Б. Киров

Това е мое твърдение, Фружине. По формалната логика веднага го доказвам: тези хора годишно изпращат в България по 1 млрд. евро, средно по 1000 на човек. Това са 2 средни работни заплати за България, които всеки един от тях спестява и пращат на близките си, след като покриват там всичките си нужди. Мога да ти покажа графика на НСИ, в която се вижда колко спестява 1 българин, класифициран пак от НСИ като "средна класа" по доходи - той определено не може да спестява по 2 работни заплати, много по-малко са, ако въобще спестява. Ерго, по критериите на българската статистика и социология, всички тези хора, изпращащи средно по 2000 лева годишно в България, определено са средна класа. Точка по въпроса от формална гледна точка. Но за да няма само "статистика и проклети лъжи", нещата са още по зле за държавата България, защото никой статистик не е правил сметка или поне не е публикувал каква е средната възраст на тези хора и тяхното придобито на Запад образование. Защото добро образование в онези държави определено означава принадлежност към средната класа и то не българската, то осигурява добре платена работа. Говоря ти от лични наблюдения.

+ Правя разлика между интелигентни хора, интелектуалци и хора от средната класа. Понякога едно лице може да е всичко от трите, но по-често не е. Средната класа у нас не бива да се идеализира - не всички от тези хора са образовани, малко от тях са са интелигентни, а съвсем малко интелектуалци. Това че задръстеното социално устройство е извадило принудително чрез ниските доходи мнозина български интелектуалци и ги е декласирало в класата на крепостните селяни наемници с ниски доходи, според мен, не отнема качествата на такива хора да мислят самостоятелно и задълбочено, тоест да са интелектуалци. Ще разкажа нещо конкретно. Когато трябваше да сменяме мястото на книжната борса принудително, защото ни изхвърлиха от там без предизвестие, всички книгоиздатели, а бяхме над 100, направихме събрание и избрахме едно от най-меркантилните лица за общ представител, на който възложихме да наеме сграда за обща борса. И досега не мога да си обясня защо? В крайна сметка този човек не направи нищо, защото при преговорите за наем си правеше сметка колко ще бъде неговата комисионна, но междувременно колегите, несъмнено хора от средната класа, един през друг и тайно един от друг, в индианска нишка един по един, направиха пътека до сградата на друга книжна борса, за да си резервират там щандове. Това ставаше с интриги, прецакване на другарчето и наддаване с цел да се "хване капия" за сметка на друг колега, тъй като местата не стигаха. Резултатът бе, че собственикът на сградата за онази книжна борса се възползва добре от тази колективна черта на хората в бранша и вдигна наемите колкото можа. Това за манталитета на хората от средната класа у нас. Сигурен съм, че германци или британци нямаше да подходят по този тъп начин. За гърци и турци не знам. Задавал ли си си въпроса защо Невски, който нямах честта да заваря в този форум, но чиито постове изчетох, е напуснал по собствено желание, самоизключил се е? Аз имам свой отговор. Това беше офтопик, но конкретно за средната класа в България - според мен, повечето от хората принудително декласирани с ниски доходи от работодателите си робовладелци в категорията наемни работници са образовани и интелигентни, някои от тях интелектуалци, но по силата на цифрите и зависимостта си от с нищо не превъзхождащи ги работодатели, не могат да си позволят свободата и независимостта, която е характерна за средната класа в Европа и по света. Да имат тази свобода и независимост, според мен, въобще не означава, че ще се възползват от нея - това вече е на индивидуално ниво, - но те дори нямат избор.

+ За целия постинг и специално за "генералски експертен мозъчен тръст", това е шедьовър.

+ Точно така е, както го пишеш, и по моите наблюдения: типичният млад /и не толкова/, образован и свободен човек от средната класа не излиза на протести /само в краен случай, последният продължи месеци наред/. Според мен не може да се очаква от тази група хора да са много активни политически. Те си имат своите професии, бизнес, семейства и необходимост да се усъвършенстват в това което правят, както и да се забавляват и живеят добре, както го разбират. Същинската средна класа на страната я напусна и сега работи и живее пак като средна класа в други държави. Че тези хора обичат страната говори размера на ежегодните помощи за близките им, които изпращат - 1 млрд евро годишно, това е средно по 1000 евро на човек всяка година, най-голямата "чужда инвестиция" от няколко години в българската икономика. Но ако те бяха тук... Тези, които сме останали, някак си сме претръпнали и сме се примирили. Нагледахме се на толкова много абсурди, че вече нищо не ни учудва. Но не обичаме да ни казват, че свободата е робство, а истината лъжа.

