Малоум 2

Ето, обяснил съм: Извинена си. Не си разбрала, че за друго приказваме. За реалност на възможните взаимодействия, зависещи от времето на случване на различни събития - не за илюзия за "неедновременност-едновременност", случваща се от нагледа на Изследователя (все едно, че влияе на моментите на случването на събитията). Върни се и прочети - примерчето е зададено с избухване на две свръхнови (едновременни събития за нас) - нали не си представяш, че сме си занесли датчиците при свръхновите и сме ги предизвикали с гъделичкане?! ...

Казваш, че бъркам случването на събитията, с моментите на регистрацията им. (обяснявам друго, затова ти се струва, че бъркам) Ето - настояще за даден датчик е това, което "хваща" в мига на пристигането му, а не на случването му ... някъде далеч. Значи събитията за настоящето му са тези събития, които в момента се регистрират (а не когато "избухват"). Тях събития, които той (датчикът) хваща могат да се подреждат в хронология. И евентуалния Изледовател, да направи изводи за едновременност, щото - той се интересува от нея (а не - датчикът - датчикът само взаимодейства, регистрира, това показвах като Природа и реалност на ефектите - за това беше постинга). Чрез изчисления, Изследовател може да СРАВНИ с вече известните му репери: кога и къде някакви ЕДНИ И СЪЩИ събития са наблюдавани едновременно (от други Изследователи, примерно) или неедновременно. При всички случаи на експерименти - наблюдаваните събития са в МИНАЛОТО, а Изследователят ги подрежда хронологично за настоящето на датчиците - това се случва в действителността. Именно това давам за пример, че става в Природата (прочети ми постинга - там съм писал, че Айнщайн сполучливо се е справил с тая ситуация за Изследовател, в негова полза да станат твърденията: ей тези две събития, са едновременни по нашия часовник, но за онзи, летящия - не са едновременни; реално не са едновременни, а не илюзорно, демек не е оптична заблуда, а ГЛЕДНА ТОЧКА - описваща правилно хронологията на НАСТОЯЩЕТО) ...

Паметта е начин на подреждане на структура. Всяка структура, за да е такава и устойчива, се състои от вещеви и връзките им. Нейната устойчивост зависи от спектъра на падащите върху й елмагн. полета. Памет има и крастал, и стомана, и разтвор (при фиксирани условия за равновесие) и газ (също при фиксирани условия), и всякаква структура, при равновесни условия (малки изменения на окръжаващия фон, в които тази структура е устойчива). В Гл.мозък при Човек, паметта (условно постоянна, тази градяща се на сетивните възприятия) се състои от стоящи вълнички на елмагм.поле, в гънките на кората на главния мозък.(като дантелени мостчета, свързващи противоположните склонове на Големия каньон - за аналогия). При промяна налягането на ликвора (механично въздействие), тези вълнички променят дължината си и отдават-приемат част от променения импулс по кората; това дава възможнист да се възбуди цикъл от елмагн движение по кората, и това е "запис" на някакъв абстрактен образ. При една промяна на налягането се възбуждат множество абстрактни образи и евентуално, търсеният е между тях - с него мислим, участва в комбинация с други и т.н.- образно мислим. При запис на множество части от абстрактни образи, съзнанието е това, което ИЗБИРА кой от тях да ни служи в ситуацията. В този смисъл съзнанието е отношение. В смисъл на възможен избор на поведение. А, ако няма достатъчен запас от памет за правилен избор, ... избира "кво да е!" или ...нищо не избира, оставя се на "течението" на събитията. Разумът пък, е друго свойство на Гл. мозък - той слага ГРАНИЦИ на поведението ни, независимо от позивните от мозъка (за ходене по нужда, например, на нерегламентирано място). Участва прагово. Имат праг на чувствителност съответните датчици. По време на сън - става преподреждане на мястото на несполучливите "мостчета" от импулсите на сетивата. За да може да прави това, мозъкът не трябва да получава външно инфо (затова спим)- важната инфо се пренася на точното място, където за съществуването на стоящата вълна не се губи енергия. Неважното - може и никъде да не се запише или да се впише в друга вълна. Така, от повърхността (близо до черепа), навътре се предвижва и складирва нужното от външното инфо. Но - навътре са по-къси стоящите вълнички и по-късите вълни по-бързо "дават" инфото, демек, добре е заучено нещо. Ако дълго време се задържи една и съща стояща вълна на едно място в кората, там, върху нейната "структура" се изгражда биологична макромолекула и тая памет се превръща в постоянна (твърда памет) Та, Гл. мозък е самообучаващ се биологичен компютър. Когато му се "втвърдят" възможонстите за плавна промяна на налягането (на старини, еластичността на мембраните и обвивките намалява), мисленето най-често е базирано на "твърдата" памет - вдетеняват се възрастните хора, щото там е и записът от "първите седем години". ...

