Б. Киров

++ защитници на бедните и онеправданите с прогресивни възгледи и здрав /работническо-селски/ произход, зад чиито гърбове надничат големите пари, но те не миришат и нямат ясен произход.

Не успях да изгледам филма докрай, някъде до 30 минута, защото ми прекъсва, но и това е достатъчно да се види, че има силно пристрастие в гледната точка. Лошо няма, авторката е с позиция, но са подсилени едни позиции, за сметка на други, което по мое мнение далече не е обективен подход. Ще пиша повече, когато го гледам целия. Трябва да се има предвид две неща: първо чия продукция е филма, той е на Нетфликс, компания таргетирана към малцинствата от латиноси и черни, ако погледнете продукцията им, те продават предимно за такава публика, някои от поредиците им са изцяло на испански със субтитри на английски. И второ, политическата позиция на Демократическата партия, която грубо, според мен, включи расовия елемент в последните избори, а го използва и от поне няколко десетилетия. Ако обаче се върнем по-назад в американската история, Демократическата партия е наследник на проробовладелската партия на Юга, сега са прогресисти, с дебели пачки подкрепящи ги. Нарочно излагам елементарно тези два фактора, могат да се анализират по-прецизно, но като цяло те съществуват. И трето - не без значение, - да риданията за многото затворници имат основание, по брой на население затворите в САЩ са от най-населените, тук има сравнителна статистика, може да се види: http://www.prisonstudies.org/country/united-states-america в сравнение с всяка друга страна. В затворите на САЩ влизат повече хора в сравнение с 1970-те и 80-те години, това е неоспоримо, но погледнете и статистиката на престъпността, тя пада през тези години - престъпниците влизат в затворите, кое е по-добре, да са навън или вътре.

Както и да го гледате и откъдето като проценти, винаги трябва да се гледа и общия етнически състав, когато се говори за проценти престъпления: https://en.wikipedia.org/wiki/Demography_of_the_United_States Ако 69 % от арестуваните за насилствени престъпления са бели, то белите са 73.6 % от общото население, следователно процентът на белите е относително по-малък; в същата статистика 26.9 % процента от престъпленията са на чернокожи, но процента им от цялото население е 12.6, следователно чернокожите имат над два пъти повече такива престъпления спрямо цялото население. Друг въпрос вече е при анализ на групите престъпления и социалните причини, не мисля, че има расова престъпност. п.с. има и още една неотразена тънкост и в двете статистики, която заради някаква политкоректност не е отбелязана, в "бели" се включват латиносите, където престъпността е много по-голяма като процент, може би, сега нямам статистика под ръка, по-голяма от тази на чернокожите - много от нелегалните емигранти са латиноси, тези хора идват с родово-клановата си култура от държави със силна престъпност и живеят в затворени общности, това се вижда и по разделението на банди в затворите - бели, латиноси, черни.

+ Гледах ги по 2 пъти, трябва са се изучават като учебни от полицаи: и в двата случая имаше висок професионализъм от страна на полицаите и много добро познаване на законите от страна на младежите /точно второто е дефицит в България/. Очевидно филмчетата са заснети от страна на проверяваните, в първия полицаят уточни, че и те снимат. Всяка от страните си знае много добре правата и задълженията и твърдо си ги отстоява. Във втория клип двамата полицаи просто бяха матирани от младежа, обаче той им цитира точно две поправки в конституцията и едно решение на съда в негова полза, освен това ги просветли, че в Охайо, откъдето явно е, законите разрашават купуване и носене на оръжие от 18-годишни, а не от 21-годишни, какъвто е закона, където го спират за проверка. От друга страна, полицаите се държаха абсолютно коректно и професионално, но не оставиха никакъв шанс на проверявания, ако е престъпник, да ги хване неподготвени, единият винаги подкрепяше колегата си и беше готов за стрелба, докато другият изясни ситуацията с разговор, в който се убедиха, че имат работа с нормален и образован човек, който не е опасен; разкараха и сеирджията, който щеше да нагнети напрежение и можеше да доведе до скандал. Защо младежът не си каза името, за мен остава под въпрос, но той имаше право да не го направи и каза, че е заради принципа, очевидно принцип на самоуважение.

