Малоум 2

Е, да - това съм го обяснявал преди време, когато още те е нямало тук - или не си го чел. (Във връзка с образуване на водороден атом: Електронът се образува непрестанно в околността на полето на непрестанно образуващия се протон.) Ако те интересува - извън темата е: Октомври 2021г: - протонът и електронът се образуват непрестанно, на слоеве. Най-вътрешния слой - отговаря за гравитация (излъчване на гравитони), а най-външният слой - за електромагнитни взаимодействия (заряд). Протонът има и междинен слой. Характеристиката "заряд" и на двете частици се дължи на допълване с фотони на външният слой от външното поле. При всеки акт на образуване - се поглъща фотон - така - ЕМВълни са продукт от тази характеристика, при ускорителните движения на заряд, а "зареденост-поле", достига от частица до безкрайност. Честотата на образуване на централната част на протона е 2000 пъти по-голяма от тази на електрона. Затова, полето от протона "диктува" (по бързина) формирането на мястото на образуване на електрона - където се случи сфазиране на противоположните спиралности на излъчваното от протона и електрона, там се образува електрона - все едно обменят резултантен фотон за връзка. Така - протонът (тежка частица) действа на привличане на електрона - забележимо движение, щото електронът е лека частица. Но - образуването на електрона е "навън-навътре" към протона. Мезонният слой го "изтиква навън", полето на протона, го дърпа към центъра си. Но и всеки път - мястото на образуване на електрона е ново, в слой около протона и това поле може да взаимодейства само с поле от Един електрон. Така - няма излъчване на ЕМВълни от характеристиките заряд на двете частици. Няма и значителна периферна скорост на електрона около протона. Няма и "учудване" като как електронът преминава на по-външна орбитала - в междинното си състояние все още "не е готов" като завършена частица, а при фотона за връзка се е погълнал и друг фотон от външно поле. При повече протони в ядрото - всеки протон си "организира" взаимодействие с "негов" електрон - затова - картинката с вероятности за "място" на електрона - си изменя формата в пространството около ядрото.) ...

Не си ме разбрал - "шантавизми" са за тези, които не разбират дори класическата физика. (В F=m.a трябва да се изясни какво е сила, какво е маса и ускорение - това са едни от най-честите въпроси които се задават на учители физици. Дефинициите не изясняват същността) КМ е просто нещо - сложно е разбирането й. Учените са казвали - Който твърди, че разбира КМ, значи не я разбира. И друго съм споменавал - КМ не може да се разбере. С нея може само да се свикне! - Самият Файнман е "изхабил" 4 стр. теория за обяснение на резултатите от опита с двата процепа и показва невъзможността твърденията от този опит да бъдат обяснени с "класически знания"..., класическа логика. Има, има-а-а. И хипотезата - го обяснява като резултати - движенията са резултат от непрестанното образуване на обекти (единен метод), върху структурирано ЕМПоле на установката. Така се обясняват и спин-опитите тип Щерн-Герлах с незаредени и заредени частици..., въобще - си много далеч от просто разбиране по статуквото... Обясняваш ми нещо, което аз ти обясних в предишен пост с едно изречение (последното). Не си схванал, че "виждането" зависи от Гледна Точка ... дори и без да гледаш. ...

Само показвам, че мислено ползваш хипотези..., аз също. Иначе - темата с парадокси е изчерпана от отдавна: По отношение на разбираемост на писаното - обикновено го търсим в предишни знания от образование, забелязвам общото - не от всички се познават резултатите от класическата физика, а се "търсят" шантавизми, в засега, "тъмните" области - неизяснени еднозначно: тъмна материя-енергия, постулати на СТО, изкривяване на нещо при ОТО, Квантово поведение на ... всичко, въобще - субективни усещания за "грешни" тълкувания на статуквото. Принципно - тълкуванията, обясняването на "причина-следствие" на факти, са хипотези. (в хипотезата ми - като резултат от динамиката на непрестанно образуване (едно предположение за етер*частици) на обектите, се достигат разбирания за същността на недоизяснени в произход неща, които се ползват като параметри в науката, дори и като цяло: - сила, маса, заряд, спин, квант, инерциално движение, обем, превръщания-ентропия, еволюция, ОВ, памет на структура, обвивки, живот, мозък ... и т. н. - в много разнообразни области има обяснения и най-важното: Не противоречат на достигнатите факти в експерименти. Само обяснението-тълкуването е с различна Гледна Точка - наличие и проявление на момент на импулс в сдвоена частица на етер*. Дали е нужно ... не знам ... всеки решава сам, за себе си... Разбирам -трудно е, защото тук си сравнително нов във форума, а цялостното описание в хипотезата е в книга от 2014г. , а и термините са "заети" от статуквото и ми се налагат "дълги" обяснителни сравнявания "старо-ново" виждане... не всякога го правя.) ...

