Малоум 2

Разбира се, терминологията е проблем, особено, когато има мислене за нещо "ново" в проучвани вече научни области (с установени правила и дефинирани термини). Старая се да обясня на "ежедневен" език, а специалистите ... ще си го натаманят към тяхната терминология Всички "сигнали" за основа имат електромагнитен произход. Предполагам, за по-лесно изучаване са и наименовани ... (Биохимичен, биофизичен). Но си запазвам и съмнението по това, че не им е бил известен произходът - "Що за токове и потенциали в течна среда?" и до днес за тях е загадка, та, затова са ги отличили с имена. ... Според мен - интуицията се противопоставя на рефлективен процес, даже - в момент на вземането на решение, като че ли най-много е влиянието на Свръх-аза (надстройката)- осъзнат е изборът на решението, макар и рефлекторно да си остава "съмнението" за неговата правилност. Затова, с "кеф" се отказваме от него, при реализацията на предполагаемата ситуация ("Знаех си, че така ще стане!" ). В зависимост от "отговорност" за самото решение, доколко поведението ни следствие на решението ще повлияе положително на статуквото е и "смелостта" за вземане на решение. (Социално (семейни задължения)- отговорностите на мъжа и жената са разделени по целесъобразност; та на жената й се пада по-често "повтарящо се ежедневие" с точни и ясни правила за оцеляване на семейството и ... накъдето и да й "тръгне" мисленето, има яки спирачки от основната отговорност. Каквато и идея да е "подхвърлена" от обкръжението, бързо се трансформира към основното и ... решението, обикновено е правилно... а, не всичко е "споделено" - защото егото има "ясна цел" (мотивация) в крайна сметка.) Така е. Но не е безопасно дългото поддържане на вниманието към даден проблем. Чисто физиологично: При силна концентрация върху един проблем, търсейки подходящото решение, поддържаме дълго време "познатата" ни инфо в много голяма част от мозъка около подобен въпрос; цялостно се ангажира напрегнатостта на всички органи на тялото и ... почти не се движим. Вдървяваме се, а това е вредно. Много важно е често да можем да се разсейваме за друга дейност. И ... за общо удоволствие ... точно когато вече не сме концентрирани по проблема, хоп! - изскача решение! Афоризъм: "Откритията стават случайно, но не от случайни хора!" Ясно е: от такива, които са мислили върху тези проблеми и то - с правилен подход (метод)- които са внимавали в час. Нали се сещаш, че такъв "здрав" мозък - няма: (няма дефиниция) "Покажете ми един нормален човек и ... веднага ще го излекувам!"-Юнг Това, според мен, не е правилната посока на мислене- взаимодействали сме с околното и отреагирвали за оцеляване. Значи постъпилата инфо отвън, се е "преобразувала" в друг вид инфо- енергийно е същото (за равновесието на енергиите приемаме и отдаваме такава) но информационно - не само не се запазва, ами и голяма част се губи при превръщанията; В този смисъл - предисторията по инфо - не може ВЕЧЕ да бъде разчетена в пълнота! Това показва и, че телепортацията на Човек е мисия невъзможна; не може да се прочете инфото "Човек", да се "разбие" на атоми и връзки, и да се изпрати като ЕМП до друг приемник за сглобяване на същия "Човек". Мозъкът му ще е "гладък" като тиква. ...

виждане (Датчик "вижда"): взаимодействие на к`ъв да е Датчик с излъченото от някакво Събитие. За СТО - 1-ви постулат:... Съществуват ИС ... 2-ри постулат: скоростта на излъченото не зависи от скоростта на излъчвателя; (забравя се, че при движещ се излъчвател спрямо датчик, се променя честотата на приетото от датчик, а не скоростта му на сигнала - затова, във "виждането" има и понятие за "цвят" на визията) Излъчва се: ЕМП-електормагнитно поле, във вид на вълни (смесени вълни от множество фотони) се разпространява, а се регистрират: отделни фотони, с които е възможно взаимодействието при Датчик. За да правим измервания в дадена ОС (отправна система) вързваме неподвижно за нея КС (координатна система). Хубаво е и да си "назначим" репери - точки от КС снабдени със същия датчик, за които да си измерим разстоянията до началото на КС (да ги знаем, но не е задължително - достатъчно е да имаме мярка за дължина - еталон, някакъв). Имаме и часовник за измерване на интервали време между повтарянето на едно и също събитие (светлинен часовник). Виждаме две Различно пространствени събития, и показанията на часовника за времето на случването им.(Идеята е за доказване на едновременност на две пространствено раздалечени събития, на едни и същи разстояния от Датчик- светкавиците, например). Искаме да знаем, какво вижда оня, прелитащ с постоянна скорост спрямо нас (неговото е ИС2) на ракета (относително се движи спрямо нашата КС, но точно в момента на случване на събитията е най-близо до нас- за да не влиза в сметките разстоянието от нас до неговия наблюдателен пост, а и защото, предполагаме, че и за него събитията трябва да се случат едновременно, щом е на "равни" разстояния от тях събития, в наш момент на случване) , от СЪЩИТЕ тези събития? Затова смятаме с ЛТ (предполагаме, че и той си има КС2 и светлинен часовник). Ще изчислим, че при него, първо във времето му се случва събитието към което се приближава, а след това - събитието от което се отдалечава - значи се случват неедновременно по неговия часовник. (Популярното обяснение: Заради това, че се движи със скорост, спрямо излъчвателите, а на светлината от излъчвателите й е нужно време, за да преодолее разстоянията до наблюдателите- та, през това време, ракетата се е придвижила към излъчвателя "отпред".) Тук в тази тема, "спор" се води и по това: съвместени ли са двамата наблюдатели или не (как се осъществява съвместване, след като единият е неподвижен а другият лети с бясна скорост покрай него - или обратното). По-горе обясних, че това не е проблем - разстоянието м/у наблюдателите не играе в сметките. ...

