Б. Киров

За мен той е най-големият български художник, чисто субективно е, знам, за това пиша "за мен". за съжаление, много от най-интересните му картини са извън България, мисля, че са в САЩ, където ги откупва от него един колекционер, след като държавата му спира постоянната издръжка от една учителска заплата - такъв е бил договорът на Майстора да рисува за държавата, една учителска заплата, затова сега ги има тези картини в Кюстендилската художествена галерия.

Софи Маринова и Азис - не съм им ходил на концерти, но харесвам как могат да пеят и двамата, талантливи са, а Азис е невероятно интелигентен и саморазвиващ се интелектуално човек, скоро слушах интервю с него, той е израснал много през последните години като разбиране за живота и обща култура. Берковската духова музика, голям фен съм им, също Иво Папазов, Ибряма, световен музикант. Ами Горан Брегович и Кустурица с какво си направиха световната слава - с цигани музиканти. п.с. Но ако съм сериозен, ясно, че с чалга и песни и танци тези хора няма да бъдат извадени от бедността, а вече повече от 20 години всички други опити са ялови, като положението им става все по-тежко в битов план. Затова като изход виждам някаква правителствена програма за борба с бедността, не само ромската, но те са в ядрото на най-бедните 20 процента в България, това е факт. Вариантът със строителството вече е работил в други страни, всъщност държавата и преди 1989 година прилагаше панелното строителство на нови квартали за урбанизиращите се селяни - такива са Люлините, Младостите, Дружбите и още ред квартали в София, някои почти изцяло ромски - тогава апартаментите струваха колкото една лада и половина и се изплащаха за по 20-30 години на вноски, колкото сега е кабелната телевизия, факт. това няма да се върне, но принципът не е толкова лош, вместо да им рутят гетата, защото се криминализират, могат да им предложат работа в строителни компании с възможност да си купят евтино на изплащане жилища, докато работят. това е напълно осъществима идея, стига да има воля. Повече няма какво да напиша, защото се повтарям.

Миналата година един приятел ходи на екскурзия в Италия и беше удивен колко много занаятчии правят живота на туристите там приятен - почти във всяко малко селце или градче има хора, произвеждащи и продаващи вина, домашни колбаси и всякакви произведения на занаятчийство. Аз съм виждал Фермерски пазар в западна страна, където производителите съвсем свободно продават всичко, приготвено от тях - сирена, колбаси и т.н. Не знам каква е статистиката на това колко хора си изкарват в България прехраната със занаяти, но ето какво открих на първо четене за Франция, която е втората икономика в Европа по БВП след Германия: "Всяко трето предприятие във Франция (34%) е занаятчийско, сочи проучване на "ИК-Индустриконсулт". Около 850 000 фирми с годишен оборот повече от 174 млрд. евро създават 11% от БВП на страната. С присъствието си в хранителната индустрия, строителството, други производства и услуги съвкупният продукт на занаятчийството надвишава този на автомобилостроенето, както и на застрахователните услуги. Износът на занаятчийска продукция е над 7 млрд. евро, от които две трети в ЕС. Инвестициите в сектора надвишават 7.5 млрд. евро годишно. Занаятите дават работа на 12% от активното население в 250 професии - както традиционни (като кожарство, месарство и други), така и модерни (като микроелектроника, аудио, видео, климатични системи и др.)." http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2008/04/18/486837_chudaci_v_zanaiatite/ Освен това, и в материала, който си постнал също го пише, децата от ромски произход проявяват подчертано внимание към часовете по музика, рисуване и физкултура, както и това, че тези предмети им се отдават. За занаятите в България стана въпрос в друга тема, оказва се, че да платиш патент не е достатъчно условие за да работиш, необходимо е майсторско свидетелство след три изпита за чирак, калфа и майстор и 6 години стажуване. Няма шанс някакъв занаятчия от ромски произход да премине през тези формалности, дори само заради това, че се плаща скъпо за всеки изпит и курсовете, отделно за патент. Обаче любопитна подробност е, че в номенклатурата на патентите има "компаньонка" и патентния данък, доколкото си спомням беше 6000 лв. годишно, сега не ми се търси, но го бях открил. Там им е отворено поле за дейност на ромските момичета, пълен шаш.

А-ха до постигнем консенсус, Фружине, ама не съвсем. Защо все за държавни заводи и ферми пропонираш? Та това си е жив държавен капитализъм. Ама нали като построи държавата завод или ДЗС, трябва да намери ПАЗАР за тяхната продукция, а държавния чиновник е калпав капиталист и търговец, опитът показа, че той повече краде, отколкото печели и продава. И тези неконкурентни заводи и държавни ферми без осигурен пазар ще капитулират по-бързо от немците пред Сталинград. Този филм вече го гледахме. За друго пиша - държавна програма за строителство на домове за най-бедните и нуждаещите се. Държавата закупува терените, възлага на строителни фирми поръчки, като те приемат ангажимент да назначат определен брой безработни и крайно бедни /не само роми, защото проблемът не е етнически/ за свои работници, тези фирми строят и продават на държавата на по-ниски от пазарните цени домовете, а държавата ги продава дългосрочно на кредит на бедните, които работейки и с домове вече не са бедни. Държавата си върща вложените пари дългосрочно без да печели, но и без да губи, отървавайки се от вечното бреме да издържа социално слаби. Това са направили и правят и досега в сингапур - 750 000 държавни апартаменти, изкупени на дългосрочен кредит от работещи. Първата вноска от 80 000 долара се поема от държавата. И знаеш ли от кой го е изкопирал Ли Куан Ю - от "реалния социализъм", където вижда този модел през 60-те, но си го прилага без да одържавява целия частен бизнес. После комунистите от Китай копират неговия модел на капитализъм.

