Б. Киров

Узунов е избутан към длъжността главен апостол /заместник на Левски/ от Михаил Греков, който за целта овладява председателското място на Сливенския ЧРК /пак Сливен!/ и оттам предлага Узунов. Греков, както става ясно в материала, който постнах за него по-горе, е получавал указания директно от руския консул във Варна. След Сливен, той се премества в Русе при Обретенов и постепенно налага Русенския ЧРК като централен, измествайки ЧРК в Търново. При това успява да се скара жестоко с Обретенов /заради сестрата на Обретенов/, до степен, че Обретенов, подобно на Пъшков в Ловеч, се връцва като обидена госпожица и заявява, че повече не иска да работи в комитета, именно заради конфликта му с Греков, всичко това е описано в едно писмо на Ботев до Драсов. Като се изнася от Русе, Греков започва да пише обидни мемоари по-късно за русенските комитетски дейци, визирайки на първо място Обретенов, определя ги като ограничени момченца, които си придавали важност, но единствено с маниери и облекло... Изобщо като кадрови потенциал в БРЦК след Левски картината е плачевна. На фона на тази безпомощност изгрява звездата на Стамболов, но той е за друга тема. Не само че не изключвам предателството да е станало по масонска линия, а според мен има твърде голяма възможност да е станало точно по нея. Ако Обретенов и другарите му от читалището са били заклети масони, това се е случило преди да бъдат заклети революционери в комитета. Моето предположение, което би могло да се докаже или опровергае документално е, че те са членували в специално създадената за чужденци ложа Омир, където са можели да общуват с членове на османската администрация, включително от най-висок ранг. Не е било задължително да контактуват с полицейски власти, споделяли са информация като братя с братя и това даже не би могло да се квалифицира като предателство. Предполагам, че е било точно така, защото през 1880, когато Ведър основава Балканска звезда, целият екип на Обретенов от "Зора" вкупом влиза в новата българска ложа. Изпращането на Стоян Пенев като словослагател на Каравелов трябва да е минало по същата линия, младо образовано момче, владеещо няколко езика и занаят на словослагател, при това сирак и бедно. Все някой трябва да го е изпратил с препоръки към Букурещ, за да стане довереник на Каравелов в разстояние на няколко месеца. Кой е могъл да му даде препоръка, освен друг довереник и любимец /ласкател/ на Каравелов, какъвто е бил Обретенов по онова време. После е трябвало бързо и безжалостно да се трият следи... което води до три убийства в разстояние на 7 дни - Кънчев, Пенев, Костаки. За качествата на Каравелов като политик и революционер какво да напиша... под нулата са били, кадрите наистина решават всичко. Въпросът е кой ги избира и издига.

Обединителното събрание е било инспирирано от благоприятните условия за въстание, Левски в писмата му говори за тях - Сърбия и Черна гора се стягат за война с Турция, очаква се въстание в Босна и Херцеговина, младотурците също се надигат... Това е отразено в писмото му от 12 декември 1872, но и в по-ранни писма от същата година. Въпросът е, че той на терен в България е бил наясно, че комитетите не са готови за въстание и затова всичките му усилия се насочват към събиране на пари за оръжие. Каравелов от Букурещ е натискал за незабавно въстание, за което след 4 години казва на М.Греков "това беше руска работа". Сценарият на Заарското въстание от 1875 и Априлското от 1876 е по същия алгоритъм, макар и Каравелов да е отстранен от БРЦК - и двете въстания са били инспирирани от Сръбско-Турската война и целящи намесата на Русия с военна сила. Което, според мен, не означава, че трябва да търсим първият издайник на Левски в средите около Каравелов или в него самият. Чисто рационално, Каравелов не е имал интерес ВРО да бъде обезглавена, защото вътрешното повдигане на въстание на комитетите без Левски, който е държал всичките им нишки за контрол, е било невъзможно. Виждаме това, когато Левски просто отказва да вдигне въстание по заповед на Каравелов, никъде не пуква и пушка, всички комитети във ВРО следват заповедта на Левски, а не на Каравелов, формалния председател на БРЦК. Професор Иван Стоянов в монографията му за Каравелов пише за един интересен факт, той цитира донесенията на руския и английския консул в Русчук и установява, че англичанинът е имал много по-точна и достоверна информация за Арабаконак и ВРО, отколкото руснака: "На 26 януари / 7 февруари 1873 г. в дипломатическата резиденция на А. Н. Мошнин е даден обяд на извънредната комисия, която след като приключва работата си в София, се отправя за Цариград през Русе. На обяда присъстват още валията Хамди паша и софийският мутесариф Мазхар паша, който съпровождал комисията до Русе. На следващия ден Мошнин изпраща доклад до Игнатиев, в който на основата на водените разговори с посочените лица дава следното заключение: „В работата няма нищо политическо, освен връзките на някои от посочените лица с някои сръбски търговци, живеещи в Софийския пашалък, и отношенията на Василий Левски с Каравелов, ако само арестуваното лице действително е Василий Левски!” Понататък той съобщава, че е обесен Стоян Батур - сърбин, а Д. Общи и В. Левски са изпратени оковани в Цариград. В същия ден Шакир бей посещава и Р. Далиел - консула на Англия. Непосредствено след срещата дипломатът изпраща доклада си до X. Елиът в Цариград, в който изрично подчертава: „Накратко това, което ми каза, беше, че аферата е чисто политическа и според неговото твърдо мнение е предизвикана от Българския комитет в Букурещ с помощта на чиновници от руското генерално консулство в Букурещ и сърби”. По-нататък докладът изобилства с верни констатации, почерпани от разговора с Шакир бей - и за осъждането на смърт на Д. Общи и В. Левски, и за причините за това, и за още много неща, които русчушкият руски дипломат така и не разбира." Любен Каравелов: Нови щрихи към живота и дейността му, 2008 г., стр. 98 Тоест англичаните са имали достоверна информация от първа ръка, докато на руснаците е давана дезинформация от едни и същи османски източници. Това е било в сила не само за конкретния период, а през цялото време, което ни интересува около провала на ВРО, а и преди това. Ето защо мисля, че основаната османска шпионска служба в Русчук със съдействието и опита на британските тайни служби е работела активно и ефективно за провала на ВРО и може би там трябва да търсим източника на първа информация за Ловеч и Левски.

Професор Иван Стоянов доказа с документи в монографията си за Каравелов /2008/, че идвайки в Белград като кореспондент на "Голос", Каравелов е поел ангажименти към Азиатския департамент в Руското Външно министерство и вероятно към руското Военно министерство. Това остава непроменено като линия на поведение на Каравелов и неговият кръг от доверени лица в БРЦК през всичките години, докато той е представлявал фактор в българското националосвободително движение. Зад тази линия на поведение, с различни нюанси, са стояли и Одеското общество и Добродетелната дружина в Букурещ. Общото е проектът за южнославянска федерация с подкрепата на Русия. Другата линия, която на моменти е била в конфликт с този проект за южнославянска федерация е тази на прозападните либерали националреволюционери, аз ги наричам "плоещките българи", и това са дейците на Българския Таен революционен комитет в Букурещ на Касабов, трансформирал се впоследствие в Българско Общество и Млада България. Тази група емигранти гравитира към Запада, към либералните идеи на Просвещението и репуликанизма. Именно като техен емисар е изпратен Левски на своята първа обиколка с пари дадени му от Ценович, 30 лири. Левски обаче излиза от техен контрол и от тяхната програма и започва да осъществява напълно независима политика в България, така е основан комитета в Ловеч като Централен. През 1869 Теофан Райнов, Райчо Попов и Балабанов осъществяват една европейска обиколка, срещат се с Херцен, Бакунин и Мацини, папата на революционните движения и републиканизма в Европа. Срещата с Мацини се е състояла в Лондон, където по спомени на Балабанов, Мацини им препоръчал да поемат курс към въоръжено въстание и република, като се опират на помощта на Сърбия, Румъния и Гърция. В отговор на това, либералите му пишат писмо, на френски, публикувано в Изворите на Д.Страшимиров на 442 с., което давам дословно в превод: Ц. Т. комитет до Мацини. Букурещ, 16-28 юли 1869 г. Г-н Г. Мацини! Нашият другар Райнов се завърна от посещението си в либералния свят; той ни изненада много приятно с разказа за приема, който му оказахте, и за добрите съвети, които му дадохте за нашата кауза. Винаги сме разчитали на вашата морална подкрепа и надеждата ни се оправда. Затова сме ви много задължени и бъдете уверени, че никога няма да пропуснем да обърнем най-голямо внимание на вашите добри съвети, които ще се опитаме да изпълняваме, доколкото можем. Сега сме се заели да излезем отвъд тесните рамки на меморандума от 1867 г. и да пропагандираме републиканизма, докато ще оставим на нашите отвъддунавски братя да действат за този меморандум, тъй като трябва да се знае, че те не могат да действат там по друг начин, освен под този претекст. Убедени сме, че трябва да искаме много, за да получим нещо, и в това отношение радикализмът, който ще възприемем тук, в свободна Румъния, ще ни служи преди всичко. Не се съмнявайте в демократичността на българите; няма за какво да се съмнявате, тъй като ако турците не са ни оказали други услуги, те са ни направили всички равни и това ще улесни много работата ни. Сред нас няма нито аристокрация, нито господство на свещеничеството, освен гръцките свещеници с техния патриарх Константинополски, на които обявихме война от около петнадесет години, в която постигна задоволителни успехи по всички линии. И колко много е събудил този въпрос умовете, колко услуги е оказал на нашия политически въпрос, като е подготвил почвата за него! Тъжно е да се каже, че единствените ни врагове отвътре са онези българи в Букурещ, които се наричат знатни личности, тъй като това им е диктувал барон Офенберг, и които все още следват погрешния си път, но няма да могат да направят нищо, защото пропагандата, моралното влияние и разузнаването са в наши ръце. Що се отнася до фактите, навсякъде в България има малки националистически групи, които държат турците в постоянно напрежение. Създадохме литературно дружество, на което възлагаме големи надежди, тъй като призивът е намерил голям отзвук в сърцата на българите. Това дружество ще има за цел да осигури средства за съществуване на българските литератори, които от своя страна ще бъдат задължени да работят постоянно за обогатяването на нашата литература във всяко отношение. Това дружество вече разполага с капитал от 300 000 франка. Един от нашите другари, Стоянов, е особено последовател в тази благородна мисия; той замисли тази идея в Прага преди две години и оттогава досега действа с най-голямо усърдие за осъществяването на тази идея. Одеса, Болград, Кишенев, Букурещ, Гюргево, Браила, Галац и др. участват в събирането на сумата, която ви посочихме по-горе. Винаги видните личности, подстрекавани от Русия, се противопоставят на това общество, но те няма да могат да направят нищо, защото не могат да му се противопоставят директно, рискувайки да бъдат убити с камъни от възмутените народни маси. Накрая бихме искали да отбележим, че във всички български среди се наблюдава нарастваща активност; всички работят, стремят се, всички правят жертви, а мнозина са готови да умрат. Поздрави! Препоръчваме се на вашата бащинска доброта. Компанията От писмото се виждат ясно различията с линията на Каравелов, но от казаното им от Мацини, се вижда и основа славянофилите да намерят общ език с либералите - помощ от Сърбия, Влашко и въоръжено въстание, събиране на фонд за оръжие срещу общия враг, деспотичната Османска империя. След това посещение на Райнов и Попов при Мацини е основан БРЦК и за негов председател е сложен Каравелов, а като главен апостол на организацията в българските земи е определен Левски, също един от основателите на БРЦК. Разделението на външен БРЦК /Каравелов/ и вътрешен БРЦК /Левски/ съществува до общото събрание в Букурещ през април 1872, когато двата клона на организацията се сливат в едно общо ръководство. За времето от 1870 до април 1872 Левски успява върху основата на старите комитети на ТБЦК да изгради наново една напълно нова и мощна вътрешна революционна организация, потентна да вдигне мащабно въоръжено въстание. С това той създава една трета линия - различна от тази на славянофилите и прозападните либерали в емиграция - линията на българската национална революция. И без да го е търсил, опитвайки се да балансира между двете големи емигрантски групировки, попада под ударите и на двете, защото заема средно положение между тях. Той е републиканец като либералите, но не е поклонник на поставяне в зависимост отвън от която и да е западна сила. Той е привърженик на въоръжено въстание като славянофилите, но организирано със собствени български сили, а не зависимо от Сърбия и Русия като военни фактори.

