Б. Киров

Between 1844 and 1881, the lira was on a bimetallic standard, with 1 lira = 6.61519 grams pure gold = 99.8292 grams pure silver. In 1881, the gold standard was adopted and continued until 1914. World War I saw Turkey effectively depart from the gold standard with the gold lira being worth about nine lira in paper money by the early 1920s. https://en.wikipedia.org/wiki/Ottoman_lira Не ви давам квалификации, вие сам го правите - "чисто злато" означава 24 карата, дали ще бъде с някакви други примеси в монета от златна лира и ще повиши теглото й, това в случая няма съществено значение - 24-каратовото злато в такава монета е винаги 6.61519 grams pure gold.

А някога да сте чувал за "златен стандарт" и за "биметален стандарт", добре е човек да прочете преди да пише: Османската лира, наричана също турска златна лира, е парична единица в Османската империя от 1844 до 1923 г. Тя става основна парична единица, заменяйки куруша, който обаче остава в обращение като нейна кратна единица. Между 1844 и 1881 г. лирата е покривала биметалния стандарт: 1 лира = 6,61419 грама чисто злато = 99,8292 грама чисто сребро. През 1881 г. златният стандарт е бил изоставен и към него са се върнали през 1914 г. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0 Биметаллизм (от латин. bis — дважды и metallum — металл, также валютный дуализм) — денежная система, при которой роль всеобщего эквивалента закрепляется за двумя благородными металлами (обычно золотом и серебром), предусматриваются свободная чеканка монет из обоих металлов и их неограниченное обращение. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC Bimetallism[a] is the economic term for a monetary standard in which the value of the monetary unit is defined as equivalent to certain quantities of two metals, typically gold and silver, creating a fixed rate of exchange between them. https://en.wikipedia.org/wiki/Bimetallism Златният стандарт е паричен стандарт, при която стойността на парите съответства на дадено количество злато. При златния стандарт парите са или монети, съдържащи определено количество злато, или банкноти, за които се гарантира замяната им със злато[1], в идеалния случай в предварително определено количество. Паричните единици, използващи златен стандарт, имат постоянен обменен курс една спрямо друга. Золото́й станда́рт — денежная система, в которой основной единицей расчётов является некоторое стандартизированное количество золота. В экономике, построенной на основе золотого стандарта, гарантируется, что каждая выпущенная денежная единица может по первому требованию обмениваться на соответствующее количество золота. При расчётах между государствами, использующими золотой стандарт, устанавливают фиксированный обменный курс валют на основе соотношения этих валют к единице массы золота. The main feature of the gold exchange standard is that the government guarantees a fixed exchange rate to the currency of another country that uses a gold standard (specie or bullion), regardless of what type of notes or coins are used as a means of exchange. This creates a de facto gold standard, where the value of the means of exchange has a fixed external value in terms of gold that is independent of the inherent value of the means of exchange itself. Основната характеристика на стандарта за обмяна на злато е, че правителството гарантира фиксиран обменен курс към валутата на друга държава, която използва златен стандарт, независимо какъв тип банкноти или монети се използват като средство за размяна. Това създава de facto златен стандарт, при който стойността на средствата за размяна има фиксирана външна стойност по отношение на златото, която е независима от присъщата стойност на самите средства за обмен. https://en.wikipedia.org/wiki/Gold_standard Което преведено ще рече, че с 3.95 кг. злато, колкото е тежало ловешкото съкровище в Османската империя е можело да се купят неща за стойността на 597.5 златни лири и това е било гарантирано от златния стандарт: 3950 гр.: 6.61 гр. = 597.5 лири Съответно в други държави със златен стандарт, каквито са били повечето европейски по онова време, златният стандарт е гарантирал еквивалентна покупателна способност на това злато. Май не са били толкова тъпи комитетските.

Ето как се раждат и подхранват митовете – от оскъдна информация и свободни интерпретации върху тази оскъдност. Цитираното в горния постинг е една статия на Константин Илиев, но това негово лично мнение, отново е изградено върху недостатъчна информация. Всъщност единствената точна информация за тази находка от златни монети е една статия в сп. „Нумизматика” от известния български нумизмат Тодор Герасимов Герасимов 1973: Т. Герасимов. Съкровище от златни монети от XVI – XIX в., намерено в Ловеч. – Нумизматика, 3, 1973, 31-32. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2 И тъй като списанието е излязло през 1973 г. и е достъпно само в архивите на библиотеките, върху тази статия се градят различни хипотези и интерпретации, защото дори и в приемателния протокол на милицията през 1973 не е отбелязано точното място на находката в Ловеч. Нищо повече не може да се направи в такъв случай, освен да се сумират различни интерпретации, та дано от това сумиране картината да стане по-точна – а дано ама надали, но все пак да опитам: „Най-голямата до този момент златна колективна монетна находка, открита на територията на днешна България, е съкровището от Ловеч. То се състои от 1364 златни османски и европейски монети2. Открито е случайно при изкопни дейности в старата част на град Ловеч през 1973 г., на дълбочина от около 30 см, като монетите са били поставени в три метални кутии (Герасимов 1973: 31-32). Монетите в находката се разпределят в много широк хронологичен диапазон – от XVI до XIX в. Освен това сред османските и западноевропейските има и няколко римски монети на императорите Теодосий I (379 – 395) и Хонорий (393 – 423). Западноевропейските монети са на Република Венеция, Белгийската конфедерация и Австрия. Най-късните османски монети са от управлението на султан Абдул Меджид (1839 – 1861), а голяма част от по-ранните са пробити. Наличието в съкровището на много по-стари от времето на укриването на находката римски монети поставя редица въпроси. Тодор Герасимов предполага, че е възможно те да са били използвани като златен материал на грам и карат и по този начин да са играли ролята на платежно средство (пак там: 31).Целият състав на съкровището е бил предаден в музей, без да се посочва в кой точно. До този момент находката не е публикувана, извън цитираното кратко съобщение на Тодор Герасимов." http://shu-bg.net/sites/default/files/stefka/Abstracts%20-%20K.%20Krustev1.pdf " Не можем да подминем обаче една странна случка, свързана с Поплукановата къща в Ловеч. Там през 1973 г. е открито златно съкровище от комитетски пари на 30 см дълбочина - 1364 златни монети с различна нумизматична стойност и изчислявани на няколко милиона лева. Монетите били скрити в кутии - капсули. Авторът подлага на щателен анализ артефактите и случилото се преди 40 години, като привлича в помощ дори и изказването на Цанка Петкова (заснимана с камера през есента на 2013 г. на Самоводската чаршия във В. Търново пред магазина й за сувенири), технически ръководител на строителния обект в Ловеч по онова време. В резултат на направеното разследване Н. Иванов поправя някои неточности около това "съкровище", а именно: че поп Лукан не е разполагал с артилерийски гилзи (в които са били монетите, както се е твърдяло; експертните оценки изясняват в какво точно са били поставени) - приложени са снимки и чертежи от Ръководство по артилерия от това време и др.; изяснява се денят, в който най-вероятно са били заровени - 15 юли 1878 г.; на базата на различен документален и архивен материал авторът разсъждава върху някои пропуски на предишни автори и ролята и съдбата на комитетските пари." http://museumbot.bg/news/na-19-fevruari-ni-gostuva-nikolay-ivanov-202.html И още нещо на вниманието на Единния Фронт от твърдящи, че монетите извън обращение в Османската империя по време на събитията около залавянето на Левски не ставали за разплащане, това не е вярно: "Как би изглеждал един опит за очертаване на част от ареалите, достигнати от развиващата се розотърговска традиция, като имаме предвид състоянието на актуалната монетна и банкнотна циркулация? Чужди монети циркулират на територията на Османската империя до Освобождението и то в значителни количества. Османската власт така и не успява да се справи с този проблем. Сред причините за тази ситуация е и недоверието от страна на населението към непостоянната османска парична система, претърпяла множество сривове и кризи. В това отношение тя се явява почти единствен подобен пример в световната нумизматична история. Количеството на циркулиращите монетни единици е неимоверно голямо, а разпространението им наистина всеобхватно. Всички те, дори и излезлите отдавна от обращение в своите държави монети, се използват масово като платежно средство и са натрупвани в съкровища. В този ред на мисли не е изненадващо, че в периода 1878 г. – края на XIX в. се използват и монети, отсечени в предходните години, десетилетия и дори векове. Достатъчно условие е те да бъдат изработени от злато или сребро. Монетната циркулация веднага след Освобождението е живо обрисувана в непубликуваните изцяло мемоари на финансиста Михаил Тенев, който описва ситуацията в Княжество България, непосредствено след Берлинския договор от 1878 г. по следния начин: „Освобождението на България завари в страната едно смешение от монети, каквото може да съществува само в една първобитна държава… В Османската империя, макар да съществуваше по това време народна монета, имаха курс и всички златни, сребърни и медни монети от държавите на целия свят. В обращение, редом с белите сребърни меджидии и подразделенията им – бешлици, алтълъци, ирмеличета, се срещаха изобилно сребърни унгарски мангърчета, австрийски фиоринти, германски талери и марки, американски долари, английски гулдени, шилинги и крони, испански пезети, шведски, датски и холандски риксдали, индийски рупии и пр., и пр., както и франковете на държавите от латинската конвенция. Между тия разни видове монети се срещаха значителни количества демонетизирани от самите им държави късове, изтрити от употребление дотолкова, че не можеше да се познае на коя държава принадлежат. Публиката се мъчеше да ги разпознава само по обема и формата им и им даваше названия диреклии, кумлии, унгарчета и т.н.“ (цит. по: Toporov 1997, pp. 9-10)." http://csii.bg/series/2017-2/html/25-Krastev-Marinov.html И за най-търпеливите, които са стигнали в четенето дотук, още едно мнение на доцент Ивайло Христов за това как са събирани парите в Частните революционни комитети на ВРО и какви пари са събирани: http://www.bposoki.bg/uploads/posts/hristov2017-3_bg.pdf

