Б. Киров

"Ти записа ли се доброволец?" и "Родина-мать зовет" апелират към чувството на дълг, което по същество е завоалирана вина, същият двупосочен механизъм.

+ Ето, че пишеш с други думи, това, което е написала и въпросната авторка: Бях развил в друга тема за Айн Ранд същата идея, тя не е моя, на Ранд е: манипулаторите по принцип свеждат винаги всичките си техники до една основна - те карат "жертвата" им да изпитва чувство на вина, представяйки се в ролята на жертва.

Според мен от един и същи сценарий различни хора научават различни неща. Сам по себе си един банкрут не е толкова страшен. Има оздравителни банкрути, има и такива, водещи до пълен фалит на фирмата и закриването й. Затова всичко зависи от мениджмънта в състояние на банкрут, след оздравителен банкрут една форма може да стане по-конкуретна и по-силна. Има по мое мнение и друг момент - при един банкрут някои хора в самата фирма и извън нея биха могли да генерират огромни ползи и печалби за себе си, например изтриване на дългове, което се случи след миналия банкрут. Гърция банкрутира болезнено и както винаги в такива случаи плащат мнозинството от "акционерите", но в цялата гръцка трагедия има и печелещи, макар и малцина. Лично според мен по-добрият за всички акционери в една фирма, каквато е националната държава, е да не се стига до банкрут и оздравителни мерки, а да се преодоляват дефицитите с реформи.

Според мен, леко преувеличаваш Авторката е сертифициран психолог с над 10 години опит, следователно, зависи от гледната точка за оценка на статията. От една страна, тази статия е популярна и е продукт за продажба, така че не може да се очаква от нея научност. От друга, в статията, според мен, има много здраво рационално ядро и тя по същество казва това, което твърдиш и ти, зависи от прочита й.

Когато сравняваме търговския баланс на САЩ и Китай не можем да не вземем предвид и съвършено различните системи на данъчно облагане и отчитане на реалните стокови и капиталови потоци. В САЩ и в ЕС движението на капитали и стоки е много по-трудно уловимо от официалната статистика и данъчните власти, защото големите интернационални корпорации са разработили перфектни и сложни легални системи за заобикаляне на данъците върху печалбите, които не дават обективна представа за статистиката на реалния оборот на пари, стоки и услуги, докато в Китай, поради стриктния партийно-държавен контрол, прякото държавно управление на Централната банка и контролния пакет върху най-големите държавни фирми, националната държава е в състояние много по-ефективно да проследява и контролира движението на пари и стоки, както и инвестиционните потоци. В световен мащаб САЩ и ЕС си остават най-големите инвеститори, общо те държат над 40 процента от всички световни инвестиции, докато китайските инвестиции, при цялата им експанзия в последните години, обемат едва около 4 процента или с други думи са 10 пъти по-малко от тези на ЕС и САЩ. Направени инвестиции в целия свят към 2017 – 34.73 трлн. долара Направени инвестиции от ЕС към 2017 9.121 трлн. Направени инвестиции от САЩ към 2017 5.644 трлн. Направени инвестици от Китай към 2017 1.342 трлн. /според китайски източници 1.8 трлн./ При това ЕС корпорациите инвестират най-много в САЩ, а американските фирми съответно в ЕС: Това е схема показваща детайлно американските инвестиции по региони в света от която става ясно, че инвестициите са разпределени от общо 5.33 трлн. до 2016: - В Европа – 3.174 - В Азия – 0.846 трлн. - Други в Западното полукълбо /тук са офшорните зони/ - 0.613 - Южна Америка – 0.131 - Централна Америка – 0.098 - Африка – 0.057 - Близкия изток – 0.045 От таблицата се вижда, че американският бизнес не инвестира чак толкова много в Азия, неговите директни инвестиции там са едва 23 процента от тези в Европа, най-неглижирания регион е Африка, там американските преки инвестици са едва 57 млрд. долара, близо десет пъти по-малко от китайските, но третият по-обем инвестиционен регион са офшорните зони като Бахами, Антили, Тринидат и Тобаго и т.н. Близкият изток също не се радва на големи преки американски инвестиции. Ако сравним с директните инвестиции на ЕС ще получим почти огледална картина с някои размествания: САЩ и Канада 2.8 трлн. евро към 2016 Останалата част на Европа извън ЕС 1.35 трлн. Централна Америка 0.805 Азия 0.795 Южна Америка 0.490 Африка 0.292 Океания 0.141 Близкия изток 0.096 Ако не гледаме на ЕС като на единен икономически субект, в национален мащаб САЩ остават най-големия световен инвеститор: За 2015 направените от тях преки инвестиции за близо 3 пъти по-големи от следващите в национално измерение, Япония, и близо два пъти от обединените инвестиции на Китай и Хонг Конг. Само директните чужди инвестиции в САЩ през 2015 компенсират наполовина търговския дефицит. Освен това директните чужди инвестиции в САЩ отварят и нови работни места с високо заплащане и ефективност, така например над 6 млн. работни места в САЩ са в международни корпорации /предимно европейски/, а фирмите с преобладавощо чужд капитал осигуряват около 7 процента от целия БВП на САЩ. В крайна сметка, според мен, не търговския дефицит е най-големия проблем за фиска и държавния дълг на САЩ, а укриването на печалбите и загубата на работни места с изнасянето на продукцията на американските корпорации зад граница. Ето как изглеждат нещата само при един от гигантите, Епъл: 43 000 работни места в САЩ срещу 720 000 зад граница. Освен това схемите за неплащане на данъци само от продукцията на Епъл ощетява хазната според някои изчисления между 8-9 млрд. годишно, защото оборотът на продажбите е над 85 млрд. долара /два пъти БВП на България/. Една от станалите известни схеми за неплащане на данъци нашумя преди няколко години и вече е „затворена”, но начините са много, най-вече чрез офшорни зони, които съществуват както в Европа, така и в САЩ съвсем легално. Това е схемата, наречена „двоен ирландско-холандски сандвич”, при която Епъл, чрез две регистрирани в Ирландия и една в Холандия свои дъщерни фирми избягваше плащането на данъци върху продажбите си в САЩ и Европа. Сега Епъл имат свои клон в Невада, въпреки че централата им е в Калифорния, защото в Невада има 0 данъци върху продажбите /ДДС/, така че всички продажби в САЩ минават през офиса в Невада. https://ustr.gov/countries-regions/europe-middle-east/europe/european-union https://www.thebalance.com/u-s-china-trade-deficit-causes-effects-and-solutions-3306277 https://www.thoughtco.com/history-of-the-us-balance-of-trade-1147456 https://www.bea.gov/international/di1fdiop.htm http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Foreign_direct_investment_statistics https://www.commerce.gov/news/fact-sheets/2017/10/foreign-direct-investment-united-states http://www.nytimes.com/interactive/2012/04/28/business/Double-Irish-With-A-Dutch-Sandwich.html http://www.nytimes.com/2012/04/29/business/apples-tax-strategy-aims-at-low-tax-states-and-nations.html

