Малоум 2

Не си чел внимателно: Никъде не твърдя, че "познатият ти фотон" от Кл.физика е преносител на гравивзаимодействия. Нарекъл съм ги "лабораторни" фотони, щото с тях работят на практика, в експерименти - ограничени до гама-фотони в дълбочина. Но това не означава, че по-късите, по-малките по размер - не са фотони; просто наименованието фотони използвам за всички образувания на ЕМП от физ.вакуум -нагоре, за да е ясно, че едно поле ги прави. Само показвам, че всички видове взаимодействия си имат за носител "фотон от ЕМП" - за гравивзиамодействията е наречен гравитон; за електровзаимодействията е фотон (лабораторен); за ядрените сили - фотон за връзка (даже го описах подробно, по-горе и показах, че мезонът, като вещева частица е само един от възможните "изходи"), а за слабото взаимодействие - пак ... не бързай - на никого не е ясно как става - щото се взаимодейства с обвивни фотони и на падащата вещева частица и дали това ще доведе до разпад - въпрос на сечение на реакцията. Но пак: "фотон-фотонно" е взаимодействието, макар и с обвивни фотони от най-външна и мезонна обвивка на вещевите. Тъй като се обменят едни и същи структури (фотони на ЕМП) макар и с различна големина, която пък определя (за разграничаване) вида на взаимодействията (наименованията им са получени исторически), общо съм възприел известното: Всички взаимодействия протичат с обмен на фотони! Тоест с полева форма на материята. Фотони на едно поле - ЕМП. Затова считам, че е изградима Единната Теория на Полето... Едно поле - прави възможно всичкото, което се наблюдава от наблюдател; но, това не означава, че Наблюдател може да "види" всичко що е взаимодействие; Не може да види "поглъщане на фотон", щото излъчване на инфо в същият този момент - няма! Не означава, че трябва да се отписва като процес. Не може да "види" от гама-квант - надолу, щото "му се завързват на възел" полетата и "вижда" частици - като мезоните, например и т.н. Ненаблюдаемото е въпрос на хипотези - е, аз тази съм си избрал за работна, във възможността да се обясни целия Свят... Тя се справя, засега.

Е, как да няма резултат от това взаимодействие - нали частиците се приближават една към друга, образувайки се. "Виждаме" само крайният резултат - с макроефекти, както се опитваш... Това е привличаща сила - гравитационно взаимодействие. Чисто "полево" взаимодействие. В резултат - макроефект - телата се привличат едно към друго. "Падат" едно към друго - това е. Точно - силата е пропорционална на масата им даже и по-точно - на "тежката" маса - дължаща се на гравитоните. Масата (на кво де е вещево) "сама" не се "ускорява" - трябват фотони от падащи към нея полета; да се поглъщат и излъчват от вещевите. Това "поглъщане-излъчване" влияе на МЯСТОТО на образуване на вещевите (нали се образуват непрестанно с огромна честота на образуване) - ако се приближават при взаимодействието - Привличаща сила; Ако се отдалечават - Отблъскваща сила. При това се променя и формата им и скоростта им (взаимната скорост), а при относителни скорости близки до светлинната - и електромагнитната маса (тая от реакцията на "косата") се увеличава- все по-къси вълни са нужни за промяна на скоростта (за ускоряване е нужна по-голяма енергия)), заради сплесването на формата по посока на скоростта. Лоренцово скъсяване.

ПравИ разлика между "прозрачна" и "съществено прозрачна". Съществено прозрачна означава, че само с някои части от вещевите ще взаимодейства - описал съм, че въздейства на "керн" - ценралното образуващо трептене на вещева. Затова е и неоткриваемо от вещеви обект (модел за сравнимост - не можеш да направиш дисекция на жаба и да й разгледаш вътрешностите (отделностите, които я образуват), ако острието ти е голямо колкото Луната). Няма наличен инструментариум за поставяне на експеримент, за откриване. ... пп Не бъркай понятието за материя с вещеви обект- не само веществото е материя. Материя са и полевите обекти - фотони, например, гравитони и т.н...