Два дена Общи престоял в Правешкия хан, а на третия той натоварил парите на неговия кон и на коня на Цвятко и заедно с него отишли в Осиковица в къщата на Иван Ветьов, която била комитетска къща. При чорбаджиите Нешо и Иван Цолови обменил 17 000 гроша бели меджидиета и металици за златни лири, които взел у себе си. Продължавайки за Тетевен сам с останалите пари, натоварени на добичето, Общи се установил първо в хана на хаджи Иванови. Понеже му поискали, дал назаем по 1000 гроша на братята Станчо и Станьо да си купят вино – после щели да ги върнат в комитетската каса. След това се преместил в къщата на Дочо Мръвков. И на него също дал 1000 гроша. Цитирам уважаваният Гербов и преставам да пиша в тази тема, защото заяждането става на дребно, не допринася за нищо, освен за егото на някои хора. На добър час.

А откъде можем да сме сигурни, че Иван Лалев не го е направил, той е бил 22 години директор на музея в Ловеч и е автор на 12 книги за историята на Ловеч. По принцип това, което изглежда малко вероятно, не е невъзможно до доказване на противното. Иван Унджиев дава за експертиза въпросното писмо през 40-те години на 20-ти век и тогава експертът излиза със заключение, че то е писано от поп Кръстьо. След това, не мога сега точно да посоча годините, писмото има още две експертизи от графолози, които излизат със заключение, че писмото е писано от Марин Поплуканов, тях Росен Янков ги споменава в книгата си, но игнорира тези експертизи с твърдението си /нелепо според мен/, че поплуканов нямал такъв цветист речник като поп Кръстьо. Освен това, което е по-важно, когато е писано писмото, в което авторът му кани Левски да дойде в Ловеч "да ся разберем", попът не е председател, защото Поплуканов е арестуван с Пъшков на 28 октомври, ерго на 7 председател е бил Поплуканов, а парите по устав са били на съхранение у председателя, тоест Поплуканов. Попът като касиер е водел приходно-разходната книга и е предавал сумите на председателя. 50 000 пушки е нереалистична бройка, може и да са водени от Данаил Попов такива преговори с белгийските фабриканти, но това означава около 200 000 златни турски лири, които по онова време са имали само крупните търговци в Букурещ и Одеса, а както е известно, те не са давали пари за ВРО. По принцип е възможно пренасяне на големи количества оръжие през Дунав, така влиза четата на Ботев, заедно с оръжието си, опаковано като градинарски инструменти. левски не веднъж пише в писмата си за закупуване на оръжие на едро - веднъж от френски търговец, друг път от Узунджово и т.н. Парите след Общото събрание на БРЦК в Букурещ са целенасочено събирани за тази цел.