За някои е бил. Гърция, Турция и Македония са изкупували нашия ток за 0,06 лв. за киловатчас, докато ние сме плащали по 0,17 лв. http://zabylgarite.blog.bg/politika/2009/08/16/gyrciia-turciia-i-makedoniia-sa-izkupuvali-nashiia-tok-za-0-.380680 - Адвокат Бабучев, за потребителите не е особено ясно - как всъщност се формира цената на тока? Колко би следвало да струва токът на българските потребители? - Себестойността се формира въз основа на различни показатели, които са посочени изчерпателно в Закона за енергетиката и в наредбите, но енергийният регулатор (б.а. ДКЕВР) не се съобразява с тях. Пред мен е един доклад на Националната електрическа компания, който е приложен към делото (б.а. №3953/2006) от страна на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, тъй като по мое искане беше представена цялата финансово-счетоводна документация на всички значими енергийни компании в България. От АЕЦ до последния ВЕЦ... Установява се, че НЕК изнася български ток за периода (от 1 юли 2004 г.) на обжалваното решение (б.а. С-010/2004) и е получила от продажбата на ток 330 624 000 лева. За тези пари е продала 5 494 955 000 киловатчаса. Като разделим сумите, виждаме, че всъщност цената на един киловатчас, изнесен в Гърция, Турция и Македония, е шест стотинки. А българите през този период сме плащали киловатчаса по 17 стотинки... - Та това е около 300 % увеличение! - По-малко от триста, но почти. Документите по това дело са в три дебели тома. ДКЕВР не ги представяше две съдебни заседания умишлено... Съдът беше принуден да ги изисква пак и пак, и пак... Енергийната мафия - мит или реалност http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1997/11/29/241957_energiinata_mafiia_-_mit_ili_realnost/ На 11 ноември 1994 г. турчинът Джабар Атак, занимаващ се с търговия на въглища, разстреля в мерцедеса им Николай Петев, главен диспечер в НЕК, Нико Керенски, Георги Халачев и Петко Кацаров от частната българска фирма “Фльорир”. Една от версиите беше, че българите от “Фльорир” дължали крупна сума на турския търговец. Това така и не бе доказано при следствието. НЕК оповести официално, че Никола Петев като началник на Централното диспечерско управление е бил командирован в Анкара, за да осъществи рутинни преговори за обмен на електроенергия. За недостоверни бяха обявени взаимоотношенията на Петев с фирмата “Фльорир”, с фирмата на Джабар Атак и с която и да е друга частна фирма, обяви пресцентърът на НЕК по повод на публикации в печата, опитващи се да тълкуват случая. И днес в НЕК и КЕ виси некролог, който за трета поредна година напомня за нелепата смърт на главния диспечер. И досега не знаем причината, поради която бе отнет животът ти, пишат близките на Петев. Търсенето на обяснение за насилствената смърт на четирима души няма нищо общо с ровенето за евтини сензации. Този случай твърде много прилича на показно убийство, за да се приеме версията, че е някаква грешка. Един месец по-късно стана известно, че фирмата на убитите нашенци в Турция е поискала от Софийския градски съд да я обяви в несъстоятелност, защото търговията с въглища вече не вървяла. Братът на убития Керенски декларира в съда 78 млн. лв. задължения, с които изгоряха Стопанска банка, фирмите “Полимед” и Украинското дунавско пораходство, което превозвало въглищата от Украйна.