За нас е културен проблем техният модел да омъжват момичетата съвсем рано и да не работят жените, но това върви в съчетание с изискването мъжът да изкарва достатъчно пари, за да издържа жена си и децата. Обаче този техен модел се сблъсква със стената на невъзможност мъжът да е глава на семейството, оттук се разбива целият им морален свят. А причината е обективна - мъжете нямат достатъчно добре платена работа, за да изпълняват ролята си на авторитети в семействата. И започва разпад. Както се вижда от това изследване, а и в други, почти половината роми, особено в Северозападна България, са намирали работа и прехрана в ТКЗС и разните предприятия, които тогава съществуваха в този край. Пътувах веднъж с мой роднина от този край в Берковица и като влизахме в града, той ми показа на един хълм много високи бели къщи, накипрени там: "Там е кварталът ЦК", каза ми. Изумих се, но се вързах, защото къщите изглеждаха по-хубави от обикновените. "Циганския квартал", поясни ми човекът. Всички тези къщи бяха построени тогава от пари, изкарани със занаят и труд, циганите в Берковица имаха добре платени занаяти. Сега не е така. И тези почти половината от всички хора, след като нямат работа на село, идват по градовете и се заселват незаконно, където намерят - създават гета. И тъй като и в града за тях няма работа, започват да се лумпенизират, занимават се със събиране на боклуци, дребни кражби и черна борса или нещо от сорта. И двамата ми дядовци бяха от село, единият от Бургаско, другият от Монтанско, и двамата са имали по 5-6 братя и сестри, защото са имали ниви и гори, за които е била необходима работна ръка. И тези хора, и двамата, не можеха да стоят без работа, все нещо правеха, така бяха възпитани и това бяха вършели през целия си живот. Не са били богати, но всичко са изкарвали с труд и бяха много будни, съзнавали са, че трябва да дадат на децата си възможно най-добро образование, което са и направили. Традициите се надграждат поне 3-4 поколения - счупиш ли за толкова време една традиция, нещата стават неуправляеми. Ромите в България са лишени от реалната възможност да изкарват добри пари с някакъв занаят или частен бизнес, което разбива целия им свят на обичаи, в основата на който лежи моделът на патриархат - работещ много мъж, достатъчно силен, за да осигури дом и препитание за семейството си. Оттук започва тяхното маргинализиране и лумпенизиране и конфликтите им с другите етноси. Но те са различни, както от турците, така и от българите - те не са земеделци, като работливите турци, нито са толкова склонни към абстрактно образование като българите. За сметка на това имат други качества, прагматични са, сръчни, много комбинативни, но нямат никакво поле, където реално да правят пари с тяхна помощ да се измъкнат от бедността и гетата. Няма достатъчно прагматично направени училища за занаяти, защото не могат и свободно да се практикуват такива, в строителните занаяти никой не ги обучава, за да имат висока квалификация там и да печелят добри пари. И като сложиш допълнителното масло в огъня, което уж "социалната държава" налива във вид на дотации от социални помощи без ангажименти за трудова квалификация и задължения, много от тези хора си казват, че за тях е по-изгодно да не работят, отколкото да работят и учат.

Със сигурност е знаел, той е пътувал много, космополит, от заможно семейство, със солидно академично образование и много широки връзки сред високопоставени личности - рисува портрети на шведския крал и семейството му, както и на американски президенти и политици. Всъщност големият му успех идва в САЩ като портретист. Много ми наподобяват неговите портрети на тези на един прочут американец, живял и работил в Европа по същото време - Джон Сингър Сарджънт https://en.wikipedia.org/wiki/John_Singer_Sargent И двамата рисуват с едра мазка и импровизират, и двамата са великолепни майстори на акварела. Сарджънт също е невероятен майстор на рисунката с молив и пастел, но не работи офорти.