Некоректно ме цитирате, защото цитирате думите на Иван Лалев в мой постинг, а адресирате репликата си към мен. Това което съм писал е, че не изключвам тази негова хипотеза. Освен това съм писал, че да се пренесат пари за стотици пушки във вид на сребърни и медни монети е непосилно за един човек. Доказателства, че откраднатите пари от Арабаконак са обърнати в злато можете да откриете в темата на г-н Гербов в този форум, той конкретно посочва източници, но сега не ми се рови да търся там. По отношение на комитетските пари - дори да изключим хипотезата на Лалев, че точно намерените през 1974 са тези, - имало е злоупотреба с такива и Левски идва в Ловеч за тях. В писмото си от декември до членовете на комитета той упреква председателя недвусмислено: "У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма, и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему." http://www.vasil-levski.org/7-5.htm Както и да се извърта от някои историци, председател е бил Поплуканов, а не поп Кръстьо. Пари у Николчо Сирков е имало към 3000 гроша, комитетските пари са били много повече, Левски така и не ги получава от сестрата на Марин Поплуканов, Величка Хашнова, където за последно се отбива преди къкринската голгота. У Величка е била и пушката на Левски. Ето какво пише за нея в един друг форум, цитирам, за да не стане пак недоразумение, че това е мой текст: "След неуспешното нападение над дома на чорбаджията Денчо Халача в Ловеч Васил Левски и Никола Сираков заминават за Тетевен. На местният комитет занасят като мостри, т.е. като “одобрени за работа”, три пушки. Според проф.д-р П.Ив.Стоянов тези три пушки са “от една белгийска фабрика, която се бе съгласила да продаде 50 000 пушки с условия, да й се заплатят половината пари напред, а половината след Освобождението”. Една от тези пушки се запазила в дома на Величка Хашнова в Ловеч след Освобождението. Според същият автор тя е като “мартинка, система “Комблен”. В потвърждение на това твърдение има и други бележки и спомени. Данаил Попов, от когото е взета пушката, по това време търгува направо или чрез посредници с белгийски оръжейни фирми и доставянето на “Комблен” е логично. В една бележка от архива на Данаил Попов той е написал още по-точно: “Аз донесох една белгийска пушка, скорострелна, от които имат само кралевските дворцови гвардейци. Нея пушка изнесох я нарочно на В.Левски и я прекарахме насреща през Дунава чрез г-на Оханеза Аладжаджиана, който можеше да я прекара и в Плевен е предадена Левскому с 1000 патрони” От Белгия Данаил Попов доставя револвери за комитетите в Плевен, Ловеч и другаде. Сигурни доказателства се съдържат и в писмата на стария вече поборник Данаил Попов до Народният музей и министъра на просвещението от 1907-8г. С писмото си до музея той подарява една пушка “Комблен”, купена от Ангел Кънчев, с която той си е служил известно време във Влашко. От Народният музей този експонат преминава в Националния военноисторически музей, където днес е изложена в експозицията. Данаил Попов свидетелства, че заедно с нея е купил същата пушка и за Левски. Така намираме сигурни доказателства, че първата иглянка на Васил Левски е систем “Комблен”, обр. 1870-71г. Произведена е в белгийските оръжейни заводи и стреля с патрони “централен бой”. Принадлежи към т.нар. системи с “падащ блоков затвор”. От 1871г. се намира на въоръжение в гвардията и част от кавалерията на Белгия. И други наши революционери са били въоръжени с такива пушки, защото доставките на оръжие от Белгия Данаил Попов продължава до Априлското въстания. Както виждаме обаче, още Васил Левски я оценява като подходящо и модерно оръжие за бъдещата българска революция. Параскев Ив. Стоянов пише”.....”Комблен” се е запазила у Величкини(Величка Хашинова) и сега е у Марин Луканов, който ще я даде за Ловчанският музей”. След Освобождението Данаил Попов продължава да живее в Турну Мъгурели. Той също узнава, макар и по-други пътища и при други обстоятелства, че пушката на Левски се намира у Марин попЛуканов-факт, който дълбоко го възмущава. На 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София: “....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от цеността на такава Една реликва”. Това писмо старият поборник пише по повод дарението, което самият той прави на Народният музей в София-другата пушка “Комблен”, която поради ранната смърт на Ангел Кънчев не е била прехвърлена в България. Цели 35 години тя е престояла у него като светиня и когато официална делегация посещава Турну Мъгурели да се поклони на гробовете на румънските войни, паднали за свободата на България,Д.Попов изнася пушката и я дарява. За този родолюбив жест получава благодарствено писмо от тогавашният директор на народният музей-Вацлав Добруски. Патриотичен дълг е било на времето, както показва на дело Данаил Попов, това оръжие да бъде предадено в някой музей. И до днес обаче в музея на Левски в Ловеч не е известно да е постъпвало такова оръжие. Ето го Комблен обр 1870 г." http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4923

В статията цитирана от 168 часа, книгата на Росен Янков, се уточнява: http://www.168chasa.bg/article/1825252 това е къщата на човека, изградил я срещу музея "Васил Левски", който през 1967 г. е изграден точно върху мястото на старата къща на Поплуканови: С извършването на активна събирателска дейност нарастват материалите в основния музеен фонд, както и непрекъснатият интерес към делото на Васил Левски. Това налага необходимостта от нова сграда за музей, която е построена до църквата „Света Богородица“, на мястото, където някога е била къщата на дееца на Ловешкия частен революционен комитет Марин Поплуканов. Проектът на сградата е на инженер Иван Николов. В нея е уредена втората по ред експозиция (1967). https://bg.wikipedia.org/wiki/Музей_„Васил_Левски“_(Ловеч) Сега, дали дворното място на Поплуканови е обхващало и терена, върху която е построена тази къща и където са открити монетите /1364 златни монети с общо тегло 3,95 кг/ може да се разбере от старите градоустройствени планове. Върбанов е абсолютно прав в едно, според мен, че това не е колекция, както се опитва да го обясни Янков в книгата си - никой колекционер не колекционира само златни монети, поне за цвят в тези кожени фишеци /кой колекционер си закопава в земята колекцията/ щеше за разнообразие да има някаква друга монета, такава липсва - 4 килограма чисто злато. трябва да се има предвид, че по онова време банкноти /каймета/ в Османската империя са били употребявани много малко, за пръв път такива са пуснати през 1862, но както се вижда и от обира в Арабаконак всички данъци са събирани в сребърни и медни пари. Дали са от членски внос или от обири, и в двата случая, ако има голямо количество в пари в медни и сребърни монети, съвсем близо до ума е да го обръщат в злато, за да могат да го пренасят лесно. За сведение 1 добра пушка е струвала между 5-10 лири /в зависимост от покупката на едро или на дребно/, така че с тези пари е могло на едро да се закупят няколко стотин пушки. Парите от Арабаконак са били в дребни монети и цялата чета от десетина юнаци не е смогнала да ги пренесе в чували, после пак са ги обръщали в злато. При наличието на златни монети емисиите нямат съществено значение, златото е конвертируемо като ценен метал при всякакви емисии. Защо повечето от членовете са се съгласили на Арабаконашкия обир, въпреки несъгласието на Левски? По същата причина, по която се съгласили да оставят Димитър Общи за негов помощник, въпреки неговото несъгласие. Това е още едно доказателство, че Левски не е бил авторитарен лидер и се е съобразявал с вишегласието.

Носел е несравнимо по-малко пари от събраните в комитетската каса, носел ги е във вид на сребърни грошове. Златото намерено през 1974 в Ловеч тежи около 4 килограма, достатъчно малко, за да го носи човек, но достатъчно много като стойност, повече от всичко ограбено при обира в Арабаконак.

Напиши тогава как мислиш, а не се позовавай на авторитети. Чел съм някои неща от Клаузевиц, както и "Принцът" на Макиавели. Основното при Клаузевиц е "войната е продължение на политиката с други средства", при Макиавели е пълната липса на морал в политиката и всепозволеността в името на властта. Не е ясно какво визираш, правейки паралел с Турция, само се досещам кой е визираният, но и давамата автори не могат да ти дадат готови формули, с които да игнорираш конкретния икономически анализ. Че, имат амбиций спор няма ама то не е само Саудитска Арабия. Забрави Иран, а Русия ? Като добавим Египет най-големия враг в момента,и Ирак, блъсканицата става голяма. Блъсканицата наистина става голяма, защото се сравняват несравними неща, по-скоро кашата става пълна. Иран е шиитска държава и по дефолт не може да претендира за лидерска позиция сред преобладаващо сунитския мюсюлмански свят. Египет е в много лоша икономическа кондиция, далече под средните доходи, без видими перспективи да излезе от техния капан. Ирак е американски протекторат. Русия няма място в това уравнение, не е част от него.

Според мен, косвено доказателство за злоупотреби с пари от комитетската каса, е последното писмо на Левски от декември 1872 до членовете на комитета, както и факта, че той се отбива преди Къкрина в къщата на Хашнови, няма какво друго да търси там, освен комитетските пари, но не тръгва с тях към Къкрина. цялото му рисковано посещение в Ловеч, преди да тръгне към Влашко, също е мотивирано с взимането на комитетските пари.

