Малоум 2

И двете ще паднат първи! В смисъл, че и двете тела ще докоснат земята едновременно; Но тялото с по-голяма маса ще "спре" по-късно движението на ЦТ си, при еднакви спирателни условия. ...

Представата за пространство се формира на база понятието за физически вакуум; предполага се наличие на такъв - наричали са го етер, ефир - и се тълкува като среда за разпространението на полетата -гравитационно и електромагнитно. Ако си запознат с историите по откриването му и "определяне" на движенията на телата спрямо него - ще ти е по-лесно. Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене. Но всяка частица си "стои" на мястото и само се върти бясно. За по-лесна представа: малка стрелкичка, която непрестанно се върти около "центъра на тежестта си". Размер 10^(-26)m. Все едно имаме точка с оръдие което при всяко изстрелване на снаряд си променя посоката на стреляне (образно казано). Но - си стоят на мястото; неподвижни са тези точки една спрямо друга - не сменят местата си. Така, условно, от тези "точки" изграждаме тримерна решетка. Непрестанните "стрелби" са фактически трептения на тези частици спрямо центрите си и така се сдвояват (стрелка срещу стрелка), че общият им танц, нормално, не "излъчва" от общият им обем - навън. Общата им обвивка е нещо като пашкул. В този смисъл физическият вакуум е неутрален (незареден) и неподвижен.Но, трепти бясно. Поради трептенията, обаче, в част от него възникват флуктуации (по голяма група от вакчастици затрептява синхронно), които флутуации "подрежат" стрелките им е едно направление (като ток) и обвивката на сдвоеното, може да се пренася без да се движат в същото направление самите вакчастици. Наричам го "пренос на смущение". Това са и вакфотоните. При среща на вакфотоните (кръстосване) могат да интерферират, защото всяка от вакчастиците участва само в пренос на едно трептене минаващо през нея. Скоростта на преминаване на трептенето е определена от големината на вакчастиците (от стъпка в стъпка по тях) и е възможно най-голямата скорост на нещо сърфиращо по вакрешетката- Свак (скоростта на светлината във вакуум). От комбинациите на тези подреждания се изграждат както полетата, така и вещевите обекти - тези, при които вместо да пътуват в една посока, са се затворили около общ център и започват да действат (полетата) "сами на себе си". Това действие ги "дърпа за косата, назад" и те не могат да се движат с възможно най-голямата скорост, а с най-различна, но много по-малка от Свак. Протяжността на пространството се реализира върху физическия вакуум.(Изпълва цялата Вселена, независимо то това, докъде ние виждаме, докъде е наблюдаемата част, заради неговите структури) Начинът на подрежданията на частиците, образуващи различни структури (структуриран вакуум), показва какво е кривина на пространството; В един кубметър с прави (декартови) ръбове има толкова вакчастици, колкото и в един кубметър с криви ръбове, като кривината се дължи на това, че при пренос на смущение (смутен вакуум), формата на пашкулите се е издължила по посоката на преноса, а съседите са се доближили до изтънената част - вакуумът "диша" като цяло, нещо като надлъжни вълни по него. И доколкото по неговата структурирана посока е самоволното движение (без загуби на енергия)на кво да е, то движенията са по "крива" траектория, спрямо декартовата Координатна Система (КС). Разбира се, тези кривини са малки за Наблюдател и с голяма степен на точност декартовата КС върши работа при сметки. Важно е, че наблюдателят "вижда" само промени от средната стойност на действията - ако има вещеви обекти, които взаимодействат с фотони и съответно се излъчат фотони след взаимодействието - тези излъчвания са разликата от средното и биват забелязани. Значи, не виждаме самото пространство, а съдим за него от това, че са разделени с пространство излъчващите обекти (звездички). Пространството не е нищо, а физически "пълно" нещо. Физически вакуум; от неговите свойства са изградени (структури) полевите форми и вещевите форми (тези, които имат физична характеристика "маса при покой"). Времеви интервал: сравняваме (неявно въвеждаме) време за повтаряне на едно и също (според нас-наблюдател) събитие. И понеже само вещеви обекти ни "разказват" за такива, а самите вещеви обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, то, преди да има "вещеви" - не може да се говори за време, въобще. Заедно с раждането на вещеви обекти (от ГВ -насам)е станало възможно и да се образуват интервали между повтаряне на едно и също събитие, като ги отчитаме в сравнение с други подобни. Затова и вещевите ги наричам "портокал с часовников механизъм" - без тях - понятие за време не може да се въвежда. ...

