Малоум 2

Маймунът става Човек. (от предния постинг) При Човек - успоредно с издребняване на основните трептения във фона (интензитетът им е по-голям в сравнение с преди) има и по-голяма възможност за ген изменение към високоорганизирана структура (Мозък някакъв), която да "работи по-бързо" с тези къси вълни, т.е. ако се случи тая мутация, то Маймунът- вече Човек, ще оцелява в новата среда - става, с отпадане на "дългия" гръбнак (няма опашка)- "антената" е налице, остава да има повече "място" за запис на тези външни трептения (дълбоки гънки в кората на Гл мозък), инфо от датчиците, но се получава и ново свойството (разчленяват подходящо за управляване по механичен път с промяна на налягането на ликвор) - управляват се "абстрактните" образи - има възможност за Обратна Връзка (ОВ), поради "отделност" на местата за запис на идващото инфо от сетивност). Ясно е, че други подобни Мозъци не са били подходящи "приемници" за подобно ген изменение и не се реализират еволюционно като устойчиви структури. Законът на джунглата е: Което се приспособи, ще оцелее! ... От "радиация", стават генетичните изменения. Със скок - затова няма голяма нужда от "междинно" звено в еволюционен план. Мутациите са със скок на качества - нови качества. В случая са към издребняване на структурата на Гл.мозък, а същевременно: увеличавт се обем и ПОВЪРХНОСТ на мозъка (от гънките в кората на гл. мозък). Така, ОВ става бърза (действа се с по-къси вълни) и повече като инфо - условно постоянната памет. ...

1. Свойство на Гл. мозък - памет от структура (генетично построена) с възможност за наслагване на условно постоянна памет в гънки на кората (по повърхността на отделните области от мозъка, по обвивките им)+ структура, позволяваща ОВ за бърз начин на намиране "мястото" на запис на насложеното. Важно е тук, че по повърхността на мозъка (макар и в гънки в кората да изглежда като "вътрешно") се разполагат вълничките за условно постоянната памет, съответстващи на инфо от сетива. По външна за мозъка част. Ако се изгради макромолекула по "образ и подобие" на стоящата вълна, то тая молекула е ПРОДОБИТ БЕЛЕГ. Не е генетично изменение, което да се предава в някое от следващите поколения. Известно е, че придобитите белези не се предават генетично. 2. Прочети онова където описвах какво е сънуването. (Сънуваме, за да не скучаем по време на сън! ) По време на сънуването, Гл. мозък преподрежда получената последна информация, за да я запише на подходящото й място - пренася вече записано инфо. новото място се търси така, че записаната вълничка да е "точна" - да няма от нея "биене" в околността, което би създало наличие на допълнителни ИЧВ - водещи до прегряване на отделни участъци. (Вече чувстваш, че : работим-не работим - трябва да се спи, казва Мозъкът. Интерференцията от многото новополучени ИЧВ достига до образуването на дългите ИЧВ, които блокират въвеждането на ново инфо от сетива - а същевременно, вкл. и механизъм за релаксация-сън, спане - заспиваме.) Затова е важно, че Гл. мозък работи при постоянна температура. Всякакви отклонения от нея могат да се регистрират и се търси начин да се премахнат (механизмът е генетично предопределен - в гените е "базата" данни, от които непрестанно се прави ОВ за справка: кое е поносимо, кое не и съответно, се вкл. механизъм за регулиране. Така става и при болестното състояние на организма, затова, при висока телесна температура, се вземат мерки за се охлади черепната кутия,(компреси с летливи течности, та бързо да се отнема топлината), та - да няма халюцинации и мозъкът да може правилно да отчита ситуацията и да си предприема мерки за възстановяване. Та "образите" които се пренасят за презаписване на други места (дето казваш, че ги помним), нямат общо; може да са от най-най-хаотично естество и комбинации - както се случило (ако ни събудят по време на сънуване) в подредба, така и си ги мислим, че са станали. А, както разбираш, НЯМАТ нищо общо помежду си. Идеална "сучайна" комбинация от образи са, която е в основата на спекула с минало, бъдеще, настояще (или фалшиви поведенчески характеристики за сънуващия) ...

Психика Има малко казано по въпросите ти. Всяко ново еволюционно изменение се дължи на промяна (със скок) на ген, отговарящ за структурирането на новото. Тази генетична промяна се дължи най-първо на промяна на естествения радиационен фон но Земята (по най-различни причини може да е тая промяна) При Човек - успоредно с издребняване на основните трептения във фона (интензитетът им е по-голям в сравнение с преди) има и по-голяма възможност за ген изменение към високоорганизирана структура (Мозък някакъв), която да "работи по-бързо" с тези къси вълни, т.е. ако се случи тая мутация, то Маймунът- вече Човек, ще оцелява в новата среда - става, с отпадане на "дългия" гръбнак (няма опашка)- "антената" е налице, остава да има повече "място" за запис на тези външни трептения (дълбоки гънки в кората на Гл мозък), инфо от датчиците, но се получава и ново свойството (разчленяват подходящо за управляване по механичен път с промяна на налягането на ликвор) - управляват се "абстрактните" образи - има възможност за Обратна Връзка (ОВ), поради "отделност" на местата за запис на идващото инфо от сетивност). Ясно е, че други подобни Мозъци не са били подходящи "приемници" за подобно ген изменение и не се реализират еволюционно като устойчиви структури. Законът на джунглата е: Което се приспособи, ще оцелее! ...