Ето отговорът на Иван Христов Лалев, директор на музей "Васил Левски"- Ловеч в периода 1991-2013 /22 години/ http://lovech-museum.bg/istoria/direktori/ и автор на внушителен брой публикации /12 книги!/ за историята на Ловеч: http://catalog.libvar.bg/view/show_avt_data.pl?id=19255&SRV=&LANG= Искам да кажа с това предисловие, че Иван Лалев е професионален историк и не е Никой: Парите на Левски изчезват в пукнатините между ловешките комитетски хора ....В една моя публикация в сп. "Исторически преглед" от 1990 г. чрез детайлен анализ на епистоларното наследство на Левски по безспорен начин доказах, че до средата на август 1872 г. касиер на Ловешкия революционен комитет е Иван Драсов. Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия. Тук прави опити да създаде няколко комитета, но без видими резултати. В периода до 1874 г. идва в Белград за среща с Каравелов, през 1874 г. прави обиколка в редица румънски градове и участва в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август. В протокола от това заседание са определени основните насоки в дейността на съставения Привременен централен български революционен комитет: "да прави възвания към частните революционни комитети в разни градове на Румъния за събиране парични помощи за разни комитетски потреби; да държи сношение с частните революционни комитети в България и да свиква главно събрание от всички частни комитети в Румъния и България". Решава се паричните помощи от частните комитети да остават "у председателят на всякой един от тия комитети". В състава на Привременния централен комитет е избран и Христо Ботев и това поставя началото на прякото му участие в политическия живот на българската емиграция. По отношение събирането и съхранението на парите - позната практика от времето на Левски. По време на заседанието по всяка вероятност е станало въпрос за съдбата на комитетските пари, събирани и неотчетени по времето на Левски и към единствения представител на БРЦК в Българско са били отправени нелицеприятни въпроси. Притеснен от факта, че не може да даде смислен отговор, още на следващия ден, 22 август 1874 г., Иван Драсов се обръща с писмо до Марин поп Луканов и Димитър Пъшков в Диарбекир. След като ги информира за обиколките си из Влашко, участието му в Общото събрание, за необходимостта на средства за издаване на преведената от него биография на Мацини, в края на писмото Драсов с пределна яснота пише: "Марине, колкото и работа да имаш, колкото и да си беден, моля ти се в името на приятелството ни "ДА НИ ЯВИШ, КОЛКОТО СА МОЖЕ ПО-СКОРО ГДЕ И КОМУ СИ ДАЛ ПАРИТЕ, КОИТО ТИ ДАДОХ В 1872 Г. ДА ГИ ДОНЕСЕШ ТУКА (разрядката моя - Ив. Лалев), с които да заплатиш длъжността, защото сега длъжника ми каза, че от тебе не получил никакви пари; даже казва, че другарят ти В. бил заел за завръщане около 10 лири, когато аз знам, че той имаше доста пари, а главното е, че длъжника ми тук иска от мене още веднъж тия пари. Заради това те моля, да ми явиш в какво СИ УПОТРЕБИЛ, ИЛИ КОМУ СИ ДАЛ (разрядката моя - Ив. Л.), за да ги диря, другояче от записа ми остава ачик и аз съм принуден да го платя два пъти. Всичко това яви непространно и то под тоя адрес: Herrn Christo Botioff Kalea mosilor N 122 Iu Bukurest Valachei Тоя господин е мой застъпник тук. От последните редове разбираме, че парите трябва да бъдат изпратени на Христо Ботев, застъпник на Драсов в Букурещ. Това не е новост, известни са топлите връзки между двамата революционери. Разбираемо е и другото твърдение, че Луканов не познава Ботев, тъй като последният, както споменах, се поставя в услуга на революционното движение от август 1874 г. Тук не може да става въпрос за пари, предназначени за уреждане на сметки от личен характер. Както вече писахме Иван Драсов напуска Българско с редовни документи не на 8 август, както той пише доста по-късно, а най-рано на 11 август, откогато е и паспортът му. За него не е имало никакъв проблем да вземе и пренесе определено количество пари за лични нужди. Явно намиращите се в наличност пари на революционната организация са предадени на председателя Марин поп Луканов, за да бъдат предоставени на Левски и използвани по предназначение, т.е. за оръжие. Въпросът за 10-те лири също не е за пренебрегване, но той не е на вниманието ни сега. А че Марин п. Луканов е разполагал с касата, по-скоро със събраните пари, няма никакво съмнение. Сам той се разконспирира с писмото до Левски от 7 октомври 1872 година, както и в последното писмо на Левски до членовете на революционния комитет в Ловеч от 12 декември 1872 година "У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел уставът?! На комитетската пара минутата се не знае кога /ще/ се поиска". Досега много се спекулираше с автора на въпросното писмо от 7 октомври и почти всички изследователи считаха, че негов автор е поп Кръстю и така ставаха волю-неволю съпричастни към тезата, че писмото е от попа и че именно той е "употребил за ден-два" комитетски пари и това негово действие стои в основата на предполагаемото, но недоказано предателство на Левски. Не трябва да ни смущават и някои не дотам ясни моменти от писмото. Както по времето на Левски, така и тук кореспонденцията е иносказателна с цел запазване на тайните на организацията и нейните членове. Няма никакво съмнение, че парите след напускането на Драсов са останали в ръцете на сем. Луканови. За да бъдем коректни, веднага трябва да споделим, че не всички от тях са изхарчени и то не заради друго, а поради несъгласуваност между членовете на фамилията. През 1974 г. при изкопни работи в района, където е била къщата на поп Лукан и прилежащото й дворно място бяха открити 1364 броя златни монети с последна емисия 1867 г. Не буди никакво съмнение, че това са комитетски пари, привнесени от други революционни комитети и останали непредадени на Левски при последното му идване в града на 25 декември 1872 г. Съмненията на някои, че не са такива, с мотивацията, че не е възможно, ако са комитетски, да няма някой и друг грош, са несъстоятелни, защото всички пари след постъпването им са били обменяни в злато, тъй като оръжие може да се купи главно, ако не и основно само със златни монети. Дали обаче има използвани от тях от сем. Луканови, или не? Косвен отговор на този въпрос намираме в кореспонденцията на брата на Марин п. Луканов, Илия, както и на Данаил Попов. По това време, 1872-1873 г., Илия п. Луканов е ученик в Одеската духовна семинария. Тук е заедно със Стефан Стамболов. През периода 1874-1877 г. е учител в Ловеч. След Руско-турската война е чиновник последователно в Ловеч, Габрово, Радомир, Трън и София. В столицата по време на управлението на С. Стамболов е главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Обвинен в злоупотреби, той е осъден на затвор и не след дълго, през 1895 година, почива. В писмата му от Одеса той никога и по никакъв повод не се оплаква от липса на пари или лоши битови условия. Не знам откъде проф. Ан. Иширков, в семпло написана статийка от 30-те години на ХХ в., споменава, че Илия е живеел благодарение на няколко рубли, отпуснати му от руското правителство и помощта на двама одески