Каравелов не го отстранява, а му изпраща още един "апостол" след Общи и Кънчев - Йордан Стоянов-Котелски, същият е с псевдонима Фердинанд. Това е равносилно на опит за отстраняване или маргинализиране. За ролята на Каравелов в цялата история с провала на ВРО и конкретно Ловеч също трябва да се подхожда историографски, а не личностно, според мен. Това означава да се проследи целият път на Каравелов като национал-революционер от идването му в Сърбия като кореспондент на руски вестник, участието му в подготовката на Зайчарската чета на Иван Кулин, той там е фактор, след това навлизането му в средите на радикалното революционно движение в Букурещ, чрез вестник "Свобода" и оглавяването на БРЦК през 1869, та да стигнем до дните преди провала в Ловеч и събитията в Русчук. Има ясна и последователна линия в поведението на Каравелов и тя се разминава с линията, която следва Левски. Съответно емиграцията и вътрешните дейци на националната революция се групират около тези две линии, за мое лично съжаление, надделява линията Каравелов. Това е абсурдно, според мен.

...."Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място, като вземете и оттук, от някое място и друго глас, отдето да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат." ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ от 1872,16 септември, Българско № 40-ти Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 93. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 19, стр. 776. Само че... има разлика от това, което казва Леонидов и онова, което е написал Левски: Леонидов твърди, че Левски призовава друг да се прати на негово място, а Левски е написал, че е готов друг да се прати на негово място. Моето виждане е, че Левски нито за миг не се е отказвал от борбата и не е губел увереността си, че може да бъде спечелена от него, в това отношение той е единственият от българските революционери, който никога не изпада в отчаяние и не се пречупва или огъва пред обстоятелствата, никога. Отиването му в Букурещ през декември 1872 е било не защото е загубил битката, а за да бъде спечелена войната. И в известен смисъл неговата война е спечелена, с образа, който е оставил в българското съзнание.

Петдесет процента историография не е малко Да добавя още малко към 50-те процента: "Това изследване проследява всички събития, които са характеризирали историята на Ориенталската ложа, най-старата английска ложа, основана в Османската империя. Източниците, използвани за историческа реконструкция, в повечето случаи са архиви, открити в Обединената велика ложа на Англия, Обединената велика ложа на Турция и във Великия Ориент на Италия. Масонската Ориенталска ложа, зависима от Великата ложа на Англия, е основана през август 1857 г. в Константинопол, столицата на империята по това време. Тя е създадена с разрешение за учредяване от 15 ноември 1856 г. През годините тя променя местоположението си многократно, но всеки път то е било в европейския център на града. Първата среща на масоните-основатели се е състояла в района на Пера. По-късно те се срещат още седем пъти, преди да представят своя документ за потвърждение от Великата ложа на Англия. Ложата била узаконена от първия й достопочтен майстор Едуард Сили, в присъствието на двадесет и седем членове. Сред масоните е имало хора, важни в съответните им общности, поради връзката им с османското правителство. Сред тях е Джон Браун, американски гражданин, който е бил и секретар на американската легация и драгоман на Високата порта. През 1858 г. Ф. Едуард Сили е преизбран за достопочтен магистър. Кои са били нейните членове? Анализът на регистъра й разкрива, че всички те са произхождали от английската общност. В повечето случаи те са били корабни инженери, офицери, търговци и предприемачи, редактори и учители. Имало обаче и връзки с местните жители: Ибрахим Едхем е първият мюсюлманин, посветен в ложата (1866 г.), но две години по-късно той се премества във френска ложа, наречена L'L'kuk.В началото на дейността си в ложата е имало само четирима мюсюлмани, които са били посветени и са участвали активно, включително началника на полицията Саид Мохамед Захрр. Според нашите източници, през 1860 г., тоест три години след основаването й, ложата е могла да разчита на активното присъствие на седемдесет масони. Като майчина ложа на Османската империя, тази ложа улеснявала ложите, принадлежащи на Великата ложа на Англия. Една от най-важните такива е ложа Булвер, основана от Хенри Булвер и която можела да се похвали с членове К. Томпсън, заместник-генерален консул на Америка. Ориенталската ложа също участва в създаването на важната Ложа Омир № 1108, която е основана, за да приюти всички масони, които са имали членства във фалшиви ложи, и които по-късно са поискали да бъдат включени в редовната масонска система.Тези две ложи /Омир и Ориенталската/ са си сътрудничили дълго време, както за масонски, така и за светски въпроси. Ориенталската ложа е била много важна ложа за цялата европейска масонска система на територията на Османската империя. Това наистина е бил първият масонски център, който е дал на френските и италианските масони първи елементи, които са им позволили да създадат там свои собствени ложи. От тази перспектива може да се разгледа участието на англичаните в създаването на италианска ложа под юрисдикцията на Великия Ориент на Италия. Това сътрудничество продължи дълго време и през 1866 г., след пенсионирането на Е. Венециани, Почитаемият майстор на италианската ложа, номинира своя наследник Нисим Камондо (1830-89). Той бе потомък на известното и влиятелно банкерско семейство, принадлежащо към еврейската общност в Константинопол. В среда като Константинопол, където ложите са били основани от чужденци, основаването на нова ложа е било въпрос на национална гордост, защото вътре в ложата хората са приемали езика на страната, която я е основала, и са развивали примери за собствено национално масонство и за собствената си нация. Английските масони в Османската империя имали приоритет: да създадат колкото се може повече ложи, за да се пристъпи към създаването Провинциалната Велика ложа на Турция. Ориенталската ложа и Булвер участвали в учредяването на Провинциалната Велика ложа на Турция. През годините Ориенталската ложа не се сблъсквала с неудобството на султанския надзор, първо поради заповедта на султан Абдулазис, а след това и на неговия наследник Абдулхамид. Това било различно от случващото се във френските и особено италианските ложи, които се смятали за скривалища на революционери. И така, защо тази ложа била исторически толкова важна? Преди всичко, тя била първата чуждестранна ложа, основана в Османската империя, и следователно първият масонски опит на нейна територия. Тази ложа била център за обединяване на масони, които били членове на английската общност. Това беше и отправна точка за други масонски английски ложи, като Булвер № 891, Омир № 1108, и за генезиса на ложи, които не принадлежаха към Великата Английска ложа, но които често набираха членове от редиците на английските масони. Английските масони имали добри отношения с италианските ложи и често си разменяли взаимни посещения. Италианските масони участвали в дейности на английската ложа. Имаше обаче разделение между Франция и Великобритания. В резултат на това масони с френска националност не можеха да бъдат приети в ложата, в османския домейн. Ориенталската ложа е била в контакт с братята, които са били в Малта. Тези братя са били англичани или са основали различни и процъфтяващи ложи на средиземноморския остров. Очевидно е, че връзката с родината майка е била много силна, не само от масонска гледна точка. През 1887 г. е организирано важно тържество по случай Златния юбилей на кралицата. Ложата е посетена от някои членове на кралското семейство, а принц Азиз и Осман Фехми посещават английските масони. Също през 1873 г. е създаден „Османски Велик Ориент“. Противно на други чуждестранни послушания, затворили ложите си или позволили на ложите си да се слеят с други в новородената Османски Велик Ориент, англичаните продължили масонската си дейност независимо. Ложата имала проблеми само в началото на Първата световна война, когато на 2 октомври 1914 г., мебелите и оборудването им били иззети от турското правителство. По този начин всички дейности били преустановени по време на войната. Дейностите били възобновени на 1 октомври 1920 г. след примирието във Френската зала, която се намирала в района на Пера, благодарение на любезното съдействие на Велика Турция. Ложата преминала през възходи и падения и продължила да действа до 1 декември 1936 г., когато провела последното си събрание. Много години по-късно, точно на 2 март 1949 г., ложата била отменена от Английските послушания." https://iris.unito.it/bitstream/2318/1903636/1/Oriental Lodge_.pdf https://turcologie.u-strasbg.fr/dets/images/travaux/freemasonry in turkey.pdf Ведър, според биографията му, става член на Ориенталската ложа през 1863, достига там най-високата степен 33, а през 1880 основава в Русе първата призната българска масонска ложа Балканска звезда: https://www.uglb.bg/?p=383

