Малоум 2

Понятието за сила е обяснимо. Със създаване на вещеви обекти ("маса при покой" е абстракция). Масата е коефициент на съпротива (и вече не е абстракция - коефициент означава, че е нещо променливо, не е константа) - съпротива, срещу принудително преместване. Принудително, означава промяна на скорост ("човешка" производна), т. е., движението е с ускорение. Е, тогава, силата F е равна на маса (коефициент) по ускорение и ... можем да я усещаме, което означава, че съществува реално - в обективната действителност. Полето е нещо изначално. От подреждане (ентропия) на негови характеристики се случват структури с физични свойства (с маса), а взаимодействията на тези структури с полевите характеристики правят промени в свойствата на обектите с маса, които ние изследваме и ползваме: с опити, с мат. символи и с ... догатки, което ги прави интересни и забавни. ...

Има едно правило за занимаващи се с техническо творчество: Ако нямате решение на проблем, то преминете на по-високото ниво, в което съществува задачата - как е решен там ... проблемът?! Обръщаме се примерно към Космоса - как се решава задачата?.. и т.н. И се "вижда" - в случая, с постулати. И, понеже, търсещият ум не се задоволява с това, да ги приеме за факт, създава хипотези ... които да обяснят съществуване на постулираното. ...

Ето полза от мат.моделите, но за тез, дето знаят и проблемите на физиката: ... ...

Физиците са майтапчии, но забравят, че повече се забавляват на отговори на любители, ей такива като нас! ... (повтарям се, ама да припомня - във филм за Айнщайн. Той седи на пейка, решава задача от домашно на едно момиченце, което подскача с топкане на топка около него. Айнщайн: Момиченце, кое е по-важно: Слънцето или Луната?.. Момиченцето: Слънцето!.. А, не, казва Гурото, - По важна е Луната, защото тя свети през нощта, когато е тъмно, а Слънцето свети през деня, когато и без това е светло!) ...

Малко е дълго, ама има обясненията за "питанките": https://wikibgbg.top/wiki/Ferromagnetism ... (само за информация: Силно магнитно поле (за намагнитване) се получава по оста на бобина + ток по нея)

Жицата е от метал. Кристална зърнеста структура + свободни електрони (с прякор "електрони на проводимостта"). Щом "тече" прав ток, значи част от електроните са с насочено движение, демек спинът на електроните е в направление ток. Това създава магнитно поле около проводника. Стрелката на компаса също е магнит - иначе, нямаше да реагира на земното магн. поле. Двете магнитни полета си влияят и ... което е окачено подвижно, се мести. Знаеш - магнитното поле на тяло надскача обема на магнита (и на кабела) и част от него е извън обема на магнита. В зависимост от посоката на тока по кабела, отклонението на стрелката е различно, щото тя се явява "постоянен" магнит. (при променлив ток - само при вкл.-изкл. на тока се завърта и ... толкова). Общо: Все едно - има взаимодействие между два постоянни магнита на непроменливо разстояние. (Вълновите характеристики на участниците в преноса на импулс на полето не са "видимо" проявени. Грубо: Няколко зърна от метала заедно с някои свободни електрони образуват обвивка - потенц. яма, в която може да се "хваща" фотон от полето и го излъчват - направлението на това действие е предопределено от направлението на потенциалната разлика: начало-край на проводника. Така, някоя от вълновите характеристики в пот.яма си подават "топката" от зърно на зърно, от електрон на електрон - при това електроните, макар и бавно (в една посока) се движат ускорително и значи - излъчват много къси фотони с много малка амплитуда на отклонения. Става поглъщане-излъчване на фотони от обвивното поле на зърната, вътре-излъчвателите им и те следват измененията, и си повишават честотата на трептене на атомите - равновесното поле от ИЧФотони в междините, започва да съдържа и ИЧФ с по-къса дължи на вълната - нагряване на проводника. Сумата от тези трептения прави общата вълна гладка-сгъстяване на гърбиците на вълновия процес, заради изключително кратките времеви интервали на всеки от актовете - неразграничими пулсации за измервания поотделно, за всеки акт на погл.-излъчв. на фотон. https://bg.wikipedia.org/wiki/Постоянен_ток ) ...

Ето и допълнително уточнение от специалист: ... (сещам се и за "скин" ефекта - съвсем малко проникване на полето в повърхността на проводника - при променлив ток. Дълбочината Зависи от честотата. ) ...

Ето обяснение в теория и картинки: ... (мисля, че сме го показвали и по-рано) ...

Ето близка аналогия (страшна математика) на движенията на модела "топлийка"- електрон: https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Zadachata-za-vartiashtata-se-igla-pokazva-kakvo-pravi-realnite-chisla_188466.html Задачата за въртящата се игла показва какво прави реалните числа специални (дълго е има и картинки, затова не го показвам цялото) ...

