Б. Киров

Е сега кое от двете е вярното - едното твърди, че хванали негатив от портрета му; другото портрета му. Двете неща са различни. До откриването на полицейската снимка беше известен само този портрет: Но полицейската снимка е различна, тя не е кадрирана: Тя е правена от оригиналния негатив, без промени, другата изработена в студиото и изпращана на различни хора е кадрирана, скъсена, не по нея са търсели Апостола. Османската полиция е имала първия негатив, стъклото, както пише Найден Геров, неговото донесение е меродавно. Следователно Заимов твърди неверни неща. При това противоречи сам на себе си - един път хванали негатива, втори път портрета.

В ръцете на властта е попаднала не снимката, а стъклена плака негатив, от която са извадени снимки. С тази стъклена плака могат да се изваждат стотици снимки. Попов пише на Драсов през 1873, че му изпраща чак тогава портрет /снимка/, защото останалите чакали недоправени във фотото в Букурещ, защото от единствената стъклена плака негатив са били извадени снимки, които впоследствие са дообработвани, ретуширани и т.н. Ето за такава снимка пише Попов: Тя е в овал и е силно ретуширана, но е извадена като изображение от единствената оригинална плака негатив, от който са извадени и полицейските снимки: Очевадна е разликата, макар че плаката негатив, от която са вадени двете изображения е една и съща. Османският фотограф, размножил стотици снимки за полицията не е пипнал нищо да ретушира и променя, извадил е едно към едно изображението позитив, за разлика от регуширания портрет в овал на Данаил Попов. Заимов пише, че плаката е била заловена в Плевен, но Заимов преиначава и откровено си измисля, не само в този случай. Защо и по чие искане от фотото в Букурещ ще пращат плаката в Плевен? Левски да не е бил малоумен да иска да му пращат портретна плака, и какво да я прави, да си размножава сам портрета, та да попадне в ръцете на турските шпиони щъкащи усилено да го търсят по това време?! Нали и Данаил щеше да пише все нещо за тази плака негатив, която е основата за вадене на портретни снимки, а той дума не споменава за нея никъде. Плаката е попаднала в ръцете на османската полиция в Букурещ, иначе те нямаше да могат да размножат стотици портретни снимки. Въпросът е, писах за това, че портретната снимка на полицията не е качествена, което може да се дължи на това, че снимката е направена на открито, а не в студио. Левски никъде в тефтерчето си не е отразил разходи за фотограф в Букурещ, а е записал всичките си разходи там. Но е записал доста голям разход от изпращането на лясковския представител на 11 май, без да уточни точно за какво. Моето предположение е, че там влиза и разхода за фотографа, който му е направил снимката в Букурещ. Но затова писах, че е необходима експертиза на фотограф за тази снимка.

Според мен въпроса за снимката, по която е издирван изисква експертиза на професионален фотограф, запознат с историята на фотографията в детайли на експертно ниво, който да определи тази снимка по каква технология е правена, защото по това време е имало различни, дали е правена на открито или в студио, един въпрос, който никой не е поставял, а е възможно да е правена и на открито, на фона на параван: Ако е този случая, това най-вероятно е било на изпращането на лясковския делегат на деня на Кирил и Методий на 11 май /на което е присъствал и Обретенов/. Найден Геров е написал в донесение до граф Игнатиев на 4 декември 1872 г.: „Намерено е също така фотографическо стъкло (стъклен негатив) с портрета на Васил Левски, от което са извадени няколко фотографии и са разпратени в различни места, за издирване чрез тях на това лице” Найден Геров впрочем трябва да е бил сравнително наясно с технологията, защото специалността му от Ришельовския лицей е била стъкла. Но сухи плаки върху стъкло са правени по два различни метода във фотографията по онова време, като сравнително много по-добър е бил желатиново-сребърната емулсия да се нанася; имало е обаче и друг метод за сухи плаки, но това е материя за специалист с експертиза на фотограф. Написаното описание на гърба на полицейския образец на снимката е взет от описанието на Иван Фурнаджиев, което означава, че е добавено там през ноември. При всички случаи, според мен, дори турската агентура да е взела стъклената плака от фотостудиото, някой участник в събранието трябва да е насочил агентурата към това фото и точно този фотограф, бил е човек, който е знаел за портретната снимка на Апостола в Букурещ, и къде да се търси "фотографското стъкло", за което пише Геров. Книгата със спомените на Обретенов я имам в електронен формат, но не е при мен сега, ще се опитам да я намаля на обем като файл, за да Ви дам линк към нея да си я изтеглите, когато мога. По памет, Обретенов не пише нищо за своя снимка в Букурещ.

Издаването на Червеноводската чета, непосредствено преди Старозагорското въстание: "В последния момент малко преди въстанието Кърджиев е арестуван по донос на Русенския митрополит Григорий, „че готви бунт против султана“." https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеноводска_въстаническа_чета Когато мога, сега не мога, ще кача в електронен формат мемоарите на Велко Абаджиев, за тези събития. В уикипедия са написали, че русенският митрополит Григорий издава четата, Захари някъде пише, че издайникът бил иконом Петър Арнаудов: https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Арнаудов_(духовник) Но... според мен се губи логиката в такива твърдения, а кой е шушнал на ушето на Григорий или Арнаудов, че комитет Каран в Червена вода подготвя чета? Тези двамата църковни деятели каква свързаност са имали с ВРО Русе и лично с Обретенов, който по време на подготовката на четата си стои в Русе и играе ролята на "капо ди тути капи" на комитета? Има и друга любопитна подробност от биографията на лицето Обретенов, в началото на ноември 1874-та го арестуват за 35 дни за... отвличане на жена, а месец по-късно се врътва обиден, че Михаил Греков направил дете на сестра му и избягал във Влашко и заявява, че се отказва от всякаква комитетска работа, та се налага да го умоляват пак да се включи. Но, както казах, изпитвам досада примесена с погнуса да му изследвам житието. Да, съгласен съм с извода Ви, Левски никога не би изпращал някъде списък с подписи.

Двете писма са били печатно окръжно писмо, еднотипно, от БРЦК към ЧРК, стана дума по напред за това, отпечатаният Устав също е бил изпратен заедно с окръжните писма до ЧРК, според мен, Хамди се е сдобил с образците от провалените комитети в Софийско. В линка, който Вие постнахте към новите документи открити в османските архиви от Виктор Комбов по повод искането на Великия везир да му се изпратят след самоубийството на Ангел Кънчев, бяха показани тескерето на Кънчев, неговата диплома от офицерската школа в Белград и донесение писано на ръка на френски език, първата страница от което започваше буквално с текста на Византис, който тук бе цитиран. Донесението обаче бе написано върху номерирани страници и ние не можем да знаем какво се е съдържало в него по-натам; и защо ще пращат на Великия везир донесение на френски, а не самия брой на Византис? Според мен, този текст е полицейско донесение на агент, от който са черпили информация Византис, но мога само да предполагам това, без да имам целия текст. Във връзка с искането на Великия везир да има документите на Кънчев, не могат да му изпращат само тескере и свидетелство, без да са му изпратили и разчетения списък, за който пишат във Византис. Този списък или е в написаното донесение на френски, или е някъде отделно в османските архиви и не е открит още от българските историци. Че списъкът е бил разшифрован, нямам никакво съмнение по простата причина, че са споменати 14 града; достатъчно е да са разчели името само на 1 град, за да имат вече и ключа за целия шифър. Шифърът, ползван от ТБЦК и от Левски /както се вижда от записката му за съмнителните чорбаджии от загорско, публикувана още от Страшимиров/ е бил елементарен за разчитане, достатъчно е било да се открие едно число, съответстващо на една буква, за да се разплете натам цялата азбука и да се прочете текста; примерно в ключа на Левски числото 98 е било буквата А и оттам всяка буква нагоре е съответствала на низходящо число, Б е било 97, В - 96 и т.н. Елементарно и леко за разшифроване е. Намирането на списъка, носен от Ангел Кънчев, според мен, ще ни отговори на много други въпроси, за чиито отговори сега само можем да предполагаме.