Публикувам, щото наистина на много хора не е ясно, че след като скоростта на инфото, с което получаваме за "видимост" на явленията около нас, е крайна (макар и възможно най-голямата), то ... и пространството и времето стават относителни за ... който и да е наблюдател. Това е проблем именно за изясняването на понятието за едновременност на случванията на събитията. Щом за наблюдател са разграничими тия "отделности" на пространството и на времето, то съобразявайки, че не "вижда" нещата едно към едно, ще трябва да си изгради метод за измервания и пресмятане, който да го доближи до реалността. Айнщайн го е "изобретил" тоя метод с ЛТ. Доказано по-точен наглед за реалност, макар и ... да, важи за ИС, но е съобразено САМО с относителните скорости, при които се намират тия ИС - изглежда парадоксално именно: че само заради относителна скорост на ИС имаме относителност и на пространството и на времето с което наблюдател "работи"- това вижда!.. В пространство-времето - няма такъв "парадокс". Тоест, когато събитията са обединени в "наглед" пак става АБСОЛЮТНОСТ - но, на пространство-времето. Проблемът е по-скоро философски и показвам, че няма някакво сериозно противоречие със "старата" философска школа при Нютон-зависимостите. ...

Получих на "лични" -отговор на г-н Петков: Мисля, че точно "мястото" на излъчване - никога не е "същото" , на което наблюдател "вижда" излъчвател, преди да е направил измервания и сравнения с окръжението си и ...на база "СМЕТКИ" - получава действителното положение на излъчвател в момент на излъчване. Е, точно тия сметки Айнщайн ги прави по-точно, отколкото Нютон с абсолютното си пространство и абсолютното си време.

Ами, както всяко "знаене", може и да полезно ... някъде и за някой. За "враговете" е винаги полезно?! Стига да е верно тва, дето го пиша, поне аз (без да съм доктор) мога да намеря няколко полезни неща: --Първо и най-важно, ми се струва е, че Човек не мисли с мозъчните си клетки - те си имат други задачки за поддържане целостта на образуванието Човек; широко е разпространено мнението и то - сред учени, че НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ... целият капацитет на мозъка!.. Сам виждаш, по хипотезата - напротив, всеки божи ден използваме наличната база в мозъка, пък ... негова задачка е да си я подрежда. --Второ - изцяло способността за правилно (собствено) мислене е предопределена от генподложката (случано възникнала) и затова например, внасянето на ген-модифицирани продукти в храната (въздуха), ще рефлектира бясно по способностите на мозъка да обработва правилно (за себе си) постъпващата информация отвън (от храната, например). --Трето - доказва се необходимостта от почивка за сън (че сънят не е каприз) --Четвърто - забравянето - тоест това нефизическо инфо (знание, комбиниране на абстр. образи), може и да се губи, доколкото е идеално. --Пето - наученото, по време на самообучението на биологичния ни компютър, НЕ СЕ ПРЕДАВА по наследство. (Това се предполагаше, но не се знаеше защо е така. По наследство се предават генизменения съчетани от гените на родителите, но това не означава, че е съчетано възможно най-доброто! На случаен принцип е. На късмет, дет` се вика.) --Шесто - не е възможно (или малко вероятно) да се случи един и същ абстр. образ да е записан по един и същ начин (точно) в два черепа (двама души). Което означава, че не може с ЕМП да се "четат" мисли у другия. Тоест - телепатията е невъзможна. Особено ако се оцени, че от мястото на образуван цикъл за абрстр. образ, излъчвания на ЕМП - няма. Но "принудително вкарано" (изкуствено) такова поле, може да повлиява гадно на записите в кората. Не е съвсем безопасно рентгеновото облъчване (и ЯМР - също). --Седмо -макар и с окултизъм да е свързано, все пак хората се интересуват от такъв момент - при изпадане в т.нар. клинична смърт (обикновено, спира сърцето) и възстановяване - пациентите "разказват" за видяния от тях "бял спираловиден тунел" - светлинен; точно и ясно с тая хипотеза е възможното обяснение - при временно "премахване" на охлаждането, заедно с "отпускането" на обвивките, "видими" стават (притискат се) записите на условно постоянната памет (светлинният тунел), а твърдата памет - може да "работи" още известно време - та да насища със спомени от детски впечатления. В зависимост от засегнатите участъци на мозъка, може да се загуби условно постоянната памет в тях.(Това важи и когато дефектират (инсултно) определени малки участъци от мозъка) .. За толкова се сещам, ама специалисти, биха се ползвали много по-задълбочено и обширно, предполагам. Надявам се. ...