Навиците си ги изразяваме с думички (ако има такива, общоприети). Още една "странна" думичка са употребили - Поле. И много трудно са достигнали до "разбирането" на такава абстракция. Тя, като магия замества движение-премествания в пространство за време-интервал, но в крайна сметка, общо, пак обясняваме със "сили" като термин, уж който термин всички разбираме. А всъщност, разбирането е ... математическа формула (Нютон). Употребени са символи, но думичките са също символи - Законите-формули се изказват с думички и обясненията - какво са искали да "кажат"- са също с думички. Обясненията с "изкривено" продстранство-време пък тотално внасят обяснения с "ускорения" във всяко движение. Е, щом има ускорения, лесно се достига до "сили"?! - но за движения на тела в средните мащаби. Свикването с употребата на нови символи в науката е сравнително дълъг процес. ...

Физиците не щат да я отчитат - в импулса я има - сила по време - на базата на тая сила се забиват пирони, заради краткото време на действие на силата. И поради високата скорост на проникване в материалите, материалите се запазват като структура..., почти липсват деформации... Иначе - съгласен съм - не само, че не се отчита време-интервал, ами въобще не се отчита времето скрито в честотата на фотоните... ( При Планк енергията - силата е като "ъгло-квантов момент" по време и умножено по честотата, директно дава енергия, съдържаща се в образуванието) Ами силите на триене ... Нямат прилични разработки за нея... Уилчек се прави на интересен, а на другите им отърва да няма яснота от съвместно действие на множество "мини"-сили. ...

Можем ли да приемем, че понятието "сила" е обяснително и няма обективност? Както скорост например. Файнман казва (по памет) - може да не казваме "сила", може например, да казваме "жила" ... и т. н. няма значение. Имаме понятие за "сила". (Имам част от Уилчек - тук-там - машинен превод: The paradox deepens when we consider force from theperspective of modern physics. In fact, the concept of force isconspicuously absent from our most advanced formulations of the basic laws. It doesn't appear in Schrödinger's equation, orin any reasonable formulation of quantum field theory, or inthe foundations of general relativity. Astute observerscommented on this trend to eliminate force even before theemergence of relativity and quantum mechanics. 461/5000 Парадоксът се задълбочава, когато разглеждаме силата от гледна точка на съвременната физика. Всъщност концепцията за сила отсъства от нашите най-напреднали формулировки на основните закони. Той не се появява в уравнението на Шрьодингер, нито в някаква разумна формулировка на квантовото поле теория или в основите на общата теория на относителността. Умните наблюдатели споделят тази тенденция да премахнат силата още преди появата на относителността и квантовата механика. "In all methods and systems which involve the idea of forcethere is a leaven of artificiality. . . . there is no necessity for theintroduction of the word "force" nor of the sense−suggestedideas on which it was originally based."1Particularly striking, since it is so characteristic and soover−the−top, is what Bertrand Russell had to say in his 1925popularization of relativity for serious intellectuals,The ABC of Relativity:FreeThisMonthSpecialReport:PresidentialCandidates SpeakOut on SciencePoliciesNASA Bows toPressure to SaveHubbleWhencethe Forceof F = ma?I: Culture ShockNewBooksLettersAlso Thi sMonthWere FundamentalConstants Differentin the Past?R-ProcessNucleosynthesis inSupernovae Shallow-WaterAcoustics"If people were to learn to conceive the world in the new way,without the old notion of "force," it would alter not only theirphysical imagination, but probably also their morals andpolitics. . . . In the Newtonian theory of the solar system, thesun seems like a monarch whose behests the planets have toobey. In the Einsteinian world there is more individualismand less government than in the Newtonian."2The 14th chapter of Russell's book is entitled "The Abolition ofForce."If F = ma is formally empty, microscopically obscure, andmaybe even morally suspect, what's the source of itsundeniable power "Във всички методи и системи, които включват идеята за сила там, е квас на изкуственост ... там не е необходимост от въвеждане на думата "сила", нито от смисъла на предложените онези, върху които се намира тя е била първоначално базирана. "1 Особено поразителен, тъй като е толкова характерен и изкачващ се в началото, е какво Бертран Ръсел трябваше да каже в своята 1925популяризация на относителността за сериозните интелектуалци - The ABCна относителността: FreeThisMonthSpecialReport: Президентски кандидати SpeakOut на SciencePoliciesNASAПоклони за натискане, за да спасишСъбирайСъзнавашФорсатаФ = ма? И: Култура ShockNewBooksLettersAlso ThisMonthWhere фундаменталните константи са различни в миналото? R-ProcessNucleosynthesis inSupernovae Плитка вода-акустика "Ако хората трябва да се научат да зачеват света по нов начин, без него старо понятие за "сила", то би променило не само тяхното физическо въображение, но и вероятно техния морал andpolitics. , , , В Нютоновата теория за слънчевата система, тя изглежда като монарх, чийто планетите трябва да се подчиняват. В Айнщайнския свят има повече индивидуализъм и по-малко правителството, отколкото в Нютониана. "14-та глава от книгата на Ръсел е озаглавена" Премахването на Форс ". Ако F = ma е официално празен, микроскопски неясен и може би дори морално подозиран, какъв е източникът на неоспорима мощ Here I conclude with some remarks on the psychologicaquestion, why force was— and usually still s— Introducedinthe foundations of mechanics, when from a logicalpoint ofview energy would serve at least equallywell, and arguablybetter. The fact that changesin momentum— whichcorrespond, by definition, to forces— are visible, whereaschanges in energy oftenare not, is certainly a major factor. Another is that, as active participants in statics— for example,when we hold up a weight— we definitely feel weare doingsomething, even though no mechanical workis performed.Force is an abstraction of this sensoryexperience of exertion.D'Alembert's substitute,the virtual work done in response tosmall displacements,is harder to relate to. (Though ironicallyit is a sort of virtual work, continually made real, thatexplainsour exertions. When we hold a weight steady,individualmuscle fibers contract in response to feedback signals they getfrom spindles; the spindlessense small displacements, whichmust get compensatedbefore they grow.4) Similar reasonsmayexplain why Newton used force. A big part of theexplanation for its continued use is no doubt (intellectual)inertia. Тук заключавам с някои забележки относно психологическата теза, защо силата е била - Въведени в основите на механиката, когато от логическа гледна точка енергията ще служи най-малкото еднакво добре, и може би по-добре. Фактът, че промените в импулса - които съответстват, от дефиницията, силите - са видими, докато промените в енергията често не са, със сигурност е основен фактор. Друг е, че като активни участници в статиката - например когато държим тежест - ние определено се чувстваме, че нещо се случва нещо, макар и да не се извършва никаква механична работа. Форс е абстракция на този сензорен опит на усилието. Заместникът на Алембърт, работа, извършена в отговор на малки разселвания, е по-трудно свързана. (Въпреки че иронизацията е нещо като виртуална работа, непрекъснато се правят истински, thatexplainsour усилия.Когато държим тежест стабилна, индивидуални мускулни влакна договор в отговор на сигнали за обратна връзка те получават от шпиндели, на spindlessense малки измествания, които трябва да се компенсират преди да растат. причината Smay обяснява защо Нютон използва сила. Голяма част от изясняването за неговото продължаващо използване е без съмнение (интелектуална) инерция.) ... ... ...

