boilad

И примерна реконструкция според тази хипотеза с основна година "дилом" - 765, годината на Умор (структурата на календара позволява да приемем за основна коя да е друга "дилом" година, което би изместило датировките с "n" на брой периода през 12 години напред или назад във времето): Авитохол 300 дилом твирем (93 г.) Ирник 150 дилом твирем (393 г.) Гостун 2 дохс твирем (543 г.) Курт 60 шегор вечем (545 г.) Безмер 3 шегор вечем (605 г.) Исперих 61(63?) верени алем (608 г.) +2 Тервел 21(20?) теку читем (671 г.) -1 Твирем 28(30?) дван шехтем (691 г.) +2 Севар 15(16?) тох алтом (721 г.) +1 Кормисош 17 шегор твирем (737 г.) Винех 7(6?) именшегор алем (754 г.) -1 Телец 3 сомор алтем (760 г.) Умор 40 дена дилом тутом (765 г.) Сбора недописани и надписани години дава три недописани години. Точно толкова, колкото липсват, за да се озовем в годината "дилом" като отчетем реално вписаните 667 + 2 неотбелязани между Телец и Умор. Ако използвама другия вариант при който началната година на Тервел е объркана, което изглежда много вероятно, резултатът е същият. Авитохол 300 дилом твирем (93 г.) Ирник 150 дилом твирем (393 г.) Гостун 2 дохс твирем (543 г.) Курт 60 шегор вечем (545 г.) Безмер 3 шегор вечем (605 г.) Исперих 61 верени алем (608 г.) Тервел 21(22?) теку(дилом?) читем (669 г.) +1 Твирем 28(30?) дван шехтем (691 г.) +2 Севар 15(16?) тох алтом (721 г.) +1 Кормисош 17 шегор твирем (737 г.) Винех 7(6?) именшегор алем (754 г.) -1 Телец 3 сомор алтем (760 г.) Умор 40 дена дилом тутом (765 г.) Хипотезата за митико-легендарния характер на "Именник" повдига и някои интересни въпроси. С какво годината "дилом" е толкова важна за древните българи, за да я предпочетат за начало и край на "Именника"? Същият въпрос може да се зададе и по отношение на 672-те години или 56 12-годишни цикъла отразени в него.

Не други възможности, а друга. И тя е, това разстояние да е 28 г., обаче ако приемем това се явяват много други грешки. Въобще оправяйте се, аз съм далече от фикс идеята за абсолютната достоверност, точност и всякакви суперлативи сипещи се по адрес на информацията от "Именника".

На същото основание на което ги редуцираме с "n" на брой години само дето в случая "грешката" е много по-малка. Ако не сте наясно, че 28-те години на Твирем не се вписват в разстоянието между "дван" и "тох", то няма какво да дискутираме. На много, ако не на всички въпроси хипотезата отговори. Каза ви се! Края на деветия - началото на десетия век, на основание на кирилския текст и използвате на аналогичен календар през тези два века. Писмен запис на устно мито-поетично творчество, тъй че историческа достоверност на информацията от паметника не търсете. В Австралия шъ знайш. По същата причина заради която се записва всяко друго устно творчество + да се види колко сме велики и древни, щото по времето на Симеон противопоставянето с Византия е особено остро. А свидетелства, че и през десети век вископоставени личности в България продължават да се придържат към традициите има предостатъчно. Ако искаш да ти отговоря и на въпросите "кой" и "как". Високообразован човек от споменатите високопоставени личности с калем, чернило и пергамент. Анадънмо? При купищата литература по въпроса и без да сте прочел поне по-важната от нея няма нужда се правите на разбирач и тепърва да откривате топлата вода.

