Малоум 2

Как да се дефинира "сега" е проблем. Обикновено нямаме усет да огромното количество събития, които са ни в обзора, в окръжението, от една КС - едновременно случващи се примерно, на атомно ниво във веществата. Защото ни е предопределено да виждаме отделно време и отделно пространство, за подреждане на Отделни събития (не едновременни) - първо това после онова - иначе ще бъдем изядената част от хранителната верига. И, за да бъдем по фини за отчет в тази трудност са измислени часовници със секундарник и ... още по-сложни инструменти за отчет на времеви интервали. И ЕЛКи - да пресмятат бързо. ...

От гледна точка (КС) събитието е удар в теракота, задачката е в една система (минало-бъдеще са в "сега" на наблюдателя). Решава се с Нютон, а не с Лоренц - движението до удара е ускорение на падащо тяло в грави поле. Няма инерциални движения с постоянни скорости, а лоренц трансформациите са за тях. https://fizikanataliq.alle.bg/свободно-падане-на-тела/ ...

Такава ни е съдбата: всички събития, което виждаме, са станали в миналото на Изследовател. Но - искаме да знаем какво е дереджето в момента им на възникване, назад във времето "сега". Лоренц е намерил как да го правим с мат. модел - Лоренцови трансформации. Изискването е да са линейни (като трети постулат на СТО) и тогава се ползват в СТО - отчитат се промени на относителни скорости, но не и ускорения. Заблудата идва от това, че не "времето тече назад", а предопределеното "какво се ражда" и е устойчиво в сегашно - ражда се и е устойчиво нареченото материя, а не антитакава. Затова има илюзорна стрела на времето, но не е на времето, а на веществото. С анихилация - това "излишество" на автивеществото се превръща в полевата форма и посоката развитие се дефинира със събития от/с вещество. ...

