Б. Киров

Тази "статия" е препубликувана моя тема от форума, в който пишем, даже не са ме питали съгласен ли съм, но както и да е. Слагам + на всичко в тази статия, чел съм и други неща от автора й, за него очевидно е лично, то по принцип "всичко е лично" на този свят. Попът не само, според мен, би следвал линията на Левски, той като духовник и личност не е бил някаква безгласна буква, а високоерудиран човек и би наложил и негова линия. Важното е да се подчертае като обсъждаме този неосъществен вестник, че Левски също е бил духовник, и то представител на т.н. "черно духовенство", за разлика от поп Кръстю, което е можело да заема висши постове в йерархията. Левски, за разлика от Каравелов и почти всички деятели на емиграцията в Белград и Влашко, заема твърда позиция синхронна с тази на Екзархията - българската държава ще бъде докъдето е българската Църква, това означава неговото "дорде не съберем четирите краища на България в едно".

Въпросът с вестника на поп Кръстю почти не е изследван, има една единствена публикация на историка Младен Стоянов в годишник на музея в Ловеч за неосъщественото начинание на попа и Левски през 1872-ра. "Според историка Младен Стоянов инициативата е на самия поп Кръстю, когото Левски изпраща с препоръчително писмо при Любен Каравелов в Букурещ. Разривът настъпва през лятото на 1872 г., когато след убийството на дякон Паисий именно поп Кръстю е назначен за наместник на владиката Иларион Ловчански. Като човек с по-умерени възгледи той е против възприетата по същото време тактика на т.нар. революционен терор и напуска комитета, което не означава че е издал Левски… " - пише проф. Пламен Павлов през 2023 тук: https://trud.bg/a/articles/предаден-или-заловен-левски-поп-кръстю-и-семейството-на-поп-лукан и след това развива добре познататата теза, че предател в Ловеч няма. Да, ама пренебрегва вече публикувания доклад на Хамди до Великия везир, в който поименно са изброени най-важните членове на комитета в Ловеч /без Драсов и Пъшков, плюс Добри механджията/. Не е лесно да се разтури една "историческа седянка", започнала от първите дописки на Каравелов и утвърдена с авторитета на Д.Т.Страшимиров... Попът, това го вярвам, писа го и Гербов, вероятно е имал намерение да издава легален "църковен" вестник, подобен на легално разрешения "Македония" на Петко Славейков. Браила също не е избран случайно, той е близо до българската диаспора в Измир и натам. Кой е бил словослагателя нямам данни, но е бил от Ловеч, според мен и трябва да е бил професионалист, в Ловеч доколкото ми е известно е имало печатница, следователно ковачница на кадри. Словослагател не може да бъде човек хванат от улицата, изисква се професионална подготовка. При Каравелов вече е работел словослагател от Ловеч, Астарджиев, но очевидно в писмото на Левски става въпрос за друг. Пенев и другите също са били кадри подготвени в печатници. Схемата, според мен, е била, ВРО плаща разходите за печат и хартия на Каравелов на занижени цени, като се приспадне труда на словослагателя и вече внесените суми от Левски, в тефтера му са отбелязани значителни суми за набор от букви, дадени на Каравелов през май 1872-ра. Попът, не съм чел статията на Стоянов в годишника, според мен, е щял да провежда една по-умерена еволюционистка линия във вестника, както пише и професорът, за да бъде разрешен вестникът легално в Българско. Тук големият въпрос е, това линията на самия Левски и ВРО ли е щяла да бъде? И, според мен, отговорът е да.

Затова дадох линк към цялата статия на Панайотов, там под линия е обяснено какво е имал предвид Левски под "конституционна система" - конституционна монархия, звездичката затова си стои над думите. Също и за търпимостта на Левски към Каравелов, нямало е такава. След цензурирания му текст за република, Левски спира да пише във вестника на Каравелов, отказ от авторство там, това не е търпимост. И веднага задвижва нещата за вестник на ВРО с купуване на печатарска машина и изпращане на поп Кръстю като редактор на този вестник. Създаването на окръжия с цел вътрешно гласуване на организация за смяна на председателя също е категорична крачка към скъсване. Отказът му да вдигне въстание по заповед на "председателя" е също знак за скъсване.

За плановете на Апостола ВРО да има собствена печатница и вестник е писал през 2006 г. Филип Панайотов: "Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция? Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67) Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69) Разлика от земята до небето! Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115) Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"! "Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски. Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива… В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов. "Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132) Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там) Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски! ...... Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас: „Народе????‛ Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си? Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква. Декември, 2006 г." https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650

"Руският агент" за който пише Левски май е бил един черногорец, с който се среща през 1869-та в Цариград, забравих му името. После същата личност се появява в кореспонденцията между Хитов и Иван Кършовски, опитва се пак да се внедри в БРЦК. В един от томовете на музея в Карлово се твърди, че "руският агент" бил Найден Геров, но съм скептичен към това. Все си мисля, че най-голямата стратегическа грешка на Левски след събранието в Букурещ е била впускането му в терор срещу "чорбаджиите", идея вдъхната му от Каравелов, това му е "изяло главата". Убийствата водят до провалите. При Каравелов е любопитен казус това натискане за терористични акции срещу чорбаджиите. Той въобще в писанията си бълва огън и жупел срещу чорбаджиите, а баща му е бил чиста проба такъв. Бегликчия означава събирач на данък върху добитъка, прекупува правото да събира данък от името на държавата, чорбаджия. Нещо като Едипов комплекс го е тресял вестникарят и в крайна сметка проваля цялата революция от алчност и себелюбие, властолюбие. Другите му "душмани" са били духовенството и турците като етнос, а Левски до края си остава български духовник. Сбъркана работа.

Нямах твърдение, а въпрос, но както и да е.

