Б. Киров

Край на темата. Моля модератора да я затвори.

Аз пиша, че е тема за монография, а не че ще я напиша аз Не са могли да измислят безброй други възможности, ВРО, както е била изградена от Левски, е била напълно затворена херметично организация, контролирана само от един човек. Няма други възможности, освен да ангажираш точно този човек да задвижи цялата организация. Как се е родила идеята за фалшиво въстание в Босна и Херцеговина, трябва да е точния въпрос. Отговорите трябва да са в сръбските архиви, ако държавата Сърбия се грижи да ги пази, едно, и ако държавата Сърбия е склонна да ги направи публични, две. Това, което знам, но не съм виждал е, че през лятото на 1871-ва Панайот Хитов в качеството му на Главен войвода на българските чети, назначен като такъв от Георги Раковски, сключва договор с черногорския войвода Джуро Матанович, делегиран от черногорския княз Никола, за съвместна дейност между Черна гора и българската емиграция в случай на просръбско въстание в Босна и Херцеговина. Във всички писма на Левски след това се споменава въстание в Босна и Херцеговина и действия на Сърбия и Черна гора. Този договор между Хитов и Матанович не съм виждал публикуван. Не може да е бил само един договор с Черна гора, защото и Каравелов навсякъде повтаря като мантра, че Сърбия и Черна Гора вече са готови за война с Турция и само нас българите чакат. Имало е и други договори, писмени, и те трябва да са в Белград и Подгорица. Само че през 1871, 1872, 1873 и 1874 няма никъде никакви данни за подготвяно от Сърбия и Черна гора въстание в Босна или в Херцеговина, няма и въстание там. Тогава какво са били всички тези договори от сръбска страна, освен фалшив флаг? Въстанието в Босна и Херцеговина избухва през 1875-та, а Сръбско-Турската война, в която участва и Черна гора през 1876. Само че тогава няма нито ВРО, нито Левски. Има едно нещо, което от приличие се нарича Старозагорско въстание, а всъщност е чета от 25 души, която се саморазпуска. Така стоят нещата с "фалшивото въстание".

Според мен Сирков е имал предвид като подпредседател Пъшков, нямал е предвид друг. Може Пъшков в този период действително да е изпълнявал функцията на подпредседател, защото сам пише, че отварял писмата, адресирани до Марин в негово отсъствие и ги четял, това непосредствено преди да ги арестуват двамата по показанията на Общи. Съгласен съм с всичко написано от Вас тук, с уточнението, че под "отвън" в моя цитат, имам предвид "отвън комитета в Ловеч", външен за комитета човек, какъвто е бил Обретенов, той дефакто е бил външен човек и във ВРО, защого техния частен комитет е основан извън всички правила, описани от Левски в неговата Нареда за основаване на частни комитети: няма разпределени функции на членовете /освен на касиер/, не са седмина, от които единия задължително свещеник, не са положили клетва пред Евангелието и т.н. и т.н. Това вече е тема за цяла монография. Само няколко важни момента. През 1870 Султанът издава ферман, с който е призната като автокефална църква Българската Екзархия. Заедно с признаването на Българска Екзархия е признат е български миллет, в отличие на рум миллет, към който са се числели българите/, което отваря нова страница в историята, защото в този Султански Ферман е посочено, че Екзархът е едновременно църковен и административен водач на българския миллет. На практика този акт е обособяване на българската нация, макар и в границите на Османската империя. И вижте сега в какви граници е била призната тази нова българска нация: Онова малко нещо горе на северозапад от границите на Екзархията, далече зад Пирот, е Сърбия. Ако Вие сте сръбски регент или княз по онова време и Ви кажат, че докъдето са границите на българската Екзархия, призната със Султански Ферман, дотам са границите на българската нация /български миллет/, как бихте реагирали? При твърдото Ви убеждение, че Душанова Сърбия се простира върху цяла Македония и в българските земи до Чирпан? Аз лично бих направил всичко възможно такава държава да не се появи върху картата на Европа, ако съм сръбски регент през 1870. Вижте например как са се самодекларирали жителите в днешна Северна Македония по едно турско преброяване от началото на 80-те години на 19-ти век, турско преброяване, не българско: Екзархисти /български/ като проценти спрямо "и други", в Щип, Кочани, Велес, Крива паланка, Прилеп, Охрид... над 90 процента! И е стартирала, малко по-късно, сръбската операция "чисти ръце" срещу българската националноосвободителна ВРО и нейният лидер, който е твърдял, че трябва да съберем "четирите краища на Българско, където живеят 7 милиона българи"; руските славянофили /Кишелски в Одеса/ са се възползвали от ситуацията, но не те са я създали.

Да, стигаме отново до Ловеч, след като направихме този голям кръг, но и в телеграмата на Али бей е написано, че Левски в качеството му на лидер на революционната организация, се издирва от 7-8 месеца, а като върнем 8 месеца назад, излиза, че това целенасочено търсене на лидера е започнало още през май 1872, докато се е провеждало общото събрание на БРЦК и ВРО в Букурещ. Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство. Оттам изтеглихме нишката към Букурещ, към Каравелов, по чието нареждане става това убийство на Стоян Пенев, първата жертва на терора. И връщайки се още по-назад във времето, установихме, че обединението на ВРО и БРЦК със събранието в Букурещ е било продиктувано от привидната необходимост да се вдигне спешно въстание в българските земи, защото се очаквало въстание в Босна и Херцеговина и намеса на Сърбия и Черна гора с военна сила в това въстание. Тази спешна необходимост от подготовка за въстание е тласнала веригата от всички последвали събития, довели в крайна сметка до разгром и обезглавяване на ВРО, организацията изградена тухла по тухла като голяма мрежа частни революционни комитети в България, буквално изплетена като паяжина от един-единствен неин лидер, Васил Левски. Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност, този импулс, довежда и до изпращането на двама посочени от чужди държави емисари, Димитър Общи /Сърбия/ и Ангел Кънчев /за мен той е несъмнен избор на руските славянофили, заради ангажирането му със събиране на подписи за прошение до императора/. Всичко това е започнало в първата половина на 1871-ва и финалът е бил верижно предателство на дейци от комитета в Ловеч, разбиването на този комитет отвътре /донесението на Хамди паша със списъка на членовете на комитета, направен пак от член на този комитет на висока позиция/ и залавянето на Левски в Къкрина. Можем да се заровим в детайлите около това последно предателство в Ловеч, но това с нищо няма да промени така очертаната с едри линии карта на събитията и пропорциите в тази карта, мащаба на предателството срещу цялата вътрешна революционна организация в Българско.