За любознателния, понеже попита в темата за "СТО Е НЕВЕРНА" Ето, писал съм част от хипотезата за физическия вакуум и етер, ефир ...: Тук някъде из тоя форум: Представата за пространство се формира на база понятието за физически вакуум; предполага се наличие на такъв - наричали са го етер, ефир - и се тълкува като среда за разпространението на полетата -гравитационно и електромагнитно. Ако си запознат с историите по откриването му и "определяне" на движенията на телата спрямо него - ще ти е по-лесно. Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене. Но всяка частица си "стои" на мястото и само се върти бясно. За по-лесна представа: малка стрелкичка, която непрестанно се върти около "центъра на тежестта си". Размер 10^(-26)m. Все едно имаме точка с оръдие което при всяко изстрелване на снаряд си променя посоката на стреляне (образно казано). Но - си стоят на мястото; неподвижни са тези точки една спрямо друга - не сменят местата си. Така, условно, от тези "точки" изграждаме тримерна решетка. Непрестанните "стрелби" са фактически трептения на тези частици спрямо центрите си и така се сдвояват (стрелка срещу стрелка), че общият им танц, нормално, не "излъчва" от общият им обем - навън. Общата им обвивка е нещо като пашкул. В този смисъл физическият вакуум е неутрален (незареден) и неподвижен. Но, трепти бясно. Поради трептенията, обаче, в част от него възникват флуктуации (по голяма група от вакчастици затрептява синхронно), които флутуации "подрежат" стрелките им е едно направление (като ток) и обвивката на сдвоеното, може да се пренася без да се движат в същото направление самите вакчастици. Наричам го "пренос на смущение". Това са и вакфотоните. При среща на вакфотоните (кръстосване) могат да интерферират, защото всяка от вакчастиците участва само в пренос на едно трептене минаващо през нея. Скоростта на преминаване на трептенето е определена от големината на вакчастиците (от стъпка в стъпка по тях) и е възможно най-голямата скорост на нещо, сърфиращо по вакрешетката- Свак (скоростта на светлината във вакуум). От комбинациите на тези подреждания се изграждат както полетата, така и вещевите обекти - тези, при които вместо да пътуват в една посока, са се затворили около общ център и започват да действат (полетата) "сами на себе си". Това действие ги "дърпа за косата, назад" и те не могат да се движат с възможно най-голямата скорост, а с най-различна, но много по-малка от Свак. Протяжността на пространството се реализира върху физическия вакуум. (Изпълва цялата Вселена, независимо то това, докъде ние виждаме, докъде е наблюдаемата част, заради неговите структури) Начинът на подрежданията на частиците, образуващи различни структури (структуриран вакуум), показва какво е кривина на пространството; В един кубметър с прави (декартови) ръбове има толкова вакчастици, колкото и в един кубметър с криви ръбове, като кривината се дължи на това, че при пренос на смущение (смутен вакуум), формата на пашкулите се е издължила по посоката на преноса, а съседите са се доближили до изтънената част - вакуумът "диша" като цяло, нещо като надлъжни вълни по него. И доколкото по неговата структурирана посока е самоволното движение (без загуби на енергия) на кво да е, то движенията са по "крива" траектория, спрямо декартовата Координатна Система (КС). Разбира се, тези кривини са малки за Наблюдател и с голяма степен на точност декартовата КС върши работа при сметки. Важно е, че наблюдателят "вижда" само промени от средната стойност на действията - ако има вещеви обекти, които взаимодействат с фотони и съответно се излъчат фотони след взаимодействието - тези излъчвания са разликата от средното и биват забелязани. Значи, не виждаме самото пространство, а съдим за него от това, че са разделени с пространство излъчващите обекти (звездички). Пространството не е нищо, а физически "пълно" нещо. Физически вакуум; от неговите свойства са изградени (структури) полевите форми и вещевите форми (тези, които имат физична характеристика "маса при покой"). ... След като вещевите обекти са образувани от "завързани" на възел фотони (общо моментен център на ротация), които си взаимодействат един друг, нормално е при приближаване на "една вълна" разстояние от тях (посредством дължината на вълната на "питащото" поле), те да се "държат" като вълни. Проявят вълновите си характеристики - собствени образуващи трептения, с огромна честота на образуване. Когато сме далеч от тях и не влияем на собствената им честота на образуване - виждаме ги (държат се) като билярдни топки - цели "кръгли" неща. ...

Това е друга тема, не е в тази. Само като "извод" го споменах. Единнта Теория на Полето (ЕТП) не е Теория на всичко. Струнната е с претенции за такава, но по-скоро претенция на "журналисти", отколкото на физици. ...

Добре, ще опитам по друг начин, обяснение за наглед, на "механизма" за условно постоянна памет, макар и грубо, като аналогия: "Влез" мислено в някоя гънка от кората на Гл.мозък; ще ти заприлича на "картинка" от Големия Каньон и всичко е пълно с ликвор (течна среда със сравнително голям вискозитет); между противоположните отвесни стени има разни издатъци и разстоянията по хоризонтал са различни; това предполага ... различен потенциал за различните разстояния, ако вложим между тях издатъци стояща вълна на ЕМП - в ликвора има йони, а и в кората има диполни участъци от макромолекулите,което я изграждат; При пристигане на импулс от сетиво потенциалът на диполите се променя и заедно с промяната на йонния ток се образува цикъл на трептене в противоположните "изпъкналости"-издатъци; така се захваща за по-дълго време от времето на действие на импулса на сетивото, на подходящо място, в някоя гънка един условно постоянен сигнал, отклик на пристигнал импулс от сетиво. Самоподдържа се на принципа на "парадокса на гумата"- при принудително разпъване отделя ИЧВ, а при премахване на разпъването - поглъща ИЧВ и си възвръща състоянието; при висока "доброкачественост" на трептящия кръг със стоящата вълна - няма загуби. Не се покачва температурата в околността на тази стояща вълна. Но, тъй като от сетивата "пристига" огромно количесвто разнообразни сигнали, а "мястото" за запис е все пак, ограничено, то е възможно да затрептяват и не съвсем "доброкачествени" трептения - тогава, на тези места има излишъци на топлина (за време на престоя), охлаждащата система от малкия кръг на кръвообращението не може да насмогне да поддържа тоя престой, повишава се локално температурата и посредством ОВ с ген информацията се вкл. механизъм за защита- да се стимулират дългите ИЧВ, които да съкръщават обвивките на цели области от мозъка и да се прекъне потокът на инфо от сетива. Заспиваме. Но "загряването" продължава: следва (пак от ОВ с генинформацията) вкл. на механизъм за преподреждане на "биещите" вълни, така, че да се ликвидират "огнищата". При това преподреждане, част от инфото се губи ... демек: ЗАБРАВЯМЕ!!! Това е едно от най-ценните качества на мозъка. Ако не забравяме - няма достатъчно място за инфо от сетива за новия ден!, след като се наспим. Не можем да се събудим или, ако принудително се събудим: не ни е добре. Компенсираме "огнищата" с повече енергия за другите дейности, които сме вършили с лекота, разсеяни сме (няма достатъчно място за "нов" запис на инфо и т.н., действаме на база "старо" инфо) "Утрото е по-мъдро от вечерта!" - разбира се, след подреждане на инфото, много бързо и точно намираме необходимото ни инфо за "будната" дейност. Споменах вече как: с промяна налягането на ликвора, се променят и потенциални разлики в гънките на кората на Гл. мозък. Тогава трептящите кръгове си взаимодействат с нови токове и е възможен цял цикъл от трептения да бъде обхванат в един трептящ кръг - това е нещото, дето го наричаме абстрактен образ. ... Важно: Частите на (за) Един абстр образ са "записани" на много различни места в гънките на кората. Тези части, могат да участват в "сглобяване" на Друг абстр. образ. и т.н., затова "търсенето" на образи възбужда много на брой най-различни "части" от образи (Интуиция) - което свойство, в крайна сметка ни дава да се спрем на едно Решение за поведение. Правим избор от множество варианти. Никой никъде не е казал, че това е верният и правилният избор- съждение, за по-нататъшни действия. Затова и Човек "Греши, дордето се стреми в живота!", както е казал поета. За ИИ - това е недопустимо!!!!, като поведение. ...

