Б. Киров

Според мен Ресавски е прав. Има и още нещо, което не беше споменато - армията на Сюлейман е можела да се съедини и с армията в Източна България, там също е имало голям брой турски части, които са бездействали и биха могли да обърнат хода на събитията. Ето какво пише в Енциклопедия Британика от 1911 /преди Балканската война, британците не могат да бъдат подозирани в антитурски чувства и проруски симпатии, според мен са обективни/: "Руснаците под командването на Гурко успяха да овладеят проходите в Стара планина, които бяха от решаващо значение за маневриране. След това и двете страни водиха поредица от битки за прохода Шипка. Гурко направи няколко атаки срещу прохода и в крайна сметка го превзе. Турските войски вложиха много усилия, за да възстановят този важен маршрут, да го използват за подкрепления на Осман паша в Плевен, но не успяха. Турската офанзива срещу прохода Шипка се смята за една от най-големите грешки на войната, тъй като последствията от нея за решаващи за целия ход на войната.. По време на обсадата на Шипка огромен брой турски войски останаха на позициите си по черноморското крайбрежие и бяха ангажирани с много малко операции. Позициите на Шипка за пръв път бяха атакувани от Сюлейман паша в края на август. След като се съедини частите на Рауф паша и изтласка тези на Гурко през Балкана в края на юли, той /Сюлейман/ се насочи към Шипка сутринта на 21 август и атакува. Руските сили там, включително пет батальона българи, наброяваха 7500 и тази сила застана срещу 30 000 турци. Борбата продължи до сутринта на 26-и, когато Сулейман, с изчерпване на войските му и изгубени над 10 000 души, се укрепи в позиция, която заемаше полукръг около южния край на руската позиция. След четиридневна артилерийска бомбардировка, след като повика още батальони от "Йени Загра", той нападна на 17 септември и бе отблъснат с нови загуби от 3000 души. На Шипка нямаше повече боеве, докато не започна общата офанзива на руснаците след падането на Плевен. Под командата на Радецки около 60 000 мъже напредваха от Габрово на 5 януари в три колони. Радецки, с централната колона, се движеше по главния път и нападна турците, които все още бяха изправени пред позицията на върха, а Скобелев и Мирски, минавайки по пътеките на около 3 км. на запад и на изток от турската позиция, нападнаха турските резерви си от другата страна, около Шипка и Шейново, където Весил паша (Vessil Pasha, наследник на Сюлейман в командването) беше формирал укрепен лагер. Тези странични колони се промъкваха по планините газейки дълбоко в снега. Мирски атакува сам на 8 януари, тъй като авангардът на Скобелев се забави, но на следващия ден и двете колони атакуващха мощно и след ожесточена борба турците се предадоха. Турските части около върха през същия ден отблъснаха, с голема загуби за тях, фронтална атака на Радецки, но след това също се предадоха. Техният брой беше 36 000, включително 6 000 болни и ранени, и 93 оръдия. Руските загуби бяха общо 5500 души. Не само, че турските атаки срещу Шипка бяха неуспешни, но бяха направени без стратегическа цел. В края на юли, когато Сюлейман принуди Гурко да се върне обратно през Балкана, моралното равновесие и планът за действие на руснаците бяха разоколебани от втората битка за Плевен, а Шипка престана да има някакво стратегическо значение за момента. Ако Сюлейман тогава беше заобиколил Гурко и се бе присъедини към Мехмет Али, или атакувал заедно с Осман паша руския фланг, евакуацията на руските части от Шипка би била задължителна. Сюлейман, без да разбира нещо от стратегия, предпочиташе да действа самостоятелно и действията му бяха подкрепяни от още по-невежите от него министри в Константинопол. Шипка беше просто само една географска точка, докато руснаците не станаха готови да тръгнат напред, но за тяхно /на руснаците/ щастие турците избраха да съсипят армията си, за да се борят за нея през критичния период на операциите. Както и при Осман паша в Плевен, Високата порта забрани на Весил Паша да оттегли силите си в началото на януари, принуждавайки го да чака да бъде разгромен. Турската тактика беше също толкова нестабилна колкото и турската стратегия. Сюлейман раздели войските си и ги хвърляше в кръвопролитни за него фронтални атаки срещу връх Свети Никола, южната и най-силно защитена точка на позицията, докато добре поддържаната флангова атака вероятно щеше да е успех. Начинът, по който Сюлейман паша пожертва хората си, му спечели прякора "шипченския касапин". Генерал Р. Радецки по-късно пише: "Шипка - това беше заключена врата. През август тя издържа тежък удар, с който Сюлейман паша я удари ... И през следващите четири месеца Шипка прикова 40 хиляди турски войници, отклонявайки ги от други места в театъра на операциите, като така улесни успеха ни на другите фронтове. И накрая, Шипка стана причина за предаването на още една вражеска армия и през нейните отворени врати преминаха части от нашата армия в победоносния им марш към Константинопол. " https://theodora.com/encyclopedia/s/shipka_pass.html http://www.balkanhistory.com/shipka_pass_1877.htm

2007 г., 25 април - на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева. https://bg.wikipedia.org/wiki/Присъединяване_на_България_към_ЕС Това е датата от която би следвало да се направи инфографика между 2007 - 2018 година, за да се сравнява България преди и България след влизането в ЕС.

