Б. Киров

В САЩ на 100 души се падат по 89 лични огнестрелни оръжия: https://edition.cnn.com/2017/07/19/world/us-gun-crime-police-shooting-statistics/index.html "Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението." Антон Павлович Чехов

30 % спад на арестите в сравнение с 90-те години на 20 век; половината от арестите миналата година са за дребни криминални престъпления / All other offenses/ и Drug abuse violations, ако прибавим към тях дребните кражби и арестите за шофиране под влияние на упойващи вещества, всички останали са 30 %. Само като вметка, афроамериканците при 12 процента от общото население имат 40 процента от затворниците; при нас процента на лежащите в затвора роми е същия, 38-40 при същото съотношение на етноса към цялото население /официално се водят 4-5 процента, но общоприетото мнение е, че са над 10 процента.

+ Държавата и общините могат да направят много за средната класа и за младите семейства, ако искат. Само за пример във Финландия, държавата субсидира хора с ниски доходи за наеми, така че ако наемът надхвърля 30 процента от дохода на лицето или семейството, държавата/общината поема останалото. Това за София означава едно младо семейство, което наема двустаен апартамент с един работещ родител със заплата 1000 лева да плаща 300 лева за квартира, а не 600, колкото е средния наем тук на двустаен. Така семейството ще има перспектива да има дете, при "свободен" наем от 600 нямат никакъв шанс. Такива програми има в целия цивилизован свят. Подобни програми има и при изплащане на кредити за собствено жилище - държавата облекчава вноските на младите семейства по ипотеката. Друг проблем е държавните и общинските жилища, такива на практика не се строят, а тихо се продават по втория начин под масата на свои хора, а не на нуждаещи се. В София има 10 000 общински жилища, от които всяка година се продават на супер ниски цени по 500-600, но нови не се строят. За сравнение в Хелзинки, който е със същите размери, има над 50 000 общински жилища и се строят нови. В София една четвърт от жилищата стоят незаети, защото хората не могат да си позволят високите наеми, в страната незаетите жилища са около една трета. Общинските и държавните жилища са едва 2% от общия жилищен фонд, преди 10 години са били 3 %, но нови не се строят, а старите се продават. И затова, когато раждаемостта е 60 000 годишно, а смъртността 110 000, а излизащите млади българи годишно са 30 000 /половината от тях между 20-40 години/, населението ще се топи, но това е последствие от ... бездействие и безучастие на държавата, а не природен феномен.

Добър въпрос. На този етап имам само този отговор: Да бъдеш или не — туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба, или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край? Умри, заспи — не повече… И знай, че твоя сън е краят на сърдечна скръб и хиляди жестоки удари — дял на плътта! О, ето край желан! Умри, заспи… Заспи или пък може би — сънувай?… Да, и това е пречката; защото какви ли сънища ще ни споходят сред тоя смъртен сън, когато ний отхвърлим всеки земен смут и мъка? И туй ни спира. Този страх превръща живота в дълголетна нищета.

Това е теорията на Павлов за реагиращото на стимул куче, което отделя слюнка, само че адаптирана за „отвътре” в човешката психика: в съзнанито се формира, според теб, стимул „отвътре” и то ре-агира. Тезата ти с нищо не отменя изборът, направен от свободната воля на същото това съзнание: да ре-агира или не, независимо дали ще изяви ре-акцията навън като творчески акт или ще я затвори в себе си – изборът да има или не реакция е АКТ на същото това притежаващо собствена воля съзнание, независимо от посоката на ре-акцията, и този избор е присъщ единствено на човек. Самият избор не е ре-акция, а действие-акт на свободна воля на съзнанието. Той не зависи от никакъв стимул. Компютърът или каквото и да било изкуствено съзнание не може да прави такъв избор на свободна воля, той само реагира, в него влиза информация и от него излиза информация, но той не притежава своя воля дали да реагира или не, той е програмиран да реагира, но няма свободна воля да действа.