И двата "табиета" се съдържат смислово във втори постулат на СТО: СКОРОСТТА на светлината не зависи от СКОРОСТТА на източника. Огледалото, за което казваш, че се движи (спрямо някой си), се явява източник за кой да е наблюдател; неговата скорост спрямо наблюдател - НЯМА значение - наблюдателят пак ще "вижда" излъченото от него, че е С=константа. ...

Маймунът става Човек. (от предния постинг) При Човек - успоредно с издребняване на основните трептения във фона (интензитетът им е по-голям в сравнение с преди) има и по-голяма възможност за ген изменение към високоорганизирана структура (Мозък някакъв), която да "работи по-бързо" с тези къси вълни, т.е. ако се случи тая мутация, то Маймунът- вече Човек, ще оцелява в новата среда - става, с отпадане на "дългия" гръбнак (няма опашка)- "антената" е налице, остава да има повече "място" за запис на тези външни трептения (дълбоки гънки в кората на Гл мозък), инфо от датчиците, но се получава и ново свойството (разчленяват подходящо за управляване по механичен път с промяна на налягането на ликвор) - управляват се "абстрактните" образи - има възможност за Обратна Връзка (ОВ), поради "отделност" на местата за запис на идващото инфо от сетивност). Ясно е, че други подобни Мозъци не са били подходящи "приемници" за подобно ген изменение и не се реализират еволюционно като устойчиви структури. Законът на джунглата е: Което се приспособи, ще оцелее! ... От "радиация", стават генетичните изменения. Със скок - затова няма голяма нужда от "междинно" звено в еволюционен план. Мутациите са със скок на качества - нови качества. В случая са към издребняване на структурата на Гл.мозък, а същевременно: увеличавт се обем и ПОВЪРХНОСТ на мозъка (от гънките в кората на гл. мозък). Така, ОВ става бърза (действа се с по-къси вълни) и повече като инфо - условно постоянната памет. ...

1. Свойство на Гл. мозък - памет от структура (генетично построена) с възможност за наслагване на условно постоянна памет в гънки на кората (по повърхността на отделните области от мозъка, по обвивките им)+ структура, позволяваща ОВ за бърз начин на намиране "мястото" на запис на насложеното. Важно е тук, че по повърхността на мозъка (макар и в гънки в кората да изглежда като "вътрешно") се разполагат вълничките за условно постоянната памет, съответстващи на инфо от сетива. По външна за мозъка част. Ако се изгради макромолекула по "образ и подобие" на стоящата вълна, то тая молекула е ПРОДОБИТ БЕЛЕГ. Не е генетично изменение, което да се предава в някое от следващите поколения. Известно е, че придобитите белези не се предават генетично. 2. Прочети онова където описвах какво е сънуването. (Сънуваме, за да не скучаем по време на сън! ) По време на сънуването, Гл. мозък преподрежда получената последна информация, за да я запише на подходящото й място - пренася вече записано инфо. новото място се търси така, че записаната вълничка да е "точна" - да няма от нея "биене" в околността, което би създало наличие на допълнителни ИЧВ - водещи до прегряване на отделни участъци. (Вече чувстваш, че : работим-не работим - трябва да се спи, казва Мозъкът. Интерференцията от многото новополучени ИЧВ достига до образуването на дългите ИЧВ, които блокират въвеждането на ново инфо от сетива - а същевременно, вкл. и механизъм за релаксация-сън, спане - заспиваме.) Затова е важно, че Гл. мозък работи при постоянна температура. Всякакви отклонения от нея могат да се регистрират и се търси начин да се премахнат (механизмът е генетично предопределен - в гените е "базата" данни, от които непрестанно се прави ОВ за справка: кое е поносимо, кое не и съответно, се вкл. механизъм за регулиране. Така става и при болестното състояние на организма, затова, при висока телесна температура, се вземат мерки за се охлади черепната кутия,(компреси с летливи течности, та бързо да се отнема топлината), та - да няма халюцинации и мозъкът да може правилно да отчита ситуацията и да си предприема мерки за възстановяване. Та "образите" които се пренасят за презаписване на други места (дето казваш, че ги помним), нямат общо; може да са от най-най-хаотично естество и комбинации - както се случило (ако ни събудят по време на сънуване) в подредба, така и си ги мислим, че са станали. А, както разбираш, НЯМАТ нищо общо помежду си. Идеална "сучайна" комбинация от образи са, която е в основата на спекула с минало, бъдеще, настояще (или фалшиви поведенчески характеристики за сънуващия) ...