Играта със статистиката, която вкарва 46 процента от работещите в категория „средна класа” е доста прозрачна. Само наетите в обществения сектор са повече от 25 процента от наетата работна сила в България, а там средната заплата е около средната работна заплата; останалите около 20 процента идват от други наемници в частния сектор, но пак трябва да се гледа базата, върху която се прави дефиницията. Не може да бъде, поне според мен, меродавен критерий за определяне на „средна класа” границата 0.8-1.25 от „среден доход”, след като този среден доход е 6.5 пъти по-нисък от средноевропейския. По този критерий, средната класа във Виетнам трябва да бъде процент от хората, които получават доходи по 100 долара месечно, но никой не може да ме убеди, че тези хора са „средна класа”. Нито пък, че един клошар с висше образование или такъв, който си изкарва хляба с неквалифициран труд е „средна класа”. По критерий обаче процент работна ръка, заети в обществения сектор, за разлика от този по „самонаети”, България значително превъзхожда средно европейското ниво. По този критерий страната би могла да се сравнява с богатите скандинавски държави и социалната Германия. Дори Гърция с нейната прочута бюрокрация е с 4 пункта по-ниско, 21 процента. Но това е за друг постинг – неефективното държавно управление и корупцията в него, а оттам и липсата на чужди инвестиции. По-малко такива имаме дори от Монголия, която явно не се прие сериозно като база за сравнение. Продължавам да твърдя, че монголското образование е структурирано по-целесъобразно от българското и има по-добри перспективи с оглед създаване на квалифицирана работна ръка. И това е постигнато с дълбока реформа през последните 15-на години, нещо което се отлага в България. Не всичко е пари, както се казва, но някои действия и бездействия водят до загуба на пари.

Точно така, размитата статистика. Ще се аргументирам защо не приемам тези размити определения за средна класа в България и мисля, че някои статистици, социолози и политолози умишлено ги размиват, за да защитават статуквото, от което захлебват. Тези, които се опират на статистиката, твърдят, че средна класа в България са хората в границата между 0.8 и 1.25 от средния доход. Това, според мен, обаче е манипулативно дефиниране. Първо, защото, средния доход на наемния труд в България е много нисък, недопустимо нисък в сравение със средния доход в Европа. Той е точно 6.5 пъти по нисък от средния доход на наемния труд в ЕИ, 650 процента. Така че да се използва този аргумент като критерий за определяне границите на средната класа е спекулативно и неморално, по мое мнение. Второ, което според мен е по-важно, навсякъде в Европа гръбнакът на средната класа е съставен от хората, които в нас се дефинират като „самонаети” – това е онази категория от дребния и средния бизнес, която не разчита на държавна или частна заплата от работодател, тя самата си е работодател. Това са хората, които могат да си позволят повече свободно време, повече свободно мнение, повече демокрация, повече свобода. В България те са пренебрежително малко – едва 7.5 процента от наемния труд. В Европа и по света, където съществува силна и активна средна класа, това въобще не е така. Средно за ЕС този процент е 16, повече от два пъти по-висок, отколкото в България. В Турция е 34%, в Гърция 35.4%, във Великобритания 15.4 процента с тенденция да расте. В Италия и Португалия, за които Андрей Райчев твърди, че имат по-малка средна класа процентите на самонаети хора са съответно 24.9% и 19.9%. И ако някои наши статистици, социолози и политолози си мислят, че могат да размият границите на средната класа в България и да я направят почти невидима и илюзорно понятие, отвън нещата се виждат много ясно: The situation in Romania is similar to that in other countries in southeast Europe. Around 10 percent of the population in Serbia and Croatia are classified as middle class. The middle class in Bulgaria is often referred to as the "invisible" class, making up just four to eight percent of the total population - that amounts to only 100,000 to 200,000 people among a population of 7.5 million. They are mostly well-paid employees of foreign businesses, banks and insurance companies. But their social status hinges on their employers remaining in Bulgaria. http://www.dw.com/en/uncertainty-for-southeast-europes-middle-class/a-16547646 Това е оценка на Дойче Веле от преди няколко години, не е моя, но съвпада с това, което съм очертал в първия си постинг: „...в България често наричана „невидима”, средната класа е между 4 и 8 процента от българското население – това прави между 100 000 и 200 000 от население от 7.5 милиона /вече е 7.1 млн./ Тези хора са предимно добре заплатени служители в чужди компании, банки и застрахователни компании. Но техния социален статус е зависим от оставането на техните работодатели в България.” Ето защо, не мисля, че в България средната класа е по-голяма от тази в Португалия и Италия, нито даже, че въобще е по-голяма от 10 процента. Но тя не е невидима, не е срамежлива и не е илюзорно понятие.

