Б. Киров

Според мен вече не е съвсем точно да се говори за "център", глобалната икономика е с постоянно променящ се център, така както в интернет няма център, една подвижна мрежа с безкрайно много потенциално възможни централни точки. В такъв многополюсен свят там където се отварят нови технологични и пазарни възможности се локализират нови центрове, но те не са дългосрочно фиксирани, нито, според мен биха могли да бъдат задържани трайно от политически, държавни или военни бариери - времето на идеологическите и военни блокове отминава, движението в тези парадигми е все още инерциално, но затихващо. Европа ще си остане в първата редица по производителност и доход на човек от населението и през 21-ви век, вероятно и през 22-ри; същото, според мен, важи и за САЩ и другите развити икономики. Нивото на образованието, организацията на обществото /институции, върховенство на закона/, концентрацията на натрупано богатство предопределят по-високия стандарт в много далечна перспектива за тези региони. За наше щастие, ние сме в Европа. За наше нещастие, обаче, сами сме се докарали в много лоша кондиция и продължаваме да го правим. Ето как изглеждаме през прогнозата на HSBC /те са банков конгломерат с над 2 трилиона долара инвестиционни възможности и трябва да се вземат насериозно/: България в тяхната прогноза след 32 години ще бъде с 10 позиции по-надолу по общ обем от БВП в сравнение със сега и ще има около три пъти по-малък доход на човек от население в номинална стойност от другите източноевропейски държави, с които реално бихме могли да се мерим. На пръв поглед това е странно, защото същата прогноза ни поставя в групата на средно развиващите се икономики: Капанът за нас се нарича "демография" - там е ключът към успеха или провала ни като държава. България е най-бързо намаляващата като население държава в света. Този процес се предвижда да продължи. И това не се дължи на ниска раждаемост или висока смъртност, а на емиграция. Ето данните: Ние стоим добре в сравнение с другите централно и източноевропейски държави в показатели раждаемост смъртност, но, въпреки това през 2050 година ще бъдем 5 млн., при това структурата на тези 5 млн. е застаряващо население извън работна възраст, така че, един работещ ще трябва да носи на гърба си двама пенсионери и 1 непълнолетен - затова темповете ни растеж на доход на глава от населението стават по-ниски в сравнение с другите в групата. Причината, според мен, направо крещи в таблицата на банкерите: липса на върховенство на закона! Най-ниският показател в тази група е у нас. Индекс на демокрация висок, върховенство на закона ниско. Убийствено съчетание за икономиката. Обратното е по-работещо - такова има например в Китай, демокрация няма, но върховенството на зокона работи на високо ниво, ерго икономиката върви нагоре. Ние сме изобретили чудото на инженер Ганчев - демократично да се краде безнаказано. И всеки по-млад с глава на раменете си и малко здрав разум, който може да си го позволи, напуска това чудо на демократичното беззаконие и отива да работи някъде другаде. Нещата графично изглеждат така: И пак с риск да се повторя - това не е от висока смъртност или ниска раждаемост.

Уестърн актьорът, който изигра най-добрата си роля като Президент Рейгън е роден на 6 февруари 1911 в Тампико, Илинойс. Рейгън има ирландски произход по бащина линия и шотландски по майчина. Рейгън е 40-тият американски президент. Роналд Рейгън е най-дълго живелият американски президент досега - 93 години. Прякорът на Рейгън сред членовете на Републиканската партия бил „Великият Комуникатор”. Рейгън го харесвал. Роналд Рейгън участва в 53 игрални филма в кариерата си като актьор. Някои от по-забележителните му роли са в Love Is on the Air, Santa Fe Trail, King’s Row, This is the Army, Cattle Queen of Montana and Hellcats of the Navy. Рейгън за пръв път се появява върху екрана през 1937 година, преди това работи като спортен коментатор в радиото. Като актьор Рейгън изпълнява роли предимно в уестърни, той е една от звездите на уестърна за своето време. Най-забележителните му роли като уестърнгерой са в “Knute Rockne, All American" (1940) and "Kings Row" (1942). Джейн Уаймън, първата жена на Роналд Рейгън От първия му брак с актрисата Джейн Уаймън, Рейгън има две деца - Maureen Reagan и Michael Reagan. Рейгън се среща за пръв път с втората си жена, тогава Нанси Дейвис, през 1949, когато ФБР поискали от него да свидетелства за друга жена със същото име, заподозряна в комунистическа дейност по времето на „ловът на вещици” в Холивуд /тогана е изгонен Чарли Чаплин/, организиран от директора Хувър; Роналд и Нанси сключват брак 3 години по-късно, през 1952. Нанси Рейгън била суеверна и след като Роналд се пенсионирал, поискала от общината да смени адресния номер на къщата им от St. Cloud Road 666 в Бел Еър, Калифорния на St. Cloud Road 668, защото смятала 666 за число на дявола. Любимият филм на Рейгън бил „Точно по пладне“ /1952/, драматичен уестърн, режисиран от Фред Зинеман с участието на Гари Купър, Томас Мичъл, Лойд Бриджис и Грейс Кели в главните роли. Рейгън и Нанси били близки приятели със звездата Рок Хъдзън, след чиято смърт през 1985 г., Рейгънови станали едни от големите дарители в кампанията за борба срещу СПИН. Нанси Рейгън /тогава Нанси Дейвис/ през 1950, две години, преди да се омъжи за Роналд Рейгън Когато избухнала ВСВ, Рейгън бил 30—годишен, когато се записал доброволец за военна служба: не го изпратили на фронта обаче, защото страдал от лошо зрение. По време на ВСВ Рейгън бил зачислен от армията към филмовото студио First Motion Picture Unit в Силвър Сити, Холивуд, където участвал в заснемането на около 400 учебни филми за армията. Докато бил актьор в Холивуд, Рейгън рекламирал цигари, но той самият никога не е бил пушач. Някои по-ранни фотографии го показват с лула, но никога запалена. След като приятелят му Робърт Тейлър починал на 57 години от рак на белите дробове, Рейгън станал заклет агитатор срещу тютюнопушенето. Рейгън бил близък приятел на Джон Уейн. Във филма „Американски прелести” (1999), семейството на гледа един от филмите с участие на Рейгън, This Is the Army (1943). Рейгън бил капитан и звездата на отбора по американски футбол в Eureka College, Илинойс, където бил студент - в свободното си време работел като спасител, за да финансира следването си. Рейгън завършва с магистърска степен по икономика и социология през 1932 година. Лейтенант Роналд Рейгън по време на ВСВ Рейгън не е бил член на Републиканската партия до 1962 година. И двете деца на Роналд и Нанси Рейгън – Рон Рейгън и Пати Рейгън – са либерални демократи по политически възгледи; Пати, докато била дете, ужасно мразела гостите на баща й да говорят за политика и винаги правела нещо, за да прекъсне такива разговори и да смени темата на възрастните. Рейгън бил почти изцяло глух с дясното ухо още от времето на кариерата му като актьор в уестърни, след като при един от филмите с негово участие друг актьор стрелял с пистолет много близо до главата му. От 1963 Рейгън станал ревностен последовател на Презветерианската църква и считал себе си за „роден отново Християнин.” Рейгън поддържал формата си с голф, езда, работа в ранчото и стрелба по летящи цели. Роналд Рейгън е бил губернатор на Калифорния от 1967 до 1975 година; Калифорния е щатът с най-голям БВП в САЩ, шестата икономика в света след тази на Великобритания и по-голяма от тази на Индия /2016/. Рейгън притежавал фотографска памет за лица, числа и текстове. Рейгън и Уорън Бейти били добри приятели от времето на общата им работа като актьори в Холивуд, въпреки политическите им различия. Рейгън работел като спортен говорител в WGN Radio, където кометирал редовно Cubs baseball games. Най-близкият приятел на Рейгън в Холивуд бил Робърт Тейлър. Още като ученик Рейгън работел като спасител на плажа Rock River край Диксън и бил награден за спасяването на 77 души от удавяне. До 1962 Рейгън членувал в Демократическата партия и то в либералното й крило, преминал към политическите убеждения на Републиканската партия през 1962. Подкрепял Никсън в президентската му кампания, но никога не станал близък с него. Той не присъствал на погребението на Никсън. Като ученик Рейгън бил бойскаут. Рейгън и Тръмп са единствените американски президенти, които са имали развод преди кариерата си като президенти. Роналд Рейгън получава рицарска степен от Кралица Елизабет II, заедно с Knight Grand Cross of the Order. Рейгън бил близък приятел с актьора Фес Паркър. Рейгън бил член на братството Tau Kappa Epsilon fraternity. Рейгън бил член на Academy of Motion Picture Arts & Sciences (AMPAS), раздаваща наградите Оскар. Рейгън бил председател на профсъюзите на актьорската гилдия в САЩ - Screen Actors Guild 1947-1952/1959-1960). Рейгън получил повече електорални гласове от който и да било американски президент – 525 от 538 възможни – през 1984, когато бил преизбран от 49 от 50 щата срещу 12 гласа и 1 щат за съперника му Джими Картър. Рейгън е зачисле с чин лейтенант в американската армия през 1937 г. Той подписва като капитан уволнителната заповед на актьора Кларк Гейбъл през 1944 година. Първият вицепрезидент на Роналд Рейгън бил Джорд Буш-старши. Рейгън оцелява след опит за покушение през 1981. Ронълд Рейгън е най-възрастният американски президент /засега/ - той излиза от Белия дом след втория си мандат на 78-годишна възраст. Когато го запитали защо е напуснал Демократическата партия, Рейгън отговорил: „Аз не напуснах Демократическата партия, Демократическата партия ме напусна.”

?? никъде, според мен. ялова работа http://hungarianspectrum.org/2017/06/29/the-three-seas-initiative-and-donald-trump/

Загубих няколко часа да направя тези три таблици, които за мен са много красноречиви и ми дават представа за разликите в двете прогнози /оказва се, че има 90 процента съвпадения при първите 20 държави и известни разлики в класирането вътре в тези 20, но общата картина остава същата и при двете. По-интересното сравнение беше между номиналния БВП в щатски долари по курс 2016 от преди 50 години, тоест от 60-те на 20 век за същите държави, там ясно се вижда какво се е случило след 90-те години, икономическият скок нагоре наистина е невероятно висок, особено за някои. В скоби е означена разликата с другото изследване, тук съм посочил и цифрите за 2050, тъй като са изчислявани по паритет на щатски долар от 2014, в другата таблица паритетния долар е със стойност от 2000, което доста деформира общата картина, затова в нея не съм го включил: И това за мен е "черешката на тортата" при сравненията, защото нагледно показва какво точно се е случило за изминалите 50 години: Всички числа са в млрд долари паритетни по курс 2016, данните са оттук: https://tradingeconomics.com/india/gdp линка е конкретно за БВП на Индия, но в сайта са всички останали данни

+ Напълно съм съгласен. Така например, дигитализирането и интернет в началото на 90-те години на практика откриха нова технологична ера, която според мен, преобрази и политическия пейзаж на планетата, помете концепцията за индустриализация от 20-ти век и с това свали от политическата сцена и държавния капитализъм на Източния блок, който се движеше в парадигмата "индустриализация" - технологията преформатира политическия пейзаж. същото може да се случи в предстоящите 50 години, нов цикъл на съвършено нова технология, която ще размести целия пъзел на сегашното технологично статукво. Формулата /модел на Робърт Баро в класическия й изчистен вид: http://search.oecd.org/education/innovation-education/1825455.pdf стр. 3 За мен това е някакво допълнение и развитие на кейсианството, Баро включва към разходите направени от правителството и други компоненти. В анализа на HSBC авторите са я приложили със 7 подраздела: означил съм ги с цифри. Самият Баро заявява за държавните разходи, насочени към повишаване производителността на труда: Barro believes that the Keynesian multiplier is less than one. He believes that for every dollar the government borrows and spends, spending elsewhere in the economy falls by almost the same amount. Finally, Barro has been an outspoken opponent of stimulus spending, calling Obama's stimulus bill "garbage" and "the worst bill since the 1930s." https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Barro Той е така да се каже "десен кенсианец" /шега/, десен, защото отрича всякакви разходи "стимулиращи" потреблението, нарича ги "боклук на Обама" и ги сравнява с правителствените програми от 30-те, но в същото времее "ляв", защото е за дългосрочни правителствени разходи, направени с цел повишаване производителността на труда на индивида, означава ги във формулата си с У-прим и аргументирано доказва, че те влизат в ръста на БВП и то съществено. така например, според него, една година допълнително образование на всеки работещ би вдигнала неговата производителност с 1.2 процента, HSBC посочват точно този пример като надценен и цитират конкретно случая с Германия, където това на практика не се случва, затова са коригирали надолу методиката по отношение ролята на образованието. Все пак, при прогнозата си, те са използвали неговата формула, като са я разделили в посочените 7 компонента.

Открих прогнозен доклад на HSBC от 2012: http://big.assets.huffingtonpost.com/world2050.pdf Там, на пръв поглед, се виждат много съществени разминавания в номиналния БВП за 2050, но и в този за 2010, който е начална точка за сравнения. Има обаче малък трик, който, ако се вземе предвид, почти заличава разликите с доклада на PricewaterhouseCoopers, поне за първите три икономики. Работата е, че HSBC изчисляват всичко по стойност на щатски долар от 2000 година, а изчисленията на PricewaterhouseCoopers е по номинална стойност на щатски долар от 2014 - разликата е почти 1:2. Ако се намери прецизно точния коефициент цифрите в крайните прогнози поне за първите 3 икономики силно ще се приближат и в двете прогнози. HSBC са банков конгломерат: https://en.wikipedia.org/wiki/HSBC тяхната гледна точка е банкерска, те мислят в твърди стойности на номинална валута, затова и не предлагат конвертирани стойности в ППС PricewaterhouseCoopers гледат през другия край на бинокъла, те са консултантска агенция за инвеститори, консултиращи такива за възможно най-големи печалби, затова, според мен, са базирали методиката си върху БВП в ППС, един инвеститор може да извлече печалба от местните цени на суровини и стоки Така или иначе, разликите започват съществено след 3-тото място в прогнозата, като HSBC очевидно са много по-големи оптимисти за големите европейски икономики, това се вижда в таблицата им по която са наредени страните по номинален БВП и откровени песимисти за развитието на руската икономика, тя отива много по-надолу в техните прогнози. п.с. По принцип съм скептичен към такива чисто технологични прогнози, защото те не отчитат политическият фактор. Така например, ако подобна прогноза беше направена в началото на 80-те години на 20 век, тя щеше драстично да се разминава с резултатите днес, колкото и прецизен икономически инструментариум да включва, по простата причина, че политическия пейзаж в онзи момент беше коренно различен от днешния, което от своя страна преформатира икономическите резултати из основи. Никой по онова време не е предвиждал скокът на Китай, нито разпад на СССР, светът беше съвършено различен, ерго икономиката се движеше в съвършено различни посоки.

