Б. Киров

От линка, по който ме насочихте, отидох към английската му версия, която е много по-конкретна: Roma constitute the majority of prison population according to self-identification of inmates, with 7000 prisoners (70%) out of 10,000 in total. According to 2002 data, the poverty rate among Romani is 61.8%, in contrast to a rate of 5.6% among Bulgarians. However, they enjoy more financial aid than other citizens, especially for children, which may have prompt the higher birth rates of the Romani. Many live with humanitarian aid without working. In 2011 the share of Romani with university degree reached 0.3%, while 6.9% have secondary education; the same share was 22.8%/47.6% for Bulgarians. https://en.wikipedia.org/wiki/Romani_people_in_Bulgaria За мен цифрите са ужасяващи и при българите по отношение на завършено средно образование - по-малко от половината, това е социална катастрофа. Затова не искам да етнизираме темата. Не е работата дали имат пазар на булки или традиция да се продава булката от родителите, не там е проблемът, а в това, че семейството на булката започва да се издържа главно от социални помощи, защото няма мотивация да го прави по друг начин. Не са виновни хората от този етнос, има такива и сред българския етнос, а цялата система, която е погрешно дефинирана като "социална държава", но всъщност е една машина за производство на бедност и простотия, гарнирана с престъпност. Познавам българи, които са професионални безработни - започват някаква работа, която им предлагат от бюрото за безработни, работят минималния законен срок, след което пак се нареждат за социални помощи. При това човекът беше от семейство на средната класа, брат му висшист с добра работа, майка му учителка - просто той се възползваше от вратичката в закона, както го правят огромно число тарикати, освиделствани като пенсионери по болест /не говоря за истински болните/ - затова има около 2 млн. пенсионери в България, но 2.7 млн. пенсии за изплащане. Прекалено много е за работна ръка със същата численост: работещ - пенсионер на рамото му. В крайна сметка и двамата са недоволни и се мразят един друг.

Според мен не е точно така, не му се случват случайно в повечето случаи. Има пазар на булки, където стоката се продава. Гледах нещо подобно и във филм за американски роми - разликата обаче е, че там бащата продаващ дъщеря си се интересуваше най-напред от възможностите на младоженеца да печели достатъчно пари с труд, за да издържа дъщеря му и децата й. Самият баща работеше като квалифициран работник и издържаше цялото си многобройно семейство със заплатата си, хубава къща и т.н. Тези хора имат своите традиции, въпроса е в каква среда ги поддържат. Когато алтернативата е булката да народи 7-8 и повече деца, които да й носят доходи от социални помощи, към детските се прибавят и по болест, защото тези хора са достатъчно светнати, че да освидетелстват децата си с разни болести в ТЕЛК, като се прибавят и приходите от просия, не е тайна, че децата се оставят по ъглите да просят, става ясно, че главният причинител на техния начин на живот е държавата. Това не бива да продължава, то съсипва най-вече хората, на които се случва. И не става въпрос за етнос, голям брой етнически българи деградират по същия начин. Начинът на мислене се формира винаги от начина на живот, не се опитвам да налагам на никой своя начин на мислене, просто го излагам писмено. Змията захапва опашката си - веднъж ви предложих алтернативата, ще го повторя: змията сменя кожата си, излиза от старата си кожа. За да променят начина си на мислене, не говоря за определен етнос, всички хора немотивирани сега да учат и работят, трябва да получат външна мотивация, а такава може да им предложи държавата, нейно задължение е. Тяхно право да се възползват от възможността или не.

Отивам в събуей, поръчвам си сандвич, сервират ми шунка със син цвят и вкус на умрял лебед. Отивам в макдоналдс да си оправя вкуса с донат, сервират ми донат, правен от сякаш от гипс и с такъв вкус, нямащ нищо общо с продукта на фирмата в други държави: аутсорсинг. Отивам обаче в кварталния дюнер на сириец и всичко е перфектно като качество и цена. Искам да кажа - важно е кой работи и какво има в главата си като манталитет. Накратко как е проработило в Сингапур: През 1965, когато партията на Ли печели изборите след оспорвани двубой с комунистите, безработицата в Сингапур е 24 процента, БВП на глава от населението е 800 долара годишно, или по-малко от 80 долара месечно. Никой западен икономист и политик не вярва, че страната може да оцелее самостоятелно и всички препоръчват на Ли Куан Ю да върне Сингапур в Малайзия като отделен щат. Липсват пазари, липсват природни ресурси, англичаните си заминават и страната няма собствена армия, заобиколена е от враждебни съседи. И какво казва Ли куан Ю: „Предупредих нашите работници: “Светът не е длъжен да ни храни. Не можем да се храним с просия.” Логиката ми бе проста. Първо, вътрешна стабилност. Отнасяме се към всички равнопоставено. Съдим за Вас по заслугите Ви. Такова равенство е възможно за всеки един. Не дискриминираме хората по етнос, език или религия. Ако си способен, получаваш работа. Хората не са равни. Но аз не съм генетик и не мога да променям гените на хората. Затова им казвам: “Не съм бог, бог ви е създал такива, каквито сте. Не мога да ви променя, но мога да ви помогна да постигнете най-доброто.” Ако Сингапур съумее да се издигне до стандартите на Първия свят в обществената и лична сигурност, здравеопазване, образование, телекомуникации, транспорт и услуги, то той би се превърнал в база за предприемачи и инженери, мениджъри и други професионалисти, желаещи да развиват бизнес в региона. Сингапур е длъжен да стане по-организиран, ефективен и енергичен от другите страни в региона. Ако е просто толкова добър колкото съседите, няма да даде никакво основание на предприемачите да останат в Сингапур.” Лидер, честно некорумпирано правителство и много работа за хората в страната - това е рецептата. Тук няма нищо азиатско или западно, прагматизъм в дестилиран вид. После китайците копират този модел и го прилагат от 80-те години до сега, виждаме резултатите. Западна Европа и САЩ също има какво да научат от Сингапур, светът е глобус.

