Малоум 2

Няма такъв филм - консенсуна истина: има абсолютна и конкретна истина. Другото е договор- може и да няма нищо общо с истината, въобще! Че съзнанието е отношение не е мое лично откритие - още през 1970г излезе в студия в СУ от автовр с променено име, щото тогава преследваха тия, които не са съгласни с определенията на Т. Павлов (че съзнанието е отражение, като на фотографска плака и като направим "битието" социалистическо, то тва ще се отрази и на съзнанието - дрън-дрън, разбираш ли). За физическото инфо - само то съществува! Доказано взаимодействаме с околността ни. Другото се нарича знания, идеи, договори и ... квото си искаш, ама е Човешко инфо и естествено - неверно отражение на обективната действителност- писал съм ти го - сетивата "лъжат" - за еволюционно оцеляване... Енциклопедия Британика "знае" всичко (мно-о-о-ого инфо), но едно естествено откритие не е направила! Нейното инфо е по предназначение и може да не отговаря на обективната действителност. Само физическото инфо - това, дато се съдържа в полетата (фотони)- е носител на ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ - а това и става на практика в природата, НЕЗАВИСИМО ОТ ЗНАНИЯТА ти за него. Природата прави всичко по физическите закони - независимо от наличието на Човек (разум)- който да оценя и да търси "под вола теле". ...

Да, интуицията е несъзнателен процес. ...

Ако се сещаш - предложих да махнем Човек от понятието за наблюдател - тоест, наблюдател-апаратура обективно възприема падащото отгоре му. Маха се субективната съставка в разсъжденията. Остава взаимодействието. Макар че би следвало да се разглежда в друга тема този въпрос, съвсем накратко: Има физическо определение за време и философско определение за време (философското: самоволна подреденост на събития, на принципа "причина-следствие" - хронологична последователност на случване на събития); в хипотезата ми съм ги разделил така, за да не се объркват понятията за време, когато има за наблюдател и Човек. Та, физическото време е ВИНАГИ интервал, който се измерва с повтаряне на едно и също събитие; заложено е неявно, че останалите процеси с които неминуемо сравняваме тая повторяемост са налице, имаме инфо за тях (ако има Човек). (Предполагам, че говориш именно за последното - физическото време искаш да е "елементарна времева единица") Тогава, наистина бързината на наглед (честотата с която наблюдаваме, физиологически ограничена от времетраене на преносът на импулси, с които регистрираме падащото инфо)- бързината за наглед ни пречи да разграничаваме отделни етапи от честоти (а това са часовници), които са по-големи от 12 херца (за видимия спектър)- затова киното работи с честота на кадрите 24 херца, например - да не виждаме поотделно кадрите, а само "светлата" им страна. Но, както казах и по-преди - това е наглед само за съответен субект; обективно, наблюдател е с по-големи възможности за разграничаване на отделни етапи от събитие. Датчиците се правят (настройват) за приемане на съответната честота - доброкачественост е терминът- и апаратурата може да навлиза към все по-малки интервали за разграничаване ... докога? Отговорът е : докато се стигне до такива честоти на облъчване на наблюдеемото (винаги облъчваме, за да го видим - или си е облъчено от околното), които са собствени за образуването на вещевия обект на наблюдение; тогава, той резонира с падащото лъчение и се променя по място, форма и бързина на образуване и ... влиза в действие апарата на Квантовата Механика (КМ), който само вероятностно определя координати и моменти на случване на събития. ...

Точките които разглеждаш са в координатната система на Момчето (Земята). За Момичето - трябва да разглеждаш точките в нейната координатна система (Влак) В момента на случването на светкавиците, като "разстояния" от наблюдател до С1 и от наблюдател до С2 са еднакви; в този момент - започва движението на светл. вълна - Независимо от движенията на източника. Момчето не се движи спрямо Земята - ще види едновременни събитията. Цялата система на Момичето (влак) се движи към фронта-светлина от предната светкавица Момичето ще види първо предната светкавица (но в синьо и вече не на същото място -дупката в Земята, а от предницата на влака- там е ИЗТОЧНИКът), а задната светкавица, малко по-късно (и в червено, но пак: не от Земното място, а от задния край на влака, където е ИЗТОЧНИКът), т. е. различновременно - в своята КС (влак) ...