Примерчето е хубаво, ще се опитам да го направя разбираемо; 1.намираме се ма-а-а-лко след мундщука за "надуване" на балончето; 2.балонът е дебела гума (но ефирна - неосезаема - физически вакуум) с дебелина стотици светлинни години 3. Ние сме някъде по средата на тая дебелина; 4. "Виждаме" основно, каквото идва от светещите обекти в нея дебелина ... и при вещевите обекти действа привличащата сила, та не им дава да се "раздуват" - стоят си 5-стотинки и по-малки, докато не гръмнат; И 5. - най-лесно е да си го представяме като дебелостенен "рог на изобилието" и се намираме с "средата" на стената. Този рог е един от ръкавите на Вселената, тръгващи (с начало от) от мястото което наричаме Голям Взрив.(хипотеза) Аналог: цветът на градинската фунийка - отваря се заради падащото върху нея лъчение от околното, а при липсата му (нощем) се затварят крайчетата; По този начин би се "държал" и нашият ръкав от Вселената - при наличие на количеството вещество в него, заради падащите върху му полета се раздува и изтънява към крайчетата си (след милиарди години) и там ще се "затвори" и ще бъде началото на нов ГВ. Подминем ли най-големия диаметър на балона, небето нощем ще е бяло. Не е само тази аналогията (хипотеза), която "показва", че началото, началните движения на микрочастиците, се проектират и макроефектите при ... дърветата например, се повтарят: стволът на дърво е съответстващ аналог на "атрактора" на ГВ (атрактор е мястото на завързване поради зашнуряване на свойствата на частиците на физическия вакуум, по малки по размер от 10^(-26)m)- плътен поток-посока на насочване на градящото; клоните съответстват на началото на ГВ, на ръкавите (място, където са се завързали полетата във вещеви обекти - неутрони, например) с следват кривината предопределена от структурата на частиците на физическия вакуум - може да се счите, че се излъчват полета и частици; кореновата система пък е "обратната страна" на излъчването, поглъщат полетата от разпадащи се вещеви структури; Мислените продължения на клони и корени по кривината им определят тороидални форми - при широколистните най-вече (гироподобни - при иглолистните). Тази тороидална форма (или части от нея) се повтаря в целия жив свят - напр. бели дробове и трахея; Гл мозък-гръбначен мозък; бъбреци и пикочопроводи, и т.н.- семена на растения, плодове - динята, например е добър аналог, а семките й - направо си съответстват на "място за Галактики". От неживата - също: кръглите форми са близки до тороидалните, на които "вътрешната" окръжност е малко по-малка от външната образуваща окръжност; слоевете около Земята, например - са с тороидални форми и т.н. ... Чакай, че май-надминах Каку – то! Извинявам се. ...

наистина избързваш. Ако забелязваш - не се отричаме един друг с писанията си- дискутираме за възможности. Тук нали е клуб философия. Що те смущава употребата на философски термини. Е, малко по - по друг начин са тълкувани, ама това не пречи. (не би трябвало да пречи само защото се основава на другомислие) Темата за прераждането, не е чисто философска, макар да е застъпена като философия на източните. Няма научно покритие - не се разглежда основния философски въпрос (кое е първичното: материята или съзнанието - материалното или идеалното). В отговор на този въпрос се изгражда философия: те (източните) тотално са възприели идеалното за първично и в този смисъл са идеалисти (ако ги питаш - считат се за материалисти - не им вярвам, щото нямат знанията, а работят с "усещания" - от 30 г и повече се занимавам с йога); аз пък съм доказал (поне за себе си) първичността на материята и затова съм материалист. В този смисъл, съзнанието е "идеален обект" (дървено желязо) - не е обект, а субективна интерпретация на възможното отразено от обективната действителност, от "идващото" от обекти - отношение, спомни ли си. И, понеже не е обект - няма как да се манипулира по желан (от надстройката) образ и подобие - винаги си има "Едно на ум", субектът. Някои казват, подсъзнанието е таково. А самото подсъзнание си е индивидуалната форма и запис на пристигащото инфо върху ген-изградената подложка от връзки - индивидуална е! Не е възможен клонинг, нито ИИ (изкуствен интелект), който да наподобява характера (начин на поведение в отношението разум-съзнание) на оригинала. Всяка коза за свой крак - както е казал народът! ...

Мисля си, че избързваш. Представи си: седим един срещу друг на маса; бял лист; аз изписвам цифрата "6" и те питам какво е това; разбира се отговаряш "9"- за теб изглежда така. Поради не еднаквата ни гледна точка, едно и също знание за събитие намира две значения (най-малко). Колкото гледни точки, толкова интерпретации в личностно възприемане - субективизъм в действие, доколкото пък, всяка генподложка по различен начин "разполага" и се съотнася към събитието. Затова знанието си е чисто субективно. Не бъркаме със стремежът ни да го правим все по-обективно, като го сравняваме и с други гледни точки на субекти за едни и същи събития, като нещо замърсено. Нашето знание си е еднолично - в този смисъл "чисто", а не, че не можем да го "смесим" с други подобни, с цел достигане на обективност в процеса на отражение и осъзнаването на възможните резултати с нова, подменена вече гледна точка (имаме: "едно на ум"), става съ-знание, а това го прави разумът. (Това беше и една от грешките на колективизма преди време - искаха битието да определя съзнанието, като че ли то е тяхно и имат права да разполагат над него, борейки го с битие. Така и не можаха да обяснят алиенацията при социализма; чудеха се: кво искат тез "индивидуалисти"?) ...

Когато вещеви обект "достига" скорост близка до светлинната, започва разпад - част от трептенията на образуващите на вещевите (резонансни на ускорителните фотони), разпадат веществото до полеви форми на материята. Затова и не може вещеви обект да достигне скор. на светлината - разпада се на образуващите го фотони. Обикновено, при такива мислени експерименти се забравя (пренебрегва) силата, която трябва да ускорява обекта; при всички случаи (силата дърпа-бута) става с поглъщане и излъчване на фотони; т.е., вещевото следва траекторията на най-изгодното му образуване от гл. точка енергия. Иначе, няма да е едно цяло. Освен това, не можем да твърдим, че далечните обекти се движат със светлинна скорост (или, че биха се задвижили до такава) - това движение е относително наша гледна точка. Ефектите, които ще наблюдаваме са относителни. И са, такива. Мичиу Каку е симпатяга (по начина си на изразяване - вживява се); но в опита си да представи нещата като не толкова сложни (даже ги счита за доказани), губи. Таман възбуди някакъв ... интерес и ...човек, като седне да чете науката какво казва по същото проблемче - започва отчаянието; уж просто, пък нищо не се разбира... Значи: Той е гений пък аз съм тъп! - си мисли потърпевшия. А то - не е така. Просто, дискутираните от него неща са фантазии на база грешно-изводни възможности. И сериозните учени си го знаят. ...

