Б. Киров

Всъщност има един - Никола Ганчев, председател на комитета в Стара Загора, същият комитет на ВРО, който пръв изпраща писмо с отказ на Каравелов за вдигане на въстание. Въпросният Ганчев, ако погледнете внимателно подписите под протокола от 1873 се е подписал като "Н.Ганчев С.Загорский" на един ред, това ме заблуди, че са били двама души, само неговият подпис от българските ЧРК е в този протокол, третият отгоре-надолу. Той участва в Старозагорското въстание и е обесен публично в центъра на града през 1875-та, Стамболов и Захари успяват да избягат във Влашко. Йордан Стоянов е с псевдоним Горски в този протокол, той е под псевдоним Фердинанд няколко месеца преди това, когато идва като изпратен трети апостол от Букурещ да помирява Левски с Общи... Котелски е негов брат, пак е псевдоним, същият Котелски се подписва под протокола на събранието от 1872 като делегат на 10 комитета от Сливенско. Двамата братя са племенници на Раковски и очевидно са играли роля в интригите на Каравелов, "негови момчета". Котелски-Фердинанд-Йордан Стоянов е убит с четата на Стоян войвода, с другия брат не знам какво става. И двамата са от Котел, оттам Котелски, Горски сигурно се е изживявал като хайдутин и войвода, за да си сложи такъв псевдоним, и действително е загинал като хайдутин. Така имаме пълния състав на подписалите протокола от 16 май 1873, които са взели решението "делата им и занапред да остават тайни". Великият стратег Каравелов. Едната ръка да не знае какво прави другата, в крайна сметка изпратили с Хитов на смърт две момчета, които никога не са се върнали.

Единственото реално събитие, което е произвело това събрание, свикано от Каравелов е четата на Стоян Войвода и Йордан Стоянов: https://voivodi.eu/cheti/ceta-na-stoan-v-sofijski-i-jordan-stoanov/ Няколко дни след събранието, четата влиза в България и е избита до крак. И двамата, Стоян Войвода и Йордан Стоянов са се подписали под протокола, Йордан Стоянов като Й.С.Горски, той е същият Фердинанд, който Каравелов изпраща на Левски за поредния трети негов заместник и контрольор, без да го пита, племенник е на Раковски; подписалият се като Котелски на протокола му е брат; именно това лице, с псевдоним Котелски, се подписва под протокола за избор на Каравелов през 1872 като представител с 10 гласа от Сливенско, предрешавайки избора в полза на Каравелов; Стоян войвода се е подписал като С.В.Софийски тук под протокола, той се пада роднина на П.Хитов, останалите са Хитов и Каравелов, Олимпий Панов /подписал се е като Голоб Панов, разстрелян е като участник в бунта на русофилите след Освобождението/, другите двама сега не се сещам кои са, но общо взето състава е "милиционер-роднина-милиционер-роднина", както казваше героят на Тодор Колев в един филм за поканените гости на сватбата му. Хитов и Каравелов са изпратили "момчетата за всичко" да видят как стоят нещата след смъртта на Левски, нещата са стояли зле.

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия... За много години и на Вас и на всички съфорумци и читатели

Имаме в темата документите, имаме хронологията и имаме връзките между всичко това, темата остава отворена, всеки четящ в нея може с малко повече усилия да изгради собствената си конструкция и да си отговори на въпроса, който е поставен като заглавие.

Всички тези документи сме ги анализирали в темата: 1. Докладната записка от 16 септември 1872 г., съставен от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша и адресиран до Великия везир в Цариград, публикувана в т. 1 Нови документи на Музея "Васил Левски" Карлово, с.71; поименно са изброени важните членове на Привременното правителство в Ловеч и "главатарите" на комитети в Софийско и други градове, посочена е ролята на Левски като главен организатор на комитетите, свидетелства за знанието на властта за планове за пренасяне на модерни пушки през дунавските пристанища 2. Докладната записка от 25 ноември 1872 г. от Ахмед Хамди паша (областен управител в Русе) до Великото везирство в Цариград. Разкриване на документи: Хамди паша докладва за заловени документи на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Издирването на Левски: В записката се съобщава за активните мерки по издирването на Васил Левски и се иска увеличаване на броя на тайните агенти, за да се ускори залавянето му.Кореспонденция с Каравелов: Посочва се, че са прихванати и прочетени две писма от Любен Каравелов до Левски (от 30 октомври и 1 ноември 1872 г.), които по-късно са върнати на приносителя им, за да не се усъмнят революционерите. 3. Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина Търново, 28 декември 1872 г. Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета. [Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан. ________________ ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев. 4. Заключителния доклад на Сабри паша, председател на комисията в София, по процеса в София, с. 51 от Нови документи т.5, изд. на музея в Карлово Свидетелства, че Димитър Общи е сръбски агент на редовна месечна заплата от властта в Белград 5. Донесение на Расим паша, валия на Дунавския вилает, до Великото везирство по повод самоубийството на Ангел Кънчев, с. 151 т.1 Нови документи на музея в Карлово Свидетелства, че Кънчев е бил руски шпионин, и у него са били открити фотографии на руски офицери, както и това, че е изхвърлил документи, преди да се самоубие във водите на Дунав, предполагаеми списъци с подписи на стотици български първенци, предназначени за прошение до руския Император. Предния ден е имал среща с драгоманина на руското консулство, което е отбелязано в доклад на руския консул в Русе, Мошнин. Ако пропускам нещо важно, колежката може да ме допълни, но всички тези документи сме ги разнищвали дума по дума и сме свързали информацията в тях с допълнителна информация от вече известни преди това източници, като научни публикации, писма и документи.