Това, че древнобългарския календар е възможно да е аналог на китайския съвсем не означава, че българите са го заели директно от Китай, или, че трябва да са били съседи на китайците. Подобно мислене е на ниво Ганчо Ценов. При всички случаи хипотезата си заслужава разглеждането и обмислянето, дори само, за да се докаже, че е несъстоятелна. Вчера се замислих, а какво би се получило, ако се абстрахираме от другите извори и приемем "Именника" като това което е - списък на полулегендарни владетели. Оказа се, че в този случай в него се отчитат само две грешки и те не изглеждат фрапиращи - едната е липсата на вписване за двете години между Телец и Умор (тя обаче се явява при всякакъв вариант за реконструкция), а другата е недописани две години на Твирем. Остава проблема със закръглянето, който дава вероятност за грешка в приписаните на владетелите години до +/- 1, но той е вплетен в самата структура на паметника и затова не го приемам за "грешка". Оказва се, че този вариант за реконструкция дава много по-малко "грешки" от кой да е друг и отразява период от 672 години (реално вписани 667+2 неотразени между Телец и Умор и +2 недописани за Твирем, общо 671 години, някъде ми се губи една година, обаче тя попада в рамките на допустимата грешка).

Несъответствие по тази хипотеза се получава и при Умор (за него имаме "тутом", докато 50 години по-рано термина е "шехтем") и с Чаталарския надпис ("елем", докато 180 и 220 години по-рано термина е "вечем"). При Умор имаме и чисто математическо несъответствие на термина "тутом" със зависимостта между другите термини и той се явява или на мястото на "шехтем", или на "алтом". Последния вариант допуска и грешна животинска година.

Посмях се от сърце. Кандимиров прави едно фундаментално допускане, което тотално обърква сметките му - отъждествява "алем" с "елем", затова не му се получават нещата. Моята реконструкция с аналог на китайския календар дава примерно: Авитохол 300 дилом твирем (129 г.) Ирник 150 дилом твирем (429 г.) Гостун 2 дохс твирем (579 г.) Курт 60 шегор вечем (581 г.) Безмер 3 шегор вечем (641 г.) Исперих 61 верени алем (644 г.) Тервел 21(10?) теку читем(дилом шехтем?) (705 г.) Твирем 28(18?) дван шехтем (715 г.) Севар 15(16?) тох алтом (733 г.) Кормисош 17(5?) шегор твирем (749 г.) Винех 7(6?) именшегор алем (754 г.) Телец 3 сомор алтем (760 г.) Умор 40 дена дилом тутом (765 г.) Надписаните години не се дължат на грешки в календара. Допусканията, че "алем" е "елем" и "алтом"-"алтем" не са нищо повече от вероятна възможност, поне също толкова вероятна, колкото и тази, че не са равнозначни понятия, както показва моята реконструкция. Ако Кандимиров бе тръгнал да прави реконструкцията на база на това, което му дава "Именника" като математически зависимости, вместо да изхожда от несигурното отъждествяване на "алем" с "елем" резултата щеше да е различен. Разбира се хипотезата, че българския календар е аналог на китайския си има и слаби страни, най-вече това са годината на Тервел, но тя очевидно е сбъркана, тъй като не съответства и при варианта за 12-годишен цикъл, и възможността все пак "алем" да е тъждествено на "елем" и "алтом" на "алтем", докато обаче това тъждество не бъде доказано хипотезата си остава валидна.

Варианта при който българския календар е аналог на китайския предполага именно нещо подобно. Буквалния превод на годината "дилом твирем" би бил "змия четвърта (или девета)", а смисловия примерно "годината на змията в четвърта (респ. девета) година (от десетгодишния цикъл)" като идеята на словосъчетанието е да ни даде точното място на годината в 60-годишния цикъл. Не съм запознат с въпросния труд, но напоследък и аз клоня към тезата, че българския календар е аналог на китайския. Тезата не е нова за българската историография. Още през 70-те г. на 20 в. Йордан Вълчев се придържа към нея и се опитва да я популяризира (вярно, че някои от идеите му са неприемливи, но неглижирането му по онова време може да се дължи, както на факта, че не е академичен историк, така и на миналото му; Москов съвсем бегло го споменава в труда си, главно, за да опровергае мнението му, че всъщност китайците са заели календара си от българите, а не обратното и въобще не се коментира възможността двата календара да са аналогични). В т. нар. "втора част" всъщност има само едно известие, което директно й противоречи и това е годината на Тервел, която очевидно е объркана, несъответствията при нея се появяват какъвто и вариант за календар да се ползва.