Ще помоля да прочетеш предния ми постинг - там се опитах да обясня повече, че да не се повтарям... Физическата информация се съдържа във фотоните (смесените елмагн вълни са от много видове фотони; вълните са "разклатено" от заряди елмагн. поле). Посредством нея - неин обмен, се осъществяват физическите взаимодействия, чийто закони са открити. Тази, физическата информация - не се губи; не всякога цялостно може да се наблюдава, но, в крайна сметка - не се губи. Ненаблюдаем процес е поглъщане на фотон от вещеви обект - и веднага започват КМ спекулациите, че може да има причина без следствие или - че причината може да изпревари следствието. Доколкото знанието (съзнанието) не е физическа информация (изтъкано е от абстрактни образи) - нищо не му пречи, да се губи. И се губи, в действителност. И се самозалъгва, че и нас "лъже" (често давам тоя пример: пипаме дървената маса - не е студена, пипаме металната тава - въх, студена!; Е това не е вярно - и двете неща са при Т=20 градуса Ц - бихме могли да направим грешен извод на база Чувственост, ако не познавахме физическите закони: грешно, например: че едното е топло, пък другото - студено) Спомените ни са благодарение на оставеното от дейности (предходни събития): физическа информация (градинката), разкази (писания, разни)- изкуство, пряка реч и т.н. - все човешки дейности, по един или друг начин - събития, които си имат физическо покритие. Но, нашето знание за тия неща се чисто субективни, макар и дължащи се на обективни причини. Затова - може и да го няма, да е изгубено или "изкривено", като инфо... ...

В случая е неуместна употребата на "истина". Само обективната истина (която е една) съществува вън и независимо от нашето съзнание. Но, понеже се е повдигнал въпрос:"Що е това съзнание?", да отговоря: Съ-знанието е ОТНОШЕНИЕ - отразена обективна действителност в нашия Датчик-Гл. мозък, пречупена през нашето знание (отношението е ... дроб и знаменателят не бива да бъде нула - по-добре е да не "знаем" нещо отколкото да лудваме в спомен). Знанието още не е Физическо инфо - то не може да участва в енергиен вид - във взаимодействия, нищо, че за него хабим енергия. Знанието е субективно и чрез опити и наблюдения на окръжаващото ни се мъчим да го доближим до обективната истина. По време на сън, нашият "самообучаващ се биологичен компютър" (метод: проби и грешки) преподрежда получената от сетивата информация, като намира място на стоящите вълнички така, че да нямат "биене" - несъответствия по място и дължина на вълната. Затова, нищо чудно, че се възбуждат едни и същи области от мозъка. Това биене трябва да отпадне, за да не прегрее мозъка - той "работи" при условно постоянна температура и я използва за "база", отклоненията от която го възбужда към "търсене на повредата" в образуванието Човек. Затова, когато събудиш някой по време на бързите сънища, казва, че сънува, а ако го събудиш през друга фаза - нищо не сънува. Затова, сънищата не могат да бъдат показател "едно към едно" с някаква действителност, щото хаотично се преподрежда инфото и пак по проби и грешки му се намира подходящото място. И още нещо съществено: ако дълго време се закрепи една стояща вълна на дадено място, то там, от ликвора, се образува по неин образ и подобие белтъчна макромолекула: става "твърда" постоянна памет. Това се случва в дълбочина на гънките - доказано е, че там се запълва с белтъчен материал ..., демек, при подреждане важната част (повторението е майка на знанието) от инфото потъва в гънките на мозъка. Задвижването си е чисто механически процес: при наличие на ел магн.импулс в обвивката на "луковица" (известно като съкръщаване), то тя си променя размера; тази промяна води до промяна на налягането на ликвора; значи - и до промяна на разстояния-вътре в нея, значи - се "дърпат-натискат" стоящите вълнички. Но това не е точно запаметеното, което търсим при мисленето, а една огромна част от множество, все още хаотични записи; мозъкът пробва да направи цикъл - затваряне на хаотичното (щото грее) и го прави с наличните възбудени трептения - така, на субекта остава правото на избор на кой образ да се спре, след като "премисли". Това е и обяснението на интуицията. Също се обяснява: "Абе, знаех си, че така ще стане!"- често срещано твърдение, защото мозъкът е подсказвал множество "решения", но изборът не е имал все още основание. И т.н... Може би усети вече, че когато мислим, хабим енергия; ако ни хване цикъл от абстрактни образи, които не можем да отмахнем - лоша работа (болестно състояние). Често (пък и на възраст) част от взаимодействащите в цикъл полета, преминават през изтънени части на кората на Гл. мозък и успяват да навлизат към мозъчните клетки - започват да им пречат да си вършат функциите да осъществят Обратната Връзка (ОВ). Също, при свързване на "късо" в някои болестни състояния - страшен тремол се възбужда и т.н. - има множество отклонения. Може да се направи извод, че мислите ни влияят на структурата. Тоест, оправдава се (намира си място) понятието внушение и самовнушение. Те могат ЯКО да ни действат. Но, това не означава, че обективната действителност зависи от нашето съзнание. Даже, доказва обратното - независимо от нашето съзнание физическите закони си действат (разболяваме се и се разпадаме или ако дадем шанс на мозъка - с успокояване - те същете закони ще ни помогнат във възстановяване). Спим-неспим - няма начин да отменим гравитацията! Тя си действа и на спящия субект. И на глупавия и на умния и т.н. - разни чавешки критерии за описания на характери. Това не е обективна действителност, а субективна наименованост. РАЗУМ - това е свойство на Гл. мозък при Човек, да слага граници на поведение, независимо от позивните (за съхранение) на мозъка. Не изтърваме "горещата" тенджера с боб, щото ... ще останем гладни! Животното би изпуснало тенджерата (и в двата случая - случайно, в бързината, се е наложило да се хваща). Животните - нямат разум; имат колективни поведения на база инстинкти. В този смисъл - Космически разум - няма; няма откъде да дойде висока организация първо, за истинкти за самосъхранение и второ - преодоляване на тези инстинкти и действие, различно от "определеното" за сетивата по физичните закони. Идеята на упойващите е: да се премахне действието на свойството Разум (често го бъркат със самоограничаването от ... страх, например). Проучено е на ниво "химия" (т.е., от електронни слоеве-нагоре). Та за циклите-абстр образи е нужна и химията на ликвора, но не е само това - разумът избира решението (субектът има думата) за поведение. ...