Благодаря за линка, ще прочета ревизираната версия по-внимателно. След като й хвърлих бърз поглед, ревизията в номинален БВП за Русия е съществена, също така за Германия и Великобритания /след излизането й от ЕС и за двете икономики в номинален БВП прогнозите отиват нагоре/: Русия е "смъкната" на 10-та позиция в номинален БВП /в сравнение с 8-та от прогнозата 2014/ и за това има обективни причини, могат да се видят в реалните графики между 2013 /когато са вземани данни под внимание за първата прогноза/ и 2016 /за втората/ - там поради санкции и спад в цените на нефта и деривати, БВП на Русия в номинал пада надолу, инфлацията изяжда реалната покупателна сила на рублата, ерго на заплатите и доходите, очевидно тази тенденция за вече 4 години дава основание за корекция. как обаче изглеждат нещата с Индия? Ами пак така, както в първата версия: Даже още по-добре, по номинална стойност на БВП тя си е отново 3-та с още по-висока стойност. повтарям, таблицата е за номинална стойност. За ППС нещата изглеждат така в новата версия: 1. Китай 2. Индия 3. САЩ Безапелационно. Това е така заради голямата разлика между номинална и покупателна стойност в САЩ и ЕС в сравнение с Индия и Китай /по-малко/ Като дял от световния БВП новият доклад още повече е "разтворил ножицата" между Китай и Индия от една страна и Запада /САЩ и ЕС/ от друга - това се получава първо от излизането на Великобритания от ЕС, което междувременно се случи /британците явно четат докладите/, от друга от повишените показатели за Индия в ППС /която за авторите на този доклад е основна мярка/ Линията на индийския БВП като дял се пресича с тази на ЕС някъде към 2033, а с този на САЩ към 2038, после рязко отива нагоре: иначе казано към 2050, според доклада разбира се, Индия и китай ще са около 35 % от световния БВП, ЕС /ако остане в този състав/ и САЩ около 20 %. Как стоят нещата с населението? Нигерия ще се приближи до Китай /който започва да намалява/ със 700 млн. през 2050, Индия ще достигне над 1.6 млрд., китай около 1, вижда се кои отиват надолу, но има много невключени в тази графика. По отношение на процент на растеж на БВП в новата версия: Интересно ще ми е да направим засечка с данните на HSBC /ако има осъвременени такива/, както и с други сериозни прогнози, за да фиксираме точките на големи разминавания.

В случая PricewaterhouseCoopers екстраполират, пректират на базата на последните 14 години следващите 36: https://tradingeconomics.com/india/gdp Между 2002-2014 имаме 4 пъти ръст на БВП, 400 процента в реална стойност в долари. Прогнозите за растеж са направени на базата на тези темпове. Успоредно с това прогнозират стабилен растеж на населението - от 1.28 млрд. днес до към 1.7 млрд. до 2050, т.е. около 400 млн., при това в пирамидата на населението това е младо население, повече работна сила. За сравнение прогнозите за САЩ са от 330 до към 400 млн., в Европа имаме спад, съчетан със застаряващо население извън работна възраст. Ако погледнеш темповете при Нигерия, филипини, Индонезия имаме същата картина. Разбира се, според мен, това са доста механични изчисления, които не отчитат огромен брой вероятни отклонения. Според тази графика, например, излиза, че всички големи европейски икономики, през 2050 година ще бъдат с по-малък БВП в абсолютни стойности от този на Русия, тоест Русия ще бъде най-голямата европейска икономика. Я камилата я камиларя... В случая с Япония тя просто не притежава демографски потенциал, изчерпана е, същото може да се каже и за Германия.

+ Не бях обърнал внимание, но да, прав си. Според мен не е мътно, обяснявам си го с едновременно с много бързия ръст на населението и високия ръст на икономиката - ръст на БВП средно около 5 процента успоредно с бързо растящо население /същото важи и за Нигерия примерно/ - съчетанието от двете дава този "бум", който изглеждае като фокус: стр. 2 от доклада, изтеглете си го в оригинал, за да си говорим адекватно по него. https://www.pwc.com/gx/en/issues/the-economy/assets/world-in-2050-february-2015.pdf

Съгласен съм, това е така за тази страна, но все пак в доклада се правят редица уговорки, което го прави релативен. Така например, на стр. 26 в разширената му версия в пдф формат по първия линк, който съм дал /може да се изтегли от сайта/, има специално приложение за "капана на средните доходи", което е вид "вратичка", отворена от авторите на доклада, уговорка: Там по критериите им, авторите са сложили въпросната страна по средата на класацията като покриване на условия за отдалечаване от "капана" - след Румъния, но преди перу и Турция, което също подлежи на дискусия. Но... хората си работят по методология, имат системени критерии. На редица места в доклада им, авторите подчертават опасност за държави като Русия, Саудитска Арабия и Бразилия да изостанат от прогнозите им за развитие, поради грешно структурирана суровинна икономика, нещо, което сега се вижда на практика. Условностите са много. Основните критерии, които те вземат като потенциални /не реални/ двигатели за растеж са: Демография Образование Инвестиран капитал Технологичен напредък По тези критерии моделират прогнози, с много и често направени уговорки, за възможни отклонения. Във връзка с първите три икономики - Китай, Индия, САЩ /в прогнозата от 2000, която цитираш, местата на САЩ и Индия са разместени в сравения с цитирания от мен доклад/ съществени разминавания няма. В тази връзка ще си позволя да постна една забавна за мен статия, която къде на шега къде на истина, смятам, че заслужава внимание: Преместване в един нов китайско-индийски свят Двойната хегемония на Китай и Индия сега изглежда неизбежна, но трябва ли наистина да се страхуваме от нея? От Мартин Хътчинсън, 18 декември 2015 г. About Martin Hutchinson Martin Hutchinson writes a weekly column, The Bear’s Lair, providing economic and market commentary at the Prudent Bear. He was also Business and Economics Editor at United Press International, in Washington, D.C., from 2000 to 2004. Previously, he was an international merchant banker for 25 years working in London, New York and Zagreb. In Zagreb, he established the Croatian debt capital markets. He is the co-author (with Kevin Dowd) of Alchemists of Loss: How modern finance and government intervention crashed the financial system (Wiley, 2010). He also wrote Great Conservatives: A Perspective on British History (Academica Press, 2004), on the great British governments of 1783-1830. Mr. Hutchinson has a degree from Trinity College, Cambridge, and an MBA from Harvard Business School. МВФ позволи на китайския юан да стане част от неговия Special Drawing Right от следващия октомври, третата по големина резервна световна валута след долара и еврото. Китай и Индия се развиват много по-бързо от Запада. По-голямото им население означава, че тяхната продукция ще завладее Запада много преди 2100 г.Бруталният им реализъм за международните икономически отношения, подобен на отношението на Великобритания през 1815 г. и Съединените щати през 1915 г., ще гарантира техния успех.Точно както 19-и век принадлежеше на Великобритания и 20-ти век на Съединените щати, така 21-и век ще им принадлежи - без друг очевиден претендент и за 22-и. Китайската и индийската устойчивост, както в икономическата, така и в геополитическата сфера, не приличат на колебливите Великобритания и Съединените щати днес, а на тяхната дейност в периода, в който се издигаха до световна хегемония, съответно около 1815 и 1915 г. Две Велики сили от миналото Около 1815 г. Великобритания претендираше за правото да се възползва от неутралните търговски кораби, за да им пречи да търгуват с Франция и да наема британски граждани, които биха могли да ги обслужват. Британската ефективна блокада на търговията със САЩ през 1807 г. беше основната причина за войната от 1812 г. Около 1915 г. Съединените щати поддържаха огромни защитни тарифи срещу световната търговия, далеч по-високи от тези на другите (и безкрайно по-високи от тези на глупаво свободно търгуващата Великобритания). САЩ също така построиха Панамския канал и нахлуха в Мексико и Хаити, затвърждавайки правата си в Западното полукълбо, както днес прави Владимир Путин в съседни държави. Индия следва относително "мекия" имперски модел на Великобритания от 1815 и на САЩ от 1915 сравнително близо. Всъщност, Индия все още не е толкова твърда във външната си политика, колкото бяха предишните издигащи се хегемони. Китай, от друга страна, в много отношения е по-скоро като Кайзерова Германия, претендирайки за оспорвани райони на океана, като строи изкуствени острови. Също така изгражда флот, който, подобно на флота на Кайзера в открито море, който може да бъде насочен само към една друга сила - към съществуващия хегемон. Оценка на бъдещия размер Икономически, случаят с появата на Китай и Индия е непоклатим като скала. Според данните на PriceWaterhouse Coopers по-рано тази година, дори ако има значително забавяне на растежа след 2020 г., до 2050 г. Китай ще има БВП от 61 трлн. долара срещу 41 трилиона щ.д. за САЩ. Междувременно, Индия с БВП от 42 трилиона долара също ще надмине Съединените щати, за да стане втората по големина икономическа сила в света. На практика прогнозите на PwC вероятно ще бъдат твърде консервативни. Със сигурност оценката им за ръст за САЩ от сега до 2050 г. е по-висока от тази, постигната при "възстановяването" след катастрофата през 2008-9. Прогнозите за ръста за Индия и Китай изглеждат занижени. Това не означава, че Китай и Индия ще бъдат толкова богати, колкото САЩ по доход на глава от населението до 2050 г., дори ако те растат по-бързо от оценките на PwC. Въпреки това те ще бъдат значително по-богати отколкото са днес, особено в случая с Индия. С общ БВП по-голям от този на САЩ, те ще могат да проектират сила по-ефективно от тази на Съединените щати, дори и с помощта на технитесъюзници от НАТО. Русия, слизайки от шесто място в БВП (на базата на паритета на покупателната способност) през 2014 г. до осмо място през 2050 г., по-малка от една десета част от икономиката на Китай, също ще бъде залязваща сила в международен мащаб, дори ако е успяла да привлече няколко съседни икономически кошници. Има ли друг претендент за короните? Ако гледаме отвъд 2050 г., трудно можем да видим какво може да измести Китай и Индия от тяхната хегемония. От отделните страни през 2050 г. в икономическо отношение четвъртото място е за Индонезия с БВП около 30% от този на Съединените щати и два пъти по-голям от БВП на най-голямата европейска държава - Германия. По отношение на населението, Китай и Индия са няколко пъти с размерите на следващата по големина държава и ще останат така, като съответно увеличават геополитическото си влияние. Те ще продължат да бъдат много по-бедни от Съединените щати и през 2050 г. и вероятно ще се насладят на по-нататъшно изравняване по отношение на богатството и стандарт на живот (следователно ще увеличат водещата си роля по отношение на брутния БВП). Индия през 2100 година се очаква да бъде 1.600 милиона (1,6 милиарда) по предвиждания на ООН, а Китай около 1,000 милиона (1 милиард). Това се сравнява с 450 млн. прогнозирани за Съединените щати. Африканска федерация? Разбира се, възможно е и други страни да се кооперират по същия начин, по който ЕС се е опитва толкова болезнено да го направи. Населението на Нигерия се очаква да достигне 752 милиона през 2100 г. Африканското население като цяло се очаква да достигне 4 милиарда, тъй като равнищата на раждаемостт ще останат много по-високи от тези в други региони през 21-ви век. Общо населението на света през 2100 г. се очаква да бъде 11,2 милиарда. Китай и Индия заедно ще представляват само 23% от общия му брой в сравнение с днешните 31%, като по този начин ще бъдат теоретично уязвими за нов конкурент. Африканска федерация, ако би могла да се формира, би имала четири пъти населението на Китай и 2½ пъти на Индия през 2100 г. Тя би могла да достигне общия БВП на тези много по-богати от нея страни, като същевременно остане много по-бедна от тях по отношение на БВП на глава от населението. Това би означавало, че 22-и век би могъл да принадлежи на такава федерация, ако се е появила. Но вижте трудностите, пред които е изправен Европейският съюз. При това повечето от тези държави в него споделят обща история и култура, ако не и език. Изглежда много малко вероятно 54-те страни в Африка да могат да се формират като федерация, достатъчно тясна, за да действа като една суперсила. Разбира се, възможно е подгрупа от тези държави да го направи. Въпреки това вероятно ще продължи да изостава от Китай и Индия по отношение на БВП, дори и да не им отстъпва по население. Да се научиш да живееш като Запад „втора цигулка” Във всеки случай, ако има друг геополитически преход, който ще се случи след 2100 г., Китай и Индия трябва да се тревожат, а не за ние жителите на това, което дотогава ще бъде второстепенна сила. Като цяло, можем да приемем философски подход към прехода към китайско/ индийска хегемония, или поне без съжаление. Основната трудност ще бъдепоявата на два хегемона, чно тя няма да се случи едновременно. Китай вече възниква като такъв, докато Индия се нуждае от още 20-30 години, преди икономическото й влияние да е достатъчно, за да й донесе геополитическа власт на най-високо ниво. Това несинхпонизирано изкачване очевидно крие потенциал за конфликт. При днешните технологии това може да навреди много на останалата част от нас, дори и да останем вън от конфликта. Алтернативни хегемони Преходът между хегемоните не трябва задължително да води до война. Тази на Великобритания беше предадена мирно на Съединените щати, например. Но преходът по принцип носи рискове по-високи, отколкото в периоди на хегемонна стабилност. Политически, както Китай, така и Индия в момента са сравнително добра алтернатива, много по-добра от тази на Съветския съюз през 20-ти век. Също така трябва да помним, че Китай има отдавна история на глобална хегемония - и която не прилича много на европейските хегемони. Представете си китайски режим, който се е възвърнал, не като този на Мао или на династиите на Мин и Цин, по-скоро като този на Средното царство на мирната, духовна, интелектуално задвижвана, артистично славна и технологично приключенска Song Dynasty. Това ще бъде един хегемон, на който всички ние можем да се възхищаваме. Балансирайте с демократична играеща крикет Индия, и имате друг свят, различен - но не много по-лош - от Pax Americana, в който ние си въобразявахме, че бяхме влезли през далечните 90-те години след падането на комунизма. https://www.theglobalist.com/moving-into-a-chinese-indian-world/

Ако си мислите, че в България има корупция, значи нищо не сте видели, докато не гледате Ел Чапо на Нетфликс /същите, които направиха поредицата за Пабло Ескобар/: http://www.imdb.com/title/tt6692188/ http://muvibg.com/filmi/kriminalni/28353-el-chapo-season-1-el-chapo-sezon-1-2017.html Този път Нетфликс са надминали себе си - след като през 2016 техен служител бе застрелян от наркомафията в Мексико, докато избираше места за заснемане на този сериал, те пуснаха през 2017 два сезона от "Ел Чапо", действителен герой от наркокартелите, с неговата житейска, политическа и криминална история. Мащабите на политическата корупция, показани в сериала, са гротеска: президентът на държавата разпределя феодите на наркобароните и под диктовката на представителя на американската Агенция за борба с наркотиците въдворява ред и дисциплина сред буйните глави на клановете. Убийствата на полицаи и военни е ежедневие, а граница между военните, полицаите и бандитите няма, над тях са само политиците, които организират "бизнеса". "Добри" в тази сага няма, има само по-малко "лоши", като накрая излиза, че наркобарона Ел Чапо е най-положителната фигура сред Джурасик-парка от корумпирани политици, ченгета, военни и озверели бандити - един необразован селянин с жив ум и голям кураж, случайно попаднал в центъра на наркобизнеса в Мексико, най-големият бизнес в тази държава.

