Б. Киров

На този линк една интересна статия за германската здравноосигурителна система, която е една от най-добрите в Европа. http://medipop.eu/?p=510 Лично за мен е най-интересно, че там здравните каси са 169 на брой, съпоставимо с нашето население, това означава 15 здравни каси в България, които се конкурират и ако пациентът не е доволен от една, може да я смени. конкуренцията поражда контрол и качество, защото всяка каса се бори за финансиране. Спомнете си какво беше да имаш телефонен пост, когато единствено БТК беше монополист, чакаше се на опашки да станеш "абонат" и се плащаше голяма такса, същото се случи по-късно с мобилните оператори, отначало тарифите бяха извънредно високи, после започнаха да падат от конкуренцията. "Всеки човек, живеещ на територията на Германия, е задължен да притежава здравна осигуровка. Здравната система различава два вида осигуряване – законово и частно. Законово се осигурява 85% от населението (към 2010г. около 69 700 000д.) към различни, функциониращи в конкурентна среда здравни каси, понастоящем 169 на брой (за сравнение през 1991г. са били 1209). Принципно всеки има правото да избира здравната си каса, но на практика изборът се определя от фактори като местожителство, професия, месторабота. При фамилноосигурените се избира здравната каса на съпруга/съпругата. Обслужващата здравна каса може да бъде сменена, след което съответното лице губи правото си на смяна за следващите 18 месеца. За разлика от това, всеки има правото да избира или да сменя по всяко време лекаря или зъболекаря си. Организацията и финансирането на здравеопазването в Германия е децентрализирано, като ролята на държавата се състои основно в изграждането на регулиращата го законова рамка и контрол. Здравните каси се финансират от здравните фондове , т.е. от вноските на работещите и техните работодатели. Законовата здравноосигурителна система е базирана на принципа на социална солидарност. Размерът на вноските се определя от дохода , което е средно около 13,5 % , и се дели по равно между работодателя и наетото лице. Разходите на социално слабите граждани и безработните за здравно осигуряване се покриват от държавата, която заплаща здравните премии на фондовете. За пенсионерите също се грижат съответни фондове, които поемат ролята на работодателя при изплащането на здравните осигуровки." При децетрализиране на здравните каси, според мен, би изчезнал и партийния контрол и шуро-баджанащината в тях, защото те автоматично ще започнат да упражняват контрол върху разходите си, иначе рискуват да загубят финансиране, губейки пациенти. Малко история за това кога е формирана НЗОК и какво всъщност представлява: "На 15 март 2014 г. се навършват 15 години от създаването на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Основната задача на създадената независима публична институция е да осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване в България, като управлява събраните за целта средства. А поставената цел е повече от предизвикателна: да осигурява и да гарантира свободен и равнопоставен достъп на осигурените лица до медицинска помощ - чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (РЗОК). Езикът на статистиката представя най-пълно работата на НЗОК през тези 15 години /това е от 2014/: - На 27 април 2000 г. е подписан първият за България Национален рамков договор (НРД) между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Това е първият договор на консенсусна основа, който определя правата и задълженията на НЗОК, Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България (Българския зъболекарски съюз), районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на извънболнична медицинска помощ в здравната система. И до днес НЗОК финансира изцяло извънболничната медицинска помощ. - Първият бюджет на НЗОК, включващ здравноосигурителни плащания, е изготвен през 2000 г. Тогава касата е разполагала с малко над 257 млн. лв. за плащания за здравни услуги. Бюджетът на НЗОК за 2014 г. е около 11 пъти по-голям – 2 823 110 хил. лв. - 325 служители работят в момента в Централното управление на НЗОК, като от тях 38 са от самото създаване на институцията до днес. Общият брой на служителите в 28-те РЗОК е 1936, като 241 работят в системата от самото й създаване." https://www.credoweb.bg/publication/20693/nzok-otbelyazva-15-g-ot-sazdavaneto-si А това е 3 години по-рано от 2011, обърнете внимание на бюджетите на НЗОК - първият е бил 257 млн. лева,този от 2001 е 500 млн. лв., този от 2011 е 2.6 млрд., доколкото си спомням т.г. беше над 3.5 млрд., за догодина е 4 млрд. - увеличението е 16 пъти. "НЗОК е създадена през 1999 г. След почти едногодишни дебати правителството на Иван Костов, в което здравен министър е Илко Семерджиев, решават да въведат задължително здравно осигуряване. Избран е здравноосигурителен модел от т.н. солидарен тип. Всички, независимо от заплата, възраст, здравословно състояние, съответно евентуално ползвани здравни разходи, да внасят еднакъв процент от заплащането си в обществения здравен фонд. В България този фонд се нарича НЗОК. Впрочем първият Закон за здравно осигуряване в България е приет още през 1918 г., а през 1924 г. осигуряването вече става задължително. През 1999 г. се възстановява една система, в която всички погледи се взират с надежда за нещо по-модерно, справедливо и солидарно. Защо НЗОК стана символ на всичко друго, но не и на справедливост и солидарност? За договорните партньори (лекари, болници, лаборатории) тя е символ на репресия, рестрикция, а за пациентите – на ограничения и липси. С годините тези чувства растат и се затвърждават. Растат обаче и средствата, които Касата събира. През 2001 г. парите са около 500 млн.лв., а през 2011 г. вече са над 2 млрд и 600 млн. лв. Растат здравните вноски, които осигурените внасят. Растат сумите, които се отделят за личните лекари, болници, лекарства, но хората продължават да усещат болезнена липса на достъп или по-добро качество в здравната ни система. За годините на съществуване на НЗОК се сменят над 18 директори и председатели на Управителния съвет на НЗОК. Между тях са Стефан Софиянски, проф. Никола Василев, проф. Георги Начев, Кирил Ананиев …" http://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-36/1349-zdravnata-kasa--chereshkata-na-tortata-narechena-zdraveopazvane.html