Може би имаш предвид самоорганизации при живото. Интересно е, че на "местна" почва, в околността си, се "хранят с отрицателна ентропия". Живото разпада вече готовите връзки (фотони за връзка) и ги употребява за себе си - в тях се съдържа физическото инфо, нужно му за поддържане устойчивост на образуванието. И отделя топлина (обикновено). Т.е., в някаква степен забавя скоростта на действие на топл. смърт от ентропията - създава хаос (нови движения за организация на неживото). Ентропийните сили при живото (а и при идеален газ) имат еластичен произход Затова (скоро спорих с физици -те не са съгласни от раз) - считам, че ускорителното разширяване на Вселената се дължи именно на ентропийните сили - при отслабване на гравитацията с разстоянията, ентропийните сили на отблъскване вземат превес - стават забележими. (Хипотеза) Става кръговрат - вселенски и не е нужно да има нов Голям взрив на същото място, както предишния. (Мичиу Каку е интересен популяризатор - но физиците го приемат за смешник със захапаните от него фантасмагории. Не съм съгласен с неговите хипотези-сценарии) Да, на пръв поглед. Но се забелязва и кръговрат - повтаряне в нов етап (съдържащо предишна памет), като същевременно, новото носи и нови свойства за оцеляване в новата среда. Всяко живо си води "ген-записки" и може да ги пренася в поколенията, ако са естествени - т.е., да отговарят на промяната в неживата околност. Ако не се осъществи пренос - няма поколение, което да е устойчиво в новата околна среда; в този смисъл, принципът "проба-грешка" отсява и прокарва пътя за НЕСЛУЧАЙНОСТ дори и в разнообразието на формите (един катаклизъм, напр. -силна радиация, обстрелва милиони видове и форми и ги свежда до промени в ген). Демек - случайността е силно ограничена от физическите закони. Но не пречи на разнообразието. Натрупването на изменения в живото се предхожда от натрупване на изменения в неживото - от тук тръгва възможността за коренна промяна. ...

Би могло да се вкара и малко наука. Известно е, че има памет на структурите. Самите структури са изградени от вещеви обекти и фотони за връзка между тях. Казваме, че има памет, защото с течение на времето тези връзки се повтарят и държат структурата като едно цяло; разбира се, в определен диапазон на "падащите" към структурата полета от елмагн. фотони. Тогава, говорим за Устойчивост на структурата. Да не забравим, че и самата структура като цяло си има обвивка от характерното за нея поле, изградено от вътре-излъчвателите й. Посредством характеристиките на това поле тя се идентифицира като такава за околните на нея структури. Демек и в нея (обвивката) все едно, че се съдържа памет на структурата. Чрез обмен на тази информация (във фотоните за връзка), която се съдържа в обвините трептения, обектите се уголемяват (сили на привличане при "еднаквите" по форма конфигурации), работят заедно, докато не стане възможно, да се обединят в по-голямо тяло със собствена (друга) обвивка. Това - под действието на "падащите" полета от околното пространство. Ако се съдържа късовълново трептене в падащото лъчение- голямото може и да се раздели на две по-малки, като: всяка от "новите" малки структури, съдържа вече инфо и от предишното обединяване. Тоест има променена памет на структура. Долу-горе, в такъв аспект протича естественото саморазвитие и саморегулиране на окрупняване и разпад на телата - еволюция на неживата Природа. При живото: тези структури са по-особени, дължат се на обединяване на дълги вериги от молекули на база въглерод и водородни връзки. И, защото въглеродът е "ситен" по размер, а и връзките му с другите околни молекули са къси, то е станало възможно да се образуват така наречените белтъчни макромолекули, с едно много интересно свойство: под влияние на падащите полета (за условно постоянния фон от елмагн. трептения на Земята) тези макромолекули не се разрушават (рядко са късите вълни във фона). Те само се завъртват при поглъщане на външен фотон (посукват), а след отпадане на лъченито, излъчват погълнатото и се връщат в изходно състояние. Да, но през това време са си променяли формата, а тя, във връзка с околните форми, задвижва спрямо тях. Тоест - запазва се структурата, а се осъществи движение - първа стъпка! Втората стъпка е, че при наличие на съответните химелементи, то, посредством фонът от обвивни трептения на макромолекулата се делигира памет на околното пространство (физически вакуум) и то лесно възпроизвежда подобна конфигурация - получава се възможност за саморазвитие на белтъците, като повтарят сами себе си... И т.н. - протича и еволюция на живото, която следва от еволюцията на неживото. Разнообразието на форми следва пък от разнообразието на фон от околната среда (вода, суша, мешано)- с мутации става. Докато се е стигнало структура: Главен мозък при Човек. Най-интересното, според мен е, че се счита, че човек мисли с мозъка си. Ми, мозъчните клетки си имат постоянна задачка: да регулират устойчивостта на структурата Човек в тоя фон, в който се въди! Хич нямат време за мислене - те постоянно сравняват данните от сетивата, с паметта на структурата записана в гените и отреагирват на база тоя запис. Мисленето, играта на абстрактните образи на "прескочи кобила", се осъществява в гънките на кората на Гл. мозък. Там се "записва" във вид на стоящи вълни инфото от сетивата очи; като въжени мостчета в Големия каньон дето свързват единия склон с другия. При промяна на налягането на ликвора се променя и разстоянието-дължина на мостчетата и записаното в тях (част от абстрактен образ) се вписва в цикъл трептене, оформящ цялостен абстрактен образ. Вижда се, че дори без да участва инфо от очите (затворени), можем да "възбуждаме" образ. Не е реален, а идеален. Затова, можем да го манипулираме без опастност от "реализиране". А, прочитането на който и да е образ си е чисто субективен процес - където е имало "свободно място", там се е записало инфото за него - независимо от гледната точка в момента на запис. Ясно е, че с разпад на структурата Главен мозък, отпадат и възможностите за създаване, съхраняване и манипулиране на субект. Прераждане няма. Има илюзии. ...