Защото в този случай Величка изгаря като примамка за Левски; веднага лъсва, че при нея има провал, а тя е била оставена на свобода единствено като стръв в капан приготвен за влизането на Левски в Ловеч, стръв и сигнална лампа; ако всички писма са конфискувани, конфискувано е и златото на комитета, Левски няма за какво да идва в Ловеч, нито архива му е там, нито парите, ще си продължи пътя за Влашко по друг маршрут, а на полицията й е необходимо да го засече в Ловеч. Ако изобщо тези разкази на Сиркова имат нещо общо с действителността. След като по думите на Сирков, първите думи на Левски са били "на никого няма да казвате, че съм у вас", Сиркова напук хуква към Величка... Според мен това е нейна компенсаторна лъжа, целяща да хвърли вина и подозрение за предателство към Величка, за да снеме подозрения от нея и мъжа й, където Левски последно е нощувал, но така или иначе, не променя цялата ситуация около писмата. Но да допуснем, че са истина думите й, пак е взела някакви писма, различни от конфискуваните преди това от ловечката полиция, според мен, точно компрометиращите поп Кръстьо подхвърлени писма, които впоследствие Поплуканови са прочистили от върнатия архив, за да заличат всякакви техни следи. Взетите писма до Левски от чужбина са си останали в османските власти, за да съобщава за тях в телеграмата си Али бей, те и сега най-вероятно са в османските архиви и биха доказали моята хипотеза, ако се открият там, а няма къде другаде да са, щом веднъж са взети като доказателства срещу Левски и ВРО, сериозна държава, каквато е била Османската империя, никога не губи архиви, пази ги векове наред. Щом фотографията, по която са го търсели се пази, някъде там в архивите трябва да са и въпросните писма до Левски, писани от Русия, Сърбия и Влашко, държавен служител като Али бей не би си позволил да пише празни приказки и фантазии до Великото везирство, недопустимо е. Освен всичко това, с което съм съгласен, арест на опасен човек с оръжие, какъвто е бил Левски, е много по трудно в града или дори в къща с изходи към пещера от покрива, каквато е била Сирковата, отколкото в обкръжено отвсякъде ханче с два изхода, един от предната врата и един откъм обора, на разсъмване, когато няма никакви хора да се мотаят наоколо. Не са искали да поемат никакъв риск да го изпуснат, трябвал им е жив.

Според мен, писмата до Левски от Русия, Сърбия и Влашко /външните писма до Левски/ са били конфискувани от къщата на Величка Хашнова, където е имало скривалище и където Левски се е отбил, за да търси парите на комитета в деня преди да го арестуват в Къкрина. Левски е пришил заедно със Сирков комитетския архив в самара на коня сутринта, но преди това пришиване не е имал време да прави преглед на писмата едно по едно, за да установи кои липсват. Именно тези писма от самара на коня с който Левски е бил в Къкрина са това, което наричаме Ловчански архив и тях Захари Стоянов по-късно взема с разписка от Сиркова, а тя ги е наследила от покойния си мъж, той от своя страна ги е извадил от самара на коня, върнат след арестуването на Левски от турците. Преди да пришият тези писма, целия архив е стоял на съхранение у Величкини, там е трябвало да бъдат и парите на Привременното правителство в Ловеч; Сирков по нареждане на Левски е взел писмата, но с вече предварително извадените от там писма до Левски от външни комитети от турците, това е интересувало турците. Да преписват и превеждат десетки писма са нямали необходимото време, но са извадили точно тези, защото те са били неоспоримо доказателство за руска и сръбска намеса в подготовката на въстание в българските земи на Османската империя. Тези писма са били взривоопасни като доказателство пред съдебен процес воден публично и осветен от пресата. Когато след залавянето на Левски, Великият везир, тогава вече Надим паша, е повел линия на процеса с избягване на публичност и обществена тишина, писмата са си останали в османските архиви, но не са били пуснати в действие, целият процес е целял ограничаване на международен скандал и публичност, тишина и полу-мълчание за мащабите, както вече писахме, затова е проведен в София при закрити врати. Писмата до Левски с доказателства за сръбска и руска намеса в българските комитети са били много силен политически коз в ръцете на Мидхат паша като Велик везир, той е бил на държавното кормило до 19 октомври 1872-ра, след което е бил сменен на този пост с Надим паша. Надим паша, приятел на Игнатиев, вече е бил застрашен от даването на публичност на писмата, макар че окръжния управител на Търново, Али бей, очевидно е знаел за тяхното съществуване, както и за фотографията на Левски, по която е издирван. Знанието на Али паша показва, че разследването и преследването на Левски е минавало пред Търново, тоест имало е добра координация между Ловеч и Търново, тъй като писмата са били конфискувани в Ловеч, но за тях е било докладвано по надлежния ред в Търново. Само да отбележа в заключение, че писмата отвън, които са дошли в Ловеч до Левски, са можели да бъдат конфискувани само на едно място накуп: и това място е Ловеч. Изключено е да са били на друго място, защото отговорите на тези писма са писани от Левски в Ловеч и са се съхранявали в Ловеч, а самите писма до него липсват в архива на Ловеч.

Левски не е правел преписи на писма до него, за които крайният адресант е бил той самият; правел е преписи на писмата, които той изпраща до други. Преписите на писма, изпращани до него са били грижа на тези, които ги изпращат. Има такова писмо на Хитов до Левски в два варианта, единият е на самият Хитов, много неграмотно написано, където Хитов сам е написал "от афторо", а писмото намерило Левски е писано от друг по-грамотен човек, явно преписано от хитовото. Факт е обаче, и може да се изследва писмо по писмо, че липсват редица писма писани от зад граница до Левски, а са запазени само неговите отговори до изпращачите, посочих три - писмото от Плоещките българи, на Иван Кършовски и на Филип Тотю за прошението, но със сигурност са повече. Няма никакъв смисъл Левски да не е съхранявал оригиналите, за да може при спорове да ги извади като аргумент, в това отношение той е бил абсолютно акуратен, имайки предвид изкривяването на думите, когато не са написани черно на бяло; нещо повече, характерно за неговата кореспонденция с емигрантите, в отговорите си той преразказва техните писма, така научаваме какво те са му писали. Но оригиналите ги няма, факт. И факт е, че в телеграмата се твърди, че има писма до Левски, конфискувани, от клетки в Русия, Сърбия и Влашко, писма, не само документи. Не може да са разпечатани циркуляри от Букурещ, каквито е получавал оттам, от Сърбия и Русия никой не е пращал циркулярни печатни писма, пращали са му лично написани писма до него. За такива писма става дума в телеграмата.