Истината... е недостижима, само осветихме някои и преди нас известни факти и направихме връзки между тях, така че отговорът на въпроса Кой да изглежда малко по-различно от досега общоприетите. Това, което прави написаното от пристрастени или предубедени автори, макар и професионалисти, да изглежда като историческа чалга е именно подбор и неправилни връзки между установените факти, те не ги променят, а правят непропорционално големи и осветени някои, за сметка на пълното игнориране и затъмняване на други, и разказът им започва да звучи като чалга, на високи октави и патетично. Според мен, може и да греша, Хитов е изживял самоубийството на Ангел Кънчев като негов личен провал и затова не е отишъл на събранието през май, осъзнал е, че носи лична вина за тази смърт и че е бил използван от Каравелов. През ноември 1871 той пише писмото си до сливенци да дойде и да ги поведе във въстание, а няколко месеца по-късно отказва всякакво идване в Букурещ с мотива, че не може да ходи, схванал му се бил крака... точно преди събранието, също като Данаил Попов, който нямал на кого да остави дюкяна си, та затова пратил да го подпише съдружника му в същия дюкян, Брашлянов. Хитов чак сега се оправил, през септември, когато пише на Каравелов, но си признава тук, че от 5 години нищо не е правил, тоест от 1867-ма с ходенето му с четата, в която байрактар му е бил Левски. На когото той и Каравелов са спретнали номера с 10-те гласа от сливенските села на избора. След две години обаче го виждаме ментор на Обретенов в Русе, на който изпраща писмата си през руското консулство.

Има поне три портрета на Левски с униформа в цял ръст, единият е с гвардейска румънска униформа /бяла с ширити/ и е правен в студио с инвентар на студиото, той е по-популярен, другите са автентични с униформа на Втората легия, там е сред свои съвипускници от Легията, мисля, че единият е голяма колективна фотография, а другият е с Големия и още един, сега не си спомням точно кой. Кой от портретите му с униформа са имали османските власти е от значение, защото този с бутафорната румънска униформа е по-ранен, вероятно от Първата легия и някои автори /Ст.Каракостов/ въобще го оспорват като автентичен, Каракостов твърди, че е монтирана главата на Левски върху друга фигура, фотомонтаж, така че според мен са разполагали с някой от автентичните портрети на Левски в цял ръст, който са взели от фотографското студио в Белград, другата портретна снимка са получили от плаката в студиото в Букурещ и са размножили фотографията. Геров по принцип се е отнасял негативно към дейността на Левски и докладите му до Игнатиев са в този дух, "че ходи да лъже хората, че имало някакви комитети", тоест Геров не е вярвал, че реално комитети съществуват, а че Левски е измамник, който "лъже хората" /презумпцията лъже ги, за да им взема парите/, нещо което виждаме и в писмото на Анастас Попхинов до Левски, сравнявайки го с търтей, който яде народните пари, но пчелите щели да орежат крилата на търтеите. В този тон сигурно е било и писмото на въпросния Иванов, вероятно е имало и предистория на тази кореспонденция в същия дух, а "невинните хора" са пострадалите от агитацията на Левски, сакън да не им каже сега имената. Хубавато е, че 1 млн. българи слушат тази балада, но лошото е, че книгите и научните публикации не са балади, а инструменти за достигане до точна информационна картина, а когато се пишат като балади, историята се превръща в чалга.

Жестокото недоразумение е бил самият Каравелов като председател на БРЦК. Той е издал "безпокойната заповед" за революция, която дори и "най-изветрелият човек" би разбрал, че е шарлатания, както днес знаем заповядана му от руските му господари /"това беше руска работа"/. Разрешаването на "жестокото недоразумение" е евфемизъм от самоцензура, точният израз, който е не е посмял да напише автора е "отстраняването на председателя Каравелов от лидерското му място в БРЦК", това е исторически вярно и без евфемизми. Той не е и искал да излиза на глава с "умните", полският шпионин присъствал на събранието им ги описва като 60 души от 12 комитета, които са готови да повярват на всеки мошеник като Бидискини, че 800 италианци ще направят революция в България. Левски им пише, че са му омръзнали комедиите им да се обвиняват един друг кой чий шпионин е - един сръбски, друг гръцки, трети руски, та накрая си обявявали един друг и дуели, нагледал се е на тези "умни глави", пък станал и заминал за Българско да си върши работата. На върха на тази пирамида от стотина "умни", останалите са инсталирали чрез байганьовски избор "най-умния" измежду тях, служител на Азиатския департамент и той направил "най-умното" да заповяда на Левски да вкара "овцете", народа, в кланицата, за да се докопат той и останалите му другари до постовете на министри, префекти и князе, както ги е описал като "букурещките вагабонти" неукия Филип Тотю, който обаче ги е разгадал с интуицията си на честен човек. За тях Левски е написал прословутото си "Народе????", не за хората с които е работел в България.