Ако ти е ясно психологически, нямаш проблеми: Точно правилата на термодинамиката определят, че има "стрела" на времето. За една единствена частица - те не важат (не можем да измерваме); дори и за две или три - не могат да се изведат тези правила. Но за голяма група елементи, множество частици (т.е., да са възможни опит и наблюдение) се потвърждава (експериментално) стрелата на времето: Принципът е: за да наблюдаваме нещо (някакво явление), то, до нас-наблюдател трябва да дойде сигнал (фотони от взаимодействията на нещото с полетата); но този сигнал, пътува до нас с ограничена скорост (Свак, например). Значи: Принудени сме, като Наблюдатели, да "виждаме" само миналото (на вече случили се събития). Неявно сравняваме (това е важно, че сравняваме) с явления от околността (репери, КС - явления, които са условно неподвижни спрямо наблюдаваните)- за което е също необходим времеви интервал, и това си състояние го наричаме с понятието "Сега". Разбира се, че случилите се събития не са "сега", а в миналото. Нищо, че са ни настояще. И, най-важното: наблюдателят "вижда" твърде ограничено, в много малък диапазон на елмагн. трептения. А при случване на събитията, освен това което виждаме има и много трептения, които не виждаме (например инфра-червеното, ултлавиолетовото, рентгеновото, гамалъчения и още по-ситни вакуумни фотони и т.н. - се променят с незначителна интензивност). Ето го важното: Всичко това "отлита" от мястото на събитието, а вторият принцип на термодинамиката казва, че не може "сама топлина да отиде от по-студено на по-топло тяло" (под "топлина" разбирай пропорционално на Екин). Тоест, самоволно "връщане назад" НЯМА- определя се понятието напред-стрела. Излъченото отива да сътворява хаос, наоколо. ...

Хубава илюзия, подходяща за сценарий, като как трябва да се унищожава живот. Уникалността на "живот на Земята" се дължи на условно постоянния слаб радиоактивен фон от електромагнитни лъчения (среден фон от Слънчо, космически лъчи и еманация). Именно постоянството на този фон е дал възможност за образуване (еволюционно) на високоорганизираната структура, наречена Главен мозък при Човек. Та, "златна среда" - тя е тук, на Земята. И всякаква радиационна намеса (естествена или изкуствена) променя тоя фон и ... край с високата организация: разпада се и се превръща в "начални" вещества на химията. Илюзията е, че това може да се контролира от т.нар. човек - нищо подобно: физическите закони си действат независимо от нашето съзнание или знаене за тях. Можем да ги преодоляваме с огромен разход на енергия, но не и да ги отменяме или променяме. И всяко "преодоляване" води до хаос, с унищожаване на живот (или естествената му среда, което е същото, но съобразено с време за унищожаване). С радиация, може да се загрее простиналия Марс, но не може да се внедри ситуация за живот - точно обратното - дори и да има някакъв (бактерии, например) - би се унищожил и поради липса на дълговременен постоянен фон - никакви структурни организации с форми на живот, не биха били възможни. ...

Та, какво е G? Сигурен ли си, че Земята се върти? (по принцип, ако няма нищо друго във Вселената, пак ли ще се върти?!) От какво "се получава" ядрото? Спрямо какво се върти?.. Динозаврите не са оцелели като "големина" - станали са на кокошки например... и т.н. ... ...

Естествено, че Стивън Хокинг няма да даде отговор ... на нещо, което принципно не е вярно. Доказано е, че регистрацията (измерването) на магнитното поле е относителен ефект - трябва "скорост" спрямо нещото, а точно това означава и относителност (относно нещо). СТО не е в протиречие с електромагнетизма, а напротив - изяснява защо наблюдател "вижда" това (регистрира)- разбира се, разглеждат се само ИС (инерциални системи). Според кой принцип: първия или втория? (или третия - за линейност на преобразуванията, неявно съдържащ се) Хоп-па-а-а! Вкара ракурса: ако сме "трети" близо до събитията - бързо се движат; ако сме далеч от събитията - бавно се движат; ако сме много-много далеч - са неподвижни и т.н. - често срещана грешка. Отношенията в СТО-преобразуванията се отнасят за: какво виждаме ние, ако сме на ИС за две събития, ставащи на друга ИС и какво виждат тамошните наблюдатели за СЪЩИТЕ тези събития (дължината на интервала между тези две събития е инвариант за коя и да е ИС). Събитията са точкови в СТО, заедно с часовници, показващи собственото време на системата, съдържаща събитията. Всяка ИС е със собствено време. Без С=конст, нямаше да има повторяемост на резултати от Доплер. Излъчен фотон от източник, забравя за "родителското" тяло (за движенията на източника) и се движи с пост. скорост (Ссреда, например). Тогава, движенията на датчика (наблюдател) "преминават" за различно време, в зависимост от дължината на вълната (която съдържа фотоните - смесена вълна, обикновено). В зависимост от скоростта на датчика спрямо Ссреда (не можем да я приемем абсолютна, защото не можем да свържем КС с нея), то той резонира (хваща) с различна по дължина на вълната съставка от нея. Това наблюдаваме (ефект на Доплер). Дали има практическа полза си е отделен въпрос. Във физиката се "работи" с времеви интервал, а не с абсолютно време. Интервал време е времето, за повтаряне на едно и също събитие. И, тъй като съществува зависимост на това време от относителната скорост на наблюдателя (в СТО), то и неговите възможности за отличимост на две повтарящи се събития, са ограничени (това е в основата на КМ за неправилно тълкуване- "нарушаване" на причинно-следствени връзки) ...

