Б. Киров

Ресавски, в интерес на истината, Димитриев развива няколко посоки на възможности в анализа си. Както се вижда от неговия текст, той като военен стратег, защото Димитриев е такъв, когато пише това, през 1902 той е Началник на Оперативното управление на Генералния щаб на българската армия, завършил е с отличие Николаевската академия, по-късно командва Трета армия в състав от 95 000 души, три пъти по-голяма между другото от сюлеймановата, и с Трета армия превзема Лозенград. Та полковник /1902/ Димитриев изтъква ясно две неща: 1. Че ролята за пасивна защита с изтласкване на руските войски зад линията на Балкана и затварянето на Шипченския проход е била наложена от Султана /според мен от страх/, на Сюлейман, и че тази роля била успешно изпълнена от него. 2. Димитриев твърди, че Сюлейман е имал теоретичната и реална възможност да развие успеха си и да премине през Балкана, но я е пропилял - с бавни и нерешителни действия, загубвайки цели 15 дни в маневри, криволичейки между Твърдица, Хаинбоаз и Шипка изминавайки 120 км, вместо 40. Според мен анализът му е обективен и реалистичен и професионален от военна гледна точка. Като допълнение - от текста на Димитриев става ясно откъде са взети данните за турските жертви през първите 6 дни боеве при Шипка в книгата "Освободителната война 1877-1878" на Цонко Генов, изд. "Наука и изкуство" 1978 г., които след това се повтарят неуморно от различни български автори: Взети са 1:1 от донесенията на Сюлейман. Самият Димитриев пише, че вероятно са 7-8000 и вероятно са "смегчени всячески" от Сюлейман, който е имал интерес да представи загубите си колкото е възможно по-малки. https://archive.org/stream/boevetieioperat00dimigoog#page/n8/mode/2up

Вижте, получава се нещо като т.н. "сламен човек" - цитирам и британски автори, не се фокусирам върху това, че Игор Козлов е руски автор, самият той цитира и не руски източници. Проблемът е при интерпретирането на цифрите, а те са приблизизително еднакви, играта с цифрите започва, когато се говори за убити и ранени и се включват или изключват тези цифри в различни комбинации. Затова нека говорим за загуби, извадени от строя, така нещата са по-ясни и тогава могат да се направят разграничения. Никъде не давате линк или точен цитат към сведенията на Цонко Генов и Константин Косев. Но нека сумираме: Според сведенията на Радецки, които виждам че и вие приемате, убитите са 890 убити и 70 безследно изчезнали, това е в неговото донесение, ранени 2600 - общо 3 560, тук няма противоречие Според сведенията на Бари, турските жертви са 4000 убити и 8350 ранени, с уточнение и препратка към друг английски автор, че убитите са вероятно повече Според сведенията на Козлов, позовавайки се на донесенията на Сюлейман паша до Високата порта, убитите са 5000 и неуточнен брой ранени Според данните на Генов и Косев, които вие давате, става дума за 6750 души, от които 223 офицери; нека сега аз ги интерпретирам, както вие се опитвате да правите: Радецки в своя рапорт изброява бройката на офицерите единствено в числото на убитите, той не уточнява ранени офицери; следователно по аналогия числото 6750 души "загуби" означава 6750 убити, в което число влизат 223 офицери И накрая за данните на Хербер - не, не става въпрос за крайния момент до предаването на Вейсел паша, Хербер говори за момента, когато Сюлейман оттегля основната част от армията си в Казанлък, за да я прегрупира, тогава посочва загуби от 17 000, като очевидно в това число влизат убити и ранени, защото и двете групи са очевидно неспособни да воюват. Ако погледнете бройката убити на Косев и Генов - 6750 убити - и я съберете с цифрата на ранените, посочена от Бари - 8350, ще получите 15100, което е доста близо до посочената цифра от Хербер. За размера на силите на Сюлейман при първата атака, августовската, цифрите варират в различни източници от 27 000 до 40 000, но ако приемем числото 33 000, то очевидно след първите 6 дни на атаките му срещу Шипка половината му армия е била извън строя - ранени и убити. Козлов цитира и документ, телеграма, писана от Сюлейман в казанлък, в която той иска подкрепления от 16 табора /около 8000 войници/, както и признава, че ако русите знаят точното състояние на армията му, те ще контраатакуват с много лоши перспективи за него. По това време на Шипка силите вече са изравнени, русите са съсредоточили там около 24 000 души и реално е имало условия за контраатака и пробив. Искам да обобщя казаното дотук, с което спирам да пиша в тази тема: според мен ударът на Сюлейман върху Шипка е негова и на политическите му покровители му в Истанбул/ стратегическа грешка. Това го пише и в много западни военни анализи на тази война - повечето автори, американски и британски, са на едно мнение: преминаването на Централната армия на Сюлейман през Хаинбоаз и съединяването й със силите на Мехмед паша би застрашило целия източен фланг на руската отбрана /"подковата" за която пише Фружин върху картата, постната от Душко ясно е очертана/ - по онова време най-мощната турска групировка е тази на Източната армия, тя наброява между 70-100 000, от която Мехмед е декларирал /има цитиран документ/, че може да отдели за активни действия 66 табора /около 35 000/; съединяването на тази сила с 33 000 групировка на Сюлейман е можела да пробие руската отбрана при Търново /русите разполагат на този фланг с около 44 000/ и да обърне в полза на турците битката при Плевен, а това реално би означавало оттеглане на руските войски зад Дунав. Руските генерали са разбирали много добре опасността и затова са държали главните си сили в това направление около Омуртаг, срещу проходите Хаинбоаз и Елена. Сюлейман е избрал късата клечка.

War in the East: A Military History of the Russo-Turkish War 1877-78 от Quintin Barry: https://books.google.bg/books?id=AdnZAwAAQBAJ&pg=PA223&lpg=PA223&dq=shipka+pass+casualties&source=bl&ots=fU1oYC7wsQ&sig=rfGBlGKp_2e6ABtZdrMh-Tawsi8&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiRm8j_5srZAhUKiiwKHehgDZcQ6AEIejAJ#v=onepage&q=shipka%20pass%20casualties&f=false С 1 съм означил руските загуби, според официалните руски донесения до Главното командване от генерал Радецки С 2 съм означил данните за турските загуби; в цитирания от мен документ по горе цифрите съвпадат напълно, те са по данни от самият Сюлейман, той докладва след първите 6 дни 5000 убити, в посочения сега източник се казва "най-малко 4000" и 8350 ранени"; на 17 септември турците дават още 3000 убити и неуточнен брой ранени, Цитирам и донесенията на самия Радецки до Главното командване, което ви посочих по-горе: http://www.runivers.ru/upload/iblock/7f5/36.pdf Документите ги има, достъпни са. Игор Козлов, към чиито текст се отнасяте с пренебрежение, е посочил същите източници и данни. Той цитира и Frederick William von Herber, който говори общо за 17 000 извадени от строя войници от 30 000 армия на Сюлейман. Ако се сумират всички цифри от другите източници, тази цифра е напълно коректна. Фредерик фон Хербер е германец, британски гражданин, който участва като доброволец в Руско-Турската война на страната на турците като офицер, той е очевидец. Освен че е очевидец, посвещава остатъка от живота си след войната да я изучава като историк и да пише за нея, автор е на няколко книги за тази война, най-известната от които The Defence of Plevna, London, 1911, можете да я четете цялата на този линк https://archive.org/details/defenceofplevna00herb Българските учЕни не могат да имат по-точни данни от така цитираните, могат да ги интерпретират. Това е смехотворно, прощавайте. Османските табори сами изоставят Шипка, да, но го правят пред алтернативата за разгром, защото са обградени от север и от юг, а това не става от само себе си, нито пък е "щастлива случайност" - дължи се на умелите маневри точно на Гурко и на неговия професионализъм като военен. Че българите превели армията му през проходите не е аргумент, ако една армия разчита единствено на местни водачи, а не на карти и планове, тя не е армия, а хайдушка чета, несериозно е. И те не са го "превели", а той е минал от там с войската си, през Хаинбоаз, където е оставил руски гарнизон от 3 батальона, след като е преодолял турската отбрана. Четете внимателно, моля, в предишните ми постове пиша много ясно, че турците са имали 22 000 сила, защитаваща проходите, разпределена по тях. Повторението ви за "авантюрата" не коментирам.

Тази книга не борави "доста свободно" с данните - ако някой си беше направил труда да я отвори по посочения от мен линк към нея, щеше да забележи, че всички изнесени данни в нея са подкрепени с източници и документи. Това е стр. 67-ма от книгата, която вие цитирате като "свободно боравене" Ама моабет да става. Не ме влече.