+++ Иначе какво се получава - държавата стимулира раждаемост на хора, които не искат нито да работят, нито да учат, и чиито деца от своя страна умножават в геометрична прогресия същия тренд. Катастрофа. Ако някой иска да има повече деца, нека поеме социалната отговорност за това си желание. Защо държавата да влиза в ролята на родител. Този модел означава пълна десоциализация на подобни индивиди и превръщането им в биологични единици. Никъде в цивилизования свят няма такова нещо и не се толерира.

Затова пиша "образование, което да им позволи да печелят добре". Всеки етнос има някакви характерни особености - и в положителен и в отрицателен план. Хората от този етнос са много артистични, добри търговци, обичат да пътуват, контактни и сръчни във всякакви занаяти. Най-добрите ковачи на времето са били роми. Великолепни оператори на машини, когато са квалифицирани. Най-добрият български хирург с европейска известност също е от този етнос. Просто трябва да им се даде шанс да получат добро образование и квалификация в това, в което ги бива най-много. В България силно се съкратиха така наречените някога "техникуми" - имаше такъв по двигатели с вътрешно горене, по фотография, по разни видове занаяти. Ако се разкрият повече такива учебни заведения, подготвящи специализирани умения, сигурен съм, че ромите ще бъдат едни от най-добрите квалифицирани работници и предприемачи в съответните области. Също така да им се отворят широко вратите в полицията, армията, администрацията. Само за квалифицираните, разбира се. А това автоматично означава образованите. И всичко това като държавна политика. Освен това, което е най-съществено - хората от този етнос са много предприемчиви. Ако в страната има добри пазарни условия за реализация на дребния бизнес и предприемачество, без пресиране от администрацията и мафията, те ще се самоиздържат от такова дребно предприемачество, а няма да се занимават с битова престъпност. В Пловдив има цял пазар с техни сергии, на които можеш да си купиш какво ли не на конкуретни цени и са много добри търговци, в София повече от половината търговци на сергии по пазарите за плодове са от този етнос, това не е ли квалифицирана работа от която може да се печели добре. Следващата стъпка е такъв човек да си отвори магазин или ресторант, ако има добра подготовка и квалификация за такъв бизнес - защо не? Вместо да изживява от дребна престъпност и социални подаяния. Не ги подценявайте и дискриминирайте зорлем.

Стигнахме до консенсус - и според мен е порочен кръг, в който сами се затворихме за около 25 години. Без да идеализирам или носталгирам по предишната система, там къде со кротце, къде с кютек, бяха вкарали братята в правия път - повечето от тях работеха, почти всички минаваха през трудови войски, тези които излизаха бяха с майсторски разряди в строителството и някои от тях печелеха повече от интелектуалци. Но било каквото било, други времена. Според мен изходът е в обмисляне на цялостна стратегия за стимулиране на образование, което да им даде възможност да печелят добре. И успоредно с това никакъв толеранс към престъпните им склонности, наравно третиране с другите етноси в това отношение, без компромиси. Никой не може да им забрани да раждат на по 14-години, какъвто им е обичая /макар, че е незаконно и би трябвало да минава в графата педофилия, тежко престъпление/, но като народят по 7-8 да не им се плаща за това, трябва да спре това. Иначе отиваме в историята като държава, ще станем като тях. По-добре е, според мен, те да приемат нашите ценности. Без насилие и диктатура, както пише Фружин, но и без отстъпление от принципи. Лека вечер

Защо да няма шанс за нискоквалифицираните? Това да метеш с метлата или да носиш вар и тухли на строежа не е ли шанс? Аз самият съм работил такава работа и никога не съм усещал, че нямам шанс или е нещо унизително. Добре, сега минималната заплата е 460 лева. Ако двама работещи родители получават около 700 лева чисто, имат дом, не могат ли да живеят с тези пари, макар и не на широко. Това не е ли шанс. Пък и дори и нискоквалифицираната работа, а такава има много, има шансове човек да се усъвършенства и да върви нагоре. Успоредно с това може и да учи. Той тогава ще се почувства човек, а не като краде, продава дрога или прави занаят от раждането на деца и живеенето от помощи за тези деца. Та това е направо рекет на самите деца и ги възпитава в същите ценности в кавички - те учат от родителите си да са престъпници и лъжци, под благосклонния поглед на "социалната" държава, толерираща такъв живот. Не го приемам. Как живеят ромите в САЩ, как живеят в Западна Европа - като се адаптират към ценностите на цивилизацията, а не като ги рушат, при това като им се плаща за това.