Да се поясня, за да не проявявам неуважение към темата: според мен няма разлика между състоянието на "нирвана" /просветление, върховната цел в будизма, което е пълно просветление на разума и откъсване от сетивността /по пътя на медитация/ и идеята за изкуствен интелект: и двете се утопия и легенда. Първото, според мен, не е в границите на човешкия ум и психика; второ не е в границите на машината. Хората, които наричаме "гениални" имат по-висок капацитет на полезна дейност на мозъка си в зоната на управляемите реакции, за които пише Сириус, повече "съзнание"; машините нямат биология и емоции. Възможен е някакъв синтез на машинно мислене с човешка биология под формата на андроид, но то ще бъде, чрез симбиоза на машинен интелект с човешки мозък. Напъните да се създаде "изкуствен интелект" ми приличат на средновековните опити за хомункулус, старата амбиция на човека да застане на мястото на върховния творец. Трябва да се смирим, според мен.

Ами сега покрай тази тема си препрочитам "История на САЩ" от Даниъл Маккинерни, имам я само на руски в електронен вариант за съжаление, много отвътре разказана история от американски автор. И е написана с чувство на сомоирония и критичност, без да напуска американския патриотизъм и гордост, при това обективно. Започва от идването на първите колонисти и стига до края на 90-те години на 20-ти век, лично на мен ми харесва като анализ и широк обобщаващ поглед едновременно, подплатен с добро познаване на факти, живо и интелигентно четиво. http://avidreaders.ru/book/ssha-istoriya-strany.html Ето линк към още една книга от същия автор, сега я открих, точно по темата: https://books.google.bg/books?id=ZrnV5Rj6eckC&printsec=frontcover&dq=inauthor:"Daniel+John+McInerney"&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwj5sYemqKHaAhVSSZoKHQquDPkQ6AEINDAC#v=onepage&q&f=false или https://academic.oup.com/jah/article-abstract/82/2/722/711576?redirectedFrom=fulltext The Fortunate Heirs of Freedom: Abolition & Republican Thought, Daniel John McInerney

Опазил ме бог да правя аналогии между нашата държавна и политическа система и тази на САЩ. Затова още в началото направих уговорка, че не искам да навлизам в актуална политика в тази тема, все пак тя е за расовата дискриминация на афроамериканците в САЩ и се опитвам да остана в нея. Тръмп не е Рейгън, според мен, въпреки че има външни прилики. Основната разлика между двамата е, че преди да стане президент Рейгън е системен играч на Републиканската партия, успешен губернатор на Калифорния /Арни също беше, явно кинолегендите имат място в управлението на този щат/; Тръмп никога не е бил в естаблишмънта на републиканците. Това, разбира се, няма пряка връзка с афроамериканците, но по мое мнение това, което се случи с последните избори в САЩ ще бъде с много по-дългосрочни последици, отколкото много коментатори и политолози го представят в медиите, лично мнение. По отношение на независимата и силна съдебна власт в САЩ, както и несравнимо по-ефективната съдебна система, безспорно, но това не винаги е било така, а е постигнато с обществен натиск. Войната между Севера и Юга започва по повод на едно съдебно решение в полза на робството в Канзас, постановено под политически натиск върху Върховния съд от 15-я президент на САЩ Джеймс Бюканън; по време на Сухия режим корупцията между съдии, прокурори и полицаи е била в огромен мащаб, красноречив пример е първия съдебен процес срещу Ал Капоне за незаконно носене на оръжие, при който в последния момент е сменено цялото съдебно жури, тъй като е било подкупено анблок и т.н.

Няма разлика.

Би трябвало да е теоретично 100 процента съзнание, нещо като "нирвана", но само теоретично, според мен. Ако някога бъде постигнат ИИ, той трябва да оперира в 100-процентова изкуствено създадена "нирвана", неограничено и безгранично съзнание.