Някак съм пропуснал подчертаното от Вас, за което благодаря, че ми го посочихте. "Вие чухте, като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук [Русе]." вече променя целия ни разказ за самоволното носене на списъка от Ангел, поне според мен. Защото, от написаното, за мен става ясно, че Левски е давал указания на Ангел пред другите хора от комитета в Ловеч да отиде в Русе, преди да го заловят там. Това съвпада с написаното от Данаил, че Левски или Кънчев ще минат във Влашко. Но, за разлика от написаното от Данаил, Левски е дал указания на Ангел да отиде до Русе, а не да минава във Влашко. За което свидетелства и Цаньо Захариев. А с какви указания да ходи до Русе може да е изпратил Левски по това време Ангел Кънчев, освен да предаде нещо важно за във Влашко. Защото той е казал на Цаньо за Ангел "той там /във Влашко/ работа нямаше", но е изпратил Ангел с нещо за Влашко и му е дал указания как да постъпи. Указанията са били, според мен, ако не може да предаде "нещото" на куриера /Обретенов/, да се връща с "нещото". Ангел не го у послушал и се е опитал сам да пренесе "нещото". Единственото "нещо" открито у него е бил списъкът с първенци от 14-те града, които са обикаляли Левски и Ангел. Ние с Вас, въз основа написаното от Византис за този списък, а и от направения списък на чорбаджии от Стара Загора от Левски, решихме, че Ангел е носел списък на богати хора, съгласни да дарят пари за въстание, "съгласителен списък" пишат във Византис. Но Захари пише в Записките, че у Ангел е имало шифрован списък на "българските юнаци", които Ангел щял да поведе през лятото в Балкана. Кое от двете, според Вас, е вярно, единственото общо е, че е намерен списък с шифровани имена /от 14 града, според Византис/. Ако Захари е прав, у Ангел е имало списък на членове на ВРО от тези градове, готови да излязат при обявяване на въстание на "първи позив", Левски е искал от комитетите бройката на такива хора. При всички случаи от цитираното от вас от писмото на Апостола от 12-ти декември до членовете на комитета в Ловеч /вече без Пъшков, Марин и Драсов/ става ясно, че той лично е изпратил Ангел в Русе, но не и във Влашко.

Не разглеждам Кънчев и Обретенов на една плоскост - при Кънчев имаме включване във вътрешни интриги за власт, т.е. той по отношение на Левски и ВРО е бил фракционер; при Обретенов имаме чисто предателство към цялата организация с предаването на писмото на Каравелов, той е минал от другата страна. Както писах и по-напред, Левски запазва лицето на Кънчев чисто, той му отдава дължимата почит на човек избрал доблестна смърт пред предателство, въпреки че е досетил що за списък е носел Кънчев в Букурещ /Левски е прочел написаното в Свобода за намерениите документи у Кънчев/. Обретенов предава и Левски и Каравелов, независимо кой крив, кой прав от двамата. За Ради Иванов, който е изпълнявал куриерската функция Турну Мъгуреле-Плевен-Търново не мисля, че от неговите ръце са иззети двете писма. В случая със задържаното писмо, освен препис и превод, полицията е спряла изобщо достъпа до Левски на заповедта за въстание, те не са знаели за втория канал през Плевен. Османската власт не е можела да знае, че Левски ще стопира въстанието; по принцип в една централизирана и военизирана нелегална организация като БРЦК заповедите се изпълняват безпрекословно по йерархията отгоре надолу.

На мен ми стига и това, че го заковахме с писмото на Каравелов. Честно казано, изпитвам нещо средно между отегчение и лека погнуса да му ровя в биографията, та ще се въздържа. Грешка и така няма. Още един завършващ детайл за писмото на Каравелов: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център (б.а. – БРЦК). В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър (б.а. – Димитър Общи)… Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора” (Русенският валия до Великия везир, 25 ноември/7 декември 1872 г.). Валията е написал, че двете писма са били иззети от ръцете на един приносител. Първото писмо препис от Данаил е донесено в Търново 3-4 дни преди второто /по спомените на Големия/; т.е. не могат две едновременно да бъдат иззети. Обретенов пише, че изпратил второто /за въстанието/ по сестра си до Търново; за първото /за освобождаване на затворниците/ нищо не пише. Пишейки обаче, че изпратил второто писмо, твърди, че го е направил на 4-ти най-късно, а преписът на Данаил е пристигнал на 20-ти най-рано, ерго Обретенов лъже като дърт...калайджия. И пак не става в неговото обяснение двете писма да са иззети от ръцете на един приносител. Валията е датирал донесението си до везира 25 ноември, но му е трябвало време да получи информация, да я напише, а на тези дали информацията им е трябвало време да препишат писмата и да ги преведат, така че вероятно писмата са били в ръцете им доста преди писмата-преписи от Данаил да пристигнат в Търново. И двете писма от Търново са отнесени от отец Матей Преображенски до Стара Загора, вероятно на 21-ви ноември, когато старозагорци отговарят на Каравелов. От отец Матей да са "иззели от ръцете" по подходящ начин и да са му ги върнали преписани, докато е бързал да ги отнесе на Левски в Стара Загора, да са ги превели и пратили на валията и той да е написал донесението до везира в разстояние на два-три дни.. може би ама надали... Обретенов е "приносителят", а "подходящия начин" по който са иззети писмата е нашата тема.

Има много известни имена на български графици, на пръв прочит - Румен Скорчев, Петрана Клисурова, Георги Василев, Иван Стратиев, Сузи Аронова... от които притежавате стотици графики, по списъка. Обърнете се към някоя галерия или аукционна къща /Виктория в София препоръчвам/ или опитайте директно да си ги продавате онлайн на този сайт, коректни са, от личен опит: https://balkanauction.com/bg/auction/6035014 на линка има ориентировъчна цена на работа на Иван Стратиев, можете да си проверите един по един авторите като цени там

Има едно неоспоримо доказателство, че Обретенов е бил вербуван от османската полиция и това е задържания от него оригинал на писмото на Каравелов за вдигане на въстание, датирано от 1 ноември. Д.Т.Страшимиров го е открил, отбелязал, но не е продължил да изследва този въпрос. По времето на Страшимиров не е бил известен османският документ, че точно това писмо е било преписано, преведено и върнато на преносителя. Двете неща в комбинация - писмото неизпратено до Левски и попадането на същото това писмо в ръцете на османската власт - за мен са пряко и неоспоримо доказателство, че точно това писмо е било предадено на полицията от Обретенов. Страшимиров ясно е посочил произхода на преписа намерил Левски в Стара Загора - Данаил Попов. Обретенов не е изпращал до Търново писмото на Каравелов. Първо, той нагло лъже, че го е изпратил на другия ден, след като го е получил, това означава най-късно на 3-ти ноември, но писмото-препис от Данаил е намерило Левски в Стара Загора чак на 21-ви. Второ, той пак нагло лъже, че писмото било отнесено в Ловеч, но в архива на Ловеч е бил единствено преписът на писмото, донесено от Левски от Стара Загора. За да задържи писмото Обретенов в качеството му на председател на комитет и куриер на ВРО, и това писмо да се озове в ръцете на османската полиция, има еднозначно обяснение - Обретенов в този момент е работел за османската полиция. Това е пряко доказателство. Другите са косвени, но подкрепени от прякото, което посочих, добиват много голяма стойност. Въпросите са не "дали", а "кога" и "колко" работа като двоен агент на османската полиция е свършил Обретенов. Според мен, Обретенов е бил притиснат от неоспорими улики след убийството на Пенев /протокола/ и тогава се е съгласил да работи за полицията. Също така мисля, че на неговата съвест, ако е имал такава, трябва да е тежало предаването на Ангел Кънчев, за идването на който той е научил в ареста. Също така съм на мнение, че необоснованото му настояване да отиде като втори представител на ЧРК Русе в Букурещ и то след като събранието е приключило с официалната си част по протокол, е било наложено на Обретенов от османската полиция с цел да им даде сведения за събранието, което личи от донесението на Хамди, той е бил информиран от участник в събранието. Но неоспоримото доказателство за неговото предателство е задържането на писмото на Каравелов от 1 ноември за вдигане на въстание и попадането точно на това писмо в ръцете на османската полиция, няма къде да се избяга от тази реалност, макар че има хора, които могат да продадат хладилник на ескимоси и сигурно ще се разтегнат локуми в оправдание на Обретенов от подобни личности. Към косвените доказателства бих добавил и изборът му за комитетски куриер на довереник на началника на граничната полиция в Русе, за който цитирах документ, подписан от Обретенов, в темата.