Не само че Айнщайн дефинира едновременност, но и показва метод по който се синхронизират часовниците в двете различни ИС. Точно за дефиниране на едновременност, става въпрос(В линка на Петков го пише). Понятието "едновременност" визира самият наблюдател когато вижда две събития: за него може да са едновременни, по неговия часовник, а може и да не са едновременни пак по неговия часовник. Може и да са в различна част от пространството. Тоест, това означава: разграничими от наблюдателя са: времеви интервали и пространствени координати. Поотделно! Затова и често казвам: СТО е ограничена в рамките на някаква точност, поради ограничеността на самия наблюдател (наблюдател е цялата налична апаратура - вещева структура, която променя състоянието си когато върху й падне външен сигнал; понякога може да има и Изследовател, който си прави разни разсъждения за евентуална реалност, на база промененото състояние) За да се "оттърве" от това поотделно виждане на време и пространство Айнщайн въвежда една величина : квадрат на дължината на интервала между две събития, в обединеното пространство-време, което е четиримерно: d^2 = x^2 + y^2 + z^2 -(c.t)^2 Тази величина е инвариант, независимо от коя система се наблюдава. Обикновено, в задачките с физика се търси това: кога и къде е станало някакво събитие: означава координати и време на случване. Всяко събитие в СТО е точково - демек, точна кокордината и момент на случване. Точно това казва и СТО. Наблюдателят не може да влияе (в смисъл да ги предизвика, само с "поглед" или "наглед" да ги манипулира) на случването на събитията (за него те са в миналото); той самият е повлиян от реда им на случване (в неговото настояще). Не, не е субективна преценка: представи си, че таз светлина от светкавиците вкл. лампа, само когато едновременно до датчика на лампата достигнат светлинните импулси; Тогава: на перона лампата ще светне, а във влака, при Момичето - лампата няма да светне. Обективна е неедновременността на случване на събитията (по-лесно се "вижда" разликата, ако няма Човеци в мисления пример, а само апаратура за наблюдател). ...

Нали ти питаше за клипчето - какво значело? Що са цупиш, като ти го разказах. Пък, ако беше поне от любознателност прочел какво е писал Айнщайн (от линка на Петков, например), щеше да не бързаш с "противни мисли на собствен ход". Просто, нямаш необходимата подготовка по физика, за да резбереш проблемите. Някъде тук, съм обяснявал въпросите с времето и настоящето, ето: Не се хаби, да отговаряш - първом - трябва да си наясно с физиката, поне училищната. ...

Второто клипче "разказва с картинки" мислен експеримент, с който се доказва: Две едновременни събития (Светкавиците С1 и С2) , едновременни за единия наблюдател -(светкавиците на краищата на влакчето се случват точно в момент, когато Дамата от влака е най-близо до Момчето на перона)- та, тези две едновременни събития за Момчето, не се случват едновременно за Дамата. Значи: едновременността на събитията зависи от относителната ни скорост, спрямо друг наблюдател. Тази неедновременност на наблюдаваното е поради това, че двете системи ( първата: тази на перона на гарата, спрямо която Момчето е неподвижно и втората: влак, спрямо който Дамата е неподвижна - в средата на влака) - че двете системи имат относителна скорост. Влакът се движи спрямо Момчето на перона (идеализациите в мислен експеримент са, че движението на влака е равномерно и праволинейно, че часовниците на Момчето и на Дамата са синхронизирани, няма ускорявания, значи: двете системи са инерциални - ИС се наричат: законите на Нютон са едни и същи в тях). "Умникът" който е доказал това е Айнщайн. ...

