Малоум 2

Здравейте, Петков и Шпага! Извинявам се за внесения смут и зле поднесената радост и разочарование... Ама нали трябваше да се уточнят различните гледни точки и на Петков и на тези, дето защитаваме обратната позиция. Петков, малко избързваш с аплаузите- дадох пример как, ако Изследовател не се съобрази, че физ.вакуума е НЕПОДВИЖЕН (неподвижна среда за разпространение на ЕМВ), може да изпадне в грешка. Предупреждавах, че механичните вълни могат да имат и ПОДВИЖНА преносна среда, спрямо наблюдател и са неудобни за заместване с ЕМВ, ама - не слушаш ! В показаното от мен примерче с кондуктори и стрелочници, не е съобразено, че влакът НЕ Е ПРЕНОСНА среда за светлинните вълни (заместени с реални човеци в примера). Затова често твърдях, че Айнщайн е имал предвид неподвижен етер, когато си е съставял теорията. Ясно е, че при неподвижен етер светлината (не кондукторите) няма да пристигне едновременно до момичето, защото влакът не увлича етера - (влакът "сърфира" по етера, както и фотоните)- и затова, на светлината й трябва време да догонва (или изпреварва - която е отпред) момичето. (Важно: ако обаче погледнем към ММ-опита - там се казва друго: етерът напълно се увлича от движещите се тела!!! Да, ако сме на влака и отделно си правим опит- това ще отчетем с ММ опит (неговата конкретна установка) тъй като и отразяващите огледала, участват в преноса. Ама това важи и тогава, когато приемеме момичето за неподвижно, а момчето за движещо се (обърнем задачката) - така че ММ не може да е критерий тук. Но - При наблюдаване на "падането" й към наблюдател (от влак към перон с наблюдател) - етерът е неподвижен спрямо наблюдател - (аберация). Същото е и за обратната задача - така че - това обяснява неравнопоставеност на наблюдателите. Заради наблюдения на движения с относителна скорост през "неподвижен" етер е. Значи - различно поставените наблюдатели - различно ще виждат едновременността на две събития) ...

В случая, Петков не решава така (както си описала - жокер за Петков, давам, ако не е съгласен с обясннението - ще си каже ) задачката, а я решава по следния логически кръг: От двата края на влака тръгват двама кондуктори с 5 км/час, към момичето седящо в средата на влака. В същия момент от двата края на влака, но по земята, тръгват двама стрелочници към момчето, стоящо на перона на гарата, пак с 5км/час. Извод: Двамата кондуктори - едновременно ще пристигнат при момичето да й проверят билета! Двамата стрелочници - едновременно ще стигнат до момчето, да му кажат здрасти. Следователно: едновременните събития: тръгане на кондуктори и стрелочници (отпред и отзад на ИС), си остават едноверменни и като взаимодействия с наблюдателите-и двамата наблюдатели ги считат за едновременни! Пространствено може да са разделени, но по време - на случване - не са.

За да има физически смисъл от ... нещо, то е необходимо посредством него да се осъществява взаимодействие. По резултатите след случването на такова, Изследователят прави съждения. Фазовата скорост няма ограниченията на груповата. Затова, може да бъде и много по-голяма от Свак. Тя се явява "условна нула", за отпочване на взаимодействие. За да я твърдим "физически", е необходимо в празното пространство, т.е. в ЕМП да се захванем с КС и да регистрираме движението на "бабуна" на вълната. Да, обаче към полеви обекти на практика (а не на теория) не може да се върже КС. В този смисъл се движи "геометрия" - тя няма ограничения по скорост спрямо наблюдател. Дава различен момент време на започване на някакво взаимодействие, но чак когато премине през датчик поне една четвърт от вълната, става "ясно" какво и как се случва за наблюдател, ако има промяна състоянието на датчик. Затова си има теоретичен смисъл (обяснява възможната дисперсия), но - физически смисъл се придобива единствено след взаимодействие с груповата скорост. Също както при "геометрична точка" - няма физически смисъл, но теоретически смисъл ... има. Геометричната точка съще може да се "движи" с неограничена скорост, понеже е теоретичен обект, а не физичен. Известен е "парадоксът на гилотината" или ножицата - при наблюдение на точката на "докосване" на двата ножа (имат много малък ъгъл помежду си) и голяма относителна скорост на единия нож спрямо другия - тази точка на докосване може да се движи със скорост по-голяма от на светлината. Да, ама си е геометрична точка, а не "физически" обект.

