-
Брой отговори
14392 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
202
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ resavsky
-
Няма шанс България да воюва срещу Румъния през 1913 г.Затова е и дадена заповедта да не се оказва съпротива - да се търси по някакъв начин политическо решение на проблема.това което никой не осъзнава в София е че претенциите на Букурещ не са за Южна Добруджа.Доста наивно се е смятало че румънците ще си окупират Южна Добруджа и няма ад се месят в битките които кипят край Вардар и Струма.Но всъщност Румъния влиза в тази война за да попречи на България да стане хегемон на Балканите.И точно затова е била заинтересувана България да загуби тази война.А Южна Добруджа е една допълнителна екстра.
-
Ефективността на румънската армия не трябва да се подценява.За да се спре един румънски войник е нужен един български и не по малко.Генерал Никола Иванов и той до 16 юни е писал високомерни доклади че един български войник се равнява на поне двама гръцки.Но при Кукуш и Лахна такова нещо не проличава.Най малкото едно българско оръдие се равнява на едно румънско такова.А тези подигравки по тоношение на румънската армия също не са особено заслужени.Освен Тутракан тя се представя напълно прилично.При Кубадин напримерно румънците си се бият съвсем грамотно.А при Тутракан българската войник е просто на много високо ниво.
-
Румъската армия е от пет корпуса всеки от които с численността приблизително на една българска армия /около 50 батальона/.Да воюва срещу тях България трябва да отдели поне 200 дружини.Няма как да стане. Всъщност точните сили /направих справка в източниците/ прехвърлени от румънците на юг от Дунав са: - 172 пехотни батальона - 80 ескадрона - 139 батерии Огромни сили като се има впредвид че има и резерви на север от реката.Например в цялата българска армия има точно 47 ескадрона.Ако българската армия беше оказала сериозна съпротива румънците щяха да прехвърлят още сили.Целия им мобилизационен потенциал е приблизателно равен на българския :около 500 000 човека.
-
Няма такава алтернатива при която България може да воюва успешно и срещу Румъния.Със обявяването на мобилизацията от Румъния още на 20 юни изхода на войната вече е пределно ясен.България трябва да търси начин да излезе с максимално малки загуби.Проблема е че Сърбия и Гърция не искат и да чуят за примирие.Поне докато не бъдат спряни при Калиманци и Кресна.
-
Да от политическа гледна точка операцията е успех защото дава на страната спасителното примирие.Но от военна гледна точка има какво да се желае и в планирането и изпълнението на операцията.
-
Андрей няма как да се говори за гръцки успех защото тяхното настъпление така или иначе е спряно.Всъщност битката не е завършена така че да се говори за победител/победен е некоректно.Българите имат известно превъзходство но нищо повече.
-
Това че Кресненската операция е била на косъм от успеха е един мит.Българските три удара са били некоординарани и почти спрени от неприятеля към момента на сключване на примирието.Част от 2 тракийска дивизия /основната ударна групировка която трябва да затвори от юг обкръжението/ например отказват да влязат в бой като заявяват че са много уморени.Все пак контранастъплението респектира гърците и отказва гръцкия крал от идеята за триумфално влизане в София и се стига до примирие.
-
Простачко тонът който държиш спрямо колегата Глишев е абсолютно недопустим.Приеми го като последно предупреждение.Явно имаш знания но го излагай в по подходяща форма.
-
Тъмръшката република си е отделна тема.Там конфликта е по скоро на лична основа а на помаците им харесва да се самоуправляват и най вече да плащат данъци единствено и само на себе си.Иначе българомохемазани си има в българското опълчение /макар и само няколко човека/.А не знам какви българомохемадани бягат от Ловешко но там и до ден днешен си има такива села /по точно в Тетевенско/.
-
Освен всичко друго следва да се подчертае че енерал Никола Иванов иска и получава разрешение да настъпи единствено в Правишко.Тоест на източния бряг на Струма.Но командващият Втора армия на своя глава без да уведоми София решава да настъпи при Дойран и с крайния си десен фланг - З бригада на З балканска дивизия.Трябвало някакъв мост да се превземе и да се разкъса връзката между сърби и гърци.Това съвсем дискредитира и без това неубедителните опити ставащото в Правишко да се представи като една нова Ангиста.Е бригадата на полковник Каварналиев превзема моста,разгонва слабите сръбски и гръцки сили и взема 200 пленници.Нищожен успех който обаче дава на гърците прекрасен повод за война.И когато след два дни гърците настъпват с две дивизии срещу бригадата на Каварналиев се оказва че моста не е чак толкова ценен.Генерал Иванов започва да вика за помощ и действително получава една бригада от 6 бдинска дивизия.Но докато тази бригада дойде гърците вече са превзели Кукуш изтласкали са другата бригада от 3 балканска дивизия / тя три дни се бие срещу четири гръцки пехотни и една кавалерийска дивизия/ и прехвърлят две нови дивизии при Дойран.Така с двукратно числено превъзходство /четири пехотни дивизии срещу две български бригади/ гърците влизат в тази битка която завършва с оттеглянето на българите и смъртта на полковник Коста Каварналиев.Впорчем още след пробива при Кукуш на 21 юни отбраната на позицията при Дойран е била напълно безсмислена.Генерал Иванов прави поредна грешка като дава това напълно безсмислено сражение вместо да оттегли и да запази двете сравнително свежи бригади.