Е, няма как да бъде ... просто, иначе - досега да бяха го открили, хората. Това, че мислиш, че няма гравитон, не означава, че не може да се мисли за възможността да ги има. Посочил съм, причини, поради които гравитоните са неоткриваеми за вещевите обекти, каквито сме и ние, отчасти. За наблюдател - те са недостижими като размер; за тяхното съществуване ще се "съди" само по индиректни методи, косвени методи ("Ако ги има с еди кви си свойства, то ... тия и тия следствия ще се наблюдават)- затова, ще си е извечна хипотеза за гравитоните (и за физическия вакуум) - важното е да се знае, че е така. Затова е и работна хипотеза, щото дава "тия и тия следствия" - описал съм някои от тях. Ако някой се интересува - по-нататък, бих написал още, които не противоречат на наблюденията. Е, как пък разбра, че ги "разделям" взаимодействията? Все още - не са коментирани в цялост. Но, показвам, как и по какви свойства мога да ги разграничавам - това не е отделяне, защото стъпват (за обяснение) на един и същ механизъм, както за "направа" на вещеви и фотони, така и един и същ механизъм за взаимодействия - само гравивзаимодействието съм описал, донякъде, пък има още много!.. Другите особености- при интерес, разбира се. Такава е темата: Квантов океан - направил съм предположенията си за него и ... поне досега - дава наблюдаемите неща. ...

Да допълня, какво се получава от хипотезата - за маса и гравитация - може да е интересно: Още при образуването на вещева, около образуванието се създават няколко слоя с различни характеристики (свойства). Най-вътрешното трептене (двете халкички от застъпващи се фотони) - керн (зърно) съм го кръстил - има за обвивен фотон (получава се от акция-реакция на околния физвакуум от втичащи и изтичащи подредби), който фотон структурира околното на керна пространство, подобно себе си - това е подреждане на стрелкичките, споменати в по-преден постинг. Това подреждане, се "излъчва" като устойчива структура и се самоподдържа, без да си променя размера, заради това, че е отклик на две взаимно перпендикулярни пулсации (на керна)- фактически, движението му достига до "безкрайност" надалеч от частица. Все едно, от центъра на частица, се изтрелват фотончета със спин 2. Това са гравитони. (Квантова "теория" за гравитацията - начална хипотеза) Тези гравитони са с размер приблизително големината на керна и фактически, за тях, веществото е СЪЩЕСТВЕНО ПРОЗРАЧНО. Минават навсякъде - нищо веществено и полево, създадено от веществено, не може да ги екранира. Бързината на излъчване на гравитони е равна на честотата на образуване на керна. Бързината на излъчване на гравитони е и пропорционална на МАСАТА на вещевата. Значи: още с образуването на вещева се „ражда” и нейната физическа характеристика МАСА. Строеж на вещева частица - освен керн, се образува и следващ слой - там където електричното и магнитното поле от "изместването" на геом център за всяка пулсация (като дипол) се срещат като кръстосани на 90 градуса полета. По "геометрия" тези места приличат на структурата на гравитон, но ... само "за малко" - при следващ цикъл на образуване на вещева - не са на същото място, а само в околност - затова и образуват слой около вещевата, на по-голяма дистанция от керна - мезо-слой- подходящ за място за свързване на мезослоя на друга подобна вещева, доколкото, характеристиките им ще са огледални и взаимнодопълващи се до "вещеви" вид на връзката. Слепват двата вещеви обекта и пулсират около мястото на връзката (и самото то, не е постоянно, а трепти; зависимо е като сила от „лепило” и от спина на двете частици – при паралелни спинове е една, при антипаралелни – друга и ... друга при спин в една посока или противопосочни) Най-външният слой, след мезо-слоя е всъщност и "големината" на вещевия обект - място, където пък, излъченото общо трептеливо подреждане на цялата вътрешност, се среща с отклика на физвакуума, с втичащото подреждане, от обкръжението на вещевата, за погасяване на вътредвиженията и пак е характерно, че на места тези две полета са кръстосани пространствено на 90 градуса, но така - едното "гаси" другото и завихрят само - нещо като моментен "диск" формират. В следващ момент -при друга пулсация - на друга плоскост е диск и т.н. Динамиката между вътре подреждания и падащите подреждания- отклици - пораждат цялстно въртене на вещевото, около собствен трептящ геом. център. Това е опит за описание на динамиката на неутрално, незаредено вещево образувание - неутрон, например. Векторът (стрелката) от спина, се проектира върху вектора на механичния въртящ момент наполовина- като цяло се върти вещевата но само едната „халка” от керна е с актив за магнитен момент. Най-вътрешния слой отговаря за гравитационното взаимодействие. -всяка вещева излъчва гравитони равни по брой на честотата на образуване на керна. Когато в керна на друга вещева се погълне гравитон, то тя се "предвижва" към мястото на идване на тоя гравитон - логиката е: образува се лесно (не хаби енергия за образуване) на готова вече "подложка"- подреденост от физвакуума; при следваща пулсация - излъчва тоя гравитон - импулсите на поглъщане и излъчване не съвпадат в общиая случай. И това, че вещевата се образува с предимство към страната откъдето идват гравитони, всъщност, предтавлява гравитационното привличане – предвижване на двете частици една към друга, всяка, образувайки се предимство към посоката на поглъщане на гравитони. - бързината на движение на ЦТ на вещевата зависи от това с каква бързина се образуват и останалите обвивки средна и външна, защото те също се затварят през центъра на керна и ако се забавят, то „кернът” им се съпротивлява на това място и забавя движението на геом.център на вещевата. „Вещевата се дърпа за косата назад!” - следователно: Масата на вещевате е пропорционална на бързината на излъчване на гравитони от керна й, а също пропорционална и на бързината на затваряне на обвивните й трептения. -най-често при електромагнитното взаимодействие е „забавено” образуването на външният слой на електрона (и на протона) и неговата маса (при електрона, щото е лек) е в голямата си част – от електромагнитен произхад (известна е електромагнитна маса - вж Файнман) Средният (междинен слой) отговаря за ядрените взаимодействия. Най-външният слой, отговаря за познатите ни електромагнитни взаимодействия.

