Б. Киров

Gag в смисъл на „комичен епизод”, „шега” е театрален похват, базиран на някаква очевидна нелепост – например човек носи вода в решето. Етимологично думата означава „тапа”, „запушалка” и произходът й е малко зловещ – с дървена тапа през средновековието запушвали устата на наказани престъпници, за да не говорят с хората, докато ги водят до мястото на наказание, оттам изразът „да гризнеш дръвцето”. В английския театър на ренесанса Gag вече променя буквалното си значение и става „остроумие”, тоест единият актьор „затъква устата” на опонента си с някакво остроумие, „затапва го”: такива „затапващи” надговаряния например водят Беатриче и Бенедикт в „Много шум за нищо” от Шекспир, но не само там, почти всички пиеси на Шекспир са изпъстрени с „гагове” между героите му /оттам сигурно и изрази като „имаш голяма уста” или „не мога да ти запуша устата”/. В киното „гаговете” се появяват още преди звука – „Полетият поливач” на Люмиер си е класически пример за „гаг” – визуална шега, базирана върху нелепица. После „гагове” стават любим похват на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и – разбира се, - Лаурел и Харди, Дебелия и Тънкия, самата им поява вече е „гаг”, визуална шега. В студиото „Кийнстоун” на Мак Сенет, където стартират почти всички големи имена на нямата комедия, съществували специални хора, чиято задача била да измислят „гагове”, наричали ги „гагмени”; царете на „гаговете” в киното стават братята Маркс – Граучо, Харпо и Чико, - от които по-късно се учат Бени Хил и Роуън Аткинсън /мистър Бийн/. В телевизията първото риалити шоу базирано на „гаг” е Candid Camera, което стартира през 1948 година, но има предистория като радио-шоу по време на ВСВ. https://en.wikipedia.org/wiki/Candid_Camera Ето един характерен за това шоу видеотелевизионен клип от зората на черно-бялата телевизия: С появата на общодостъпни медии като You Tube, всеки който разполага с камера или смартфон може да снима и продуцира собствени „гагове” в интернет, много от тези любителски клипове се купуват като права от телевизиите и стават комерсиални, а авторите и изпълнителите влизат в шоу бизнеса. У нас такива "гагове" станаха популярни през 90-те с реалити програми като „Сладко отмъщение” и и др. подобни.

„На кръстопът” е роман от френския писател Пол Гимар, по който са направени два филма – единият е френския „Нещата от живота” /1970/ с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер, другият е американския Intersection /1994/ с Ричард Гиър и Шарън Стоун. Вчера гледах за втори път "Нещата от живота", за "На кръстопът" реших, че не си струва и ще пиша за него по спомен. http://www.imdb.com/title/tt0064165/?ref_=ttmi_tt http://www.imdb.com/title/tt0110146/ Френският е филмова класика и евъргрийн, сравнен с него американският изглежда посредствен /наблегнато е на семейните ценности, а не на личната драма на главния герой/ – Шарън Стоун получава Златна малинка /награда на критиката за най-лошо изпълнение на актриса/ за участието си в него, Ричърд Гиър е много далече надолу от изпълнението на Мишел Пиколи 24 години преди него. Наградата "Златна малинка" Шарън Стоун се проваля поради неудачно наложеното й амплоа на фригидна съпруга в тази екранизация, и то след блестящото й изпълнение като фатална жена хищник в „Първичен инстинкт”/1992/ две години преди това. И в двата филма сценаристите се придържат сравнително точно към литературния текст и сюжета, актьорите в американския са големи звезди, режисьорът му не е бездарен дебютант и аутсайдер, но магията на киното се е случила само в „Нещата от живота”. При това главната заслуга там е на Мишел Пиколи, който изнася един велик моноспектакъл в този свой шедьовър, поне според мен, останалите актьори просто му партнират грамотно добре. 45-годишният Пиколи вече е поел пътя към творческия си връх, но още не се е качил там, когато се снима в „Нещата от живота”, нито този филм му донася някаква престижна награда, той ще получи такива по-късно. При сцената с катастрофата героят на Мишел Пиколи кара Алфа-ромео, а този на Ричард Гиър - Мецедес, но ако трябва да сравним актьорската игра на Пиколи във френската версия с тази на Гиър в американската, автомобилният еквивалент е като сравнение между Ролс ройс с Миникупър /не че втората няма своите достоинства/.