Обикновено, спорният момент се състои в това: нейните отчитания бъдат възприети и осмислени от интелект Възприятията са субективни. За да доближи до обективизъм на взаимодействията Изследовател се стреми така да "заложи" експерименталната апаратура, че сама да отчита възможното (което е и предполагаемо, преди експеримента) - усъвършенства се "записващата част", бързината на сработване на отделните части от апаратурата, нарочно се "вклиняват" зависимости за регулиране и за промяна в определени диапазони на очакваните данни. Цяла отделна наука е експерименталната физика и едни от най-добрите физици участват в създаването й. Разбира се, идеалният краен резултат (ИКР) е и да се заложи ИИ (изкуствен интелект- безпристрастен оценител) в апаратурата. Но, виж, "гадничкото" на Природата е, че не допуска направата на ИИ. Ако естественият интелект се напъне да създава такъв, то той, естествения - бързо ще изчезне (ако евентуално го създаде, причини ... бол!). Природата се е погрижила по друг начин да спре мераците му за направа ИИ - ограничила го е във възможността да ..."вижда всичко"... (ега ти и наблюдателя ... ) Та, все да има въпроси, на които не знае отговорите. Т.е., Човек не може да знае всичко или, казано на "физичен" език: Не може да създаде "Теория на всичко". ...

Във физиката понятието НАБЛЮДАТЕЛ е дефинирано. Не може на база собствени дефиниции (от всекиго по нещо) да се оформя единно мнение за познаваемост, особено - ако се критикува етап от развитието на науката. Може обратното: да се дефинира друго и да се покаже защо е по-приемливо от старото понятие. Но, винаги трябва да се изчаква, новото да бъде признато и прието от научната общност, по известните начини. Тогава, новото понятие може да се използва без всеки път да се налага да се дефинира. В тукашната дискусия за наблюдател ползваме това, което е определено като дефиниция до момента: Цялата експериментална апаратура, а понякога и Човек. (Тази е ползваната дефиниция от физиците, само я копирам, без аз да съм я измислял; Съгласил съм се с нея!) ...

Поздрави! Така е - опитвам се да й кажа, че от Айнщайн -насам, че счита, че нещо ако не се наблюдава, значи не съществува; което си е баш грешна логика. Изповядват я повечето от учебниковите физици и заради още една сериозна причина: Ако някакво твърдение не е доказано експериментално, то не се приема за вярно ; ами - не е така, щото правилото е да е хипотетично вярно и да се търсят КОСВЕНИ начини за доказване. Така стои въпросът с всички хипотези (няма значение чии са), които съдържат косвени възможности за обяснения на множество непроверими с експерименти събития: едно от тях е поглъщане на фотон от вещева: никой НИКОГА няма да има виждане на това събитие - косвено, по промяната на състоянието на вещева съдим за неговата възможност като събитие. Ненаблюдаемо събитие е! И според Айнщайн - трябва да не съществува като такова. Просто считам, че това е ограничение на действието на СТО - става неприложима в голяма част от Света. Затова, в моята хипотеза, съм оставил Природата да се самоорганизира чрез взаимодействия. Независимо от наблюдател-Изследовател, трябва да стигне до високоорганизираната материя - Гл. мозък при Изследовател. ...

Нито те уча, нито те изпитвам - казвам си мнението и обяснявам, защо мисля така. Защо потъна Атлантида При водорода - неразличими са събитията от Гл.точка наблюдател на СТО. Когато излезем от нейните ограничения, навлизаме в КМ (към дребното и съответно- бързото) и виждаме няколко кварка и един електрон се мандахерцат в ... различно пространство-време. И ... кой е забранил по "изучаваното" да се мисли? ...