Това за "трола" не беше персонално, а по принцип. Ако под "вътък" разбирате желанието да четем и мислим, може би; ако се върна към 3-та страница, последното смислено нещо за мен в тази дискусия, което написах, преди "разводнението" беше съпоставянето на "мимезис" /подражание и "дигезис" /наратив, основан само на факти; както и отхвърлянето на всякакъв "мимезис"/подражателно изкуство от Платон. Етимологията на втората дума, дигезис, според мен, има връзка с латинското digitus, което буквално означава "пръст", палец или показалец. Оттук чрез редица натоварвания и нови значения, тази дума днес означава "дигитализация", тоест цифровизиране. Между идейното/наративно изкуство, което допуска единствено Платон и абстрактното/декоративно изкуство съществува пряка пътека през Пещерата със сенките в Шеста книга /ако не се лъжа?/ на "Държавата"; както и между дигиталното изкуство, на което е способен компютърът, което би могло да бъде качествено декоративно изкуство /всъщност много десени за платове се генерират от компютърни програми/ - съчетание на форми и цветове, може би, точно компютърът е в състояние да произведе най-хармоничното като цветове и форми декоративно изкуство.

А ти откъде знаеш дали аз не пиша или не рисувам, тоест не "творя" по твоите критерии. Това което описваш по-натам за екстазите си пред картини или музика са си твоите лични усещания и не е необходимо да занимаваш публиката с тях. Казах ти го ясно, не желая, това което не мога - затова не се натрапвам да си изтъквам "творбите" пред другите, защото имам много ясната преценка колко ми е таланта. Всички треньори ли, според твойта логика, трябва да са задължително велики футболисти, я помисли. Но темата я оспами окончателно, а "не храни трола" е златно правило.

Виж сега, рамус, има само един творец и той не е човек. Това че вманиачени автори си лепят един на друг етикети "творец" не означава нищо. В английски, между другото, никой никого не нарича "творец", общоприето е "автор" или "артист". По стечение на обстоятелствата, образованието ми е литература и второто книгоиздаване, професията ми беше 30 години книгоиздаване. Ако си запознат, в тази професия работата е с автори - те ти дават ръкопис /не творба/ и ти решаваш дали това е авторство или не и дали може да стане от него книга или не. Работил съм с десетки автори, а съм имал контакт със стотици претенденти да бъдат автори, но всъщност графомани. Просто това ми беше работата и образованието. Освен моята професия на книгоиздател, има и други професии за хора, работещи с автори и авторство, без да са "творци" - такива като изкуствоведи, литературоведи /изследват поетиката и структурата на литературните текстове/, оперативни литературни критици и т.н. и т.н. във всяка област на изкуството. Тези хора не са "творци" /някои от тях обаче са великолепни автори на критика, Симеон Султанов или Тончо Жечев, например, Ефрем Каранфилов, Искра Панова, Панталей Зарев; от по старото поколение Боян Пенев, д-р Кръстьо Кръстев, Петър Динеков/, но професията и образованието им е да разбират от авторство и творби. Разговорът тук наистина започна да прилича на вечеринка в читалище.

Благодаря. Можеш да ме цитираш без притеснения за авторско право.

През 1996 г. Стив Джобс цитира Пикасо "Добрите артисти копират, великите крадат" и добавя " и ние никога няма да изпитваме срам да крадем големи идеи." А през 2007 вице-президентът на Епъл по софтуерни технологии Бъд Трибъл, който е и шеф на екипа по разработки на софтуеър за Макинтош го допълва: "Ако вземеш нещо /чуждо като идея - бел. моя/ и го направиш свое, това което реално се случва, трябва да се грижиш само да му придадеш изцяло твой дизайн, защото не можеш да направиш такъв дизайн, просто копирайки нещо чуждо. Твоят дизайн е онази разделителна линия между копиране и крадене. Това е част от ДНК на Епъл." https://www.cnet.com/news/what-steve-jobs-really-meant-when-he-said-good-artists-copy-great-artists-steal/

ето че рамус се хвана на най-елементарния трик на "рекламното изкуство" и реагира - каквато е и целта на това изкуство, да привлече внимание. Написах "защото не сме пожелали", но мога да добавя "тъй като не пожелаваме, което не можем"; и да не съм го написал, не съм излъгал, но реакцията е налице. На времето мерцедес бяха публикували бяла страница в луксозно списание за реклама на нов техен модел; долу в ъгъла, със съвсем ситни буквички беше написано "тук трябваше да има реклама на мерецедес еди кой си модел, но мерцедес не се нуждае от реклама"