Не знам кой е авторът на материала, но: Фазовата скорост няма физически смисъл. Груповата скорост (с) има физически смисъл и с нея се "работи" по принцип. Може да е "грешка на езика" ама обезсмисля по-нататъшните изводи... ...

Здрасти, Петков! Да, ама така, "инсталираш турбо" на твоята фантазия в грешна посока. Хубаво ти е примерчето с огъня, сега, внимателно: ако искаш да се локализира огън, завихряш средата над него, даже - можеш да откъснеш "горивната" му част от огнището (така гасят пожари - питай бат`Бойко, ако не вярваш) По принцип завихрянето е следствие "подаване на импулс" напречно на съществуващия, с ред други ограничения, но в случая с вълни: при механичните - го няма тоя импулс - надлъжни са; при светлинните - припомни си кво ти приказвах - напречни са. Тогава лесно можеш да си представиш, че ако им се движеше "средата на разпространение" на напречните вълни спрямо ИС- само Доплер ще вижда (или интерференция, както при Физо), а не промяна на скоростта им ако си инерциален наблюдател. Няма трети наблюдател в общо положение спрямо ИС, който да "види" движенията на "средата", та да отчете на неговата си КС по ГТ относително движение на прътите, както е в опитът ти с железата. За скорост на ТЕЛАТА спрямо етер става въпрос, а не - за скорост на светлината, спрямо наблюдател на ИС. Не е бил поп Кънчо, ами Физо - им е разказал играта, че има увличаща се среда - и не е от слабо трудене ... изгонването на етера. От "слабо" измисляне на работни хипотези е, липса на "турбо във фантазиите" ...

Здрасти, Шпага! Да, има най-малко три възможности: неподвижна среда спрямо движещите се тела (аберация); частично увличане на средата от движещите се тела (опит на Физо); напълно увличаща се среда от движещите се тела (ММ - опит). Затова: каквото "измерим" - Това е - пълна относителност. Зависи от това, какво питаме. Е, при това положение няма как еднозначно да се твърди, че знаем абсолютната скорост на някое тяло. ( при мен - вещеви обект - скоростта му спрямо физвакуума, би била абсолютна). ...

Не си ме разбрал: Показвам ти, че си подменил задача. Тази, която Гурото решава, няма нищо общо с твоите разсъждения за "какво е, съгласно ХСВ-то". И, пак избираш грешен премер с механични вълни: самата среда на пренос при тях (желязо, вагони), може да се движи една спрямо друга КС (единият прът спрямо другия) - още, преди време, ти го обясних. Няма сравнимост (равнопоставеност) на тази задача, спрямо задачата със скорост на светлинните вълни... Не е известна скоростта на телата спрямо средата на разпространение на светлинни вълни. Знаеш колко труд са хвърлили хората, за определяне на скорост на ТЕЛАТА спрямо "преносната" среда на светлинните вълни - етер, ефир. Та ако се знае ТЕЛАТА с каква скорост се движат спрямо тоя ефир - лесно биха се приложили ГТ. ...