Китайските инвестиции в Турция и Кипър Турция През октомври 2010 г. Китай и Турция официално стартираха ‘Strategic Relationship of Cooperation’. Новите външно политически приоритети на Турция са насочени към диверсификация с повече партньори, особено от икономическа гледна точка. През 2010 г. Турция и Китай подписаха осем споразумения за сътрудничество и обещаха да увеличат двустранната търговия до 50 милиарда щатски долара до 2015 г. и до 100 милиарда щатски долара до 2020 г. Докато текущият обем на търговията остава доста под такива амбициозни цели (27,3 милиарда долара през 2015) , въпреки това той се е увеличил с приблизително 12% от 2011 г. Китай заема първо място на вносител в Турция с 25.44 млрд. през 2016; вносът е предимно от промишлени стоки, електроника и машини с висока добавена стойност Същевременно Турция изнася около 10 пъти по-малко за Китай и то предимно аграрна продукция и суровини: Турция изнася за Китай по-малко, отколкото за България, но Китай е номер 1 вносител на свои стоки в Турция, положителният баланс от тази търговия за Китай е около 22 млр- долара годишно. На срещата на върха на Г-20 през 2015 в Анталия китайският президент Xi Jinping призова за по-силно двустранно стратегическо общуване, за да се осъществи стратегията за развитие на всяка една от страните, както и за засилване на ролята на Г-20 в глобалното управление. Двете страни подписаха меморандум за разбирателство относно "хармонизирането на Silk Road Economic Belt и 21st Century Maritime Silk Road посредством Middle Corridor Initiative", както и споразумение за сътрудничество в областта на железопътния транспорт. През юли 2015 г. турският президент Ердоган посети Пекин и заяви, че "Турция очаква да се превърне в производствена и логистична база за китайските предприятия". Китайският премиер Li Keqiang изрично гарантира, че Турция ще извлече значителни ползи от инициативата OBOR. Някои от най-важните общи инициативи се отнасят до амбициозната програма на Анкара за развитие на инфраструктурата, със специален акцент върху железопътните линии. Поради това желанието на Турция да развива така наречения "железен копринен път" не е изненада. Транспортната линия от товарни влакове, управлявана от DHL, се движи между Истанбул и Lianyungang, през Грузия, Азербайджан и Казахстан и е пример за развиващия се китайско-турски коридор. Пристанище Lianyungang в източен Китай осигурява морски връзки с Южна Корея и Япония. През февруари 2016 г. влезе в сила директна услуга за товарен влак между Yiwu в Източен Китай и Техеран в Иран - през Казахстан и Туркменистан. През 2014 г. първата конкретна стъпка беше направена с откриването на високоскоростната железопътна линия Истанбул-Анкара, финансирана и построена от китайско -турски консорциум. Завършването на този участък беше от решаващо значение за Турция да възобнови забавената "Middle Corridor Initiative", съсредоточена върху железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс. Строителството по тази линия започна през 2007 г., но редица финансови проблеми и конфликти между участващите правителства и договорените фирми забавяха изпълнението на проекта, като последното отлагане предвижда завършването му до 2017. Според държавните железници на Република Турция (TCDD), China National Machinery Import–Export Corporation работи съвместно с Анкара и Тбилиси, за да финализира тази линия възможно най-скоро. Освен това китайско-турското сътрудничество в областта на железопътния транспорт бе допълнително засилено от споразумението на Г-20, подписано през 2015 г., което всъщност представлява подновяване и разширяване на рамковото споразумение, вече постигнато преди пет години. Новото споразумение зависи от строителството - с китайско финансиране и китайска технология - на високоскоростна железопътна връзка между източния град Карс и Одрин, близо до границата с Гърция и България. В допълнение към развитието на железопътната инфраструктура, свързаното с OBOR икономическо ангажиране на Турция нараства и в много други области. През септември 2015 г. един китайски консорциум SPV, joint venture (JV) придоби дял от 64,52% в терминала "Kumport Terminal" за $ 918,8 милиона. Китайските пристанищни оператори Cosco и CMHI заемат дял от 40% в JV, докато CIC Capital държи останалите 20%. Терминалът Kumport на северозападното крайбрежие на Турция в Истанбул е третият по големина контейнер терминал в страната, притежаващ капацитет от 1,84 млн. TEUs с капацитет за разширение до 3,5 млн. TEU."Kumport Terminal има добри перспективи за развитие, като се има предвид потенциалната му връзка за бизнес взаимодействие между със съществуващата инвестиция на Cosco Pacific's в контейнерния терминал на Пирея в Гърция", коментира комисията на Cosco в изявление на компанията. Kumport е третото по големина пристанище в Турция, и стратегическа стъпка към реализирането на така наречения "син копринен път" през Каспийско море. Връзка между Пирея и Кумпорт реализира т.н. "син копринен път" през Каспийско море Кумпорт е третото по-големина пристанище в Турция с потенциал да се разшири двойно; то е закупено от китайски консорциум за близо 3 пъти по-голяма цена от пристанището в Пирея През декември 2015 г. DHL Global Forwarding, водещ доставчик на услуги за въздушен, морски и шосеен товарен превоз в Европа и Азия, откри своя интермодален коридор Китай-Турция като част от OBOR. От финансова гледна точка Bank of China през май 2016 г. стана вторият китайски заемодател, който получи достъп до турския пазар, с първоначален капитал от 300 млн. щ.д. OBOR предоставя на Труция възможност да засили ролята си на регионален център, като укрепва връзките й със съседите й и по този начин укрепва досега смесените резултати от стратегията на Ердоган "нулеви проблеми със съседите", стартирана през 2003 г. Абонаментът към OBOR позволява на дадена страна да се включи в непрекъснато развиващите се банки и фондове за развитие, които са свързани с инициативата на Пекин, и следователно ще даде възможност на Турция да подобри значителни участъци от своята инфраструктура и в по-малка степен производствени съоръжения. OBOR ще помогне на Турция да модернизира вътрешната си железопътна мрежа, като въведе нови високоскоростни линии, а това значително ще улесни способността на Турция да достигне експортните пазари в Централна Азия и още по-на изток. Това е от първостепенно значение Турция, тъй като експортните й маршрути до Близкия изток са до голяма степен осакатени поради войната и нестабилността в Сирия и Ирак, нуредеността с преминаването на автомобилния транспорт с Иран и политическите проблеми с Египет. Всъщност търговията вероятно ще бъде правилният отговор на въпроса "какво би могло да бъде най-важното предимство на OBOR за Турция?" Турската икономика има нужда от реформи и нейният търговски компонент ще бъде от решаващо значение, за да може Турция да постигне много амбициозните цели (които включват влизането в списъка на десетте най-големи световни икономики) начертани до 2023. По-конкретно, са необходими спешни действия по отношение на диверсификацията на износа. В това отношение делът на Европейския съюз спада от 57,6 на сто до 43,4 на сто между 2000 и 2014 г .; Обратно, износът за региона на Близкия изток се увеличи от 9,8 на сто до 24,6 на сто, но гореспоменатата политическа несигурност прави непосредствено региона опасна дестинация. Също така Турция страда от голям и увеличаващ се търговски дефицит с Китай и следователно трябва да се стреми да уравновеси този дисбаланс, като стимулира китайските инвестиции в Турция. Като цяло Турция се опитва да преориентира своята търговия към Изтока, засилвайки досега недостатъчния ангажимент с много нововъзникващи азиатски пазари. Очевидно това ще стане възможно само ако страната успее да подобри своята инфраструктура и логистични възможности. Китайският OBOR, поне на този етап, предлага изключителни възможности да направи точно това. Кипър През ноември 2015 г. президентът на кипър Nicos Anastasiades направи силно оптимистични изявления относно китайската инициатива OBOR, като заяви, че ‘Belt and Road Initiative’ установява нова рамка за сътрудничество и развитие и определя почва на стабилността, мира и благоденствието. Също така в няколко други случаи той подчерта ценната роля на "вратата", която Кипър може да играе, за да помогне на Китай да развие по-широк и по-дълбок достъп до европейските, близкоизточните и африканските пазари. На пръв поглед Китай и Кипър имат съвсем малко общо и техните взаимоотношения изглеждат една връзка, която ще бъде силно небалансирана и зависима от капризите на азиатския гигант. И все пак малкият остров в Източното Средиземноморие предоставя на Китай редица много привлекателни възможности, които може да се сравнят с малко други страни и които правят забележките на Anastasiades да са нещо повече от празни дипломатически разговори. След установяването на дипломатически отношения през 1971 г. Пекин и Никозия се радват на отлични политически отношения, като Китай е сред първите, които признават Кипър след извоюване на независимостта му от Великобритания както и подкрепят усилията му за решение на "кипърския проблем". С течение на времето Китай и Кипър подписаха многобройни двустранни споразумения в много области. През последните години двустранните връзки бяха допълнително засилени, което не е случайно. Първо, Кипър се радва на завидно географско местоположение, на кръстопътя на Азия, Африка и Европа, като му дава предимството да бъде естествен център, който е силно ценен от инвеститорите и бизнеса. Второ, Кипър е член на Европейския съюз, чийто огромен вътрешен пазар очевидно е жизненоважен, ако китайският OBOR се развие напълно. Също така, Кипър предлага силно атрактивна програма за миграция на инвеститори, чрез даване на гражданството - и следователно, неограничен достъп до Европейския съюз - може да бъде предоставено на "вип лица", които желаят да инвестират в местната икономика. На трето място, чуждестранните инвеститори са привлечени от данъчния режим (напр. нисък корпоративен данък, данък върху имуществото, данък върху печалбата и т.н.), който се подкрепя от стабилни и действащи правни и политически системи. За разлика от Пирея обаче, предложението на COSCO да придобие два терминала в пристанището на Лимасол не доведе до успех, тъй като търга беше спечелен от консорциум, воден от Eurogate и Dubai Ports. Също така, China National Offshore Oil Corporation (CNOOC) води преговори за закупуване на дял от 30 до 40 на сто в блок 12 на газовото поле Aphrodite на Кипър, който, макар и обещаващ за кипърската индустрия като количества природен газ, едва ли разтърсва новините в по-широк мащаб. Може би най-значимата новост в икономиката на Китай при ангажимента й с Кипър е нарастващият брой китайски граждани, които купуват имоти на острова, много от тях бизнесмени, стремящи се да получат гражданство, като инвестират 2,5 милиона евро или повече в местните сектори. Накратко, стартирането на "OBOR" не е отбелязало някаква вододелна линия в отношенията Китай-Кипър. За разлика от други страни, които са насочени към широкообхватната инициатива на Пекин - като страните от Централна и Източна Европа, включени в рамката 16 + 1 - двустранните връзки между Пекин и Никозия са отдавна и добре структурирани. Следователно Кипър не се и опитва да спечели доверието на Китай и по този начин да се присъедини към привилегирования клуб на "първостепенните страни за OBOR" - порталите", защото вече го е постигнал в миналото. https://www.clingendael.org/publication/geopolitical-relevance-piraeus-and-chinas-new-silk-road https://www.dailysabah.com/economy/2017/12/14/turkey-getting-more-attractive-for-chinese-outbound-investments http://www.mfa.gov.tr/turkey_s-commercial-and-economic-relations-with-china.en.mfa http://www.scmp.com/business/companies/article/1858962/chinese-consortium-invest-turkeys-no-3-container-terminal http://www.fruitnet.com/asiafruit/article/166516/chinese-jv-invests-us1bn-in-turkish-port

