Б. Киров

В реалната история САЩ започват да инвестират сериозни средства и усилия в конструирането на атомна бомба едва от средата на 1942, Рузввелт подписва указ за програмата малко преди Пърл Харбър, в края на 1941. До края на 1941 британците са много по-напред в теоретичната разработка на техния атомен проект и се опитват да извиват ръцете на американците да имат водеща роля в съвместния им проект - ролите се разменят едва през втората половина на 1942, по простата причина, че британците изпитват силен недостиг на средства. Серийното производство след прототипа не е било проблем - за две години след войната - 1946-47, американците произвеждат 120 бр. 20-килотонни бомби подобни на Литъл бой. Доставката на такива бомби също не е била проблем с Б-29, който пуска "изделието" на Хирошима, "летящите крепости" са работния кон на американската авиация по време на ВСВ, те са най-масово произвеждания американски бомбардировач. За американците цялата атомна програма струва около 2 млрд. долара /днешни около 25/ и това е било по-малко от разработката на следващото им поколение бомбардировач. Дюпон, който строи инсталациите, заявява, че ще го направи за прототипа на цена от 1 долар, това съм го чел в официалния американски сайт за "Манхатън", друг е въпросът, че при серийното производство вече не е получавал по 1 долар... Идеята ми е, че ако Великобритания бе паднала през 1940, САЩ, според мен, са щели да форсират силно атомната си програма - до 1942 те са били вложили в нея десетина милиона, което е смешно малка сума. Дали щяха да използват атомно оръжие в Европа срещу Германия. Според мен определено, тъй като първите три бомби са били планирани за Германия, но войната в Европа е приключила по-рано от окончателното им изработване.

В първите минути имаше "алтернативна история" какво би се случило, според авторите, ако през 1940 Великобритания би приела мирното предложение на Хитлер /реално направено/. Това, според мен, е доста реалистично моделиране, известно е от документи, че британското правителство е било буквално на косъм да приеме такова предложение. Единствено упоритостта на Чърчил надделява. Такава ситуация би изправила директно Германия срещу СССР в пряк сблъсък без съюзници. Тогава войната в Европа, пак според авторите, би завършила на този етап с общо 90 000 жертви. Но съотношението на военно-промишления потенциал, показан в същото филмче, отново дава по-големи изгледи за съветска победа в такъв сблъсък между двете милитаризирани държави. Други източници, вероятно по тактико-технически а не чисто количествени показатели, дават други цифри: Warmaking potential in 1937 Country % of total warmaking potential U.S.A. 41.7 % Germany (without Austria and Czech protectorate) 14.4 % Soviet Union (Russia) 14.0 % United Kingdom 10.2 % France 4.2 % Japan 3.5 % Italy 2.5 % Total of the seven world powers 90.5 % https://ww2-weapons.com/military-expenditures-strategic-raw-materials-oil-production/ И пак са сметки без кръчмар, защото се предполага /от авторите на филма/, че САЩ ще пазят неутралитет в Европа, но според мен, те при всички случаи щяха да се намесят. Най-малкото, защото войната е била най-ефективният изход от Голямата депресия при тях, а потенциалът на Япония е бил крайно малък, за да ангажира цялата им индустрия.

Не се самозаблуждавайте, войната нямаше да свърши за Хитлер с превземането на Москва и Ленинград, основната промишлена база на СССР щеше /и е била/ изнесена към Сибир, а без кавказкия нефт немската военна машина щеше да се счупи рано или късно.

Идиотът, според мен, не е бил Сталин, а Хитлер, защото тази атака е била буквално идиотски самоубийствена. Сталин очевидно е надценявал Фюрера, смятайки го за не-идиот и затова е бил шокиран, както и не е приемал за чиста монета донесенията на своите шпиони за немска атака, която по всички закони на здравия разум е идиотски акт при онова съотношения на силите и ресурсите. Но Хитлер му поднася изненада, Барбароса, която очевидно е била възприемана като "лъжлива патица" от съветското главно командване, поради своята абсурдност. Не коментирам лендлийза на други суровини, освен нефтени продукти, защото в предишните постове с Ник ставаше въпрос за иранския/персийския нефт като мотив за изчаквателната позиция на Сталин. В което има голям резон и съм склонен да го приема, защото както е известно в началото на 1941 СССР и Великобритания окупират Иран и си го поделят с цел да ограничат възможностите на Хитлер за тотална война, както и да увеличат своите. Вероятно тази политика на масиран натиск от Сталин е щяла да продължи с години на териториално разширение /Естония също е имала големи за времето си нефтени находища, Бесарабия, защо не и Персия/.