ПейПал стартира от компанията на Илон Мъск X.com, една от първите онлайн банки, основана през ноември 1999, чиито депозити били гарантирани от FDIC и партньор с Barclays За тази своя фирма Мъск получава кредит от "ангелския фонд" на Greg Kouri, трето поколение ливански канадец /починал на 51 години през 2012/, същият е първоначален инвеститор в Тесла и Спейс-Х. През март 2000-та X.com на Мъск се слива с Confinity, най свирепите му конкуренти в онлайн банкирането, като новата компания се нарича отново X.com; Мъск като притежател на най-голям пакет акции на новата компания е избран за неин СЕО. Confinity е основана от трима млади програмисти - Max Levchin, Peter Thiel и Luke Nosek, - в Силиконовата долина като компания за онлайн криптирани разплащания с устройството Palm Pilot , като първите им инвеститори са Nokia Ventures, Deutsche Bank, и William N. Melton. Основният продукт на Confinity е ПейПал, който те създават в края на 1999, преди да се слеят с компанията на Мъск. Когато се сливат с X.com на Мъск, той държи на името X.com, защото смятал, че то има по-голям пазарен потенциал от Confinity или ПейПал. Постепенно става ясно, че повечето клиенти възприемат X.com като много неопределено понятие и затова Мъск решава да смени името на компанията с PayPal през юни 2001. PayPal се разширява много бързо и в началото на 2002 пуска на фондовата борса първични акции по 13 долара едната, за да се капитализира, откъдето генерира 61 млн. долара. Същата година през юли PayPal е изкупена от eBay за 1.5 млрд. долара с цена на една акция от 23 долара или 70 процента по-висока от първоначалната. През 2017 PayPal оперира с 218 млн. регистрирани активни акаунта в 25 валути, включително и България. Активите й се оценяват над 33 млрд.долара, от които собствен капитал 16 млрд.; в компанията работят над 18 000 служители, нетната й печалба за 2016 е 1.4 млрд.долара. https://en.wikipedia.org/wiki/PayPal#cite_note-fastco2012-17

Открих статистика за това какви средства се изразходват в ЕС за лечение на онкоболни, за съжаление числата са от 2008, но едва ли пропорциите са се променили драстично оттогава: http://www.thelancet.com/journals/lanonc/article/PIIS1470-2045(13)70442-X/fulltext И разбивка по основни групи онкозаболявания: Общата сума преди 9 години е била около 120 млн. евро или около 240 млн. лева, от които както се вижда около 20 процента са за лекарства, тоест към 50 млн. Вероятно е имало огромно увеличение, за да могат да се натрупат откраднати лекарства за 200 млн. лева. Но се краде, доколкото разбрах по много проста схема - изписват се фиктивно от касата лекарства, които после се изнасят на пазара и се продават. Независимо от течовете /кражби/ сумата за онкоболни в България на човек от населението е определено най-малка, 6 пъти под средната за ЕС, поне такава е била според тази статистика преди 9 години.

+ Ами явно това са възможностите на тази машина, твърде примитивна, оказва се, когато се изправи пред опонент от категорията на Ксения Собчак. Според мен въпросът е поколенчески, това казва в интервюто и Малашенко - идва смяната на поколенията. Дамата има всички необходими качества да бъде политически лидер, според мен, от това, което прочетох за кариерата, образованието и демонстрираното от нея като интелект и умение да води политически дебат. Тя стартира кампанията си с дългосрочна стратегия и визия и ми се струва, че е много добре подготвена. Стратегията на двамата водещи да я третират като "Ксенюшка" беше пълен провал /те даже не използваха задължителното уважително име + бащино, което при руснаците е признак на добро възпитание/, а този маниер копае пропаст между "мъжкарството" и дамската част от електората в Русия, който, ако тя изиграе добре картите си, може да реши президентските избори в нейна полза след 4 месеца. ++ Много общи неща между двамата: 1. Извънсистемен играч 2. Голяма медийна популярност 3. Селф-мейд хора - тя с открита гордост заяви какви пари е спечелила и колко сама Повечето при нея е изключително високата и теоретична подготвеност за политик - с магистърска степен по външна политика и три чужди езика

Направо се оляха, казано на жаргон. Използването на футболни свирки и клоунски маски ги удря като бумеранг по тъпите глави, защото и двамата не блестяха с интелект. Ксения Собчак се представи като истински боец, освен това демонстрира много голяма подготвеност като политик, сериозна заявка за политическо лидерство. Въпреки цялата клоунада на двамата глупаци, които на всичко отгоре се изявиха и като простаци. Не знам дали ти направи впечатление последните десетина минути, когато се коментираше въпроса за Крим - това беше гвоздей в програмата на двамата, там трябваше, според сценаристите, да я разпънат на кръст с тезата "Крим е наш", как добре отигра топката Собчак - тя не изключи възможността Крим да остане в Русия, но след нов референдум едновременно в Русия и Украйна под международно наблюдение. Според мен, пред нея има голяма перспектива да стане президент, ако не на тези, то на следващи избори. Освен това, мисля, има подкрепата и на бизнеса, което може да се окаже решаващо.

Выступление Ксении Собчак в программе «Время покажет» на «Первом канале» от 11 декември т.г. /трябва да се гледа видеото, а не да се чете текста, той е подвеждащ/ https://sobchakprotivvseh.ru/blog/144 Едночасово интервю на Ксения Собчак, в което тя се сражава срещу двама водещи мъже, подкрепяни от режисирана аудитория /ръкопляскаща на репликите им под сигнал/ в добавка със селектирани туитове в стил хунвбейбински дацзибао /пропагандни лозунги/; за мен интересна е реакцията на платената публика, която очевидно излиза от контрола на цензурата и на водещите - тези възрастни жени, преобладаващо, събрани там срещу хонорар, определено симпатизират на Ксения, те са неин потенциален електорат, според мен.

++ Благодаря, интересно интервю, трябва да се чете много внимателно, двамата събеседници са от различна класа - Малашенко е професионалист от тежка категория, другия /даже не си дадох труд да помня името му/ е типичен "журналист". думите на Малашенко заслужават много внимателен прочит / не в малките часове/ и изваждане на сентенцията от тях /и поради "шума" от тъпите въпроси на интервюиращия го/, той всъщност казва много съществени неща. И ми изглежда човек, който се захваща за работа, за да спечели състезанието, а не да за да участва на олимпийски принцип в него. "Началник-щаб" "политтехнолог" с огромен опит и култура + амбициозна, умна и високо образована дама /руснаците имат в историята си такава, Екатерина Велика/ е много силна сплав с пълни шансове за победа. Според мен, разбира се.