Докато съм на "вълна Хичкок", още един куриозен филм, този път за него - "Хичкок/Трюфо", 2015. Филмът е направен по повод на една книга на френския режисьор Франсоа Трюфо, написана през 1966 г. за Хичкок. Книгата е запис на поредица от интервюта, които младият тогава Трюфо прави с възрастният Хичкок в Холивуд. Разговорът се води с преводачка, части от този разговор са инкорпорирани във филма на Кен Джоунс, но не всичко, често се чува гласът на Хичкок зад кадър: "спри камерата тук!" и това въобще не е на случайни места, например, когато Трюфо го пита дали възпитанието му на католик е повлияло по начина, по който снима определени сцени в т.н. "божествен план" /отгоре надолу/, Хичкок прекъсва записа и казва нещо след въпроса, останало нечуто от зрителите; по същият начин реагира, когато Трюфо го пита дали разказва своите сънища в "Психо". Филмът е шедьовър на монтажа, техниката основополагаща в цялото изкуство кино - Джоунс е монтирал коментари на Скорсезе, Куросава, Дейвид Финчър и други майстори на това изкуство, които говорят за своята работа и отношението си към филмите на Хич; това е най-съществената част, въпреки, че тези диалози са нанизани върху сюжета с интервюто на Трюфо преди работата по писането на книгата му; самата книга също е удивителна, тя не е книга в традиционния смисъл, по скоро визуализация на монтажната техника на един велик майстор, Хичкок, от друг голям майстор /Трюфо/ - разкадрираният Хичкок, неговият почерк с камерата и различните гледни точки в монтажа, при това е включено и Времето като герой, точно така Времето, с което Хичкок борави като с материя, той го свива, разтяга и моделира във филмите си като пластелин, а Трюфо анализира работата му. Този филм, според мен, трябва да бъде като учебник за всеки изкушен в занаята да снима кино, но е поглед през ключалката в работилницата на големите майстори и за нас зрителите. http://muvibg.com/filmi/17039-hitchcock-truffaut-hichkok-tryufo-2015.html

Е, добре, за да поддържаме шоу елемента в дискусията: човек може да гледа без да вижда, а може и да вижда без да гледа. Не можем да бъдем изгонени отнякъде, без да сме влизали, а не сме влизали, защото нямаме желание.

По-вероятно е да не бъдем допуснати, ако наистина е имало надпис на входа "Забранено за не геометри" Точният термин за "подражателно" е мимезис /Mimesis/, оттам и "мим". В Древна Гърция мимезис mimesis e идея, която е в основата на създаването на произведения на изкуството, кореспондира с физическия свят, който е модел за красота, истина и добро. Платон противопоставя мимезис или имитация /подражание/ на дигисис diegesis или с разказ, наратив, епос. След Платон смисълът на мимезис в крайна сметка се е насочил към специфична литературна функция в и неговото използване се е натоварвало с различни значения и е било интерпретирано многократно и различно. Едно от най-известните съвременни изследвания на мимезис Mimesis, разбирано като форма на реализъм в литературата, е на Ерих Ауербах "Mimesis: Представяне на реалността в западната литература", което сравнява начина, по който светът се представя в "Одисея" на Омир и Библията. От тези два основополагащи текста за Запада, Ауербах изгражда основата за единна теория на повествованието, която обхваща цялата история на западната литература, включително модерните романи, които са написани по времето, когато Ауербах започва своето изследване. В историята на изкуството "mimesis", "realism" и "naturalism" се използват, често взаимозаменяемо, като термини за точното, дори "илюзионистично" представяне на визуалната външност на нещата. Mimesis е теоретизирана от разнообразни мислители като Платон, Аристотел, Филип Сидни, Самюъл Тейлър Колридж, Адам Смит, Зигмунд Фройд, Теодор Адорно, Ерих Ауербах, Жак Дерида, Рене Жирар и много други. Аристотел, който също е бил член на Платоновата Академия, развива напълно друга гледна точка за изкуството и поетиката от тази представена ни от Платон в "Държавата" в съчинението си "За поетическото изкуство" http://theseus.proclassics.org/node/76 За мен неговата гледна точка е по-добра и по-многостранна; изследвайки драмата, комедията и поезията, Аристотел допуска възможността артистът едновременно да имитира и да има своя идея; Платон разделя догматично тези две зони, като "забранява" всяка "имитация" в "полезното" изкуство. В притчата за пещерата главен "герой" е Слънцето, което поражда всичко добро и хвърля светлина върху него, веднъж прозрял това, човек никога не би се занимавал със сенките на предметите и със самите предмети. + "Добрият артист имитира; големият артист краде" - това го приписват на Пикасо, но изглежда нещо подобно за пръв път е казал Гьоте, според спомените на биографа му Екерман: "Ако погледнете творчеството на който е и да било голям майстор, винаги ще забележите, че той взема от предшествениците си всичко най-добро и го използва, което го прави велик."

