Б. Киров

Добър въпрос

Бракът по сметка е една от най-трайните връзки, според мен, върху него се крепят кралства, империи и държави. Но ми е трудно да си представя Ромео и Жулиета в щастлив и дълговечен брак. Кое прави връзката трайна? Може би по-точно кое прави връзката силна. Нека го изразя в най-възможният широк според мен смисъл - Ерос, любовта, усещането за една душа в две тела, не е много научно, но това е без да прецизирам. Други идеи?

Не можем да го интерпретираме широко: бракът е обществена институция и няма широка интерпретация, или е "брак" или не е. В различни общества е структуриран по различен начин, но върху него се градят имуществени и властови структури. Примерът с говедата е живот в стадо. Между другото, доколкото сега си припомних "Пир" там не става въпрос за брак, а за Ерос и любов.

Няма такава институция. Според мен. Когато става въпрос за "институция", става въпрос за интереси и принуда. Поне така си мисля сега. така си обяснявам и факта, че много млади двойки предпочитат да не сключват брак, въпреки, че живеят заедно и имат деца. От лични наблюдения имам впечатления, че много от тези двойки са по-щастливи и здрави семейства от сключилите брак.

+ "Все счастливые семьи похожи друг на друга, каждая несчастливая семья несчастлива по-своему." - Л.Н.Толстой от "Анна Каренина", част първа, първата фраза, начален акорд. Проблемът не е в мъжете и в жените, според мен /и според Толстой/, а в институцията брак.

- 6 % от БВП на страната се генерира от аутсорсинг индустрията. - през 2015 г. броят на заетите лица в аутсорсинг сектора в България възлиза на 42 000 души. - 1.7 % от работната сила е заета в аутосорсинг, но този процент дава 6 % от БВП, с една дума секторът е 3 пъти по ефективен от средното - 40% от работната сила в аутсорсинга са заети с разработване на софтуер, от които 11 % са на старши позиции. - Председателят на Българската аутсорсинг асоциация Стефан Бумов допълни, че 2 400 лева е средната месечна работна заплата в бранша през 2015 г., което е близо три пъти повече от средната за страната. - България е на девето място според Global Services Location Index за 2014 г. на анализаторската компания A.T. Kearney и е единствената европейска държава в Топ 10. - През 2015 г. България се нарежда на 3-то място като най-привлекателна аутсорсинг локация в индекса според Business Process Outsourcing (BPO) и Shared Service Location Index на глобалната консултантска компания Cushman & Wakefield. - България е на първо място в Европа по сертифицирани IT специалисти на глава от населението. - България се класира трета в света по сертифицирани IT специалисти на глава от населението. - България е в Топ 10 на страните в света с най-бърз интернет, като поддържа 8-а позиция със скорост на интернета над 32 МБ/сек. В Европа е на 5-о място. http://www.outsourcinginbg.com/bg/outsourcing/map/1185 И всичко това е станало без помощта на държавата. Само ще отбележа тук, че всичко което е постигнал като първоначален успех Сингапур е аутосорсинг, изнасяне на чуждо ноу-хау на местна почва, това е богатството на Сингапур и досега, квалифицираната работна ръка като държавна политика. Национално безотговорно е тази българска асоциация за аутосорсинг да е инициатива на частни организации и лица, а не държавна политика и то с най-голям приоритет. При три пъти по-голяма ефективност от средната и великолепна стартова позиция, оставена на свободно падане.

Според мен създаването на качествени продукти е в сферата на бизнеса, но това може да се случва, само ако там действат правилата на върховенство на закона и няма политическа и държавна корупция. Примерът на Ретро със сирената беше класически - един производител произвежда по-качествен продукт от другите, който, ако държавата беше нормална и защитаваше правилата на пазарната икономика, щеше да пробие и да се продава на голям чужд пазар; това обаче не се случва, поради корупционен натиск на администрацията и спиране на продукта, при това уж по правилата, с нагласена спецификация - резултатът, този продукт губи шансове, защото вече влиза преетикиран като турско производство на корейския пазар. Та мисълта ми е, бизнесът ни може да прави качествени продукти, не е необходимо държавата да се занимава с това, тя не бива да пречи и трябва да осигури правна и законова рамка бизнесът да се развива и намира пазари. Останалото е работа на предприемачите.

