Б. Киров

81-во място в света от 138. Освен това, обърнете внимание на черната линия на тренда на развитие, при Монголия, която е с две позиции над България, той отива рязко нагоре, при България слиза надолу. Вдясно празното пространство, незапълнено със синьо е дистанцията от първия в класацията, Сингапур: В тази класация по качество на образование, Фружине, сме с 16 позиции по-надолу от класацията ни по военни възможности. Но нещата са взаимно свързани, според мен. Ако съм чужд инвеститор, тази класация е първото нещо, което ще погледна, преди да реша дали да инвестирам парите си в някакво производство в България. Същото важи и за домашен инвеститор.

За да има детайлна конкретика, ще цитирам тук класификатора КОО-2008, с който оперира НСИ: По този класификатор в Стопански науки и администрация, в която област завършват ежегодно над 18 000 от общо около 60 000 във висшето образование влизат: В другата, втора по брой на студенти сфера, Науки за обществото и човешкото поведение, в която учат още 7 900 души, влизат: Общо в двете така дефинирани от класификатора КОО-2008 сфери завършват с различни степени висшето си образование ежегодно около 26 000 от около 60 000 души; в останалите 19 сфери са разпределени неравномерно завършващите още около 34 000 души с различни степени на висше образование.

Така формулирани двете неща са съвършено различни; "науки за обществото и човешкото поведение" е напълно аморфно определение, аз самият доста си блъсках главата какво означава това, нещо като "човек и общество" за най-малките вместо история и съответно "човек и природа" вместо география, това направо си е "новоезик", благодаря за уточнението

Съгласен съм, откривам и други несъответствия, докато работя с тяхната информация, но с друга по-точна не разполагам. Все пак мисля, че поне 90 % от информацията на НСИ е надеждна, оттук натам тази информация би могла така да се резтегне при тълкуване, че накрая от нея да се направят съвършено противополжни изводи. Аз съм дилетант и нямам никакъв интерес да я разтягам в една или друга посока, склонен съм да приема всякакви резонни забележки и корекции, не защитавам никаква гледна точка или позиция, опитвам си да изясня за себе си картината.

От статистиката на записалите различни степени образование се вижда, че поне 10 процента от записалите основно образование не записват децата си в средно; колко не го завършват не е отразено тук в статистиката От същата статистика се вижда, че половината завършили средно образование записват висше образование, тоест – всеки втори завършил средно образование Студентите завършили висшите училища са 62 010 през 2014; от тях 32 400 са получили степен бакалавър, 26 454 магистър и само 3156 „професионален бакалавър”; получили степен „доктор” са 1363, само за 3 години техния брой, на докторантите, се е удвоил Дотук добре, както се казва, да видим какво е разпределението в тези числа на млади висшисти: Тук лично за мен има поне два парадокса: първият е броят на бакалаврите и магистрите в областта на администрацията – съответно 9252 и 8224 – това е приблизително една трета, 33%, от общия брой на бакалаври и магистри; учителите например са 5 пъти по-малко, докторите 10 пъти по-малко, а математици, физици, архитекти, програмисти – стотици пъти по-малко. Защо това е така? Защото, според мен, тези хора се нуждаят от диплома за образование, отваряща им вратите към държавна служба в централната и местна администрация. Ако общата бройка за една година дипломирали се администратори е 18500, за пет години това означава 92 500 души. В централната и местна администрация на България днес всички държавни служители наброяват приблизително тази бройка. Втората най-желана област за висшистите е „науки за обществото и човешкото поведение”, не бъркайте това с психология, това е този диплом, който ти позволява да работиш „политолог”, „политически психолог”, „пиар” и т.