Ще се опитам да отговоря в рамките на темата, за да не навлизам в политика. Няма драма, според мен, има обективно протичащи процеси в някаква група по интереси, каквато е една фирма, нация, република. При изчерпване на управляващия връх като потенциал за решаване на проблемите в една структура, средната част от нея, която изнася цялата част по функционирането на структурата, започва да усеща силен натиск от две посоки: отгоре, откъм управителното тяло, и отдолу, от основата, върху която е стъпила, но която не е способна сама да вижда и решава проблемите на структурата. Когато натискът от двете посоки стане пределно силен, тази средна основна част от оперативни изпълнители в структурата, нека я наречем "средна класа" или "среден изпълнителен състав" решава, че трябва да предприеме нещо, защото така повече не може: надолу няма изход, защото отгоре се подават грешни сигнали и се вземат грешни решения; единственият изход е в смяна на висшия мениджмънт - частична или пълна, тук има различни варианти. Нещо подобно се случи на последните избори в САЩ - двете традиционни политически машини издигнаха стари бойни коне, но изневиделица изкочи дебютант, който каза на средния ешалон в икономиката, на средната класа: вижте ме, аз съм вашия човек, аз знам как да работя и знам как да оправя нещата, вашите проблеми, така че ония най-отгоре да не ви бъркат толкова дълбоко в джобовете, а ония отдолу, да не ви тежат толкова с разходи за тях и с престъпност: и "тихото мнозинство" го чу и обърка сметките на "висшия мениджмънт", избраха техния човек за глава на управителния борд. Това може да стане в малка фирма от 10 човека, в голяма корпорация, но и в империя. Нещата зреят бавно, постепенно, докато стигнат "повратна точка" и тогава промяната става бързо и решително.

Прочетох я по диагонал, ако може да се обобщи с една графика, това е: стр. 72 - показва степента на отдалеченост/неприемане на други етноси - колкото по-близо е до центъра 0, толкова по-малко е толератността към даден етнос; ромите, негрите /от САЩ и Латинска Америка и Африка/ са най-близо до 0 толерантност. Или казано с други думи:

1. Под чертата на бедността 1959-2015 за различните расови групи в САЩ 2. Какво е било съотношението на расовите групи към 2011 3. Процент на хората под 25 години със средно и по-високо образование 4. Процент на населението във възраст 25-34 год. при бели и при афроамериканци в периода 1991-2007 5. Нарастване броя на затворниците през годините /по времето на Никсън, където е стрелката, цялото население на САЩ е 202 млн., днес е над 320 млн., трябва да се вземе предвид като процент, но пак нарастването е в пъти, най-стръмна нагоре е линията по времето на Бил Клинтън, след приемането на двата закона/ 6. Приходи на афроамериканци и бели в периода 1943-2003, разликата в първата точка е 2.5 пъти по-големи за белите, днес съотношението е около 0.8:1 7. Сравнение на приходи между афроамериканци и бели като семеен доход и като самотен родител /мъж или жена/ - 2012; при афроамериканците голям проблем е огромният брой самотни родители жени, 46.3 процента /нещо близо до този процент е и при ромите у нас/ в сравнение с белите 19.8, но разликите в доходите между бяла самотна майка и афроамериканка не е толкова голяма, колкото при мъжете самотни родители бели и афроамериканци 8. Участие на афроамериканци на ръководни държавни постове в периода 1966-2013 9. Високопоставени професионалисти афроамериканци 1966-2013 10. Участие на афроамериканци с техническо образование в работната сила 11. Участие на афроамериканци в работната сила като служители в търговията 12. Участие наафроамериканци в работната сила като чиновници и офис служители 13. Общ дял на афроамериканците в работната сила

Благодаря, ще го прочета утре/днес на бистра глава. Като изключим робството, нашият проблем с ромският етнос е най-близо до американския с черните. Те също са един вид коренни жители и също са обособени етнически, и също са дискриминирани, няма какво да се лъжем. Но за разлика от американците, ние държим тенджерата с проблема плътно затворена и отвреме-навреме изпускаме малко пара от налягането, та дано се размине от самосебе си, ден да мине друг да дойде, снишаваме се, все едно няма проблем, той някак си ще се реши от самосебе си.Този метод е взривоопасен. Американците след 60-те години са си запретнали ръкавите и са направили трите най-важни стъпки, според мен: дали са достъп до образование на черните /научили са ги да си ловят сами риба, а не да хранят с риба "социално слабите и непълноценни роми" като нас/, дали са им възможност с това образование да работят и са им осигурили квоти в държавната администрация. Три много простички на пръв поглед, но всъщност огромни крачки това сегрегирано 150 години малцинство само да се изтегли за косите от мизерията си през следващите 60 години. И черните го правят, те вървят нагоре като общност и като индивиди. Съгласен съм, но вървят с големи крачки натам - добро образование, процент пропорционален в държавното управление на расовия им процент, равноправие в сферата на частния бизнес. Все пак, нека не се забравя откъде и кога тръгват - не е далече времето, когато е имало надписи "забранено за негри" и не са били допускани никъде, където има бели. Само като отклонение - има значение и етническия манталитет, вижте азиатците, те не викат, че са дискриминирани, а са над 17 млн., тоест наполовина от чернокожите, нямат пропорционални квоти в администрацията, нито в учебните заведения, но престъпността при тях е ниска, а успехът в обществото висок, материално и професионално.