Сталин е имал конкретна информация от различни източници - Зорге от Япония, Заимов ат България и от други в окупираните страни на Европа, както и от мрежата си в самата Германия - че Хитлер ще атакува през 1941, но е отказал да повярва на тази информация. Той е бил в шок от новината за германското нахлуване и мисля има редица документи, доказващи, че е искал в първите часове и дни прекратяване на огъня и мирно споразумение с Хитлер. Дали е блъфирал, струпвайки ударната си мощ на границата или действително е мислел да атакува е спекулативна тема. Судоплатов твърди в мемоарите си, че СССР не е възнамерявал да атакува, тяхната стратегия е била да се разширяват териториално и да трупат индустриална мощ, което до средата на 1941 работи успешно. По отношение на нефтените запаси и потенциал, СССР е бил напълно подготвен да води дълга тотална война: USA 182.657 Mt USSR 29.700 Mt Venezuela 27.443 Mt Iran 10.426 Mt Indonesia 7.939 Mt Mexico 6.721 Mt Romania 5.764 Mt Columbia 3.636 Mt Iraq 3.438 Mt Argentina 2.871 Mt Trinidad 2.844 Mt Peru 1.776 Mt Burma 1.088 Mt Canada 1.082 Mt Egypt 0.929 Mt https://ww2-weapons.com/military-expenditures-strategic-raw-materials-oil-production/ Германската нефтена индустрия, с всичките териториални завладявания на Хитлер дотогава, е била способна на една трета от този обем, или около 10 млн. метрични тона нефт през 1940, в това число румънския нефт: https://www.worldcat.org/title/technical-data-digest/oclc/1768160 Германците не са били способни да водят дълга война с този ресурс и за го осъзнавали добре, една от главните, ако не и първа причина, Хитлер да започне тази война е бил съветския нефт в Кавказ, затова главният му удар е насочен натам. Кавказ /Баку/ е давал 58 процента от целия съветски нефт, СССР дори е изнасял нефт за Германия преди войната, и то сериозни количества. Иранският нефт по онова време, според мен, не е бил от решаващо значение за съветския военен потенциал, той е бил около 30 процента от този добиван в самия СССР. Забележително е, че към 1945 година Червената армия достига до Берлин с добив на нефт/гориво, което е по ниско от нивата на 1940: В 1940 году Советский Союз добывал более 31 млн. тонн нефти, или свыше 10 процентов ее мировой добычи. Главными районами нефтедобычи оставались Азербайджан (71,4 процента) и Северный Кавказ, т.е. Грозный и Краснодар, на которые приходилось 14,8 процента всей союзной добычи. Здесь же были сосредоточены и основные разведанные запасы нефти. Потому в таких богатейших нефтяных регионах, как Урало-Поволжье, Средняя Азия, Казахстан, добывалось чуть более десяти процентов нефти. Благодаря экстренным мерам, предпринятым уже в первые месяцы войны, по интенсификации разработки нефтяных месторождений, лучшему использованию фонда скважин и разведке новых месторождений тот же Азербайджан дал в 1941 году стране 23,5 млн. тонн нефти – самый высокий уровень за всю историю ее добычи. В 1942 году, когда была нарушена связь Северного Кавказа с Центром и Поволжьем, перевозки нефти и нефтепродуктов из Баку осуществлялись по Каспийскому морю в цистернах, сцепленных тросами по 10—15 штук, и в нефтяных резервуарах. Но оккупация районов нефтедобычи Западной Украины, Краснодарского края, Грозненской области, тем не менее, привела к резкому снижению уровня добычи нефти и продуктов ее переработки. В 1943 году добыча ее составила всего 17,98 млн. тонн. Затем начался медленный прирост. Довоенный уровень добычи нефти будет превзойден только в 1949 году. И здесь нельзя не отметить, что в годы войны среди поставляемых из США в СССР по ленд-лизу стратегических материалов и изделий было 2599 тысяч тонн горюче-смазочных материалов, в том числе 476 тысяч тонн высокооктанового авиационного горючего. Осенью 1942 года, когда над Баку нависла реальная угроза оккупации после захвата немцами нефтяных районов Северного Кавказа, более 10 тысяч бакинских нефтяников были перебазированы на освоение нефтяной целины в районы Поволжья и Урала. Поскольку Куйбышевская область являлась ведущим перспективным районом Второго Баку, туда были направлены более 5 тысяч бакинских специалистов. Яков Агарунов был назначен секретарем Куйбышевского областного комитета партии по нефтяной промышленности. В первый же год (1943 г.) нефтяники Куйбышева увеличили добычу на 42%. (добыча в 45-м году в тыс.т.): Туркмения - 629 Ухта - 700 Казахстан - 517 Сахалин - 1200 Добыча в 45-м на Кавказе: Баку - 11000 Баку-2 - 2833 Грозный - 890 Майкоп - 700 Дагестан - 550 Грузия - 36 https://obsrvr.livejournal.com/113952.html Особое место в истории нефтяной промышленности СССР в недавнем прошлом и в наши дни занимает тема роли бакинской нефтяной промышленности в победе советского народа в Великой Отечественной войне. И это естественно. Несомненно, что одной из основных причин развязывания мирового пожара были претензии фашистской Германии и ее союзников на овладение энергетическими ресурсами, прежде всего нефтеносными районами в Европе. В 1945 г. германский министр вооружений и военной промышленности Шпеер признался на допросе, что «потребность в нефти, несомненно, была основным мотивом при принятии решения о вторжении в Россию»1. Главный инициатор Второй мировой войны – Германия, быть может, как никакая другая страна была заинтересована во владении нефтяными ресурсами. Сумасбродные планы гитлеровского руководства с его претензиями на мировое господство не могли не вызвать желания пополнить свой скудный нефтяной ресурс путем подчинения себе других стран. Между тем в 1939 г. добыча нефти на территории рейха составила всего 805 тыс. тонн. Для ведения современной войны на больших пространствах этого количества нефти было явно недостаточно. Даже оккупация целого ряда стран Европы в 1939–1940 гг. и овладение там запасами нефтепродуктов, взятие под контроль нефтепромыслов союзной Германии Румынии с годовой добычей нефти в 5,5 млн тонн никак не могли удовлетворить растущие аппетиты агрессора. Следует признать, что в период относительного улучшения советско-германских отношений после заключения в 1939 г. Пакта о ненападении Германия проявляла огромный интерес к поставкам нефти и нефтепродуктов из СССР. В этот период она стала основным импортером советской нефти и нефтепродуктов. В 1940 г., например, 75% советского экспорта нефти и нефтепродуктов направлялось в Германию. С началом войны против СССР для Германии скорейшее овладение Бакинским нефтяным районом становилось стратегической целью. Для Советского Союза такое же стратегическое значение имело использование бакинской нефти для отражения агрессии. В современной научной литературе замалчивается не только причина наступления немцев на Кавказ летом–осенью 1942 г., но и внесение германским командованием корректив в планы всей военной кампании 1942 г. Между тем не секрет, что главной задачей германского командования в этот период войны было овладение нефтяными районами Кавказа, и прежде всего – Бакинским нефтяным районом. Столкнувшись с трудностями в преодолении Большого Кавказского хребта, немецкие дивизии устремились к Волге. Ставилась цель резко ограничить снабжение центральных районов СССР и советских войск нефтью и нефтепродуктами, доставлявшимися по Каспийскому морю и далее по Волге. Для этого немцы решили захватить Сталинград. Поэтому оборона Кавказа и Сталинградская битва имели для СССР жизненно важное, быть может, судьбоносное значение. Сколь ни значима была военная помощь со стороны союзников СССР, сколь ни значимыми были поставки в СССР продовольствия и обмундирования, союзники не в состоянии были обеспечить СССР необходимым количеством нефтяного горючего. В отношении нефти и нефтепродуктов Советский Союз мог рассчитывать главным образом только на собственные силы. И в эти годы в тяжелейших условиях нефтяники Азербайджана стойко выполняли стоящие перед ними задачи. http://vestikavkaza.ru/articles/57537.html Нефтените продукти, които СССР получава по лендлийз програмата от САЩ са около 2.9 млн. метрични тона за целия перод, тоест ооколо 10 процента от годишния им предвоенен добив.