н. и т.н., всички обслужващи дейности около партиите и техните политически игри, които откриват път към централната и местна администрация. Защото оттам грее слънцето. Но преди да говорим за слънцето на централната и местна администрация, откъдето се разпределя и контролира хляба на народа, нека погледнем нещо по-прозаично, как се произвежда този „хляб”, тоест БВП на България, как е разпределена брутната добавена стойност по икономически сектори: най-голям дял с 23.5 процента се пада на добивната и преработващата промишленост, производство и разпределение на електроенергия веднага след това с 21.3 процента е търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство третият по големина дял е държавно управление, образование, здравеопазване, тоест обществения сектор с 13.2 процента; веднага обаче трябва да се уточни, че в този сектор работи 20 процента от работната ръка в България четвърти с 10.6 процента са операциите с недвиживи имоти; това не бива да се бърка със строителство, което дава жалките в сравнение с брокерските проценти 4.8 процента пети са финансови и застрахователни дейности със 7.7 процента шести с 5.6 процента са информатика и далекосъобщения седми с 5.5 процента са научни изследвания, тоест иновации осми с 5.3 процента са горско и рибно стопанство девети с 4.8 процента строителство десето място с жалките 2.5 процента както може и да се очаква се падат на култура и спорт Това е разрез на дяловете на относителната тежест на десетте основни сектора в БВП на българската икономика; тези десет сектора са произвели БВП за 82.164 млрд лева. В това производство са взели участие около три милиона души в десетте изброени сектори, като от тях: наетите лица са 2.679 млн. работодатели 110 000 самонаети /според мен същинска средна класа/ - 225 000 Цялата тази работна сила се е трудила в частни предприятия – 2.015 млн. обществен сектор – 662 000 По-долу съм направил едно сравнение за тяхната ефективност в различните сектори на база 100 – хоризонтална черта, която съотвества на усреднената за цялата българска икономика; зелените чертички нагоре показват по-висока от средната, зелените чертички надолу – по-ниска процентите отпечатани в черно са произведеното реално като дял от БВП в определен сектор цифрите в червено до зелените черти са процентите на хората от цялата работна сила, които са участвали в съответния за сектора дял от БВП, там където тези хора са повече от изработения от тях процент, това означава, че тяхната ефективност е по-ниска, съответно зелената черта сочи надолу; в противен случай тази черта е насочена нагоре: При операциите с недвижими имоти имаме огромен процент от брутна принадена стойност, реализирана с много малък брой брокери – 8600 души са реализирали сделки, които са произвели над 8 млрд лева БВП. Това са мен е парадокс, но това отчита статистиката. Същевременно, заети в обществената сфера са около 25 процента от наетите като работна сила, но техния дял в БВП е не по-голям от 15. Може да се направи и съпоставка на заплатите в различните сектори, както и съпоставка между заплатите в частния и обществения сектор. Но това ще стане в следващия постинг, където специално ще разгледам проблема с администрацията и бюрократичния апарат.

