

За Раковски там да съм казал нещо? А темата не съм искал да я закриват, щеше да е достатъчен малко модераторски контрол върху откровените лъжи и произволни твърдения, като тези за "малолетното чираче" и "гръцкия град Меленико" например, да не говорим за позоваването на недостоверни източници (като пасквилите на Иван Стоянов, които също са пълни с не малко фактически грешки и също толкова произволни твърдения, които ни се представят като историографски откровения). П. П. Сори за отклонението.

Откупуването на приходите е масова практика (явно концесиите не са измислени вчера). Така държавата (или в случая църквата) си спестява разходите по събирането им. В този случай, сещаш се, човека който ги е откупил ще направи всичко възможно да излезе на печалба, макар да не са редки случаите на невъзможност да се избият парите и фалити и задлъжнялост към хазната на подобен род "предприемачи" (сигурно и тогава е процъфтявал друг национален спорт като укриването на данъци). Съвсем като странична вметка, Раковски също се е занимавал с подобна дейност.

По-вероятно става въпрос за тапията с която съпругата владее въпросната робиня и сигурно и други роби вписани в нея.

Не съм сигурен за етимологията, но името Бали е разпространено и сред турци и юруци. Например старото име на Княжево е Бали ефенди по името на някакъв дервиш юрук. Черибашиите във войнушката организация пък по правило са мюсюлмани и, освен тимар (вероятно за това е означен като забитин на даденото село), имат право да събират за себе си и някои от данъците с които са обложени подчинените им войнуци.

И по-рано това е основния начин за именуване на махалите - по името на местния първенец, най-често поп. По-рядко се срещат имена на махали според упражняван занаят или местна забележителност (църква).

Е, в този случай няма как да не прибегна до класика Ботев: "Кроткото агне от две майки суче". Получава се значи - веднъж радиото плаща правата, втори път глупака, който го слуша, или пък съм си платил за лицензираното съдържание от което различни отчисления са отишли където трябва, но не мога да го ползвам законно, защото трябва да си платя пак. Просто безумие! Но пък едва ли следва да се учудвам на законотворческата мъдрост и алчността.

Няма проблем, тъй като в този случай авторските права са грижа на съответното радио. Проблем би трябвало да има ако си пусне диска с пиратствана музика без да си е платил.

Т. е. критичното мислене става възможно едва след натрупването на определено количество умствен багаж и се различава качествено от елементарното критикарстване така успешно демонстрирано в тази и в други теми.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Социална_класа Има примерни таблички на няколко теоретични модела на социалната стратификация. Това което у нас се определя като средна класа според подоходния принцип, другаде би било working class, т. е. хора на наемния труд. Класическата средна класа - предприемачи, търговци и т. н. би била много тънък слой. Ако условно се придържаме към това, то имаме относително масова работническа класа, чийто горен слой може да бъде причислен и към средната класа - високоплатени професионалисти, чиито доходи им позволяват значителна икономическа свобода и въобще не е задължително да са well-educated.

Много съжалява, индиански не разбира. Определение строго научно. Вери относителното middle class определя чрез други относителни: very rich и very poor or extremely rich и poor и друго относително well-educated (бай Пешо Общака с основно образование и 800 кинта месечно well-educated ли е, middle class ли е, poor ли е или very poor or may be very rich? Extremely rich?). Какво каза Cambridge Business English Dictionary и Cambridge Academic Content за тези относителни понятие и как ги измери. Това не наука, произвол и пропагандна манипулация. Вие явно почитател на австрийска икономическа школа. Както политикобюрократичния новговор заличи от статистиките понятието "неграмотен", така е на път да изчезне и "беден" и какъв happy end ще настане тогава!

Лошо няма. Всеки има право на мнение. Горе съм посочил три различни методики чрез които се дефинира "средната класа", т. е. такова нещо като общоважаща, а още по-малко установена дефиниция няма, днес приоритетно се използва третата методика, но това не я прави общовалидна и не изключва автоматично другите подходи към проблема. Недей така на едро. Ако ти се занимава и ти е интересно аз основно ползвах сайта на ИПИ http://ime.bg/bg/articles/kakvo-e-srednata-klasa/ там има и други материали по въпроса.