Резун-Суворов може да не е точен и прав в много неща, но, според мен, когато анализира дислокацията на Червената армия по границата през май-юни 1941 е в общи линии точен, все пак той е трениран военен анализатор, който умее да брои и пресмята добре. Очевадно е надвисването на атакуващи съветски армии, цялото им построение е било изнесено за атака, не за защита - летищата, бронетанковите корпуси, горивните складове, всичко е струпано и концентрирано в близост до границата, независимо от мирните пактове и съглашения. На съветските офицери са били раздавани руско-германски разговорници. Написах "пролетта на 1942", но е било възможно тази блицкриг съветска атака да стартира още през есента или дори няколко месеца след юни, тоест в края на лятото на 1941. Съветите са проиграли такъв тип война в Монголия, Халхин гол, и то успешно, техните маневри през 1939 и 1940 за разиграване на мълниеносна танкова война. При това са притежавали голямо числено превъзходство. Едно провеждане на операцията Морски лъв срещу Великобритания би дошло дюшеш на Сталин. Павел Судоплатов, началник на външното разузнаване на съветите от 1937-8 година в мемоарите си свидетелства, че най-големия кошмар за Сталин е бил съглашение между Великобритания и Германия и неговата служба е работела под пара и под прякото ръководство на Берия /член на Политбюро/ да предотврати такова съглашение срещу СССР. Също така са ликвидирали националистически лидери в Полша и Украйна още преди войските им да навлязат там, тоест разчиствали са пътя. Знаели са за сътрудничеството на германския Абвер и Гестапо с такива лидери и ако не са успявали да ги ликвидират физически са правели всичко възможно да ги вербуват и внедрят като техни агенти сред германците. Преди да нахлуе в СССР, Хитлер се опитва да води преговори с Великобритания и САЩ, чрез посланика си в Турция, фон Папен, с които да опипа почвата за техния неутралитет. Съветите узнават за това и правят неуспешен опит да убият фон Папен /там е замесен и българин техен агент, който се самовзривява/. И най-сетне, за да започне Морски лъв, Хитлер се е нуждаел от огромен флот, който не е притежавал, за разлика от британците. Френският флот почти изцяло излиза от негов контрол и преминава в британски и американски ръце, генерал дьо Гол още в първите дни след нападението базира свое командване и правителство в Лондон, откъдето призовава френските военни части да не се присъединяват към колаборационистите на Петен. Хитрата лисица Ф.Д. Рузвелт се прави на безразличен до Пърл Харбър, но това не означава, че американците не са наблюдавали зорко какво става в Европа, очаквайки своя час. Едно нападение над Великобритания би им развързало ръцете да се намесят пряко - нещо, което пропускат при нахлуването във Франция. Моето мнение, може и да греша, е че Сталин е изчаквал удобен и подходящ за него момент да атакува Германия,като ловко се е дистанцирал от всякакви обвързващи алианси със западните държави, преди да бъде нападнат.

През пролетта на 1942 Червената армия започва планираната си офанзива към Берлин, нанасяйки неочаквано мощен удар с авиация, танкови корпуси и моторизирана пехота. Разкъсвайки немската отбрана в Полша, съветските войски в ролята си на освободители маршируват към Берлин. Авиацията и подводния флот на германците са силно обезкървени от битката за Великобритания и въпреки качественото превъзходство на Луфтвафе, тяхната авиация не успява да се справи с огромното числено превъзходство на съветската авиация. Германците са принудени да държат огромен окупационен корпус на Острова, защото там има подпомагано от американците силно партизанско движение, контролирано от Британско правителство в изгнание, базирано във Вашингтон. Американците откриват втори фронт в Европа още през есента на 1942, опасявайки се, че падането на Берлин през есента на 1942 ще доведе до ефекта на доминото и до рухването на цяла Западна Европа под съветска власт. Американски десант е стоварен в Нормандия през ноември и започва бързо да напредва към Париж. Съветите срещат яростна съпротива от Вермахта на германска територия и войната се затяга. В средата на 1943 американците са завършили проекта си Манхатън и хвърлят три атомни бомби над Берлин, след което навлизат от френска територия в Германия. Офицери от Вермахта, с американска помощ, успяват да организират успешно покушение срещу Хитлер, след което капитулират пред настъпващите части на Патън и американците подписват мирен договор с новото германско правителство. Съветските войски са принудени да се задоволят с Източна Европа. Войната през 1944 се води в Тихоокеанския регион, където американците отново използват атомно оръжие срещу Япония, принудена да капитулира в края на същата година.

Интересно, дали тази франкофония в Пловдив през този период, пък и в цяла България до към началото на 30-те не е мотивирана/обоснована от преобладаващите френски капитали в българския банков сектор дотогава. За това говори и Буров в записаните му от Памукчиев мемоари. Цитирам по памет, Буров преживява жесток стрес в началото на 30-те, когато банката му е докарана почти до фалит през Голямата криза. Той сам обяснява на Памукчиев, че е стигнал до толкова тежко състояние, защото е залагал предимно на френски капитали, докато конкурентите му се били преориентирали /към германски предполагам, тогава започва подем в немската икономика/; но след това очевидно се е съвзел и е взел нещата в ръцете си, защото към края на 30-те го виждаме партньор с германски инвеститори /да не забравяме, че той е от прозападната Народняшката партия, но това не му пречи да е министър на промишлеността в русофилската Прогресивнолиберална партия, оттам да скочи пак като министър в правителството на Стамболийски, след което да се извърти с лупинг на 180 градуса като министър на външните работи в правителството на Народния сговор на Ал.Цанков/; тоест иначе казано, "Буров следва парите" ихич не му е пукало дали те са френски или германски /което в крайна сметка свършва зле за него/.