При мен е лесно - не е "огъване", а структуриране на П-В. (при хипотезата етер* - Несмутено вакуумно пространство (няма частици, излъчватели и др) примерно, съдържа 100 милиарда образувания сферични етер*частица в 1 куб дециметър. При структуриране на същото, примерно пурообразна форма етер*частици - т. е. наличие на пренос на импулс от външно поле - този дециметър ще е с "криви" ръбове, но пак ще съдържа толкова етер*частици. Затова и движенията в/по него, по такава структура стават с ускорение и ако кривината се затвори в едно образувание - обект с "маса", то силите от ускорения стават вътрешни за обекта, а външните движения - вече са по променена "кривина".) "Скъсяване" - е изчисление и не се установява, не се измерва, не е възможно да се измерва. При ускорения с външна сила - инфото се пренася от вън-навътре за всяка частица от обвивка към център и това не е точно геом. център на частицата - затова няма сингулярности. При ускорявания с гравитони - инфото се пренася от вътре-навън, тоест - нацяло (природно) липсва информация за Изследовател, докато не се образува обвивка (или хоризонт на събития). "Парадоксите" обикновено произтичат от това, че не се съобразява начинът на получаване на инфо за случили се събития от Изследовател. В "неподвижна ИС" - се регистрира инфо. Инфото от другата, "подвижната ИС" за същите събития - се изчислява. ...

... ... Въобще - забранено е да се дели на нула, защото "0" в Природата няма! Теоретично, математически е възможно да се работи с нула, но ... за Времето - се работи с времеви интервали, а не с "момент", който момент може и да е нула. По-горе - няма "гола" сингулярност на практика, казват... ...

Би било лесно за решаване "парадокса" - за близнака, кацнал на Земята (до брат си), времеинтервалите на био-процесите в него са различни от тоя, стоял на Земята. Дали е по-млад или по-възрастен - не е известно?!. ... (иначе имаме: Случайност - две независими събития да се окажат в една точка от П-В... А, взаимодействат ли?! (в смисъл - съществуване?) - може, поради "разлика" в собствените времеви характеристики... Пример: Керемида пада на главата на пешеходец. Точката на контакт е такава: две събития в една точка... Има болезнени последици заради взаимодействия.) ...

Засега - едно от най-разбираемите популярни обяснения, според мен. ...

Да припомня: Файнман коментира за "поле" - различните точки имат различен потенциал. Силата е по посока на най-голямата разлика на потенциалите. Но - трябват понятията за "поле" и за "сила, а в ОТО - не се възприемат. За хомогенното грави-поле - с приближаване на тежкото тяло, плътността на гравитоните се увеличава. И тъй като фотоните също имат импулс и са носители на информация, то - заради различният потенциал на грави-полето (по височина, радиално), се случва силово въздействие (привличане) на масово тяло и за светлинните вълни (промяна дължина на вълна), към червено. ...

Оказва се, че има много определения за време и даже ... да го "няма"!?. В клипа - след 10мин - се коментира популярно и засяга тукашните коментарии: ... ... (пп Сетих се за оня лектор-физик: Който не вярва, че ускорението влияе върху времето, да си хвърли и удари часовника в стената, отсреща!) ...

Чел съм я, но не помня дали съм я показвал - стори ми се дълга... При мен - конструктът етер* - е точно като: пиксели+време - пулсиращи характеристики. Грапаво, щото непрестанно се изменя, без да "напуска" точката (мястото) си на образуване. И, въобще, от там нататък, цялата наука може да се обяснява с пространствени Превръщания на подредбата (ентропия) на момента на импулс (вектор) и формите+променливо съдържание. При това - на всяко движение се противопоставя Сила - в зависимост от плътността на фотоните на съответните полета, върху които се осъществяват превръщанията. Дори и инерциалното движение - за съвсем кратък момент от време се образуват керновете на частиците (ускоряване към падащ фотон), следва изместване на образуваните обвивки като едно цяло - за достатъчно дълъг времеви интервал, в който можем да си мислим, че ги "виждаме" (размазано, разбира се), т. е., в празното пространство всяка частица се ускорява, но незабележимо бавно и създава илюзия за равномерно-праволинейно движение. Така например, космическите лъчи-частици (протони примерно), достигат колосална кинетична енергия (невъзможни изкуствено в ЦЕРН и/или от взрив, и синхронни лъчения. Също и при Унру-ефекта: ускорението "вижда" топлинно лъчение - но ако всичко се движи с ускорение, то ... съществуването на реликтовото например, става елементарно. И др. ... .