Не, не мисля, че грешиш, просто разглеждаме различни аспекти на темата Навални в статията на Вашингтон пост е цитиран: “They need a cartoonish liberal candidate at a time when they don’t want to allow me to enter the race.” буквално той /с мъжки шовинизъм донякъде/ я нарича "анимационен герой", мисля, че жестоко се лъже, защото дамата, доколкото се запознах с характера и кариерата й, макар че има дар за шоу-бизнес /което е неин плюс/, има и няколко милиона туитер почитатели, а това не става само, ако е руско копие на Парис Хилтън /синоним на тъпа блондинка/; Навални просто ревнува като политик конкурента си, според мен. Проблемът за Русия е в нейния профил, който великолепно би се вписал в президентска надпревара в Италия, например, но изпитвам резерви за това как ще го приеме руската публика, особено масата с промити /и от водка/ мозъци. Ксения, доколкото я възприемам, е умна и амбициозна, освен това, според мен, е силно мотивирана от злощастния край на политическата кариера на баща си. Собчак е бил един прецакан и употребен грозно политик, което му е коствало буквално живота /имало е следствие за предумишлено убийство, прекратено/. майката на Ксения също е достъчно мотивирана срещу системата на опричнината /опричниците в Русия са били нещо като щурмуваците в германия/. Тоест, мое лично мнение, Ксения не е личност, която всеки сериозен политик би трябвало да подценява като опонент, още повече тя носи името на баща си. От друга страна, погледнато от американска гледна точка, ядрения бутон в нейните ръце вероятно би причинил неспокоен сън на Тръмп и консерваторите около него. Сложна ситуация. п.с. Но както ти сам много точно отбеляза, Путин не е политик, той е офицер. п.с.1 Четейки внимателно биографията й повторно, виждам много сериозна политическа подготовка, което разбира се, не може да бъде случайност: В средних классах училась в средней школе № 185 с углублённым изучением английского языка. Окончила школу при РГПУ имени А. И. Герцена. В 1998 году поступила на факультет международных отношений СПбГУ. В 2000 году переехала в Москву и перевелась на факультет международных отношений МГИМО. В 2002 году получила степень бакалавра, а в 2004 году с отличием окончила магистратуру МГИМО по направлению «политология» (тема диплома — «Сравнительный анализ институтов президентства во Франции и России»). Владеет английским, французским и испанским языками. https://ru.wikipedia.org/wiki/Собчак,_Ксения_Анатольевна Трябва да се има предвид, че МГИМО е най-сериозното и престижно висше учебно заведение за политици, ориентирани към външната политика в Русия /още от съветско време през него минаваха много наследници на висшата съветска и "братска" чужбинска номенклатура/, което дава много добра държавническа подготовка, Ксения го записва като второ висше образование, след завършване на първо в РГПУ имени А. И. Герцена и факультет международных отношений СПбГУ. /финанси и икономика/. Владее три западни езика. Впечатляващо. Интересна е и темата на магистратурата й, всичко ми подсказва много далечен и висок прицел. любопитно ми е кои ще бъдат хората в предизборния й щаб, това би дало сламка към конкретен анализ на шансовете й да спечели на тези или следващи избори.

Интересна гледна точка на Адам Тейлър, колумнист по външнополитически теми във The Washington Post, относно кандидатурата на Ксения Собчак за президентските избори в Русия през 2018. https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2017/10/19/get-ready-for-the-smoke-and-mirrors-of-putin-2018/?utm_term=.899fb56dce9a

+ Това е точно, но може да бъде детайлизирано и развито, по принцип съм напълно съгласен. Русия е особена страна, тя по ред исторически причини трудно би могла да се впише в европейския модел на държавност. Необходимо им е да извървят много дълъг път, за да синхронизират ценностите си с европейските, което не е невъзможно, според мен. Бях развил цяла тема за Русия, много от нещата там съм преосмислил, но голяма част си остават валидни - управлението на Путин след 2000-та година извади Русия от дълбока икономическа криза, то е авторитарно, очевидно, но също така е очевидно, че като се гледат икономическите показатели от 90-те и тези в двете десетилетия след това, резултатите им са определено положителни, като това не се дължи единствено на суровините - сега Русия е в групата на страните на горната граница на средните доходи и има шанс да се измъкне от капана им, макар че съм скептичен. Русия има човешки ресурс, има суровинен потенциал и огромна територия, което я прави фактор в световната икономика и политика. накъде ще поеме, господ знае, това е загадка. Руският авторитарен централизиран модел не е здравословен за България, той не кореспондира с националните ни особености, нашият път е към Европа и европейските ценности.

Не мога да намеря информация каква част от тези 8 млн. лева са от държавния бюджет, каква от общините и каква от ЕС, но дори да се установи, че са повечето от държавния бюджет, това не променя съществено общия процент 0.2 процента, колкото за бог да прости. Всеки имал случай да се сблъска с тежка операция знае как се искат пари допълнително, това е правило от схемата. По закон за тежка травма /имах такъв случай с близък/ се полагат 10 процедури физиотерапия годишно от касата, но те не стигат, доплащаш си останалите, платихме си и т.н. "пирони" за счупена тазобедрена кост /над 800 лева/, терапевта в болницата беше смешко, който твърдеше, че човекът 6 месеца след операцията не трябва да докосва с крак земята, ако го бяхме послушали, този човек щеше досега /след 3 години/ да е траен инвалид, платихме си на частен терапевт, който го раздвижи за месец и се ужаси, когато чу какво му е казал колегата му; опериращият доктор на първия контролен преглед обърка ренгеновата снимка на счупения таз с тази на друг пациент, после се оказа че не той е извършил операцията, а негов колега и т.н. и т.н. ходене по мъките. Плюс кешене навсякъде - лекарят от ТЕЛКА в прав текст обяви каква марка водка пие, преди да напише болничните. Ако вземем две държави за сравнение - Италия и България, ще видим, че на човек от населението в Италия се падат по-малко пари за здравеопазване, по-малко доктори, по-малко болнични легла, но Италия е на 22-ра позиция в класирането, докато България е на 33-та. Нещата не опират само до пари, краде се прекалено много по схема, при това оформена законно и това става безотговорно, защото е узаконено. "Органите" или ги няма или са в схемата. Да им имам терминологията.