Единственото разумно обяснение е, че това ни дава "Именника". За щастие в случая имаме независимии извори, които позволяват проконтролирането му. Тук обаче трябва да направя едно уточнение. Може и да е станало ясно от предходните ми писания. Далече съм от мисълта, че реконструкцията на хронологизирането на владетелите според "Именника" съответства точно на историческата действителност. В някои случаи информацията, която ни дава е уникална и по липсата на други известия би могла да се ползва, но отчетените грешки и възможната вариативност трябва да ни карат винаги да имаме едно на ум и да търсим независими потвърждения, както и да подхождаме с особено внимание. Например: хронологизирането на Кормисош със 17 години управление, не само отпраща началото на династическата криза назад във времето, но и въобще не я отчита като фактор, който евентуално би препятствал едно толкова дълго управление, което не се основава на нищо друго освен на известието на "Именника", макар елементарната математика да показва, че точно в тази си част (между Твирем и Телец) той съдържа грешка в приписаните на владетелите години.

Само, че допускането на "неизвестен 1" създава повече проблеми, отколкото решава. Първо, следвайки логиката на "Именника" няма място за друг между Тервел и Твирем. Разстоянието между годините "дилом" (предполагаемо за "неизвестен 1") и "дван" (на "неизвестен 2") предполага минимум 10 г. управление на Неизвестен 1 и сериозно редуциране при Тервел. Освен, че така хронологизиран той попад в период за който имаме категорични известия, че управлява Тервел, но и противоречи на една от възможните реконструкции при която Аспарух управлява до 705, а в този случай въобще няма как да вместим пък Тервел. Също така при хронологизиране на Кормисош с начална 749 година и Аспарух с начална 644 и вероятен аналог на китайския календар, единствената възможна година, която е "дилом твирем" е 729, а тя е несъвместима с наличните данни. Също така няма никаква друга информация, която да предполага наличието на Неизвестен 1 освен думичката "твирем" в края на съобщението за Тервел и началото на следващото съобщение, което ако започва с "твирем" по структура не се отличава от известията за другите. Вярно, че името Твирем на следващия владетел след Тервел повдига някои въпросителни. Възможно е дори "твирем" да си е част от известието за Тервел, като в този случай е изпуснато само името на следващия владетел. Общо взето нищо не говори за някаква празнина между Тервел и Твирем.