Щом ще се мисли - терминът "налягане" във физиката е: Сила/Площ (N/m^2) В средните мащаби, в които съществуваме, без понятие за Сила, много неща не биха могли да се обяснят. По-общо - трудности в обяснения се срещат за "действие на Сила от/на разстояние" - електрическа, магнитна, например и гравитационна. На базата на сили се определят и физ. характеристики - маса, заряд (F=m.a - инертна, ... F=G.m.M/l^2 - гравитационна, ... F=k.Q1.Q2/l^(2) - електрическа и др.). (Когато се премине към полета (полева форма на материя, доказано, че съществува), обикновено се намират т. нар. геодезични линии (геометрия) и ако пробно тяло при движението си следва тях - върху него не действат странични привличащо-отблъскващи сили (не е така за заряди, защото се движат ускорително и променят полетата с излъчванията си). При подреждане на частици на веществото по посока "спин" се проявяват подреждания на околността и извън обема на веществото. При постоянните магнити - подреденото магнитно поле е и извън обема на магнита. Ако друго тяло попадне (се внесе) в подреждането, стремежът на неговите частици е да се подредят в това поле. При желязото, с прав ток лесно се задава иглеста структура на частиците му - всяка "игла" прилича на "малка бобинка и има "полюси". Обемът на Общото подредено поле излиза извън обема на магнита. Другото пробно парче желязо също може да си подрежда ориентацията на частиците. Така, ако друго тяло попадне (се внесе) в подреждането, стремежът на неговите частици е да се подредят в това поле - алтернативно, противопосочно на създаващото го - плюс и минус се привличат. При други материали - трудно се подреждат частиците им и взаимодействията са "слаби по сила".) ...

Вероятно обяснима?!? ... ... (когато не се отчита, че има "скрито" време в честотата на фотоните, за майтап и ... баба Яга не помага. Анихилация на частици - това е "разплитане" на фотоните от които са образувани, отпадане на обвивките, които определят цялостност на частиците. Възвръща се полевата форма на материя, употребена във вещевите.) ...

(при каквито и да е изследвания, това което "се вижда" в резултат е смес от множество фотони на полета (смесени вълни), включително и тези на елементите (чарковете) на апаратурата. Напречни на посоката на разпространение са компонентите Е и Н - интензитет на електрично и магнитно поле) ... ...