Анихилиран е заради та-та-та. Ще го преразкажа: разбирачът №4 си иска руски машини, той си е фен на най-доброто, според него, но го казва много тири-рам

Да добавя и аз няколко ценни по мое мнение коментара след цитираната в първия постинг статия: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/06/18/2990807_textron_i_rheinmetall_s_oferta_da_proizvejdat/ Всеки иска да се компенсира при такива сделки, дали с военно производство в страната или с офсетно споразумение... Не знам дали знаете, но възхода на Нокиа до голяма степен се дължи на офсетно споразумение между САЩ и Финландия за покупка на 72 броя Ф-18 Кой БТР произвеждан в САЩ струва $1.3 млн. ? САЩ произвеждат в момента Страйкър, който струва около $3 млн. долара и армията на САЩ има около 3000 бройки от тях. Текстрон, които искат да произвеждат в България изобщо не произвеждат тежки машини, а охранителни бронирани джипове, които са добри за охрана, но нищо повече. Тилови машини, които не са пригодени за бойни действия на предна линия. Цената им не е 1.3 млн, а около $700 000. Ако трябва да превозиш 10 войници, ще ти трябват 3 Гардиъна, вместо 1 Патрия. Около $3 милиона е и "Патрия", независимо дали се произвежда във Финландия или Полша.Заради специалните изисквания, полската версия е малко по-скъпа, около 10%. На България са и необходими именно машини от класа на Патрия и АРТЕК Боксер защото съюзният ни ангажимент в силите за колективна отбрана изисква да можем да предоставим една механизирана бригада в състав от три батальонни бойни групи. И текстронската конвойна машина не се вписва в тия параметри.За охрана, като разузнавателно-дозорна става, но за непосредствено участие в бойни действия на европейския ТВД не става, колкото и да е модернизирана базата и си е машина от времето на войната във Виетнам. Селекта го правят във медицинско-евакуационен вариант, но не виждам как на негова база ще предложат инженерни машини, КЩМ, ремонтни.Примерно литовците купиха миналата година 88 Боксера за 386 млн. евро, с които оборудваха две батальонни бойни групи и тази година подготвят договор за покупка на още толкова. И Текстрон/Рейнметал въобще не са участвали в конкурса. Да, американците ползват в армията много джипове като Хъмви, но имат отпред БТР-и и танкове, който разчистват пътя, а джиповете вървят отзад в тила. Когато няма тежка техника отсреща, джиповете вършат работа, но никой не хвърля на заколение армията си с джипове. Джиповете са подходящи за транспорт, конвои и охрана, но не и за бойни действия с армия отпред. Бронираните джипове спясяват от някоя слаба самоделка на пътя, а на небронираните Хъмвита войниците сами слагат плочи за защита, която наричат "калташка броня", щото не им се умира напразно само, защото някой си мисли, че трябва да се спести някой лев на данъкоплатеца. За справка, американците само БТР Страйкър имат около 3000, от по-старите модели имат още толкова. Ние джипове също имаме 900 Мерцедес и 50-тина Хъмвита. впредвид терена и численоста на нашата войска ни трябва най-доброто и качествено ,тоест по добре малко но супер нови и модерни от колкото много и безполезни консерви,а това с джиповете е смешно...господина е много далече от армия,особено американска...въоръжени с джипове съхопътни бргади няма..всичките имат бойна машина разликата е механизирана(верижна) и пехотна (колесна)...а тия с джиповете са разузнавачи ,охранителни патрули ,дозорни и военнополицейски като командо селект или гардиън както е позната у нас..това са спомагателни машини не бойни...едно старо руско бмп ще разбие няколко хамъра в пряк сблъсък... колега,разсмиваш ме сериозно...армията ни като облекло оборудване материална част е в миналия век ,има над 50% некомплект из бойните части(може и по голям) ,говориш за ракетен комплекс с цена около 180 000$ ....ми те са с железните каски и калашници по на 40-50г...и най доброто оръжие да се закупи или произведе у нас като няма кой да работи с него си е парче желязо и пластмаса...според мен нямаш ли мотивирани и обучени военни всяка похарчена стотинка е хвърлена на вятъра...... Другото, което не ми е ясно е какво става с БМП-тата, които имаме? Купили сме над 500, което е достатъчно за 2 бригади. БМП-1 се използва в цяла Изт. Европа (Полша има над 1000). Дори и Гърция има няколкостотин. Та защо не се поддържа тази техника? Тази поддръжка дори може да става в България, та парите няма да напускат страната. Искам да кажа, че американците плащат последствията от грешни решения в миналото. Там където се воюва активно хъмвитата бяха заменени с други машини, отделно минаха няколко програми за модернизация с цел повишаване на защитеността им. Създаде се нов тип машина по програмата MRAP. Морската пехота ги замени в първоешелонните си амфибийни сили, предстои замяна и на други места. Просто нещата ще се върнат в нормалното си русло и хъмви ще се използва за това, за което е бил проектиран и поръчан от армията - високопроходимо, небронирано колесно транспортно средство, което заменя старите джипове и пикапи, а не машина за непосредствено участие в боя. доста грешно разсъждение...в здравната система потъват в пъти повече пари от колкото за отбрана и сигурност,бюджета за здравеопазване е увеличен в пъти за последните няколко години и както всички виждаме въпреки намаляващия брой на хората и значителното увеличаване на парите нещата стават все по зле...проблема не е само в парите а в начина по който се изразходват...а това НАТО ни пази е доста наивно...и виж преди член 5 има член 3... Другото е, че моделът ни е сбъркан. От една крайност (наборна армия) минахме в друга (изцяло професионална). Такива крайности на Запад няма. В САЩ около 50% от щатът е професионален. Останалите са непрофесионални (National Guard, Army Reserve) - това са хора с цивилни професии, които служат и участват в учения няколко седмици в годината, но при нужда могат да бъдат мобилизирани. Това е икономичен начин да се поддържа бойна готовност. Щом САЩ опират до такива икономии защо ние не го правим? Ако половината щат на БА стане непрофесионален веднага ще се освободят пари за по-високи заплати и за превъоръжаване. Сега за заплати, храна и облекло отива над 90% от бюджета на МО. Какво произвеждаме бе фантазьор? Вече и ремонти не се правят в Търговище и Червен бряг на тотално остарелите БТР-и. Виж, ако стане сделката да се сглобяват у нас нови бронирани машини, тогава може и да се възродят тези заводи. Имаме някаква база, а и все някой е останал от квалифицираните кадри.