Какво е влиянието на Китай върху икономиката на САЩ Kimberly Amadeo https://www.thebalance.com/kimberly-amadeo-3305455 Kimberly is president of WorldMoneyWatch.com. She has 20 years senior-level experience in economic analysis and business strategy working for major international corporations. She received an M.S. in Management from the Sloan School of Business at M.I.T. in 1987, an M.S. in Social Planning from Boston College in 1978 and a B.A. in Psychology from the University of Rochester in 1976. She is the author of The Ultimate Obamacare Handbook: A Definitive Guide to Your Benefits, Rights, Responsibilities, and Potential Pitfalls. She also wrote Beyond the Great Recession: What Happened and How to Prosper, Статията е публикувана в електронната медия Dotdash, която е регистрирала 61 млн. посетители през 2014, 16-та по посещаемост онлайн медия за същата година, оценена на 270 млн. долара на стоковата борса в САЩ, базирана в Чикаго. https://en.wikipedia.org/wiki/Dotdash Китайската икономика е реализирала 23,12 трилиона долара по паритет на покупателната способност през 2017 г. Това е най-голямата икономика в света. Европейският съюз е на второ място - 19,9 трлн. долара. Съединените щати паднаха на трето място, като реализираха $ 19.3 трилиона. Китай има население от 1,38 милиарда души, повече от всяка друга страна в света. Китай все още е относително бедна страна по отношение на жизнения си стандарт. Неговата икономика произвежда само $ 16,600 на човек, в сравнение с брутния вътрешен продукт на глава от населението в САЩ от 59,500 щатски долара.Ниският стандарт на живот позволява на компаниите в Китай да плащат на своите работници по-малко от американските работници. Това прави продуктите на Китай по-евтини, което привлича чуждестранните производители да аутсорсват работа в Китай. Компоненти на икономиката на Китай Китай изгради своя икономически растеж върху износ на ниско разходно производство на машини и оборудване. Огромни държавни разходи отидоха в държавни компании, за да захранват този износ. Тези компании са доминиращи в техните сфери от индустрията. Те включват трите големи енергийни компании: PetroChina, Sinopec и China National Offshore Oil Corporation. Тези държавни компании са по-малко печеливши от частните фирми. Те генерират печалби от от 4,9%, сравнено с 13,2% от частните компании в същите сфери. Китай разработи градове около тези фабрики, за да привлече работници. В резултат на това една четвърт от китайската икономика е в недвижимо имущество. Правителството също така финансира изграждането на железопътни линии и друга инфраструктура за подпомагане на растежа.За целта то внася огромни количества суровини, като алуминий и мед. Към 2013 г. 10-процентният годишен растеж започна да се очертава като застрашителен балон. Точно тогава Китай обърна поглед към икономическа реформа. Износът на Китай Китай възвърна позицията си на най-голям износител в света през 2017 г. Той изнася 2,2 трилиона долара от продукцията си през 2017 г. Европейският съюз за първи път зае първо място през 2016 г. Сега той е на второ място, изнасяйки за $ 1.9 трилиона. Съединените щати са на трето място, те изнасят 1,6 трилиона. Китай насочи 18% от своя износ за САЩ през 2017 г. Това допринесе за търговския дефицит на САЩ с 375 млрд. долара. Търговията на Китай с Хонг Конг е почти толкова (14%). Търговията с Япония (6%) и Южна Корея (4,5%) е много по-малка. Китай насърчи търговията с африканските държави, инвестирайки в инфраструктурата им в замяна на петрол. Той увеличи търговските споразумения с държавите от Югоизточна Азия и много страни от Латинска Америка. Ето защо президентът Обама стартира търговското споразумение за транс-тихоокеанско партньорство. То не включваше Китай. Това е така, защото една от целите му беше да балансира нарастващата икономическа мощ на Китай в региона. През януари 2017 г. споразумението беше изложено на опасност след като президентът Тръмп се оттегли от него. Но останалите държави продължават без САЩ. Китай произвежда много за чуждестранни фирми, включително и компании в САЩ. Те доставят суровини в Китай. Китайски фабричните работници произвеждат крайни продукти и ги връщат обратно в Съединените щати. По този начин много от така нареченият "износ" на Китай технически погледнато всъщност са американски продукти. Китай изнася предимно електрическо оборудване и други видове машини. Това включва компютри и апаратура за обработка на данни, както и оптично и медицинско оборудване. Освен това изнася облекло, тъкани и текстил. Китай е най-големият износител на стомана в света. Китайският внос Китай е вторият по големина вносител в света. През 2017 г. той внася стоки за $ 1.7 трилиона. Съединените щати, които са най-големият вносител в света, внасят стоки за 2.3 трилиона долара. Китай внася суровини от Латинска Америка и Африка, такива като петрол и други горива, метални руди, пластмаси и органични химикали. Той е най-големият вносител в света на алуминий и мед. Китайският дял на световното потребление на суровини през 2014/2015 г.: Потреблението на суровини от Китай подхранваше световния бум в минното дело и аграрния сектор. За съжаление се стигна до свръхпроизводство. В резултат на това цените се понижиха през 2015 г., тъй като китайският растеж се забави, и тенденцията е цените суровините в тези сфери, например на металите, да падат. Защо китайският растеж се забавя Икономическият ръст на Китай се забави до 6,8% през 2017 г. През 2016 г. той беше пак 6,8%, през 2015 г. 6,9%, през 2014 г. 7,3%, 7,7% през 2013 г., 7,8% през 2012 г. и 9,3% през 2011 г. Преди това Китай се радваше в продължение на 30 години от двуцифрен растеж. За съжаление, това се подхранваше от правителствени стимулиращи инвестиции в капиталови стоки, ниски лихвени проценти и държавна защита на стратегически отрасли като банковото дело. Този успех доведе до инфлация от 5,5% през 2011 г., балон в сферата на недвижимото имущество, нарастване на държавния дълг и тежко замърсяване на околната среда. Ударението на правителството върху създаването на работни места и износа остави малко пространство за програмите за социално подпомагане. Това принуди китайското население да спестява само за пенсиониране, което от своя страна задуши вътрешното потребление и харчене. повечето от растежа на икономиката се наблюдаваше в градовете по източното крайбрежие на Китай. Тези градски райони привлкоха 250 милиона работници мигранти от други области в Китай. Китайските лидери трябва да продължат да създават работни места за всички тези работници или да се изправят пред размирици. Те много добре помнят Революцията на Мао. В същото време те трябва да предоставят повече социални услуги. Това ще позволи на работниците да пестят по-малко и да харчат повече. Единствено увеличаването на вътрешното търсене ще даде възможност на Китай да стане по-малко зависим от износа. Освен това лидерите трябва да се борят срещу местната корупция. Те трябва да намерят начини да подобрят въздействието на индустриализацията върху околната среда. Китайските лидерите вече са започнали амбициозна програма за ядрена и алтернативна енергия, за да намалят зависимостта на икономиката от замърсяващите въглища и вноса на петрол. Всички тези мерки са част от икономическата реформа на Китай. Как Китай оказва влияние върху икономиката на САЩ Китай е най-големият чуждестранен притежател на американски съкровищни бонове, облигации и ценни книжа. Към декември 2017 г. Китай притежава 1.2 трлн. долара в американски съкровищни книжа. Това е 19% от целия американски държавния дълг към чужди държави. Китай купува дълга в САЩ, за да подкрепя стойността на долара. Това е така, защото Китай фиксира валутата си (юана) към щатския долар. Той девалвира валутата си, когато е необходимо, за да запази конкурентните си експортни цени. Ролята на Китай като най-големият банкер на Америка му дава лост. Например, Китай заплашва да продаде част от своите американски ценни книжа, когато Съединените щати го притискат да повиши стойността на юана. От 2005 г. насам Китай повиши стойността на юана с 33% спрямо долара. Между 2014 г. и 2016 г. обаче стойността на долара се е увеличила с 25%. Китай направи така, че да намали стойността на юана спрямо долара. Същевременно китайският износ остава конкурентоспособен и с азиатските страни, които не са обвързали валутата си с долара. Как Китай избягна голямата рецесия По време на финансовата криза през 2008 г. Китай емитира 4 трилиона юана, около 580 милиарда долара, за да стимулира икономиката си и да избегне рецесията. Тази сума представляваше 20% от годишната икономическа продукция на Китай. Тя се насочи към жилища с нисък наем, инфраструктура в селските райони и строителство на пътища, железопътни линии и летища. Китай също така увеличи данъчните амортизации за машини и други средства за производство, спестявайки на бизнес си допълнително още 120 милиарда юана. Китай увеличи както субсидиите, така и цените на зърнените култури за земеделските стопани, както и помощите за населението с ниски доходи в градовете. Китайската централна банка намали лихвите три пъти за два месеца. КЦБ елиминира квотите за заем на банките, за да увеличи кредитирането на малкия бизнес. Но сега компаниите в Китай се борят да погасят този дълг. Комбинираният частен / публичен дълг е два и половина пъти по-голям от китайския БВП. Съединените щати обвиняват Китай в нелоялни търговски практики В президентската кампания през 2016 г. републиканският кандидат Доналд Тръмп обвини Китай в нелоялни търговски практики. Той заплаши да наложи 30% тарифа за целия китайски внос. Нечестните търговски практики на Китай също бяха гореща тема по време на президентския дебат през 2012 г. По време на това разискване президентът Обама разказа как Търговския департамент на САЩ успешно реши много спорове в Световната търговска организация относно нечестни практики, включващи търговия с автомобилни гуми, стомана и други материали. СТО има специфичен процес за разрешаване на търговски спорове. Тези обвинения не са нещо ново. През 2007 г. Търговския департамент заплаши да наложи наказателни тарифи за китайски продукти. Например, обвини Китай в дъмпинг при вноса на хартия в Съединените щати. Търговският департамент заяви, че Китай несправедливо предоставя субсидии от 10-20% на своите производители на гланцирана хартия, използвана в книги и списания. Обемът на търговията е нараснал със 177% за една година. Американската компания New Page Corporation подаде иск за антидъмпинговото дело в Търговския департамент. корпоразцията заяви, че не може да се конкурира със субсидираните цени. Бившият министър на финансите на САЩ Хенри Полсън беше назначен през 2006 г., за да намали търговския дефицит с Китай. Той инициира "стратегически икономически диалог", за да отвори пазара на Китай, особено в банковата му сфера. Той постигна няколко частични успеха. Убеди китайските лидери да повишат стойността на юана в сравнение с долара с 20% между 2005 и 2008 г. Те също така елиминираха 17-процентна данъчна отстъпка за своите износители, увеличиха изискването за резерви за централната банка до 12% и инвестираха и 3 млрд. долара в групата Blackstone Group в САЩ. Шанхайската организация за сътрудничество Шанхайската организация за сътрудничество е централноазиатски военен съюз, който се бори с тероризма и трафика на наркотици, като същевременно подкрепя споразуменията за свободна търговия. Членовете му споделят данни от разузнаването и комбинират военни операции, за да се противопоставят както на тероризма, така и на кибертероризма. Това е китайската версия на НАТО, Организацията на Северноатлантическия договор. Нейните членове са Китай, Русия и страните по техните граници. Това са Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. През юни 2016 г. Индия и Пакистан бяха приети за членове. Групата представлява почти половината от населението на света. Също така има четирима членове (Русия, Китай, Индия и Пакистан), които имат ядрени оръжия. По тази причина участват и повечето близки страни. Те могат да бъдат наблюдатели, партньори за диалог или поканени като гости. Наблюдателите са в процес на пълноправно членство. Те включват Афганистан, Беларус, Иран и Монголия. Шестима партньори в диалога споделят цели, но не искат да станат членове. Те са Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка и Турция. Гостите участват в срещите на върха. Като гости са канени членовете на АСЕАН, ОНД и Туркменистан. https://www.thebalance.com/china-economy-facts-effect-on-us-economy-3306345