Крачка към създаване и признаване на Палестинска държава?

Там е работата, според мен, че е бил и едното /объркан и самотен Чужденец, Селянина пред прага на своя Закон/ и другото /човекът разсякъл преградата на страховете си/, защо мисля така: "Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа..." https://bg.wikipedia.org/wiki/Франц_Кафка ++ По повод Дървото на живота /Космическото дърво/, стана ми любопитно, отдавна бях чел народния епос и бях забравил, някои автори фолклористи /Иваничка Георгиева/ твърдят, че то все пак присъства в българския фолклор, макар и трансформирано, от стр. 39-44 в този текст: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Georgieva_BG_mitologija.pdf Сега си припомних онази класика, преразказана от Каралийчев, "Тримата братя и златната ябълка", там юнакът, най-малкия слиза в Долната земя и се качва на дървото на орлицата, която го изнася на Горната земя, преди това, когато пада на дъното на кладенеца, момата му казва, че ако остане много дълго там земята ще се отвори под него и ще дойдат два овена - бял и черен, - падне ли върху черния, ще го отнесе в Долната земя, падне ли върху белия, ще го отнесе на Белия свят; небе обаче няма, има дъно на кладенеца, Долна земя и Бял свят, поне в този вариант "небе" е Златната ябълка, която му носи щастието.

Кафка, според мен, противно на общоприетите схващания, е светла и мъдра душа. Чета неговата приказка откъм светлата й страна: небето /Закона/ е лично и индивидуално за всеки човек, единственият пазач пред него е той самият.

Пред Закона Франц Кафка Пред Закона стои пазач. При този пазач идва човек от село и моли да влезе в Закона. Но пазачът казва, че сега не може да го пусне. Човекът размисля и после пита дали по-късно ще му разрешат да влезе. - Възможно е - казва пазачът, - но сега не! Понеже вратата на Закона както винаги е отворена, а пазачът минава встрани, човекът се навежда, за да надникне вътре. Пазачът забелязва това, засмива се и казва: - Ако толкова те блазни, опитай все пак да влезеш, въпреки моята забрана. Но помни - аз имам власт. И съм най-нисшият пазач. От зала на зала пред вратите стоят пазачи с все по-голяма власт. Дори аз не мога вече да издържа само при вида на третия. Такива затруднения селянинът не е очаквал; та нали законът трябва да е достъпен за всекиго и всякога, помисля си той, но като поглежда по-внимателно пазача с неговия кожух, големия остър нос и дългата, рядка черна татарска брада, решава, че все пак ще е по-добре да почака, докато получи пропуск. Пазачът му дава столче и му позволява да седне отстрани до вратата. Там той проседява дни и години. Прави много опити да го пуснат вътре и дотяга на пазача с молбите си. Пазачът често го подлага на малки разпити, пита го за родния му край и за много други неща, но задава въпросите си безучастно, както правят големците, а накрая всеки път му казва, че още не може да го пусне. Човекът, който се е запасил добре за своето пътуване, дава мило я драго, за да подкупи пазача. Онзи наистина приема всичко, но наред с това казва: - Вземам го, само за да не си мислиш, че си пропуснал да сториш нещо. През всичките тия години човекът почти непрекъснато наблюдава пазача. Забравя за другите пазачи и този, първият, му се струва единствената пречка, за да влезе в Закона. Проклина лошия си късмет - през първите години безогледно и шумно, по-късно, когато остарява, само мърмори под носа си. Вдетинява се, и понеже през дългогодишното изучаване на пазача е опознал и бълхите в яката на кожуха му, моли дори бълхите да му помогнат и да предумат пазача. Накрая зрението му отслабва и той не знае дали около него действително притъмнява, или просто го мамят очите. Впрочем сега различава в мрака блясък, който неугасимо струи от вратата на Закона. Вече не му остава много да живее. Пред смъртта всички познания от цялото изтекло време се обединяват в главата му в един въпрос, който досега още не е задавал на пазача. Махва му с ръка, понеже вече не може да изправи своето вцепеняващо се тяло. Пазачът трябва да се наведе ниско над него, защото разликата в ръста им се е променила значително, и то не в полза на човека. - Сега пък какво още искаш да знаеш? - пита пазачът. - Ти си ненаситен. - Нали всички се стремят към Закона - казва човекът, - тогава защо през всичките тия години никой, освен мен, не поиска да влезе? Пазачът разбира, че човекът вече свършва, и за да достигне чезнещия му слух, крещи: - Тук никой друг не можеше да влезе, защото този вход бе определен само за тебе. Отивам сега да го затворя. 1914 https://liternet.bg/publish1/fkafka/pred_zakona.htm