Нямам ги под ръка мемоарите му, но по спомен, там Обретенов разказва, че брат му дошъл същия ден, когато Кънчев е бил убит, под прозореца на килията и уж си пеел нещо, му разказал за Кънчев. Същият ден, пак по спомените му, го привикали за разпит, на който присъствал Петраки Златев, задавали му въпроси за Кънчев, дали го познава и т.н. Внушението е, че Петраки Златев и Чорапчиев са го предали, но мисля, че не е било от тях. Чорапчиев го е увещавал да заеме длъжността управител на Образцов чифлик, за какво да го предава, пък и защо Кънчев да му докладва, че същия ден пътува за Гюргево. Златев още по-малко, не знам да е имал вземане-даване с Кънчев, че и на него Кънчев да му докладва за разписанието си в Русе. Иначе защо ще разпитва Обретенов за Кънчев. По някакъв начин е бил намесен и Костаки Симеонов, за да се спомине ден-два след Кънчев. Левски е бил пуснат точно по неговия канал от Големия, идеята е била да мине през Търново-Русе-Гюргево. Но, както писах и преди, Левски е сменял планове и маршрути импровизирано и не можем да знаем откъде е щял да пресече Дунава на път за Букурещ. Капанът в Ловеч го е хванал в Къкрина.

Някои от писмата между Каравелов и Левски, които са известни са попаднали от архива на Кириак Цанков, други от този на Ценович. Не съм запознат в детайли с историята на този архив, знам, че Ботев и Стамболов директно обвиняват Каравелов, че го е предал на турците. За предателството на Кънчев, ако разсъждаваме логично, Обретенов и тримата му арестувани другари едва ли са били в състояние да го предадат, тъй като са били в кауша, когато той пристига. Баба Тонка? Теоретично да, ако Кънчев й е доверил, че на другия ден ще преминава във Влашко с корабчето и няма заверен паспорт, но е логично тя, след като го е познавала и комитетът е бил основан в нейния дом, да му е предложила нелегалния канал с лодкарите, както е излязъл Икономов. Само че Кънчев е отишъл да нощува у Чорапчиев, а не при нея, ерго нищо не й е съобщил. Пропускът му е бил издаден от Никола Живков, Алекси и Тодор Хаджистанчев. Според мен, най-близо до логиката е, този който му е издал пропуск, той да каже на полицията, че пропускът е фалшив и пасажерът не е минал паспортна проверка. Аз не знам защо Тодор Хаджистанчев е получил смъртна присъда от Гюргевския комитет... Той е брат на съпругата на Ведър и син на един от най-големите строителни предприемачи в Русчук: "Роден е на 9 март 1849 година в Русе в семейството на строителя хаджи Станчо Добрев. Има сестра Мариола – първата жена, която играе в театрална постановка и брат Димитър, който е лекар. Учи в класическа гимназия и семинария в Карловац (Австрия, 1863 – 1870). Сред основателите е на читалище „Зора“. Учителства в Русе (1870 – 1871) и в Никопол (до 1875), по-късно се връща в Русе. В Русе заедно основава певческо дружество, както и хора на катедралния храм. Член е на Русенския революционен комитет с псевдоним „Богослов“. През 1876 година е осъден на смърт от Гюргевския БРЦК, но присъдата не е изпълнена. Хаджистанчев редактира списанията „Слава“ (1871 – 1873), „Училище“ (1871), „Читалище“ (1874), „Ръководител на основното учение“ (1874), вестнк „Славянин“ (1879 – 1887, 1889 – 1891, 1900 – 1903), сътрудничи на „Ступан“ и други. Организатор на Църковно-певческо дружество, към катедралния храм „Света Троица“, което поставя пиесите му в Русе. След Освобождението развива активна обществена и политическа дейност. Народен представител в Учредителното събрание по избор, на мястото на Тодор Икономов, след като последният се отказва от участие. Не подписва конституцията и е единственият, който официално подава оставка от УС.[1] Привърженик на П. Каравелов, либерал. Избиран за депутат във II ОНС от Никополска и в III ВНС от Русенска избирателна околии." https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Хаджистанчев#Литература Обретенов даже не го споменава, а казва някакво име на паспортен чиновник, за когото в мрежата няма абсолютно никакви данни. А не е като да не го е познавал, щом е бил един от основателите на "Зора" и шурей на Иван Ведър.

Защото се е очаквало въстание в Босна и Херцеговина и война между Сърбия, Черна гора и Турция, а турските гарнизони в региона са разчитали на жп транспорта, линията Русе Варна вече е функционирала, по море е действала връзката Варна-Цариград, по този път са прехвърлени турски войски в Руско-Турската война с британската флота. "6 окт. 1866 – влиза в експлоатация първата в България ж.п. линия Русе – Варна. Тази ж.п. линия е проектирана от англ. фирма лошо, и построена от същата фирма некачествено, случват се наводнения и дерайлирания. Връзката между десетте и спирки и гари е с телеграфни апарати „Кадран”, френско производство. Тези апарати постепенно са заменени с по-надеждните телеграфни апарати „Морз”. https://wiki.bfra.bg/wiki/HAM:История Десет гари, снабдени с морзови апарати, означава цяла мрежа от много бърза информация помежду им и до центъра , Теофан Райнов е бил назначен за началник на целия български клон на железницата, а комсомолците на Обретенов са били разпределени по гарите. Който има изпреварваща информация винаги е в по-добра позиция. Трябва да уточня, че няма никакви потвърдени данни Касабов и хората от ТБЦК, а по-късно възникналите от тях Българско общество и Млада България да са имали официално призната масонска принадлежност. Ако са били масони, членували са в чуждестранни ложи, но няма публикувани документи за това. Бих определил ТБЦК, Българско общество и Млада България като псевдо-масонски или квази-масонски организации, копиращи конспиративни практики и ритуали от ложите, но не признати като ложи, такива са били и карбонарите. Много автори се заблуждават от външните прилики - ритуали, тайни знаци и т.н. Доказан масон в Ориенталската ложа обаче е бил Иван Ведър и той достига най-високата 33-та степен в тази ложа, а основаната от Ориенталската ложа дъщерна й ложа Омир е била създадена специално да приютява в себе си чужденци, членували в непризнати ложи и псевдо-ложи каквато са били ТБЦК и Млада България. Да, напълно споделям това Ваше мнение.

Али коч е била уникална ложа, основана в Белград от бешикташи, религията на повечето еничари, недоволни от разпускането на еничарския корпус /във форума има тема посветена на еничарския корпус в Османската империя/. За тази ложа: https://www.freemasons-freemasonry.com/layiktez2.html Имали са филиал и в Русе, но е била разпусната в края на 50-те, така че русенските младежи от читалище "Зора", основано от Драган Цанков, според мен, едва ли са членували в Али Коч. Драган Цанков в тези години е бил близък с Мидхат паша по линия на младоосманците, ратуващи за дуална държава и смесено българо-турско образование. Моето предположение е, че и двамата са имали връзка с гореспоменатата Ориенталска ложа със седалище в Цариград, оттам като филиал е възникнала Тайната Дружина на Верните приятели, в която е членувал и Хаджипенчович. Левски е имал контакти с тях, това е документирано от посещението му при Хаджипенчович. Робърт колеж е основан от богат американски филантроп, свързан с Ориенталската ложа в Цариград, това е връзката там да се пращат българчета от Дунавския вилает по времето на Мидхат, Обретенов е бил един от тях, както се вижда от писмото на Кънчев до него. Всичко това има връзка с униатството, чиито глашатай е бил Драган Цанков. В Русе са били допуснати и много мисионери американци. Френските и италианските масонски ложи са толерирали прием на революционери и това е била конфликтна точка с Обединената Велика ложа на Англия, чиито филиал е бил и Ориенталската ложа в Цариград. В същото време италианските ложи са навлезли масово в Отоманската империя с покровителството на Ориенталската ложа, а по онова време италианските масони са били привърженици на републиканизма /Гарибалди, Мацини/. Ведър е бил плътно около Мидхат, той е преподавал в Робърт колеж и е бил учител по чужди езици на сина на Мидхат. За него в популярните сайтове има много легенди, но според мен е работел усърдно за интересите на Британската корона, които в онази епоха са били да се запази в нейната цялост на Балканите Османската империя. Не случайно назначенията на неговите протежета са в системата на Баронхиршовата железница, развитието на жп транспорта в Европейска Турция е било от търговски и военен интерес на Великобритания, която основно е внасяла памук и суровини и изнасяла промишлена продукция за Османската империя. Тази полиция е била създадена със същата цел - да се съхрани целостта на Османската империя на Балканите и да се противопостави ефективно на националните революционни движения, особено на славянските, подкрепяни и поддържани от Русия, а частично и от Франция. Защо точно през август 1872 Ведър е разпратил протежетата /включително Теофан Райнов/си в различни пунктове на баронхиршовата железница е интересен казус. Като време това съвпада с разпада и парализирането на комитета в Ловеч. Обретенов обаче си остава в Русе на позиция куриер между ВРО и БРЦК, а Ради Иванов отива в Плевен, пак по назначение от Ведър, като получава функцията на втори куриер между ВРО и БРЦК, замествайки Анастас Попхинов. Така двата канала за кореспонденция са били овладени напълно от русенската група.