+++ Това сме го имали през всичките 27 години на "преход", защо не сме го направили? - Защо през цялото това време от 27 години политиците и военните експерти от министерството не са привлекли нито един сериозен чужд производител за производство под лиценз на военна техника? Заради проклетите комисионни, и по мое мнение. По-малкото зло, според мен, е вместо да се купуват някакви направени изцяло извън страната бройки машини, да се направи българско производство /то ще е само монтаж, какъвто сега прави за китайски производител завода за автомобили в Ловеч/ с възможност за продажба и на трети страни, без това да изключва модернизация и възобновяване на производството на българското БМП-23, дори на същото място, където се асемблират договорените чужди машини.

Според всички тези корифеи, излиза, че средната класа в България е: От тези, които са образовани, а те са над 1.3 млн. По-голяма от тези в Италия и Португалия /ха-ха!/ 30 процента от българското общество „Срамежлива” и затова не иска да си заяви правата Самата тя не осъзнава, че е средна класа, което си е неин проблем Илюзорно понятие Андрей Райчев сигурно е прав. Щом средната класа се осъзнае и престане да се срамува, нещата ще си дойдат по местата, но това едва ли ще стане някога, защото тя е илюзорно понятие. Е, аз не мисля така.

Монголия. http://www.globalpartnership.org/content/master-plan-develop-education-mongolia-2006-2015 http://www.mongolia-properties.com/research/real-estate-report-2015/country-context/macroeconomics https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mg.html

+ Абсолютно точно. Още нещо, във връзка с гледната точка на чужд инвеститор, което пак кореспондира, с което пишеш и ти за администратор и машинен инженер: ако съм компания производител на нещо си, ще дойда тук със свой мениджмънт и администрация, както и със свое счетоводство, но ще търся на местна почва квалифицирана местна работна ръка в областта на технологията на производство. И точно тук образованието ни дава ограничено количество от кадри, отделен въпрос за тяхното качество, защото университетите ни не влизат в световните класации, те не са ниско в тях, просто не достигат до кръга на тези класации, с едно две изключения, за второто не съм сигурен дали още е.

81-во място в света от 138. Освен това, обърнете внимание на черната линия на тренда на развитие, при Монголия, която е с две позиции над България, той отива рязко нагоре, при България слиза надолу. Вдясно празното пространство, незапълнено със синьо е дистанцията от първия в класацията, Сингапур: В тази класация по качество на образование, Фружине, сме с 16 позиции по-надолу от класацията ни по военни възможности. Но нещата са взаимно свързани, според мен. Ако съм чужд инвеститор, тази класация е първото нещо, което ще погледна, преди да реша дали да инвестирам парите си в някакво производство в България. Същото важи и за домашен инвеститор.

За да има детайлна конкретика, ще цитирам тук класификатора КОО-2008, с който оперира НСИ: По този класификатор в Стопански науки и администрация, в която област завършват ежегодно над 18 000 от общо около 60 000 във висшето образование влизат: В другата, втора по брой на студенти сфера, Науки за обществото и човешкото поведение, в която учат още 7 900 души, влизат: Общо в двете така дефинирани от класификатора КОО-2008 сфери завършват с различни степени висшето си образование ежегодно около 26 000 от около 60 000 души; в останалите 19 сфери са разпределени неравномерно завършващите още около 34 000 души с различни степени на висше образование.

Така формулирани двете неща са съвършено различни; "науки за обществото и човешкото поведение" е напълно аморфно определение, аз самият доста си блъсках главата какво означава това, нещо като "човек и общество" за най-малките вместо история и съответно "човек и природа" вместо география, това направо си е "новоезик", благодаря за уточнението

Съгласен съм, откривам и други несъответствия, докато работя с тяхната информация, но с друга по-точна не разполагам. Все пак мисля, че поне 90 % от информацията на НСИ е надеждна, оттук натам тази информация би могла така да се резтегне при тълкуване, че накрая от нея да се направят съвършено противополжни изводи. Аз съм дилетант и нямам никакъв интерес да я разтягам в една или друга посока, склонен съм да приема всякакви резонни забележки и корекции, не защитавам никаква гледна точка или позиция, опитвам си да изясня за себе си картината.