Зависи какво разбирате под разумни срокове. Според мен има, от намирането на работа на хората от този етнос. Като начало нискоквалифицирана с перспективи за тези, които учат и желаят да печелят повече и да живеят по-добре от квалифицирана. От дядо си помня, той беше от Северозападна България, казваше ми, че в тяхното село е имало много роми, но всички са работели и са били уважавани от съселяните си. Държавата ни всъщност ги унижава, като им дава помощи, стимулиращи ги да не работят - по този начин им казва, вие не ставате за нищо друго.

Дора, привет. Усещате ли колко абсурдно е това? Как броят на децата въобще може да бъде средство за издържане на семейство - цялата логика на живота е обърната наопаки. Нали семейството и децата се създават, когато човек работи и има средства от тази работа да ги издържа. Раждането на деца и помощите за това да са занаят за иждивяване. Абсурдно е и води към ада. "Първият е, че неща, които работят в азиатските общества, няма как да работят другаде." И с това категорично не съм съгласен. По тази логика, нещата, които работят в западните общества няма начин да работят никъде другаде. Но те работят. Добрата котка е която лови мишките.

Да, но ние имаме. Това го подкрепям напълно, отдавна трябваше да се случи, въпреки че всякакви защитници на човешките права ще скочат срещу него. И още нещо според мен - държавата да си влезе в ролята и да се отнася равнопоставено към всички, независимо от етноса им, няма начин да има законност по начина, по който се процедира сега: говоря за плащането на тока, купуването на билети в градския транспорт и такива уж дребни неща. Точно те провокират етническо напрежение и разделяне. В крайна сметка никой етнос не е свещена крава, всички сме граждани на една държава.

+ Явно от някаква криво разбрана политкоректност българските политици не говорят нищо за това, а тези, които говорят го правят с популистки цели, без ни най-малко намерение да променят реално нещо. Ето какво казва още Ли Куан Ю в мемоарите си по повод на същия проблем, който са имали в Сингапур, само че той не го дефинира като етнически, защото там живеят две големи етнически малцинства и китайско мнозинство: "Нашите данни от 1980 също така показваха, че проблемът с високо образовани се задълбочава от факта, че те раждат много по малко деца от ниско образованите. На всяка жена с висше образование средно се пада по 1.6 деца; със средно – също по 1.6 деца; с начално – 2.3 деца; без начално – по 4.3 деца. За просто възпроизводство на населението е необходимо във всяко семейство да има средно 2.1 деца. Следователно, ние удвояваме най-необразованото си население, но не възпроизвеждаме най-образованите. За да променим това, през 1984 решихме да предоставим на майките с висше образование, родили 3-то дете, предимство в избор на най-добри училища за всичките 3 деца. Мнозина критици обвиняваха правителството в безумна политика с инициативата му “Спрете след второ дете” (Stop at Two) през 60-те. Бяха ли прави? И да, и не. Без тази политика нямаше да успеем да снижим бума в прираста, да решим проблема с безработицата и повишаване качеството на училищното образование. Но трябваше да се досетим, че образованите ще останат с по 2 или едно деца, а необразованите с по 4 и повече. Всичко това беше известно от опита на развитите държави, но да се говори за него беше политически некоректно. Западните учени, които ни планираха програмата, знаеха за това, но не ни казаха, а ние просто не го знаехме и не променихме политиката си до 1983, когато анализът на статистиката от 1980 ни го показа ясно като резултат в съотношението образовани-необразовани." Това съм го цитирал в темата за Сингапур и България. А конкретно как са подходили в края на 60те и през 70-те в Сингапур: Опасявайки се, че нарастващото население на страната може да претовари развиващата се икономика, Ли започва енергично кампанията за семейно планиране Stop at Two. Абортите и стерилизацията са легализирани през 70-те, а жените са окуражавани към това след раждане на второто им дете. Жени без O-Level /отговарящи на нашето завършено средно образование и с ниски доходи, получават 7-дневен платен отпуск от правителството и $10,000 SGD за доброволно извършване на операция /аборт или стерилизация/. Правителството също така въвежда цял пакет от мерки, демотивиращи родителите да имат повече от 2 деца в периода между 1969-72: - работещите в обществения сектор не получават помощи за трето или всяко последващо дете - Родилните отделения в болниците вземат необикновено високи такси за всяко родено след второ дете - данъчни облекчения се дават само за първите 2 деца - семейства с повече от две деца не получават държавно жилище Трябва да се допълни обаче, че след като постига целта си да не се раждат безотговорно много деца, без да им е осигурено образование и добри материални възможности, правителството на Ли Куан Ю отменя тези драконовски мерки и преминава към следващата крачка – високо качествено образование за всички сингапурски граждани. Първите му крачки са драстични, защото ситуацията е взривоопасна – малайци и индийци, които са етнически малцинства в Сингапур от 14 и 9 процента /останалите са китайци/ тогава са имали традиция и обичай да раждат по много деца, без да ги е грижа за тяхното образование и добри условия за живот. Най-впечатляващата за мен е сингапурската жилищна програма, финансирана от държавата, по която са построени над 750 000 апартамента върху земя собственост на държавата и практически на всеки работещ сингапурец е дадена възможността и правото да притежава качествена собственост на поносима и преференциална цена /първата вноска от 80 000 долара се поема изцяло от държавата/.