Ако преводът е точен, снимката е била придобита, а писмата конфискувани; има разлика, другите две писма на Каравелов са "взети" по подходящ начин и върнати на приносителя; тези Събев е превел като "конфискувани". Попхинов със сигурност е нямал право да преписва писма до Левски, никъде Левски не споменава това, единствено брат му е имал право да разпечатва писмата му, да ги чете и да прави преписи. Още един аргумент, че е нямал това право е скандала с разпечатаното писмо на Кишелски до Левски, което става причина да се търси друг куриер в лицето на Обретенов. Ако ги е разпечатвал и е правел преписи, правел го е по свое усмотрение; но защо? Трябвало е да разпечатва преписваните писма и после пак да ги запечатва без да оставя никакви следи, а Левски хваща такова разпечатване чак в края на май 1871-ва, дотогава Попхинов е изпълнявал ролята на куриер година и половина без забележки от Левски. Според мен, не са конфискувани от Попхинов. Драсов е писал писма и разпечатвал писма до Левски в негово отсъствие, но не ги е съхранявал, архивът се водел на съхранение у председателя Марин Поплуканов; Левски го търси на 12 декември 1872-ра от Председателя, нарежда писма и пари да се пренесат у Сиркови от Председателя; председател несъмнено е бил Марин, всички опити да се прехвърли тази роля на поп Кръстьо /започнали от Страшимиров/ са ялови, те само показват гузност и изкривяване на действителността, за да се натика тя в някаква предпоставена теза, в случая, че поп Кръстьо е предал Левски. Архивът еднозначно се е съхранявал от Марин Поплуканов. За да са "конфискувани", това трябва да е станало при обиск, а такъв е бил правен веднага след убийството на слугата; обиск е имало и у Сиркови, където също може да са били част от писмата, там е имало тайна стаичка-писалище на Апостола. Сиркова твърди, че Величка я предупредила за обиска у тях, това го обсъждахме, но при брат й и в къщата на Величка също е имало обиски, Левски пише за това, че Марин хвърлил всичко в "заода". Обиски със сигурност с правени в къщите на Марин /поп Лукан/ и Величка и при арестуването им, Пъшков свидетелства, че такъв обиск е правен и в неговата къща при ареста му. Но в телеграмата на Али бей се споменават единствено писма от революционните клетки във Влашко, Русия и Сърбия, нищо за писма до ЧРК в Българско, селективно. Не е от архива на Каравелов, защото писмата от Русия не са минавали през него, Филип Тотю си е пишел директно до Левски през Данаил Попов. Остава единствено Ловеч, според мен, фамилията Поплуканови. Данаил Попов и Ради Иванов ги изключвам напълно, Попов щеше да предаде на турците писмото на Каравелов за вдигане на въстание, но неговия препис намира Левски, а оригиналът у Обретенов никога не стига да Търново, ерго Попов не е бил предател; Ради Иванов става куриер от Плевен много по-късно, когато кореспонденция с Русия вече не е имало, такава е имало с Тошков и Ф.Тотю, но преди Ради да поеме куриерски функции. Същото е валидно е за Обретенов.

Няма къде другаде да са били тези писма, освен в Ловеч, според мен. Това обяснява защо на някои писма зад граница има единствено писма отговори на Левски, но не и тези на кореспондента, например изчезнало е прословутото писмо, което наричаме "знаеш ли ти кои сме?" от Плоещ, както и писмото на Иван Кършовски от Влашко, имаме само техните отговори на Левски. Липсва и писмото на Филип Тотю за събиране на подписи за прошение до руския император, разбираме за съдържанието му единствено по отговора, който му е написал Левски, писмото на Левски е датирано 18 април 1871-ва, писмото на Тотю е изчезнало. Липсват писмата на Кишелски и до Кишелски, те пак са писани през април-май 1871-ва.

№ 171а Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина Търново, 28 декември 1872 г. Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета. [Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан. ________________ ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев. https://vlevskimuseum-bg.org/wp-content/uploads/2020/12/Levski-pred-sada-na-Portata.pdf?fbclid=IwY2xjawHcoDJleHRuA2FlbQIxMAABHfgEbOonZcRjQRFOhuoZng-8rGT-aXdLBjuDDruVtAi529z82-u9MqoQZw_aem_lLglBEr1-PwcR3-BEpx9kQ

В писмото на Левски, отговор на Тотю от април 1871-ва, което несъмнено е било пред комисията в София, пише за целта на подписите, които се искат в Одеса: "подписи от всичко Българско, и печати за захващане на революция", т.е. прошението е за искане на руска императорска помощ при българска революция. Като съпоставим друго писмо на Тотю до Данаил Попов /но подобно е имало и до Левски, макар и загубено/, става ясно че пушките в арсеналите на руската армия в Одеса са приготвени за изпращане в Българско с одобрението и знанието на руските власти, това е написано черно на бяло. Месеци по-късно Левски пише до комитета в Плевен следното писмо, в началото на 1872-ра: Вижте какво съобщава той вътре, писали му черногорските войводи, че са готови да вдигнат въстание /въстанието не може да е в Черна гора, тя е автономно княжество, единствено може да е в Босна и Херцеговина, турски провинции/, но какво ги спирало тези войводи? Само сръбската държава, която била срещу републиката /народно управление/, за което се борели и войводите. През лятото на 1871-ва Хитов е подписал договор с Джуро Матанович, който въобще не може да се нарече "републиканец", защото е довереното лице за международни преговори на черногорския княз Никола. Тогава за какви войводи "републиканци" пише Левски? В друго писмо на Левски става ясно, че той е имал пряка кореспонденция с тези черногорски войводи "републиканци". В това писмо, а и в друго подобно до ЧРК в Сливен, Левски говори и за турски еничарски комитет Млада Турция, няма грешка Левски, младоосманците са инкорпорирани в суфистки ордени подобни на ложата Али Коч, основани от потомци на еничарския корпус. Левски не е могъл да чете такива неща по вестниците, имал е контакти за информацията. Цялата тази кореспонденция, според мен, отразява една операция в стил "дим и огледала", започната най-напред от сърбите, заблуждаваща и подвеждаща българските емигранти, че Сърбия и Черна гора са готови да влязат във война с Турция, след подготвено от тях въстание в Босна и Херцеговина и българите трябва да ги последват, защото после ще е късно сами да въстават. Към сръбската дезинформация се прикачват и славянофилските кръгове в руската дипломация и военните /Кишелски в Одеса, Игнатиев в Цариград/, осъзнавайки големите възможности да се включат в подходящия момент за тяхната кауза. Целият този процес, от който крайния резултат е разбиването и обезглавяването на българската ВРО и оставането на задграничния БРЦК като куха и безполезна черупка, е бил генерална репетиция за събитията от Босненското въстание през 1875-та, последвалото го Априлско въстание от 1876-та, Сръбско-турската война от лятото на същата година, последвалите мирни конференции и пазарлъци между Великите сили в Цариград, Лондон и Австро-Унгария и финално Руско-Турската и втората Сръбско-Турска война от 1877-1878, завършили с двата мирни договора. Идеята на Левски да седнем и ние българите на масата на преговорите като равноправни участници е отишла в кошчето за боклук, делегацията в Плоещ до императора е била изгонена с ругатни, а на подписването на договора в Сан Стефано от българска страна е бил поканен от граф Игнатиев единствено главния виновник за всичко това, Любен Каравелов. Защо българските историци не желаят да видят очевидното е въпрос към тях, не към нас.