Едното не изключва другото. Да подготви въстание с този председател, от който преди месец е получил писмо веднага да вдигне въстание, докато комитетите не са въоръжени и го е лъгал, че Сърбия и Черна гора ще се притекат на помощ, а откъм Влашко ще влязат чети от емигранти, е било напълно невъзможно. Взел е целия архив на Ловеч, защото там са били писмата на същия този Каравелов до него, с които е трябвало да докаже злоупотребата на Каравелов в ролята му на председател, не само с писмото му за въстание, а и отношението му към Димитър Общи, за който Левски е написал в поне три писма до Каравелов, че за нищо не става и трябва да си го върнат при тях в Букурещ. Общи, който издава всички дейци от Софийско и Ловеч и който е пратен именно от Хитов и Каравелов, натрапен на Левски за апостол. Как да организира въстание с такъв председател, доказано некадърен и злоупотребяващ с поста си на председател. В Устава по настояване на Левски още на общото събрание през май 1872 е бил вмъкнат текст, позволяващ при злоупотреби на председателя с неговия пост, той да бъде сменен от друго лице от комисия от членове на частните комитети и Левски е можел да използва това, за да поиска отстраняването на Каравелов. Затова архивът му е бил абсолютно необходим, защото както виждаме, Каравелов вече е бил предал своя на сръбското консулство, когато Левски е тръгнал към Ловеч. Каравелов е избягал от Букурещ веднага след като е изпратил писмото на Левски да вдига въстание, в началото на ноември, с помощта и съдействието на руския консул в Букурещ.

Не е мантра, защото ако беше мантра, защо му е трябвало да носи със себе си целия комитетски архив, а не да го скрие на сигурно място в България, защо му е било да носи цялото комитетско злато, което е искал от председателя на Ловчанския комитет, и защо най-сетне му е било необходимо да реорганизира десетки частни комитети в няколко големи окръжия? Ако ми отговорите убедително на тези три въпроса, ще се съглася, че е мантра.

Защо гръцкото и сръбското въстания са били успешни, а нашето не /можем да спорим дали Априлското е било такова, според мен не/, е въпрос, чиито отговор струва поне милион евра. Който успее да отговори на този въпрос е разгадал генетичния код на българите като народ, аз не се наемам.

Съгласен съм, това искане на подписи е началото на "гражданската война" в БРЦК и формирането на "две партии" - ВРО на Левски с център Ловеч, които дават гръбнака на Либералната партия след Освобождението и другото крило на Каравелов, разчитащо на освобождения от чужда сила, които след Освобождението са идеолозите на Консервативната партия. Разграничаването е условно, защото едни дейци от едното крило впоследствие се прехвърлят към другото и обратно, но водещото е разчитането на чужда сила от едните и разбирането за национален суверенитет на другите /Левски и дейците от Ловеч/. Точката на пречупване обаче /Point Break/ лично според мен е убийството на Пенев, това е първото братоубийствено убийство с политическа цел, макар и замаскирано като убийство на предател. Каравелов нарежда това убийство с мотив да прикрие негови машинации в борбата му за власт да овладее върха на БРЦК /откраднатите тайни писма от Пенев/, а БРЦК е била ядрото на бъдещата българската държава в държавата на Османската империя. Убийството е политическо и то слага началото на вътрешния терор, на който в крайна сметка става жертва и Левски, макар и косвено чрез предателство на хората от неговата партия. Казусът с превключването на комитетската поща към руската дипломатическа поща за мен е типичен случай на "пробита държава" или "провалена държава", една държавна машина в етап на формиране, каквато е представлявала БРЦК, бива овладяна от друга чужда държавна машина на Руската империя чрез проникване. Само това по Устава на БРЦК е било наказуемо със смърт като държавна измяна, подменянето на комитетската куриерска съобщителна мрежа с тази на руската дипломатическа куриерска служба, има го като конкретен член от устава, смъртно наказание за предателство. От такава гледна точка изтеглянето на Каравелов от руската дипломатическа служба в Белград през Париж, за да го съхранят като техен актив е било напълно резонно. Левски действително е държал оставката си в джоба си, в това писмо адресирано до ръководството на БРЦК той заявява, че е готов да слезе от поста си, но преди това иска писмена оценка на цялата му работа до този момент, на базата на всички писма и документи в архива, за да остави името си неопетнено при това напускане.