"...Не ще съм жив да чуя новините от Англия, но знам, че за престола избраният ще бъде Фортинбрас. За него е и моят гаснещ глас. Кажи му го и обясни му всички причини — ти познаваш ги, — които ме караха… останалото е мълчание." The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, 1601, Превод от английски Валери Петров, 1985

Над 1 200 000 млн. души от 9 100 000 работна ръка в Румъния за заети в обществения сектор: 288 000 от тях в образованието, 156 000 в здравеопазването, 252 000 в отбраната и правоохранителните органи, 204 000 в местната администрация и около 300 000 в централната администрация. Издръжката на всички тези хора, които са около 13 процента от работната сила в Румъния, коства 8.5 процента от бюджета на Румъния. Как стоят нещата в България? Заетите в обществения сектор в България са около 25 процента от наемната работна ръка – 663 000 души. От тях в централната администрация, според НСИ са наети на щат около 55 000 служители, а в териториалната – 41 475. В МВР щатът е за около 49 000 служители, в българската армия над 30 000. Според интервю на бившия вицепремиер Румяна Бъчварова през 2015 обаче цифрите изглеждат по-различно: „Служителите, които са част от държавната и общинската администрация наброяват 136 465 души. Броят им уточни вицепремиерът, който отговаря за административната реформа и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя увери, че от 2012 г., че заради действието на „административния борд“ броят на чиновниците не расте. И все пак числото на служителите никак не е малко. В централната администрация работят 95 623 служители, от тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни агенции, 499 в държавни комисии и близо 16 000 в изпълнителни агенции. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на правителството. Териториалната администрация у нас наброява 40 842 служители. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в областните администрации, предаде БГНЕС. Още 6616 чиновници работят в специализирани териториални администрации. Бъчварова добави, че увеличаването на числеността на дадена административна структура може да бъде извършвано само чрез компенсирани промени. Тоест е напълно възможно.” Малко объркващо е лично за мен, но вероятно Бъчварова е прибавила щата на МВР. Много ли са или малко заетите в обществения сектор в България в сравнение с тези в Румъния? Зависи от гледната точка. Спрямо цялото на заетата работна ръка в двете страни, отговорът е очевиден: те са близо два пъти повече в България, отколкото в Румъния: 25 процента в България срещу 13 в Румъния. Вътре в структурата на обществения сектор има съществени разлики в пропорциите. Разлики има и в добавената стойност, която тези сектори дават като принос към формирането на националния БВП: в България това е фиксирано от статистиката, ангажирайки 25 процента от наетите, този сектор дава 13 процента от БВП на България, тоест той има два пъти по-малка ефективност от средната за България. И в Румъния и в България обществения сектор принадлежи към сферата на услугите. В България сферата на услугите като цяло дава почти същата ефективност в създаването на БВП, каквато и другите две сфери – промишлеността и аграрния сектор. В Румънния секторът на услугите е с 50 процента по-ефективен от средното. Разлики има и то големи и в заплащането. Тук обаче се изправям пред непроницаема стена по отношение на информацията. Въобще, що се отнася до издръжката на работещите в обществения сектор, фактите се покриват с гъста мъгла и българската статистика немее по въпроса. Единственото, което може да се изтръгне от нея е, че средната работна заплата в обществения сектор е по-висока, макар и с малко, от средната работна заплата в частния сектор. Как обаче се разпределя по пера и браншове в обществения сектор тази средна работна заплата няма конкретна информация, могат да се правят някакви вторични изчисления от бюджетите на министерствата, тоест от консолидирания държавен бюджет, който за миналата година брутно представлява около 37 процента от БВП на България. Откъслечна информация може да се намери разпръсната из медиите, но пъзелът трябва да се сглобява самостоятелно. „Колко струват всички чиновници в България? Този въпрос зададе депутат от мнозинството на финансовия министър Владислав Горанов. Отговорът на министъра е конкретен – 3.5 млрд. лв. средно на година. Толкова е издръжката на държавната администрация.” http://www.dnes.bg/politika/2015/06/06/kolko-struvat-chinovnicite-li-po-3-5-mlrd-lv-na-godina.265933 Става въпрос само за чиновниците със статут „държавен служител”, на които държавата плаща изцяло всички осигуровки, но без служителите на МВР и БА, тоест за около 100 000 души. За сравнение, целият бюджет на НОИ за изплащането на пенсиите на 2.66 млн. пенсии е 8.6 млрд. лева. Иначе казано, НОИ осигурява за всеки пенсионер по 275 лева месечно, но за всеки държавен служител в бюджета са предвидени по 2916 лв. месечно. Без коментар, само аритметика. https://www.tita.bg/laws/315 https://www.blitz.bg/article/24323 Нека обаче видим как стоят нещата във финансово изражение при съседите от север. Като всяка бюрократична структура, румънската административна машина също се стреми да разраства – както количествено, така и във финансово отношение. През 2012 г. е имало голяма административна реформа, която освен съкращаване на щатовете в публичния сектор е довела до голямо вдигане на заплатите в него. От началото на тази година на широко обществено обсъждане е подложена нова реформа, предвиждаща рязко увеличение на заплатите в обществения сектор. Предложението идва от управляващата лява PSD. Според проектозакона, докторите в държавната здравна система трябва да получават по 2 700 евро месечно, вместо досегашните по 1000 евро, докато сестрите да получават месечно по 900 евро, вместо досегашните 530 евро заплата месечно. Заплатите на повечето учители ще се вдигнат двойно на два етапа – през 2018 и 2022. Увеличението на заплатите ще засегне всички 1.2 млн. души в обществения сектор и ще струва над 10 млрд. евро на румънския бюджет за следващите 5 години. Но предложението среща силна опозиция отдясно: „Десетилетие след приемането й в ЕС, нацията от 20 млн. остава втората по бедност държава, след България в ЕС.” се казва в цитираната с цифри статия, позоваваща се на данни от румънската статистика: https://www.pakistanpoint.com/en/business/news/romania-to-bolster-public-sector-wages-despit-148814.html Там се посочва, че Европейската комисия е против увеличението на заплатите, заради „риск от бюджетен дефицит”. За същото са предупредили и от МВФ, съветвайки правителството в Букурещ към „премерени крачки”. Румъния и сега има голям дефицит от 2.96 процента, но очаква ръст на БВП от 3.5 процента през 2017. Само през първото тримесечие ръстът на икономиката е 5.7 процента, най-високият в целия ЕС. Заплатите в румънския обществен сектор и сега са