Има виц: Професор, към студент на изпит по физика: "Колега, избройте всички неоткрити, досега, елементарни частици и кажете, защо още не са открити?". И ... не е съвсем, кудош! - нито въпросът, нито отговорът! Има много писано по тоз въпрос, включая методите за регистриране на разни елементарни частици и предположенията за техните маси и др. свойства - експерименталната физика това прави - устройства, за да проверява теоретично предполагаемия резултат... Много трудна работа и ... наукоемка!

Според мен, донякъде "набарваш", че геометрията е важна. (В химията, отдавна са известни структурните формули на веществата и зависимостите, дължащи се на сруктурата им (геометрично разположение в пространство), но не всякога е възможно да се "вземат предвид"- и ... химията е от електронен слой - нагоре, извън този слой какво става и не може да ти обясни масовия дефект по "химически") Промяната на масата при свързване, засега във физиката, се отдава на необходимост от енергия и на "връзка". И по закона на Айнщайн за еквивалентност между маса и енергия, тази "връзкова енергия" се тълкува като "масов дефект". Което не е далеч от истината и затова ядрената физика си има резултати и заслуги. Тълкуванията са малко ... различни, затова има и много хипотези, изследвания, реактори, колайдери и т.н. - скъпи експериментални установки. ...

И аз благодаря, за проявеното от теб търпение, но ми се искаше да е известно, защо пиша така (на такъв нескопосан терминологичен език - новото иска и нови думички, щото старите не са съвсем - ама иска и дефиниции, и определения, и ... става една дълга ... неразбория). Не е възможно в краткост, да се опише набързо. пп Забравих нещо важно: Поради малкия размер на частиците на физвакуума, то той е недостижим от вещевите обекти и фотоните за връзки между тях и, следователно неговите СПХ ще са ЗАВИНАГИ полеви характеристики. Все едно върху това поле "сърфират" разни изменения, вещеви и полеви непрестанно образуващи се ... образувания, които са плод на подреждания, на "задружно" действие на неговите СПХ. Ако например, не е изяснен физическият вакуум (предишен етер, ефир) като неподвижна среда за образуване и разпространение на измененията на ЕМП (безмеханичен неподвижен вакуум), то не е ясно и откъде произтича ОВ (обратната връзка), която кара (принуждава) телата (вещеви обекти) да се движат по инерция! Още при раждане на вещеви обект, цялата вакуумна околност се "грижи" да спре това възникнало движение, но все "закъснява" с реакцията си, и фактически дава отклонение на нов моментен център на ротация, за образуване на вещевата. Става обясним и принципът за минималното действие - пак вакуумът се грижи за него, като по най-бърз начин реагира противоположно на възникнало движение върху него - а без тоя принцип - няма Хамилтониани, няма принцип на вариационно смятане и т.н. Това - за да покажа, че идеята не противоречи на основни философски и физически закони - закон за инерцията, напр... Ползвам ги тези (и др) непротиворечия (с всички други известни закони), като косвени доказателства, че е правилна хипотезата - като работна, а не - дали е верна. За "верност" - трябват доказателства от специалисти. ...

