resavsky

Най скъпата полска продукция за всички времена.

Това за Буджак май не го пише никъде.

Имайте предвид че част от сериозните политици в София,Петко Каравелов и компания се крайно подразнени от факта че Съединението се извършва от група хъшлаци /по техните думи/ около Захари Стоянов Тази групи авантюристи вкарват страната в опасни приключения с твърде неизвестен край-Дори един Стамболов който е близо по дух и убеждения до тази група май няма никаква информация за това което става в Пловдив-

Един деспот Слав живял един век преди Момчил /горе долу по по едни и същи места/ е оставил много повече следи в народната памет.Момчил беше лансиран след 1944 г. / по подобие на така наречения Ивайло/ защото в неговите действия се търсеше някакъв социален момент.В изворите няма и помен от подобно нещо.За сравнение:Ивайло също не е оставил следа в народната памет.

Имало и е наследяване при провинциалната аристокрация.Пример - Ахтум внук на Глад.С Комитопулите ситуацията вероятно е идентична.

И никакъв герой на фолклора не е Момчил.Див разбойник мислещ само за собствените си интереси.

Ако латинците бяха победили при Одрин вероятно скоро щеше да има обща латино-унгарска граница.Йерусалимското кралство при много по неблагоприятна ситуация оцелява повече от един век.

Напротив земите на Византия / чието богатство е легендарно/ са достатъчно атрактивни за бедните аристократи от Западна Европа.Пък и не само-

Лично мнение.Един Вилардуен сам я е оценил като катастрофа.Няма история на Латинската империя където тази битка да не е оценена като повратен момент в нейната история.Дори и да приемам че мащабите и не са били чак толкова колосални то последиците от нея са били наистина значителни.

Между другото латинците са измъкват през нощта в пълна неяснота за съдбата на своя император:убит,пленен,ранен или просто изгубил се.

Венецианците са преди всичко търговци и затова търсят да запазят за себе си най удобните пазари.Освен това те финасират похода и е нормално те да диктуват условията.Именно Дандоло е в основата на избирането на Балдуин за имперАТОР за сметка на Бонифаций.Доста спорно решение довело до безброй проблеми.

Предполагам Сантяго .Точно както ти предполагаш че латинците са нанесли тежки загуби на българите нещо което не го пише никъде в изворите.

Сантяго няма как числото на куманските наемници да е по голямо от тези на чисто българските войски.Куманите са само помощни войски.Въобще се съмнявам че са взели участие в основната битка.При Русион пък въобще няма кумани а там знаем числеността на армията на Калоян - 7000 човека.При Одрин със сигурност е по голяма.

Значи логиката на някои хора ме изумява.10 километра до бойното поле са много за латинската пехота да ги измине и да вземе участие в битката но българската е била длъжна да измине това разстояние и да атакува латинския лагер.И то след като е стояла часове в засада и е участвала в тежко кръвопролитно сражение.Защото българската армия вероятно е заела позицията си за засада още през нощта на 13 срещу 14 и е стояла там с часове.

Намерил се кой да ми говори за идиоти............. Между другото Никита Хониат е абсолючтно категоричен че сражението се разиграва вечерта.За 16.00 часа да е приключило и дума не може да става.

Явно ти не занеш и налучкваш.При сведенията че битката приключвана свечерянане.Впрочем очкавами да изтъкнеш че през април се мръква около 15.00 часа.

Графе каква е тази вечерна служба в 16.00 часа.Май пак го удряме на фантазии.

Не беше ли закуска?

Ако сръжението е приключило малко преди мръкване то между нападението на куманите и края има приблизително 10 - 11 часа.Достатъчно време латинската пехота да се придвижи към полесражението.

Мда трябва да се отбележи че куманите /ако не се лъжа/ атакуват още по време на закуската на латинците.

При положение че битката е продължила няколко часа латинската пехота е имала предостатъчно време да стигне за баталията.не ми се вярва всичко да е приключило за 20 - 30 минути.А нека някой по компетентен да каже дали тежката латинска конница е в състояние да мине в галоп десетина километра.Идеята е ми че самото преследване на куманите е продължило достатъчно дълго- куманите вероятно са се спирали ,обстрелвали са латинците със стрели и т.н.

Говорим за професионални войници.Тези на Калоян се съмнявам че са били такива - поне в по голямата си част.

И все пак не забравяйте че през 1205 г. Калоян управлява една млада държава на 20 години живот.Когато в 1185 г.Асен и Петър започват да освобождават Бълария те не разполаат с армия.Армията се изгражда парелелно с държавата.През 1205 г. българската армия вероятно представялава все още основно опълчение.Да излезе в открит бой сещу смазаната машина кръстоносците е рисковано и Калоян го съзнава.

Ами при Сяр да не са излизали да се бият на открито.Проблема си е техен.А защо на тази смазана военна машина след смъртта на император Анри през 1216 г. успехите секват е въпрос на който предлагам ти да отговориш Сантяго.

При Русион нямало фронтален сблъсък - булшит.Точно там латинците са опитват да пробият българските позиции и да се доберат до крепостта.Това ако не е фронтален сблъсък.........И това че се споменава допълнителни части не значи че не ги е имало.Ще тръгнат 120 рицари сами без помощни части да отвоюват замъка от българите.......