И за да зазвучи празничното настроение от обсъждане на гравитация: виц: Наздраве - за акъл вече е късно! https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dokato-chashata-mi-s-vino-plache_194139.html Докато чашата ми с вино плаче Изненадващата динамика на течностите във виното Тези, които от време на време съзерцават дъното на чаша за вино, със сигурност познават една от най-големите мистерии на Вселената. Това е наблюдение от столетия, че виното понякога може да се придвижи нагоре по повърхността на чашата и след това да образува „сълзи“, които капят надолу. Как става това? Чашата за вино Нека започнем със самата чаша. Нищо не ви пречи да пиете вино от всякакъв вид съдове (включително направо от бутилката, ако ви харесва), формата на чашата за вино има пряко въздействие върху вкуса, който възприемаме. Традиционната чаша за вино се състои от четири основни компонента: "краче" или плоската основа на чашата, "стъбло" или вретеновидната част, която държите и която помага да се поддържа правилната температура на виното, "купа" или същинският издут съд, в който се съхранява виното, и накрая "ръбът" на чашата. Формата на чашата определя начина, по който изпаренията на етанола - алкохолната част на виното - достигат до носа и устата. Силата и интензивността на аромата на виното зависят от големината на чашата спрямо ръба - колкото по-голяма е чашата, толкова повече аромати се отделят, а колкото по-стеснен е ръбът, толкова по-лесно тези аромати достигат до носа ви. Повечето чаши за вино са оформени така, че ароматите са съсредоточени в чашата, а етанолът не достига до носа. Формата на чашата оказва влияние дори върху вкуса на виното, след като отпиете от него. Ще се наложи да наведете главата си напред (вероятно когато дегустирате от чаша с широка периферия) или назад (докато се опитвате да прекарате носа си покрай ръба на тясна чаша тип флейта). Наклонът на главата ви определя скоростта и интензивността, с която виното навлиза в устата ви, което от своя страна определя колко вкусови рецептора ще бъдат засегнати едновременно. Това обуславя силното "усещане в устата" на едно пълноценно Мерло например. Сълзите на виното Преди да вдигне чаша вино към устните си, всеки ценител на вино завърта чашата и наблюдава капките или „сълзите“, които се образуват на пръстен близо до върха на чашата. Освен че изглежда много изтънчено, този жест демонстрира динамиката на течностите във виното Тези сълзи са следствие от това, че виното е нехомогенна смес от вода и алкохол, заедно с някои захари и киселини. При завъртане на чашата по-голямата част от виното се връща обратно надолу, но по стените на чашата остава тънък филм - капилярно действие, което го кара да се изкачва по стените. Това, което се случва, е, че алкохолът и водата във филма започват да се изпаряват по-бързо, отколкото в по-голямата част от напитката - но алкохолът във филма се изпарява по-бързо от водата поради по-високото си налягане на парите. Бързото изпаряване на алкохола и последващото намаляване на концентрацията му означава, че повърхностното напрежение на филма се увеличава, изтегляйки течността от дъното на чашата, където има по-ниско повърхностно напрежение, тъй като все още съдържа повече алкохол. Това явление, дължащо се на градиента на повърхностното напрежение, се нарича "ефект на Марангони" в чест на италианския физик Карло Марангони, който първоначално изследва преноса на маса по границата между две фази, дължащ се на градиента на повърхностното напрежение. Но първият човек, който точно описва основния механизъм на явлението "сълзи от вино", е физикът Джеймс Томсън, по-големият брат на лорд Келвин, през 1855 г. Ефектът на Марангони обяснява движението на виното нагоре по стената на чашата, но дълги години не е било ясно защо потокът образува отделни капки. Но дали гравитацията може да даде отговора? Ударни вълни Днес загадката е решена - поне отчасти - благодарение на работата на Йонатан Дъклар (Yonatan Dukler) и колегите му от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те извършват теоретичен анализ на некласическата динамика на чашите за вино и винените сълзи, като вземат предвид гравитационните ефекти, които преди това бяха пренебрегвани, и казват, че са намерили отговор. В изследването си, публикувано в Physical Review Fluids през 2020 г., екипът представя своя модел, който установява, че дебелината на филма играе ключова роля за начина, по който се образуват сълзите. Всъщност, ако филмът е равномерен и достатъчно дебел, той се стича обратно надолу на плътен слой. Вместо това техните експерименти и изчисления показват, че течността се движи нагоре в изпъкнала вълна, която оставя след себе си тънък филм. Те описват това като нестабилна "обратна ударна вълна с недостатъчно сгъстяване", която се разкъсва и образува сълзи. Кредит: Dukler and co Този тип поток на Марангони не засяга само виното, но оказва влияние върху всичко - от растежа на кристалите в полупроводниците до излъчването на топлина във вашия лаптоп. Има обаче и друга сила - гравитацията, която дърпа течността обратно надолу. Когато това се случи, виното се оформя в известните сълзи, които се търкалят по вътрешността на чашата. Изключителната загадка е защо виното образува сълзи, течащи надолу, а не някакъв друг вид поток. Това е проблемът, с който Дъклар и колегите му са се справили, използвайки цялостен теоретичен модел и много експериментална работа. Те са наблюдавали как сълзите се образуват по начин, който никога преди не е бил описван. Тяхната работа се основава на теорията на ударните вълни. Ударната вълна е смущение, което образува рязка граница в свойствата на течността. Ударните вълни обикновено се задвижват от смущения, които се движат по-бързо от звука в течността, като например свръхзвукова струя. Вълната продължава толкова дълго, колкото смущението остава свръхзвуково. Но ударни вълни могат да се образуват, когато смущенията не са свръхзвукови - например, когато изпарението причинява поток в течността. Тези вълни са известни като ударни вълни под натиск. Именно върху тях се фокусират Дъклар и колегите му. Всъщност през последното десетилетие Европейската космическа агенция (ЕКА), НАСА и Японската агенция за аерокосмически изследвания проведоха експерименти за изучаване на ефекта на Марангони на Международната космическа станция в условията на микрогравитация, като нов експеримент на ЕКА трябва да започне през следващата година. Въпреки цялата физика, сълзите на виното не показват колко добро е виното, а само неговото алкохолно съдържание. Буквално, повече алкохол означава повече сълзи. Това е интересна работа, която много читатели ще искат да отпразнуват с някои свои собствени „изследвания“. Справка: Theory for undercompressive shocks in tears of wine Yonatan Dukler, Hangjie Ji, Claudia Falcon, and Andrea L. Bertozzi Phys. Rev. Fluids 5, 034002 – Published 17 March 2020 DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevFluids.5.034002, на свободен достъп: arxiv.org/abs/1909.09898 Източник: As my wine glass gently weeps, Physics World Ever wondered why your wine is weeping? Blame shock waves. MIT Review ... ...

Току що се обади приятел - бил с дископатия тия дни и лежи, перифразирам: Тез дет викат, че гравитацията не била сила, да кажат как да стана от леглото и да не ме боли кръста! ...