"Аз, Цезар и Карл Велики основахме империи. Но върху какво изградихме творенията на нашите гении? Върху насилие. Иисус Христос постави в основата на неговата империя любов: и в същия миг милиони хора бяха готови да пожертват животите си, за да го следват." Наполеон Бонапарт

Между другото, тези детски приятелства от такива игри остават много здрави - и досега като срещна хора от старата махла можем с часове да си спомняме някакви общи приятни спомени. Това се запази някъде до 90-те години, когато още не бяха навлезли компютрите, приятелствата от такова общуване си остават за цял живот. Сега правят "зелено училище" за по няколко дни, но май само на думи е това, спят по хотели и ги водят в дискотеки, където се забавляват предимно учителките.

Като малки правехме почти същите неща в "махалата", само че без знанието на родителите. Борисовата градина беше близо, ходехме там, катерехме се по дърветата, правехме си лъкове и стрели, корабчета от борова кора, които пускахме в езерцето и цял куп "бели", за които понякога възрастните ни дърпаха ушите, но и досега си спомням за тези години като за най-хубавите, които съм имал.

Нивото на река Дунав е различно

И като знаеш, че зад гърба на Майката се подсмихва един с мустаци

"Ти записа ли се доброволец?" и "Родина-мать зовет" апелират към чувството на дълг, което по същество е завоалирана вина, същият двупосочен механизъм.

+ Ето, че пишеш с други думи, това, което е написала и въпросната авторка: Бях развил в друга тема за Айн Ранд същата идея, тя не е моя, на Ранд е: манипулаторите по принцип свеждат винаги всичките си техники до една основна - те карат "жертвата" им да изпитва чувство на вина, представяйки се в ролята на жертва.