Ето погледнете как стоим спрямо другите източноевропейски страни в прогнозното изследване на HSBC за 2050 г., което обсъждахме с Ник в темата за БВП: Ние сме в средната възраст продължителност на живота, фертилност /способност за раждане/ като тяхната, индекс на демокрация по-висок от средното, държавни разходи в средните показатели. Отстъпваме от средните показатели в три пункта по критериите на Робърт Баро /в изследването тези 7 са взети от HSBC като критерии за развитие/: години на образование /9.9 за България при средно 10.4/, прогнозирана инфлация /7.8 при 7/ и индекс на върховенство на закона. Последният показател, според мен, е ключово важен за лошото ни състояние и перспектива като общество каквото сме. При това разминаването е драстично голямо - около два пъти. Самите изследователи в доклада си пишат, че съчетанието между висок индекс на демокрация и нисък на върховенство на закона е най-лошата комбинация за икономическо развитие. Според мен това /върховенството на закона/ е най-важното звено, откъдето може да тръгне реформа. Ако ли не, съм песимистичен оптимист, че ще стигнем дъно, оптимист съм, че има дъно, иначе щях да съм песимист. "Дъното" го виждам като фалит на големите нереформирани социални системи - здравна, образователна, пенсионна и на държавната администрация, който фалит ще повлече и държавния бюджет в дългове. След неизбежния, според мен, фалит при липса на реформи на тези системи, българското общество вероятно ще престане да се надява на Неволята и ще се заеме само да си оправя колата.

За САЩ на мен също ми е интересна темата, но трябва да прочета и осмисля повече конкретна информация, за да си отговоря. Това, което виждам на пръв поглед от цифрите е очевидния отрицателен баланс с трима от най-големите търговски партньори - Китай, Мексико и Канада. С Мексико и Канада голяма част от отрицателното салдо на САЩ идва от внос на петрол, но през последните няколко години производството на петрол от шисти започва да съкращава тези отрицателни стойности, САЩ в момента са 2-рата страна в света по производство на петрол и петролни продукти и от вносител се превръщат в износител. С Китай причините са комплексни - от 80-те години по политически причини САЩ започват да засилват външноикономическите си връзки в Китай и изнасят много от производствата си там, заради евтина работна ръка, освен това сключват с Китай споразумение за "най-облагодетелствена нация" в търговията помежду им, което сваля вносните мита за стоки до 5 процента. Китайската икономика се възползва максимално от тези условия, като същевременно китайските власти правят всичко по силите им да пречат на внос на американски стоки - от една страна административни трудности и нарушаване на митническата спогодба /реално митата за американски стоки се вдигат до 20 процента/, от друга обезценяване централизирано курса на юана спрямо долара, което прави американските стоки непродаваеми на китайския пазар. Също така има роля и изкупуването на американски ценни книжа от вътрешния дълг на САЩ от китайската централна банка. Но наистина причините са много комплексни и изискват по-задълбочен анализ. За повишаване на износа на ЕС, според мен, основна роля играе създаването на Единен Европейски пазар /единна валута, безмитна търговия, свободно движение на хора, стоки и услуги/, което превръща ЕС в много силен конкурент, специално в търговията и конкуретноспособността, на САЩ и Китай. За ЕС всички графики, които съм постнал в предишния постинг са само за търговия /внос-износ/ с външни от ЕС партньори. Същевременно в самият ЕС съществува още една "вътрешно-външна" зона за търговия за всяка една страна поотделно, която удвоява този обем. Така например, ако общия обем на внос-износ с външни страни за ЕС е около 4 трлн. евро, което е примерно 25 процента от БВП, то търговията между отделните държави в ЕС, която за всяка от тях е външна в баланса им, също е на приблизително същата стойност. Така че реално ЕС има външнотърговски обем не от 4 трлн. евро годишно, а от 8 трлн. евро годишно или приблизително 50 процента от целия БВП. Китай и САЩ нямат такива външни пазари - техните се движат между 25-30 процента от БВП. Това естествено повишава силно приходите на европейските фирми и повишава тяхната конкуретноспособност, защото кислородът за всяко производство е пазарът, а два пъти по-голям пазар означава два пъти повече приходи и капитал. За България съотношението е приблизително средноевропейското, икономиката ни е много отворена, като външнотърговската дейност /внос-износ/ е около 50 процента от БВП, но за съжаление балансът е отрицателен, защото изнасяме стоки с ниска принадена стойност, а внасяме такива с висока. п.с. ето за това става дума: това е баланс на износ на Германия за 2016 - в баланса се включва като "износ" и износа за страни членове на ЕС, при това с тях търговията е безмитна. Същото важи и за вноса: И крайният баланс за Германия като положително салдо изглежда така: като в него се включва и "двойното предаване" на външната търговия на Германия със страни от ЕС, от които Германия извлича печалба във вид на положително салдо между износ/внос. Не всички обаче печелят, за България балансът изглежда така:

Съотношението явно се е променило за една година, ползвал съм данни за 2016, а на този линк има нови данни за 2017, те са на Департамента по търговия на САЩ и би трябвало да са най-точни: https://www.census.gov/foreign-trade/statistics/highlights/toppartners.html На тази схема на Евростат за външната търговия в света се вижда кои са най-големите износители и вносители през 2016: Първите три места са за ЕС, САЩ и Китай. Балансът между "износ-внос" за ЕС е положителен, макар и не толкова, като този на Китай, но тенденцията през последните години е да се изнася повече. Сумите вляво са в млрд евро. Като съотношение в световен мащаб тези цифри могат да се представят и така: На тази фигура се вижда какъв дял в световния експорт на стоки имат страните в света. На тази е показано какъв дял имат в световния импорт на стоки. В световния експорт Китай, ЕС и САЩ държат около 45 процента от световния обем, целият останал свят около 55. В световния импорт съотношението е почти същото, но с разменени водещи роли между САЩ и Китай. Тази рокада между САЩ и Китай започва някъде от 80-те години, това може да се види в историческите данни на посочения по-горе линк към данните на Департамента по търговия на САЩ, след 80-те търговския баланс на САЩ става отрицателен и процесът върви ускорено от началото на 21 век. Причините са много. При ЕС тенденцията е точно обратната - от силно отрицателен баланс между износ-внос през миналия век, постепенно износът става все по-голям, за да стане положителен баланс след 2012-2013: На следващата графика се вижда сравнението между най-големите търговски партньори на ЕС при експорт-импорт за 2006 и 2016: А на последната графика е показано в какви пропорции като стоки е износът и вносът на ЕС: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/International_trade_in_goods Ако излезем от общата картина на външната търговия на ЕС и направим паралел със структурата на външната търговия на България ще установим съществени отклонения и диспропорции от общото, както в баланса, така и в структурата на износа и вноса /откъдето идва и отрицателния баланс/.

Този сценарий не отменя 5 промила по-голяма смъртност, общо взето като в приказката за Манго "едно ще направиш пет ще утрепеш" - тези 5 промила повече от средноевропейската статистика си остават, на следващата година родителите пак могат да си направят детенце, но едно си е отишло поради медицинска неефективност. 5 промила повече смъртност от средоевропейската са си 5 промила. Съгласен съм, с уточнението, че и циганите емигрират, но в чужбина никой не ги брои за "цигани", а за българи. Проблем номер едно - защо емигрират. Приемам за резонно, но обратен ход в историята не съществува, както и "ако". Съгласен съм, щеше да е по-добър вариант за България, други държави от бившите соц.страни не направиха такава идиотска колективизация и запазиха селското население, но...екстраполацията е безмислена гимнастика, станалото-станало. Да де, нещо друго да твърдя. Но има и още - въпреки, че тук си абсолютно прав, необходимо е още едно уточнение, към допълнителната тежест на застаряло население /такова има в повечето европейски страни, включително при съседите ни гърци/, пак си остава реалната цифра от 4 промила по-голяма смъртност при равни с тях условия: и тук вече промилите /1 на хиляда/ се екстраполират върху цялото население, а то в момента е 7000 хиляди, тоест 4 промила са 28 000 по-голяма смъртност в сравение с другите европейски държави в същата позиция по отношение на застаряващо население. Ако целта на гимнастиката е да изпратим старите хора по-бързо в един по-добър свят ОК. Е тука вече вече влизаш в когнитивен дисонанс - може да е малоумно твърдението ми, но цифрите не са: 1946, 7млн.; 1985 - 8.9 млн. Съгласен съм с едно - комунизЪмът беше малоумна икономическа система и не водеше до просперитет и развитие, както и в това, че поради затворените граници младите и да искаха нямаше къде да бягат, разлетяха се след като "лагерът" отвори врати, но няма къде да избягаш от цифрите 9 милиона са повече от 7 и 7 са по-малко от 9. Цялата работа е, че не можеш безкрайно всичко да обясняваш с пораженията нанесени от комунизма, имаше и други държави в Европа минали по този път, които намериха начин да минимализират щетите чрез по-ефективна социална политика: здравеопазване, образование, по-добра пенсионна система /това не сме го разисквали, тази пенсионна система е геноцид за българските пенсионери, помага им по-бързо да си отидат, след като ги е ограбила/ и т.н. И не на последно място циганите и турците - етническото им отделяне от нацията като по-непълноценни е малоумие и най-голямата грешка на българските държавници. Тези хора са българи по националност и докато ги отделяме по етнически принцип проблемите ще растат по отношение на демографията. Между другото, ако си дадеш труд да направиш справка, ще видиш, че огромния процент детска смъртност при раждане и смъртност/кратка продължителност на живота е при циганите заради скотските условия на живот, в които са поставени. А тези хора са реално 10 процента от българската нация. Чувал съм, но те са 10 процента от населението на Израел и не е там ключът към високите темпове на демографски растеж на тази нация. Три са стълбовете: ниска смъртност, приток на имигранти и висока раждаемост, а тези три неща се постигат с висок стандарт на живот и добра социална политика.