Най-опасният за ВРО по веригата, защото заема възлов пост на куриер между Ловеч и Букурещ, и защото е бил председател на ЧРК, в качеството му на такъв отива на събранието в Букурещ. Професор Митев спомена в подкаста, че според телеграма на валията, датирана от края на декември, заловените писма на Левски са 50-60, и това не са били писмата заловени около провала Арабаконак, а писма на Левски до комитети в Сърбия, Влашко и Русия. 50-60 на практика са всички писма на Левски до тези комитети, а такива писма след юни 1871-ва, когато Обретенов поема функцията на куриер през Русе между Левски и комитетите отвън са минавали главно през Обретенов. Да признаят, че вътре в комитета имат предател е едно, Пенев, който е външно за комитета лице друго. Спестили са оповестяването на предателството, за да не загубят куриерската позиция на Обретенов и възможността му да се самоопредели като делегат в Букурещ. Решили са проблема "по семейному" тихо с отрова. Сега да отбележа още един факт, фиксиран от Захари, с отрови са се снабдявали от Медицинската академия в Букурещ, другите комитети са нямали такава "връзка", Драсов иска бавнодействащи отрови от Данаил, Левски си купува отрова в Букурещ, това е отразено в тефтерчето му. А Ведър е възпитаник точно на Медицинската академия в Букурещ, той там получава псевдонима си "Ведър"... Имали са стабилна връзка момчетата на Обретенов. Общи, според мен, е бил преценен от изпращачите, като некадърен и неспособен и затова са направили корекция с Кънчев - интелигентен, млад и образован. Захари буквално пише за него: "Васил Левски, който бил вече уморен от толкова годишно скитание из България, мислел да се оттегли на няколко месеца на почивка, като запознае по-напред младия си другар с патриотите по разни градища." Значи, според написаното от Захари, а то е било становище на емигрантите, Ангел е дошъл за да смени уморения от "толкова годишно скитане из България" Левски, който са предвиждали да "се оттегли", свенливо прибавени "за няколко месеца". Ако Левски се беше оттеглил "за няколко месеца" отстъпвайки позицията си във ВРО на Кънчев, въстанието е щяло да избухне незабавно след нареждането на Каравелов, те така са го планирали, Общи навсякъде е тръбял "ей хора, лятоска ще има въстание". Същото е говорел Хитов пред съгражданин на Обретенов в Белград, преди Кънчев да дойде в Ловеч и въпросният Иван Н.Попов съветва Обретенов да си приготви оръжието. Това обяснява и писмата на Левски до ЦК в Букурещ, в които им предлага сам да отстъпи поста си на друг главен апостол след събранието, но иска писмено да му потвърдят това с даване на отчет за цялата му дейност. Това обяснява и мантрата за "своеволстването" на Левски. Своеволствал е в създадената и изградена лично от него организация, но на емигрантите това им изглеждало като негов грях, вече е свършил черната работа, време е да им козирува и да изпълнява техните нареждания или да си върви, а не да "своеволства". Обаче Левски е продължил да "своеволства", отменя им нареждането за въстание и това вече явно е преляло чашата им на търпение.

Като чета отново спомените на Обретенов, виждам, че единственият, който може да ги издал на полицията за убийството на Пенев е бил Костаки. Първо, в комитета, по написаното в протоколите им, те са били пет души: най-напред са влезли Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, впоследствие са поканили Георги Икономов и Костаки, чиито инициали са записали с И. и К. Захари Стоянов пише за това: "След дълги изпитвания в Русчук той /Кънчев/ открил на няколко млади патриоти своята тежка мисия, които и поканил да се запишат членове на революционния комитет. Тия младежи били: Никола Обретенов, Ради Иванов, Т. Кърджиев, Иванаки Икономов и пр." "Прочие" е Костаки, Захари даже не споменава името му, той е изтрит от паметта. Второ, Обретенов охотно признава за убийството на Пенев, той си го пише като революционен актив: От написаното от Обретенов става ясно, че в убийството са участвали четирима: той, Георги Икономов, Ради Иванов и Тома Кърджинов. Единственият, който го няма и е бил член на комитета им е Костаки. На другия ден арестуват в читалището четирима, но вместо Икономов, арестуват Никола Табаков, той не е бил член на комитета тогава, по-късно го приемат. Обретенов казва, че Пенев се похвалил на "един техен приятел", аз си мисля, че този "приятел" е бил Костаки, който не е участвал в убийството. Трето, полицията ги арестува в читалището на другия ден, Обретенов дума не обелва за обиск, но такъв е имало, всяка полиция прави обиск при арест, при ареста на Пъшков също обискират дома му в Ловеч и т.н. А какво пише за читалището, мястото на ареста им, Захари: "Освен дома на Н. Обретенов, който служеше като убежище на разни апостоли, куриери и пр., така също и народното читалище "Зора" беше преобърнато на скривалище за различни комитетски принадлежности. В залата която служеше за занимание, над голямата маса горе на тавана, дъската на която се закачаше лампата, беше откъртена изкуствено и при всичко че се виждаха на нея много гвоздеи, но тия бяха прерязани отвътре, тъй щото тя се държеше само на дългата кука, на която висеше лампата денонощно. Тук на това място, т. е. отвътре дъската в тавана, стоеше скрит печатът на комитета. Той имаше големина колкото една бяла меджедия с надпис "Български революционен комитет" и посред изобразен лев. На това същото място се държаха още и други разни фалшиви печати на турски язик, направени от восък и калай, на които бяха написани по-главните градове на България. Тия служеха за подправянието на турски тескерета, които така също, както и други разни паспорти, бяха в разположението на Русчукския революционен комитет. На друго място, а именно под стълбите, гдето така също бяха извадени гвоздеите, имаше цяла библиотека книги, всичките от съчиненията на Л. Каравелов, единствения по него време революционен списател, които книги, както и вестниците на същия списател "Свобода" и "Независимост" комитетът разпространяваше между народа. Долу в избата под зданието на същото читалище имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке, пълно с различни отрови, които бяха доставени от българските ученици в Букурещкото медицинско лице. Тия бяха предназначени за враговете на българския народ." Душички, пишман-конспиратори - крият комитетския печат и всички документи там, та и отровите в газено тенеке в мазето... Полицията трябва да е била кьорава, за да не им намери протоколите. Още повече, петият член К., никакъв го няма, но когато са го приемали, писали са протокол, в който пише черно на бяло, че са го запознали с документите като нов оглашен член. Всеки от тях е знаел къде какво се крие в читалището, щом и Захари го е узнал, знаел го е и Костаки. Партенката, че Ангел Кънчев щял да убива Пенев, я пуска майстора на такива партенки, Каравелов, естествено: С една клевета два заека застрелва - хам Пенев убит, а Кънчев самоубит, защото искал да убива Пенев... Че Кънчев е отивал при Каравелов свидетелства пак Захари: "От мнозина слушах да говорят, че той бил човек на Букурещкия комитет, който го изпратил уж в България да донесе плана и събира момчета за на лято, които щял да води в Балкана да се бият с турците за българско царство и пр... И понеже имената на тия момчета А. Кънчев имал записани на книга, което писмо при всичко, че никой не можел да разбира, но като се боял с мъки да го не принудят да изкаже истината, той решил да се убие, отколкото да изгори толкова хора. ... Ангел Кънчев имал фалшив контракт от една виенска къща, че събира уж кожи из България. Когато се уби, той беше се върнал преди два деня от Тракия и бързаше да замине за Букурещ, гдето трябвало да се срещнат с Левски и Каравелова за някои важни работи." Само дето Левски и понятие си е нямал, че трябва да ходи в Букурещ заедно с Ангел, за да се среща с Каравелов, както се вижда от спомените на Цаньо Захариев, нито е пращал Кънчев да се среща с Каравелов в Букурещ. Поне става ясно при кого е отивал Кънчев, защото това е казано на Захари от Обретенов. Като обобощение, Костаки е петият член на бандата им, който единствен не участва в убийството, единствен не е арестуван и единствен умира много бързо два дни след Ангел, а неговото име даже не се споменава от Захари.