Според мен от един и същи сценарий различни хора научават различни неща. Сам по себе си един банкрут не е толкова страшен. Има оздравителни банкрути, има и такива, водещи до пълен фалит на фирмата и закриването й. Затова всичко зависи от мениджмънта в състояние на банкрут, след оздравителен банкрут една форма може да стане по-конкуретна и по-силна. Има по мое мнение и друг момент - при един банкрут някои хора в самата фирма и извън нея биха могли да генерират огромни ползи и печалби за себе си, например изтриване на дългове, което се случи след миналия банкрут. Гърция банкрутира болезнено и както винаги в такива случаи плащат мнозинството от "акционерите", но в цялата гръцка трагедия има и печелещи, макар и малцина. Лично според мен по-добрият за всички акционери в една фирма, каквато е националната държава, е да не се стига до банкрут и оздравителни мерки, а да се преодоляват дефицитите с реформи.

Според мен, леко преувеличаваш Авторката е сертифициран психолог с над 10 години опит, следователно, зависи от гледната точка за оценка на статията. От една страна, тази статия е популярна и е продукт за продажба, така че не може да се очаква от нея научност. От друга, в статията, според мен, има много здраво рационално ядро и тя по същество казва това, което твърдиш и ти, зависи от прочита й.

Когато сравняваме търговския баланс на САЩ и Китай не можем да не вземем предвид и съвършено различните системи на данъчно облагане и отчитане на реалните стокови и капиталови потоци. В САЩ и в ЕС движението на капитали и стоки е много по-трудно уловимо от официалната статистика и данъчните власти, защото големите интернационални корпорации са разработили перфектни и сложни легални системи за заобикаляне на данъците върху печалбите, които не дават обективна представа за статистиката на реалния оборот на пари, стоки и услуги, докато в Китай, поради стриктния партийно-държавен контрол, прякото държавно управление на Централната банка и контролния пакет върху най-големите държавни фирми, националната държава е в състояние много по-ефективно да проследява и контролира движението на пари и стоки, както и инвестиционните потоци. В световен мащаб САЩ и ЕС си остават най-големите инвеститори, общо те държат над 40 процента от всички световни инвестиции, докато китайските инвестиции, при цялата им експанзия в последните години, обемат едва около 4 процента или с други думи са 10 пъти по-малко от тези на ЕС и САЩ. Направени инвестиции в целия свят към 2017 – 34.73 трлн. долара Направени инвестиции от ЕС към 2017 9.121 трлн. Направени инвестиции от САЩ към 2017 5.644 трлн. Направени инвестици от Китай към 2017 1.342 трлн. /според китайски източници 1.8 трлн./ При това ЕС корпорациите инвестират най-много в САЩ, а американските фирми съответно в ЕС: Това е схема показваща детайлно американските инвестиции по региони в света от която става ясно, че инвестициите са разпределени от общо 5.33 трлн. до 2016: - В Европа – 3.174 - В Азия – 0.846 трлн. - Други в Западното полукълбо /тук са офшорните зони/ - 0.613 - Южна Америка – 0.131 - Централна Америка – 0.098 - Африка – 0.057 - Близкия изток – 0.045 От таблицата се вижда, че американският бизнес не инвестира чак толкова много в Азия, неговите директни инвестиции там са едва 23 процента от тези в Европа, най-неглижирания регион е Африка, там американските преки инвестици са едва 57 млрд. долара, близо десет пъти по-малко от китайските, но третият по-обем инвестиционен регион са офшорните зони като Бахами, Антили, Тринидат и Тобаго и т.н. Близкият изток също не се радва на големи преки американски инвестиции. Ако сравним с директните инвестиции на ЕС ще получим почти огледална картина с някои размествания: САЩ и Канада 2.8 трлн. евро към 2016 Останалата част на Европа извън ЕС 1.35 трлн. Централна Америка 0.805 Азия 0.795 Южна Америка 0.490 Африка 0.292 Океания 0.141 Близкия изток 0.096 Ако не гледаме на ЕС като на единен икономически субект, в национален мащаб САЩ остават най-големия световен инвеститор: За 2015 направените от тях преки инвестиции за близо 3 пъти по-големи от следващите в национално измерение, Япония, и близо два пъти от обединените инвестиции на Китай и Хонг Конг. Само директните чужди инвестиции в САЩ през 2015 компенсират наполовина търговския дефицит. Освен това директните чужди инвестиции в САЩ отварят и нови работни места с високо заплащане и ефективност, така например над 6 млн. работни места в САЩ са в международни корпорации /предимно европейски/, а фирмите с преобладавощо чужд капитал осигуряват около 7 процента от целия БВП на САЩ. В крайна сметка, според мен, не търговския дефицит е най-големия проблем за фиска и държавния дълг на САЩ, а укриването на печалбите и загубата на работни места с изнасянето на продукцията на американските корпорации зад граница. Ето как изглеждат нещата само при един от гигантите, Епъл: 43 000 работни места в САЩ срещу 720 000 зад граница. Освен това схемите за неплащане на данъци само от продукцията на Епъл ощетява хазната според някои изчисления между 8-9 млрд. годишно, защото оборотът на продажбите е над 85 млрд. долара /два пъти БВП на България/. Една от станалите известни схеми за неплащане на данъци нашумя преди няколко години и вече е „затворена”, но начините са много, най-вече чрез офшорни зони, които съществуват както в Европа, така и в САЩ съвсем легално. Това е схемата, наречена „двоен ирландско-холандски сандвич”, при която Епъл, чрез две регистрирани в Ирландия и една в Холандия свои дъщерни фирми избягваше плащането на данъци върху продажбите си в САЩ и Европа. Сега Епъл имат свои клон в Невада, въпреки че централата им е в Калифорния, защото в Невада има 0 данъци върху продажбите /ДДС/, така че всички продажби в САЩ минават през офиса в Невада. https://ustr.gov/countries-regions/europe-middle-east/europe/european-union https://www.thebalance.com/u-s-china-trade-deficit-causes-effects-and-solutions-3306277 https://www.thoughtco.com/history-of-the-us-balance-of-trade-1147456 https://www.bea.gov/international/di1fdiop.htm http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Foreign_direct_investment_statistics https://www.commerce.gov/news/fact-sheets/2017/10/foreign-direct-investment-united-states http://www.nytimes.com/interactive/2012/04/28/business/Double-Irish-With-A-Dutch-Sandwich.html http://www.nytimes.com/2012/04/29/business/apples-tax-strategy-aims-at-low-tax-states-and-nations.html