Те са 350 на 70 000 средно за 28 години, или 9800 деца, които по статистика би трябвало да имат от своя страна 1.5 деца или говорим за обща цифра от 25 000 души по-малко българи от 0-28 години, това е около 3 процента от тази възрастова група, която би нарствала прогресивно в следващите поколения. това са 5-те промила според теб без значение 25 000 души, толкова са жертвите на България през ВСВ и т.н. А какво са 4-те промила по голяма смъртност в сравнение със средноевропейската? Ами пак "дреболия" в сравнение с дълбокия ти исторически анализ - някакви си 28 000 годишно, само 784 000 души повече умрели българи за 28 години в сравнение със средноврепейската смъртност за този период, ама какво са някакви си 784 000. Ами как стоят нещата с емиграцията - по 17 000 годишно дават фира от нея, умножено по този перод от 28 години получаваме още едно число от някакви си 476 000 души минус от България. За сравнение в Европа идват 2.5 промила нови имигранти, тоест средно европейски има ръст от тях. Сумираме досадните цифри и получаваме малкото число от 1 милион 280 хиляди българи по-малко от трите комбинирани фактора - по-висока смъртност, по-висока детска смъртност и изтичане на емигранти зад граница. Останалите 400 000 се дължат на четвъртия фактор, който всички европейски държави компенсират с добра социална политика в останалите три, изредени от мен по-горе - ниска раждаемост, защото по раждаемост България е в средоевропейските норми, но останалите компенсират с 1, 2 и 3. И така, като цяло Европа расте, макар и едва забележимо и бавно, но България не, тя се топи. Никакви мантри за геополитика, историческо наследство и други тинтири-минтири не помагат за прикриване на голата реалност: България не провежда европейска социална политика, за да реши демографския проблем с ниската раждаемост. За периода от 2001 до 2011 г. по официални данни населението на България е намаляло с малко повече от половин милион души. Две трети от тях се отдават на разликата в ражданията и смъртността, а една трета или около 175 хиляди се смята, че са емигрирали "Според статистиката през миналата година починалите хора са 109 хиляди, а родените - 67.5 хиляди, т.е. ражданията продължават да са почти наполовината, допълни още Калфин. По думите му проблемите, от една страна, са заради ранната смъртност в България и те могат да се отдадат на здравната система, а от друга - на това че условията и стандарта за отглеждане на деца у нас не са стимулиращи. Той цитира международна класация, според която българските жени имат най-ниските трудови доходи и разполагат с най-малко време за карирено развитие извън задълженията си по домакинството и отглеждането на дете. Отглеждането на бебе на година струва средно 6820 лева, докато доходът на родител с минимална работна заплата е 4590 лв" https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/07/24/2578825_okolo_175_hiliadi_sa_emigrantite_za_poslednoto/ така изглеждат нещата, и няма нужда да развиваш грандомански идеи и да се правиш на интересен, държавата не си върши работата. Защото се вижда, че по време на така наречения "социализъм" населението за 39 години от 7 милиона през 1946 е стигнало до 8.95 през 1985, след което за следващите 28 години се е върнало отново на изходна позиция от 1946. Май няма да ни стигне боята да боядисаме всичко направено, а? Ето да си гледаш и да си разсъждаваш, картинка за боядисване: https://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_България И не ми излизай с номера за урбанизацията и селското население - погледни демографските данни за Израел, там има 90 процента градско население, поинтересувай се от кои фактори е растежа.

Зле си с цифрите, освен това се опитваш да се "аргументираш" персонално. разликата в детска смъртност в промили между България и германия е 5. Това при сегашната раждаемост за България означава над 300 умрели повече деца годишно при раждане, за Германия тези 5 промила са много повече като числа, сега не ми се правят справки, но вероятно са хиляди. За 10 години, при сегашното ниво на раждаемост, това означава 3000 отишли в канала деца, поради некадърност - цифрата е над 3000 или 5 процента по-малко родени българи от годишния ръст. на теб обаче трябва да показвам картинки, тъй като с цифри зацикляш: Ето ти картинка за 60-те, 70-те и 80-те та дано разбереш. Ето ти и цифри, все пак. https://bg.wikipedia.org/wiki/Раждаемост_в_България

В двете таблици Турция "тежи" повече от Япония като внос и износ в ЕС. В сравнение с Китай/Япония съотношението е някъде 4:1 в полза на Китай, при търговията между САЩ и Китай тези съотношения са още по контрастни: Експорт на САЩ Импорт в САЩ При това разликата в експорт/импорт за 2016 в търговията между САЩ и Китай в цифри има такъв вид: Импорт в САЩ на китайски стоки - 481 млрд. долара Експорт за Китай на американски стоки - 265 млрд. долара Положителен баланс за Китай - 216 млрд. долара; при това САЩ от години наред се опитват /засега неуспешно/ да съкратят този отрицателен баланс и да внасят повече свои стоки в Китай, нещо, което доведе до преки заплахи от страна на Тръмп за вдигане на митническите тарифи за внос от китай до 25 процента /сега те са 5 процента/, доколкото следях нещата, последно започнаха детайлно да преразглеждат по пера вноса от Китай, но докъде стигнаха в това не съм информиран. Още по-впечатляващи за мен са инвестициите, които прави Китай в чужбина - тези в Европа са два пъти повече, отколкото тези в САЩ, въпреки, че стокооборотът му със САЩ е много по-интензивен от този с ЕС. Най-големи инвестиции в Европа Китай има във Великобритания, почти наполовина от тези в САЩ и по-големи отколкото в Италия, Франция и Германия взети заедно. При това 80 процента китайските инвестиции във Великобритания са направени последните 4 години. Другото място на голям инвестиционен интерес, освен Азия и Европа, е Африка - там Китай е инвестирал 2 пъти повече, отколкото в САЩ и повече, отколкото в Европа. +++ Нямам какво да добавя. Напълно съм съгласен.