В момента търговията между Китай и Европейския съюз възлиза на над €1B на ден, като прогнозите на икономисти и анализатори са, че тази сума ще продължи да расте в бъдеще. Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, както и вторият по големина партньор по отношение на износа. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2019/11/10/3988481_dhl_pusna_burzata_jelezoputna_liniia_mejdu_kitai_i/ Къде сме "ний", къде са "те": 1. Северния Евразийски жп коридор на Пътя на Коприната: Услугата се стартира в партньорство с Xi'an International и ще се движи между Xi'an в северен централен Китай до Хамбург и Neuss в Германия. Маршрутът ще премине през Казахстан, Русия, Беларус и Литва, преди да достигне Нойс на река Рейн. DHL казва в изявление, че „най-бързата железопътна услуга между Китай и Германия е създадена с подкрепата на China Railway, Belintertrans, RTSB Gmbh и UTLC – Eurasian Rail Alliance“. През последните години железопътният стокообмен между двата края на Евразия нараства, като железопътният транспорт е ценен за това, че е по-бърз от корабите и е по-евтин от този със самолета. Северният Евразийски коридор се очертава като най-бързият и надежден маршрут, превозващ 325 000 контейнера през 2018 г., според доклад, публикуван тази година от Европейската комисия. Това прогнозира, че трафикът ще нарасне до най-малко 437 000 до 2030 г., но може да стигне до над 4 милиона, ако има достатъчно капацитет и финансиране. Железопътния товарен превоз между Китай и Европа в края на 2018 г. е два пъти по-голям от този за 2017 г., достигайки 6000 пътувания в сравнение с около 3000 през 2017 година, съобщава информационна агенция Xinhua. Към ноември е имало 11 железопътни маршрути между 56 китайски и 49 европейски града. Първото пътуване беше направено през март 2011 г., откакто са приключили повече от 10 000 пътувания. Повечето маршрути са между немски и китайски градове, но има и по-дълги; най-дългият от всички е Yiwu и Мадрид, 12,874 км, който държи рекорда за най-дълъг в света, преди разклонението Yiwu до Лондон. Тласъкът за развитието на железопътната система дойде от Китай, който понастоящем има търговски излишък с ЕСв размер на 176 млрд. долара. Въпреки това Европа изнася почти стоки за почти 200 млрд. долара стоки за Китай годишно и в момента има 350% годишно увеличение на европейските стоки, което се реализира на връщане към изток по железопътната линия. Железопътните връзки вече са в основата на пощенска услуга Китай-Европа.DHL заяви, че на връзката Xian-Германия клиентите ще могат да проследяват доставките благодарение на GPS и софтуерната платформа iSee. Германия, най-големият търговски партньор на Китай сред страните от ЕС, е водеща и в развитието на междуконтиненталните железопътни връзки. През 1973 г. първият контейнер на Deutsche Bahn (DB) премина през Трансибирската железница. През 2008 г. тестов влак от Пекин достигна Хамбург, а през октомври последва първият контейнерен влак от Xi'ang. В обратна посока товарен влак от Хамбург пристигна в Уджиашан, град в централната китайска провинция Хубей, през март 2011 г. Оттогава DB предлага редовни влакови услуги между Германия и Китай. През 2018 г. от Хамбург до 27 китайски града бяха предложени около 235 седмични услуги за контейнерни влакове, с 25% повече в сравнение с 2017 г. През последните пет години китайският стокооборот със страни включени в Belt and Road надхвърли 5,5 трилиона долара, а преките инвестиции на Китай в не финансовите сектори на тези страни достигнаха 80 млрд. долара през същия период. http://www.globalconstructionreview.com/news/dhl-boosts-silk-road-new-rail-express-china-german/ http://www.globalconstructionreview.com/news/silk-road-steel-chinese-rail-freight-europe-set-do/ 2. Южния Евразийски коридор: Алтернативният план е 6000 километрова високоскоростна връзка от западната китайска провинция Синдзян, която преминава през Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Иран и Турция към България и оттам направо в сърцето на Западна Европа. В него ще участват повече от 40 азиатски и европейски държави с общо 3 милиарда население, твърдят китайски медии.Това би позволило на Китай да превозва произведените си стоки на Запад по-бързо и надеждно, отколкото морските пътища позволяват, и с малка част от цената на въздушния превоз. Китайски медии цитират един експерт, който казва, че тази линия ще струва 150 милиарда долара и ще бъде завършена до 2030 г., но множество фактори, включително геополитически, като и технологични /всички страни да имат железопътните линии със стандартни коловози/, ще представляват предизвикателства. Новият път на коприната има добър икономически смисъл за Китай, според Австралийския Lowy Institute for International Policy. „САЩ коварно заплашват морските пътища на Китай, докато евразийското сухоземно пространство е окупирано от слаби държави“, пише Джулиан Снелдър в блога на института. „Китай им предлага помощ за инвестиции, търговия и сигурност, а в замяна получава блокиране на казахстанския нефт и туркменския газ. Пекин преследва целта си за „пробиви през сухоземен маршрут“ до Индийския океан, Персийския залив и Европа ... “ Турция отпразнува откриването на високоскоростна железопътна връзка между Анкара и Истанбул, изградена от китайско-турско съвместно предприятие и отчасти финансирана с китайски заем.Китайските медии цитират турски служител, че тази малка връзка в крайна сметка „ще представлява важна част от съвременния жп Път на коприната“. http://www.globalconstructionreview.com/news/china-contemplates-new-silk-road-steel-europe76543/ България обаче се потрива със скоростните жп отсечки и реформата в БДЖ и рискува да бъде заобиколена през Гърция-Северна Македония с байпас към Истанбулската скоростна линия. И това е така, според мен, заради "браншовите" интереси на транспортните фирми с камионите, както и на нечистите интереси в товарните жп превози, в друга тема ставаше конкретно въпрос как държавните субсидии се приватизират тарикатски от частни превозвачи.

През Прага и Загреб, където са били студенти и антифашисти, заловени от Гестапо. Доказателства... Освен снимките има и огромен брой документи на нацистите, педантични отчети за планиран геноцид в концлагерите, част, само малка част, от тези отчети са включени в тази книга. Не е от най-забавните четива, но е документ: https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=999685&title=СС в действие

Ами аз съм един от малкото хора в България, които съм имал възможността лично да разговарям и то дълго с един български евреин оцелял от Аушвиц и двама други били в Бухенвалд и не мога да мисля по тези въпроси без емоции. Да спорим дали са били 6-5 или 3 млн. според мен е цинизъм. Лека вечер! п.с. погледнете и колко поляци, руснаци, украинци, роми и сърби са ликвидирани от нацистите, само защото са такива по етнос.

Връзката е пряка: мистичната вяра на Хитлер и цялата пасмина от елита в Германската национал-социалистическата /работническа/ партия стават държавна норма и научен канон: сериозни учени се допитват до хърватска контактьорка с извънземни същества, която им чертае схеми на "летящи чинии", които те после трябва да разработват в научни проекти и т.н. Това си е варварско средновековие, регрес към тъмните векове. Този подход се прилага навсякъде. Връзката с концлагерите на смъртта също е пряка: за разлика от колонизирането на Индия и Алжир, масовите убийства са научно обосновани и се провеждат с промишлени методи и научен подход - хората се сортират по расов признак и се унищожават с германска акуратност и фабричен размах, използват се косите, мазнините и дори зъбните им протези от ценни метали, това се прави по идеологически принцип и с научна обосновка. Ако нацизмът беше завладял Европа, това планирано научно унищожение щеше да добие много по-гигантски мащаби, защото идеологията на нацизма повелява всички непълноценни раси и народности /това са славяни и цигани да станат "тор за немската раса", тоест да минат през "окончателното решение", през което бяха пуснати евреите./ Как си представяте вие една такава просперираща и благоденстваща Европа под ботуш на нацистите? При Сталин подходът не е "наци", той е "класов" - "класовият враг" подлежи на унищожение физически. И двата подхода са идеологически с тоталитарен политически контрол. Науката е слугиня на партийната идеология.