Четата е била смесена, имало е и сърби, черногорци, руски офицер... Според мен някой от сърбите. Когато са тръгнали на 2-ри август, четата на Иван Кулин вече е била разгромена по заповед на Илия Гарашанин, премиер на Сърбия. Дори и да са били стигнали до Зайчар, каквато е била целта им, щяха да ги арестуват сърбите, каквато е била съдбата на момчетата на Кулин, нямаше да ги пуснат да влязат в България, така мисля. Австрийският консул в Русе също е бил известен, той затова се появява на пристанището заедно с Мидхат паша и разрешава влизането на полицията на кораба. Вижте това: https://iris.unito.it/bitstream/2318/1903636/1/Oriental%20Lodge_.pdf Иван Ведър е бил ключовата фигура за масонството в Русе през 60-те и 70-те години на 19-ти век. Не е имало български ложи там по онова време, първата такава е основана от Ведър чак през 1880. Консулите са членували в техни национални клонове на масонски ложи, но Ориенталската ложа 687, към която е принадлежал Ведър, дъщерна ложа на Обединената Велика ложа на Англия е била най-старата и влиятелна чужда ложа в Османската империя, тя е била посредник между правителството на Империята и другите ложи, така че, според мен, най-вероятно Обретенов и компания са членували там, а също така и Мидхат паша. Или в създадената от нея ложа Омир 1108, отворена за чужденци.

От когото и да го е научил, не му е дал вярна информация. Въпросният Величко от Шумен може и да е дал снимката на двамата, но няма как да е разбрал, че точно те двамата са на австрийския кораб и пътуват с него към Радуевац в Сърбия. Величко се е сдобил с тази снимка от ателието, където те са си направили снимка, така пише Греков. Греков, тогава 18-годишен е бил много близо до двамата през цялото време, докато се е формирала четата в Галац, той е спял в една къща с тях. Преди да тръгнат към Сърбия, четниците са направили общо събрание и тогава Войводов и Цвятко решават да пътуват с кораб по Дунав до Радуевац, а другите да стигнат дотам по суша: Величко не е бил на това събрание, той е взел снимката им преди събранието, където е взето решението, следователно Величко не е могъл да знае, че Цвятко и Войводов тръгват от Галац с австрийски кораб, това става няколко дни преди убийството им в Русе. Някой друг е телеграфирал на Мидхат, за да ги чака той с 300 души низами на пристанището в Русе. Крайната им цел е била Зайчар, откъдето да влязат в България. С червена линия горе съм отбелязъл откъде е трябвало да се придвижат останалите четници, само Цвятко и Войводов са се качили на кораба и е трябвало да се срещнат с другите в Радуевац. В Русе Войводов и Цвятко са били очаквани от аскер и полиция.

Греков е написал цяла книжка за Войводов и Цвятков през 1904, озаглавена "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович", има я в електронен вид на сайта на регионалнвата библиотека Враца: https://libvratsa.org/ можете да я изтеглите и с временна регистрация на читател. Аз я прочетох и от прочетеното стигам до заключение, че предателят на двамата не би могъл да бъде Величко Симеонов от Шумен. Обвинението към него е подобно на това към поп Кръстьо. Симеонов откраднал револвера на Войводов от фотостудиото и купил снимката му с Павлович, но това е станало преди четата да вземе решение как да стигне до Радуевац, Сърбия. Симеонов и да е бил турски шпионин по никакъв начин не е могъл да узнае как ще пътуват Войводов и Павлович, а именно с параход по Дунав от Галац до Радуевац, транзитно през Русе, където вече е бил известен за тях двамата Митхад паша. Останалите четници са тръгнали по суша, но на събранието, което се е състояло след случая с фотостудиото, Войводов и Цвяткович вземат решение да тръгнат с австрийския параход. Симеонов не е присъствал на това събрание, а единствено човек бил там е можел да даде сведение на Митхад, че пътниците Войводов и Цвяткович са комити, тръгнали към Радуевац с австрийския кораб "Германия", където са се събирали всички четници, за да влязат при Зайчар. В Зайчар голямата чета на Иван Кулин, към която е трябвало да се присъединят четниците на Войводов, също е била предадена от сърбите и ударена в гръб от сръбска милиция по заповед на сръбското правителство. Обретенов може да е чул по-рано тази история от Греков, който през 1874 е пребивавал в Русе /даже щял да се жени за сестра му, но накрая я оставил бременна и избягал/.

Точно така - 50 на 50 - Цаньо Захариев срещу думата на Обретенов. Цаньо Захариев е видял Ангел Кънчев два дена, преди да го самоубият в Русе и това е станало в Търново, на 2-ри срещу 3-ти март. Ето неговите думи, записани от Трайко Китанчев: "Два дена преди убиванието на Ан. Кънчев Цаньо и Михал Икономов били в Търново. Там те заварили на Великоолу на ханът Ангел Кънчев, който пътувал под вид на търговец и купувал ерешки кожи по окръгът. За да не даде подозрение на разни съмнителни личности в ханът, Анг. Кънчев седял в стаята с отворени врати и разговарял с един человек за търговията си. После, като влезли при него Цаньо и Михал, той захванал да прави контракти и да ги разваля, за да се намира на работа. В това време, известнийт шпионин габровецът Арнаудов се са въртял около вратата на стаята му, минувал два-три пъти насам, нататък и подслушвал какво се приказва, за това Ан. Кънчев бил твърде предпазлив в говорението си и дал да разберат и другите, че има опасен человек. Той казал на другия търговец, че ще мине в Русчук и там ще се срещнат, за да свършат пазарлъкът и така онзи си отишъл. Кънчев се възползувал от това време да каже на Цаня, че ще мине през Горните турчета, за да събере кожи, а Цаню се сетил, че отива там, за да се види с бача Кира(4). Отведнъж влизат при тях в стаята Арнаудов и още един друг человек – Сливнелия. Зели да разговарят и доста време стояли през нощта като разговаряли. А. Кънчев и пред тях казал, че ще мине през Турчетата, но види се, като се е уплашил от Арнаудова, на заранът ударил право за Русчук. Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил. Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал, види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави. Той много обичал Ангела и като седял няколко дена в Трявна се бил сърдит, раздразнен и се карал на всички. В това време той живял у поп Коя Витанов. Там събрал и някои от лицата, които съставлявали нещо като комитет. Дал им някои наставления и казал, че необходимо е той да отиде в Габрово и сам да види какво се върши там и не може ли да се устрои някакъв комитет." Всичко в думите на Цаньо е вярно, Ангел е имал тескере на търговец на кожи и е минал през Бяла черква, където е основал комитет с Бачо Киро. Тескерето на търговец му е било валидно само на територията на Османската империя, паспортът му не е бил заверен за излизане /Драсов по-късно е получил такъв заверен от валията/. От друга страна, Обретенов е бил убеден, че Ангел отива при Каравелов за проектоустава /респективно и Каравелов е бил убеден в това/. Защо мисля така? Защото в началото на декември Левски действително е изпратил Ангел с такава мисия и препоръчително писмо от комитета в Ловеч до Каравелов: Препоръчителното писмо е било до Каравелов чрез Данаил Попов, следователно Каравелов е очаквал такова посещение от Кънчев. Кънчев не успял тогава да отиде, поради карантината, тук коментирахме, че все пак е успял да отиде през януари, но нямаме сигурно доказателство, освен едно писмо на Драсов, който пише, че очаква завръщането на Кънчев след 10-ти януари /Кънчев е бил в Русе на 11-ти януари и това е отразено в протокола на Русенския ЧРК на Обретенов/. После Кънчев се появява в Русе пак на 11-ти февруари и отново на 3-ти март. Левски твърди, че не го е пращал в Румъния пред Цоньо Захариев, но частната тайна полиция на Каравелов в Русе може и да не е знаела това, а да са доложили на Каравелов, че Кънчев е тръгнал към него отново за проектоустава. По отношение на проектоустава, както казах той е писан съвместно от Кънчев и Каравелов през целия юли 1871 в Белград. Този проектоустав после е подлежал на корекции, но той не е писан на основата на Наредата на Левски, макар че в крайния завършен продукт на отпечатания Устав са влезли някои елементи от Наредата. Но това са елементи, които не променят факта, че Устава от май 1872 изцяло подменя духа и философията на Наредата. От преамбюла е изхвърлено определението на Левски за подбуда и цел на революцията и е вкаран един празнодумен текст за революция /?/ целяща балканска федерация със сърби, черногорци и румънци /?/ изцяло излязъл под перото и обърканата глава на политика и вестникар Каравелов. И най-важното, в Устава изцяло е премахнат демократичния принцип на вишегласие, вложен в Наредата на Левски. Вместо членовете на комитета да се избират с вишегласие, в Устава е написано, че те се избират еднолично от Председателя, и вместо да са седмина с точно определени функции, както е в Наредата, изборът им е неограничен на брой по усмотрение на Председателя. Тоест на председателя е дадена ролята на монарх. Левски, както се вижда от писмото му до Попов, е делегирал право на Кънчев чрез комитета в Ловеч да говори устно с Каравелов, не му е дал писмо, но е поискал от него да вземе писмен отговор от Каравелов /„Изпълнявай само писмени нареждания, щото нечестивците се отмятат!“ - Отец Матей Преображенски (Миткалото). Според мен тези указания на Левски към Кънчев са били във връзка с проектоустава. Факт е, който никой не отрича, че Кънчев е бил предаден. Факт е, че Каравелов пуска фалшив слух, че мотивът на Кънчев за отиването му в Русе бил Пенев и по този начин насочва вниманието на полицията към Кънчев като убиец на Пенев, а не към истинските му убийци Обретенов и банда. Факт е също така, че не му е било достатъчно да свърже отиването на Кънчев в Русе с Пенев, ами и директно е публикувал дописка сочеща като преки убийци на Кънчев и Пенев - Петраки Златев и Чорапчиев.