Малко да допълня горното: Писал съм го вече, тук някъде, затуй - само поствам извадки: ...

Здрасти пак! Петков, всяко събитие (подвижно-неподвижно, както искаш го анатемосвай!, но за ИС)- Е ИЗТОЧНИК на светлина щом го "виждаш", за да може да го измерваш. За ИС - тази скорост спрямо наблюдател е константа. Ако наблюдател се движи спрямо източници, ще "вижда" цвят от тези източници по Доплер. Цвят означава различна честота от излъчванат, но НЕ И РАЗЛИЧНА СКОРОСТ. Това е неявното, което Гурото не обяснява, щото го счита за известно на всеки, който "вижда" (взаимодейства с излъченото от явленията). Но точно това е и постулатът : независимост на скоростта на светлината от движенията на източниците. Че наблюдател вижда изкривено и неверно действителността, също е известно - отразената в огледалото ябълка, например е също ябълка, но на практика не съществува - нереален е образа, не може да бъде изядена с кеф. Да, ама това се вижда! и требе да се търси реалността, ако не искаме да сме "умрели" от глад. Та, Гурото - това и казва - нещо, някаккви събития, виждаме в разни ИС - дали аджеба можем да установим, реално ли ни е виждането или не. Установил, (и постулирал за общност), че светлината ни лъже!!!, надявайки се, че не можем да смятаме... Е, оказва се, че ако смятаме с ЛТ - не може да ни лъже светлината - установяваме реалност: можем смело да твърдим какво вижда един наблюдател и друг наблюдател относително подвижен спрямо първия, от две събития. Само и единствено заради относителната им скорост, виждат различновременно случване на въпросните две събития. Това е ... има си обяснение (хипотеза) и ... някъде тук го разказвах, защо е така. ...

Здрасти, Петков! Знам, че принципно не си съгласен този текст, ама ... има неща, дето просто са грешно коментирани (от автора). Няма такъв "закон": Тя изцяло е базирана на така наречения "закон за постоянство на скоростта на светлината във вакуум". Има постулат... Разликата е огромна - за закон, трябва да е проверено експериментално и ... на Алфа от Центавър, например, тоест - навсякъде. А, знаеш, проверката е правена ... съвсем наблизо, ей тук, около нас. Постулат означава предположение за всеобща верност на твърдението и в това отношение Гурото е достатъчно честен. По нататък: ... Той от своя страна се състои от два под постулата. Първият е постулатът за независимост на скоростта на светлината от източника, а вторият - за независимост от приемника. Няма такъв филм с подпостулати. Това си е измислица на автора, за да му се стиковат "теориите". За кого са "независими" споменатите скорости, не е ясно; предполагам за наблюдател, ако се коментира СТО.С първия нещата са ясни и безспорни, докато при втория не са толкова прости. Накратко той не е верен. Това води до несъстоятелност на закона за независимост на сВсъщност скоростта на светлината зависи правопропорционално от скоростта на приемника. Не зависи скоростта на светлината от скоростта на приемника (спрямо какво е скоростта на приемника?). От скоростта на приемника спрямо излъчвател, зависи ЦВЕТА на приеманото! Това са фактите. Доплер и ... нищо повече. Промяната на "цвят" не означава, че е променена скоростта на светлината спрямо наблюдател (това е огромна грешка, фатална за по-нататъшните му разсъждения, за несъстоятелност на СТО!!!)(всички "цветове" от Слънчо идват на един бял лъч - чак като ги разложим, виждаме, че били различни цветовете в тоя лъч - и ... СЕ ДВИЖАТ ВСЕ СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА -спрямо наблюдател - иначе, нямаше да е бял лъч.) ...