От статистиката на записалите различни степени образование се вижда, че поне 10 процента от записалите основно образование не записват децата си в средно; колко не го завършват не е отразено тук в статистиката От същата статистика се вижда, че половината завършили средно образование записват висше образование, тоест – всеки втори завършил средно образование Студентите завършили висшите училища са 62 010 през 2014; от тях 32 400 са получили степен бакалавър, 26 454 магистър и само 3156 „професионален бакалавър”; получили степен „доктор” са 1363, само за 3 години техния брой, на докторантите, се е удвоил Дотук добре, както се казва, да видим какво е разпределението в тези числа на млади висшисти: Тук лично за мен има поне два парадокса: първият е броят на бакалаврите и магистрите в областта на администрацията – съответно 9252 и 8224 – това е приблизително една трета, 33%, от общия брой на бакалаври и магистри; учителите например са 5 пъти по-малко, докторите 10 пъти по-малко, а математици, физици, архитекти, програмисти – стотици пъти по-малко. Защо това е така? Защото, според мен, тези хора се нуждаят от диплома за образование, отваряща им вратите към държавна служба в централната и местна администрация. Ако общата бройка за една година дипломирали се администратори е 18500, за пет години това означава 92 500 души. В централната и местна администрация на България днес всички държавни служители наброяват приблизително тази бройка. Втората най-желана област за висшистите е „науки за обществото и човешкото поведение”, не бъркайте това с психология, това е този диплом, който ти позволява да работиш „политолог”, „политически психолог”, „пиар” и т.н. и т.н., всички обслужващи дейности около партиите и техните политически игри, които откриват път към централната и местна администрация. Защото оттам грее слънцето. Но преди да говорим за слънцето на централната и местна администрация, откъдето се разпределя и контролира хляба на народа, нека погледнем нещо по-прозаично, как се произвежда този „хляб”, тоест БВП на България, как е разпределена брутната добавена стойност по икономически сектори: най-голям дял с 23.5 процента се пада на добивната и преработващата промишленост, производство и разпределение на електроенергия веднага след това с 21.3 процента е търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство третият по големина дял е държавно управление, образование, здравеопазване, тоест обществения сектор с 13.2 процента; веднага обаче трябва да се уточни, че в този сектор работи 20 процента от работната ръка в България четвърти с 10.6 процента са операциите с недвиживи имоти; това не бива да се бърка със строителство, което дава жалките в сравнение с брокерските проценти 4.8 процента пети са финансови и застрахователни дейности със 7.7 процента шести с 5.6 процента са информатика и далекосъобщения седми с 5.5 процента са научни изследвания, тоест иновации осми с 5.3 процента са горско и рибно стопанство девети с 4.8 процента строителство десето място с жалките 2.5 процента както може и да се очаква се падат на култура и спорт Това е разрез на дяловете на относителната тежест на десетте основни сектора в БВП на българската икономика; тези десет сектора са произвели БВП за 82.164 млрд лева. В това производство са взели участие около три милиона души в десетте изброени сектори, като от тях: наетите лица са 2.679 млн. работодатели 110 000 самонаети /според мен същинска средна класа/ - 225 000 Цялата тази работна сила се е трудила в частни предприятия – 2.015 млн. обществен сектор – 662 000 По-долу съм направил едно сравнение за тяхната ефективност в различните сектори на база 100 – хоризонтална черта, която съотвества на усреднената за цялата българска икономика; зелените чертички нагоре показват по-висока от средната, зелените чертички надолу – по-ниска процентите отпечатани в черно са произведеното реално като дял от БВП в определен сектор цифрите в червено до зелените черти са процентите на хората от цялата работна сила, които са участвали в съответния за сектора дял от БВП, там където тези хора са повече от изработения от тях процент, това означава, че тяхната ефективност е по-ниска, съответно зелената черта сочи надолу; в противен случай тази черта е насочена нагоре: При операциите с недвижими имоти имаме огромен процент от брутна принадена стойност, реализирана с много малък брой брокери – 8600 души са реализирали сделки, които са произвели над 8 млрд лева БВП. Това са мен е парадокс, но това отчита статистиката. Същевременно, заети в обществената сфера са около 25 процента от наетите като работна сила, но техния дял в БВП е не по-голям от 15. Може да се направи и съпоставка на заплатите в различните сектори, както и съпоставка между заплатите в частния и обществения сектор. Но това ще стане в следващия постинг, където специално ще разгледам проблема с администрацията и бюрократичния апарат.