Е каквото съм искал съм го казал, твой проблем е, че не го виждаш. Да докажа - нищо, не мога да до-кажа нещо на пред-убеден ум. Данните за сравнение между България и Германия на мен ми казват следното: Германия има по-добра социална система и по-добре организирана социална система от България, поради което - германските деца умират по-малко при раждане, германците живеят средно 8 години по-дълго от българите, германците приемат имигранти, а не гонят емигранти, образоват ги, обучават ги, интегрират ги и тези нови германци произвеждат БВП за Германия и за себе си. Не е ли очевидно от числата? Благодаря за тези два примера: Албания - Death rate: 6.8 deaths/1,000 population (2017 est.) Македония: 9.2 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 63 България: Death rate: 14.5 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 3 Албания: Life expectancy at birth: total population: 78.5 years Македония: total population: 76.4 years България: Bulgaria total population: 74.7 years Смъртността в България е по-висока от тази в Македония и Албания. Същото важи и за смъртността при раждане в сравнение с Македония: Македония total: 7.4 deaths/1,000 live births България: Infant mortality rate: total: 8.4 deaths/1,000 live births И двете страни, които даваш за пример имат около 60 процента градско и бързо урбанизиращо се 40 процента селско население срещу 75 процента градско в България, но не е "селското", което дава по-голям процент раждаемост, мюсюлманската религия е, по-голямата раждаемост там идва от мюсюлманското население, за Македония това не е тайна за никого, в Косово този сценарии обърна етническия състав на населението и доведе до отцепването в нова държава. Според мен това е най-задънената улица, в която може да се вкара българското държавно мислене - етническата. Почнем ли да гледаме нещата от тази гледна точка ставаме Косово-2, Булгаристан или циганистан. Цяла тема развих за Сингапур, в която етническото е сложено под масата, за да се извади отгоре националното и общодържавното, което там е проработило великолепно - силна социална полтика, образование и шанс за всеки, без оглед на етнос, раса, пол и друга дискриминация. На практика това правят и в Германия. Там има над 25 процента интегрирани етнически малцинства, които никой не дели по този критерии, те са германци и ползват всички права като германски граждани, но имат и всички задължения на такива. Спирам в тази тема, тя не е моя, а и този начин да си до-казваме не ме влече.

Полша не е пример за такава държава в Европа, всъщност Фружин е прав - няма държава в Европа с прираст, благодарение на селско население. Ето данните за Полша: Population growth rate: -0.13% (2017 est.) country comparison to the world: 206 Birth rate: 9.5 births/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 202 Death rate: 10.4 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 33 Net migration rate: -0.4 migrant(s)/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 118 1.35 children born/woman (2017 est.) Полша също е демографски застрашена нация, тя няма ресурс да расте, ще намалява /подобно на Румъния, където също има голямо селско население/. Поляците се стопяват по-бавно от нас само по причина, че средната им възраст, засега е по-ниска - 40.7 години в сравнение с нашата - 42.7, което смъква процента им на смъртност на 10.4 промила в сравнение с нашите 14.5, както и по-доброто им здравеопазване, което им осигурява средна продължителност на живот 78 години в сравнение с нашите 73 /при по-нисък процент от БВП отделян за здраве - 6.5 в сравнение с нашите 8.4/ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/pl.html

Ето данни за Германия: Population growth rate: -0.16% (2017 est.) country comparison to the world: 208 Birth rate: 8.6 births/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 213 Death rate: 11.7 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 24 Net migration rate: 1.5 migrant(s)/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 53 Infant mortality rate: total: 3.4 deaths/1,000 live births Health expenditures: 11.3% of GDP (2014) Ето и същите за България: Population growth rate: -0.61% (2017 est.) country comparison to the world: 226 Birth rate: 8.7 births/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 212 Death rate: 14.5 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 3 Net migration rate: -0.3 migrant(s)/1,000 population (2017 est.) Infant mortality rate: total: 8.4 deaths/1,000 live births 8.4% of GDP (2014) Нещата трябва да се гледат комплексно, а не праволинейно. Не можеш всичко да обясниш с партизаните и вкарването на селяните в текезесета и после в панелни градове. Германия има приблизително същата раждаемост като България. И оттам почват разликите, най-съществените от които: Средната продължителност на живота в германия е 80 години, в България 73; смъртността в България е на 3-то място в света В Германия, въпреки възрастното население е много по-ниска В Германия детската смъртност при раждане 3 пъти по-ниска В Германия за здравеопазване отиват 11.3 процента /при много по-голям БВП/, в България 8.4 процента, при това в България от касата се краде много и без наказано. В Германия отрицателния прираст се компенсира с 1.5 пункта положителен от приток на имигранти, в България към ниската раждаемост и високата смъртност се прибавя 0.3 пункта емиграция и то на младо население В резултат на всичко изброено дотук, отрицателния ръст на населението в Германия е 0.16 % годишно, а този в България е 4 пъти по-голям 0.61 % годишно, като я нарежда по този показател на 226 място в света от 234 съществуващи държави в света и твърдо на челна позиция по този показател в застаряващата Европа: За Латвия и Литва, обаче, които засега са пред нас по обезлюдяване, прогнозите са за обръщане на тенденцията и консервиране до статуквото с броя на населението до 2050, за България прогнозата е 30 % процента по-малко население - 5 млн. от 7.1 млн. от последното преброяване. Сърбия, Украйна, Русия в които също имаше войни и комунизъм през миналия век имат много по-малък демографски срив. Не може, според мен, всичко да се свежда до схемата за колективизацията, партизаните, текезесарите и т.н. Има нещо друго.

САЩ имат огромен дефицит във външнотърговския си баланс с Китай, сега нямам под ръка статистика, но е достигал годишно до 400 млрд. през изминалото десетилетие, средно се движи около 300 млрд. годишно. Всъщност резервът на китайската Централна банка, който е най-големият в света и възлиза на около 3 трилиона щатски долара е приблизително равен на положителното салдо от външната търговия на китай със САЩ. Двете икономики търговски са толкова взаимнообвързани, че някои икономисти си правят каламбур, че това е икономиката на Кимерика /Китай + Америка/, но е факт, че китай е най-големият външнотърговски партньор на САЩ. Същевременно повечето от половината американски директни инвестиции са в ЕС /те също се измерват с трилиони/, а същото важи и за инвестициите на ЕС - над 50 % са в САЩ. Между ЕС и САЩ има огромно преливане и срастване на капитали, американците използват офшорни страни като Холандия, Люксембург и Ирландия, за да регистрират на тяхна територия свои европейски клонове и така избягват данъчното облагане, същото правят в САЩ и европейско базирани корпорации. Според мен, Китай следва своя много дългосрочна икономическа стратегия, разчетена поне 100 години напред, това е постепенно печелене на влияние, чрез вътрешно разрастване, опирайки се на собствена сила. Китайската държава /партия/ контролира пряко около 30 процента от държавните предприятия, но това са стратегически важните предприятия за външноикономическа експанзия. При това тези предприятия са печелещи, те дори са с по-висока производителност от частния сектор. В останалите 70 процента на икономиката оперира частния сектор. Данъчните ставки са високи, 25 процента корпоративен данък печалба, 45 процента личен подоходен данък, 48 процента осигурителен доход /37 за компаниите, 11 за работниците/; оттам идват големите данъчни приходи в държавата при работеща с 6 процента ръст икономика. забележителното е, че ДДС е сравнително нисък - 17 процента, което стимулира вътрешното потребление. Китайците са едни от най-спестовните хора в света, личните им спестявания са около 45 процента от БВП, тоест над 5 трилиона номинални щатски долара. Това вече са национални черти и нагласи, при тях няма такъв консуматорски дух като при западните хора.

