Dobri_I

Настъплението от 1254 е към Тракия и Родопите. Велбъжд го няма в превзетите градове. Няма го и в превзетите от ромеите през 1255. Изглежда е останал настрани от бойните действия. Българско настъпление в Македония през 1254 също няма. Срещал съм мнения, че Константин Тих в Македония и Калоян в Средец са се отцепили от централата власт през 1246. Това би обяснило липсата на бойни действия в района. Цар Михаил е изненадан около Марица. Далеко е от Велбъжд.

4. Белград и Браничево Арена на българо-унгарски борби от създаването на ВБЦ. Български при смъртта на Калоян. Загубени от Борил (1207 или 1208). Възвърнати от Иван Асен II някъде между 1218 ("уговорката" за женитба) и началото на 1221 (сватбата). Има сведение за българска власт над района през 1229. Завладени от унгарците през 1232, но (вероятно) възвърнати от българите през 1233. Приема се, че окончателно завладени от унгарците през 1246 (пак несигурно). През 1255 се учредява банство Кучо, към което спада Браничево. Възползвайки се от слабостта на Унгария след смъртта на крал Стефан (1272) братята Дърман и Куделин отцепват Браничевска област и се защитават успешно срещу унгарците. Братята са победени и прогонени през 1291 от други двама братя (Стефан Драгутин и Стефан Урош II Милутин). Трябва да се отбележи, че Дърман и Куделин получават татарска помощ, бягат при Ногай и са татарски васали.

3. Велбъжд Български до 1246 (когато е завладян от Ватаций). Не е споменат в завладените през 1254 от Михаил Асен градове. Според регинският мир (1256) е граничен, но ромейски. Завзет от сърбите по време на управлението на Стефан Урош II Милутин (кога точно, нямам данни) и става граничен между България и Сърбия. След смъртта на Стефан Душан, Велбъжд остава под властта на Драгашите (със сигурност напълно самостоятелно от 1371) - Деян (до 1371) и синовете му Йоан (до 1378) и Константин (до 1395).

2. Призрен и Враня По времето на Калоян се приема, че Призрен е под българска власт (Презренският митрополит е подчинен на Търновския първосвещеник). Най-вероятно Призрен и Враня са завзети от сърбите след смъртта на Калоян - 1207 или 1208. Върнати са в под българска власт след Клокотница (сигурно за Враня, хипотеза за Призрен): Според търновския надпис "превзех гръцка, още и арбанашка и сръбска"; както и според житието на св. Петка "и славния Солун и цяла Тесалия, също и Тривалия"; житието на Иларион Мъглижки "царствал и обладавал над българи, и гърци и фръзи, сърби а също и арбанаси". Във всеки случай според регинския мир (1256) Вранянска област остава за България (Призрен не е упоменат изрично, а от там е несигурността за българската власт над града). Най-вероятно окончателно са завладени от сърбите заедно със Скопие. След това не са повече част от ВБЦ.

1. Скопие След смъртта на Калоян Стрез бяга при Стефан Неманя. Със сръбска помощ Стрез завладява Македония. Впоследствие отношенията между Борил и Стрез се затоплили и към 1211 са вече съюзници. Някой автори предполагат, че Стрез е признал върховенството на Търново. През 1214 Стрез умира (убит?) и съдбата на владенията му е неясна. Към 1219 Македония е част от Епирското деспотство. След Клокотница областта е присъединена към България. До 1246 Скопие е част от България. Някои автори (Златарски, Коледаров) предполагад, че след мира с Никея от 1246 Константин Тих се обявява за независим. 1257 - Константин Тих е избран за цар на българите и Скопие е 100% част от България. Към 1283/4 Скопие е част от Сърбия. Според мен е възможно е областта да е завладяна и по-рано от сърбите (60-те или 70-те години). Възможно е през 1280 Скопие да е превзет и от ромеите. Както и да е било след 1283/4 Скопие вече никога не влиза в територията / ареала на ВБЦ.