Анихилиран е заради та-та-та. Ще го преразкажа: разбирачът №4 си иска руски машини, той си е фен на най-доброто, според него, но го казва много тири-рам

Да добавя и аз няколко ценни по мое мнение коментара след цитираната в първия постинг статия: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/06/18/2990807_textron_i_rheinmetall_s_oferta_da_proizvejdat/ Всеки иска да се компенсира при такива сделки, дали с военно производство в страната или с офсетно споразумение... Не знам дали знаете, но възхода на Нокиа до голяма степен се дължи на офсетно споразумение между САЩ и Финландия за покупка на 72 броя Ф-18 Кой БТР произвеждан в САЩ струва $1.3 млн. ? САЩ произвеждат в момента Страйкър, който струва около $3 млн. долара и армията на САЩ има около 3000 бройки от тях. Текстрон, които искат да произвеждат в България изобщо не произвеждат тежки машини, а охранителни бронирани джипове, които са добри за охрана, но нищо повече. Тилови машини, които не са пригодени за бойни действия на предна линия. Цената им не е 1.3 млн, а около $700 000. Ако трябва да превозиш 10 войници, ще ти трябват 3 Гардиъна, вместо 1 Патрия. Около $3 милиона е и "Патрия", независимо дали се произвежда във Финландия или Полша.Заради специалните изисквания, полската версия е малко по-скъпа, около 10%. На България са и необходими именно машини от класа на Патрия и АРТЕК Боксер защото съюзният ни ангажимент в силите за колективна отбрана изисква да можем да предоставим една механизирана бригада в състав от три батальонни бойни групи. И текстронската конвойна машина не се вписва в тия параметри.За охрана, като разузнавателно-дозорна става, но за непосредствено участие в бойни действия на европейския ТВД не става, колкото и да е модернизирана базата и си е машина от времето на войната във Виетнам. Селекта го правят във медицинско-евакуационен вариант, но не виждам как на негова база ще предложат инженерни машини, КЩМ, ремонтни.Примерно литовците купиха миналата година 88 Боксера за 386 млн. евро, с които оборудваха две батальонни бойни групи и тази година подготвят договор за покупка на още толкова. И Текстрон/Рейнметал въобще не са участвали в конкурса. Да, американците ползват в армията много джипове като Хъмви, но имат отпред БТР-и и танкове, който разчистват пътя, а джиповете вървят отзад в тила. Когато няма тежка техника отсреща, джиповете вършат работа, но никой не хвърля на заколение армията си с джипове. Джиповете са подходящи за транспорт, конвои и охрана, но не и за бойни действия с армия отпред. Бронираните джипове спясяват от някоя слаба самоделка на пътя, а на небронираните Хъмвита войниците сами слагат плочи за защита, която наричат "калташка броня", щото не им се умира напразно само, защото някой си мисли, че трябва да се спести някой лев на данъкоплатеца. За справка, американците само БТР Страйкър имат около 3000, от по-старите модели имат още толкова. Ние джипове също имаме 900 Мерцедес и 50-тина Хъмвита. впредвид терена и численоста на нашата войска ни трябва най-доброто и качествено ,тоест по добре малко но супер нови и модерни от колкото много и безполезни консерви,а това с джиповете е смешно...господина е много далече от армия,особено американска...въоръжени с джипове съхопътни бргади няма..всичките имат бойна машина разликата е механизирана(верижна) и пехотна (колесна)...а тия с джиповете са разузнавачи ,охранителни патрули ,дозорни и военнополицейски като командо селект или гардиън както е позната у нас..това са спомагателни машини не бойни...едно старо руско бмп ще разбие няколко хамъра в пряк сблъсък... колега,разсмиваш ме сериозно...армията ни като облекло оборудване материална част е в миналия век ,има над 50% некомплект из бойните части(може и по голям) ,говориш за ракетен комплекс с цена около 180 000$ ....ми те са с железните каски и калашници по на 40-50г...и най доброто оръжие да се закупи или произведе у нас като няма кой да работи с него си е парче желязо и пластмаса...според мен нямаш ли мотивирани и обучени военни всяка похарчена стотинка е хвърлена на вятъра...... Другото, което не ми е ясно е какво става с БМП-тата, които имаме? Купили сме над 500, което е достатъчно за 2 бригади. БМП-1 се използва в цяла Изт. Европа (Полша има над 1000). Дори и Гърция има няколкостотин. Та защо не се поддържа тази техника? Тази поддръжка дори може да става в България, та парите няма да напускат страната. Искам да кажа, че американците плащат последствията от грешни решения в миналото. Там където се воюва активно хъмвитата бяха заменени с други машини, отделно минаха няколко програми за модернизация с цел повишаване на защитеността им. Създаде се нов тип машина по програмата MRAP. Морската пехота ги замени в първоешелонните си амфибийни сили, предстои замяна и на други места. Просто нещата ще се върнат в нормалното си русло и хъмви ще се използва за това, за което е бил проектиран и поръчан от армията - високопроходимо, небронирано колесно транспортно средство, което заменя старите джипове и пикапи, а не машина за непосредствено участие в боя. доста грешно разсъждение...в здравната система потъват в пъти повече пари от колкото за отбрана и сигурност,бюджета за здравеопазване е увеличен в пъти за последните няколко години и както всички виждаме въпреки намаляващия брой на хората и значителното увеличаване на парите нещата стават все по зле...проблема не е само в парите а в начина по който се изразходват...а това НАТО ни пази е доста наивно...и виж преди член 5 има член 3... Другото е, че моделът ни е сбъркан. От една крайност (наборна армия) минахме в друга (изцяло професионална). Такива крайности на Запад няма. В САЩ около 50% от щатът е професионален. Останалите са непрофесионални (National Guard, Army Reserve) - това са хора с цивилни професии, които служат и участват в учения няколко седмици в годината, но при нужда могат да бъдат мобилизирани. Това е икономичен начин да се поддържа бойна готовност. Щом САЩ опират до такива икономии защо ние не го правим? Ако половината щат на БА стане непрофесионален веднага ще се освободят пари за по-високи заплати и за превъоръжаване. Сега за заплати, храна и облекло отива над 90% от бюджета на МО. Какво произвеждаме бе фантазьор? Вече и ремонти не се правят в Търговище и Червен бряг на тотално остарелите БТР-и. Виж, ако стане сделката да се сглобяват у нас нови бронирани машини, тогава може и да се възродят тези заводи. Имаме някаква база, а и все някой е останал от квалифицираните кадри.