Ако науката се беше развивала блестящо, защо само във Великобритания емигрират над 2500 германски учени по време на нацизма: Fortunately for those physicists and other displaced scholars, colleagues from outside Germany acted quickly to provide assistance. In April 1933, British economist William Beveridge founded the Academic Assistance Council, later renamed the Society for the Protection of Science and Learning. The group’s first president was physicist Ernest Rutherford. Ultimately SPSL would help more than 2500 scholars from Germany and occupied countries flee to the UK. A similar organization in the US, the Emergency Committee in Aid of Displaced German (later Foreign) Scholars, rescued more than 300 academics. The Notgemeinschaft kept detailed records of the scholars at risk and, working with organizations like SPSL, helped find jobs abroad for many of them. “In the fall of 1936, with the financial assistance of the [Rockefeller] Foundation, there was published in London a book of 125 pages entitled ‘List of Displaced German Scholars.’ This book is probably unique in academic history. It contains the names of 1,639 men who, in 1932, were German citizens holding positions as teachers and research workers in institutions throughout Germany. Some, although dismissed from their posts, are still resident in their native land. The majority of them are exiles in other countries. The list includes Nobel prize winners and other men of international repute and distinction. Over sixty academic disciplines are represented in the specialities of those listed, among which might be mentioned such varied subjects as anthropology, architecture, bacteriology, biology, chemistry, economics, engineering, forensic medicine, history, hygiene, law, mathematics, medicine, neurology, pathology, philology, philosophy, physics, physiology, sociology, surgery, and zoology” (Raymond B. Fosdick, Scholars in Exile”, The Rockefeller Foundation Review). The names in the physics section read like a who’s who of early 20th-century physics: Hans Bethe, Felix Bloch, Max Born, Albert Einstein, James Franck, Otto Frisch, Fritz London, Lise Meitner, Erwin Schrödinger, Otto Stern, Leo Szilard, Edward Teller, Victor Weisskopf, Eugene Wigner. Three of the displaced scientists—Einstein, Franck, and Schrödinger—were already physics Nobel laureates; five more would eventually receive the prize. A 2016 study found that the 15% of physicists who were dismissed from German universities accounted for 64% of all German physics citations. https://physicstoday.scitation.org/do/10.1063/PT.6.4.20180926a/full/ Вижте за какво иде реч в последния абзац - 15 процента от физиците на Германия я напускат по време на нацизма, но тези 15 процента са отговорни за 64 процента от германските научни публикации за онова време. Нацизма е пълно безумие, нацистите създават огромен институт Аненербе, който се занимава с окултизъм и шаманско контактьорство посредством медиуми с извънземни духове; половината от нацистката върхушка са окултисти, дори СС е окултна организация със средновековни ритуали и елементи на магьосничество. Цъфнала им науката, научно изтребиха в концлагерите милиони "непълноценни" хора по расов принцип. Хайде стига.

Проблемът, според мен, не е "Сталин и науката", а тоталитарна /фашистка или комунистическа/ система и науката. Нещата не са черни или бели: по времето на Сталин и на Хитлер някои области в науката, свързани с военно-промишления комплекс, се развиват с неимоверно бързи темпове: нацистите правят истински пробиви във военните технологии /Фон Браун, сонарите при подводниците, реактивни самолети и т.н./, съветите крадат и копират, най-вече от САЩ - Амторг, външнотърговското представителство на Сталин в САЩ, е истинска шпионска централа за кражба на технологии, те необезпокоявани от американските власти са изнасяли технологии през 30-те и 40-те години. Проблемът не е и в конкретната личност - и Ефрейторът, и Коба са с незавършено висше образование и посредствени като интелект. Но дори вместо Сталин на върха на тази система да беше се изкачил Лев Троцки, тя, според мен, пак щеше да затъне в научна посредственост. Причината е в самите тоталитарни системи - те са затворени и техните политически елити неистово се стремят към и постепенно придобиват пълен тотален контрол върху всички области на обществения живот, една от които е науката. Поставянето на политическата целесъобразност над научния подход винаги завършва със загуба за учените и науката. Сталин и неговата система са отделяли немалко финансови средства за научно-изследователска дейност, и това се вижда от статистиките - от 30-те години до 1955 средния процент от БВП отделян за научно-развойна дейност е надвишавал 2, толкова колкото например Китай отделя днес. Но тоталния политически контрол и репресия убиват всеки по-независим ум и индивидуалност. Съветите са компенсирали с добре развита шпионска мрежа и са "крадели", но да крадеш означава винаги да догонваш първия. При това техните кражби са били единствено възможни поради факта, че мнозина големи учени през ония години са били с леви политически възгледи и са симпатизирали на СССР, в който са виждали алтернатива на фашизма, не са сътрудничели за пари, точно такъв е случая и с кражбата на технологията на атомната бомба. Без мрежата на Коминтерна, световния ляв интернационал, сталинското разузнаване, според мен, никога не би се добрало до тайните на напредналите технологии за времето си. Както е известно, след ВСВ, Сталин разпуска Коминтерна и го замества с Коинформбюро и с този акт окончателно убива идеята за световно ляво движение, в крайна сметка този негов акт става един реквием на сталинизма.

+ Съгласен съм, Дорис, обмислих и тази хипотеза и се опитах по метода на сравняването да я проверя, но според мен не се потвърждава при сравнение с други държави - ако се направят сравнения, както направих, с поне 20 други държави, никъде няма такъв прогнозен резултат в сферата на финансовото богатство, говорим за едногодишно увеличаване в размер на 38 процента на цялото богатство и 90 процента на финансовото. Имам още две хипотези, всъщност могат да се разглеждат като разновидност на една, но и те са не работещи - първо, добавени са всички преки чужди инвестиции /което означава чужди капитали регистрирани като български дружества/ и тогава цифрите се покриват, сумата е около 60 млрд. долара. Но ако това е така, защо не е направено при другите държави, следователно отпада. И втората/вече трета/ е надценяване на чуждите активи регистрирани като български, което се застъпва с втората: The estimates of financial assets may be biased upward by non-resident holdings of the shares of listed domestic companies, which make up the market capitalization variable provided by the World Bank /стр. 18 от документа/, самите автори са се застраховали с тази забележка. И отново, тук това би било работещо, ако беше приложено и към някоя друга от оценяваните държави. Но видимо не е - може да се установи при сравнение с произволно избрана държава при произволно избран брой държави. Следователно гледам на тази еднократно завишена сума като техническа грешка, може и да греша, но 38 процента от цялото богатство прогнозирано в рамките на една година, в обем от 60 млрд долара, колкото са всичките преки чужди инвестиции за 30 години досега ми се струва повече като техническа грешка, отколкото като положителна прогноза за потенциал от страна на авторите. За 2018-2019 те са използвали регресивен аналитичен метод с екстраполиране, тоест на базата на твърди данни от първата половина на 2019 и твърди данни за втората половина на 2018 са екстраполирали данни за цялата 2019. И сами пак се застраховат, че тези данни подлежат на корекции: "За финансово богатство и дълговете, преки данни за първата половина на 2019 г. бяха налични за 38 държави: Австралия, Австрия, Белгия, България, Канада,Чили, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Япония, Корея, Латвия,Литва, Люксембург, Малта, Холандия,Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Португалия,Румъния, Русия, Сингапур, Словакия, Словения,Испания, Швеция, Турция, Обединеното кралство и Съединените щати. Тези страни представляват 72% от световното богатство през 2019 г. Таблица 2-4 обобщава информацията за богатство през този век за 172 страни, седем региони (включително Китай и Индия) и света като цяло. Данните се отнасят до стойности за края на годината за периода 2000–17 и стойности до средата на годината за 2018 и 2019 г." - стр. 17-18 Взети са под внимание, при крайното сумиране на богатство са извадени дълговете. Богатство е сбор от финансови и материални активи, с предварително изваден дълг.