Преполагам, че си отговорил на мен. За екпериментално потвърждение считам получаването на два вещеви обекта от полеви обекти: електрон и позитрон от гама-лъчи с достатъчна енергия. И обратното, разбира се - при анихилация на електрон и позитрон се получават "гамите". Още, разбирам, че е възможно и друго обяснение, ама ... това с моята хипотеза е оправдано, та да я приемам за "работна". (Малко , за пояснение: Физическият вакуум (при мен) се състои от сдвоени, възможно най-малки по размер "затваряния" на фотони от ЕМП, с общ обвивен фотон, като размерът на образуванието е от порядъка на 10^(-26)m. Тези "вакчастици" не променят местата си в една мислена пространствена решетка, в която се явяват като възли на решетката. В този смисъл не "транслират" в смисъл на "неподвижни са възлите на решетката" и това физически може да се приеме като: 1.имат (притежават) безкрайно голяма маса (няма с какво- нямаме такава къса дължина на вълната, та да ги накараме да се движат транслационно) или: 2.имат маса нула, ако се досетим, че масата е била винаги само коефициент пред ускорението, за вещеви обекти. Тези вакчастици, обаче, имат момент на количеството на движение (за наглед, стрелка, захваната за ЦТ си в центъра на вакчастицата) и тая характеристика ПУЛСИРА - в смисъл, че когато се изпълнява "оборот" на едната бримка (халка), то другата все едно я няма, а възвръщането на "изчезване" на първата, създава поле за "реализацията на оборот" на втората, като всичко "се просмуква" през общия им център; тоест, ту я има едната бримка, ту втората и обратно; Осъществява се пулсация на подреждането им, при което, за повече на брой цикли на пулсация, бримките ще опишат тороидална форма !!!(Важно - на "наблюдател" на обобщената картинка ще изглежда, че вакчастицата се върти около някакъв моментен център на ротация- център от решетката- върти като пумпал, ама НА ПУЛСАЦИИ). Така, вакчастицата се характеризира със Собствени Пулсиращи Характеристики (СПХ), а формата на обвивния фотон на двете "халки" може да е променлива (сферична, яйцевидна, пурообразна, иглеста), в зависимост от СПХ и на съседите. Въртят се НА МЯСТО. Общо: нещо като зърнест модел на физвакуум, но БЕЗ МЕХАНИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ на зрънцата - маса нула, или безкайно голяма, което си е същото, щото нулата за наблюдател е ВИНАГИ условна. Този модел на физвакуум позволява, при подреждане (от флуктуациите заради трептенето от пулсациите) на "стрелкичките" в една посока, обвивния фотон, резултат от СПХ, да се премества по вакчастиците. Пренос на смущение съм го нарекъл. Поради строяването на стрелки, то съседите се стремят да се подредят обратно на първите (неподвижни са местата на решетката) да, ама все едно се създава нов обвивен фотон на общото; но съседите на съседите също се стремят да се подредят обратно, или - пак се създава нов обвивен фотон но на трите. И т.н. - възникналото смущение, предизвиква нещо като "напомпване" с подреждане на околното и в крайна сметка подреждането на околното възтановява по обратен път "равновесното" положение - да, ама нали му трябва "време" на напречното напомпване да достигне равновесието и време - по обратен път, да възстанови равновесието на мястото на "започването"- тази необходимост е ЗАКЪСНЕНИЕ и при пристигане на началото, то подреждането (смущението) вече не е там. Това закъснение предизвиква ново подреждане на ново място спрямо старото. Значи, смущението се е предвижило спрямо неподвижната вакрешетка. Това са вакфотоните. Предвижват се с възможно най-голяма скорост, зависеща от "стъпката" - от големината на вакчастиците. И са с напречно променящи се характеристики. Те, вакфотоните, също интерферират при среща и си променят както посоката, така и големината на тока (потока). И създават структурирания (моментни пространствени фигури) във физическия вакуум. Това е и структура от ЕМП. Ако има изменения, то те се пренасят с напречно на движението, променящи се характеристики. Ако енергията на потоците е толкова голяма, че при връщане на напомпеното, старото (началното) трептене е още "там", то става "завързване" на трептения, които ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ. Все едно, че са се настигнали фотоните!!! При равномерно проволинейно движение на такъв обект силите в него се уравновесяват, но при прилагане на сила (при падане и поглъщане на външен фотон върху него), това образувание се съпротивлява на "общото" движение от собствен и погълнат импулс, та ... този коефициент на съпротива е характеристиката МАСА. А тези образувания наричам : Вещеви обект. Това, по-горното, е изяснено при Файнман -лекции по физика "Как електронът действа сам на себе си".) Извинявай - не можело ... накратко.