Да, приемам забележката, не съм Ви чел достатъчно внимателно. Детайлът дали руското консулство е било в контакт с този нов комитет от самото му създаване или по-точно този комитет е бил създаден от Кънчев, за да улесни руската му мисия по събиране но подписи и вдигане на въстание не само е важен, той е централен в нашата тема. Обретенов е имал половин година на функция като куриер на ВРО без да бъде член на ЧРК на ВРО и без да формира такъв в Русе. Той твърди, че при посещението му през юни 1871 при Каравелов получил неговото одобрение за куриер и заръка да създаде комитет, но: 1. Каравелов по това време е бил в Белград, а не в Букурещ и се е срещнал там с Кънчев, а не с Обретенов /ако Обретенов не крие, че е пътувал до Белград да се срещне и с Каравелов, и с Кънчев, а вероятно и с Хитов/ 2. След тази среща с Каравелов, Обретенов си изпълнява функциите на куриер на ВРО, но си остава блуждаещ елемент извън ВРО, той нито е член на Търновския комитет, където кореспондира с Големия, нито има данни за какъвто и да било комитет в Русе, Обретенов е един вид "и сам воинът е воин" 3. Комитетът се формира с идването на Кънчев, той е двигател и както отбелязвате този комитет е бил касичката на Кънчев, но междувременно изпълнява и една мръсна поръчка на Каравелов за убийството на Пенев, което е началото на големия провал във ВРО, не Арабаконак, а убийството на Пенев е това начало. Така че приемам напълно забележката Ви, комитетът е създаден от Кънчев и за да обслужва Кънчев. И тук е уловката, ако комитетът в Русе обслужва предимно Кънчев, а Кънчев обслужва мисията си да събере подписи за прошение до руския император, които биха имали тежест само при въстание в Българско, чие творение е този комитет, на Кънчев или на възложителите на неговата мисия? Според мен е второто, защото пренасочването на кореспонденция по канала на руската дипломатическа поща е пряко доказателство за това. И това пренасочване е станало не през 1874-та, а вероятно още с идването на Кънчев, но при всички случаи вече е било факт през 1872-ра, и то преди погрома в Ловеч и гибелта на Левски. И тук е важно да се отбележи и без знанието на Левски, който е разчитал за комитетската поща на организираната от ВРО куриерска служба.

Не е задължително да е ходил до консулството, достатъчно е да е ходил до дома на Карамихайлов, откъдето да е получил снимките на руски офицери, които са били намерени у него, това е отразено в турските донесения /снимките/. За Карамихайлов и връзката му с него, разказва Обретенов. Именно Карамихайлов го е прехвърлил нелегално във Влашко през 1875, когато властта започва да търси Обретенов да го арестува, той е уредил всичко по прехвърлянето и той е получавал пощата от БРЦК за Обретенов. От текста се вижда, че къщата на Карамихайлов се е намирала на 2-3 минути пеш от къщата на баба Тонка, където на 4-ти се е отбил Кънчев и където по думите на Мошнин се е срещнал с Княжески, квартирант на баба Тонка, както става ясно от бележката под линия в статията на Антонова в том 1 от Нови документи издание на Историческия музей в Карлово. От всичко написано до тук, вече оставам с мнение, че комитета в Русе не е бил комитета на Каравелов, както мислехме отначало, е дефакто е бил комитета на руското консулство в Русе. Кънчев е споделил намерението си да го основе с Обретенов още преди да отиде в Ловеч, тоест докато е пребивавал в Русе през август 1871, а Левски е бил в Цариград. Кънчев и Обретенов са взели решение за ЧРК на ВРО без изобщо да питат за това Левски и преди Кънчев въобще да се види с Левски в Ловеч, това също беше написано в статия на Антонова. При презумпцията, че Кънчев е внедрил в печатницата своята къртица Пенев да следи Каравелов точно по същото време, август 1871, вероятността Каравелов да си е направи частен комитет от дружинката в читалището е твърде ниска, по-скоро действието с комитета в Русе е било движено от Кънчев и русенци са работели за него, а не за Каравелов. Това че в официални документи нямаме потвърждение Кънчев да е ходил до консулството или до дома на Карамихайлов не означава, че не е бил на едно от тези места, защото снимките на офицерите са дошли оттам, едва ли ги е носел със себе си при влизането му в Русе или да ги е получил от Княжески при посещението му в дома на баба Тонка, Княжески дори да е бил посветен в мисията на Кънчев едва ли ги е имал под ръка или е бил упълномощен от консула да ги дава сам, снимките са получени след тази среща. И мисля, че са получени от действащия драгоман Карамихайлов като посредник, а не лично от консула, който е стоял в сянка, за да не се компрометира. За мен е ясно, докладите до Игнатиев са се четяли и архивирали не само от него като посланик в Цариград, а са влизали в официалния архив на Азиатския департамент и Външно министерство, където са се завеждали под дати и номера като архивни единици. Игнатиев, който е бил пар екселанс авантюрист и хазартен човек, това е отбелязал и Кисинджър при неговата оценка за тази личност, ако е въртял поредната си авантюра да предизвика въстание в Българско с ограничен кръг негови протежета, едва ли е искал неговите началници, този на Азиатския департамент, министъра и Императора, да го обвинят в самоволни авантюри и когато е усетил жегата на провала е инструктирал неофициално протежето си Мошнин да се прави на ни чул ни видял, за да не се разбере каква каша са забъркали с подписите и намесата им в подготовка за българско въстание, отричали са всичко. това обяснява и изразът му след обесването на Левски и края на процеса в София в официален документ , че всичко е приключило по-най добрия начин, тоест тихо и без излишен шум.