В това виждам някакъв резон и от страна на собственика, тъй като се предотвратява възможността наемателя да злоупотреби с неплащане на ток, вода, парно и т.н. Предишният наемател на квартирата, в която живея сега беше завлякъл собственика с хиляди левове за парно, които човекът чинно си плати, защото партидата е на негово име. В София не знам да има такава практика да се дават цели кооперации под наем, където вече може да има такъв портиер-домакин, подземен гараж и локално парно. Доколкото съм виждал в чужбина това е широко разпространена практика, примерно един успешен адвокат би могъл да инвестира хонорарите си в 2-3 или повече билдинга, които да построи, наема си хора да менажират наемите и ги отдава като отделни апартаменти.

Това можем да го дискутираме конкретно, признавам, повърхностно съм запознат с техните програми, но не е мой проблем, защото преди изборите, те не успяха да ги представят на широката публика. И другото - пера и перца от партии и куп лидери и лидерчета, - не е убедително за широката публика. При това всеки от тези лидери и лидерчета непрекъснато изтъква предимствата на своята партия и леко подсича публично коалиционните си партньори, което още повече от липсата на единна програма подкопава доверието в способностите на такава коалиция да управлява.

Забавно е това сърфиране между Бевърли хилс и Манастирски ливади Но в конкретния случай не си точен, според мен. В Бевърли хилс се предлагат в момента 137 имота за продан само от една агенция, вероятно са два пъти повече, но цените тръгват от 1 млн. и нещо нагоре и стигат до... колкото ти е фантазията, направи справка в Манастирски ливади колко имота са за продан, при това Бевърли хилс е кварталче, което можеш да обиколиш пеша за 20 минути. https://www.zillow.com/homes/for_sale/Beverly-Hills-CA/pmf,pf_pt/10389_rid/globalrelevanceex_sort/34.16196,-118.218899,33.981089,-118.526516_rect/11_zm/ В Центъра на Детройт и Чикаго цените са ниски, защото това са умиращи градове, изоставени от жителите им, където е имало работа в автомобилните индустрии, цялата кампания на Тръмп беше базирана на тази реалност, гледал съм филмчета на Дискавъри за търсачи на метални отпадъци в изоставените фабрики, хората си вадят добри пари от този бизнес. Навсякъде е индивидуално, но принципът е винаги еднакъв - там, където има по-високи доходи и по-скъпа цена на живота, цените отиват нагоре, най-напред на недвижимостта /земя и строеж/, после на наемите. Много хора си изкарват препитанието с прогнозиране накъде ще растат градовете, ако сега купиш земя в Долно камарци за 5 евро кв. м., може след 50 години наследниците ти да я продадат за по 200 евро на софиянци, но може да не струва и 2, знае ли човек.