Косвено засегнахме една тема която хич не е маловажна и отразява не само разноречието сред нас, но и сред социолозите. Какво аджеба е "средна класа"? dora например се придържа към класическото разбиране за средна класа от края на XIX и нач. на XX в. - дребни собственици, предприемачи, занаятчии и сравнително добре платени професионалисти (по онова време в тази категория са основно чиновници). В съвременните социология и икономика обаче няма единно становище какво представлява "средната класа". Единият критерий е подоходния, като за основа се взема медианния (средния доход) и някакви проценти под и над него, а хората попаднали в тези граници са определяни като "средна класа". Тук хаоса обаче е пълен, тъй като няма съгласие колко процента +/- около медианния доход да се вземат. Някои предлагат +/- 25% и това изглежда разумно, но не е политически изгодно, понеже стеснява много границите на "средната класа". Това води до нов начин за дефиниране на "средната класа", който не само е доминиращ днес по света, но е и откровена стъкмистика за нуждите на пропагандната машина. При този метод по дефиниция "средна класа" са всички онези под горните 10% и над "бедните" под които се разбират хората с доходи под 60% от медианния (и тук не минава без разногласия между изследователите, защото за долна граница на "средната класа" се предлагат между 60 и 90% от медианния доход). Така чисто механично средната класа я докарват между 40 и 60%. Колко такава "средна класа" е "средна" цифрите говорят достатъчно. Разликата между доходите на "долната средна класа" и "горната средна класа" не се измерва с единици или десетки проценти, а в стотици (в пъти). И накрая от мен като заключение, какво би следвало да разбираме под "средна класа". Доколкото понятието има не само икономическа, но и социална компонента, то тези две съставляващи би трябвало да се разглеждат във взаимообвързана цялост, като в класическия пример с четиричленното семейство. Според мен долната граница на средната класа би трябвало да е доход равняващ се на два пъти издръжката на живот, т. е. един работещ, който може да издържа себе си и още един човек (съпруг/а, дете или друг) без да изпада в материални лишения, а горната граница е същият работещ, но вече издържащ трима души без да изпада в материални лишения и като следствие имаме едно здраво и щастливо четиричленно семейство с важни политически и демографски сетнини от този факт (пишман социалистите и пишман националистите никога не биха посмели дори да си помислят за такъв пример, доде са наредени на яслата не им трябва силна и просперираща средна класа).

Твърде оптимистично! Данните на НАП показват съвсем друго. Над 1 000 лева приходи са получавали около 530 000 души или към 18% от осигуряващите се около 3 000 000 или около 7,5% от цялото население (в това число и златния 1,5% от цялото население споменат по-горе). Честита ви "средна класа" г-н Киров. Като гледам данните на nik1 успешно можем да се конкурираме с такива екзотични дестинации като Гватемала, Хондурас и Никарагуа.

Проблема е, че това са само осигуряващите се около 3 000 000 от тях 2 000 000 с доходи до 600 лева. В това число не влизат над 2 000 000 пенсионери от които половината са с пенсии до 400 лева и останалите 2 000 000 от които половината са под трудоспособна възраст. Извод - мизерията е пълна освен за златния 1,5% с доходи над 2 600 лева. Овце сме били, овце сме и овце ще си останем. "Пуйка мухарабесъ", а пропагандната машина на пълни обороти бълва "частични истини" (истина със спестена част).

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/04/02/nad-5-bona-ili-do-600-lv-kakvi-zaplati-vzimame-v-bylgariia.372467

Христо Иванов: Филип Тотю: Панайот Хитов: Данаил Попов: Още в уводния пост съсела лъже, че съвременниците не са оценявали един или друг революционер. Приведените оценки се отнасят за Левски и са дадени още преди Освобождението, т. е. уж националистическата пропаганда тук не може да е оправдание. Егати тъпите съвременници! Как може да не видят какъв некадърник е тоя Левски?

Поредната лъжа, покрай многото други.