+ Капитане респект. Уважение всекиму, вересии никому. Кадрите решават всичко. Човекът /Сюлейман/ е бил некадърен, такива са били и началниците му в Истанбул. Това разбира се, според мен, въобще не омаловажава победата на руската армия. Турците са разполагали със 159 000 армия и по-качествено въоръжение, добре защитена в крепости и укрепления, срещу 300 000 руски и румънски войски по време на войната, това им е било достатъчно за активна защита. Съотношение 1:3 гарантира защита при изравнени тактически умения. Руското командване е било по-квалифицирано и професионално, така мисля. Навлизаме в офтопик, това само по себе си е супер интересна от военна и политическа гледна точка тема, на времето съм чел доста по нея, заслужава отделна тема във военния раздел. Пърл Харбър е съзнателно допусната и организирана загуба на висшето американското командване, твърдя го отговорно, мога да се опитам да го докажа - това е бил спусъкът, задействал САЩ във ВСВ, Пърл Харбър не е пасивна защита, той е бил добре подготвен капан за японската флота и повод за обявяване на война.

Доктор Бул или истинската история на Фил Макгроу Двата сезона на "Доктор Бул" на CBS в общо 37 епизода до сега разказват истинската история на съдебния психолог Фил Макгроу, който през 1990 основава своята компания Courtroom Sciences, Inc. (CSI). През 1995 компанията му води дело за авторски права на Опра Уинфри и го печели, след което Опра кани д-р Макгроу да участва в шоуто й, скоро той започва самостоятелно тв шоу и става едно от най-популярните лица в шоубизнеса. д-р Фил Макгроу Сериалът разказва за неговата работа като съдебен психолог, Фил Макгроу е консултант на продукцията и съавтор на режисьора Родриго Гарсия, в неговата роля се превъплащава известния от "Военни престъпления" Майкъл Уедърли /старши специален агент Антъни Динозо/, в главните роли са още Крис Джаксън, Женева Кар, Фреди Родригес, Анабел Атанасио, Джейми Лий Кърчнър. Майкъл Уедърли в ролята на д-р Бул и Анабел Анастасио в ролята на хакерката Кейбъл Доктор Бул /Фил Макгроу/ прави реално нещо уникално в съдебната практика - без да е юрист, той печели редица много трудни и спорни дела, като се опира на познанията си по психология и създава ефективна система за анализ, проучване и моделиране поведението на съдебните заседатели в журито. Той изгражда цяла система за работа, метод, който при всеки конкретен случай използва по различен начин. Работи с малък, но много професионален екип, в който има юристи, бивши служители на ФБР и анализатори от службата за национална сигурност, компютърни специалисти /хакери/ и ... модни дизайнери. Методът му се основава върху детайлно проучване и подбор /системата в САЩ позволява подбор на заседателите от защитата и обвинението/ на всеки един от съдебните заседатели и моделиране на поведението и мисленето им индивидуално и като група. Филмът е интересен, защото е 90 процента автентичен, той не е от "изсмуканите от пръстите" истории, родени в главите на сценаристи и режисьори без житейски опит. Всеки епизод е затворена за себе си история, отделен случай. Линк към първи сезон http://filmiseriali.com/filmi/drami/19534-bull-season-1-dr-bul-sezon-1-2016.html

Инвестиците в транспорт са един от основните двигатели за растеж на китайската икономика. Китай инвестира средно в транспорт над 250 млрд. долара годишно за последните три години. От тях приблизително 30 процента са в жп транспорт, 60 процента в пътища и магистрали и 10 процента в летища и пристанища. Около 25 процента от тези инвестиции са външни, останалите 75 процента в самата страна. За периода 2013-2017 /пет години/ Китай е направил общо външни инвестиции за 1 трлн и 84 млрд долара. Много ли е това? Според мен, да, защото през предишните 5 години сумата е била наполовина, тоест китайските външни инвестиции растат право пропорционално с растежа на БВП на страната и дори го изпреварват по темпове: Китайските външни инвестиции показват стабилно възходящ тренд и ако продължават да растат в същата пропорция, по мое мнение, някъде след десетина години ще се изравнят с тези на САЩ и ЕС: Специално за външните инвестиции в транспорт, те са основно перо в общата картина на китайските външни инвестиции, заемат около 20 процента от всички китайски външни инвестиции, по-големи са само тези в енергетика, над 30 процента, но двете са свързани и обемат повече от 50 процента от китайските външни инвестиции през последните 5 години – над 550 млрд долара. Инвестициите в транспорт следват общата пропорция на китайските външни инвестиции по региони – най-големи са в Азия и Африка, следвани от тези в Европа. В съседна Турция Китай е инвестирал около 1 млрд., предимно в жп пътища, за това стана дума в по-горен пост. България би могла да се възползва от тези инвестиции, защото е по трасето на „Един път, Един пояс”, жп връзката с Турция минава през наша територия. Дали България и държавното БДЖ в този му вид са в състояние да осигурят условия за високоскоростни трасета е друг въпрос. http://www.chinadaily.com.cn/business/2017-03/26/content_28681722.htm https://www.reuters.com/article/us-china-transport-investment/china-eyes-724-billion-of-transport-investment-over-next-three-years-idUSKCN0Y3050

...Штурм Шипки: глупость и доблесть по-турецки На 19 август Радецки получава донесение от Елена но генерал-майор Борейша, което като че ли потвърждава опасенията. Борейша докладва, че негов отряд е атакуван от превъзхождащ го противник и отблъснат към Беброво. Радецки нарежда на командира на 9-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Мирски незабавно да насочи 35-ти Брянски полк от Севлиево в Габрово за подсилване на шипченския отряд. Но много по-големи сили Радецки отправя на изток в помощ на Борейша. На разсъмване на 20-ти самият Радецки с четири стрелкови бригади и две батареи планински оръдия тръгва към Елена, а 2-ра бригада и 14-та дивизия насочва към Златарица. Стигайки до Елена, Радецки бързо разбира, че тревогата на Барейша е лъжлива. няма никакви големи турски части. Както самият Радецки пише „имаше само една тълпа от разбунтували се турци, подкрепяни от башибозук и черкези”. Тръгват веднага обратно бързо – 56 километра в 40 градусова жега! На 20 август в Златарица Радецки получава известие от Столетов и Дерожински, че армията на Сюлейман е готова да атакува Шипка. В по-късен рапорт Радецки пише, че на 20-ти „нямаше никакво съмнение – пред Шипка е цялата армия на Сюлейман.” Пристигайки на 20 август в Търново, Радецки е настигнат от все по-тревожни известия. Нещата се влошават буквално с часове. Съгласно сутрешните рапорти на Дерожински от Шипка, противникът от 7 часа атакува с крупни сили и е обхванал фланговете на руската отбрана. А към обед Радецки прочита телеграма от Столетов и Дерожински, в която генералите му пишат, че на следващия ден ще бъдат обкръжени. Вечерта постъпва съобщение за започнало настъпление на турците при Ловеч и Севлиево. Също така му съобщават от Русе, че няколко турски батальона са излезли от крепостта. Дали това не е начало на корординирано турско настъпление на техните три армии? ... Най-сетне става ясно, че слуховете са силно преувеличени: никакви 20 табора не настъпват в Ловеч, тъй като всичко по онова време там е имало само 6 и 1 батарея. Накрая се оказва, че дори донесението, че ги командва някакъв митичен Хафиз бей е слух, защото просто не съществува такъв генерал в състава на армията на Осман паша. 400 черкези успяват да заблудят руските наблюдатели и да създадат миража на „20-те табора”. Излезлите от Русчук няколко турски батальона също бързо са вкарани обратно в крепостта. Независимо от зверската умора на войниците в руските части, Радецки след ускорен марш от Елена и Златарица успява да ги доведе на разсъмване на 22 август до Шипка. Първият удар там поемат 8 роти от 36-ти Орловски полк, българските дружини, две сотни казаци и две батареи. В 12 и 30 на 21-ви пристигат роти от Брянски полк. И едва към 18 часа на 23-ти се появяват първите 200 души от 4-та Стрелкова Бригада. Защитниците на Шипка си поемат дъх. В течение на 6-дневните кръвополитни боеве от 21-ви до 26-ти август руските и българските защитници на Шипка се увенчават с неувяхваща слава. „Не трябва обаче – отбелязва в дневника си Газенкампф – да се премълчи желязната воля на Сюлейман и устрема на неговата войска, въпреки че, в крайна сметка – тези фронтални атаки представляваха връх на глупостта.” Цената на тази „нелепост” е много висока. По данни на Сюлейман паша, предадени от него в Истанбул, за първите 4 дни само убитите в неговата армия са 5000, за количеството на ранени той премълчава. По данни на Радецки „Вън от строя са 10 000 противникови войници”. А по оценки на Херберт, ситуацията е била просто катастрофална: „турците загубиха 17 000 от 30 000.” По данни на Радецки загубите на защитниците между 21 и 26 са били 3500 убити и ранени общо. Радецки на смени изпращал на шипченската позиция само „част от войските, а останалите държал в тила, за да избегне обход и пълно обкръжение.” На 26 Радецки пише телеграма на Шаховски, че „в Трявна е много полезно да имаме части, готови да минат в тила на Сюлейман.” Още на 24 Сюлейман пише депеша до военното министерство с искане на 16 свежи батальона. От текста се вижда, че Сюлейман се опасява от руско контранастъпление и буквално пише „ако неприятелят узнае недостига ни на сили, той ще премине в контранастъпление... и нямам никакво съмнение, че изходът ще бъде крайно неблагоприятен за нас.” На 27 Сюлейман отвежда основните си сили в Казанлък, за да се прегрупира – равносметката е плачевна, почти половината му армия е извън строя, бойният й дух не е висок. На същия ден, 27 август, на Осман паша и Мехмед паша /командващите Източната и Западната турски армии/ от Истанбул е отправена препоръка да „произведат атаки с неголеми конни отряди за отвличане вниманието на неприятеля от Шипка.” Както се вижда, всички големи планове за едновременно концентрично настъпление по трите фронта вече са заменени от много по-скромни – да се отвлекат руски сили от Шипка, за да се помогне на армията на Сюлейман там да оцелее.