Когато бях войник в казармената столова висеше надпис "когато ям съм глух и ням", та и историците... Никога не споменава името на Раковски, факт. Но споменава Закона за горските чети: „...Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 (1867 г.) и 68-мо (1868 г.) не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция — да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, (то) да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо (1867 г.). А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на кои(то) стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва (нека тегли) България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Улових му няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажа с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...“ Из писмо на Васил Левски до Филип Тотю, 18.IV.1871 г. Сега чета някакви исторически напъни да се формира мнение, че Левски не бил против четническата тактика, тя си била актуална и за него. Нищо подобно не откривам в този пасаж, а и в цялата кореспонденция на Апостола, отново му слагат криво огледало пред думите и му изкривяват образа. Левски никъде в писмата си, НИКЪДЕ, не говори и не проповядва чети, пише, че войводите трябва да си дойдат в Българско и да помагат на новата българска войска във въстание, но за чети няма и ред. Но Левски си е най-добрият адвокат сам, няма нужда от моята защита... Според мен, мнението му за Хитов е било твърдо формирано още след съвместната им обиколка с четата, Левски е нямал никакви илюзии относно Хитов. Да, той му пише почтително през 1868-ма и го моли за "трошка", но подчертава, че ще му върне всичко похарчено за него. И още в това писмо: "Чух, [че] щял да си отиваш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно." Писмо на Левски до Панайот Хитов, март–април 1868 Изобщо най-добрият познавач и тълкувател на Левски е самият Левски и всякакви опити да се тълкуват думите му създават фалшиви тези и герои, той всичко е казал и обяснил за поколенията в епистоларното му наследство, само трябва да се чете внимателно. За Каравелов има едно стихотворение на Стамболов, което историците не цитират: „Знаете ли кой съм аз?“ Народен бях, дорде бях гол и нямах хляб да ям; за народа си бях готов и живота си да дам. Народен бях, дорде имах аз нужда от народа; цели пет години крещях за чест и за свобода. Но видях аз — свободата парички не печели; сал кражбата у хората лежи в меки постели. И видях аз, че всичкото продава се с парици; на почит са само онез — богатите с жълтици. И заклех се пред себе си парички да добия; с дявола станах ортак, мекере на Сърбия. Продавах аз народа си за лъскави жълтички, продавах аз брата си за пустите парички. Ще каже някой, на тоз свят че подлост съм направил и юнаци без срам, без грях на онзи свят отправил. Но… хвала ми! Спечелих си две хиляди жълтички; ще хванат те веч от сега да се въдят самички. Ще стана аз човек почтен, не ще съм вагабонтин и аз ще да спусна корем и пак ще съм „народен“. Ще ми стискат ръчицата нашите великаши; „Пълна му е торбичката“, ще казват, „той е наши“. И аз, честит, ще си купя файтон с два бели хата, ще се разхожда по Букурещ в него мойта Ната! https://chitanka.info/text/4063-znaete-li-koj-sym-azy

Има един позабравен и позатулен историк - Никола Кондарев - който твърди, че Хитов е пуснал "партенката", че Левски бил стрелял срещу Раковски в Белград, именно защото той е искал да стреля срещу Левски /писмото на Тотю/. https://macedonia.kroraina.com/nk/nk_3.html Кондарев анализира различни твърдения на Хитов по различно време, в които Хитов си противоречи, също и за историята, че Раковски препоръчал Левски за знаменосец на Хитов, пък после се отказал, пък Хитов го бил избрал въпреки отказа на Раковски и т.н. Всъщност Хитов, отивайки при Христо Георгиев за пари без знанието на Раковски, свързвайки се с руския консул Геров и получавайки от него шифър за кореспонденция на четата, поставяйки я така под прякото наблюдение на руското консулство, респективно Азиатския департамент и руското Военно министерство, пръв е извършил голямо предателство спрямо написания Закон лично от Раковски, в който, цитарах тази точка, е разписано: 6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.

Не беше ли това прякор на Никола Обретенов? Искате да кажете, че той е злоупотребил с парите за оръжие на четата ли, като ги е изиграл на хазарт? Няма пряка връзка с предателството на Левски, но това лице е "основен заподозрян" като провалил се куриер на ВРО при залавянето на две ключови писма до Левски от Каравелов, което прави интересно твърдението Ви. Бихте ли споделили повече, моля?

Съгласен съм, но и Левски тръгва като деец на националноосвободителното движение под ръководството на Раковски. Левски през 1867 е бил поставен много високо в йерархията на Раковски: "Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон: .... 1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знамянохца (байрактара), който ще бъде под заповестта на войводата. 2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тий ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знамянохците им. 3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат се назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт. .... 6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година. ......... 8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии още бъдат. ....... 13. В случай смърти (на дай боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамянохца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главного войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамянохца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамянохца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смгърт третостепенному войвода, първостепенний и второстепенний войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, тъй и в такъв случай ще имат същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва тряба да се подновява. https://chitanka.info/text/7421-privremenen-zakon-za-narodnite-gorski-ch В тази йерархия на горските чети, ядро на бъдещата българска армия, Левски е поставен на трета позиция след Главния войвода /главнокомандващия, в случая Хитов/, веднага след Главния войвода е следвал първия второстепенен войвода /Филип Тотю/; в случай на смърт на Главния войвода, Левски е трябвало да заеме позицията на пръв второстепенен войвода /Ф.Тотю/; Филип Тотю да замести като главнокомандващ Хитов; в случай на смърт на Ф.Тотю, Левски е щял по силата на този Закон за народните горски чети да стане Главен войвода /главнокомандващ/. Левски е бил извикан със специално писмо от Тулча, за да стане знаменосец на Хитов и е бил посочен за тази позиция от Раковски. Хитов със самочувствието на Главен войвода /главнокомандващ на четническа армия/ е стоял на самия връх и явно си е останал със самомнението и след смъртта на Раковски, че е главен фактор на революцията в Българско. Хитов обаче зад гърба на Раковски отива да проси пари от нотабилите в Букурещ, Раковски не е разчитал на тяхна помощ, преди да умре. След връщането на двете чети /на Хитов и Тотю/ цялата схема с четите се разпада, поради смъртта на Раковски. Сърбите правят Втората легия с руски пари /26 000 рубли дадени на сръбското правителство чрез Христо Георгиев, документирано е/, но след като си уреждат изгонването на турските гарнизони от крепостите "бият шута" на българските легионери, между които са били и Левски, и Хитов /и Латинеца, между другите/; и т.н.