Всяка вълнА е полеви обект. Постоянна е скоростта й спрямо средата, щото е параметър на средата - показва скорост на движение на измененията в нея. Скорост - не е "вещеви" обект. (Не може да служи като КС от която да правиш измервания и да прилагаш законите на Нютон, та да видиш дали "важат"; щото, ако важат в някоя КС, то тя е и ИС.) ...

Ако беше "официална" наука, щеше ли да й вярваш! Физиците никога няма да признаят официално, че нещо са объркали ... в обясненията!, в хипотезите си, в моделите си. А там е бъкано с неправомерни "изводи", в които , учебниково, ни карат да "свикнем" с тези модели: --Електрон на орбита, не излъчва ЕМВ!- постулат!!! --КМ не може да се разбере - с нея, трябва да се свикне. (физиците се шегуват, демек) --Всички тела се движат инерциално, докато не се приложи сила(???- туй пък какво е - в смисъл няма определение, освен, един матмодел от Нютон)-- постулат --Силното взаимодействие не е с ЕМВ?, а сами си знаят, че всички вълни са по произход от ЕМП. Само исторически се наричат "електромагнитни" (радио - дълги, къси, милиметрови и др), щото - те се откриват първи -(химияте е там) при електронните "слоеве" (орбити в началото) и са лабораторно достижими, и са им определели област на приложение???- в електромагнитно взаимодействие??? - като че ли другите взаимодействия не може да са с произход от ЕМП. Ами по-късите? по-късите ог гама-лъчите, говоря. Кой и как е "забранил" да са с електромагнитен произход? Ей затуй - никога те (физиците) няма да направят ЕТП - те не знаят, че това поле е електромагнитното. На това ги учат. Не с обмен на мезони, а че мезонът е приносител на ядрените сили (възможно е, предполагаемо). Обменят се полета от мезо-слоевете на адроните и ако в този момент се разделят, това което се е получило като остатък е възможен мезон (частица с маса- вещеви обект, (а се обменят полеви обекти - пак са на ЕМП)) Да, така е в химията, ама тук говоря за физиката. От най-вътрешен електронен слой до ядрото (и ядрото) е физика, а не химия. И, за да не излъчва "електрон на орбита" (старото) е необходимо и достатъчно излъченото да е в рамките на обема на атома, щото, "погълнатото" си е там - стига да се досетим (хипотеза), че вещевите обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване: за електон 10^(18)Hz, а за адроните-10^(23)Hz; от "завързани на възел" (кото две халки от верига), фотони на ЕМП, които, при такава дължина на вълната съизмерима с големината на елементарна частица, се превръщат в елементарна частица (взаимодействат си). Пак електронът се движи ускорително около ядрото, че и протонът се движи ускорително, но обменът на фотона е в рамките на размера на атома. Още - вижда се, че не е правилно да се предписва "периферна скорост" на електрона - той ще се образува там, където му диктува (енергетично) излъченият обменен фотон от протона; При поглъщане на падащо лъчение (ЕМВ) то това лъчение интерферера с фотонът за връзка и затова със скок (!) електронът се образува на по-висока орбитала (това, в сегашната интерпретация също е неизвестно, защо се случва: Как електронът пребивава в междинно състояние, има ли го там, няма ли го). От обкръжението зависи, (ако липсват условия на падащо поле), в кой момент протонът и елекронът ще възстановят енергетично равновесното си положение - с мин Епот на системата протон-електрон. Мисълта ми беше, че това което се учи, не е достатъчно за обяснение на Света, въобще. Но е необходимо. Не е излишно напъване училищното обучение, за да може да се разбере и евентуално "новото" в оптите за обясняване на парадоксалните училищни заклинания и постулати. Тези неща - няма как да се преподават, освен като хипотези. Нищо, че и това което се учи в училище като обяснение е само хипотези, но "официално признати"- това не ги прави верни, разбира се, и затова - трябва и да се мисли, впоследтвие. Всеки избира, на кое, как да вярва. ...