Нека се опитаме да бъдем малко по-прецизни с цифрите, когато защитаваме позициите си, за мен е приятно да дискутирам с Вас, защото научавам много нови за мен неща. https://en.wikipedia.org/wiki/Incarceration_in_the_United_States Както се казва "да посмалим" малко от 80 на 40. + не оспорвам това, и аз ще помогна на бял по-лесно, отколкото на цветнокож, по простата причина, че не познавам манталитета на другия човек, не съм общувал много с такива хора, за мен той е Непознат. Тук вече навлизаме в несъответствия; първо, защото не всичко зависи от съдията, а главно от журито, за това стана въпрос, а то се избира и от защитата и от обвинението - ако журито отхвърли всички или част от обвиненията, съдията не може да даде повече. Освен това, не забравяйте, че съдиите не са само бели, ето вижте: https://www.statista.com/statistics/408483/percentage-of-us-district-court-judges-by-race/ Даже чернокожите имат един процент отгоре бонус спрямо процента на населението; по тази логика за "bias" обърнат с обратен знак, чернокожите съдии ще дават по-големи присъди на белите, а чернокожите членове на журито ще гледат да вкарат колкото се може повече бели в затвора; същото би могло да се мултиплицира към прокурори, полицаи и политици, но навсякъде в тези сфери работят и чернокожи американци. Моята теза е върху съвсем друга основа - мисля, че расизма и подозренията между етносите могат да бъдат решени главно по пътя на образованието, доходите и социалния статус на отделните индивиди в малцинствената общност и на общността като цяло, чрез вдигане на стандарта в тези три сфери. Оттам натам, дори да има взаимни подозрения и неразбиране, те постепенно ще бъдат смекчавани и заличавани.

Разбирам. Явно в Холандия има вече създаден расов стереотип, за да реагират така хората. Не мисля, че в Лос Анжелес може да се случи нещо подобно, по-скоро съм сигурен, че няма да стане. Освен това повечето чернокожи не ползват метро или автобуси, движат се с колите си, те там не са чужденци, пък и в САЩ никой не се възприема по принцип като "чужденец", защото повечето са такива, ако не първо поколение, то второ или трето, голям котел за претопяване на етноси и националности е. това е страна на имигранти, увеличаването на населението е повече от "чужденци", а не от раждаемост; чернокожите, например, са били около 3 млн. през 1860, когато избухва войната между Севера и Юга по повод отмяната на робството им, днес са над 30 млн. В южните щати, може би, живеят някакви стереотипи на бял расизъм, нямам представа. Всеки щат си има свои особености и е различно. Доста се отдалечихме от темата, която е зададена в първия постинг с филма, че 13-та поправка за отмяна на робството е само формална, тъй като в затворите черните затворници отново са роби. Профанирам съдържанието на повече от час дългия филм, за да се види колко нелепа е такава позиция. просто нещата не са такива. Черното малцинство живее неизмеримо по-добре от преди 60 години, когато започват гражданските борби за повече права, прогресът в рамките на един човешки живот е огромен. Ние като българи, според мен, можем само да се учим от опита на американците как се решават проблеми с малцинства и интеграцията им. Може би в тази посока е по-интересно да се концентрираме.