Според мен нахлуването на предния отряд на Гурко през Шипка въобще не е било прибързана авантюра, а много добър план за по-мащабно настъпление през лятото и есента, което е давало реална възможност на руската армия да приключи войната до зимните месеци и да стигне до Истанбул - пред тях е стояла единствено армията на Сюлейман. Друг въпрос, че централното командване не е развило този план. Че навлизането на Гурко в Стара загора е причина да се изколи населението е нелепо да се твърди, населението е изклано от турската армия, а не от руската. Штурм Шипки: глупость и доблесть по-турецки В началото на август цялото внимание е приковано към Шипченския проход. Сюлейман не започва да маневрира, а предприема мощна челна атака именно там с цел да отхвърли руските батальони и българските дружини, заели позиции в защита на прохода. Още на 21 юли новият военен министър Махмуд паша изпраща депеша на Сюлейман в Одрин, в която иска от него да му доложи най-добрият възможен план срещу русите. От депешата става ясно, че от Сюлейман министърът иска овладяването на Шипченския проход. Преди да отговори на военния министър, Сюлейман отправя питане до Осман паша за размера на силите, които той може да отдели за настъпателни действия. отговорът на Осман е: след като остави в Плевен 10 батальона, за настъпление могат да се хвърлят останалите 37. Чак след това Сюлейман пише отговор до военния министър. От поставените под негова команда 56 батальона, Сюлейман разчитал да изпрати 8 за защита на Хаим Боаз, а с останалите 48 да отблъсне русите от шипченския проход. След което да остави половината батальони да блокират завзетия проход, а с останалата половина да навлезе в Северна България. Така излиза, че за активни настъпателни действия в северна България Сюлейман е разчитал едва на 24 батальона, което е максимум 10 000 души. Но дори и да допуснем за коректна цифрата 95 батальона, сочена от Бекер паша, това прави около 17 500 души, което пак е крайно недостатъчно. Осман паша декларирал 37 батальона, Мехмед паша разчитал на 66. В тази перспектива настъпателният потенциал на турските сили изглежда съвсем скромен. Самият Сюлейман считал най-добър вариант за настъпление на другите две армии /Западната и Източната/ след негов удар върху Шипка. Само че в юлската депеша няма указания, че настъплението на Сюлейман ще бъде подкрепено нито от Източната, нито от Западната армия на турците. Едва след превземането на Шипка, откъм северната страна на Балкана, се предлагало на Сюлейман паша да се договори с Мехмед паша и Осман паша за съвместен план на действие. В своя отчет към военния министър Сюлейман е написал: „възнамерявам да следвам план, според който, след като превзема Шипка, трябва да се насоча през Осман пазар /Омуртаг/ и оттам да настъпим към Търново с подкрепата на другите две Дунавски армии.” И веднага изниква въпрос: а нима не е било по-целесъобразно направо да се тръгне към Осман пазар? Та нали по онова време Сливенския, Хаинбоазкия и Твърдишкия проход не са били блокирани от руски отряди. Да се насочи към Осман пазар и да се съедини с турската групировка на изток призовава Сюлейман и командващия на Източната армия Мехмед паша. Последният предлагал Сюлейман да остави 45 батальона в резерв за отбрана на Шипка и Одрин, а с останалите сили да влезе в Осман пазар. Мехмед паша даже изпратил в Истанбул своя адютант с цел да организира натиск върху Сюлейман. Но Сюлейман останал непреклонен в отрицанието на плана на своя бивш подчинен и притежавал достатъчно влияние сред правителствените кръгове, за да отстои позицията си. Имало още един вариант – през Марагидик да се насочи към съединяване със силите на Осман паша. Но от гледна точка на Сюлейман и истанбулските стратези, и двата варианта имали съществен недостатък – рязко отслабвали прикритието на Одрин и позволявали на русите да атакуват Одрин и после самата столица. При това явно се пренебрегвала отбраната на Плевен. Преувеличените страхове и опасения за числеността на противника още веднъж парализирали стратегическата дързост на османците. Ето как бил избран един абсурден вариант – челен щурм на Шипка, неминуемо свързан с големи загуби. Сюлейман взел това решение сам, но получил благословията на Истанбул и на 18 август от столицата дошли съответните заповеди. Любопитно е, че в същия ден 18 август на съвещание на нач. на полевия щаб на руската армия генерал-адютант Непокойчицков с командира на Западния руски отряд генерал-лейтенант Зотов било взето решение да се ускори превземането на Плевен. На следващия ден обаче, 19 август, в щаба на командващият VIII корпус генерал-лейтенант Ф.Ф. Радецки съобщил с две телеграми, че по донесение на Столетов и Дорожински срещу Шипка се съсредоточава значителна сила на Сюлейман. Руското командване обаче считало, че това са лъжливи маневри и няма да има пълна атака. „Аз бях убеден – пише в дневника си Газенкампф, - че това е само енергична демонстрация.” Никой в руското командване нямал съмнения в това. Основният удар на турците се очаквал откъм Ловеч или Осман пазар, направление Габрово и Търново. В началото на август, по донесения от местни жители и чуждестранната преса, основните сили на Сюлейман се разполагали в районите на Ени Заара /Нова загора/ и Сливен. Затова Радецки рапортувал на главнокомандващия: „Това ни кара да предполагаме, че неприятелят може да се насочи към съединяване с войските около Осман пазар /Омуртаг/ през Котел или да излезе във фланг на нашите войски срещу Осман пазар през Бебровския или Еленския проход, или през Хаинбоазкия проход.” Самият главнокомандващ сутринта на 20 август дал такава ориентация на Радецки. Особено безпокойство в полевия щаб на VIII корпус предизвиквал завзетия от турците Еленски проход. https://books.google.bg/books?id=9mtwAwAAQBAJ&pg=PT107&lpg=PT107&dq=Штурм+Шипки:+глупость+и+доблесть+по-турецки&source=bl&ots=96AQbO5QMt&sig=DPLxxwskNKfXhq-Qr1BCmk0rMxY&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjL8Krjx8bZAhUML1AKHVYwBJ0Q6AEIJzAA#v=onepage&q=Штурм Шипки%3A глупость и доблесть по-турецки&f=false следва... Само искам отново да отбележа, дори да е избрал Шипченския проход за основен удар /идиотски избор, според мен, след като там има значителна сила/, Сюлейман е подходил абсолютно некадърно при самата атака, за разлика от Гурко преди това и повторното разбиване на турската отбрана през 1878 - и в двата случая русите използват обход и атака в тила, Сюлейман погубва половината си армия и фактически решава с това изхода на войната.