Без някакъв "модел за визуализация", е трудно да се обясняват особеностите. (Затова: модел - топлийка. Пластмасовото топче е централна част-електрон, а металната стреличка е оста на вихровото поле - конус с връх в топчето - образуващо полето около топчето. 1. При липса на околни смущаващи полета електронът се движи по инерция, без да излъчва елмагн. вълни - класически. 2.Оста на конусчетата се сменя алтернативно: предно - с фотони от околното (по Дьо Бройл с пилотна вълна в посока движение)- образуване на "цял" електрон, с полето си и това действие го движи напред - следва 3. реакция от центъра и се излъчва погълнатото назад. Там където е, 4.пак поглъща от околното поле до "цял" електрон, но заради забавяне на пулсациите - преместванията по направление не са равни. Следва пак поглъщане отпред и .т н. - на тласъци се движи електронът като цяло - поглъщане-излъчване са в рамките на обема на образуванието. Ако се има предвид, че големината му е колкото големината на половин протон (и по-малка)- вежда се, че не може да каже еднозначно къде е електронът. Всяко облъчване за подобна информация променя форма и обем на полето на електрона - предизвиква ускорителни движения, защото електронът се формира и от фотоните на околно поле, и траектория, и място - не могат да се установят, нито колко е моментната скорост на образуванието. Оста на конусите може да определя "спин" на частицата - мени се по направление и посока, макар че, спин е проекция на част от това на оста, върху вектор механичен въртящ момент (спин 1/2). Сумарно е действието на спинов и мех. моменти за поведението на електрон - затова се говори за състояние, а не за точно измерване отделните физ. характеристики положение и скорост.) Сила - при сблъсък - е взаимодействие на полетата на повърхностите (на обвивките) на сблъсък. Никой атом (частица, яйце с черупка) не си дава обема "без бой"! Сила - на разстояние - суперпозиция на полета излъчвани, от тела - в междината на обектите "се наслагват". Ако е конструктивно - сила на привличане. Ако е деструктивно - отблъскване. (подреденост- неподреденост на полетата около обектите) ...