https://www.youtube.com/watch?v=6-jIHAtcZic ... ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Studenokravnite-zhivotni-zhiveiat-dalgo-Naj-zadalbochenoto-prouchvane_186085.html Студенокръвните животни живеят дълго. Най-задълбоченото проучване се опитва да разбере как Тайните на стареенето са разкрити в най-голямото проучване за дълголетието и стареенето при влечуги и земноводни Гигантски костенурки в Бовоар, Франция. Снимка: Flick/William Warby (CC BY 2.0) Ново публикувано и невероятно задълбочено изследване на ектотермични тетраподи - влечуги и земноводни - дава на експертите нов поглед върху причините, поради които студенокръвните животни са склонни да имат толкова дълъг живот. Това е най-изчерпателното изследване на дълголетието и стареенето, публикувано някога: 114 различни учени разглеждат 107 различни диви популации, които обхващат 77 различни вида. Събрани и анализирани са данни от десетилетия за начина на регулиране на температурата на животните, температурата на околната среда, отличителните характеристики и темпа на живот. От 30-те известни вида гръбначни животни, които могат да оцелеят след възраст от 100 години, 26 от тях са ектотерми (т.е. студенокръвни) - и затова учените решават да разберат как тези животни успяват да избегнат неизбежната смърт за толкова дълго време. Наскоро 190-годишната гигантска сейшелска костенурка Джонатан бе обявена за „най-старото живо сухоземно животно в света“. Въпреки че съществуват откъслечни доказателства като това, че някои видове костенурки и други ектотермични животни - живеят дълго време, доказателствата са епизодични и са фокусирани предимно върху животни, живеещи в зоологически градини. Констатациите на екипа поставят под въпрос предишни изводи за стареенето при тези животни. Хатериите (Sphenodon punctatus) имат един от най-бавните темпове на растеж и размножаване сред всички влечуги, но често достигат 100-годишна възраст и повече. Кредит: Sarah Lamar Проучването показва множество открития, включително връзката между физическите или химични характеристики, които защитават видовете – твърда броня, шипове, черупки или отровна ухапване – и по-бавното стареене. Физическите характеристики, които защитават видовете, също са свързани с по-голяма продължителност на живота. Технически те са известни като защитни фенотипове и могат да променят всичко. Всъщност „Тези различни защитни механизми могат да намалят смъртността на животните в рамките на поколения“, отбелязва еволюционният биолог Бет Райнке (Beth Reinke) от Североизточния университет, Илинойс. "По този начин е по-вероятно да живеят по-дълго и това може да промени селекционния пейзаж през поколенията за еволюцията на по-бавното стареене." „Звучи пресилено да се каже, че някои видове изобщо не остаряват, но по принцип вероятността им да умрат не се променя с възрастта, след като са преминали възпроизвеждането си." Ако едно животно има вероятност 1 на 100 да умре на 10-годишна възраст и 1 на 100 да умре на 90-годишна възраст, това е пренебрежимо малко остаряване. За разлика от тях средно за жена (по данни от САЩ) вероятността е 1 на 2500 на 20 години и 1 на 24 на 80 години. Такива незначителни темпове на стареене са наблюдавани при поне един вид във всяка ектотермна група, включително жаби, саламандри, гущери, крокодили и костенурки. Изследването обаче не потвърждава „хипотезата на терморегулаторния режим“, която предполага, че ектотермите - тъй като разчитат на външни тетемператури, за да регулират телесната си температура и следователно често имат по-нисък метаболизъм - остаряват по-бавно от ендотермите, които вътрешно генерират собствена топлина и имат по-висок метаболизъм. Схема на показателите на всички ендотермични и ектотермични видове, включени в този анализ. Червеното във вътрешния кръг представя ендотермите, а синьото - ектотермите. Зелените стълбчета са оценките за дълголетие, а оранжевите - скоростта на стареене. Кредит: Beth Reinke et al, Science Екипът установява, че ектотермите могат да живеят много по-дълъг живот или много по-кратък живот в сравнение с ендотермите с подобен размер. Тези разлики в скоростта на стареене и дълголетието са много по-големи, отколкото при птиците и бозайниците. Бавно застаряващите диви костенурки са отделени от изследователите: това е единственият изследван вид, при който по-ниският метаболизъм е свързан с по-бавното стареене и дълголетие, но това е и видът, при който защитният фенотипен ефект е най-силен. „Възможно е тяхната променена морфология с твърди черупки да осигурява защита и да е допринесла за еволюцията на просължителността на техния живот, включително незначителния темп на стареене – или липса на демографско остаряване – и изключително дълголетие“, коментира еволюционният биолог Ан Брониковски (Anne Bronikowski) от Мичиганския държавен университет. Приложени са и сравнителни филогенетични методи за данни от животни, които са били уловени, маркирани, пуснати обратно в дивата природа и наблюдавани. Изследванията, описани подробно в това проучване, вероятно ще се окажат многостранно полезни в бъдеще, независимо дали става дума за изследване на моделите на стареене при хората или за усилия за опазване на студенокръвните животни - и това отчасти се дължи на продължителността на времето, което покрива проучването. Освен това има още много неща за изследване - екипът иска да разгледа как костенурките с мека черупка и костенурките с твърда черупка се различават по отношение на стареенето, което може да е достатъчно, за да идентифицира по-ясно причините за това. "Разбирането на сравнителната картина на стареенето при животните може да разкрие гъвкави характеристики, които могат да се окажат достойни цели за биомедицинско изследване, свързано със стареенето на човека", добавя Брониковски. Справка: Diverse aging rates in ectothermic tetrapods provide insights for the evolution of aging and longevity Beth Reinke et al, Science, 23 Jun 2022, Vol 376, Issue 6600, pp. 1459-1466 DOI: 10.1126/science.abm0151 Източници: Cold-Blooded Animals May Hold the Key to Long Life. A Huge Study Just Tried to Find It DAVID NIELD, ScienceAlert Secrets of aging revealed in largest study on longevity, aging in reptiles and amphibians Pennsylvania State University Cold-blooded facts of long life, Australian Science Media ... ... Биологичната продължителност на живота на човек най-лесно се удължава като се подържа еластичността на мускулатурата и органите. С физическите упражнения, дишането и техниките за релаксация описани (усетени) при йогите. Без вманиачаване в религиозност и крайности при изпълнения. Достатъчни са 30-40 мин на ден. Такова поддържане дава възможност на Информацията от всички точки на тялото да "пристигне" навреме за обработка в мозъка и да се осъществи ОВ (обратна връзка), за вкарване в "норма", ако е имало отклонение (субективно усещане). ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kakvo-e-vremeto-Zagadachnata-sashtnost-na-chetvartoto-izmerenie_185831.html Какво е времето? Загадъчната същност на четвъртото измерение Времето е загадъчно. Кредит: Pixabay Истинската природа на времето продължава да ни убягва. Но дали е основна част от космоса или илюзия, създадена в умовете ни, има дълбоки последици за нашето разбиране за Вселената. Раждаме се, живеем и в един момент умираме. Идеята, че нашето съществуване е ограничено от времето, е фундаментално за човешкия опит. Не можем да се борим – и честно казано, не знаем срещу какво се борим. Времето е универсално, чиято природа всички ние – и особено физиците – не успяваме да схванем. Но защо времето създава толкова проблеми? „Ако имахме наистина добър отговор на този въпрос“, казва Астрид Айххорн (Astrid Eichhorn), физик-теоретик от Университета на Южна Дания в Одензе, „тогава нямаше да е толкова проблематично“. На определено ниво времето е просто: то е това, което спира всичко да се случва едновременно. Това може да изглежда лековато, но това е поне нещо, с което хората могат да се съгласят. „Причинно-следственият ред на нещата всъщност е това, което е времето“, отбелязва Айххорн. Погледнато по този начин, съществуването на времето може да се тълкува като необходима предпоставка за такава вселената, където нещата водят до други неща, сред които интелигентен живот, който може да задава въпроси, като „какво е времето?“. Отвъд това, същността на времето е мистериозна. Например, защо нещата могат да влияят на други неща само в една посока във времето, но в множество посоки в трите измерения на пространството. Повечето физически теории, от законите за движение на Исак Нютон до квантовата механика, заобикалят подобни въпроси. В тези теории времето е „независима променлива“, спрямо която се променят други неща, но която не може да бъде променена от нищо друго. В този смисъл времето съществува извън физиката, като метроном извън Вселената, под ритъма на който се случва всичко вътре във Вселената. Теориите на относителността на Алберт Айнщайн, разработени в началото на 20-ти век, още объркват представите. В относителността времето е физическо, нещо динамично, слято с пространството, за да образува пространство-време – тъканта на самата Вселена. И пространство-времето не е абсолютно, а относително, изкривено от движение и гравитация. Ако пътувате бързо или ако сте в силно гравитационно поле, то се забавя. Относителността на времето има далече стигащи последствия. Тъй като няма уникален начин за дефиниране на неговото преминаване, няма уникален начин за дефиниране на „сега“. Айнщайн заключава, че всички „сега“ – минало, настояще и бъдеще – трябва да съществуват едновременно, картина, известна като "блоковата вселена", която е напълно в противоречие с нашата интуиция. Блоковата вселена Според теорията на блоковата вселена, Вселената е гигантски блок от всички неща, които някога се случват по всяко време и на всяко място. От тази гледна точка миналото, настоящето и бъдещето всички съществуват — и са еднакво реални. Как може да си го представим? Блокът има четири измерения: три пространствени измерения - да речем дължина, височина и ширина - плюс четвърто времево измерение или време. Или нека го направим по-лесно, като визуализираме блоковия модел на нашия свят като триизмерен правоъгълник или паралелепипед. Две от измеренията на този паралелепипед (да кажем височина и ширина) представляват две от трите пространствени измерения на Вселената. Третото пространствено измерение в горната схема се пропуска - дължината на паралелепипеда - и се заменя с времето. В единия край на паралелепипеда е Големият взрив. В другия е последният момент от Вселената. Паралелепипедът е изпълнен с всяко събитие, което някога се е случило, се слува или ще се случи. Разположението на тези събития в паралелепипеда, представлява тяхното местоположение в пространство-времето. Всички събития, включително вашето раждане и смърт, и точно този момент, докато четете тези думи, съществуват някъде в блока. От наша гледна точка изглежда, че времето тече. Но в модела на блоковата вселена времето не тече. С други думи, в блоковата вселена няма конкретен настоящ момент, а „миналите“ и „бъдещите“ моменти са относителни. Вие, докато четете това, наистина можете да кажете "аз съм тук", въпреки че вашето "тук" е различно от моето. При модела на блоковата вселена, разговорът за „настоящето“ или „сега“ работи точно както разговорът за „тук“. Тъй като винаги се намираме там, където се намираме (това е тривиална истина), всеки се намира в настоящето, точно както всеки се намира на мястото, което нарича „тук“. Това несъответствие възниква, защото в нашата вселена скоростта на светлината е крайна. Можем да достигнем само определени времена в рамките на определено, добре, време, така че никога не можем да постигнем тази богоподобна гледна точка на блоковата вселена. „На практика причинно-следствената връзка строго ограничава това, което можем да възприемем, а нашият опит и всичко, което ни засяга, е силно ограничено от причинно-следствените връзки“, отбелязва космологът Кейти Мак (Katie Mack) от Държавния университет на Северна Каролина . Време и пространство Загадките не спират дотук. Като прави времето част от физическата тъкан на вселената, която, доколкото можем да кажем, е започнала с Големия взрив преди около 13,8 милиарда години, Общата теория на относителността на Айнщайн предполага, че самото време има начало - а може би и край. Не може да има вечен метроном да тиктака извън Вселената, както предполага квантовата теория, защото такъв източник би трябвало да съществува извън самото пространство и време. Това създава в момента непреодолимо разделение между теорията на относителността и квантовата теория. Опитвайки се да го пресекат, изследователи като Айххорн се надяват да постигнат напредък към по-единна картина на физиката - такава, която трябва да има много различна концепция за времето. Много теории за "квантовата гравитация" предполагат, че ако може да се приближим ("да зуумнем") много близо до тъканта на пространство-времето на Айнщайн, до фино ниво, известно като Планкова скала, ще открием подструктура - вид квантова пикселизация. Това би отворило напълно нови възможности. „Може да се окаже, че квантовата структура на пространството и времето е различна в присъствието на материя, отколкото ако просто представяме нещо като вселена, която съдържа само пространство и време“, казва Айххорн. Не всеки смята, че трябва да отидем толкова далеч. Някои виждат път към намирането на природата на времето в по-доброто разбиране на квантовата теория. Или може би времето само по себе си е мираж. Подобно на цвета или рисунъка на листата на дърво, времето може да е нещо без значение, предполага Кейти Мак, чието движение ние си измисляме, за да осмислим локалните модели около нас и собствения си живот. В края на краищата, ние никога не измерваме самото време, а по-скоро регулярни промени – било то смяната на сезоните, люлеенето на махалото или трептенето на цезиев атом – които преобразуваме в някакво мистериозно нещо, което наричаме „време“. „Това е нещо, което виждаме и изглежда, че е там“, коментира Мак. "Може да няма значение за космоса." Източник: What is time? The mysterious essence of the fourth dimension, Richard Webb, New Scientist The block universe theory, where time travel is possible but time passing is an illusion ABC Science / Dr Kristie Miller ... ... Времето е част от информация за случващото се, а информацията се съдържа във фотоните на съответните полета. И доколкото енергията на фотон е пропорционална на честота му - то времето е "скрито" за Изследовател в честотата. С достигане честота около и над 10^(18)Hz (интерферометър ЛИГО) също се измерват интервали времена на случване на процеси, а не нещо друго. За по-високи честоти - процесите "вътре" са едновременни и не могат да се разграничат по време-етапи на случване. ...