Психика Има малко казано по въпросите ти. Всяко ново еволюционно изменение се дължи на промяна (със скок) на ген, отговарящ за структурирането на новото. Тази генетична промяна се дължи най-първо на промяна на естествения радиационен фон но Земята (по най-различни причини може да е тая промяна) При Човек - успоредно с издребняване на основните трептения във фона (интензитетът им е по-голям в сравнение с преди) има и по-голяма възможност за ген изменение към високоорганизирана структура (Мозък някакъв), която да "работи по-бързо" с тези къси вълни, т.е. ако се случи тая мутация, то Маймунът- вече Човек, ще оцелява в новата среда - става, с отпадане на "дългия" гръбнак (няма опашка)- "антената" е налице, остава да има повече "място" за запис на тези външни трептения (дълбоки гънки в кората на Гл мозък), инфо от датчиците, но се получава и ново свойството (разчленяват подходящо за управляване по механичен път с промяна на налягането на ликвор) - управляват се "абстрактните" образи - има възможност за Обратна Връзка (ОВ), поради "отделност" на местата за запис на идващото инфо от сетивност). Ясно е, че други подобни Мозъци не са били подходящи "приемници" за подобно ген изменение и не се реализират еволюционно като устойчиви структури. Законът на джунглата е: Което се приспособи, ще оцелее! ...

Обикновено, спорният момент се състои в това: нейните отчитания бъдат възприети и осмислени от интелект Възприятията са субективни. За да доближи до обективизъм на взаимодействията Изследовател се стреми така да "заложи" експерименталната апаратура, че сама да отчита възможното (което е и предполагаемо, преди експеримента) - усъвършенства се "записващата част", бързината на сработване на отделните части от апаратурата, нарочно се "вклиняват" зависимости за регулиране и за промяна в определени диапазони на очакваните данни. Цяла отделна наука е експерименталната физика и едни от най-добрите физици участват в създаването й. Разбира се, идеалният краен резултат (ИКР) е и да се заложи ИИ (изкуствен интелект- безпристрастен оценител) в апаратурата. Но, виж, "гадничкото" на Природата е, че не допуска направата на ИИ. Ако естественият интелект се напъне да създава такъв, то той, естествения - бързо ще изчезне (ако евентуално го създаде, причини ... бол!). Природата се е погрижила по друг начин да спре мераците му за направа ИИ - ограничила го е във възможността да ..."вижда всичко"... (ега ти и наблюдателя ... ) Та, все да има въпроси, на които не знае отговорите. Т.е., Човек не може да знае всичко или, казано на "физичен" език: Не може да създаде "Теория на всичко". ...

Във физиката понятието НАБЛЮДАТЕЛ е дефинирано. Не може на база собствени дефиниции (от всекиго по нещо) да се оформя единно мнение за познаваемост, особено - ако се критикува етап от развитието на науката. Може обратното: да се дефинира друго и да се покаже защо е по-приемливо от старото понятие. Но, винаги трябва да се изчаква, новото да бъде признато и прието от научната общност, по известните начини. Тогава, новото понятие може да се използва без всеки път да се налага да се дефинира. В тукашната дискусия за наблюдател ползваме това, което е определено като дефиниция до момента: Цялата експериментална апаратура, а понякога и Човек. (Тази е ползваната дефиниция от физиците, само я копирам, без аз да съм я измислял; Съгласил съм се с нея!) ...

Поздрави! Така е - опитвам се да й кажа, че от Айнщайн -насам, че счита, че нещо ако не се наблюдава, значи не съществува; което си е баш грешна логика. Изповядват я повечето от учебниковите физици и заради още една сериозна причина: Ако някакво твърдение не е доказано експериментално, то не се приема за вярно ; ами - не е така, щото правилото е да е хипотетично вярно и да се търсят КОСВЕНИ начини за доказване. Така стои въпросът с всички хипотези (няма значение чии са), които съдържат косвени възможности за обяснения на множество непроверими с експерименти събития: едно от тях е поглъщане на фотон от вещева: никой НИКОГА няма да има виждане на това събитие - косвено, по промяната на състоянието на вещева съдим за неговата възможност като събитие. Ненаблюдаемо събитие е! И според Айнщайн - трябва да не съществува като такова. Просто считам, че това е ограничение на действието на СТО - става неприложима в голяма част от Света. Затова, в моята хипотеза, съм оставил Природата да се самоорганизира чрез взаимодействия. Независимо от наблюдател-Изследовател, трябва да стигне до високоорганизираната материя - Гл. мозък при Изследовател. ...

Нито те уча, нито те изпитвам - казвам си мнението и обяснявам, защо мисля така. Защо потъна Атлантида При водорода - неразличими са събитията от Гл.точка наблюдател на СТО. Когато излезем от нейните ограничения, навлизаме в КМ (към дребното и съответно- бързото) и виждаме няколко кварка и един електрон се мандахерцат в ... различно пространство-време. И ... кой е забранил по "изучаваното" да се мисли? ...