Това къде? Ако е за Велес, цитирам от ГИБИ 8 стр.189 : "А императорът, като ги видя, че са твърде многочислени - наброяваха към 500 души - едри на ръст и в добър вид, се разкая за постъпката , че ще остави толкова много и такива хора да отидат в неприятелската земя и да станат противници на ромеите". Ето и линк:http://www.promacedonia.org/gibi/8/gal/8_189.html Няма завръщане, а отиване в неприятелската земя.

Асеневци не, но огромна част от аристокрацията (особено след Константин Тих) е с кумански произход (било по баща, било по майка). Освен това изразът " третата част от куманите, наречени българи", при това от български апокриф, е показателен.

Къде съм писал за оръдия, друго въоръжение или електроника произвеждани / монтирани в България? Делфин правиха само корпуса (коритото). Въоръжението, електрониката, радари и т.н. ги слагаха в Украйна.

В Делфин ще правят само корпусите. Те имат опит - преди време правиха други корпуси за корвети и катери. Ето я корветата която строихa http://www.schneider-intertrade.co.uk/products/security-vehicles-vessels/offshore-boats/the-opv-88/ Това обаче си е патрулен кораб за гонене на пирати и спасяване на море със съответното слабо въоръжение (едно голямо и две малки оръдия + CIWS ). Реално за поставените му задачи друго оръжие не му трябва, а и ще оскъпи проекта. Както сами виждате коритото е модел ала 70-те, хайде от мен да мине 80-те и няма нищо общо с модерните корвети.

Първо Смели стана "фрегата" в България, в СССР е бил тренировъчен СКР (за обучение). Поради тази причина има доста недостатъци като липса на бойно брониране примерно. Освен това в резултат на "перфектното" обслужване корпуса е изгнил, а турбината беше (съмнявам се да са я оправили) неизползваема (на магия работеше по 1-2 часа). Този кораб има голяма музейна стойност, но не и бойна. Белгийските фрегати са друга трагедия (хем са бая стар проект, хем се усвоиха по български). Бойната им стойност също клони към нула, но поне могат (все още) да плават и са здрави. "Корветите" ни (Ракетен катер тип тарантул и два малки противолодъчни кораба) също са на края на живота си (основно поради липса на поддръжка, а тарантула е много хубав ракетен катер и ще е жалко да го загубим). За сметка на това държим спасителен кораб "Протеус". Основното му предназначение е спасяване на подводници, нищо че нито имаме, нито се очертава да придобием подводни лодки. Поне има хубава барокамера. Има и богата история - поради многото потопени подводни лодки италианците започват строежа на спасителен кораб през 1943. След излизането на Италия от войната немците продължават работа по него, но през септември 1944 го потапят (да не бъде пленен). След войната корабът е изваден и корпуса е ремонтиран от британците, а впоследствие е предаден на Югославия. В последствие Италия си го връща (мисля, че го откупуваше) и през 1951 е зачислен към италианския флот. 2004 италианците ни го подариха. Та това е настоящия българския флот - сбирщина от най-различни като концепция кораби обединени от преклонната си възраст и нулевата си бойна стойност.