Здрасти, Петков! Хубава ти е статийката Обаче... Хем е вярно (твърдението в статията), хем е доказано ... многократно с различни опити. Когато се изнамери експеримент който показва, че "скоростта на светлината във вакуум ..." не е постоянна величина, тогава ще тържествуваш. Засега си само в сферата на предположение, което не е все още, критерий за истинност. За "ала-бала- логики" - става. Точно така - всички скорости се дефинират спрямо вещеви обект, щото спрямо полеви е невъзможно. Та и тези дето твърдят за скорост на фотоните, така са я мерили: разстояние между вещеви обекти, делено на времето, за което "светлото" се движи с ... някаква скорост (в средата на разпространение). Интересното е, че "сичкото светло" се вижда в краищата на вещевите датчици и огледала, а не отделни разцветки (отделни фотони). Предположението: вкупом заедно се движат фотоните в една вълна (един вълнов фронт), е в сила! За да се увериш, че са "много" фотоните в такава вълна, разлагаш с призма и готово... Ти се хващаш лингвистично - прието да се казва скорост на светлината ... и да не се допълва всеки път, че е мерена спрямо вещеви обекти и т.н. - дълги изречения... Както и примерът ти със "скорост на магарето" ... ами ако кажа: "скорост на магарето 5 км/час", по-ясно ли ще е? Автоматично отнасяш тая скорост спрямо Земята ... пък ако се усъмниш, питаш, тоз, дето ти го приказва (по-горе, учените дето са мерили скоростта на "светлото" спрямо вещеви датчици на апаратура)... И ... от туй храстче ... не изскочи зайче! ... пп Нямаше да ти обяснявам тия прости неща, ако не беше споменавал хилядо пъти, че скоростта не е съотнесена конкретно към вещеви обекти (и да ти припомня - полевите обекти са също материални, но за тях не можем да хванем КС и да измерваме) ...

Благодаря, харесах : и филмчето, и изказаното от Бел. (Сега, нещо нахално от моя страна : СТО може вече да е теория, защото показах възможността телата да се движат по инерция - няма нужда от постулаиране; поради еднаквост на вакчастиците, то и Свак-максимална - така се получава и не зависи от "движенията" на източника - значи и това не е нужно да е постулат)... (Извинявам се за нахалството)

Здрасти, Петков! Използвам, да те поздравя за филмчето (в друг твой постинг) и да ти напомня: Застопори си мислено Кондуктора, а "пусни" вагоните да се движат спрямо него с 5 км/час; При това: Ако всеки път неподвижен към ИС Кондуктор измерва скорост на вагон 5 км/час, то явно е, че за всички неподвижни кондуктори в техните ИС скоростта на вагоните е 5км/час ; не е въпрос на "логика", а на екперимент! Да се утрепе Кондуктор - не може да измери друго! Та - такъв е въпросът и със светлината, когато я измерват спрямо неподвижен наблюдател (Изследовател)в ИС. Гурото - това твърди. Но не знае защо е така и въобще дали е така и затова- го приема, до доказване на противното - казва се Постулат. Ти - това твърдиш. Същото (С=конст. това е факт! - казваш редовно). Но - не знам що непрекъснато намесваш някакъв подвижен наблюдател, вокруг, нейде и започваш да твърдиш, че Айнщайн сгрешил, щото за съвместен неподвижен наблюдател не било така?.. Че той не е и твърдял подобно! Не той - ти изпадаш в грешни разсъждения като си "задвижваш" наблюдателите(Изследователите)и не знаеш какво ще видят. Всеки от наблюдателите (Изследователите) в своята си ИС си знае, че С=конст и си пресмята: пътища върху скорост - те това е време за случване на двете въпросни събития. Не забравяй, че аз ви отворих очите (и на Гери в др. клуб), че не е нужно да се прави обобщението (следствие): С=конст за ВСИЧКИ ИС! Достатъчно е за собствената му ИС на Изследовател да е така. Нищо не се обърква, след като може да се отчете Ссреда и тя да се ползва, за точност. Изследователят е Човек (Разум) - единствената му задачка е - прави съждения; ако може и обощения, добре. Това е! С терминацията си в грешка; Щото - това е друга задача и няма нищо общо със СТО. Никакви терминации не са допустими щом ще се НАБЛЮДАВАТ ДВЕ СЪБИТИЯ - случващи се в някоя ИС и ще се наблюдават от всичките ИС! Такава задачка с ненаблюдаемости - няма при Айнщайн! Всичко се "вижда" в мисления експеримент. Твоето решение за такава задачка, можеш да си го решаваш безобвинително към Гурото - няма общо с него. При Гурото има източници на събития: светкавици, отразяващи огледала, пръчки с дължина (мярка за разстояние) и ... толкоз - Останалото са Изследователи, които са си направили светлинни часовници. И ... съждават! над едновременност на случване на видяното от тях. От 700 постинга, насам - ти се казва, че решаваш нещо друго - нямащо общо със СТО, пък сега - даже ти го обясних, щото ... за какво са приятелите?! (Кво ли си викаш: "При такива приятели, враговете са добре дошли!")