Специално това изследване не мисля, че е писано по метода на автоцензурата и политкоректността, защото в него има много нелицеприятни изводи от тази гледна точка. По-точно е да се каже, че авторите са подходили прагматично и емпирично, върху събрани данни и резултати от анкети. Много сериозен труд, според мен, който обобщава и други изследвания. За да не съм голословен, ще се опитам да го резюмирам, според моята гледна точка, разбира се: стр. 55 Родителите роми искат прагматично образование и считат, че сегашното „няма връзка с пракиката” – 55 стр. Според тях обучението е с излишно натрупана информация и „това което се учи не им помага в живота”, а най-важно за образованието е неговата „полезност”. Едно че са силно съкратени СПТУ-тата, второ там има завършили 1.8 процента роми, но се вижда, че са почти равни на другите етнически групи – 2.2 процента – изследването е от 2000 година. Родителите роми са абсолютно категорични, че детето трябва да усвоява професия и че това ще засили интереса им към образованието. Защо не се откриват такива техникуми ???? Учителите са привърженици на подготвителния клас като предучилищна подготовка – подготвителните класове в езиковите гимназии. И на второ място – целодневни занимания за откъсване от гетото. – стр. 62 Ето защо /поради неполезност/ образованието в този му вид не е ценност за много от родителите роми – то не им дава перспектива за излизане от най-тежкия им проблем – бедността. Точно поради осъзната неполезност, много роми родители считат, че правят услуга на държавата и обществото, като пращат децата си на /безполезно според тях/ училище, поради което тази услуга следва да им се заплаща. /Антова, Вълчев, 1998/. Когато се опитват да задържат с дисциплинарни мерки децата им, такива родители считат това като дискриминация. Ромите се само-сегрегират, като общуват в гетото на ромски /който е безписмен/. – с.76 Около 90 процента от ромите-родители считат, че най-добре децата им ще овладеят български език в детската градина и с повече занимания всеки ден в училище /допълнителни часове, занималня/. Ромските момичета спират да ходят на училище около 12-13-годишни поради ранна бременност и раждане. Това е в тяхната родова култура – достигне ли полова зрелост момичето, трябва да се омъжи девственно, това е ценност, а в училище е трудно да го опазиш. Ранните бракове се посочват като главна причина за отпадане на 89.4 % от момичетата /Изследване на ПРООН-България, 2001:20/. „Дъщерята учи в девети клас и е стара мома, трябва да я оженя”. В повечето случаи женихът бива избиран от родителите на момичето критерият е да бъде способен да издържа семейството и децата, патриархална култура със силна мъжка роля в семейството. Като цяло мнението в ромската общност е, че образованието на момичето трябва да приключи във възраст между 15-18 години. Друга важна причина и при момичета и момчета за отпадане е детския труд в различни форми, най-често гледане на близки: Затваря се порочен кръг: тъй като нямат образование и са неграмотни, повечето роми не могат да си намерят работа, поради което считат, че търсенето на работа е безпреспрективно занимание. Така остават вън от здравноосигурителната и пенсионната система.И се насочват към полулегални и нелегални дейности: събиране на боклуци и отпадъци, нелегална работа по строежи, нелегална търговия, джебчийство, проституция, врачуване /Пампоров, 2004:45/; единственият легален източник са социални помощи, детски надбавки, помощи за безработни – циганите получават 4-6 пъти повече помощи от българите и 2-3 пъти повече от турците /Тилкиджиев, 2003: 156-157/; тази системна зацикленост ги гетоизира още повече и зантвърждава убеждението им, че няма смисъл да търсят работа. Държавата им отваря врата към такъв манталитет. Така може да се говори за „етнизация на бедността”. Представително изследване на Р.Желева, в В.Киров и Е.Маркова сред родители на деца между 1-4 клас, главна причина за непосещаване на училище: бедност /61 %/, ценностна система на родителите /17%/, липса на родителски контрол /12 %/; за мен и трите се обобщават в един – бедност. На въпроса „какво правят децата, докато не ходят на училище”, 56 % от родители-роми под чертата на бедността отговарят, че събират вторични суровини, 17 % че събират гъби и билки, 12 % - помагат в домашното стопанство. 67 % от децата на бедните ромски семейства работят срещу заплащане в извънучилищно време. Красноречив е този профил на ромски родители: За децата от бедни ромски семейства най-трудни са български език и математика – 75 % от отговорилите. От графиката се вижда, че приоритетти за ромските родители от получаването на образование на децата им са: 1. полезни знания; 2. да не са безработни; 3. по-голямо самочувствие – и трите могат да се групират в едно, изтръгване от бедността. Така отговарят 58 % от ромите – „образованието ще ги спаси от бедност.” С какво се изчерпват държавните помощи безплатни закуски безплатни учебници помощи за деца до 20 години заплащане на детска градина помощи за ученик безплатен транспорт еднократна помощ за началото на учебната година от 80 лв. за соц. слаби Това са пасивни мерки за смекчаване на бедността, но не целенасочен план за нейното премахване. Как самите родители оценяват различните помощи за задържане на децата в училище: най-слабо са оценени „наваксващи програми”, училища „втори шанс”, целодневна форма на обучение; ромските родители оценяват най-високо безплатни закуски и учебници, еднократна помощ в началото на годината, месечна помощ, ако детето посещава училище, безплатен транспорт и т.н. – тоест парите Веднага след това идва обаче „интернетна форма на обучение”!!! Повечето от родителите смятат, че интернетната форма на обучение е ефективна, но немалка част не са чували за нея или не знаят, едва една четвърт смятат, че не е ефективна. Училищата, според анкета с учителите, нямат подкрепа от РИО, чиновниците не си вършат работата и са оставили на училищата сами да се оправят, работи се „на парче”. За най-ефективни се оценяват задължителна подготовка преди първи клас /подготвителни класове/, еднократна помощ 80 лв. в началото на учебната година и заплащане на детската градина Ромските „лидери”, които са посредници, обаче имат друго мнение за помощите, различно от това на родителите, те имат своя интерес от сегрегацията, защото я осребряват: Не трябва да се игнорира напълно мнението на този ромски лидер, защото при всички помощи, те все пак са помощи за смекчаване на бедността, без да имат за цел да помогнат на ромите да излязат от нея. Ето защо, думите на такива „вождове” хващат декиш. Бедността е в основата на „гетоизацията” – тези хора не биха живели там, ако имаха финансовата възможност да си го позволят, поне мнозина от тях. Затваря се порочен кръг – ромите са бедни, защото не владеят български език и нямат образование и не могат да си намерят работа, поради което по принуда се събират в гета, но тези гета се предимно бедняшки, а чак след това ромски. Разкъсването на този кръг може да стане само по един начин – да им се намери работа, заплащане за тази работа и жилище. За успехите на НПО-тата какво може да се каже, то е казано тук: Те дават малко пари за „екскурзии, закуски и парцалки” на ромските деца и присвояват съществената част от големите отпуснати им суми за заплати и бонуси. Дотам с техните „успехи”. Оттук нататък в книгата се завърта един постоянно зациклен кръг от констатирани проблеми: - езикова бариера - липса на държавен план за действие в лицето на Министерството на просветата и РИО - социална изолация в смесените училища - сегрегация - гетовизация Дори и да пропускам нещо, кръгът започва и се затваря в една точка – масова бедност на етническото ромско население. И тук вече въпросът става не етнически и малцинствен, а социален. Това е големият въпрос, как да бъдат извадени тези 10 процента /по официални данни около 5/ от бедното БЪЛГАРСКО население от тяхната БЕДНОСТ, която ги изолира, сегрегира, противопоставя и гетовизира. Въпросът за отпадането на ромските деца от училище може успешно да бъде отключен единствено по един радикален начин – с целенасоченото и планирано действие на цялото българско общество в лицето на неговата национална държава за ликвидиране на тяхната бедност. Това казва в прав текст и Кметъла на Каварна: не можете да ги образовате и да искате от тях каквото и да е, преди да им създадете нормални човешки условия за живот, такива, че да се почувстват ХОРА. Всички останали частични мерки са палиативни, те са решаване на частични проблеми, лекуване на симптоми, но не на болестта. А болестта се нарича БЕДНОСТ. Оттам би трябвало да се изтегли цялата дефинирана погрешно като етническа верига на ромските проблеми – те са резултат от поголовната бедност на ромското население. И от тази гледна точка, отговорът на твоя въпрос, Дора: кои са онези няколко повратни точки, които трябва да се намерят, за да се реши изцяло проблемът със сегрегацията на ромите в България? Според мен най-ефективното решение е правителстена програма за построяване на домове на тези бедни хора в интегрирана среда на останалото българско население, изваждане от гетата им. Като не става въпрос единствено на ромите, има поне още толкова хора от български етнически произход в тяхното положение на бедност, става въпрос за правителствена програма за борба с бедността в България, не само ромската. Това може да стане, както е станало в Сингапур – закупуване на държавни терени и строителство на апартаменти и къщи за бедните, но или с тяхно директно участие в работата или със задължение да си плащат вноските редовно с друга работа. Получаване на собственост не безплатно, не даром, както получават сега „помощите” си за иждивение, а със сключване на ипотечни заеми, в които всяко едно сдобило се със такъв собствен дом семейство се задължава да го изплати в срок от 10-20 години на вноски от работата, която му е осигурена от държавата или само си е осигурило. Това е първата и най-съществена стъпка за изваждането на ромите от капана на бедността и гетото. Защото след като я направят, тези хора от лумпен-пролетарии, каквито са мнозина от тях сега в гетата, ще преминат в друго социално измерение – те ще бъдат собственици на недвижимост, тоест те вече няма да са бедни и безработни, следователно изолирани в гета по тази причина. А да си собственик означава отговорност и друг манталитет, означава работа, образование и грижа за живота ти и за този на собствените ти деца. вече има какво да губиш, но и какво да печелиш, вече преставаш да си си лумпен без корени. Следващите стъпки ще дойдат естествено от само себе си и ще бъдат много по-леки.