Тук съм на друго мнение. Шакир бей казва, че показанията на Общи са били взети под клетва, а това означава, че са били протоколирани и записани. Този документ във вида, в който са изложени фактите от Шакир бей пред английския консул, а оттам са заминали към външния министър на Англия, пред всеки съд би имал силата на доказателство от свидетел. Върховният съд в Османската империя по това време се е намирал в ръцете на Мидхат паша, Иванчо Хаджипенчович идва като представител на тази институция и протеже лично на Мидхат още от времето на валийството на Мидхат в Русе. Явявайки се пред Върховния съд с неоспорими доказателства подписани под клетва, подкрепени с кореспонденцията на Левски с Хитов, Каравелов, Филип Тотю и Кишелски - а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце - решението на съда е можело да обърне цялата властова пирамида в Османската империя и да даде коридор към властта на младо-османците. Между другото, в няколко писма на Левски се казва, че се очаква въстание на младоосманската партия, но реално такова е имало през 1876-та, когато Мидхат отново става Велик везир и организира преврат срещу Султана. Ако сега тук разгледаме оцелелите писма на Левски с изброените дейци зад граница, ще видите колко ясно са изложени в тях плановете за въстание и руското участие в тези планове, визирам писмата на Тотю за арсеналите в Одеса, но и преговорите на Хитов с черногорското и сръбско правителство, както и ролята на Кънчев и Общи в организацията, преминала през кореспонденцията между Левски, Хитов и Каравелов. И това е само част от кореспонденцията, според мен, най-важните писма не са включени в публикуваните у нас архиви. Тук голям въпрос е как точно тази кореспонденция се е озовала в ръцете на османската власт, още преди Левски да бъде заловен. Фактът е шокиращ.

Бях писал за двете фракции, оспорващи лидерството на Си Дзипин - едната на "комсомолците" технократи /кадри преминали школа през техния Комсомол/ и другата на провинциалните лидери - но и двете, според мен са омаломощени в противопоставянето им на едноличната власт на Си Дзипин. На практика Си си извоюва статута на несменяем партиен и държавен лидер след последния конгрес на ККП и на идеолог на партията съпоставим с Мао Дзедун. Бях спрял да чета активно след 2023-та, когато престанах да пиша в темата Капан на Тукидид, но не виждам кой знае каква качествена промяна оттогава. Си направи тотални чистки в партийния апарат и сред военните и не спира да ги прави, мек вариант на Йосиф Висарионович Сталин /често се появява в сталинска куртка по парадите/, но във външната политика на Китай, според мен, няма резки завои. В онази тема имаше изказване на китайски адмирал, че според неговото виждане, военният флот на Китай ще има паритет с американския около 2050-та година и темповете, с които пускат на вода нови самолетоносачи съответстват на тази прогноза, а американците обновяват и модернизират техния флот, така че срокът може и да е по-дълъг. За война разпалена от китайците в Тайван моето мнение е, че по времето на Си Дзипин това няма да се случи, цялото това дрънкане на оръжие е за оказване на натиск и опипване на почвата, доколко здрава и силна е коалицията на САЩ, планът е да превземат Тайван отвътре, чрез партията на бившия Гоминдан, които са националисти. Доктрината на Си е конфуцианство, облечено в марксизъм, а това е модерен китайски национализъм, той така си проправи път към мястото на върховен лидер на партията и държавата, а в Китай те са едно и също нещо.

С официалното приемане на служба на третия си самолетоносач Китай сега може да се похвали с втория по големина брой такива кораби в света, въпреки че все още изостава от САЩ, които имат на въоръжение 11. „Фуцзян“ официално бе приет на служба тази седмица на церемония, на която присъства лидера Си Цзинпин, обяви днес официалната китайска новинарска агенция „Синхуа“. Електромагнитните му катапулти за изстрелване на самолети представляват технологичен напредък, който ще помогне на военноморския флот на страната да упражнява влияние далеч от брега в Тихия океан на фона на усилията му да демонстрира мощта си в оспорваните води в Източнокитайко море, Тайванския проток и Южнокитайско море. „Фуцзян“ е първият проектиран в страната китайски самолетоносач. Първият китайски самолетоносач, „Ляонин“, бе преустроен от недовършен съветски кораб, наследен от Украйна, която след това го продаде на Китай. Вторият, „Шандун“, бе построен в Китай въз основа на проекта на „Ляонин“. И трите самолетоносача са кръстени на крайбрежни китайски провинции. С тях страната изпреварва Индия, Великобритания и Италия, които имат по два. „Фуцзян“ е първият китайски самолетоносач със система за изстрелване на самолети с катапулт, което означава, че от него могат да излитат тежки военни самолети и самолети с пълен полезен товар, включително самолети за ранно предупреждение и контрол. Това позволява на самолетоносача да действа срещу далечни цели в открито море, тъй като няма да му се налага да разчита на базирани на сушата разузнавателни самолети, които да засичат евентуални заплахи. Освен това самолетите му ще могат да носят повече оръжия и гориво, което значи, че ще имат по-голям обхват и огнева мощ. „Шандун“ и „Ляонин“ имат палуба с наклонена платформа, подобна на тези за ски скокове, от която могат да излитат само изтребители с по-леки товари и не е подходяща за големи самолети за поддръжка. „Фуцзян“ също така е вторият самолетоносач в света със система за изстрелване на самолети с електромагнитни катапулти след най-новия американски самолетоносач „Джералд Р. Форд“. https://www.bta.bg/bg/news/world/1003768-ap-kakvo-sledva-da-znaem-za-nay-noviya-kitayski-samoletonosach-futszyan-