Обретенов твърди в мемоарите си, че Кънчев е отивал при Каравелов с проектоустава: Левски, според записаното от Трайко Китанчев, отрича да е изпращал Кънчев с мисия до Каравелов, което не означава, че не го е изпращал. Със сигурност Кънчев е бил изпратен от Хитов и Каравелов при Левски с мисия да състави проектоустав. До неговото идване в Ловеч във ВРО е била в сила като устав Наредата, писана от Левски. Само че, ако се направи паралелен анализ на Наредата и Устава, приет през май 1872 в Букурещ, ще се види, че Устава няма много общо с Наредата. Не знам досега някой да е правил подобен анализ за сравнение между двата текста. Ако се върнем ретроспективно, в преходните две години - 1870 и 1871 - БРЦК в Букурещ е бил една фиктивна организация, дори З.Стоянов го признава в Записките. Освен пропагандна функция с в.Свобода, този комитет не е имал никаква реална революционна функция и възможности, играел е роля на своеобразен параван на ВРО, прикриваща функция. И изведнъж всичко се променя пред обединителното общо събрание през 1872, върху БРЦК се слага като задача да бъде мотор на въстание, а на Каравелов, един книжен плъх и вестникар, се възлага да бъде лидер на това въстание. Задача непосилна за плещите му, предвид личните му качества и пълната му откъснатост от работата на терен и непознаването на движещите сили във ВРО и комитетите на терен. Много е важно да се определят движещите сили и фактори зад тази внезапна трансформация, кое е задвижили излизането от летаргия на задграничния комитет. Мисията на Кънчев с идването му в Ловеч е видимата част на този механизъм. Кънчев е пристигнал в Ловеч с вече написан проектоустав, сътворен съвместно с Каравелов в Белград между началото на юли и началото на август 1871. Този проектоустав с леки изменения формира новата роля на БРЦК и е изстрелял Каравелов на ръководната позиция в обединения комитет. Според мен, повторното отиване на Кънчев в началото на март с някои изменения в проектоустава, е било застрашаващо за Каравелов и е послужило като негов мотив да не допусне това идване на Кънчев. Затова и прикриването на истинската причина за предателството на Кънчев с фалшивата теза, че отишъл в Русе да убива Пенев заради дописниците. Ако Чарапчиев и Златев, които Каравелов сочи като предатели на Кънчев са искали да го предадат, те са имали поне две възможности да направят това през януари и февруари, когато Кънчев е пребивавал в Русе, но не са го направили, а Кънчев е бил предаден точно преди отиването му в Букурещ с мисия до Каравелов. И тази мисия, според Обретенов, а и според мен, е била свързана с проектоустава.

Захари Стоянов и Обретенов са оставили много лъжи около убийството на Ангел Кънчев. Захари пише в Записките, че имало голяма тълпа на пристанището, защото се очаквало идването на Антим Първи. Но това не отговаря на истината - Антим Първи пристига в Русе на 11 март и това е отразено в документите на общината и във вестник Дунав от 12 март 1872, а убийството на Кънчев е на 5 март 1872, неделя, а не събота, както пише Захари. Обретенов пише, че пропуск за корабчето му издал служител в паспортното на име Коста Станков. И това не е истина, пропускът му е бил даден от Алекси Попангелов, който в мемоарите си свидетелства за това. Поръчители за да му издаде този пропуск са били Никола Живков, управител на книжарницата на Хр.Г.Данов в Русе и Тодор Хаджистанчев. Живков е брат на Георги Живков, който Обретенов оплюва като турско мекере във вестник Свобода през 1870, а Ангел Кънчев го защитава като честен патриот. Тодор Хаджистанчев е един от първите български драматурзи, диригент на хора в Русчук по времето на Кънчев, който също е бил част от хора и участник в театралните самодейни постановки на Хаджистанчев. Обретенов дума не споменава за тях тримата, защото те са били част от ядрото на първия революционен комитет в Русе, основан още от Георги Живков и най-вероятно Иларион Драгостинов е бил определен за делегат на събранието в Букурещ именно от този комитет, легитимно, а Обретенов се е самоназначил за делегат. За Алекси Попангелов: https://www.mont-press.com/index.php?issue=162009&kind=&article=20967&rank=4&short=&numb=Бр. 16 (1653), год. ХХ, 26.02 - 4 За Тодор Хаджистанчев: https://www.geni.com/people/Тодор-ХАДЖИ-СТАНЧЕВ/6000000005090146182 Сестра му е била съпруга на Иван Ведър. За лъжите на Захари и шурея му Обретенов: https://literaturensviat.com/?p=123910

Обретенов е написал, че Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, когато самият Обретенов и тримата от читалището са били вече арестувани за убийството на Пенев: Влязъл заедно с Петър Арнаудов, баща на Михаил Арнаудов, дошли от Търново и отишли в Пановия хан, там Кънчев е нощувал и оставил да му пазят коня. На 4-ти отишъл в дома на баба Тонка и узнал, че Обретенов и тримата са арестувани, но не и казал, че няма паспорт. В града имало и други "лица посветени в делото", но Ангел не ги знаел. Ама как така не ги е знаел, като той им е основал комитета и 20 дни преди това им е взел 2 лири членски внос? Костаки /самоубития член на комитета/ е бил на свобода, него не са го арестували, как Ангел да не го знае? На 4-ти отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти го хванали без паспорт и на път за паспортния отдел се самозастрелял, след като правел 2-3 напразни опита и револверът му засякъл, като гръмнал в устата си обаче, револверът хванал. Според Обретенов, който пък го узнал от друг "съмишленик" посетил го в затвора... Според мен, Кънчев не е правил опити да стреля, а е стрелял или е бил застрелян още преди да успее да стреля. Този револвер е много трудно да засече, той е с изключително прост и надежден механизъм, който задвижва барабана въртеливо и един ударник, по него няма какво да засича. Ако е бил с извадени патрони, както пишете, как да знае, че вътре има останал, че да се самоубива с него? Абсурд, според мен. Като причина за самоубийството му, Обретенов сочи, че Кънчев не искал да предаде приятеля си Коста Станков, който му дал червения картон пропуск от паспортната канцелария. Значи все пак Кънчев е имал контакт с "лице посветено в делото", ама не ги знаел. Захари пък стоял в тълпата и всичко наблюдавал, даже видял и шапката на обискирания Кънчев, която била запасана в колана му. Майстор на детайла и късия разказ. Според мен Кънчев е бил застрелян, даже в Свобода Каравелов е публикувал такава информация. Въпросът е защо са го предали? И според мен отговорът е в убийството на Костаки Симеонов и Пенев.

Това е револвера, система Комблен, белгийски, 6-заряден, изглежда Данаил Попов е имал връзка с тази фабрика, защото и револверите и пушките са купувани от него оттам: Под "картуш" Захари разбира едно от шестте гнезда за патрони в барабана, т.е. казва, че са дали револвера на Горов с една празна гилза от изстрелян патрон и един патрон останал в барабана за шест патрона, другите четири са били извадени. Много ми е съмнително, че от османската полиция ще връщат зареден с един патрон револвер на Димитър Горов, защото бил зет на Ангел Кънчев, коя полиция в света във всички времена връща заредено оръжие?! Аз го разбирам, че по някакъв начин Горов сам е успял да вземе револвера, което за мен е лъжа на Захари, но както и да е, този револвер очевидно е изчезнал безследно, след като Захари го е "видял" и ще трябва да му вярваме /без мен/ Захари си лъже както диша, един път е писал, че Кънчев се самозастрелял на 2-ри март, втори път, вече си е сверил данните, пише, че се самозастрелял на 5-ти март, ама пак се е оплел, в Записките пише, че денят бил събота, а ако проверите календара, който публикувахте по-напред, ще видите, че 5-ти март 1872 е било неделя, един път било 9 часа по турски, друг път 10 часа и половина. Ако не вярвате на единия Захари, прочетете какво пише втория Захари, а ако се съмнявате и в двамата, питайте Димитър Горов колко патрона е имал Кънчев в "картушите". Така ги чета аз писанията на Захари, иначе е талантлив, спор няма.