Може да отпадне неясното: "с каква скорост се въртят електроните около атома". Просто - не се въртят. Откъде електроните получават енергия, за да се въртят около ядрото на атома? Някога се смяташе, че електроните обикалят около ядрото така, както планетите обикалят около слънцето. Тази представа отдавна е отхвърлена от съвременната квантова механика. Атомът се представя традиционно като плътно ядро, заобиколено от летящи, обикалящи го електрони. Тази картина (представена вляво) веднага води до един въпрос: Как електроните продължават да се въртят около ядрото, без да забавят ход? Този въпрос е бил актуален в началото на 20-ти век и търсенето на отговор в крайна сметка е довело до разработването на квантовата механика. В началото на XX век, след безброй експерименти, физиците едва започват да изграждат цялостна картина на атома. Те разбират, че всеки атом има плътно, тежко, положително заредено ядро, заобиколено от облак малки, отрицателно заредени електрони. С тази обща представа следващата им стъпка е била да създадат по-подробен модел. При първите опити за създаване на този модел учените се вдъхновяват от Слънчевата система, която има плътно "ядро" (Слънцето), заобиколено от "облак" от по-малки частици (планетите). Този т. нар. планетарен модел обаче въвежда два съществени проблема. От една страна, заредена частица, която се ускорява (а ускорение има винаги, когато движението не е равномерно и праволинейно - такова е движението в кръг), излъчва електромагнитно лъчение. И тъй като електроните са заредени частици и се ускоряват при движението си по орбита, те би трябвало да излъчват радиация. Това излъчване би довело до загуба на енергия на електроните, които бързо биха се завъртели в спирала и биха се сблъскали с ядрото. В началото на 1900 г. физиците са изчислили, че за да се случи подобна спирала навътре ще е нужно по-малко от една трилионна част от секундата или една пикосекунда. Тъй като атомите очевидно живеят по-дълго от една пикосекунда, това явно не се случва. Вторият, по-дребен проблем е свързан с естеството на лъчението. Учените знаят, че атомите излъчват радиация, но с много дискретни и специфични честоти. Ако един обикалящ електрон следваше този модел на Слънчевата система, той щеше да излъчва във всякакви дължини на вълните, което противоречи на наблюденията. Квантовото решение Известният датски физик Нилс Бор е първият човек, който предлага решение на този проблем. През 1913 г. той изказва предположението, че електроните в атома не могат да имат каквато си поискат орбита. Вместо това те трябва да са фиксирани в орбити на много специфични разстояния от ядрото, за което му е дадена Нобелова награда. Освен това той предполага, че трябва да има минимално разстояние, което електронът може да достигне и да не се приближава повече до ядрото. Тези идеи не идват от нищото. Малко повече от десетилетие преди това германският физик Макс Планк е предположил, че излъчването на радиация може да бъде "квантувано", което означава, че даден обект може да поглъща или излъчва радиация само на дискретни части (т.е. на порции, на кванти) и да не може да има каквато си иска стойност. Но най-малкият размер на тези дискретни парчета е константа, която става известна като константата на Планк. Преди това учените са смятали, че подобни излъчвания са непрекъснати, което означава, че частиците могат да излъчват с всякаква честота. онстантата на Планк е квант на ъгловия момент (момент на импулса) или момента на движение на обект в кръг. Така Бор пренася тази идея върху електроните, обикалящи около ядрото, като казва, че най-малката възможна орбита на електрона би била равна на ъгловия момент на точно 1 път константа на Планк. По-високите орбити биха могли да имат два пъти тази стойност, три пъти или всяко друго цяло число, кратно на константата на Планк, но никога каквато и да е част от нея (следователно не може да има 1.3 или 2.6 и т.н.). Ще се наложи да се развие изцяло квантовата механика, за да се разбере защо електроните имат такава минимална орбита и ясно определени по-високи орбити. Електроните, както и всички частици на материята, се държат едновременно като частици и вълни. Макар че можем да си представим електрона като малка планета, която обикаля около ядрото, също толкова лесно можем да си го представим като вълна, която обгръща това ядро. Вълните в окраничено пространство трябва да се подчиняват на специални правила. Те не могат да имат просто някаква дължина на вълната. Те трябва да са съставени от стоящи вълни, които се вписват в пространството. Точно както когато някой свири на музикален инструмент: Ако например притисне краищата на струна на китара, само определена дължина на вълните ще се впише в нея, което дава определена нота. По същия начин електронната вълна около ядрото трябва да се побере, а най-близката орбита за електрона до ядрото се дава от първата стояща вълна на този електрон. Момент на импулса Моментът на импулса на даден обект (в случая става дума за макрообекти от класическата механика, а не за квантови частици) относно някакво начало за пресмятане (точка или ос) се определя от векторното произведение на радиус-вектора и импулса на частицата: L = r х p За определяне на посоката на вектора на момента на импулса важи правилото на дясната ръка. В затворена система при всякакви взаимодействия моментът на импулса и импулсът се запазват. На много опростено ниво можем да си представим електроните като стоящи вълни на материята, които имат определени допустими енергии. Шрьодингер формулира модел на атома, в който се приема, че електроните могат да се разглеждат като вълни на материята. При решаване на уравнението на Шрьодингер се получават множество вълнови функции като решения. Горе: Стоящи вълни. Кредит: wikiwand Стоящи вълни в струна – основният мод и първите 5 хармоници. Кредит: wikiwand В стоящата вълна по-горе, вляво, точно 7 пълни дължини на вълната се вписват в кръга. Когато обиколката на кръга не позволява цял брой дължини на вълната, възникващата деструктивна интерференция води до анулиране на вълната. Заради принципа на неопределеност на Хайзенберг е невъзможно да се знае за даден електрон както неговото положение, така и неговата енергия. Можем само приблизително да определим местоположението на електрона, но колкото повече уточняваме местоположението му, толкова по-малко точна е информацията ни за енергията на електрона. Вълновите функции, които се получават от уравнението на Шрьодингер за конкретен атом, се наричат още атомни орбитали. Атомната орбитала се определя като област в атома, която обхваща мястото, където електронът вероятно се намира през 90 % от времето. Бъдещите разработки в областта на квантовата механика ще продължат да усъвършенстват тази картина, но основният момент остава: Електронът не може да се доближи до ядрото, защото квантовата му механична природа не му позволява да заема по-малко място. Плътност на вероятностите на електрона за първите няколко електронни орбитали на водородния атом, показани като сечения. Различните орбитали са изобразени с различен мащаб. Сумиране на енергиите Но има и съвсем различен начин за разглеждане на ситуацията, който изобщо не се основава на квантовата механика: Просто разгледайте всички участващи енергии. Електронът, който обикаля около ядро, е електрически привлечен към ядрото; той винаги се привлича към него. Но електронът има и кинетична енергия, която го кара да се отдалечава. При стабилния атом тези две характеристики са в равновесие. Всъщност общата енергия на електрона в орбита, която е комбинация от неговата кинетична и потенциална енергия, е отрицателна. Това означава, че ако искате да премахнете електрон, трябва да добавите енергия към атома. Същото е положението и с планетите в орбита около Слънцето: За да премахнете планета от Слънчевата система, трябва да добавите енергия към системата. Един от начините да разгледаме тази ситуация е да си представим електрон, който "пада" към ядрото, привлечен от противоположния му електрически заряд. Но поради правилата на квантовата механика той никога не може да достигне ядрото. Така че той застава в капан и вечно обикаля. Но този сценарий е разрешен от физиката, защото общата енергия на системата е отрицателна, което означава, че тя е стабилна и свързана, образувайки дълготраен атом. Източник: Where do electrons get energy to spin around an atom's nucleus? Paul Sutter, Live Science ... ... (Електроните Не се въртят по електр.слой, а потъват и изплуват, в рамките на дебелината на слой(слой еквипотенц. повърхнини, заради фотони от заряд на протона). Пак движението на частиците е ускорително заради силите (привл.-когато ел. е високо, отбл.-когато ел. е потънал до мезослоя на протона, който е отрицателен), но излъчване на фотони извън обема на атома няма. Просто- двете частици задружно, със зарядите си формират общ фотон за връзка и затова атомът е стабилен. Така - лесно се вижда, че ако се погълне фотон от окръжението, то електронът може да се образува на по-външен слой с нов фотон за връзка. Т.е. - електронът може да се образува къде да е в слой с мин енерг. за обаразуване на себе си. ) ...

