Малоум 2

Съжалявам, че не мога да изпиша формулите, но в текст се подразбират: "Файнманови лекции по физика гл.28-6 "Поле на ядрените сили"": "Бих искал да направя още няколко забележки за неелектромагнитната част от маса на ядрените частици. Откъде се взема голямата част от масата им? Освен електродинамични сили съществуват още сили от друг вид - ядрени сили, които имат своя собствена теория на полето, макар че на никой не е известно правилна ли е тя или не. Тази теория също предсказва енергия на полето, която за ядрените частици дава маса, аналогична на електромагнитната. Нея можем да я наречем "пи-мезополева маса". Тя, изглежда, е много голяма, тъй като ядрените сили са извънредно мощни и възможно е, че именно те се явяват причина за масата на тежките частици. Обаче теорията на мезонните полета се намира в твърде зародишно състояние. Даже в сравнително добре развитата теория на електромагнетизма ние видяхме, че освен първоначални намеци е невъзможно да се получи обяснение на масата на електрона. В мезонните теории в това място също търпим неуспех. Обаче мезонната теория е много интересно свързана с електродинамиката и затова си струва да отделим все пак известно време за излагане на основите й. Полето в електродинамиката може да се опише с четиривекторния потенциал, който удовлетворява уравнението ... чет.век пот. = източниците. Ние видяхме, че след като полето бъде излъчено, то съществува независимо от източника. Това са фотони и те се описват от диференциалното уравнение без източник ... чет.век.пот. =0 Някои физици твърдят, че полето на ядрените сили също трябва има свои собствени "фотони", ролята на които изглежда играят пи-мезоните, и че те са длъжни да се описват от аналогично диференциално уравнение (Колко е безсилен човешкият разум! Ние не можем да измислим нещо действително ново и се хващаме да разсъждаваме само по аналогия с това, което знаем.) По такъв начин възможно уравнение за мезоните ще бъде ... чет.пот.(фи)=0, където "фи" може да бъде някакъв друг четиривектор или възможно скалар. По-нататък се изяснило, че пи-мезонът няма никаква поляризация, затова "фи" трябва да бъде скалар. Съгласно с това просто уравнение мезонното поле трябва да се изменя с разстоянието от източника като 1/r^(2), т. е., точно като електричното. Обаче ние знаем, че радиусът на действие на ядрените сили е много по-малък, което това просто уравнение не може да ни обезпечи. Има само един начин да се измени положението на нещата, без да се разруши релативистката инвариантност - Да се прибави или извади от даламбериана произведението на константа и полето "фи". И така, Юкава предположил, че свободните кванти на ядрените сили могат да се подчиняват на уравнението ... чет.мер.пот.(фи)-мю^(2)."фи" =0, където мю е някаква константа, т. е. някакъв скалар (Тъй като даламб. е скаларен диференциален оператор, инвариантността няма да се наруши, ако ние прибавим към него друг скалар) ... (има решаване на уравнения, когато ядр. сили не се изменят с течение на времето... )Достига се до : фи= К.(е^(-мю.r))/r). Тази функция се нарича потенциал на Юкава. За силите на привличане К трябва да бъде отрицателно число, стойността на което се подбира така, че да удовлетвори експериментално наблюдаваната големина на ядрените сили. Потенциалът на Юкава благодарение на експоненциалния множител угасва по-бързо, отколкото 1/r. ...(по-нататък - решаване на вълновото уравнение...) ... ... (още един път: Извинявам се за лошото изписване) ...

Малко по-ново, но ... Вицът е актуален, нищо, че е стар: Възхитителен женски диалог: - Господи, какво да му кажа?! - Ами...кажи му истината! - Коя истина... - Не знам...измисли нещо! ... ...