Ето погледнете как стоим спрямо другите източноевропейски страни в прогнозното изследване на HSBC за 2050 г., което обсъждахме с Ник в темата за БВП: Ние сме в средната възраст продължителност на живота, фертилност /способност за раждане/ като тяхната, индекс на демокрация по-висок от средното, държавни разходи в средните показатели. Отстъпваме от средните показатели в три пункта по критериите на Робърт Баро /в изследването тези 7 са взети от HSBC като критерии за развитие/: години на образование /9.9 за България при средно 10.4/, прогнозирана инфлация /7.8 при 7/ и индекс на върховенство на закона. Последният показател, според мен, е ключово важен за лошото ни състояние и перспектива като общество каквото сме. При това разминаването е драстично голямо - около два пъти. Самите изследователи в доклада си пишат, че съчетанието между висок индекс на демокрация и нисък на върховенство на закона е най-лошата комбинация за икономическо развитие. Според мен това /върховенството на закона/ е най-важното звено, откъдето може да тръгне реформа. Ако ли не, съм песимистичен оптимист, че ще стигнем дъно, оптимист съм, че има дъно, иначе щях да съм песимист. "Дъното" го виждам като фалит на големите нереформирани социални системи - здравна, образователна, пенсионна и на държавната администрация, който фалит ще повлече и държавния бюджет в дългове. След неизбежния, според мен, фалит при липса на реформи на тези системи, българското общество вероятно ще престане да се надява на Неволята и ще се заеме само да си оправя колата.

За САЩ на мен също ми е интересна темата, но трябва да прочета и осмисля повече конкретна информация, за да си отговоря. Това, което виждам на пръв поглед от цифрите е очевидния отрицателен баланс с трима от най-големите търговски партньори - Китай, Мексико и Канада. С Мексико и Канада голяма част от отрицателното салдо на САЩ идва от внос на петрол, но през последните няколко години производството на петрол от шисти започва да съкращава тези отрицателни стойности, САЩ в момента са 2-рата страна в света по производство на петрол и петролни продукти и от вносител се превръщат в износител. С Китай причините са комплексни - от 80-те години по политически причини САЩ започват да засилват външноикономическите си връзки в Китай и изнасят много от производствата си там, заради евтина работна ръка, освен това сключват с Китай споразумение за "най-облагодетелствена нация" в търговията помежду им, което сваля вносните мита за стоки до 5 процента. Китайската икономика се възползва максимално от тези условия, като същевременно китайските власти правят всичко по силите им да пречат на внос на американски стоки - от една страна административни трудности и нарушаване на митническата спогодба /реално митата за американски стоки се вдигат до 20 процента/, от друга обезценяване централизирано курса на юана спрямо долара, което прави американските стоки непродаваеми на китайския пазар. Също така има роля и изкупуването на американски ценни книжа от вътрешния дълг на САЩ от китайската централна банка. Но наистина причините са много комплексни и изискват по-задълбочен анализ. За повишаване на износа на ЕС, според мен, основна роля играе създаването на Единен Европейски пазар /единна валута, безмитна търговия, свободно движение на хора, стоки и услуги/, което превръща ЕС в много силен конкурент, специално в търговията и конкуретноспособността, на САЩ и Китай. За ЕС всички графики, които съм постнал в предишния постинг са само за търговия /внос-износ/ с външни от ЕС партньори. Същевременно в самият ЕС съществува още една "вътрешно-външна" зона за търговия за всяка една страна поотделно, която удвоява този обем. Така например, ако общия обем на внос-износ с външни страни за ЕС е около 4 трлн. евро, което е примерно 25 процента от БВП, то търговията между отделните държави в ЕС, която за всяка от тях е външна в баланса им, също е на приблизително същата стойност. Така че реално ЕС има външнотърговски обем не от 4 трлн. евро годишно, а от 8 трлн. евро годишно или приблизително 50 процента от целия БВП. Китай и САЩ нямат такива външни пазари - техните се движат между 25-30 процента от БВП. Това естествено повишава силно приходите на европейските фирми и повишава тяхната конкуретноспособност, защото кислородът за всяко производство е пазарът, а два пъти по-голям пазар означава два пъти повече приходи и капитал. За България съотношението е приблизително средноевропейското, икономиката ни е много отворена, като външнотърговската дейност /внос-износ/ е около 50 процента от БВП, но за съжаление балансът е отрицателен, защото изнасяме стоки с ниска принадена стойност, а внасяме такива с висока. п.с. ето за това става дума: това е баланс на износ на Германия за 2016 - в баланса се включва като "износ" и износа за страни членове на ЕС, при това с тях търговията е безмитна. Същото важи и за вноса: И крайният баланс за Германия като положително салдо изглежда така: като в него се включва и "двойното предаване" на външната търговия на Германия със страни от ЕС, от които Германия извлича печалба във вид на положително салдо между износ/внос. Не всички обаче печелят, за България балансът изглежда така:

Съотношението явно се е променило за една година, ползвал съм данни за 2016, а на този линк има нови данни за 2017, те са на Департамента по търговия на САЩ и би трябвало да са най-точни: https://www.census.gov/foreign-trade/statistics/highlights/toppartners.html На тази схема на Евростат за външната търговия в света се вижда кои са най-големите износители и вносители през 2016: Първите три места са за ЕС, САЩ и Китай. Балансът между "износ-внос" за ЕС е положителен, макар и не толкова, като този на Китай, но тенденцията през последните години е да се изнася повече. Сумите вляво са в млрд евро. Като съотношение в световен мащаб тези цифри могат да се представят и така: На тази фигура се вижда какъв дял в световния експорт на стоки имат страните в света. На тази е показано какъв дял имат в световния импорт на стоки. В световния експорт Китай, ЕС и САЩ държат около 45 процента от световния обем, целият останал свят около 55. В световния импорт съотношението е почти същото, но с разменени водещи роли между САЩ и Китай. Тази рокада между САЩ и Китай започва някъде от 80-те години, това може да се види в историческите данни на посочения по-горе линк към данните на Департамента по търговия на САЩ, след 80-те търговския баланс на САЩ става отрицателен и процесът върви ускорено от началото на 21 век. Причините са много. При ЕС тенденцията е точно обратната - от силно отрицателен баланс между износ-внос през миналия век, постепенно износът става все по-голям, за да стане положителен баланс след 2012-2013: На следващата графика се вижда сравнението между най-големите търговски партньори на ЕС при експорт-импорт за 2006 и 2016: А на последната графика е показано в какви пропорции като стоки е износът и вносът на ЕС: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/International_trade_in_goods Ако излезем от общата картина на външната търговия на ЕС и направим паралел със структурата на външната търговия на България ще установим съществени отклонения и диспропорции от общото, както в баланса, така и в структурата на износа и вноса /откъдето идва и отрицателния баланс/.