по-високи от средните заплати в национален мащаб, това е драстична разлика с България, където те са почти изравнени. Разликата е голяма и в сравнение с други страни от централна и Източна Европа: Унгария, Полша, Чехия и Словакия. В последните четири държави разликите варират между 105 и 120 процента /Полша и Словакия/. Различия има и в заплатите в отделните сегменти на обществения сектор – например в Румъния заплатите на учителите са по-ниски от тези в Унгария и Полша в сравнение със средното ниво на заплащане в страната. Ето как изглеждат при сравнение заплатите в обществения сектор като цяло и в отделни негови сегменти при сравнение на източноевропейските страни, за база на сравнение е взето средното заплащане във всяка отделна страна, което е 100 процента. В първата колонка са обозначени общо заплатите в обществения сектор на пет държави, сравнени с базата 100 процента /средна работна заплата в частния сектор на съответната страна/; двете червени колонки са за Румъния, като едната показва, че идеята на реформата е заплатите в обществения сектор трябва да се изравнят с увеличенията на тези в частния и да се запази сегашното съотношение от 12 процента в полза на обществения сектор като цяло. Втората колонка показва какво е съотношение на заплатите в образованието в сравнение със средните заплати в съответната икономика – червената колонка от 90 процента е сегашното състояние на румънските заплати в този сегмент, по-високата е предвижданата. Третата група е заплатите в здравеопазването, сравнени със средните национални заплати – отново двете червени колонки са сегашно и предвиждано ниво. Четвъртата група е заплатите в централната администрация, така наречените „държавни служители” у нас – базата за сравнение отново е средното заплащане в съответната страна, но този път линията е 115 процента, а двете червени колонки са за румънските чиновници – по-малката за сегашните им заплати, по-високата за предвидените. Румънските чиновници и сега вземат по 12 процента повече от заплатите в частния сектор и това е най-голямата разлика въобще в ЕС, но след предвидените увеличения тази разлика ще нарасне. През 2006-2009 дясното правителство се е опитало да намали заплатите в обществения сектор с 25 процента. На графиката ясно се вижда какво се е случило след 2009, тези заплати отново са тръгнали нагоре. Другите цветни лини индикират движението на заплатите в частния сектор в останалите източноевропейски страни до 2015 година, като от графиката е очевидно, че само в Словакия и Румъния трендът е нагоре за заплатите в обществения сектор, при това в Румъния през последните две години се вижда спад, за разлика от бодрата линия на заплатите в словашкия обществен сектор. Ако новото предложение за драстично увеличение на заплатите в румънския обществен сектор бъде прието, то ще изстреля съотношението между минималните и средните заплати в него от сега заеманата 7-ма позиция от 28 членки на ЕС вероятно към челно място. На графиката се вижда как се е е премествала Румъния по-този показател нагоре. Първата страна база за сравнение е САЩ, където минималната заплата в обществения сектор е 30 процента от средната. Първата червена колонка показва къде е била Румъния по този показател през 2012 – съотношение 33 процента. През 2016 се е предвижила 9 позиции напред със съотношение минимална-средна заплата 43 процента, през 2017 с още 6 позиции със съотношение 47 процента, сега предвижда нов драстичен скок. Сега в Румъния средната работна заплата е 3131 леи, което е около 700 евро; средната заплата в обществения сектор обаче е 3724 леи, което е 812 евро или към 1600 лева, с предвижданите промени тя ще стигнедо 1068 евро или 2120 лева. За целта трябва да се предвидят 32 млрд. леи за следващите 4 години или по 2 млрд. евро допълнително в бюджета. В статията, от която цитирам се твърди нещо много интересно за мен: Wages should go up, especially for junior employees, while some senior public workers will see their monthly salary cut, according to the governing coalition. The first to enjoy a pay rise from July 1 will be military and police personnel and teachers. Public administration workers and healthcare staff will also see their wages increase. Except for doctors, whose earnings will go up by 50 percent next year, the increases will be made gradually until 2021, by when public sector pay will have risen by an average of 56 percent, said Vasilescu. https://www.pakistanpoint.com/en/business/news/romania-to-bolster-public-sector-wages-despit-148814.html Накратко, ще спечелят от тази реформа най-вече младите служители, докато някои от по-възрастните дори ще видят съкращения в месечните си заплати; първите облагодетелствани ще бъдат военните и полицаите, след тях докторите и поетапно всички останали до 2021, като общото увеличение ще бъде 56 процента. За да завърша това толкова дълго изложение в сравнение на двата обществени сектора, ще се опитам да го обобщя: В България в обществения сектор са заети 25 процента от работната наемна ръка В Румъния са заети 13 процента от работната ръка, не коментирам съотношения и пропорции на сегменти в тези проценти. Заплатите в България в обществения сектор са 105 процента от средната заплата в частния или към 1100 лева сега. Заплатите в Румъния в обществения сектор са 112 процента от заплатите в частния или към 1600 лева сега, но ако се приеме предвиденото увеличение ще надхвърлят 2000 лева след 4 години. Румънските доктори и преподаватели са в пъти по-добре платени от българските им колеги. Румънците разчитат на растеж над 5 процента, което досега успешно им се отдава /ще се аргументирам в следващ пост конкретно защо според мен/, което им позволява да вдигат заплатите в обществения сектор, а той от своя страна да работи ефективно със сравнително малък процент от работната ръка. Но има и още нещо много съществено – при румънците повече от 20 процента от работната ръка са самонаетите в селското стопанство, които отчитат минимални доходи, но на практика това не е така, защото притежават и обработват земя, която им дава реколта и поминък. Тези хора не тежат на бюджета, те го облекчават, макар че не са много ефективни при създаването на БВП. За сравнение, такива хора в България са по-малко от 7 процента, останалите около 20 процента селско население не се занимава с аграрно производство. Даже не знам с какво се занимава и дали с нещо. Това е проблем и то дългосрочен, най-вече за пенсионерите, настоящи и още повече за бъдещите. Неефектвният и раздут обществен сектор в България, макар и много ниско платен в сравнение с всички държави от ЕС, дърпа надолу цялата икономика, защото ангажира голям брой от и без това константно намаляваща работната ръка, кото раздува количествено сектор с ниска производителност и ефективност, два пъти по-ниска от средната за страната. Това е бомба с часовников механизъм за икономиката, той е включен и работи.