Май се Сравняват се в съотношения по енергия. Участват и двете маси - тежка и инертна в процеси. Възприел съм: Отношението им е величина постоянна. ...

Нищо не се губи . Частицата вече е "в силата си" да излъчи един гравитон повече. Няма загуби - има превръщания. (Етер* частиците са сдвоени. След формиране на структура частица с характеристика "маса", керна на частицата е също сдвоен на брой трептения. Гравитони се излъчват (структура, която е инфо за това, което става там) от керна на частицата и също - чуждите гравитони предлагат структура на керна. Структурата на гравитон е подредена вакподложка за образуване на керна на потърпевшата частица с минимална енергия за образуване. След това си излъчва собствен гравитон и разбира се - има откат. Поради изначалното сдвояване на обектите - и поради огромната (недостижима) честота на образуване на керна, не "виждаме" разграничим резултат от спин2, а "виждаме" обобщено изменено по физически параметри крайно образувание, с всичките му обвивки - например неутрон, протон... Няма падащ към пробното тяло гравитон, който да "мине" през керна на частица и да се запази, а частицата да излъчва собствен гравитон. Не се увеличава броят на гравитоните, заради взаимодействия с керна - превръщания (спазват се закони за съхранение), а това е съществено - отнасят се като едно тяло: никоя теория не е разбрала, защо падащо тяло към тежко, не екранира общото грави привличане - няма "силово" влияние на "парад на планетите". А, опити много!? "Кривините по ОТО" при това подреждане, биха усилили яко - на тласъци, силите между планетите, поради локалните им кривини. Поради това, че не е "точно цялостно" поглъщане, постепенно с времето, частиците на падащото търпят ротации и вероятността по-често общите спинове на съставящите частици, да са насочени централно спрямо тежкото. Ако пък тежкото се върти - нерадиалните спинове на пробното въздействат като "мачкане" на на частите - проява на нехомогенност на грави поле, и постепенно - сателита се движи с едната си страна към центъра на тежкото.) ...