Този сценарий не отменя 5 промила по-голяма смъртност, общо взето като в приказката за Манго "едно ще направиш пет ще утрепеш" - тези 5 промила повече от средноевропейската статистика си остават, на следващата година родителите пак могат да си направят детенце, но едно си е отишло поради медицинска неефективност. 5 промила повече смъртност от средоевропейската са си 5 промила. Съгласен съм, с уточнението, че и циганите емигрират, но в чужбина никой не ги брои за "цигани", а за българи. Проблем номер едно - защо емигрират. Приемам за резонно, но обратен ход в историята не съществува, както и "ако". Съгласен съм, щеше да е по-добър вариант за България, други държави от бившите соц.страни не направиха такава идиотска колективизация и запазиха селското население, но...екстраполацията е безмислена гимнастика, станалото-станало. Да де, нещо друго да твърдя. Но има и още - въпреки, че тук си абсолютно прав, необходимо е още едно уточнение, към допълнителната тежест на застаряло население /такова има в повечето европейски страни, включително при съседите ни гърци/, пак си остава реалната цифра от 4 промила по-голяма смъртност при равни с тях условия: и тук вече промилите /1 на хиляда/ се екстраполират върху цялото население, а то в момента е 7000 хиляди, тоест 4 промила са 28 000 по-голяма смъртност в сравение с другите европейски държави в същата позиция по отношение на застаряващо население. Ако целта на гимнастиката е да изпратим старите хора по-бързо в един по-добър свят ОК. Е тука вече вече влизаш в когнитивен дисонанс - може да е малоумно твърдението ми, но цифрите не са: 1946, 7млн.; 1985 - 8.9 млн. Съгласен съм с едно - комунизЪмът беше малоумна икономическа система и не водеше до просперитет и развитие, както и в това, че поради затворените граници младите и да искаха нямаше къде да бягат, разлетяха се след като "лагерът" отвори врати, но няма къде да избягаш от цифрите 9 милиона са повече от 7 и 7 са по-малко от 9. Цялата работа е, че не можеш безкрайно всичко да обясняваш с пораженията нанесени от комунизма, имаше и други държави в Европа минали по този път, които намериха начин да минимализират щетите чрез по-ефективна социална политика: здравеопазване, образование, по-добра пенсионна система /това не сме го разисквали, тази пенсионна система е геноцид за българските пенсионери, помага им по-бързо да си отидат, след като ги е ограбила/ и т.н. И не на последно място циганите и турците - етническото им отделяне от нацията като по-непълноценни е малоумие и най-голямата грешка на българските държавници. Тези хора са българи по националност и докато ги отделяме по етнически принцип проблемите ще растат по отношение на демографията. Между другото, ако си дадеш труд да направиш справка, ще видиш, че огромния процент детска смъртност при раждане и смъртност/кратка продължителност на живота е при циганите заради скотските условия на живот, в които са поставени. А тези хора са реално 10 процента от българската нация. Чувал съм, но те са 10 процента от населението на Израел и не е там ключът към високите темпове на демографски растеж на тази нация. Три са стълбовете: ниска смъртност, приток на имигранти и висока раждаемост, а тези три неща се постигат с висок стандарт на живот и добра социална политика.

Те са 350 на 70 000 средно за 28 години, или 9800 деца, които по статистика би трябвало да имат от своя страна 1.5 деца или говорим за обща цифра от 25 000 души по-малко българи от 0-28 години, това е около 3 процента от тази възрастова група, която би нарствала прогресивно в следващите поколения. това са 5-те промила според теб без значение 25 000 души, толкова са жертвите на България през ВСВ и т.н. А какво са 4-те промила по голяма смъртност в сравнение със средноевропейската? Ами пак "дреболия" в сравнение с дълбокия ти исторически анализ - някакви си 28 000 годишно, само 784 000 души повече умрели българи за 28 години в сравнение със средноврепейската смъртност за този период, ама какво са някакви си 784 000. Ами как стоят нещата с емиграцията - по 17 000 годишно дават фира от нея, умножено по този перод от 28 години получаваме още едно число от някакви си 476 000 души минус от България. За сравнение в Европа идват 2.5 промила нови имигранти, тоест средно европейски има ръст от тях. Сумираме досадните цифри и получаваме малкото число от 1 милион 280 хиляди българи по-малко от трите комбинирани фактора - по-висока смъртност, по-висока детска смъртност и изтичане на емигранти зад граница. Останалите 400 000 се дължат на четвъртия фактор, който всички европейски държави компенсират с добра социална политика в останалите три, изредени от мен по-горе - ниска раждаемост, защото по раждаемост България е в средоевропейските норми, но останалите компенсират с 1, 2 и 3. И така, като цяло Европа расте, макар и едва забележимо и бавно, но България не, тя се топи. Никакви мантри за геополитика, историческо наследство и други тинтири-минтири не помагат за прикриване на голата реалност: България не провежда европейска социална политика, за да реши демографския проблем с ниската раждаемост. За периода от 2001 до 2011 г. по официални данни населението на България е намаляло с малко повече от половин милион души. Две трети от тях се отдават на разликата в ражданията и смъртността, а една трета или около 175 хиляди се смята, че са емигрирали "Според статистиката през миналата година починалите хора са 109 хиляди, а родените - 67.5 хиляди, т.е. ражданията продължават да са почти наполовината, допълни още Калфин. По думите му проблемите, от една страна, са заради ранната смъртност в България и те могат да се отдадат на здравната система, а от друга - на това че условията и стандарта за отглеждане на деца у нас не са стимулиращи. Той цитира международна класация, според която българските жени имат най-ниските трудови доходи и разполагат с най-малко време за карирено развитие извън задълженията си по домакинството и отглеждането на дете. Отглеждането на бебе на година струва средно 6820 лева, докато доходът на родител с минимална работна заплата е 4590 лв" https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/07/24/2578825_okolo_175_hiliadi_sa_emigrantite_za_poslednoto/ така изглеждат нещата, и няма нужда да развиваш грандомански идеи и да се правиш на интересен, държавата не си върши работата. Защото се вижда, че по време на така наречения "социализъм" населението за 39 години от 7 милиона през 1946 е стигнало до 8.95 през 1985, след което за следващите 28 години се е върнало отново на изходна позиция от 1946. Май няма да ни стигне боята да боядисаме всичко направено, а? Ето да си гледаш и да си разсъждаваш, картинка за боядисване: https://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_България И не ми излизай с номера за урбанизацията и селското население - погледни демографските данни за Израел, там има 90 процента градско население, поинтересувай се от кои фактори е растежа.