Руски консул в Белград от 1863 до 1875 е бил Николай Павлович Шишкин. Първата работа на Блазнавац, след като взема властта с военен преврат след убийството на княз Михайло, била да поиска отзовававеното на Шишкин. Конфликтът между него и Шишкин бил породен от отрицателните доклади на консула за Блазнавац като некадърен военен министър, подкрепени и от руския офицер-артилерист, акредитиран към сръбската армия. Руснаците обаче не отзовали консула си и Блазнавац е бил принуден да се съобразява с него. Което не му попречило да реформира сръбската армия по френски образец и да я въоръжава със западно оръжие, френско и австрийско. Доколко успешно е реформирал армията се вижда от съкрушителния разгром на тази армия в Сръбско-Турската война през 1876, само за 4 месеца сръбската войска е насметена: Отстраняването на Гарашанин от власт е било повратна точка към обръщането на Сърбия към Франция и Австро-Унгария. Водели са обаче двойнствена политика "и тако и вако" и с Русия, при навършването на пълнолетие на княз Милан Обренович, лично Блазнавац го води при император Александър Втори на аудиенция в качеството му на министър-председател на Сърбия, назначен от княза. Играта на тандема Блазнавац-Ристич с Австро-Унгария се е състояла в задкулисни преговори за осигуряване на неутралитет на австрийците в случай на война между Сърбия и Османската империя при избухване на сръбско въстание в Босненския вилает. Австрийците са ги излъгали, че им осигуряват такъв неутралитет, но не са им обещали неутралитет в случай на загуба на сръбската армия, което и става през 1876. След като османците разгромяват сръбската армия /подготвяна основно от Блазнавац/, австрийците окупират Босна и Херцеговина, а за сърбите остават компенсациите с български земи от Западните покрайнини след Санстефанския договор /пак руснаците им свършват черната работа/. Както споменах обаче, явно сърбите са разчитали и на "резервен вариант" с шоплука, защото дейността на Общи за откъсване на комитетите на ВРО в този край е свидетелство точно за такъв техен план. Иначе защо правителството им да му плаща заплата? Същата заплата са плащали и на Каравелов и на Хитов, като Каравелов, според мен, е бил на заплата и от Азиатския департамент, но това е в руските архиви. Блазнавац е гледал на българите единствено като на "материал" за постигането на сръбските интереси: "Проблемът с организирането на българите е, че освен „човешки материал“ те не са могли да допринесат с нищо друго за „общата кауза“ /това е изказване на Блазнавац, общата кауза в случая е сръбската - бел.моя/. В целия план на Любомир Иванович най-голямата грижа е била посветена на българите и именно от тази страна идват най-големите опасения за Сърбия. Блазнавац дори пише, че всички онези българи, които няма да бъдат „под сръбска власт, те ще служат на турците срещу нас и (в) всичко в тяхна полза“. Що се отнася до оперативната част на плана, се подчертава, че най-важното, но и най-трудното, ще бъде сръбската армия и българските войски да се свържат и слеят с гръцката армия, като по този начин отрежат пътя на турците към останалите провинции в Босна, Херцеговина, Албания и Стара Сърбия. В този смисъл територията на България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия от приемането на този „Проект“ Постигането на целите, заложени в „Проекта“, но в много по-малка степен от очакваното, дойде едва 10 години след приемането му, през 1876 г., във войната, която Сърбия и Черна гора водят срещу Турция, с помощта и подкрепата на бунтовници от Босна, Херцеговина и България." Цитатът е от магистърската теза, която постнах по-напред. Убийствата в стил "Каин и Авел" в родата на Обреновичи /княз Михаил - Блазнавац - княз Милан/ са си чисто семейно-династични спорове за власт, което не променя отношението на династията към българите, доказва го поведението на Милан Обренович, който нахлува в Софийско през 1885-та. То пък една династия, първия Обренович е бил овчар, но са хванали подходящ момент за въстание след разгрома на Наполеон, когато руската империя е била във върха на силата си в Европа и османците не са си давали много зор да потушават второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович, числеността на сръбските бунтовници е била най-много 10-12 000, колкото са били въстаниците в Априлското въстание. За Раковски, "мечтател безумен, образ невъзможен", както го нарича Вазов, неговият план за освобождение с 1000 души, които да стигнат до Търново и там да станат 500 000, наистина е в сферата на утопията. Но покрай това е бил и незаменим прагматик и професионален революционер и конспиратор, какъвто е бил и Васил Левски, всъщност като се замисля, професионални революционери в този период са били единствено те двамата.