Как? - с всяко мислене, в главата на изследовател се раждат много начини за обяснение на нещо. Изборът на "верното" е въпрос на интелект (подпомогнат и от съответно образование - макар и с недостатъчна информация, обикновено, се спираме на един извод със съответната доза "съмнение"). Демек - всеки си има някакъв отговор. И - всеки се съмнява в правилността му. Защо? - тук е малко по-сложно, щото изследователят не разполага с ПЪЛНАТА информация. А тя, информацията по даден въпрос в науката - никога не е пълна и обикновено - е подложена на критика от знаещите по въпроса. В критиката, ако се води честно, се разказва и до какви съмнения се е стигнало. НАМА ОКОНЧАТЕЛНОСТ на идеите и хипотезите, които обясняват цялостно даден въпрос. Даже - едно от най-трудните неща е ДА СЕ ЗАДАДЕ ПРАВИЛНИЯТ ВЪПРОС!!! Много трудно се формулира правилен въпрос. В Декларацията за откритие (документ, изискуем от Патентното ведомство, при заявка за откритие) е записана точка ... Формула на откритието! Там, именно, във формулата, трябва с едно (1) изречение да се формулира откритието; да не съдържа излишни думички и да не са му необходими "още" думички, за да се запише като откритие. Забележи - не с математически символи, а с думички. Ако се признае откритие, се записва по учебниците с думички: "Известно е ..."; "Установено е..." Да, ама не всеки разбира от дума! Хората влагат различен смисъл в една и съща дума, в зависимост и от контекста. Затова, започва договаряне - кой какво е искал да каже по еди кой си въпрос. Говорилня!!! И тук, физиката се е "оттървала" от говорене, като се опира само и единствено на факти от експеримент. Не много честна позиция, доколкото има "места" (поглъщане на фотон от вещева- ненаблюдаемо като събитие, далечен Космос и др.) за които експериментите са невъзможни - косвено се "съди" за технологията им, за същността им. Там е и царството на хипотезите, а ... и говорилнята. Така че - мисленето е в основата на тез постинги. Естествено е, че за различните читатели са с различна "тежест", но - важно е разнообразието на мнения. ...

Основно се различават по физическата характеристика "маса при покой". Полевата форма на материята (носителите са фотони- проявлението им е такова- като порции се поглъщат-излъчват, при взаимодействие с вещеви обекти)- нямат "маса при покой". Даже в хипотезата ми - въобще нямат характеристика "маса", но имат (пренасят) импулс (това вече съм го писал някъде тук, в тоя форум) - (сила от въртене * време с дименсия /N.m.s/) Вещевата форма на материята има характеристика "маса при покой"; проблемен е въпросът как се установява това. Най-първият израз е математически - направен от Айнщайн. Но, въобще, принципно, понятието "маса" се установява при прилагане на "сила", по уравнението на Нютон F=m.a (или релативистски поправено с Айнщайн). Затова, често твърдя, че масата е коефициент пред ускорението. Коефициент на инертност, мярка за инертност. Вещевите обекти имат и още много други "физични" характеристики, които могат да се измерват в някакви граници- обем, спин, заряд - докато на фотоните, може да се измерва само енергията E=h.v (h- константа на Планк, v- честота). ...