Експертите казват, че не е ясно откъде се взема масата на вещевите. (Затвореното пространство е 10^(-45) куб метра. Делено на масата на протона (неутрона) дава специфичната плътност - параметър в термодинамиката.) Квантовата електродинамика съм я обсъждал и преди (2016г): От Файнман: Квантова хромодинамика "... През 40-те години на 20. век Ричард Файнман (следвайки едно загатване на Дирак) приспособява идеята на Хюйгенс, за да изгради поновому основите на квантовата физика, като започва с кванта на светлината: фотона. Най-простата команда от три думи на Природата към фотона е: Проучвай всички траектории!; опитай всеки възможен път от източника до детектора. Всяка възможна траектория е свързана с определена промяна на фазата. Човек може да си представи, че всеки фотон притежава хронометър, чиято стрелка се върти с класическата честота на светлината. Въртенето започва в момента на излъчване на фотона и спира в момента, когато той достигне детектора. Крайното положение на стрелката определя по една “стрелка” за всяка траектория. Фотонът проучва всички траектории, които свързват събитието излъчване със събитието регистриране. За да се намери общата резултантна квантова амплитуда за събитието (резултантната стрелка), всички стрелки за възможните траектории следва да се съберат векторно (т. е. да се вземат предвид техните фази, точно както трябва да се сумират вторичните вълни). Тази резултантна стрелка описва излъчването на фотона в дадена точка в определен момент и неговата регистрация на друго място и по друго време. (Има също така правила, по които дължината на стрелката се променя в зависимост от разстоянието, така интензитетът на светлината да се подчинява на закона за обратната пропорционалност на квадрата от разстоянието. За опростяване ние разглеждаме само случаи, в които разстоянието се изменя малко, така че промените в дължината на стрелката може да се пренебрегнат.) Резултантната стрелка определя вероятността за едно събитие. Вероятността е равна на квадрата от дължината на стрелката (нормирана по подходящ начин). По такъв начин се възстановява класическият резултат, че интензитетът е пропорционален на квадрата от амплитудата на вълната. Така ние скицирахме простото и ясно Файнманово описание на “квантовото поведение” на един фотон. По същество той открадва математическия апарат на вторичните вълни на Хюйгенс, без да предполага наличието на каквито и да е вълни. За Хюйгенс вторичните вълни се разпространяват навсякъде, защото така е при вълните. За Файнман фотонът “се разпространява” навсякъде, защото фотонът наистина прави това. ..." По-"основен" въпрос е: От къде фотонът ЗНАЕ, че има ДЕТЕКТОР? - па баш там да се хакне!:) Естествено, фотонът нищо такова не знае. А иначе е вярно, че има честота на повтаряне на собствената си структура - непрестанно образуване. Преди обясних как става това. За да се ДВИЖИ обаче, реално трябва РАЗЛИКА във фазите на смесената вълна от прави и обратни токове и благодарение на тая "сума" има нещо което може да се движи. Нарекли са го ЕМвълна. И е смес (известно е) от множество фотони - не гледаме само видимите, а от: пакет-фотоните на квантовате пяна, през - гравитоните са "фотони", глюоните, гама-фотоните. рентгеновите, УВ-фотони, ИЧ-фотони и т. н. - а не - разстоянието от ФРОНТ- до фронт НА ВЪЛНАТА ДА СЧИТАМЕ ЗА ЕДИН ФОТОН. И ... да се чудят хората, как "колапсира" вълната при регистрация на фотон! (забравят да споменат, че става въпрос за колапс на вълни на вероятности - те са наша "патерица" заради природните ни физически ограничения за опознаване на Света в детайли.) Фотонът - - ни се представя и с вълнови свойства. Те именно се ползват при отговор на горните въпроси. При фотоефекта се ползва също вълнова характеристика - честота. Нарекли са го "порция", "квант" само заради това, че като "цяло блюдо" се поглъща от вещевата материя." ... "Новото" в хипотезата - обяснява наличното по друг начин, от друго "начало" (например - обяснява интерференционната картинка в опита с двата процепа, обяснява и от къде се взема масата на вещевите, как действа гравитационното привличане и др... все неясни неща от досегашните знания.) ...