"Другарят" е собственик на 17 млрд. долара лично нетно богатство, а концернът му произвежда 600 000 автомобила годишно, освен това е собственик на Волво и Лотос. Започнал е на 22-годишна възраст като зелено инженерче през 1986 с една малка фабричка за хладилници, за да стигне до 9 млрд. инвестирани в Даймлер, на 54 години е, живее в скромен апартамент и пише стихове, които публикува в сайта си. Де да имахме такива "другари". https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-02-25/china-s-li-embarks-on-german-goodwill-tour-after-daimler-grab https://www.forbes.com/profile/li-shufu/

Бих искал да се спра по-подробно на тази операция на генерал Гурко, защото тя някак си остава в сянка на фона на последвалите епични сражения за прохода Шипка, в които се пролива толкова много кръв и от двете страни. Гурко превзема прохода с цената на по-малко от 150 убити свои войници срещу 5000 турски гарнизон с 12 оръдия. При това пленява всичките им оръдия и боеприпаси, като оперира с не-повече от 5000 руски войници и опълченци. Гурко въобще не е бил в по-добра първоначална позиция от тази Сюлейман паша, но решава проблема с превземането на Шипка като по учебник или по-точно по правилата на Сун Дзъ - печели битката като кара противника си сам да я загуби. Това става около месец преди кръпопролитната първа атака на Сюлейман. След като пробива турската защита на Хаинбоаз /Прохода на републиката /най-лесният за преминаване/, Предният отряд на Гурко от 11 000 души нахлува в долината на Тунджа. Отрядът на Гурко включва три батальона от 4-та Бригада, три полка от редовна руска кавалерия, четири казашки полка, четири конни и една планинска артилерийска батерия, както и шест батальона от българско опълчение. Отблъсквайки няколко турски батальона, изпратени срещу него от Шипка и Казанлък, Гурко пуска казаците си в различни посоки, за да обърка турските командири по отношение на истинските си намерения. Оставяйки зад себе си малък отряд, за да пази южния край на прохода, Гурко тръгва с основните сили на запад покрай подножието на планината, и пристига зад турските отбранителни линии на прохода Шипка. Така той отрязва всички комуникации за снабдяване с припаси и свежи попълнения на турските защитници на прохода Шипка. Турският командир Рауф паша е натоварен със защитата на Стара планина от Шипка до Сливен. Той разполага със сили от 34 батальона редовна пехота или низами, три артилерийски батареи, три редовни кавалерийски ескадрона, 1000 конни черкези и няколко хиляди базибозук - или общо 22 000 души. Няма друга турска войска до Одрин, но железопътна линия до Нова Загора позволява бързо докарване на турски подкрепления. Стратегически важен, проходът Шипка е най-целесъобразния път за навлизане на главната руска армия в сърцето на България и достигането й до Одрин, втория по големина град на Османската империя. Въпреки това, както е описан от британския кореспондент Арчибалд Форбс: "Шипченският проход не е никакъв "проход" в точния смисъл на думата. Няма дефиле, няма клисура; няма такова място, където 300 спартанци да могат да направят нови Термопили; където една армия може да бъде унищожена от много по-малоброен противник. При такива обстоятелства, такова място за пресичане, каквото предлага Шипченския проход, защитата му е много трудна за малък брой защитници, защото те трябва да окупират всички околни височини, откъдето да държат на прицел нападателите. " При руското превземане на прохода Шипка Гурко действа в синхрон с 9-та пехотна дивизия на генерал-майор Николай Мирски, която настъпва към прохода от север. Гурко обаче се забавя, защото му се налага да преодолява съпротивата на турски отряди и пристигна пред Шипченския проход един ден по-късно от Мирски, на 18 юли. Дори без да чака подкрепата на Гурко, Мирски атакува на 17 юли с 36-и пехотен полк (Орловския) и няколко сотни казаци - не повече от 2000 мъже и шест оръдия. Той се изправи срещу турската войска от 4000 редовни пехотинци, 1000 души башибозук и 12 оръдия. Първата атака на Мирски на основните турски позиции се проваля, но втората му атака овладява височините от двете страни на прохода. На следващия ден, 18 юли, когато Мирски дава отдих на силите си, Гурко атакува от юг. Той изпраща напред два батальона от стрелци и спешени казаци, но и тази атака се проваля; те губят около 150 убити и ранени. Въпреки че успяват да отблъснат две руски нападения, турските командири на прохода Шипка осъзнават, че не могат да издържат на общо координирана офанзива от север, и от юг. Сутринта на 19 юли, докато се преструва, че обмисля условията за предаване, турският гарнизон се изтегля на запад в малки групи, оставяйки зад себе си големи количества боеприпаси и артилерия. Докато чака турския отговор на ултиматума за предаване, Гурко изпраща няколко групи санитари да търсят руски ранени, които не са събрани предишния ден. Накрая, руските предни части от север и юг предпазливо тръгват едни към други в прохода и установяват, че турските позиции са изоставени. Но правят и едно мрачно откритие, както го описва полковник Николай Епанчин в мемоарите си: "Недалеч бяха разхвърляни осакатените мъртви тела на нашите убити и пленени миналия ден войници. Тези тела представят ужасна гледка: наполовина голи и с отрязани пръсти, с колене обърнати навън и голи стъпала с одрана на ивици кожа." http://warfarehistorynetwork.com/daily/military-history/the-siege-of-shipka-pass/ Защо Сюлейман решава да блъска директно в защитата на прохода, без да отреже руските комуникации от север, за мен си остава загадка, след като е разполагал с достатъчно сили да направи това и да изкара голяма сила в тила на защитниците през Хаинбоаз, както е направил Гурко преди това. Едно от предположениията ми е, че Сюлейман е бил главозамаян от предишните си успехи при потушаване на въстанията, като командващ армията в Босна и Херцеговина, където си е извоювал славата на успешен генерал именно при превземане на труднодостъпни планински проходи. Но пред Шипка той за пръв път в кариерата си се изправя пред талантливи генерали на европейско ниво, каквито без съмнение са Столетов и Гурко. Сюлейман никога не е участвал във война с европейска армия преди това, за разлика от другите двама командващи армии - Осман паша и Мехмед паша.

Ако някой е направил много добър и блестящ военен ход, според мен, това е генерал Йосиф Гурко. Първо с овладяването на прохода, прави го блестящо с 5000 души срещу толкова от турска страна, като минава в тил през друг проход и обгражда, така прекъсва комуникациите за снабдяване, след което предлага на турците да се предадт, те избягват по странични пътеки. Сюлейман не прекъсва снабдяването и комуникацията с Габрово. Но, дори да предположим, че беше успял с цената на огромни жертви да пробие отбраната на 21-ви или на 22-ри, щяха да го посрещнат свежи руски резерви с почти същата численост, силите под командването на Радецки са наброявали 43 000 души и той вече ги е бил насочил към Шипка. Може би тогава разгромът на Сюлейман е щял да бъде по-бърз и пълен.

За провала си с атаката на Шипка Сюлейман не просто е разжалван и съден, той е осъден на смърт, впоследствие е помилван и присъдата му е заменена с доживотно заточение. Няма друг такъв прецедент в тази война. На практика твърдоглавието му прави Централната армия, командвана от него, небоеспособна, а тя е била единствената преграда пред Одрин. Според някои автори, турските жертви дадени при безуспешните атаки на Шипка са достигали до 17 000, тоест половината от най-закалената и опитна турска армия, действаща на територията на България. Това нас като българи, разбира се според мен, би могло само да ни радва. Един интересен за мен руски автор, който е озаглавил една от главите в книгата си посветена на Руско-Турската война Штурм Шипки: "Глупость и доблесть по-турецки https://www.ozon.ru/context/detail/id/139561616/ В тази глава Игор Козлов на базата на много документи и източници разказва какво се е случило през онези дни. След идването на подкреплението от генерал Радецки на 23 вечерта, силите са били почти изравнени и всяка следваща турска атака е била пълно безумие и безмислени жертви за турците.

Ако е имало сведения за демонстративни действия към Елена и съответно движение на руски войски натам, това означава симулирано преминаване на Стара планина от армията на Сюлейман през Твърдишкия проход, доста по на изток от Шипка. Насочване на Централната армия към Омуртаг предполага взаимодействие с Дунавската армия на Мехмед паша. Ловеч е много по на запад и от Елена и Златица и предполага преминаване през Троянския проход, но тогава е очевидна посоката на удара на Централната армия към Плевен и опит за свързването с обсадените турски части там. На запад от Шипка /Троянски проход/ или на изток от Шипка /Твърдишкия проход/, руското командване изключва като стратегически и тактически невъзможно Шипченския проход и държи резервите си готови да ги насочи срещу армията на Сюлейман на другите две възможни места, при това не става въпрос да затварят проходите /Троянски или Твърдишки/, защото държат Шипченския проход. Цялата работа все повече започва да ми прилича на някаква мания за величие на Сюлейман, съчетана с лоша преценка на силите и ситуацията. Кадровите руски генерали дори не са допускали такъв наивен ход, предполагайки, че срещу тях има грамотен офицер.