няма "второ освобождение", сарказмът ти е плосък. Перспективата има значение, защото хората без перспектива в един отворен свят емигрират на друго място, и то емигрират младите хора в репродуктивна възраст. Ако аз имам перспектива да получавам 10 години заплата от 1000 лева, а квартирата ми струва 700, нямам никаква перспектива да имам семейство и деца, следователно аз отивам в Германия, примерно, където квартирата ми струва 600 евро, но започвам със заплата от 1500; само че там децата ми ще бъдат германски граждани. Толкова за перспективата. И като извадиш от 8.9 млн., колкото бяхме 1990 един милион българи на възраст до 40 години, ще получиш следната картина: Свят – население от 0-54 години – 78 % Полша 72 % Гърция 68 % Унгария 68 % Чехия 64 % Германия - 64 % България - 56 % В България пирамидата на населението е обърната огледално на тази в света, дори е много зле при сравнение със застаряващите нации в Европа, дори с Германия. Естествено, че след като близо 50 процента от населението са над 55 години, смъртността ще е голяма и ще расте по естествени причини, а раждаемостта ще пада, процесът продължава, защото младото население продължава да напуска страната по икономически причини. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/12/11/2880048_poveche_mladi_hora_napuskat_stranata_otkolkoto/ Тези чужденци, които по статистика идват тук, не се задържат, повечето от тях, по същите причини, те минават транзит през Бг, вземайки европейско гражданство, допълнително прогонвани от хомофобия и популистки внушения на омраза, че "арабеските ще ни превземат"; с тази политика на геронтофилия и преразпределение от пусто в празно нямаме никаква перспектива. BU_popgraph 2016.bmp

Мисля, че на реколонизаторите все пак няма да им се отвори парашута: България започва от 3 млн. след Освобождението и удвоява населението си за 50 години след това, защото хората са виждали смисъл в това да раждат и отглеждат повече деца. Всичко зависи от перспективата.

Безспорно. Когато говорим за съвремения свят, трябва да имаме предвид, че ЕС е уникално икономическо и политическо обединение, което досега не е съществувало в историята. Икономиките на ЕС и САЩ са скачени съдове: Това е таблица на Евростат за входящи и изходящи инвестиции в ЕС, от която се вижда, че над 50 процента и от двата потока са взаимни - от ЕС към САЩ и от САЩ в ЕС. Говорим за инвестиции от порядъка на 7-8 трлн. долара, досега двете най-големи икономики - тази на ЕС и САЩ - са най-крупните инвеститори в света, въпреки възхода на нововъзникващите икономики. Можем да говорим за икономическата мощ на Запада, която е споделена между САЩ и ЕС, въпреки някои различия в интересите и сферите на влияние. Дори в прогнозите за 2050, когато Китай и Индия изпреварват САЩ и ЕС по БВП, обединената икономическа мощ на Запада остава доминантна. ЕС и САЩ, въпреки намаляването на относителната им тежест в световната икономика, са в много по-голяма степен интегрирани икономически, военно и политически помежду си и в този смисъл имат пълния шанс да запазят контролния пакет на доминираща сила в света, въпреки възхода на Китай и Индия. ЕС при това е уникална икономическа структура, която реализира половината от вноса и износа си вътре в границите на общността, тоест на "вътрешния външен пазар", ако мога така да се изразя: Експорт на ЕС Импорт на ЕС това предпазва общността от резки световни кризи и й осигурява един стабилен растеж, стига да не пропилее постигнатото дотук с политическа нестабилност и разпад.

Стинка, доктрината за интермариум /прометеизъм/ е на Пилсудски, виж в историята и е отпреди ВСВ - идеята е за "санитарен коридор" между Русия и Германия и месианска роля на Полша. това са скелети в гардероба, от които сега се изтупва прахта. Американците я подхвърлят на поляците, за да си продават оръжейната продукция и нафтата от шисти, нищо повече. Да забиваш клинци в ЕС е кауза пердута, според мен. И то с отбор от икономически инвалиди.