българи. Никакви други подробности, но може да поставим под съмнение руската помощ, като знаем с какви трудности са отпускани и то след консулски и посланически намеси и ходатайства. За справка - Христо Ботев. Като учител в Задунаевка той е притежател само на един стар казашки шинел, служил му както за завивка, така и за постеля. На 31 март 1873 г. Илия поп Луканов пише на Иван Драсов в Писек писмо, в което му дава сведения за посещението на Панайот Хитов в Одеса и изказва голямо съжаление за "обесванието на Левский". Налице е и интересуващ ни текст: "Пишехте ми в първото си писмо да ви изпратя Мариновото писмо. Аз ви го пращам, само ви се моля пак да ми го изпратите, защото ми е брат. От туй писмо ви/е/ ще видите дали Пъшков го е предал или той тях? Аз мисля, че Марин няма за какво да лъже. В първото си писмо вие жалехте за Марина, че няма пари. АЗ ПОЛУЧИХ ОТ ЛОВЕЧ ПИСМО, В КОЕТО МИ ПИШЕХА, ЧЕ МУ ИЗПРАТИЛИ ДОСТА ПАРИ ЗА ХАРЧ. (разрядка моя - Ив. Л.) Туй ме утеши." Трудно можем да докажем откъде ги има поп Лукан тези "доста пари", но логиката ни води към касата на БРЦК. Левски е обесен, Димитър Общи, основен вносител на средствата от комитетите в поверения му район - също, революционният комитет в Ловеч практически се е разпаднал. В Ловеч, както беше вече споменато има злоупотреби на комитетски пари, позитивно вече се знае, че това е Марин поп Луканов. Ако продължим в тази посока, данни интересуващи ни по въпроса има в писмо на Данаил Попов до Иван Драсов от 25 юни 1873 г. Като споделя някои моменти от живота на заточените, за това, че Марин поп Луканов и Димитър Пъшков "са хванали къща с кирия и стоят тамо, а брат ми (Атанас поп Хинов - б.м.) с х. Станя (тетевенски чорбаджия - б.м.) стоят в някой си манастир, той продължава: "Ето и какво ми пише върху нашите общи работи (брат му - б.м.) щото вършехме и недовършихме. Той казва тъй: "сичко що сме свършили, брате, сега разумех, че хората го вършели ЗА СВОЙ ИНТЕРЕС (разрядката моя - Ив. Л.). Зная, че на тебе не ти е познат отблизо М. поп Луканов, но аз ви казах, че парите, гдето се внасят в Ловеч, не ще има никаква полза от тях, тъй излезе. Маринова баща (поп Лукан Лилов - б.м.) 100 гр/оша/ няма събрани на куп, също и братята му, а пък докато бяхме в София, пратиха му 5 лири, като стигнахме Ц/ари/град - още 15 и сега писа за още 15 лири. Вижте сега Левски, где е разнасял парите общи." Тези факти, в които Данаил Попов не се съмнява, споделени от родния му брат, нараняват чувствителната му душа и в момент на разочарование ще се изповяда: "да ти кажа право, отситнах от всичко, защото, колкото и да познавам, че е имало пари, нещо пари събрани, които вижда се, ЧЕ СА ОСТАНАЛИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МАРИНОВАТА ФАМИЛИЯ, КОИТО СЕГА ВЕЧЕ СА ГИ УСВОИЛИ ЗА ТЯХ СИ (разрядката моя - Ив. Л.) Затова казвам пак, че нашите българи откакто не обичат да жертвуват, а пък обичат да посвояват такива имущества, които са събирани по пара за една свята цел, зато занапред ще бъдете вече по-внимателни върху такивато наши работи, а най-повече за това, когато едни се трудят *да принесат полза, а други да усвоят." За сведение, първата обиколка на Левски от 11 декември 1868 г. до края м. на февруари 1869 г. се осъществява с паричната помощ на Д. Ненович и е в размер на 30 лири, а заплатата на водещия учител в Горнокрайското училище на Ловеч е около 8000 гроша (около 80 лири - б.м.), събрани с голям зор от ловешките чорбаджии. Към средата на годината, 15 юли 1873 г., Иван Драсов получава писмо от П. Бояджиев, в което освен традиционно споделените новини за вървежа на училищните и църковни дела в Ловеч, се съобщава и за ловешките заточеници: "А за Марина и Пъшков що да ви пиша? Те се освободили от затворът в Д/иар/бекир и са дюкенджии". За да бъда коректен, необходимо е да посоча, че в едно от писмата на Илия п. Луканов пак до Драсов (16 септември 1878 г. - б.м.) се споменава, че когато брат му писал от Цариград за пари "г-н Димо (Драсов - б.м.), както и другите дали по 22 3/4 гроша и това ни се показва такава голяма сума". По това време съобразно някои особености, главно карати на злато, емисия на отсичане и др. една турска лира била 100, 102, 104 или 106 гроша. На 8 декември 1873 година Илия п. Луканов дава исканият от Драсов адрес на брат си в Диарбекир, който според него вече е добре, а от Ловеч му съобщават "че Марин бил ортак с Мръвкова" (Дочо Мръвков от Тетевен) Това се потвърждава и в писмото на Марин п. Луканов и Димитър Пъшков до Драсов от 28 февруари 1874 година: "С г-н Марина и Дочо Мръвков живеем заедно, с когото са и ортаци на кундураджилъка на един протестан/т/ски проповедник на къщата, на име Салибах от сюриянска народност ... Тук сме добре..." Според несигурна, от личен характер, информация по това време ловешките заточеници са имали и месарница "Крив суджук". Тези документи и сведенията, които има в тях по безспорен начин ни уверяват, че Марин п. Луканов, пък и Димитър Пъшков са имали достатъчно средства, за да водят макар и като заточеници, един нормален начин на живот. И че парите за поддържането на що-годе нормален стандарт са идвали от Ловеч, от семейството на Марин п. Луканов, свещеника поп Лукан Лилов. А това са били средства, събирани от частните революционни комитети и терористични актове, предавани в Ловеч в отсъствието на Левски на председателя Марин п. Луканов. Определена вина за слабия контрол при събирането и изразходването на средствата носи и Левски. Той констатира няколко пропуска, но по нищо не личи, че са взети мерки за преодоляването им. На стр. 67 от джобното му тефтерче е записал: "Димитрова (Общи - б.м.) сметка от 1-ви дек/ември/ до иян/уари/ 10-тий 1872/ дадени му са 291 (гроша - б.м.). За тия пари му исках сметка, а той каза, че забравил за де какво е дал, нито е писал." В писмото на Марин поп Луканов до Левски от 7 окт. 1872 г. също се говори за изразходване на комитетски пари "за ден-два" за лични нужди. Писмото на Иван Драсов до Марин поп Луканов, в което той го моли да изпрати предадените му от него през 1872 година пари, най-добре илюстрира гореказаното. От съпоставителен анализ на всичко писано от Драсов, косвено имаме основание да приемем, че и при него нещата не са най-чисти. Тук може да търсим причината за мекия, другарски тон, без никакъв упрек за злоупотреба, макар че са минали вече две години от тогава, както и трогателно приятелския тон в края на писмото: "Целува ви отдалеч ваший до гроб верен И. Т. Драсов". Парите ги няма, но сме верни до гроб. Няма съмнение, че бившите революционери и следосвобожденски държавни мъже са оставили доста неразгадаеми тайни. И въпреки това при внимателно вглеждане в отломките на историята се виждат и някои пукнатини. В името на тези тайни те са запазили не само коректността помежду си, но и умишлено са манипулирали и отклонили от реалностите редица факти. На тази основа са материализирали революционното си минало и са придобили статут на силните на деня. И задължили историята да се съобразява с тях. Иван Лалев http://www.lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=15329&Itemid=59