Това ,първо.Без него нищо друго няма смисъл. +++ Оттам започва и свършва всичко, това е най-важната и задължителна крачка. Всичко описано в статията на финансовия министър на Чили за 1985-89 Ернан Бучи, която беше цитирана в темата, се е случило след това. Партиите в Чили, леви, центристки или десни, са преминали през този избор на пазарна икономика и правова държава, след което редувайки се, са изпълнявали различни елементи от една обща програма за устойчиво развитие на страната. Сега Чили се радва на такова развитие и вече не е от решаващо значение дали ще управляват леви или десни, те имат своята национална рамка. Дали ни трябва Пиночет и дали е неизбежно - според мен не, нито пък мисля, че нямаме друг алтернативен вариант, който няма да ни доведе до баниране от ЕС, ако сменим системата. Според мен, имаме такъв вариант, вече е имало такава държава в България - това е надпартийното управление през 30-те години със служебни кабинети и силна централна власт. Страната при това не е залитнала към фашистка диктатура, най-силното доказателство е спасяването на българските евреи в най-трудните години. В Европа /ЕС/ днес има две полупрезидентски републики - Франция и Румъния, - които се справят добре. Румъния с тази си форма на управление се развива много по-добре от България, точно заради постигнат надпартиен консенсус по въпросите за върховенството на закона, при това го правят демократично без никави конфликти с европейските ценности, дори са адмирирани от европейските институции. Една промяна в Конституцията не е невъзможна.

Е той и Квазимодо е имал скрита душевна красота, но и гърбица, затова не се е явявал на конкурс по физическа красота, а му е бил необходим Юго да разкрие скритата му душевна красота.

+ Много показателна статистика: вижда се ясно наопаки обърната икономическа логика в България - при цена 9 евроцента средно за ЕС цена на ток за промишлеността и 21 евроцента за потребление през 2015, тоест 2.5 към едно в полза на производството, в България ток за производство е 7 евроцента срещу 9 за потребление: това отразява целия популистко-лицемерен начин да се политизира икономиката, за да сме "добри" с избирателите, сме "сурови" към предприемачите производители - е затова фармацията се изнася да произвежда в САЩ и Италия, защото там мислят по различен начин. Другото, което се вижда, е че за 11 години България вече не е на най-ниската позиция по цени както за граждани, така и за производители, по показател за промишлен ток е почти изравнена със средноевропейските цени, но при 52 процента по-ниска производителност на труда, да не говорим за технологична изостаналост. Всичко си е в ръцете на българските управляващи, никой не им е виновен за изоставането в икономиката, освен собственото им мислене /неспособност за такова/ и собственият им манталитет. По повод на внос-износа на електроенергия, съгласен съм, че различните страни внасят и изнасят различни количества и трябва да се гледа балансът между двете, но има една константа и тя е независимо такава от внос-износ - тази константа е потреблението.

Тази статистика тогава задължително следва да се обвърже с цените, на какви внасяш и на какви изнасяш, а също така на какви продаваш на вътрешния пазар, отделно за производители и за граждани, дяволът е в детайлите, но те са за профитата.

Неадекватен ти е примерът, колега Душко. Автомобилите се внасят с различен ДДС и митнически тарифи във всяка отделна страна и регион. В САЩ се внасят с 5 процента мито от Германия по споразумение за търговия като най-облагодетелствани нации, в Германия се продават на вътрешен пазар с 20 процента ДДС, в САЩ федералния данък е около 6 процента, оттам идват разликите. В Саудитска Арабия например е друга ситуацията, затова един и същи модел, има различна цена в Германия, Русия, САЩ или Саудитска Арабия за краен клиент. Ето например за този модел БМВ: https://www.drivearabia.com/carprices/ksa/bmw/bmw-i8/2016/ В Саудитска Арабия като го обърнеш в долари по курса е около 175 000 В САЩ същият модел е 140 000 долара http://www.thedailyrecords.com/2018-2019-2020-2021/world-famous-top-10-list/highest-selling-brands-products-companies-reviews/best-most-expensive-german-cars-luxury/1951/ В Русия е 144 000 долара https://www.truecar.com/local-car-prices/2017-bmw-i8-prices-russia-oh/ В Германия без екстри стартира от 126 000 евро http://www.bmwblog.com/2014/03/09/bmw-i8-pure-impulse-package-costs-145000-euros/ Във Великобритания 99 000 паунда Всичко зависи от митнически тарифи и данъци, както и от това, дали заводът не е открил местно производство в свой клон в самата държава. По принцип обаче да сравняваш електроенергия с автомобили е неадекватно - в единия случай продаваш стока с ниска добавена стойност, в другия с много висока.