Написах го в предишния си пост - публичен и шумен процес в Истанбул с твърденията /дадени под клетва/ на Общи за руско участие в конспирация за вдигане на въстание в българските земи на Османската империя би дискретитирало руската дипломация и държава пред цяла Европа. Кариерата на граф Игнатиев като посланик на Русия в Цариград е щяла да приключи, защото той е бил пряк началник на всички руски консули в границите на Османската империя и васалните й княжества Влашко и Сърбия. При презумпция, че османските власти още са нямали доказателства за убийството на дякон Паисий от Общи, Общи е имал реален шанс да бъде върнат на Сърбия като неин поданик и да отърве присъда: казусът е същият като с Цвятко Павлович през 1867-ма, който е бил със сръбски паспорт и убит от турските власти в Русе на австрийския параход "Германия"; тогава сръбската държава е протестирала шумно и е поискала извинения и компенсации от османските власти. Общи, както е дал показанията си, посочва като организатор на цялата комитетска мрежа в Северозападна България не Сърбия, а Русия, срещата му е била с официални представители на консулството, а сърбите са просто двама души от Белград, те не са представители на държавата Сърбия, а някакви частни лица. Истината е, че мисията на Кънчев да събира подписи за прошение до руския император не е нелегална и конспиративна дейност за организиране на въоръжен бунт; петицията не е престъпление и не може да бъде класифицирана от законодателството като такова, тя може да бъде например призив към Русия да поиска по дипломатически път повече права на българите по църковниия въпрос или за намаляване на данъчната тежест, не може да се вмени като пряка намеса на чужда държава във вътрешните работи на друга. Организирането обаче на конспиративни комитети с цел въоръжен бунт, вече е международен скандал и повод за осъждане от всички останали велики сили. А доказателствата за такава дейност са били в четената цяла година кореспонденция на Левски с неговите кореспонденти в Белград, Букурещ и Одеса; тези документи в ръцете на османския съд щяха да подкрепят твърденията на Общи, че Русия го е изпратила като неин емисар /руското консулство в Букурещ/ в Османската империя, за да организира той подкрепено от Русия въстание. Сърбия като държава при такава постановка няма никакво участие, Общи й е отворил вратата, че двамата сърби били хора от Белград, но не и представители на държавата. Позицията на Общи е същата, ентусиаст революционер с богат международен стаж в Италия и Крит, идеалист отишъл от свое име да освобождава братски народ, но не изпратен от сръбската държава, а снабден с инструкции от руското консулство.

Точният цитат от доклада на английския консул в Русе до британския външен министър е: "Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев, също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ, и от друг българин от Свищов с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това." Политически доклад № 7 от Р. Далиел до министъра на външните работи за разкритията на процеса в София по обира на турската поща, за революционната дейност на Васил Левски и за смъртната му присъда; за изпратени петиции Русе, 14 февруари 1873 г. https://kanchogeorgiev.blogspot.com/2012/06/pkpkopk.html Сега, това е казаното от Шакир бей на консула. Шакир бей е бил протеже от антуража на Мидхат паша; за разлика от него доклада на председателя на комисията Али Саиб паша до Цариград не споменава нищо за никакви руски служители на консулството, но дава сведения, че Общи е бил на заплата от Белград в размер на 14 австрийски жълтици месечно. Шакир бей е от партията на младоосманците и следователно е бил заинтересован да вкара в конспирацията и руснаците; Али Саиб паша е бил вярно куче на Султана и на Великия везир Надим паша и е нямал такива интереси. По-внимателен прочит на донесението с източник Шакир бей хваща очевидни несъответствия: 1. Твърди се, че Левски и Кънчев са били на тази среща, но това е невъзможно, в този период Левски е бил на обиколка в Българско, а Кънчев на път за Белград от Табор. 2. Смесени са два вида показания, това на Левски записано в протоколите, че Ценович го е завел на тази сбирка на хора с маски, които той не познавал, но те виждали откритото му лице и му нареждали; и това на Общи, че Каравелов и Ценович завели тримата - Кънчев, Левски и Общи - на среща с маскираните, от които имало членове на руското консулство /хем маскирани, хем са извадили визитни картички, че са членове на руското консулство/ и двама сърби /тях Общи трябва да ги е познал по говора, маскирани били/ Следователно има нещо гнило или в показанията на Общи /твърди се, че били дадени под клетва, пука му на Общи дали са под клетва или не, щом наказанието му за убийство е било смърт/, но при това Общи "не може да докаже това". Наистина прилича на целенасочена дезинформация, независимо дали неин автор е бил Шакир бей, или в съавторство с Общи. Но е стигнала до адресата, а той е бил британското правителство.

Димитър където и да го бяха съдили по тогавашните османски закони, в София или в Цариград, е щял да получи смъртна присъда, каквото и да са го лъгали онези, които са го изпратили в Българско. Той е бил убиец на православен свещеник, поданик на Османската империя /дякон Паисий/ с направено от него пред съда и записано самопризнание, еднозначно е щял да получи смъртна присъда. Следователно той самият, и да се е надявал, че Сърбия или Гърция като техен поданик ще го спасят от въжето, излъгали са го. Русия нищо е нямало да спечели, напротив, граф Игнатиев и неговото османско протеже Велик везир, Надим паша, са щели да бъдат жестоко дискредитирани. Участието на Русия в революционна конспирация срещу Османската империя е щяло да злепостави Игнатиев, но и цялата руска държава, включително императора и да налее вода в мелницата на нейните исконни врагове, Англия и Австро-Унгария. Надим паша, твърд консерватор и привърженик на тиранската власт на Султана, току що заменил реформатора Мидхат паша на първия пост във Високата порта, е щял да бъде напълно очернен като съучастник на руските експанзионистични планове с опита им да ги прикрива и замазва като несъществуващи. Защото Общи точно това е щял да дрънка пред съда в Цариград и посланиците там, че Русия е организирала въстание в българските земи на Османската империя. Австро-Унгария щеше да спечели от такова злепоставяне на Русия, това е наливало вода в мелницата й, че Русия иска да се добере до Проливите, нещо което Англия никога е нямало да допусне; ерго, австро-унгарците са щели да намерят много силна подкрепа от Англия в политиката им да потискат славяните в техните граници, а те са били над 40 процента от цялото население, включително 13 процента сърби. Сърбия е можела да спечели от такъв публичен процес, като се дистанцира напълно от Общи като свързан с нейната държава и го хвърли на вълците, т.е. на османското правосъдие, което се и случва. Но междувременно да го използва като терминатор на българската националистическа ВРО, която е имала претенции към Македония и Северозападна България, считани от сръбската политическа класа като сръбски земи. Разграничавайки се от Общи като сърбин /той реално е бил посърбен етнически българин/, сръбската държава е дала и документите на Османската империя касаещи революционната българска организация, показала е с това добра воля. Каква е била цената? Първо, дискретитирането на проруския Велик везир е можело да доведе до сътресения в османската власт и да докара реформаторите с Мидхат паша начело пак на кормилото на държавата. А целта на младо-османците е била проевропейска конституция със силно ограничаване властта на Султана и прехвърлянето на цялата власт в Парламента и Високата порта. Такова османско правителство много вероятно би дало пълна независимост на сръбската васална държава дори и без война и би направило възможно сръбския княз да бъде провъзгласен крал. Актът не е бил само формален, като васална държава Сръбското княжество е плащало ежегоден данък от 23 000 златни лири на Султана, което реално е било 10 процента от бюджета на сръбската държава: Serbia was de jure an autonomous province of the Ottoman Empire, its autonomy was constrained by the presence of the Turkish army on its soil and by being forced to pay to Istanbul a yearly tribute of 2.3 million groschen, which represented about 10% of the country's budget. https://en.wikipedia.org/wiki/Principality_of_Serbia Тази сума като цифра на някой може да изглежда малка, но тя се равнява на днешни 153 млн евро; с тези пари сръбската армия би закупила, примерно, 200 оръдия Круп за 3 години по тогавашни цени, които биха я направили балкански военен тигър, военна сила, съответстваща на великосръбските амбиции за Душанова Сърбия.