Може и да си прав, допускам вероятност да си, по отношение на тази находка монети, намерени между другото в основите на старата къща на Марин Поплуканов, но не си прав категорично в едно - че това е "Имането на Левски"; това е имането на ВРО, с което Левски би финансирал бъдещето въстание в Българско.

Това е така не защото на Киров или на Ник или на който и да е така му се иска или им харесва, а защото е изградено през изминалите близо десет десетилетия в икономиката на Турция, като се започне от реформите на Ататюрк. Турция СЕ разви с помощта на Запада, не само на ЕС. Тя не е пасивен субект в този процес, постигнатото е резултат от много генерации турски политици и усилията на турския промишлен и банков капитал, това не е станало за година или две, продължава този процес вече повече от век. Турците не се дърпат, с нарастването на икономическата, военната и политическата им сила нарастват и техните амбиции. Голямата амбиция на Турция, според мен, е да бъде алфа държава в мюсюлманския свят. това не означава непременно конфликт на интереси със Запада. Засега на тази писта се състезават "два коня" с реални възможности да застанат на такава позиция: Турция и Саудитска Арабия. Моето мнение е, че по изгодния и приемлив вариант за ЕС е Турция, другият голям партньор в западната коалиция залагаше на Саудитска Арабия. Турция обаче, пак според мен, е много по-светска и приела западните ценности мюсюлманска държава от Саудитска Арабия. Останалите претенденти за обединители на ислямския свят - Пакистан, Иран и Индонезия, - по ред причини по мое мнение са далече от възможността да бъдат държава-ядро на ислямската цивилизационна група. шансовете на Турция да постигне тази голяма своя амбиция минават само през интеграция с ЕС–, нещо което очевидно турските политици, въпреки различията си, осъзнават през цялото време и следват общата посока - иначе отдавна щяха да са се ориентирали към икономически модели и съюзи с друга база. Имаме китайски модел, имаме руски, имаме и монархии в арабския свят, както и светски диктатури в този регион - Турция никога не е залитала към някои от тези модели, тя следва западния пазарен модел през почти целия 20-ти век и продължава да го прави и сега. Няма никаква логика в това твърдение, защото не отговаря на реалните интереси на двете страни - Турция и ЕС. В дългосрочен план Турция има интерес да има единен европейски стоков и капиталов пазар, където да реализира продукцията си и откъдето да акумулира капитал и ноухау. ЕС от своя страна има дългосрочен интерес Турция да бъде неин мост и плацдарм към икономическа експанзия в Близкия изток и оттам към Африка. поради каква обективна причина всеки от двамата партньори трябва да премине през погазване на собствените си интереси, според теб?

През 2002, по отчети на Централната банка на Турция, в Турция са влезли общо 7.5 млрд. щатски долара, но само 3 години по-късно, през 2005 те са 37 млрд. за текущата година, тоест 500 % ръст, като основно, както споменах в предишния постинг, това са западни капитали. Огромният скок се дължи на приватизацията на държавни предприятия, продажбите на частни турски банки на чужди банки и навлизането с тази приватизация на нови чужди капитали. И така, тази достигната още през 2005 година висока цифра се запазва и през следващите десет години, като средната сума на чуждестранни капитали при непроменено в основни линии съотношение „западни-други” се запазва средно годишно на 37.5 млрд. долара до 2015 година. Трябва да се отбележи, че само 27 процента от тях – 12.7 млрд. долара годишно са преки чужди инвестиции, а останалите три четвърти са краткосрочни и дългосрочни заеми, раздавани на турския бизнес и държава от чуждестранни банки. Пак по данни на Централната банка на Турция, в частния сектор около 70 процента от неизплатените дълговете са към европейски финансови институции; същевременно 56 процента от дългосрочните кредити в частния сектор, които достигат 188 млрд. долара към края на 2015, също са взети от финансови институции в ЕС, докато 12 процента са дългове към такива в САЩ. Така сумирани, дългосрочните кредити на турския бизнес към западни банки и финансови институции достига внушителната цифра 68 процента от общо 188 млрд. долара. За сравнение делът на азиатските кредити в Турция е 15 процента /тук отново най-голям дял има Китай с близо 14 млрд. инвестиции в Турция, за сравнение в България китайските инвестиции, преки и финансови са около 0.3 млрд./. От западните финансови инвеститори първа позиция заемат лондонските банки, от които частния сектор в Турция взема най-много кредити, следвани от Германия, САЩ, Холандия и Люксембург. От Близкоизточните страни най-големият финансов инвеститор е Бахрейн с 6 процента от общата сума дългосроочни кредити за турски фирми. Според данните, предоставени от турското министерство на финансите, външният дълг на страната е около 435 милиарда долара, от които 115 милиарда долара принадлежат на публичния сектор.62 милиарда долара от публичния дълг е в държавни облигации и ценни книжа. Около 27% от чуждестранните инвеститори в Турция инвестират в държавни облигации. От тях 70 процента са от европейски държави, 23 процента от САЩ и едва 5 процента от Азия. При пазарите на фондовата борса, покупката на акции на турски фирми от чуждестранни инвеститори, отново доминират западните капитали, като тук позициите са леко разместени в следната конфигурация: Най-голям инвеститор в акции на турски фирми през 2016 г. е Холандия с 15.8 процента закупени акции от общо 132.8 млрд. долара за текущата година, следвана от САЩ с 8 процента, Австрия – 7, Великобритания – 6.9, Люксембург – 6.4, Германия – 6.4, Белгия – 5.9, Испания – 5.5, Гърция /!/ - 4.9 процента. Или отново получаваме сбор от около 70 процента в общия чужд капитал вложен в акции само от тези 9 изброени държави. Разпределението на закупените акции е 26 процента в производство, 23 процента финанси и застраховане, 9 процента в търговия на едро и дребно, 9 процента в транспорт и складови площи и 5 процента в строителство, останалите са в други. https://en.portal.santandertrade.com/establish-overseas/turkey/foreign-investment http://www.hurriyetdailynews.com/85-percent-of-turkeys-foreign-investors-still-from-west-93356 Ако трябва да обобщя накратко: - общо турският външен дълг е около 440 млрд. долара, над 70 процента от него е към ЕС и САЩ - общо турските преки инвестиции са 180 млрд. долара, от които западни инвеститори са 85 процента, 75 процента са от ЕС - общо закупените акции на турската фондова борса от чужди инвеститори са на стойност 132 млрд /2016, има известен отлив през последните 2 години/, от които над 70 процента за от ЕС и САЩ Още по-синтезирано тези цифри показват, че турската икономика – внос, износ, кредитиране, преки инвестиции, фондова борса, - като цяло е много силно обвързана и зависима от западните капитали, тя би изпаднала в колапс без тях, както и без западните пазари, накъдето е ориентиран преобладаващо нейния износ и внос. Връзката на турската икономика със западния капитал е неразтрогаем брак по сметка, дори да не е по любов. Турция увеличава златните си запаси през последните години и се стреми да държи ниско нивото на външния си дълг /без особен успех за второто/, което би могло да й даде някаква еманципирана от Запада външна политика, но според мен връзката на икономиката й със западните капитали и пазари е толкова мощна и жизнено-важна за нейния просперитет и мощ, че едва ли могат да се очакват някакви резки завои и промени в тази ориентация, независимо от това каква политическа върхушка стои на кормилото на изпълнителната власт в страната. Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Чуждите инвестиции в Турция 1.Преки чужди инвестиции /FDI / Според UNCTAD 2017 World Investment Report, Турция е вторият след Израел реципиент на преки чужди инвестиции в Западна Азия. След рекордно високите 22 млрд. долара през 2007, потокът на FDI за 2015 е 17.5 млрд. долара през 2016, 12.1 млрд. частичният спад се дължи на политическата нестабилност след опита за преврат, отслабването на турската лира, инфлацията и напрежението в Близкия изток. Независимо от това, ако се погледне общата картина за периода 2003-2017, растежът на преки чужди инвестиции в турската икономика е забележително висок: Чужди преки инвестиции /FDI/ в Турция средно на година в периода 2003-2016 са по 12.7 млрд. щатски долара /за сравнение, българските за миналата година са под 0.8 млрд или на човек от населението в Турция има с 50 процента повече преки чужди инвестиции от България, при това в период на вътрешна политическа нестабилност и без да е член на ЕС, като преобладаващите чужди инвестиции в Турция са от страни в ЕС, над 75 процента!/. Тази тенденция на растеж не е прекършена от изброените задържащи фактори, напротив, перспективите и предвижданията са за увеличаване през 2018: https://tradingeconomics.com/turkey/foreign-direct-investment Причините за тези прогнози са обективни: страната е приела серия от зоконодателни реформи за улесняване на чуждите инвеститори, създала е работеща и ефективна Агенция занимаваща се само с техните проблеми / Investment Support and Promotion Agency of Turkey (ISPAT)/ и най-важното – атрактивно място е за бизнес и пазар, турската икономика продължава да расте с висок темп. Какво прави активно турското правителство, за да привлича и задържа чуждите инвеститори: - компаниите, които имат чужди инвестиции се ползват с 40 процента данъчна отстъпка върху всяка инвестирана сума. - експортните компании се ползват от митнически преференции, плащания върху ДДС и корпоративен данък. - в рамките на сближаването си с Европейския съюз, Турция започна процес на хармонизиране на финансовите си закони с изискванията на Брюксел. По този начин, основната цел на насърчаването на инвестициите е да се намалят регионалните дисбаланси. През първото тримесечие на 2012 г. правителството на Турция обяви нови стимули, които дават предимство на високотехнологичните и конкурентноспособни в световен мащаб сектори с висока добавена стойност - „привилегировани домейни” – съществуват 23 технопаркове в Турция /Teknoloji Gelistirme Bölgeleri – TGB/, менажирани от Генерална Дирекция за Изследвания и Развитие, дирекция към Министерството на търговията и Индустрията. Изследователско-развойната дейност /R&D activities/ в дейностите в IT-сектора, осъществявани в тези „привилегировани домейни” бяха освободени от корпоративен данък до края на 2013 година. - „привилегировани географски райони” – съществуват привилегии за регионални индустриални зони. Страната е разделена на региони в три категории: развити, региони наричани „нормални” и такива, които са приоритет за развитие. Съществува специален Директорат /The General Directorate of Incentives and Implementation (GDII)/ към Министерството на Финансите в Анкара, който се занивама единствено с приоритетите за развитие на определени региони. - „свободни зони” – съществуват 20 свободни зони в Турция, 7 от които в региона на Мармара – фирмите в тях са освободени от митнически такси, ДДС и корпоративен данък, социалните осигуровки за тях са по ниски и т.н. Кои са най-големите чужди инвеститори в Турция: Както може и да се очаква, 85 процента от всички преки чужди инвестиции за периода 2002-2015 които възлизат на 130 млрд долара са от страните на ЕС и от САЩ. Около 7 процента са от близкоизточни партньори на Турция и останалите 8 процента се разпределят между азиатски и други инвеститори. Впечатляващ растеж бележат китайските инвестиции през последните 5-6 години, особено в енергетиката, жп транспорта и магистралите. https://en.portal.santandertrade.com/establish-overseas/turkey/foreign-investment Дотук става въпрос за "преки чужди инвестиции", които са приблизително една четвърт от всички чужди инвестиции в Турция, но не включват закупуване на акции на фондовата борса, както и финансови инвестиции и заеми, за тях ще стане дума в следващия постинг.