Предполагам се питаш, какво вижда всеки от космонавтите (а не наблюдател от трета КС). Разглеждай отдалечаващата се ракета като източник на вълни - ако не бягахме от него - по Доплер, ще виждаме червено отместване на светлинната вълна - ще го "виждаме" червен. да, ама ние също бягаме от тоя източник, а скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (излъчен фотон забравя движенията на родителя си и се движи с Свак) и пак трябва да приложим Доплер, по обратен ред: като от неподвижен източник на "червено", бягаме и ще го виждаме по-червен (все едно е неподвижен източника на червено); - в крайна сметка: ще виждаме "много" червен източник, но не на действителното му място в момент, когато е пристигнала вълната от него до нас. Той(тя) - източникът-ракета, е далеч от точката която "виждаме". ...

Не, не съществува противоречие, ако избереш правилно координатната система (КС), спрямо която извършваш наблюдението (измерванията). Вътре в ракета (спътник или кутия -асансьор при свободно падане) ако избереш КС - спрямо нея няма да отчетеш сила от тегло. Това принципно означава, че и върху пробното тяло, и върху кутията (малки размери, хомогенно гравитационно поле) действа едно и също ускорение от привличащата маса (Земята, например)- разлики няма, затова и няма сила от тегло. Ако "погледнеш" през илюминатор, то цялата наблюдаема външна околност има ускорявания. Ако избереш КС на Земята, то това тяло, което пада свободно, си има тангенциално ускорение (насочено по моментната линейна скорост на тялото) и нормално ускорение (насочено към центъра на Земята). Тоест - зависи от КС на наблюдателя; противоречия няма. ...

Дори и да я приемем за абсолютна - файда няма; не можем да отчитаме от нея щото не можем да свържем КС. В този смисъл понятието "абколютно" не действа. Ако търсиш абсолют - то, пространство-времето е абсолютно. В СТО, всички движения са относителни. Относно нещо се правят измервания и сметки. КС е свързана с ИС. В ускорителните системи (не инерциални системи ; не-ИС)- абсолют е измерваната сила. Толкова е, колкото я измерват приборите ни - на място, там, където действа силата. Според хипотезата ми - всяка вещева частица (вещеви обект) се образува непрестанно с огромна ЧЕСТОТА на образуване - от затворени елмагн. полета около общ геом. център (централна част на елементарна частица). Тогава, нещо което я връхлита, фотон някакъв, взаимодейства с една от образуващите бримки, като променя големината (пътя) на затварящото трептене - задружно работят в едноактовата пулсация на образуване -поглъщане на фотон е популярния израз... След няколко „образуващи” пулсации, отклонението на центъра (моментен център на пулсации, става) е енергетически неизгодно (няма други налитащи фотони, подобни на първия) и се излъчва фотон със същата енергия, но в друго направление на "падането"- разсеян фотон. Ясно е, че при "престоя" си в образуванието частица фотонът е отдал от импулса си на частицата и тя, когато изпуска погълнатия фотон има откат (преживяла е завъртване и транслиране заради поглъщането, демек си е променила начина на движение) А масата на частицата е заради това, че нейните образуващи трептения взаимодействат сами със себе си (свободните фотони не могат да взаимодействат помежду си). Непрестанно искат да "центрират" образуванието и по този начи влияят на движението на частицата, когато взаимодейства с падащо към нея поле - когато има наличие на УСКОРЕНИЕ. При липса на такова - няма "разногласия" в центрирането, а вещевата се движи по инерция - не проявява характеристиката си маса. Само при ускорение се проявява масата. Да, ама това дава възможност да си "изчислим" ускорение, да измерим силата и да си изчислим характеристиката маса; или ако знаем масата, да изчисляваме сила или, ако знаем и сила, и маса - да си пресмятаме ускорение, и т.н., по Нютон (с поправки от Айнщайн). Просто маса и сила се проявяват заедно. Масата е само коефициент. ...