Докладът на Мошнин го има и в интернет, ще го намеря, за него пише и проф. Иван Стоянов, сравнявайки го с другите доклади за същите събития на западните консули, като констатира, че единствено Мошнин праща доклади, в които напълно разграничава Кънчев от каквато и да е конспиративна и революционна дейност, навярно следвайки инструкцията на шефа си Игнатиев да се разграничи Русия от каквото и да било съучастие. Този доклад е пълна плява от дезинформация. Сега конкретно за написаното от Антонова, там никъде не са споменати фотографиите на руски офицери открити при обиска на тялото на Кънчев. А отдолу под линия е отбелязано, че Княжески е живееел в... дома на баба Тонка. В доклада на Мошнин от преразказа на Антонова излиза, че Кънчев при срещата си с него /това трябва да е било на 4 март, когато той отива при баба Тонка/ се оплакал на Княжески, че си търси работа, а по-натам Мошнин доказва, че това бил мотивът на Кънчев да се самоубие, отчаян от безработицата млад човек. Което е смехотворно и то много, при положение че скарването между Чорапчиев и Кънчев е било породено от отказа на Кънчев да заеме високоплатена длъжност като управител на Образцов чифлик - хем се отчаял от безработицата и тръгнал без документи във Влашко да си търси там работа, хем не ще работа в родния му Русе на висока длъжност и с висока заплата. Щом Кънчев е разговарял с Княжески в дома на баба Тонка на 4-ти, където по думите на Мошнин се жалвал от безработицата, то е пренощувал у Чорапчиев и на другия ден е минал през действителния драгоман на консулството, Карамихайлов, за да получи снимките на контактните офицери, не ги е взел от пенсионера Княжески, който Мошнин използа за параван на тезата си, че Кънчев бил безработен и отчаян човек, а ги е взел от щатния драгоман Карамихайлов. Кънчев отчаян от безработицата няма да взема фотографии на руски офицери, за да си търси работа при тях, трябвали са му за да ги разпознае по лице, когато стигне съответната дестинация за съвсем друга работа. Естествено, Мошнин, като официален представител на държавата Русия, ще отрича всякакво руско държавно участие в случая Кънчев.

Тук грешите в хронологията, когато Кънчев отива в къщата на драгомана на 5 март и получава от него снимките, това не е къщата на Захари Княжески, а на Димитър Карамихайлов. Княжески е пенсиониран драгоман на руското консулство по това време, Карамихайлов е действителния драгоман: "Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“. На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мишнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“ Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов. " https://utroruse.com/article/772750/ Текстът на Атонова, която е архивист и има достъп до изворови документи, е недвусмислен, Карамихайлов сключва брак на 6 февруари 1872 когато вече е драгоман на консулството в Русе, за да му кумува консула Мошнин и на бала да присъства валията Расим паша, който го определя като "отвратителен руски шпионин" на въпросния бал. И има основание, защото по това време вече пощата на ВРО с БРЦК е минавала през консулството, тоест през него. Кънчев е пристигнал след това и е бил в неговия дом, откъдето е получил въпросните фотографии за контакт, при това Кънчев е носел списъците с подписи, които е успял да хвърли в реката, преди да се самоубие. Последният, който го е видял и е знаел за мисията на Кънчев е бил Карамихайлов, който всъщност му е дал лицата за контакт с фотографиите. Не може да е бил пенсионерът Княжески, защото пенсионерите не изпълняват такива функции, изпълняват ги действителните служители. Затова и Мошнин, консула, е дотичал първи на мястото на самоубйството на Кънчев, защото е знаел с каква мисия пътува Кънчев, дошъл е едновременно с валията Расим паша, който също е знаел, иначе защо валията да ходи лично и спешно заради самоубийството на някакъв случаен младеж. Мошнин и Расим са знаели едновременно за мисията на Кънчев, кой от консулството е имал последен контакт - Карамихайлов. От кого и Мошнин и Расим вогат да получат едновременно информация какво носи Кънчев, еднозначно от Карамихайлов. Кънчев не е разправял наляво и надясно какъв списък има и къде ще ходи, откъде османските власти да знаят, че точно в този ден и в този курс на корабчето Сойре Кънчев ще пътува без паспорт за Гюргево, можел е изобщо да не пътува, можел е да тръгне към Ловеч или към друга дестинация, но единствено последно виделия го Карамихайлов е имал информация къде отива Кънчев и защо. И тази информация е имал и Расим паша, както и граничната полиция, за да задържи Кънчев преди качването на корабчето и то с пропуск. Аргументът Ви, че не са го предали издателите на пропуска е валиден, те нямат интерес да правят това, заради собствената си сигурност, веданага влизат в затвора като съучастници на престъпник, какъвто е бил Кънчев за властите, ерго, не са те. Няма кой друг да е, освен Карамихайлов, защото само той е имал необходимата информация за задържането на Кънчев, която е била известна и на консула Мошнин и на валията Расим, респективно на полицията. По пътя на изключването е изключен и Каравелов, колкото да Ви се иска да е бил той, защото Каравелов и да е знаел за мисията на Кънчев не е притежавал мобилен телефон по който Кънчев да му каже кога точно ще пътува и с кой рейс на корабчето, та Каравелов да прати Али бей точно тогава да проверява Кънчев.

Който го е видял последен и който му е дал снимките на руските офицери. Турската полиция не е искала смъртта му, искали са го жив, за да говори, той е направил собствен избор за смъртта си, което заслужава респект и уважение, нещо, което Левски му е отдал.