Здрасти, Петков! Да припомня (щото си го знаеш, де). Знаеш- сигурен съм - има основно два вида противоречия: антагонистични и неантагонистични. Антагонистичните се разрешават с революция.(Живяхме в такъв период, че революциите не са ни по вкуса - винаги е лош краят. Както краят на ерата на динозаврите!) Неантагонистичните се разрешават по демократичен път. Ако ще е еволюция, добре - нужно е време за размисъл на не едно поколение, да възприеме "новостите". През това време - има "мирно съвместно съществуване" и на старото мислене, и на новото. Ако е устойчиво новото "бутано" с откритията - ще надделее над старото мислене и ... ще се пренаписват учебниците. Но - те винаги ще започват така: "В миналото се е смятало, че ..." и т.н. "Сега е известно, че са грешили в основата на предположенията си и ... същите "сметки" могат да станат по-прости, а и повече да съответстват на обективната действителност..." и пак, и т.н. Ето - сменя се мисленето в дълбочина (към дребното или към далечния Космос) и ... известното си намира обяснението, но с нови тълкувания, без някой да е горен на клада, заради прогресивните си разбирания. Обикновено - той, откривателят, сам си прави "клада" и ... тлее върху й! Около СТО-години, средно Религията е вяра - затова там догмите се променят революционно - действа фанатизъм (винаги антагонистични са противниковите твърдения - без проверки)! Науката не е вяра. Понеже, може да се проверяват "догмите й" във вид на твърдения (даже и за постулатите- едно несъответствие и ... край с тях- не е нужна революция, сами си отмират) за съответствие с обективната действителност. В науката, дори коренните промени, промените "из основи", са неантагонистични, поради нуждата: много от хората в научните среди да осмислят и възприемат за работна хипотеза новостите - става бавно и несигурно - няма и грам революция. Коренната промяна на мисленето трае ... цял живот; присъства съмнение - винаги. ...

Не, принципът на елиминирането не е сред научните хипотези- това не е спортно състезание, нал`тъй. Ако се открие по-съвършенна теория то, тя трябва да съдържа като частен случай всичко, що е известно на науката до този момент. (Богданов вече е писал подобно в постинг). ВСИЧКО! - а не само отделни моменти от ... физиката, да речем; трябва и от математиката, и от биофизиката, биологията, химията, философията и т.н. - навсякъде, където се ползват методи и резултати от ЕСТЕСТВЕНИ науки. Тези науки си имат експериментални достижения (и проверки) в съвременен вариант на науката и не могат да се отхвърлят (елиминират). Могат да се тълкуват резултатите им (фактите) в светлината на по-съвършенната хипотеза и ...това означава "да се съдържат" в нея. Затова е трудно създаването на нова теория (хипотеза ще е в началото). ...

Това, за "несъществуването" на някаква среда - може да те обърка (и не само теб, де - такова е нелогичното схващане на съвременната интерпретация във физиката- нямало голяма нужда от етер, ефир и т.н.). За да "изпуска" атомът - преди това трябва да е глътнал нещо; порция от вълна (фотон) кратна (резонансна) на негово собствено трептене, изразяващо се в състояние на образуване на електрон (хипотеза), намиращ се в някакъв "слой" около ядрото. Та, откъде ще е глътнал, ако ... полето не беше наоколо му. Фотонът е "гърч"- изменение в структурата на физическия вакуум (това е низвергнатият от науката етер, ефир), в който стават събитията които наричаме взаимодействия; и фотонът си тръгва с Ссреда, самостоятелно, вече независим от движенията на родителя си. Физическият вакуум се "грижи" за поддържането на движението на тоя гърч-фотон с Ссреда, посредством обратна връзка (ОВ) - изменението на структурата в даден обем от пространството (гърч) "пречи" - на равновесието на неподвижната вакрешетка и в стремеж да се възвърне статуквото има обратно действие, което обаче ЗАКЪСНЯВА (има гранична скорост Ссреда). Така - заради закъснителните възвръщащи движения - центърът на събитията успява да се премести спрямо началото си; Но - всичко се повтаря - и така - Пътува си един гърч , сърфира по физическия вакуум с възможно най-голяма скорост се пренася, защото: НЕ ВЗАИМОДЕЙСТВА САМ СЪС СЕБЕ СИ... Просто- не може да се настигат (и изпреварват) фотоните; могат само да се пресрещат и наслагват. ...

Има малко за доуточняване: Вълната не може да взаимодейства сама със себе си (не взаимодействат, а интерферират вълните). Интерфепенцията е наслагване на трептения (събиране-извеждане), но не и взаимодействие. За взаимодействие, правилно говориш - фотони на съответно поле с вещеви обекти - и точно така се държат "частите" на вълните (фронт на вълна от колективни излъчвания на фотони) - те са винаги смес от различни фотони.