Моите впечатления и бележки 1. Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем. Съвсем очевидно е, че не става дума за реални хора 2. Гостун, наместник техен, 2 години. Родът му Ерми, а годината му дохс твирем. Липсва независимо сведение, което да потвърждава това властване, дори да приемем отъждествяването Гостун-Органа. 3. Курт 60 години управлява. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем. Данните за това управление показват голямо разминаване с информацията от ромейските хронисти. То започва не по-рано от 629 г., а в този случай е очевидно, че не е управлявал 60 години. Последното известие за него от ромейските хронисти се отнася към края на 641 г. 4. Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем. Обикновено се отъждествява с Батбаян на ромейските хронисти. Единственото което със сигурност знаем за него е, че управлява след смъртта на Кубрат и се подчинява на хазарите, които се появяват самостоятелно на историческата сцена през периода след 650-651 г. 5. Тези петима князе управляваха княжеството от оная страна на Дунава 515 години над остриганите глави. И след това дойде от тази страна на Дунава Исперих княз. Същото и досега. Това известие е проблематично от гледна точка на управлението на Аспарух, тъй като предполага, че той не е властвал отвъд Дунав, но пък срещу името му са вписани твърде много години, за да предположим, че е управлявал основно след минаването на Дунав през 680 г. (тази година се потвърждава, както от ромейски, така и от латиноезични извори). Можем да предположим, че властването на Аспарух е противопоставено на петте преди него не защото не е управлявал отвъд Дунав, а защото е първият който управлява и на юг от реката. 6. Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем. Според някои изследователи годината на Аспарух е "вълк" или "тигър" (барс), а това създава проблеми при хронологизирането на предходните владетели. За Безмер това би означавало, че, или не е властвал три години, или е сгрешена началната му година. Последната вероятност влече след себе си грешки в началните години на предхождащите го князе. Затова по-нови изследователи предполагат за начална година на Аспарух "дракон", която действително отстои на три години от началната на Безмер и не влиза в противоречие с известието за него. Обаче и двата случая на хронологизиране на Аспарух (според годините "тигър" и "дракон") влизат в противоречие или с известието за началната година на Тервел, или с приписаните на Аспарух години. При първия вариант годината на Тервел трябва да е била годината "змия", която отстои от началното вписване за Авитохол на 48 12-годишни цикъла и отговаря на сбора на годините срещу първите шест имена - 576, но тъй като Аспарух не може да е властвал преди 644 г., то за начална година Тервел получаваме 705, но тя влиза в противоречие с вписаните на негово име 21 години, защото през 715 г. по сведение на Теофан управлява Кормесий, вероятно идентичен с приемника на Тервел според "Именника" Твирем. При другата възможност, да са объркани годините на управление на Аспарух, се изправяме пред необходимостта от коригирането им и то категорично в посока занижаване, защото увеличаването им ни отвежда отвъд сигурната 705 г. в която управлява Тервел. Отговор на въпроса "с колко", може да ни даде хронологизирането на приемника на Тервел, чиято начална година трябва да се търси между 711 (последното сигурно известие за Тервел) и 715 (първо сигурно известие за Твирем-Кормесий). Тоест началото на управлението на Тервел трябва да търсим между 690 и 694. Доколкото етимологизирането на годината на Твирем като "заек" отговаря на 715 г., най-вероятно последната на Аспарух и първата на Тервел е 694 г., която е "кон". В случай, че "теку" отговаря на "овца" имаме грешка и в годините приписани на Тервел, но тя не изглежда толкова фрапираща и може би е допустима, дотолкова, доколкото не знаем на какъв принцип се закръглят годините. Дали до по-близката цяла година, до навършена, или до започната. 7. Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му теку читем. В това известие можем да допуснем грешка при началната година на Тервел. По "тюркската" етимология "овца", но тя не отговаря на 694, а на следващата 695 г. "Иранската" етимология определя "теку" като "кон", но тъй като в "Именника" има още една година, която е определяна като "кон" с дума различна от "теку" остава въпроса доколко е допустимо за една и съща година да са използвани различни думи? 8. Твирем 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем. Вероятността за грешка и в това известие е твърде голяма. Етимологизирането началната година на следващия Севар като "кокошка" ни навежда на мисълта, че, или грешката е в нея, или в приписаните на Твирем години. Общия сбор на годините от Твирем до Телец включително е 70, при реални 48 (от 715 до 763 г.), което дава излишни 22 години. Петър Добрев решава проблема като приписва надписаните години само на Твирем. На пръв поглед решението изглежда удачно, след шест години управление на Твирем попадаме в годината "кокошка". Тук обаче трябва да имаме предвид и известието на западните хронисти за управлявалия през 727 г. Кормесий и вероятността да е идентичен с Кормесий от 715 г. на Теофан. В този случай вероятното управление на Твирем-Кормесий е 18 години до 733 г. 9. Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом. Липсват независими сведения за този владетел. Колкото и странно да изглежда сведенията за него на пръв поглед са сравнително точни, макар годината на следващия владетел да е "шегор", което предполага малко по-дълго управление от вписаното (+1 г.). 10. Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. С този владетел започва династичната криза в езическа България. Западните хронисти под годината 750 пишат за втори български владетел с името Кормесий, вероятно идентичен с Кормисош. От установеното до тук най-вероятно при него са надписани 12 години, които остават в повече след корекцията при Твирем-Кормесий. В условията на настъпила династична криза едва ли може да се предполага негово по-продължително управление и в този случай корекцията да е при Севар. 11. Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му именшегор алем. Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом. Известията за последните трима владетели изглеждат сравнително достоверни. Вероятните грешки в посока намаляне с една година управлението на Винех може да се дължи на ефекта на закръглянето (виж 6. накрая, също и при Севар). В случая с Винех нямаме независимо известие за него. По интересното тук е, че между последната година на Телец и годината на Умор има една празнина от 2-3 години, която се запълва по различни начини. Най-популярна е тезата, че през този период управлява само Сабин, тъй като Никифор пише за поставения от него Умор, като се предполага, че е оставил за владетел Умор непосредствено преди да избяга, а известието за Паган е поставено след съобщението за Токту, като се предполага, че се следва хрононологическа последователнот. Обаче самата структура на това известие навежда на мисълта, че то е ретроспективно по същността си. Сякаш Никифор, разказвайки за съдбата на Токту, се е сетил, че е забравил Паган. Това съображение се потвърждава от Теофан и Зигеберт, които след Сабин за владетел на българите сочат Паган, като и двамата отнасят началото на управлението му през 763 г. 12. Извод: От общо 13 вписани "князе" известията за седем от тях изглеждат относително достоверни. От тези седем, за трима не разполагаме с независими сведения, които да позволят проконтролиране информацията на "Именника" за тях. Отново при трима от седемте се наблюдава отклонение от годините на управление с +/-1 година, което може да се дължи на ефекта на закръглянето. При останалите шест се наблюдават значителни разминавания с приписаните им години и "здравия разум" подкрепен с малко математика. И накрая, но не и по маловажност, липсващи владетели. Като резултат можем да обобщим, че само за четирима сведенията изглеждат абсолютно достоверни, като за двама (Гостун и Безмер) няма, или са недостатъчни, независими данни, които да ни насочат към годините им на управление. Несигурността при реконструиране управлението на един или друг владетел, дължаща се основно на надписани години на властване и живот, както и липсата на владетели поставя под сериозно съмнение достоверността на "Именника" по отношение на съдържащата се в него информация за "князете". Грешките и несъответствията са прекалено много, за да се оправдаят с традиционното "преписваческа грешка". Що се отнася до календара използван от древните българи, той не е обект на тези бележки, но определени впечатления от него могат да се споделят. Изглежда той е аналог на 12-годишните циклови календари познати и на други култури. Календарните изрази са сложно съставни, като първата част е названието на годината, а втората - числително редно. Според една от хипотезите е възможно да е аналог на китайския календар с 60-годишен цикъл. В този случай числителните редни отговарят на период повтарящ се през десет години. Първите пет известия навеждат на тази мисъл. Сред следващите числителните се повтарят само при Аспарух и Винех, което изглежда относително достоверно, ако приемем за начална година на Аспарух 644 (което е съмнително от гледна точка на историческа достоверност, но в случая следваме логиката на извора), т. е. разликата между двамата от 110 години се дели на 10 и потвърждава хипотезата. Пак при условието за 644 г. като начална за Аспарух и 749 г. за Кормисош има съвпадение на числителните и разлика от кръгли години с първите трима князе (съответно 170, 320 и 620). По сложен е проблема с числителните алтом и алтем при Севар и Телец, тъй като за някои изследователи те отразяват едно и също числително. Същият е проблема и с числителното "елем" от Чаталарския надпис и засвидетелстваното в "Именника" "алем". В самия "Именник" има несъответствия на хипотезата. Ако първата година на Тервел е 694, то числителното на неговата година трябва да съвпада с това на Аспарух, ако пък е 695 с това на Твирем. По разпространена е хипотезата, че числителните редни са имена на месеци, но тя не ни дава нищо качествено ново за календара на древните българи. Благодарение на Чаталарския надпис можем уверено да твърдим, че календара е слънчев или лунно-слънчев. Годината "вол" отразена в него съвпада частично или изцяло, тъй като не знаем началото на българската година, с 15 индикт (1 септември 821 - 31 август 822 г.). Можем да предполагаме, че съвпадението е частично, тъй като за година на Умор имаме "змия" и индикт трети (1 септември 764 - 31 август 765 г.) според Никифор. При пълно съвпадение на индикта и българската година, индикта на Умор щеше да е четвърти. Накрая само ще вметна, че няма голямо значение как ще наречем или преведем годините, тъй като поредността им следва определен математически модел. С това приблизително изчерпваме въпроса.