Направо ме шашна! Вече споменах за "видовете" маса. Окачено "тежко" топче на връв+пружина, примерно - въртейки го, дори и в безтегловност, отчиташ Сила (разграфяваш по дължина на пружината, геометрия) . Знаеш скоростта на въртене, от там изчисляваш ускорение и ... разказваш колко е "съпротивата" на тялото, срещу промяна на скоростта му (вектор). Това е Маса - инертна маса. Трудно е било при Нютон да "свърже" въртенето на тяло (Луната), с подобна проява, тъй като не е било известно що за характеристика е "маса" на тялото. И вкарва във формулата за гравитационната сила същото разбиране за маса, като в механиката. По подразбиране се е приемало - тежка и инертна маса да са едно и също нещо. (С формулата за G () се разбира, че отношението им в различни взаимодействия с маса, се запазва едно и също. Защото образуването на керна на частиците диктува образуване на форма и размери на обвивката им. Нещо повече - централната област на частицата е "куха"- все едно миниЧД, това което "са търсили" Хокинг и Пенроуз. Ускорението е внедрено в образуване на частиците още при раждането им и ако има външна причина, която да ги отклонява от "направата им" с минимална енергия, то казваме, че им действа външна Сила: проявяват се ускорението и масата им - в тоя миг, почти едновременно - съпротива на промяната на инерциалното им движение.) ...

ЧНГ! В основата си е така - полева форма на материя. Чак когато се получат "проявления", т. е., изменения-смущения, в основното състояние на вакуума, може да се достигне до образуване на вещева форма на материя и, съответно, да се откриват изменения в полевата форма на материя, предизвикано от вещевата. Всичко това е основен кръговрат на формите на материята. Как ще го установяваме и доколко - си е работа на Изследовател, а не на реалността - тя винаги "знае" какво прави и как да го прави. Например - твърдо е установено, че има поне три вида маси: тежка, инертна и електромагнитна. Всяка елементарна частица "ползва" комбинации от тях в различни процеси - напр. електронът има изменчива електромагнитна маса при различни състояния, но и тежка, която го обединява с протона в гравипривличане. Същото е и при др. заредени частици. Но - прозрението, че тежка и инертна маса са в постоянно отношение- е добро, даже Гурото казва, че могат да са равни (една и съща маса). И това го счита за вярно?! Ами, не винаги е вярно. Щото отговорното за инертната маса е подложено на въздействие "отвън - навътре" от околните полета, докато тежката е "отвътре-навън" с действието на гравитоните върху керна на частиците. Така може да се отличи тежка от инертна маса, поради закъснителен интервал време за образуване на обвивните трептения - електромагнитната обвивка. Забелязва при при естествен разпад на тежките елементи с излъчване на фотоните за връзка - външни за всяка от образуващите частици. ...

Не споря, защото някои хора се дразнят, като че ли знаят всичко точно как става. Ние не виждаме пространство, а протяжността на материята в пространство (дължини, разстояния). Не виждаме и време, а "интервал" между повтарящи се събития в пространство (отчет с часовник). Нямало било сили (ама най-важно в науката е да се познават силите! които действат за всеки човешки материален конструкт). Ами силите от триене!.. Дори и Файнман "се отказва" да коментира произхода им. Повечето от това е заради приемането частиците наготово - рожба на ГВ. И не може да се покаже от къде, от какво, произлизат свойствата им и видовете взаимодействия. И още: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/20-te-golemi-vaprosi-v-naukata_189515.html "20-те големи въпроси в науката ..." ... (с извинение - повечето от тези въпроси са решени в хипотезата) ...

Не знаят какво е сила. И от тук, без структурирана подложка на вакуума - въобще не знаят защо телата се движат (по инерция, примерно). ...