Предполагам, няма да се сърдиш на Природата, че така "вижда" нещата, както си ги описал в пример.(датчикът е нещо вещево) За датчик, намиращ се на симетралата на двете избухвания, тези събития НЯМА да са едновременни. И за други датчици - няма да са. Те тва е Природата - настоящето на всеки датчик е относително по отношение на случване на събитията в окръжението му. Самите "заключения" на датчиците са ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ на тия датчици с падащото върху им (излъчване от суперновите в примера ти). Те не разсъждават (не са изследовател), а си отреагирват. За тях липсва понятие за едновременност на нещо. Остава, да приветстваш Айнщайн, че е успял да отвори очите на Изследовател за понятието му за едновременност, като: какво да направи, как да пресмята, че да разбере: за друг инерциален наблюдател едновременни ли са тези две събития или не. Със сигурност ти е ясно, че трябват още данни, за да могат да се извършат сметките от наблюденията - например относителната скорост на другата ИС, синхонизация на часовници и прочие. Познавайки постулатите и ЛТ - всеки изследовател, при наличие на данни, може да каже за кой ИС наблюдаваните две събития са едновременни и за кои - не са. Забележи: в твоя пример, че уж няма Изледовател, а искаш от апаратурата да измерва КОРЕКТНИ резултати- ми тя, апаратурата - точно това прави във взаимодействието си с падащото. Коректни са за Природата, а пък ако иска и Изследовател да знае, кога как и защо - трябва да си има подходяща (отговаряща на обективната действителност) методика, та да му показва същото, което прави Природата. Примерът ти е много хубав, че аз съм бил прав в това което приказвам. Благодаря. ...

Принципно си прав за религиозното обяснение - не се възпримат такива феномени ... след Христос. Исках да придам малко научно звучение за възможности на феномени като Ванга и др. - екстрасензи. В далечната 1972г ни го обясняваха в часовете по философия: Ванга не познава. Ванга много добре усеща състоянието на "пациента" и го предизвиква към разказ- спомня си неща, които нормално е забравил от ситуацията, пациентът (което не е подходящ термин, ама долу-горе, за краткост). И направените изводи от Ванга са в рамките на 30% -което си е вероятностно, толкова, колкото и на нефеномен. Това беше извод на комисията, която я изследва (международно предизвикана комисия, щото чак и американците поисках данни за подобен феномен, а тогавашната философия също отричаше подобни феномени). Та, по-късно, след 1986г (след като си съставих общите положения на хипотезата) видях, че има възможности за "екстрасензорни" възприятия. Но - не съвсем безопасни за феномена. Обикновено, такива феноменални способности се "развиват" след прекарване на тежки физически травми и ... почти "цялостната" обратна връзка (ОВ) на феномена е тотално променена. "Новите" усещания при феномена, нямат нища общо с т.нар. болестни състояния на пациента; в най-добрия случай е засилен усетът за "топло-студено" в отделни части на пациента, но ... причината за тая разлика може да я каже само лице с медицинско образование (защото, причините са много и все различни при отделни пациенти). Става въпрос за точната причина, която лекар знае как да я намери. И да предпише адекватно лечение. Няма го това чудо "рентгеново" зрение! Спекулация е. Има, обаче, въздействие с "топлината" на ръцете на феномена, върху "болните" места на пациент (според феномена) и част от баланса на температурите може да се възстанови още при сеанса, та пациентът да получи облекчение. Това е при малки отклонения от нормалното с които, така или иначе, организмът би се справил и сам. С помощта на феномена и действието на "плацебо" ефекта на манипулацията - става малко по-бързо, ... та и от тук - започват спекулациите ... че еди кой си, много лекува!!! ...