Според мен сам се е хванал в уловката си, защото се изправя пред много трудна за превземане позиция, при това не зле защитена - фактът, че през първите няколко дни губи 10 000 души от личния състав на армията си, говори за поразителна некадърност. Срещу по-малко от 8000 защитници.

Чета друго в руски източник: С 14 сентября до середины декабря командовал Восточно-Дунайской армией, в декабре 1877 — феврале 1878 года главнокомандующий турецкими войсками в Восточной Румелии https://ru.wikipedia.org/wiki/Сулейман-паша От 14 септември, а на 17 септември е последният отчаян щурм от неговата армия на Шипка, след като преди това през август е загубил една трета от армията си. След щурма на 17 губи още 3000 и замръзва в обсада. Значи на 14 септември, ако това е вярно, той вече е командващ на Източно-дунавската армия, но отново упорства с щурм срещу Шипка. При това има много по-елегантен ход, да остави част от армията си в обсада, и да изтегли другата през източния проход и да мине в гръб, както са атакували армията му по-късно русите - от три страни.

По времето, когато Сюлейман паша атакува Шипка, той е назначен за командващ на цялата Източно Дунавска армия, най-голямата турска групировка в България Източнодунавска армия. Командир Мехмед Али паша (Карл Детроа), заменен от Сюлейман паша. В началото на войната е 73 000 войници и 28 1/2 батареи, като съставът ѝ постоянно нараства. Действа в Североизточна България. https://bg.wikipedia.org/wiki/Въоръжени_сили_на_Османската_империя_в_Руско-турската_война_(1877_–_1878) Тоест, Сюлейман е имал под своя команда Централна армия от 37 350 войници и 63 оръдия, действаща в Южна България и Централна Стара планина, но и тази командвана преди това от Мехмед Али, или общо 110 000 души от всички сили на империята върху територията на България, а те са били 159 000. За разлика от Сюлейман, прусакът Мехмед Али е бил много кадърен генерал и офицер с голям боен опит, но е сменен като командир на източната групировка немотивирано, въпреки успехите му на военен. малко по на изток от прохода Шипка е Прохода на Републиката, който е много по-лесно проходим от Шипченския и е бил отворен и по онова време, цитирам: "В края на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война през прохода преминават част от руските войски, излизат в гръб на армията на Вейсел паша, която охранява Шипченския проход и в сражението при село Шейново турските войски са разбити. Проходът е един от най-леснопроходимите в Стара планина и по него се осъществява най-бързата и пряка връзка от Румъния за Турция и Североизточна Гърция. Проходът свързва долината на река Белица (десен приток на Янтра) на север с долината на Радова река (ляв приток на Тунджа) на юг. Започва южно от село Вонеща вода на 357 m н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на Райковска река (десен приток на Белица). След 5,1 km, при село Райковци напуска долината на Райковска река, завива на юг-югоизток, след 2,8 km минава през село Мишеморков хан и след още 4 km се изкачва на седловината на 698 m н.в. От там трасето продължава на юг, надолу по долината на Пчелинска река (ляв приток на Радова река) и след 10,8 km достига до село Пчелиново. Тук проходът следва вече долината на Радова река и след 9 km излиза от планината и свършва в най-западната част на Твърдишката котловина, северозападно от град Гурково на 322 m н.в." https://bg.wikipedia.org/wiki/Проход_на_Републиката Оттам армията на Сюлейман /който вече е бил отзован и съден в Истанбул/ бива ударена при настъплението на русите през 1878. Защо Сюлейман не е преминал с 37 000-та си армия през него, за да се съедини с два пъти по-голямата Дунавска армия на Мехмед Али, за мен е загадка.