Още малко: https://bg.wikipedia.org/wiki/Соматична_клетка ...

Не е съвсем така. Някакво твое тълкуване за е*-частици и обекти си си измислил. Като че ли не се е разбрало, че "скорост на светлина" е отъждествено на изследване на светлинни вълни (на скоростта на вълни - в среда с фазова и групова скорост). Да, ама светлинната вълна се състои от милиарди, милиарди фотон-пакети. В крайна сметка, това което идва от звездите до нас са отделни фотони (рядко пакет-фотони). Е, от къде се взеха тия Фотони (фотон-пакети)... И ... имат ли скорост спрямо ... нещо, обект с маса, примерно. Подреждане на е*-частици по вектор при пренос на импулс е пространствено ограничено - като в осцилатор (прав и обратен ток) със собствен геом център - или централна линия. Формиране на крива по която да става пренос на импулс би било нарушаване равновесно състояние, ако не беше откликът на съседите, които "връщат" обратния ток. В поляризацията от пренос се включва и околен обем заради откликът на съседите. Така може да се формира обемно образувание което повтаря себе си. Е, времето му за повтаряне е по-дълго от времето в е*-частиците- закъснителни движения заради едрото - дълъг път на формиране (правилно забелязано, че тези повтарящи се пулсации ще станат измерими при достигане лабораторни честоти - времето е интервал повтаряне на събития (при наличие на Съществуващи събития, които също се повтарят). Тоест - ще станат видими, когато участват в процеси - поглъщане (отразяване) на фотони от околността и Излъчване на собствена смесена вълна или излъчени фотони от обекта.) И понеже изследваме с ЕМВълни и скоростта им е измерена, казваме, че и фотоните се движат с такава скорост - но, не е измерено. ЕМПоле е неподвижно. Подвижни са измененията в него. Изменя се вълновата характеристика на фотоните и заради участието им в образуването на частици с маса. Значи светлинни вълни "за изследване" имаме чак когато са се образували някакви веществени частици със зарядови характеристики: електрон-позитрон, неутрон, протон. Ползване на имагинерното време, в матмоделите, запраща във времето назад резултати, когато се е случвало събитието, а не когато се наблюдава в момент на регистрация. Обикновено - това се бърка - момент на случване на събитие е различно от момент на регистрация. ...