Точно това си представяме, ама някои "организации" ги наричаме "елементарни частици". ... Още, представяме си "плодове", ама някои от тях наричаме "ябълки". Точно ябълка е паднала баш на главата на Нютон, та оттам-насетне - става някаква "организация" за материята и в главите ни. ...

Уж, си изяснил въпроса, а нямаш "цялостна концепция"... Опитай да решиш "проблем": Има две еднакви метални пръчки - едната е магнит, а другата - не е магнит. На външен вид са абсолютно еднакви. Как ще разбереш, коя е магнит и коя не е магнит. ...

Добре, де. Спомени барем, кое не е ясно, че да коментирам ... ако те интересува, разбира се. ...

"Гола вода" сме. нещо, не се показва картинка.

Е, ти като че ли от джоба си ги даваш годинките... Сложи милиард и нагоре ... да си важат, ама едва ли ще има, за кого!? (Между другото: имаш пачки по 100 лева (по един лев са вътре). Всеки ден броиш (левче по левче) по 8 часа - без да изговаряш "големите" числа - да не се губи време; Въпросът е : За колко време ще преброиш до 1 милиард лева - интуитивно отговори, па после си смятай. Ще ти е интересно, предполагам) пък, някъде другаде твърдеше, че всичко ти е ясно за гравитацията и за G си имаш идеи и т.н. Мислех, че си знаеш ... ...

Здрасти, Петков! Вече, май само ... хаотично изритваш топката в тъч. С такива отговори (и към другите, не само към мене) - просто, се признай за релативист и ... приключваме. Видя се, че Айнщайн не ти пречи с опровержения, на нещо, измислено от теб. Просто - не отчиташ разликата между механични и др. вълни. По писанията ти личи от СТО километра, че: Не ги разбираш!.. Със здраве, дет` се вика! ...

Откакто е известна истината за първия човек, нещата не са такива, каквито си ги мислихме Ето ! и ето: Пътепис! Приятна занимавка!

Да, Съставено е от протони и неутрони (съставно - щото ядрото на водорода е един протон), но не само от тях. Фотоните за връзка между тези частици са ВАЖНАТА част, за цялостно ядро. Тези частици, непрестанно си обменят фотони за връзка (глюонно лепило) и трептят около моментни центри на ротация; случва се да се превръщат една в друга, на най-често, неутрон се разпада до протон и др. Предвид късата дължина на вълна (почти равна на размера на ядрото), на фотоните за връзка, то и резонансния падащ фотон, трябва да е къс - значи, на физически език - с голяма енергия. Напротив - за съществуване на атом, основен е въпросът за обмен на фотони, между ядрото и електроните. Под "диктата" на този фотон за връзка се определя и мястото (областта) в която се образува електрон около протон, защото масата на протона е 2000 пъти по-голяма от на електрона и той трудно се ускорява, докато "лекият" електрон, се образува ...ту тук, ту там, в характерна област (квантовите облаци (слоеве) на вероятност за намиране на електрон в тях- вълнова зависимост). Този фотон за връзка се образува, когато електрон се приближи на "една вълна" разстояние да протон. Преди това, когато частиците са били "далеч" една от друга, характеристиката заряд, "смущаваща" ЕМП около частиците, действа силово на привличане на всяка от тях, но поради пак "голямата" маса на протона - електронът се ускорява до по-големи скорости от протона. При "готов" атом: Предвид, че резонасен фотон за връзка на този, между протон и електрон, е с дължина на вълна почти равна на размера на атома, то той е с много по-ниска енергия от ядрения фотон за връзка. Затова е и "голяма" разликата между ядрените и електричните сили: Трябва да ползваме голяма енергия за промяна на ядрените взаимодействия. За електричните взаимодействия (химическите са там) и сравнително малки енергии вършат работа ...