Общи се появява за първи път в Ловеч на 16 юни 1871, след това се връща в Турну Мъгуреле за печата и идва отново в Ловеч на 30 юни 1871. Левски прави една обиколка с него, но при нея Общи още няма пълномощно; едва след идването на Кънчев в края на август, към средата или края на септември се провежда прословутото събрание в лозята на Шишков /някои твърдят на попа/ и там се взема решение да се дадат пълномощни на Общи и Кънчев. После, след обиколката на Левски, Кънчев и Общи през октомври-ноември, в края на ноември се свиква в Ловеч още едно събрание на Привременното правителство, където присъствал и Анастас Попхинов, и тогава се определят районите на Левски, Общи и Кънчев като апостоли. Всичко това е отразено в протоколите на комисията в показанията на Общи и Попхинов. Обретенов получава поканително писмо да е "кореспондент" на Христо Иванов-Големия на 7 юни 1871. Според мен, той едва ли е бил в течение на всичко ставащо в Ловеч по това време. Може да е получил информация кой каква длъжност има във ВРО от Ангел Кънчев, но това трябва да се е случило чак през декември 1871 и януари 1872, при идванията на Кънчев в Русе. В донесението на Хамди от 16 септември 1872 и в дописката на Византис по-рано, от втората половина на март 1872, няма никакво споменаване нито на Общи, нито на Каравелов, все едно те не съществуват. Ловчанският доносник не споменава и двамата по обясними за мен причини - целият му донос е изграден върху тезата, че Левски идва от Букурещ след събранието там и основава комитета в Ловеч през юни-юли, а изброените членове на комитета в Ловеч нищо повече не знаят, те са комитетски членове от няколко месеца, вкарани в тази работа от Левски. Обретенов, от друга страна, ако е дал информация за Кънчев след арестуването му, също е премълчал връзката му с Каравелов и Ловеч и е успял да убеди полицията, че Кънчев е емисар на Христо Георгиев и на някакъв негов комитет в Букурещ, а този комитет е Добродетелната дружина. Нито дума за Каравелов, нито дума за Левски, нито дума за Ловеч има в информацията на Византис. Османската власт предприема някакви действия срещу Каравелов чак през ноември 1872, след писмото му за вдигане на въстание, искат екстрадицията му от Влашко и това е било във връзка с прочетеното негово писмо за вдигане на въстание; съответно Каравелов бяга в Сърбия с помощта на руския консул в Букурещ. Интересното при разглеждането на този въпрос за Общи е почти едновременното му изпращане в Ловеч от Букурещ с Кънчев - Общи идва в края на юни, Кънчев в края на август. И двамата идват с препоръки от Панайот Хитов, и двамата минават през Данаил Попов. Това не е случайно съвпадение, а опит за превземане на ВРО отвътре и изместването на Левски оттам. Захари Стоянов пише в Записките, че по това време Левски вече бил уморен от апостолската си работа и мислел да се оттегли да си почива /да се пенсионира едва ли не/; същото твърди и Обретенов, като набляга на това, че Левски щял така да подготвя въстанието 15 години. Същото твърди и Попхинов, че Левски само обикалял и ядял готови пари, ама пчелите щели да изхвърлят търтея. Същото пишат и Плоещките българи, че Левски е захванал "гламаво" работата с комитетите. Идеята е много проста - да бъде отстранен Левски от ВРО, но да се използва за въстание неговата организация. Не мисля, че Каравелов или Плоещките конспиратори, или пък Хитов са преки предатели на Левски, от вътрешните интриги за власт върху ВРО се е възползвала османската полиция и тя е нанесла прекия удар върху комитета в Ловеч. Обретенов може да е станал проводник на това след провала с убийството на Пенев, но е било по принуда, а не от доброволно предателство. Освен това, за да го арестуват часове след убийството, той също е бил предаден, най-вероятно от Костаки, който впоследствие умира доста бързо.

Ангел веднъж е ходил в Букурещ със знанието и препоръките на Апостола в началото на януари, Византис също отбелязват това, че е бил там и е донесъл прокламации и план за въстанието. Ако списъкът в бележката на Левски с 14 града е бил основа за изготвяне на друг списък с имена и подписи у Ангел, той е щял да бъде изпратен по Ангел тогава, в началото на януари. Самият Левски е отбелязал в бележката си, датирана 25 ноември за Ангел "Коги да отиди в Влашко"; Ангел е опитал да мине един път неуспешно в началото на декември, и е преминал втори път успешно в началото на януари, когато карантината вече е била вдигната. Но Ангел носи този списък от обиколката му с Левски през октомври-ноември чак в началото на март за Влашко, и фактът, че не го е унищожил, преди да се опита да мине без заверен паспорт, говори, че той на всяка цена /на живота му/ е искал да премине отсреща с него. Изгорил е всички други документи, но този списък е оставил в портфейла си, заради него се е и самоубил. Ако е нямало никакви компрометиращи го документи, просто са щели да го подържат малко в ареста за опит за незаконно преминаване и да го пуснат, няма голямо престъпление, нито тайна в това да минеш без заверен паспорт. Списъкът... Изслушах целия запис от интервюто с проф. Митев още снощи, да определено казва това, че Левски е бил следен 7-8 месеца, преди да бъде заловен, което значи от април, според него. Вероятно е така, защото в дописката на Византис няма и споменаване на Левски или Каравелов.

Аз най-напред посочих този линк с повече градове, който цитирате, но после открих в изданието на Страшимиров записката на Левски за обиколените съвместно с Ангел градове: Севлиево е бил град с 10 000 жители, не е бил село; също и Клисура с 9000 жители, това са били големи градове по тогавашните стандарти, столицата Русе е бил 40 000, Търново и Ловеч по 20 000. Фиксирам се върху факта, че в дописката на Византис са посочени 14 града и в записката на Левски са 14 града - това е пряко доказателство какво е имало в документа, носен от Ангел Кънчев. Не фигурират градове като Елена и Габрово, посочени в линка горе, защото там мисията на Ангел Кънчев на "касиерин" не се е осъществила, затова и Левски не ги е отбелязал в своята записка. В Елена, например, след премеждието с разпита в конака, двамата са побързали да се изнесат по най-бързия начин на другата сутрин, местните чорбаджии там не са дали възможност на Ангел да им вземе имената и подписите; в Габрово не се знае изобщо дали е имало комитет, щом Цаньо Захариев пише, че Левски искал да основе такъв там... Не от любов към спора наблягам на този момент със съвпадението на броя градове в списъка на Левски и посочения брой градове от Византис в документа на Кънчев, това за мен е неоспоримо и пряко доказателство какво е съдържал списъка намерен у Ангел Кънчев. И също така, че този списък не му е бил нареден да се прави от Левски.