По повод цените на наемите в Берлин, имам познат, чиито близки живеят в Германия, от него знам, че "цена на наем" означава всичко включено - парно, ток и т.н. комунални разходи, склонен съм да приема това за достоверно. живял съм известно време в чужбина, там точно това се разбираше под "наем" - всички режийни разходи, плюс портиер, който е нещо като иконом и поправя дребни битови проблеми безплатно, плюс парко място за кола.

Не мисля, че е грешен анализ, защото нивото на доходите в определена локация не е откъсната от самата локация. Но темата е дълга и казуистична. В Бевърли хилс е много рядко населено, но цените са 10 пъти по-скъпи от цените на 2 км. в Лос Анжелес. Между другото, там в центъра са най-ниски цените на наемите.

Хайде отворете ценоразписите от 2008 и вижте, тогава точно съм ги чел много внимателно и добре помня какви бяха цените. Цените не бяха по-високи от сегашните, дори в пика, който продължи не повече от година, обзалагам се.

По повод, че 2000 евро бил наемът на 60 кв./м в Берлин, ето наслуки от немска агенция, където подозирам са завишени цените, защото е международен посредник, на място би могло да са по-ниски: https://www.nestpick.com/search?city=berlin&page=1&order=relevance&gclid=CjwKCAiAx57RBRBkEiwA8yZdUC2keeOTTQq16v5M2zaBbBMFjtx-16wGw0hh-KnMIa7_YvkXeGGUcRoCw5QQAvD_BwE&type=apartment&maxPrice=1900 Ето още в този линк, обърнете внимание какво пише отгоре вляво - максимум! 1900, вижте максимум в София колко е За сравнение в София: Манастирски ливади! Дето наскоро нямаше вода и парно, комуникации и собствеността беше спорна! Айде стига https://www.mirela.bg/index.php?p=offer_list&order_by=4&type=2&cities=3&ac_s=&ac_v=&etypes[]=13&price_from=&price_to=&area_from=&area_to=&floor_from=&floor_to=&bedrooms_from=&bedrooms_to=&bathrooms_from=&bathrooms_to=

Проблемът не е във високите наеми, те са функция на цените на имотите като процент от тях, а в относително високите цени и ниския БВП в абсолютна стойност. Един германец има годишен БВП 45 000 евро в абсолютна стойност, един българин 8000. Средната заплата в абсолютна стойност на един германец е 3500 евро, на един българин около 520 евро. Заплатите не са хармоника, която може да се разтяга безкрайно. Не може заплатите да надминават абсолютния БВП на човек, при нас с тази производителност те вече наближават границата на разтягане, могат да растат, само ако расте и този БВП. В Германия един кв. м. на жилище в Берлин е 2000 евро, в София 1000, но разликата в производителност и заплати е 6:1, а разликата в цени на имот 2:1, простата сметка показва три пъти по-скъпи имоти в България, ерго наеми. Цените са надценени спекулативно.