И според мен е прочел писмото, шифърът е бил на същия принцип като шифъра използван от ВРО, с направени прозорци в ключа на определени места, за да се четат само думите от съобщението в иначе привидно безмислен текст около тях, това беше изяснено в статиите за шифрите използвани от ТБЦК и ВРО, обсъждахме ги по-напред в темата. Знаейки принципа и контекста на съобщението, за опитен куриер, който също е имал право да използва ключ на същия принцип, за Попхинов не е бил голям проблем да прочете текста на Кишелски. Напълно съм съгласен с това Ваше мнение. Затова са ограничили процеса само до Софийско и са гледали да го претупат по-бързо и по-тихо, не им е бил нужен международен скандал, затова и процесът е бил в София, малко сбутано градче по онова време, а не в столицата на вилаета Русе, по-далече от очите на консулите и пресата. Руската дипломация също е имала интерес да не се шуми, най-вече Русия да не бъде замесена в комитетските дела и Игнатиев е дал такива инструкции на консулите, Мошнин отрича абсолютно всякакво негово участие и се прави на наивник в разговорите си с другите консули, това е отразено в техните донесения за него. Реално Игнатиев е действал задкулисно с инструкции за прошението и даване на контакти със снимки на руски офицери /подозирам, че една от снимките е била на Кишелски в Одеса, където е била дестинацията на Кънчев/; след Санстефанския договор подписан от Игнатиев и ревизирането му с Берлинския, Игнатиев е изпаднал в немилост заради своеволия и хазартно поведение и е бил набързо отстранен в 13-та глуха линия на властта. Сигурен съм, че е имало непротоколирани разпити, съдя за това по изнесеното пред английския консул от Шакир бей за разпитите на Общи, които не са били вписани в протоколите, сведенията колко е получавал като заплата в Сърбия и за срещите му в руското консулство за инструкции от сръбски и руски служители с маски на лицата. Когато изследваме този въпрос, много важно е да отграничим тази лъжа за въстание в Босна и участие на Сърбия и Черна гора с военна сила, доколко е идвала от сръбското правителство, доколко е била раздухана от славянофилите и доколко българските емигранти кариеристи, партията на недоволните от Апостола, са се възползвали в свой интерес, за да отстранят Левски от ВРО и да използват неговата организация за постигане на техни политически амбиции за власт. Мисля, че съотношението е приблизително по 33 процента за всяка от страните, като всяка е преследвала свои специфични интереси, но са важни детайлите.

Защото е знаел кой е Кишелски, в протоколите от разпитите той назовава неговото име. Кишелски е бил ангажиран с българските чети, през 1867 г. той пребивава в Българско с френска самоличност 7 месеца и прави опити да се свърже с четата на Панайот Хитов /снабдена с руски шифър от консула Геров, на който се обучавал Иван Кършовски, писар и дясна ръка на Хитов/; Кишелски в крайна сметка бил арестуван, но го отървало френското му гражданство по фалшивия паспорт. Попхинов свидетелства пред комисията, че не успял да прочете писмото на Кишелски /турците въобще не го разпитват кой е Кишелски/, но аз не съм убеден в това, защото след това писмо започва клеветите по адрес на Левски. Писмото е дошло малко след поканата на Ф.Тотю да се събират подписи и отказа на Левски да направи това, както и да се ангажира с руските пушки в Одеса. Можем да предполагаме какво е имало в писмото на Кишелски... Левски се е вързал на фалшивия сигнал, ето точните му думи до ловчанлии от 12 декември 1872-ра: "според вънкашните обстоятелства да не се протакат работите", а отдолу като бележка на Страшимиров: "Черна гора и Сърбия обещали помощ", каква "помощ", какви пет лева... сърбите продават архива на ВРО на турците, това са обещали...а сръбския платен агент Димитър Косовац назовава поименно стотици членове на ВРО и десетки комитети, феноменална памет е имал, показанията му са по часове и дни за месеци назад. Човешката суета съчетана с простотия, Филип Тотю му се подиграва, че се имал за "дипломатин" и преговарял с министри и князе; титлата Главен войвода го е карала да си вярва прекалено, а и... парите.

Най-напред, според мен, внушението е дошло от управляващата сръбска клика, регентството, а това означава Блазнавац и Ристич, третият регент е бил безлична сива фигура за пълнеж в тройката регенти. И на второ място от славянофилските кръгове в управлението на Русия, а най-активната фигура там е бил граф Игнатиев, но и от военните славянофили, какъвто е бил полковник /по онова време/ Иван Кишелски. Активните внушения, според мен, са започнали към средата на 1871-ва, тогава е писмото на Филип Тотю до Левски за събиране на подписи от български първенци за прошение до руския император, зад Филип Тотю е стояло Одеското настоятелство начело с Тошков, а виден член на това настоятелство е бил полковника в руската армия на служба в Одеса, Иван Кишелски. По същото време Филип Тотю се активизира да прехвърля 2000 пушки от руския военен арсенал в Одеса и да вдига бунт в Силистренско и само острата отрицателна реакция на Левски парира такъв самодеен бунт в Силистренско. По същото време Анастас Попхинов разпечатва писмо на Кишелски до Левски писано с руски военен шифър и се опитва да го прочете, след което започнал да натяква на Левски, че Апостола само ходел да яде народни парички и бил като търтей, никакво въстание не организирал, а бадева харчел комитетски пари. По същото време са парашутирани Общи и Кънчев. Тяхното парашутиране е ключово и това отговаря на втория Ви въпрос: Общи е дошъл с препоръки от Хитов точно в момента, когато се е извадила в обръщение мантрата "сърбите ще отворят война на Турция заради въстание в Босна". Точно през лятото Хитов подписва договор за общи действия на българите с Черна гора /а това означава и със Сърбия/ при въстание в Босна и Херцеговина. Работата е била представена, според мен, че "с човека е говорено" /човекът е бил военния министър и главен регент Блазнавац "и той каза ще видим", но вероятно Хитов, който е имал директен достъп до Блазнавац /това е засвидетелствано в мемоарите му/ е представил нещата, че Сърбия вече е планирала война и затова е подписала договор с него като главен български войвода. При такава постановка, Общи идва не като някакъв случаен навлек от легията и дребен хайдутин разбойник, а като делегиран представител на сръбската държава по силата на договорките с нея за съвместна дейност в случай на въстание и война. Общи е бил такъв сръбски служител, неговата заплата е била на офицер с чин майор или капитан - толкова са били 14 австрийски жълтици, редникът е получавал 4-5, офицерът три пъти повече. Не притежаваме препоръката на Хитов и не знаем какво е писал той на Левски за Общи, но според мен, Общи е имал и отделна препоръка до Данаил Попов в Турно Магурели, за да му даде Данаил печата на ВРО да го носи до Левски, а фактът че триото Пъшков, Драсов и Поплуканов плюс Попхинов са му делегирали веднага пост на апостол за Софийско /интересната за Сърбия зона от българските земи/, говори че те са били впечатлени от препоръката на Хитов и от рекомендиращите документи на Общи като голям биткаджия /Италия, Крит/ и герой. Кънчев е бил друга пратка, според мен, с подател Кишелски и славянофилите, но пак е преминал през пощенската кутия Хитов. Каравелов е получил печатарската си машина от сръбското правителство пак по същото време, а както знаем, безплатен обяд няма; неговата машина в днешни пари струва 1 млн. евро, кое правителство на този свят дава такава сума заради черните очи на някакъв балкански субект, защо сръбското да е било изключение. Големият въпрос, лично за мен, е дали Блазнавац е блъфирал, че подготвя въстание в Босна и война с турците или не. От една страна, той умира през април 1873-та, а планираното въстание е било анонсирано през лятото на 1873-та, това казва и Хитов пред русенския приятел на Кънчев и Обретенов; от друга страна, няма никакви данни за сръбска мобилизация нито през 1871-ва, нито през 1872-ра, нито през 1873-та, както и няма никакви данни сърбите в Босна и Херцеговина да са въставали в тези години. Ерго, по-вероятно е Блазнавац да е сложил динена кора под краката на Хитов и Каравелов и да ги е подвел, че се готви война с Турция и въстание в Босна.