В записката на Левски за обиколката му с Ангел са отразени точно 14 града с уточнението, че Ангел е касиер, той "взема и дава" - Ангел е имал задачата не само да им покрива разходите, но и да взема: Бележката встрани, написана от Левски, указва ролята на касиер на Ангел "по тия места /изброените от Левски 14 града/ каквото се е зело и дало" Ангел е имал официален контракт с кантора във Виена за прекупвач на ярешки кожи, за което свидетелства Цаньо Захариев: "Два дена преди убиванието на Ан. Кънчев Цаньо и Михал Икономов били в Търново. Там те заварили на Великоолу на ханът Ангел Кънчев, който пътувал под вид на търговец и купувал ерешки кожи по окръгът. За да не даде подозрение на разни съмнителни личности в ханът, Анг. Кънчев седял в стаята с отворени врати и разговарял с един человек за търговията си. После, като влезли при него Цаньо и Михал, той захванал да прави контракти и да ги разваля, за да се намира на работа. В това време, известнийт шпионин габровецът Арнаудов се са въртял около вратата на стаята му, минувал два-три пъти насам, нататък и подслушвал какво се приказва, за това Ан. Кънчев бил твърде предпазлив в говорението си и дал да разберат и другите, че има опасен человек. Той казал на другия търговец, че ще мине в Русчук и там ще се срещнат, за да свършат пазарлъкът и така онзи си отишъл. Кънчев се възползувал от това време да каже на Цаня, че ще мине през Горните турчета, за да събере кожи, а Цаню се сетил, че отива там, за да се види с бача Кира(4). Отведнъж влизат при тях в стаята Арнаудов и още един друг человек – Сливнелия. Зели да разговарят и доста време стояли през нощта като разговаряли. А. Кънчев и пред тях казал, че ще мине през Турчетата, но види се, като се е уплашил от Арнаудова, на заранът ударил право за Русчук. Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително." Цаньо е бил с Ангел на 2-ри март вечерта и от разказа му става ясно, че още оттогава Ангел е бил следен от двама турски шпиони-българи. 1-ви март е денят, в който е арестуван Обретенов и другарите му в читалището; трупът на Пенев е открит в нощта срещу първи, смърта му е записана в общината на 1-ви, но той е убит предната нощ, а Обретенов и другите трима са били арестувани същия ден, 1-ви в читалището, където, според мен, полицията е направила обиск и е открила протокола им, в който оповестяват, че ще убиват Пенев. На 2-ри вечерта Ангел усеща, че го следят шпиони, но вместо да драсне към вътрешността, както е казал Левски на Цаньо, Ангел се устремява от Търново право към Русе. В Русе вече е разбрал, че Обретенов е арестуван, и пак е имал възможност да избяга навътре - той си е имал редовно тескере на търговец на ярешки кожи. Но Ангел се устремява към корабчето без заверен паспорт, игра на руска рулетка, луда работа. нещо трябва да го е карало много силно да минава на цената на живота си от другата страна; през нощта на 4-ти гори някакви писма /явно не шифровани/ у Чорапчиев, но не изгаря списъка с имената на чорбаджиите от 14-те града /Византис не могат с такава точност да си фантазират за този списък, броя на градовете съвпада точно с броя на градовете от записката на Левски, тя е меродавна, не какво пишат историците по техните изчисления на маршрута, 14 града и точка/. Та с този смъртно опасен за него списък, Ангел се опитва да мине гратис без паспорт, само с едно картонче за пропуск. Той затова се и самоубива, ако го бяха заловили с този списък е щял да изкаже и майчиното си мляко, той не е бил като Левски да мълчи докрай... Какво е имало точно в списъка? Според мен нещо такова: но умножено по 14, ще рече около 70-80 шифровани с цифри имена с подписи под всяко, това е възстановено само за загорските първенци по памет от Левски, но Ангел, като касиер е имал задачата да се среща с тези първенци и да говори с тях дали ще дават пари; Левски е записал, че са "съмнителни", но не знаем какво е говорил и записвал Ангел за да има в портфейла му списък на такива хора от всичките 14 града където са ходили; Ангел е бил представителен, вдъхващ респект като виенски възпитаник /той така е представен от Византис, и то си е така, Табор е бил в Австро-Унгария/ и е имал пълномощно като комисионер на виенска кантора /за която пише Райчо Попов на Хитов, ако си спомняте/. Идеалната фасада за прикритие да се среща с богати първенци и да им предлага търговия, а впоследствие да разкрие и картите си пред тях, иначе няма начин да се появи списък от 70-80 имена с подписи в портфейла му, подписите са били "съгласителни", както пише Византис, но и "обвинителни" от страна на османската полиция, щом открие всеки подпис на кой човек е. Нищо общо няма Левски с този списък. Левски е давал на хората от които взема пари отрязък от кочан с номера; едната част от кочана остава у дарителя като свидетелство, че е дал сума, другата част със същия номер в книгата на касиера /поп Кръстьо е стискал такава книга с кочани/; у председателя е била копирната книга, където вече са записвани имената, съответстващи на издадената квитанция под номер; системата на Левски е като акционерно дружество. Това което Ангел е събрал е списък за изнудване. Според мен списъкът е бил предназначен за Каравелов, който е казвал, че са му необходими 5000 лири, за да се вдигне въстание. Репликата му "това беше руска работа" показва кой го е натискал за такова въстание, но отговорник за събиране на парите е бил лично той, затова е и обирът на Общи, ако Каравелов не бе дал зелена светлина да се събират по всякакъв начин пари, Общи едва ли е щял да се одързости сам да тръгне, Левски затова пита Каравелов "ще вземете ли тези пари?" Христо Георгиев, преди да почине, е бил нещо като банкер на Добродетелната дружина и през него, с негова гаранция, са влизали и пари от руската държава; Византис пишат за 50 000 наполеона изпратени оттам, не знам дали това е вярна тяхна информация, но имайки предвид останалата им точна информация, допускам, че е. Всяка лира, получена от български чорбаджии, а те са стотина в този списък, означава икономия за Георгиев, от отпуснатите му пари по другата линия, може би не съм ясен, но е така - ако са Ви отпуснали да речем 50 000 лири, а сте набавили от друго място още 20 000, накрая трябва да отчетете като изразходвани само дадените ви 50 000 и можете да сложите в сметката си останалите Ви 20 000; вече е имало подобен прецедент с касиерството на Георгиеви в Добродетелната дружина, те са били като Цар Мидас, но това е друга тема... Мисълта ми е, че стотина богати хора в Българско спокойно са били в състояние да осигурят така необходимите му на Каравелов 5000 лири и отгоре, а те са били заковани с подписи, подписът им е можел да служи за изнудване. Тъжното в цялата тази далавера е, че това е щяло да бъде кьор-фишек въстание, 5000 лири стигат максимум за 1000 пушки. Щели са да изведат народа на заколение, ама те така си и пишат помежду си за народа, като овни, които трябва да заведат до кланицата.

Писмото на Левски до Хр.Георгиев е датирано 6 октомври 1871, ден-два, преди да тръгнат с Ангел Кънчев на съвместната им обиколка. Това е поканително писмо, не заплашително; Византис определят списъка на първенците като съгласителен. За пари, според мен, за нищо друго. Тези хора не са били революционери, те са били богати търговци. Поканително писмо по същото време Левски изпраща и на Никола Тошков в Одеса. Тошков е оглавявал Одеското настоятелство, финансирало ТБЦК за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа; Тошков е онзи, за който пише Пъшков, че казал, че ще дари пари не за 1000, а за 50 000 пушки, когато народът бъде готов за въстание, той получава и покана за събранието на БРЦК в Букурещ. Може би Каравелов, като аватар на Христо Георгиев, тогава нямаме "или", а "и". Отношението на Русия към Каравелов е продиктувано от идеята за славянофилство, той така започва кариерата си на журналист и функционер в Белград през 1867. После го свързват с Добродетелната дружина, които му предлагат да издава техен вестник "Отечество". Впоследствие Каравелов се "еманципира" от "старите" и мимикрира като ултра-революционер, проповядващ бунт, въстание, огън и смърт за Османската империя. Но си остава свързан с пъпната връв за славянофилството, която е казионната руска доктрина за експанзия на Балканите, курирана от граф Игнатиев и Азиатския департамент, който Игнатиев оглавява до 1864, преди да го назначат посланик на Русия в Цариград. Графът протежира Каравелов по време на цялата му кариера на "революционер" и го съхранява от атаките на личности като консула Офенберг в Букурещ и тайната царска полиция, таксуваща Каравелов като "нихилист". Вестникът на Каравелов "Свобода" е легален в Русия до 1871-ва благодарение на Игнатиев; другата ръка на руските славянофили са Добродетелната дружина. "Византис" не грешат като посочват Христо Георгиев като адресат, дори пратката на Кънчев да бе преминала през ръцете на Каравелов, според мен. Това вече е част от голямата картина.