+Именно! Обаче Цорн не е известно да е поддържал никакви контакти с импресионистите, които работят почти по същото време. разгледай акварелите и маслените му платна, там също е едновременно импресионист и експресионист, рисува с една мазка и движение на четката. Много е ценен от колекционерите по света, картините му се оценяват много високо по търговете, но критиците не го причисляват към някаква определена школа.

Андерс Цорн /Anders Zorn/ е шведски график, живописец и акварелист, творил през 19-ти и началото на 20-ти век. Той рисува в собствен стил, повлиян от импресионизма и експресионизма, но различен от тези школи. Еднакво добър и в трите области - акварели, живопис, графика, - Цорн е уникален с умението си да хваща мига и движението и да ги предава експресивно върху медията. Тук представям детайли от неговите офорти, които той рисува през целия си живот, някои като реплики на живописните му платна. Трябва да се има предвид спецификата на офорта, при този начин на графично рисуване всичко е в мигновената импровизация, защото не могат да се нанасят коригиращи линии и полутонове, рисува се директно с острие върху грунд, а това означава безпогрешна ръка и око. Според мен Цорн е гениален в изразяването на характерите и движението чрез щрих. "Офорт (от френски eau-forte – буквално „силна вода“, разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която се издрасква рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва потапяне в киселина, която разяжда издрасканите линии по метала. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица се получават отпечатъци (клишета) върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят." https://bg.wikipedia.org/wiki/Офорт Още за Цорн тук https://en.wikipedia.org/wiki/Anders_Zorn Sisters, 1882, etching Cousins, 1883, etching Christian Aspelin, 1884, etching Този офорт на Цорн, например, много наподобява техниката на офортите на Рембранд, това ще се види, когато ги публикувам Sleeping Odalisque, 1886, etching Swedish poet Carl Snoilsky (1841-1903), 1888, etching Antonin Proust, 1889, etching Première, 1890, etching Zorn and His Wife, 1890, etching Fisherman in Saint Ives, 1891, etching Storm, 1891, etching Cigarette Smoker II, 1891, etching Waltz, 1891, etching Madam Simon II, 1891, etching Dalkulla, 1891, etching Ernest Renan, 1892, etching Henry Gurdon Marquand, 1893, etching Venus de la Vilette, 1893, etching A Toast (Idun) II, 1893, etching Reading, 1893, etching Mr. and Mrs. Fürstenberg, 1895, etching Paul Verlaine (1844-1896), 1895, etching Souvenir - The Guitar, 1895, etching E. R. Bacon, 1897, etching August Saint-Gaudens II, 1897, etching Night Effect III, 1897, etching Self-portrait, 1904, etching Village Folk Musician, 1904, etching Berit, 1905, etching Theodore Roosevelt, 1905, etching Emma Rasmussen, 1904, etching Madonna, 1900, etching Krakbergs Anna, 1903, etching Early, 1904, etching Prince Eugen of Sweden, 1904, etching

Ник, прочетох цялата книга и основното, което си извадих като заключение от нея е че всички пътища за ромската неграмотност и сегрегация водят до една-единствена причина: бедност. Бедността на ромското население е източник на всички верижни проблеми, породени от нея, а не обратното. Според мен се търси лечение на симптомите, а не на източника, което усложнява проблема и е изцяло погрешен подход, обръщане в обратна перспектива, поради което има и неуспех на ромското интегриране. Можем да дискутираме конкретно, подготвил съм си цитати от книгата в подкрепа на тази моя теза, но е доста обширна тема.

Сега ще се опитам да кача останалата част от рисунки и гравюри на Дюрер, като не ги поствам директно, а с линкове от мой акаунт в друг сайт, да видим дали се получава: Study of Two Feet, 1508, Brush and grey ink, grey wash, heightened with white, on green prepared paper Saint George on Horseback, 1508, engraving Self-portrait in the Nude, 1509, Pen and brush, black ink with white lead on green prepared paper King David Doing Penance, 1510, woodcut Saint Christopher, 1511, woodcut Ecce Homo, 1512, Engraving on laid paper Christ before Caiaphas, 1512, Engraving on laid paper Christ Crowned with Thorns, 1512, Engraving on paper Bearing of the Cross, 1512, Engraving on laid paper Crucifixion, 1511, Engraving on laid paper The Flagellation, 1512, Engraving on laid paper The Entombment, 1512, Engraving on paper Melancolia I, 1514, Engraving Knight, Death and Devil, 1513, engraving The Virgin Sitting by a Wall, 1514, Engraving on white laid paper The Man of Sorrows with Hands Bound, 1512, drypoint The Resurrection, 1512, Engraving on laid paper Bagpiper, 1514, engraving Peasant Couple Dancing, 1514, engraving Head of a Bearded Old Man ("Saturn"), 1516, black chalk on paper Portrait of Maximilian I of Habsburg (22 March 1459 – 12 January 1519), 1518, charcoal and chalk on paper Cardinal Albrecht of Brandenburg (Small Cardinal), 1519, engraving Saint Anthony, 1519, Etching and burin on paper Head of an Old Man, 1521, Brush, black and gray ink, heightened with white body color, on gray-violet prepared paper п.с. При мен се виждат идеално и се ъплоудват много по-бързо илесно, отколкото директно от диска ми. Не ми е много ясно дали така заемат пространство в сайта, но важното е, че се работи по-бързо и леко.