Издигането на Каравелов като лидер на БРЦК и утвърждаването му като вестникар се случват след убийството на княз Михаил. През цялото това време до залавянето на Левски и провала на БРЦК, на власт в Белград е бил един-единствен човек - Миливое Блазнавац - въпреки че формално е само един от тримата регенти. Понякога детайлите говорят повече от обобщенията, ето портрет на Миливое, който ни предлага сръбски автор, портрет на сръбски вариант на Жозеф Фуше: Кой е бил Миливое Блазнавац Има ли нещо, което сърбите обичат повече от мистериите и конспиративните теории? Самият той мъдро никога не отричал слуховете, че майка му е била в „харема“ на княз Милош и че баща му Петър я е приютил с добра зестра, вече бременна с Миливое в корема. Със сигурност съвременниците му биха могли да намерят потвърждение на този слух в него: той не само външно приличаше на господаря на Шумадия, но и като него показваше неограничено желание за власт и авторитет. Вместо да продължи бащиния си бизнес, той решил да изучи бояджийския занаят, който практикувал, докато не бил назначен като чиновник в служба на брата на войводата Йован, един от командирите на армията. Това му позволило за първи път да опита какво е да си участник в политическа суматоха: по време на Милетинското въстание той преминал на страната на защитниците на Конституцията и унищожил важни послания, изпратени от Йован до княз Милош, но за негово щастие бил наказан само с бой. Когато династията Обренович била свалена за първи път в началото на 40-те години на XIX век, Блазнавац е повишен за заслуги и страдания срещу Обреновичи, превръщайки се в дясна ръка на Илия Гарашанин, помощник-министър на вътрешните работи и един от най-влиятелните политици на своето време, и нещо повече – той става личен адютант на княз Александър Караджорджевич. Поради прекомерната си близост с една от дъщерите на Александър, Гарашанин го изпраща във Виена, за да следи и наблюдава застаряващия княз Милош и да спечели доверието му. Там той осъзнава, че последният иска да се върне на власт в Сърбия, възползвайки се от революционните сътресения в Австрия през 1848 г., поради което го убеждава да спре в Загреб на път за Белград, където урежда ареста му заедно с Людевит Гай. Докато бившият княз стои като затворник в тъмницата около двадесет дни, Миливое успява да го измами с откуп за „освобождение“, които пари след това той споделя с Гай. След това прекарва една година в Сръбска Войводина, участвайки във войната срещу унгарската армия, където се очаровал от артилерията. Въпреки че не знаел нито дума френски, решил да отиде в родината на Волтер, Робеспиер и Наполеон, за да учи. Записал се във Военната академия в Мец, учил добре и развил голяма любов към химията. Твърди се, че по време на престоя си там изобретил специален заряд за гранати, за което бил награден от краля на Неапол. Завръща се у дома в разгара на Кримската война, но не и преди да посети Русия. В Санкт Петербург, столицата на огромната и могъща империя, се среща с руския министър на външните работи граф Неселрод, чието послание предава на княз Александър Караджорджевич. Известно време е бил управител на град Белград, тоест кмет, и по време на мандата си павира част от центъра. Сменен е поради конфликт със столичния паша (турците все още са били там) относно изграждането на нов пазар. През 1858 г. Обренович се завръща на власт, въпреки усилията на Блазнавац да принуди уплашени министри и военни командири да заповядат на армията да разпръсне Андреевското събрание. И точно когато изглежда, че е кариерата му на политик е приключила, той просто е бил заточен в родния си край. За разлика от него, могъщият войвода Вучич бил отровен в тъмницата. Две години след смъртта на княз Милош, княз Михайло го връща в Белград, повишава го в чин полковник и го назначава за началник на топилнята в Крагуевац. Чуждестранни съветници се оплакват, че други родове войски са били напълно пренебрегнати. През 1868 г. той става генерал и военен министър. Почти по същото време князът отстранява Гарашанин от поста министър-председател поради противопоставянето му на брака му с близката му роднина Катарина Константинович; богохулникът Близнавац подкрепя намерението на своя суверен и получава още по-голямо влияние. Няколко месеца по-късно князът става жертва на убийството на Топчидер, а Миливое Петрович става първият, който използва армията, за да постигне политическата си воля. Докато остарелият Гарашанин пречи на заговорниците да превземат властта, но едновременно с това мисли за връщане на короната на народа и евентуално за установяване на трета династия, Блазнавац в Топчидер казва на войската името на 14-годишния Милан Обренович, внук на господаря Йеврем. Дискусията с противниците на тази идея продължила кратко: той само потупал дръжката на сабята и всички, включително Гарашанин, - който „му даде тази сабя“ - се отдръпнали почтително. Типичен преврат. Милан беше доведен от Париж и посрещнат като владетел, а Топчидерското събрание, което официално го обяви за княз, съставено от хиляда депутати, беше обградено от армията на Блазнавац за всеки случай. За да не си променят, случайно, решението. Блазнавац става най-влиятелният от тримата княжески наместници, които ще управляват, докато новият господар навърши пълнолетие. Той го направи с помощта на полицията и доносниците, а много от личните му врагове се озоваха зад решетките като врагове на династията. През 1871 г. той и неговият владетел са сърдечно посрещнати на аудиенция при руския император Александър II. Той се жени за Катарина Константинович, нищо неподозиращата принцеса, за която искаше да се ожени княз Михаил, и се говори, че офицерите се обръщали към Близнавац с думите „Ваше Височество“, което било запазено за регента на княжеството и което породило спекулации, че Блазнавац иска нещо повече от просто регентство... Смята се обаче, че той е държал близо до себе си малолетния принц и го е направил зависим от него, наред с други неща, като му организирал фалшиви убийства. Първото било една заровена бомба, която избухнала под тротоара на Теразие, докато Милан напускал Народния театър, а вторият път, докато малолетния княз бил в Смедерево, една полева тоалетна се разпаднала и той се озовал в септична яма откъдето и започнал да стреля панически във всички посоки. Народът нарече последния случай „Смедеревската мебел“, а Блазнавац веднага обявил и двете събития за опити за покушение. Както и да е, неговото регентско правителство открило сръбски училища в Косово, Метохия, Рашка и Македония, и семинарии в Призрен и Баня Лука, и едновременно с това се подготвило за войната за окончателно освобождение. Конституцията от 1869 г. ограничила властта на владетелите, но това не попречило на Милан да повери на Блазнавац поста министър-председател три години по-късно, след навършване на пълнолетие. Каквито и планове да е имал след това, те са прекъснати на 5 април 1873 г. от внезапната му и мистериозна смърт на 49-годишна възраст. Носеха се слухове, че е бил убит, и мнозина вярваха, че самият принц е уредил смъртта му. Официално той умира от сърдечен удар. Погребан е в гробницата на Обренович на Топчидер, тази, където почиват членовете на дома, които не са управлявали. Оставя след себе си сина си Воислав и дъщеря си Милица. Воислав става командир на Кралската гвардия на династията Караджорджевичи. https://www.espreso.co.rs/vesti/drustvo/1419575/milivojepetrovic-blaznavac Само да добавя към написаното по-горе, че лично според мен, именно Миливое Блазнавац, е организирал убийството на княз Михаил Обренович.

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк: 1. Въпросът за шопите и шоплука 2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците. Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото. Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина. Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина. Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България. Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава. Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско". Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония. Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

Да, ето го оригиналния текст на сръбски, там под линия и в приложение в края са посочени всички източници: Serbs.pdf Нямало е начин визията на Левски за българска държава да се впише в плановете на сърбите за тяхната: "Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сме намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени затам, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии…" из писмо до Данаил Хр. Попов, 11.04.1871 "Четирите краища на Българско" са Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, в които са живеели 7 милиона българи. Да, но според сърбите, качих карта по-горе - българите живеят между Чирпан и Черно море; ако питате румънците и гърците... Затова на Левски в тази магистърска теза са отделени точно 2 изречения, не пасва. Каравелов, според тезата на магистъра по история, излиза на преден план още през 1867-ма, когато идва като кореспондент на руския "Голос" в Белград. Каравелов идва като представител на панславистите в Русия, на Аксаков. Той е бил добре познато лице на сръбските политици и лично на княз Михаил Обренович. Обърнете внимание на двете подглави към 4-та глава, а именно: 4. Държавни и политически планове за освобождение и обединение Националноосвободителният комитет Проектът на Любомир Иванович Този Националноосвободителен комитет е основан в Белград през 1860-та и в него влизали 7 лица, едно от които е княз Михаил Обренович, основан е по инициатива на Аксаков. Неговата програма и структура, неговите цели, остават непроменени до Сръбско-Турската война от 1876-та, а основната му задача е създаване на голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия и център в Москва. Проектът на офицера Иванович е конкретна военна разработка как да бъде постигната тази цел. Левски няма място в тази схема. За Раковски: "Не съм виждала четиво на български, което да го представя в тази дълбочина на обвързаността му със сръбската политика, пратеничеството му при преговори с Атина и в Черна гора. Явно са му имали огромно доверие." И аз не съм виждал четиво на български, което да разкрива ключовата роля на Раковски в отношенията на сръбското правителство с Румъния, Гърция и Русия. Той дефакто от цитирания текст е бил пълномощник на княз Михаил Обренович в преговорите му с княз Куза във Влашко и гръцкото правителство. Освен това е бил главното действащо лице за вкарването на 39 000 руски пушки през румънска територия в Сърбия - това на практика е оръжието за половината сръбска армия.