Продължаваш да се самозаблуждаваш. Неедновременността е същинска, т.е., реална, изцяло повлиява на възможните взаимодействия. Прочети за светването на лампи при Момичето и Момчето - в по-преден постинг съм го показал. (В друга тема: казваш, че Човек не може да се махне от наблюдател и ... тук ти е грешката, когато описваш реалност - Тя, реалността, си съществува независимо от Изследователя (апаратура + Разум)- Изследователят НЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНЯ ДЕЙСТВИЕТО НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ-(може само да ги открива)- те влияят на апаратурата и правят явления, които разумът отчита като факт. Изследователят наблюдава факти и се стреми да ги съпостави (в мисленето си) към предполагаемата от него, реалност. Прави хипотези, щото - не всичките етапи от процес, водещ до факти, може да ги "види". Това прави научното изследване ... интересно) ...

Хе-хе! Ако "мадам" си има "огледалце за задно виждане"? няма да й се скърши вратът. Само малко ще се повлияе на точността при нерелативистски скорости. ...

Браво... Нещо и на мен не ми хареса терминът "несъзнателен", щото не е точно това, дето исках да кажа Ето какво съм писал ( в по-преден постинг) Целият "механизъм" до вземане на решение може да се каже, че е "подсъзнателен" процес; несъзнателен не е правилно, щото ... някак си съзнателно сме тръгнали да търсим решението; поради някаква причина ни се налага намиране на решение (съзнаваме необходимост от решение, съзнателно предизвикваме процес мислене и търсене на решение) Та и моята интуиция ми подсказваше , че не съм употребил правилно терминът "несъзнателен". Благодаря за забележката. пп :biggrin: ...

Не е едно и също. Физ сигналът си е сигнал, пътуващ ... нанякъде - това, че носи инфо се разбира чак когато се погълне от вещеви обект и промени състоянието му. Тоест - не може да се разделя физическото инфо от взаимодействието. (Или за физиката - не можем да хванем Координатна Система към полеви обект и да правим спрямо нея изследвания- КС се хваща винаги към вещеви обект; Ясно ти е, че без КС няма как да се измерват и изчисляват разните промени в явленията, та и законите им за промяна - да се установят от Изследовател) Значи ние боравим с физическото инфо, благодарение на взаимодействията. (Сигнал - е само предполагаемо начало за ... нещо) Да, съзнанието е отношение. Това е обективна истина. Всичко в Природата се съотнася към нещо друго- иначе, нямаше да има явления; Ние, с нашия Гл.Мозък - сме само регистратори (като всички други неща, датчици)-- но и си имаме еволюционно придобито свойство за създаване и манипулиране с абстрактен образ. Този абстрактен образ НЕ Е МАТЕРИАЛЕН, а ИДЕАЛЕН. Нищо, че създаващото го, е материално. В този смисъл - не може да се разглежда отделно от материалния си носител. Самите възможности за създаване и манипулиране на абстрактните образи зависят от подредбата (структурата) на подложката, върху която се градят образите (генетично структурирана подложка) Не аз , а ти го "слагаш извън". Искаш с разумът си да създава материя?!? тоест, той да е товрец на света. С "идеалните" си възможности. Не става - доказано от психиатрите. Докато обратното: Мога от полева форма на материя да получа вещевата й форма и да покажа всичките взаимодействия, като в крайност - Високо-организирана материя -Гл. мозък - която създава абстрактен образ.(имам хипотеза, поне досега, непротиворечаща на Природата) А също - и кръговратът на формите на материята: полева форма---> вещева форма --->полева форма и т.н. - дори без да се преминава през високоорганизирана материя; Което, разбира се, се случва непрекъснато в близкия и далечен Космос - другаде, освен на Земята, Разум - няма. Поне досега, Природата това показва. В този смисъл - възприел съм си хипотезата като "работна". Съответства на фактите. ...