Здрасти, Петков! Прав си - СТО не ще да признае физвакуума (предишен етер, ефир) и се спъва! Знаеш и при мен (хипотезата ми) е много просто обяснението: по време на ускоряването са се променили дължините на "пръчките" и тиктаканията на естествените часовници на новоизлюпената ИС (след ускоряването) и тъй като скоростта на различните дължини на вълните в един светлинен фронт е една и съща - променените вече датчици, улавят това, което е резанансно на тях - демек, други цветове се хващат (наблюдават)- пък скоростта на светлината е същата. Но СТО не третира този проблем - тя въобще не си го поставя за решаване. Тя постулира, че тази скорост е една и съща и ... се препъва към решаване на по-общия въпрос: Каква е същността, за да възниква подобно "виждане"? Докато за СТО - НЯМА физвакуум - НЯМА и същност; физиката престава да бъде ЕСТЕСТВЕНА наука; започва да я замества изкуствената математика. СТО третира въпросът за различните събития как изглеждат за наблюдател от едната ИС, а после от другата ИС - ей с такива "въпроси" се занимава, ... до втръсване! ...

Не си играй със запалими газове. Един ще "палне" цигара и това ще ви е последното нещо, което сте "видели" от живота. Няма майтапи с тия ... гърмялки. Понаучи малко физика, малко теория за изпарение и втечняване на газове и това ... ако не те охлади, то, поне ентусиазма ти ще охлади. Започни с контролния въпрос: При каква температура се изпарява водата?.. От там-нататък, ще ти е по-лесно. Всички физици, по принуда, са се занимавали с ... климатици... Така че - не е излишно мероприятие да се поизучи ... нещото: кое е водни пАри и кое мъгла. ...

Здрасти, Петков! Да, от ракетата ще се наблюдава веднага (но не мигновено!) Доплер, поради една, не много сложна за измислене, причина. Ами нали, за да бяга ракетата от звездата, тя трябва да се ускорява (хоп, излязохме от постулатите на СТО, които важат само за ИС, а не важат за ускоряващи се системи). През времето на ускоряване, върху ракетата действат СИЛИ, които също си имат преносна скорост по корпуса, даже (или в "средата" на ракетата като преносна среда на взаимодействията, включая датчиците, явяващи се наблюдател). Значи: не можеш за искаш обяснения от СТО, там, където тя самата е "казала", че не важи. Друг е въпросът, дали СТО трябва да го обяснява това явление. Знаеш - не е нейна работа, ами ... наша, например, моята хипотеза- пък ти с твоята, ако искаш. В случая - неправилно обвиняваш СТО. ...