Статистика на Евростат, която показва как се харчат парите за здравеопазване в различните страни от ЕС: След Кипър, в България излизат най-много пари от джобовете на здравноосигурените лица - 44.5 процента или иначе казано осигуряващият си плаща почти половината от лечението, въпреки, че е осигурен По брой на лекари на осигурени лица България превъзхожда такива държави като Германия и Ирландия, по брой на болнични легла също е над средноевропейското ниво, но не и по качество на здравните услуги, там е на 33-то от 35 места 40 процента от всички пари в България се харчат за медикаменти и лекарства, това е най-високият процент в ЕС. Обръщам особено внимание на този факт, защото точно там стават най-големите злоупотреби с парите на касата. При това гражданите доплащат от джобовете си допълнително за лекарства и медикаменти, също най-висок след Кипър процент в ЕС. Пак същата статистика, но прецизирана - 42 процента към снабдителите на лекарства отиват, обърнете внимание на процентите при другите държави, тук България няма конкуренция, безспорен лидер е И на фона на тези 42 процента, почти 0 за следоперативно и дългосрочно лечение, пак безспорен лидер с обратен знак. важното е да изпишем /продадем/ лекарствата, да вземем парите по пътеката, после да се оправят сами пациентите, пари няма Същото, но казано с цифри в Евро - по половин евро, 1 левче на човек, колкото толкова, сравнете с другите държави.

Нямам информация каква е системата на събиране и изразходване на здравните осигуровки в другите европейски държави, но резултатите от статистиката при сравнение са отчайващо лоши за България: https://en.wikipedia.org/wiki/Healthcare_in_Europe От 35 държави в Европа ние сме на 33-то място, пред нас са Албания, Сърбия и Македония, които са с по-ниски доходи и не са членове на ЕС. Значи има "нещо гнило в Дания", и това според мен е начинът, по който се изразходват средствата от "касичката"; заключението че това е точно така, ми подсказва и една друга статистика на Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/File:Healthcare_expenditure_by_financing_scheme,_2014_(%_of_current_healthcare_expenditure)_F2_YB17.png от където пък недвусмислено се вижда, че България е от страните в ЕС с най-малък дял на медицинска помощ, получавана от държавни данъци за здравно осигуряване, не че са най-ниски, малко се получава като здравна услуга от тях, в същото време единствено Кипър ни бие по "други финансови източници", демек доплащане. Проблемът, според мен, е в касата, където лекарското съсловие бърка в едни "общи пари" на гилдиен принцип и някои са по-равни от други. Нещо подобно на проблема с НЕК и БЕХ, но то е за друг раздел.

Най-големият инвеститор в публичното строителство във Финландия е Municipality Finance (MuniFin) – Общинско Финансиране, това е третата по големина кредитна институция във Финландия. Ето с каква финансова мощ разполагат тези 119 служители: вече около 20 млрд. евро /половината от БВП на България/. Финансират се от данъците на общините, които са над 300 във Финландия, от централния бюджет /1.2 процента от БВП на Финландия ежегодно или около 3 млрд евро, от пенсионния общински фонд, както и от емитирането на акции на фондовите борси, последно на Лондонската борса за 500 млн. евро/. В тази суперефективна администрация работят словом и цифром само 119 души, тя е на подчинение на Министерството на Околната среда, а финансово се одитира от Министерството на финансите и от Централната банка. Какъв е мащабът на техните инвестиции и на тяхната дейност: можем да видим дори само от постигнатото с техни инвестиции в столицата Хелзинки. От 800 000 давани под наем жилища в Хелзинки и областта, 450 000 са субсидирани от The Housing Finance and Development Centre of Finland, ARA /изпълнителната дирекция на MuniFin, 102 000 са в листа на чакащите субсидии или иначе казано 70 процента от жилищата или 937 000 души от Хелзинки и околностите му в 227 отделни домакинства. На практика ARA са пълен монополист в субсидирането на строителството в Хелзинки. По каква схема процедират ARA: 1. - Предоставят статут на нестопанска цел /оттук се ползват данъчни и лихвени облекчения/ - Правят Кредитен анализ - Одобрява лихвената субсидия за заемите - Приемат промени в съществуващи вече заеми 2. Всичко това се прави към Собственик /общинска компания или строителна компания с идеална цел/ 3. Кредитор се явява MuniFin /пазарен дял 90 процента/ и други кредитни институции /10 процента/ 4. Държавата плаща субсидия за лихвите на Кредитополучателите и гарантира заемите със специален закон Каква мисия, функции, клиенти и продукти има тази мощна кредитна институция на общините във Финландия? Мисията й е да осигури конкуретно финансиране на общинския сектор и общинските строителни фирми на полето на пазарната икономика. Клиенти са й общините, корпорациите общинска собственост и строителни компании с идеална цел. Продуктите й са дългосрочни заеми до 41 години за общинския сектор и строителния сектор, както и недвижима собственост на лизинг. Легален статус на кредитна институция под надзора на местните финансови власти /ЦБ и МФ/ Финансира се от емитиране на акции на глобалния фондов пазар /фондовите борси/ Кредитен рейтинг – вече Ааа стабилен по Moody’s и АА+ на S&P Какво предлага в кредитното си портфолио? Строителство на общински домове – около 45 процента от кредитите са давани на общински строителни фирми и компании с идеална цел Други заеми са за инфраструктура, болници, училища, детски градини и т.н. Какво още би могло да се каже за този успешно работещ модел: Подобни модели работят в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Германия, Италия, Япония, Нова Зеландия, Канада... Наскоро работи във Франция и Обединеното Кралство. Интересуват се от него Балтийските страни, някои азиатски и африкански държави. Приложим ли е той в България, според вас, или пак ще кажем, че „нема такова животно”?