Струва ми се - Станислав говори за рефлексия (реагиране на изменения на външни условия) - има я и при растения (слънчоглед). И при кучето на Павлов - условен рефлекс. При дребните животни - има мозъчен център, на края на "био-хорда", който "отговаря" за целостта на образуванието. По хипотезата - физическата информация се съдържа във фотоните на съответните полета. Даже и при неодушевена природа има ОВ - акция (изменено външно поле) и реакции (промяна на физически величини - форма, обем и др. заради синхронизации с кратни на вътрешни фотони за връзка). (Не е познатото обикновено взаимодействие - елмагн и грави сили, а Петата сила - по подобие на структурите се получава нещо като "сила на привличане" - пак с елмагн. произход, но и с ентропиен произход (фино подреждане) - предпочитано образуване на съставните обекта частици в посока на вече по-подредена подложка около съществуваща структура, "разказваща" за съществуването на нещото. (нищо окултно, както вече и биополето не е окултно. ) Просто - подложката за непрестанно образуване е с решаваща роля, за посоката, пътя (знаенето на пътя - основен въпрос на физиката?!) за себеобразуване на подобните обекти, с минимална енергия на образуване. "Самоволно" приближаване! едно към друго - не "виждаме" действаща сила. Води до струпване на еднакви тела в по-големи структури по естествен начин. Тогава се вкл. и Закон за: Количествените натрупвания водят до качествени изменения!) Изяснява това, но е ... друга тема: Не познаваш дори "групирането в коалиции" на различни видове, с което започват да доминират в растежното пространство. Съвсем друг тип комуникация се осъществява...та и коалиране на различните потенциали за растеж и развитие на различни популации от различни видове. Но пък може точно в интерпретации, използвани като "физическата обосновка" противоречиво да си въвеждаме "Аз"-а А точно механизмът на осъществяване на връзката между физическите и психическите състояния като елементи в системата "мозък/психика" не е изяснена, съответно необосновано е въвеждането на "четеца на информацията" и отъждествяването му с Аз-а. Няма обяснена и доказана връзка между двете, колкото и да ни се струва интуитивно, че е очеизвадно наличието на такава. Аз лично, ако си позволя свободата да въвеждам необосновани научно представи, бих могъл хипотетично да предположа, че "Азът" е отражение на "трансцендентна индивидуалност" като същностната разлика е, че "Азът" е проекцията на второто. А многоаспектната функционалност на "трансцендентната индивидуалност" дава различни качествени проекции като "Аз", ...прим. по-генерализирано, според широко приетата "Аз-концепция" - "Аз-ът „като познаван Аз“ и "като познаващ Аз". Много пъти съм го изяснявал преди, та ... накратко: Съзнанието е отношение! Не е отражение както се е считало преди време. Физическата памет е във фотони за връзка. Въздействието чрез ОВ с ЕМВълни (четящи запис), формира нова, смесена вълна, която се "филтрира" по пътя на невроните - т. е. може да мине само там, където има условия в потенциал (избирателно) - възбуждат се пиксели и сумата от излъчване на възбудените пиксели, мозъкът интерпретира - съотнася до нещо познато (дамги от минали събития). До преди интерпретацията сетивно получените възбуждания са в хаос - размазан абстрактен образ - размазана снимка - грешно отражение на част от действителността. Само ОВ ги прави за кратко време - временна психична информация. Четенето е с нарочни ЕМВълни, така че Аз-ът, може и да не пита нищо, и себе си да не пита. (Питам се и отговор не чакам! - казваше колежка по повод решаване на технологичен проблем) (Описвал съм примерно обяснение: Ако си представим Александрийска библиотека - книгите съдържат фотонна информация - цяла дъга от цветове. И я прозвъним с нарочна ЕМВълна - някои от "думите" в страници ще светнат - от синхронизация. Това са възбудени точки. Сумата от тях започваме да Сравняваме с познатото ни от действителността (минало, опит) - чак тогава отстраняваме думички които не се "връзват" (номер на стр. етаж и т.н. - несъществена инфо) с образа и си казваме - това е идеален образ!.. Честото облъчване обаче, ще запали книгите - охлаждаме за постоянност на Т. Ако ги подредим (сън) и си направим "празни" места, за нови думички и книги, ще може пак да облъчваме и ефективно ще ползваме инфото. И т. н.) ...

Това не е вярно. ...

Ясно е, че не знаят какво е съзнание..., както и, че нямат дефиниция на живот. Невроните са само пътя на сигналите - предаваща линия на импулси, няма образи там... "Дамгите", дето ги наричат пиксели (във вид на символи са), се формират като стоящи вълни в ликвора, в междината на гънките. Това е временна памет - на ежедневието. Формиране на белтъчна макромолекула - условна памет и условно-постоянна. При механична промяна на участък от мозъка се възбуждат множество трептения от засегнатите дамги. Сумата от тях се сравнява за ОВ със съдържимо от предишна инфо, от условна и/или усл.пост. памет (импулси по неврони) и ... "Аз" избира от множество възникнали абстрактни образи, кой от възбудените абстрактни образи "да види". Та, така - съзнанието е отношение-съотнасяне към памет за символи в Гл.мозък при човек и сравняването им посредством ОВ - посредством ОВ и съотнасяне към това, дето сме нарекли обективна реалност. Изборът от множеството включва понятие за "свободна" воля. Точно!.. (оцветих ги) Но - това са интепретации от психична гл. точка. Липсва физическата обосновка (механизмът) (Спокойно можеш да не се "хващаш" за това което виждаш и чувстваш, защото мозъкът лъже. Преди съм го казал - въпрос на възпитаване на условната и условно-постояната памет още от детство, от бебе. Възпитанието в "Живот" започва с лъжа! (биберонът)) ...

, то се връщаме в ситуацията, при която г-н Янков задава фокус към хронологията от обработката на постъпилата физически информация от сетивата в човешкия ни организъм в етапа на вече наличната такава в обхвата на организма ни и нейното "сглобяване". Тоя "фокус" би бил, ако съзнанието е ... целият организъм и е отражение 1:1 на събитията извън него. Демек, само реагиране на околните изменения. Известно е, че съзнанието е свойство на Гл. мозък при човек, а не на "цялата" му биология. ОВ е характерна за живите организми, но при човек се вкл. и възможно управление с ОВ от абстрактни образи (възможно самосъзнаване, логика в хронология и мн. др.). Формирането на абстр. образи не е в мозъчните клетки, а в ликвора в гънките между отделните обвивки за обособени участъци от мозъка. И да, въпросът "за разбиране" е проблем - тъкмо си мисли човек, че всичко разбира и ... намира противоречия, които го пращат в "нищо не разбира". ...