Китайските инвестиции на Балканите Досега китайските инвестиции на Балканите са общо в размер 36 млрд. долара, което е сравнително малка част от общите инвестиции на Китай в световен мащаб – едва около 2 процента и около 11 процента от китайските инвестиции в Европа. По държави тези инвестиции на Балканите са разпределени така: Турция – 13.6 млрд. долара Гърция – 8.92 млрд. Сърбия – 6.05 млрд. Босна и Херцоговина – 3.46 млрд. Румъния – 2.46 млрд. Черна гора – 1.12 млрд. България – 0.32 млрд. Македония – 0.4 млрд. Албания - 0 При това инвестициите само в Турция и Гърция са около 62 процента от общите инвестиции на Балканите и това е свързано с гео-икономическата стратегия на Китай OBOR, чиято основна идея и цел е да свърже с инфраструктура и търговски връзки Европа, Африка и Азия, като всички пътища се събират и тръгват от Китай. И двата основни елемента от OBOR /морският и сухоземният нов „път на коприната”/ минават през стратегически важни за целия китайски проект точки на Балканите: 1. Сухоземният път, свързващ Европа с Китай / Москва, Украйна, Румъния, България, Турция, Иран, Тюркменистан, Таджикистан, Казахстан/, Китай 2. Морският – с крайна точка Венеция /Италия, Пирея /Гърция/, Египет /през Суецкия канал/, Найроби /Кения/, Коломбо /Шри Ланка/, Калкута /Индия/, Джакарта /Индонезия/, Китай Следователно Балканите като регион за от ключово значение за реализирането на тази стратегия, тъй като както морската така и сухоземната връзка между Европа, Африка и Китай преминават през тях, като от особено важно значение са Пирея и сухоземната връзка през Турция. В следващите постове ще разгледам последователно разпределението на китайските инвестиции в балканските държави както и перспективите, според мен, да се осъществи китайския инвестиционен проект OBOR в региона, както и потенциалните възможности на България да се включи в него. Гърция: Пирея и морският нов „път на коприната” На 10 август 2016 г. влезе в сила офертата на китайската COSCO Shipping Corporation (известна като COSCO) за мажоритарен дял в пристанищната администрация на Пирея. Засега Пирея е основното морско стъпало в Средиземноморието за Китай. В резултат на китайските инвестиции, предхождащи поглъщането на пристанището през 2016 г., Пирея се превърна в значителен хъб за прехвърляне на контейнери в Средиземноморието и Черноморския регион. Пристанището също така е пункт за влизане в Европейския съюз на китайски стоки, предназначени за Централна Европа и Германия. Китайско-гръцкото пристанищно сътрудничество трябва да се разглежда на фона на близките отношения, които съществуват между гръцките корабособственици и китайските корабни компании, банките и корабостроителите. Гърция е най-големият корабособственик в света по обем, а през последните години гръцките корабособственици са поръчали голям брой кораби от китайски корабостроители, като заемите са предоставени предимно от китайски банки. В същото време китайските корабни компании са основни клиенти на гръцките корабособственици, тъй като значителни части от техните флоти се състоят от чартърни кораби. Гръцкият собственик на кораби Василис Константаопулос /Vassilis Constantacopoulos/, основател на групата Costamare, играе важна роля като посредник между гръцкото правителство и COSCO. COSCO е бил и все още е чартър клиент на Costamare. Китайската компания стана собственик и оператор не само на трите кея на контейнерния терминал, но и на фериботното пристанище, пристанището на круизните кораби, терминала за автомобили, съоръженията за ремонт на кораби и недвижимия имот, който е в непосредствена близост до пристанището. COSCO заяви, че иска да увеличи оборота на контейнера до 5 млн. TEU до 2018 г., което може да превърне Пирея в пето по големина пристанище в Европа. През 2015 г. около 980 000 пътници с круизни кораби посетиха Пирея, а трафикът на терминала за автомобили възлизаше на 341 000 превозни средства. Тези цифри може да се увеличат в резултат на поглъщането на пристанището от COSCO. От юли 2016 г. COSCO построи нов кей на терминала за круизни кораби само за 75 дни. Председателят на COSCO Xu Lirong заяви, че компанията има за цел да повиши броя на пътниците за круиз до 1,5 милиона годишно в краткосрочен план и накрая до 3 милиона. COSCO е брокер на директни чартърни полети между Пекин и Атина за две китайски авиокомпании, за да привлече повече пътници с круиз. Дружеството също така иска да превърне Пирея в най-големия терминал за автомобили в Средиземноморието и да увеличи капацитета дока за ремонт на кораби с нов док 300 000 тонаж на товароносимост. Освен това COSCO се очаква да направи оферта за голям парцел земя в железопътния товарен център Thriasio край Пирея. Дейностите на COSCO в Пирея е ясен израз на това, как Китай трансформира международните търговски пътища, като установява контрол над голямо чуждестранно пристанище. По този начин Пирея е потенциален модел за китайско участие в пристанищата на други места. Пристанищните дейности са в основата на морския копринен път, който е морският компонент на OBOR. През февруари 2016 г. COSCO се разшири значително, когато се сля с по-малкия си конкурентен China Shipping Group. След сливането COSCO е четвъртата по големина компания за превоз на контейнери в света (зад три европейски компании: Maersk, MSC и CMA CGM), със 7.5% от световния контейнерен капацитет. Освен това, заедно със CMA CGM , Evergreen и OOCL, COSCO формира океанския алианс, който ще контролира около 23,5% от световния контейнерен флот. Ocean Aliance се основава на споразумение за споделяне на кораби, което предоставя на клиентите на компаниите голям мрежа на корабните услуги. COSCO не е само корабоплавателна компания, а конгломерат от компании, участващи в морската и друга логистика. Дейността му в контейнер-корабоплаването се управлява от дъщерно дружество, наречено COSCO Container Lines. Дъщерното дружество на компанията за пристанищни операции, COSCO Shipping Ports, е сред най-големите оператори на контейнерни терминали в света. Лесно е да се види как COSCO, поради големия си размер и големия флот, е успяла да осигури своя терминал Пирея с капитал за нови инвестиции и увеличен оборот. Ролята на участниците от трети държави (т.е. не-китайски и не-гръцки) обаче е от решаващо значение за бързия растеж на Пирея като контейнерно пристанище. През 2013 г. американският технологичен гигант Hewlett-Packard (който през 2015 г. промени името си на HP Inc.) подписа споразумение с COSCO, за да използва Пирея като база за разпространение на своите продукти, произведени в Китай, в цялото Средиземноморие и част от Европа. Той също така уговори с гръцкия влаков оператор TRAINOSE да транспортира продуктите на HP от Пирея с железопътна линия до Чешката република. В резултат на това редовни товарни влакове пренасят компонентите на HP от Пирея до фабриките в Пардубице и Кутна Хора в Чешката република, собственост на тайванската фирма Foxconn, най-големият производител на електроника за договори в Европа. Завършените компютърни продукти на HP се разпространяват в различни части на Европа и в Средиземноморския регион. Китайскато-Чешката линия за доставки чрез Пирея е създадена и управлявана от HP от още едно дъщерно дружество на COSCO: COSCO Logistics. Транспортният маршрут на HP между Пирея и Централна Европа представлява план за "LSER", транспортен коридор от Гърция през Западните Балкани до Унгария и Чехия. LSER е концепция, която Китай популяризира в отношенията си с балканските и централноевропейските страни. Коридорът достига до Балтийския регион през Полша и се свързва със скоростната линия Китай-Европа, която минава от изток-запад през Русия, Беларус, Полша, Германия и Холандия. Решението на HP да използва Пирея като разпределителен център е пример, който после е последван от други технологични компании, включително Sony, Samsung, ZTE и Huawei. Германската логистична компания DHL също използва Пирея като разпределител за входящите стоки предназначени за европейските пазари, включително северна Италия и Южна Германия. Последните проучвания показват, че страните, разположени по протежение на морския копринен път, имат увеличен потенциал да станат нови световни производствени хъбове, като пристанищните инвестиции допринасят за релокацията на промишлени предприятия. Гръцкият логистичен сектор ще се интернационализира допълнително с очакваното придобиване на TRAINOSE от Ferrovie dello Stato Italiane (също така наричанао Trenitalia), италианската национална железопътна компания. Освен Пирея, китайските инвеститори също се интересуват от други гръцки инфраструктурни и енергийни дейности. Те са инвестирали в модернизирането на летището в Атина и се интересуват от изграждането на ново летище в Крит. Китайските енергийни компании, включително и Държавната мрежова корпорация на Китай (SGCC), са направили оферти за дялове в гръцката електропреносна мрежа. Те също така заявяват, че се интересуват от инвестиции в гръцката обществена електроенергийна компания (PPC), изграждането на нови електрически централи на Балканите съвместно с PPC и финансирането на силови кабели между Крит, Цикладските острови и Гръцката континентална част. Според меморандум за разбирателство, подписан през септември 2016 г., China Machinery Engineering Corporation (CMEC) ще изгради въглищна електроцентрала за PPC. Въпреки че инвеститорите на фондовата борса в Хонконг колективно притежават по-голямата част от акциите в компанията-майка на PCT COSCO Shipping и гръцката държава е представена в борда на PPA чрез няколко членове без изпълнителна власт, е ясно, че управленският контрол както в PCT, така и в PPA е твърдо в ръцете на COSCO. COSCO е изцяло собственост на [китайската] Държавна акционерна надзорна и административна комисия на Държавния съвет (SASAC). SASAC е част от централното китайско правителство, тъй като то назначава най-големите ръководители на компанията. Източно-средиземноморското измерение на морския копринен път, изцяло зависимо от Пирея, обаче е непривлекателно от китайска гледна точка. Докато COSCO и други компании продължават да подобряват Пирея и сухоземните маршрута до Централна Европа, китайските фирми и инвеститори търсят възможности за участие в други пристанища в Южна Европа. През септември 2015 г. един китайски консорциум, включващ COSCO, придоби 65% акционерно участие в контейнерния терминал в Kumport - третото по големина пристанище на Турция - близо до Истанбул в европейската част на Турция. В сравнение с Пирея и Кумпорт, пристанищата в Северно Адриатическо море са още по-близо до Централна Европа. Един голям пристанищен контейнерен терминал в момента се планира близо до Венеция. Този терминал ще обслужва пет контейнерни пристанища в Северно Адриатическо море (Маргера, Равена и Триест в Италия, Копер в Словения и Риека в Хърватия) . Китайско-италиански консорциум, воден от китайската контрагентен гигант CCCC Group, ще направи проекта този терминал във венецианската оншорно-офшорна пристанищна система (VOOPS) . Пристанищни оператори от Китай и Хонконг също се интересуват от европейските пристанища в западното Средиземноморие. През октомври 2016 г. консорциум, ръководен от COSCO, се съгласи с APM Terminals да вземе 49,9 процента дялово участие в съществуващ хладилен терминал и в нов контейнерен терминал във Vado близо до Генуа в северозападна Италия. Пристанищата в Североизточна и Северозападна Италия вече имат по-голям достъп до Швейцария, Германия и други части на Западна Европа през новооткрития тунел Голдард. В Испания COSCO и китайските търговци изразиха интерес да инвестират в пристанището на Валенсия. Hutchison Port Holdings в Хонконг вече притежава контейнерен терминал в пристанището на Барселона. Китайските пристанищни дейности в Южна Европа трябва да се разглеждат във връзка с китайските инвестиции в пристанищата на други места около Средиземно море - Израел (Ашдод); Египет (Порт Саид и Дамиета); и Алжир (Cherchell) - и в Черно море (Anaklia в Грузия).

В изследването са посочени четири решаващи фактора: 1. Демография 2. Образование 3. Капиталови инвестиции 4. Технологичен напредък Интересно ми беше едно интервю с с Ребека Хардинг, главен изпълнителен директор, Delta Economics, по повод на този доклад /Delta Economics са специализирана икономическа агенция за прогнози/ https://www.deltaeconomics.com/ Какъв е вашият възглед за перспективите за ключовите региони в световната икономика? Дали прогнозите за растежа в доклада са напълно правдоподобни? Като цяло да, въпреки че растежът може да бъде по-плосък от очакваното през следващите няколко години. По-конкретно, китайският растеж би могъл да забави малко повече от очакваното, тъй като той се преориентира от растежа, водещ до износ. Но след около 2018 г. растежът би могъл да се върне както в Китай, така и в развиващата се Азия като цяло, отчасти защото Китай ще изнесе производствения си капацитет в други по-евтини места като Виетнам, Индонезия, Филипините и може би и Мианмар. Американската икономика има прилични перспективи, подкрепени от известно завръщане на производството от Китай и другаде. Това също е от полза за Мексико, въпреки че други латиноамерикански икономики продължават да разочароват поради липсата на инфраструктурни инвестиции и продължаващи проблеми с управлението. Растежът в еврозоната остава крехък, въпреки че много зависи от това доколко Германия е готова да играе водеща роля. Има фискално пространство за значително увеличаване на инфраструктурните инвестиции, което би било от полза както за германската икономика, така и за нейните търговски партньори по-общо, така че се надявам скоро да видя някои положителни действия там. Персийския залив е интересна област, тъй като икономики като Саудитска Арабия, Катар и Дубай се стремят да намалят зависимостта си от петрола и да се утвърдят като общ търговски център, като са направили големи инвестиции в пристанищата и другата транспортна инфраструктура през последните години. Но по-широкият Близък изток е все още източник на значителна нестабилност предвид продължаващите конфликти в Сирия и Ирак, които също имат неблагоприятни странични ефекти върху Турция. Бих се съгласила, че Африка има голям потенциал за растеж, въпреки че е много раздробен континент и неотдавнашни събития като кризата Ебола в Западна Африка и заплахата за растежа на Нигерия от последните спадове на цените на петрола са напомняне за рисковете, които съществуват там. Какво смятате за ключов риск за растежа в дългосрочен план? Понастоящем в световната икономика има "крехка стабилност", но очевидно има много рискове от по-рязкото забавяне в Китай до ескалирането на конфликти в Близкия изток и нарастващото напрежение между Русия и САЩ. Ако погледнем след 2020 г., мисля, че ключовите рискове са свързани с тектоничните промени, които се случват в глобалния баланс на икономическата и геополитическата власт. САЩ не са единствената доминираща суперсила и трябва да действат по-активно заедно с Китай и Европа, водена от Германия. Аз съм предпазливо оптимистична тук, но има явна несигурност относно това как ще се развият тези ключови геополитически взаимоотношения. Смятате ли, че растежът на световната търговия най-общо следва растежа на БВП или се различава от него? През цялата следвоенна ера от 1945 г. до 2011 г. видяхме широко съгласувана връзка между световната търговия и растежа на БВП, но анализът ни показва доказателства за това, че се различава през последните три години. Растежът на световната търговия изглежда се забави значително спрямо растежа на БВП от 2011 г. насам и според мен това може да се окаже по-дългосрочна тенденция. Една от основните причини за това се отнася до това колко големи мултинационални компании реагират на националните политики. Тези политики често изискват международни компании да създават местни операции и съюзи с местни фирми, а не просто да изнасят в дадена страна. В резултат на това търговските потоци могат да бъдат намалени, въпреки че по този начин потоците от чуждестранни преки инвестиции биха могли да нараснат по-бързо - и това виждаме в данните. Как трябва да реагират предприятията в развитите икономики на тези световни икономически тенденции? Растежът на нововъзникващите и развиващите се икономики предлага големи възможности, но също така изисква предприятията да поемат по-големи рискове. Вместо да изнасяте само в определена страна, ще трябва да създадете комплексни операции там, а финансирането за това може да не е толкова лесно достъпно за това от банките, особено за малките и средните предприятия. Така че може да е необходимо по-голяма степен на самофинансиране, а рисковете ще бъдат съответно по-големи.