Няма такъв филм - консенсуна истина: има абсолютна и конкретна истина. Другото е договор- може и да няма нищо общо с истината, въобще! Че съзнанието е отношение не е мое лично откритие - още през 1970г излезе в студия в СУ от автовр с променено име, щото тогава преследваха тия, които не са съгласни с определенията на Т. Павлов (че съзнанието е отражение, като на фотографска плака и като направим "битието" социалистическо, то тва ще се отрази и на съзнанието - дрън-дрън, разбираш ли). За физическото инфо - само то съществува! Доказано взаимодействаме с околността ни. Другото се нарича знания, идеи, договори и ... квото си искаш, ама е Човешко инфо и естествено - неверно отражение на обективната действителност- писал съм ти го - сетивата "лъжат" - за еволюционно оцеляване... Енциклопедия Британика "знае" всичко (мно-о-о-ого инфо), но едно естествено откритие не е направила! Нейното инфо е по предназначение и може да не отговаря на обективната действителност. Само физическото инфо - това, дато се съдържа в полетата (фотони)- е носител на ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ - а това и става на практика в природата, НЕЗАВИСИМО ОТ ЗНАНИЯТА ти за него. Природата прави всичко по физическите закони - независимо от наличието на Човек (разум)- който да оценя и да търси "под вола теле". ...

Да, интуицията е несъзнателен процес. ...

Ако се сещаш - предложих да махнем Човек от понятието за наблюдател - тоест, наблюдател-апаратура обективно възприема падащото отгоре му. Маха се субективната съставка в разсъжденията. Остава взаимодействието. Макар че би следвало да се разглежда в друга тема този въпрос, съвсем накратко: Има физическо определение за време и философско определение за време (философското: самоволна подреденост на събития, на принципа "причина-следствие" - хронологична последователност на случване на събития); в хипотезата ми съм ги разделил така, за да не се объркват понятията за време, когато има за наблюдател и Човек. Та, физическото време е ВИНАГИ интервал, който се измерва с повтаряне на едно и също събитие; заложено е неявно, че останалите процеси с които неминуемо сравняваме тая повторяемост са налице, имаме инфо за тях (ако има Човек). (Предполагам, че говориш именно за последното - физическото време искаш да е "елементарна времева единица") Тогава, наистина бързината на наглед (честотата с която наблюдаваме, физиологически ограничена от времетраене на преносът на импулси, с които регистрираме падащото инфо)- бързината за наглед ни пречи да разграничаваме отделни етапи от честоти (а това са часовници), които са по-големи от 12 херца (за видимия спектър)- затова киното работи с честота на кадрите 24 херца, например - да не виждаме поотделно кадрите, а само "светлата" им страна. Но, както казах и по-преди - това е наглед само за съответен субект; обективно, наблюдател е с по-големи възможности за разграничаване на отделни етапи от събитие. Датчиците се правят (настройват) за приемане на съответната честота - доброкачественост е терминът- и апаратурата може да навлиза към все по-малки интервали за разграничаване ... докога? Отговорът е : докато се стигне до такива честоти на облъчване на наблюдеемото (винаги облъчваме, за да го видим - или си е облъчено от околното), които са собствени за образуването на вещевия обект на наблюдение; тогава, той резонира с падащото лъчение и се променя по място, форма и бързина на образуване и ... влиза в действие апарата на Квантовата Механика (КМ), който само вероятностно определя координати и моменти на случване на събития. ...