Според мен вече не е съвсем точно да се говори за "център", глобалната икономика е с постоянно променящ се център, така както в интернет няма център, една подвижна мрежа с безкрайно много потенциално възможни централни точки. В такъв многополюсен свят там където се отварят нови технологични и пазарни възможности се локализират нови центрове, но те не са дългосрочно фиксирани, нито, според мен биха могли да бъдат задържани трайно от политически, държавни или военни бариери - времето на идеологическите и военни блокове отминава, движението в тези парадигми е все още инерциално, но затихващо. Европа ще си остане в първата редица по производителност и доход на човек от населението и през 21-ви век, вероятно и през 22-ри; същото, според мен, важи и за САЩ и другите развити икономики. Нивото на образованието, организацията на обществото /институции, върховенство на закона/, концентрацията на натрупано богатство предопределят по-високия стандарт в много далечна перспектива за тези региони. За наше щастие, ние сме в Европа. За наше нещастие, обаче, сами сме се докарали в много лоша кондиция и продължаваме да го правим. Ето как изглеждаме през прогнозата на HSBC /те са банков конгломерат с над 2 трилиона долара инвестиционни възможности и трябва да се вземат насериозно/: България в тяхната прогноза след 32 години ще бъде с 10 позиции по-надолу по общ обем от БВП в сравнение със сега и ще има около три пъти по-малък доход на човек от население в номинална стойност от другите източноевропейски държави, с които реално бихме могли да се мерим. На пръв поглед това е странно, защото същата прогноза ни поставя в групата на средно развиващите се икономики: Капанът за нас се нарича "демография" - там е ключът към успеха или провала ни като държава. България е най-бързо намаляващата като население държава в света. Този процес се предвижда да продължи. И това не се дължи на ниска раждаемост или висока смъртност, а на емиграция. Ето данните: Ние стоим добре в сравнение с другите централно и източноевропейски държави в показатели раждаемост смъртност, но, въпреки това през 2050 година ще бъдем 5 млн., при това структурата на тези 5 млн. е застаряващо население извън работна възраст, така че, един работещ ще трябва да носи на гърба си двама пенсионери и 1 непълнолетен - затова темповете ни растеж на доход на глава от населението стават по-ниски в сравнение с другите в групата. Причината, според мен, направо крещи в таблицата на банкерите: липса на върховенство на закона! Най-ниският показател в тази група е у нас. Индекс на демокрация висок, върховенство на закона ниско. Убийствено съчетание за икономиката. Обратното е по-работещо - такова има например в Китай, демокрация няма, но върховенството на зокона работи на високо ниво, ерго икономиката върви нагоре. Ние сме изобретили чудото на инженер Ганчев - демократично да се краде безнаказано. И всеки по-млад с глава на раменете си и малко здрав разум, който може да си го позволи, напуска това чудо на демократичното беззаконие и отива да работи някъде другаде. Нещата графично изглеждат така: И пак с риск да се повторя - това не е от висока смъртност или ниска раждаемост.

Уестърн актьорът, който изигра най-добрата си роля като Президент Рейгън е роден на 6 февруари 1911 в Тампико, Илинойс. Рейгън има ирландски произход по бащина линия и шотландски по майчина. Рейгън е 40-тият американски президент. Роналд Рейгън е най-дълго живелият американски президент досега - 93 години. Прякорът на Рейгън сред членовете на Републиканската партия бил „Великият Комуникатор”. Рейгън го харесвал. Роналд Рейгън участва в 53 игрални филма в кариерата си като актьор. Някои от по-забележителните му роли са в Love Is on the Air, Santa Fe Trail, King’s Row, This is the Army, Cattle Queen of Montana and Hellcats of the Navy. Рейгън за пръв път се появява върху екрана през 1937 година, преди това работи като спортен коментатор в радиото. Като актьор Рейгън изпълнява роли предимно в уестърни, той е една от звездите на уестърна за своето време. Най-забележителните му роли като уестърнгерой са в “Knute Rockne, All American" (1940) and "Kings Row" (1942). Джейн Уаймън, първата жена на Роналд Рейгън От първия му брак с актрисата Джейн Уаймън, Рейгън има две деца - Maureen Reagan и Michael Reagan. Рейгън се среща за пръв път с втората си жена, тогава Нанси Дейвис, през 1949, когато ФБР поискали от него да свидетелства за друга жена със същото име, заподозряна в комунистическа дейност по времето на „ловът на вещици” в Холивуд /тогана е изгонен Чарли Чаплин/, организиран от директора Хувър; Роналд и Нанси сключват брак 3 години по-късно, през 1952. Нанси Рейгън била суеверна и след като Роналд се пенсионирал, поискала от общината да смени адресния номер на къщата им от St. Cloud Road 666 в Бел Еър, Калифорния на St. Cloud Road 668, защото смятала 666 за число на дявола. Любимият филм на Рейгън бил „Точно по пладне“ /1952/, драматичен уестърн, режисиран от Фред Зинеман с участието на Гари Купър, Томас Мичъл, Лойд Бриджис и Грейс Кели в главните роли. Рейгън и Нанси били близки приятели със звездата Рок Хъдзън, след чиято смърт през 1985 г., Рейгънови станали едни от големите дарители в кампанията за борба срещу СПИН. Нанси Рейгън /тогава Нанси Дейвис/ през 1950, две години, преди да се омъжи за Роналд Рейгън Когато избухнала ВСВ, Рейгън бил 30—годишен, когато се записал доброволец за военна служба: не го изпратили на фронта обаче, защото страдал от лошо зрение. По време на ВСВ Рейгън бил зачислен от армията към филмовото студио First Motion Picture Unit в Силвър Сити, Холивуд, където участвал в заснемането на около 400 учебни филми за армията. Докато бил актьор в Холивуд, Рейгън рекламирал цигари, но той самият никога не е бил пушач. Някои по-ранни фотографии го показват с лула, но никога запалена. След като приятелят му Робърт Тейлър починал на 57 години от рак на белите дробове, Рейгън станал заклет агитатор срещу тютюнопушенето. Рейгън бил близък приятел на Джон Уейн. Във филма „Американски прелести” (1999), семейството на гледа един от филмите с участие на Рейгън, This Is the Army (1943). Рейгън бил капитан и звездата на отбора по американски футбол в Eureka College, Илинойс, където бил студент - в свободното си време работел като спасител, за да финансира следването си. Рейгън завършва с магистърска степен по икономика и социология през 1932 година. Лейтенант Роналд Рейгън по време на ВСВ Рейгън не е бил член на Републиканската партия до 1962 година. И двете деца на Роналд и Нанси Рейгън – Рон Рейгън и Пати Рейгън – са либерални демократи по политически възгледи; Пати, докато била дете, ужасно мразела гостите на баща й да говорят за политика и винаги правела нещо, за да прекъсне такива разговори и да смени темата на възрастните. Рейгън бил почти изцяло глух с дясното ухо още от времето на кариерата му като актьор в уестърни, след като при един от филмите с негово участие друг актьор стрелял с пистолет много близо до главата му. От 1963 Рейгън станал ревностен последовател на Презветерианската църква и считал себе си за „роден отново Християнин.” Рейгън поддържал формата си с голф, езда, работа в ранчото и стрелба по летящи цели. Роналд Рейгън е бил губернатор на Калифорния от 1967 до 1975 година; Калифорния е щатът с най-голям БВП в САЩ, шестата икономика в света след тази на Великобритания и по-голяма от тази на Индия /2016/. Рейгън притежавал фотографска памет за лица, числа и текстове. Рейгън и Уорън Бейти били добри приятели от времето на общата им работа като актьори в Холивуд, въпреки политическите им различия. Рейгън работел като спортен говорител в WGN Radio, където кометирал редовно Cubs baseball games. Най-близкият приятел на Рейгън в Холивуд бил Робърт Тейлър. Още като ученик Рейгън работел като спасител на плажа Rock River край Диксън и бил награден за спасяването на 77 души от удавяне. До 1962 Рейгън членувал в Демократическата партия и то в либералното й крило, преминал към политическите убеждения на Републиканската партия през 1962. Подкрепял Никсън в президентската му кампания, но никога не станал близък с него. Той не присъствал на погребението на Никсън. Като ученик Рейгън бил бойскаут. Рейгън и Тръмп са единствените американски президенти, които са имали развод преди кариерата си като президенти. Роналд Рейгън получава рицарска степен от Кралица Елизабет II, заедно с Knight Grand Cross of the Order. Рейгън бил близък приятел с актьора Фес Паркър. Рейгън бил член на братството Tau Kappa Epsilon fraternity. Рейгън бил член на Academy of Motion Picture Arts & Sciences (AMPAS), раздаваща наградите Оскар. Рейгън бил председател на профсъюзите на актьорската гилдия в САЩ - Screen Actors Guild 1947-1952/1959-1960). Рейгън получил повече електорални гласове от който и да било американски президент – 525 от 538 възможни – през 1984, когато бил преизбран от 49 от 50 щата срещу 12 гласа и 1 щат за съперника му Джими Картър. Рейгън е зачисле с чин лейтенант в американската армия през 1937 г. Той подписва като капитан уволнителната заповед на актьора Кларк Гейбъл през 1944 година. Първият вицепрезидент на Роналд Рейгън бил Джорд Буш-старши. Рейгън оцелява след опит за покушение през 1981. Ронълд Рейгън е най-възрастният американски президент /засега/ - той излиза от Белия дом след втория си мандат на 78-годишна възраст. Когато го запитали защо е напуснал Демократическата партия, Рейгън отговорил: „Аз не напуснах Демократическата партия, Демократическата партия ме напусна.”