Историята с блок 20 в Ямбол не е точно такава, тя има и предистория, която хвърля съвсем друга светлина върху този филм, направен сензационно. http://nmd.bg/wp-content/uploads/2010/10/Doklad_Yambol_NMD.pdf Всички обитатели на блока казваха, че докъм средата на 90-те години блокът е бил в прилично състояние, докато все още обитателите му са имали някаква работа. После е започнало гетовизирането - горене на дограма за отопляване, чупене на асансьори за кабели и т.н. Освен това, първите обитатели от 80-те са имали работа и са плащали наемите, спирането на плащането идва после, заедно с прилива на нови обитатели от селата - една от жените каза, че живеят 30-40 души в един апартамент, тези хора са дошли от селата и са се самонастанили. Идват в Ямбол, защото в селата няма поминък, в града живеят от отпадъци и социални помощи, по 100 лева, както каза една баба, с които трябва да издържа себе си и болен от рак дядо. Вината, че са стигнали до скотско съществуване и рушат блока не е на обитателите, а на общинските и централни власти, да се прехвърля цялата тежест на обвинението върху ромите е расизъм, провалът е на държавата, а не на хората. И накрая се появяват политиците, като торни бръмбари върху гюбре. Имаше и друг пример за решаване на ромския въпрос в Каварна от Кметъла.

Навсякъде по белия свят, където има развита пазарна икономика и пазар, съществува неписано златно правило: наемите трябва да са около 30 процента от заплатата. https://www.apartmenttherapy.com/how-much-rent-you-can-really-afford-renters-solutions-186462 Всички брокери на имоти и агенции отдаващи под наем се съобразяват с това правило, сериозни икономисти пишещи по въпроса го приемат като норма, преминат ли 40 процента от работната заплата наемите, светва червена лампа за нещо нередно и опасно. банките също спазват това правило, когато отпускат заем за ипотека, затова искат доказване на доход и отпускат кредит, само след като се убедят, че изплащащият го има достатъчно средства да се издържа, след като си плати месечната ипотека. По тази логика на пазара наемите в София не трябва да надвишават 170 евро за двустаен апаратамент, но те са над два пъти по-високи. В Белград,Сърбия, наемите са се саморегулирали, като пазарът ги е смъкнал съобразно заплатите - там спекулантите с имоти /монополистите строители/ удрят клиентите в джоба с цените на ново строителство, но пазарът на наеми е смъкнал цените на наемите. Според мен това ще се случи и в София. Дори в Израел, за високите цени на наеми, които цитирах от автор израелец, наемите са се регулирали от пазара съобразно доходите - един апаратамент от 65 кв.м. в Тел Авив може да бъде нает за около 700 евро, което е под 30 процента от средната месечна заплата в Израел /2500 евро/. http://www.homeless.co.il/rent/viewad,599343.aspx Quiet, two balconies, small garden, renovated. Suitable for partners. Furniture details: Dining room, living room, electric stove. bars To partners Furniture Elevators Balcony: 1 Parking: public square Air conditioner: In the living room M²: 65 Floor: Ground out of land contact: Payments per year: Sign: Immediate Address: The fig tree Neighborhood / village: Kfar Ben Nun Price: 3000 NIS При това, както стана ясно от цитираната по-горе статия, в Израел на практика са се отказали от държавно-общинското строителство и се разчита само на частния сектор и свободния пазар; в Европа държавно-общинското строителство /собственост, където цените са регулирани/ достига 30-40 до 50 процента във Франция, за сравнение 3 процента в София. Българската държава на практика е абдикирала от социалната си роля в жилищния сектор. Дали за наем или като ипотечен кредит, да изплащаш една средна работна заплата месечно е непосилно бреме. И е пряк път към демографска криза.

Това се случва често и затова хората се притесняват да отдават под наем. И причината е пак в съдебната система и държавата, защото такъв злонамерен наемател не може да бъде открит, осъден и присъдата му да бъде ефективно приведена в действие, просто властта отказва да се занимава с такива случаи и ги оставя на хората да се саморазправят. В случай с мой познат беше още по-драстично - въпросният господин-наемател не само, че не беше платил парно и вода за над 2500 лева, но имал наглостта да преотдаде апартамента на моя познат на трима други наематели, от които вече той вземал два пъти по-голям наем, отколкото трябва да плаща, а с част от остатъка си наел по-малък апартамент на горния етаж, от който "контролирал" вече своите "наематели" - да не говорим за разбития апартамент, който оставили наемателите на наемателя на истинския собственик. И нищо, човекът просто се изнесъл без вест един ден и така приключило, собственикът си платил сметките и ремонтите и пил една студена вода. п.с. Като стана дума за Финландия, аз си харесах тази къщичка :

Не означава точно това, според мен. Първо могат да се отменят тези 10 процента данък, които сега държавата иска от наемотодателите, като успоредно с това се фиксират пределни цени, това с цените се практикува. Заедно с това могат да се прокарат закони, гарантиращи интересите на наемотодателите при повреждане на тяхното имущество и злоупотреби с неплащане на сметки, в това число режийни, като се опрости цялата безумна сега система да се води партидата на собственика, а да я плаща наемателя. Могат да се направят и други облекчения за наемотодатели като преференции за саниране и т.н., без да се плащат директно пари. При една добре обмислена държавна и общинска програма за такива законодателни мерки и известно индиректно финансово пощряване, голяма част от "заключените" жилища ще се отдават под наем, а цените на наемите веднага ще паднат съществено, което ще повлече падане на наемите и на т.н. "свободен пазар" за наеми, просто предлагането и конкуренцията ще смъкнат драстично цените. Но трябва воля и работа. Къде по-лесно е да кажеш "е нема начин" и да си затъваш в блатото. Наличието на толкова много обществени жилища във Финландия например, където наемите са фиксирани със закон, автоматично смъква цените на предлаганите на свободни цени, в резултат на това в Хелзинки можеш да намериш апартамент за 600 евро месечен наем с платени режийни разходи, какъвто в София трудно можеш да намериш/само режийните ти са над 120-30 за такъв апартамент/. https://www.vuokraovi.com/rental-apartment/helsinki/pasila/block+of+flats/667773?locale=en&entrypoint=fromsearch&rentalindex=26 Средната заплата във Финландия е 3100 евро месечно, ще рече, че работещ човек на средна заплата плаща за такъв апартамент по-малко 20 процента от заплатата си, докато работещ със средна заплата в София трябва да плати 100 процента, какво семейство да създава какви пет лева, по-добре да си удари камшика и да си потърси късмета в друга по-добре уредена страна. Но не става от само себе си, държавата трябва да се намеси.