Вече ти обясних за субективизма и материализма. Ама, ... нещо не отбираш от философски проблеми, които са важни: даже най-привържениците на Айнщайн (старая се да съм от тях), се опитват да направят заслугите му. Именно: премахване на абсолютността на пространството и времето само заради горкия наблюдател - ГЛЕДНА ТОЧКА - се казва тая заслуга! Това "вижда" завалията наблюдател, това приказва, пък защо е тъй? - не е забранил да си измисляме... Самата апаратура - просто си взаимодейства когато й се случи да я цапне фотон. Няма как да измисля, няма ясновидски качества - ни за минало, ни за бъдеще - само настояще й се пада. Тоест - само ЕДНОВРЕМЕННОСТ - отчита. Няма "акъл" за друго. Не виждаш проблеми, щото още не сме ги споменали: например: колко събития има в един атом водород (най-простия, по строеж). Ще ти кажа, че са най-малко четири. Да, ама нали не можем да ги разграничим като наблюдател от СТО. Значи: те не съществуват поотделно във времето и пространството - едновременни са. И хоп - грешният извод: можем да разглеждаме атома като ТОЧКОВ обект. Всяко събитие, свързано с този атом ще го броим като едно. Е, това е известно вече, че не е така - не е точков атомът; дори протонът му не е точков! Да, ама от заблудата за точкови обекти се изгражда и по-нататъшната математика и естествено - с фалшиви изводи. И ... това всичкото произлиза от "Какви проблеми имате вие с това?" Аз, нямам проблеми. Вие трябва да ги имате, ако разбирате философията на физиката. пп И не се дръж като даскалица, която не може да наддума учениците си - не ти отива. Подлъгваш се по хапливия изказ на Петков. (а той е добронамерен, дори и да се кара с някого.)

Всичко е така, както го е разказал БАН Само искам да вметна: по време на тогавашното "мислене", когато се е създала и обсъждала СТО - малко се е обръщало внимание на това, че не апаратурата "прави изводи" а принаденият към нея Човек - затова, заедно с апаратура добавям и Изледовател и това ми е НАБЛЮДАТЕЛ ЗА ПОСТАНОВКИТЕ НА Айнщайн. (Все още не е попаднал в капана на КМ и ... Копенхагенската конференция малко му натрива носа - доказва му, че Господ си играе на зарове!) Той неявно счита, че има Човек, защото нашироко (и аргументирано) обсъжда понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на случване на събития. Сама забеляза, че не на всички е ясно ... за кого е тази едновременност?, това реалност ли е или илюзия заради наблюдаващия Човек, дали пък не е от ракурс на гледането и т.н. все възможни "грешки" при опит за тълкуванията на следствията. Тази възможност е поради неуточняване на понятието за НАБЛЮДАТЕЛ. Да припомня: Наблюдател - това е: цялата експериментална апаратура, понякога, може да има и Човек... Понякога - за ескперимент - да!.. Но - ако ще трябва да се правят изводи и да се стиковат резултати с други наблюдатели: Задължително е присъствието на Човек (разум)- тоест, точно това прави и Айнщайн - задължава присъствието на Изследовател към апаратурата. С изказването си за едновременност на събития и стиковане с друг възможен Изследовател (дори и предполагаем да е). Разбира се, в ролята на Изледовател се стараем да избегнем възможните грешни интерпретации. Особено - за следствията. Но - щем-нещем - не бива да пропускаме и възможността да си обясним: защо това е така, какво точно става на практика, че да е възможен такъв "привиден" парадокс: всеки, който се приеме за неподвижен, да отчита, че в "другата" ИС процесите са забавени (спрямо неговите, в неговата ИС). Обясненията идват с ... въвеждането на физическия вакуум, чиято структура е "сцена" върху която се реализират събитията (това е друга тема; въпрос на хипотези и т.н.) и показват, че наблюдателят (-ите) на Айнщайн, виждат това твърдящо се в СТО, само, ако могат да разграничават събития по време и по място. Та, за това се спори толкова много. Всеки има различни виждания (хипотези) с които да си изяснява Природата. Пък - то това си е ценност, де - разнообразното мислене - интересно е. ...

По-отговарящо на действителност е, че масата е инертно свойство - явява се като коефициент на съпротива при прилагане на външна сила, за промяна състоянието на ПОКОЙ или РАВНОМЕРНО ПРАВОЛИНЕЙНО ДВИЖЕНИЕ на тялото. Тези две състояния на тялото не са различими с никакви физични опити, затова се приемат за еквивалентни. Възприел съм това свойство, инертност, тъй като понятието за маса строго касае вещеви обект, от неговите особености при образуването си, се проявява и тази характеристика (инертност). Теглото е сила. Фотоните не съществуват в "покой". Непрестанно се обменят във вещевите обекти, например; Напуснат ли това което ги е погълнало (вещево някакво), "забравят" родителското тяло и се движат с Ссреда (или Свак). Фотоните не си взаимодействат (не си пречат на движенията, един друг), те само се наслагват (интерферират), понеже не се настигат, а само могат да се пресрещат. Масата се проявява при принудителна промяна на движение на вещева (външна сила има), защото образуващите фотони на вещевата започват да си взаимодействат (да си пречат един друг), нарушен е баланса им от въртене около моментен геом. център на вещевата при прилагането на външната сила. Не е от "маса" импулсът при фотон. А от физическа характеристика "момент на количество на движение" - отъждествена с импулс; Щото импулс е също така "сила"."време" (няма маса по скорост- което в повечето случаи на импулс се прилага); Силата е от въртене (посукваща сила)- напр. предната част на фотон завихря "наляво", а следващата я завихря "надясно" - демек: гаси въртенето (гасяща). Такъв един "гърч" в ЕМП се разпространява с Свак (Ссреда) и е фотон. Ясно е, че ако се погълне от вещева, променя начинът й на въртене и общо движение - променя "момент на количеството на движение" на вещевата. Ние нея (вещевата) "виждаме" с промемени физични характеристики, все едно, че "светлината" е придала импулс (ако се излъчи - отнема импулс). Косвено съдим за свойствата на фотоните. ...