Здрасти, Шпага! Петков си го знаем, че е цивилизован - само му напомних, да не се увлича и ... мисля си, че ще е в негова полза. За "другото" - не се сърдя, само не мога да разбера: След като СТО е една хипотеза с твърде ограничено приложение (всички го казват, например в КМ - не става) и ... аз го намирам ... същото и казвам, къде е това ограничение, що мислиш, че е невярна хипотезата ми (която пък, навсякъде другаде работи и съм показвал и как работи със СТО - СТО е частен случай на разграничимост от Изследовател на отделно пространство и отделно време) - аргументи ... нещо?! Та, къде е противоречието, което ме заблуждава? Само да отбележа (че и Петков се е заблудил) - неподвижният физвакуум не пречи на съществуването на СТО, на нагледът който се "осигурява" чрез нея. Би пречил, ако имаше механични характеристики физическият вакуум - както всички до преди хипотезата ми са смятали! Това си е тяхно заблуждение, а не мое. Още повече, че именно с тая хипотеза обясних защо телата се движат по инерция!; защо съществува принцип за минималното действие! (цялата сегашна физика се крепи на него - Хамилтониан); защо съществува философският закон "Количествените натрупвания водат до качествени изменения"! Обосновах, разбира се преди това, какво е качество (свойство)! Обосновах съществуването на "кваркова хипотеза" - без самостоятелни кварки с дробен заряд; Обясних: какво е маса, спин, заряд, сила и т.н.! Тунелният ефект престана да е "загадка" като възможност! Обясних начинът на действие на всички взаимодействия, като открих и как става Петото взаимодействие - тембровото! Престана да е загадка и тъмната материя и тъмната енергия! Обясних защо и как действат правилата на Квантовата механика, включая "намесата" на изследовател... И др.- още по-важни неща, от които сегашната физика бяга - не е всъстояние да обясни: еволюцията на неживата природа заедно със следващата я еволюция и на живата природа, като преди това обясних като как се случва живот. Дефинирах какво е живот, съзнание, разум и ...айде стига, че взех да се "надувам"! Е, ... СТО ли ми е по-важна или ... целия свят?! СТО е само частичка от знанията за него. Не я пренебрегвам тая частица от знания, щото не един път съм обяснявал, че физ.вакуумът - не пречи на СТО. Но пък "вади" повече от "известното" в СТО. ...

Здрасти, Петков! Нали си приятел, няма да ти спестя забележки - за к`во са приятелите... Хубаво е, в момента в който започваш да говориш за наука, поне граматическите грешки да отстраниш... Иначе - олеква!.. Звучи несериозно и т.н. ..демек от една страна правя визш пилотаж във научната мисъл Предполагам е: демек, от една страна, правя висш пилотаж в научната мисъл Предполагам също, не би загубил много време, ако си оправиш граматиката и тогава постваш написаното; става по-четимо, по-разбрано и ... показваш уважение към опонентите. Разбира се - изборът си е твой, ама ... ми е неудобно, щото знам, че не си неграмотен граматичаски. Така, в мой постинг ти показах, че се бориш със себе си. Не му обърна внимание (не отговори по същество), защото ... показва, че и Гурото и ти, ползвате едно и също следствие от опитен факт: С=конст за всеки инерциален наблюдател. (Следствието: за С=конст, спрямо всички ИС, доколкото Наблюдател е захванат към своята ИС неподвижно). Показах ти, че не ползваш правилно наблюдател: подвижна-неподвижна система ги бъркаш и си се оплел, ама яко. Приятелят на Ниагара (синичкото писано в нейни постинги - знаеш) от БАН - също ти разказа играта с подвижен-неподвижен, че постоянно ги объркваш и ти вместо да благодариш, гракна в съпротива ... и подигравки. Не е хубаво така. Губиш интересът на хората, към това което твърдиш, че е "научна мисъл". Предполагам, че заради голямата дължина на таз тема, ще откриеш нова - малко по-смирено и учтиво писано - не пречи... И - няма да се сърдиш, ей! Та, ти си вече 99% релативист, само трябва да си го признаеш ... единия процент и ... това е. Няма страшно.