За изясняване на връзката между ЧРК Сливен и ЧРК Русе е писала проф. Елена Хаджииванова, част от нейната статия ще си позволя да цитирам тук: /Ако Ви е много така подбрания като дайджест текст от мен, прочетете само подчертания с болд, пак от мен, текст, ще Ви стане пределно ясно каква е била връзката между комитетите в Сливен, Русе и... Търново и Стара Загора през втората половина на 1872 и пред какво е бил изправен Левски.../ "Според Иван Унджиев Греков става един от членовете на Сливенския революционен комитет, създаден от Васил Левски в края на 1872 г. В състава на комитета влизат също николаевските възпитаници Атанас Узунов и Сава Геренов, които идват с Греков в българските земи, подпомогнати от Никола Даскалов от Търново, драгоман в руското консулство във Варна. Той /Михаил Греков/ успява да оглави през 1873 г. Сливенския комитет (Burmov, 1950, 94–95; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 89–92, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123; Strashimirov, 1996, v. 1, 149–150). Греков през 1872–1874 г. престоява в Сливен и Русе, а това е време, когато Сърбия и Черна гора се готвят да воюват с Турция, очаквайки руска подкрепа. Тази обстановка на Балканите не е чужда на Любен Каравелов, председателя на БРЦК. Той иска през 1872 г. от Левски „...подигане на революция“ (Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 130–133; Undjiev, 1993, 613). Желанието на Каравелов е да се постигне единодействие със Сърбия и Черна гора, макар и с цената на едно преждевременно „бързо въстание“ в българските земи. Неговото поведение се одобрява от Търновския революционен комитет (Burmov, 1950, 87–91). Търновският комитет, подобно на Каравелов и Хитов, скъсва с „тактическите разбирания на Левски“ след неговата смърт (Burmov, 1950, 91). Александър Бурмов пише, че революционното движение през 1873 г. се поставя в зависимост от една война на Сърбия с Турция. Пребиваването на Греков в българските земи през 1872–1874 г. се ограничава до двата негови престоя в Сливен и Русе. В Сливенския комитет той сътрудничи с Узунов, който извършва през май 1873 г. „Хасковското покушение“, свързано с убийството на хасковски чорбаджия, и с Хасковския революционен комитет. През 1874 г. Греков преминава в Русе. Той е близък с Обретенов, който с подкрепата на Русенският комитет го издига за заместник на Левски. Преговорите на Търновския комитет, Хитов и Каравелов в Сърбия, свързани с плановете на Омладина за южнославянско въстание, продължават и по времето на пребиваването на Греков и Узунов в Сливен. Тази политика намира подкрепа през 1873 г. чрез работата на Старозагорския и Сливенския комитет. Левицата и десницата на Омладина в Сърбия, Войводина и Черна гора са единни относно необходимостта от„бързо въстание“. Граф Игнатиев не стои настрана от Омладина и следи българо-сръбските преговори (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). На 30 юни 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Перо Матанович със знанието на Каравелов и Светозар Милетич от Омладина във Войводина (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Споразумението става определящ фактор в развитието на българо-сръбските отношения през 70-те години на ХІХ в., включително и през Сръбско-турската война от 1876 г. Греков е действителният ръководител на събитията от 1873 г. С тази цел той оглавява Сливенския комитет, опирайки се на подкрепата на комитетски хора в Търново, Стара Загора и Котел (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 67). В действителност делото на комитета в Сливен се направлява от руското консулство във Варна. Греков е председател на Сливенския комитет, който трябва да осъществи възложени задачи. Тези изводи се правят въз основа на спомените на Христо Панов Семерджиев, свързан с руското консулство във Варна (NBUM-BIA, f. 297, 30–54). Трябва да се има предвид и фактът, че задачите на Сливенския комитет се определят от Хитов и Филип Тотю, а кореспонденцията с тях води Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 64, 106.). Отново според разпитите на участници в „Хасковското покушение“ Узунов обикаля комитетите в Южна България и зове за „бързо въстание“ (Vazvazova- Karateodorova, 1975, 100). Подкрепа за тази своя политика той има от Греков, председателя на Сливенския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 104). Греков в своите спомени посочва, че идва в българските земи с препоръка от одеския българин Николай М. Тошков, председател на Одеското българско настоятелство (Yonkov, 1971, 144). След като е вече в Сливен, от град Теодосия (на Кримския полуостров) при него пристига Иван Йовчев (Yonkov, 1971, 155). Греков веднага се сближава с него. Това говори за съхраняващата се тясна връзка между Греков в Сливен и Одеското българско настоятелство. Греков влиза в националноосвободително движение през 1872 г. не само с подкрепата на одеските българи, но и благодарение на „неизвестен учител от Котел“. По същото време във Варна остава Стефан Тенев, а в Стара Загора се настанява Минко Радославов, които също работят с руското консулство в черноморския град (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 42, 68, 80; Hadjinikolova, 2003, 205). През 1872–1874 г. Даскалов е деецът, който осъществява мисията на николаевските възпитаници в българските земи (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 61, 64, 68). Когато Греков и Узунов са в Сливен, Хитов настоява пред Сливенския комитет да влезе в българските земи с чета от Сърбия (Burmov, 1950, 101–103; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 93; Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 136; Hadjinikolova, 2003, 198–199, 205–206). Планът се реализира на 20 май, непосредствено след общото събрание на БРЦК. Четата се води от Стоян Софийски и се сражава заедно с бойците на Никола Горски от Котел (Burmov, 1950, 103). Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10). Според протоколите от разпитите, свързани с „Хасковското покушение“, четническата акция в българските земи се планира от Хитов и Тотю, защото се очаква „...още същия ден правителствата на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова дружно да се намесят в борбата“ (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 69) Десницата на Омладина, към която принадлежат дейците на сръбското правителство, води през 70-те години преговори не само с Хитов и с Търновския комитет, но и с Черна гора, и иска „единна сръбска държава“ (Vinogradov, 1986, 170, 226–229). Постепенно в Омладина се оформя теорията за „югославянска държава и език“, включвайки в нея и българите (Hadjinikolova, 2003, 24, 27, 30, 40–46, 180–195). Когато Греков идва в Сливен през 1872 г., той не знае за преговорите на търновци и Хитов в Белград, но използва връзките на Узунов със Стара Загора (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 56, 61, 68, 102, 106, 113). Греков по същото време работи с руското консулство във Варна, а също с Волов и Енчев от Южнославянския пансион (Czilingirov, 1940, 36–37, 86; Strashimirov, 1996, v. 1, 230). От началото на 1874 г., със знанието на Хитов и Русенския комитет, той запазва тези свои връзки. Тогава той получава подкрепа и от Олимпи Панов (Болград), виден деец на БРЦК (Strashimirov, 1996, v. 1, 156–157; Mitev, 1986, v. 1, 123–126). По същото време Търновският комитет и Хитов продължават да поддържат връзки със сръбското правителство. След като Греков идва в Русе, той търси контакт с Хитов. Съдействие му оказва Обретенов (Burmov, 1950, 113–115). След Френско-пруската война левицата на Омладина (Любомир Милетич от Войводина) потърсва сътрудничество с българското освободително движение. Милетич предлага съюз между българи и сърби. Посредник в осъществяването на идеята е черногорският войвода Перо Матанович, с когото Хитов сключва съюзния договор през 1871 г. (Kondratieva, 1960, v. 2; Staic, 1926; Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Матанович сключва договора с Хитов, следвайки наставления от славянските комитети в Русия. Той се стреми да спечели българите за съюзници и да установи приятелски българо-сръбско-черногорски отношения (Staic, 1926). През 1871 г. Хитов кани и Каравелов в Белград, за да наблюдава преговорите с Черна гора. Посредник между българите и Черна гора в Белград е Джока Влайкович. Йован Ристич, сръбският министър-председател, се опитва да води паралелни преговори с войводинските сърби, опирайки се пак на посредничеството на Никифор Дучич. Войводинските сърби на Милетич не приемат посредничеството на черногорския духовник. Те са чужди на неговите „югославянски планове“. Матанович, който сключва договора с Хитов на 30 юни 1871 г., иска бърза подготовка на бунт в българските земи като част от въстание, обхващащо Босна, Херцеговина и Албания (Sharova, 1966, 73–74). Официалните руски правителствени среди не показват открито, че одобряват споразумението на Хитов с Матанович (Sharova, 1968, 486). Преговорите на Хитов със сръбското правителство се одобряват от Добродетелната дружина в Букурещ, проруска организация на едрата българска буржоазия в Румъния (Sharova, 1966). Тогава Каравелов издига Хитов за „главен четнически войвода и ръководител на българското въстание“ (Sharova, 2006, 14). В устава на БРЦК от 1872 г. има раздел за войводите като военни ръководители на въстаническите действия, а Каравелов потвърждава правата, дадени на Хитов (Sharova, 2006, 45). БРЦК започва повсеместна подготовка на въстание, очаквайки война между Сърбия, Черна гора и Турция Пребиваването на Хитов в Белград се финансира от Добродетелната дружина (1862–1897), която иска да осъществи своята „Програма за политически отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или за тяхното сърдечно отношение“. Очаква се четата на Хитов да спомогне за създаването на голямата славянска държава на сърби и българи с общо правителство и народно събрание. Княз на държавата ще бъде съгласно тези планове Михаил Обренович (Kossev, 1963, 24, 43, 56–61). По време на своето участие в Сливенския комитет Греков допринася за успеха на водената от Дружината политика. Като деец, свързан с руското консулство във Варна, той са заема да осъществи намеренията на Хитов. От друга страна, Греков няма пряка връзка с войводата. Преди да дойде в Сливен, той има контакт само с Каравелов. В своите спомени той пише, че поддържа кореспонденция с Каравелов благодарение на своя брат, който живее в град Бердянск (Grekov, 1990, v. 1, 759; Yonkov, 1971, 130). Следователно Греков идва в Сливен със знанието и одобрението само на Каравелов. Политиката на Хитов се подкрепя от Каравелов (Svoboda, 1871, 20 fevruari). Каравеловият вестник „Свобода“се изказва обаче в защита на Далматинското въстание, избухнало в австрийскте провинции Далмация и Бока Которска (Svoboda, 1870, 8 yanuari). По тази причина Каравелов става съпричастен към водените от Хитов преговори с черногорски дейци. Във вестник „Свобода“ се помества „призив-обръщение“ на Лука Вукалович към българите да помогнат на борбите в Херцеговина и Черна гора (Svoboda, 1869, 26 noemvri). Вукалович иска нашите сънародници да вдигнат въстание по възможно най-бърз начин. Верен на отношението си към Черна гора и Херцеговина, Каравелов започва да призовава към „бързо въстание“. Тази негова политика се избистря особено след подписването на договора между Хитов и Перо Матанович. Призивът на Каравелов намира отзвук у Греков, а той се обръща към Узунов и Геренов да го последват в Сливен (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64, 67–69; Vazvazova-Karateodorova, 1975, 114). Във Варна с тази задача се натоварва Стефан Тенев (Yonkov, 1971, 131–133). Този николаевски възпитаник е постоянната връзка връзка с руското консулство (Grekov, 1990, v. 3, 456).Въстанието, което Каравелов иска през 1873 г., се подчинява на договора на Хитов и Матанович от 1871 г. Председателят на БРЦК иска да помогне на Черна гора и Херцеговина в борбата им срещу Австро-Унгария, което отговаря и на руските интереси. Тази линия на поведение започва още през 1870–1871 г., когато в. „Свобода“ пише за очакваното въстание в Далмация, което трябва да се подкрепи най-активно (Svoboda, 1870, 8 yanuari; Svoboda, 1871, 20 fevruari). Най-убедителното доказателство за връзката на Каравелов с руските интереси в южнославянското освободително движение през 1873–1874 г. са спомените на Греков. През 1874 г. николаевският възпитаник запитва Каравелов: „Защо искаше от Левски през 1872 г. да вдигне въстание“. На него той му отговаря: „Това бе работа на русите“ (Grekov, 1990, v. 3, 692). В своята дейност в Южна България през 1872–1873 г. Греков се опира не само на Търновския, но и на Старозагорския комитет (Undjiev, 1993, 610–616). Връзката с комитета се осъществява чрез поп Минчо Кънчев (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 13, 66). Според протоколите от съдебния процес, свързан с „Хасковското покушение“, Ганчев от Старозагорския комитет поддържа както Греков, така и Търновския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 17, 59). От друга страна, със знанието на руското консулство във Варна Греков участва и в подготовката на Котленската чета на Горски (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 59). Така той осъществява решенията на майското събрание на БРЦК. За своята мисия в Сливен Греков пише, че за да иде във Варна, той трябва да получи съгласие от одеските българи. На път за Варна той се спира в Одеса, където Николай М. Тошков му дава разпореждания (Grekov, 1971, 144). Тошков предупреждава също руското консулство във Варна за предстоящото Греково пътуване (Grekov, 1971, 144). Сава Райнов, председателят на Сливенския комитет, подкрепя „плана на Греков“. По Грекова молба в състава на Сливенския комитет се включва Узунов (Grekov, 1971, 161). Скоро Греков отстранява Райнов от председателското място на Сливенския комитет, обяснявайки, че прави това със знанието на Левски (Grekov, 1971, 172). По този начин той получава възможност да наложи Узунов за ръководител на комитетите в Южна България. Новата обстановка в Сливен се проследява много детайлно в Грековите спомени (Grekov, 1971, 184). В тях ясно се очертава водещата роля, която Греков играе при утвърждаването на ръководната роля на Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 1–204; Dimitrova, 1987, 65). Греков осъществява своята политика благодарение и на Ганчев от Старозагорския комитет (Bakalov, 1937, 49–50; Minev, www. Dolap.bg). Според спомените на поп Минчо Кънчев Ганчев е предан на Каравелов, а всичко в Стара Загора „ ...се върши под негово разпореждане“ (бел. Е.Х – става въпрос за Никола Ганчев) (Kanchev, 2006, 236). Ганчев е в течение на Каравеловите стремежи към въстание през 1872–1873 г. (Kanchev, 2006, 236). Трябва да се отбележи, че Стоян Заимов също е част от политиката на Южнославянския пансион в град Николаев. Неговото име е в списъка на българите, учили в пансиона (Abrashev, 1909, 11; Grekov, 1990, part 1, 459). При престоя си в Сливенския комитет през 1872–1873 г. Греков е в постоянна връзка с Варненското руско консулство (Grekov, 1990, part 3, 456). Вероятно е по негово разпореждане Греков да направи Узунов заместник на Левски (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102, 104). Той обаче го издига за свой помощник, за окръжен ръководител и за централна фигура в събитията през 1873 г. След „Хасковското покушение“ Греков е арестуван. На заточение обаче се изпращат само Геренов и Узунов (Grekov, 1990, part 1, 5–27, 49–50). За тримата се застъпва граф Николай П. Игнатиев, руският посланик в Цариград, но единствено Греков избягва по-сериозните последици. Голямо внимание към съдбата на николаевските възпитаници, арестувани от турците, проявява Каравеловият вестник „Независимост”. Каравелов разглежда в своя вестник и поведението на граф Игнатиев. Той възхвалява посланика за проявеното състрадание към дейците от Хасково. Според Каравеловия печат граф Игнатиев прави важен жест, като защитава българи, макар че по протокол има право да се застъпва само за руски поданици (Nezavisimost, 1874, 7 septemvri). Греков пише в спомените си, че след като го освобождават от ареста, той бърза да отиде в Русе при Обретенов (Grekov, 1990, part 1, 5–27). През 1874 г. той се включва в борбите в БРЦК между различните фракции. В същото време турските власти предприемат нов опит да го арестуват. Това го заставя да избяга в Бердянск (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Той обаче поддържа връзка с Обретенов в Русе, придържайки се към съществуващата договореност с Омладина (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Включването му отново в политиката става със знанието и одобрението на руското консулство във Варна (NBKM-BIA, f. 297, 54). В Русе Греков заедно с Обретенов се заемат да свикат общо събрание на БРЦК в Букурещ (NBKM-BIA, f. 297, 54). Най-напред Търновският комитет дава съгласие за това събрание. Председателят на Търновския комитет Иван х. Димитров успява да убеди членовете на Старозагорския комитет да подкрепят идеята (NBKM-BIA, f. 297, 53)." https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462