Patria предлагат по-тежка и универсална бойна машина от Guardian на Textron, но по-скъпа - цената на 1 финландска машина е около 3 млн. щатски долара, базовия модел на Guardian е 1.2 млн. долара. https://en.wikipedia.org/wiki/Patria_AMV http://www.army-guide.com/eng/product4961.html Същевременно обсъжданата сума от 1.2 млрд лева е около 700 млн. долара, покриваща напълно съответната бройка на Патриа, докато в случая с Гардиан се получава някъде към 250 млн. - пита се в задачата, какво правим с остатъка от 450 млн., ако се приеме офертата за Гардиан. Патриа се произвеждат в Полша в големи количества за нуждите на полската армия под името Росомаха, мисля, че поляците имат и право да ги продават на трета страна, което е инвестиция в икономиката им. https://en.wikipedia.org/wiki/KTO_Rosomak При всички случаи офсет на производство в българско предприятие е нещо добро за нашата икономика - работни места и инвестиция. Финландците са заявили ясно, че са готови да започнат такова производство без някакви специални условия: "По отношение на нужните условия, те са, бих казал, прости - промишлена сграда, захранена със съответните комуникации и източници на енергия и вода, опит в индустриалното производство на партньора, може дори да не е във военното производство“. http://www.pan.bg/view_article-4-377708-showimg4-Patria-otgovori-na-vsichki-iziskvaniya-na-RfI-za-novi-bojni-mashini-na-bylgars.html#showimg И още оттам: "По отношение на машината - тя е високотехнологично съчетание от мобилност, огнева мощ, защитеност и дава най-доброто качество за цената. Това се доказва от факта, че Patria AMV е доставена в 7 държави (Полша, Словения, Хърватска, ОАЕ, ЮАР, Финландия и Швеция) в над 1600 бройки“. На въпрос дали машината е амфибийна (бел. ред. плаваща), Маркус Койвисто отговори, че машината отговоря напълно на изискванията, заложени в RfI на българското МО. По принцип машините на Patria са амфибийни, но ако някой поиска този способност да отпадне, за сметка на допълнителен боен товар, това е възможно. Подобни искания са били реализирани за машини действали в Афганистан. На въпрос, какво ще прави заводът, след като бъдат произведени необходими бройки, Маркус Койвисто отговори: „Едно от предимствата, които Patria предоставя на своите партньори, освен ноу-хау за серийното производство, е че партньорът получава способност сам да проектира и произвежда нови варианти. Това е особено важно, защото никой не може да предвиди след 10-15 години какви нужди ще възникнат пред българската армия. Имайки способност за създаване на нови варианти, партньорът ни в България би могъл лесно да отговори на бъдещи нужди на БА. Освен това, след серийното производство следват поддръжка, ремонти, модернизация по средата на жизнения цикъл. Партньорът ще получи в допълнение ноу-хау за управление на индустриално предприятие; създаване на бизнес модели; създаване на вериги от доставчици и сигурност на доставките, което е особено важно по време на криза; ще има възможност да създаде експортен потенциал от продукта и в координация с Patria да го изнася в трети държави. Защото концепцията на Patria за местно производство гарантира високо качество на машините, същото като на тези, произведени във Финландия. Вече имаме примери с машини Patria AMV, произведени в Полша и закупени от Patria за клиент в район на Персийския залив. Към това се прибавя и предимството, че нашият партньор на база придобитите умения и ноу-хау, може да ги използва и в други типове производство“. Тук можете да гледате видео за демонстрации на Патриа в Казанлък: За офертата на Текстрон не съм чел нищо. Дано този път политиците и военните експерти вземат най-доброто решение за България. А дано, ама... Ще видим.