Това вече е за нова тема, но само мимоходом в тази, не мисля, че е точно така - изкуството на рекламата е жестоко манипулативно и не си служи единствено със средствата на изкуството; тъй като е огромен бизнес с извънредно /неприлично/ много пари, то интегрира психолози и специалисти по маркетинг и е сто процента комерсиално.

Ето как професионален изкуствовед дефинира "абстрактното изкуство": "Строго погледнато, думата абстрактно означава да отделите или да оттеглите нещо от нещо друго.Терминът може да се приложи към изкуство, което се основава на обект, фигура или ландшафт, където формите са опростени или схематизирани.Прилага се и в изкуството, което използва форми като геометрични фигури или жестове, които нямат никакъв източник във външна визуална действителност. Някои автори на тази "чиста" абстракция имат предпочитани термини като конкретно изкуство или не-обективно изкуство, но на практика думата абстракт се използва навсякъде и разграничението между двете не винаги е очевидно. Абстрактното изкуство често се разглежда като носител на морално измерение, тъй като може да изразява добродетели като ред, чистота, простота и духовност.От началото на 20-те години на миналия век абстрактното изкуство се е формирало като централен поток от съвременно изкуство." http://www.tate.org.uk/art/art-terms/a/abstract-art Цялата статия на линка е много интересна и разглежда най-видните представители на абстракционизма. Всъщност възгледите на Платон за изкуството са идеалната теоретична платформа за абстракционистите, особено тази част от тях, касаеща третата степен на познанието, а именно: /отрязъкът от линията/ С-Д е светът на идеите, които могат да се опишат и разберат с математически отношения и разсъждения (διάνοια dianoia), тази част от света на идеите няма връзка с физическия свят, но тя все още е на рационално ниво, валиден е езикът на съотношенията и математиката; В тази част, когато се приложи към визуалните изкуства, влизат всички геометрични и тригонометрични фигури, това което правят с формите художниците в началото на миналия век, те започват да прилагат законите на математиката и геометрията в изобразяването на видимия свят - не имитират, а изследват този свят. "Седем ябълки" - натюрморт от Сезан просто фотография на осем ябълки Може да се проследи еволюцията на абстракцията в живописта, и е правено, от първите експерименти на Сезан със свеждането на всичко до куб, сфера и конус и след това, би било интересно, но едва ли е мястото в тази тема По-широко погледнато, според мен всичко в изкуството е абстракция, различни са само степените. Историческата ирония е в това, че тиранията на философията, за която проповядва Платон в "Държавата", всъщност допуска само не-подражателно изкуство, чиито синоним е "абстрактно" или чисто интелектуално и рационално, а точно абстрактното изкуство е било най-ненавиждано от тоталитарни режими като болшевишкия в Русия и националсоциалистите в Германия; през 20-те и 30-те години абстракционистите са прокудени от тези държави, картините им са публично отречени, повечето от тях емигрират най-напред във Франция и Великобритания, а след това център на абстракционизма стават САЩ.