Според мен данните в колонката за финансовото богатство на човек от населението през 2018 и 2019 са мултиплицирана правописна грешка, просто не намирам друго обяснение за тях. Разликата е толкова абсурдно голяма - около 65 млрд. долара, като се умножи по броя на населението, по-голяма от целия БВП, че няма какво друго да бъде, освен техническа грешка. За съжаление пренесена след това върху цялата 2019 и оттам идват тези 243 млрд. долара, по мое мнение става въпрос за далече по-реалната сума 182-3 млрд., което е увеличение с около 6-7 млрд. долара на финансовото богатство през 2018-2019. Защо мисля така? Защото цялата поредица от цифри в тази графа в предишните години поддържа относително равномерно увеличение без резки скокове, особено в последните 10 години, където увеличението на финансовото богатство е от порядъка на 5-7 млрд. годишно; изведнъж се появява десетократно по-голяма сума от 65 млрд., която просто няма резонно обяснение и не кореспондира с официалните статистически данни. Ако се направи кръстосана проверка от нарастването на депозитите на финансови активи на банки, частни лица, финансови и нефинансови институции, като се вземе предвид и растежа на активите на фирмите на фондовата борса, отново се получава една сума от максимум 6-7 млрд. долара на годишна база. Депозитите в банковата система през третото тримесечие на 2019 г. нарастват с 3% (2,7 млрд. лв.) до 94,5 млрд. лв. Фaĸт e, чe в ĸpaя нa aпpил 2019-a oбщият paзмep нa дeпoзититe нa гpaждaнитe e нaд 52,71 млpд. лeвa, или 45,6% oт бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт нa cтpaнaтa. Депозитите на неправителствения сектор са 81.591 млрд. лв. (70.5 на сто от БВП), като се увеличават на годишна база със 7.3 на сто,. Депозитите на "Нефинансови предприятия" са 24.559 млрд. лв. (21.2 на сто от БВП). В сравнение с края на август на 2018 г. те се увеличават с 3.1 на сто. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 29.7 на сто на годишна база и през август 2019 година достигат 3.372 млрд. лв. (2.9 на сто от БВП). През третото тримесечие на тази година активите на банките нарастват общо с 2,7% (2,9 млрд. лв.) и към края на миналия месец достигат 111,5 млрд. лв. https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/25/bylgarite-dyrjat-nad-53-mlrd-v-bankite-ryst-na-spestiavaniiata-ot-8.423966 Стоковата капитализация на фондовата борса е около 15 млрд. долара, и в сравнение с предишната година се е увеличила с около 1 млрд. Няма други източници, които да прибавят още 60 млрд. долара към финансовото богатство на България, освен ако не влезем в теорията за конспирации или сбъркана методика в предходните години, но не допускам нито едното.

Нещата в "добрата стара Англия" си идват по местата, на 12 декември ще има демократични избори, на които всички фенове на хазарта могат да залагат от сърце и много: И, разбира се, основните заподозрени вече направиха анонси: Бай Дони веднага се намеси: But speaking to supporter Nigel Farage on LBC, Mr Trump was critical of the withdrawal agreement Mr Johnson recently reached with EU leaders. Mr Trump said: "We want to do trade with UK and they want to do trade with us." But he added: "To be honest with you... this deal... under certain aspects of the [Brexit] deal... you can't do it, you can't trade. "We can't make a trade deal with the UK because I think we can do many times the numbers that we're doing right now and certainly much bigger numbers than you are doing under the European Union." Mr Trump, who has previously expressed his backing for Brexit, did not elaborate on what difficulties he thought might arise in striking a US-UK trade deal. https://www.bbc.com/news/election-2019-50258139 и веднага беше контриран от основния претендент да измести Бо Джо и консерваторите: Speaking to LBC, the president said Mr Corbyn would be "so bad" as prime minister and that Mr Johnson was "the exact right guy for the times". Mr Corbyn accused him of "trying to interfere" in the UK general election to boost "his friend Boris Johnson". The UK is going to the polls on 12 December following a further delay to the UK's departure from the EU, to 31 January 2020. За мен основния въпрос е не кой ще спечели изборите, а кой ще успее да осигури мнозинство в парламента, за да развърже възела на Брекзит. Което ми изглежда все по-трудно.

Направих извлечение от данните на Credit Suisse за България и виждам една енигма в тях и един парадокс, ще съм много благодарен на някой от колегите, ако ми помогне да решим енигмата: Загадката, поне за мен, е как между 2018 и 2019 богатството във финансови средства на всеки средностатистически българин нараства от 14 000 долара на 26 000 долара или близо с 90 процента /отбелязвам го с червена въпросителна/, след като нито ръст на заплатите има двойно, а ръст на БВП е 3-4 процента. Какво се е случило за тази 1 година, та парите на всеки един са се удвоили? Парадокс, но обясним за мен, има през 2006-2007, когато има скок на богатството в недвижимост с 50 процента, тогава България беше приета в ЕС и цените на имотите автоматично се повишиха с 50 процента. Но как от 14 000 през 2018 парите на всеки един са станали 26 000 само една година по-късно, буркан банк ли се отвори и парите отидоха във влогове и сметки или някакъв златен дъжд се е изсипал без да разбера, осветлете ме, моля

БВП безспорно расте, главно заради износа ни към ЕС, ние сме донякъде болезнено зависими от него, тръгне ли рецесия и спад в европейските пазари, неминуемо ще ни повлече надолу. Това, според мен, е една от големите слабости на българската икономика, че слабо разчита на вътрешния пазар, но е друга тема. така е било в периода 39-43, когато сме се били закачили за германския пазар, така беше и по времето на соца, когато бяхме закачени за съветския пазар и суровини. това по мое мнение е структурна слабост и простотия на политиците ни. А защо да не правим сравнения с Румъния и Гърция, например? Това с изчисленията на "богатство" е много илюзорна игра с числа, би могло да стане такава, ако не се гледа какво стои зад тях. Ако погледнем например в таблицата, която Ник постна с данните, ще видим, че изведнъж китайците са станали по-богати от нас, при тях скокът е около 20 пъти - обаче това е спекулативно, цените на жилищата в Пекин са пет до седем пъти по-скъпи от тези в София, така че всеки китаец с панелка там е милионер, обаче това са само числа. В същото време билета за метро е 5 пъти по-евтин и храната 2-3 по-евтина, сега кой е по-богат, китаеца или българина. Ами какво да кажат българските роми, от които 90 процента нямат жилища, а те реално са около 15 процента от населението, тези хора са на дъното и нямат никаква перспектива да мръднат от там.