Според мен, Обретенов не е знаел, че писмата са иззети, преписани и след това ги е получил. Никоя тайна служба няма интерес да разкрие на свой периферен агент, какъвто е бил Обретенов за османската полиция, своите източници на информация, примерно да му кажат "Карамихайлов ни предостави писмото на Каравелов за вдигане на въстание". Но е много вероятно, без да му обясняват, че знаят съдържанието на писмото, именно османската тайна полиция да му е наредила да го задържи и да не го изпрати до Левски, защото в случая единствено те са имали интерес Левски да не вдигне въстание. Руските господари на Каравелов са искали точно обратното, въстание незабавно, затова са накарали Каравелов да изпрати такова писмо "това беше руска работа". Османците са пазели в тайна най-ценния за тях шпионин и той е бил в руското консулство. Понякога малките хора обръщат голямо превозно средство, което минава през тях: https://bg.wikipedia.org/wiki/Елиаза_Базна Случаят Цицерон е от Втората световна война, но много наподобява този в Русе, където е минавала свръхсекретна руска кореспонденция, касаеща цялата политика на Руската империя по отношение на Османската; ако са имали къртица в консулството и са чели периодично чрез тази къртица руската дипломатическа кореспонденция на консула, османците са били в течение на всички важни решения на руската власт по отношение на тях, не само за тайните на българските революционери, мащабът е бил много по-голям, включващ решенията на Императора, военното министерство и външното министерство, всичко това е било достъпно за консула в Русе. Обретенов е бил вербуван като османски агент още с ареста му във връзка с убийството на Пенев, това убийство е толкова дилетанско направено и тези момчета от читалището са били толкова наивни да крият всичко компрометиращо ги в читалището, където са арестувани, че вербуването на Обретенов още тогава е паднало като подарък от небето за османската полиция и е било лесно, при наличие на протокол написан от него, в който пише, че трябва незабавно да изтреби Пенев и че работи с Кънчев. Поднесен им е бил на тепсия, както се казва, и той сам се е сложил на тази тепсия. Необходим им е бил само той като самоназначил се председател и затова са го изритали да ходи делегат на събранието в Букурещ на всяка цена, защото интересът им е бил към Левски, а не към Обретенов или Каравелов, османците са разбрали кой е истинския лидер на ВРО още тогава и са картографирали фигурите в тази организация, локализирали са Ловеч като център на Левски само по тескерето на Кънчев, за чиято роля са научили от Обретенов. Но човекът им в руското консулство /или в руската куриерска поща?/ е бил много по-ценен за тях от дребната риба Обретенов, той им е давал периодично безценна информация чрез достъп до руската дипломатическа кореспонденция. Щом са успели да направят това с австрийската дипломатическа кореспонденция, по аналогия са се опитвали, и то успешно според мен, и с руската дипломатическа кореспонденция. Това донякъде обяснява и феноменалната осведоменост на Византис /спонсориран от полицията вестник/ върху руските планове и тайни, информацията им е подавана от османското разузнаване, от източника. За обвързаността на русенския ЧРК с руските тайни служби, само ще изтегля проекцията десетина години напред, когато Тома Кърджиев, вече в качеството му на адвокат, е ангажиран като руски агент с убийството на княз Фердинанд, това е фиксирано писмено в руската дипломатическа кореспонденция след Освобождението, линк към която дадох, изнесена оттам пак от драгоман в Русе, този път Якобсон, емигрирал в Лондон. ролята на драгомана е била супер ключова, той е замествал консула във всичко, в случаи когато консула е искал да стои в сянка или просто е отсъствал. Идеята писмата на комитета да минават през консулството, според мен не е била нито на Попов, нито на Обретенов, а на Каравелов. Мисля така по аналогия с казуса, когато е инструктирал жена си да занесе архива в сръбското консулство, почеркът е същия.

Тук спекулативните варианти са много. Вече знаем от османските документи, че тяхната полиция е прихващала и чела кореспонденцията на западни консули, те ги цитират в документите си. По тази логика защо да не са прихващали и чели руската дипломатическа поща, с която са идвали писмата на Каравелов и са заминавали писмата на Левски. Корабчето сновящо между Русе и Гюргево ежедневно е било едно и то е турско. Знаем от документ на Обретенов, че на това корабче е работел като огняр турски поданик, приятел на Али бей, началника на пограничната полиция в Русе. Същият гражданин бил и куриер на Обретенов, самият Обретенов му е издал след Освобождението писмена препоръка за поборническа пенсия с посочване на точната му функция - куриер на комитета в Русе, пренасял пощата. Този факт е незабелязан от българските историци, но цитирах в темата документа на Обретенов и къде се намира като архивна единица. Руските куриери не са били хора от стомана, лишени от слабости, срещу известни суми те също биха могли да дават временен достъп до дипломатическата поща на османската власт, особено до тази част, която е касаела българските комити. И най-сетне Вашето предположение, че в консулството също не е изключено да е имало такъв двоен агент, който срещу пари да е продавал информация. Направи ми впечатление, силно, че Веселина Антонова в статията й споменаваща българският драгоман Карамихайлов пише обидния епитет "мръсен руски шпионин", казано от Расим паша, валията, по негов адрес. Валията хем присъствал на неговата сватба, хем го нарекъл "мръсен руски шпионин", това не е нормално според мен, ако валията знаеше, че въпросната личност е "мръсен руски шпионин" или щеше да си мълчи и да го следи, или да не присъства на сватбата му, но не и да го нарича така публично. И т.н., но да, Вашето предположение е напълно оправдано и резонно, писмата най-вероятно са били "отнети по подходящ начин" именно по пътя им към руското консулство. Самият факт, че комитетската кореспонденция е преминавала през чуждо консулство за мен беше шокиращ, знаех, че това е ставало през 1874-та по времето когато Хитов е наглеждал работата на русенския ЧРК, но беше шок да го науча от изследване на русенски историк за 1872-ра. Това обръща цялата картина, която градихме част по част до този момент.