Изчислено: G = 6.67431.10^(-11) [m3/kg.s2] ...От обема на протона се „излъчват“ гравитони (бързината на излъчване е отговорна за масата на протона – и за неутрона, разбира се). От електрона – също се излъчват гравитони , но с по-малка бързина (малка маса). Тоест – още в атома се проявява привличаща сила, радиално по линия масови центри – изключителна слаба, заради малката амплитуда на трептенията, образуващи гравитоните. Така, само част от излъчените от протона гравитони са употребени за връзка „протон-електрон“, затова – специфичен обем (остатъчен) е поток „ускорение“ от атом, към всички други елементарни частици. Той е разпределен върху цялия обем (наблюдаема) вселена, доколкото има масови тела и коригира привличащата сила в/до измеримите дименсии от втория закон на динамиката (в нютони). Пречи ли с нещо тоя модел на досегашни предположения по тълкуване на факти в науката. Според мен – не. Възможно ли е тая константа да е правилно употребена в ОТО. Да, ако се възприеме етер* (или частиците на „тъмна“ материя) и структурирането му, при пренос на смущения по него, в зависимост от „кривина“ около масови обекти. „Пробно тяло“ попада под влияние на области с различна плътност от гравитони, дори и пренос на светлинни вълни (от много фотони) се „съобразяват“ със структурата на подложката, върху която сърфират. Поради „прожекторен“ ефект на поглъщане на гравитон, то масов обект „екранира“ падащите върху му гравитони, но за сметка на ускорението си и пак излъчва собствените си гравитони в следващ момент на образуване на себе си. Така падащото тяло се държи като „маса“ от излъчващия обект, става едно общо по гравитация с изначалното, прието за излъчвател. Същото се отнася и за самия излъчвател, и затова привличащата сила е еднаква по големина и за двете тела. Това означава, че взаимодействието от гравитация не може да се екранира – което е известно от досегашни експерименти. ...

Ами, ще трябва да бръкнем в кофата за боклук (знаеш определението за канцеларско "кошче" - мястото, около което се изхвърлят смачканите хартии). Това, че физиците са "гласували" да няма етер е грешка на развитието и ще трябва да си приберем хартийките, и отново... Сега се опитват да го заменят с разни тъмни неща - пак непроверими на практика... Ама е ясно - при Айнщайн - не е нужен етер за СТО, щото се ползва от Максуел, ама за ОТО - без огъваща се среда (недостижима за експеримент от какво е направена) - не стават обясненията. Математиката само помага-описателно за тълкувания, а не е реалност. Реалност са Силите. ...

Хи-хи. Илюзорното Пространство на сънищата свършва?!. (Ако се събудиш може и да се установи, че си/сме в ЧД...) ... Майтапът си е майтап, ама понятието за "маса" и за гравитация - съм го показвал вече - с хипотезата за непрестанното образуване на частиците. Правят "стъпка" по посока на падащия гравитон - и едната и другата частица. Няма антигравитация, а има силово разбягване на галактики - силите са от ентропиен произход - изглажда се ЕМПоле в междините на достатъчно раздалечените галактики. ... ...

Популярни обяснения на повечето въпроси поставени по-горе: ... ...

За Нютон-гравитацията: Проблемът бил, че няма аналитичен израз за гравитационната константа. Стойността й е измервана на практика: Ето един примерен аналитичен израз: G = (Vp/me) . (c.v) . (1/Lвс) [m3/kg.s2], където: (Vp/me) - обем на протона върху масата на електрона - специфичен обем на протон с електрон (водороден атом, невъзбуден, за да не влияят ЕМ сили извън обема на атома) (c.v) - скорост на светлината по честотата на образуване на протона (може да се тълкува като излъчване на поток ускорение от специфичния обем) (1/Lвс)- размер-радиус на познатата ни вселената, в знаменател (фиксира действие ускорение от една частица-атом от масите в уравн. на Нютон) - числените стойности са експериментално проверени-ползвани в статуквото. Проблем е точността на честотата на образуване на протона и затова я коригирам с коефициент - та, ако е вярна формулата, то и тая честота може да се уточни. Ето и стойностите - в ексел-формула: 1,70108*5,2358*10^(-46)*2,9979*10^(8)*10^(23)/(4,3962*10^(26)*(9,1*10^(-31))) изчислено: G = 6.67431.10^(-11) [m3/kg.s2] ... ...