... За сигнала: всички честоти, съдържащи се внего, се движат с една и съща скорост - скоростта на вълната в тази среда. Времеинтервалът на поглъщане на дадена част от този сигнал (фотон от него), обаче, за различните честоти е различен. И, досега, тая разлика не се отчиташе - говори се за мигновеност и, че не е съществена тая разлика. Показал съм по-горе, че е съществена. Още, за припомняне - ако не е тая разлика в бързината, не би се "разлагала по честоти" светлината при попадане в оптично по-плътна среда, например стъкло. Ако направим различно дълги пътищата на различните честоти (както се прави в призма) - можем да видим това разлагане по спектър. ...

Така е - има си причина и следствие, обикновено се търси причината по известно следствие (или факт, някакъв) и това е лесното, когато е възможно наблюдение на явленията. (Виждаш, има "скрити от поглед" от наглед, предполагаеми причини и съответно - не е възможно еднозначно да се определят по "следствията от тях". Влизат в роля хипотезите) Та, да дообясня, защо поглъщането на фотон не бива да се приема за мигновено. Ако към неподвижни датчици за различни спектри от вълна падат много на брой смесени вълни (смес от много фотони, но "навързани" заради интерференцията), то: - скоростта на вълната е костанта спрямо тях, но тези датчици, които са за къси вълни, за много кратък интервал (а не мигновено) ще си променят състоянието. Датчиците за дълги вълни - за по-голям интервал време, ще променят състоянието си. Разликата е много малка, дори неизмеримо малка, бих я нарекъл, но: Ако датчиците за "къси" са навързани много на брой, в голяма схема, в която промяната се предава като импулс по токовод (вълновод), то изходният сигнал ще изпревари по време значително сигналът, ако беше изпълнена схемата от датчици за "дълги". Забележима ще е разликата. А, началната причина (падащата вълна) е в почти едно и също време подадена. Ето възможност за реализиране на "закъснителна" по време - верига. Това донякъде, обяснява, защо птиченцата (или мухите, насекомите - дребните) летят без да се блъскат в препядствия и успяват да избягат от нашите движения, с които искаме да ги хванем: фърчащите "работят" с къси вълни (Ултра виолет), ние сме с по-дългите (Видимия спектър); за тях - ние се движим, като на "забавен каданс". ...

Не бързай. Точно този ефект (фотоефект) доказва, че ИМА ПОГЛЪЩАНЕ, което е избирателно по честота на фотона. А съдиш за него, че го има, по следствието (следствие е пак! промяната на състояние), че се е променило състоянието на поглъщателя-наблюдател (електрон, в случая, се избива). По "избиването" съдим, че ... нещо е станало. (Или по промяна температура или друго, но все си е следствие, нещото, по което предполагаме поглъщане; поглъщането е ПРИЧИНА) ...

Виждаш следствието (отчет), промяната на вещевата, а не самия акт на поглъщане. Затова съм писал: в момента на поглъщане - няма информация - (нищо не се "вижда" докато не се излъчи импулс с вече ново-променено състояние на датчика.) В сегашната интерпретация този "момент" на случване на събитието "поглъщане" се счита за мигновен... което не е много приемливо, но ... няма начин да се преодолее, обосновано.