Здрасти, Петков! Интересно, че не си разбрал Ниагара какво ти приказва и ... критикуваш нещо друго. Ще опитам с примерче: Нека ... свирката (вувузелка? ) е на единия край на стадиона. Датчикът, регистриращ звук - на другия край на стадиона (по дългата срана на стадиона е разположението). Когато няма вятър (неподвижна въздушна среда е средата на разпростр. на звука)- свирката издава тон "ла" (примерно). Датчикът хваща (регистрира) тон "ла" след време. Равно на разстоянието (дълж на стадиона) делено на скоростта на звука във въздух (334 м/сек) Когато има вятър (нека да е силен вятър) - свирката издава тон "ла", пък датчик НЕ РЕГИСТРИРА тон "ла" - регистрира по-висок или по-нисък от тон "ла", в зависимост от посоката на вятъра. Тоест - при движението САМО на средата ... се случва Доплер?!? Е, ... може ли приемателят да отсъди само по скорост на звук, кое се движи? и кое -не?- при това, всичко се случва на една КС - Земята. Ако нямаш информация колко е скоростта на "средата" спрямо Земята и ... Галилей не може да ти помогне! За да регистрира датчикът тон "ла" (верното отражение на обективната действителност, (задали сме я по условие))- датчикът ТРЯБВА да се движи със скоростта на вятъра. Ама - това ти казва и Ниагара (според мен) -Интересуваме се. И интересът ни показва следното: при среда, скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя.- зависими са тез скорости, заради възможното движение на средата спрямо ОС. Поради това - не можеш да оприличиш ЕМВ на механичните вълни!!! (отделно, дето ЕМВ са напречни, а това е важно, щото ... може да се самоподдържат с ОВ и ... далеч да достигат, без загуби) Поради това се е търсела СРЕДАТА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ на ЕМВ.- Идеята е: като се знае скоростта на ЕМВ спрямо предполагаемата среда -ЕТЕР, да се приложат ГТ и да се знае колко ни е абсолютната скорост спрямо ЕТЕРА, та по-простички да са формулите. "Да, ама ... Петко Бучаров!" Оказало се, че скоростта на светлината може да се счита като абсолютна - все едно, спрямо нея може да се разглеждат останалите движения; е, не може за нея да се върже КС и ... друго трябва да се мисли - косвени улики трябват за Изследовател. По известните му КС да може да пресмята с някаква АБСОЛЮТНА скорост - и за да се спаси от този абсолют (експериментално доказан), Гурото постулира (едва ли заради това, ама може и така). Съвсем логично: щом Природата не ни е дала възможности за захващане на КС за светлина или за ефир-етер, то всичко което "ще вижда" Изследователят (пространство и часовник), ще е относително. Готово. ...

Има и макро-квантови ефекти. И то - много. Най-забележим и познат е "силата" на постоянните магнити. Магнитните полета се дължат на групов ефект от физичната характеристика "спин" на частиците, а такова "животно" в класическата физика - няма! Пример, за лесно разбиране на "намесата" в собствената честота на система. Кинокадрите се излъчват с честота 24 кадъра в секунда (24 херца). Телевизията излъчва с честота 25 кадъра в секунда (25 херца). Когато се засниме филм (24) и се излъчи на телевизор (25), се появява една хоризонтална черна ивица, на екрана на телевизора, пълзяща, движеща се. Това е резултат от намеса в собствени честоти на основата. Такъв е и моментът за намеса в квантовите системи: частиците си имат собствена честота на образуване (огромна) и ако зададеното поле с което "питаме" частицата:"Къде си?" - поради съизмеримост на дължината на вълната на фотоните на питащото поле с размера, големината на частицата, то се проявява "отклонение" от нейният начин на движение - неуправляемо, засега. това което ще видим е "размазано" пространствено подобие на частицата, а не самата нея. (Съответства на картината на телевизора) ...

Здрасти, Шпага и Добре дошла! Надявам се да ти е интересно и забавно. ...