Левски сам го заявява на разпитите, за да се оневини, че по време на убийството не е бил в Ловеч, а в Тетевен и там е получил писмо от комитета в Ловеч да не идва по причина на убийството, за което го уведомявали в това писмо. В протокола само е преразказан неговия разказ, така са ги писали протоколите, дословно повторение на снети показания. Левски не споменава там името на Марин, още повече, че Вутьо е спал в къщата на Марин нощта преди обира и оттам влиза в къщата на Димо Драсов. В писмо от 25 август до Любен Каравелов Левски е разказал цялата история с обира и убийството на слугата и според мен на процеса разследващите са имали това писмо като самопризнание на Левски, но то никъде не фигурира в протколите, вземат единствено думите на Вутьо Ветов като доказателство на свидетел, което е грубо нарушение на османското право, един свидетел не е свидетел, при положение, че Левски е отричал, имаме казус дума срещу дума. Наличието на писмото обаче е било писмено самопризнание на самия Левски и ако са го притежавали от предадения от сърбите архив, извън протокола са можели да осъдят напълно законно Левски като убиец въз основа на това писмо. Защо не са го вписали като доказателство, според мен да запазят в тайна сделката си със сръбското правителство и да не разлайват кучетата на пресата. Този мемоар трябва да е в османските архиви и не знам защо българските историци се потриват и не го извадят оттам. Писан е бил точно преди избора на екзарх с мотив, че синода избира Иларион Ловчански, като човек на твърдолинейниците за непримиримост към Патриаршията, а Хаджипенчович е бил в противниковата партия в малцинство и наклепването на Иларион като глава на епархия с революционна организация е обърнало везните пред османската власт, бламирали са Иларион и са го принудили да си направи самоотвод. Предната година през август, преди идването на Кънчев, Левски е бил на посещение в Цариград и най-вероятно тогава е споделил и с Иванчо Хаджипенчович информация, включително за сръбската връзка, това е след кореспонденциите му с Хитов и си-е, които вадят картата Сърбия ще помага, и след пращането на Димитър Косовац като апостол, сръбския емисар Косовац.

Съжалявам, но започваме да се повтаряме, на стр. 101 от темата вече съм написал /цитатът горе/, че Каравелов е използвал напълно козметичната редакция на неговата уводна статия в "Отечество" само като повод да яхне вестник "Свобода" на Млада България. Старите са публикували в 1-ви брой на "Отечество" отговор-опровержение на неговото обвинение, и то е достъпно в дигиталния архив на Националната библиотека. Нищо не са пипнали от програмата му, заменили са "гърците" с "гръцките фанариоти". Каравелов се е фръцнал като обидена госпожица и е заел поза на велик революционер само и само да се вреди като главен редактор на новия вестник "Свобода", финансиран от младите. И според мен го е направил не по своя воля, той такава е нямал, а по волята на кураторите му от Азиатския департамент, за да влезе като троянски кон вътре в организацията Млада България. Никой от тях не е бил чувал за него до 1869-та, за това цитирах Симеон Радев, този човек е кацнал в Белград през 1867 като напълно неизвестна фигура, кореспондент на руски славянофилски вестник, предишната му биография е на хайделбергски /вечен и незавършил/ студент в Москва, препитаващ се със събиране на български фолклор. За Итнатиев, къде без него, нали той е бил пряк началник на всички руски консули в нашия регион - Мошнин в Русе, Офенберг в Букурещ и не знам кой е бил в Белград, те са били полевите му офицери, Игнатиев е бил техния генерал, той си е генерал и по звание.

Каква ли ще да е била тази "голяма работа" на Каравелов със старите? През 1875, след като бива изхвърлен от БРЦК, Каравелов се захваща с "просветителска дейност". Иван Мънзов, главен редактор на в. "Тъпан", хумористичен вестник на Млада България, https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Мънзов е проумял плановете на "старите" да убият Млада България с техен вестник още през 1869-та. 11-ти брой на Тъпан, датиран от август 1869-та: " – Е, добре?...каза един от седемтях чорбаджии, който едвам си отваряше устата от мързел – какво...ти...каза... консула...кир, Кокорбашио? -Да ви кажа, слушайте! След едно сериозно разисквание връз политиката, както за нашата, тъй и за Европейската, представих на Негово Благородие нашио консул днешното положение на нашето отечество Българията и противодействията на завераджиите, подир това припомних още онази картина от миналото, когато влиянието на този консул беше до толкова големо, щото заповедваше даже и на самия тукашен владетел, след като му изобразих с най-живи краски покорността и верността на нашата нотабилска орта, и му доказах, че помощта, която ще ни даде днес Русията, ще бъде разплатена хилядократно утре-другиден, когато се освободи Болгарията и минем ний на управлението. Описах още една много черна картина за онова, що би се случило, когато завераджиите би возтержестували против нас и би сполучили да присъединат българските земи, защото те, казах, не се благодарят само с Болгарията, но искат и Тракията, и Македонията, и част от Албанията до Охрида; та като бъдат яки и силни от туй съединение, ще помагат и за освобождението на Босна и на Херцеговина, и на сичките народи що са под робство в Турско, както и на Поляците, и тъй ще гледат да изкоренят влиянието на Европейските сили на Восток. Представих още една картина, като му казах, че завераджиите са комунисти и че искат да осъществят това начало, за да могат събори сичките Европейски тронове. Сичките тия толкоз подействаха пред негово благородие, щото на часа ни се обеща да ни даде най-голема помощ. След това седнахме да разискваме връх начините, с които да съборим завераджиите /Млада България, бел. моя/. Да основем издаванието на една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите." И Каравелов, който "старите" /заедно с руския консул/ гласили да е главен редактор на "Отечество" изведнъж обръща "палачинката" и става главен редактор на "Свобода"... с който вестник се катапултира до върха на БРЦК и я съсипва като организация. Планът на "старите" е сработил на 100 процента, "голямата работа" вече е била свършена още през 1872-ра.