Patria предлагат по-тежка и универсална бойна машина от Guardian на Textron, но по-скъпа - цената на 1 финландска машина е около 3 млн. щатски долара, базовия модел на Guardian е 1.2 млн. долара. https://en.wikipedia.org/wiki/Patria_AMV http://www.army-guide.com/eng/product4961.html Същевременно обсъжданата сума от 1.2 млрд лева е около 700 млн. долара, покриваща напълно съответната бройка на Патриа, докато в случая с Гардиан се получава някъде към 250 млн. - пита се в задачата, какво правим с остатъка от 450 млн., ако се приеме офертата за Гардиан. Патриа се произвеждат в Полша в големи количества за нуждите на полската армия под името Росомаха, мисля, че поляците имат и право да ги продават на трета страна, което е инвестиция в икономиката им. https://en.wikipedia.org/wiki/KTO_Rosomak При всички случаи офсет на производство в българско предприятие е нещо добро за нашата икономика - работни места и инвестиция. Финландците са заявили ясно, че са готови да започнат такова производство без някакви специални условия: "По отношение на нужните условия, те са, бих казал, прости - промишлена сграда, захранена със съответните комуникации и източници на енергия и вода, опит в индустриалното производство на партньора, може дори да не е във военното производство“. http://www.pan.bg/view_article-4-377708-showimg4-Patria-otgovori-na-vsichki-iziskvaniya-na-RfI-za-novi-bojni-mashini-na-bylgars.html#showimg И още оттам: "По отношение на машината - тя е високотехнологично съчетание от мобилност, огнева мощ, защитеност и дава най-доброто качество за цената. Това се доказва от факта, че Patria AMV е доставена в 7 държави (Полша, Словения, Хърватска, ОАЕ, ЮАР, Финландия и Швеция) в над 1600 бройки“. На въпрос дали машината е амфибийна (бел. ред. плаваща), Маркус Койвисто отговори, че машината отговоря напълно на изискванията, заложени в RfI на българското МО. По принцип машините на Patria са амфибийни, но ако някой поиска този способност да отпадне, за сметка на допълнителен боен товар, това е възможно. Подобни искания са били реализирани за машини действали в Афганистан. На въпрос, какво ще прави заводът, след като бъдат произведени необходими бройки, Маркус Койвисто отговори: „Едно от предимствата, които Patria предоставя на своите партньори, освен ноу-хау за серийното производство, е че партньорът получава способност сам да проектира и произвежда нови варианти. Това е особено важно, защото никой не може да предвиди след 10-15 години какви нужди ще възникнат пред българската армия. Имайки способност за създаване на нови варианти, партньорът ни в България би могъл лесно да отговори на бъдещи нужди на БА. Освен това, след серийното производство следват поддръжка, ремонти, модернизация по средата на жизнения цикъл. Партньорът ще получи в допълнение ноу-хау за управление на индустриално предприятие; създаване на бизнес модели; създаване на вериги от доставчици и сигурност на доставките, което е особено важно по време на криза; ще има възможност да създаде експортен потенциал от продукта и в координация с Patria да го изнася в трети държави. Защото концепцията на Patria за местно производство гарантира високо качество на машините, същото като на тези, произведени във Финландия. Вече имаме примери с машини Patria AMV, произведени в Полша и закупени от Patria за клиент в район на Персийския залив. Към това се прибавя и предимството, че нашият партньор на база придобитите умения и ноу-хау, може да ги използва и в други типове производство“. Тук можете да гледате видео за демонстрации на Патриа в Казанлък: За офертата на Текстрон не съм чел нищо. Дано този път политиците и военните експерти вземат най-доброто решение за България. А дано, ама... Ще видим.

Това е коректно като факти, точно така, хиперинфлацията в последния си стадий има своята предистория и тя започна през това време, като 1994 беше решаваща година, тогава едно "експертно", ще рече безотговорно политически правителство подготви големия удар с голямата инфлация. Дотук са верните неща. Но не либерализирането на пазара, а безотговорното печатане на левове без покритие със стоки доведе нещата до този фалит.

Затова казвам, че този умишлен фалит и хиперинфлация бяха най-големия грабеж в българската история. Банките на "наши доверени хора", които бяха набедени за "банкери", раздаваха срещу фиктивно обезпечение /несъществуващи недвижими имоти или такива със завишена стойност/ огромни кредити в левове, за които предварително се знаеше, че няма да бъдат върнати. Хиперинфлацията просто унищожи тези дългове към банките, защото кредит от 1 млн. се превърна в 1000 германски марки. Олигархът Х върна тези 1000 марки, но предварително беше превъртял кредита от милион в твърда валута, злато и недвижимост. Той се изправи чист като сълза пред закона и данъчните власти.този олигарх Х знаеше предварително, той и други като него предизвикаха и искаха такъв фалит на лева. С останалите му 999 000 марки, олигархът Х, който беше теглил необезпечен кредит, после при приватизацията си купи за жълти стотинки РМД предприятие и стана крупен собственик на сграден фонд и машини, а пенсионерът будала, който си беше сложил 3000-те левчета спестявани през целия му трудов живот, заради високата лихва от 60 процента в банката на подставено лице У, толкова удариха лихвите преди хиперинфлацията, получи срещу тези 3000 лева 3 германски марки. Така едни станаха приказно богати за сметка на други, които станаха приказно бедни. И сега да играем втора серия от същия филм?