https://megavselena.bg/kakvo-predstavlyava-brasnachat-na-okam/ Какво представлява Бръсначът на Окам? Бръсначът на Окам (Ockham’s razor) прорязва сложността като я обявява за безсмислен подход. Философската максима „Numquam ponenda est pluralitas sine necessitate“, написана от францисканския монах от 14-ти век Уилям Окам, се превежда като „Множеството (сложността) никога не трябва да се поставя без необходимост“. С други думи, при равни други условия, простотата е най-добра. Това наистина ли е вярно? Дали най-простото обяснение обикновено е най-доброто? Не точно и не винаги. Окам никога не е казвал, че сложността по своята същност е по-ниска от простотата, нито пък е обявявал сложните обяснения за погрешни по своята същност. Сложните научни въпроси често изискват сложни отговори и това не е в противоречие с бръснача на Окам. Принципът просто гласи, че ненужната сложност е ненужна. Бръсначът на Окам е за намиране на най-простото решение, което работи“, обясняваДжонджо Макфадън, професор в университета Съри в Обединеното кралство и автор на книгата „Животът е прост: Как бръсначът на Окам освободи и оформи науката Вселена“ (Basic Books, 2021). „Никога не се проваляш, докато помниш клаузата за необходимост.“ Окам не е първият, който насърчава простотата. Аристотел смята, че „по-ограниченото, ако е адекватно, винаги е за предпочитане“, а Птолемей смята, че е най-добре „да се обяснят явленията чрез възможно най-простата хипотеза“. Около три века след генезиса на бръснача на Окам, Исак Нютон ще заяви, че „ние не трябва да допускаме повече причини за естествените неща, освен тези, които са едновременно верни и достатъчни, за да обяснят появата им.“ Около 200 години след това Алберт Айнщайн ще се съгласи, че „всичко трябва да бъде направено възможно най-просто, но не по-просто“ (което всъщност е опростяване на оригиналния му цитат). Ако две компютърни програми изпълнят една и съща задача, тази с по-малко код неизбежно е по-ефективна. Най-простата медицинска диагноза обикновено е правилна; Болничните стажанти често се учат да мислят за коне, а не за зебри, когато чуят тропот на копита. Едно следствие от втория закон на термодинамиката (разстройството нараства за всеки спонтанен процес) е, че такива процеси винаги използват възможно най-малко енергия. „Коперник излезе с хелиоцентричния модел на слънчевата система единствено въз основа на това, че е по-прост“, казва Макфадън. „Съществуването на един Хигс бозон беше най-простото решение на уравненията на физиката на елементарните частици. Между тези точки има хиляди научни постижения, които зависят от простотата.“ Когато се използва неправилно обаче, бръсначът на Окам може да се превърне в тъп инструмент за свръхгенерализация. Принципът не означава, например, че следваме сляпо най-простата теория, независимо дали е вярна или грешна. „Много често най-простата хипотеза е твърде проста“, казва Елиът Собер, професор по философия в Университета на Уисконсин-Медисън и автор на книгата „Бръсначите на Окам: Ръководство за потребителя“ (Cambridge University Press, 2015). „Простотата на една хипотеза е едно съображение, наред с други, които са от значение за оценката дали дадена хипотеза е вярна.“ Що се отнася до науката за данните, бръсначът на Окам може да причини повече проблеми, отколкото да реши. В този случай „Най-простият подход обикновено е грешен“, каза Педро Домингос, почетен професор по компютърни науки и инженерство във Вашингтонския университет в Сиатъл. Когато Домингос проучва приложимостта на бръснача на Окам към машинното обучение в началото на 2000-те г., той открива, че по-опростен модел превъзхожда сложния, само ако е също толкова добър в предсказването на нови данни. „Както модерното машинно обучение показва отново и отново – в моделни ансамбли, дълбоко обучение и т.н. – обикновено най-сложният подход е правилният, казва Домингос. „И това не е изненадващо; явленията, които моделираме, почти винаги са по-сложни от моделите и колкото по-близо до тяхната истинска сложност можем да стигнем, толкова по-точни са моделите.“ Въпреки това бръсначът на Окам остава полезен инструмент за премахване на мазнините от обемистите предположения, поне в ежедневието ни. „Вселената е сложно място, но понякога се усложнява чрез изобретяването на сложни обяснения, които отговарят на определена идеология, философия или политически убеждения“, каза Макфадън. „Бръсначът на Окам ви казва да забравите за всичко това.“ ... ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chestito-Rozhdestvo-Niutonovo_247.html "Честитo Рождество Нютоново! "25 декември е рожденият ден на един от най-великите мъже, ходил някога на земята. Постижения му може с пълна сила да се празнуват навсякъде, където неговите закони важат. А това означава, от единия край на Вселената до другия. Happy Newton Day!" - казва Ричард Докинс. Нютонмас ("Newtonmas"), аналог на английското "Christmas" е празникът, който отбелязват на 25 декември учени, секуларисти и всякакви неизкушени от религията хора по света. Да, на 25-ти декември е роден един спасител, по-точно - бащата на съвременната наука - сър Исак Нютон. Той е физик, математик и философ и един от най-влиятелните учени в историята на човечеството. Неговата "Математически начала на натурофилософията", публикувана през 1687, се смята за най-влиятелната книга в историята на науката, тя полага основите на класическата механика. В нея Нютон описва всемирното привличане и трите закони за движение, които доминират като научен възглед за физическата вселена за следващите три столетия. В началото на 80-те години на миналия век, американският писател, Майкъл Марота, започва да изпраща в края на декември поздравителни Нютонмас-картички, а освен това прави и радиопредаване по темата през 1982 година, което започва с думите на Александър Поуп: "Природата и природните закони лежаха скрити в нощта; Бог каза: Нека бъде Нютон и блесна светлина..." Рождената дата на божествата от различни религии, естествено, е съгласувана с по-древни празници на зимното слънцестоене. Това са празници, свързани с нарастването на слънцето и светлината. Александър Поуп, вероятно намеква и за фундаменталния принос на Нютон и в областта на науката за светлината - оптиката. Нютон, макар и Създател на класическата механика, е само просто човек, а не някакъв фантастичен герой. Ако не беше се родил Нютон, друг щеше да измисли законите му. Айнщайновата теория на относителността не зачерква Нютоновата механика. Добрите теории не умират! Винаги, когато се появи нова теория, тя не отхвърля старата, ако тя е проверена от опита, а я вгражда в себе си като частен случай. Иначе физиката не би била наука, а мода, в която днес се отрича това, което се е твърдяло вчера, а утре това, което се е твърдяло днес. Затова Теорията на относителността, въпреки революционните си идеи, е продължение на класическата механика. Теорията на относителността е обобщение и уточнение на Нютоновата механика, която е граничен случай на първата и си остава вярна с достатъчна точност за много от случаите. Теорията на относителността съдържа в себе си резултатите и законите на Нютон, но теорията на Айнщайн е излишно усложнение за повечето задачи от практиката ни. За скоростите на движението на небесните тела, на самолети и ракети, класическата Нютонова механика дава удовлетворяващи науката резултати и тези явления продължават да се разглеждат по класическите закони на Нютон. ..." (има и коментари) ... ...