Има едно несъответствие в събитията и отразяването им в кореспонденцията на Левски с неговите кореспонденти от Букурещ, Белград и Одеса, визирам главно Каравелов, Хитов и Филип Тотю. От писмата помежду им, се вижда, че се е очаквало близко предстоящо въстание в Босна и Херцеговина и подготовка на Сърбия и Черна гора да подкрепят такова въстание с обявяване на война на Турция. Затова е бил сключен и договор между Джуро Матанович и Хитов, вероятно Каравелов е уверявал на базата на контактите си със сръбското правителство, че Сърбия е готова да започне война. В прокламацията написана от Каравелов, част от която цитирах, са обявени мотивите за въстание в Българско, а те са главно икономически, вдигането на данъците и има призив да не се плащат тези данъци. Този призив е копи-пейст на това което се е случило в Босна и Херцеговина, така избухва въстанието там, най-напред заради недоволство от данъци и отказ да се плащат, впоследствие с политически искания за присъединяване към Сърбия. Почеркът е същият, авторите също. Но има едно голямо НО, а то е в разминаването във времето. Реално през 1871-ва и 1872-ра никой в Сърбия и Черна гора, както в Босна и Херцеговина е бил готов за война и въстание. Тоест, уверенията на сърби и черногорци, че са готови за въстание в Босна и за война са били чиста проба блъф, измама. Тази измама обаче е усилено тиражирана от Каравелов и Хитов, подготовката за обединително събрание на ВРО и БРЦК на емигрантите е била подчинена на идеята, че събитията при съседите са непосредствено предстоящи и това изисква спешност и за българско въстание. Левски се хванал на този блъф, от писмата му личи, че той наистина е повярвал, че събитията с въстание в Босна и сръбско-черногорска намеса с армии предстоят най-много в разстояние на година, това е казано от него в прав текст в последното му писмо до ловчанския комитет от 12 декември 1872. Именно тази привидна неотложност е позволила на сценаристите да постигнат разгрома на ВРО, включително обира в Арабаконак и изискваните от Каравелов терористични акции за бързо набавяне на пари за оръжие, защото времето е късо, не чака, трябва да се готови за предстоящите събития при съседите. Реално обаче, сега от дистанцията на времето, се вижда, че никой не е бил подготвил въстание в Босна и Херцеговина, нито сръбската армия е била мобилизирана, нито черногорската през 1871 или 1872. Нищо. Пълно затишие. Всички тези неща стават три години по-късно. Тогава защо е била вдигната цялата тази фалшива тревога от Каравелов и Хитов, кой ги е водел за носа, че аха, въпрос на дни и месеци и ще пламне война и въстание при съседите? Били ли са те въобще наясно, че съседите, а вероятно и руските им партньори, просто са блъфирали и въобще никаква война с Турция и въстание в Босна не са планирали нито през 1872, нито година след това, нито дори през 1874-та. Подготовката на сърбите за въстание в Босна започва едва в началото на 1875-та и наистина е сериозна, Сърбия внася оръжие в големи количества и успява да мобилизира над 12 000 добре въоръжени със сръбски пушки въстаници, командвани от опитни войводи и сръбски офицери, въстанието там продължава повече от година и въстаниците успяват да нанесат редица сериозни поражения на аскера и башибозука. На финала през лятото на 1876-та се намесва и вече мобилизираната сръбска армия, включва се и черногорската, общата им численост надхвърля 130 000 души със стотици оръдия. Кой и защо обаче блъфира българските емигранти, че въстанието в Босна и войната на Сърбия и Черна гора са въпрос на месеци, най-много година и това изисква спешни действия на комитетите, събиране на пари по насилствен начин и неотложност? Включително и Левски захапва тази въдица, той е бил твърдо убеден, че събитията при съседите са въпрос на месеци и затова е направил всички тези компромиси с общото събрание в Букурещ и с хазартните обири и убийства на чорбаджии. Тази спешна неотложност, наложена отвън на ВРО води до нейния погром и гибелта на нейния създател и лидер.