Точките които разглеждаш са в координатната система на Момчето (Земята). За Момичето - трябва да разглеждаш точките в нейната координатна система (Влак) В момента на случването на светкавиците, като "разстояния" от наблюдател до С1 и от наблюдател до С2 са еднакви; в този момент - започва движението на светл. вълна - Независимо от движенията на източника. Момчето не се движи спрямо Земята - ще види едновременни събитията. Цялата система на Момичето (влак) се движи към фронта-светлина от предната светкавица Момичето ще види първо предната светкавица (но в синьо и вече не на същото място -дупката в Земята, а от предницата на влака- там е ИЗТОЧНИКът), а задната светкавица, малко по-късно (и в червено, но пак: не от Земното място, а от задния край на влака, където е ИЗТОЧНИКът), т. е. различновременно - в своята КС (влак) ...

Не само че Айнщайн дефинира едновременност, но и показва метод по който се синхронизират часовниците в двете различни ИС. Точно за дефиниране на едновременност, става въпрос(В линка на Петков го пише). Понятието "едновременност" визира самият наблюдател когато вижда две събития: за него може да са едновременни, по неговия часовник, а може и да не са едновременни пак по неговия часовник. Може и да са в различна част от пространството. Тоест, това означава: разграничими от наблюдателя са: времеви интервали и пространствени координати. Поотделно! Затова и често казвам: СТО е ограничена в рамките на някаква точност, поради ограничеността на самия наблюдател (наблюдател е цялата налична апаратура - вещева структура, която променя състоянието си когато върху й падне външен сигнал; понякога може да има и Изследовател, който си прави разни разсъждения за евентуална реалност, на база промененото състояние) За да се "оттърве" от това поотделно виждане на време и пространство Айнщайн въвежда една величина : квадрат на дължината на интервала между две събития, в обединеното пространство-време, което е четиримерно: d^2 = x^2 + y^2 + z^2 -(c.t)^2 Тази величина е инвариант, независимо от коя система се наблюдава. Обикновено, в задачките с физика се търси това: кога и къде е станало някакво събитие: означава координати и време на случване. Всяко събитие в СТО е точково - демек, точна кокордината и момент на случване. Точно това казва и СТО. Наблюдателят не може да влияе (в смисъл да ги предизвика, само с "поглед" или "наглед" да ги манипулира) на случването на събитията (за него те са в миналото); той самият е повлиян от реда им на случване (в неговото настояще). Не, не е субективна преценка: представи си, че таз светлина от светкавиците вкл. лампа, само когато едновременно до датчика на лампата достигнат светлинните импулси; Тогава: на перона лампата ще светне, а във влака, при Момичето - лампата няма да светне. Обективна е неедновременността на случване на събитията (по-лесно се "вижда" разликата, ако няма Човеци в мисления пример, а само апаратура за наблюдател). ...

Нали ти питаше за клипчето - какво значело? Що са цупиш, като ти го разказах. Пък, ако беше поне от любознателност прочел какво е писал Айнщайн (от линка на Петков, например), щеше да не бързаш с "противни мисли на собствен ход". Просто, нямаш необходимата подготовка по физика, за да резбереш проблемите. Някъде тук, съм обяснявал въпросите с времето и настоящето, ето: Не се хаби, да отговаряш - първом - трябва да си наясно с физиката, поне училищната. ...

Второто клипче "разказва с картинки" мислен експеримент, с който се доказва: Две едновременни събития (Светкавиците С1 и С2) , едновременни за единия наблюдател -(светкавиците на краищата на влакчето се случват точно в момент, когато Дамата от влака е най-близо до Момчето на перона)- та, тези две едновременни събития за Момчето, не се случват едновременно за Дамата. Значи: едновременността на събитията зависи от относителната ни скорост, спрямо друг наблюдател. Тази неедновременност на наблюдаваното е поради това, че двете системи ( първата: тази на перона на гарата, спрямо която Момчето е неподвижно и втората: влак, спрямо който Дамата е неподвижна - в средата на влака) - че двете системи имат относителна скорост. Влакът се движи спрямо Момчето на перона (идеализациите в мислен експеримент са, че движението на влака е равномерно и праволинейно, че часовниците на Момчето и на Дамата са синхронизирани, няма ускорявания, значи: двете системи са инерциални - ИС се наричат: законите на Нютон са едни и същи в тях). "Умникът" който е доказал това е Айнщайн. ...