България има свръхпроизводство на електричество. Дори сега да спре АЕЦ Козлозуй, България покрива нуждите си за ток без него. !!! цифрите са в млрд kWh https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html http://www.kznpp.org/index.php?lang=bg&p=production&p1=electrical_reports https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html При положение, че населението, битовата консумация, намалява, като след 20 години ще бъде около 20 процента по-малко от сега, че е очевидно, че тежка индустрия няма и няма да се развива, свръхпроизводството на ток е неизгодно за националната икономика, поне според мен. При това токът, който изнасяме, го изнасяме на по-ниски цени, отколкото токът, който консумираме вътре, страхотна далавера. Износ на ток в млрд.kWh за 2016 Albania 1.869 billion kWh (2016 est.) Australia 0 kWh (2016 est.) Belarus 3.482 billion kWh (2015 est.) Belgium 8.465 billion kWh (2016 est.) Brazil 219 million kWh (2015 est.) Bulgaria 14.83 billion kWh (2015 est.) Chile 0 kWh (2016 est.) China 18.91 billion kWh (2016 est.) Croatia 1.858 billion kWh (2015 est.) Cuba 0 kWh (2016 est.) Greece 1.037 billion kWh (2016 est.) Hong Kong 1.205 billion kWh (2016 est.) Hungary 5.24 billion kWh (2016 est.) Iceland 0 kWh (2016 est.) India 5.15 billion kWh (2015 est.) Indonesia 0 kWh (2016 est.) Iran 6.822 billion kWh (2015 est.) Iraq 0 kWh (2016 est.) Ireland 1.583 billion kWh (2016 est.) Israel 5.2 billion kWh (2016 est.) Italy 6.155 billion kWh (2016 est.) Japan 0 kWh (2016 est.) Korea, North 0 kWh (2016 est.) Korea, South 0 kWh (2016 est.) Kosovo 553 million kWh (2015 est.) Kuwait 0 kWh (2016 est.) Liechtenstein 0 kWh (2015 est.) (2015 est.) Macedonia 58.5 million kWh (2016 est.) Mexico 7.308 billion kWh (2016 est.) Montenegro 517 million kWh (2015 est.) Nepal 3.25 million kWh (FY 2016 est.) Romania 11.22 billion kWh (2015 est.) Russia 13.13 billion kWh (2016 est.) Serbia 6.428 billion kWh (2016 est.) Turkey 1.442 billion kWh (2016 est.) Ukraine 3.591 billion kWh (2015 est.) United Arab Emirates 0 kWh (2016 est.) United Kingdom 2.153 billion kWh (2016 est.) United States 9.695 billion kWh (2016 est.) Uruguay 1.321 billion kWh (2015 est.) Uzbekistan 13 billion kWh (2014 est.) Vanuatu 0 kWh (2016 est.) Venezuela 0 kWh (2015 est.) Vietnam 811 million kWh (2015 est.) Virgin Islands 0 kWh (2016 est.) West Bank 0 kWh (2016) Western Sahara 0 kWh (2016 est.) Yemen 0 kWh (2016 est.) Zambia 1.176 billion kWh (2015 est.) Zimbabwe 1.239 billion kWh (2015 est.) България е по-голям износител на ток от САЩ, Великобритания и се равнява с Русия и Китай. При това всичките ни балкански съседи произвеждат достатъчно и дори продават, тогава на кой ще продаваме, на какви цени и най-важното защо и за чия сметка, след като изнасяме на по-евтина цена от вътрешната?

За водата и плажовете може би ще стане по-лесно. Специално за пазара на книги е свързано със закони, съдебна система и държавни институции. Търговците на едро не плащат, защото между производител и тях няма никой, освен Господ. А те са атеисти, и плащат само на който трябва.

Е нямам друго желание от Златната рибка, това е - да си работя работата която разбирам и която ме кефи, но не става, защото губя, а не печеля от нея - това ми е проблемът, такава е играта с пазара, дотам я докараха.

Знаех, че така ще кажеш, имах предвид Учителя Йода, той ми е любим образ от филма. Според мен, ако китайците не инвестират /на тях пък защо да им е Белене?/, няма да се намери друг - съвсем лаишко и безотговорно мнение, но нали сме дискутирали, че печалба в този проект няма. Момчетата от БАН си нямат друга работа.

Ценя реализма у другите, а у себе си най-много Пошегувах се както за твоя бизнес, така и за МинФина, отказвам го още от сега, не ставам: искам си обратно бизнеса с книгоиздаването, който направи така, че да си струва да се върна отново в него, ще му издигна домашен олтар и ще паля свещ всеки ден в този олтар.