Курт-Кубрат 629 - 641 г. Аспарух 680 - 681 г. Тервел 705 - 711 г. Твирем-Кормесий 715 - 727 г. Кормисош 750 г. Телец 760 - 763 г. Умор 765 г. Нищо повече от това не може да се даде. Отъждествяването Твирем-Кормесий е малко под въпрос, ама само малко.

Те там надписите са няколко на различни владетели. Виж Бешевлиев.

Принципно съм съгласен, макар според мен изворите да не ни дават основания прекалено да разтягаме властването на Аспарух отвъд Дунав, но или това (едно по-продължително властване на Аспарух отвъд), или по-продължително властване на Безмер-Батбаян, тъй като не може да датираме смъртта на Кубрат след 668 г., т. е. между нея и появата на Аспарух на Дунав има като минимум 10-12 г., а най-вероятно са доста повече. И при двата случая влизаме в противоречие с Именника: в първия, защото изрично е записано, че отвъд управляват пет князе, а Аспарух не е в това число; във втория, заради вписаните на Безмер само три години. Затова вече отбелязах, че използването му като първостепенен извор е кауза пердута.

Цялото поетично творчество се основава на такива ключове за по лесно запомняне и възпроизвеждане - римуването и ритмуването имат точно тази функция, в някои случаи пък се използват устойчиви повтарящи се фрази и изрази. Дали хипотезата ми е доказуема не знам. Тука си трябват сериозни познания по средновековната поетика и устното творчество, каквито аз нямам. Възможно е да се окаже, че предположението ми е пълна глупост.

Определено е преди нея, само дето патриарха не казва нищо за връзката на Тервел с тези събития. Името му в тях забърква дядо Теофан и при цялата вътрешна противоречивост на повествованието му, тази връзка се повтаря от цялата световна историография, та до ден днешен.

Със "няма как" нещата не стават. Политически пристрастен ли е? Политически пристрастен е. Възможно ли е да е писан столетия след събитията? Възможно е, защото никой не е доказал, че попълван по горещите им дири. Да, има такава хипотеза, както има и хипотеза, че е писан на два пъти (частта до Аспарух и другата от него до края), както има и хипотеза, че е писан по времето на Симеон, или, че оригинала е по-ранен гръцки, а при Симеон е преведен. Всичко това са хипотези, които не доказват нищо. Единствено доказват колко малко се знае за "Именника", което позволява съществуването на всички тези хипотези и спекулации. Моята хипотеза се опира на историческите реалии в средновековно България - засвидетелствани аналогични календарни термини през девети и десети век и кирилския текст на паметника. Не ми трябва да ходя ни в Кавказ, ни в Памир и Хиндукуш, ни в Шумер и Акад, за да докажа, че е писан в края на девети - нач. на десети век. Възможно ли е първоначално да е възникнал като устно творчество и 150 години по-късно да е записан? Аз лично не виждам проблем да е било така (пак повтарям чисто хипотетично). Защо ти противопоставяш едното ("песенния произход") на другото (по-късния писмен текст) идея нямам? Или пък тези двете на политическата пристрастност? Та, има как всички тези неща да са верни. Някой да е казал, че не съдържа календар? Има такива мнения в темата и у някои изследователи, но не са мои. Някой да е казал, че подобен календар не е бил в употреба от древните българи? Да, имената на няколко български владетели, нищо повече, тъй че нищо не е наред. Пример: Кубрат - 60 години управление, който някак си са много далеч от онези 12-13 г. за които реално имаме сведения, първото му споменаване е през 629-632 г. (сред събития от този период), последното към 641-2 г., когато дружбата му с Ираклий се прехвърлила върху Мартина и синовете й; Аспарух - 61 години (живя или държа никой не ти казва), реално за него като владетел имаме сведения единствено покрай събитията от 680-681 г.; Тервел - 21 години (ту вече сме в сферата на възможното), споменава се под 705 и 711 г. (изключвам онова противоречиво сведение на дядо Теофан във връзка с арабите). Следва една мъгла с владетелите. Според едни са двама неизвестни, според други един, според трети неизвестни няма (т. нар. "хан Девети" по тюркската етимология). Да продължавам ли с мъглата, или стана ясно колко добър извор е "Именника". Пък не сме стигнали още до казуса Кормесий-Кормисош, казуса Сабин, казуса Умор (вече беше засегнат) и т. н. и т. н. Всичко това без да се докосваме до календара и термините, там вече е мътна и кървава.