От хипотезата ми е и г-н Петков знае за какво става дума. Прав си, че тук ... не си спомням, май не съм изяснявял за вакуума. Понятието за етер (ефир) - среда по която се разпространяват елмагн трептения - е възприето отдавна. Считал се е за неподвижна среда. Правени са опити за измерване на скоростта на телата спрямо тази среда (да се "усети" етерен вятър). Аберация, опит на Физо и опит на Майкелсън -Морли (ММ-опит). И трите експериментални проверки са давали различна и противоречива оценка. Аберацията: етерът е неподвижна среда, спрямо движещите се тела; Физо - етерът частично се увлича от движещите се тела. ММ-етерът е напълно движещ се с телата. Възприел се е изход (с неохота от Айнщайн) в сегашна интерпретацият : ЕТЕР НЕ СЪЩЕСТВУВА !!! Тълкуването е, че по-скоро не е необходима "среда" за разпространението на елмагн. вълни. Няма нужда от етер, демек. Както и Айнщайн - и аз не съм съгласен с този ... "четвърти" вариант. Допуснах Пета възможност за изход: Всички тела (обекти) са направени от свойствата на етера -но -вече, като физически вакуум. (за по-голяма яснота и приближаване до сегашните разбирания се говори за физически вакуум, а не за етер -исторически е обремемена думичката - няма пуста среда, няма "пустота" в старовремско разбиране за нея- в сегашния физически вакуум има виртуални фотони)). При мен: физвакуума се състои от сдвоени частици с много малък размер -10^(-26)m - като завъртяна около центърчето си цифричката "8" - пространственото й въртене придобива почти сферична форма. Кто две взаимно вплетени гевречета. В самото центърче все едно е заложена стрелкичка, която съответства (физически) на момент на количество на движение. Тези "пухкави" топченца - не си сменят местата едно спрямо друго в една мислена пространствена решетка, на която центрите, са именно центри на топчетата. Но - с възможно най-огромната честота си въртят стрелкичката (аналогия-центърът на "тежестта" на стрелкичката е център и на топче). В този смисъл - все едно е дадена пространствена решетка, която не се "движи" заедно с телата (нали те ще са направени от подреба на Собствените Пулсиращи Характеристики -СПХ, на тези вакчастици). Самите стрелкички правят разни подреждания, "рисуват" пространствени линии и ако се случи да се подредят "една срещу друга" или "една след друга", то съседите им също се стремят така да се подредят - тоест, посредством "спин" ефектите си, те са взаимо-зависими, и тази зависимост се пренася върху частици от околността им. Пренасянето на подреждане на СПХ по физ вакуумната решетка го наричам пренос на смущение. Като ТОК (поток)се пренася подреждане на СПХ от вакчастица на вакчастица, но, тъй като не се срещат точно стрелкичките, а под някакъв ъгъл, то и пренасянето е по пространствена винтова линия; при това, на етапи: първо ток, който се хаби, заради "задвижване" и на съседите, които пък се "обръщат" СПХ така, че да спре възникналото движение; но това си е "напомпване" на СПХ на околността от частици; следва възвръщане на статуквото (цялата околност от СПХ на вакчастиците се грижи за това)-но: Началото на подреждането вече се е преместило, тъй като възвръщането е със закъснение, спрямо напомпването. Премества се смущението по вакрешетката. Значи: веднъж възникнало едно движение, вече не може да се унищожи - т.е. "вечно" движение - има (но - вечен двигател - няма!) Това се дължи на съответните флуктуации. При интерференция на флуктуации - може да се достигне до пренос на смущение по винтова пространствена линия без "затихване" : ток-напомпване-възвръщане ... пак ток-напомпване и т.н. - това са фотони на вакуума; движат се по неподвижната решетка с възможно най-голямата скорост, защото НЕ СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ- не могат да се настигат. Напречно на движението е напомпването: - затова са напречни характеристиките на вакфотоните - и са на едно поле Електромагнитното. Това е само нахвърляно, за да разбереш какво съм имал предвид като неподвижна вакрешетка, по която става сърфирането на фотони и на вещеви обекти. ...

Здрасти, Петков! Мащабното мислене не изключва знаенето на физическите закони. Нал`тъй. Къде ръгна пак в среда, в която се разпространявало нещо, което зависи от скоростта на това нещо спрямо физвакуума (разбирай -спрямо Свак). Пак вкара в мислите си понятие за "преносна скорост", защото звукът си е МЕХАНИЧНА вълна, а преносителят - тая механична среда също може да се движи спрямо Ссреда (спрямо ИС). Затова не е една и съща скоростта на механичните вълни - те са предимно НАДЛЪЖНИ!!!- и зависят от плътност на пренасящото. Затова и звукът е с различна скорост през различните материали и не можеш да имаш еднозначен отгвор, ако не знаеш колко е скоростта на "желязната" преносна среда, спрямо ИС. Остави на мира ... кондуктурите и железните пръти - те са все различни среди и могат да си имат скорост спрямо ИС, каквато им пожелаеш (експериментално може да се задава) това, преди време съм ти го обяснявал, ама ... явно не желаеш да разбираш от "вълнИ" :biggrin: Електромагнитните вълни са НАПРЕЧНИ!!! и се движат по условно неподвижната вакрешетка на физвакуума (Свак), пък и от тях сме образувани и електрично, и механично, и биологично, а СМЕСВАНЕТО им (интерференция) създава (задава я) Ссреда (структурирана полева форма на материята), която в случая, е максимална за дадена ИС. И ... понамали малко острия тон - не е нужно. Тук са все интелигентни хора и с "блага дума и пистолет, можеш да свършиш повече работа отколкото - само с блага дума) пп Пистолетът е равно на аргументи!!! И ти го искаш, знам. ...