Има една аналогия, която прояснява ... наблюдаваното7 Представи си бобина в Космоса. Само фотони от различни полета около нея. "Пускаме" ток в бобината - в тоя студ се получава свръхпроводимост - в празното, в централната част няма вещева материя, но има подреждане, което е такова, че това магнитно поле е извън центъра (над и под бобината). "Виждаме" празно, черно, но знаем от лабораторни опити - там има подредено Магн. поле. Обемът на това поле далеч надскача обема на пространството на бобината. Известна е левитацията при свръхпроводимост - характерно е, че това поле винаги отблъсква поле от постоянен магнит. Сега - може да оприличим бобината на силни токове от заредени частици - дискът около ЧД - вътрешните слоеве има различно движение от външните на акреционния диск, това значи - различни ускорения на заряди, съответно - излъчвания на ЕМВълни, които "виждаме". Подреденото поле вътре е заради силен гравипотенциал от всички "маси", които се движат-въртят в Галактиката може да го считаме за гравитационно поле в смисъла на Айнщайн - демек кривина, върху структурата на която се реализира "видяното". Има сили с ентропиен произход обхващащи и цялостно хало на ЧД. Изяснява се чернотата на ЧД, липсата на масови тела в нея, сингулярността под хориз. на събития, скоростта на въртене и на по-външните от центъра звезди на същата галактика. ...

Ако гледаш ТВ-сериала "Луцифер" - се оказва, че не той е лош, а тия хора около него, които го "ползват" за оправдание на собствените си грешки в поведение-отношение към други хора. И е учил в небесното училище, но наистина не е бил много кротък ученик... - противостоял на идеите на баща си. И виж адът как е дефиниран - в ада, хората да преповтарят-преживяват непрестанно това, което най-много им е тежало по време на живота им на Земята. ...

Гущерът от Пловдив прогнозира: Аржентина! ...

...

Ето малко за "работата" с приборите и обяснения от различни гледни точки: ...