Акрополит е извора, а годината е 1255. През есента на 1254 регентите на Михаил Асен (включително тъст му Ростислав Михайлович) решават да се възползват от смъртта на Ватаций и липсата на сериозни ромейски войски в Европа. Превзети са редица градове в Тракия и Родопите, но няма посечени превзети градове в Македония. Пролетта на 1255 новият император Теодор разбил българите край Марица, превзел Боруй и всички по-рано отнети крепости без Цепина. Обаче при обсадата на планинската крепост ромейска войска се проваля - "и така се завърнали отново в Сяр като бегълци, без оръжие и коне". В същото време мелнишкия воевода Драгота, който "като българин хранил омраза против ромеите" въстава и обсажда Мелник. Явно такова въстание е имало и във Велес (градът не е споменат да е превземан от българска войска през 1254, а и тя е действала на изток). В крайна сметка Драгота е разбит и убит, Мелник спасен и императора се насочил към Велес. Ромеите тръгнали от Солун през Воден и Прилеп (това са ромейски градове по време на похода, а не превзети) и обсаждат Валес. Оценявайки безнадеждната си ситуация бранителите предали крепостта, при условие да им бъде позволено да я напуснат заедно с оръжието си. Най-логично е да става дума за въстаници (етнически българи) временно превзели Велес, а не за търновска експанзия в Македония през 1254 (нито градът е споменат като превзет през 1254, нито имаме сили за настъпление едновременно в Тракия, Родопите и Македония). Интересното е че Акрополит споменава и Струмица като ромейски град, а Фил твърди че Михаил Тарханиот във война срещу нахлулите сърби завладява Овче поле, Скопие, околностите на Стромон и други. При положение, че сърбите "опустошили страната чак до Сяр" не е ясно кои градове/области са върнати и кои са новозавладени. Нашите историци обикновено подценяват Фил и дават Скопие за български град до окончателното му завладяване от сърбите през 1282. А дали е така? Възможно ли е Скопие да е завладян от сърбите по-рано, а не войските им да са пропуснати от Тертер през 1280 (уж като съюзници)? Примерно по времето на Ивайло или по време на войните с Унгария 1259-1261, 1266 или тази с Византия 1262-1263? А дали Скопие наистина е завзет от ромеите през 1280? Ако да, през 1282 сърбите явно са го завладели (възвърнали?) от Византия. Съдбата на Северна Македония по време на царуването на Тих ми е слабо позната, за разлика от тази на Видин и Тракия. Просто района е в страни от интересите на Византия и Унгария, а наши летописи май няма.

След мира от 1256 Велбъжд никога повече не е бил част от ВБЦ - справка Гюзелев, Мутафчиев, Коледаров и т.н. Велес не е наш поне от 1254 - тогава епирският деспод Михаил предава града на Ватаций (кога епирците са го завладели не е ясно). Освен това според Регенския мир "присъединява към предишното състояние и знаменитата област скопска и прочутата вранянска", Велес не е споменат и най-вероятно си остава ромейски. Впрочем поне на мен не ми е известен извор споменаваш завладяването на Велес от българите след 1254. Към 1283/4 Градът е под ромейска власт. А след 1308 е 100% сръбски. Щип, Просек и Стумица нямам идея кога точно са присъединени към Византия (някъде между 1246 и 1283). Най-лесно е да се провери от кога спадат към диоцеза на Константинополската патриаршия (ако има запазени списъци от периода). Ниш ми е пълна мъгла (на сръбските атласи е техен, на нашите наш).

Повторение

Там някъде. През 1282 Стефан Урош II Милутин превзема Северна Македония със Скопие и Злетово от нас. Започва и война с ромеите. Към 1284 (когато е мира) Дебър и Кичево са сръбски. Никъде обаче не е споменато Велес и Щип да са превзети от сърбите (може и да са си останали ромейски). Щип е споменат като сръбско владение за пръв път през 1308 (сърбите отказват да го предадат на Византия) и според мен (задно с Велес) е завладян малко по-рано. Най-вероятно Велбъжд е бил присъединен към Сърбия точно по време на кампанията от 1283/4. Точно и през въпросната 1282 сърбите за първи път установяват властта си над части от Македония. (през 1280 сърбите минават "транзит" през Северна Македония на поход срещу ромейска Югоизточна Македония).

Даже от по-рано. Ватаций го превзема през 1246. Регинският мир (1256) потвърждава ромейската власт над Велбъжд. Битката през 1330 не е на българска територия, а на сръбска. Бреди боя българската войска превзема крепостта Земен. Чак след битката сърбите минават границата и завземат първото селище на българска територия Извор (едноименното сегашно село в Пернишко), т.е. към 1330 Велбъжд е бил сръбски.