Малко да допълня горното: Писал съм го вече, тук някъде, затуй - само поствам извадки: ...

Здрасти пак! Петков, всяко събитие (подвижно-неподвижно, както искаш го анатемосвай!, но за ИС)- Е ИЗТОЧНИК на светлина щом го "виждаш", за да може да го измерваш. За ИС - тази скорост спрямо наблюдател е константа. Ако наблюдател се движи спрямо източници, ще "вижда" цвят от тези източници по Доплер. Цвят означава различна честота от излъчванат, но НЕ И РАЗЛИЧНА СКОРОСТ. Това е неявното, което Гурото не обяснява, щото го счита за известно на всеки, който "вижда" (взаимодейства с излъченото от явленията). Но точно това е и постулатът : независимост на скоростта на светлината от движенията на източниците. Че наблюдател вижда изкривено и неверно действителността, също е известно - отразената в огледалото ябълка, например е също ябълка, но на практика не съществува - нереален е образа, не може да бъде изядена с кеф. Да, ама това се вижда! и требе да се търси реалността, ако не искаме да сме "умрели" от глад. Та, Гурото - това и казва - нещо, някаккви събития, виждаме в разни ИС - дали аджеба можем да установим, реално ли ни е виждането или не. Установил, (и постулирал за общност), че светлината ни лъже!!!, надявайки се, че не можем да смятаме... Е, оказва се, че ако смятаме с ЛТ - не може да ни лъже светлината - установяваме реалност: можем смело да твърдим какво вижда един наблюдател и друг наблюдател относително подвижен спрямо първия, от две събития. Само и единствено заради относителната им скорост, виждат различновременно случване на въпросните две събития. Това е ... има си обяснение (хипотеза) и ... някъде тук го разказвах, защо е така. ...

Здрасти, Петков! Знам, че принципно не си съгласен този текст, ама ... има неща, дето просто са грешно коментирани (от автора). Няма такъв "закон": Тя изцяло е базирана на така наречения "закон за постоянство на скоростта на светлината във вакуум". Има постулат... Разликата е огромна - за закон, трябва да е проверено експериментално и ... на Алфа от Центавър, например, тоест - навсякъде. А, знаеш, проверката е правена ... съвсем наблизо, ей тук, около нас. Постулат означава предположение за всеобща верност на твърдението и в това отношение Гурото е достатъчно честен. По нататък: ... Той от своя страна се състои от два под постулата. Първият е постулатът за независимост на скоростта на светлината от източника, а вторият - за независимост от приемника. Няма такъв филм с подпостулати. Това си е измислица на автора, за да му се стиковат "теориите". За кого са "независими" споменатите скорости, не е ясно; предполагам за наблюдател, ако се коментира СТО.С първия нещата са ясни и безспорни, докато при втория не са толкова прости. Накратко той не е верен. Това води до несъстоятелност на закона за независимост на сВсъщност скоростта на светлината зависи правопропорционално от скоростта на приемника. Не зависи скоростта на светлината от скоростта на приемника (спрямо какво е скоростта на приемника?). От скоростта на приемника спрямо излъчвател, зависи ЦВЕТА на приеманото! Това са фактите. Доплер и ... нищо повече. Промяната на "цвят" не означава, че е променена скоростта на светлината спрямо наблюдател (това е огромна грешка, фатална за по-нататъшните му разсъждения, за несъстоятелност на СТО!!!)(всички "цветове" от Слънчо идват на един бял лъч - чак като ги разложим, виждаме, че били различни цветовете в тоя лъч - и ... СЕ ДВИЖАТ ВСЕ СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА -спрямо наблюдател - иначе, нямаше да е бял лъч.) ...