+ Започвам от това, в което съм сто процента съгласен. Нямаме спор, това е програмата минимум, за да няма Орешарски-2, тази опасност, поне засега, беше избегната. Но по-малкото зло, според мен, не означава липса на зло - тънеме в статуквото. щом могат да ни се случват неща като КТБ, а цялата политическа класа да е солидарна, че "то ще мине, само да се снишим", значи проблем има и той според мен е в политическата класа и в липсата на работеща съдебна система, в непрекъснатата връзка между политици и организирана престъпност с бели якички. Никоя медия не освети тази връзка, съдебната система само имитира дейност и над блатото избълбукаха няколко мехурчета, парите ги няма, хора зад решетките също. Ако това беше се случило в германия или САЩ, щеше да има банкери и политици в затвора, значи нещо в системата не е наред, демокрацията е камуфлажна. И ще има повторение, въпрос на време е, защото има престъпление, но липсва наказание. Съгласен съм, не са виновни медиите, има и такива, които са независими. Но зад тях не стои политическа партия, която е способна да реши проблемите и има ясна програма, затова техния глас е в пустиня, кучетата си лаят, керванът си върви, дума дупка не прави. Никоя партия не е излязла с ясна и конкретна програма за борба с корупцията, нито е направила нещо конкретно по въпроса за неработещата съдебна система, за да могат хората да сравняват думи с дела. добрите популисти не правят големи бели в икономиката, лошите искат и се опитват да ги направят, но разкъсването на връзката между корупция и държава не е приоритет нито на едните, нито на другите, там тегне закона на омертата - мълчи се или в най-добрия случай се говорят алабализми и хората затова вдигат равнодушно рамене, по неволя избират по-малкото зло или пасуват. 90-те години сините излязоха с ясна и силна програма, имаха медии, но не изпълниха програмата си, провалиха се в приватизацията, не раздържавиха държавна собственост прозрачно, изтъргуваха я с номенклатурата срещу комисионна, лидерите им станаха богати и си биха камшика, а плебса остана 80 процента беден и поставен във феодална зависимост от олигархията. Държавните чиновници се прегърнаха с политическата класа и олигархията и статуквото се циментира - сега изборът пред плебса е по-малко или по-голямо зло, той затова мълчи. новите десни партии са шумни и гласовити, но не са десни, те не предлагат ясна програма и също са популисти. Нямата и медиен глас, маниерът им е адвокатски. Гражданите ще поемат своята отговорност, ако видят алтернатива на статуквото, такава каквато виждаха през 90-те години в синята идея, такава на хоризонта не се вижда и те живеят ден за ден. Помнейки какво се е случило и виждайки последствията от това.

Демокрацията и пазарната икономика, според мен, не са джунгла. И хората преди 27 години не искаха да навлязат в джунглата, а се надяваха на демокрация, това беше синята идея. Всеки искаше да определя сам как да живее и работи. Не се получи, бяха излъгани и предадени от партийните си водачи. В доклада, цитиран от Дора, са описани етапите, през които стана това, бих ги групирал в три: рекет /СИК, ВИС и подобни/, разбойническа приватизация /РМД-та/ и партийно-олигархичен капитализъм. Сега сме в третия етап. В първата фаза все пак имаше независими медии и журналисти и затова хората ги слушаха. През втория тези медии бяха купени. През третия работят за олигархията. Това, според мен, не означава, че хората не се интересуват от това в какво общество живеят и са равнодушни, те са хванати в клещи и не могат да мърдат. Тази система до едно време работеше и някои хора забогатяха бързо от нея, но вече е изчерпана и на повечето хора това им е ясно. Дори и на голяма част от по-интелегентните и образовани хора от богатата прислойка. Точно на тези по-образовани и кадърни бизнесмени вече е пределно ясно, че трябва да премахнат олигархично-партийния модел, защото той работи и срещу тях. Щом една система е била монтирана, тя може да бъде и демонтирана и конструирана по друг начин, без да се налага всичко да се гори и чупи като при революциите. Нарича се реформа. Постига се с обществен договор.