Недостатък на българската историография за национално-освободителното движение, според мен, е регионализацията. Не се разглежда процеса в контекста на Балканите и Европа, регионализира се в българския етнически ареал. Ако искате да дискутираме сериозно в контекста на сръбската гледна точка, като начало ъплоудвам този файл, това е гугълски превод на магистърска теза на сръбски студент на българо-сръбските отношения през 60-те години на 19-ти век в контекста на Балканите и Европа: Serbs.DOC

Не, не съм... нито за гроба, нито за изповедта. Ако търсите епитафия от мен по темата, ето я: "…Можеш да унищожиш човек, но не и да го победиш... ...Останалото е мълчание."

Честит празник! Лично за мен той е най-българският празник и, според мен, ако попитат хората в България с референдум, те ще изберат 6 септември за Национален празник. Благодаря за линка, но аз не гледам платени подкасти, по принцип, плащал съм за платени публикации, но почти никога за видео канали с платено съдържание. За личността на Димитър Косовац /Косовски/ от Дяково, напълно съм съгласен с написаното от Вас, също мисля, че тази "разкошна кесия", за която му е завидял Пъшков в затвора, не му е била подарена от благодарните критянки, както той е казал на Пъшков, а е придобита от него като мародер в Крит, така мисля, след всичко прочетено за него. Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни.

Аз имам 2-ра, 1-ва и 5-та, Вие 1-ва, 4-та и 5-та, така че ни липсва единствено 3-та и новата 6-та Малко е трудно да търсим парченца от пъзела и да си го сглобяваме сами, но е забавно. Хитов е живял няколко месеца с Общи в чифлика на Балкански, така че трябва добре да го е опознал, преди да го прати към Данаил Попов. Впрочем препоръката до Попов последно е била написана от Иван Кършовски. Общи си е пазел цял куп грамоти от Италия и Крит свидетелстващи за подвизите му там, т.е. имал е изработена биография на герой. Как влиза в Първата легия е неясно, но, според мен, още тогава е бил внедрен като агент-провокатор сред българите от сръбските власти. Той за разлика от другите момчета там е роден и живял през целия му живот преди легията в Сърбия. По-късно, след провала в Арабаконак, Хитов се опитва да се дистанцира от Общи и от своята отговорност, че го е изпратил, като намеква, че можело да е бил и "гръчки шпион", но в доклада на Саиб паша пише черно на бяло за Общия "отгледан и възпитан в Сърбия, служи на сръбската кауза".

В качеството на Главен войвода, определен от Раковски - главният войвода влиза в седемчленното Привременно правителство. Хитов сам разказва как е отишъл при Раковски и му е предложил услугите си на охранител и личен съветник, самопредложил се. Общия е бил пладнешки бандит и Хитов много добре е знаел що за стока праща в Ловеч. На Хитов е разказа, как Общия взел пари да закупи пушки от неколцина наивни хъшове с обещание, че ще ги поведе в чета, след което изчезнал с парите и ги изпил по белградските кръчми. Паисий разказва, че Общия му поискал насаме 30 лири в личен план и го заплашил с убийство, ако каже на някого. И така нататък, човекът е бил еквивалент на съвременна мутра. Важното за нас в случая е, че Общия е бил на месечна издръжка от сръбската държава, а тя му е плащала, за да използва ВРО за нейни цели - Македония и Софийско до Искъра, видно е от картите им, са били гледани като сръбска територия. Общия съвестно е работел в тази насока, отцепването на комитетите в Софийско и самоиздаването на пълномощно за Македония, въпреки отказа на Левски да му даде такова, /заедно с другия му ортак Тодор Пеев/ са свидетелства за сръбската мисия на Димитър Общи в българските земи. Още един факт, цитиран от Антоанета Кирилова в нейна статия в том 2 от Нови Документи на музей "Васил Левски" в Карлово: шифърът използван от Иван Кършовски като писар в четата на Хитов през 1867 г. му е бил даден от руския консул Найден Геров и Кършовски се е обучавал как да го ползва в дома на Христо Георгиев /стр.115 от горепосочения том/.

В доклада Каравелов даже не е посочен като член на комитета, ето какво буквално пише за него на стр. 62 от Нови документи и изследвания Васил Левски, т.5, изд. на НМ "Васил Левски" - Карлово, 2025 г. Каравелов е посочен тук като главен редактор на в.Свобода, чиито разходи са били поети от сръбска страна. Той и други като него желаят да спечелят пари от продължаването на революционното движение и затова го подклаждат. Толкова за него. Димитър Общи е еднозначно определен като сръбски агент, който е получавал за това месечно възнаграждение в размер от 14 маджарски алтъна, равностойни на 5000 евро в днешни пари. Добра заплата. Димитър Общи е посочено, че е изпратен в България от сливенския войвода Панайот Хитов. Посочено е също така недвусмислено, че кореспонденцията на заловения в Ловеч Левски е приложена към този доклад, подписан от Саиб Паша, Шакир Бей и Иванчо Хаджипенчович. Който може да чете на български ще разбере.

Докладът е окончателен, писан е от трима - Саиб паша, Шакир бей и Иначо Хаджипенчович - и е датиран след обесването на Левски. Тези документи са като "брашнен чувал" - от тях при повторно и последващо прочитане винаги може да изпадне нещо ново незабелязано. Аз например, след като пак го прочетох, открих, че към доклада са приложени преводите на кореспонденцията на Левски. Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е. Другото ново при този прочит за мен е, че преди да започнат работа като комисия, Али Саиб и другите са минали през валията Хамди паша и командващия Втора армия и оттам са получили указания. Което означава, че в субординацията Хамди и командващия са стояли над тях. Това обяснява липсата на информация за комитета в Ловеч, например, която е била спестена от Хамди за комисията. Констатациите за недоволството на селяните от десятъка са впечатляващи, същото твърди и Левски, без да го обяснява така като Саиб паша, Левски казва в протоколите, че селяните са били по-готови да хванат оръжието. Саиб паша обяснява много точно защо - надписването на десятъка от султанските чиновници и увеличаването му по две и по три, на база не на придобитата реколта, а на база тапиите за владеене на земите, които многократно надхвърлят реално обработваните от селяните земи. Изглежда тази констатация на Саиб паша си е останала глас в пустиня, защото Априлското въстание е инспирирано отново от същия проблем, също и Старозагорското /там се стичат 2000-3000 селяни и 70 граждани/, Бенковски пали селата на селяните, за да няма какво да ги връща в тях, Узунов има един доклад, в който също вижда основния двигател на въстание в селската маса, цялата политика на Стамболов е насочена към оземляване на селяните и т.н. В доклада има едно изречение на Саиб паша в смисъл, че всичките показания на Левски са били "празни приказки", т.е. той не им е дал нищо конкретно. По времето на дейността на комисията главен везир е бил Рушди паша, Мидхат е махнат от поста още два месеца преди членовете на комисията да тръгнат от Цариград. Синът на Мидхат в мемоарите му пише много лоши неша за Рушди паша, прозвището му е било Англичанина, заради образоването му в Лондон; според Мидхат младши, именно Ингилиз паша /Рушди паша/ подхлъзва баща му към заточение и смърт, изигравайки предателска роля спрямо реформаторите в услуга на Абдулхамид. Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович са били креатури на Мидхат, Саиб паша /той е етнически грузинец/, според мен, е следвал линията начертана от Абдулазис. Това, пак според мен, изключва да е търсел споразумение с Левски, макар че от доклада си личи респект към Левски, но това е в личен план, извън мисията му.