Как? - с всяко мислене, в главата на изследовател се раждат много начини за обяснение на нещо. Изборът на "верното" е въпрос на интелект (подпомогнат и от съответно образование - макар и с недостатъчна информация, обикновено, се спираме на един извод със съответната доза "съмнение"). Демек - всеки си има някакъв отговор. И - всеки се съмнява в правилността му. Защо? - тук е малко по-сложно, щото изследователят не разполага с ПЪЛНАТА информация. А тя, информацията по даден въпрос в науката - никога не е пълна и обикновено - е подложена на критика от знаещите по въпроса. В критиката, ако се води честно, се разказва и до какви съмнения се е стигнало. НАМА ОКОНЧАТЕЛНОСТ на идеите и хипотезите, които обясняват цялостно даден въпрос. Даже - едно от най-трудните неща е ДА СЕ ЗАДАДЕ ПРАВИЛНИЯТ ВЪПРОС!!! Много трудно се формулира правилен въпрос. В Декларацията за откритие (документ, изискуем от Патентното ведомство, при заявка за откритие) е записана точка ... Формула на откритието! Там, именно, във формулата, трябва с едно (1) изречение да се формулира откритието; да не съдържа излишни думички и да не са му необходими "още" думички, за да се запише като откритие. Забележи - не с математически символи, а с думички. Ако се признае откритие, се записва по учебниците с думички: "Известно е ..."; "Установено е..." Да, ама не всеки разбира от дума! Хората влагат различен смисъл в една и съща дума, в зависимост и от контекста. Затова, започва договаряне - кой какво е искал да каже по еди кой си въпрос. Говорилня!!! И тук, физиката се е "оттървала" от говорене, като се опира само и единствено на факти от експеримент. Не много честна позиция, доколкото има "места" (поглъщане на фотон от вещева- ненаблюдаемо като събитие, далечен Космос и др.) за които експериментите са невъзможни - косвено се "съди" за технологията им, за същността им. Там е и царството на хипотезите, а ... и говорилнята. Така че - мисленето е в основата на тез постинги. Естествено е, че за различните читатели са с различна "тежест", но - важно е разнообразието на мнения. ...

Основно се различават по физическата характеристика "маса при покой". Полевата форма на материята (носителите са фотони- проявлението им е такова- като порции се поглъщат-излъчват, при взаимодействие с вещеви обекти)- нямат "маса при покой". Даже в хипотезата ми - въобще нямат характеристика "маса", но имат (пренасят) импулс (това вече съм го писал някъде тук, в тоя форум) - (сила от въртене * време с дименсия /N.m.s/) Вещевата форма на материята има характеристика "маса при покой"; проблемен е въпросът как се установява това. Най-първият израз е математически - направен от Айнщайн. Но, въобще, принципно, понятието "маса" се установява при прилагане на "сила", по уравнението на Нютон F=m.a (или релативистски поправено с Айнщайн). Затова, често твърдя, че масата е коефициент пред ускорението. Коефициент на инертност, мярка за инертност. Вещевите обекти имат и още много други "физични" характеристики, които могат да се измерват в някакви граници- обем, спин, заряд - докато на фотоните, може да се измерва само енергията E=h.v (h- константа на Планк, v- честота). ...