Това е коректно като факти, точно така, хиперинфлацията в последния си стадий има своята предистория и тя започна през това време, като 1994 беше решаваща година, тогава едно "експертно", ще рече безотговорно политически правителство подготви големия удар с голямата инфлация. Дотук са верните неща. Но не либерализирането на пазара, а безотговорното печатане на левове без покритие със стоки доведе нещата до този фалит.

Затова казвам, че този умишлен фалит и хиперинфлация бяха най-големия грабеж в българската история. Банките на "наши доверени хора", които бяха набедени за "банкери", раздаваха срещу фиктивно обезпечение /несъществуващи недвижими имоти или такива със завишена стойност/ огромни кредити в левове, за които предварително се знаеше, че няма да бъдат върнати. Хиперинфлацията просто унищожи тези дългове към банките, защото кредит от 1 млн. се превърна в 1000 германски марки. Олигархът Х върна тези 1000 марки, но предварително беше превъртял кредита от милион в твърда валута, злато и недвижимост. Той се изправи чист като сълза пред закона и данъчните власти.този олигарх Х знаеше предварително, той и други като него предизвикаха и искаха такъв фалит на лева. С останалите му 999 000 марки, олигархът Х, който беше теглил необезпечен кредит, после при приватизацията си купи за жълти стотинки РМД предприятие и стана крупен собственик на сграден фонд и машини, а пенсионерът будала, който си беше сложил 3000-те левчета спестявани през целия му трудов живот, заради високата лихва от 60 процента в банката на подставено лице У, толкова удариха лихвите преди хиперинфлацията, получи срещу тези 3000 лева 3 германски марки. Така едни станаха приказно богати за сметка на други, които станаха приказно бедни. И сега да играем втора серия от същия филм?

Добра забележка, не съм ги пропуснал, щях да ги разгледам в следващия постинг, искам да поднеса информацията на по-големи блокове, но не чак толкова големи. Е, добре, ето ги и тях: Общият им брой е по-малък почти два пъти от общообразователните. А за професионалното обучение след средно образование нещата са още по-редуцирани: И което е по-лошо, тенденцията е към още по-голямо редуциране. моето обяснение за това пренебрежение към професионалната квалификация е в структурата на работната сила по-отрасли, която ще покажа в следващия постинг - огромната маса работещи са в сфери с ниска принадена стойност, добивна и преработвателна промишленост, както и нискоквалифицирана дейност в сферата на услугите - там висока професионална квалификация просто не им е необходима. Така е структуриран пазара на труда. Има твърде малко сфери, където се изисква висока професионална квалификация, а местата в тях са заети от висшисти.

Целта на темата е образователна и самообразователна, приятна вечер.

Абсолютно не е вярно - валутния борд си го натресохме след Виденовата зима, когато заплатите станаха по 10 долара, а пенсиите по 5. Не сме хванати от друга планета, добре помним това време. Това беше най-големия грабеж в Българската история, тогава се заметоха и измиха всички дългове на олигарсите. Хайде сега, позволете и ние да си спомняме нещо.

Пропуснал съм това слизане надолу, предишнита ми информация беше доста по-нагоре.