Всичко това е остойностена магия - още на шаманите в племето се е заплащало в натура за способностите им да забавляват племето; цялото изкуство е стъпило върху синкретизма на шаманизма, така че сферата на забавленията, към която принадлежи и колекционерството, струва реални парични знаци, които могат се да пипнат реално. Когато се спука балонът на магията, стойността им пада и примерно футболът може да изкарва пари само от хазартната сфера със залози, която от своя страна пак е свързана стойностно с шоу-бизнеса и пристрастеността, както и стриптийза. Само при определен диаметър на стандартни ВИК шахти има някаква стойност различна от теглото на желязото

Bitcoin е прочутата „капка в кофата” Някога се чудех колко пари има в света? Отговорът е сложен, както и може да очаквате, но не само заради неудобството да се сумират всички доста големи числа. По-скоро идва от това кои параметри се използват за дефиниране на понятието "пари". "Сумата на съществуващите пари се променя в зависимост от начина, по който дефинираме "пари". Колкото по-абстрактно определение на парите използваме, толкова по-голям е броят им ", каза Джеф Дездърдънс, редактор на Visual Capitalist, който състави една визуална графика, за да отговори на този въпрос през 2015 г. и наскоро я актуализира, тъй като парите продължават да трансформират своето значение. "Дали абстракциите, създадени от Централните банки, наистина са пари? Какво ще кажете за златото, биткоините или други активи? ", задава въпрос той. За пуристите, които вярват, че "пари" се отнася само за физическите "тесни пари" М1(банкноти, монети и пари, депозирани в спестовни или разплащателни сметки), сумата е някъде около 36,8 трлн щатски долара. Ако търсите "широки пари" М3, което не е само физически пари и включва пари, държани в лесно достъпни сметки, броят им е около 90,4 трлн. долара. Но за онези, които предпочитат още по-широко тълкуване, включително биткойн BTCUSD, етер и други криптовалути, плюс златни запаси и средства, инвестирани в различни финансови продукти като деривати, сумата е в квадрилиони. Така изглежда един изписан с числа квадрилион: 1,000,000,000,000,000. Само средствата, инвестирани в деривати, възлизат на минимум 544 трлн. долара, а максималната им оценка е $ 1,2 квадрилион. Всъщност има повече пари в дериватите, отколкото във всички фондови пазари, чието количество е сравнително незначителната сума от 73 трилиона долара. Американските сметки за най-големия дял от този глобален пазарен дял на фирмени акции, благодарение на компании като Apple Inc. AAPL, Alphabet Inc. GOOGL, и Microsoft Corp MSFT. Инвестициите в недвижими имоти, често най-видимият символ на богатството, падат в сравнение с акции или деривати на 29 трилиона долара. Що се отнася до парите, дължими от всеки един човек и държава в света, общата сума е 215 трлн. долара, като около 33% от този дълг са взети назаем през последното десетилетие. И въпреки една експлозивна година за "bitcoin" и други "cryptocurrencies", като клас от активи, crypto-валутите очевидно имат дълъг път да се развиват и нарастват като актив. Стойността на всички Bitcoin в обращение се оценява в тази графика на 100 милиарда долара (пазарната капитализация на Bitcoin е над 160 млрд. долара, според CoinMarketCap). Това е удивително покачване от малката точица "bitcoin" във версията на същата графика от 2015 ... но все още, е "капка в кофата". Ето пълната графика /за удобство съм я разделил на три сегмента, бел.моя/ Сю Чанг, икономически репортер https://www.marketwatch.com/story/this-is-how-much-money-exists-in-the-entire-world-in-one-chart-2015-12-18

Според мен не е точно така - стойността на валутите е обезпечена от стойността на произвежданите стоки - имаме М1, парична маса в обращение, съответстваща на произвежданите стоки и услуги в икономиката, при криптовалутите няма никаква връзка със стоките и услугите, те са отрицание на цялата капиталистическа система, каквато я познаваме досега, буквално пари изникнали отникъде и от нищото, срещу тях няма нищо като стоки и услуги, което по обществен договор да ги интегрира с пазара на тези стоки и услуги, те са извън системата. Биха могли да се превърнат в световна валута, ако всички играчи на стоковия пазар се договорят за това и ги приемат като такива. Дори когато се печатат необезпечени със стоки и услуги пари, както това се случи при последната ипотечна криза в САЩ, после тези необзепечени пари се изпълват с еквивалентно количество стоки и услуги, произведени от реалната икономика, те са пуснати в обращение в аванс, но са обвързани със стоковия пазар: криптовалутата се явява сляпо и несвързано отклонение в този свят на стоки, докато не се обвърже с парите, тя е пиратска валута, според мен, по-скоро сондажен експеримент на банкерите, преди да я въведат официално като заместител на златото. Но това е само хипотеза.