Добра забележка, не съм ги пропуснал, щях да ги разгледам в следващия постинг, искам да поднеса информацията на по-големи блокове, но не чак толкова големи. Е, добре, ето ги и тях: Общият им брой е по-малък почти два пъти от общообразователните. А за професионалното обучение след средно образование нещата са още по-редуцирани: И което е по-лошо, тенденцията е към още по-голямо редуциране. моето обяснение за това пренебрежение към професионалната квалификация е в структурата на работната сила по-отрасли, която ще покажа в следващия постинг - огромната маса работещи са в сфери с ниска принадена стойност, добивна и преработвателна промишленост, както и нискоквалифицирана дейност в сферата на услугите - там висока професионална квалификация просто не им е необходима. Така е структуриран пазара на труда. Има твърде малко сфери, където се изисква висока професионална квалификация, а местата в тях са заети от висшисти.

Целта на темата е образователна и самообразователна, приятна вечер.

Абсолютно не е вярно - валутния борд си го натресохме след Виденовата зима, когато заплатите станаха по 10 долара, а пенсиите по 5. Не сме хванати от друга планета, добре помним това време. Това беше най-големия грабеж в Българската история, тогава се заметоха и измиха всички дългове на олигарсите. Хайде сега, позволете и ние да си спомняме нещо.

Пропуснал съм това слизане надолу, предишнита ми информация беше доста по-нагоре.

Чак толкова опасно е - това е път към фалит! Гърция на н-та степен, но те бяха в ризницата на еврото и това ги задържа на повърхността, България има само спасителния пояс на валутния борд. Да печатиш банкноти без да имаш покритие в стоки означава да изхвърлиш на боклука валутния борд, да се откажеш от еврозоната и в крайна сметка от ЕС. Това е незащитима теза; КТБ в национален мащаб, сбъднатата мечта на олигархията.

Нека сега погледнем, макар и не в детайли, качеството на наличната работна сила в България. Вижда се, че най-активни са хората във възраст между 25 и 45 години – те са около 75 процента от всички работещи. В това няма нищо изненадващо, по-младите учат, по-възрастните между 55-64 са почти толкова, колкото и работят, от тях не работят около 120 000 души, вероятно в болшинството си ранно пенсионирали се. По-интересно е съотношението на хората с висше, средно и основно образование. Тук нещата изглеждат много добре на пръв поглед – близо 1 млн. или около една трета от работната ръка в България е от висшисти. При това процентът на реализирани професионално висшисти е най-голям. Не бива обаче да приемаме този факт прекалено оптимистично, защото нивото на висшето образование в България е на доморасло, провинциално равнище – един-единствен университет, СУ, влиза в световните класации до 100 университета с признати световни дипломи; един вид дипломите на тези хора си важат само у дома. По-късно ще видим в какви отрасли работи тази привидно високо образована работна ръка и дали те създават продукти с висока добавена стойност. При завършилите средно образование, които са повече от половината – 57 процента – също има нещо много позитивно, отбелязано от статистиката; повечето от тях, над 1.1 млн. от 1.8 млн. за записани като „с придобита професионална квалификация”. Последното е огромен плюс, но също трябва да се разглежда много внимателно. Ще видим от статистиката, че такава квалификация тези хора придобиват след завършването на средното си образование, а не в хода на него. Специализираните средни училища в България са изключително малко, пренебрежимо малко, квалификацията се придобива впоследствие и пак си остава въпроса доколко адекватна и тя и къде са заети да работят тези хора – в производства с ниска или висока принадена стойност. И не на последно място, поне аз си го задавам, въпроса: а дали тази записана на хартия квалификация не е получена фиктивно под натиска на профсъюзите, за да бъде обвързана с по-високо заплащане. По време на социализма се даваха така „разряди” – от първи до н-ти, като за вяко стъпалце човекът добавяше нещо към заплатата си. работил съм в строителни бригади, където съм бил свидетел как реално абсолютно неквалифицирани работници притежаваха най-висок разряд и получаваха въз основа на това заплати по-високи от професор в Университета. Това беше отклонение за разведряване. Друго положително на пръв поглед нещо в най-беглия поглед върху структурата на работната сила е, че много малък брой хора в нея са с основно образование – около 10 процента и пренебрежително малко с по-ниско от основно – 3 процента. те естествено са и най-ниско платени и заемат твърдо сектора на най-ниското стъпало бедност, макар че работят. Нека сега погледнем какви са перспективите за попълване на работната ръка с образовани и квалифицирани хора. Ако сравним данните за 2011-2014 г. на ученици, завършили основно и средно образование, не можем да не забележим нещо очебийно, а именно: във всяка от тези години се записват и завършват много по-голям брой деца в основното училище, отколкото в средното. По пътя от едното към другото отпадат десетки хиляди деца, като тенденцията с годините се задълбочава – през 2014 този брой на завършили основно и средно почти е два пъти по-голям в полза на основното. Какво показва това? Че в момента се извършва трансформация на работната сила в полза на нискоквалифицираните работници, тези хора преобладават два пъти. Докато в сега завареното положение съотношението работници със средно образование към такива с основно и е 6 към 1 в полза на среднистите, във випуск 2014 съотношението е почти 2 към 1 в полза на бъдещите работници с основно образование. Това означава, че работната сила от набори 2002-2003, която към 2025-40 ще бъде основното ядро на работната сила в България ще бъде поне с около 30 процента работници с основно образование или още по-зле, мнозинството от тези хора ще са потенциални безработни, чакащи на социални помощи. Ще продължа този не много приятен анализ в следващ постинг, където ще се опитам да обвържа бедността с образованието и квалификацията.