За новите коли ръст от 5-10 процента може да звучи добре, обаче картинката е такава: Ако продаваш годишно 28 000 нови коли и вдигнеш 5-10 процента /много нали!/ ще стигнеш до 31 000; да но през 2008 са продадени 43 000 - кога ще се стигнем сами с тези темпове? Ами какво да кажат тези с гайдите в ЕС: "Оказва се, че на всеки 621 души от населението в България е купен по един нов автомобил. А в Германия купуват близо 10 пъти повече коли – на всеки 69 души е регистриран по един нов автомобил през тримесечието. На второ място по бедност по отношение на новите коли е Румъния, където е продаден по един автомобил на всеки 441 души. Румъния обаче се развива много по-бързо от нас като през първото тримесечие продажбите на нови коли са нараснали с 22,8%. На трето място е Латвия с един нов автомобил на около 320 души. Продажбите на нови коли там обаче също бързо нарастват – с 8,1% спрямо първото тримесечие на миналата година. Челната петица по бедност по отношение на автомобилите се допълва от Гърция и Унгария, където по един автомобил е продаден съответно на 280 и 210 души. В тези две страни сделките с нови автомобили обаче също нарастват по-бързо отколкото у нас – съответно с 3,5% и 7%. Оказва се, че те не само са по-близо до нивото на богатите страни от Европа, а и по-бързо ги догонват, пише "Труд". Като цяло за страните от ЕС на всеки 96 души е продаден по един нови автомобил през първото тримесечие на годината. Най-добре се представя Люксембург, където на всеки 29 местни жители е продаден по един автомобил. Челната тройка се допълва от Белгия с нова кола на всеки 54 души, и Ирландия – на 65 местни граждани." https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/05/18/statistika-10-pyti-po-bedni-sme-ot-germancite-po-pokupki-na-novi-koli.410667 За цената на жилищата цените изпреварват доходите. Да, банките дават охотно кредити, но все още лихвите са големи в сравнение с ЕС, а ипотеката ти се води като богатство, защото депозираш най-малко 20 процента в банката, а после изплащаш години сравнително високи цени, общо взето едната работна заплата в семейството отива за изплащане на ипотека, другата е за живеене. Ако си имал къща в Каспичан или Горно нанадолнище, тя ти се води "богатство", но работата ти е в София или Пловдив, където наново ще ти се наложи да си купиш жилище при посочените по-горе ипотечни условия, а къщата ти в провинцията няма да покрие и 20-те процента първоначална вноска. Нещата са много по-сложни от това "аз съм получавал 200 долара, сега получавам 2000 /колко хора в БГ получават по 2000 долара, браво на теб, щом си един от тях/, но според мен не е атестат, че животът става с по-висок стандарт при рязко скачане на имотите, обикновено е симптом за имотен балон.

Не печелиш 10 пъти повече, а получаваш 10 пъти повече парични знаци. Но с тези парични знаци не можеш да си купиш 10 пъти повече неща. Средната цена на кв. м. апартамент в София през 2000 г. беше около 300 долара, сега е около 1000 и т.н. Вероятно печелиш 2-3 реално повече, но БВП на човек през това време се е увеличил 5 пъти, така че...замисли се дали печелиш 10 пъти повече реално.

Цифрите може и да са коректни, но изводът, че българите са станали по-богати 9 пъти е меко казано манипулативен, и ти си го знаеш, но се правиш на "адвокат на дявола". Първо по една много елементарна, но явна причина - близо 90 процента от българите имат собствено жилище, а цените на имотите скочиха поне 5 пъти за периода от 2000, главно след 2004, когато ни приеха в ЕС: https://profit.bg/imoti/kakvi-byaha-tsenite-na-imotite-u-nas-predi-15-g/ Ерго, половината пари от "богатството" отидоха в тухлите и панелките, въпросът е, че те пак са си същите. Второ, реалната инфлация е поне още 100 процента от 2000, а може би и 200, погледни какви са били цени на хляб, мляко, месо и цигари, примерно през 1999 в долари. Може би има ръст на заплатите, но той не е безконечен и зависи от производителността. Заплатите в раздутия обществен сектор не са критерии, той не произвежда нищо, преразпределя. И трето, за тези 20 години населението намаля поне с 1 милион, а БВП все пак се увеличи, БВП се разпределя на по-малко хора, а е повече, та оттам е "забогатяването". Но как се разпределя? Когато горните 10 процента държат над 30-40 процента от богатството, а горния 1 над 20 процента? Долните 40 процента пък имат по малко от 5 процента. Това с разпределянето на калпак не работи за определянето "богатство на нацията".