Здрасти, Петков! Да припомня (щото си го знаеш, де). Знаеш- сигурен съм - има основно два вида противоречия: антагонистични и неантагонистични. Антагонистичните се разрешават с революция.(Живяхме в такъв период, че революциите не са ни по вкуса - винаги е лош краят. Както краят на ерата на динозаврите!) Неантагонистичните се разрешават по демократичен път. Ако ще е еволюция, добре - нужно е време за размисъл на не едно поколение, да възприеме "новостите". През това време - има "мирно съвместно съществуване" и на старото мислене, и на новото. Ако е устойчиво новото "бутано" с откритията - ще надделее над старото мислене и ... ще се пренаписват учебниците. Но - те винаги ще започват така: "В миналото се е смятало, че ..." и т.н. "Сега е известно, че са грешили в основата на предположенията си и ... същите "сметки" могат да станат по-прости, а и повече да съответстват на обективната действителност..." и пак, и т.н. Ето - сменя се мисленето в дълбочина (към дребното или към далечния Космос) и ... известното си намира обяснението, но с нови тълкувания, без някой да е горен на клада, заради прогресивните си разбирания. Обикновено - той, откривателят, сам си прави "клада" и ... тлее върху й! Около СТО-години, средно Религията е вяра - затова там догмите се променят революционно - действа фанатизъм (винаги антагонистични са противниковите твърдения - без проверки)! Науката не е вяра. Понеже, може да се проверяват "догмите й" във вид на твърдения (даже и за постулатите- едно несъответствие и ... край с тях- не е нужна революция, сами си отмират) за съответствие с обективната действителност. В науката, дори коренните промени, промените "из основи", са неантагонистични, поради нуждата: много от хората в научните среди да осмислят и възприемат за работна хипотеза новостите - става бавно и несигурно - няма и грам революция. Коренната промяна на мисленето трае ... цял живот; присъства съмнение - винаги. ...

Не, принципът на елиминирането не е сред научните хипотези- това не е спортно състезание, нал`тъй. Ако се открие по-съвършенна теория то, тя трябва да съдържа като частен случай всичко, що е известно на науката до този момент. (Богданов вече е писал подобно в постинг). ВСИЧКО! - а не само отделни моменти от ... физиката, да речем; трябва и от математиката, и от биофизиката, биологията, химията, философията и т.н. - навсякъде, където се ползват методи и резултати от ЕСТЕСТВЕНИ науки. Тези науки си имат експериментални достижения (и проверки) в съвременен вариант на науката и не могат да се отхвърлят (елиминират). Могат да се тълкуват резултатите им (фактите) в светлината на по-съвършенната хипотеза и ...това означава "да се съдържат" в нея. Затова е трудно създаването на нова теория (хипотеза ще е в началото). ...

Това, за "несъществуването" на някаква среда - може да те обърка (и не само теб, де - такова е нелогичното схващане на съвременната интерпретация във физиката- нямало голяма нужда от етер, ефир и т.н.). За да "изпуска" атомът - преди това трябва да е глътнал нещо; порция от вълна (фотон) кратна (резонансна) на негово собствено трептене, изразяващо се в състояние на образуване на електрон (хипотеза), намиращ се в някакъв "слой" около ядрото. Та, откъде ще е глътнал, ако ... полето не беше наоколо му. Фотонът е "гърч"- изменение в структурата на физическия вакуум (това е низвергнатият от науката етер, ефир), в който стават събитията които наричаме взаимодействия; и фотонът си тръгва с Ссреда, самостоятелно, вече независим от движенията на родителя си. Физическият вакуум се "грижи" за поддържането на движението на тоя гърч-фотон с Ссреда, посредством обратна връзка (ОВ) - изменението на структурата в даден обем от пространството (гърч) "пречи" - на равновесието на неподвижната вакрешетка и в стремеж да се възвърне статуквото има обратно действие, което обаче ЗАКЪСНЯВА (има гранична скорост Ссреда). Така - заради закъснителните възвръщащи движения - центърът на събитията успява да се премести спрямо началото си; Но - всичко се повтаря - и така - Пътува си един гърч , сърфира по физическия вакуум с възможно най-голяма скорост се пренася, защото: НЕ ВЗАИМОДЕЙСТВА САМ СЪС СЕБЕ СИ... Просто- не може да се настигат (и изпреварват) фотоните; могат само да се пресрещат и наслагват. ...

Има малко за доуточняване: Вълната не може да взаимодейства сама със себе си (не взаимодействат, а интерферират вълните). Интерфепенцията е наслагване на трептения (събиране-извеждане), но не и взаимодействие. За взаимодействие, правилно говориш - фотони на съответно поле с вещеви обекти - и точно така се държат "частите" на вълните (фронт на вълна от колективни излъчвания на фотони) - те са винаги смес от различни фотони.