Другият колос в офортите по мое мнение е Рембранд, а в рисунката Ван Гог, ще ги представя и тях тук по същия начин. Има и няколко по-съвременни графици, един сравнително неизвестен у нас швед, Андерс Цорн, който по мое мнение е много близо до Дюрер и Рембранд като график. Ето още рисунки и гравюри от Дюрер: Nemesis (The Great Fortune), 1502, Engraving, II/II Mary Among a Multitude of Animals, 1503, Pen and blackish-brown ink, watercolor, squared in fine black chalk from the Madonna's head downwards The Sea Monster, 1503, engraving Christ Crowned with Thorns, 1503, charcoal The Coat of Arms with the Skull, 1503, engraving Standard Bearer, 1503, engraving Adam and Eve, 1504, engraving The Betrothal of the Virgin, 1504, Woodcut on laid paper The Entombment, 1504, pen and gray ink on laid paper Apollo and Diana, 1504, engraving Large Horse, 1505, engraving on laid paper The Small Horse, 1505, Engraving on laid paper Portrait of a Peasant Woman, 1505, pen and brown ink and brown wash The Architect Hieronymus von Augsburg,1506, Brush and black ink with white highlights, on blue Venetian paper The Lamentation, 1507, Engraving on paper Christ on the Mount of Olives, 1508, Engraving on laid paper Praying Hands, 1508, Brush, gray and white ink, gray wash, on blue prepared paper

Това е според Стаски, чието мнение ценя, мотивът за убийството на дякон Паисий. Бих допълнил още към това и показанията на самия Левски, пак при разпита му от 8 януари 1873: : „Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. … Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис”. Тук Левски казва нещо много важно "според дадения от Димитра /Общи/ рапорт." Този полуграмотно написан "рапорт" съществува и като документ. Същите хора, които подтикват Общи да извърши обира в Арабаконак и го насърчават да не внася парите в Ловеч, стоят зад неговия донос, че Паисий е предател. Но Левски влиза в този капан и издава заповедта, в това няма спор.

И според мен. Оттам започват принципните му несъгласия с поп Кръстьо. Свещеникът не може да прости това убийство, което според него е погазване на идеята за борбата за освобождение. Още повече, че убийството на дякона става по донос, че уж бил говорил, че познава хора от комитета в Ловеч. Изборът на Общи да извърши това убийство също е грешка, това още повече поляризира комитетите. Но като се абстрахираме от конкретния случай, вече е започнал терорът целящ събиране на пари и всяване на страх. Има още няколко убийства, които са необосновани и ускоряват действията на турската полиция по разплитането на комитетската мрежа. От друга страна, безспорен факт е, че чорбаджиите /не пиша заможните хора, защото има разлика, чорбаджиите са турски мекерета, които събират данъци от раята в полза на властта и богатеят върху това/ не искат да дават пари и се държат нагло. Ножът е опрял о кокал, защото Левски иска да подготви въстание в рамките на няколко години, а средствата му в комитетската каса едва стигат да се издържа той и комитетската поща и полиция.

1. Self-portrait, Study of a Hand and a Pillow, 1493, pen and brown Indian ink on paper 2. Lady in Venetian Dress Contrasted with a Nuremberg "Hausfrau", 1495, ink on paper 3. An Oriental Ruler Seated on His Throne, 1495, pen and black ink on laid paper 4. Women's Bath, 1496, pen and ink 5. Five Soldiers and a Turk on Horseback, 1496, engraving 6. Hercules Conquering Cacus (Ercules), 1496, woodcut 7. Saint Jerome Penitent in the Wilderness, 1496, engraving on laid paper 8. The Offer of Love, 1495-1496, Engraving 9. The Penance of Saint John Chrysostom, 1497, engraving 10. Promenade, 1497, engraving 11. The Cook and His Wife, 1497, engraving 12. Four Naked Women, 1497, engraving 13. The Martyrdom of St. Catherine of Alexandria, 1497, Woodcut 14. The Men’s Bath, 1497, Woodcut on cream laid paper 15. Lady on Horseback and the Lansquenet, 1497, engraving 16. Saint Michael Fighting the Dragon, 1497, engraving 17. The Angel with the Key of the Bottomless Pit, 1497, engraving 18. The Seven-Headed Beast and the Beast with Lamb's Horns, 1498, Woodcut on paper 19. The Deposition, 1497, Woodcut 20. Virgin and Child with the Monkey, 1498, Engraving 21. Three Old Women, with Three Young Women and a Mountainous Cityscape in the Background, 1498, pen and ink 22. Peasant and His Wife, 1498, engraving 23. Saint Sebastian Bound to the Column, 1498, engraving 24. Samson Fighting with the Lion, 1498, woodcut 25. Four Horsemen of the Apocalypse, 1498, engraving 26. The Martyrdom of Saint John, 1498, woodcut 27. The Four Angels Staying the Wind, 1498, woodcuts 28. The Crucifixion, 1499, Woodcut on laid paper 29. Christ Carrying the Cross, 1499, woodcut 30. Saint Eustace, (1500 - 1501), Engraving 31. Lancer on Horseback, 1502, pen and dark brown ink on paper 32. Hare, 1502, Watercolor and body color, heightened with white body color Дюрер е изумителен майстор на рисунката и гравюрата и затова съм се постарал да избера някои от най-силните му според мен работи. От личен опит знам, че в рисуването най-важните са детайлите, ето защо съм се постарал да ги "вдигна" в резолюция, колкото ми беше възможно и да ги обработя, за да бъдат полезни за тези, които обичат и ценят рисуването. п.с. поздрави за новата платформа на сайта, сега картинките се вдигат много по лесно и бързо

Росене, привет! Никакви бутони или знаци не виждам за одобрение или реакция. Би ли показал как се действа? ОК, появиха се. Поздравления за новата визия на Форума, много по-добра е

https://www.ibef.org/industry/information-technology-india.aspx Това е растеж на IT сектора в Индия от 2010 до 2016. Светлосиният цвят е от износ на технологии и услуги, тъмносиният е реализирани продукти на вътрешния пазар. Цифрите в млрд. долари са печалбите от тази дейност. Общият дял от тази индустрия дава 9.5 процента от целия БВП на Индия и 25 процента от целия индустриален сектор. Растежът е средно 9-10 процента годишно през последните години. До 2020 година при тези темпове на растеж печалбите ще достигнат 300 млрд. или около 12 процента от целия БВП на Индия. За да се оценят темповете на растеж на този сектор в общата картина на индийската икономика е показателна една цифра, написана в цитирания текст с малки буквички: през 1998 г. дялът на този сектор в общия БВП е бил 1.2 процента, през 2020 ще бъде 12 процента - 10 пъти увеличение в сравнение с другите сектори, 1000 процента. Две трети е износ. Това съотношение се запазва.