Както се вижда от следващия доклад, публикуван преди 6 месеца, нещата се движат в отрицателна посока за Лондон. Ето от това резюме на подробен доклад се вижда картината с британската финансова индустрия през март т.г.: Report: Brexit & the City – the impact so far March 2019 • Ecommerce reports • Brexit • by William Wright, Christian Benson & Eivind Friis Hamre This report provides the most comprehensive analysis yet of the impact of Brexit on the City and the wider banking and finance industry. More than 250 firms in banking and finance have moved or are moving business, staff, assets or legal entities away from the UK to the EU – and these numbers are likely to increase significantly in the near future. Последният доклад на мозъчния тръст New Financial подчертава мащаба на въздействието на Brexit върху Лондонското Сити и индустрията за финансови услуги във Великобритания. Ние идентифицирахме 275 фирми от Обединеното кралство, които са преместили или преместват част от своя бизнес, персонал, активи или юридически лица от Обединеното кралство в ЕС, за да се подготвят за Brexit, което според нас е най-пълният анализ на въздействието на Brexit за банковата и финансовата индустрия. Около 250 фирми са избрали конкретни центрове след Brexit за своя бизнес в ЕС, а над 200 фирми са създали или създават нови организации в ЕС, които да управляват техния бизнес.Тези ходове са неизбежната последица от Brexit. Политическата несигурност след референдума и невъзможността за постигане на сделка принудиха фирмите да се подготвят за най-лошото и да приложат своите планове за действие в извънредни ситуации. Голяма част от щетите вече са нанесени и за много фирми Brexit се случи някъде миналата година. Това изместване ще премахне позицията на Лондон като доминиращ финансов център в Европа; увеличаване на разходите, сложността и риска при европейските финансови услуги; намаляване на влиянието на Обединеното кралство в банковата и финансовата индустрия на европейско и световно ниво; и ще удари данъчните постъпления и износа на финансови услуги. Докладът установява, че: * Дъблин е най-големият бенефициент със 100 премествания, много по-напред от Люксембург (60), Париж (41), Франкфурт (40) и Амстердам (32). * Пейзажът след Brexit е много по-„многополюсен“ от преди: повече от 40 фирми преместват персонал или бизнес в повече от един финансов център в ЕС. * Нашите консервативни оценки показват, че банките и инвестиционните банки са преместили около 800 млрд.паунда активи; досега мениджърите на активи прехвърлиха повече от 65 млрд. паунда средства; и застрахователните компании досега са преместили активи в размер на 35 милиарда британски лири. * Има широк спектър от реакции на различните сектори: например близо половината от мениджърите на активи, хедж фондовете и дружествата за дялово участие в нашата извадка са избрали Дъблин, докато близо 90% от фирмите, които се преместват във Франкфурт, са банки или инвестиционни банки. Добрата новина е, че планирането на извънредни ситуации от банки, борси и управители на активи - съчетано със скорошни споразумения между регулаторите на Обединеното кралство и ЕС - означава, че индустрията е доста добре подготвена за всичко, което се случва между сега и 29 март. Лошата новина е, че въздействието на Brexit е по-голямо, отколкото очаквахме и смятаме, че докладът очертава пълната картина. Много фирми спокойно ще преместят части от своя персонал или бизнес контролирано, други ще продължат да правят официални ходове в тази посока - и ние смятаме, че много други фирми все още не са готови. И още по-лошата новина е, че очакваме броят изтичащите средства да нарасне значително през следващите няколко години, тъй като местните регулатори в ЕС изискват фирмите да увеличат обема на своите местни операции. Ние също така идентифицирахме стотици фирми, които смятаме, че ще трябва да преместят нещо някъде, за да запазят достъп до пазарите в ЕС, но които все още не са го направили. Ето кратко резюме от 10 точки на доклада: 1) Най-важното: идентифицирахме 275 фирми в банковата и финансовата индустрия, които са отговорили на Brexit, като преместват част от бизнеса си, преместват част от персонала или създават нови структури в ЕС. Близо 250 от тях създават нови центрове за своя бизнес в ЕС, а над 210 са създали нови организации или кандидатстват за нови лицензи. Банките са преместили около 800 милиарда паунда активи от Обединеното кралство към ЕС, застрахователните компании пренасят десетки милиарди активи, а мениджърите на активи прехвърлят повече от 65 милиарда паунда средства. 2) Смятаме, че нашият анализ е най-изчерпателният досега за въздействието на Brexit, но знаем, че числата подценяват значително реалната картина. С течение на времето очакваме броят на фирмите, персонала и бизнеса, който се премества да се увеличи значително, тъй след като страстите около Brexit се успокоят, местните европейски регулатори ще изискват фирмите да вдигнат обемите на своите местни операции. 3) Щетите са нанесени: за много фирми в банковото дело и финансите Brexit ефективно се случи миналата година. Политическата несигурност след референдума принуди фирмите да приемат най-лошия сценарий на „без сделка“ Brexit без преходен период и да се подготвят съответно. Много големи фирми разполагат с новите си предприятия в ЕС от месеци и те са изразходвали десетки или стотици милиони долари за плановете си за действие в извънредни ситуации и скоро няма да преместят бизнеса си обратно във Великобритания. 4) И победителят е ...: Дъблин се превърна в ясен победител по отношение на привличането на бизнес от Обединеното кралство, като 100 фирми избират ирландската столица за място след Brexit. Това представлява 30% от всички премествания, които идентифицирахме, много по-напред от Люксембург с 60 фирми, Париж с 41, Франкфурт на 40 и Амстердам с 32. Очакваме тези числа да се увеличат значително в близко бъдеще. 5) Многополюсен свят: нито един финансов център не доминира при тези премествания. Много фирми умишлено разделиха бизнеса си и избраха отделни градове като центрове за различни подразделения и ние идентифицирахме повече от 40 фирми, които се разширяват и в други градове на ЕС в допълнение към центъра, който са избрали за свой основен център след Brexit. Това преразпределение на дейностите в целия ЕС върна часовника назад с около 20 години. 6) Специализация на секторите: различни финансови центрове привличат различни фирми въз основа на техния сектор на дейност. Например приблизително половината от всички фирми за управление на активи, които са преместили нещо в резултат на Brexit, са избрали Дъблин. Близо 90% от фирмите, избрали Франкфурт за основна база в ЕС, са банки, докато две трети от фирмите, които се преместват в Амстердам, са търговски платформи, борси или посреднически фирми. 7) Фирмите имат желание да преместят възможно най-малко персонал и засега поне регулаторите са гъвкави. Това ще се промени в следващите няколко години. Определихме близо 5000 очаквани премествания на служители или местни назначения в отговор на Brexit, но това е само от малка част и очакваме този брой да се увеличи значително през следващите няколко години. Само малък брой фирми са казали какво точно преместват, като същевременно и на този етап цифрите са много големи: 800 милиарда британски лири в банкови активи са близо 10% от банковата система на Обединеното кралство. Крайният сбор вероятно ще бъде много по-висок, което ще намали данъчната основа на Великобритания, надзорното влияние на нейните регулаторни органи и в крайна сметка ще рефлектира отрицателно върху работните места. 9) Загуба на влияние: преместването на персонала, бизнеса, активите и юридическите лица постепенно ще редуцира влиянието на Обединеното кралство в банковата и финансовата индустрия не само в Европа, но и по света, тъй като по-голямата част от бизнеса се провежда в ЕС. Това би могло също така значително да намали търговския излишък на Обединеното кралство в размер на 26 милиарда британски лири от финансови услуги с ЕС. 10) Въздействие върху Сити: макар че някои заглавия са много гръмки, няма съмнение, че Лондон ще остане доминиращ финансов център в Европа в обозримо бъдеще. Фирмите имат желание да запазят възможно най-голяма част от бизнеса си в Лондон и дори най-големите премествания представляват максимум 10% от броя на персонала в отделните фирми. Въпреки това, с течение на времето други европейски градове ще отхапват парчета от преднината на Лондон. New Financial е мозъчен тръст за капиталови пазари, лансиран през 2014 г. Ние имаме все по-голямо влияние сред висшите лидери в областта на индустрията и политиците в цяла Европа, за да създадем разбиране как да бъдат постигнати по-големи и по-добре функциониращи капиталови пазари. New Financial е социално предприятие, финансирано от институционално членство от целия сектор на индустрията на капиталовите пазари. Order this report, New Financial, rethinking Capital Markets - £250.00+VAT https://newfinancial.org/the-impact-of-brexit-on-the-city/

Не че има база за сравнение, но все пак, малко цифри: През 2018 Лас Вегас, който има около 600 000 жители, е посетен от 42 млн. туристи, като средно всеки един от тях е прекарал по 4 дни в града и е похарчил само за хазарт средно по 527 долара, като разходите за хазарт са били приблизително една четвърт от общите разходи на средностатистически турист. Има много сайтове, в които хората споделят, че могат да си изкарат в Лас Вегас великолепно почивка и забавление и без да играят хазарт. В повечето казина, когато играеш дори на ротативка с жетони от по 25 цента, напитките са безплатни, важното е да играеш. Между другото, в България през 2016 са регистрирани приходи от хазарт 3 млрд., което е около 50 процента от всички приходи от туризъм или около 3 процента от БВП, и то по официални статистики. http://old.segabg.com/article.php?id=901511 Ако може да се разчита на тази информация, по съотношение БВП- приходи от хазарт, България е на на едно от първите места в Европа. Отделен въпрос дали това е "добро" или "лошо".