-
Не е бил дезинформиран.Сам си е внушил че гърците не могат да не направят десант поради господството на техния флот..Само че за да бъде десанта ефективен гърците трябва да използват поне две от общо деветте дивизии с които разполагат.Генерал Иванов много добре знае разположението на гръцките дивизии.и че няма такива които да се изтеглени от бойното разположение с цел подготовка на десант.Но дори и да има десант на всичко е било ясно че съдбата на кампанията ще се реши при Кукуш.Където генерал Иванов оставя една единствена бригада / 2 бригада от 3 Балканска дивизия/ да спира половината гръцка армия.Същевременно цялата българска 11 дивизия стои и чака десант на изток от река Струма.Генерал Никола Иванов сам се вкарва в капана.
-
Всъщност са 52 000 българи срещу 90 000 гърци.А в решаващата битка при Кукуш са 12 български дружини срещу 38 гръцки батальона.Гърците успяват да концентрират почти половината от силите на решаващото направление докато генерал генерал Иванов им противопоставя не повече от 20 процента от частите си.Това се оказва фатално.Силите на Никола Иванов са малко няма спор но точно затова той трябва да концентрира силите си.Той прави точно обратното :разпилява силите си,подценява противника и откровено мечтае да влезе като победител в Солун след като е превзел Одрин.
-
Спандю веднага ти казвам "Специалист по всичко" където Калоянчев и Карамитев са уникални.Или "Неочаквана ваканция" където образа на старшината е незабравим.Въсщност спорът е безсмислен.Има хора които харесват повече Калоянчев,други Парцалев,трети Тодор Колев.
-
Е да де но какви правомощия има свети Кирил та да пише закони в Моравия?Освен това за подобно законотворчество няма и намек в житията му.
-
Тъпото е че например "Закон за съдене на людите" фигурира единствено в дисциплината ИБДП но не и по история.Дори има учени историци които не са чували за него.Защото Борис никъде не се споменава и като законодател.
-
http://www.youtube.com/watch?v=wiSDyB5MT68
-
Всъщност спирането на българското настъпление след Княжевац си е едно от престъпленията на Радко Димитриев.Път български бригади от Първа българска армия са били надвиснали от север на Пирот и превземаенто му е било въпрос на дни.Само че Радко Димитриев е видял някаква румънска опасност в тила на Първа българска армия и е прекратил операцията.А всъщност румънската армия се е концетрирала чак на добруджанската граница.Която е премината едва на 28 юни.Дотогава съединените сили на Първа и Трета българска армия отдавна щяха да се свършили с Пирот и Втора сръбска армия щеше да отстъпва към Ниш.Което вероятно щеше да обърне целия ход на войната и моравското направление щеше да стане първостепенно.А можеше и сърбите да приемат българското предложение за примирие от 25 юни което да обезмисли румънската интервенция.въобще генерал Стефан Тошев е категоричен че едно успешно настъпление към Пирот е бил единственият шанс за успешен изход от войната на България.
-
Няма такова нещо.Дори няма битка за Княжевац - градът е превзет без бой тъй като сърбите се изтелят към Пирот.А това със заклещените в клисура българи и избиването им от сърбите е просто нечия фантазия.Вероятно сръбска.
-
Иначе фаталната дата е 9 юни 1913 г. На тази дата във Враня се провежда Коронен съвет с участието на царя,цялото правителство и военното ръководство начело с генерал Михаил Савов на което е решено ако до 7 дни Русия да не се произнесе по арбитража българските войски да навлязат в безспорната зона.Именно като минават тези прослувути седем дни точно на осмия ден /17 юни/ българските войски навлизат в безспорната зона.Именно на това решение се позовава генерал Михаил Савов като дава фаталната заповед за настъпление.Странно защо обаче това решение на Коронния съвет се неглежира.Между другото решението за обявяване Балканската война е взето на друг подобен Коронен съвет / само че този проведен в Чамкория/.