Принципно не е невъзможно, но, дотолкова доколкото не знаем времето на написването му, това е една гола хипотеза. Според мен най-ранната възможна дата за създаването му е края на девети - нач. на десети век, най-малкото защото само през тези два века са засвидетелствани подобни странни календарни изрази каквито срещаме и в "Именника". Някои изследователи дори застъпват тезата, че оригинално е написан на кирилица по времето на Симеон, а това ни отпраща не по-рано от посочения от мен период, и кара да предполагам, че изначално си е недостоверен, тъй като говори за събития и владетели отпреди 140-150 и кусур години преди написването му. Не знам някой дали си е правил труда да проучи въпроса, но не ми се струва невъзможно този списък с владетели да е бил част от устно творчество, а странните изрази и годините да са просто мнемоничен ключ за по-лесно запомняне, което разбира се не означава, че аналогични изрази не са използвани в реалната календарна практика, но това е само хипотеза, както и горната в цитата.

Едва когато се приемете, че така наречения "Именник" не е нито исторически, нито хронологически достоверен, ще се прекратят математическите еквилибристики и данните от него ще се използват единствено в съпоставка с относително по-достоверни извори, които да му бъдат коректив, а не обратното - той да е коректив на всички други извори. А фактите, че е исторически и хронологически недостоверен са очевидни дори при повърхностно вглеждане - надписани години на живот и управление, липсващи владетели, и всичко това е в най-едри щрихи. В темата вече се видя, че задълбае ли се в подробности, противоречията започват да излизат едва ли не на всяка крачка и за всеки владетел. Признавам си и аз съм бил изкушен от този паметник, който безспорно е от значение за изясняване духовната култура на древните българи, но един трезв и непредубеден поглед няма как да не отчете посочените вече недостатъци и да го отпрати към второстепенните извори поне що се отнася до реда и властването на един или друг владетел. Да не споменаваме и, че е политически натоварен, авторът или авторите му чрез маргинални бележки (и този вместо друг; този княз измени рода дулов) и завишаване годините на живот и управление изразяват ясно отношение.

Няма никаква гаранция, че подобни документи са оцелели. Дори протоколите от следствието срещу Левски са открити случайно в началото на 50-те г. на 20 в., а попадането им в България наред с други документи от османските архиви е изключително занимателна и поучителна история Дотогава единствената информация за разпитите му са вездесъщите Захари Стоянов и Стоян Заимов. Дори да има още някакви оцелели документи в Турция, то те са сред над 150 млн. архивни единици и намирането им едва ли ще е най-лесното нещо (като имаме предвид, "нашите" само 800 хил. още не приведени в ред), а може и да са сред османските архиви изнесени в още 38 държави по света. Друг е въпроса, че подготвените османисти у нас се броят буквално на пръсти.

Аз пиша за тенденции, които се открояват на фона на няколко поредни проучвания, които показват нарастване дела на хората непрочели и една книга за година, а Киров от едно единствено проучване прави извода колко сме добре и ще продължаваме да сме добре. Явно говорим на различни езици за различни неща. За по-ясно ето пак: дял на хората, които не са прочели и една книга за изминалата година 2009 г. - 27% 2014 г. - 32% 2017 г. - 51% Последното проучване показва, че сме на път да оглавим класацията. Пред нас са само Румъния и Португалия. Докато само няколко години по-рано показателите са били близки до средноевропейските.