Това добре обобщава: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kak-filosofiiata-na-sferichnata-krava-pravi-trudnite-fizichni-zadachi_190547.html Как философията на сферичната крава прави трудните физични задачи лесни (видео) Има един стар физичен виц за сферична крава. Въпреки че не е много забавен, той обяснява защо физиката работи толкова добре Има един стар виц във физиката, в който фермер иска да увеличи производството на мляко и пита съседа си физик за съвет. Физикът прави известен брой сложни изчисления и се връща с впечатляващо изглеждащ куп уравнения. "Мисля, че реших проблема ви", казва физикът. "Какъв е той?", отговаря развълнувано фермерът. "Ами, първо да приемем, че кравата е сферична и може да се размножава във вакуум...“ Смисълът на шегата е (ако не е ясен), че физиците често правят изключително нереалистични предположения: кравите не само не са сферични, но и тяхната несферичност е от решаващо значение за това какво означава да си крава. Една сферична крава не би била крава. Това предположение може да опрости изчисленията, които физикът би искал да направи, но по този начин рискува да се отдалечи напълно от прозренията, които биха били полезни за млекопроизводителя. Да приемем, че имаме една сферична крава...Кредит: Keenan Crane Въпреки че това може да изглежда като лош начин за правене на наука, всъщност е мощен инструмент. Вицът е известен не защото е страшно смешен - никой никога не е твърдял това, а защото еквивалентът на "приемете, че кравата е сферична" действително работи във физиката, и то невероятно добре. Това е пример за общ принцип - а именно, да идеализираме труден проблем до прост, пренебрегвайки възможно най-много усложнения. Получаваме отговор на простия проблем. След това въвеждаме отново усложненията и изчисляваме как те влияят на отговора. Да вземем за пример движението на нещо като чаша за кафе, която седи спокойно на масата. А именно, няма никакво движение: чашата просто ще си седи там, освен ако нещо не я бутне. И ако я бутнете леко, тя ще се раздвижи като реакция, но след това бързо ще се върне в покой, когато бутането спре. Това накарало древни мислители като Аристотел да изкажат тезата, че "покой" е естественото състояние на материалните обекти и че те биха се движили само ако се приложи някаква сила. По-късно обаче философите се притесняват как тази представа се съгласува с нещо като стрела, изстреляна във въздуха, която очевидно може да се движи във въздуха дори след като е напуснала лъка. Те предполагат, че може би естественото състояние на движението е по-скоро постоянна скорост по права линия. Проблемът с това е, че почти нищо не се движи с постоянна скорост по права линия. Тогава идва отговорът, че това е така, защото почти винаги има сили, които действат върху обектите. В случая с чашата на масата силата на триене е тази, която я довежда бързо до покой. Ако си представим обект върху напълно лишена от триене повърхност, в среда без въздушно съпротивление или други влияния - кинематичният еквивалент на сферична крава - тогава нещата ще се движат по права линия с постоянна скорост. Винаги можем да добавим по-късно и възможните усложнения в реалния свят. Галилей е бил майстор на този вид разсъждения. Той е успял да разбере кои неща са съществени и кои могат да бъдат пренебрегнати на пръв поглед. Аристотел е твърдял, че по-тежките предмети падат по-бързо от по-леките. На пръв поглед, не е погрешно - пуснете едновременно книга и един лист хартия и вижте какво ще покажат резултатите от експеримента. Но Галилей твърдял, че ако няма съпротивление на въздуха, те ще падат с еднаква скорост. Това е експеримент, който никой не е могъл да извърши реално до векове по-късно, но Галилей е успял да конструира гениални експериментални постановки, които са успели да установят основния принцип. Съвременният еквивалент на Галилей би бил не кой да е, а Алберт Айнщайн, който е имал невероятен талант да прави умни мисловни експерименти, които разкриват същността на даден проблем. Специалната теория на относителността е вдъхновена отчасти от мислите му за това какво би било да пътуваш по лъч светлина. А Общата теория на относителността, последвалата я теория, която обявява изкривеното пространство-време за източник на гравитацията, се дължи на мисълта за това какво би могъл да открие един физик, ако бъде затворен в непрозрачна кутия. Той разсъждава, че не би могъл да открие дали се намира в гравитационно поле - няма как да е сигурен, че не се ускорява просто в ракета. Айнщайн стигал до заключението, че гравитацията трябва да е по-скоро характеристика на пространство-времето, отколкото конвенционална сила, и оттам нататък това било просто въпрос на математика. (картинки) http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/inertial-system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Accelerated_up_system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Suspended_gravitational_field_system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Free-falling_system.gif Инерциална система Ускорена нагоре система Окачена в гравитационно поле система Свободно падаща система Номерът, разбира се, се състои в това да се разбере кои аспекти на даден проблем са от основно значение и кои могат да бъдат пренебрегнати. Никой не може да напише алгоритъм, който гарантирано да отговори на този въпрос. Изглежда, че най-добрите физици просто умеят да разграничават кои аспекти на една система могат да бъдат пренебрегнати в началото, а техните ефекти да бъдат добавени по-късно. Колкото и полезна да е философията на сферичната крава, тя не е универсален метод за намиране на истината. Тя не работи толкова добре в млечното животновъдство например. В много сложни системи, с каквито често се сблъскваме в макроскопичния свят на човешките мащаби, различните аспекти на основната ситуация взаимодействат по решаващ начин помежду си, така че не може просто да ги пренебрегваме един по един и да коригираме ефектите им по-късно. В области като биологията или икономиката всичко често зависи от всичко останало. Изненадващото не е, че методът на сферичните крави не успява да бъде полезен за някои сложни проблеми, а че е толкова невероятно полезен в системите, които физиците обичат да изучават. В реалния свят всичко, което наблюдаваме - от галактиката до отделния атом - е вградено в богат контекст от други системи, които непрекъснато се сблъскват и си влияят взаимно. Билярдните топки наистина произвеждат и шум, когато се сблъскват, а плотовете на масите не са без триене. Но природата е устроена така, че можем временно да се преструваме, че ги няма и все пак да постигнем напредък. Едва ли някой наистина разбира защо това е така, но имаме късмет, че е така. Причината, поради която физиката изглежда толкова трудна, е, че всъщност тя е доста лесна в сравнение с други науки. Винаги има усложнения, но те често могат да бъдат пренебрегнати на първо време. В резултат на това физиците могат да конструират изключително прости теории и да ги разширяват до сфери, далеч надхвърлящи първоначалните им представи. Исак Нютон е написал законите за гравитацията, за да опише падащите ябълки и планетарните орбити - той никога не е предполагал, че те ще помогнат за изстрелването на ракети до Луната, но уравненията му са били повече от подходящи за тази задача. Самият Айнщайн никога не е мислил за черни дупки или за условията няколко минути след Големия взрив, но съвременните космолози ги описват със същите уравнения, които той е записал преди повече от век. Във физиката добрите теории винаги са по-умни от нас. Това не означава, че физиката не може да изглежда наистина трудна, когато се опитваме да я разберем. Самата ѝ простота ни позволява да откриваме удивителни и неинтуитивни характеристики на света - от квантовата механика до относителността и Големия взрив. Никога не бихме могли просто да се досетим за тези неща - бяхме принудени да ги измислим, опитвайки се да ги съобразим с експерименталните данни, а задачата е изключително улеснена от способността ни да оставим настрана несъществените усложнения. Но именно защото тези идеи са толкова неинтуитивни, те могат да бъдат трудни за разбиране, поне на пръв поглед. (видео) Има известен цитат, приписван на Айнщайн, който гласи, че учените трябва да направят своите теории „колкото е възможно по-прости, но не по-прости“. Но има сила, която може да се намери в модели, които са „твърде“ прости, защото проправят пътя към по-дълбоко познание. Източници: Spherical Cow, Brian Koberlein How spherical-cow philosophy makes hard physics problems easy, Sean Carroll, NewScientis ... ...