Да, знаел е предварително как ще протече гласуването за председател и е нямал очи да погледне Левски в очите при това гласуване: Това е написал Данаил на Панайот Хитов на 18 май 1872. Той единствен от делегатите от Влашко не е отишъл на събранието, а е изпратил вместо себе си Ангел Бръшлянов, негов съдружник в магазина и пръв братовчед да го подпише под протокола. Намерил е извинителна причина да откаже на телеграфическата покана на Каравелов, че няма кой да му върти търговията в магазина. Смешно е това, нали Ангел е негов съдружник в магазина, как да няма... По-надолу в писмото иска съдействие от Хитов да вреди някакво момче от Плевен в сръбско държавно училище, позовавайки се на връзките на Хитов с хора от сръбското правителство.

Писмото на Каравелов е било получено най-напред от Димитър Горов в Гюргево с нареждане на Каравелов, Горов да го изпрати незабавно на Обретенов за Левски, като му направи препис и за Данаил Попов в Турно Магуреле. Обретенов така пише в спомените си и цитира указателното писмо на Каравелов до Горов. Горов е направил препис очевидно и го е изпратил до Попов, за да получи Левски препис от това писмо на 21-ви ноември. Обретенов твърди, че го е получил от куриерката Дългата Коса /Тодорка Миразчиева/, но от написаното от Антонова става ясно, че пощата до Обретенов от Каравелов е идвала по руската куриерска поща в руското консулство и оттам е била вземана от Обретенов и препращана към Левски. Левски никога не е получавал това писмо от Обретенов, защото него го е нямало в Ловчанския архив, където е бил единствено преписа на Попов. Обретенов разказва някаква объркана история как изпратил оригинала на Каравелов, пък този оригинал после бил намерен в къщата на председателя на Търновския комитет /не у Големия, който му е бил кореспондент/, пък някаква слугиня в къщата го донесла на баба Тонка и накрая той го предал /продал/ на държавата след десетки години, но дори доброжелателния към Обретенов Д.Страшимиров се е усъмнил силно в тази история. В горното писмо на Д.Попов до Каравелов никъде Левски не е споменал, ако Попов не си съчинява въобще и за вестника, за да се отърве от това задължение, че писмата трябва да се пращат в руското консулство, става дума единствено и само за броеве абонамент на комитета в Ловеч за вестник "Свобода", не и за писма. Обаче писмата са си вървели през консулството, където със сигурност са им правели преписи за съответните длъжностни лица в руската бюрокрация, нейната машина е работела по строго определен ред и йерархия. Това за мен е национално предателство. И в кръга на включените в това предателство влиза и Димитър Горов, няма начин и той да не е бил посветен, защото именно той трябва да е връчвал писмата на руския дипломатически куриер за Русе, където е бил консулът; и да ги е предавал в обратна посока до консулството в Букурещ, откъдето главният хубавец Каравелов си ги е вземал. Чудно. Накрая целия му архив се озовава в сръбското консулство в Букурещ. Двойна застраховка.

Книгата на Хитов е била изпратена от Обретенов до Търново няколко дни след писмото на Каравелов до Левски за вдигане на въстание, датата е отразена в писмо на Големия, който пише на Обретенов, че е получил пратката. Щом книгата на Хитов е минала през руското консулство, оттам трябва да са били получени и писмата на Каравелов до Левски за вдигане на въстанието и целият баронмюнхаузенски разказ на Обретенов за куриерката с прозвище Дългата Коса, която ги хвърляла из храстите и после човек на Обретенов ги вземал оттам и сестрата на Обретенов ги носела в Търново блесва като чиста измислица на Обретенов. С уточнението, че писмата за вдигане на въстание не са били получени от Големия заедно с книгата на Хитов, а много по-късно от препис на писмата, направен от Данаил Попов, чак на 21 ноември. През руското консулство трябва да е минало и писмото на Левски до Каравелов с неговото самопризнание за убийството на слугата в дома на Халача датирано септември 1872... Въпросът Кой предаде Левски? добива съвсем конкретен отговор, както и Как беше предаден Левски? За пишман историците на тяхната съвест е... ако имат такава.