Да, не съм разбрал. Вкарваш времева представа в е*-частиците - че са продукт на пространство-време (по струнната хипотеза), но това е интерпретация за по-късен етап - след възникване върху е*подложка на променлива полева форма (чак при ЕМВълни) и вещева форма на материята с променливи собствени характеристики (маса , заряд, спин, форма и размери). Бързината на пулсациите на е*- честота на себенаправа - е около 10^(34) Hz. Енергията е прибл. един Nm. Така времето участва като бързина на повтаряне на себе си - пак интервал време. Но ... "не тече", докато не възникнат структури със закъснителни процеси, докато не настъпят промени в бързината на направа на обекти. Само когато участват в пренос на смущение имат изменения по форма и съответно честота, но ... недосегаема за измервания и управление. (Мат модели - не правя - то си е работа на учени-специалисти). Затова съм казвал: времето е забито в е*частици. (само инфо: 1986г правех проект "заваряване във вакуумна среда". Попаднаха ми "Файнманови лекции по физика" - коментираше се и ефект на Казимир - идеята беше да се ползва тази сила на привличане с малък допълнителен натиск - та да стане спойка (заварка). Но коментарът на Файнман беше, че приблизително на атомно разстояние на пластините, частиците не знаят на коя пластина принадлежат?! и все едно - ефектът на е съвсем ефект на привличане заради флуктуации на вакуума.) (При мен въпросът се решава лесно - средата между плочите е по-подредена структура от излъчванията на атомите и следва поява на привличащи сили - непрестанното образуване на частиците става по посока на по-малката енергия за себеобразуване - ентропийна сила на привличане) ...

Според мен - не сме в грешка, именно заради различните гледни точки. Загадката е решена - става въпрос за бройка "вещество" срещу бройка "антивещество" във вселенски мащаб (антивещество се "открива" само в лабораториите, а не във Вселената) При мен -няма само един ГВ, а на множество неГВ-ве, на много места и съответно - раждане на непрестанно образуващи се вещеви обекти, със свойствата си, които определят по-нататъшно поведение на видовете материя, по законите. Не ми трябва "инфлация" с надсветлинни скорости - откриват се галактични купове с възраст почти равна на изсмуканата от ГВ. Ето какво е целият абзац:"Скрит" параметър е пространство-времето от фотоните на вакуума по "проводящата геодезична", свързваща сплетените частици (не_наблюдаем -не_измерим параметър - проводимост по фаза, а тя няма ограничения по скорост на пренос). Затова - експеримент с фотони - няма да внесе яснота от гледна точка на сегашното разбиране - ще си остава възможно двойственото тълкуване от Изследовател, щото не е ясно, къде се е намесил и ... доколко?.. Някои взеха да говорят (спекулативно), че със съзнание (Изследовател), може да се променя "съдбата" на бъдещето. Залита се към "ясновидството е възможно!" Демек, критикувам метода и изяснявам, защо не се обменя информация с надсветлинна скорост. Няма пожелателност в измерения. Заради непрестанно образуване, това което е излъчено - сдвоени фотони (сплетени), са родени с противопосочни поляризация - приличат на частици с противопосочни спинове. Но е известно - при преминаване през апаратурата, фотоните се поглъщат от полето на нейните веществени части (нова полева среда) и се излъчват(отразяват), но със променени характеристики. Енергията може да е същата, но поляризацията е друга. Няма гаранция, че експериментално изследват едни и същи частици, щото ... те, не са едни и същи. Че били четиримерни - това е матмодел. Тълкуван квантово: "Ако-то" - е вярно и при две грешни предположения. Това е спекулата в резултата, а не, щото сме виждали тримерни проекции и ни изглеждат като призрачно действие на разстояние. Не отчиташ, че е*-частиците са сдвоени и неподвижни по място. "Спиралите" стават "късно" - с намеса на заряди (заредени частици), когато има пренос на импулс с вълнови характеристики ЕМВълни. Съпротивление-закъснителни процеси - не можеш да получаваш, ако няма нещо ... неподвижно, независещо от движението на смущение по него - участва като подреждане по собствен вектор момент на импулс. И при среща на несфазирани е*- токът не се пренася, а се отразява - права и обратна посока от възвръщане равновесието в обема на образуванието. Може да направи пространствена "начупена" линия- крива и именно това тогава има вероятност- "змията може да захапе опашката си". ...