+ Един британски аристократ, който спечели сърцата на американската публика Сър Деймиън Люис е кавалер на Ордена на Британската Империя и потомствен аристократ от хайлайфа на Лондон. Баща му, Джон Люис, е бил високоплатен финасов брокер на лондонското Сити. По майчина линия Деймиън Люис има уелски произход, както и такива знаменити прародители в рода си като сър Ян Броуотър, Лорд-Кмет от 1960-70 на лондонското Сити, банкерският квартал със собствено самоуправление, а също и лорд Доусън, личен лекар на Кралската фамилия през 1931-37. Самият Деймиън Люис в едно интервю по повод на ролята му на Соумс Форсайт в телевизионния сериал „Сага за Форсайтови” казва, че в тази среда на лондонски аристократи се усещал като риба във вода, защото е отраснал в нея. Люис завършва елитно частно начално училище, след това Итън Колеж и продължава висшето си образование като студент в Guildhall School of Music and Drama, елитно учебно заведение със статут на университет, подготвящо музиканти, музиковеди и театрални актьори. Завършва колежа с магистърска степен през 1993 и веднага постъпва на работа в Royal Shakespeare Company, където играе в пиеси на Ибсен и Шекспир. Първата му роля в киното е в американската филмова драматизация на "Робинзон Крузо" /1997/, където изпълнява ролята на Патрик Конър, приятел на Крузо, убит от него на дуел, заради общата им любов Мери. После играе като Лаерт, брат на Офелия, в „Хамлет” на режисьора Джонатан Кент, където е забелязан и открит от Стивън Спилбърг за ролята му на майор Ричард Уинтърс в минисериала „Братя по оръжие” /2001/. Този сериал му печели огромна популярност в САЩ и му отваря вратите към други роли в американското кино. Следват ролите му в „Капан за сънища” /2003, по роман на Стивън Кинг/ и Keane /2004/, и в двата филма се превъплъщава в странен и нестабилен психически човек. През 2008 играе в американския сериал на НВО „До живот” в ролята на детектив Чарли Крус, осъден несправедливо и лежал 12 години в затвора. Сега го гледам, според мен тази роля е истинската му актьорска същност – аристократично дистанциран с ирония и едновременно с това много по американски енергичен и ангажиран, контрастът между двете придава неповторимост и чар на изпълнението му. Въпреки че не продължава повече от два сезона заради голямата стачка на сценаристите от 2007-2008, този сериал отваря път на Люис към следващата му звездна роля във „Вътрешна сигурност” /2011-2017/ на американската компания Шоутайм. Ролята му на Никълъс Броуди в този 72-сериен сериал вече обсъждахме. Докато участва в комерсиални и касови заглавия, Деймиън Люис не спира да играе на театралната сцена, една забележителните му роли там е в „Мизантроп” на Молиер, изпълнявана на сцената на Comedy Theatre, Лондон. Женен за актирисата Helen McCrory, от която има две деца, живее постоянно в Лондон, макар че имат и дом в Лос Анжелес, пише поезия, добър изпълнител на пиано, участва със съпругата си в различни благотворителни инициативи. Една много характерна за него фраза е: „Ако едната ви фантазия е да сте в едно легло с осем голи красавици в Холивуд, а другата ви е да имате красива жена и приятна романтична къща в Лондон, където три деца обикалят наоколо ... може би е добре да се замислите дали изобщо притежавате фантазия.”