+++ Капитане, възхищавам се на оптимизма ти. Лично аз съм скептик по рационални причини - натиск да, но когато има върху какво, натиск върху въздух? За мен има някаква черта, зад която думите стават без смислени, те не струват нищо. Ние можем да продължим да обсъждаме предимствата, недостатъците и възможностите за модернизация на наличната техника в българската армия, но това ще бъде само приятно общуване между хора, които са любознателни. Каквото и да мислим, каквото и да пишем или говорим, това няма да има ни най-малко значение за решенията на овластените от нас: "Говори си не ми пречиш" е тяхното демонстрирано поведение. Тогава... Не е ли по-достойно да замълчим, защото "...останалото е Мълчание."

В поредица от няколко постинга ще разгледам над 30 показатели, по които България и Румъния днес контрастно се отличават, макар в дистанцията на изминалите няколко десетилетия да са вървели почти паралелно в развитието си. Тези разлики, според мен не са случайни и временни, те са тренд и имат своето обяснение, но само като се разглеждат комплексно и във взаимна връзка. Ще започна с БВП на глава от населението в покупателна стойност, който през последните десетина години Румъния е изпреварила България с около 10 процента – съответно 20 000 щ. долара за България през 2016 и 22 000 за Румъния през същата година; като се прибавят и около 7 процента по-малко данъци и такси, които като цяло прибира румънската държава от своите граждани в сравнение с българската, като се прибави и огромната като процент маса от селско население, което се самоиздържа със земеделие, тези хора са над 20 процента, става ясно защо стандартът на живот и заплатите на наетите работещи са с около 40 процента по-високи. Но всички тези неща почиват върху изработването на номиналния БВП на двете държави от тяхната работна сила – около 3 млн. за България и над 9 млн. за Румъния. Разликата в номиналния БВП на човек от населението е още по-голяма, тя е около 25 процента. Задминаване в производителност на България от Румъния е станало между 2002 и 2017 г., дотогава е имало паритет, а и определени периоди, в които българската икономика е била по-ефективна и високопроизводителна. 1. До към 2002 Румъния и България вървят паритетно по БВП /номинална стойност/ на глава от човек; след това Румъния плавно започва да изпреварва България по този показател; от графиката се вижда, че Румъния се възползва в икономически план по-добре от икономическия бум преди кризата, възходящата линия на растеж през този период при румънците е по-осезателен в сравнение с България. 2. Същото може да се види и от процентите на растеж на БВП: докато прериодът 2002-2016 в българския растеж е почти „плосък”, този на Румъния е възходящ / и при двете икономики има спад след 2008-2010, много рязък при румънците, по-плавен при България, но очевидно линията след възстановяването при румънците е с тренд нагоре, докато при българската икономика тя остава трайно под 5 процента. 3. В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури. 4. Сектор строителство: тук картината почти се дублира с тази от аграрния сектор: при България имаме рязък скок нагоре, след 1996, докато графиката при румънците е плавна; абсолютните стойности отново са съпоставими /едните са в левове, другите в леи, така че стойността в евро е почти равнозначна/ при три пъти по-голямо румънско население; отчасти обяснението за мен е и в структурата на румънското население, там урбанизацията е не толкова голяма, колкото в България. 5. Истинският локомотив на румънската икономика и растежа на БВП са румънската индустрия и сектора на услугите; там са заети съответно 29 и 42 процента от работната сила, срещу 28 в аграрния сектор, но делът от БВП на индустрията в Румъния е 35.4 процента за индустрията и 61.3 за услугите, срещу около 3.3 процента за аграрния сектор. Услугите дават средно около 50 процента по-голяма от общата за БВП принадена стойност, а индустрията над 20 процента, срещу около десет пъти по-неефективния аграрен сектор. Ето цифрите: Как изглеждат тези показатели за България: заета работна ръка по сектори дял от БВП, произведен от тази работна ръка: Абсолютно „плоски” и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска. При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 поцента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски. В