One Belt, One Road и балканското измерение на CEEC 16+1 Йохан ван де Вен https://www.clingendael.org/publication/geopolitical-relevance-piraeus-and-chinas-new-silk-road Това е част от изследване на Netherlands Institute of International Relations Clingendael https://en.wikipedia.org/wiki/Netherlands_Institute_of_International_Relations_Clingendael Създаването на форум за 16 + 1 между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през 2012 г. маркира повратна точка между отношенията на Китай към Балканите в частност и към Централна и Източна Европа в по-широк контекст. Съществуват ясни мотиви на Китай за преоценката на позицията му по отношение на Централна и Източна Европа в неговата йерархия на външната политика. Те включват ускоряване на потока на търговия между Китай и Европа, както и даване на възможност на китайските банки за развитие да разширят кредитните си портфейли и да помогнат на големите китайски държавни предприятия да спечелят доходоносни договори в чужбина. Всеки от тези мотиви е свързан с вътрешната икономическа политика на Китай: по-бърз поток на търговия може да компенсира нарастването на разходите за труд в Китай, а разширеното кредитно портфолио може да подсили кредитните рейтинги на възникващите банки за развитие в Китай. Редица договори за държавни предприятия, по-специално за проекти за развитие на инфраструктурата и за енергийния сектор, ще допринесат за облекчаване на свръхпроизводството на стомана и бетон в Китай и във всеки случай ще облекчат реформата в държавните предприятия у дома. В допълнение, преразглеждането на политиката на Китай по отношение на Централна и Източна Европа също обслужва геостратегически цели. Големият кредитен портфейл се основава на китайските притежания на европейски облигации, за да се подобри позицията на Китай преди евентуалните преговори за сключване на договор за търговия и инвестиции между ЕС и Китай, както и от развитието на тесни връзки с държавите-членки на ЕС в региона на Централна и Източна Европа - Унгария, Чехия и Полша. В по-краткосрочен план, производството на съвместни предприятия в тези страни може също да позволи достъп през задната врата до Общия пазар. Установяването на разнообразни и интермодални търговски мрежи може да помогне за премахване на ескалацията на напрежението около определени проблеми, особено около протока Малака и Южнокитайско море. Близките отношения с широк кръг от европейски страни също могат да компенсират нарастващото влияние на САЩ в Югоизточна Азия. Освен това успешните договори за заем и строеж в Централна и Източна Европа ще укрепят репутацията на китайските банки за развитие за отговорно кредитиране и също така ще позволят на държавните предприятия да докажат своите качества и да спечелят доходоносни договори в развитите икономики, особено в транспортната инфраструктура, където досега са имали ограничен успех. Смес от облекчаване на вътрешни икономически проблеми и засилване на позицията на Китай в международна търговия засили китайското взаимодействие с Централна и Източна Европа и съвпадна с търсенето на краткосрочно финансиране в региона. Независимо от това, дългосрочното бъдеще на китайските инвестиции в CEE се основава на продължаващото разширяване на пазара на единния европейски пазар. Страховете за политики на "разделяй и владей" в този смисъл са надценени. Откакто групата от 16 + 1 беше представена през 2012 г., отношенията на Китай с държавите от Централна и Източна Европа се разшириха както по отношение на стойността, така и по отношение на профила. Седемнайсетте държавни глави се срещат ежегодно, а редовните обмени се осъществяват на широк кръг от други нива - от министерски конференции до "форум за сътрудничество в областта на изкуството", който беше представен напоследък в Пекин. Тези срещи предоставят възможност за развитието на междуправителствени отношения, но също така да осигури място за развитие на споразуменията за търговия и инвестиции. За да насърчи тези взаимоотношения, Китай създаде кредитна линия от 10 милиарда долара за региона, както и инвестиционен фонд от 3 милиарда долара. На срещата на ръководителите на правителствата през 2014 г. в Белград китайският премиер Li Keqiang обяви още един фонд за инвестиционно сътрудничество между Китай и CEE в размер на 1 млрд. долара. С наличния финансов капацитет Китай и неговите партньори в региона ще се надяват на по-нататъшно ускоряване на растежа на търговията между Китай и страните от Централна и Източна Европа, които са се увеличили от 8,7 млрд. до 55,1 млрд. долара между 2003 и 2013. Има голямо разнообразие във взаимодействието на страните от CEE с Китай. Страни като Полша, Чешката република, Унгария и Сърбия се борят да станат най-облагодетелстваната нация за Китай. Поради това те приоритизират двустранните отношения с Пекин, извън егидата на 16 + 1. От страна на Пекин вниманието е върху развиването на връзки със страни, които ще донесат най-голяма полза за стратегическите цели на Китай, както е посочено по-горе. На Балканите Китай отделя специално внимание на развитието на транспортната инфраструктура по протежение на гръбнака на полуострова, започвайки от Гърция и минавайки през БЮРМ и Сърбия, преди да стигне до Унгария. В други балкански страни присъствието на Китай е насочено към договори за заеми и строителство за електроцентрали и магистрали, докато в централноевропейските държави китайското участие е повече към преки инвестиции, като 3,5 милиарда евро трябва да бъдат инвестирани в Чешката република само през 2016 г. Най-ярък знак за ангажираността на Китай на Балканите са множеството споразумения за развитие на инфраструктурата, които са сключени между китайските държавни предприятия и региона. Проектите за широкомащабно развитие на инфраструктурата в региона доминират 16 + 1: особено забележим проект е електроцентралата Козяк в БЮРМ, който беше построена от Китайската International Water and Electric Corporation през 2004 г. с частично финансиране от Китайската банка. Докато няколко страни на Балканите са изправени пред нарастващ държавен дълг и понижени кредитни рейтинги, китайските инвеститори обикновено подслаждат сделката, като предлагат преференциални заеми с продължителен период на изплащане след съществен гратисен период. Лихвените проценти също са ниски. Преките чуждестранни инвестиции в 16 + 1 страни досега са фокусирани върху по-развитите икономики на Полша и Чешката република, но натискът от страна на местните общества и международните финансови институции за балансиране на бюджета, особено в Сърбия, води до промяна в начина на инвестиране. Наскоро финализираната покупка на стоманодобивната фабрика Smeredevo от Hebei Iron and Steel може да демонстрира предпочитание към преките чуждестранни инвестиции в допълнение към съществуващата тенденция на договори за заем и строителство. В Сърбия части от местната бизнес общност имат неблагоприятна представа за китайските инвестиции поради липсата на прозрачност в процеса на наддаване, "внасянето" на китайски работници въпреки големия брой безработни квалифицирани сръбски работници и опасенията, че инфраструктурата е не отговаря на технологичните стандарти. Като цяло обществеността на Сърбия също е загрижена от нарастването на публичния дълг, въпрос, който е актуален в много страни на Балканите. Освен това редица източноевропейски екологични неправителствени организации призоваха Li Keqiang да насочи китайски енергийните инвестиции в региона във възобновяеми източници, а не в тежкото замърсяване с въглища, докато сръбските екологични групи за натиск изразиха загриженост относно въздействието на някои проекти, подкрепени от Китай, като една група започна съдебно дело, заявявайки, че оценката на въздействието върху околната среда за реконструкцията на топлоцентралата Kostolacе била неадекватна. Тези опасения може рефлектират в политиката на сръбското правителство, което категорично подкрепя китайските инвестиции, но като цяло широката общественост, независимо от резервите си, смята, че споразуменията ще създадат работни места и ще насърчат икономическия растеж. Докато Китай е намерил добър прием на заемите си поради преференциалните условия, които предлага, съществува опасност да влезе в сблъсък със Световната банка, която оттегли финансирането за подкрепа от бюджета на Черна гора поради опасения, че Черна гора няма да бъде способна да изплати заемите, които дължи на Банката за развитие на Китай за проект за изграждане на магистрали. Противопоставянето с Международния валутен фонд (МВФ) или Световната банка може да застраши репутацията на китайските банки за развитие, които са от основно значение за бъдещия напредък на "One Belt, One Road". За да започне строителството на голямата високоскоростна железопътна линия Белград-Будапеща, Китай направи дарение от 5,5 милиона долара на бюджета на Сърбия и също така се съгласи да съкрати някои финансови аспекти на проекта, което доведе до намаляване от първоначло очакваните 850 млн. евро до 450 млн. евро. Независимо от тези отстъпки, неотдавнашното посещение на китайския президент Си Джинпинг в Сърбия изглежда не доведе до сключване на сделката. Помощта за развитие и нормативното изграждане на алианса на Балканите са традиционните области на Европейския съюз. Не е изненадващо, че официалните изявления от Брюксел и Пекин третират 16 + 1 като област за сътрудничество. Обръщението на китайския премиер Ли Ккиянг на срещата на ръководителите на правителствата в Белград през декември 2014 г. посочи, че се работи по стратегическия план за сътрудничество между Китай и ЕС 2020 и говори за важността на инфраструктурните проекти, отговарящи на стандартите на ЕС. Той добави: „Европа, която е дом на най-много развити страни, играе важна роля в глобалната политическа и икономическа архитектура. Китай и ЕС понастоящем работят за изграждане на партньорство за мир, растеж, реформи и цивилизация. Ние сме естествени партньори за сътрудничество, тъй като нямаме конфликт на основни интереси. [... 16 + 1] сътрудничеството ще играе важна роля за улесняване на балансирания растеж в Европа.” Настроението беше отразено и в заключенията на Съвета по външни работи от 18 юли 2016 г. относно стратегията на ЕС за Китай. Заключенията призовават ЕС и Китай да работят заедно в източните и южните региони на ЕС, за да насърчат основаното на върховенството на зокона управление, устойчивото развитие и регионалната сигурност, както и подкрепата за 16 + 1 и OBOR, и двете инициативи допълващи политиките и проектите на ЕС". Въпреки че елементи от 16 + 1 могат да възпрепятстват способността на Европейския съюз да координира реакциите по отношение на развитието на външната политика, сложността на координацията между 28-те държави-членки на ЕС не означава, че ролята на 16 + 1 трябва да бъде преувеличавана. Освен това има области на взаимно допълване в китайските и европейските политики спрямо Централна и Източна Европа. Най-важното е, че ‘One Belt, One Road’ се припокрива значително с други международни транспортни инициативи, като например схемата за паневропейски транспортни коридори на Икономическата комисия на Европа и Трансевропейските транспортни мрежи. Допълването се разпростира и върху финансирането на развитието на инфраструктурата в региона. Европейската банка за възстановяване и развитие предостави заем в размер на 10 млн. евро на Черна гора през 2015 г. за реконструкция на железопътната линия Колазин-Кос, а строителството беше възложено на China Civil Engineering Construction Corporation. Допълнителна индикация за финансовото сътрудничество е ангажимента на Китай през септември 2015 г.за участие в Инвестиционния план на Европейската комисия за 315 милиарда евро за Европа в рамките на икономическия и търговски диалог на високо равнище в Пекин. Диалогът стана свидетел и на подписването на меморандум за разбирателство относно сътрудничеството между Платформата за свързване на EU–China Connectivity Platform и "One Belt, One Road'. Нито в Брюксел, нито в Пекин желаят 16 + 1 да стане трън в общата картина на по-широката им връзка.

Изгледах го, възможно е да е било и така, да е изпълнявал лична заповед на султана по внушение от британския посланик, но едва ли е бил напълно лишен от възможност да действа по собствена инициатива или поне да докладва своето мнение, след обезкръвяването на армията в първите боеве /13 000 убити/. Вместо да стои четири месеца в безмислена обсада, при алтернатива да заобиколи прохода.

http://www.biyografya.com/biyografi/16801 В тази биография /тя е преведена от турски сайт в линка, там има опция на английски/ го определят като "героят от Шипка", но оценките са нещо субективно - между "герой" и "касапин" има цяла пропаст, понякога...