Шпионинът за Сливен го споменава и Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски, като финално завършва темата за него със "злото се привари"... писали са му писмо от Русенския комитет. Значи въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов повече да не кореспондира, същият този, води кореспонденция освен със Сливен /с кой оттам, щом градския ЧРК не иска да кореспондира с него?/ и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Тоест, Топалов е кореспондирал с други от комитета в Русе или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, Пенев е убит на 1-ви март. Христо Иванов е повярвал, че револверът на Кънчев е засякъл, калпав бил, и затова продава своя за 100 гроша и обещава да доплати разликата до по-добър, който си задържал от пратка, има писмо, цитирах го по-напред, в което се оплаква на Левски, че му иска този втори револвер, който е задържал. Трябва да са били в шок и останалите комити, щом Големия се е паникьосал от случката с Кънчев. Явно легендата, която са им подхвърлили от Русе е била "засякъл револвер", а не "извадени патрони". Легендата за извадените патрони я разпространява Захари Стоянов, та включва в нея и Димитър Горов, който /уж!/ успял да вземе револвера на Кънчев и видял, че в барабана от 6 имало само 2 патрона, ако Кънчев е изстрелял 1 в устата си, както внушава Захари, според неговата Легенда, Чорапчиев трябва да е извадил 3 и 3 да е оставил. Дебели тлъсти лъжи. И, както пишете, Кънчев няма ли да си провери оръжието, преди да тръгне да се качва на корабчето без паспорт, звездите ми го говорят, затова слагам на първото стъпало на измислячите Захари Стоянов. Той между другото не се е свенял да дописва и променя автентични писма и ги е събирал като колекционер, той присвоява архива от Николчо и Мария Сиркова/Цветкова и не им го връща, какво е взел и какво е дал от него, той си е знаел. Кънчев е влязъл в Русе на кон на 3-ти март, придружаван от бащата на Михаил Арнаудов, редакторът на спомените на Обретенов, първата нощ е нощувал в хан, където е оставил коня си, на 4-ти е отишъл при баба Тонка, тя го е отпратила и тогава е отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти е тръгнал да се качва на корабчето за Гюргево, където е бил предаден. Все пак е успял да се снабди с фалшив пропуск за корабчето от книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе, но някой междувременно го е натопил на полицията, че няма паспорт.

Затова е бил измъчван зверски, преди да го убият, рязали са го парче по парче, за да им каже къде са писмата, иначе, ако е ставало въпрос да предава имена на дописници, просто са щели да го убият. Как идването на Кънчев точно в този момент и неговото издаване на полицията се свързва с убийството на Пенев и "самоубийството" на Костаки на 7-ми март лично за мен е тайна, не мога да направя връзката, а такава трябва да е имало, за да се случат трите убийства в разстояние на 7 дни. Идеята, че Чорапчиев извадил патроните от револвера на Кънчев е от същия десен като тази, че Кънчев щял да убива Пенев.