Този пробиотик, според мен, има голям потенциал, и то точно заради името "български", защото по света знаят за българското кисело мляко и уникалната му закваска. В случая българския произход на продукта е голям плюс и потенциал за реклама. Японците също проявяват голям интерес към оригиналното българско мляко точно по тази причина, а днес богатите и успелите са луди на тема здраве и дълголетие. Въпросът е дали ще може да се разшири брандът, а тук наистина трябват гении в рекламата. Не е точно някъде написано във вестник, има такъв пробив, фирмата е Телерик, сега са направили академия за програмиране, но преди няколко години пробиха на американската фондова борса и си продадоха компанията за 200 млн. долара. http://academy.telerik.com/ Изкупи ги американска компания, главно заради един техен продукт, който позволява на програмистите да работят на най-различни платформи. Трима съдружници са, основатели на фирмата, млади, завършили Благоевградския университет. работят от България, печелят навън. България има много добре развита интернет мрежа и бърза връзка, това е предимство, а младите хора ползват английски и интернет свободно, това също е предимство. Трудът тук е сравнително евтино платен, а уменията се продават глобално. Исландия инвестира като държава в тази индустрия и направи "балон", който макар, че се спука по време на кризата, сега отново се наду, защото е здрав, има перспектива. Индийците са поели голяма част от услугите на гиганти като Амазон, индийски оператори почти изцяло обслужват много американски компании онлайн, дори дотам, че имат виртуални офис-ослуги и виртуални медицински услуги за болници и клиники. Бизнесът е за милиарди, мога да направя конкретна справка. Повечето хора по света се интересуват единствено от качеството и цената, въобще не им пука продуктът дали идва от България, Занзибар или САЩ - качество и цена.

В програмирането на софтуеър и кол центровете, но такива, при които базирани физически тук хора извършват глобални услуги. Оказва се, ако са верни тези данни изнесени по една национална телевизия преди няколко дни, че 400 000 души в България печелят парите си, работейки в домовете си. Не знам на каква статистика се базира това, но числото е огромно за България, а вероятно много от тези хора са нетни инвеститори на валута, защото получават приходите си отвън, а ги харчат в България. Индия е най-големият производител на софтуеър и осигурява такива виртуални услуги в цял свят.

+ Право в целта! Пишете много точно и засягате най-болното място в участието на държавата в икономиката у нас. Не съм на патент, ЕТ бях с широк профил на дейност, занимавах се с книгоиздаване, но закрих фирмата, поради абсолютна невъзможност да се работи ефективно и да се печели в създадената ситуация. Държавата така е организирала законите и изпълнението им, че на практика прави всичко възможно да унищожи малките семейни фирми. Първо има данъчна дискриминация, щом си ЕТ, трябва да плащаш върху две минимални заплати осигуровки, ако си ООД - върху една. Второ, ако те завлекат недобросъвестни търговци като платци, държавата напълно се дистанцира от проблема и всъщност окуражава такива крадци по този начин. Трето, когато по ред обективни причини бизнесът ти не върви, просто имаш само разходи и никакви приходи, въобще не ти е оставена законова възможност временно да спреш социалните си осигуровки, за да си поемеш въздух до по-добри времена - спреш ли, това се таксува като криминално престъпление. Знам че в други държави това не е така. И още цял куп бюрократични тежестти, свързани с плащане за нищо, като например пускането на годишната декларация към НСИ, плащаш, за това, че си попълнил формуляра, плащаш навсякъде и за всичко, а това е тормоз и преса върху малкия бизнес. Големите олигарси са лесни - всеки от тях може да си регистрира фирма чрез подставено лице в офшорна зона и моментално излиза от полезрението на данъчните власти, те това и правят. Но дребните риби тук са мачкани навсякъде и във всичко и резултатите са на лице - средната класа у нас е не повече от 10 процента, а самонаетите са 8 процента от работната ръка. Това е абсолютно нерационална от икономическа гледна точка политика на държавата. За социалните осигуровки, които трябва да си плащат сами държавните служители Ви слагам допълнителен плюс, както и за въвеждането на необлагаем минимум, това отдавна трябваше да стане. Но знаете ли какво направиха политиците през 2003 мисля, когато въведоха това абсурдно правило-закон държавата да плаща осигуровките на държавните служители - преди това им орязаха щатовете и заплатите и после въведоха закона. Така става като със закона за етажната собственост - настройват едни групи от обществото срещу други: тези които не са държавни служители гледат накриво държавните служители, защото на практика им плащат осигуровките, че и обезщетения по 20 заплати при пенсиониране; държавните служители пък мислят, че са ощетени като заплащане. И крайния резултат е лоша работа и негативизъм навсякъде.

Капитане, не залитам с превода, просто сложих румънския термин в преводача и на български, и на английски преводът беше "ефективност на труда". Оспорвам коректността точно на този термин "rademantul muncii", който е преведен на български "възвръщаемост на капитала" - точният превод е "ефективност на труда", а срещу този термин в посочения от мен линк Евростат дава 117 процента за България и 137 процента за Румъния. Пак не съвпадат цифрите с тези в статията. "Възвръщаемост на капитала" в статистиката на Евростат няма такива за "възвръщаемост на капитала", въпреки, че има и такъв термин. Ще обясня защо е възможно българската ефективност на труда да се вдига, а германската да пада - защото базата е съвършено различна, а тази ефективност на труда е изчислявана на база 2010 година както за България, така и за Германия. Но ако германската производителност през 2010 е била условно казано 100 единици, а българската 10 единици, то падане с 2 процента за германската ще означава 98 единици през 2016, а вдигане със 17 процента за българската ще означава 11.7 единици за българската през 2016 - и отново германската ефективност на труда си остава много по-висока. http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types Ето го отново линка, провери в него и ще видиш, че цифрите са такива. Възможен е този факт, защото примерно в Германия и Швеция са влезли голям брой неквалифицирани работници-бежанци. А числата, посочени от румънския автор не отговарят на тези цифри. В това спор няма, и не оспорвам мнението на КГ, а това в статията, която е в първия постинг. Не може да сменяш "възвръщаемост на капитала", което е съвършено различно понятие с "ефективност на труда" и върху подменена основа да градиш изводи. Оспорвам коректността на българския превод точно за този термин. Стинка, не е така, пробвай сам. В България 40 процента вземат средна работна заплата /тя сега е 500 евро/, 22 процента са под чертата на бедността, ще рече под 230 евро, а 20 процента са между 230 и 500 евро, само 10 процента са над 500 евро месечна заплата. както и да ги умножаваш числата по 12 няма да получиш средна годишна заплата на работната ръка /тя е от 2.5 млн. наети с постоянен договор и още 500 000 с временни договори/ от 7600 евро годишна заплата, излиза по тази логика, че усреднената заплата на тези хора е по 633 евро на месец, просто не отговаря на реалността. Друга хипотеза, че са изчислявани тези пари върху покупателната им сила, която е около три пъти по-висока от реалната - пак не се връзва, тогава излиза, че реално те вземат по 210 евро, които имат покупателната сила на 630, ама не става така, защото 210 са под минималната заплата 460 лева. Авторът, според мен, е метнал цифрата на БВП на глава от населението, но и в това не е точен, защото тя е приблизително толкова в долари, а не в евро. Съвпадението с румънската еквивалентна цифра е по-точно със средния БВП на глава от населението - то е около 10 000 долара годишно номинално. Че се спекулира с минималната работна заплата е ясно, и това се прави от работодателите, за да не се плащат осигуровки към държавата, като парите над нея се дават на ръка на работника. това е то сивата икономика. Но ударът с вдигането на минимална и средна работна заплата със закон ще го поеме най-вече и без това издъхващия малък и микро бизнес, който и сега едва връзва краищата. защото като вдигнеш минималната заплата на кварталния бръснар, който сам си е работник и чорбаджия, той няма да изкарва повече пари от клиенти, а ще плаща по-високи осигуровки. Алтернативата му е да вдигне цената на услугата, но тогава сбогом клиенти. Ще спечелят най-вече държавните служители, защото те и сега не плащат осигуровки, а върху вдигнатите със закон по-големи заплати ще им ги изплащат хората от частния бизнес, което е абсурдно. Това е мое мнение, основано върху личен опит, нямам претенциите да съм икономист - нито микро, нито макро, но съм си вадил прехраната повече от 20 години с еднолична фирма, пиша тук от личен опит.