Guy de Mont Ferrand (a.k.a Владислав Иванов) има хубава статия относно българо-сръбските взаимоотношения в края на 13 век.: http://vladislavivanov.blogspot.bg/2015_12_01_archive.html

За Пловдив и Варна не е много точно. Пловдив се увеличава чисто административно (погълна околните села). Тази година Бургас се увеличи по подобен начин - глътна две села. Като общини Варненската е по-голяма от Пловдивската.

Няма значение от къде го е вземал, важното е печалбата - тя е за Добротица. Дали е производител или прекупвач не е важно - все пак е монополист на износа и той определя условията. Търновският цар къде е можел да продава? На Видин? На Унгария? На Влашко?

В смисъл венецианците са плащали мито на Добротица, а не на Търново. Силно ме съмнява един византийски (най-вероятно титлата му е дадена от Кантакузин) деспот, чийто земи влизат в диоцеза на вселенската патриаршия да отчита нещо на Иван Александър / Шишман. В същото време се набиват на очи следните факти: 1. Открити са само единично монети на Добротица на територията на Търновското царство (само в Шумен и Търново) при над 150 открити на територията на деспотството. Интересното обаче, е че са от емисиите сечени в Дръстър (преди отцепването на града от сина му Тертер). Монети сечени в Калиакра (след отцепването на Тертер) не са намирани на територията на Търновското царство, на база на 23 открити в Калиакра и Варна. 2. Монетите на Иван Шишман открити в района на Варна и Калиакра са само 8 при открити общо над 1000 монети от 14 век. В пълен контраст са монетите на Иван Александър - най-многобройните от всички (над 150). 3.И сега една изненада. Монетите на Иван Страцимир открити в Калиакра и Варна са 11 броя (повече от откритите на Шишман). 4. В Овеч (принадлежащ на Добротица и Иванко) има открита само една монета на Шишман, докато в близкия (на 40 км.) Шумен (винаги част от Търновското царство) са открити 41 броя. Данните за монетите са от 2008г. и може да има изменение в бройките, но изводът си остава - няма активна монетна циркулация между Търновското царство и Добруджанско деспотство.

Не е точно така. По време на българо-византийската война от 1364 г. Иван Александър използва турски наемници. При завладяването на Видин от унгарците през 1365 г. града е защитаван от "яси измаилтяни" (алани мюсюлмани). Възхода на Добротица е след похода на Зеления граф 1366-1367г. - тогава получава Варна и Силистра, а скоро след това се конфронтира и с Генуа. По логично е икономическата слабост на Търновското Царство при Иван Шишман да се дължи на загубата на всички морски пристанища през 1366-7г. и съответно на липсващите приходи от търговията с жито и восък.

Чак пълен леш не е била. В края на 13 и началото на 14 век Шишмановци (владетелите на Видинското господарство) поддържат наемнически контингент. През втората половина на 14 век деспот Добротица успява да построи малък флот и да воюва с Генуа. Като казах Добротица, се сетих за началото на "кариерата" му - 1346г. по заедно с брат си Теодор и 1000 войници е изпратен на помощ на императрица Анна в гражданската война срещу Кантакузин. Интересно е какво владеят братята през 1346г. - нито Силистра, нито Варна, а най-вероятно само Карвуна и Калиакра. Определено Видинско и крайбрежието са били силни икономически. Но също е истина, че Добруджа през цялото ВБЦ е пустиня без икономическа стойност (за разлика от времето на ПБЦ).

Ето

Пак там (обаче на страницата за желязната епоха) има и за сармати (от територията на днешна Унгария и от Ростов на Дон). Има и за скити (от областта на Ростов на Дан) и за Саки (от Казакстан).

Глупости. По вашата логика Судан и Габон са "продължители" съответно на Британската и Френската империя.