Вече ти обясних за субективизма и материализма. Ама, ... нещо не отбираш от философски проблеми, които са важни: даже най-привържениците на Айнщайн (старая се да съм от тях), се опитват да направят заслугите му. Именно: премахване на абсолютността на пространството и времето само заради горкия наблюдател - ГЛЕДНА ТОЧКА - се казва тая заслуга! Това "вижда" завалията наблюдател, това приказва, пък защо е тъй? - не е забранил да си измисляме... Самата апаратура - просто си взаимодейства когато й се случи да я цапне фотон. Няма как да измисля, няма ясновидски качества - ни за минало, ни за бъдеще - само настояще й се пада. Тоест - само ЕДНОВРЕМЕННОСТ - отчита. Няма "акъл" за друго. Не виждаш проблеми, щото още не сме ги споменали: например: колко събития има в един атом водород (най-простия, по строеж). Ще ти кажа, че са най-малко четири. Да, ама нали не можем да ги разграничим като наблюдател от СТО. Значи: те не съществуват поотделно във времето и пространството - едновременни са. И хоп - грешният извод: можем да разглеждаме атома като ТОЧКОВ обект. Всяко събитие, свързано с този атом ще го броим като едно. Е, това е известно вече, че не е така - не е точков атомът; дори протонът му не е точков! Да, ама от заблудата за точкови обекти се изгражда и по-нататъшната математика и естествено - с фалшиви изводи. И ... това всичкото произлиза от "Какви проблеми имате вие с това?" Аз, нямам проблеми. Вие трябва да ги имате, ако разбирате философията на физиката. пп И не се дръж като даскалица, която не може да наддума учениците си - не ти отива. Подлъгваш се по хапливия изказ на Петков. (а той е добронамерен, дори и да се кара с някого.)

Всичко е така, както го е разказал БАН Само искам да вметна: по време на тогавашното "мислене", когато се е създала и обсъждала СТО - малко се е обръщало внимание на това, че не апаратурата "прави изводи" а принаденият към нея Човек - затова, заедно с апаратура добавям и Изледовател и това ми е НАБЛЮДАТЕЛ ЗА ПОСТАНОВКИТЕ НА Айнщайн. (Все още не е попаднал в капана на КМ и ... Копенхагенската конференция малко му натрива носа - доказва му, че Господ си играе на зарове!) Той неявно счита, че има Човек, защото нашироко (и аргументирано) обсъжда понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на случване на събития. Сама забеляза, че не на всички е ясно ... за кого е тази едновременност?, това реалност ли е или илюзия заради наблюдаващия Човек, дали пък не е от ракурс на гледането и т.н. все възможни "грешки" при опит за тълкуванията на следствията. Тази възможност е поради неуточняване на понятието за НАБЛЮДАТЕЛ. Да припомня: Наблюдател - това е: цялата експериментална апаратура, понякога, може да има и Човек... Понякога - за ескперимент - да!.. Но - ако ще трябва да се правят изводи и да се стиковат резултати с други наблюдатели: Задължително е присъствието на Човек (разум)- тоест, точно това прави и Айнщайн - задължава присъствието на Изследовател към апаратурата. С изказването си за едновременност на събития и стиковане с друг възможен Изследовател (дори и предполагаем да е). Разбира се, в ролята на Изледовател се стараем да избегнем възможните грешни интерпретации. Особено - за следствията. Но - щем-нещем - не бива да пропускаме и възможността да си обясним: защо това е така, какво точно става на практика, че да е възможен такъв "привиден" парадокс: всеки, който се приеме за неподвижен, да отчита, че в "другата" ИС процесите са забавени (спрямо неговите, в неговата ИС). Обясненията идват с ... въвеждането на физическия вакуум, чиято структура е "сцена" върху която се реализират събитията (това е друга тема; въпрос на хипотези и т.н.) и показват, че наблюдателят (-ите) на Айнщайн, виждат това твърдящо се в СТО, само, ако могат да разграничават събития по време и по място. Та, за това се спори толкова много. Всеки има различни виждания (хипотези) с които да си изяснява Природата. Пък - то това си е ценност, де - разнообразното мислене - интересно е. ...

По-отговарящо на действителност е, че масата е инертно свойство - явява се като коефициент на съпротива при прилагане на външна сила, за промяна състоянието на ПОКОЙ или РАВНОМЕРНО ПРАВОЛИНЕЙНО ДВИЖЕНИЕ на тялото. Тези две състояния на тялото не са различими с никакви физични опити, затова се приемат за еквивалентни. Възприел съм това свойство, инертност, тъй като понятието за маса строго касае вещеви обект, от неговите особености при образуването си, се проявява и тази характеристика (инертност). Теглото е сила. Фотоните не съществуват в "покой". Непрестанно се обменят във вещевите обекти, например; Напуснат ли това което ги е погълнало (вещево някакво), "забравят" родителското тяло и се движат с Ссреда (или Свак). Фотоните не си взаимодействат (не си пречат на движенията, един друг), те само се наслагват (интерферират), понеже не се настигат, а само могат да се пресрещат. Масата се проявява при принудителна промяна на движение на вещева (външна сила има), защото образуващите фотони на вещевата започват да си взаимодействат (да си пречат един друг), нарушен е баланса им от въртене около моментен геом. център на вещевата при прилагането на външната сила. Не е от "маса" импулсът при фотон. А от физическа характеристика "момент на количество на движение" - отъждествена с импулс; Щото импулс е също така "сила"."време" (няма маса по скорост- което в повечето случаи на импулс се прилага); Силата е от въртене (посукваща сила)- напр. предната част на фотон завихря "наляво", а следващата я завихря "надясно" - демек: гаси въртенето (гасяща). Такъв един "гърч" в ЕМП се разпространява с Свак (Ссреда) и е фотон. Ясно е, че ако се погълне от вещева, променя начинът й на въртене и общо движение - променя "момент на количеството на движение" на вещевата. Ние нея (вещевата) "виждаме" с промемени физични характеристики, все едно, че "светлината" е придала импулс (ако се излъчи - отнема импулс). Косвено съдим за свойствата на фотоните. ...