+++ Статията е пълно менте. Първо както е написана на румънски, и второ е двойно ментосана от изкривения български превод. Българският преводач е смененил едно от основни понятия от румънския текст със съвсем различно и нямащо нищо общо, нямащо дори смисъл, българско понятие. Подменил е „ефективност на труда” с „възвращаемост на труда”. Да, обаче „ефективност на труда” си е ефективност на труда. И за да е по-голяма шашмата в превода и объркването на понятия е изкривено и цялото значение на тълкуването на румънския автор. Евростат прави статистика на „ефективност на труда” във всяка европейска страна на базата на 100 процента ефективност през 2010, така върху базовата основа на тези изходни 100 процента за всяка отделна страна за 2010, Евростат е изчислил как се повишава /или понижава/ ефективността на труда за всяка отделна страна в периода 2010-2016. румънският термин „randementul muncil”, както и да го въртите и на български и на английски не означава „възвращаемост на труда” /това е пълна глупост/, а „ефективност на труда”. И данните, посочени в таблицата със син цвят не отговарят на дадените от Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types те са съвсем различни, съответно 137 процента за Румъния и 117 процента за България, но това е сравнение за всяка отделна страна на база 100 процента ефективност на труда през 2010 – оттам идва нарастване с 37 процента за Румъния и 17 процента за България; за 6 години ефективността вътре в съответните страни е нараснала с толкова. А с колко е нараснала минималната и средната работна заплата в двете държави оттогава до сега, не е ли с доста повече? Ето как изглежда конкретно това в сайта на Евростат за България и Румъния в сравнение с още няколко европейски държави: Но без да се заяждам с глупавата неточност в превода, неточности и то още по-фрапиращи има и в твърденията на румънския автор. 1. Най-напред, той слага знак на равенство между реален БВП на човек от населението и продуктивност, като твърди, че „продуктивността” на българския работник е 7619 евро за година, а тази на румънския 9161 евро. Подмяната в термините е очевидна – това не са разходите за заплати, както внушава румънския автор, като препокрива „продуктивност” с реален БВП на човек от населението. Около 7000 евро е реалния БВП в България на човек, но това не означава, че средната работна заплата е толкова – тя е 1000 лева, или 500 евро, или 6000 евро годишно. Откъде румънецът е решил, че реално произвеждания БВП е средногодишна заплата, за мен е загадка, защото това, което се произвежда не е 100 процента заплата, в него има данъци, добавена стойност и режийни. 2. По-натам румънският автор прави изцяло манипулативни изчисления на базата на паритета на покупателната способност. Най-напред, да стане ясно какво е „паритет на покупателната способност” Purchasing power parities (PPP) conversion factor, private consumption, is the number of units of a country’s currency required to buy the same amount of goods and services in the domestic market as a U.S. dollar would buy in the United States. This conversion factor is applicable to private consumption. https://www.indexmundi.com/facts/indicators/PA.NUS.PPP Паритет на покупателната способност РРР е количеството местна валута, която е необходима на местния човек, за да си купи на местния пазар толкова стоки и услуги, колкото може да си купи на американския пазар с долари. За България той е приблизително 1:3, тоест с един долар в България можеш да си купиш 3 пъти повече неща, отколкото с един долар в САЩ. Оттук идва и въвеждането на категорията СПС – средна покупателна способност – като паритета на покупателната способност във всяка една страна от ЕС се приравнява към една универсална величина за ЕС, която е приета за единица мярка. По този показател България е 0.44 от средоевропейската, а Румъния 0.59 от тази усреднена за ЕС СПС. И оттук започват спекулациите на румънския автор, подсилени от българския преводач и неговите адепти: Цифрите в синьо, които е дал румънския автор нямат нищо общо с категорията „ефективност на труда”, те са чисто аритметичното съотношение, което той е извел между единиците реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ в съответната страна. Тъй като, според него СПС в Румъния е 59 процента от европейската СПС, а реалния БВП на човек от населението е 26 процента, авторът смело е плеснал синята цифра от 232 процента – толкова е 59 спрямо 26 – 232 процента; съответно за България цифрата от 207 процента пак е извлечена алхимически по този метод – 44 процента СПС към 21 процента БВП /които той нелепо отъждествява със заплата/ правят точно 207 процента. Тези сини цифрички, които имат задачата да насъскват популистите за по-високи заплати, нашият преводач е кръстил „възвращаемост на труда”, а румънският автор им е залепил етикет „ефективност на труда”, но и двата етикета не отговарят на съдържанието. Българският преводач и адептите му използват неточния превод, за да насъскват публиката към лошите „чорбаджии-изедници”, които присвояват принадена стойност, а румънецът по начало говори за нещо съвсем различно от „ефективност на труда”, той е залепил там етикетчето погрешно, но говори за съотношение между реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ на Румъния съизмерена с тази на средната за ЕС. Но това са подробности, патосът и целта е една и съща, нашият преводач само е сгъстил боята на румънския автор – да вдигаме заплатите, европейски заплати, европейски цени. На който не му харесва и няма квалификация, да ходи да бере лимони в Гърция или да чисти клозети в Германия. Румънецът, разбира се, е реалист, той някъде в статията си все пак осъзнава, че за такова „вдигане” до 1000 евро минимална заплата на държавата ще й са необходими милиарди евра /демек кредит, заем/, но това не го тревожи чак толкова много, важното е, според него „да се продаваме скъпо”. Ами няколко простички въпроси към нашенските така гласовитите радетели за вдигане на заплатите: В България 670 000 души от 2.5 млн работещи са в обществения сектор, където голяма част от осигуровките се плащат от държавата – като им вдигне държавата заплатите, кой и откъде ще извади пари за тези осигуровки и заплати, откъде ще се родят тези пари, върху дърветата ли, или от заеми? Според мен може да стане само по един начин, да се печатат нови левчета, необезпечени с произведени стоки, което ще доведе до хиперинфлация и Виденов-2, другата алтернатива е взимане на яки заеми, тоест гръцки вариант. От поне 5-6 години парите за над 2 млн. пенсионери в НОИ стигат някъде до средата на годината, после се посяга на бюджетни, като се вдигнат заплатите на бюджетните служители съответно с осигуровкиге им, до кога ще стигат в НОИ тези пари от пенсионния фонд, нали като вдигнат заплатите на работещите, пенсионерите ще скочат също за вдигане на пансиите. И кой ще ги изработва тези пари за 2.5 млн пенсионери, 800 000 трудоустроени и близо 700 000 бюджетни служители? Ама "Зорлем гюзелик олмаз-олсада якъшмаз" = "На сила хубост не става, а и да става не бива", каквото е писано да става ще става.