Организацията на Христо Георгиев е Добродетелната дружина или т.н. "стари", за които Левски пише на Каравелов да му кажат повече да не пише за "стари" и "млади"; тези стари са ядрото на Консервативната партия след освобождението, маша и лост на Руската императорска политика в княжеството. Парадоксът е, че по времето, когато се развиват събитията в Русе, Каравелов се позиционира като най-радикален "млад", но вдействителност по въпроса за бъдещата българска държава възгледите му се покриват на 100 процента с тези на "старите", а именно сърбо-българска държава под егидата на сръбски княз; федерация на сърбо-българи. Той навсякъде в "Свобода" пише за такава федерация. Всичко писано от "Византис" за Георгиев е истина, това че изкупува земите около границата и прави от тях големи чифлици, които да послужат, и служат, за бази за формиране на чети - Хитов е нещо като управител на чифлика на Балкански. В едно от писмата си Хитов пише по повод, че го викат на събранието в Букурещ "омръзна ми вече да бъда пъдар на чужди мушии", а го вика Каравелов... Болдираният текст е написан от гледна точка на човек очевидец на ставащото в Русе; но в целия текст на кореспондента, дописникът на вестника се позиционира и от другата страна, във Влашко, като пише "дойде тук" за Кънчев, т.е. сякаш този човек, дописникът, е ту в Русе, ту в Букурещ, което, според мен, е изключено - още една индикация, че вестникът е полицейски и полза информация на турската агентура и от двете страни на Дунава. По отношение на подписите, да, категорично не е в стила на ВРО и Левски да се оставят подписи върху документи, това е документ не от ВРО и за ВРО. направих си труд да проверя кои фигурират в листа с шифровани имена от чорбаджиите /не мисля, че Левски го е правил, не от тефтерчето му, коригирам се, отделен лист е/ и открих само за едно име: Хаджи Господин Славов https://bg.wikipedia.org/wiki/Господин_Славов Той е деец за Църковна независимост и първият кмет на Стара Загора, човек напълно в профила на Добродетелната дружина на Христо Георгиев. Подписите обясняват и отговорът на "Свобода" в репликата им към "Византис", че в портфейла на Ангел е имало само документ с цифри и знакове, цифрите са името на човека, знаковете са подписите. Интересно за какво са им били тези "подписи" в Букурещ, съгласителен списък за даване на пари? По същото време Левски въвежда "десятък" в комитетите. Но 14-те града, записани и в тефтерчето на Левски от съвместната му обиколка с Ангел? Значи Ангел си е вършел и допълнителна работа при тази обиколка със списъците? В Елена са имали с Левски много интересно премеждие - викат ги посред нощ в конака, където били събрани всички мастити еленски чорбаджии, и ги подлагат на кръстосан разпит що за търговци са; преди това Левски си заредил двата револвера и казал на Ангел "щом Свети Илия и Свети Никола са с мен няма страшно"/така наричал револверите си; Ангел примрял от страх, но повече мълчал на разпита, говорел Левски... Сцената е описана от Сава Кършовски, при когото са били отседнали в Елена. Накрая ги изпратили с теманета и сладко кафе, но... Определно мисля, че това е била идеята, точно сте разбрали тезата ми; какъв е смисъла да минава той отсреща, щом има куриер, близък лично на Каравелов /Обретенов навсякъде парадира с тази лична близост, все е на масата на Каравелов и все спи в къщата му/. Което пък значи, че това упражнение с пренасянето на лични пратки за Каравелов може да се е повтаряло при всяко дохождане на Ангел в Русе - те са 5 такива. Последното обаче е оставило Ангел без куриер и му се е наложило спешно да рискува. На етап сме, когато от отделните детайли, те са важни, може да се сглоби по-голямата картина.

Архивът след освобождението го взема Захари Стоянов по опис и срещу разписка от Мария Сиркова и си го отнася спокойно, не е бил проблем за Захари, който не е блестял с могъща физика; парите, обърнати в злато, са били максимум 5 кг, почти толкова, колкото са намерени у Димитър Общи при залавянето му. Левски в Русе, писах го и преди, не е имал шанс да премине - нито легално с корабчето за Гюргево, нито нелегално с каикчиите на баба Тонка, при обстоятелството, че там връзката е бил Обретенов. От друго място /Свищов?, Оряхово?, Никопол?.../, може би, той преминава на връщане от Букурещ през Олтеница-Оряхово и оттам е писал на Кириак Цанков, че се е намерил способ за пренасяне на пушките; револверите са внасяни от Турну Мъгуреле през Никопол... Според мен, планът му е бил да отиде в Букурещ с парите и архива, иначе се губи смисъла на риска да минава през Ловеч за тях. Тези пари биха му стигнали да започне да издава вестник, но не и за оръжие, твърде малко са били. В едно от писмата му пише за закупуване на "американката" от Цариград, това е малка печатарска машина, с която може да се отпечатва тираж на вестник, също и готвеният за главен редактор поп Кръстьо, за който пише на Каравелов през юли 1872, че ще го изпрати в Букурещ да издава вестник на ВРО, отделно от "Свобода", вестникарят, според мен, тогава е вдигнал мерника на попа, конкурент на монополната му позиция на ментор на БРЦК. Да, онзи списък, открих в тефтерчето на Левски пълно съответствие на цитираните от "Византис" 14 града: Левски е изброил всички градове, които е обходил заедно с Ангел Кънчев - точно 14 с Ловеч! Има още един интересен факт, Левски е използвал цифровия шифър: Това е негов ключ за него, като буквата А започва от числото 99 и следващите се заместват по низходящ ред надолу на цифрите и по възходящ на буквите - 98 е Б и т.н. Този лично негов ключ е записан на гърба на препис на Наредата. Хитрото в това шифроване е, че всеки от двама кореспонденти може да използва уговорен от тях ключ за числата и буквите, примерно се договаряме помежду си буквата А да не е 99, а 106 и цифрите и буквите да вървят само във възходящ ред и тогава Б ще съответства на 107 и т.н. и само ние двамата ще имаме този ключ; или пък вземаме за първа буква А числото на датата от месеца, произволно 19-ти сме днес, и А ще бъде 19, а Б - 20 и т.н. Въпреки всички тези хитрости, шифърът е бил лесен за разгадаване и във ВРО са си служели не с него, а с "рязаната книга", за която ставаше дума. Има едно нещо, което не мога все още да си обясня: Това е писмо на Данаил до Хитов от 21 февруари 1872 и подчертаните последни редове съобщават, че Данаил е получил писмо от Ловеч, в което го осведомяват, че или Левски, или Ангел Кънчев, ще дойдат във Влашко, но не се знае кога, кой от тях и защо. Същевременно Левски в Трявна пред Цоньо Захариев отрича да е пращал Ангел във Влашко; очевидно е противоречието. Когато са ходили по тези изброени от Левски градове, правели са шифровани списъци на "съмнителни богаташи и първенци", според мен, подлежащи на рекет за пари, които са изглеждали така: Това пак е от тефтерчето на Левски. Но пък "Византис" твърдят, че списъкът у Кънчев е бил с подписи. "Свобода" пишат за записки с цифри и букви. Какво е Вашето мнение за всички тези документи и по специално за противоречието, между това, което е казал в Трявна на Цоньо Захариев Левски и написаното от Данаил на Хитов на 21 февруари? Има и нещо друго странно, как е преминал без проблем Кънчев в началото на януари през Русе в Гюргево, а два месеца по-късно не е имал заверен паспорт? И кой е осведомил "Византис", че Кънчев е бил вече един път в Букурещ, за да уточнява план за въстание и да донесе от там прокламации, върнал се е обратно и при следващия му опит пак да отиде в Букурещ е бил самоубит?