Ще започна от най-острия, според мен, проблем пред българското общество, генериращ бедност, предизвикан от бедност и очертаващ перспективи за още по-голяма бедност. Демографският проблем /1/ Една държава е толкова богата, колкото е голяма и квалифицирана нейната работна сила и колкото по-голям БВП е в състояние да произвежда тази работна сила. Работната сила зависи пряко от структурата и квалификацията на населението. Българското население се топи като брой и застарява и този тренд се усилва. Тук няма да анализирам неговата квалификация и образование, както и производителността на работната ръка, това ще направя във втората част. В този постинг само ще фиксирам моментното състояние на българското население през 2015 г. и една перспектива за развитие до 2070, направена от НСИ в годишника от 2015. Как изглеждат нещата сега /всички данни и графики по-долу са от Годишник на НСИ, 2015/: От 7.168 млн. население в България 4.7 млн. са на възраст между 15 и 65 години; от тях реално работят на постоянна и временна трудова заетост малко над 3 млн.; вътре в тази работеща част от населението, което произвежда целия БВП на България разделението е следното: - от 15 до 45 години, където е приблизително границата на средната възраст на населението в България от 42.5 г., населението в работна възраст е 2.7 млн., тоест повече от половината; от 45 до 65 години са още 2 млн. Работната сила в България обаче не е 4.7 млн., а малко над 3 млн. – откъде идва разликата, при положение, че в тази работна сила от 3.1 млн. има и хора над 65 години? Първо от безработицата, второ от неработещите учащи и трето от освидетелстваните от ТЕЛК като нетрудоспособни; Всички тези категории формират и днес внушителната цифра от – 1.7 млн. души във възрастов диапазон 15-65, но не включени в създаването на БВП, става въпрос за около 60 процента от потенциалната работна сила. От 0 до 15 години населението е 1.04 млн.; по-възрастните от 65 са 1.36 млн. Пирамидата на възрастовите групи по пол и години изглежда така: Какви са прогнозите направени от НСИ за следващите 50 години, и то без да се отчита миграцията: Цялото население при този оптимистичен вариант без отчитане на миграция ще бъде с 2 млн. по малко, тоест около 5.1 млн. По интересни са обаче вътрешните съотношения в границите на сегашната средна възраст за България от 42.5 г. в работна възраст между 15-45 ще бъдат 1.62 млн. срещу сегашните 2.7 млн., тоест с 1.1 млн. по-малко в следващия сегмент между 45 и 65 години ще бъдат 1.3 млн. срещу сегашните 2 млн. През 2070 в България ще има 3 млн. население в работоспособна възраст, което, ако се запази сега съществуващото съотношение на неработещи хора в работна възраст към работна сила означава, че реалната работна сила ще бъде от 2 млн. души и то с променена тенденция към изравняване на тези които са под 45 годишна възраст и тези, които са над тази възраст. 2 млн работна сила е 33 процента по-малко от днешната. Но това не е всичко. Днес 3 млн. работещи внасят своите осигуровки, с които се плащат пенсиите на 2 181 356 души /Към 31 декември 2016 г./ Защо хората в пенсионна възраст са 1.36 млн, а пенсионерите близо с 1 милион повече? Защото има големи групи от работещи, които се пенсионират много по-млади и тежат на пенсионната система, става въпрос за почти още толкова хора, колкото са хората над 65 години. Дори сега, при сегашната система на осигуряване, като се правят удръжки от заплатите на работещите, за да се плащат пенсиите на пенсионерите, парите за пенсии в НОИ не стигат до средата на годината, след тази дата пенсиите се изплащат като се заделят пари от националния бюджет, това става за сметка на повишаването на данъците и таксите. Днес тези данъци и такси отнемат 36 процента от заработените пари на всеки работещ българин. Нека сега погледнем какво ще бъде съотношението на работещи: пенсионери, което днес е 3.1:2.1 През 2070 г. по най-оптимистичната прогноза без да се вземат предвид хората мигриращи по икономически причини, населението над 65 години в България ще бъде 1.6 млн. от общо 5.2 млн. и при 2 млн. работна сила Това означава съотношение на работещи към пенсионери поне 2:2, защото по същата логика ще има повече пенсионери, отколкото хора на пенсионна възраст, или иначе казано – един работещ, ще трябва да плаща пенсията на един пенсионер. Това са цифрите, ако всичко си остане каквото е в момента и продължи да върви по тази инерция. И то по оптимистичната прогноза на НСИ. BU_popgraph 2016.bmp

