resavsky

Много подценявате Борил.Той има своите достойнаства.И успехи срещу латинците.В 1214 г.едва не пленява Анри на 20 30 километра от Цариград.Както и шест години по рано при Стара Загора.Е трябва и малко късмет понякога.Но ако Борил оперира със свито войски буквално под стените на Царигад в 1214 г. то тезата че е загубил цяла Тракия и е изтласкан зад Стара планина не е особено съставомерна.

Е какво пише в Записките което не сме чели?

Не трябва да се забравя че шум в Европа се дига главно благодарение на Баташкото клане.А това е един епизод който можеше и да не се случи ако Батак беше превзет от редовна турска армия.Със сигурност в Гюргево са планирали по мащабно въстание - както в пространството така и във времето.

Ако готите бяха победили хуните със сигурност щяха да напишат тяхното име.

Все пак се надявам да приемеш че има разлика между национално-освободителна - буржуазно-демократична революция.Макар че доколкото си спомням Бастилията е превзета от войници от националната гвардия а не толкова от парижката тълпа.Дето се вика подготвени хора.

Е да но за всяка революция се иска поне минимална подготовка и водачи които могат да поведат народа.А не като Стоян Заимов които в сюблимния момент се преоблича в женски дрехи и се скрива на един таван.

Съвсем правилно си ме разбрал Андрейчо.

ВРО и Гюргевският комитет страдат от липса на професионални революционери.Просто няма подготвени кадри - нито за войводи,нито за четници.Не че няма такива хора сред българската емиграция но те са игнорирани.Гюргевският комитет например представлява една сравнително ограничена група от емиграцията - условно казано младите крайни интелектуалци.Те всъщност и затова избягват в Гюргево от Букурещ - да стоят далеч от основната емигранска маса.А подготвени и смели хора през 1876 г. има - при Гредатин няколко седмици след въстанието виждаме 2 000 българи /при това командвани от българи/ да се бият като равни с елитните турски части.но поради редица съображения никой не ги кани да участват във въстанието.

Пропуснах да отбележа че в Априлското въстание не взема и нито един от българите получили към 1876 г. военно образование /основно в Русия.А техния списък е повече от впечатляващ - Данаил Николаев,Сава Муткуров,Райчо Николов,Аврам Гуджев,Стефан Кисьов и още много доказани патриоти /и професионални военни/.Не вярвам че и един от тях би отказал да вземе участие във въстанието.Ако бъде поканен разбира се.

Въобще не ви ли прави впечатление че Априлското въстание е организирано от шепа интелкетуалци /или хоро на перото общо казано/ като Стамболов,Стоян Заимов,Захари Стоянов,Волов,Бачо киро ,Иларион Драгостинов,Никола Обретенов,Георги Икономов.Моите уважения към тях но нито един не може да се определи за войвода или дори да се каже че има някакъв боен опит преди 1876 г.Къде са опитните войводи Панайот Хитов,Филип Тотю,Жельо войвода,Ильо войвода?Защо няма един апостол който да е участвал н някоя от българските легии - а към 1876 г. има живи стотици участници в легиите в разцвета на силите си.Защо хората на оръжието са държани настрана от въстанието/или отказват да се включат в него/?

Три куршума в гърдите от една крачка разстояние и дори не е ранен сериозно.........Друг е въпросът че Атанас Узунов /гласен за заместник на Левски/едва ли трябва да изпълнява лично подобен атентат.Но проблема с кадрите на ВРО е бил повече от сериозен.Затова и авантюристи от калибъра на Димитър Общи и Бенковски получават сравнително високи постове без особени заслуги.Защото се е предполагало че са хора на оръжието.което поне за Бенковски не е вярно който преди Априлското въстание се е хващал за оръжието само когато е трябвало да се снима.

Така е но "Добруджанското деспотство" /откъдето цитирам/ му е последният труд.Приемам че тово е меродавното му становище.