Сюлейман паша е бил отзован, съден и осъден за провала на операцията му при Шипка, това може да се прочете в неговата биография. Той е бил произведен в саксия щабен офицер, а не кадрови военен, като генерал Дьо Гол, например. Целият му предишен военен опит е бил да потушава въстаниия на селяни и да чете лекции на младите офицери, покрай хобито му на писател. Издига се бързо по политически причини, заради участието му в преврата срещу султан Абдул Азис, но също толкова бързо е деградиран, след провала му като командващ армия. http://www.biyografya.com/biyografi/16801

Според мен Ресавски е прав. Има и още нещо, което не беше споменато - армията на Сюлейман е можела да се съедини и с армията в Източна България, там също е имало голям брой турски части, които са бездействали и биха могли да обърнат хода на събитията. Ето какво пише в Енциклопедия Британика от 1911 /преди Балканската война, британците не могат да бъдат подозирани в антитурски чувства и проруски симпатии, според мен са обективни/: "Руснаците под командването на Гурко успяха да овладеят проходите в Стара планина, които бяха от решаващо значение за маневриране. След това и двете страни водиха поредица от битки за прохода Шипка. Гурко направи няколко атаки срещу прохода и в крайна сметка го превзе. Турските войски вложиха много усилия, за да възстановят този важен маршрут, да го използват за подкрепления на Осман паша в Плевен, но не успяха. Турската офанзива срещу прохода Шипка се смята за една от най-големите грешки на войната, тъй като последствията от нея за решаващи за целия ход на войната.. По време на обсадата на Шипка огромен брой турски войски останаха на позициите си по черноморското крайбрежие и бяха ангажирани с много малко операции. Позициите на Шипка за пръв път бяха атакувани от Сюлейман паша в края на август. След като се съедини частите на Рауф паша и изтласка тези на Гурко през Балкана в края на юли, той /Сюлейман/ се насочи към Шипка сутринта на 21 август и атакува. Руските сили там, включително пет батальона българи, наброяваха 7500 и тази сила застана срещу 30 000 турци. Борбата продължи до сутринта на 26-и, когато Сулейман, с изчерпване на войските му и изгубени над 10 000 души, се укрепи в позиция, която заемаше полукръг около южния край на руската позиция. След четиридневна артилерийска бомбардировка, след като повика още батальони от "Йени Загра", той нападна на 17 септември и бе отблъснат с нови загуби от 3000 души. На Шипка нямаше повече боеве, докато не започна общата офанзива на руснаците след падането на Плевен. Под командата на Радецки около 60 000 мъже напредваха от Габрово на 5 януари в три колони. Радецки, с централната колона, се движеше по главния път и нападна турците, които все още бяха изправени пред позицията на върха, а Скобелев и Мирски, минавайки по пътеките на около 3 км. на запад и на изток от турската позиция, нападнаха турските резерви си от другата страна, около Шипка и Шейново, където Весил паша (Vessil Pasha, наследник на Сюлейман в командването) беше формирал укрепен лагер. Тези странични колони се промъкваха по планините газейки дълбоко в снега. Мирски атакува сам на 8 януари, тъй като авангардът на Скобелев се забави, но на следващия ден и двете колони атакуващха мощно и след ожесточена борба турците се предадоха. Турските части около върха през същия ден отблъснаха, с голема загуби за тях, фронтална атака на Радецки, но след това също се предадоха. Техният брой беше 36 000, включително 6 000 болни и ранени, и 93 оръдия. Руските загуби бяха общо 5500 души. Не само, че турските атаки срещу Шипка бяха неуспешни, но бяха направени без стратегическа цел. В края на юли, когато Сюлейман принуди Гурко да се върне обратно през Балкана, моралното равновесие и планът за действие на руснаците бяха разоколебани от втората битка за Плевен, а Шипка престана да има някакво стратегическо значение за момента. Ако Сюлейман тогава беше заобиколил Гурко и се бе присъедини към Мехмет Али, или атакувал заедно с Осман паша руския фланг, евакуацията на руските части от Шипка би била задължителна. Сюлейман, без да разбира нещо от стратегия, предпочиташе да действа самостоятелно и действията му бяха подкрепяни от още по-невежите от него министри в Константинопол. Шипка беше просто само една географска точка, докато руснаците не станаха готови да тръгнат напред, но за тяхно /на руснаците/ щастие турците избраха да съсипят армията си, за да се борят за нея през критичния период на операциите. Както и при Осман паша в Плевен, Високата порта забрани на Весил Паша да оттегли силите си в началото на януари, принуждавайки го да чака да бъде разгромен. Турската тактика беше също толкова нестабилна колкото и турската стратегия. Сюлейман раздели войските си и ги хвърляше в кръвопролитни за него фронтални атаки срещу връх Свети Никола, южната и най-силно защитена точка на позицията, докато добре поддържаната флангова атака вероятно щеше да е успех. Начинът, по който Сюлейман паша пожертва хората си, му спечели прякора "шипченския касапин". Генерал Р. Радецки по-късно пише: "Шипка - това беше заключена врата. През август тя издържа тежък удар, с който Сюлейман паша я удари ... И през следващите четири месеца Шипка прикова 40 хиляди турски войници, отклонявайки ги от други места в театъра на операциите, като така улесни успеха ни на другите фронтове. И накрая, Шипка стана причина за предаването на още една вражеска армия и през нейните отворени врати преминаха части от нашата армия в победоносния им марш към Константинопол. " https://theodora.com/encyclopedia/s/shipka_pass.html http://www.balkanhistory.com/shipka_pass_1877.htm

2007 г., 25 април - на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева. https://bg.wikipedia.org/wiki/Присъединяване_на_България_към_ЕС Това е датата от която би следвало да се направи инфографика между 2007 - 2018 година, за да се сравнява България преди и България след влизането в ЕС.