+ Това е много добър въпрос, на който, ако дадем отговор, ще можем да разберем самата същност на възгледите на Платон за поезията, респективно изкуството. Според мен, да, "правдивата" поезия, както и философията, за Платон съответстват на реалността. Но не на материалната /видима/ реалност, а на друга - тази на идеалното. Платон въвежда една разделна линия, която изглежда схематично така: Отрязъкът А-С съответства на физическия свят, материалният. Вътре в този свят А-В, най-малката и маловажна част, съответства на отраженията на физическите неща, той ги нарича "сенки и отражения", това именно е подражателното изкуство. В-С са самите неща, материалните, те съответстват на привидност (εἰκασία eikasia) и обичайното вярване (πίστις Pistis). Отрязъкът С-Е за Платон в неговата йерархия е светът на разбираемият свят, този на идеите: той е разделен в същото съотношение като това на реалния материален свят на две секции С-Д и Д-Е; първата секция от света на идеите, по-маловажната, според него, С-Д е светът на идеите, които могат да се опишат и разберат с математически отношения и разсъждения (διάνοια dianoia), тази част от света на идеите няма връзка с физическия свят, но тя все още е на рационално ниво, валиден е изикът на съотношенията и математиката; и накрая идва четвъртата и най-важна част Д-Е, която е от субектите на философското разбиране (νόησις Noesis): „ И когато говоря за друго разделение на разбираемия свят, ще разберете, че да се говори за друг вид познание, което се постига чрез силата на диалектиката, като се използват хипотези не като първите принципи, но само като хипотези – че е да речем, като стъпала и мястото на тръгване в един свят,който е повече от хипотези, за които тя може да се издигне над тях на първия принцип на цялото“ Това са нещата от света на идеите, които не подлежат на математическо описание и доказване, идеалите, постигани с хипотези. Точно това е зоната на философията и "правдивата поезия". В цялата тази картина на света, представена ни от Платон, физическият свят от телата /отрязък А-С/ се състои от серия от минаващи отражения на света на идеите /отрязък С-Е/, който е вечен и истински, за разлика от материалния на тела и техни сетивни отражения. Познаването на форми върви по една йерархична линия, очертана схематично тук: познаване на отражения на физически форми, най-ниско познание, познание на самите физически форми /все още в света на материалното/; познание с математически инструментариум на идеи /според мен това е днешния свят на науката/, което води до познаване на Формата на доброто по пътя на философията и "правдивата поезия" чрез хипотези, които обаче са недоказани. Да, Платон е откровен идеалист, за него реалността е единната форма на доброто, ерго достигаме до идеята за монотеизъм, при което Идеалът е непознаваем по пътя на разума.

Не, точно затова прави разграничение между "подражателна поезия" и "полезна поезия" 176 стр., следва едно дълго описание на посещение в небесните сфери и светът на грешниците, нещо като Ада и Рая за християните, в добавка с прераждането /което си е заемка от източната карма и колелото на живота, кръговрат на "мая", като има доста забавни описания кой от популярните герои в какво се преражда/; но прави разлика за "полезната" поезия, тази, която е "добра и правдива"

И аз отговарям тук за "дебелите книги" : 1. Романите на Достоевски 2. "Война и мир" на Лев Н. Толстой 3. "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд 4. "Капиталът" на Карл Маркс

Идея за нещата, доколкото разбирам неговият текст; и да, там има идея извън материалните неща. За него светът е обърнат огледално, първичният е на идеята, вторичният и производен на материята, по-късно това е развито от Хегел за Абсолютната Идея и преобърнато още веднъж от Маркс и Енгелс в диалектически материализъм. Но при Платон се появява за пръв път като система, затворена в себе си. Християнството, такова каквото го познаваме като догматика, изцяло преповтаря с някои допълнения философията на Платон, само я облича с религиозно покривало. Затова цялото средновековно и ренесансово изкуство е религиозно християнско, по същество неоплатонизъм. Ако добрият реалист пресъздаде просто ябълка, той по дефиницията на Платон е шарлатанин-подражател, който имитира ябълка; ако художникът обаче съзерцава поетично идеята си за ябълка върху платното, той е Сезан, нарисувал ябълка.

Така да е, с лека корекция от мен, по скоро една прибавена и една изпусната дума: "абстрактното подражателно изкуство е само декоративно изкуство", ако приемате, ако не, можем да дискутираме, защо мисля така.

Връзката между Малевич и Платон за мен е очевидна - изкуството на Малевич не е подражателно, то е поезия на идеите. Нямам нищо против да отворим отделна тема, но идеите на платонизма са в основата на цялото западно изкуство, независимо от смяната на стиловете и техниките в него - това е голямото търсене в света на идеите, зад привидността на формите. Изтокът върви по съвсем други пътища на мислене, а оттам и на изразни средства, това наистина е за съвсем друга тема, въпреки взаимното проникване на идеи от Изток на Запад и обратно, синтез между двата мирогледа все още няма.