Ник, това е двусмислено : 1. Ако имаш предвид, че ставаш Лорд Вейдър, бащица на екипа, препоръчвам ти първата работа да направиш една Антикорупционна комисия на твое разположение и под твое наблюдение, занимаваща се с корупцията по високите етажи, и да бъдеш безпощаден като Ли Куан Ю, това съм го разказал в темата за Сингапур /самият Ли Куан Ю си го разказва/ 2. Ако се виждаш като Министър на Вътрешните работи - пак същото, да настояваш пред Канцлера за формирането на такава комисия, за която да му посочиш некорумпирани и компетентни кадри лично.

+++ Иначе, ако съм сериозен, блестящо направена хронология, подписвам с две ръце този анализ.

Ретро, добре дошъл в Екипа - отстъпвам ти и Финансовото министерство заедно с поста на касиер-ковчежник, правим малка трампа, ти ми прехвърляш твоя бизнес с магазините /братовчед ми е в сферата на мандрите, така че имам нещо общо/, аз ще съм ви коректив, докато работите за бизнеса, ще ви информирам как е при мен бизнеса с млечните продукти ОК? На първо четене - оттам откъдето дойдоха юпитата на Царя, от чужбинско. Вижте момчетата и момичетата от Чикагската школа на управлението в Чили - всичките са млади, Бучи е 36-годишен министър на финансите, преди това е бил надзор на Централната банка, човекът, за който пише, че е събирал екипа е 33- годишен. Ще ги търсим и вътре в страната, из вузовете и Ай-ти сектора предимно.

Звездите актьори стават режисьори и продуценти на собствените си филми Добрите стари времена от величието на Холивуд са безвъзвратно минало. Филмовата индустрия е из основи променена в последните десетилетия: много повече хора гледат филми днес в домовете си, отколкото в киносалоните. И все пак, магията на киното е жива. Всяко ново поколение отново и отново се влюбва в своите “звезди”, преоткрива “класиците”, смее се заедно с Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Лаурел и Харди… Отсятото от времето не умира, то възкръсва като Феникс в денонощно излъчващата телевизия и в Мрежата. Както е вярно, че старият Холивуд, с неговите успехи и падения, скандали и блясък, вече е история, така е и истина, че филмовият бизнес непрекъснато се обновява. Студийната система се трансформира, раждат се нови звезди и от двете страни на камерата. Касовите сборове стават все по-големи, а хора като Стивън Спилбърг, например, са извънредно богати. Киното е спектакъл и бягство от действителността, страната Утопия, една несъществуваща, но по-добра Вселена. Киното е нещо съвсем лично за всеки отделен човек. То беше Изкуството на ХХ век, а защо да не е и на ХХІ? За добро или лошо, киното се докосва до душите на много повече хора, отколкото театъра, музиката или книгите. Американската версия на Кралската институция е филмовата звезда. Мнозина известни актьори имат статут на кралски особи и притежават почти легендарен статус: Грета Гарбо, Мерилин Монро или Кларк Гейбъл са повече мит, отколкото реалност. Ако киното е свят на мечтите, то на звездите е дадено правото да сътворят Мечтата върху сребърния екран. Някои изследователи на масмедиите виждат нещо зловещо в начина, по който Холивуд употребява звездите. Херберт Маркузе пише: „Те (звездите) не са толкова образ на друг начин на живот, колкото изключения от същия този живот, потвърждаващи правилата на съществуващия ред.” Звездите са символи. Те са знаци на нещо особено. От Джон Уейн може да се очаква мъжествена стабилност, точна стрелба и точни думи. Хенри Фонда е обгърнат от аура на неподкупност и олицетворява архетипа на либералната почтеност. Мерилин Монро е самата невинна радост от секса и детска фриволност. Всички големи звезди имат своя доминираща персоналност и именно тя се очаква от публиката. Понякога звездата може да въстане срещу стереотипа: Грегъри Пек, та дори и Фонда, изпълняват роли на негодници; Мерилин има своите опити да изглежда “блестяща и напудрена” красавица, но – разбира се – без успех. От зората на Холивуд до днес винаги тече един добре организиран производствен процес за откриване и създаване на звезди. Като правило кандидатите трябва да са с ефектна външност, олицетворяваща различни американски архетипове. Ако Холивудските “гуру” (продуценти, собственици на студиа или мастити режисьори) сметнат, че някакъв нов “тип” ще представлява интерес, започва усиленото му търсене или премоделиране. Рита Хейуърт, например, е подложена на мъчителна процедура на електролиза за промяна на прическата, защото Хари Кох, босът на Колумбия пикчърс, решава, че така ще изглежда по-добре в новия си имидж. Имената са първото нещо, което изчезва, ако не отговарят на измисленото амплоа: Морион Майкъл Морисън става Джон Уейн; Дорис фон Капелхоф – Дорис Дей; Дайан Флик – Дайана Доорс. Списанията за фенове и филмовите критици подготвят публиката за изгряването на звездата, а след като това стане, те я защитават и лакират. В старата Холивудска студийна система звездите са обвързвани със седемгодишни договори, с възможност за наемащото студио на всеки шест месеца да ги преподписва или прекратява. Това са заробващи условия за актьорите. Бети Дейвис и Оливия ди Хевиланд завеждат съдебни искове срещу своите студиа, печелят делата и чупят феодалните си окови. Бърт Ланкастър и Кърк Дъглас са двама от пионерите в Холивуд, които стават звезди-продуценти на собствените си филми. Те основават свои компании, сами финансират продукцията си и я продават на големите студиа за маркетинг и дистрибуция. Не след дълго големите звезди се превръщат в предприемачи: милиони долари влизат в касата на един филм, само заради участието на определено име в него. Филмовите агенти придобиват неимоверно важна роля, защото истински могъщите от тях предлагат цели пакети с по няколко големи звезди, водещ режисьор и преуспели сценаристи, т.е. – гарантиран касов успех. Звезди като Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и Робърт Редфорд са повече бизнесмени, отколкото актьори. Барбара Страйсънд сама продуцираше, режисираше и играеше в собствените си филми, същото правят и Мел Гибсън и Уди Алън. Колко нереално далече изглежда днес епохата на нямото кино, когато фигурите върху екрана бяха анонимни, а “сладкото сърце на Америка”, Мери Пикфорд, беше просто “момичето на Байограф”. ползвани са текстове от "Енциклопедия Киното:Филми, актьори, режисьори" http://www.bgbook.bg/%C5%ED%F6%E8%EA%EB%EE%EF%E5%E4%E8%FF-%22%CA%E8%ED%EE%F2%EE%22.-%D4%E8%EB%EC%E8,-%E0%EA%F2%FC%EE%F0%E8,-%F0%E5%E6%E8%F1%FC%EE%F0%E8-_10564.html