Случаят го споменава Филип Тотю в едно негово писмо, мисля до Данаил Попов, бегло, пише само за Хитов "той през 1867-ма искаше да стреля Дякона"; това е годината, когато остатъците от двете обединени чети на Хитов и Тотю преминават сръбската граница, те са се придвижвали заедно и Тотю е станал свидетел на сцената тогава в Сърбия. Защо е искал Хитов да стреля Дякона, аз само предполагам, но някъде в мемоарите на четниците срещнах споменаване, че Левски по време на похода на четата е отказал да изпълни заповед на Хитов да убие един от тежко заболелите четници, капитан Иван от Търново. Левски в тефтерчето си записал редом до записката за смъртта на брат си и "“Упокои се капитан Иван от Търново между Братаница и Орта Конак в Коджя Юрт между Тетевени и Златица, на 1867 г.” Хайдушкото правило е било - неспособен да се движи хайдутин е трябвало да бъде убит от другите и Хитов заповядал на Левски като знаменосец и подвойвода да извърши това; убива го обаче друг четник и това е фиксирано в спомените на очевидец, Левски измива главата на покойника, опява го и я заравя под един бук. Според мен някъде там се е зародил конфликтът между Хитов и Левски, може и да бъркам, но смъртта на Иван Капитан е отбелязана без никаква друга връзка в тефтерчето на Левски, очевидно е държал много на този човек. За Иван Капитан има специално посветена статия в един от томовете на музея в Карлово, той е бил забележителна личност, един от първите талантливите български актьори играл в пиеси на Войников на сцената на театъра в Букурещ.

Смелост единствено в писанията, там все кръв, огън и смърт за Османската империя проповядва, на практика не прави нищо друго. Имало е подписан договор между Сърбия и Гърция, част от Първия Балкански съюз иницииран от княз Михаил Обренович: "Преговорите бяха затруднени от въпроси за разделяне на териториите: гърците се стремяха да установят само минимума, основан на населението, равенството на произхода и историческите традиции, докато княз Михайло Обренович се стремеше към минимума на територията, приемайки Босна и Херцеговина и Стара Сърбия до Искъра. В този случай гърците търсеха Тесалия, Епир и Македония между Тесалия и Морето, Тракия и Стара планина. Специален акт включваше правата на двете страни, че ако не са в състояние да реализират минимума от анексии в член 4 (Босна и Херцеговина, Епир и Тесалия), те ще търсят компенсация в други съседни провинции на Османската империя, въз основа на взаимния произход на населението. На 10 януари 1868 г. са разменени ратификациите. Договорът никога не влиза в сила, тъй като княз Михайло е убит скоро след това, на 10 юни 1868 г." https://en.wikipedia.org/wiki/Greek–Serbian_Alliance_of_1867 Обренович подписва с всички и на всеки обещава каквото другия иска, накрая е убит заради претенциите му към Босна и Херцеговина, според мен, австрийците не му прощават, в крайна сметка те ги анексират. Левски е затворен в Зайчар, преди да организира малка чета от шестима, с която е искал да премине границата. Писмото му до Найден Геров, в което иска от консула "шест дълги и шест къси" /6 пушки и 6 револвера/ свидетелства за намерението му, но така и не получава исканото. Геров го е подценявал и смята, че Левски само лъже хората за пари, същото пише и Христо Георгиев, че Теофан Райнов е "главния турски шпионин", а Дякона е онзи, който му пише лъжливите писма, визира донесенията на Теофан до Черния кабинет, които дават неверни и преувеличени данни за българските комитети. "И двамата за пари продават баща си и майка си", заключава Георгиев. Дали е можел да бъде купен Левски? По принцип да, Геров това намеква за него в донесенията му до Игнатиев, че ходел безпрепятствено да "лъже хората" в Българско, което не можело да стане без съдействието на турската полиция. Но на практика не, според мен, заради личностната характеристика на самия Левски. Той е бил един от онези изключително рядко срещани личности, които не подлежат на никакво чуждо влияние и не се влияят от какъвто и да е авторитет. Още през 1862-ра, 22-годишен според новите данни, вдига оръжие срещу кумира Раковски, за това пише Хитов. После влиза в личностен конфликт със самия Хитов, който му е войвода и на когото по Закона трябва да се подчинява безпрекословно, Хитов затова вади оръжие срещу него. С една дума, според мен, Левски е бил роден лидер, а такъв човек не може да бъде купен за всичките пари на света. Вероятно интуитивно са го оценявали като такъв и дори не са му предлагали да го купуват.