?? никъде, според мен. ялова работа http://hungarianspectrum.org/2017/06/29/the-three-seas-initiative-and-donald-trump/

Загубих няколко часа да направя тези три таблици, които за мен са много красноречиви и ми дават представа за разликите в двете прогнози /оказва се, че има 90 процента съвпадения при първите 20 държави и известни разлики в класирането вътре в тези 20, но общата картина остава същата и при двете. По-интересното сравнение беше между номиналния БВП в щатски долари по курс 2016 от преди 50 години, тоест от 60-те на 20 век за същите държави, там ясно се вижда какво се е случило след 90-те години, икономическият скок нагоре наистина е невероятно висок, особено за някои. В скоби е означена разликата с другото изследване, тук съм посочил и цифрите за 2050, тъй като са изчислявани по паритет на щатски долар от 2014, в другата таблица паритетния долар е със стойност от 2000, което доста деформира общата картина, затова в нея не съм го включил: И това за мен е "черешката на тортата" при сравненията, защото нагледно показва какво точно се е случило за изминалите 50 години: Всички числа са в млрд долари паритетни по курс 2016, данните са оттук: https://tradingeconomics.com/india/gdp линка е конкретно за БВП на Индия, но в сайта са всички останали данни

+ Напълно съм съгласен. Така например, дигитализирането и интернет в началото на 90-те години на практика откриха нова технологична ера, която според мен, преобрази и политическия пейзаж на планетата, помете концепцията за индустриализация от 20-ти век и с това свали от политическата сцена и държавния капитализъм на Източния блок, който се движеше в парадигмата "индустриализация" - технологията преформатира политическия пейзаж. същото може да се случи в предстоящите 50 години, нов цикъл на съвършено нова технология, която ще размести целия пъзел на сегашното технологично статукво. Формулата /модел на Робърт Баро в класическия й изчистен вид: http://search.oecd.org/education/innovation-education/1825455.pdf стр. 3 За мен това е някакво допълнение и развитие на кейсианството, Баро включва към разходите направени от правителството и други компоненти. В анализа на HSBC авторите са я приложили със 7 подраздела: означил съм ги с цифри. Самият Баро заявява за държавните разходи, насочени към повишаване производителността на труда: Barro believes that the Keynesian multiplier is less than one. He believes that for every dollar the government borrows and spends, spending elsewhere in the economy falls by almost the same amount. Finally, Barro has been an outspoken opponent of stimulus spending, calling Obama's stimulus bill "garbage" and "the worst bill since the 1930s." https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Barro Той е така да се каже "десен кенсианец" /шега/, десен, защото отрича всякакви разходи "стимулиращи" потреблението, нарича ги "боклук на Обама" и ги сравнява с правителствените програми от 30-те, но в същото времее "ляв", защото е за дългосрочни правителствени разходи, направени с цел повишаване производителността на труда на индивида, означава ги във формулата си с У-прим и аргументирано доказва, че те влизат в ръста на БВП и то съществено. така например, според него, една година допълнително образование на всеки работещ би вдигнала неговата производителност с 1.2 процента, HSBC посочват точно този пример като надценен и цитират конкретно случая с Германия, където това на практика не се случва, затова са коригирали надолу методиката по отношение ролята на образованието. Все пак, при прогнозата си, те са използвали неговата формула, като са я разделили в посочените 7 компонента.