Съгласен съм, демографската криза пряко рефлектира върху националната сигурност, но по мое мнение този проблем е породен от икономически причини- младите системно и масово напускат територията на България най-вече мотивирани за това икономически, това рефлектира върху цялата структура на населението, раждаемостта бележи спад, а смъртността расте, защото средната възраст на българското население е 45 години, а хората в пенсионна възраст са над една трета от всички. Нещата са като скачена верига, но първото звено в тази верига е невъзможността да се живее добре в страната, да се печели от собствен бизнес и да се продават знанията и уменията на реалната им цена на трудовия пазар. Политическата ни система формално е парламентарна демокрация с всичките и принадлежащи външно атрибути, такива каквито са политическите системи и в богатите европейски държави, но производството и реализацията на продукта в икономиката, както и неговото преразпределение, изкривяват и деформират нормалното функциониране на тази политическа система, работеща задоволително и много добре в други европейски държави. Проблемът, по мое мнение, не е в политическата ни системата, а в нейното деформиране и блокиране. Поне така мисля, може и да не съм прав, затова ще се опитам да анализирам различни аспекти на тази възможност, но на базата на фактите от икономиката.

В раздел икономика, Фружине. Няма нужда да я преименуваш, остави я така както си е.

Точно затова бих помолил модераторите да преместят цялата тази тема от военния раздел - за да не се политизира и военизира. Темата е 90 процента икономическа и 10 процента социология. "Защо е бедно българското общество и какви са възможните пътищата за решаването на този проблем" е най-точно формулираното заглавие на тази тема. Моля колегите да не го обвързваме с пропаганда и идеология. Атом е формулирал съвършено точно най-големия проблем на българското общество - бедността, - който генерира всички останали проблеми, но сам той е предизвикан от сложен възел други проблеми. Подходът ми към темата още в началото беше сериозен и базиран на статистика, числа и факти. Те могат да се оспорват и проверяват, но не и да се пренебрегват. За който тези неща са скучни, съжалявам, ще се опирам изцяло върху тях в тази тема, а числата и статистиката са тежка материя и искат време за осмисляне, систематизиране и извличане на смисъла в тях. Молбата ми е да не идеологизираме и пропагандираме.