+++ точно. Отиването му в началото на януари 1872 в Букурещ е било първото /и последно/ след идването му оттам през август 1871 в Русе и после в Ловеч на 28 август с.г. Много точно е наблюдението Ви, че преди това отиване на Кънчев в началото на януари /с делегирана мисия и писмо от Левски като негов представител/ до Каравелов, Апостола е взел решението си събранието да се проведе в Букурещ; следователно Кънчев е предал на Каравелов това решение на Левски и съответно е получил нови указания от него да изготви списък на комитетите от ВРО, за което му е било необходимо време, времето е било необходимо и на Каравелов, за да съгласува с водещите от департамента, чакал е указания оттам. Вероятно, според мен, искането на Каравелов на списъка е било предадено на Кънчев чрез Обретенов при идването му на 11 февруари. Прави ми впечатление и зачестилото идване на Кънчев в Русе през 1872-ра - той влиза там четири пъти за два месеца без належащи причини, освен минаването му във Влашко в началото на януари - началото на декември, началото на януари, началото на февруари и на 3-ти март. Наличието на шифрован списък с комитетите у Кънчев напълно изяснява решението му да стреля по заптието и после /евентуално?/ да се самоубие; след залавянето му е щяло да последват инквизиции и евентуално предателство от негова страна /въпреки че полицията е разчела шифъра и без негова помощ, според мен също/ и името му щеше да се запише в черната книга на предателите - той е избрал смърт. Левски му отдава дължимата почит в това отношение, въпреки, според мен, да е разбрал лично за себе си, точно какво е носел Кънчев /защото и Левски е четял "Свобода", а те две седмици след смъртта на Кънчев оповестяват наличието на шифрован документ у него/. Левски е запазил лицето на Кънчев чисто, което му прави чест на почтен човек. Тук виждам едно несъответствие в хитростта на Обретенов, което обаче е хванало дикиш, поради липсата на аналитично мислене - Обретенов е измислил шпионската мисия на Пенев в Сливен, за да прикрие с нея истинския мотив - писмата. И тази версия за "шпионина Пенев", който щял да ходи в Сливен, изпратен от валията, се възприема и от Големия, и от други дейци, визирам сливенския емисар на Хитов, Д.Топалов, който е написал за този шпионин /Пенев/ на Сава Кършовски. Само че тази измислица на Обретенов е безсмислена - какъв "шпионин" в Сливен би могъл да бъде 19-годишния русенец Пенев, сирак, чийто крак едва ли е стъпвал в Сливен и щеше да лъсне там като нелепа фигура, никой не го познава и той никой не познава. По-късно, когато Каравелов и департамента /чрез консулството във Варна/ пращат техен емисар в Сливен, този човек е Михаил Греков, чиито корени са от сливенско село и добре познава региона и хората там от разказите на баща си, а и сливенци го познават като син на сливенски войвода. Пенев "шпионин" в Сливен е нелепица, съшита с бели конци, но съвременниците на Обретенов са се хванали на гола кука, а след тях по инерция и историци. Напълно е възможно, защото при тази хипотеза, Каравелов е щял да стане мишена и на тайната полиция на Левски, Левски не случайно му пише в писмото за убийството на Паисий "отсега нататък ще бъде лесно"...

През октомври и ноември 1871 Левски заедно с Общи и Ангел Кънчев предприемат голяма обиколка по комитетите на ВРО: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1971-временно-заглавие/ Аз изброих тук 20 града, като Левски държи настрани Общи и прави събранията или сам или с Ангел, Общи разказва за това обиден пред комисията в София. Предполагам, че това в Ангел е било списък на посетените от него комитети в тази съвместна с Левски обиколка, както и имената на председателите. Едва ли са били делегатите, които са определяни малко по-късно. Списъкът на Ангел не е бил от Левски за Каравелов, а от Ангел за Каравелов, според мен. Това е ключова информация за ВРО, изнесена отвътре. Левски категорично казва, че не го е пращал в Букурещ при Каравелов; още повече, че Ангел е ходил вече веднъж при Каравелов в началото на януари /Писмото на Драсов, че го чакат да се върне отсреща, което е забелязал и проф. Митев/; тоест, еднозначно, Ангел е носел списък на комитетите на ВРО, шифрован с новия шифър на Млада България /който Левски не е използвал/ в Букурещ на Каравелов. Ловеч няма начин да не е присъствал в този списък като централен комитет за всички ВРО. Ангел е познавал всички важни лица от Привременното правителство в Ловеч, нали те гласуват за него да бъде апостол с равни права на Левски. Ако, а според мен е, списъкът е бил разшифрован от османската полиция, тя е имала цялата мрежа на ВРО още в началото на март 1872. Обретенов и в книгата му и в други публикувани спомени тъпо и упорито отрича в Ангел да е имало някакви документи. Но го опровергава редакцията на в. "Свобода", която пише още през март 1872, че в портфейла на Ангел е имало записки, шифровани с цифри и букви. Лично аз, в случая, безрезервно вярвам на написаното от "Свобода", защото списъкът на Ангел е пътувал към тях и те са знаели за него. Написаното от "Свобода" се потвърждава и от публикацията на "Византис", който е бил, както стана ясно, вестник спонсориран от министъра на полицията в Цариград. Полицията е прочела протоколите, защо да ги конфискува, ако Обретенов се е съгласил да й сътрудничи; казусът с писмото за въстание на Каравелов е същия. Четеш, преписваш и връщаш на вече завербуван агент. Това е алиби за вербуван агент пред вражеската организация, ако е двоен агент. Датите са си точни, в протоколите никъде не пише на коя дата е убит Пенев, пише само кога са взели решение да го убият. Впоследствие Обретенов лъже в спомените си, че са го убили на 16-ти февруари, а в действителност това е станало на 1-ви март. Но протоколът не лъже - решението да го убият е взето на 15-ти, а извършеното убийство в съчетание с написаното намерение е била сигурна смъртна присъда за Обретенов, ако е попаднало в ръцете на полицията. Според мен протоколът е попаднал в полицейски ръце, защото арестът е станал в читалището, а да арестуваш 4-ма заподозрени за убийство без обиск е недопустимо; криели са всичко под някакви стълби, Захари описва подробно в Записките - отрови, писма, протоколи... Били са пълни аматьори, при това доста... не умни.

Обретенов е получавал в. "Свобода" от руското консулство и преди да стане куриер на ВРО: Това е писмо на Кънчев в Табор до Обретенов, преди Кънчев да отиде в Белград /началото на юни 1871/, Страшимиров е отбелязал, че Зорницата е в.Свобода. Освен това, нали Обретенов е бил дописник на "Свобода" и праща анонимния пасквил срещу Георги Живков още в първата половина на 1870, заради която дописка Живков бяга от Русе: Тук Иван Кършовски съобщава на Хитов за изселването на Живков във Влашко; писмото съобщава и за минаването на Левски от Гюргево в Русе, сигурно доказателство, че Левски е минал през Русе през юни 1870-та /без да се обади на Кършовски, който си кореспондира с Хитов, между другото/; причината за изгнанието на Живков е Обретенов, който по същото време праща "Свобода" на Кънчев в Табор, сигурно много горд от дописката си; Кънчев по-късно, към края на годината, се подписва в друга дописка в защита на Живков, скандалът води до спирането на "Свобода", за което Драсов пише на Данаил Попов: Ценович /от Млада България/ се кара с Каравелов заради Живков и му спира парите, Драсов пише на Попов да се потруди да започне нов вестник. Ангел и Обретенов са били в постоянна кореспонденция, дори след като Кънчев пристига в Ловеч, при това кореспонденция с техни приятели в Белград се води с "новите букви" /новия шифър на Млада България/, за което свидетелства следното писмо на Обретенов от 15 септември 1871: Без да е учреден комитет на ВРО в Русе, Обретенов иска от Ангел печатни заплашителни писма на ВРО /за да събира пари с тях, от чие име?/ Дали толкова добра е била вилаетската полиция да ги открие по един офицерски колан на Икономов, или те са оставили в ръцете й самопризнание: в протокола си от 15 февруари са написали черно на бяло, че са убийци на Пенев; Костаки не е арестуван с тях, а са държали в читалището протоколите, Захари го пише, колко му е полицията да направи обиск в читалището и да пипне и този протокол, Костаки фигурира в първите им протоколи като приет член с инициал К. Краткият отговор дали Обретенов е имал връзка с руското консулство в Русе е да, защото той като библиотекар на читалището е вземал "Свобода" оттам още преди да бъде куриер на ВРО, вестникът е бил нелегален за Дунавския вилает и са го получавали от консулството, в по-късни писма на Левски и Драсов това е казано в прав текст.