Според мен Каравелов не е участвал в заговора за убийството на княз Михаил по силата на обстоятелството, че е бил изгонен от Белград още през февруари 1868, а убийството става през юни с.г. През това време Каравелов се е намирал в Нови Сад, в пределите на Австро-Унгария, където е имало голяма сръбска диаспора. Арестуван е бил от унгарските власти заради връзките си с дейци на Омладина и заради публикации срещу режима на княз Михаил, лежал е около 7 месеца в унгарска тъмница, откъдето пише "Из мъртвия дом" /по подобие на Записките от сибирската каторга на Достоевски/. След убийството на княза са започнали репресии срещу много от дейците на Омладината, защото двамата преки убийци са били свързани с Омладина. Процесът срещу тях обаче бил претупан изключително бързо, документите по процеса засекретени, а самите убийци разстреляни веднага след залавянето им, целият случай е бил потулен и досега сръбските историци нямат ясен отговор на въпроса кой и защо е убил княз Михайло. Каравелов гори на принципа "покрай сухото и мокрото" в този случай. Самото убийство наподобява много убийството на Стефан Стамболов в София - след като бил застрелян, князът е кълцан зверски с ножове от убийците му. Ето една добра статия от сръбски автор по въпроса: "Знаем кои са извършителите, но много по-важен въпрос е кои са поръчителите и това никога не е било официално установено. Във всеки случай това не би трябвало да изненадва никого, като се има предвид, че политическият фон на почти никое убийство на високопоставени държавници в Сърбия досега не е разкрит публично, така че знаем кой е убил Караджордж, крал Александър Обренович и кралица Драга, крал Александър Караджорджевич, премиера Зоран Джинджич, но не знаем кой е правил ходовете от сянка. Поръчителите на убийството на княз Михайло никога не са разкрити, но се споменават бившият княз Александър Караджорджевич, който е свален от власт през 1858 г., и съпругата му Персида, както и някои чуждестранни сили. Сръбските власти никога не са публикували документи от разпита на убийците. На процеса братята Радованович твърдят, че бившият сръбски княз Александър Караджорджевич им е дал пари за извършване на убийството, а също така са били подпомогнати от Ненадовичи, които също са били роднини на княз Александър, тъй като съпругата му Персида произхождала от рода Ненадович, а един от Радовановичи също бил женен за Ненадович. Съдът заключил, че заговорът е целял връщането на Караджорджевичи на власт. Целият процес очевидно е бил инсцениран и е бил удобен за властите, за да отклонят вниманието към Караджорджевичи, от една страна, и да отклонят разследването от себе си, от друга. Чрез компрометиране на Караджорджевичи и елиминирането им от сръбската политика, ключов противник на династията Обренович е елиминиран с един замах. Дали обаче истината е наистина толкова проста и лесно откриваема, съвсем подходяща за обвиняване на един Караджорджевич и бързо приключване на делото? В чий интерес беше Михайло да бъде убит и защо? Извършителите и преките организатори на убийството със сигурност не са знаели, че след изпълнение на задачата ще бъдат арестувани и незабавно осъдени на смърт. След убийството на княза им бяха обещани високи държавни позиции, но те трябваше да бъдат отстранени, защото бяха опасни за поръчителите им. Михайло нарича Княжество Сърбия „Пиемонт на сърбите“. Кралство Сардиния (Пиемонт) е носител на обединението на Италия през 19 век, който е векът на създаването на национални държави, векът на обединението и освобождението от окупаторите. Той иска да създаде „Балкански съюз“, който да прогони турците от Балканите и настоява за лозунга „Балкани за балканските народи“, искайки балканските народи да бъдат тези, които ще решават собствената си съдба, а не великите сили. Едва през 1912 г. Балканските войни довеждат до осъществяването на тази цел на Михайло. Князът се готви за война с Османската империя и се стреми да освободи всички сръбски територии от турците: Стара Сърбия (Косово, Метохия, Вардарска Македония и Рашка), Босна и Херцеговина и обединението им с Черна гора, а дългосрочните планове със сигурност включват освобождението на сърбите в Австрия, въпреки че това не е било разкрито. Князът настоява особено за сближаване с друга сръбска модерна държава - Княжество Черна гора, с която подписва поредица от споразумения, заставайки на страната на княз Никола Петрович-Негош. Сърбия и Черна гора са сключили съюз през 1866 г. с цел освобождаване и обединяване на сръбския народ. Според споразумението, след освобождението на Стара Сърбия, княз Никола щеше да присъедини Черна гора към Сърбия, да абдикира от трона и да признае княз Михайло за владетел, като той щеше да бъде втори по ред наследяване на трона. Сърбия се готвеше за война с Османската империя от години. Тя бързо въоръжаваше и обучаваше армията си, оръжия се внасяха от Русия, а местни оръжия също се произвеждаха в Крагуеваческата оръжейна фабрика. Оръжейната фабрика се ръководеше от Миливое Петрович Блазнавац, военният министър, който съсредоточи цялото си внимание върху артилерийската технология, която все още беше недостатъчна, за сметка на обучението и екипирането на националната армия, офицерските кадри и инфраструктурата. Австро-Унгария искаше на всяка цена да предотврати война между Сърбия и Турция. Тя беше страна на много народи, в която само германците управляваха страната, докато останалите зависеха от тяхната воля. През 1968 г. е постигнато Австро-унгарското споразумение, което дава на унгарците равен статут в държавата с германците, но всички, особено славяните, все още искат независимост от Австро-Унгария. Непосредствено преди убийството Михайло сключва споразумение за подкрепа с унгарците. А именно, според споразумението с първия човек на Пеща, граф Андраши, Сърбия се задължава да се откаже от разширяването си в Унгария, а унгарците ще окажат натиск върху Виена да доведе Босна до Неретва и Върбас без война. Това не устройваше нито Хабсбургите, които искаха да се разширят към Близкия изток, нито турците. Австро-унгарският консул в Сърбия, Бенямин Калай, работи, за да разубеди княз Михайло от войната с османците и се смята, че той поне е знаел, че се готви опит за покушение срещу княза, който не искал да се откаже от освобождаването на сърбите от турците възможно най-скоро. Разбира се, турците също не искали Михайло да остане жив, което е очевидно. Империята се разпадаше и те искаха да отложат загубата на територии на Балканите колкото е възможно повече. Освен Австрия и Османската империя, Великобритания не искаше войната между сърбите и турците. През 19 век Османската империя е наричана „Болният човек на Босфора“, защото е било очевидно, че е в края на съществуването си и е въпрос на време да се разпадне. На сили като Великобритания и Австро-Унгария е било удобно да задържат Османската империя на Балканите възможно най-дълго като пречка за разпространението на руското влияние сред южните славяни. В тази връзка има един интересен факт, свързан с деня на убийството на княза. Британският консул Джон Огъстъс Лонгуърт е присъствал на мястото на убийството на Михайло веднага след него, защото се твърди, че се е намирал на Кошутняк. Вярвате ли в толкова много съвпадения? Когато говорим за вътрешни интереси за убийството на Михайло, освен гореспоменатите Караджорджевичи, има и Миливое Петрович Блазнавац. Твърди се, че е едно от многото незаконни деца на Милош Обренович и следователно полубрат на Михайло. Миливое се застъпва за мирна политика спрямо Австро-Унгария и е в постоянен контакт с консула Бенямин Калай. Той се противопоставя на войната с турците, казвайки, че Сърбия все още не е готова за военен конфликт. След убийството на Михайло, Блазнавац назначава малолетния Милан Обренович за княз и като регент завзема почти цялата власт в страната и става най-могъщият човек в последвалия период. Личните врагове на Блазнавац са смятани за противници на династията и държавата, а някои, като Светозар Маркович, попадат в затвора. Миливое напълно контролирал княза, който го назначава за министър-председател, след като навършва пълнолетие. Поради неограниченото си желание за власт, Блазнавац тайно е таял надеждата, че един ден сам ще завземе сръбския трон." Насочвайки разследването към Караджорджевичи, Блазнавац и либералите са прикривали отговорността си за смъртта на княза. Факт е, че както министърът на армията, така и министърът на полицията са били пряко отговорни за сигурността на княза и са носили поне морална отговорност за смъртта му. Следователно, Блазнавац е имал интерес да насочи хода на разследването възможно най-далеч от себе си и собствената си отговорност. По същия начин самото разследване недвусмислено показа, че Радовановичи, главните изпълнители и организатори на убийството в Кошутняк, принадлежат към либерални политически кръгове, които са ожесточени противници на политиката на княз Михайло и негови най-последователни критици. По някаква причина, горе-долу, те искаха неговото падение. Дали са участвали в организирането на убийството на княз Михайло, не е доказано. Това, което обаче можем да заключим сами, познавайки поне малко сръбската история, е, че влиянието на великите сили във всички значими политически събития е било повсеместно. Следователно, когато говорим за политически убийства, които за съжаление са били твърде много в Сърбия, това влияние на чужд фактор е неизбежно, казва историкът Сърджан Граовац. Почти всички убийства на сръбски държавници са свързани с един факт, а именно, че преди убийството, като правило, всички те са били оставени без подкрепата на великите сили. Тъй като не е имало нито една от най-могъщите държави, която да ги защити, те са били оставени на определени фактори в страната, които така или иначе са искали тяхното елиминиране. Убийството в Кошутняк остави непредвидими последици за по-нататъшното развитие на Сърбия. С убийството на Михайло, сръбският народ загуби опитен държавник в пълна сила, който по това време, може би, е трябвало да допринесе най-много за цялостния напредък на страната. Приоритет на политиката на Михайло със сигурност е била работата по национално освобождение и обединение не само на сърбите, но и на другите балкански славяни. Той е бил един от малкото, които са разбирали добре, че само чрез съвместни усилия и единни действия на всички балкански народи може да се постигне пълен успех." https://www.kurir.rs/zabava/kultura/9527978/ko-su-nalogodavci-ubistva-kneza-mihaila-obrenovica?gad_source=1&gad_campaignid=12863444848&gclid=CjwKCAjwiNXFBhBKEiwAPSaPCbU6J4SyQblXnrG0FPIbABKh-iZwcrbty5rPu_ruazaxeWLQA20vAxoCYfwQAvD_BwE И още, от друг сръбски автор: "За съжаление, истината относно основния мотив за убийството на сръбския княз и въпросът кой е бил мозъкът и инициаторът на целия заговор все още не е напълно установена. Преките извършители бяха известни и бяха незабавно екзекутирани след кратък съдебен процес. Въпреки че отрекоха всякаква връзка с бившия принц Александър Караджорджевич и дори заявиха, че целта им е установяването на република, в случая има няколко улики, които не подкрепят това. В интерес на новосформираното правителство обаче беше да съсредоточи разследването върху Караджорджевич, да намери уличаващи доказателства и да го определи като мозъка на събитията. Но защо беше така? И каква роля играе често пренебрегваният ключов фактор в цялата история – познахте – международният?" https://standard.rs/2020/04/23/l-ugrica-ko-je-ubio-kneza-mihaila-u-kosutnjaku-1/ Между другото, князът изиграва и Добродетелната дружина и нейните покровители от Азиатския департамент през 1867 с договора за сръбско-българска държава: "Защо княз Михаил се е отнесъл така към българските емигранти в Белград, които очаквали в този град началото на освобождение на своя народ? Отговорът на този въпрос е договора, сключен между Сърбия и Румъния в началото на 1868 г. Тайният член 8 на този договор гласи, че „ако провидението благослови усилията на тези две държави и остави на тяхно разположение териториите, които са под турска власт, двете договорящи страни ще си ги поделят така: Ще бъдат придадени и съединени завинаги с Румъния островите, образуващи Дунавската делта и Източна България между Русе и Варна, от една страна, и Черно море от друга. Ще бъдат придадени и съединени за винаги със Сърбия, Стара Сърбия, Босна, Херцеговина и България с изключение на тази нейна част, която ще се даде на Румъния“. (Toзи договор бе напечатан за първи път от Ed. Engelhardt в статията „La confederation Balkanique“ в Revue d’histoire diplomatique, Paris 1892, VI, 1, стр, 36–39. Изцяло е даден и в книгата на Цв. Стоянов, Федеративната идея в българо-сръбските отношения през XIX в., София, 1919, стр. 73–76) Като се има на ум, че този договор за поделянето на България между Сърбия и Румъния е бил сключен тайно само няколко месеца след постигането на известното споразумение между българските емигранти и сръбското правителство за създаването на една „Сърбо-България“ на федеративни начала, става явно, колко подло е постъпило сръбското правителство." ДИМИТЪР ЯРАНОВ, СТРАНИЦИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ВЗАИМНИ ОТНОШЕНИЯ, 1934