Макар че червеничкото е грубо -то е по-скоро вярно за тогавашното време. Времето не се забавя, щото движението е равноускорително в хомогенно поле. "Разликата" в интерпретация става ясна, като се знае какво е "маса" - инертна маса и тежка маса. Инертната маса - динамика. Тежката маса - големината на силата от гравитация - тегло. Ако имат един и същ принцип на проявление на характеристиката "маса" - става ясно, че: или са едно и също нещо, или отношението им остава постоянна величина при участието й в процеси. Айнщайн приема, че са еднакви инертната и тежката маса. (И с участие на гравитони - принципно е така: поглъща се гравитон от частица на пробното тяло, частицата се образува в посока на "падането", а това е стъпка към излъчвателя и се излъчва гравитон от нея. Така общо - един гравитон по-малко, но при образуването на пробната частица, тя е променила скоростта си (вектор)- демек ускорила се е. Падането се тълкува като сила на притегляне и е сила с ентропиен произход. Така в понятието за маса тя участва и в двете си качества - инертност и тегло. Но - поради непрестанното образуване на всички частици, участници в "пробно" тяло - минава време за цялостно образуване на тяло - обикновено, това време не го виждаме, но може да го измерваме и "О-ужас!".. - когато "видим" сумата от частиците, тя е с недостатъчна маса... (енергийно мерена - в тия експерименти сила от гравитация не се отчита - не може)... И се въвеждат още какви ли не частици, за компенсация (неутрино, примерно) -принципно са полеви структури - фотони на разни полета. Затова считам, че отношението на тежка към инертна маса се запазва в процесите. Всички видове маса участват, включително електромагнитна. Това не нарушава принципа на еквивалентност. Ускорение може да има всякакво, включително и в притеглянето, но наистина, не са едно и също нещо ... колкото и да му трябва на Гурото такава интерпретация.) ...