Дано ти помогне, малко. Материята е всичко, което е вън и независимо от нашето съзнание. Електронът е вещева форма на материята, защото притежава физичната характеристика "маса при покой". Всяка вещева форма на материята притежава тази характеристика. Фотоните са полева форма на материята. Те не притежават "маса при покой", но са преносители на физичната характеристика "импулс". Взаимодействията между вещевите форми на материята се осъществяват чрез обмен на полевата форма на материя - фотони на различно наименовани полета. Обменя се импулс. Този импулс ВИНАГИ се отчита като действие върху ВЕЩЕВИ форми на материя. Само върху такава форма-вещева, можем да "захванем" Координатна Система, да правим замервания и последващи изчисления, та да правим и изводи. Освен електромагнитните вълни и механичните вълни във физиката са възприети и "материалните" вълни: вълни на вероятност, вещева, да се намира в дадена пространствена област, в даден момент. С тях се "работи" в КМ - уравнението на Шрьодингер. пп Писах го вече в др. постинги: Когато изследовател ползва много къси вълни, то те стават съизмерими (кратни на) със собствените образуващи фотони на вещевите. Тогава падащото (изучаващото) поле започва да влияе върху образуването и движението на тези вещеви и резултатът е предрешен. Не е "чист" опитът. Затова, са изведени правила в КМ, които съответстват на Закони за запазване. "Колапс на вълнова функция" съответства на: "няма я вероятностната интерпретация", а се реализира едно към едно, една от възможните. Доколкото понятието за "Вълна" е свързано с огромна част от пространството изглежда странно, че веднага може да се реализира едно! състояние. Но, "локализирания вълнов пакет" (от вълни на вероятности) подсказва, че ... всичко е много "наблизо"- в малка област около големината на реалната частица. Затова и правилата на КМ описват много точно реалността. ...

Способността за абстрактно мислене е свойство на Гл.мозък (достатъчно е само "мислене"- винаги е с абстрактни образи). А Разум и Разсъдък са почти едно и също но Разсъдък - употребяваме, обикновено, когато мислим отпосле, отдалечено във времето (след разумно поведение, анализираме действията си). Разумът е свойство за независимо поведение (но отчетено "моментно" за необходимо от Гл.мозък) от сетивността граница (преодоляваме тая граница), в смисъл на поведение "в момента" на случване на събитията. По-после "вкл" разсъдък - премисляне на анализ на евентуалните възможности, за друго поведение. И почти винаги стигаме до "печалния" извод, че не сме действали достатъчно разумно! Така мисля. Според мен - има, но засега не се четат. А и много е голяма вероятността - никога да не могат да се "четат" правилно. Щото е известна полевата активност (хващат с уреди светли зони от кората на Гл. мозък) при мислене. Но сигналите с които прозвъняват зоните на мислене, се смесват със сигналите, които "циклят" даден абстрактен образ и в резултат се получават СМЕСЕНИ вълни; коя част от тях принадлежи на въпросния абстрактен образ - не може да се каже; щото е интерференция- пълна неизучаема (полева) част във възлите на смесените вълни (там са фините трептения, недостижими като честоти от наблюдател) Паметта няма качество "съзнателност"- тя е някаква структура с повтарящи се връзки (полеви характеристики). В твърдата памет - тези връзки са по-устойчиви на външни полета (имат защита от обвивните трептения, от обвивките) Подсъзнанието не е съзнание; подсъзнанието е по-скоро свойство, бърз начин, съвместно действащ механизъм с напънът за търсене, за намиране на записите в условно постоянната памет - показва ейрархия на връзките в тази памет, а и директна връзка с твърдата памет. Интересно е, че сме склонни да казваме "подсъзнание" именно на твърдата памет (щото тя най-бързо ни служи за намиране на пътя към нарочно търсен абстр. образ. И може и така да се каже - подсъзнанието е свойството за намиране на бърза връзка между точките (местата) на запис на участващите вълнички в цикъл "структуриране" (полево, а не вещево) на абстрактен образ. Добър помощник в търсене на образ. Механичните движения на клетка (или ква да е белтъчна макромолекула, достатъчно дълги вериги изградени на база химелемента въглерод) са отклик на падащите върху им електромагнитни вълни. При поглъщане на фотони от тези вълни, то макромолекулата променя формата си (размерите си) и ако е в контакт с подобни около нея макромолекули, то след възстановяване на статуквото (отпаднали са полетата, няма ги) мърдането на размерите води до "избутване" - ход, преместване, спрямо старото положение или спрямо околните. Така, променливите вълнови характеристики на елмагн. полета водят до механични движения на това, което може да ги "поглъща-излъчва", без да се разрушава (устойчивост). Не се разрушават в известният ни Земен фон от елматн. трептения, именно, защото са от въглерод - най-ситния по размери химелемент с възможно най-много връзки, за този си обем (четири на брой валентни електрони - два по два - различни). А, във фона - няма толкова много на брой (интензитет) къси вълни, съизмерими с връзките които въглерода образува в макромолекулите ...