Този закон за 5 гр. е въведен през 1986, преди това не е имало разлика, а забраната за крак/крек? е от 1961. Сега погледнах историята на големия внос на кокаин в САЩ, той е на върха си точно през 80-те, внася се кокаин на прах от Колумбия по 70-80 тона месечно, което е 80 процента от цялата консумация за САЩ, става епидемия. Тогава Рейгън обявява война на наркотиците и е въведен законът. Доколкото разбрах, кракът има много по-бързо и силно въздействие от кокаина на прах и е по-вреден, освен това много по-бързо води до пристрастяване. Но ето какво казват в американски специализиран сайт за наркотични вещества: Повече бели консумират крак, някои започват с кокаин, но минават на крак, консуматорите на кокаин са близо пет пъти повече от тези на крак. Законът е променен драстично от Обама през 2010: Вижте за какво иде реч: 28 грама крак за 5 години, 280 за 10; всичко под 28 гр не е за затвор; и да в затворите са били 80 процента черни срещу по 10 бели и латиноси по стария закон, изненадващо за мен /вероятно пласьори/ над 50 процента латинос за кокаин. В "Наркос" за Пабло Ескобар беше показнано как е стартирала цялата тази история с кокаина - тя започва от Чили по времето на Пиночет, но Пиночет решава въпроса с разстрели на наркопроизводителите, тогава ноухауто се премества в Колумбия и започват тези убийствено големи количества внос, през 80-те Ескобар е в първата десетка най-богати хора в света според Форбс, не мога да си представя, че 1000 тона кокаин ще влязат годишно незабелязани от американските власти, това не е свързано пряко обаче с криминализирането на черните потребители на крак, поне според мен. https://americanaddictioncenters.org/cocaine-treatment/differences-with-crack/ Не знам точно какво имате предвид под дискриминация, афроамериканците наистина драматично са подобрили социалния си статус от 60-те години до сега. Имуществен статус, 22 процента са с доходи под 15 000 годишно, но в горния сегмент от над 100 000 до 200 000 са отишли 11 процента срещу 2 през 1967, над 200 000 има 1.6 %, които въобще ги няма до началото на 90-те, а в средния сегмент са 38 процента, средна класа, значи имаме 52 процента афроамериканци средна класа и над нея. Образование - 28 процента от афроамериканците са с висше образование; да има някаква разлика в заплащането, но тук не е ясно дали е дискриминация или квалификация, но разликата така или иначе не е голяма In 1940, 60 percent of employed black women worked as domestic servants; today the number is down to 2.2 percent, while 60 percent hold white- collar jobs. 44 and 1. In 1958, 44 percent of whites said they would move if a black family became their next door neighbor; today the figure is 1 percent. 18 and 86. In 1964, the year the great Civil Rights Act was passed, only 18 percent of whites claimed to have a friend who was black; today 86 percent say they do, while 87 percent of blacks assert they have white friends. Ето и графично изражение как са се повишавали доходите на афроамериканците във времето: Прогресът е удивително голям, какво да кажем ние с ромите? Те впрочем процентно в нашия мащаб са повече от афроамериканците спрямо белите... https://www.brookings.edu/articles/black-progress-how-far-weve-come-and-how-far-we-have-to-go/ http://www.latimes.com/business/la-fi-african-american-income-20170915-story.html http://blackdemographics.com/households/african-american-income/ А как щяха да реагират другите хора, ако зад Вас тичаше бяло момче, а не чернокожо, хипотетично?

Ключовата дума, според мен, е "постоянно", бих го подложил на съмнение. За разлика от растенията и животните, човек притежава свободна воля, тоест собствен раз-ум, което му дава уникалната възможност да не реагира, а да действа по своя воля; ре-акция е отговор на външна акция, както и ре-флексия е отражение на външен дразнител, но човек е способен и на действие по свой избор, независимо от външни обстоятелства. п.с извинявам се, че не цитирам първоизточника, моя грешка.