румънската икономика сферата на услугите и индустрията са подчертано с по-висока добавена стойност от средната, особено тази в сферата на услугите, където може да намери приложение високо образована и квалифицирана работна ръка, след това в сферата на индустрията Това вече е качествен индикатор, знак за различни перспективи в развитието на двете страни, защото тенденциите са различни, едната /румънската/ е с ясно очертан тренд към производство на висока добавена стойност от квалифицирана работна ръка; другата /българската/ е на статуквото, което е с нисък стандарт на ниска добавена стойност и застой. И този тренд в двете икономики, естествено, рефлектира в доходите на хората и стандарта им на живот: От 2017 година минималната заплата в Румъния е 320 евро или около 630 лв. срещу 460 лв. в България – разлика около 40 процента. Средната работна заплата е 723 евро или над 1400 лева срещу 1036 лв. в България – разлика 40 процента Минималната пенсия в България ще стане 180 лева срещу 164 евро равностойни на 320 лева в Румъния – разлика над 75 процента. Средната пенсия в България ще стане 341 лева, срещу 204 евро или над 400 лева в Румъния – разлика 18 процента Или ако обобщим разликата в тези най-големи групи от населението, румънците имат с около 40 процента по-високи доходи. Структурата на тяхната социална пирамида по пропорции много наподобява тази на българското общество, но границата между бедността и богатството е изтеглена нагоре във всичките и сегменти до средната класа включително.

Авторът на темата е стигнал, не ние: Нищо географско-езиково няма в PIGS, става въпрос за страни с голям външен дълг.

И аз го повторих в други варианти поне пет пъти Цитирам без коментар точно от източника: "Отчитайки текущото икономическо състояние на страната, цялостното изпълнение на проекта в кратък срок ще има значителна финансова тежест, поради което е предвидена възможност процесът на придобиване да се осъществи за по-дълъг период от време. Инвестиционният проект, е записано в доклада, е разработен за времеви интервал от 12 години, като в рамките на 1220 млн. лв. е предвидено придобиването на 198 единици бойна и специална техника, както и допълнително оборудване за комплектуване на три батальонни бойни групи. В проекта са включени прогнозни разходи за интегрираната логистична поддръжка през целия жизнен цикъл на отбранителните продукти. Препоръчва се вариант за финансирането на проекта. По 100 млн. лв. от 2018 до 2027 г. и по 110 млн. лв. за 2028 и 2029 г. Уточнява се, че необходимите единици техника и оборудване следва да бъдат доставени за по-кратък период от време /до 7 години/, а изплащането им да се извърши съгласно прогнозните финансови разчети. И още едно уточнение - реализация на проекта може да се извърши чрез придобиване на нови бойни и специални машини, произведени от международни производители с участие на български фирми от отбранителната промишленост в доставката на отделни елементи и поддръжката на машините." http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_10227 п.с. Обаче два месеца преди това министърът казва следното пред ТАСС: „Смятам, че техниката за флота и пехотата на България трябва да се произвежда самостоятелно, но самолети никога не сме правили и едва ли ще правим в бъдеще. А бойни кораби и бронирани машини ние можем и сме длъжни да произвеждаме сами, решавайки едновременно и проблемът за превъоръжаването на армията. Това е скъпо удоволствие, но ние трябва да платим, защото ситуацията по света е много неспокойна“, категоричен е Красимир Каракачанов. https://trud.bg/каракачанов-пред-тасс-трябва-да-произ/ Голяма промяна

Видя ми се невероятно, но прочетох така е: и то ще се "придобиват" в течение на 7 години. Средно един брой излиза за 3.2 млн. щатски долара. При разсрочена доставка за 7 години, за които 7 години трябва да се изплатят 60 процента, тоест по 1.8 млн. щатски долара, докато ги придобие армията, останалите пари за следващите 5 години. Горе цитирах източник за сделка на армията на Оман, която придобива машини от същата фирма и същата модификация по 1 млн. долара за брой, доставени веднага. Миналата година, 2016. Но комент, както се казва. А, и нещо интересно като детайл, щели да бъдат включени и български фирми за ремонтни дейности, разбираш ли.