Споделям това виждане, всъщност пишейки в този форум, ние правим това, формираме някакво виждане, най-напред за самите нас, успоредно с това за тези, които четат. С това запълваме празнини оставени от другите медии, ставаме медия. Формиране на адекватно виждане е инертен и бавен процес, но е необходим, според мен, за да се постигне някакъв национален консенсус кое е добро и кое не за развитието на цялата нация. В тази връзка се сещам за годините на първия мандат на НДСВ, тогава имаше голям народен ентусиазъм и надежда, че нещата могат да се променят към положителна посока. И те се промениха, ако трябва да съм обективен, точно по онова време лично при мен имаше най-добри условия за бизнес, така беше и в целия бранш на книгоиздаването. Сега като гледам статистиките за развитие на БВП на човек, покупателната способност, годините между 2001-2005 са много отчетливо качване нагоре. Тогава беше формиран екип от млади технократи с икономическо образование, които гледаха на управлението от корпоративна гледна точка, загърбвайки, поне в първите няколко години популизма и партийните страсти, онези прословути "800 дни" бяха типично корпоративен подход, така се работи в проблемни корпорации, когато дойде ново управително тяло, какво се случи след това всички знаем, но говоря от личен опит, още пазя отчетите си за продажби от онова време, те вървяха неизменно нагоре няколко години, а още не бяхме влезли в ЕС.

Не искам да ви разочаровам, момчета, но мисля, че с групи по интереси, демек за натиск, няма да постигнем много. "Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната." Това го твърди в статията си Бучи, имам причини да приемам без резерви тези му думи, той е изграждал система на работеща икономика. С Ник сме имали известни разногласия за начините, по които може да се реформира управлението в страната, моето мнение е, че при сега работещата политическа система това може да стане чрез изпълнителната власт.

Цялата външна търговия внос-износ на Чили е около 25 процента от съвкупния им БВП в абсолютна стойност; този на България е приблизително 50 процента, ние също внасяме машини, защо техните машини работят по-добре.

Чили - 49 процента бакър и производни за около 30 млрд. износ, износът обаче им е почти колкото вноса, не е външната търговия двигател Венецуела, роби за галерата на износа, скачени съдове с цените на нефта, оттам е растежа, оттам спадовете, погледни БВП през годините, те регресират и печатат банкноти Русия, разчита за растеж главно от износ на нефт-газ, преобладаващо в Европа, но балансира и с някакво друго производство, растежът й обаче е много зависим от външната търговия