Но нали това се опитвам да обясня - тези закони не са таргетирани към негрите, те са към всички: няма значение дали си негър, бял или латинос, ако те хванат с 5 гр. крек, отиваш в затвора /поне така е било до 2010/; а това, че негрите ги обявяват за расистки, според мен не идва от тях толкова, колкото от политиците, които ги манипулират. Дебатът, ако трябва да си го водят самите американци, е за адекватността на законите, а не за тяхната расистка насоченост. Нещо подобно с крека има и по време на Сухия режим, който е пълен провал като закон и е отменен. С отмяната на Сухия режим увяхва и гангстерската престъпност, Американската Коза Ностра след това бързо е разбита и вкарана по затворите. Ако сравните ситуацията със 70-те и 80-те има нещо подобно със забраната на алкохола през 20-те и 30-те, скача рязко броя на тежките престъпления, увеличават се убийствата на полицаи, организират се банди, главно гравитиращи около дилърството на наркотиците. Борбата с наркотиците през 70-те и 80-те води до такова огромно като мащаб криминализиране, от своя страна самите наркотици и строгите закони към тях образуват лавина от съпътстващи престъпления. Ако погледнем от другата страна на закона, откъм тези, които ги създават и изпълняват, там нещата не са безкористни и случайни. политици и държавни служители печелят от гигантския трафик на кокаин и хероин в страната, този трафик е бързи и лесни пари за отделни личности и източник за финансиране на цели организации, освен това поставя под контрол организираната престъпност, организира я.

Нищо ново в социалната пирамида, остава си стабилна: Тези с "високи" над 1000 евро месечно доходи са пак 5 процента; всичко останало е отдолу - относително бедни и много бедни. Има обаче една съществена разлика между доходи и богатство, точно там в богатството се изтеглят реалните пари. Защото мога да съм си писал облагаема заплата 2000 лева месечно като шеф на фирма, но ако е моя фирмата да изкарвам печалба от нея по 200 000 месечно, която да крия от данъци по най-хитроумно законни начини. Така че, богатите действително стават по-богати. Иначе като вдигнем минималната заплата на 460 лева месечно можем със стъкмистиката и да докараме картинката към позитивна; обаче и цените се вдигат, нали, тихо и някак неусетно дори. Важното е как расте БВП в реални пари, после как се разпределят тези реални пари. https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/04/02/nad-5-bona-ili-do-600-lv-kakvi-zaplati-vzimame-v-bylgariia.372467

Добри бели момчета на лошо място и както казва Люк: "Тя знае какво точно прави."

Не е съвсем точно, според мен, самите закони за притежание на крек, предпоставят основно голямото присъствие на черни в затворите. За 5 грама крек 5 години, при попадане в затвора, както сама отбелязахте, се влиза в банди и конфликти - ето ти още един закон за добавяне на срок към всяко старо престъпление на новото и така един младеж, хванат с 5 грама крек на улицата може да си откара доживот в затвора; законът го праща там, не специално отношение заради това, че е негър. Има един великолепен филм "Хладнокръвният Люк" от 1967 с Пол Нюман в главната роля; илюстрация точно за този закон с увеличаване на наказанията, така че от "престъпление" да счупиш една улична лампа, можеш да получиш доживотна присъда. https://bg.wikipedia.org/wiki/Хладнокръвният_Люк

Точно поради това, според мен, е нелепа стратегията на демократите да "расовизират" социално-икономически проблеми; те усилиха до краен предел тоналността на "черния цвят" в кампанията си, следя редовно емисиите на СНН /по-скоро по навик от времената на старата им слава/, които сега са нещо като рупор на Демократическата партия. Там линията е "афроамериканска", имат специална рубрика за Африка, като линк към спомена за африканската памет на "робите", което е лека подигравка на фона на това, че едрият американски бизнес реално не инвестира много в Африка, не му е интересен континента като пазар; но за подгряване на черната публика има значение да й се напомня за корените и "вината" на белите робовладелци... И то при неоспоримата реалност, че точно президента на демократите Бил Клинтън въвежда закони, които вкарват най-много афроамериканци в затворите за дълго време, споменатите два закона. За мен е изненадващ монолитният черен вот, защото, ако се направи социален разрез на черните като имуществен и образователен ценз, те почти копират структурата на белите - имат голяма средна класа и образован и богат черен елит, но напук на социалния си статус гласуват расово - нещо, което не виждаме така ярко изразено при латиносите и азиатците. Особено при латиносите - те са в много по-тежко социално положение от черните, тяхната средна класа и богати са по-малобройни, в образователно отношение също са по-ниско от черните, но нямат такъв монолитен расов вот.