Има много неща от живота, които могат да опровергаят това напълно логично твърдение. Първо - губиш работата си, при което пропускаш 2 месечни вноски, след което банката обявява на публична продан апартамента ти. Междувременно, банката го продава за 30 000, тоест на първия купувач за толкова, защото оценителят на банката го е оценил вече на толкова. Ти оставаш в дълг на банката, който по сега действащия закон си е дълг, докато не го изплатиш, заедно с лихвите и дължимото към съдия-изпълнителя; ако не го изплатиш ти, ще го изплащат роднините ти и няма отърване от това, доколкото знам в някои страни има закон за граждански фалит, но тогава кредитното ти досие е съсипано и никой не ти дава заем или кредит. Второ - ситуацията с лихвите драматично се променя, лихвите само преди 5-6 години бяха 9 процента основно плюс 4 т.н. либор, тоест 13-14 процента, при тази промяна на лихвата картината с вноските се променя драматично - крайната сума за оставащите 10 години ще скочи поне с 100 процента, защото има и натрупване. Като непрекъснато си остава в сила и вариант номер Първи, той си е перманентен. Трето - при едно "спукване на балона" с цените на недвижимост /това си е циклично/, както стана през 2009-10 година, цените от 2000 евро на квадрат в елитен квартал, спаднаха до 800 евро на кв. в същия квартал за около година, реално за толкова можеше да се продаде апартамент през 2012, който е струвал 2.5 пъти по-скъпо през 2009. Това означава, че апартаментът, който банката ти е продала за 60 000, в един момент може съвсем реално пазарно да струва 30 000 /според мен много вероятно, защото той толкова струва/, което пък ме води до извода, че банката е намалила лихвения процент, защото сега се застрахова за своята печалба с раздутата цена, сега вече не са й необходими 14 процента, стигат й 4, защото стойността на заема е 2 пъти по-голям от реалната стойност на залога /ипотекирания имот/. Ако пренебрегнем 1-2-3, това което пишеш е напълно вярно и наистина, ако човек дава по 300 евро месечно за наем и толкова за собствено жилище, в което живее под наем, плащан на банката, по-добре е да плаща наема си на банката, която в един момент, ако този човек оцелее финансово 15 години, ще му предостави собствеността върху апартамента. Защото в крайна сметка, през всичките тези години на ипотеката, собственикът на жилището е банката, а не живеещия в него. Доста дълго стана, дано не съм го засукал повече от необходимото. п.с. пропуснах и онези 12 000 от сумата, които през цялото време на сагата с изплащането на вноските /180 месеца/, стоят в трезора на същата банка, тя ще си ги вземе от теб при всички случаи с лихвата, ти си й ги депозирал в знак на добра воля и доверие. С всичко това не искам да отричам възможността човек да си купи жилище чрез ипотека в банка, но лично аз мисля, че щом си спестил 20 процента от сумата, много по-добре ще бъде да живееш под наем и да доспестиш останалата сума, изчаквайки най-добрите пазарни цени за имоти, за да си купиш жилище със собствени пари.

Ще рече 250 евро максимум на кв.м., те са толкова и в София и в Марково като материали и труд. И като се има предвид, че при повечето кооперации в София терена се купува от строителя по схемата "жилище срущу терен", цената на груб строеж да е максимум 300 евро, сложи още 100-150 евро на квадрат за довършителни работи. Но ново строителство под 700 евро/квадрат в София почти няма, следователно си слагат около 100 процента печалба предприемачите. Да са живи и здрави.

Какво би плащал човек месечно, ако тегли кредит от банка 48 000 евро, в случай, че има свои 12 000 плюс пари за държавни и банкови такси, за да си купи жилище от 60 000, съответно за срок от 10, 15 или 20 години: За срок от 10 години За срок от 15 години: За срок от 20 години: При една пропусната вноска банката има право да ви отнеме имота по съдебен път, делата там минават много бързо. Или иначе казано - за 10 години изплащате на банката за отпуснатите 48 000 - 58 200. За 15 години - 63 720 За 20 - 69 600. Плюс вашите 13 000 отначало, ако имате късмет банката да не ви вдигне лихвата, защото те често го правят и то законно. В този най-добър за вас вариант, апартамент от 60 000 пазарна цена днес, би ви струвал 71 200 след 10 години, 76 720 след 15 и 82 600 след 20 години.

Съотношение между средна заплата и цена на апартамент от 60 кв.м. в изброените в по-горния ми постинг столици /наредил съм ги по низходящ ред/: Сърбия - средна заплата 390 евро/месец, необходими са 172 средни заплати, за да си купи човек апартамент от 60 кв. в Белград България - средна заплата 542 евро/месец - необходими заплати за купуване на 60 кв. в София 121 заплати Албания - средна заплата 451 евро/месец - необходими заплати за 60 кв. в Тирана 113 заплати Полша - средна заплата 1021 евро/месец, необходими 85 заплати за 60 кв.м. във Варшава Румъния - средна заплата 710 евро/месец, необходими 82 заплати за 60 кв. м. в Букурещ Турция - средна заплата 770 евро/месец, необходими 70 заплати за 60 кв.м. в Истанбул Германия - средна заплата 3775 евро/месец, необходими са 32 заплати за 60 кв.м. в Берлин Гърция - средна заплата 1090 евро/месец, необходими са 25 заплати за 60 кв.м. в Атина /тук има спекулативен момент, гърците вдигнаха ужасно много данъците за втори имот и това изкара на пазара хиляди такива имоти/ данните за заплатите са оттук https://tradingeconomics.com/greece/wages И така, отделяме се в групата на Сърбия и Албания, като все пак Сърбия ни бие по високи цени на недвижимост Другата група, почти два пъти по-платежноспособни, са Турция, Полша и Румъния В третата е Германия, Гърция е особен случаи, но при всички случаи е изгодно сега да се купува там недвижимост