Това изобщо не е точно: http://www.nsi.bg/bg/content/11470/бвп-на-човек-от-населението-в-стандарти-на-покупателната-способност Цитираните данни са от Евростат и сайта на НСИ. Ясно се вижда, че СПС на българския гражданин към 2016 е 0.48 от тази на средностатистическия гражданин на ЕС. Тоест за тези години между 2005-2016 България е мръднала с 9 пункта нагоре, по-малко от пункт за година. Но спирам дотук участието в темата, поради усещането ми за пълно безразличие и недоброжелателност, към това, което пиша. Не от Вас, разбира се.

Така е и в други отрасли, защото българската суровинна промишленост не може да произвежда на ниска себестойност и високо качество, не може да се конкурира с вносните суровини. Ще Ви дам пример за хартиената промишленост - завода в гара Искър фалира, защото не устоя на цените и качеството на финландски и германски производители. цялото оборудване отиде за скрап, а хората в това производство си намериха други професии. Това са рисковете на отворените пазари. Другото е държавен протекционизъм, който се практикува в Турция например. Затова турският икономически елит няма никакъв реален интерес да влезе на този етап в европейския съюз, това би го съсипало като конкуренция, местните монополи ще престанат да бъдат такива. Но България е приела членството си в ЕС и не може да приложи такъв вид държавен протекционизъм. Ако цената на вносния памук е по-ниска, а качеството му по-високо, единствения начин да накараш местните текстилни и шивашки предприятия да работят с българска суровина са протекционизъм и държавни дотации. В текстилната и шивашката индустрии сега са заети 110 000 от работната ръка, която я прави втори сектор след държавния по численост. Износът за 2015 е бил 90 процента за европейски пазари и е генерирал 1.8 млрд. евро, или близо 9 процента от целия износ на страната. това са впечатляващо високи числа, въпреки, че не успяват да достигнат тези, които са били преди 1989, когато в тези индустрии са работели 180 000 души и процентът от БВП от тях е бил много по-висок. http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br27/06.pdf https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/06/12/2321748_iznosut_na_tekstil_i_obleklo_dogonva_predkrizisnite/ Това се нарича държавен протекционизъм за местното производство. И предполага много силна държавна намеса в пазара. Високи мита пред вносните суровини, дотиране на местно производство. Възможно е и се прилага. Възможно ли е обаче в контекста на ЕС и по правилата на европейското законодателство, според Вас? Всъщност това пропонира Хазин в лекцията си, но Русия не е член на ЕС и не е България, нито като пазар, нито като суровинни възможности.

Ако не се шегувате, говорите за суровинно ориентирана икономика. Площите, върху които се е обработвал памук в България през 50-те години на миналия век са били близо 2 млн.дка https://bg.wikipedia.org/wiki/Памук сега са 40 пъти по-малко, защото България внася памук. При това тези площи почти съвпадат с площите, където сега се отглежда една друга култура, от която се издържа голяма част от турския етнос - тютюн. Близо 1 млн. дка днес са засадени с тютюн. По производство на тютюн България е една от водещите страни в света на глава от населението. Обаче след няколко години силно ще се съкратят европейските пазари за български тютюн и ще секнат дотациите. Единствено в този аспект има някакъв смисъл да говорим за производство на памук в тези региони. Но по мое мнение, не е рентабилно, защото китайския, индийския, американския и турския памук вече така са заели пазарните ниши в световен мащаб с добро качество и евтина себестойност, че България трябва да се задоволи със социалната роля на собствено производство. И то с екстензивен характер - суровина. Като добавим факта, че почти целия ни износ е формиран от стоки с ниска добавена стойност /повече суровини, по малко квалифициран труд и технологии в тях/, производството на памук ще е още една тухла в тази сграда. Сингапур няма капка нефт на територията си, но е един от най-големите износители на нефтени продукти, страната изнася технология и квалифициран труд и тази ориентация й позволява да е перманентно богата. п.с. Възобновяване на такова мащабно производство на памук /за което очевидно има условия/ би имало някакъв положителен ефект върху националната икономика, ако се инвестира успоредно с него в текстилната и шивашката промишленост, които да затворят цикъла. А след средата на 90-те, при бърза справка, се оказва, че българската текстилна промишленост е деградирана.