Зле си с цифрите, освен това се опитваш да се "аргументираш" персонално. разликата в детска смъртност в промили между България и германия е 5. Това при сегашната раждаемост за България означава над 300 умрели повече деца годишно при раждане, за Германия тези 5 промила са много повече като числа, сега не ми се правят справки, но вероятно са хиляди. За 10 години, при сегашното ниво на раждаемост, това означава 3000 отишли в канала деца, поради некадърност - цифрата е над 3000 или 5 процента по-малко родени българи от годишния ръст. на теб обаче трябва да показвам картинки, тъй като с цифри зацикляш: Ето ти картинка за 60-те, 70-те и 80-те та дано разбереш. Ето ти и цифри, все пак. https://bg.wikipedia.org/wiki/Раждаемост_в_България

В двете таблици Турция "тежи" повече от Япония като внос и износ в ЕС. В сравнение с Китай/Япония съотношението е някъде 4:1 в полза на Китай, при търговията между САЩ и Китай тези съотношения са още по контрастни: Експорт на САЩ Импорт в САЩ При това разликата в експорт/импорт за 2016 в търговията между САЩ и Китай в цифри има такъв вид: Импорт в САЩ на китайски стоки - 481 млрд. долара Експорт за Китай на американски стоки - 265 млрд. долара Положителен баланс за Китай - 216 млрд. долара; при това САЩ от години наред се опитват /засега неуспешно/ да съкратят този отрицателен баланс и да внасят повече свои стоки в Китай, нещо, което доведе до преки заплахи от страна на Тръмп за вдигане на митническите тарифи за внос от китай до 25 процента /сега те са 5 процента/, доколкото следях нещата, последно започнаха детайлно да преразглеждат по пера вноса от Китай, но докъде стигнаха в това не съм информиран. Още по-впечатляващи за мен са инвестициите, които прави Китай в чужбина - тези в Европа са два пъти повече, отколкото тези в САЩ, въпреки, че стокооборотът му със САЩ е много по-интензивен от този с ЕС. Най-големи инвестиции в Европа Китай има във Великобритания, почти наполовина от тези в САЩ и по-големи отколкото в Италия, Франция и Германия взети заедно. При това 80 процента китайските инвестиции във Великобритания са направени последните 4 години. Другото място на голям инвестиционен интерес, освен Азия и Европа, е Африка - там Китай е инвестирал 2 пъти повече, отколкото в САЩ и повече, отколкото в Европа. +++ Нямам какво да добавя. Напълно съм съгласен.

Е каквото съм искал съм го казал, твой проблем е, че не го виждаш. Да докажа - нищо, не мога да до-кажа нещо на пред-убеден ум. Данните за сравнение между България и Германия на мен ми казват следното: Германия има по-добра социална система и по-добре организирана социална система от България, поради което - германските деца умират по-малко при раждане, германците живеят средно 8 години по-дълго от българите, германците приемат имигранти, а не гонят емигранти, образоват ги, обучават ги, интегрират ги и тези нови германци произвеждат БВП за Германия и за себе си. Не е ли очевидно от числата? Благодаря за тези два примера: Албания - Death rate: 6.8 deaths/1,000 population (2017 est.) Македония: 9.2 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 63 България: Death rate: 14.5 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 3 Албания: Life expectancy at birth: total population: 78.5 years Македония: total population: 76.4 years България: Bulgaria total population: 74.7 years Смъртността в България е по-висока от тази в Македония и Албания. Същото важи и за смъртността при раждане в сравнение с Македония: Македония total: 7.4 deaths/1,000 live births България: Infant mortality rate: total: 8.4 deaths/1,000 live births И двете страни, които даваш за пример имат около 60 процента градско и бързо урбанизиращо се 40 процента селско население срещу 75 процента градско в България, но не е "селското", което дава по-голям процент раждаемост, мюсюлманската религия е, по-голямата раждаемост там идва от мюсюлманското население, за Македония това не е тайна за никого, в Косово този сценарии обърна етническия състав на населението и доведе до отцепването в нова държава. Според мен това е най-задънената улица, в която може да се вкара българското държавно мислене - етническата. Почнем ли да гледаме нещата от тази гледна точка ставаме Косово-2, Булгаристан или циганистан. Цяла тема развих за Сингапур, в която етническото е сложено под масата, за да се извади отгоре националното и общодържавното, което там е проработило великолепно - силна социална полтика, образование и шанс за всеки, без оглед на етнос, раса, пол и друга дискриминация. На практика това правят и в Германия. Там има над 25 процента интегрирани етнически малцинства, които никой не дели по този критерии, те са германци и ползват всички права като германски граждани, но имат и всички задължения на такива. Спирам в тази тема, тя не е моя, а и този начин да си до-казваме не ме влече.