Това е предоверяване на математическия модел. Всяко събитие, което се наблюдава (вижда) е в миналото на наблюдателя. Изследовател, правейки се хитър наблюдател, си въвежда "0", демек "нещо е равно на друго нещо". Няма такъв филм (колкото и да го "пускат" на обратно.) И при създаването на "ред" има излъчване на фотони от мястото на събитието - затова Човекът е "топъл", т. е. - ентропията тотално расте. (отделно - всички сили имат ентропиен произход) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nobelovata-nagrada-za-fizika-2022-e-za-pionerni-izsledvaniia-v-kvantov_190131.html Нобеловата награда за физика 2022 е за пионерни изследвания в квантовата механика (видео) Кралската шведска академия на науките обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2022 година. Тя е присъдена на Ален Аспект (Alain Aspect), Джон Клаузер (John Clauser) и Антон Цайлингер (Anton Zeilinger) "за експериментите им с вплетени фотони, които установяват нарушаването на неравенствата на Бел и за пионерната им работа в квантовата информатика" В какво точно се състоят постиженията и експериментите на тримата лауреати, може да разберете в подробната статия за работата им: "Как вплитането на частиците откри нова ера в квантовите технологии". (видео) Ален Аспект, Джон Клаузер и Антон Цайлингер провеждат новаторски експерименти с използване на вплетени квантови състояния, при които две частици се държат като едно цяло, дори когато са разделени. Резултатите им проправят пътя към нови технологии, основани на квантова информация. Странните ефекти на квантовата механика започват да намират приложение. Сега съществува обширна област на изследвания, която включва квантови компютри, квантови мрежи и сигурна квантова криптирана комуникация. Един от ключовите фактори за тези разработки е начинът, по който квантовата механика позволява на две или повече частици да съществуват в така нареченото вплетено състояние. Това, което се случва с една от частиците в вплетена двойка, определя какво се случва с другата частица, дори ако те са далеч една от друга. Дълго време въпросът бе дали корелацията се дължи на това, че частиците във вплетената двойка съдържат скрити променливи - инструкции, които им казват какъв резултат трябва да дадат в експеримента. През 60-те години на ХХ век Джон Стюарт Бел разработва математическото неравенство, което носи неговото име. То гласи, че ако има скрити променливи, корелацията между резултатите от голям брой измервания никога няма да надхвърли определена стойност. Квантовата механика обаче предвижда, че определен тип експеримент ще наруши неравенството на Бел, като по този начин ще доведе до по-силна корелация, отколкото би било възможно в противен случай. Джон Клаузер развива идеите на Джон Бел, което води до практически експеримент. Когато е направил измерванията, те са подкрепили квантовата механика, като ясно са нарушили неравенството на Бел. Това означава, че квантовата механика не може да бъде заменена с теория, която използва скрити променливи. След експеримента на Джон Клаузер остават някои пропуски. Ален Аспект разработва установка, като я използва по начин, който затваря важна вратичка. Той успява да превключи настройките на измерването, след като вплетената двойка е напуснала източника си, така че настройката, която е съществувала при излъчването им, не може да повлияе на резултата. Използвайки усъвършенствани инструменти и дълги серии от експерименти, Антон Цайлингер започва да използва заплетени квантови състояния. Наред с други неща, неговата изследователска група демонстрира явлението, наречено квантова телепортация, което прави възможно преместването на квантово състояние от една частица на друга на разстояние. „Става все по-ясно, че се появява нов вид квантова технология. Виждаме, че работата на лауреатите с вплетените състояния е от голямо значение, дори отвъд фундаменталните въпроси за тълкуването на квантовата механика“, отбелязва Андерс Ирбек, председател на Нобеловия комитет по физика. Нобеловата награда за физика през 2021 г. е разделена наполовина между Шукуро Манабе (Syukuro Manabe) и Клаус Хаселман (Klaus Hasselmann) „за физическото моделиране на климата на Земята, количествено определяне на променливостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне“, а другата половина на Джорджо Паризи (Giorgio Parisi) „за откриването на взаимодействието на хаоса и колебанията във физическите системи от атомни до планетарни мащаби“. Наградата за физика е първата, която Алфред Нобел споменава в своето завещание от 1895 г. В края на деветнадесети век мнозина считат физиката за най-важната наука и очевидно Нобел също е смятал така. Неговите собствени изследвания също са тясно свързани с физиката. ...