"Ето защо предполагам, че нашествието от 1036 г. и последвалите номадски нахлувания са важна, но не единствената причина за обезлюдяването и продължителния демографски срив във вътрешността на Добруджа. Очевидно има допълнителни фактори и те най-вероятно се коренят в климатични промени и катаклизми. Така на- пример Скилица отбелязва незапомнени студове, последвани от нашествия на скакалци през 1035 г., серия силни земетресения, последвани от засушаване и масов глад през 1037 г.14 Тази апокалиптична картина се допълва от западноев- ропейския хронист Раул Глабер, който пише, че преди това в продължение на три години (1030-1033) има неспирни дъждове. Следва незапомнен глад, който опустошава Изтока и Гърция, след което се пренася на Запад.15 Като обобщим тези факти може да предположим природни катаклизми, свързани с промени на климата в резултат промени в движението на циклоните от запад на из- ток след началото на ХI в.16 Взирайки се в колебанията в нивото на Каспийско море (езеро, чието ниво се влияе от валежите във водосборния регион на р. Волга) Л. Гумильов забелязва, че то се повишава рязко след Х и особено ХII- ХV в., следствие продължителни и силни валежи в лесо-степната зона. Това означава постепенно изместване на влажните атлантически циклони от юг на север, респективно постепенно засушаване на най-южната степ по Северното Черноморие, Бесарабия и Добруджа. Това определено води до дълговременни пролетно-летни засушавания, вцеляване на почвите и пресъхване на по-мал- ките реки. В резултат земеделците се принуждават да напуснат степните зони във вътрешността на Добруджа и Лудогорието и се насочват към територии с по-умерени температури, целогодишно течащи реки като Дунав, Провадийска, Батова, Ломовете, Тунджа, Камчия и др." Ето това пише същия този Атанасов.Много сериозни природни катаклизми точно през 30 те години на 11 век "От писмените извори е известно, че варварските вълни през ХI-ХV в. вилне- ят и в други територии на България, но такова обезлюдяване не се забеляз- ва нито в Източна Тракия, нито на запад от Русенски и Черни Лом. Според Скилица и други източници тези зони също са опустошени при печенежките нахлувания през 1032, 1034 и 1035 г. но живота продължава, за което свиде- телстват десетки селища и крепости от ХI до ХV в." Още един много важен цитат.

Е отъкде вадиш годината 1032 г.?

Качо тогава логичния въпрос е откъде тогава турските колонизатори през 14 - 15 век са се снабдявали с вода.Че са и продължили с векове да живеят по тези места.

Е крепостите при Скала и Кладенци влизат ли в графата "големи"?

Ккаво разбираш под Делиорман?Защото Шумен определно е един от най големите градове на ВБЦ и май е част от същия Делиорман.Пак там си имаме и Овеч - също доволно голям град а някъде там е и Мисиониос /който изчезва в резултат на осмасканата инавзия/ и също не ще да е бил малко провинциално градче.

Кои големи крепости са изоставени?А какви са данните че Дръстър е разграбван,горял и т.н.Може да има печенези в Дръстър но това не значи че българскато население го е изоставило.А и във връзка с бунта на Нестор излизат доста интересни имена на негови печенежки съюзници все от района на Дръстър.Като Сеслав.

Ако е имало условия за живот със сигурност е щяла да бъде заселена Добруджа а не само районите по течението на Дунав и по Черноморието.И защо печенезите са опустшили само населените места във вътрешността на Добруджа /не особено големи и богати/ докато най богатитят град Дръстър си остава неразграбен?Торн в линковете които даваш е казано че населените места са изоставени /поне някои от тях/ поради страха от печенезите.Но това е само догадка - далеч по адекватно е да приемем че са изоставени поради засушаване.Защото страхът от печенезите през 12 век минава но селищата не се възстановяват.

За изчезването на културата Дриду от края на 9 век - ами изрични писмени сведения че при обсадата на Дръстър от Цимисхий при него идват управители на отвъддунавски български крепости които му предават ключоветена крепостите.Така че българска власт на север от Дунав си има.Да не говорим че има изследователи които приемат че има поход на Самуил на север от Дунав.А относно твърденията на Георги Атанасов визирам преди всичко обемния му труд за Добруджанското деспотство.Факт е че тези селища не се възстановяват и по времето на ВБЦ когато печенежки нашествия няма.

Торн чети изследванията на Георги Атанасов.Основната причина за обезлюдяването на днешна Добреджа след 11 век е засушаването. Торн замисли се защо например няма обезлюдяване на Македония където са заселени големи групи печенези.Печенезите не са били чак толкова страшни.

Можем да си зададем и въпроса за отношението на местните българи към печенежките нашествия от 11 век.Например Татуш от Дръстър определено се е ползвал с подкрепата на българското население от самия град.Българите и печенезите са стари съюзници а точно населението на бившата вътрешна област няма как да е гледало с добро око на властта на изконния враг.

Не вярвай на Рънсиман.Поне до инвазията на Светослав Влашко си е българско.

Без лични оценки ако обичаш.

Византийските автори винаги са склонни да архаизират имената.В похода на Калоян от 1207 г.е отибезано че в армията му има и хазари.Хазари в 13 век звучи невероятно както и сармати в 12 век.