Полша не е пример за такава държава в Европа, всъщност Фружин е прав - няма държава в Европа с прираст, благодарение на селско население. Ето данните за Полша: Population growth rate: -0.13% (2017 est.) country comparison to the world: 206 Birth rate: 9.5 births/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 202 Death rate: 10.4 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 33 Net migration rate: -0.4 migrant(s)/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 118 1.35 children born/woman (2017 est.) Полша също е демографски застрашена нация, тя няма ресурс да расте, ще намалява /подобно на Румъния, където също има голямо селско население/. Поляците се стопяват по-бавно от нас само по причина, че средната им възраст, засега е по-ниска - 40.7 години в сравнение с нашата - 42.7, което смъква процента им на смъртност на 10.4 промила в сравнение с нашите 14.5, както и по-доброто им здравеопазване, което им осигурява средна продължителност на живот 78 години в сравнение с нашите 73 /при по-нисък процент от БВП отделян за здраве - 6.5 в сравнение с нашите 8.4/ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/pl.html

Ето данни за Германия: Population growth rate: -0.16% (2017 est.) country comparison to the world: 208 Birth rate: 8.6 births/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 213 Death rate: 11.7 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 24 Net migration rate: 1.5 migrant(s)/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 53 Infant mortality rate: total: 3.4 deaths/1,000 live births Health expenditures: 11.3% of GDP (2014) Ето и същите за България: Population growth rate: -0.61% (2017 est.) country comparison to the world: 226 Birth rate: 8.7 births/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 212 Death rate: 14.5 deaths/1,000 population (2017 est.) country comparison to the world: 3 Net migration rate: -0.3 migrant(s)/1,000 population (2017 est.) Infant mortality rate: total: 8.4 deaths/1,000 live births 8.4% of GDP (2014) Нещата трябва да се гледат комплексно, а не праволинейно. Не можеш всичко да обясниш с партизаните и вкарването на селяните в текезесета и после в панелни градове. Германия има приблизително същата раждаемост като България. И оттам почват разликите, най-съществените от които: Средната продължителност на живота в германия е 80 години, в България 73; смъртността в България е на 3-то място в света В Германия, въпреки възрастното население е много по-ниска В Германия детската смъртност при раждане 3 пъти по-ниска В Германия за здравеопазване отиват 11.3 процента /при много по-голям БВП/, в България 8.4 процента, при това в България от касата се краде много и без наказано. В Германия отрицателния прираст се компенсира с 1.5 пункта положителен от приток на имигранти, в България към ниската раждаемост и високата смъртност се прибавя 0.3 пункта емиграция и то на младо население В резултат на всичко изброено дотук, отрицателния ръст на населението в Германия е 0.16 % годишно, а този в България е 4 пъти по-голям 0.61 % годишно, като я нарежда по този показател на 226 място в света от 234 съществуващи държави в света и твърдо на челна позиция по този показател в застаряващата Европа: За Латвия и Литва, обаче, които засега са пред нас по обезлюдяване, прогнозите са за обръщане на тенденцията и консервиране до статуквото с броя на населението до 2050, за България прогнозата е 30 % процента по-малко население - 5 млн. от 7.1 млн. от последното преброяване. Сърбия, Украйна, Русия в които също имаше войни и комунизъм през миналия век имат много по-малък демографски срив. Не може, според мен, всичко да се свежда до схемата за колективизацията, партизаните, текезесарите и т.н. Има нещо друго.

САЩ имат огромен дефицит във външнотърговския си баланс с Китай, сега нямам под ръка статистика, но е достигал годишно до 400 млрд. през изминалото десетилетие, средно се движи около 300 млрд. годишно. Всъщност резервът на китайската Централна банка, който е най-големият в света и възлиза на около 3 трилиона щатски долара е приблизително равен на положителното салдо от външната търговия на китай със САЩ. Двете икономики търговски са толкова взаимнообвързани, че някои икономисти си правят каламбур, че това е икономиката на Кимерика /Китай + Америка/, но е факт, че китай е най-големият външнотърговски партньор на САЩ. Същевременно повечето от половината американски директни инвестиции са в ЕС /те също се измерват с трилиони/, а същото важи и за инвестициите на ЕС - над 50 % са в САЩ. Между ЕС и САЩ има огромно преливане и срастване на капитали, американците използват офшорни страни като Холандия, Люксембург и Ирландия, за да регистрират на тяхна територия свои европейски клонове и така избягват данъчното облагане, същото правят в САЩ и европейско базирани корпорации. Според мен, Китай следва своя много дългосрочна икономическа стратегия, разчетена поне 100 години напред, това е постепенно печелене на влияние, чрез вътрешно разрастване, опирайки се на собствена сила. Китайската държава /партия/ контролира пряко около 30 процента от държавните предприятия, но това са стратегически важните предприятия за външноикономическа експанзия. При това тези предприятия са печелещи, те дори са с по-висока производителност от частния сектор. В останалите 70 процента на икономиката оперира частния сектор. Данъчните ставки са високи, 25 процента корпоративен данък печалба, 45 процента личен подоходен данък, 48 процента осигурителен доход /37 за компаниите, 11 за работниците/; оттам идват големите данъчни приходи в държавата при работеща с 6 процента ръст икономика. забележителното е, че ДДС е сравнително нисък - 17 процента, което стимулира вътрешното потребление. Китайците са едни от най-спестовните хора в света, личните им спестявания са около 45 процента от БВП, тоест над 5 трилиона номинални щатски долара. Това вече са национални черти и нагласи, при тях няма такъв консуматорски дух като при западните хора.

няма "второ освобождение", сарказмът ти е плосък. Перспективата има значение, защото хората без перспектива в един отворен свят емигрират на друго място, и то емигрират младите хора в репродуктивна възраст. Ако аз имам перспектива да получавам 10 години заплата от 1000 лева, а квартирата ми струва 700, нямам никаква перспектива да имам семейство и деца, следователно аз отивам в Германия, примерно, където квартирата ми струва 600 евро, но започвам със заплата от 1500; само че там децата ми ще бъдат германски граждани. Толкова за перспективата. И като извадиш от 8.9 млн., колкото бяхме 1990 един милион българи на възраст до 40 години, ще получиш следната картина: Свят – население от 0-54 години – 78 % Полша 72 % Гърция 68 % Унгария 68 % Чехия 64 % Германия - 64 % България - 56 % В България пирамидата на населението е обърната огледално на тази в света, дори е много зле при сравнение със застаряващите нации в Европа, дори с Германия. Естествено, че след като близо 50 процента от населението са над 55 години, смъртността ще е голяма и ще расте по естествени причини, а раждаемостта ще пада, процесът продължава, защото младото население продължава да напуска страната по икономически причини. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/12/11/2880048_poveche_mladi_hora_napuskat_stranata_otkolkoto/ Тези чужденци, които по статистика идват тук, не се задържат, повечето от тях, по същите причини, те минават транзит през Бг, вземайки европейско гражданство, допълнително прогонвани от хомофобия и популистки внушения на омраза, че "арабеските ще ни превземат"; с тази политика на геронтофилия и преразпределение от пусто в празно нямаме никаква перспектива. BU_popgraph 2016.bmp