Фружине, при пазарната икономика предприемачите си гонят печалбата на принципа "газ до дупка", но нали затова съществува държавата, за да бъде буфер и медиатор между техните интереси и онези, които са социално слаби - това е принцип в повечето държави от ЕС, за съжаление не в България. Понеже знам, че ползваш свободно руски, цитирам тук текст от еврейски сайт на преселили се в Израел руски евреи, авторът защитава политиката на европейските държави, противопоставяйки я на безотговорната "пазарна" политика в Израел да се удовлетворяват предимно интересите на големите банки и картел от строителни фирми, монополизирали пазара. Цитирам само откъс от текста, който ми се видя интересен и за нашата тема, но си заслужава да се прочете целия текст, защото приликите с България /в отрицателен план/ са големи: Если проанализировать опыт высокоразвитых капиталистических стран по развитию социального жилья в последние десятилетия, то можно отметить следующую тенденцию. Во-первых, даже в капиталистическом мире существует государственное планирование в жилищной сфере, которое стало практически повсеместным. В Израиле о таком планировании ничего не слышно. Во-вторых, если раньше эти страны стремились к либерализации своих строительных рынков, то есть к рыночным методам решения жилищной проблемы, то в последние годы они убедились в том, что только одними рыночными средствами проблему нехватки доступного жилья не решить. И, наряду со свободным рынком, там существует масштабное строительство социального жилья. Действительно, в развитых капиталистических странах социальное жилье составляет сегодня значительную часть существующего жилого фонда. В 2007 году доля социального жилья в общем жилищном фонде страны составляла: во Франции – 18%, в Германии – 20%, в Великобритании – 21%, в Австрии – 23%, в Дании – 27%, в Голландии – 36%. Как видно из приведенных цифр, бесспорным лидером в сфере социального жилья является сегодня Голландия, то есть та страна, которая имеет все основания претендовать на титул "Родины капитализма". Именно в этой стране, еще во второй половине XVI века, произошла первая в мире буржуазная революция, положившая начало капиталистическим производственным отношениям, и была провозглашена первая в мире буржуазная республика. Символично, на наш взгляд, то, что страна с самым большим "капиталистическим стажем" в мире является сегодня лидером по применению социалистических методов решения жилищных проблем. Видимо, в Амстердаме, в отличие от Иерусалима, не опасаются того, что строительство социального жилья подорвет устои национального капитализма. Приведенные здесь цифры объемов социального жилья в благополучных западных странах впечатляют. И они, конечно же, не означают, что в этих странах существует столь высокий процент бедных людей. Как хорошо известно, ни в Дании, ни в Голландии, ни в других высокоразвитых странах просто нет такого огромного количества неимущих людей (например, более одной четверти населения – в Дании или больше одной трети – в Голландии). Приведенные цифры свидетельствуют о другом, а именно, о том, что государство готово оказать и оказывает помощь в обеспечении жильем даже той, в целом экономически благополучной части средних слоев своего населения, которая не желает залезать в многолетнюю ипотечную кабалу. И, несмотря на уже существующую достаточно высокую степень обеспеченности социальным жильем в этих странах строительство такого жилья не приостанавливается. На социальное строительство тратятся немалые средства: во Франции, например, 1,9 % от национального ВВП, в Австрии, Дании, Финляндии от 1,2% до 1,4% от ВВП этих стран. Поэтому доля социального жилья в новом строительстве развитых европейских стран по-прежнему велика: в Германии она составляет 20 %, в Австрии – 34 %, в Дании - 38 %. Рекорд в таком строительстве принадлежит Франции, где в последние годы наблюдается резкое увеличение объемов строительства социального жилья – до 43 процентов от всей сдаваемой в эксплуатацию жилой площади. Своего рода "мирное сосуществование" двух разных методов решения жилищной проблемы – свободного рынка и социального жилья (т. е. капитализма и социализма) - позволило практически решить проблему жилья в развитых странах. Блестящим примером тому является послевоенная Западная Германия (ФРГ), где после окончания войны сложилась катастрофическая ситуация с жильем. Там было полностью разрушено 20% и повреждено 25% жилого фонда. Кроме того, страна должна была принять немцев-репатриантов из Польши, бывшей Чехословакии, из Румынии, из бывшего СССР, всего около 10 млн. человек, что составляло более 20% населения Западной Германии. Эта ситуация была гораздо сложнее, чем ситуация, сложившаяся в Израиле в конце 80-х – начале 90-х годов в связи с массовой алией. Правительство ФРГ провозгласило жилищное строительство приоритетом номер один и разработало генеральный план строительства жилья. Была создана система, работающая на принципах соединения частного капитала и государственных субсидий. Доля государственных субсидий составляла от 30 до 50 процентов. На цели строительства были выделены средства, превышающие 5% ВВП. В итоге за 12 лет (1945 – 1957) было построено 5 млн. единиц жилья общей площадью 250 млн.кв. метров. По окончании строительства инвестор становился хозяином жилья, а государство компенсировало ему превышение его расходов над доходами от эксплуатации жилья. Инвестор обязан был сдавать построенное жилье в аренду малоимущим по цене, не превышающей 10 % от доходов квартиросъемщика. Государство доплачивало владельцу разницу между реальной стоимостью аренды и суммой, которую он получал от квартиросъемщика. Кроме того, оно выплачивало ему договорную норму прибыли. Так были решены жилищные проблемы неимущих граждан ФРГ. К концу 50-х годов жилищный вопрос в стране был "закрыт". В результате постоянно высоких государственных расходов на социальное жилье в развитых странах, значительно поднялся общий уровень обеспеченности населения жильем. Уже меняется даже привычный для нас показатель обеспеченности жильем. А именно, вместо прежнего привычного показателя – количество человек, проживающих в одной комнате, нередко используется обратный показатель – количество комнат, приходящихся на одного человека. В таких странах, как США, Голландия, Германия, этот показатель сегодня равен 2, то есть на каждого жителя страны уже приходится по две комнаты. К сожалению, позитивный опыт развитых стран в Израиле игнорируется. На собственных ошибках последних двух десятков лет у нас тоже не хотят учиться. В период только что прошедшей избирательной кампании, все без исключения партии говорили о жилищном кризисе, как об острейшей социальной проблеме страны. Израильское руководство, признавая наличие кризиса, по-прежнему объясняет его развитие только второстепенными и третьестепенными причинами: недостатком земельных участков (почему-то для строительства вилл они находятся), бюрократическими рогатками, затягивающими оформление документов, дефицитом рабочей силы, политикой партии ШАС, которая практически "приватизировала" Министерство жилищного строительства и др. Главная же причина израильского жилищного кризиса – принципиальное нежелание властей строить социальное жилье – практически не упоминается. Нельзя отнимать у богатых! А у бедных – можно?? Израильские рыночники во главе с премьер-министром Б. Нетяниягу игнорируют весьма успешный зарубежный опыт. Одно из важнейших возражений наших "рыночников" против широкого строительства социального жилья вытекает из того, что такое жилье воспринимается ими как атрибут социализма, подлинная суть которого состоит в том, чтобы отнимать у богатых и раздавать бедным. Действительно, отнимать у богатых нельзя, и наши власти строго соблюдают этот принцип. Но они гораздо менее щепетильны в соблюдении интересов бедных. Так, в начале 90-х годов под вывеской "Программы прямой абсорбции" руководство страны фактически не оставляло олим никакой иной альтернативы, кроме покупки жилья или аренды его на рынке. Лишив новых репатриантов перспектив на получение социального жилья, оно фактически подталкивало их, в большинстве своем абсолютно нищих, граждан страны, покупать квартиры. Во всех без исключения странах покупка жилья – дорогостоящее предприятие. Оно доступно только гражданам, уже имеющим достаточно твердую материальную базу и вполне ясную перспективу дальнейшего финансового благополучия, что позволяет надеяться на необременительные расчеты с банком по взятым ипотечным ссудам. В Израиле на рынок жилья вынуждены были пойти люди, совсем недавно прибывшие в страну, как правило, не имеющие никаких накоплений, получающих весьма скромную заработную плату, чаще всего минимальную, а нередко даже ниже официального минимума. В большинстве своем эти люди в силу собственного жизненного опыта, приобретенного в условиях другой социальной системы, имели очень скудное представление о банковских ссудах, процентах, гарантах, банковских штрафных санкциях и прочих вещах, связанных с покупкой жилья в Израиле. Отсутствие ясного понимания всех этих, якобы, "формальностей" нередко приводило впоследствии к немалым тяжелым разочарованиям, а иногда и к подлинным жизненным трагедиям. Немногие из этих покупателей осознавали, что, получая ссуду в банке и покупая себе одну квартиру, они фактически "покупают" вторую, а иногда и третью квартиру для банка, то есть, фактически выплачивают банку стоимость двух-трех квартир, в зависимости от величины взятой ссуды, ее срока и банковского ссудного процента. Государство, таким образом, помимо всего прочего, заставило своих новых граждан, на протяжении двух-трех десятков лет платить еще и огромную дань банкам, обеспечивая последним стабильную колоссальную прибыль. http://www.pensiaolim.org/MainTexts2013/130125Babak.htm Подчертания с болд текст е от автора, не от мен. Интересно в темата би било да разгледаме опита на държави като Финландия и Холандия, за да се види контрастът в това, което прави държавата там и онова, което не прави тук. + Съгласен съм напълно, при 24 процента "заключени" имоти в София, дори не е необходимо голямо ново строителство, това са почти 150 000 апартамента, но няма да стане без правителствена и общинска програма и финансиране, а такива просто няма, освен общи фрази и чиновнически формирования нищонеправещи, досега реални стъпки няма, вече 28 години.