Ако имате желание, бихме могли да коментираме отношението на Платон към изкуството и поезията, така както е изразено в диалога му между Сократ и Гавкон в книга десета от "Държавата" http://uacg.bg/filebank/att_5872.pdf от 167 стр. до края, за съжаление нямам възможност да поставям в темата отделни цитати, тъй като файлът е заключен, затова ще си послужа с нещо като слайд от картинки. И така в мой прочит, Платон отрича подражателното изкуство, той го приравнява с измама и фокусничество: Художникът подражател, според него, стои по-долу от майстора-занаятчия, защото той за разлика от занаятчията, който изработва вещ по образ и подобие на тази създадена от върховния Творец /той е държател на авторското право за идеята за всяко материално творение/, художникът подражател подражава на подражанието, тоест той е третото стъпало под идеята. След като развива тази своя мисъл за художниците-подражатели, Платон, чрез думите на героя в диалога си Сократ, я експонира върху подражателите в драмата /той причислява към тях и Омир/ и към подражателите в поезията, всички те нямат място в идеалната държава, но, според него там имат място истинските поети, които пишат полезна поезия. И сега, тук големият въпрос, който според мен може да се дискутира, е какво разбира под "полезна поезия" Платон: В думите му можем да открием, поне аз откривам, две определения: "тя да бъде най-добра и най-правдива" и още "има нещо от истината"; въпросът е дискусионен, доколкото са дискусионни понятията в знаковата система на Платон: добра и правдива, както и откриваща истината е и философията. Платон приравнява "полезната поезия" /антипод на подражателната/ с философията. Но според него философията има за предмет само и единствено светът на идеите, светът на материята е едно криво огледало на хармонично построеният свят на идеите. Само дотолкова, доколкото "вечната душа" у всяко човешко същество би могла да се освободи от измамния свят на материалния свят, тя живее своя истински живот, този на идеите. Следователно "полезната поезия" и философията са двата пътя, според Платон, по които човек да изпрати безсмъртната си душа в идеалния свят на идеите и да я освободи от затвора на материята, която е илюзия и измама. "Полезната поезия", както и философията постигат по различни пътища една цел: те съзерцават безсмъртната душа в чисто състояние. Това е квинтестенцията в разбирането на Платон за поезията, в случая той обобщава с тази дума всички изкуства: те могат да бъдат полезни, само ако позволяват на човек да съзерцава безсмъртната си душа, тя не е от материалния свят, или по-точно, според него там тя пребивава в "повредено състояние". И след като разказва за пътешествието на една човешка душа "отвъд Лета" след смъртта на тялото в сферите на идеалния свят и завръщането и преродена в грешния свят на материята, Платон завършва своя диалог за идеалната държава.

Относително е, когато говорим за изкуство, предполагам, че за Мадона има повече от двамата заедно, но това не променя нищо. п.с. При мен излизат 153 млн. резултата при изписване на нейното име. но примерът ми не е май много удачен, защото при стесняването на търсенето с търсачката и добавяне на "певица", резултатите й се изравняват с тези на Данте Алигиери, в крайна сметка машината на гугъл е само една добра машина.

Напълно, затова участвам във форума. Получавам възможност да развивам собствения си поглед върху нещата в диалог с хора имащи различен. За мен така поставената от Вас тема в раздел философия е предизвикателство, защото връзката на изкуството с философията, лично за мен е по-неосветена област. Повече съм се интересувал от връзката между изкуство и религия и доколкото съм информиран тези две области на човешкото съзнание имат един корен в праисторическото изкуство /религия/ на шаманизма, когато изкуството е било синкретично, тоест не се е деляло, както днес, на визуално, драматично и т.н. Едно от най-древните изкуства, театърът, води корените си точно от шаманизма. Връзката между изкуство и религия все още не е разкъсана и при древните гърци, най-забележимо в тяхната драма, където персонажите са религиозни, а поетиката също. Доколкото видях в други Ваши теми, сте запознат с диалозите на гръцките философи от времето на Аристотел, Платон и Сократ, имахме такъв разговор. Не съм чел в оригинал /превод/ диалозите на Платон, но доколкото си спомням от отражателни текстове, той се занимава с идеалната държава и ролята на философите и хората на изкуството в нея. Мога да се опитам да запълня някои празнини в образованието си тук, надявам се.