Нищо не пише в този План, за да те заблуждавам, цитирам графиката, както е дадена в него. Ако имаш конкретна информация, напиши.

Това е синтезирания вид за количество бойна техника в българската армия, според План 2020, извадих го от темата за сравнителен анализ на балканските армии. Каквото и да обсъждаме за бронирани бойни машини, бройката в него е около 400. Има планирана сума от 1.2 млрд лева за купуване на нови 238, ние може да обсъждаме тук всичко, но политиците са взели решение, сега можем само да гадаем, дали ще ги закупят от Текстрон, от Патрия или от някой друг. И дали след като като ги закупят, ще има някакво офсетно асемблиране на българска почва, надявам се да има такова. Като гледам графиката от План 2020, остават още максимум около 200 бронирани бойни машини, след като бъдат постепенно извадени 238 броя от ново закупените, които подлежат на модернизация. Какво ще бъде оставено - БМП-23, БМП- 2 или БМП-1, за да бъде модернизирано, няма никаква конкретика. Също така, ще бъде ли правена модернизация на машини, оставени в резерв, но в този план такива не са отразени, нито като количество, нито като вид.

Ако трябва да сме коректни, България дава между 12 587 и 30 000 жертви през ВСВ. Това е документирано, поне долната граница: "Загиналите във Втората световна война българи са 12 587 души, а не както се твърдеше досега - близо 30 000, съобщи вчера пред журналисти доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“. Той официално представи новата дигитална колекция на агенцията, включваща набор от над 2419 снимки, озаглавена „България и Втората световна война (1939-1945 г.)“ - от присъединяването ни към Тристранния пакт до капитулацията на Германия. Тя е част от сайта на институцията „Войните на България от 1878 до 1945 г.“ и е ­седмият проект, реализиран от агенцията от три години насам." http://epicenter.bg/article/12-587-balgari-sa-zaginali-vav-Vtorata-svetovna-voyna/72935/11/61

Да, това са прецизните цифри, но виждам в тези линкове нещо, което не съответства: за Хърватия е посочена абсолютната цифра в евро 289 млрд. дълг, а процентите на дълг към БВП са 84.6, просто не се връзват цифрите в двата случая, защото БВП на Хърватия е 48 млрд. - няма начин 289 да са 84 процента от 48. Дори да приемем, а то е така изчислявано и за другите, че съотношенията са правени по покупателна стойност на БВП, пак не съответства, имаш ли някакво обяснение? Моето е печатна грешка.

България в момента има около 26 процента дълг съпоставен към БВП. Латвия и Литва са вече доста над 30 процента. Единствена Естония от БЕЛЛ държи ниските 10 процента. Това е при общо съотношение на дълг към БВП около 82 процента за ЕС като цяло. Нещата в милиарди евро в ЕС изглеждат така: https://www.statista.com/statistics/274179/national-debt-in-eu-countries/ Нещата с дълга, обаче според мен, не са еднозначни, защото например Сингапур има съотношение 110 процента дълг към БВП, а Румъния на Чаушеско, преди да го елиминират, имаше съотношение 0 дълг към 100 процента БВП. Работата е там колко са тези 100 процента БВП и какви са потенциалните възможности на икономиката да изплати този дълг. Това го обсъждахме в темата за дълга на САЩ.

Тук опоненти и почитатели сред пишещите сме малцина, разделени в някакви форумни групи по интереси, така че си прав, че понякога каквото и да пишеш то сякаш няма значение. Обаче, според мен, всъщност има и то голямо. За читателите, които не пишат, но четат. А ти имаш какво да им напишеш, така че - не чакай от мен, защото и аз правя същото и накрая печели... Кой?

+ Напълно споделям това ти мнение. Офицерите и професионалните войници, според мен, са най-важното за армията ни, даже много по-важно от техниката в нея. Прав си, че в БНА манталитета на повечето офицери беше такъв, какъвто го описваш. Познавам някои офицери от тази армия, които след като се уволниха сравнително млади оттам, буквално се оказаха негодни и неприспособими към цивилния живот. Не успяваха да се адаптират, защото, според мен, бяха загубили напълно навик да мислят самостоятелно и да вземат адекватни решения. В тримесечна ШЗО само получаваш тапия за офицер от запаса, но на практика там не подготвят професионални офицери, пиша от личен опит. Няма начин професионален печатар на офсетова машина да има нужда поне от 5-7 години да учи занаята си, за да стане майстор в него и да му дадат право да работи сам на такава машина /говоря за големи и скъпи машини/, а професионален военен да се подготви за година-две или дори за 4. Това си е висококвалифицирана професия и изисква непрекъснато образование и практика. За да привлечеш там качествени хора, трябва да им предложиш перспектива за развитие и кариера, освен добро заплащане.