Дано ти помогне, малко. Материята е всичко, което е вън и независимо от нашето съзнание. Електронът е вещева форма на материята, защото притежава физичната характеристика "маса при покой". Всяка вещева форма на материята притежава тази характеристика. Фотоните са полева форма на материята. Те не притежават "маса при покой", но са преносители на физичната характеристика "импулс". Взаимодействията между вещевите форми на материята се осъществяват чрез обмен на полевата форма на материя - фотони на различно наименовани полета. Обменя се импулс. Този импулс ВИНАГИ се отчита като действие върху ВЕЩЕВИ форми на материя. Само върху такава форма-вещева, можем да "захванем" Координатна Система, да правим замервания и последващи изчисления, та да правим и изводи. Освен електромагнитните вълни и механичните вълни във физиката са възприети и "материалните" вълни: вълни на вероятност, вещева, да се намира в дадена пространствена област, в даден момент. С тях се "работи" в КМ - уравнението на Шрьодингер. пп Писах го вече в др. постинги: Когато изследовател ползва много къси вълни, то те стават съизмерими (кратни на) със собствените образуващи фотони на вещевите. Тогава падащото (изучаващото) поле започва да влияе върху образуването и движението на тези вещеви и резултатът е предрешен. Не е "чист" опитът. Затова, са изведени правила в КМ, които съответстват на Закони за запазване. "Колапс на вълнова функция" съответства на: "няма я вероятностната интерпретация", а се реализира едно към едно, една от възможните. Доколкото понятието за "Вълна" е свързано с огромна част от пространството изглежда странно, че веднага може да се реализира едно! състояние. Но, "локализирания вълнов пакет" (от вълни на вероятности) подсказва, че ... всичко е много "наблизо"- в малка област около големината на реалната частица. Затова и правилата на КМ описват много точно реалността. ...

Способността за абстрактно мислене е свойство на Гл.мозък (достатъчно е само "мислене"- винаги е с абстрактни образи). А Разум и Разсъдък са почти едно и също но Разсъдък - употребяваме, обикновено, когато мислим отпосле, отдалечено във времето (след разумно поведение, анализираме действията си). Разумът е свойство за независимо поведение (но отчетено "моментно" за необходимо от Гл.мозък) от сетивността граница (преодоляваме тая граница), в смисъл на поведение "в момента" на случване на събитията. По-после "вкл" разсъдък - премисляне на анализ на евентуалните възможности, за друго поведение. И почти винаги стигаме до "печалния" извод, че не сме действали достатъчно разумно! Така мисля. Според мен - има, но засега не се четат. А и много е голяма вероятността - никога да не могат да се "четат" правилно. Щото е известна полевата активност (хващат с уреди светли зони от кората на Гл. мозък) при мислене. Но сигналите с които прозвъняват зоните на мислене, се смесват със сигналите, които "циклят" даден абстрактен образ и в резултат се получават СМЕСЕНИ вълни; коя част от тях принадлежи на въпросния абстрактен образ - не може да се каже; щото е интерференция- пълна неизучаема (полева) част във възлите на смесените вълни (там са фините трептения, недостижими като честоти от наблюдател) Паметта няма качество "съзнателност"- тя е някаква структура с повтарящи се връзки (полеви характеристики). В твърдата памет - тези връзки са по-устойчиви на външни полета (имат защита от обвивните трептения, от обвивките) Подсъзнанието не е съзнание; подсъзнанието е по-скоро свойство, бърз начин, съвместно действащ механизъм с напънът за търсене, за намиране на записите в условно постоянната памет - показва ейрархия на връзките в тази памет, а и директна връзка с твърдата памет. Интересно е, че сме склонни да казваме "подсъзнание" именно на твърдата памет (щото тя най-бързо ни служи за намиране на пътя към нарочно търсен абстр. образ. И може и така да се каже - подсъзнанието е свойството за намиране на бърза връзка между точките (местата) на запис на участващите вълнички в цикъл "структуриране" (полево, а не вещево) на абстрактен образ. Добър помощник в търсене на образ. Механичните движения на клетка (или ква да е белтъчна макромолекула, достатъчно дълги вериги изградени на база химелемента въглерод) са отклик на падащите върху им електромагнитни вълни. При поглъщане на фотони от тези вълни, то макромолекулата променя формата си (размерите си) и ако е в контакт с подобни около нея макромолекули, то след възстановяване на статуквото (отпаднали са полетата, няма ги) мърдането на размерите води до "избутване" - ход, преместване, спрямо старото положение или спрямо околните. Така, променливите вълнови характеристики на елмагн. полета водят до механични движения на това, което може да ги "поглъща-излъчва", без да се разрушава (устойчивост). Не се разрушават в известният ни Земен фон от елматн. трептения, именно, защото са от въглерод - най-ситния по размери химелемент с възможно най-много връзки, за този си обем (четири на брой валентни електрони - два по два - различни). А, във фона - няма толкова много на брой (интензитет) къси вълни, съизмерими с връзките които въглерода образува в макромолекулите ...

Добре дошъл! Според мен, нивото тук е малко по-ниско, но въпросите които се кометират са по-интересни. А и модераторите са компетентни и се държат интелигентно. ...