Не си чел внимателно: Никъде не твърдя, че "познатият ти фотон" от Кл.физика е преносител на гравивзаимодействия. Нарекъл съм ги "лабораторни" фотони, щото с тях работят на практика, в експерименти - ограничени до гама-фотони в дълбочина. Но това не означава, че по-късите, по-малките по размер - не са фотони; просто наименованието фотони използвам за всички образувания на ЕМП от физ.вакуум -нагоре, за да е ясно, че едно поле ги прави. Само показвам, че всички видове взаимодействия си имат за носител "фотон от ЕМП" - за гравивзиамодействията е наречен гравитон; за електровзаимодействията е фотон (лабораторен); за ядрените сили - фотон за връзка (даже го описах подробно, по-горе и показах, че мезонът, като вещева частица е само един от възможните "изходи"), а за слабото взаимодействие - пак ... не бързай - на никого не е ясно как става - щото се взаимодейства с обвивни фотони и на падащата вещева частица и дали това ще доведе до разпад - въпрос на сечение на реакцията. Но пак: "фотон-фотонно" е взаимодействието, макар и с обвивни фотони от най-външна и мезонна обвивка на вещевите. Тъй като се обменят едни и същи структури (фотони на ЕМП) макар и с различна големина, която пък определя (за разграничаване) вида на взаимодействията (наименованията им са получени исторически), общо съм възприел известното: Всички взаимодействия протичат с обмен на фотони! Тоест с полева форма на материята. Фотони на едно поле - ЕМП. Затова считам, че е изградима Единната Теория на Полето... Едно поле - прави възможно всичкото, което се наблюдава от наблюдател; но, това не означава, че Наблюдател може да "види" всичко що е взаимодействие; Не може да види "поглъщане на фотон", щото излъчване на инфо в същият този момент - няма! Не означава, че трябва да се отписва като процес. Не може да "види" от гама-квант - надолу, щото "му се завързват на възел" полетата и "вижда" частици - като мезоните, например и т.н. Ненаблюдаемото е въпрос на хипотези - е, аз тази съм си избрал за работна, във възможността да се обясни целия Свят... Тя се справя, засега.

Е, как да няма резултат от това взаимодействие - нали частиците се приближават една към друга, образувайки се. "Виждаме" само крайният резултат - с макроефекти, както се опитваш... Това е привличаща сила - гравитационно взаимодействие. Чисто "полево" взаимодействие. В резултат - макроефект - телата се привличат едно към друго. "Падат" едно към друго - това е. Точно - силата е пропорционална на масата им даже и по-точно - на "тежката" маса - дължаща се на гравитоните. Масата (на кво де е вещево) "сама" не се "ускорява" - трябват фотони от падащи към нея полета; да се поглъщат и излъчват от вещевите. Това "поглъщане-излъчване" влияе на МЯСТОТО на образуване на вещевите (нали се образуват непрестанно с огромна честота на образуване) - ако се приближават при взаимодействието - Привличаща сила; Ако се отдалечават - Отблъскваща сила. При това се променя и формата им и скоростта им (взаимната скорост), а при относителни скорости близки до светлинната - и електромагнитната маса (тая от реакцията на "косата") се увеличава- все по-къси вълни са нужни за промяна на скоростта (за ускоряване е нужна по-голяма енергия)), заради сплесването на формата по посока на скоростта. Лоренцово скъсяване.

ПравИ разлика между "прозрачна" и "съществено прозрачна". Съществено прозрачна означава, че само с някои части от вещевите ще взаимодейства - описал съм, че въздейства на "керн" - ценралното образуващо трептене на вещева. Затова е и неоткриваемо от вещеви обект (модел за сравнимост - не можеш да направиш дисекция на жаба и да й разгледаш вътрешностите (отделностите, които я образуват), ако острието ти е голямо колкото Луната). Няма наличен инструментариум за поставяне на експеримент, за откриване. ... пп Не бъркай понятието за материя с вещеви обект- не само веществото е материя. Материя са и полевите обекти - фотони, например, гравитони и т.н...

Е, няма как да бъде ... просто, иначе - досега да бяха го открили, хората. Това, че мислиш, че няма гравитон, не означава, че не може да се мисли за възможността да ги има. Посочил съм, причини, поради които гравитоните са неоткриваеми за вещевите обекти, каквито сме и ние, отчасти. За наблюдател - те са недостижими като размер; за тяхното съществуване ще се "съди" само по индиректни методи, косвени методи ("Ако ги има с еди кви си свойства, то ... тия и тия следствия ще се наблюдават)- затова, ще си е извечна хипотеза за гравитоните (и за физическия вакуум) - важното е да се знае, че е така. Затова е и работна хипотеза, щото дава "тия и тия следствия" - описал съм някои от тях. Ако някой се интересува - по-нататък, бих написал още, които не противоречат на наблюденията. Е, как пък разбра, че ги "разделям" взаимодействията? Все още - не са коментирани в цялост. Но, показвам, как и по какви свойства мога да ги разграничавам - това не е отделяне, защото стъпват (за обяснение) на един и същ механизъм, както за "направа" на вещеви и фотони, така и един и същ механизъм за взаимодействия - само гравивзаимодействието съм описал, донякъде, пък има още много!.. Другите особености- при интерес, разбира се. Такава е темата: Квантов океан - направил съм предположенията си за него и ... поне досега - дава наблюдаемите неща. ...