Здрасти, Петков! Имаш един въпрос, на който отдавна е отговорено и затуй, хората тук не "пробутват" аргументи по него. Въпросът ти е: Спрямо кого (кой, кое, какво и т.н.) скоростта на светлината е еди колко си = константа: най-първо се отговаря на този въпрос и ...аз знам поне 100 отговора на физик от др. клуб който ти го каза: Спрямо наблюдател в ИС, който е неподвижен в тази своя ИС. Това е опитът - този резултат дава... това се вижда, това се измерва и ... толкоз. От тук нататък - спекулации, колкото искаш. Обосновка на "такъв" отговор съм се опитал да обясня с хипотезата си. И се получава. Това е отговорът и според мен. ...

E =Me*c^2/e (eV) Ek=Me*(v^2)/2= Me*c^2/e от тук намираш V ламбда = h /(Me*v)

Малко ... да те улесня: Опитът на Нютон с ведрото има ... по-друг смисъл: При развъртане, водата се увлича от въртящото ведро и когато скоростите ми на въртене се изравнят (двете тела - вода и ведро, са в покой едно спрямо друго), то менискът е най-голям!!! Изводът на Нютон е, че при относителен покой силите (между покоящите) са най-големи. Има значение за гравитацията, като необходим размисъл: защо е така? "Този опит аз направих сам" -казва Нютон (поне, така се твърди), което идва да покаже, че който и както да се опита да обоснове "теорията" за гравитацията, би "загазил" именно тук. :biggrin: Не се коментира причината за увличане на водата, например, или произходът на вълничките.

Здравейте! Петков, дай нещо като разяснение на това: какво разбираш под "многопроцесно" за светлината. Еми достига; едновременно... за кого?-някакъв трети ли ги наблюдава?; но - различно "виждат" тоя фронт от светлинната вълна, щото единият е подвижен спрямо другия. Това се обяснява с ДЕ. (Природата постоянно "го прави" този опит: В сутришен сумрак: ние почти не виждаме светло, а мушиците и птиченцата, понеже имат датчици за по-късовълново лъчение, виждат в Ултравиолета - светъло е за тях. Друг диапазон от фона - вълнички има) Поради движението на единия от съвместените, неговите датчици улавят в друг диапазон светлината от този на неподвижния. Смисълът на всичко това е, че светлинната вълна се състои от множество фотони с най-различна големина и поради интерференцията и пулсациите при излъчване, се е заформил светлинен фронт - ние, като датчици, улавяме "видима" част от него... и т.н.- светлинният фронт може да е със сферична симетрия около излъчвателя, а може и частично да е насочен (както при фенерче)- всичко е възможна интерференция в Ссреда на разпространението на светлинната вълна. Ако това дередже приемаш като "многопроцесно" явление (в смисъл, че много са процесите, които излъчват различни фотони, а само един светлинен фронт се организира от тях същите, следва втори, трети и т.н. фронтове- вълни са) - то - да многопроцесно явление е - но!-само светлинната вълна. Като вълна. Фотонът си е отделен "зеленчук" щото той е порцията (частта, която "хваща" датчик от цялата вълна)- хваната част може да съдържа и повече от един фотон, група фотони. Но - пак: поглъщането е еднофотонно, а и излъчването е еднофотонно. Разпространението на тези трептения по физвакуума е организирано във вълна (вълнов фронт, например). ...