Това е карта на Милош Милоевич https://bg.wikipedia.org/wiki/Милош_Милоевич отпечатана през 1873. Според нея, Сърбия е до Чирпан, София е Србица и т.н. Навлизането на сръбски войски и напредването им към София след Съединението не е без великосръбска доктрина, Милан Обренович е наследник на Михаил Обренович, чиито външен министър подписва съглашението с Добродетелната дружина; след убийството на княз Михаил през 1868 всички договорки се разпадат, Втората Легия е разпусната още преди това. Сърбия не се е съгласила и няма начин да се съгласи с условията от Протокола от 5-ти април 1867, там бащите на бай Ганю от Добродетелната дружина са заложили самоубийствени условия на Сърбия, Народното събрание се избира на пропорционален принцип, също и Синода, столицата се определя от Народното събрание, правителството също от Народното събрание. При положение, че етническите българи в Македония, Тракия и Мизия са били три пъти повече от етническите сърби в Сърбия, ясно е, че българите ще доминират във всички сфери на управлението, отгоре само ще стои като декоративна кукла сръбския княз без никаква реална власт. Много хитро... Затова пък сърбите изкарват сръбско етническо население до Чирпан. балкански тарикатлъци и сметки без кръчмаря. Левски е бил пределно наясно за сръбските мераци от пребиваването му в двете легии.