Разбира се - много от отдавна съм споменал: има два вида сили - на привличане и на отблъскване. И също - силите с ентропиен произход, когато говоря за макро-мащаби, са изключително слаби (ентропия и информация), съизмерими по големина с грави-сили. "Прескачането" в мащаби не е чак толкова сложно за разбиране - ако можем да ги измерваме - например като еластични сили за гумата - са сили на привличане-отблъскване в общоприетия смисъл. Тоест - в този среден мащаб има яснота как ентропията предизвиква механични сили. Ентропията е право пропорционална на информацията. А, дали се увеличава или намалява (нега-) - е известно - общо, в по-голям мащаб от "локално" - се увеличава. При локално затворено пространство - може и да намалява, а навън от затвореното - общо ентропията се увеличава. Но - с хипотезата се разбира с непрестанното образуване на частиците и обвивките им, сравнително лесно се обяснява по "Закон - количествените натрупвания водят до качествени изменения". При това - се разграничават два вида информация - физическа (във фотоните на различните полета и взаимодействия, и въздействия) и психическа - идеалните образи в главите ни, като Изследователи. ...

Ти хубаво му подаваш сламка, ама това, че при по детайлните погледи на телескопа "Джеймс Уеб" (демек по-надалеч във времето), се вижда, че нещо размера и формата на "по-старите" галактики се разминава с предвижданията, г-н Младенов може да го превърне в следващата му мелница, с която донкихотски да се бори на сцената на форума. Лошо нема, ама .... понякога е прекалено екстравагантно изиграването му на етюда... Явно, не си чел постингите в които обяснявам живота. Там е "нега"-ентропията. И считам, че Петата сила има пръст в привличане на еднаквостите по форма и размер. (негаентропия е, в смисъл, като информация) Силите от гравитация и силите с ентропиен произход (подреждането на полето (за хаос) извън междината им е по-добро) са съизмерими по големина... При малко надделяване на силите с ентропиен произход (външни за обект Галактика, в която заредените частици не са се уравновесили), стават сили на отблъскване между галактики, а при достатъчно големи разстояния на тия обекти, силата от гравитацията е вече незначителна. Заради суперпозиция на вълнови характеристики, хаосът в ЕМполе също малко намалява, но малко. ...

За Младенов: ... ...