Здрасти, Петков! Хубаво е, че поне в едно нещо съм прав! Щом "самото пространство и време са КАЧЕСТВА на материята", то тия качества, се установяват от Изследовател, а не - от самата нея - чрез взаимодействия на Изследовател с нея. И, за да е вярна великата мисъл на Гурото, то трябва не да приемаме тези характеристики (качества, свойства) на материята за ДАДЕНОСТ ...свише, да речем, ами да разберем техният смисъл:- не забравяме- те се проявяват при взаимодействия. Значи, трябва и така, с взаимодействия да ги проверявяме. Залагаме опити и ... о, чудо! .. Пространството се разширява?!; Времето "тече" в една посока?!. Откриваме свойства на свойствата. За ква АБСОЛЮТНОСТ може да се говори?.. Ми - не може да се говори, че са абсолютни. На Айнщайн му е лесно да си приказва велики мисли, щото, поотделно пространството и времето са относителни - различни са при различен избор на ОС. Само "пространство-времето" му е абсолютно!.. И, това решава въпроса за възможните изменения на тия свойства, в Глобален мащаб, както се изразяваш. Излиза, че материята сама си прави поотделно наблюдаемо пространство и време, което е нормално и не изисква "начален тласък"- само показва, че при превръщане, при кръговрат на : полева форма във вещева и обратното - й се изменя "пространство-времето", което пък поражда видимо движение, поради - на места: забавяне на възможни процеси, на места -забързване, при превръщанията и САМО РАЗЛИКИ от средното - Изследовател може да наблюдава. Това е предположение! (или както ти се изказваш: "Това Богородица ли ти го подшушна!") Идеята е, да се установи, дали е така? Експериментите показват , че не е така. Така е - дължи се (обяснява се с) ... ентропията тоя наглед. Само това "свойство" - не стига за глобалното изясняване на понятието за време. То обяснява само: защо "времето" тече в една посока и защо можеш да подреждаш по него; защо е възможно хронологически се подреждат събитията, а не: Защо съществува понятие за време? Ако няма повтарящи се по един и същ начин събития - няма да има и време - нито философското нито физическото време (интервал между две повтарящи се събития - не можеш да го пренебрегваш, щото с него се пресмятат всички формулки - за скорост, например) Без да ми го е подшушнала Богородица, мога да те уверя, че ... "актуална реалност" във времеви интервал нула, няма за наблюдател- няма изменения около него! Ако допуснеш, че има - означава, да си допуснал съществуването на "по-бързи" процеси, някъде в тази актуална реалност, от тези, мерени с бързината по наблюдателския часовник! Но, още не е "дошло" инфо от тези процеси (при нула време) - да ама когато дойде това инфо до наблюдател - вече не е същата "актуална реалност", а реалност във времеви интервал. Значи: Случилите се събития във времеви интервал на наблюдател са неговата актуалн-ост - да ама това означава, че разграничава събитията по време на случване и по мястото им в пространството. Демек, относително е това, всичкото. Принуден е наблюдателят да съотнася инфото от събития. Нали си спомняш, че е забранено деленето на нула! Щото ... може да получиш ... я Черна дупка, ... я двойка по математика... И двете са с опасни последици за Изследовател. Сам виждаш - това не е верно: Всеки е със собствена Гледна точка и собствено настояще. Верното е, че физическите закони не зависят от (моето) тяхното настояще. И да сме на по пет ракии, за наглед - Земята пак ще се върти! Пробвал съм... ( и тогава се сещам за оня: "Спрете Земята, искам да сляза!") ...

Здрасти, Петков! Значи, принципно - пространството е относителен зеленчук, по твоите (и моите) думи. Демек, по тоя въпрос не се спори. Сега, припомни си, че материята съществува във времето и пространството. Съществувам, означава - взаимодействам. Само така се осъществява (доказва) ... съществуване. Не ти ли се струва странно, че пространството е относително, а пък (според теб) времето е абсолютно?! Струва ми се, че отъждествяваш времето с "миг" на случване! на кви да е събития, без да вземеш предвид, за кой (или какъв) наблюдател се отнасят тези "относителности" или "абсолютности". И, тъй като, настоящето на наблюдател не е миг от време, а ИНТЕРВАЛ ОТ ВРЕМЕ (спомни си: физическото време е всякога интервал между повтаряне на две еднакви събития, а не миг; или афоризма:"Ако имаш един часовник, знаеш колко е часа, но ако имаш два часовника - не знаеш колко е часа!")- та за интервал време от настояще, наблюдателят може да подреди РАЗГРАНИЧИМИТЕ за него събития по хронология на случване. Тоест, ако евентуално се приеме относителност на време (на физическо време)- то по никакъв начин не се нарушава хронологията на събитията (считам, че досега, това те е смущавало). Сега, относителност на време, но спрямо какво? е законен въпрос и доколкото всичката ни ФИЗИЧЕСКА информация я получаваме с нещо, наречено скорост на светлина (крайна скорост), като се сетим, че относно наблюдател на събития приказваме - ето го бисерчето: времето МОЖЕ да бъде относително за наблюдател. И наблюдател, трябва да се съобрази с такава възможност. Е, ...? И още - щом с ЕМП се получава сичкото физическо инфо, то забавянето с което "виждаме" трябва да съответства на законите на електродинамиката: баш Лоренц е открил (преди теорията на Айнщайн), че закъснителните процеси при наблюдаване движението на ускорен заряд (излъчвател) се подчиняват на неговия множетел. Лоренцова корекция в наблюдението, заради относителната скорост. ...