Именно произволната извадка дава представителност на проучването. Нито тези една пета висшисти са всички българи, нито пък онези повече от 160 000 абсолютно неграмотни, които не могат да четат и пишат, но тях не ги лови никаква статистика, тъй като такъв критерий няма, единствено бюрата по труда регистрират наличието им. Интересно колко от тези всеки пети с висше образование чете книги? Една депутатка с висше образование четеше римската цифра VII като "ви, ай, ай"; известна участничка в реалити предаване, също с висше образование, демонстрира изумителни познания по география. Личи си от далеч колко са чели и ако въобще са чели, дали са продължили да четат. Боко Шланга и той е с вишу, ама сам казва колко книги е чел през живота си. Друг е проблема и с библиотеките - попълването и обновяването на книжния фонд. Та само това би гарантирало прилични тиражи на кое да е издание при условие, че библиотеките са над 4 000, ама и те в голямата си част са оставени на самотек. При условие, че близо 20% от хората на възраст между 25 и 64 г.са с основно и по-ниско образование, демек никакво, а повече от 50% от учащите са функционално неграмотни, т. е. могат да четат, но не разбират прочетеното, то тенденцията към нечетене ще се задълбочава. Огромните неравенства също са част от проблема. При дилемата салама или книгата, колко пъти книгата ще удържи връх, когато четири пети от домакинствата живеят на границата на бедност или под нея? Не знам в кой свят живеете господин Киров, но да гледате на проблема единствено от издателска перспектива съществено изкривява възприятията (да не кажа, че е тесногръдо), тъй като той е много по-комплексен.

За последното съм съгласен - нямаме държавна политика по въпроса. Не съм съгласен обаче, че статистиката е проста стъкмистика. Още повече, че и трите проучвания, показващи тенденцията към нечетене са на "Алфа рисърч" и нямат нищо общо с тиража на книгите, електронните четци и библиотеките, а се основават на допитване. Това дето го пишеш за половин книга на човек е друг проблем, макар и част от този - обновяването на книжния фонд и попълването му с нови заглавия.

Поразява с циничността си твърдението, че 5% от респондендентите, твърдящи, че свалят книги от интернет влияят негативно на пазара (според анкетата от 2015 г.). В същото време изследване поръчано от Европейската комисия на холандската компания Ecorys показва: http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Izsledvane-na-ES-Piratite-ne-zasiagat-prodazhbata-na-litcenzirano-sad_94560.html

https://nova.bg/news/view/2017/05/03/181203/нито-книга-за-година-българите-са-сред-най-нечетящите-в-евросъюза/ Нито грам мисъл. Много сме добри в стряскащите заглавия, но никой не си прави труда да погледне статистиката от предходни години и да види една прогресираща тенденция (без прочетена книга за година: 2009 - 27%; 2014 - 32%; 2017 - 51%; ако през 2014 г. 5% заявяват, че не са отваряли книга през живота си, то през 2017 процентите вече са 8). За анализ пък да не говорим. Или ако го има обикновено се опира на необоснования оптимизъм, че българите четат всичко друго, но не и книги (и това при условие, че относителния дял на четящите вестници и списания не търпи значителни промени през годините).

Замфир Арборе пристига в Румъния през 1879 г. Силно заинтригуван от разказите на чуждестранните приятели на Ботев за него, той започва да се интересува от дейността му. На практика той е първият биограф на Ботев. През 1881 г. участва в демонстрация по случай годишнината от Парижката комуна. Арестуван е от румънската полиция и според него именно тогава пропада написаната биография (два печатни листа). Евгени Волков в неговата биография на Ботев използва информация и от Замфир Арборе, представяйки го като лично познат на героя. В действителност споменът, който той приписва на Арборе, е на Константин Кац (Добруджано Геря). Авторът се е подвел, защото е получил този спомен от Арборе. Ще отбележа само, че и тук се говори за слухове за експроприация извършена от Ботев. За разлика от днешните митотворци, които представят слуховете като факти, дори едновремешните чужденци са далеч по обективни, непропускайки да отбележат, че става дума точно за слух, тъй като действителността на деянието не е потвърдена.