Дори няма голяма нужда да навлизаме в "атомни" мащаби - на всичко влияе гравитацията... Забравили са - в статията по-долу, че връзката на мозъка с останалата части от тялото е "бърза" и се управлява от органите за равновесие в "охлюва" в ушите (в главата). Първа е механичната промяна в пространственото разположение на частите на тялото..., даже не е нужно да е нарочна промяната (несъзнавана)... Следват ЕМИмпулси от ухо към мозък... Той решава какво по-нататък... https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Stranno-Gravitatciiata-mozhe-da-e-prichinata-za-sindroma-na-razdrazne_193609.html Странно: Гравитацията може да е причината за синдрома на раздразнените черва Някои се радват, други стискат със зъби. Кредит: Flickr (CC BY 2.0) Гравитацията може да е причина за най-често срещаното стомашно-чревно разстройство - синдрома на раздразнените черва (СДЧ). Тазиа хипотеза обединява няколко противоположни теории, обясняващи основната причина на това състояние, и е представена от ново проучване, проведено от медицинския център "Сидарс-Синай". Според автора на хипотезата д-р Бренън Шпигел (Brennan Spiegel) от медицинския център "Сидарс-Синай", СДЧ и много други състояния може да са резултат от неспособността на организма да управлява гравитацията. "Откакто има живот на Земята, от най-ранните организми до Хомо сапиенс, гравитацията неумолимо е оформяла всичко на планетата", отбелязва Шпигел. "Телата ни се влияят от гравитацията от момента на раждането ни до деня на смъртта ни. Това е толкова фундаментална сила, че рядко забелязваме нейното постоянно влияние върху здравето ни". Хипотезата, публикувана в American Journal of Gastroenterology, описва как червата, гръбначният стълб, сърцето, нервите и мозъкът са еволюирали, за да се справят с гравитацията. "Системите на тялото ни постоянно са дърпани надолу", посочва Шпигел. "Ако тези системи не могат да се справят с гравитационното привличане, това може да доведе до проблеми като болка, спазми, замайване, изпотяване, учестено сърцебиене и проблеми с гърба - всички симптоми, наблюдавани при СРЧ. Това може дори да допринесе за свръхрастеж на бактерии в червата - проблем, който също е свързан с СРЧ." Механизмът, който стои в основата на СРЧ, озадачава изследователите, откакто е описан за първи път преди повече от век. Въпреки че разстройството засяга до 10 % от населението на света, специалистите все още не са сигурни как точно или защо се развива. Синдром на раздразнените черва Синдромът на раздразнените черва ("СРЧ") е съвкупност от симптоми, които се проявяват едновременно, включително повтаряща се болка в корема и промени в движенията на червата, които могат да се изразяват в диария, запек или и двете. При СРЧ тези симптоми са без видими признаци на увреждане или заболяване на храносмилателния тракт. Съществуват обаче няколко противоположни теории, които обясняват клиничните му характеристики. Една от тях е, че СРЧ е разстройство на взаимодействието между червата и мозъка; доказателствата показват, че невромодулаторите и поведенческите терапии са ефективни. Друга теория твърди, че СРЧ се дължи на аномалии в чревния микробиом, които могат да се управляват с антибиотици или диети с ниско съдържание на ферментиращи вещества. Други хипотези предполагат, че аномалии в подвижността, свръхчувствителността на червата, нарушени нива на серотонин или нерегулирана автономна нервна система са причина за СРЧ. "Има толкова разнообразни обяснения, че се запитах дали всички те могат да бъдат едновременно верни", разказва Шпигел. "Като се замислих за всяка теория - от тези, свързани с подвижността, през бактериите, до невропсихологията на СРЧ, осъзнах, че всички те могат да сочат към гравитацията като обединяващ фактор. Без съмнение, в началото това изглеждаше доста странно, но когато развих идеята и я представих на колегите си, тя започна да придобива смисъл." Гравитацията може да притиска гръбначния стълб и да намали гъвкавостта на човека. Тя може също така да доведе до изместване на органите надолу, като ги отдалечи от правилната им позиция. Съдържанието на коремната кухина е тежко, като чувал с картофи, който сме обречени да носим цял живот, обяснява Шпигел. "Тялото е еволюирало, за да издигне този товар с набор от поддържащи структури. Ако тези системи се провалят, тогава могат да се появят симптоми на СРЧ заедно с мускулно-скелетни проблеми", разказва Шпигел. Някои хора имат тела, които са по-способни да понесат натоварването, отколкото други. Например някои имат "еластични" системи за окачване, които карат червата да се спускат надолу. Други имат проблеми с гръбначния стълб, които причиняват провисване на диафрагмата или увисване на корема, което води до притискането на абдоминалната област. Тези фактори могат да предизвикат проблеми с моториката или свръхрастеж на бактерии в червата. Това може да помогне да се обясни защо физиотерапията и физическите упражнения са ефективни при СРЧ, тъй като тези интервенции укрепват поддържащите системи. Хипотезата за гравитацията обаче излиза извън рамките на червата. "Нашата нервна система също е еволюирала в свят на гравитация и това може да обясни защо много хора усещат в корема си "пеперуди", когато са тревожни", отбелязва Шпигел. "Любопитно е, че тези "чревни пеперуди" се появяват и при падане към Земята, например при спускане на влакче в увеселителен парк или в турбуленция в самолет. Нервите в червата са като древен детектор на силата на гравитацията, който ни предупреждава, когато преживяваме - или сме на път да преживеем - опасно падане. Това е само хипотеза, но хората с СДЧ може да са склонни да предвиждат прекомерно заплахи от силата на гравитацията, които никога не се случват." Някои хора са по-устойчиви на силата на гравитацията от други. Например някои хора се смеят, докато влакчето се спуска в увеселителен парк, докато други стискат зъби и стенат. Първите се забавляват, а вторите се чувстват застрашени, което разкрива спектъра на това, което Шпигел нарича "чувствителност към силата на гравитацията" (G-force vigilance). Друг фактор, който може да играе роля, е серотонинът - невротрансмитер, който може да е еволюирал отчасти, за да управлява влиянието на гравитацията върху различните системи на тялото. Серотонинът е необходим за повишаване на настроението, както в преносен, така и в буквален смисъл, отбелязва Шпигел. Без него хората също така не биха могли да се изправят, да поддържат равновесие, да циркулират кръвта или да изпомпват чревното съдържание срещу гравитацията. "Нарушеното регулиране на серотонина може да е форма на нестравяне с гравитацията", казва Шпигел. "Когато биологията на серотонина е нарушена, хората могат да развият СРЧ, тревожност, депресия, фибромиалгия и хронична умора. Това може да са форми на непоносимост към гравитацията." Необходими са допълнителни изследвания, за да се провери този подход и възможните лечения. "Тази хипотеза е много провокативна, но най-хубавото е, че може да бъде проверена", коменмтира д-р Шели Лу (Shelly Lu), председател на Женската гилдия по гастроентерология и директор на Отдела по храносмилателни и чернодробни заболявания в "Сидарс-Синай". "Ако се докаже, че е вярно, това ще е сериозна промяна в начина, по който мислим за СРЧ, а вероятно и за лечението." Справка: “Gravity and the Gut: A Hypothesis of Irritable Bowel Syndrome by Spiegel, Brennan MD, MSHS, FACG, 1 December 2022, The American Journal of Gastroenterology. DOI: 10.14309/ajg.0000000000002066 Източник: Mind-Blowing New Hypothesis: Gravity May Cause Irritable Bowel Syndrome Cedars-Sinai Medical Center ...