С някои корекции - Кънчев е влязъл в Русе, за да предаде тези документи на Обретенов, той е знаел за убийството на Пенев, когато влиза, но не е знаел за арестуването на Обретенов, затова отива на другия ден след идването му в Русе да го търси в къщата на майка му, баба Тонка. Не е имал план да отива в Букурещ, а само да предаде документите на Обретенов, затова не е бил подготвен и с паспорт. Арестуването на Обретенов го е накарало да се опита да премине отсреща по този рискован за него начин, важното е било за него тези документи да стигнат до Каравелов навреме и единствения начин това да се случи в тази ситуация е била да ги достави той лично. Обретенов е знаел предварително за неговото идване, Кънчев е бил в Русе на 11 февруари и сигурно са имали уговорка при следващото идване на Кънчев да му предаде, каквото е било открито у него при обиска. Обретенов не го е предал от страх от мъчения, а от ясната перспектива за смъртно наказание. Как са го арестували за по-малко от 24 часа, само по случайното показание на един свидетел, който ги видял да говорят с Пенев. Малко вероятно, според мен - намерението им да убиват Пенев е оповестено още на 15 февруари в протокола им и все някой, почти сигурно Костаки, го е казал на който не трябва, примерно на Ведър като масони в една ложа. Костаки си е отишъл в по-добрия свят два дни след Кънчев, но, според мен, отровата му е била дадена веднага след убийството на Пенев и ареста на Обретенов от "други посветени в делото" русенци. Костаки, Пенев и Ангел Кънчев са били неудобните свидетели, които в разстояние на седмица са били лишени от възможност да говорят завинаги. Думата е била дадена само на Обретенов и той обилно е залял с думи публичното пространство. Руските консулства са били а аванпостове на руското военно разузнаване, това е отразено в достатъчно руски изследвания по темата, а върховния началник на всички консулства е бил граф Игнатиев, посланик на Русия в Цариград и началник на Азиатския департамент.

Този списък "Византис" нарича "обвинителните съгласителни документи, подписани от първенците българи"; обвинителни от гледна точка на османската власт, съгласителни за какво? "Византис" свързва тези документи с план за въстание, за да "не се повторят случките от 1867-ма", тези "случки" са преминаването на четите на Панайот и Тотю, както и опита да премине четата на Кулин. Значи са били "съгласителни" за българските "първенци" да се повторят тези събития, съгласителни за въстание. Другото, Ангел обходил 14 града, където е основавал комитети или е потягал старите такива на ВРО. Това е точно два месеца преди събранието; съгласителните документи, според мен, са били съгласието на комитетите в Българско да изпратят представители на събранието в Букурещ в началото на май, най-вероятно имената на делегатите от тези градове. Това обяснява защо са били необходими тези имена на Каравелов тайно от Левски, да знае кой ще дойде точно от Българско и съответно как би гласувал, нали затова е заверата в Сливен с втори делегат, осигурил на Каравелов 10 плюс гласа. Левски не вярвам да му е давал предварителен отчет кой ще прати в Букурещ. Това обяснява и отсъствието на Общи от списъка, той не е фигурирал там, не е бил сред определените за делегати. Защо обаче руският консул се появява веднага на местопрестъплението, никой друг консул? Според мен, защото е знаел какъв списък носи Кънчев. Връзката между руското консулство и Ангел е трябвало да бъде Обретенов като куриер на ВРО; нали там са пристигали броевете на в. "Свобода", откъдето са вземани от Обретенов тайно и разпространявани по комитетите на ВРО, той е бил свръзката. Ангел едва ли е можел да знае, че руското консулство служи за нелегален канал на Каравелов, а и да е знаел, едва ли би рискувал лично да ходи в консулството със списъка за Каравелов, за да не компрометира консула, в случай че го заловят с опасни документи там. Обретенов е имал връзка с консулството като читалищен деец, той е снабдявал читалището с литература и периодика, легално разрешена във вилаета, имал е лице да влиза там. Свръзката на Ангел, Обретенов, е бил арестуван, и вероятно тогава той е взел решение на своя глава да премине с нередовни документи във Влашко и да занесе списъка лично на Каравелов, план Б, защото план А се е провалил с ареста на Обретенов. Този, който е искал списъка на Кънчев да не стигне до Каравелов, трябва да е била османската полиция, според мен, те на всяка цена са искали да предотвратят въстание в земите, населявани от българи. Единственият, който е бил в състояние да им помогне с информация при тази моя хипотеза, е бил Обретенов, куриерът между Ловеч и Букурещ. През него е минавала връзката, и той е имал поглед както към ВРО, така и към БРЦК в Букурещ, той е вземал нелегалния "Свобода" от руското консулство, това е отразено в писмата.

Обретенов разказва в спомените си, че в деня на смъртта на Кънчев /5-ти март/ под прозореца на килията дошъл брат му Ангел и уж си тананикал някаква песничка му съобщил за самоубийството на Ангел Кънчев; веднага след това извикали Обретенов на разпит, на който присъствал и Петраки Златев, и Златев му задавал само един въпрос, познава ли Кънчев? Тук Обретенов заема геройска поза в мемоарите си и казал, че не познава никакъв Кънчев, след което Златев побеснял от яд. На 4-ти март, ден след пристигането му и ден преди смъртта му, Кънчев се е отбил при баба Тонка, това пак го разказва Обретенов. И се тюхка, че Кънчев не й потърсил помощта да го прехвърли с лодкарите през Дунав нелегално, а и че той, Обретенов, ако бил на свобода, щял да му помогне за документите, и че в града имало и други хора "посветени в делото", но Кънчев не ги знаел. Обретенов ги знаел, ама Кънчев, който им основал комитета не. Кънчев след тази среща с баба Тонка отива да нощува у Чорапчиев и точно в този отрязък от време се е обърнал към Никола Живков и другите двама, единият от които е шурей на Ведър. Това са хора от стария ТБЦК, значи Кънчев е имал по-голямо доверие на тях, отколкото на аверите от ЧРК, който лично е основал. По същото време, Иларион Драгостинов, секретар на читалище "Зора" не е бил арестуван, но Кънчев не го е търсил за помощ, а Иларион е определения делегат за събранието. Кънчев е потърсил Никола Живков, за когото Обретенов и дума не споменава, а сочи като помощник за пропуска някакъв чиновник от паспортния отдел, което е поредната му лъжа. Според мен Обретенов е научил за идването на Кънчев от баба Тонка или от брат си, който му е изпял под прозореца на килията за смъртта на Кънчев на следния ден. Моето мнение е, че списъците са били за Каравелов. Индикация за това е, че в редакцията на "Свобода" са знаели за тях и веднага се реагирали на написаното във "Византис" /глупава реакция, според мен/, че видите ли, намерихте някакви списъци, ама ние така добре сме ги зашифровали с букви и цифри, че не можете да ги разчетете. Относно "буквите и цифрите" - след посещението на Теофан Райнов и Райчо Попов през 1869-та при Бакунин и Мацини, Бакунин дава на двамата видни представители на ТБЦК нов шифър, много по-усъвършенстван от този, който е ползвал Касабов преди това; при Бакунин с рекомендация ги изпраща Каравелов, а връзката между Каравелов и Бакунин е била Начаев, на когото българите осигуряват нелегално преминаване през Влашко от Одеса към Западна Европа; Бакунин е бил ментор на Начаев и очевидно се е чувствал задължен да се отплати на българите, той им дава препоръка и за среща с Мацини. Новият шифър на ТБЦК е бил с латински букви и цифри и е бил ползван от нелегалните руски нихилисти, за това споменава в статията си Илиев. Че Каравелов към края на 1869, след тази паметна среща на Теофан и Райчо с Бакунин и Мацини, е получил карт бланш в ТБЦК /вече наричан Млада България по подобие на Млада Италия/ свидетелства донесението на руския консул в Букурещ по онова време Офенберг: https://www.academia.edu/45605563/Иван_Касабов_като_теоретик_на_възрожденския_политически_национализъм_История_1996_кн_1#loswp-work-container След 1869 Касабов е шкартиран от ТБЦК, Млада България и БРЦК /вероятно заради антируските му публични изяви/, а новата звезда там става Каравелов. И започва "отстрел" на старите кадри на Касабов, като Георги Живков. Накратко, според мен, списъкът е бил предназначен за Каравелов, но за него е бил известен и руският консул в Русе, за да се появи веднага до тялото на самоубития Кънчев, почти едновременно с валията, който, предполагам, също е бил известен за този списък, но от друго място. Само като вметка, в предишния ми пост съм изпуснал още едно идване на Кънчев в Русе, на 11 януари, отразено също в протоколите на Обретенов, защото тогава им е взел 10 лири, такива неща Обретенов помни точно... С това идванията на Кънчев в Русе, след като преминава от Влашко, стават 5 /пет!!/ за 6 месеца, твърде много и чести, според мен, за да са случайни, моето мнение е, че той се е отчитал пред някой регулярно в Русе.