Най-вероятно е да е попаднало от ръцете на Обретенов, защото той въобще не го е изпращал никъде това писмо в оригинал. Ако съвестта му е била чиста, можеше просто да напише, че на на 30 октомври е получил писмо от Христо Иванов Големия да не изпраща никакви писма и следвайки това нареждане е задържал писмото на Каравелов: Но Обретенов навсякъде пише, че изпратил писмото още на другия ден. Само дето това писмо никога не е стигало до Търново. Като добавим към този случай и самоизпращането му на събранието като втори представител и точните сведения на полицията от събранието за ролята на Левски като пълномощник на комитета в Букурещ за цяла България, пъзелът за Обретенов се нарежда. Интересното е, че в една негова записка, датирана непосредствено след събранието, Обретенов не е отбелязал присъствието на Драсов там: По-късно, обаче, във всичките му спомени, Обретенов упорито твърди, че Иван Драсов е присъствал на събранието.

Съгласен съм с всичко написано от Вас, не бих могъл да го напиша по-добре. Искам само да допълня, че всички тези събития са били задвижени от подготовката за предстоящето общо събрание на БРЦК. Борбата за власт над обединения комитет /вътрешен и външен/ не е била самоцелна, основният въпрос е бил подготовката за предстоящето въстание, това може да се проследи в кореспонденцията. Случаят с двамата представители на Сливен, Левски и Котелски, единият с 1 глас, вторият с 10, също не е епизод, а най-съществената част от борбата кой да оглави въстанието и как да се организира то. Левски е виждал въстанието да започне, след като комитетите са достатъчно добре снабдени с модерно оръжие и организирани като военни центрове. Каравелов, Панайот Хитов и групата в Плоещ са настоявали въстанието да избухне незабавно, изтъквайки като аргумент подкрепата от Сърбия и Черна гора. Още през ноември 1871 Хитов се самопредлага за главатар на въстанието в Сливен, но е париран от Левски. Привидно се отказва, но копаенето в тази посока не спира и емисарите му организират избора на сливенци на събранието с 10 допълнителни гласа за Каравелов. Призивът на Каравелов в началото на ноември 1872 за незабавно въстание не е импулсивен, самият Каравелов казва на Михаил Греков по-късно "Това беше руска работа." Левски е против такова въстание. Борбата не е била просто кой да води бащина дружина, а кога и как да се вдигне въстанието и изборът на Каравелов е бил избор, целящ да се елиминира Левски като пречка пред незабавно въстание. Случаят със Стоян Пенев, според мен, е бил част от тази борба за кой да държи кормилото на комитета, и кой да определя кога и как да избухне въстанието. В писмото на сливенския ЧРК до Хитов от 27 януари 1872 много ясно се вижда отношението на Левски към интригата на Хитов и емигрантите да вдигнат въстание в Сливенско без негово нареждане: И въпреки това категорично възбранително писмо, въпреки привидното смиряване на Хитов, той и цялата обединена група емигранти от Влашко и Сърбия, които са сложили като тяхно фигурантско лице Каравелов, продължават да копаят в същата посока: На 12 април, близо 40 дни след убийството на Пенев и Кънчев в Русе, същият Д.Топалов, емисар на Хитов за Сливен, за който сливенци пишат на Хитов да не праща повече писма по него, защото само може да навреди, съобщава на Сава Кършовски, брат на Иван Кършовски, че шпионинът за Сливен е приключен и "злото се превари". Това са му писали от Русе. Според мен това е за Пенев. Вече няма кой да им пречи да си вършат работата по избора в Сливен, шпионинът е убит от русенци. Също така уведомява Сава, че народът чака Панайот със златни венци /въпреки категоричната забрана на Левски Хитов да вдига там самостоятелно въстание/; интересува се и къде ходи и какво прави Левски и съобщава на Сава, че ще разправи още неща за Дякончето и Панайота на Марин Станчев от Ляковец, какво може да му разправя още, освен за конфликта им по повод на незабавното въстание? тоест машината на интригата си работи и то за избора на Каравелов. Обретенов е бил част от тази машина, неговото отношение към виждането на Левски за бъдещо въстание е меко казано негативно. Пише в спомените, че Левски виждал въстанието след 10-15 години подготовка, което е клевета, Левски никога не писал или говорил за такива срокове. Пиша всичко това, за да подчертая връзката между убийството на Пенев, Кънчев и натискът на заговорниците емигранти да вдигат въстание в Сливен още преди събранието в Букурещ, а след неуспеха им организирането на сливенските селски комитети като 10 изборни гласа, за да бъде отстранен Левски от ръководната позиция в БРЦК и да се наложи тяхната линия за "незабавно въстание", което е крайната цел Каравелов да бъде инсталиран там. Според мен Пенев е откраднал именно писма от и до сливенци от Каравелов, а не някакви си дописки, за което ни будалка Каравелов, затова русенци са му видели сметката толкова скоростно. Дали Пенев е бил турски шпионин е под въпрос, но е застрашавал сливенската завера на Хитов и Каравелов. Христо Иванов Големия е бил убеден по някакъв начин от Обретенов, че Пенев е имал шпионска мисия от полицията, за да признае разписка за разходи "на Радя, че взел живота на шпионина", както се вижда от писмото му до Левски. Излъган е бил, защото в Гюргево е прехвърлен Икономов, а не Ради Иванов. От цялата тази работа изглежда, че комитетът в Русе е бил нещо като момчетата за специални поръчки на Каравелов, с тази цел е основан. Ради Иванов после е назначен като "кореспондент" в Плевен на мястото на Попхинов, което пък се вижда от спомените на Обретенов, че е бил изпратен там и фактически и двата канала за писмата вече са били под контрола на Каравелов - този през Русе и другият през Плевен - когато е било изпратено писмото за вдигане на въстанието, заловено и преписано от полицията. Писмото намерило Левски в Стара Загора и изпратено от Данаил Попов може би е преминало през канала в Плевен, нямам знание кой е бил куриер между Турну Мъгуреле и Търново. Но дали през Русе или през Плевен, това писмо с другото за освобождаване на затворените, е било взето, преписано и върнато на приносителя.

Можем да изключим някои неща, между които е и предателство на Обретенов. Но не можем да изключим други, между които е фактът, че в Ловеч е имало предателство от високо поставен в комитета, най-вероятно Драсов. Не можем да изключим фактът, че вътре в комитета в Ловеч е нямало мотив за такова ненадейно предателство, а човекът извършил го, е бил посочен отвън комитета. За да се "разплете чорапът", както е написал Хитов. Не можем да изключим и фактът, че е имало борба за ключовото място в БРЦК, при която Каравелов е нарушил феър плей правилата, наредил е листата в Сливен със свои хора зад гърба на Апостола, десетте гласа там са факт, който е подготвен с машинации. От позицията на адвокат на Обретенов: не е изпратил писмата на Каравелов от началото на ноември от страх, а не от предателство. Има писмо на Големия ден преди това, което му указва да не праща никакви писма поради причините софийски. Задържал ги от страх Обретенов. Затова Левски получил не неговото писмо, а онова изпратено от Данаил Попов чак на 21 ноември. Но не можем да изключим фактът, че точно това писмо и другото за освобождаване на Общи са били заловени. Ерго предателство е имало и то е насочено срещу комитета в Ловеч, следователно срещу Левски. Ударът е дошъл не от добра агентурна работа на османската полиция, както се внушава, а от вътрешни хора, имащи информация кой кой е в комитета в Ловеч. Дори и това да не е бил Обретенов.

И да не забравяме ЧРК Сливен, на който Левски се явява представител с 1 глас, но се появява втори представител на същия ЧРК Сливен с 10 гласа. Около това очевадно нарушаване на правилата, поставени от самия Каравелов, се получава налагането му за председател на БРЦК. Как и защо се е съгласил да приеме такъв избор Левски за мен е въпрос. Вероятно е компенсирал със специалното пълномощно, което получава за вътрешността на страната, даващо му неограничени права да се разпорежда с ВРО. Но и то не спасява организацията му от разпад, завършил с провала на комитета в Ловеч, което е и нашата тема. Това е факт, отразен в кореспонденцията. Левски за целта създава окръжията и обединява всички частни комитети в пет окръжни центъра, един от които е Сливенския. Да свика общо събрание на ЧРК в Българско още преди да тръгне към Букурещ, му попречва Тодор Пеев, има писмо от него, обосноваващо липсата на необходимост от такова събрание, същият Пеев, който отива във Влашко, командирован от каймакамина на Тетевен да търси обирджиите на пощата. Така или иначе, Левски е планирал такова събрание на вътрешните комитети, преди да се вземе решение за въстание. С такова намерение и цел тръгва от Ловеч в края на декември, когато Каравелов вече е избягал в Белград... Затова и влиза в Ловеч за архива и касата на комитета. Защо Драсов? Аз и преди писах моето мнение, първо, Драсов е бил моторът на комитета в Ловеч, през него е минавала цялата кореспонденция, той е водел сметките на Привременното правителство и е поемал всичко в отсъствието на Левски от Ловеч. И второ, Драсов е бил категоричната опозиция на авантюризма на емигрантите във Влашко и Сърбия в опитите им да обсебят вътрешната организация и да я управляват отвън. Всичко това е отразено в писмата му към тях - такива има адресирани към Панайот Хитов, Филип Тотю /пряко/ и косвено, чрез Данаил Попов - към Каравелов и групата дуалисти в Плоещ /Райчо Попов, Теофан Райнов и Кършовски/, т.е. Драсов е бил алтер его на Левски, да удариш Драсов по онова време е било равносилно да удариш Левски. Каравелов.