Добре дошъл! Според мен, нивото тук е малко по-ниско, но въпросите които се кометират са по-интересни. А и модераторите са компетентни и се държат интелигентно. ...

Съжалявам, че не съм бил ясен - не обърквам събитията - напротив: показвам какво значи "гледна точка" за наблюдател. И за да се въвежда правилно понятието за едновременност на събития (което е в основата на изводите в СТО), се стъпва именно на изискването на СТО - Наблюдателят трябва да е неподвижен в своята ИС - КС в нея! Тогава, гледната му точка свързана с КС в тая същата ИС може да РАЗСЪЖДАВА (изследовател е) над време-реда на случваните събития в неговото настояще. Ако му се налага да СРАВНИ вижданията си с друг, подвижен спрямо него, изследовател за същите тези събития - използва ЛТ за истинност пък на неговите виждания. Тогава чак може да твърди обективно случващото се по координати и време. Забележи: сама казваш:... са две съвсем различни събития - най-малкото защото се случват на различни места и по различно време, с или без датчици. Но тук си плаче за уточняване: какво значи да е различното на времето и пространството? Е, аз на това се опитвам да отговоря: СТО важи именно в тая област на познанието, в която събитията МОГАТ ДА СЕ РАЗГРАНИЧАТ по време и пространство! Това е важно, защото събития има и в неразграничимите от Изследовател процеси; ако не ги вземем предвид (хипотетично) - осакатяваме в мисленето си за възможностите на Природата, което означава, че не вървим към разкриване същността на явленията, а само се кланяме на една добре формулирана хипотеза за СТО. Просто - показвам, че СТО е ограничена, а това - отдавна си е известно; само уточнявам, защо е така. И ето, тук: Съжалявам, че не оценяш философските проблеми: Цялото "настояще" на Изследовател е НЕРЕАЛНО! То е идеално - пречупено е през СЪ-знание! За да се доближи до реалност Изследовател залага експерименти! И "разсъждава" над ФАКТИ от тях. И прави изводи. Демек - ТЪЛКУВА фактите! И ... например, в един прекрасен миг от мислене - ОСЪЗНАВА, че не Земята е център, около който се върти Слънчо! Нереален (илюзорен) е нагледът, че Слънчо се върти около Земята, макар че - това се "вижда". Е, кво му е "реалното" на "това се вижда!" Въпреки че му е настояще. Затова тези въпроси се нуждаят от уточняване: виждането ни е едно, ама ... дали е верно с обективната действителност?- тази, която се реализира и без Изследовател - чисто взаимодействие, незамърсено понятийно от Съ-знание. Това е материалистически подход - възприел съм го, защото съм си доказал, че от материя мога на "направя" да се сглоби съзнание, докато от идея - не мога да направя материя. Извинена си, може би не съм бил ясен, не съм субективист или идеалист. Твърд материалист съм Иска ми се да оцениш колко смешен е Човек с неговите си претенции за обективизъм, преди да е измислил същностно Природата. Измисляне, защото експериментите в по-голямата област от Света са скрита картинка - НЕВЪЗМОЖНИ за Изследовател. Остава - измисленото като "технология на същността"- хипотеза, да пасва на наблюдаемото - КОСВЕНА ОЦЕНКА - ЗАВИНАГИ!!! ...

E, прилагаш "двоен" стандарт Науката си е наука. Ако на някой не му харесват нейните изводи и се чувстват лично засегнати, просто, да си каже, че е негово мнение: Както аз, например: 1.Считам, че МНОГО по-големи отровители са пушаците от автобусите на градския транспорт (и междуселищния!). За личен опит: покарай велосипед зад тез прословути ТРАНС-портни средства. 2.Всички КОСМО-опити с пробиване на озоновия слой, докараха дупки в него! 3.Всяко "вкарване" на пластмаса в хранителната промишленост значително трови, нас, потребителите. Ами ГМО-то, ами ... и т.н., знам, че знаеш всичките недостатъци на цивилизацията, която глези богаташчета. И, разбира се, пушенето е вредно, в някаква ГОЛЯМА доза - и за пушача, и за околните. Но - всяко нещо що е в употреба - трябва да е в подходящата ДОЗА. Дори, радиоктивното облъчване... не знам, дали ме разбираш! От много по-отдавна от таз информация знам (друго изследване), че цигара с кафе е по-безопасно, отколкото отделно кафе, отделно цигара. И ... така съм направил - пия по 5-6 кафета разпределени в деня с по една цигара... Това ми е норма от близо 30г... Преди това пушех по 2 пакета "Арда" (без филтър) на ден и наистина - не се чувствах добре. Сега, когато велосипедирам (по принуда) след МПС - не се чувствам добре. ... Не можем да се откажем от ... сичкия кеф, в полза на здравеопазване. Пускаме естествения отбор в действие и всичко си отива на мястото..., съгласно некои науки! ...