В кръга на алтернативната шега и в духа на темата, единствените обществени форми, организирани на подобен принцип днес са големите интернационални корпорации - те са мобилни, отворени за напускане или приемане на нови членове, не работят единствено за парите, търговията или собствеността - последното е от ключово значение, мисля, че най-иновативните корпорации и техните елити не работят за пари или собственост, те работят, движени от други мотиви като слава, прогрес, развитие. И най-неочаквано, поне за мен, тези наднационални корпоративни "банди" си имат своите "герои" и митове, каквито са например Стив Джобс или Илон Мъск, легендата за никому неизвестния студент, започнал от един гараж и стигнал до полетите в космоса. При това "героите" са живи, от плът и кръв.

С една "малка" разлика - от копането се получаваше грозде, домати, праскови и т.н., които бяха нещо реално; от "копането" за злато се получава злато, което е ценен метал сам по себе си; от "копането" за криптовалута се получава криптовалута, която сама по себе си няма никаква ценност и приложение, тоест тя е чиста спекулация.

Да, но досега в света няма нищо друго функциониращо като обществен договор за "общо благо", освен националната държава. Има утопична идеология за "всеобщо благо" с наднационално самоуправляващо се комунистическо общество, отричащо държавата въобще. Преди националните държави са съществували феодални, робовладелски и родово-общинни формирования. Комунизмът като теория директно прескача всички форми на държава /теоретично те се отричат като насилие/ и визира като идеал родово-общинния начин на обществена организация. Джон Ленън /Ленин, по тогавашната мода да се кръщават децата, също като Илич Рамирес/ всъщност пее точно за такова идеално общество без държави и граници, без войни, но то е само в представите му и в тези на хипитата от 60-те, после някои от хипитата станаха корпоративни директори и президенти. Абсолютно си прав, така е - войната е израз на агресия на индивидуално ниво. Когато се институционализира тя става обществен фактор. В този смисъл конкуренцията също е война за пазар, но без нея няма развитие.

Не говоря за военно-технически функции, а за военно-политически функции в конкретния случай: военни учения в рамките на НАТО и патрулиращи. И двете функции в чешката армия се покриват от Л ките, затова преведох пример за съвместно учение с американски Ф-16 в Балтика. Изтребителна авиация имаме с миговете, такава чехите са си осигурили с наем на грипени. Ние ще сме първите в Европа, които ще купят грипен за 100 млн. евро един. Чехи и унгарци го наемат. Погледни сайта на чешкото военно министерство, там е оповестена цената и условията - при наем на стойност 700 млн. евро за 10 години за 14 грипена, чехите са сключили офсет /шведски насрещни инвестиции/ за 1000 млн. евро с Швеция. Всичко е ясно и прозрачно за публиката. Ние сме бедняците на Европа, това е реалността. Втората графика е по-обективна, защото отразява реалния БВП на човек от населението - 7369 долара за 2016 по данните на МВФ, това е положението. Гърците имат 17 900 турците 10 700, румънците 9500, ние сме дъното в ЕС. Но единствени искаме да купуваме нови грипени. п.с. Ако става въпрос за обучаване на кадри и изчакване на по-добри времена, наем на 8 грипена за 10 години би ни струвал около 400 млн. евро, но според мен и това е излишно, тъй като за следващите 10 години ние можем да имаме модернизирани 12 мига по натовски стандарт за 40-50 млн. евро. Словаците са в същата ситуация и изобщо не бързат да купуват и наемат нещо ново. Спирам да пиша в тази тема. Честито Рождество Христово на всички.

Не са сравними по цената, не по функциите - Ф-16 е 50 млн. евро втора употреба, Л-159 е 18 млн. нов И аз бих бил доволен, но М-346 струва нов 35 млн. евро, а Л-159, който е сравним /между другото М-346 е италианската версия на руския Як/ струва наполовина According to Finmeccanica, the Polish Ministry of Defense has chosen the Alenia Aermacchi M-346 Master as the Advanced Jet Trainer for the Polish Air Force. The contract, worth 280 million Euro, includes eight Master aircraft https://theaviationist.com/2013/12/24/m-346-selected-by-poland/ Но какво е за нас разлика от някакви си 140 млн. евро, богата държава сме. Моряшка фанелка и джапанки на бос крак, но караме мерцедес. И какво повече ще правиш с тези 8 или 16 "тежки" самолети, ще воюваш срещу кой, ще "респектираш" кой, срещу турските 300 ли; чешките Л-159 изпълняват патрулни функции над страната, каквато биха изпълнявали и у нас, участват в съвместни учения и мисии на НАТО, в каквито биха участвали и в нашите ВВС. Отделно имаме 12 годни да изпълняват същите функции до 2030 Миг-29.

++ Много добре написан материал, Фружине, ценна информация, при това от потенциални конкуренти на пазара. Съвместно учение на Ф-16 и Л-159 в Балтика-2013.

+++ https://thomasbarbey.com/thomas-barbey-gallery.cfm?p=1 Sowing the Seeds of Love This image takes us to the most romantic city in the world, Paris. The beautiful skyline was taken from the top of the Notre Dame, where you can see the most famous landmark, “The Eiffel Tower,” in the city. Every year people travel to Paris with hopes of either falling in love, recapturing love or just simply being with the one you love. There is a sense of magic about Paris that brings romance and fantasies to our mind. This image plays out those fantasies. The costumed men, who I shot during the Carnival in Venice, are like marionettes coming down from the sky spreading the “magic seeds of love.” It is about bringing love into one’s life, with someone else or just within yourself, loving who you are. Absolute Faith This piece is about taking chances in life and believing in your self. If you don't take that leap, you will never know what lies ahead of you. It's about moving ahead and believing that you can conquer anything. The diver is leaping off the building, believing that she is good enough, and knowing that she will land on her feet. That is absolute faith. Oh Sheet! Quick decisions can be dangerous. While skiing off trail in Verbier, Switzerland, I saw an edge I thought would be fun to jump over. My friends called my name because they wanted to head in the opposite direction for lunch. Knowing I would lose them, I braked and looked over the edge to see what I missed. To my surprise, I noticed there was a steep cliff with a chalet at the bottom. My friends saved my life that day. Tourist Trap The tree is a Morton Bay fig tree, which I shot in Beverly Hills. I then went on to place it in San Francisco. You can see the famous Ghirardelli sign and the trolleys that are so characteristic of the city. The tree could be mistaken for a giant octopus. The roots of the tree look like tentacles and the cars could be gobbled up. There is no light at the end of the tunnel, so you don't know if they will ever get out.