Съжалявам, че не съм бил ясен - не обърквам събитията - напротив: показвам какво значи "гледна точка" за наблюдател. И за да се въвежда правилно понятието за едновременност на събития (което е в основата на изводите в СТО), се стъпва именно на изискването на СТО - Наблюдателят трябва да е неподвижен в своята ИС - КС в нея! Тогава, гледната му точка свързана с КС в тая същата ИС може да РАЗСЪЖДАВА (изследовател е) над време-реда на случваните събития в неговото настояще. Ако му се налага да СРАВНИ вижданията си с друг, подвижен спрямо него, изследовател за същите тези събития - използва ЛТ за истинност пък на неговите виждания. Тогава чак може да твърди обективно случващото се по координати и време. Забележи: сама казваш:... са две съвсем различни събития - най-малкото защото се случват на различни места и по различно време, с или без датчици. Но тук си плаче за уточняване: какво значи да е различното на времето и пространството? Е, аз на това се опитвам да отговоря: СТО важи именно в тая област на познанието, в която събитията МОГАТ ДА СЕ РАЗГРАНИЧАТ по време и пространство! Това е важно, защото събития има и в неразграничимите от Изследовател процеси; ако не ги вземем предвид (хипотетично) - осакатяваме в мисленето си за възможностите на Природата, което означава, че не вървим към разкриване същността на явленията, а само се кланяме на една добре формулирана хипотеза за СТО. Просто - показвам, че СТО е ограничена, а това - отдавна си е известно; само уточнявам, защо е така. И ето, тук: Съжалявам, че не оценяш философските проблеми: Цялото "настояще" на Изследовател е НЕРЕАЛНО! То е идеално - пречупено е през СЪ-знание! За да се доближи до реалност Изследовател залага експерименти! И "разсъждава" над ФАКТИ от тях. И прави изводи. Демек - ТЪЛКУВА фактите! И ... например, в един прекрасен миг от мислене - ОСЪЗНАВА, че не Земята е център, около който се върти Слънчо! Нереален (илюзорен) е нагледът, че Слънчо се върти около Земята, макар че - това се "вижда". Е, кво му е "реалното" на "това се вижда!" Въпреки че му е настояще. Затова тези въпроси се нуждаят от уточняване: виждането ни е едно, ама ... дали е верно с обективната действителност?- тази, която се реализира и без Изследовател - чисто взаимодействие, незамърсено понятийно от Съ-знание. Това е материалистически подход - възприел съм го, защото съм си доказал, че от материя мога на "направя" да се сглоби съзнание, докато от идея - не мога да направя материя. Извинена си, може би не съм бил ясен, не съм субективист или идеалист. Твърд материалист съм Иска ми се да оцениш колко смешен е Човек с неговите си претенции за обективизъм, преди да е измислил същностно Природата. Измисляне, защото експериментите в по-голямата област от Света са скрита картинка - НЕВЪЗМОЖНИ за Изследовател. Остава - измисленото като "технология на същността"- хипотеза, да пасва на наблюдаемото - КОСВЕНА ОЦЕНКА - ЗАВИНАГИ!!! ...

E, прилагаш "двоен" стандарт Науката си е наука. Ако на някой не му харесват нейните изводи и се чувстват лично засегнати, просто, да си каже, че е негово мнение: Както аз, например: 1.Считам, че МНОГО по-големи отровители са пушаците от автобусите на градския транспорт (и междуселищния!). За личен опит: покарай велосипед зад тез прословути ТРАНС-портни средства. 2.Всички КОСМО-опити с пробиване на озоновия слой, докараха дупки в него! 3.Всяко "вкарване" на пластмаса в хранителната промишленост значително трови, нас, потребителите. Ами ГМО-то, ами ... и т.н., знам, че знаеш всичките недостатъци на цивилизацията, която глези богаташчета. И, разбира се, пушенето е вредно, в някаква ГОЛЯМА доза - и за пушача, и за околните. Но - всяко нещо що е в употреба - трябва да е в подходящата ДОЗА. Дори, радиоктивното облъчване... не знам, дали ме разбираш! От много по-отдавна от таз информация знам (друго изследване), че цигара с кафе е по-безопасно, отколкото отделно кафе, отделно цигара. И ... така съм направил - пия по 5-6 кафета разпределени в деня с по една цигара... Това ми е норма от близо 30г... Преди това пушех по 2 пакета "Арда" (без филтър) на ден и наистина - не се чувствах добре. Сега, когато велосипедирам (по принуда) след МПС - не се чувствам добре. ... Не можем да се откажем от ... сичкия кеф, в полза на здравеопазване. Пускаме естествения отбор в действие и всичко си отива на мястото..., съгласно некои науки! ...

Да, ама нали точно тази "очевидност" показвах, че е реално настояще за датчик. (щото очевидност ... си иска непременно Човек с очички, да види! и да си направи извод:-"К`во стаа, бе?.. К`ви са тез фантасмагории!?"). Независимо от Изследовател се случват събитията в настоящето на датчик (това показвах). Не считам, че е грешка, това което показвам (па и как СТО се справя с проблема- щото в СТО присъства Човек - понятието за едновременност е негова измислица - Природата не знае за нея - само си взаимодейства в съдбовното й настояще и ... така) пп А, отделно, с методите да се залагат часовници непосредствено до събитията по цялата ИС (при експеримент)- най-често се допускат и ... грешките! Мислено (заради СТО) се възприемат като общо време на ИС. На практика, обаче, не всякога е възможно това - обясних го някъде - ако бързината на наблюдаване (честотата) стане съизмерима със собствената честота на случване на събитията: Първо - става физична намеса в хода на експеримента с неизвестни изходи поради ограниченост на наблюдател- не може да управлява резонансни явления. Второ - ако не се разруши "резонансно" изследваното състояние - то отделните фази от опита, започват да изглеждат като нови събития с подменена (неустановима) причино-следствена връзка. (Кварковият модел е точно такава грешка - наблюдаваното се счита за реална възможност, но отделно: кварки няма, не се "засичат") Тези неща се случват при прилагане на КМ методите и ... СТО и КМ - не могат да си помогнат! Затова давам и примерите, че реалността трябва да не зависи от напъните на Човек, когато ще борави с методиката на СТО... Залагането на часовници "на място" е ненужна намеса в експеримент, понякога и ... се старая да избягвам обяснение на СТО с общо време за ИС. Това, според мен, е ограничена представа и може да доведе до грешни изводи в област, в която не виждаме "заоблено" - демек: отделно време и отделно пространство. Затова и СТО не важи в ОТО, а самата ОТО е само математичен модел с ... възможности за фантазия на тема "черни дупки". ...