Едно е "разбягване на Галактиките", а съвсем друго е "разширяване на Вселената". За първото е достатъчно да има сили: привличане вътре в Галактика и между галактики и отблъскване (грешно тълкувани като антигравитация) - от сили с ентропиен произход в междугалактическото пространство. Това обяснява и възможността за ускоряването на далечните галактики - силите с ентропиен произход на отблъскване, превъзхождат силите от гравитационно привличане между галактики. За второто е нужно да се ... знае Вселената, а това не е известно - има и различни по достоверност предположения. ...

Сещаш се, че "червено" е само условно наименовано. Важно е, че Всички хванати честоти (поглъщани, тук, в приземни уреди) са отместени, а не само червената светлина. Тоест, всички хим.елементи в галактиката, като един обект се "разбягват" една от друга - това е прието за разширяване на ПВ на Вселената. ...

Според мен и Айнщайн е приел етерът за съществуващ, като неподвижна среда за разпространение на вълни: Иначе - нямаше скоростта на светлината във вакуум да е максимална и една и съща... Тя, "сама" измерва с каква максимална скорост спрямо средата, може да пренася съдържащият се във фотоните й импулс. ...

Атомите им не проникват един в друг. Нека "материалът" на топките да е плътен и да не се удрят, а да са статично силно притиснати... пак няма да проникват един в друг атомите: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Chudoto-na-studenoto-zavariavane-Dva-metala-se-slepvat-prosto-s-priti_189565.html ...

..., защото въпросът е философски. Има си "Закон за достатъчното основание", на база който, се формира хипотеза. Накратко:https://logika.start.bg/Закон+за+достатъчното+основание-16979 ...

...

За да се изясни защо наричам наблюдател всяка частица, припомням: Освен всички друго като маса, скорост, спин, частицата има и честота на образуване на себе си и пулсираща форма. За Изследовател - те са недосегаеми за точно измерване - размазана форма. Заради честота и форма - от частицата в околността й се излъчват характерни образувания, а това е информация за други подобни. Така подобните "падат" една към друга, защото пространството помежду им е като че ли е подредено за образуването им една към друга с минимална енергия. Това е сила на привличане (по хипотезата). От тук и към "по-едрото" - подобните обекти се привличат (това е и правилното тълкуване на Казимир). Тоест, частиците реагират на падащо отгоре им лъчение, ама като че ли "наблюдават" накъде е изгодното образуване от енергетична гл. точка, тоест, следват информация от околността - държат се като наблюдател. Това обяснява и "странностите" от опита с двата процепа - лъчението отразено от отворите и преградата е синхронно с излъчваната от частиците информация и те "знаят" през кой отвор им е изгодно да минат (през 1 от отворите). Така, при поставяне лампа пред преградата прави хаос от лъчения и пречи на появяването на ефективна интерференчна картина на екрана. След преградата - също. Говоря за ускорение на образуванията в центъра, вътре в частицата, а не за потенциал на обвивка. И, за да може да се говори и чрез 4мерна "визия" - все уточнявам: честотата на образуване на частицата (време) е различна за различните слоеве, т. е., не е ясно кое време да се ползва. Затова не съм вкарал в празното пространство 4мяра. Има възможност за 4мерна геометрия, при наличие на образувани вече масови обекти, когато вече можем да измерим време-интервали. Да, така съм казвал: В Природата нула няма. Няма и едно нещо, да е РАВНО на друго подобно. Нека да е "хипервреме" , макар че съм го наричал "скрит" параметър, сега вече е "разкрит" параметър. (в изводи от хипотезата има много твърдения, които са фалсифицируеми - например: не е възможна телепортация, не е възможна антигравитация...) Не съвсем - при пулсациите им (на е*частиците), чрез сфазиране със съседи се оформят стоящи пакет-фотони на вакуума. Това е неподвижното ЕМПоле. Чак вече при наличие на вещеви (особено на заредени) се формират ЕМВълни - обикновено сферични -->, плоски вълни --> смес от множество фотони. ...