Любопитен съм, тъй като в нашата и световна преса непрекъснато се пише за този свръх-развит гръцки държавен сектор, какво би показало конкретно сравнение между държавния сектор днес в България и този в Гърция. Подозирам, че българският държавен сектор е по-тежък и по-голям от гръцкия. Това което видях последните 2-3 години в Халхидики не кореспондира с думата "криза" - малките семейни хотели са работят на пълни обороти, дребните им собственици са си спасили парите от ноктите на кризата и държавата, като са ги инвестирали в подобрения и разширения на собствеността си, за престоя си в малко курортно градче 3Х7 дни видях само два пъти полицейска патрулираща кола с ненатрапчиво присъствие, но през цялото това време не видях нито един скандал някъде или нарушаване на обществения ред, както и нито един бездомен или просяк. Местната власт тихо и ефективно си вършеше работата, без изобщо да се забелязва.

Ако не ме лъже паметта, нямаше ли и нещо подобно у нас през същото време? Едни показни акции с хеликоптери облитащи големи имоти и малко прах из медиите, след което мехурчета върху блатото. В Гърция, доколкото в една предишна тема направих някаква ретроспекция на икономическото й развитие съвсем бегло, започва да догонва и надминава България по БВП и развитие още през 20-те и 30-те години на 20-ти век. Нещо в модела им още оттогава коренно се различава от олигархичната структура на икономиката, формирала се в България по същото време. Това ще се види само при конкретен анализ, но България и Гърция тръгват около 1890 година при ярко изразено икономическо превъзходство за България, след което някъде към 20-те години линията на България нагоре рязко се забавя, а тази на Гърция я изпреварва и това продължава до началото на войната. Какво се е случило в политически и икономически план в гръцкото общество през това време може да покаже само добре направен анализ. Само като предположение - може би обвързването на България с германския централизиран модел на икономика, може би обръщането на Гърция по същото време към либералния англо-саксонски икономически модел; все пак двете държави са от различни страни през Първата световна война, което предопределя и цялостната им ориентация, след това. Но икономическото изпреварване се случва още тогава. После европейските помощи след 80-те години само подчертават релефно тенденцията, за да имаме днес съотношение 4:1 в полза на номинален БВП, и то в криза, и население 1.5:1 Гърция спрямо България - в началото на 20 век тези съотношения са били огледално обърнати в полза на България. 20-ти век е благосклонен към Гърция, но провал за България. Такъв е крайният резултат.

На същото мнение съм, особено това е валидно за силната средна класа в Чехия, Словения и Словакия, но сега не мога да подкрепя мнението си с факти, а при анализ на такива във времето от ВСВ до днес съм почти сигурен, че ще се открият и причините и закономерностите. От една страна културата, както отбелязваш, от друга самата политическа и икономическа история на тези народи, защото техния "развит социализъм" вървеше по други пътища в сравнение с българския: там се запази дребната селска и градска собственост, което ще рече и средната класа с нейния навик да се труди отговорно за себе си. Чувството за собственост не бе изтръгнато така брутално из корен, както това се случи в България.

За мен ключовата дума тук е "трансформира", тази система не се промени, тя до известна степен успешно мимикрира, но не промени самата си същност. Пак Аврамов в този негов труд развива идеята, че олигархично корпоративната ситема от 30-те и 40-те години, когато всичко се концентрира като стопанска инициатива във военнизираната икономика, обвързана с германската военна машина, прави още една естествена за нея крачка към още по-голяма концентрация на стопанската роля на държавата при социалистическата тоталитарна държава. И - за съжаление е прав, - това отговаря на националната психика и нагласа на мнозинството от българите, колективната безотговорност, при която държавата поема всички негативи за индивида, а личното му благополучие се гради върху възможността да присвои по-голям дял от общото за себе си. Но това е съществувало като манталитет в предходните десетилетия с кооперативизма - кооперативи, кооперативни банки, взаимоспомагателни каси и т.н. Партиите с техните партизански разпри също са своеобразни политически кооперативи от индивиди, които реализират индивидуални ползи от политическите си боричкания за власт. Отсъствието на индивидуално съзнание, отговорност и инициатива. Най-ярко тази идея е формулирана в "Оптимистична теория за нашия народ" на Иван Хаджийски. Нейният антагонист е кръгът "Мисъл" от началото на века и интелектуалци като Боян Пенев.

Много интересен би бил паралелът в икономическото развитие на Гърция и България в исторически дискурс - примерно от Освобождението до началото на кризата при тях, там могат да се видят някои много отчетливи разлики. Най-вече ще се види къде се разминават линиите - възходящата при тях и низходящата при нас и в кои периоди тези линии сменят най-силно посоките си. Румен Аврамов в "Стопанския 20-ти век на България" някъде пише, че Гърция е оптималното което би могла да постигне в икономически план България. Мисля, че това е вярно. Но той не го е изследвал конкретно.