Да, въртящ момент (Мв) е равен на: сила*нейното рамо ;(силата е вектор - към направлението на този вектор спускаш перпендикуляр от точката на въртене; дължината на този перпендикуляр е "рамо" на силата) (Масата се измерва в кг (килограми), а силата в N (нютони)). Още - "маса" е физична характеристика на вещеви обект. Това е коефициент на съпротива към нарушаване на инерцията на тяло - мярка за инертност на телата. Този коефициент влиза във формулата на Нютон за определяне понятието за "сила" F=m.a, където "a" е ускорението. До Айнщайн - са приемали масата за постоянна величина, непромелива от условията на движение; често са я бъркали с "пропорционална" на количеството вещество. Не е количество вещество. След Айнщайн - трябва да се добавят и полевите връзки между отделните вещества - полетата, задържащи "количеството" в цялостен обект. Освен това, масата започва да зависи и от относителната скорост (коефициента на съпротива расте към скорости, близки до светлинната в дадена среда). Демек, масата е променлив коефициент. Зависи от скоростта и от полетата. Къде е "силата" при една елементарна частица (или фотон), та да я умножим по нейното рамо? - предполагам, питаш. За фотон: Електричното поле и магнитното поле в една вълна (смесена, от много фотони) са кръстосани и дефазирани. Бримката на магнитното поле може да се разглежда като "рамка с ток" (като при елдвигател); протяжността на една вълна е по винтова повърхност, около централна ос; тогава, условния "център на тежестта" на тази рамка с ток е прободното място на силата от магн. поле, а разстоянието до оста на винтовата повърхност е нейното рамо; Получава се посукващ момент на силата.(Също е въртящ момент, но по дължина на цилиндрична повърхност, а не - само в едно "напречно сечение") При това, "една порция завъртване-усукване" е половин порция "действие"; следващото го "гасящо" посукване - втора половина действие - цялостно "преминаване" на фотон - преминава порция "квант" на действието. ...

Заради Кориолисовото ускорение от въртенето на Земята. То се случва (чувства), когато "нещо" се движи по радиуса (радиално) във въртяща се система (каквато е Земята). Падащата вода се движи по радиуса на Земята. В Южното полукълбо се завихря в обратна посока на нашата (Северното). Но Кориолисово ускорение има и по Екватора - там завихрянето става от случайно действащи причини в момента на падане. Колкото сме по-близо до Екватора, толкова повече се намесват случайните начални сили, в избор на посока завихряне... Има и ... интересно, което не е свързано със слабите Кориолисови сили - завихрената вода изтича по-бързо (с по-голяма скорост) от бълбукащата. Завърти една пълна с вода бутилка обърната с гърлото надолу в мивката и за сравнение, някой да е обърнал "контролна" невъртяна еднаква с първата бутилка - ще видиш, че завихрената вода изтича по-бързо. Защото влиза свободно въздух по централната ос- няма възпиращи сили от вакуум в бутилката. ...

Според мен - позна от първия път! А за автора на питането - много има писано и почти нищо като изводи не е вярно; Торсия означава посукване. Малка част от механиката, но се опитват да я свържат с възможност за безплатно използване на енергия (доколкото всичко на тоя Свят си е малко "посукано", давай да го доим!). Каквото и да е Законът за Запазване на Енергията не може да се нарушава. Също и Законът за Запазване на Импулса. В микромащаби, когато се разглеждат само вещеви обекти (частици с маса)като че ли не се спазва Третият закон на Нютон - действието да е равно на противодействието и от тук - се вади извод, че се нарушава ЗЗИ. Разбира се - не е включен в сметката импулса на полето (на участващите полета, заради бързодействието на полетата) - включат ли и импулс от полевата форма всичко си идва на мястото - ЗЗИ се изпълнява. ...

Според мен, еволюционно, в началото организацията на структура "живо" (към усложняване на структурата) е било анаеробното. Понеже не е имало достатъчно разнообразие от хим елементи, по-скоро - не е имало ниско динамично поведение при образуването им. Знаеш - формулата на живота: Животът е явление на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда. Животът е явление.(Т.е. - излъчва нещо от себе си, образуванието, разказва за себе си на околното) Само белтъчните структури (дълги въглеродни вериги, а и водородни връзки)- макромолекулите "мърдат" в такт и под диктат на слабите електромагнитни полета. Без да се разрушават, правят точно "обратното" на механичните системи: при поглъщане на фотон от обвивката им, променят формата си (обикновено стават по-къси, ротамерно). Но това променя и формата на обвивката им, а съдържащата се в нея информация (чисто физическа информация на обвивния фотон за връзка на вътреизлъчвателите), също се променя. Тоест - чрез параметри на обвивката си взаимодействат с други подобни (при подобни образувания възникват далекодействащи сили, ентропийно). Така променените структури се събират и окрупняват, а това дава възможност, при наличие на резонансна вълна с общата им обвивка, то събраното да си преструктурира връзките, като образува нова, цялостна обвивка ... и т.н. -води до укрупняване на структурата... докога? Докато не се срещне с резонансна къса вълна (от околния фон ЕМВ), та да раздели обвивката, почти на две - но и двете "носят" инфото на вътре връзките - делене, демек ... и т.н. Необходимостта от устойчивост на структурата заради даден химелемент - най-първо, той трябва да е наличен, да е участник в общия елмагн. фон. И измененията на тоя фон, трябва да са малки, ако ще се търси устойчивост на структура. Ясно е, че при усложняване на фон-съдържимото, могат да настъпят мутации - в новите условия, някои от тях могат да се окажат достатъчно устойчиви за "живот". Обикновено са с по-разнообразни защитни механизми, заради успешен живот в по-усложнена среда- по-сложен фон от ЕМВ. Характерната околна среда на анаеробите, доколкото знам е ... старите консерви - там имат време и условия да се образуват ... по формулата за живота ...(бутолизъм май му думаха) ...