Прогнозно изследване на PricewaterhouseCoopers за 2050 година с включени прогнозни резултати за 2030. Кои са PricewaterhouseCoopers? PricewaterhouseCoopers (doing business as PwC) is a multinational professional services network headquartered in London, United Kingdom. It is the second largest professional services firm in the world,[5] and is one of the Big Four auditors, along with Deloitte, EY and KPMG.[6] Vault Accounting 50 has ranked PwC as the most prestigious accounting firm in the world for seven consecutive years, as well as the top firm to work for in North America for three consecutive years.[7] PwC is a network of firms in 157 countries, 743 locations, with 223,468 people. https://en.wikipedia.org/wiki/PricewaterhouseCoopers За кой е предназначено изледването - преди всичко за големите инвеститори. "В последния ни доклад "Светът през 2050 г." представяме прогнозите за икономически растеж за 32 от най-големите икономики в света, които представляват около 84% от световния БВП. Проектираме световната икономика да расте средно с малко над 3% годишно в периода 2014 - 50 г., като се удвои до 2037 г. и почти се утроява до 2050 г. Но очакваме забавяне на глобалния растеж след 2020 г., тъй като темпът на разширяване на Китай и някои други големи нововъзникващи икономики се забави до по-устойчив дългосрочен процент и като растеж на населението в трудоспособна възраст се забавя в много големи икономики. Изместването на центъра на глобалната икономическа мощ далеч от установените развити икономики в Северна Америка, Западна Европа и Япония ще продължи и през следващите 35 години. Китай вече изпревари САЩ през 2014 г.,за да се превърне в най-голямата икономика по паритет на покупателната способност (PPP2). При условията на пазарния обменен курс (MER) ние планираме Китай да изпревари САЩ през 2028 г.,въпреки прогнозираното забавяне на растежа. Индия има потенциала да се превърне във втората по големина икономика в света до 2050 г. по отношение на PPP(трета по отношение на MER), въпреки че това изисква от нея устойчива програма за структурни реформи. Ние проектираме нововъзникващите икономики като Мексико и Индонезия да бъдат по-големи от Великобритания и Франция до 2030 г. (по отношение на PPP), докато Турция може да стане по-голяма от Италия. Нигерия и Виетнам могат да бъдат най-бързо разрастващите се големи икономики за периода до 2050 г. Колумбия, Полша и Малайзия имат голям потенциал за устойчив дългосрочен растеж през следващите десетилетия, според нашите експерти за тези страни. Същевременно неотдавнашният опит отново подчерта, че сравнително бърз растеж не е гарантиран за нововъзникващите и развиващите се икономики, както показват последните проблеми в Русия и Бразилия например. Това изисква устойчиви и ефективни инвестиции в инфраструктурата и подобряване на политическите, икономическите, правните и социалните институции. Също така изисква да останат отворени за свободен поток от технологии, идеи и талантливи хора, които са ключови двигатели на икономическия растеж. Смятаме, че прекомерната зависимост от природни ресурси също може да попречи на дългосрочния растеж в някои страни (например Русия, Нигерия и Саудитска Арабия), освен, ако те не успеят да диверсифицират икономиките си. Този доклад актуализира нашите дългосрочни прогнози за глобалния икономически растеж, публикувани за последен път през януари 2013 г. Той се основава на модел, който отчита прогнозираните тенденции в демографията, капиталовите инвестиции, нивата на образование и технологичния прогрес. Актуализирахме както данните за базовите години (от 2011 до 2014 г.), така и бъдещите предположения за ключовите движещи сили на растежа, както и разширяването на обхвата на модела от 24 на 32 държави (сега съставляващи около 84% от общия световен БВП на PPP обменни курсове). Проектираме, че разликата между трите най-големи икономики (т.е. Китай, Индия и САЩ) и останалият свят ще се увеличи през следващите няколко десетилетия. През 2014 г. третата по големина икономика по PPP (Индия) е около 50% по-голяма от четвъртата по големина икономика (Япония). През 2050 г. третата по големина икономика в PPP (САЩ) се очаква да бъде приблизително 240% по-голяма от четвъртата по големина икономика (Индонезия). Издигането на Индонезия и Нигерия в световната класация през периода до 2050 г. е много поразително: Индонезия се качва от 9-то през 2014 г. до 4-то през 2050 г., а Нигерия се издига от 20-то място през 2014 г. до 9-то през 2050 г. Въпреки това, средният доход на глава от населението (т.е. БВП на глава от населението) ще бъде значително по-висок в развитите икономики от нововъзникващите икономики през 2050 г. Сегашната пропаст в доходите на глава от населението между развиващите се и развитите страни е просто твърде голяма, за да бъде заличена напълно през този период. Понастоящем моделът ни "Свят" през 2050 г. обхваща общо 32 държави, които сега съставляват около 84% от световния БВП (от около 80% за 24-те икономики в доклада ни за 2013 г.). Нашият анализ показва, че тази група от 32 страни трябва да има голяма вероятност да включи най-малко 25-те най-големи икономики в света, гледащи напред до средата на този век. Не можем обаче да кажем, че те непременно ще бъдат най-големите 32 икономики, имайки предвид значителните несигурности, които идват с такива дългосрочни прогнози. Възможно е да има и други бързоразвиващи се икономики, които да изпреварят част от тази група от 32 до 2050 г. 1. БВП на 32 държави, които дават 84 процента от световния БВП за 2014-2030-2050 по покупателна способност PPP 2. БВП на 32-те държави, които дават 84 процента от световния БВП за 2014-2030-2050 по стойност в щ. долари за 2014 MER 3. Размествания в класирането по БВП по покупателна способност между 32-те държави съответно през 2030 и 2050 г. 4. Графика на БВП по покупателна способонст и по реална стойност в щ.д. през 2050 5. Какъв дял от БВП на световната икономика ще заемат икономиките на Китай, Индия, САЩ и ЕС през годините 2014-2050, според изследването Целият текст на прогнозното изследване, където е обяснена детайлно и методологията е на този линк: https://www.pwc.com/gx/en/issues/the-economy/assets/world-in-2050-february-2015.pdf

Една версия /без да е проверена/ на бившия финансов министър Янис Варуфакис как е станала приватизацията на пристанище Пирея от Китай през 2016, преразказана от австралийски автор, според мемоарите на Варуфакис: China’s Takeover of the Port of Piraeus in Greece: Blowback for Europe John A. Mathews John A. Mathews is Professor of Management, MGSM, Macquarie University, Australia, and formerly Eni Chair of Competitive Dynamics and Global Strategy at LUISS Guido Carli University in Rome. His research focuses on the competitive dynamics of international business, the evolution of technologies and their strategic management, and the rise of new high technology industries. He researches the development of the institutional capacities of firms and governments in the Asia-Pacific, internationalisation processes of firms and the theoretical explanations for latecomer firms' success. В средата на 2016 г. китайската океанска корабоплавателна компания COSCO успя да придобие контролен пакет в гръцкото пристанище Пирея. Това беше кулминацията на повече от десетилетие на подготовка и представлява важно парче в сложната мозайка на китайската стратегия за интернационализация One Belt One Road, която свързва Европа с Евразия. По пътя имаше големи неуспехи, и по-специално строго избягване и отхвърляне на COSCO за Пирея от новоизбраното правителство на Сириза, най-лявото правителство, избрано през януари 2015 г. от гръцкия народ, изтощен от строгите ограничения, наложени от европейските кредитори. Това евентуално отхвърляне беше предшествано от изтощителни преговори, които целяха гърците да накарат Китай да финансира гръцкото правителство, чрез закупуването на техни държавни съкровищни бонове - като по този начин позволи на гърците да облекчат санкциите, наложени им от Европейската централна банка. Влизането на Китай в Европа през Гърция, което реализира ключов елемент в по-голямата стратегия на Пекин One Belt One Road, може да се нарече един от най-пикантните епизоди в историята. Институции като Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да поемат изцяло отговорността за удушаването на Гърция. Глухотата за конструктивно преструктуриране на дълга - публично бе оповестена от бившия министър на финансите на Гърция г-н Янис Варуфакис, изживял целия срам, в неотдавна публикуваните му мемоари "Възрастни в стаята". Но като приложиха натиск институциите на ЕС, получиха в отговор от гърците решителни усилия тяхното правителство да се изплъзне от този груб натиск. Това гърците направиха най-ефективно, като позволиха на China Ocean Shipping Company (COSCO) да закупи мажоритарен дял в пристанище Пирея. Това, което започна като искане от страна на европейските институции гръцките публични активи да бъдат приватизирани в една "пожарна разпродажба", се превърна в средство Китай да проникне в крепостта на Европа и да изгради основен транспортен възел, включвително железопътен, с Евразия. Докато Варуфакис беше принуден да подаде оставка през юли 2015 г., действията му за сделката между китайските и гръцките власти се оказаха плодотворни. Докато китайците проявяваха интерес към модернизирането и разширяването на Пирея още през 2008 г., когато COSCO придоби дял в Кей II на Пирея, правителството на Сириза дойде на власт през януари 2015 г., когто съществуваше реална опасност новите министри да реагират на популисткия натиск и да изгонят китайците. Варуфакис описва как е успял да преодолее тези настроения и да създаде основите за връзка между Китай и Гърция, което даде на Гърция жокер "Излез от затвора на длъжника", наложен им от европейците. Това, което се случи, е обществено достояние. В средата на 2016 г. COSCO получи разрешение от гръцкото правителство да закупи първоначален дял от 51% в пристанище Пирея на цена от 316 млн. долара, последвани от още 16% в рамките на пет години, при по-нататъшни разходи от 99 млн. долара. Толкова се знае официално. Но мемоарите на Варуфакис изясняват историята и добавят още подробности, които разкриват какво всъщност е станало зад кулисите. Наред с двете издания на своя глобален анализ на американската икономическа мощ, Варуфакис, който използва там метафората за Глобалния Минотавър, също така публикува дълъг отчет за европейските дилеми, създадени от лошото управление на Еврозоната ("И слабите страдат какво да се прави?"), а напоследък и неговите мемоари, "Възрастни в стаята". Тази последна книга представя ясна и подробна информация за конфронтацията му с европейските кредитори на Гърция. Има много неща в като лични пристрастия в тези мемоари, но има и солиден анализ, който е от голяма полза. Но едно нещо заслужава специално внимание. Това е първият коментар на Варуфакис за преговорите му с Китай за главната инвестиция на COSCO в пристанище Пирея и за по-широкото участие на Китай в предлагането на изход от трагедията на гръцкия дълг. Китай търсеше влизане в Европа като част от стратегията си Един път Един пояс, която включва множество нови морски и сухопътни маршрути, свързващи части от Евразия. В това начинание гръцкото пристанище Пирея играе важна роля. След концесията от 2008 години китайците направиха подобрения и разширяването на Кей-2 и превърнаха Пирея в основен транспортен възел с железопътни връзки в Европа, като китайската високоскоростна железопътна връзка между Унгария и Сърбия. Това, което разкрива Варуфакис е, че като министър на финансите той сключва много по-всеобхватна сделка от това COSCO просто да стане собственик и оператор на пристанище Пирея. Това, което Варуфакис е търсел е било да осигури начин за измъкване от задушаването, наложено от Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. ЕЦБ действително отказва да позволи на гръцкото правителство да издава двои съкровищни бонове, които биха предоставили легитимни средства, позволяващи му да изпълни плащанията на ЕЦБ и МВФ, поне в краткосрочен план. ЕЦБ обосновава това враждебно действие на основание, че защитава гръцките банки от закупуването на безполезни активи. Но, както обяснява Варуфакис, това обръща наопаки причинно-следствената връзка. Съкровищните бонове биха били безполезни само защото ЕЦБ спира банките да ги купуват. И така, примката е затегната - в еврозоната, където ЕЦБ определя правилата. Но Варуфакис описва как Китай е бил смятан за потенциален играч извън компетенциите на ЕЦБ - и като такъв, който потенциално би могъл да изведе Гърция задънената улица. Варуфакис осъзнал, че на китайците трябва да им бъде даден значителен стимул за да помогнат - и дава живот на офертата им, така че да позволи на COSCO да поеме управлението на Пирея. И така, се задейства голяма схема. Китай ще кандидатства за гръцки държавни облигации на публичните търгове, организирани от гръцкото правителство, със суми, достатъчно големи, за да преодолеят финансовата недостатъчност на правителството. Суми от 1,5 милиарда долара се споменават за месец март 2016, като в крайна сметка се предвижда да бъдат предоставени до 10 милиарда долара. В замяна на това COSCO ще получи правото да закупи контролен пакет в пристанище Пирея (при спазване на всички подходящи гаранции). Това ще позволи на Китай да влезе в Европа чрез железопътен, автомобилен и морски транспорт, като даде възможност на китайската стратегия "Един Път Един пояс" да скъси дистанцията между Европа и Евразия. И това ще бъде направено точно под носа на европейските институции, които иначе щяха да задушат Гърция, за да я направят назидателен пример за други силно задлъжнели страни като Испания, Португалия или Ирландия. Ако тази грандиозна схема не беше се осъществила, гръцката история и кризата в еврозоната може би щяха да имат съвсем различен финал. След като Китай предлага да закупи гръцки държавни облигации за 1,5 млрд. долара, това позволило на гръцкото правителство да демонстрира пред света, че някои от големите световни пазарни играчи оценяват неговите държавните облигации и така отхвърля аргумента на ЕЦБ, че не може да освободи ликвидност за гръцката икономика. И най-сетне точно това от своя страна принудило, според Варуфакис, ЕЦБ да третира гръцката икономика като "нормален" играч в еврозоната и да й позволи да започне значителни плащания, разрешавайки добросъвестно предоговаряне на условията на задлъжнялост. И това прекратило аргументите, че стриктните икономии са единственото "лечение" на болестта на дисбаланса в еврозоната, при което страни като Германия, като кредитори, оказват непосилен натиск върху страни-длъжници като Гърция. Но на практика нищо от това, за което пише Варуфакис на стр. 320/321 в мемоарите му не се е случило - и причината (както твърди той) е, че китайската страна никога не е направила покупки на гръцки държавни ценни книжа, каквато е била договорката. Вместо това, китайците правят две оферти на два последователни търга на стойност само $ 100 милиона - със сигурност значителни, но нищо сравнимо с договорени оферти от 1,5 милиарда долара. И причината, поради която китайците са били толкова предпазливи, отново според Варуфакис, е че те са били предупредени, и то предупредени от германското министерство на финансите. Когато разказва историята (стр. 321), "Някой очевидно е призовал Пекин от Берлин с кристално ясно послание: не се занимавайте с гърците, докато не свършим ние с тях." Това било предадено на Варуфакис от неговия гръцки министър-председател /Ципрас/, който се опитвал да си изясни какво точно става с китайския премиер в Пекин. Този наратив може да е истина или не. Варуфакис от друга страна е надежден свидетел - както поради собствената си репутация, така и по принцип достоверния характер на разказа му за продължителните преговори между гръцката страна и европейците за условията по гръцката задлъжнялост. Като опит за коректив заслужава да се отправят някои въпроси към китайската страна, тъй като няма никаква вероятност да има публичен коментар от страна на германската страна или ЕЦБ. Докато няма друг коментар, който да потвърди или да отречеи историята на Варуфакис, нека допуснем, че е вероятно да е истина. Ако случаят е такъв, тогава германците сами се застреляха в краката, като блокираха Гърция по този начин. Ефективните им опити да удушат страната принудиха Гърция да намери алтернативен източник на финансиране и Китай беше на разположение като нов играч. Макар че не успя да изпълни незабавния план за финансиране, договорен от Варуфакис, Китай изигра ролята на участник в приватизационната програма, която гръцкото правителство на Сириза бе принудено преведе в действие. И това даде възможност на Китай да разшири контрола си, за да включи европейското пристанище Пирея - независимо от възраженията (без съмнение прозвучали зад кулисите) от германците и европейските институции, които гледат китайските логистични фирми като на своя застращаваща конкуренция. Това е буря за европейците, и по-специално за германците. Ако не бяха толкова упорити в задушаването на гръцката икономика и не настояваха толкова силно за строгите мерки, гръцкото правителство може би нямаше да приветства китайците като нови собственици на пристанището си. Този епизод разкрива, че в един многополюсен свят вече съществуват ограничения при налагането на стратегии на идеологически мотивирани строги рестрикции в една страна, чрез изстискване на банките й и принудително приватизиране чрез пожарна приватизация. В случая с Гърция тази стратегия успя да постигне своите тесни цели да запази Гърция като подчинен партньор в еврозоната - но за сметка на това, че Китай ще може да изгради своя преден мост в европейските транспортни мрежи, които ще бъдат от голямо дългосрочно стратегическо значение. И историята дава представа за стратегията на Китай, където се определят дългосрочните цели и след това се предприемат действия за осъществяването на тези цели, тъй като са налице възможности. Гръцката криза в еврозоната бе перфектната възможност Китай да вложи инвестициите си в своята "драконова глава" в Европа, като пристанището на Пирея представлява централна точка на китайската стратегия. http://apjjf.org/2017/13/Mathews.html http://www.geopolitika.hu/en/2017/03/19/the-geopolitical-significance-of-piraeus-port-to-china/