Да, ама нали точно тази "очевидност" показвах, че е реално настояще за датчик. (щото очевидност ... си иска непременно Човек с очички, да види! и да си направи извод:-"К`во стаа, бе?.. К`ви са тез фантасмагории!?"). Независимо от Изследовател се случват събитията в настоящето на датчик (това показвах). Не считам, че е грешка, това което показвам (па и как СТО се справя с проблема- щото в СТО присъства Човек - понятието за едновременност е негова измислица - Природата не знае за нея - само си взаимодейства в съдбовното й настояще и ... така) пп А, отделно, с методите да се залагат часовници непосредствено до събитията по цялата ИС (при експеримент)- най-често се допускат и ... грешките! Мислено (заради СТО) се възприемат като общо време на ИС. На практика, обаче, не всякога е възможно това - обясних го някъде - ако бързината на наблюдаване (честотата) стане съизмерима със собствената честота на случване на събитията: Първо - става физична намеса в хода на експеримента с неизвестни изходи поради ограниченост на наблюдател- не може да управлява резонансни явления. Второ - ако не се разруши "резонансно" изследваното състояние - то отделните фази от опита, започват да изглеждат като нови събития с подменена (неустановима) причино-следствена връзка. (Кварковият модел е точно такава грешка - наблюдаваното се счита за реална възможност, но отделно: кварки няма, не се "засичат") Тези неща се случват при прилагане на КМ методите и ... СТО и КМ - не могат да си помогнат! Затова давам и примерите, че реалността трябва да не зависи от напъните на Човек, когато ще борави с методиката на СТО... Залагането на часовници "на място" е ненужна намеса в експеримент, понякога и ... се старая да избягвам обяснение на СТО с общо време за ИС. Това, според мен, е ограничена представа и може да доведе до грешни изводи в област, в която не виждаме "заоблено" - демек: отделно време и отделно пространство. Затова и СТО не важи в ОТО, а самата ОТО е само математичен модел с ... възможности за фантазия на тема "черни дупки". ...

Ето, обяснил съм: Извинена си. Не си разбрала, че за друго приказваме. За реалност на възможните взаимодействия, зависещи от времето на случване на различни събития - не за илюзия за "неедновременност-едновременност", случваща се от нагледа на Изследователя (все едно, че влияе на моментите на случването на събитията). Върни се и прочети - примерчето е зададено с избухване на две свръхнови (едновременни събития за нас) - нали не си представяш, че сме си занесли датчиците при свръхновите и сме ги предизвикали с гъделичкане?! ...

Казваш, че бъркам случването на събитията, с моментите на регистрацията им. (обяснявам друго, затова ти се струва, че бъркам) Ето - настояще за даден датчик е това, което "хваща" в мига на пристигането му, а не на случването му ... някъде далеч. Значи събитията за настоящето му са тези събития, които в момента се регистрират (а не когато "избухват"). Тях събития, които той (датчикът) хваща могат да се подреждат в хронология. И евентуалния Изледовател, да направи изводи за едновременност, щото - той се интересува от нея (а не - датчикът - датчикът само взаимодейства, регистрира, това показвах като Природа и реалност на ефектите - за това беше постинга). Чрез изчисления, Изследовател може да СРАВНИ с вече известните му репери: кога и къде някакви ЕДНИ И СЪЩИ събития са наблюдавани едновременно (от други Изследователи, примерно) или неедновременно. При всички случаи на експерименти - наблюдаваните събития са в МИНАЛОТО, а Изследователят ги подрежда хронологично за настоящето на датчиците - това се случва в действителността. Именно това давам за пример, че става в Природата (прочети ми постинга - там съм писал, че Айнщайн сполучливо се е справил с тая ситуация за Изследовател, в негова полза да станат твърденията: ей тези две събития, са едновременни по нашия часовник, но за онзи, летящия - не са едновременни; реално не са едновременни, а не илюзорно, демек не е оптична заблуда, а ГЛЕДНА ТОЧКА - описваща правилно хронологията на НАСТОЯЩЕТО) ...