Ако погледнем резултатите от последните избори от расов, имуществен и полов избор, според мен, могат да се направят няколко заключения: 1. Расов избор - по расов избор черните с огромно мнозинство подкрепиха Демократическата партия; белите със значително мнозинство подкрепиха Републиканската; латиноси, азиатци и други със значително /но не толкова категорично като при черните!/ подкрепиха Демократическата партия В крайна сметка мнозинството на белите беше достатъчно да осигури победа на републиканците, тъй като белите са 72 процента от цялото население. Стратегията на демократите да капсулират расово черните им даде пирова победа в тази "капсула"-сегмент от вота, но това не им беше достатъчно за победа 2. Пол - 53 процента от мъжете са гласували за републиканците срещу 54 процента от жените за демократите; почти равен резултат с разлика от 1 процент, тук вече е решаващо колко мъже и колко жени са гласували 3. Приходи /имуществен критерий/ - американците с доходи до 50 000 годишно са подкрепили предимно демократите; американците с доходи над 50 000 са гласували за републиканците. Следователно, според мен, би могло да се каже, че преобладаващата средна бяла класа на САЩ е спечелила изборите за Републиканската партия; това не е "белият боклук", за който писаха и говориха мейнстрийм медиите, той е гласувал и за демократите, средната бяла класа /защото средната черна класа и богатите черни са гласували расово/ е решила тези избори. По една много съществена причина - данъчната реформа, предложена от кандидата на републиканците, той освободи от данъци както най-ниските доходи, така и средната класа, така и богатите. Бялото мнозинство гласува с джоба си, това донесе огромната изненада на тези избори, не расовото деление реши резултата, а класовото /колкото и изтъркано да е като клише/; едноетажна бяла Америка обърна тренда.

Аз също не приемам такава теза и мисля, че американците са едни от най-толерантните хора към чужденците по принцип, а и въобще към хората в частност, говоря за обикновените американци, не ги деля расово. Но разпалването на расово разделение рефлектира много силно от черните към белите, сред които /белите/ в последните години страховете растат, това обаче не е толкова отразявано в медиите. Само едно число - над 3.7 млн. американци се самоопределят като "сървайвъристи", това означава хора, подготвящи се за някакви социални трусове и гражданска война. И това са предимно бели хора от средната класа, те се усещат най-застрашени. Помислете за числото, то е близо два пъти повече от числото на затворниците, тези хора живеят в свой маниакален свят на фобии. И въобще не се ограничават с фобиите си, а харчат време, пари и ресурси да се подготвят за бъдещите граждански сътресения и войни. Развила се е мултимилионна индустрия, която обслужва "сървайвъристите" - оръжия, скривалища, електронни защитни системи, храни и медикаменти, това е индустрия. И числото им е се е увеличило рязко след 2012, вторият мандат на Обама, но основните медии не пишат много за тях и не се занимават с тези хора, по някакви си техни подбуди и интереси. На графиката се вижда как скача броя на интереса в гугъл при изписване на думата "prepping" между 2000 и 2016 специално за американската публика. На този линк се разказва за индустрията на "сървайвъризма" и за мотивите на хората да стават "сървайвъристи"; гледал съм документални филми за такива хора, те приемат за съвсем реално избухването на гражданска война и се подготвят много сериозно за оцеляване в нея, заедно със семействата си; нямат нищо общо с уплашените от атомна война хора по време на Студената война, сега уплахата им идва във вътрешен план. https://blog.hubspot.com/marketing/survival-industry-growth На линка към статистиката за жертви на полицаи, отдолу под таблиците има за всеки конкретен случай, със снимка на убития при арест и обстоятелствата около инцидента, предполагам, че по-разширена информация вече може да се открие по конкретното име на човека в мрежата, отразено в медиите за всеки случаи отделно. https://www.theguardian.com/us-news/ng-interactive/2015/jun/01/the-counted-police-killings-us-database