Не съм поглеждал в темата дали не сте гледали това: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/V-gankite-na-katastrofite-Marshruti-po-katastrofichnata-povarhnost_12348.html "... ... Управление на риска Управлението на риска е една от най-важните технологии на нашата цивилизация. Въобще, това е магистралния път на прогреса: да заменяме едни заплахи и опасности с други. Например, опасността да гладуваме и измръзваме с риска да пожънем плодовете от заразяването на водите, земята, въздуха, свързано с традиционните ни начини за добиване на енергия. Възможността да знаем и видим ставащото на хиляди километри, се оказва свързана с живот сред информационен шум, сред рекламно-информационно бунище и океан от лъжи. Не трябва да мислим, че "няма алтернатива", както ни казват нашите политици. Има алтернатива. Дълбоката връзка между идеите на нелинейната динамика и управлението на риска станала ясна сравнително неотдавно. За да се осъзнае помогнала парадоксалната статистика на авариите да си спомним "Титаник", "Челенджър", Чернобил, Тримайл, Бхопал... Всяка от тези най-крупни катастрофи на XX век са свързани с дълга верига от случайни причинноследствени връзки. А в нас остава чувството, че просто не ни върви. ..." ...

Гравитацията е само за "началото" на повдигане на водата - гърбица, предизвикана от действието гравитацията на Луна - движи се малко след Луната. Но има и гърбица, противоположна на посоката на лунната - тя е предимно от инерционна сила. При това, приливите (отливите) са поради движения на водата от полюс към екватор, заради гърбиците. ...

Само заради обяснението на "кухото" на Земята: https://www.youtube.com/watch?v=NFuWJm6Gycg Изключително приятен лектор (присъствал съм на негова лекция) и ..., обикновено, всички го "съсипват" с въпроси от конспиративен характер. Е, той любезно отговаря! ...

Ето малко информация за потенциали: https://bg.wikipedia.org/wiki/Потенциална_енергия ...

Не е нужна по-голяма скорост. А и не става дума за скорост,а за време. Независимо кой ще финишира първи и кой втори,те двамата живеят в едно и също време. Ако не беше така,трябва да приемем,че финиширалият първи е станал по-млад с десет секунди примерно. Което е фантасмагория. Както вече сте споменали - системата Земя е неинерциална - върти се около оста си и по повърхността действат ускорения. Скоростта е вектор - може да се мени по големина и по направление. И в случаите е така. Известно е, че при завой на автомобил външното колело Трябва да се върти по-бързо от вътрешното, за да се избегне триене с приплъзване. Монтиран е диференциален механизъм, който механично разпределя скоростта на въртене на всяко от колелата (обикновено, задните колела). При вагоните на влак пък колелата са монтирани твърдо на обща ос (наричат я колоос) и за компенсиране на по-дългия път на външното колело се ползва инерцията+конусно скосяване на повърхнината на колелата, така че външното колело да е, все едно, с по-голям диаметър от вътрешното за завоя колело. ...

По-рано съм коментирал някои подробности: " ...Няколко пъти го пишем, ама ... пак. Само при консервативни полета важи намаляването ефекта им с разстоянието на квадрат. Гравитационното поле е такова, а и на голяма част от елементарните частици, ако се вмъкнем на дълбочина по размер. Тоест - гравитационното привличане е от поле. Гравитонът се излъчва от центъра (керна) на частиците, като обвивка на централното трептене (в темата за спина описахме с осмичка керна). Бързината на това трептене е пропорционално на масата на частицата - колкото по-висока честота на образуване на керна, толкова по-тежка е частицата. И, доколкото всеки слой на частицата си прави и обвивка, то бързината на направа на частицата като едно цяло, също се отразява на масата - например, при резонансни частици (няколко, работят задружно в синхрон, в една обвивка) масата е общата сума за да се направи с обвивка като цяло. При разпад на такива - масите на отделните частици може и да са различни, дори и по-големи - такава например е и Хигс-бозона. Лъжливо чувство е, че тя давала маса на частици. И още, електронът е рожба на на най-външният слой на частиците - електромагнитен. Мезонът е рожба от по-вътрешния (мезонен) слой, а той, кернът му, е с по-висока честота от на електрона, но по-ниска честота от на протона. Масата на мезона е близо200 пъти по-голяма от на електрона. Досега - никой не е обяснявал маса на мезона, който почти по всичко друго, прилича на електрон. Бързината на направа на керна доминира по отношение на масата, но е най-бързата по честота на направа и заради най-дребното образувание от частица. Обвивката му като кухо балонче се изстрелва от центъра във всички посоки и тази обвивка насища информационно грави поле като консервативно - с централен източник. Принципно, всяка бързо пулсираща обвивка прави същото в околността на частица - в този смисъл - това е по-скоро Информация, а по енергия става съизмерима с еластична сила от ентропия, подобно гравитационната слаба сила. Затова - може да съществуват сили с ентропиен произход - подобни по форма образувания, които да се привличат или да се отблъскват (грешно наричани антигравитация) - при изглаждане на полето с разстоянието, силите на отблъсквания преобладават над привличащите сили. ..."Редактирано Октомври 30, 2021 от Малоум 2 ... (Гравитоните са със спин 2. Две взаимно перпендикулярни трептения, "копие" на структурата на керна на частицата. В този смисъл, всеки гравитон е сам, единично формиран в пространството около частицата и не се "навързват" гравитони един за друг, не се настигат и не се наслагват при движение един с/у друг. Не могат да правят вълни, в смисъла на ЕМВълни - където фотоните са в пакети и може да участват в суперпозиция с други, да се наслагват. Гравитонът е възможно най-малката по размер структура, произтичаща от обект с маса. И така - за него пространството от тела е съществено прозрачно - няма възможност за построяване на потенциална "преграда" за гравитони, щото и собствената им честота е огромна. Но пък за това - амплитудата им е несъществена. Гравитон и антигравитон е една и съща частица. Принципно - цялото вселенско пространство е "пълно" с гравитони с различна плътност. Тоест можем да считаме, че грави полето е изначално зададено.) ...