Ми то май няма такива... на Земята. Знаеш притчата: Господ казал да хвърлят камък върху омърсената жена само тези, дето никога не са си помисляли да изневерят на половинките си. (душата си иска нейното по биологични причини) (имаше скорошен виц с подобни попски работи: "Тя е вещица, изгорете я!.." "Ама, шефе, тя е много красива..." "Добре, после я изгорете!") ...

Спинът на електрона си го има и без да има в близост нехомогенни магнитни полета, така да се каже - спин по рождение. Без да е смутен от околни полета, при образуването си при всеки "етап" най-често (най-вероятно) ще е с една и съща посока на спин, близко до рождената. При сплитане, обаче, се "избират-отсяват" два движещи се (отблъскват се) и не е ясно накъде са насочени спиновете им. Защото има и полета на установката. Така че при изпитване с магн. поле на един - не се "придава" спин (правилни ти са кавичките), а само се фиксира-доизкусурява по-устойчиво образуването на спина в посоката на установката (подобно опити на Щерн-Герлах, различни, ъглово отместени), за мин. енергия на образуване. Че вторият, ако го измерим, щял да има противопосочен спин на първия е само теоретично предположение при едновременно измерване. Изважда се предположение, че и ако са раздалечени частиците на светлинни разстояния, пак щяло да е така - не може да се провери (едновременно, не става). При това - по целия път на раздалечаване - заради непрестанното образуване - частицата не е същата като рождената по физ.характеристики - спин, маса, форма и т. н. Тоест - винаги имаме две Различни (от началните) частици. Та, където и да са "краката" - просто, не е ясно какво се измерва. Има само предположения, които с чорапите, донякъде се изясняват ... простичко. (При фотони - нещата не са така - там се мери поляризация) ...

Магнитното поле на установката за "измерване". ...