Възможно е да има и друга основателна причина. Погледни картата: Пристанището в Пирея не от значение за връзката им с Европа, те имат сухоземна такава през Русия и Беларус, където също инвестират; пристанището в Пирея е връзката им със суровините на Африка и Близкия изток; в случай на конфликт в Южнокитайско море и затваряне на Гибралтар и Проливите, имат директна връзка по суша през Турция-Иран- Пакистан /резервен вариант през азиатските републики близки до Русия/, затова инвестират и сега по това трасе извън обявената програма, изграждат алтернативна инфраструктура по него, успоредно с това изграждат транспортна мрежа в Нигерия и Алжир; фокусът на икономическите им интереси е Африка, според мен, не Европа. +

минути 7.10-8.10: "само преди 10 години делът на държавния сектор в БВП беше 30-35 процента, сега е повече от 70 процента" Проверих твърдението, оказа се коректно: Rosstat's official data, which do not consider all of the pyramid-like holdings in the mixed sector, indicate that a reduction in the public sector's share of the Russian economy (with the exception of investments and employment) occurred from 2008 to 2015. According to the European Bank for Reconstruction and Development (EBRD), the public sector's share of Russia's GDP increased from 30% in 2005, to 35% in 2010.2 These data are informative in terms of trends, but seem grossly understated with respect to Russia's public sector. By early 2008, the degree of concentration of property owned by the state had reached 40%-45% according to the Expert-400 database. In 2009, various experts estimated this figure to be near 50%. According to certain experts’ estimates, in 2015, the share (contribution) of state-owned enterprises in the GDP was near 29%–30% and the total contribution of the public sector was near 70% (compared to 35% in 2005). https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2405473917300016#bib0020 Това е от руски източник, академично изследване, приемам го за обективно. И тъй като темата е за китайските инвестиции, сравнението с руската икономика показва огледално различна структура, двете икономики вървят съвършено в противоположни посоки, философията им на развитие е различна: А това са работни данни на Департамента за търговия на САЩ за Китай, проверени и изнесени с цел да бъдат полезни на американския бизнес, също ги приемам за точни. China has approximately 150,000 SOEs, of which around 50,000 (33 percent) are owned by the central government and the remainder by local governments. The central government directly controls and manages 102 strategic SOEs through the State Assets Supervision and Administration Commission (SASAC), of which 66 are listed on stock exchanges domestically and/or internationally. SOEs, both central and local, account for 30 to 40 percent of total GDP and about 20 percent of China’s total employment. https://www.export.gov/article?id=China-State-Owned-Enterprises При приблизително един и същ процент на държавна собственост върху средствата за производство, около 35% /предприятия/, в руската икономика те произвеждат 70 процента от БВП, докато в китайската тези 35 процента държавна собственост произвежда 35 процента от БВП, при това тенденцията е той да се свива, преди 15 години е била 90 процента държавната собственост върху средства за производство, ерго основният двигател на растеж в Китай е частният бизнес със 65 процента от БВП в Русия това е държавата със 70 процента от БВП при това се върви в противоположна на китайската посока; за последните 10 години този дял се е удвоил. Моделът е различен - в Китай политиците не се намесват чрез държавата пряко в икономиката, стимулирайки частната инициатива и забогатяване чрез бизнес и тази тенденция е трайна от години; в Русия държавниците са поели на ръчно управление икономиката и тази тенденция също е трайна в противоположната за Китай посока.

ОТ: В конкретния случай "виртуални очи", тази, заедно с "Рицарят, Дяволът и Смъртта" на Дюрер са любимите ми графики

Заспалият разум ражда чудовища...

Виетнам определено би могъл да се дефинира като регионален конкурент, при това има много сериозен териториален спор с Китай за острови в Южнокитайско море, Филипините също имат такъв спор, а отделно са много силно зависими от американски капитали и военно присъствие. п.с. погледнах за справка китайските инвестиции между 2005-2013 в тези две държави и ето какво се вижда: Виетнам, 22 млрд долара, от които около 65 процента в енергетика. Филипините - 11 млрд., от които 90 процента в енергетика. Общият сбор е по-голям от инвестираното на Балканите /26 мрд/ и е около 80 процента от инвестираното през това време в Руската федерация /53 млрд/, почти толкова са инвестирали китайците във Франция /20 млрд/ и в Германия /25 млрд/, но абсолютни шампиони в Европа са Великобритания със 75 млрд /съпоставимо с инвестициите в САЩ, при това британците приеха големи китайски преки инвестиции /58 мрд/ в последните 5 години - между 2013-2017.

Прегледах доста материали по темата, но тези ми се видяха най-синтезирани и изразяващи важни гледни точки, затова реших да ги преведа. В статиите от сайта на World Economic Forum и CFR би следвало да се очакват най-големи опасения, но се оказват съвсем балансирани, Ню Йорк Таймс, който е заел позиция на умерена критика срещу външната политика на Тръмп по принцип, обективно оценява положително инициативата на Китай. За мен лично позицията на Кисинджър, изразена в първата статия, която цитирах, беше най-аргументирана и с дълбоко познаване, сравнението на китайската стратегия с играта Го, при която се търсят силни позиции, а не директен сблъсък и конфликт, както и сравнението с постоянното обкръжаване на партниращата страна без стремеж към решаваща битка и въобще битка, печелене на "войната" чрез по-силна позиция. Общо погледнато, инвестициите в инициативата "One Belt, One Road", както е формулирана в работен план стратегията, далече не изчерпват по обем досега направените за 5-6 тодини преки външни инвестиции от Китай - над 1 трлн. долара е сумата инвестирана от Китай през последните 5 години извън тази инициатива, предвидените за целия очертан работно в план етап средства са по-малко от тази сума. В Африка, например, САЩ са инвестирали десет пъти по-малко от Китай за последните 15 години, но зад това, според мен лежат съвсем различни от геополитически причини, свързани и с характера на китайската икономика във вътрешен план, отчасти обяснени в трите последни статии. Друго, което ми направи силно впечатление е, че западноевропейските големи икономики въобще не се водят от политически скрупули в сделките си с Китай - Великобритания е най-големият консуматор на китайски инвестиции в Европа, следвана плътно от Германия и Франция,при това всяка от тези страни го прави двустранно и на ниво корпорации, извън някакви политически стратегии, преследвайки националния си и корпоративен интерес. Същото може да се каже и за някои централноевропейски и балкански държави като Турция и Гърция най-вече.