За да тръгне към Букурещ, а е отивал точно там, може да се проследи маршрута и посоката му носейки със себе си 500 турски лири /4 кг злато/, Общи все още е бил в играта. 500 лири стигат за 50-60 пушки иглянки, колкото да се въоръжи една средно голяма чета, за нищо друго не стигат. Но важното е бил жестът, той е щял да ги връчи лично на Каравелов и с това да потвърди върховенството на председателя на БРЦК над Левски; освен това, там вече е бил Тодор Пеев, приет радушно от Каравелов и по-късно включен в ръководството на БРЦК. Общи е щял да заеме също място до Пеев в БРЦК, не напразно Пеев се е похвалил пред Каравелов, че обира е по негова идея. Идеята от Пеев, реализацията от Общи; както казва Остап Бендер "Парите от вас идеите от нас", двамата са били включени в доверения кръг на Каравелов. Ако действително са искали да оберат чисто хазната, това е трябвало да извърши чета изпратена отвън, от Сърбия, която да вземе парите и да се върне обратно. Не е било проблем, защото такава малка чета влиза през лятото на 1871-ва, изпратена от Хитов, извършва няколко обира, но понеже от алчност се задържа по-дълго в Българско, бива заловена. Самият Хитов през 1862-ра е показал как се прави, "вземи парите и бягай" и това е бил верния подход към обир на държавна хазна. Ако Димитър се беше измъкнал към Белград или към Гърция, щял е да сложи край на кариерата си на внедрен агент във ВРО, защото ще се види кой му дърпа конците, а той, според мен, се е надявал да продължи в кръга на Каравелов, затова е тръгнал с парите към него. Апостола така е работел, той не е бил автократ. Привременото правителство в Ловеч е имало характер на Народно събрание, Апостола се е подчинил на гласа на вишегласието /мнозинството/, този принцип е залегнал и в основата на неговата Нареда, това е принципа на демократичната република. Пъшков, Драсов, и Поплуканов са взели решението Димитър да остане като апостол за Софийско, Левски се е подчинил на гласа на вишегласието. Не искам да пропускаме онзи момент с публикуваната покана към Левски да отиде на среща с Каравелов в Букурещ от 31-ви октомври 1871-ва. Според мен, присъдата на Левски е била прочетена още тогава; опитали са се да овладеят ВРО без него, за това са изпратили Общи и Кънчев по едно и също време и са пренаписали Наредата, така че да позволи монархично управление след освобождението, подменили са основите на Наредата. Според мен Левски е разбрал още тогава срещу какво и срещу кой се изправя, но не е направил крачка встрани и назад, но... по това време започва да записва всяко писмо под номер и иска да се правят дубликати, които да са при Данаил Попов. Той е казал всичко и е обяснил заговора срещу него в запазената кореспонденция, с ясното съзнание, че написаното слово остава и след човека и някога в бъдещето това негово слово ще бъде осмислено вярно.

Във въпросите Ви са и отговорите им. Да допуснем, което е било напълно възможно, че Общи е успял да се добере до Букурещ невредим, а не е бил арестуван на 24 октомври 1872-ра. Невредим в Букурещ се е озовал и Тодор Пеев, който пред Каравелов си е приписал заслугите за обира и заедно с Каравелов е написал писмото до Левски за освобождаване на затворените по процеса за обира. Дори и при липса на Общи сред арестуваните по обира в Арабаконак, цялата организация на ВРО в неговия регион на действие е щяла да бъде разнищена. На 31 октомври 1871-ва Каравелов е написал поканата си до Левски във в. Свобода да се яви при него в Букурещ, като с това го посочва на турската полиция, а също и откъде ще мине на път за Букурещ, през няколкото гранични пункта с Влашко, като турската полиция вече разполага и с описанието на Левски и го търси в Българско. Една година след тази покана за среща, Каравелов праща на Левски писмо да вдига незабавно въстание, след като всички дейци в Софийско са изловени и са разказали на османската власт всичко, което знаят. Тук е важно да се отбележи, че сред заловените е и свидетелят на убийството в къщата на Халача, който в в крайна сметка окачва на бесилото Левски, Вутьо Ветов. Без провала на комитетите в Софийско, следствие на обира в Арабаконак, Ветов нямаше да се озове в ролята на свидетел срещу Левски, а да продължи да е куриер на ВРО. Залавянето на Общи е било само нещастен инцидент лично за него, той е заловен на половината път до Влашко, но и без неговото залавяне цялата организация на ВРО в Софийско вече е била разнищена. Ако Левски беше изпълнил нареждането на Каравелов да вдигне въстание, провалът нямаше да се ограничи единствено в Софийско, а ВРО е щяла да бъде заличена напълно. Кой е имал интерес в Българско да не съществува ВРО? 1. Сърбия 2. Русия, по-специално славянофилите във властта, които са се борели за голяма южнославянска държава с монархическо устройство, сателит на руската империя 3. Марсианците

Общи не е бил толкова прост и "безкнижен", колкото го изкарва българската историография. Някъде ми попаднаха спомените на капитан Петко войвода, в които той разказва за Общи, когато двамата са били при Гарибалди. Петко войвода твърди, че Общи усърдно изучавал италиански език, като карал негови сънародници сърби да му превеждат италианските думи и си ги записвал на сръбски. Дори накрая написал едно прошение на италиански да се изпратят свещеници и писмената му молба била удовлетворена. Това, че не е можел да пише и говори добре на български, не означава, че е бил неграмотен на сръбски. Цитирах тук разказа на Шакир бей пред английския консул в Русе, в който Шакир бей твърди, че преди да бъде изпратен в Ловеч, Общи е бил инструктиран от руски и сръбски офицери с маски на лицата в руското консулство в Букурещ, и това не е отразено в официалните протоколи, но Шакир бей го предава като свидетелство на самия Общи. Английският консул в Русе в донесенията му до посланика демонстрира най-добрата осведоменост от всички останали консули, с него османските служители са споделяли много повече, отколкото с останалите консули. Ако погледнем картата на бойните действия на сръбската армия /командвана от руски генерал/ през сръбско-турската война от 1876-та ще установим, че главното направление и главните сили на сърбите са били насочени към София, региона на Общи. В София е била концентрирана и главната сила на османската армия срещу сърбите, не към Босна и Херцеговина, където е било въстанието: Всички тези български земи, които днес наричаме Западни /български/ покрайнини са били присвоени от сърбите след втората Сръбско-Турска война, но претенциите им са стигали до цяла Северозападна България най-малко до София. Хитов пак е бил "пъдар на чужда мушия" при тези войни, вместо да се бие за България в Априлското въстание, той участва на страната на сърбите през 1876-та. Общи е заловен на 24 октомври 1872-ра, близо месец след обира и у него са намерени 50 000 гроша от откраднатите от хазната 125 000. Останалите са потънали по джобовете на неговите авери в обира и дори в тези на Анастас Попхинов. Парите са били най-малката му грижа, според мен, мисията му е била да постави комитетите на ВРО в услуга на сръбската армия при една сръбско-турска война, а в случай на негов личен провал да унищожи /предаде на турците/ тези комитети, което той е изпълнил.

След наводнението в Елените, и решението на държавата да срути цялата сграда с апартаменти на стотина собственици, нещата са доста мрачни пред продавачите по Южното Черноморие. Не знам как ще завърши сагата на тези собственици, май се организират да водят дела срещу държавата и общината, която им е дала акт 16-ти, а сега се иска от тях дори да си платят срутването на сградата. В София апартаментите за периода когато последно писах в тази тема, 2018-та, цените скочиха повече от два пъти - от 1000 евро на кв.м на над 2000, и то средно, в центъра се продава по 4000 за ново строителство. Това е и заради въвеждането на еврото, скритите левчета се перат най-добре в имоти, то и няма къде другаде да инвестират хората, особено по-възрастните, това си знаят. Цените на имотите горе-долу следват инфлацията, дори понякога я изпреварват. "Но не винаги ще е така", както казваше един познат.