Четиримерна структура, но за кого, в смисъл на наблюдател или Изследовател. Всяка е*частица е и наблюдател ... на ако разглеждаме, че все още няма структурирани вещеви обекти, които да "разбъркват" лъченията, то вкарваме Трети наблюдател - страничен поглед - който да "види" (да измисли) структурата им: Несмутени, не пренасят смущение - сферична форма, но имат вътрешна динамика от възел на образуващите трептения, който възел може да трепти около геом. център и значи - съдържа ускорение. При пренос на смущение - подредена структура - формата е ... примерно пурообразна и се осъществява анизотропия, за момент на преноса. И така - подредените е*частици имат вътрешна динамика и при суперпозиция с околни вакпакети, формират неподвижни по място във вакрешетката пакет-фотони. Това е скрита картинка за Изследовател - той вижда (измерва) - само ако има разлика в преноса на импулс и то тогава, когато "пристигне" информацията при неговите уреди. Ясно е, че тези уреди са винаги с по-лоша визия по Хайзенберг - не може да се създаде прибор, който да вижда Едновременно скорост и координати. Не можем да нарочим частиците като наблюдатели, че трябва да виждат Четиримерно - те могат само да реагират на паднало лъчение върху им. А, Изследовател - ако види (измери) изменения (събития) от това - колкото иска _Мерно може да си направи модела, разбира се, да е адекватен на официално известното в науката до момента. (Хипотетичните частици за обяснения на ТМ и ТЕ в споменатите по-горе източници - не са Сдвоени. Затова и не могат да изведат Свойствата на частиците и взаимодействията. ) ...

И аз не знам, ама ... може би, защото същността на материята се открива със съзнанието. Знаеш старите лозунги: Съзнанието е отражение на обективната реалност и от тук - Битието определя съзнанието! Е, да ама не (социализмът се провали). Съзнанието е отношение към обективна действителност. А самата обективна действителност, точно заради разкриване "същността на материята" в дълбочина, е една неясна, размазана, сглобена от налични символи фотографска снимка ... в мозъка. Дали "Аз"-ът ще я отчете (избере) като обективна реалност, която да му ръководи поведението (в момента), зависи от интелекта. Като се прибави към съзнанието и Разум (поведение, почти почнинено на обективните позивни на сетивата, управляемо, в смисъл на свободна воля: Вуте: "Мога да копам, ама мога и да не копам!"), посредством влияние на То, се случва свръх-аза. ( тая терминология - това е само за връзка със стари разбирания, полу-яснота. Иначе снобски концепции - с колкото искаш термини са затрупани.) (така например, може да се "вкара" съзнание в робот - да избистря неясни отразени образи, но заедно с Разум да формира поведение като Човек - не. Ще липсват чувствата - неяснотата, когато мозъкът "дели на нула" - липсва "заменателят" в отношението.) ...

Е - Тоз живот с инат се живей! ...

(При мен е малко по-лесно - не е един ГВ, а множество Малки взривове от анихилация на електрони и позитронни. И, не са даденост, а се образуват като структура от полевата форма на материя - подредбата на вектор момент на импулс на множество на е*частици (кривина на вакрешетка при пренос на импулс) допринася за създаване на пулсираща структура около център, със собствени физ. характеристики - маса, заряд, форма и др., като остатъците след анихилация поляризират вакуума - създават вероятност и за образуване на по-тежки частици. Външният, затварящ слой на електрон е вихър около централното образувание (керн) и ползва фотони от цялата околност, като се ускорява при поглъщане за непрестанната си направа. Следва излъчване на погълнато поле (ускорен заряд излъчва ЕМФотони) и новообразуване на външния слой, и това се повтаря. Тоест - никоя вещева частица не е даденост, а се образува непрестанно от структури на ЕМПоле) ...

За себе си говоря - адекватно, почти училищно обяснение намирам във вече цитирания файл, с ... малки допълнения: https://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/12 kvanti.pdf (Описани са правила, които причинно-следствено водят до цялостно разбиране: от КМ към Нютон.) "...Класически или квантово? Нека се отървем от алгебрата и опитаме да обясним как всичко това работи на фундаментално равнище. Законите на Нютон фиксират траекторията така, че промените на фазата, предизвикани от промени на кинетичната енергия, компенсират точно онези от промяна на потенциалната енергия. Това е съвременният квантово- полеви възглед за силите: силите променят фазите на квантовите амплитуди. Ние видяхме тук как това става в проста форма. Онова, което Нютоновата физика разглежда като причина и следствие (силата определя ускорението), квантовият възглед за “множеството траектории” третира като баланс между промените на фазата, предизвикани от промени на кинетичната и на потенциалната енергия. По този начин ние изминахме целия път от най-дълбокия принцип на нерелативистичната квантова механика – Изпробвай всички пътища! – до най-дълбокия принцип на класическата механика за консервативни системи – Следвай траекторията на най-малкото действие! А оттук – и до класическата механика, преподавана във всяка гимназия. Старите истини на класическия свят са пряко следствие от новите истини на квантовия свят. Нещо повече – сега ние сме в състояние да оценим границите на точността на старите класически истини. ..." (Защо съществува Принцип на най-малкото действие. По хипотезата - заради неподвижната основа, върху която се реализира действие: е*-частиците не променят местата си в една пространствена решетка. Това автоматично води (с маса, импулс) до стремеж за елиминиране на движение спрямо е*-частиците, на кво да е (обект). Самият обект принципно е структура-подреденост от физ. характеристика на е*-частици - вектор "момент на импулс" и затова движението и др. физически характеристики на обекта зависят от подредеността на вак. подложката, върху която се осъществява. Структурата "единичен фотон" не изпробва всички пътища, а само най-близкото си обкръжение и заради непрестанното си образуване, следва с вълнова характеристика един път-траектория. Не е светлинна вълна, където честота на вълната (смес от много фотони) е друго - брой на фронт на вълните за единица време. При малки относителни скорости не се "забелязва", че има разминаване при компенсациите на Екин с Епот в процес взаимодействия. При близки до светлинна скорост - взаимодействието може "очевидно" да не е симетрично - единия обект, при цялостното си образуване, да не бъде "атакуван" от фотон за връзка, така че да не се осъществи взаимодействие и местно-локално - води до разпади. Общо, по-глобално обаче, не се нарушава ЗЗЕ .) ...