Да допълня, какво се получава от хипотезата - за маса и гравитация - може да е интересно: Още при образуването на вещева, около образуванието се създават няколко слоя с различни характеристики (свойства). Най-вътрешното трептене (двете халкички от застъпващи се фотони) - керн (зърно) съм го кръстил - има за обвивен фотон (получава се от акция-реакция на околния физвакуум от втичащи и изтичащи подредби), който фотон структурира околното на керна пространство, подобно себе си - това е подреждане на стрелкичките, споменати в по-преден постинг. Това подреждане, се "излъчва" като устойчива структура и се самоподдържа, без да си променя размера, заради това, че е отклик на две взаимно перпендикулярни пулсации (на керна)- фактически, движението му достига до "безкрайност" надалеч от частица. Все едно, от центъра на частица, се изтрелват фотончета със спин 2. Това са гравитони. (Квантова "теория" за гравитацията - начална хипотеза) Тези гравитони са с размер приблизително големината на керна и фактически, за тях, веществото е СЪЩЕСТВЕНО ПРОЗРАЧНО. Минават навсякъде - нищо веществено и полево, създадено от веществено, не може да ги екранира. Бързината на излъчване на гравитони е равна на честотата на образуване на керна. Бързината на излъчване на гравитони е и пропорционална на МАСАТА на вещевата. Значи: още с образуването на вещева се „ражда” и нейната физическа характеристика МАСА. Строеж на вещева частица - освен керн, се образува и следващ слой - там където електричното и магнитното поле от "изместването" на геом център за всяка пулсация (като дипол) се срещат като кръстосани на 90 градуса полета. По "геометрия" тези места приличат на структурата на гравитон, но ... само "за малко" - при следващ цикъл на образуване на вещева - не са на същото място, а само в околност - затова и образуват слой около вещевата, на по-голяма дистанция от керна - мезо-слой- подходящ за място за свързване на мезослоя на друга подобна вещева, доколкото, характеристиките им ще са огледални и взаимнодопълващи се до "вещеви" вид на връзката. Слепват двата вещеви обекта и пулсират около мястото на връзката (и самото то, не е постоянно, а трепти; зависимо е като сила от „лепило” и от спина на двете частици – при паралелни спинове е една, при антипаралелни – друга и ... друга при спин в една посока или противопосочни) Най-външният слой, след мезо-слоя е всъщност и "големината" на вещевия обект - място, където пък, излъченото общо трептеливо подреждане на цялата вътрешност, се среща с отклика на физвакуума, с втичащото подреждане, от обкръжението на вещевата, за погасяване на вътредвиженията и пак е характерно, че на места тези две полета са кръстосани пространствено на 90 градуса, но така - едното "гаси" другото и завихрят само - нещо като моментен "диск" формират. В следващ момент -при друга пулсация - на друга плоскост е диск и т.н. Динамиката между вътре подреждания и падащите подреждания- отклици - пораждат цялстно въртене на вещевото, около собствен трептящ геом. център. Това е опит за описание на динамиката на неутрално, незаредено вещево образувание - неутрон, например. Векторът (стрелката) от спина, се проектира върху вектора на механичния въртящ момент наполовина- като цяло се върти вещевата но само едната „халка” от керна е с актив за магнитен момент. Най-вътрешния слой отговаря за гравитационното взаимодействие. -всяка вещева излъчва гравитони равни по брой на честотата на образуване на керна. Когато в керна на друга вещева се погълне гравитон, то тя се "предвижва" към мястото на идване на тоя гравитон - логиката е: образува се лесно (не хаби енергия за образуване) на готова вече "подложка"- подреденост от физвакуума; при следваща пулсация - излъчва тоя гравитон - импулсите на поглъщане и излъчване не съвпадат в общиая случай. И това, че вещевата се образува с предимство към страната откъдето идват гравитони, всъщност, предтавлява гравитационното привличане – предвижване на двете частици една към друга, всяка, образувайки се предимство към посоката на поглъщане на гравитони. - бързината на движение на ЦТ на вещевата зависи от това с каква бързина се образуват и останалите обвивки средна и външна, защото те също се затварят през центъра на керна и ако се забавят, то „кернът” им се съпротивлява на това място и забавя движението на геом.център на вещевата. „Вещевата се дърпа за косата назад!” - следователно: Масата на вещевате е пропорционална на бързината на излъчване на гравитони от керна й, а също пропорционална и на бързината на затваряне на обвивните й трептения. -най-често при електромагнитното взаимодействие е „забавено” образуването на външният слой на електрона (и на протона) и неговата маса (при електрона, щото е лек) е в голямата си част – от електромагнитен произхад (известна е електромагнитна маса - вж Файнман) Средният (междинен слой) отговаря за ядрените взаимодействия. Най-външният слой, отговаря за познатите ни електромагнитни взаимодействия.