Паметта е начин на подреждане на структура. Всяка структура, за да е такава и устойчива, се състои от вещеви и връзките им. Нейната устойчивост зависи от спектъра на падащите върху й елмагн. полета. Памет има и крастал, и стомана, и разтвор (при фиксирани условия за равновесие) и газ (също при фиксирани условия), и всякаква структура, при равновесни условия (малки изменения на окръжаващия фон, в които тази структура е устойчива). В Гл.мозък при Човек, паметта (условно постоянна, тази градяща се на сетивните възприятия) се състои от стоящи вълнички на елмагм.поле, в гънките на кората на главния мозък.(като дантелени мостчета, свързващи противоположните склонове на Големия каньон - за аналогия). При промяна налягането на ликвора (механично въздействие), тези вълнички променят дължината си и отдават-приемат част от променения импулс по кората; това дава възможнист да се възбуди цикъл от елмагн движение по кората, и това е "запис" на някакъв абстрактен образ. При една промяна на налягането се възбуждат множество абстрактни образи и евентуално, търсеният е между тях - с него мислим, участва в комбинация с други и т.н.- образно мислим. При запис на множество части от абстрактни образи, съзнанието е това, което ИЗБИРА кой от тях да ни служи в ситуацията. В този смисъл съзнанието е отношение. В смисъл на възможен избор на поведение. А, ако няма достатъчен запас от памет за правилен избор, ... избира "кво да е!" или ...нищо не избира, оставя се на "течението" на събитията. Разумът пък, е друго свойство на Гл. мозък - той слага ГРАНИЦИ на поведението ни, независимо от позивните от мозъка (за ходене по нужда, например, на нерегламентирано място). Участва прагово. Имат праг на чувствителност съответните датчици. По време на сън - става преподреждане на мястото на несполучливите "мостчета" от импулсите на сетивата. За да може да прави това, мозъкът не трябва да получава външно инфо (затова спим)- важната инфо се пренася на точното място, където за съществуването на стоящата вълна не се губи енергия. Неважното - може и никъде да не се запише или да се впише в друга вълна. Така, от повърхността (близо до черепа), навътре се предвижва и складирва нужното от външното инфо. Но - навътре са по-къси стоящите вълнички и по-късите вълни по-бързо "дават" инфото, демек, добре е заучено нещо. Ако дълго време се задържи една и съща стояща вълна на едно място в кората, там, върху нейната "структура" се изгражда биологична макромолекула и тая памет се превръща в постоянна (твърда памет) Та, Гл. мозък е самообучаващ се биологичен компютър. Когато му се "втвърдят" възможонстите за плавна промяна на налягането (на старини, еластичността на мембраните и обвивките намалява), мисленето най-често е базирано на "твърдата" памет - вдетеняват се възрастните хора, щото там е и записът от "първите седем години". ...

Предполагам, няма да се сърдиш на Природата, че така "вижда" нещата, както си ги описал в пример.(датчикът е нещо вещево) За датчик, намиращ се на симетралата на двете избухвания, тези събития НЯМА да са едновременни. И за други датчици - няма да са. Те тва е Природата - настоящето на всеки датчик е относително по отношение на случване на събитията в окръжението му. Самите "заключения" на датчиците са ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ на тия датчици с падащото върху им (излъчване от суперновите в примера ти). Те не разсъждават (не са изследовател), а си отреагирват. За тях липсва понятие за едновременност на нещо. Остава, да приветстваш Айнщайн, че е успял да отвори очите на Изследовател за понятието му за едновременност, като: какво да направи, как да пресмята, че да разбере: за друг инерциален наблюдател едновременни ли са тези две събития или не. Със сигурност ти е ясно, че трябват още данни, за да могат да се извършат сметките от наблюденията - например относителната скорост на другата ИС, синхонизация на часовници и прочие. Познавайки постулатите и ЛТ - всеки изследовател, при наличие на данни, може да каже за кой ИС наблюдаваните две събития са едновременни и за кои - не са. Забележи: в твоя пример, че уж няма Изледовател, а искаш от апаратурата да измерва КОРЕКТНИ резултати- ми тя, апаратурата - точно това прави във взаимодействието си с падащото. Коректни са за Природата, а пък ако иска и Изследовател да знае, кога как и защо - трябва да си има подходяща (отговаряща на обективната действителност) методика, та да му показва същото, което прави Природата. Примерът ти е много хубав, че аз съм бил прав в това което приказвам. Благодаря. ...