Още светлина върху мащаба, целите и същността на проекта "One Belt, One Road" от две различни гледни точки: първата на редактор в сайта на World Economic Forum, организацията, инициираща срещите в Давос; втората е публикация в сайта на CFR /Комитет за Външни Връзки/ - една от най-влиятелните неправителствени организации в американската политика, формираща "в сянка" до голяма степен външната политика на различни американски правителства още от времето на Първата световна война. 1. China’s $900 billion New Silk Road. What you need to know 26 Jun 2017 Anna Bruce-Lockhart Editor, World Economic Forum Вероятно сте чували за Пътя на коприната, древния търговски маршрут, който някога е бил между Китай и Запада през дните на Римската империя. Така ориенталската коприна за пръв път стига до Европа. Това е и причината Китай да не е непознат на европейците. И сега идеята възкръсва. Обявеният през 2013 г. от президента Xi Jinping, нов търговски двоен коридор ще отвори отново каналите между Китай и съседите му на запад: най-вече в Централна Азия, Близкия изток и Европа. Според плана за действие "пояс и път", публикуван през 2015 г., инициативата ще обхване сухопътните и морските пътища ("пояс"“Belt”) с цел подобряване на търговските взаимоотношения в региона предимно чрез инфраструктурни инвестиции. Целта на схемата от 900 милиарда долара, както обясни Китай неотдавна, е да отвори "нова ера на глобализацията" - златна ера на търговията, която ще бъде от полза за всички. Пекин заяви, че в крайна сметка ще отпусне 8 трилиона долара за инфраструктура в 68 държави. Това се равнява на около 65% от световното население и една трета от световния БВП, според световната консултантска компания McKinsey. Но отзивите от останалата част на света са смесени, като няколко държави изразяват подозрение за истинските геополитически намерения на Китай, независимо че други присъстваха на срещата на високо равнище в Пекин по-рано този месец, за да похвалят мащаба и обхвата на проекта. Проектът се оказа огромен, скъп и противоречив. Четири години след първото му откриване остава въпросът: Защо го прави Китай? Една силна мотивация е, че трансевроазийската търговска инфраструктура може да укрепи по-бедните страни на юг от Китай, както и да засили световната търговия. Очаква се също така местните региони да се възползват - особено по-слабо развитите гранични региони в западната част на страната, като например Синцзян. Икономическите предимства, както в страната, така и в чужбина, са много, но може би най-очевидно е, че търговията на нови пазари може да е дългосрочната цел към съхраняването на китайската национална икономика. Сред вътрешните пазари, които ще се възползват от бъдещата търговия, са и китайските компании - като тези в областта на транспорта и телекомуникациите - сега изглеждащи вече готови да се превърнат в световни марки. Китайската промишленост също ще спечели. Големият промишлен свръхкапацитет на страната - главно в производството на стомана и тежко оборудване - може да намери изгодни обекти по новия Път на коприната, което би позволило на китайското производство да се превключи към промишлени стоки от високотехнологичен клас. Нова глобална суперсила Някои западни дипломати са предпазливи в отговора си на предложения търговски коридор, виждайки го рекламна кампания, предназначена да популяризира влиянието на Китай в световен мащаб, но те имат малко доказателства, че маршрутът ще бъде от полза единствено на Китай. Схемата по същество е "вътрешна политика с геостратегически последици, а не външна политика", заяви за "Файненшъл таймс" Чарлт Партън, бивш дипломат от ЕС в Китай. Няма съмнение, че Китай се превръща в геополитическа тежка категория, като се намесва в празнината, оставена от Съединените щати по въпросите на свободната търговия и изменението на климата. "Тъй като някои западни страни се връщат обратно, като се издигат" стени ", Китай се стреми да изгради мостове, както буквални, така и метафорични", се казва в скорошен коментар на китайската държавна медийна агенция Синхуа. Мостовете са от ключово значение за стратегията на Китай, казва Кевин Лиу, председател на Asia, Partners Group. Той обяснява: "Статутът на суперсила, който са постигнали САЩ, до голяма степен се основава на защитната стена, която предлага на своите съюзници." Геополитически, Китай реши отдавна, че сигурността е твърде скъпо нещо, за бъде оферирана: вместо това тази нова суперсила може да предложи свързаност. " Ако се комбинира с по-съвършена глобална свързаност, огромната тежест на Китай може да се превърне в още по-смислен двигател за световната икономика ", добави Лю. Кои страни ще спечелят? Шестдесет и две страни могат да видят инвестиции в размер на 500 милиарда щатски долара през следващите пет години, според Credit Suisse, като повечето от тях са насочени към Индия, Русия, Индонезия, Иран, Египет, Филипините и Пакистан. Китайските компании вече са зад няколко енергийни проекта, включително нефтопроводи и газопроводи между Китай и Русия, Казахстан и Мианмар. В Етиопия, Кения, Лаос и Тайланд се строят пътища и инфраструктурни проекти. Пакистан е един от най-големите привърженици на новия Път на коприната. Премиерът Наваз Шариф заяви, че търговският маршрут бележи "зората на наистина нова ера на синергично междуконтинетално сътрудничество". Неочаквана похвала може би от страна, която стои в единия край на икономическия коридор Китай-Пакистан, където ще се възползва от 46 милиарда долара за нови пътища, мостове, вятърни паркове и други инфраструктурни проекти, подкрепени от Китай. Подкрепата идва от и по-далечни привърженици, а президентът на Чили, Мишел Бачелет, предвижда, че маршрутът ще "проправи пътя за по-приобщаващо, равноправно, справедливо и мирно общество с възможност за развитие на всички". Кой е против това? Вероятно най-гласовият критик на маршрута до този момент е премиерът на Индия Нарендра Моди. В крайна сметка той се противопоставя на икономическия коридор Китай-Пакистан от 46 милиарда долара, който минава през част от Кашмир, за която претенции има Индия. Той нарече Пътя "колониално предприятие", което заплашва да заличи "задлъжнелите и и разбити общности по неговия маршрут". Той дори бойкотира последната среща на върха One Belt One Road в Пекин. Моди не беше единственият лидер, който отсъстваше от събирането. Не се появиха официални представители от Япония, Южна Корея и Северна Корея, а от Г-7 групана на индустриалните държави, единственият представител, който присъстваше, беше италианският премиер Паоло Гентилони. "Докато страните приветстват щедростта на Пекин, те са едновременно предпазливи и заради тази показна щедрост. Нарастващото влияние на Китай поражда загриженост за народите, чиито политически интереси не винаги съответстват на тези в Пекин ", обяснява Пол Ханен, директор на Carnegie-Tsinghua Centre for Global Policy. Докато нарастващото влияние на Китай тревожи някои, китайските говорители многократно отричат обвиненията за игра за глобално доминиране. Новият Път на коприната "не е и никога няма да бъде неоколониализъм прокарван през задния вход", декларира наскоро Китай в държавните медии. Кой ще плати сметката? Проектът "One Belt One Road" вече има вече проекти за 1 трилион долара , включително големи инфраструктурни проекти в Африка и Централна Азия. Преди срещата на върха в Пекин по-рано този месец, Китайската банка за развитие отдели почти 900 милиарда долара за повече от 900 проекта. Китайските големи държавни банки в Китай отпуснаха 90 милиарда долара заеми само за икономиките, свързани с инициативата, само през миналата година. Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура, която стартира през януари 2016 г., е учредила капитал от 100 милиарда долара. Ще бъде внесен капитал $ 20 млрд от 80 акционери, от които Китай е най-големият с дял от 28%. Независимо от това, обаче, през изминалата година AIIB осигури финансиране в размер на по-малко от 2 милиарда долара. Президентът на банката Джин Ликин заяви миналата година на срещата на върха на Световния икономически форум в Китай: "Ние ще подкрепим проекта One Belt, One Road. Но преди да изразходваме парите на акционерите, което вдействителност са парите на данъкоплатците, имаме три изисквания . " Какви са тези "три изисквания"? Новият търговски маршрут ще трябва да насърчава растежа, да бъде социално приемлив и да спазва екологичните закони, казва Джин. Доколко добре ще се съобразява проектът с тези три критерия, трябва да се види. https://www.weforum.org/agenda/2017/06/china-new-silk-road-explainer/ 2.Building the New Silk Road Backgrounder by James McBride May 22, 2015 Този фонд е част от проект на CFR за Новата геополитика Изграждане на новия Път на коприната Съединените щати и Китай разработиха конкурентни визии за съживяване на древни търговски пътища, свързващи Азия и Европа. Американската дипломатическа стратегия се фокусира върху Афганистан, а Китай се надява икономически да интегрира Централна и Южна Азия. Индия и Русия също имат регионални амбиции. 22 май 2015 г. Въведение Преди повече от две хиляди години китайската династия Хан стартира Пътя на коприната - една широка търговска мрежа, свързваща Южна и Централна Азия с Близкия изток и Европа. Днес идеята за "нов Път на коприната" - един преплетен набор от инициативи за икономическа интеграция, които се стремят да свържат Източна и Централна Азия, е на вниманието в Съединените щати и Китай - по много различни причини. През 2011 г. Съединените щати стартираха визията си за по-голяма икономическа и инфраструктурна интеграция в Централна Азия с надеждата, че ще укрепят политическата стабилност там при изтеглянето си от Афганистан. През 2013 г. китайският президент Xi Jinping твърдо изрази собствената си визия за Път на коприната, иницииран от Китай, който ще рационализира външната търговия, ще осигури стабилни енергийни доставки, ще насърчи развитието на азиатската инфраструктура и ще укрепи регионалното влияние на Пекин. Остава да се види дали Съединените щати и Китай ще се сблъскат със своите конкурентни планове за развитие на енергийни ресурси в централноазиатски Туркменистан, в създаване на инфраструктура в Пакистан или за спечелване на политическо влияние сред местните власти в цяла Азия. Други азиатски сили като Индия и Русия, междувременно, се стремят да определят своя подход към регионалната интеграция. Макар че тези амбициозни проекти имат потенциал да преструктурират една от най-малко интегрираните области в света, всички те трябва да преодоляват локалните съперничества, логистичните пречки, рисковете за сигурността и политическата несигурност. Каква е американската визия за Път на коприната? За Съединените щати новият Път на коприната представлява съвкупност от съвместни инвестиционни проекти и регионални търговски блокове, които имат потенциал да донесат икономически растеж и стабилност в Централна Азия. След изпращането на тридесет хиляди допълнителни войници в Афганистан през 2009 г., които администрацията на президента Барак Обама се надяваше изцяло да изтегли след няколко години, Вашингтон започна да формулира стратегия за подкрепа на тези инициативи чрез дипломатически средства. Тези планове подчертаха необходимостта Афганистан да изгради икономика, независима от външната помощ. Както тогавашният заместник-държавен секретар Уилям Бърнс очерта в основен адрес на политиката за 2014 г., основен елемент от стратегията на САЩ е изграждането на регионален енергиен пазар за Централна Азия. Повече от 1,6 милиарда потребители в Индия, Пакистан и останалата част от Южна Азия все повече искат енергийни доставки от типа, които Казахстан или Туркменистан, с техните водноелектрически централи и природен газ, са в състояние да осигурят. Ключова следваща фаза ще бъде свързването на инвестициите и предприемачеството в частния сектор в Афганистан и Пакистан, заяви бившият посланик Марк Гросман, който в периода 2011-2012 г. беше специален представител на САЩ в Афганистан и Пакистан. Гросман посочва потенциала за експортни индустрии като афганистански плодове и пакистански цимент, които понастоящем са ограничени от търговските бариери. Какви са основните инициативи на САЩ в Централна Азия? Предложен е газопровод Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия (TAPI), който може да осигури големи икономически дивиденти за Афганистан. Туркменистан е дом на втория по големина в света залеж на природен газ, а TAPI ще му позволи да диверсифицира износа си за Китай, като доставя енергия на Индия и Пакистан. Проектът за 10 милиарда долара, обаче многократно се забавя от трудностите при осигуряването на инвеститори. Без възможностт за дялово участие, което Туркменистан отказва да разреши на чуждестранни компании, големите западни петролни компании досега се отказаваха от проекта. "В действителност става въпрос за това колко сериозно е туркменското правителство", казва Дейвид Голдуин, бивш специален пратеник на Държавния департамент за международни енергийни дела. В допълнение към 1,7 милиарда долара, които САЩ са насочили към енергийни проекти в Афганистан от 2010 г. насам, Държавният департамент е похарчил над 2 милиарда долара за изграждането на около 1,800 мили национални пътни артерии. Това е малка част от 62-те милиарда долара, които САЩ са похарчили за афганистанските сили за сигурност. През 2011 г. Американската агенция за международно развитие (USAID) помогна за създаването на Almaty Consensus, "Регионална рамка за сътрудничество" сред страните от Централна Азия. Нейните проекти включват намаляване на търговските бариери, развитие на капацитета за износ и подкрепа на присъединяването на Световната търговска организация (СТО) на Афганистан. Тези инициативи включват Споразумението за трансгранично транспортиране между Афганистан, Таджикистан и Казахстан, електрическата мрежа CASA-1000, която ще позволи на Таджикистан и Киргизстан да предават водноелектрическа енергия на потребителите в Афганистан и Пакистан, а Транзитно-търговско споразумение ще да позволи на Афганистан да изнася безмитни стоки в Пакистан. Съединените щати са отделили 15 милиона долара за проекта CASA-1000, но ролята му - за разлика от десетките милиарди директни инвестиции на Китай в Централна Азия - е да улесни тези усилия дипломатически. Какви са плановете на Китай за негов собствен нов Път на коприната? Китай има няколко причини за преследването на нов Път на коприната. Xi насърчи визията за по-агресивен Китай, докато "новата нормалност" на забавения растежа оказва натиск върху ръководството на страната да отвори нови пазари за потребителските си стоки и прекомерния промишлен капацитет. Насърчаването на икономическото развитие в размирната западна провинция Синцзян, където сепаратисткото насилие е във възход, е още една сериозна загриженост, както и осигуряването на дългосрочни енергийни доставки. Стратегията на Китай е замислена като двустранно усилие. Първият й фокус е върху развитието на инфраструктурата по суша в Централна Азия - "Икономическия пояс на Пътя на коприна", докато вторият предвижда разширяване на морските транспортни маршрути през Индийския океан и Персийския залив - "Морски Път на коприната". През 2013 г. Xi заяви пред аудитория в Казахстан, че иска да създаде широка мрежа от железопътни линии, енергийни тръбопроводи, магистрали и безмитни гранични пунктове, както на запад - през планинските бивши съветски републики, така и на юг към Пакистан, Индия и останалата част от Югоизточна Азия. Такава мрежа би разширила и международната употреба на китайската валута в транзакциите в региона, докато новата инфраструктура може да "преодолее бариерите в азиатската свързаност", според Xi. Азиатската банка за развитие, която подчертава необходимостта от повече такива инвестиции, изчислява, че регионът е изправен пред годишен недостиг на финансиране на инфраструктура от близо 800 милиарда долара. Xi впоследствие обяви плановете за морския Път на коприната на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) през 2013 г. в Индонезия. За да се приспособи към разширяването на морския търговски трафик, Китай ще инвестира в развитието на пристанищата в целия Индийски океан, в Бангладеш, Шри Ланка, Малдивите и Пакистан. Какви са инициативите на Китай в региона? През 2014 г. Xi сключи сделки в размер на 30 млрд. долара с Казахстан, 15 млрд. Долара с Узбекистан и 3 млрд. Долара за Киргизстан, както и 1,4 млрд. долара за преустройството на пристанището Коломбо в Шри Ланка. До ноември 2014 г. Китай обяви създаването на Фонд за Пътя на коприната на стойност 40 млрд. долара. През 2015 г. Китай финализира плановете за Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура (AIIB), която има за цел да осигури първоначален капитал от 100 милиарда долара. Въпреки съпротивата на САЩ, AIIB привлече петдесет и седем основатели, включително американски съюзници като Великобритания, Германия и Австралия. Отрицателната реакция на САЩ към АИБ подчертава степента, до която някои политици в САЩ се опасяват, че усилията на Китай ще подкопават западните институции като Световната банка и ще разширят влиянието на доминираната от Китай Шанхайска организация за сътрудничество (SCO), орган за регионална сигурност и икономическите пакт. За Голдуин тези страхове са преувеличени. "[AIIB] ще направи тези страни по-малко зависими и по-малко уязвими от Русия, която е основен фокус на американската политика в продължение на десетилетия. И ще донесе огромно количество капитали в този регион ", казва той. Каква е визията на Индия за регионална интеграция? След встъпването си в длъжност през 2014 г. премиерът Нарендра Моди енергично се стреми да достигне до съседите на Индия. Както пише анализаторът на CFR Alyssa Ayres, това включва безпрецедентен ангажимент с Афганистан, Бангладеш, Пакистан и Шри Ланка. Междувременно Моди създаде по-близки отношения със САЩ, като финализира нова съвместна стратегическа визия по време на посещение на президента Барак Обама през януари 2015 г. Като петият по големина донор на възстновяването на Афганистан, Индия изигра водеща роля в подкрепените от САЩ общи усилия, като е похарчила повече от 2 милиарда долара през последното десетилетие. Въпреки това, продължаващите териториални спорове усложняват по-дълбоката интеграция между Индия и нейните съседи. Нейните граници с Китай са неуредени, тъй като двете държави бяха пред война по спорна граница на Хималаите през 1962 г. От обявяване на независим Пакистан през 1947 г. отношенията между двете държави са обтегнати и търговските бариери продължават да съществуват между тях, като пораждат съмнения относно способността на двете страни да предприемат подобни съвместни проекти, като тръбопровода TAPI, предвиден в стратегията на САЩ за Път на коприната. На изток, Modi поднови натиска за нормализиране на индийската граница с Бангладеш, което според Ayres може да превърне Индия в портал за Югоизточна Азия. Моди спечели сериозен пробив в тази област с преминаването през май 2015 г. през парламента на Споразумението за границите, което ще уреди много от тези въпроси. Докато Китай изразява резерви относно задълбочаването на отношенията Индия-САЩ, политиците в Ню Делхи отдавна са неудовлетворени от китайската прегръдка с Пакистан. През април 2015 г. китайският президент Xi обяви масивен инвестиционен план от 46 милиарда долара за пакистанската енергийна и транспортна инфраструктура. Този икономически коридор Китай-Пакистан има за цел да свърже пристанището на Гуадар в Индийския океан (сега под китайско управление) със западната китайска провинция Синцзян. В Индия също нарастват опасенията за китайските инвестиции в Шри Ланка, където Китай разшири военното и икономическото си сътрудничество. И Индия обаче е член-основател на AIIB, а Modi и Xi лично участваха в развиването на по-близки дипломатически връзки. "Това е необичаен прогрес - връзки между Китай, Индия и Пакистан", казва Ayres. Какви са потенциалните пречки за изграждането на нов Път на коприната? Амбициите на Китай вече се сблъскват с местна опозиция. В Мианмар обществено недоволство блокира планираната железопътна линия за 20 милиарда долара между мианмарския град Киакупи и Кунминг в Китай, заради това, че местните жители не са консултирани по проекта. По подобен начин новоизбраното правителство в Шри Ланка подлага на допълнително проучване инвестиционните сделки на предишната администрация с Китай - които са обвити в тайна. Американският и китайският централноазиатски инфраструктурни проекти са изправени пред труднопроходими терени през стръмни планински проходи, както и заплахи от въоръжени паравоенни групировки. Сепаратистките атаки в китайските провинция Синдзян и пакистанската Balochistan, както и надигащите се талибани в Афганистан, са постоянни притеснения. В частност Афганистан преживя десетилетия на граждански конфликти и чуждестранни намеси, а способността на страната да премине от военновременна икономика към амбициозни търговски проекти, ще бъде от основно значение за успеха или неуспеха на стратегията за път на коприната на САЩ. Гросман казва, че още по-голямо предизвикателство е върховенството на закона. "Да, ситуацията със сигурността е предизвикателство", казва Гросман, но "американските изпълнителни директори биха казали," има ли достатъчно върховенство на закона, за да се направи инвестиция "? Докато тръбопроводът TAPI се задържа от Туркменистан, енергийната мрежа CASA-1000 привлече гнева на президента на Узбекистан, заради опасения, че ще наруши водоснабдяването на страната и е изправено пред несигурно бъдеще. И накрая, остава да видим как амбициите на Русия в собствената й "близка чужбина" в Централна Азия ще се пресичат с усилията на САЩ и Китай. С отношения между САЩ и Русия в най-ниската си точка след края на Студената война, Русия преследва свои собствени усилия за регионална интеграция чрез Евразийския икономически съюз, който обединява икономиките на Русия, Казахстан, Беларус и Армения. Китай също все повече се конкурира с руските инвестиционни и енергийни проекти на Русия в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, което потенциално може да увеличи напрежението между Пекин и Москва през следващите години. https://www.cfr.org/backgrounder/building-new-silk-road