Има виц: Професор, към студент на изпит по физика: "Колега, избройте всички неоткрити, досега, елементарни частици и кажете, защо още не са открити?". И ... не е съвсем, кудош! - нито въпросът, нито отговорът! Има много писано по тоз въпрос, включая методите за регистриране на разни елементарни частици и предположенията за техните маси и др. свойства - експерименталната физика това прави - устройства, за да проверява теоретично предполагаемия резултат... Много трудна работа и ... наукоемка!

Според мен, донякъде "набарваш", че геометрията е важна. (В химията, отдавна са известни структурните формули на веществата и зависимостите, дължащи се на сруктурата им (геометрично разположение в пространство), но не всякога е възможно да се "вземат предвид"- и ... химията е от електронен слой - нагоре, извън този слой какво става и не може да ти обясни масовия дефект по "химически") Промяната на масата при свързване, засега във физиката, се отдава на необходимост от енергия и на "връзка". И по закона на Айнщайн за еквивалентност между маса и енергия, тази "връзкова енергия" се тълкува като "масов дефект". Което не е далеч от истината и затова ядрената физика си има резултати и заслуги. Тълкуванията са малко ... различни, затова има и много хипотези, изследвания, реактори, колайдери и т.н. - скъпи експериментални установки. ...

И аз благодаря, за проявеното от теб търпение, но ми се искаше да е известно, защо пиша така (на такъв нескопосан терминологичен език - новото иска и нови думички, щото старите не са съвсем - ама иска и дефиниции, и определения, и ... става една дълга ... неразбория). Не е възможно в краткост, да се опише набързо. пп Забравих нещо важно: Поради малкия размер на частиците на физвакуума, то той е недостижим от вещевите обекти и фотоните за връзки между тях и, следователно неговите СПХ ще са ЗАВИНАГИ полеви характеристики. Все едно върху това поле "сърфират" разни изменения, вещеви и полеви непрестанно образуващи се ... образувания, които са плод на подреждания, на "задружно" действие на неговите СПХ. Ако например, не е изяснен физическият вакуум (предишен етер, ефир) като неподвижна среда за образуване и разпространение на измененията на ЕМП (безмеханичен неподвижен вакуум), то не е ясно и откъде произтича ОВ (обратната връзка), която кара (принуждава) телата (вещеви обекти) да се движат по инерция! Още при раждане на вещеви обект, цялата вакуумна околност се "грижи" да спре това възникнало движение, но все "закъснява" с реакцията си, и фактически дава отклонение на нов моментен център на ротация, за образуване на вещевата. Става обясним и принципът за минималното действие - пак вакуумът се грижи за него, като по най-бърз начин реагира противоположно на възникнало движение върху него - а без тоя принцип - няма Хамилтониани, няма принцип на вариационно смятане и т.н. Това - за да покажа, че идеята не противоречи на основни философски и физически закони - закон за инерцията, напр... Ползвам ги тези (и др) непротиворечия (с всички други известни закони), като косвени доказателства, че е правилна хипотезата - като работна, а не - дали е верна. За "верност" - трябват доказателства от специалисти. ...