Това е така, според мен, не защото заплатите са много ниски, а защото наемите са много високи. Държавата и общините на практика не правят нищо по въпроса за жилищната политика, те имитират дейност. Доказателство: http://www.nsi.bg/bg/content/3135/въведени-в-експлоатация-новопостроени-жилищни-сгради Това е брой въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2017. В София град те са 10, колкото в Кърджали, но по-малко от Хасково, Перник /2.5 пъти/, Бургас /7 пъти/... В София на практика няма ново строителство, построеното стои празно /24 процента/ стои непродадено и неотдадено под наем. Държавата се прави, че това не я засяга. Във Финландия например, 1.2 процента от БВП, което е 3 млрд. евро ежегодно се заделя от държавния бюджет за дотиране на строителство на социално слаби хора, когато такива хора биват настанени в дотирани от държавата квартири, те заплащат 10 процента от наема, останалите 90 процента се поемат от държавата и общината. Подобни програми имат и другите скандинавски страни, с подобни програми, достигащи заделяне на 5 процента от БВП годишно, ГФР е решила страхотната жилищна криза през 50-те години на миналия век, там почти една трета от жилищния фонд на страната е бил унищожен от ВСВ, но германците са решили проблема с държавно финасиране. Държавата в България на практика дотира големите държавни проекти като магистрали и пречиствателни станции, но не влага никакви средства в жилищна политика. Това е една от основните причини за демографския срив и ниската раждаемост сред българското население, както и за растящата лумпенизация на ромите.