Това е една от най-разпространените мечти на хората - да летят над земята, примерно, с помощта на собствени сили... И, от тук започва "трудното" - какво е Сила?.. Нютон отговаря: F=m,a - матмодел за инертна сила. А за гравитационната: F= G.m.M/r^2. Малкото "m" е еднакво и за двете сили. Но, на каква същност се дължат тия сили, няма отговор - не е известно що е туй "маса". Обикновено - тук са споровете. Когато се е стигнало до абстракцията "поле", става възможно за разбиране - енергия, импулс, сили: всяко поле си има квант, макар да е нещо невидимо - важна е характеристиката на понятието за квант. За ЕМПоле - константата на Планк и честотата му (като пакет трептения) - дава стойност на енергията и импулса на кванта, която се поглъща от обект с "маса" и променя някои от характеристиките му. За силите в различни взаимодействия са установени формули. Подобно се очаква и от гравитон - квант на гравитационно поле. Но се спори - има ли грави поле, има ли грави сили. Има, принципно, еластични сили с ентропиен произход: гума, пластмасови изделия, био-структури и др. Е, грави силите са сили с ентропиен произход - подреждане на вакуумното пространство със структурирано "централно" трептене от керна на частици, с характеристика маса. Честотата на излъчване на тези структури е пропорционална на масата на частицата. Всяко "пробно тяло" попада в грави поле с "грави"плътност, зависеща от масата на изпитващото тяло и понеже пробното тяло също излъчва гравитони, то пространството м/у телата става по-подредено и образуването на самите тела е в тази посока. А, това е сила на привличане! ...

Че процесът не е един и същ... Не процесът, а началните условия не са едни и същи. (Природно са "въведени" релета за време, за забавяне на процеси, особено в микроструктури - от фотони, движещи се със светлинна скорост, се реализират частици. Структурират се обекти на слоеве, с пулсиращо (във времето) образуване. Необходимо е време за направа обвивното трептене. Така, пулсациите на обвивката са общо с по-ниска честота (бързина) от съставящите. От прекъснати (дискретни стойности на излъчване) процеси, при отделни частици, с уголемяване на общата обвивка на участващите обекти - става възможно постоянно излъчване от нея, например, отразена светлина и/или частично погълната и излъчена, вече във видимия спектър за Изследовател. Физиката "работи" с времеви интервали при наблюдаване-описване на процеси...Старанието при експерименти е да се достигне възможен най-кратък интервал време, на наблюдаване на "бързо" променящи се явления - процеси.. Слоевете "действат" като реле за време, за забавяне бързината на случване на събития, а от тук - и на процеси.) ...

Тук става въпрос са "сдвоен" обект - стои си на място образувайки се около един общ център. Не си променя пространството на образуване, но може да "тик-така" като часовник. Иначе, това което казваш става при един обект и той би се движил в посока на падащ към него фотон (към по-подредена вакподложка, значи и обратно е възможно - ентропийни сили на привличане и/или отблъскване). Ако няма полета от заряди обектите се движат по инерция в зависимост от подредеността на околно поле. ...