https://www.propertyturkey.com/real_estate/2931-fully-completed-istanbul-apartments-with-extensive-facilities 1. Истанбул, около 900 евро на кв.м. ново строителство в комплекс https://en.spitogatos.gr/sale_Apartment_Kato_Patisia__Athens_-l5332276 2. Атина - 375 евро на кв. м. 3. Букурещ - ок. 980 евро на кв.м., ново строителство https://www.regatta.ro/en/residential/apartment-for-sale-3-rooms-pipera-tunari-area-bucharest-62-sqm/ Белград 1115 евро на кв.м. https://srbija-nekretnine.org/serbia-property/real-estate.php?id=1044432 5. Варшава - около 1450 евро кв.м. https://www.leachandlang.com/offer/51068/flat-sale-warszawa-bialoleka-skarbka-z-gor 6. Берлин - ок. 2000 евро кв.м http://www.rightmove.co.uk/overseas-property/property-70271828.html 7. Тирана - 850 евро кв.м. http://www.albania-properties.co.uk/property/apartments/for-sale/tirana/botanic-garden-residence#.WiVIK4hx2M8 8. София, Младост - 1, ок. 1100 евро на кв.м. http://sofia.imoti.info/pcgi/info.cgi?act=5&f1=0&f2=1&f3=0&f4=%E3%F0%E0%E4%20%D1%EE%F4%E8%FF&f5=%CC%EB%E0%E4%EE%F1%F2%201 Ако на някой му се занимава да види колко са средните заплати в съответните градове или колко е БВП на глава от населението в абсолютна стойност в съответните държави

Точно. Но се съмнявам коректен строител да продава "на зелено", такова чудо има само в Абсурдистан. А като анулира сделката след три години, кой ще му възстанови пропуснатите ползи от парите, които си е държал там без лихва и разходите по съдебни дела, да не говорим за ядовете и загубеното време. И какво става тогава с кредита, отпуснат от банката, почваме отначало на "зелено" ли, или връщаме кредита на банката и пием една студена вода. Моят човек си изнесе докрай кръста с изнудването, макар че скърцаше със зъби, което направиха и останалите балъци в кооперацията, но непрекъснато ги дояха за нови и нови пари, та видя кон боб яде ли, наложи му се да работи допълнително и да взема заеми. И да не пропусна, през всичките тези десетина години, живееше при тати и бати - 3 семейства в един апартамент.

Същият случай е, преди месец, след дълги борби с електрото, продължили години, им включиха тока, разбира се с полагаемия рушвет за техниците от порядъка на 500-600 лева на апартамент, просто така станаха нещата, преди това непрекъснато им горяха бушоните и бяха въвели ограничения /вътрешнокооперативни/ по колко уреда да включват, зимата си беше проблем, а и сметките им за ток двойни.

Това е едно истинско голямо приключение, наблюдавах го десет години с мой приятел, за търсачи на силни усещания. Докато стигна до заветния Акт 16, строителя поне на три пъти му вдигна цената, като в крайна сметка си оставиха ръцете в апаратамента, който му се наложи да ремонтира основно след това. Друг познат, по-малко късметлия, все още си живее в апартамент без акт 16, плащат ток на висока цена, докато водят дела със строителя, който междувременно е продал кооперацията на друг собственик, но също е завел искове срещу собствениците.