Щом си чел, добре. Няма страшно, че в началото, нещо не се разбира - по-нататък започва прояснението... Важното е да се чете... Спрямо КС към която сме привързани в изчисления, СУМАТА от Екин+Епот е постоянна величина. Само вещевите обекти имат физична характеристика маса. Полевите обекти (фотоните) нямат маса - те имат импулс. Но, импулсът не е само Р=m.v, а също и сила по време: Р=F.t - виждаш, че без "маса", пак може да се определи (измисли) действие. Достатъчно е да умножим по разстояние (m, метри) силата, т.е. да имитираме въртящ момент (Мв), което е признато за "сила при въртене". Тогава, импулсът на това нещо, може да се нарече "действие", с дименсия (N.m.s), а такава е и дименсията на константата на Планк h - квантът на действието. Умножен по честотата на нещото, което действа, дава енергията на електромагнитните вълни. (Това, няма да го намериш никъде като обяснение в сегашната физика - по моя хипотеза е). По важно е, че обяснява преноса на импулс без необходимост от маса. Това означава, че когато се погълне фотон от вещеви обект, то на вещевото му се променя както постъпателното, така и въртеливото движение. Тогава и само тогава РЕГИСТРИРАМЕ (виждаме, отчитат приборите) промяна, спрямо КС-приборите, ако са настоени за захват на тези изменения. При светлината (фотони) няма как да са зависими кинетична и потенциална енергия, просто, щото липсва при тях... маса. Винаги ги пробваме след като взаимодействат с вещество (с масов обект). Те само интерферират - тоест, подреждат физ.вакуума така, че попадналото пробно вещество в това подреждане за изпита някакъв импулс, в зависимост от настройката на датчиците си. Още един път: не можем да захващаме КС към полева форма на материя (към светлината, към фотоните на което и да е поле). А, както и сам казваш - тези величини са променливи спрямо промяната на КС на наблюдателя. Понеже С е константа в съответната Инерциална Система (само за такива КС важи СТО), в зависимост от скоростта ни спрямо източника, захващаме (виждаме) точно определена дължина на вълна - и ефект на Доплер- Ако си променим скоростта, то същата вълна се променя по дължина на вълната. И, тъй като ни е давала импулс, то какво стана? ...- ако бягаме от източника, то той ни "тика" с по-малък импулс. Ако пък бягаме със скорост близка до светлинната - то ...почти не ни тика нищо - спираме да си увеличаваме скоростта и не можем да достигнем скоростта на светлината за съответната среда. Да не забравим, че и осезаемо се сплескваме Лоренцово при такива скорости, т.е., нужна е много, много по-къса дължина на вълна, която да ни тика. Което значи - много пъти по-голяма енергия за бутане. ...

(Сблъскат!) Принцип на еквивалентността -пак на чичко Айнщайн; оттам изхождаш - на масата, съответства еквивалентна енергия (кинетична+потенциална). E=m.c^2 (Енергия = потенция за извършване на работа) Но, същата тая маса е само един коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон, за силата: F=m.a (инерционна маса е наречена - инертност, съпротива срещу преместваща сила) Същата тая маса участва и в уравнението на Нютон за гравитационната сила между две тела с маси: F=G.m1.m2/R^2;(тежка маса е наречена, гравитационна) Експериментално е доказано, че отношението на тежка и инерционна маса е величина постоянна, мно-о-о-го близко до единица (считат се даже за равни). Затова се приемат за едно и също нещо. Известно е, обаче, че съществува и електромагнитна маса, т.е., такава част от съпротива при инертност, която се дължи на електромагнитните полета. За частиците (вещеви обекти, имат маса при покой), общата маса е сума от тия двете (най-малко). Инертността им се дължи на сумата от двете маси. Зя една или две частици е абсурдно да се говори, че могат да бъдат "претегляни", та да им се измери теглото (теглото е сила), което тегло, разделено на ускорението да даде маса. Затова, при експерименти с елементарни частици се гледат, какви им са енергиите, а не силите и масите. Масите се изчисляват, на база следите, които тези частици оставят в предварително подготвени подложки, дето да "изгубят" киненергията си за определено време в реакции с подложката и оттам - изчисления на маси. Протоните се ускоряват с полета (електрически), а се "управляват" с магнитни полета. И вместо "подложка" ги сблъскват с противопосочно движещ се сноп протони. Така, ако се срещнат (сблъскат) два протона, то ще се получат някакви частици и полета, които апаратурата е предвидено да "засече" - зарегистрира (резултатите зависят от т.нар. сечение на реакцията). Заради голямата Кулонова отблъскваща сила (едноименни заряди) между протоните, то енергията им (Екин) на връхлитане един срещу друг, трябва да е огромна - предвидено в ГАК. И, сега, кой казва, че не расте масата им? При тия огромни енергии? Ако не растеше масата (коефициента на съпротива срещу тласкащата сила), то с постоянна малка сила би се достигнало скорост близка до светлинната (за определено време); но - не е така. Непрекъснато трябва да се увеличава тласкащата сила на полетата, за да се повиши малко скоростта на протоните. Нелинейно нараства скоростта при постоянна сила и накрая спира да се увеличава скоростта. А, именно скорост трябва за сблъсъка, за преодоляване на Кулоновата бариера. Масата "расте" със скоростта точно по формулите на Айнщайн и при Свак - ГУБИ смисъл като инертност (не е задължително да е безкрайно голяма - може и да я няма, както е в действителност - вещевото се превръща в поле, а то се движи с Свак, например) ...

А-а-а! Задаването на въпроси без да се "слушат" отговорите, е позволено само на журналистите. Няма такова "инженерство", дето да не се прилагат физически измервания. Просто, грешно е именовано "инженерство". Що трябва да се "настигат" - не може ли, да се пресрещат; и ако малко беше прочел от ТО на Айнщайн, поне щеше да знаеш постулатите, а единият от тях е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й! В "затворена" система - квито си искаш, такива източници може да имаш ... и ще си светят, независимо от скоростта на цялата ти система, спрямо други, извънсистемни обекти. Не, разбира се! Но ... губи смисъл да ти обяснявам, че за да видиш нещо, то трябва: от него до теб да е пристигнал фотон ..., да е взаимодействал с твоите рецептори и т.н. ... да се формира импулс, който ... и ... още по-сложно, става. Бута-тегли -- няма значение, все е нужна сила. Може и мешано да ги ползваш. ...