Какво е влиянието на Китай върху икономиката на САЩ Kimberly Amadeo https://www.thebalance.com/kimberly-amadeo-3305455 Kimberly is president of WorldMoneyWatch.com. She has 20 years senior-level experience in economic analysis and business strategy working for major international corporations. She received an M.S. in Management from the Sloan School of Business at M.I.T. in 1987, an M.S. in Social Planning from Boston College in 1978 and a B.A. in Psychology from the University of Rochester in 1976. She is the author of The Ultimate Obamacare Handbook: A Definitive Guide to Your Benefits, Rights, Responsibilities, and Potential Pitfalls. She also wrote Beyond the Great Recession: What Happened and How to Prosper, Статията е публикувана в електронната медия Dotdash, която е регистрирала 61 млн. посетители през 2014, 16-та по посещаемост онлайн медия за същата година, оценена на 270 млн. долара на стоковата борса в САЩ, базирана в Чикаго. https://en.wikipedia.org/wiki/Dotdash Китайската икономика е реализирала 23,12 трилиона долара по паритет на покупателната способност през 2017 г. Това е най-голямата икономика в света. Европейският съюз е на второ място - 19,9 трлн. долара. Съединените щати паднаха на трето място, като реализираха $ 19.3 трилиона. Китай има население от 1,38 милиарда души, повече от всяка друга страна в света. Китай все още е относително бедна страна по отношение на жизнения си стандарт. Неговата икономика произвежда само $ 16,600 на човек, в сравнение с брутния вътрешен продукт на глава от населението в САЩ от 59,500 щатски долара.Ниският стандарт на живот позволява на компаниите в Китай да плащат на своите работници по-малко от американските работници. Това прави продуктите на Китай по-евтини, което привлича чуждестранните производители да аутсорсват работа в Китай. Компоненти на икономиката на Китай Китай изгради своя икономически растеж върху износ на ниско разходно производство на машини и оборудване. Огромни държавни разходи отидоха в държавни компании, за да захранват този износ. Тези компании са доминиращи в техните сфери от индустрията. Те включват трите големи енергийни компании: PetroChina, Sinopec и China National Offshore Oil Corporation. Тези държавни компании са по-малко печеливши от частните фирми. Те генерират печалби от от 4,9%, сравнено с 13,2% от частните компании в същите сфери. Китай разработи градове около тези фабрики, за да привлече работници. В резултат на това една четвърт от китайската икономика е в недвижимо имущество. Правителството също така финансира изграждането на железопътни линии и друга инфраструктура за подпомагане на растежа.За целта то внася огромни количества суровини, като алуминий и мед. Към 2013 г. 10-процентният годишен растеж започна да се очертава като застрашителен балон. Точно тогава Китай обърна поглед към икономическа реформа. Износът на Китай Китай възвърна позицията си на най-голям износител в света през 2017 г. Той изнася 2,2 трилиона долара от продукцията си през 2017 г. Европейският съюз за първи път зае първо място през 2016 г. Сега той е на второ място, изнасяйки за $ 1.9 трилиона. Съединените щати са на трето място, те изнасят 1,6 трилиона. Китай насочи 18% от своя износ за САЩ през 2017 г. Това допринесе за търговския дефицит на САЩ с 375 млрд. долара. Търговията на Китай с Хонг Конг е почти толкова (14%). Търговията с Япония (6%) и Южна Корея (4,5%) е много по-малка. Китай насърчи търговията с африканските държави, инвестирайки в инфраструктурата им в замяна на петрол. Той увеличи търговските споразумения с държавите от Югоизточна Азия и много страни от Латинска Америка. Ето защо президентът Обама стартира търговското споразумение за транс-тихоокеанско партньорство. То не включваше Китай. Това е така, защото една от целите му беше да балансира нарастващата икономическа мощ на Китай в региона. През януари 2017 г. споразумението беше изложено на опасност след като президентът Тръмп се оттегли от него. Но останалите държави продължават без САЩ. Китай произвежда много за чуждестранни фирми, включително и компании в САЩ. Те доставят суровини в Китай. Китайски фабричните работници произвеждат крайни продукти и ги връщат обратно в Съединените щати. По този начин много от така нареченият "износ" на Китай технически погледнато всъщност са американски продукти. Китай изнася предимно електрическо оборудване и други видове машини. Това включва компютри и апаратура за обработка на данни, както и оптично и медицинско оборудване. Освен това изнася облекло, тъкани и текстил. Китай е най-големият износител на стомана в света. Китайският внос Китай е вторият по големина вносител в света. През 2017 г. той внася стоки за $ 1.7 трилиона. Съединените щати, които са най-големият вносител в света, внасят стоки за 2.3 трилиона долара. Китай внася суровини от Латинска Америка и Африка, такива като петрол и други горива, метални руди, пластмаси и органични химикали. Той е най-големият вносител в света на алуминий и мед. Китайският дял на световното потребление на суровини през 2014/2015 г.: Потреблението на суровини от Китай подхранваше световния бум в минното дело и аграрния сектор. За съжаление се стигна до свръхпроизводство. В резултат на това цените се понижиха през 2015 г., тъй като китайският растеж се забави, и тенденцията е цените суровините в тези сфери, например на металите, да падат. Защо китайският растеж се забавя Икономическият ръст на Китай се забави до 6,8% през 2017 г. През 2016 г. той беше пак 6,8%, през 2015 г. 6,9%, през 2014 г. 7,3%, 7,7% през 2013 г., 7,8% през 2012 г. и 9,3% през 2011 г. Преди това Китай се радваше в продължение на 30 години от двуцифрен растеж. За съжаление, това се подхранваше от правителствени стимулиращи инвестиции в капиталови стоки, ниски лихвени проценти и държавна защита на стратегически отрасли като банковото дело. Този успех доведе до инфлация от 5,5% през 2011 г., балон в сферата на недвижимото имущество, нарастване на държавния дълг и тежко замърсяване на околната среда. Ударението на правителството върху създаването на работни места и износа остави малко пространство за програмите за социално подпомагане. Това принуди китайското население да спестява само за пенсиониране, което от своя страна задуши вътрешното потребление и харчене. повечето от растежа на икономиката се наблюдаваше в градовете по източното крайбрежие на Китай. Тези градски райони привлкоха 250 милиона работници мигранти от други области в Китай. Китайските лидери трябва да продължат да създават работни места за всички тези работници или да се изправят пред размирици. Те много добре помнят Революцията на Мао. В същото време те трябва да предоставят повече социални услуги. Това ще позволи на работниците да пестят по-малко и да харчат повече. Единствено увеличаването на вътрешното търсене ще даде възможност на Китай да стане по-малко зависим от износа. Освен това лидерите трябва да се борят срещу местната корупция. Те трябва да намерят начини да подобрят въздействието на индустриализацията върху околната среда. Китайските лидерите вече са започнали амбициозна програма за ядрена и алтернативна енергия, за да намалят зависимостта на икономиката от замърсяващите въглища и вноса на петрол. Всички тези мерки са част от икономическата реформа на Китай. Как Китай оказва влияние върху икономиката на САЩ Китай е най-големият чуждестранен притежател на американски съкровищни бонове, облигации и ценни книжа. Към декември 2017 г. Китай притежава 1.2 трлн. долара в американски съкровищни книжа. Това е 19% от целия американски държавния дълг към чужди държави. Китай купува дълга в САЩ, за да подкрепя стойността на долара. Това е така, защото Китай фиксира валутата си (юана) към щатския долар. Той девалвира валутата си, когато е необходимо, за да запази конкурентните си експортни цени. Ролята на Китай като най-големият банкер на Америка му дава лост. Например, Китай заплашва да продаде част от своите американски ценни книжа, когато Съединените щати го притискат да повиши стойността на юана. От 2005 г. насам Китай повиши стойността на юана с 33% спрямо долара. Между 2014 г. и 2016 г. обаче стойността на долара се е увеличила с 25%. Китай направи така, че да намали стойността на юана спрямо долара. Същевременно китайският износ остава конкурентоспособен и с азиатските страни, които не са обвързали валутата си с долара. Как Китай избягна голямата рецесия По време на финансовата криза през 2008 г. Китай емитира 4 трилиона юана, около 580 милиарда долара, за да стимулира икономиката си и да избегне рецесията. Тази сума представляваше 20% от годишната икономическа продукция на Китай. Тя се насочи към жилища с нисък наем, инфраструктура в селските райони и строителство на пътища, железопътни линии и летища. Китай също така увеличи данъчните амортизации за машини и други средства за производство, спестявайки на бизнес си допълнително още 120 милиарда юана. Китай увеличи както субсидиите, така и цените на зърнените култури за земеделските стопани, както и помощите за населението с ниски доходи в градовете. Китайската централна банка намали лихвите три пъти за два месеца. КЦБ елиминира квотите за заем на банките, за да увеличи кредитирането на малкия бизнес. Но сега компаниите в Китай се борят да погасят този дълг. Комбинираният частен / публичен дълг е два и половина пъти по-голям от китайския БВП. Съединените щати обвиняват Китай в нелоялни търговски практики В президентската кампания през 2016 г. републиканският кандидат Доналд Тръмп обвини Китай в нелоялни търговски практики. Той заплаши да наложи 30% тарифа за целия китайски внос. Нечестните търговски практики на Китай също бяха гореща тема по време на президентския дебат през 2012 г. По време на това разискване президентът Обама разказа как Търговския департамент на САЩ успешно реши много спорове в Световната търговска организация относно нечестни практики, включващи търговия с автомобилни гуми, стомана и други материали. СТО има специфичен процес за разрешаване на търговски спорове. Тези обвинения не са нещо ново. През 2007 г. Търговския департамент заплаши да наложи наказателни тарифи за китайски продукти. Например, обвини Китай в дъмпинг при вноса на хартия в Съединените щати. Търговският департамент заяви, че Китай несправедливо предоставя субсидии от 10-20% на своите производители на гланцирана хартия, използвана в книги и списания. Обемът на търговията е нараснал със 177% за една година. Американската компания New Page Corporation подаде иск за антидъмпинговото дело в Търговския департамент. корпоразцията заяви, че не може да се конкурира със субсидираните цени. Бившият министър на финансите на САЩ Хенри Полсън беше назначен през 2006 г., за да намали търговския дефицит с Китай. Той инициира "стратегически икономически диалог", за да отвори пазара на Китай, особено в банковата му сфера. Той постигна няколко частични успеха. Убеди китайските лидери да повишат стойността на юана в сравнение с долара с 20% между 2005 и 2008 г. Те също така елиминираха 17-процентна данъчна отстъпка за своите износители, увеличиха изискването за резерви за централната банка до 12% и инвестираха и 3 млрд. долара в групата Blackstone Group в САЩ. Шанхайската организация за сътрудничество Шанхайската организация за сътрудничество е централноазиатски военен съюз, който се бори с тероризма и трафика на наркотици, като същевременно подкрепя споразуменията за свободна търговия. Членовете му споделят данни от разузнаването и комбинират военни операции, за да се противопоставят както на тероризма, така и на кибертероризма. Това е китайската версия на НАТО, Организацията на Северноатлантическия договор. Нейните членове са Китай, Русия и страните по техните граници. Това са Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. През юни 2016 г. Индия и Пакистан бяха приети за членове. Групата представлява почти половината от населението на света. Също така има четирима членове (Русия, Китай, Индия и Пакистан), които имат ядрени оръжия. По тази причина участват и повечето близки страни. Те могат да бъдат наблюдатели, партньори за диалог или поканени като гости. Наблюдателите са в процес на пълноправно членство. Те включват Афганистан, Беларус, Иран и Монголия. Шестима партньори в диалога споделят цели, но не искат да станат членове. Те са Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка и Турция. Гостите участват в срещите на върха. Като гости са канени членовете на АСЕАН, ОНД и Туркменистан. https://www.thebalance.com/china-economy-facts-effect-on-us-economy-3306345

"Аз, Цезар и Карл Велики основахме империи. Но върху какво изградихме творенията на нашите гении? Върху насилие. Иисус Христос постави в основата на неговата империя любов: и в същия миг милиони хора бяха готови да пожертват животите си, за да го следват." Наполеон Бонапарт