Цена на наем на двустаен от ниския ценови сегмент в Белград, Сърбия, на база 10 апартамента от сръбска агенция за недвижими имоти – 170 евро; за сравнение 338 евро в София, България, при средна заплата в Сърбия 391 евро и 520 евро в България https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/izdavanje/grad/beograd/poredjaj-po/ceni_navise/lista/po_stranici/10/stranica/30 https://tradingeconomics.com/serbia/wages Цена на кв. м. в Белград на база 10 апартамента – 1200 евро/кв.м. в Белград при средна цена 1000 евро на кв.м в София https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/prodaja/grad/beograd/poredjaj-po/datumu_nanize/lista/po_stranici/50/ Сравнението с цените на наемите и имотите в Белград и София за мен показва изкривяване в различни посоки на двата пазара – в Белград, където средната заплата е по-ниска от тази в София, цените на имотите са по-високи с 20 процента, но цените на наемите са по-ниски със 100 процента – там пазарът сам е регулирал цените на наемите, малките заплати не дават възможност за плащане на по-високи наеми; аномалията в София, моето обяснение, е свързана с агресивното предлагането на кредити с ниски лихви, нещо което не е пряка заслуга на българските банки, а по-скоро на ниската инфлация в ЕС и лесния достъп до пари в ЕС, частност България; Сърбия е изключена от този процес, там пазарът оказва по-силен натиск върху наемите поради по-високия лихвен процент и по-скъпата цена на кредита в сравнение с България. Живеенето на кредит обаче води до затъване в дългове, които в крайна сметка водят до стагнация на пазарите в по-дългосрочна перспектива. Този процес в България тече усилено от няколко години, за мен индикатор е намаляващия процент собственици на жилища, който в България пада с цели 5 процента в годините 2013 – 2017. Собствените жилища в България са около 3.9 млн., като 2.6 млн. са в градовете и 1.3 млн. са в селата. 5 процента от тази цифра е приблизително 200 000 по-малко собственици за 4 години или по 50 000 на година. Все още, въпреки тенденцията надолу, българите са на 5-то място в Европа по процент на хората, живеещи в собствено жилище /2016/: Собствениците на жилища в България са намалели с 200 000 за 4 години /2013-2017/ Същевременно в България, според доклад на Световната банка, 30 процента от жилищата са необитаеми, огромен е процентът и в София. Това е прадокс - незаети жилищни площи и едновременно с това летящ нагоре тренд на цени на имоти и наеми при ниски доходи. https://www.24chasa.bg/novini/article/6534679 Пазар извън баланс Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една страна, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските райони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се увеличава: броят на жилищата "в излишък" е нараснал от 677 хиляди през 2010 г. до 926.8 хиляди през 2014 г. От друга страна, цената на жилищата е много висока в сравнение със средните нива на доходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За домакинства с доходи под 1000 лева на месец е почти невъзможно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младите хора не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме. В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдив са 26%, а във Варненска област - 30%. На този фон според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините - почти нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски показатели на мобилност на домакинствата сред страните в преход. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/05/3072234_jilishtata_v_bulgariia_po-prazni_no_vse_po-skupi/?

Цени на двустайни в Прага от ниския ценови сегмент, средна цена на базата на 12 апартамента – 352 евро при средна заплата 1132 евро в Чехия; за сравение 338 евро в София срещу средна заплата 520 евро. https://prague.craigslist.cz/search/apa?sort=priceasc https://tradingeconomics.com/czech-republic/wages Можем да продължим със сравненията в тази посока към Унгария, Полша, Германия, Скандинавските страни и Сингапур, примерно. Навсякъде се забелязва корелация между високи доходи и относително нисък дял на наемите в тях, колкото една икономика е по-развита, толкова процентното съотношение между цена на наем и средна заплата е по-малко. Освен това, в темата стана ясно, че производствената цена у нас при строителството /труд и материали/ в стоката апартамент е около 50 процента от пазарната, това е огромна разлика, в света само наркобизнеса и проституцията работят със 100 процента печалба, обичайният процент е между 5 и 10 процента.

Не мисля така, Добри. Наемите, както и имотите, са стока, а стоките изнесени на пазара имат цена. Не можеш да продадеш на пазара една стока, ако нямаш купувачи, разполагащи с пари. Ето защо, цените на наемите са обвързани със заплатите, както и всички останали цени. Когато завишиш цените над пазарните, следва стагнация на пазара, покупките намаляват и цените тръгват надолу, докато си намерят точката на изравняване с възможностите на купувачите - това сега го виждаме в Гърция, имало е завишени изкуствено цени, базирани на фалшива статистика за големи доходи, балонът се спука, статистиката даде фира, цените паднаха рязко. говоря за имотите и наемите. Наемите, според мен, но и не само, са много по-тясно обвързани със заплатите, повече дори от стоките от т.н. "потребителска кошница", защото от тях зависи възможността на работещите да пребивават в определена локация. Проста сметка, при наем за семейство от 400 евро, плюс поне 100 евро режийни месечно, един човек със средна заплата в България плаща 100 процента от нея. При наем 1500 долара в Ню Йорк, човек със заплата 3500 долара плаща около 40 процента и му остават свободни 2000 долара месечно, с които може да издържа себе си и семейството си; в първия случай това е невъзможно, следователно съпругът или съпругата задължително трябва да изкарва още една заплата, за да живее семейството от двама на ръба на оцеляването, как да планира деца такова семейство, абсурдно е. Заплатата е директно свързана с цената на наемите. Надуването в София идва от предлагането на ипотечни и потребителски кредити с по-ниски от предишните завишени неимоверно лихви, основно.

1. Средна цена на апартамент в Букурещ 379 евро, за сравнение със София 338, при средни заплати съответно 720 евро за Румъния и 520 евро за България. Най-ниският сегмент на цени за наеми на двустайни в Букурещ от румънска агенция, апартаментите са обзаведени и изглеждат добре: http://www.whitemountain.ro/en/apartments-for-rent/bucuresti-4/1 2. Средна цена за Атина от 11 апартамента 210 евро, за сранение със София 338 евро, при средна заплата в Гърция 1100 евро срещу 520 евро в България. Гърция, най-ниският сегмент за наеми в Атина от гръцка агенция: https://en.tospitimou.gr/property/to-rent/apartment-flat/Athens-Center/property-types_%5Bapartment%5D,category_residential,price-low_200,price-high_450,area-ids_%5B100%5D?sortBy=price%7Casc 3. Турция, средна цена на наем на двустаен апартамент в Истанбул в ниския ценови сегмент на базата на 12 апартамента 408 евро срещу 338 в София при средни заплати съответно 520 за България и 730 евро за Турция. https://istanbul.craigslist.com.tr/search/apa?lang=en&cc=us&sort=priceasc

+++ Като цяло и поотделно, лично за мен, надолу. Майсторска работа ++++ ++++ +++ +++ ++++ +++ Мистичната вяра в късмета, в съдбата, безгрижието по отношение бъдещето- уверени, че животът си тече и без нашето лично усилие и отговорност, ни правят по- равнодушни към цивилизационните обрати и търпеливи към несгодите- не опитваме да ги прогнозираме или да ги избегнем. И да паднем, и да бием, пак ще се напием. Траки! +++ п.с. Бях ги пропуснал, но не на последно място и те