Една статия от "Ню Йорк Таймс" от 13 май 2017, която хвърля ивестна светлина от друга гледна точка върху новия проект на Китай "One Belt, One Road"; авторката JANE PERLEZ е шеф на бюрото на вестника в Пекин: В джунглите покриващи планините на Лаос, отряди от китайски инженери пробиват стотици тунели и мостове, за да прокарат железопътна линия от 420 км, един проект струващ 6 милиарда долара, който в крайна сметка ще свърже осем азиатски страни. Китайските пари изграждат електроцентрали в Пакистан, за да решат хроничния недостиг на електроенергия, те са само част от очакваната инвестиция в размер на 46 млрд. долара. Китайските проектанти планират влакови линии от Будапеща до Белград в Сърбия, осигурявайки още една артерия за китайски стоки, вливащи се в Европа през гъцкото пристанище станало китайска собственост. Мащабните инфраструктурни проекти, заедно със стотици други в Азия, Африка и Европа, са гръбнакът на амбициозната икономическа и геополитическа програма на Китай. Президентът на Китай Си Дзинпин буквално и фигуративно изгражда връзки, създава нови пазари за строителните фирми в страната и изнася своя модел на държавно развитие в стремежа си да създаде дълбоки икономически връзки и силни дипломатически отношения. Инициативата, наречена "One Belt,One Road" с обхват и мащаб без прецедент в съвременната история, тя е в обем от 1 трилион долара инфраструктура и обхваща повече от 60 страни. За да отпразнува новото глобално влияние на Китай, г-н Си събира десетки държавни лидери, включително президента на Русия Владимир В. Путин, в неделя в Пекин. Това е глобална търговия по правилата на Китай. Г-н Си има за цел да използва богатството и индустриалното ноу-хау на Китай, за да създаде нов вид глобализация, която ще отмени правилата на склерозиралите западни институции. Целта е да се преосмисли световният икономически ред, да се привлекат по-плътно страни и компании в орбитата на Китай. Проектите по своята същност обслужват икономическите интереси на Китай. Със забавянето на растежа, сега Китай произвежда повече стомана, цимент и машини, отколкото страната има нужда. Така че г-н Си гледа към останалия свят, особено развиващите се страни, като на средство да запази своя икономически двигател. "Президентът Си вярва, че това е дългосрочен план, който ще включва настоящите и бъдещите поколения, за да стимулира китайския и световния икономически растеж", заяви Као Венлиан, генерален директор на Центъра за международно сътрудничество към Националната комисия за развитие и реформи, занимаваща се с инициативата. "Планът е да застанем начело на нова глобализация №:2". Г-н Си стартира една по-дръзка версия от плана на Маршал, следвоенното възстановяване от Америка. Тогава Съединените щати инвестираха огромни помощи за осигуряване на съюзи в Европа. Китай разгръща стотици милиарди долари от гарантирани държавни заеми с надеждата да спечели нови приятели по целия свят, този път без да изисква военни задължения срещу тях. Планът на г-н Си е в ярък контраст с този на президента Тръмп и неговата "Америка първо" мантра. Администрацията на Тръмп се отдръпна от Трансатлантическото партньорство, американският търговски пакт, който се смяташе за опора срещу нарастващото влияние на Китай. "Да упражняваш протекционизъм е точно като да затвориш някой в тъмна стая", каза г-н Си пред бизнес лидерите на Световния икономически форум през януари. Като лидер на Комунистическата партия г-н Си популяризира глобално лидерство в лицето на Китай, наблягайки на икономическата ефективност и държавното участие. И Китай осъществява всички видове инфраструктурни проекти под огромния чадър на плана, без задължително да налива всички средства в тях. Китай се движи толкова бързо и мисли толкова мащабно, че е готов да прави краткосрочни грешки заради това, което изчислява като дългосрочна печалба. Дори финансово съмнителни проекти в страни с корупция като Пакистан и Кения имат своя смисъл по военни и дипломатически причини. Съединените щати и много от големите им европейски и азиатски съюзници възприеха предпазлив подход към проекта, имайки предвид, че той преследва стратегическите цели на Китай. Някои, като Австралия, отхвърлиха исканията на Пекин да участват в плана. Въпреки проектите на нейна територия, Индия е неспокойна, защото китайските пътища ще преминат през спорна територия в Кашмир, окупиран от Пакистан. Но просто е невъзможно за всеки чуждестранен лидер, изпълнителен директор на мултинационална корпорация или международен банкер да се прави че не усеща натиска на Китай да преформатира световната търговия. Министърът на икономиката и енергетиката на Германия Бригит Зиприс планира да присъства на срещата в Пекин. Западни индустриални гиганти като General Electric и Siemens също идват, тъй като търсят доходоносни договори и се опитват да запазят благоразположението на Китай. Администрацията на Тръмп просто повиши нивото на своето участие. Първоначално планираше да изпрати служител на Търговския департамент, Ерик Бранстад, син на новия американски посланик в Пекин, Тери Бранстад. Сега, вместо него ще присъства Матю Поттингер, старши директор за Азия в Съвета по национална сигурност - сигнал, че Белият дом засилва своите топли отношения с г-н Си, като почита любимия му проект с присъствието на висш американски служител. Почти всичко за проекта в Лаос се прави в Китай. Почти цялата работна сила е китайска. във върхови моменти на строителството ще участват около 100 000 китайски работници. Когато г-н Си обяви плана през септември 2013 г., беше ясно, че Пекин трябваше да направи нещо за индустриите, които успяха да изградят новите градове на Китай, железопътните линии и пътищата - в тези мощности бяха налети държавни инвестиции, а в Китай не остана много за изграждане и растежът се насочи навън. Заедно с икономическия бум, малкият Лаос с шест милиона население, е в основата на стратегията на Пекин да отстрани американското влияние в Югоизточна Азия. След като г-н Тръм се отказа през януари от транс-тихоокеанското партньорство, очаквано американското влияние в региона намалява. Железопътната линия през Лаос ще осигури връзка с държави, които Китай иска да вкара здраво в своята сфера. Всяка нация в плана на г-н Си му носи нейните стратегически предимства. Енергийните централи в Пакистан,ъпгрейда на голяма магистрала и разширяването на пристанището за 1 млрд. долара, са негова политическа опора. Като напомпва икономически растеж в Пакистан, Китай иска да спре навлизането на пакистанските терористи през границата в региона на Синдзян, където живее негово мюсюлманско население от уйгури. Това му осигурява и има военни предимства, като бъдещ достъп на китайския флот до отдалеченото пристанище в Гуадар, управлявано от китайско държавно дружество с 40-годишен концесионен договор. Много страни в програмата имат сериозни потребности. Азиатската банка за развитие изчисли, че нововъзникващите азиатски икономики се нуждаят от 1,7 трилиона долара годишно вложени в инфраструктурата за да поддържат растежа, да се борят с бедността и да реагират на изменението на климата. В Кения Китай модернизира железопътната линия от пристанище Момбаса до Найроби, която ще улесни доставките на китайски стоки в страната. Кенийското правителство не успя да убеди някой други да се заеме с тази задача, докато Китай преобразяваше раздробената инфраструктура в Африка за повече от десетилетие. Железопътната линия, която ще започне да работи следващия месец, е първата, която ще бъде изградена по китайски стандарти извън Китай. Инициативата "Един пояс, един път" започва да създава полезна инфраструктура, отваряща нови търговски пътища и по-добра свързаност на Азия и Европа", каза Том Милър, автор на "Китайската азиатска мечта: изграждането на империя по новия копринен път". "Но Си се бори да убеди скептичните страни, че инициативата не е икономически параван за стратегически контрол." Жп линията в Лаос е един бърз старт за една много забавена програма, която може да донесе само ограничени ползи за аграрната страна.В продължение на години Лаос и Китай водеха спорове за финансирането. С рамка на разходи 6 милиарда долара, официалните лица в Лаос се чудеха как ще си вземат своя дял. БВП на страната е едва 12 милиарда долара годишно. Изследване за китайска компания установи, че железопътната линия ще е на загуба първите 11 години. Такива търкания са нещо обичайно. В Индонезия строителството на високоскоростна железопътна линия между Джакарта и Бандунг най-накрая започна миналата година след споровете за придобиване на земя. В Тайланд правителството иска по-добри условия за жизненоважна железопътна линия. Разходите на Китай по плана досега са скромни: едва 50 милиарда долара са изразходвани, което е "изключително малка" сума спрямо домашната инвестиционна програма в самия Китай, заяви Никълъс Ларди, специалист по Китай в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон. Дори някои добри приятели на Китай до този момент са оставени да чакат. Г-н Си присъства на церемония по откриването на газопровод през 2014 г. в Таджикистан, но проектът спря, след като интересът на Пекин отслабна. Мистър Путин беше център на внимание на конференцията в Пекин. И докато компаниите, собственик на неговия близък приятел Генадий Тимченко, ще спечелят от проекта, няма какво много друго да се добави за Русия. "Големите очаквания на руския елит по отношение на Belt and Road преминаха през тежка проверка на реалността и сега олигарсите и бюрократите са скептични относно практическите резултати", казва Александър Габуев, старши сътрудник в CarnegieCenter в Москва. Китай изчислява, че ползите ще надвишат рисковете.Инвестициите биха могли да попречат на Пекин да намали изтичането на капитали, необходими му за домашната икономика. Някои китайски банки се принуждават да отпускат заеми за проекти, които те намират да малко перспективни. Според някои оценки повече от половината държави, които са приели проектите Belt и Road, имат кредитни рейтинги от нисък инвестиционнен клас. "Основното ограничение на ентусиазма на инвеститорите", казва Еспар Прасад, професор по търговска политика в Cornell University, е, че много страни от региона на Централна Азия, където се съсредоточава първоначалната инициатива, страдат от слаби и нестабилни икономики, лошо обществено управление, политическа нестабилност и корупция ". Лаос е един от рисковите партньори. Комунистическото правителство е дългогодишен приятел на Китай. Но се страхува от китайското господство, Лаос също има сделки с други приятели, включително с регионалните конкуренти на Китай като Япония и Виетнам. След пет години преговори по железопътната линия, Лаос най-накрая получи по-добра сделка. Лаос сега има заем от 800 млн. долара от China’s Export-Import Bank и се е съгласил да joint venture с Китай, от което ще заеме голяма част от останалите пари. И все пак Лаос си остава изправен пред огромно дългово бреме. Международният валутен фонд предупреди тази година, че резервите на страната стигат за два месеца на предстоящ внос на стоки и услуги. МВФ също така изрази опасения, че публичният дълг може да се увеличи до около 70% от БВП. Тъй като строителството обсебва пари, местните общности започват да потъват. Земеделските стопани не искат да се откажат от земята си. Някои депутати повдигнаха въпроси за правата на собственост. В магазина за макаронени изделия на мис Май, един клиент, г-н Спасеут, който отказа да ни каже фамилията си, размишляваше върху проекта над чаша ледена бира Лао. "В миналото - каза ни той, правителството обещаваше да надплати по $ 10 за акър земя на стойност около 100 долара. Но те никога не ни платиха тези пари", добавя г-н Sipaseuth. Дали железопътният проект е добър за Лаос?, питаме го ние. "Нуждаем се от цивилизация. Лаос е много беден, много недоразвит ", казва той. - Но колко китайци ще дойдат тук? Твърде много не е добра идея." https://www.cfr.org/backgrounder/building-new-silk-road

Моята история е горе-долу същата, само с тази разлика, че живеехме всички в един апартамент, но основно ни отгледаха дядо ми и баба ми, родителите ходеха на работа и бяха много заети и уморени, за да ни отделят голямо внимание. семействата от втората половина на 20-ти век обаче нямаха, поне според мен, патриархален морал, по простата причина, че такъв не можеше да съществува в онова общество. Патриархът беше държавата, мъжете в семейството не можеха да имат по принцип голяма тежест, защото нямаха такава в обществото, от тях практически не зависеше много. Това е времето, в което Георги Мишев написа "Матриархат" и така си беше. Знам за един куриозен случай, когато уволнили някакъв другар на висок пост, но подчинените му още не били разбрали и един се обърнал към него почтително с "Другарю Х." "Аз не съм другаря Х.", казал човекът. "Ама как така, не сте?"- изумил се другият. "Аз вече не съм аз" - обобщил отговорният другар, който вече не бил отговорен.