Така е . По-горе, в есето, е описано като парадокси. Обясненията на науката не могат лесно да се разбират от хората - просто, тези обяснения, са "чужд" език за неучилите висша математика, а ... това са много хора. Затова опитвах с хипотезата, на достъпен език да обясня основното: При само една предпоставка - непрестанно образуване на частиците от това, което наричаме светлина - да се получи обяснение, поне на "странностите" в КМ и да не изглеждат като "магия на учените". Това е друга парадигма, друг начин за възприемане на обективна действителност и няма нищо странно, че лесно се обясняват и времето, и пространството (за средните мащаби). Също и наблюдаваното във Вселената - кръговрат на материята: от полева форма във вещева и обратно. Дори и да си го обясняват хората като "седмо" доказателство за съществуване на божествена намеса (за вярващите хора) - за ТГВ, че е нужен начален тласък, поне за започване на "взрив" - няма лошо, ако има кръговрат на материята. И това се вижда. Понеже поставените въпроси са с философски привкус - важна е началната гледна точка на всеки, за разсъждаване, върху случващото се около него. Капиталът винаги е правил от материализма мръсна дума, а ползва материалните блага с пълни шепи - парадокс. Значи ... нещо не е наред, нещо средно като парадигма трябва. Трябва да не се лъжем, поне !?!. Ама, тук на "кръстопът"- бърза смяна на парадигма - това не е възможно да се преодолее бързо - който е минал през балканите е лъгал, крадял, ограбвал и т. н. - лоши неща е правил. Исторически - ползваната Парадигма е: Да не се минем и ... да не настинем!.. И сме прави! ...

Хи-хи! - явно знаят, че Земята е кръгла и ще стигнат ... задниците си! (Агоп Мелконян: "Земята е кръгла и всичко е трап!") Грешката не е основно в Науката, а в Технологиите, щото ... там са печалбите. Духовните блага са пренебрегнати. ...

А-а-а! Знаем го. И не е чак толкова сложно за разбиране, ако се знае класиката на физиката: https://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/12 kvanti.pdf "Квантовата физика обяснява Нютоновите закони за движение Дж. Огборн, Е. Тейлър Обяснение Обикновено квантовата физика и поведението на такива квантови обекти като електроните или фотоните се представят като странни и мистериозни. И наистина, по думите на Ричард Файнман, електроните “се държат по своя неподражаем начин ... начин, който не прилича на нищо, което сте виждали преди това.”1. Същият Ричард Файнман бе обаче онзи, който измисли начин за описание на квантовото поведение, отличаващ се с удивителна простота и яснота2. Оттогава вече няма място за онази мистериозност, която произтича от всеки опит да се опише квантовото поведение като някакво странно приближение на класическото поведение на вълните и на частиците. Вместо това ние обърнахме обясненията наопаки: ние тръгваме от квантовото поведение и показваме как то обяснява класическото поведение. На първо време от това може да почувствате известно неудобство. Защо да обясняваме обичайни неща с нещо необичайно? Но това е пътят на всяко обяснение. Обяснения, които не се опират на нещо ...различно от това, което обясняват, не обясняват нищо!.. ..." ... ...

Ако допуснеш, че има бог, то научно трябва да допуснеш, че някой е създал и него. Става, точно като кръговрат ... на Природата. Затова, по- добре е да се вярва в нея. ...