Принципно си прав за религиозното обяснение - не се възпримат такива феномени ... след Христос. Исках да придам малко научно звучение за възможности на феномени като Ванга и др. - екстрасензи. В далечната 1972г ни го обясняваха в часовете по философия: Ванга не познава. Ванга много добре усеща състоянието на "пациента" и го предизвиква към разказ- спомня си неща, които нормално е забравил от ситуацията, пациентът (което не е подходящ термин, ама долу-горе, за краткост). И направените изводи от Ванга са в рамките на 30% -което си е вероятностно, толкова, колкото и на нефеномен. Това беше извод на комисията, която я изследва (международно предизвикана комисия, щото чак и американците поисках данни за подобен феномен, а тогавашната философия също отричаше подобни феномени). Та, по-късно, след 1986г (след като си съставих общите положения на хипотезата) видях, че има възможности за "екстрасензорни" възприятия. Но - не съвсем безопасни за феномена. Обикновено, такива феноменални способности се "развиват" след прекарване на тежки физически травми и ... почти "цялостната" обратна връзка (ОВ) на феномена е тотално променена. "Новите" усещания при феномена, нямат нища общо с т.нар. болестни състояния на пациента; в най-добрия случай е засилен усетът за "топло-студено" в отделни части на пациента, но ... причината за тая разлика може да я каже само лице с медицинско образование (защото, причините са много и все различни при отделни пациенти). Става въпрос за точната причина, която лекар знае как да я намери. И да предпише адекватно лечение. Няма го това чудо "рентгеново" зрение! Спекулация е. Има, обаче, въздействие с "топлината" на ръцете на феномена, върху "болните" места на пациент (според феномена) и част от баланса на температурите може да се възстанови още при сеанса, та пациентът да получи облекчение. Това е при малки отклонения от нормалното с които, така или иначе, организмът би се справил и сам. С помощта на феномена и действието на "плацебо" ефекта на манипулацията - става малко по-бързо, ... та и от тук - започват спекулациите ... че еди кой си, много лекува!!! ...

Продължаваш да се самозаблуждаваш. Неедновременността е същинска, т.е., реална, изцяло повлиява на възможните взаимодействия. Прочети за светването на лампи при Момичето и Момчето - в по-преден постинг съм го показал. (В друга тема: казваш, че Човек не може да се махне от наблюдател и ... тук ти е грешката, когато описваш реалност - Тя, реалността, си съществува независимо от Изследователя (апаратура + Разум)- Изследователят НЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНЯ ДЕЙСТВИЕТО НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ-(може само да ги открива)- те влияят на апаратурата и правят явления, които разумът отчита като факт. Изследователят наблюдава факти и се стреми да ги съпостави (в мисленето си) към предполагаемата от него, реалност. Прави хипотези, щото - не всичките етапи от процес, водещ до факти, може да ги "види". Това прави научното изследване ... интересно) ...

Хе-хе! Ако "мадам" си има "огледалце за задно виждане"? няма да й се скърши вратът. Само малко ще се повлияе на точността при нерелативистски скорости. ...

Браво... Нещо и на мен не ми хареса терминът "несъзнателен", щото не е точно това, дето исках да кажа Ето какво съм писал ( в по-преден постинг) Целият "механизъм" до вземане на решение може да се каже, че е "подсъзнателен" процес; несъзнателен не е правилно, щото ... някак си съзнателно сме тръгнали да търсим решението; поради някаква причина ни се налага намиране на решение (съзнаваме необходимост от решение, съзнателно предизвикваме процес мислене и търсене на решение) Та и моята интуиция ми подсказваше , че не съм употребил правилно терминът "несъзнателен". Благодаря за забележката. пп :biggrin: ...

Не е едно и също. Физ сигналът си е сигнал, пътуващ ... нанякъде - това, че носи инфо се разбира чак когато се погълне от вещеви обект и промени състоянието му. Тоест - не може да се разделя физическото инфо от взаимодействието. (Или за физиката - не можем да хванем Координатна Система към полеви обект и да правим спрямо нея изследвания- КС се хваща винаги към вещеви обект; Ясно ти е, че без КС няма как да се измерват и изчисляват разните промени в явленията, та и законите им за промяна - да се установят от Изследовател) Значи ние боравим с физическото инфо, благодарение на взаимодействията. (Сигнал - е само предполагаемо начало за ... нещо) Да, съзнанието е отношение. Това е обективна истина. Всичко в Природата се съотнася към нещо друго- иначе, нямаше да има явления; Ние, с нашия Гл.Мозък - сме само регистратори (като всички други неща, датчици)-- но и си имаме еволюционно придобито свойство за създаване и манипулиране с абстрактен образ. Този абстрактен образ НЕ Е МАТЕРИАЛЕН, а ИДЕАЛЕН. Нищо, че създаващото го, е материално. В този смисъл - не може да се разглежда отделно от материалния си носител. Самите възможности за създаване и манипулиране на абстрактните образи зависят от подредбата (структурата) на подложката, върху която се градят образите (генетично структурирана подложка) Не аз , а ти го "слагаш извън". Искаш с разумът си да създава материя?!? тоест, той да е товрец на света. С "идеалните" си възможности. Не става - доказано от психиатрите. Докато обратното: Мога от полева форма на материя да получа вещевата й форма и да покажа всичките взаимодействия, като в крайност - Високо-организирана материя -Гл. мозък - която създава абстрактен образ.(имам хипотеза, поне досега, непротиворечаща на Природата) А също - и кръговратът на формите на материята: полева форма---> вещева форма --->полева форма и т.н. - дори без да се преминава през високоорганизирана материя; Което, разбира се, се случва непрекъснато в близкия и далечен Космос - другаде, освен на Земята, Разум - няма. Поне досега, Природата това показва. В този смисъл - възприел съм си хипотезата като "работна". Съответства на фактите. ...